Частен съдебен изпълнител ще направи втори опит да продаде активи на закъсалото "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне" АД, което е собственост на контролираната от Васил Божков "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество". Търгът за имота, който включва общо 11 административни и складови сгради, както и пароцентрала, намиращи се в софийския район Илиянци, ще започне от 11.4 млн. лв. Наддаването ще се проведе на 15 януари. Това е втори опит за публична продажба на имота чрез частен съдебен изпълнител. Първата беше в края на 2011 г. и приключи с неуспех. И тогава разпродажбата беше поискана от кредитора на "Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне" АД - Обединена българска банка, заради неизпълнение на поетите ангажименти по изплащане на кредит. Заедно с "РВП Кьоне" за продан бяха извадени имоти и движими вещи на Национален изследователски институт по транспорта, "Завод за стоманобетонови конструкции и изделия" в Свищов, както и на "Локомотивен и вагонен завод" в Русе. Общите задължения на компаниите от жп групата към банката са за над 33 млн. евро, от които "РВП Кьоне" дължи 10 млн. евро.
Източник: Капитал (09.01.2012)

Съдебен изпълнител продава металургичния комбинат в Плевен Частен съдебен изпълнител продава активите на металургичния комбинат в Плевен за 4.87 млн. лв. Имотите на "Метаком СЛЗ" АД, което е наследник на бившия металургичен комбинат в северния град и са групирани в две различни производства. От кантората на частния съдебен изпълнител обясниха, че това е трети опит за продажба на активите, които формират целия сграден фонд на предприятието. Първата група от имоти включва общо 34 сгради, сред които са леярните цехове - основен и помощен, заводската електрическа подстанция, чистолен цех и др. Всички те са оценени на първоначална цена от 1.32 млн. лв. "По искане на Обединена Българска банка (ОББ) - първоначален взискател, имотите се изнасят на публична продан с една цена, тъй като всички имоти заедно представляват "Предприятие за металообработване", пише в обявата на частния съдебен изпълнител. Във втората група активи са включени основно административни, битови и помощни сгради, а тяхната оценка е за 3.55 млн. лв. И тук първоначалният взискател е ОББ, която е поискала сградите да бъдат групирани в една процедура, тъй като са обезпечение по договор на едно предприятие. Сред обявените тежести върху имота са поредица от договорени ипотеки в полза на банката, както и учредено право на ползване за срок от 3 години от "Метаком СЛЗ" АД в полза на "Метаком СЛЗ Инвест" ЕАД.
Източник: Капитал Dаily (20.01.2012)

Делът на чуждестранните банки в България ще продължи да се свива и през 2012 г., което ще продължи трета поредна година. Това сочи прогноза на „Уникредит Булбанк”. Изчисленията на трезора сочат, че през 2009 г. е бил достигнат връх от 80,4% дял на чуждестранните банки от общите активи на системата. През 2010 и 2011 г. понижението е съответно до 80,7 и 77,2 на сто, а към края на тази година се очаква на чуждите банки да се падат 75,2% от всички активи в системата. Това се случва основно заради гръцките банки. На тяхно място позиции печелят както някои български банки така и част от останалите финансови институции с чужди капитали. Друго интересно наблюдение е фактът, че делът на най-големите пет банки в страната следва същия темп на развитие. От 2009 г., когато те са притежавали 58 на сто от всички активи, в края на настоящата година се очаква делът им да падне под 50%. Банковите анализатори очакват, че през 2012 г. ръстът на кредитирането ще се ускори от 1,7 на сто през 2010 и 2011 г. до 3,1%. На този фон ще се наблюдава забавяне на ръста при депозитите – тенденция, която ще имаме за пръв път от 2009 г. насам. Изчисленията сочат, че след 11,7 на сто увеличение на депозитния портфейл на банките през 2011 година, през тази трупането на такива спестявания ще се забави до 8,4 на сто. Като следствие от тези две тенденции съотношението кредити към депозити ще продължи да се свива към около 100%. Към края на годината се очаква то да бъде 100,5%, след като през 2011 година е било 105,8 на сто, а година по-рано – 116,2 на сто. Очакванията за забавяне на ръста на привличането на депозити се дължи на прогнозата, че през втората половина на годината икономиката отново ще започне да расте. При такъв сценарий ще станем свидетели на промяна в настроенията и на фирмите, и на компаниите, ще се редуцира склонността към спестяване и вероятно ще има по-добри възможности за потребление и инвестиции. Банковата система като цяло вероятно ще работи при свити маржове през тази година, прогнозират от „Уникредит Булбанк”.
Източник: Монитор (20.01.2012)

Банките в България печелят все повече от налаганите такси и комисиони, показват данни на БНБ. През 2011 г. постъпленията на трезорите от тях са с 30 млн. лв. повече, отколкото през 2010 г. Така общата сума за миналата година достига 875 млн. лв. При 21 от общо 31 банки на пазара у нас се отбелязва ръст на приходите от облагане, като 18 са получили повече от 10 млн. лв., сочат данните на БНБ. Най-големи печалби от такси и комисиони през 2011 г. отчитат най-големите трезори: УниКредит Булбанк и Банка ДСК с приходи съответно 173 млн. лв. и 112 млн. лв. Третото място заема ОББ с 89 млн. лв. При нея обаче печалбата от такси и комисиони е намаляла най-много спрямо 2010 г. - с цели 14 млн. лв. Първа инвестиционна банка е класирана на четвърто място с 68 млн. лв., а с 10 млн. лв. по-малко на една позиция след нея се нарежда Райфайзен. Освен ОББ, с намаление на печалбите от налаганите такси са Пощенска банка, Прокредит и Корпоративна търговска банка. АКТИВИ 17 от всички 31 банки у нас управляват активи над 1 млрд. лв. в края на 2011 г., показват още данните на БНБ. УниКредит притежава 11.9 млрд. лв., а Банка ДСК- 8.5 млрд. лв. Най-голям ръст на активите на годишна база отчитат КТБ и Първа инвестиционна банка, които са добавили над 1 млрд. лв. Спад е отбелязан при Пиреос, ОББ, Пощенска банка и Алфа банк.
Източник: Сега (06.02.2012)

Още едно дружество, свързано с групата на "Химимпорт", иска разсрочване на дългове си само в рамките на по-малко от две седмици - "Зърнени храни България-Фарин" ще поиска повторно отлагане на плащанията по облигациите си. Компанията е помолила банката-довереник ОББ да свика общо събрание на облигационерите, става ясно от писмо на ръководството на зърнопроизводителя. В края на януари "Финанс консултинг" поиска разсрочване на облигации с 24 месеца. Искането на "Фарин" към ОББ е за свикване на събрание на 29 февруари или по-рано в централния офис в Добрич. Предложението е следващото плащане по главницата от 250 хил. евро да се отложи с половин година - от 17 февруари за 17 август. Тогава ще се погасят 500 хил. евро от нея. Още 250 хил. евро могат да се изплатят през август следващата година, а останалите 2.5 млн. евро ще се плащат до 2014 г. Емисията от 5 млн. евро на "Фарин" е издадена през месец май 2006 г. и е пласирана частно. По-късно облигациите са качени за публична търговия на Българската фондова борса. Според последния доклад, изготвен от ОББ, към края на миналата година дружеството дължи общо 8.57 млн. лв., от които 1.24 млн. лв. са текущи, за плащане до 12 месеца.
Източник: Капитал (10.02.2012)

Откриха производство по несъстоятелност за Завода за стоманобетонови конструкции и изделия в Свищов. Предприятието е собственост на „Железопътна инфраструктура холдингово дружество” АД, която пък е дъщерна фирма на "Нове холдинг". Това сочи справка в информационната система "Дакси". Два месеца преди началото на неплатежоспособността в предприятието като осигурени служители са работели 132-ма души. Компанията е спряла да обслужва дълговете си от 14 юли м.г. Окръжният съд във Велико Търново е уважил искането за откриване на процедурата в края на януари. Като основен мотив е посочена невъзможността за плащане на вноските по отпуснат заем в размер на 1 млн. лв. Към 30 юни 2011 г. пък е констатирано, че дружеството е дължало главница и лихви в размер на 805 000 лева. Искане за несъстоятелност е отправено и от ОББ. Собствениците имат задължения към НАП, както и към други доставчици.
Източник: Борба - Велико Търново (12.03.2012)

11 банки са коригирали лихвите по спестяванията през февруари, показва анализ на "Моите пари". За разлика от други месеци обаче, когато имаше по-ясна тенденция в посоката на промените, сега една част от банките са подобрили предложенията си, а други са ги влошили. БАКБ, Райфайзен, Банка Пиреос, ОББ са вдигнали лихвите по влоговете или са удължили промоции. ДСК, Алфа Банк и Общинска банка са понижили лихвите по влоговете. През февруари кредитите почти не претърпяха промяна. Това обаче не е изненадващо, тъй като още в началото на годината повечето банки обявиха, че текущите им промоции ще бъдат валидни до края на март или началото на април. Промяна е направила УниКредит, удължавайки до 31 май условията по потребителския кредит в евро с фиксирана лихва за първите 5 години от срока на кредита.
Източник: Сега (15.03.2012)

Собственикът на "Александра груп холдинг" и кината "Арена" Стефан Минчев се размина с опасността да загуби бизнеса си заради стари задължения. Срещу него и някогашните му съдружници в компанията за аудио- и видеоразпространение "Бест мюзик енд видео" - Иван Гергов и Румен Артарски, започна изпълнително дело заради необслужван кредит от 421.5 хил. евро. По искане на кредитора - ОББ, частен съдебен изпълнител наложи запор върху дяловете на тримата в различни търговски дружества. В края на миналата седмица обаче Стефан Минчев е внесъл 30% от дължимото и така изпълнението срещу него е спряло. Запорът върху имуществото му обаче остава в сила до пълното погасяване на задължението. Процедурата Кредитът, заради който започна изпълнителното дело срещу собственика на "Александра груп холдинг" и бившите му съдружници, е отпуснат през есента на 2007 г. Обезпечен е със залог върху "Бест мюзик енд видео", а тримата собственици на дружеството стават поръчители по него. Така, въпреки че половин година по-късно Стефан Минчев е излязъл от компанията, той е останал солидарно задължен заедно с другите двама. Впоследствие собствеността си в "Бест мюзик енд видео" продава и Румен Артарски и едноличен собственик остава Иван Гергов. Сегашният запор е втори за "Бест мюзик енд видео". Първият е от октомври 2010 г. отново по искане на ОББ, но тогава задължението на фирмата все още е било 477 000 лв. Заради просрочията към момента дългът на дружеството е нараснал до 421.5 хил. евро и новото изпълнение вече е насочено и към поръчителите. Така на 21 март частният съдебен изпълнител Милен Бъзински е наложил запор върху дялове в няколко компании, сред които са "Александра груп холд", където Стефан Минчев и жена му притежават по 50%, както и дружеството "Медиатек" на Румен Артарски. Временно спряна По информация на Милен Бъзински към момента изпълнението срещу Стефан Минчев е спряно, тъй като в края на миналата седмица е внесъл изискваните по закон 30% (в случая - 160 000 евро) и е поел ангажимент, че ще продължи да погасява задължението. Това означава, че след месец той ще трябва да внесе още 10% от дълга, или близо 50 000 евро. Милен Бъзински обаче отказа подробности с мотива, че става въпрос за служебна информация. До момента никой от останалите двама поръчители не е започнал да погасява дълга на "Бест мюзик енд видео" към ОББ и делата срещу тях продължават. Според запознати бившите съдружници още не са се разбрали кой как ще се включи във връщането на кредита. Ако обаче един от тях изплати общия дълг, законът му дава право на регресни искове срещу останалите. В случай че все пак останат неизчистени задължения, банката може да поиска от съда назначаване на ликвидатор и осребряване на запорираното имущество на длъжниците си. Дори тогава обаче изпълнението няма да засегне кината "Арена", тъй като те са собственост на дъщерни дружества на "Александра груп холдинг", в които Стефан Минчев няма пряко участие. Към кои компании ще насочи изпълнението в този случай зависи изцяло от банката кредитор. От ОББ отказаха какъвто и да било коментар, като се позоваха на банковата тайна.
Източник: Капитал (27.03.2012)

Един от основните кредитори на пътностроителните дружества на Васил Божков – ОББ, е получила засега само 12.5% от дълговете на "Мостстрой – Велико Търново, стана ясно от документи на компанията, публикувани преди дни в Търговския регистър. Двамата синдици на обявеното в несъстоятелност дружество – Димитър Банков и Драгомир Григоров, са обявили плащания от общо 1.34 млн. лв., от които последно преведените са 578 хил. лв. Според документа други кредитори, които да чакат плащане, няма. ОББ ще чака да й се платят още над 9.4 млн. лв. Холдингът майка "Мострой" - Велико Търново, е дъщерно дружество на холдинга "Мостстрой" - то беше обявено в несъстоятелност още в края на 2010 г. Няколко месеца след това до същата процедура прибегна и холдингът. И при двете дружества началната дата на неплатежоспособността е преди тази на обявяването в несъстоятелност – 30 септември 2010 г. Във вторник от "Мостстрой" съобщиха, че досега в съда е представен само един оздравителен план за холдинга. В съобщението си от компанията посочват, че прокуристът на дружеството Калина Дикова е била уведомена за степента, до която са платени пари на кредиторите в края на миналата седмица. Определението на съда да се направи план за изплащане на дълговете е от края на миналата година. В Търговския регистър засега няма публикуван доклад каква част от дълговете са били погасени. Финансови резултати Според последния отчет на "Мостстрой" за миналата година компанията има 33.7 млн. лв. задължения със срок до 12 месеца и само 96 хил. лв. дългосрочни. По-голяма част от дълговете са към банки – почти 18 млн. лв., а още 7.8 млн. лв. са към доставчици и клиенти. "Мостстрой" приключи миналата година с 18.9 млн. лв. загуба, почти колкото през 2010 г. Дружеството е имало едва 700 хил. лв. приходи, повече от двоен спад спрямо предходната година. Одиторите на "Мостстрой" обаче са отказали да дадат мнение по отчета с аргументите, че имуществото е запорирано, натрупани са значителни загуби и не е сигурно доколко активите ще стигнат за погасяване на дълговете. С подобни аргументи одиторите от "HLB България" отказаха да дадат мнение за "Холдинг Пътища" и "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество". И трите са контролирани от Васил Божков и имат сериозни финансови затруднения от повече от година насам.
Източник: Капитал Dаily (11.04.2012)

ОББ продава самолета "Чесна", който придоби от фирмата на Васил Божков "АБВ 2004". През лятото на 2011 г. ОББ придоби возилото срещу 4.8 млн. лв., а сега началната тръжна цена е 1.9 млн. лв. Преди около година сметките на няколко от компаниите, собственост на Божков, бяха запорирани от ОББ и тя пристъпи към разпродажба на част от имуществото им, за да покрие непогасените кредити. Сред тях са "Холдинг Пътища" и "Мостстрой". Самолетът е бил в активите на обявеното в несъстоятелност "АБВ 2004", уточниха от "Нове холдинг".
Източник: Сега (24.04.2012)

“УниКредит лизинг” води дело за събирането на дълг от около 6 млн. евро, натрупан от фирми от “Холдинг Пътища” на бизнесмена Васил Божков. Вече са иззети машини за 2 млн. евро, научи “24 часа”. От лизинговото дружество отказаха коментар. От ОББ пък в петък пускат на търг самолет “Чесна”, който е бил на Божков. “Холдинг Пътища” е публично дружество и информира за дейността си чрез КФН, борсата и медиите, включително и за евентуални проблеми в работата, каквито към момента няма, коментираха вчера от дружеството. Големите инфраструктурни обекти като магистралите “Тракия” и “Марица” се изпълнявали в срок и качествено, което констатирал при проверка и премиерът Бойко Борисов. До четвъртък се набират оферти в ОББ за самолета "Чесна", който е бил собственост на фирма на Васил Божков. Търгът е в петък. Началната цена е 1,9 млн. евро, а стъпката на наддаване - 25 000 евро. От ОББ вчера отказаха коментар за общата сума на задълженията на фирмите около бизнесмена и какви мерки се предприемат за събирането им с мотив, че отношенията с клиентите са банкова тайна.
Източник: 24 часа (25.04.2012)

Компанията "Фарин" (бивша "Зърнени храни – Фарин") може скоро да не успее да погасява задълженията си по облигационния заем, става ясно от доклада на банката - довереник по дълговите книжа, ОББ. Освен това заради нарушаване на условията по заема той може да се изисква предсрочно, смятат от банката. Оттам посочват, че през първото тримесечие, за което се отнася и докладът, е имало "корпоративни и други събития, които водят до съществено влошаване на финансовото състояние" на компанията. Според финансовата институция на практика "Фарин" няма да може да си плаща дълговете с приходите от основната си дейност. Оставащата главница за плащане е 4.25 млн. евр, от общо 5 млн. евро дълг, издаден през 2006 г. От "Фарин" вече имат сключен предварителен договор от края на 2010 г. за продажба на дяловете на китайската компания "Ксемк ню енерджи", се казва още в доклада. От банката обаче казват, че проектите нямат ясен срок на изпълнение, все още са в начален етап, а перспективите пред тях също не са много сигурни. Причините са последните промени в Закона за ВЕИ, които ограничават промяната на статута на земеделски земи, върху които се изграждат парковете и новите срокове за присъединяване към електрическата мрежа. Допълнителен проблем може да се окаже и вписаният залог върху продажбата на дялове в полза на Банка Пиреос България. Залогът е гаранция за кредит, по който в края на март "Фарин" дължи 3.67 млн. евро.
Източник: Капитал (18.05.2012)

На редовно заседание на Съвета на директорите на Обединена българска банка АД днес, г-н Стилиян Вътев беше избран за Председател на Съвета на директорите. На същото заседание г-н Димитриос Анагностопулос беше избран за Главен изпълнителен директор на ОББ. Г-н Анагностопулос има голям опит в банковата сфера, като последната му позиция е била Главен риск мениджър и член на Съвета на директорите на групата на Финансбанк, както и Регионален мениджър по кредитирането на Националната банка на Гърция (НБГ) за Турция, Египет и Южна Африка. Следователно занапред ОББ ще се представлява от г-н Анагностопулос (на снимката), г-жа Тончева и г-н Вътев.
Източник: Фирмена информация (28.05.2012)

Петя Димитрова става главен изпълнителен директор на Пощенска банка (Юробанк И Ед Джи България АД) от 2 юли 2012 г., съобщиха от банката. Тя ще бъде и главен изпълнителен директор на компанните от групата Юробанк у нас. Досегашният главен изпълнителен директор Антъни Хасиотис ще заеме поста главен изпълнителен директор на компаниите на Групата в Румъния и главен изпълнителен директор на Bancpost S.A. - румънското подразделение на Юробанк И Еф Джи. Антъни Хасиотис заемаше поста главен изпълнителен директор на Пощенска банка и дъщерните й дружества в страната през последните 8 години. Друга промяна в мениджмънта е Петрос Ангелакис, който ще заеме поста заместник-председател на Управителния съвет на Юробанк И Еф Джи България АД (Пощенска банка) и ще отговаря за дейностите „Операции”, „Информационни технологии” и „Организация”. Досега той е бил заместник-главен мениджър на управление „Международни дейности” в Юробанк И Еф Джи. Промените в мениджмънта подлежат на съответното регулаторно одобрение и ще влязат в сила от 2 юли 2012 г.
Източник: Инвестор.БГ (29.05.2012)

Рокади в топ мениджмънта на Пощенска банка обявиха от кредитната институция. Досегашният главен изпълнителен директор Антъни Хасиотис ще бъде заместен с Петя Димитрова. В момента тя е изпълнителен директор в банката, собственост на гръцката Eurobank EFG. Промените ще влязат в сила от 2 юли тази година. Антъни Хасиотис ще заеме поста главен изпълнителен директор на компаниите на гръцката банкова група в Румъния и ще бъде главен изпълнителен директор на Bancpost, румънското подразделение на Eurobank. Петя Димитрова работи в Пощенска банка от девет години, като е била главен финансов директор, прокурист, изпълнителен директор и член на управителния съвет на банката. Преди това е работила като старши мениджър в "ПрайсуотърхаусКупърс". Петя Димитрова е и в надзорния съвет на Общинска банка. Освен това в банката влиза и човек от Гърция - Петрос Ангелакис, заместник-главен мениджър на управление "Международни дейности" в Eurobank, ще заеме поста зам.-председател на управителния съвет на Пощенска банка и ще отговаря за дейностите "Операции", "Информационни технологии" и "Организация". През миналата седмица стана ясно за промени в мениджмънта на друга гръцка банка - ОББ. Главният й изпълнителен директор Стилиян Вътев беше избран за председател на съвета на директорите на банката, а на негово място поста главен изпълнителен директор поема Димитриос Анагностопулос, който е бил главен риск мениджър в турското поделение - Финансбанк, на собственика им Национална банка на Гърция. Стилиян Вътев е в ОББ от създаването на банката преди 20 години, както и другият й изпълнителен директор - Радка Тончева
Източник: Капитал (29.05.2012)

Хотелският комплекс "Вила Аспа" в с. Баня, община Разлог, се предлага за продан от съдебен изпълнител за сумата 1.225 млн. лв. В офертата влиза и поземлен имот с площ 2901 кв.м. Това става ясно от обява в регистъра на публичните продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители. Срокът за подаване на предложения вече тече, а отварянето на предложенията ще стане на 16 юли в сградата на районния съд в Разлог. Офертата Комплексът е определен за селски туризъм и включва четириетажна масивна сграда от две тела с разгъната застроена площ 2975 кв.м, както и допълнително застрояване от 45 кв.м. Хотелът е въведен в експлоатация през 2005 г. и има разрешение за ползване на минерална вода от МОСВ, което обаче е изтекло в края на февруари тази година. Справка на сайта на комплекса показва, че той разполага със СПА център, открит басейн, конферентна зала и др. Върху имота има учредена ипотека в полза на Обединена българска банка. Съгласно Закона за задълженията и договорите след приключване на публичната продан всички тежести върху него се погасяват. За да се включат в процедурата, потенциалните купувачи трябва да внесат 10% от началната цена на имота като задатък. Собственикът Собственик на комплекса е "Аустралиан куолити продъктс енд сървисис". Дружеството е с адрес на управление в София и едноличен собственик Виолина Накова. През 2008 г. тя е купила 12 500 дружествени дяла (половината от капитала) от съдружника си Йонко Нинов за сумата 250 хил. лв. Последният подаден в Търговския регистър отчет за 2010 г. показва, че фирмата е отчела 48 хил. лв. загуба спрямо 17 хил. лв. печалба за предходната година. В дълготрайните й материални активи са включени земи и сгради за 3.304 млн. лв., както и производствено оборудване и транспортни средства за още 26 хил. лв.
Източник: Капитал Dаily (15.06.2012)

Активите на осем от представените в страната банки отчитат ръст от над 100 млн. лв., сочат изчисления на Profit.bg на базата на данните на Българска народна банка. Най-голямо е отчетеното повишение при Алфа Банк (365 млн. лв.), следвана от Банка ДСК (300 млн. лв.) и Корпоративна търговска банка (238 млн. лв.). Уникредит Булбанк, единствената банка в страната с активи над 10 млрд. лв. (12.09 млрд. лв.), бележи ръст от 190 млн. лв., докато същите на Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка са с 159 и 145 млн. лв. повече от края на 2011 г. Повишението при Сити Банк и Алианц Банк България е от 126 млн. лв. за първото тримесечие на 2012 г. Намаление от над 100 млн. лв. има при 5 от банките в страната, като сред тях са Обединена българска банка, Пощенска банка, SG Експресбанк, Банка Пиреос и Райфайзенбанк. Само в рамките на 91 дни, банките в България бележат ръст в управляваните активи с 1.076 млрд. лв. до 77.887 млрд. лв. към 31 март 2012 г.
Източник: profit.bg (05.07.2012)

Кредиторите на някога големия производител на пластмасови изделия "Капитан Дядо Никола" продължават да разпродават имуществото му, за да съберат вземанията си. В момента върви поредната публична продан, този път за складовите помещения на габровското дружество, става ясно от справка в регистъра на частните съдебни изпълнители. Преди по-малко от половин година бяха продадени и голяма част от машините на предприятието. Основните кредитори на компанията, чиято дейност вече е свита до минимум, са Райфайзенбанк (България) и Обединена българска банка (ОББ). Имотите, обявени за продан сега, са разположени върху площ от над 50 хил. кв.м и включват предимно складове и промишлени сгради, както и административна сграда. Общата начална цена е малко над 8 млн. лв., а предложения се приемат писмено до 27 юли. За участие в процедурата кандидатите трябва да внесат предварително задатък в размер на 10% от цената на актива, който искат да купят. При отваряне на офертите те ще имат възможност да наддават и устно, като стъпката също е определена на 10%. Става дума за активите, които се намират на ул. "Индустриална" 67 в Габрово. "Освен складови помещения там се намира и част от производството, но то в момента не работи", каза частният съдебен изпълнител Весела Цонева, която отговаря за продажбата. По думите й на този адрес преди са се правели кофи и капаци за кофи. Основното производство, доколкото го има, е разположено на площадката на ул. "Столетов" 10, където е и централата на дружеството. Компанията е известна като производител най-вече на тръби и свързващи части от поливинилхлорид. Това е и основната й дейност още от средата на миналия век. Според информацията на сайта на дружеството през последните години производството е било разширено с нови изделия от полиетилен и полипропилен за водоснабдяване, направени са били и инвестиции в мощности за шприцови форми за амбалаж. Тези мащабни капиталовложения обаче в съчетание с настъпилата криза са една от причините за сегашното състояние на фирмата. Според отчета на дружеството към края на 2011 г. дълговете му към Райфайзенбанк и ОББ са в размер на 12.4 млн. лв. "Почти всички инвестиционни кредити са под ипотека", уточни директорът за връзки с обществеността Даниела Пеева.
Източник: Капитал (11.07.2012)

Кредиторите на някога големия производител на пластмасови изделия "Капитан Дядо Никола" продължават да разпродават имуществото му, за да съберат вземанията си. В момента върви поредната публична продан, този път за складовите помещения на габровското дружество, става ясно от справка в регистъра на частните съдебни изпълнители. Преди по-малко от половин година бяха продадени и голяма част от машините на предприятието. Основните кредитори на компанията, чиято дейност вече е свита до минимум, са Райфайзенбанк (България) и Обединена българска банка (ОББ). Основно складове Имотите, обявени за продан сега, са разположени върху площ от над 50 хил. кв.м и включват предимно складове и промишлени сгради, както и административна сграда. Общата начална цена е малко над 8 млн. лв., а предложения се приемат писмено до 27 юли. За участие в процедурата кандидатите трябва да внесат предварително задатък в размер на 10% от цената на актива, който искат да купят. При отваряне на офертите те ще имат възможност да наддават и устно, като стъпката също е определена на 10%. Става дума за активите, които се намират на ул. "Индустриална" 67 в Габрово. "Освен складови помещения там се намира и част от производството, но то в момента не работи", каза частният съдебен изпълнител Весела Цонева, която отговаря за продажбата. По думите й на този адрес преди са се правели кофи и капаци за кофи. Основното производство, доколкото го има, е разположено на площадката на ул. "Столетов" 10, където е и централата на дружеството. Инвестиции пред криза Компанията е известна като производител най-вече на тръби и свързващи части от поливинилхлорид. Това е и основната й дейност още от средата на миналия век. Според информацията на сайта на дружеството през последните години производството е било разширено с нови изделия от полиетилен и полипропилен за водоснабдяване, направени са били и инвестиции в мощности за шприцови форми за амбалаж. Тези мащабни капиталовложения обаче в съчетание с настъпилата криза са една от причините за сегашното състояние на фирмата. Според отчета на дружеството към края на 2011 г. дълговете му към Райфайзенбанк и ОББ са в размер на 12.4 млн. лв. "Почти всички инвестиционни кредити са под ипотека", уточни директорът за връзки с обществеността Даниела Пеева. Машините Това е втората публична продан на имущество на "Капитан Дядо Никола" за по-малко от година. В началото на октомври 2011 г. частен съдебен изпълнител предлага на потенциални купувачи машини и други движими вещи за близо 14 млн. лв., както и апартаменти на дружеството за още 1.1 млн. лв. И тогава причината е неизпълнение по договори за кредит от Райфайзенбанк и ОББ на обща стойност 23 млн. лв. Процедурата временно е отложена, тъй като компанията подава жалба "срещу занижената стойност на продаваните дълготрайни материални активи", се посочва в отчета за 2011 г. Малко по-късно обаче продажбата е осъществена. "Приключихме на 15 ноември, около седмица отне оформянето на документите заради многобройните позиции. Голяма част от машините бяха продадени", каза Весела Цонева. Това се вижда и от отчета на дружеството. По данни към края на 2011 г. има значително намаление при стойността на машините в дълготрайните материални активи. Сумата се е понижила до малко под 3 млн. лв. от над 9.6 млн. лв. година по-рано. Уверено надолу През последните години резултатите на компанията уверено вървят надолу, като особено силен е спадът от 2009 г. насам. За 2011 г. нетните приходи от продажби са малко под 10 млн. лв., което е пет пъти по-малко от отчетеното за предкризисната 2007 г. По подобна крива се движи и нетният резултат - 2007-ма е последната година, в която компанията отчита печалба (148 хил. лв.). След това излиза на червено, като загубата нараства всяка година и достига 5.8 млн. лв. за 2011 г. Рязко е спаднала и пазарната капитализация на дружеството. Преди пет години пазарът оценяваше компанията на повече от 87 млн. лв., а днес цената й няма и 260 хил. лв. Мажоритарен собственик е американската офшорна компания Niccoren (67% от капитала), която влиза в компанията две години след като турската Altun Maya го приватизира през 1999 г. Свободнотъргуеми са около 23% от акциите, но инвеститорският интерес към тях е минимален. Според Бунев "Парселс деливъри" е изгубила близо 250 хил. лева от неизпълнените поръчки само за последната половин година. Това е и причината тези 180 души персонал на „Парселс деливъри“ да обявят протест пред транспортното министерство днес. Към тях днес ще се присъединят и служители от НКЖИ, които ще стачкуват заради премахването на социалната придобивка за безплатни карти за пътуване с влак, влязло в сила от 1 юли. Важно е да се уточни, че въпросната преференция не беше „отнета“. Ръководството на БДЖ взе решение да увеличи цената за картите, които преди струваха 900 лв за брой. След като от 1-ви юли за тези карти НКЖИ трябваше да плаща по 4 600 лв. за брой, на практика ръководството се отказа от този разход.
Източник: Капитал Dаily (11.07.2012)

Кредиторите чакат милиони от търгове Трагичното състояние на българския бизнес виси, образно казано, по стените на градските съдилища. Там съдия-изпълнителите поставят обявите за търговете на ипотекирано имущество. Подминавайки хотелите с първоначална цена по десетина-петнайсет милиона лева, за хала на бизнеса ясно говорят търговете за фабрики, парцели и бизнес сгради. През "очите" на статистиката нещата изглеждат така: през юли и в началото на август за продажба се предлагат осем магазина, девет офиса, петнадесет заведения, четиридесет парцела, осем склада, единадесет фабрики, две бензиностанции и седемдесет и два имота с търговско и производствено предназначение. И това е само официалната информация, която може да се види на страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители. Но там все пак не влизат всички обяви. Но ако се спрем само на търговете, чиято първоначална цена надхвърля 3 млн. лв., ще видим, че водач в импровизираната листа е Заводът за локомотиви и вагони в Русе Там се продава не само имотът, но и цялото оборудване, както и тежките специализирани машини, между които петтонен мостови кран и четиридесеттонен трансбордьор. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 17.19 млн. лева. Заводът е част от активите на "Железопътна инфраструктура холдингово дружество" АД, чийто собственик е бизнесменът Васил Божков. Самият той едва ли се нуждае от представяне. Допреди две години класациите на всевъзможни издания го титулуваха като най-богатия българин. Може и да са били прави, може и да не са. С днешна дата сигурно обаче е само, че Божков и неговата фирмена империя са в групата на най-големите нередовни банкови длъжници. Само към ОББ и "УниКредит Булбанк" компаниите от групата на Божков висят с непогасени дългове за десетки милиони. А дружеството "Локомотивен и вагонен завод" АД е ипотекирано срещу дълг към ОББ за 22.5 млн. евро. Поне това сочи обявата за продажбата му, пусната от съдия-изпълнител Милкана Македонска. Но не е само то! До 9 август съдия-изпълнител Георги Дичев ще приема оферти за "Ремонтно -възстановително предприятие Кьоне" АД, което също е част от групата на "Железопътна инфраструктура холдингово дружество" АД. Това е втори опит за продажбата на имотите и сградите му, като този път наддаването ще започне от 8.64 млн. лева. Целта е да се покрият дълговете не само към ОББ, но и към Агенцията за следприватизационен контрол. Фирмите на Божков обаче не са единствените, чиито имоти се разпродават публично. Купувачи се търсят за цели бизнес центрове като този във Велико Търново, носещ гордото име "Скай Център". Сградата е доста голяма, но нито тя, нито собственикът й фирмата "Капитал Инвест" АД могат да се похвалят, че са докоснали небесата. Мажоритан собственик на длъжника пък е фирма "Самора" АД, чиито акционери са Чанко Димитров и Людмила Крачунова. Замисълът за бизнес центъра е бил мащабен, но големите мечти за бързи печалби очевидно са замаяли главите на предприемачите. Финансовите им възможности са стигнали до получаването на акт 14. За да се пусне сградата в експлоатация (по оценки на специалисти), са необходими още 2 млн. лева. Собствениците на имота обаче явно нямат въпросните средства, а кредиторите им нямат намерение да ги чакат. Интересното в случая е, че тук възбраната върху имота и искането за продажбата му не е по настояване на ипотекарния кредитор - Първа инвестиционна банка, на който фирмата дължи 5.1 млн. евро. Публичната продан е организирана по искане на един от доставчиците - "Пиргос Пласт" ООД, към който "Капитал инвест" има неуредени задължения. Първоначалната цена, при която ще започне наддаването, е 15.59 млн. лв. и ако се намери купувач, събраните пари ще стигнат както за погасяване на дълга към ПИБ, така и към останалите кредитори - "Пиргос Пласт" и "Кредитинвест груп" АД. Търг е обявен и за габровската гордост през годините на социализма - завода за пластмасови изделия "Капитан Дядо Никола". То бе едно от най-добре работещите предприятия в региона, продадено от държавата през 1999-а на турския инвеститор "Алтън Мая". Турската компания тогава бе представена като солидна с няколко завода за бира, ликьори и хлебна мая в Румъния, Турция и Украйна. "Алтън Мая" бе описана като част от холдинга "Гарипоглу груп" (една от големите семейни групировки в Турция), която била създадена година и половина по-рано специално за инвестиции в Източна Европа. За 67% от акциите на "Капитан Дядо Никола" "Алтън Мая" склони да даде 1.38 млн. щ. долара, но половината от тази сума трябваше да бъде изплатена с компенсаторни записи, които тогава се търгуваха за жълти стотинки. Купувачът обаче се задължи да инвестира през следващите три години поне 10 млн. щ. долара, като дори твърдеше, че част от новото модерно оборудване било поръчано и капарирано. Вместо това две години по-късно заводът се сдоби с нов собственик - регистрираната в Кипър фирма "Никорина", чиито представители в управата на завода са турци. Така или иначе съдбата на "Капитан Дядо Никола" въобще не е добра, след като неговите имоти се оказаха в ръцете на съдия-изпълнител. Сега те са предложени за продажба, за да удовлетворят претенциите на ипотекарните кредитори "Райфайзенбанк (България)" и ОББ. Наддаването ще започне от 8.1 млн. лева. Според финансисти, запознати със състоянието на завода, дори да се намери инвеститор, готов да плати тази цена, събраната сума няма да стигне, за да покрие задълженията на предприятието. Незавидна е съдбата и на оранжериите на Христо Данов Това е онзи същият пловдивски брокер, който в зората на демокрацията заедно с Христо Александров (по прякор Салфетката) създадоха и провалиха небезизвестната Агробизнесбанк. Сега фирмата му "Булком плюс", която управлява оранжериите, също не може да се справи с кредиторите. Впрочем за състоянието й говори и фактът, че върху нея има наложен запор от "Хипо-Алпе Адрия Аутолизинг" за дълг, който заедно с лихвите е 47 хил. лева. Тази сума обаче едва ли е проблем за Данов. Виж, дългът на "Булком плюс" към ПИБ за 10 млн. евро, който е обезпечен с ипотека на въпросните оранжерии, е доста по-сериозен проблем. То и затова въпросният имот е обявен на търг. Първоначалната цена е 6.4 млн. лв. и дори да се намери инвеститор, който да я плати, тя няма да стигне, за да удовлетвори вземането на банката. Това са само няколко примера, които показват незавидното положение, в което се озова българският бизнес. По-неприятното е, че не само търговете на запорирани имоти се увеличават, но и че броят на кандидат-купувачите въобще не расте. Истината е, че той се движи близо до нулата. Което също показва какъв е интересът към инвестиции в българската икономика.
Източник: Банкеръ (11.07.2012)

"Ерсте груп Иморент" пуска офис сграда на пазар, гладен за добри площи ТАО, офис сграда на австрийската фирма за финансови услуги Erste Group Immorent, пристига на пазара в центъра на София в момент, в който се очаква наемането на площи да започне да наваксва при очертаваща се суша в новото строителство. Строителство на "Тодор Александров офиси" започна на върха на кризата през 2009 г., когато малцина се осмеляваха да строят, и завърши във време, в което наемателите се съвземат, а изнасянето на работни места към София продължава. Разширения на офиси за софтуерна разработка и обединяването на бизнес процеси на мултинационални корпорации набра скорост миналата година благодарение на водещата бутилираща компания на "Кока Кола" в Европа, един от най-големите търговци на хардуер в света и европейски софтуерни фирми като Software AG, които се възползват от уменията на българските програмисти при ниски в европейски план заплати. Всички те търсят т.нар. клас А площи, чиито двойни инсталационни подове, отворени пространства и централна климатизация позволяват гъвкаво и ефективно разполагане на служителите. "ТАО привлича с модерните офис площи с голяма гъвкавост и удобство, като посреща най-високите изисквания и потребности на местни и международни компании", казва Мира Карабиберова, мениджър "Недвижими имоти" на "Ерсте груп Иморент България", дъщерно дружество на австрийската фирма, която част от групата на Ерсте банк. Сградата има 6470 кв.м отдаваема площ на десет етажа и се намира на пешеходно разстояние от идеалния център на София, на метри от съществуваща метростанция и недалеч от района на площад "Света Неделя", където са струпани централите на банки като УниКредит и ОББ. "Близостта до центъра на София предлага на компаниите видимост и изложение към новия бизнес район на българската столица", казва още Карабиберова. Строителството на подобни сгради се забавя до скоростта на охлюв, след като до втората половина на миналата година повечето от проектите, започнали преди кризата, вече бяха на пазара. MBL, български партньор на глобалния консултант за имоти CB Richard Ellis, казва на уебсайта си, че свободните площи са намалели за четвърто поред тримесечие от януари до март тази година и са били около 21.3% от наличните 1.48 млн. кв.м към края на март.
Източник: Строителство Градът (19.07.2012)

"Българска фондова борса-София” АД временно спира търговията с емисията облигации на Хлебни изделия-Подуяне, заради постъпила следната информация от Обединена българска банка АД, в качеството й на довереник на облигационерите по емисия облигации на Хлебни изделия-Подуяне АД (Y40A): - Във връзка с неизпълнение на решения на Общо събрание на облигационерите от 19.06.2012 г., потвърдени от ОСО на 17.07.2012 г. за преструктуриране на облигационната емисия под условие - в зависимост от изпълнението на кумулативно обособените в решенията условия; - съгласно предвиденото в чл. 5, т. 1 в Договор за изпълнение на функцията "Довереник на облигационерите" от 06.03.2008 год. - и като се има предвид, че падежът на лихвено плащане (купон) в размер на 210 000 евро съгласно погасителния план съгласно Проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на корпоративни облигации, бе на 09.06.2012 г. счита облигационния заем за предсрочно изискуем.
Източник: Money.bg (24.07.2012)

Четвъртата по големина банка в Гърция Piraeus Bank ще получи "здравата" част от тежко задлъжнялата държавна АТЕ bank (Аграрна банка), съобщават световните агенции като цитират официално съобщение от централната банка на страната. Международните кредитори от Европейския съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), отдавна настояваха Атина да реши проблема с финансовата институция, за да не се допуска тя да източва държавната хазна и за да продължат да отпускат заеми на страната. Гръцкото правителството държи около 90% от проблемния заемодател, отбелчзва Reuters. Piraeus ще вземе заемите, които се обслужват без проблеми, портфолиото от ценни книжа и депозитите. "Лошата" част на ATEbank ще бъде поета от спасителния фонд на Гърция - Hellenic Financial Stability Fund, като някои поделения ще бъдат взети директно от държавата, отбелязват от централната банка на страната. Финансовите условия по споразумението не са обявени. Обединяването на колоновата мрежа влиза в сила от 30 юли, съобщава Bloomberg. Общо комбинираната финансова институция ще разполага с активи за 75 млрд. евро, 35 млрд. евро потребителски депозити и 47 млрд. евро кредити, допълва информационната агенция. От Piraeus, която потвърди интереса си в ATEbank по-рано този месец, казват, че Аграрната банка ще запази бранда си в рамките на групата. В същото време оттам обещаха и да не предприемат уволнения. От централната банка на Гърция заявяват, че се е стигнало до споразумение, след като са били водени разговори и с други местни и чуждестранни финансови институции. Според неофициалната информация интерес към ATEbank може да са заявили и National Bank of Greece (NBG, собственик на ОББ в България) и EFG Eurobank (собственик на Пощенска банка тук). Всички печелят Според банковите анализатори сделката е добра и за двете страни. "Държавата няма да се налага да затваря ATEbank, както би трябвало да направи заради загубите, които тя отчита. В същото време тя подсилва позициите на Piraeus, която може и да не се е надявала на толкова добър изход", коментира пред Reuters анализатор, пожелал анонимност. "ATEbank ще подкрепи капиталовата адекватност на Piraeus, която не е добра. А държавата вече няма да се налага да подпомага държавна банка, която е на загуба", добавя анализаторът. През миналата година ATEbank не покри европейския стрес тест и не публикува резултатите си за 2011 г., изчаквайки финалното решение за бъдещето си. Оценките показват, че банката се нуждае от финансова инжекция в размер на 5 млрд. евро, за да продължи да оперира. Гръцките банки в момента са под натиск да се обединяват с цел да създадат по-големи финансови институции, които да са способни да оцелеят по време на дълговата криза. Рецесията в страната, която продължава вече пета година, изтеглянето на депозити и страховете, че Гърция може да напусне еврозоната нанесоха удари върху банковата система, която разчиташе на Европейската централна банка и Централната банка на Гърция за нужната й ликвидност. Експертите от т.нар. Тройка в момента са на посещение в страната, за да направят преглед на прогреса й – или липсата на такъв – в изпълнението на последните споразумения за съкращаване на разходи, свързани с получаване на спасителната помощ. Държавата трябва да получи 130 млрд. евро, от които 50 млрд. евро за рекапитализацията на банките. "Изглежда, че пристигането на тройката предизвика моментални резултати", казва банковият анализатор Манос Хацидакис от Beta Securities.
Източник: Капитал (30.07.2012)

Във връзка с неизпълнение по договори за кредит на Капитан Дядо Никола АД към Райфайзенбанк България ЕАД и ОББ АД е обявена публична продан на недвижими имоти – 30 апартамента на стойност 1.12 млн. лв. без ДДС в периода 26.09.2011 до 26.10.2011 и движими вещи на стойност 13.9 млн. лв. без ДДС в периода 14.10.2011 до 14.11.2011 година. Към настоящия момент от публичната продан са реализирани приходи в размер на на 6.38 млн. лв. без ДДС, се вижда от отчета на компанията към 30 юни 2012 г. Насрочена е била и втора публична продан на недвижими имоти – 29 апартамента на стойност 864 918 лева без ДДС в периода 30.04.2012 до 30.05.2012 г. От тях са продадени 7 апартамента на стойност 213 045 лв. От запорираната готова продукция към 30 юни 2012 г. са реализирани приходи в размер на 198 323 лв. Реализираните приходи от публичните търгове на движимите ДМА в размер на 6.38 млн. лв. са разпределени пропорционално на дължимите кредитори. Към 30 юни 2012 г. дружеството реализира нетна загуба в размер на 1.86 млн.лв.
Източник: profit.bg (31.07.2012)

Българите продължават да отлагат потреблението поради несигурната икономическа обстановка и да трупат спестяванията в търговските ни банки. Само за първите шест месеца на 2012 г. домакинствата са увеличили "белите пари за черни дни" с 1.88 млрд. лв., като през юни ръстът е от 387 млн. лв. спрямо 301 млн. лв. за месец по-рано. Шест от представените в страната ни банки отчитат ръст на депозитната си база от над 100 млн. лв. Най-голямо абсолютно изменение статистиката отчита при Корпоративна търговска банка и Първа Инвестиционна Банка, съответно 434 млн. лв. и 335 млн. лв., докато спестяванията на домакинствата в Уникредит Булбанк нарастват с 148 млн. лв. В челото са още Обединена Българска Банка (122 млн. лв.), SG Експресбанк (116 млн. лв.) и Централна кооперативна банка с 100 млн. лв. Депозитите в Банка ДСК и Пощенска Банка растат с респективно 89 млн. лв. и 80 млн. лв. На обратния полюс е СИБАНК, откъдето населението е изтеглило 15.8 млн. лв. за първите шест месеца на годината. Спадът при Токуда Банк и БНП Париба е съответно от 13.3 и 5.28 млн. лв. За 21-ви пореден месец депозитната база на населението отчита повишение, като за този период в банките вече има над 7 млрд. лв. повече спестявания. По последни данни те вече възлизат на 33.78 млрд. лв. Наблюдаваният ръст е въпреки понижението на лихвите по депозитите в последните месеци. Само за полугодието на 2012 г. домакинствата са забогатели с 662 млн. лв. от изплатените лихви, голяма част от които отново постъпват в банките.
Източник: profit.bg (06.08.2012)

Сагата между ОББ и един от големите й длъжници - Васил Божков, очаквано прерасна в поредица от сложни юридически хватки. Още през 2010 г. банката започна опити да реализира обезпеченията по няколко необслужвани заема на различни пряко или индиректно свързани с Божков компании. И ако се съди по делото по едно от обезпеченията, провело се на 3 август, на ОББ никак няма да й е лесно да си събере вземанията. В случая става въпрос за над 25 млн. евро кредит, отпуснат към девет компании, обезпечен с активи на "Национален хиподрум", което е в несъстоятелност от миналата година. Това е сумата само на главницата, отделно има и натрупани лихви по заема. След като фирмите, изтеглили заема, една по една спират да го обслужват, ОББ предявява вземанията си по обезпеченията. Сега обаче се появява и друг неназован кредитор, който иска нищожност на вземанията на банката, и делото е насрочено за ноември. Същевременно и синдикът на дружеството Стоил Моллов завежда аналогично дело със същото искане. Така, ако съдът приеме аргументите на някоя от новопоявилите се страни, ОББ рискува да остане не само без отпуснатите суми, но и без ипотекираните имоти, сред които основният е конната база в Банкя. Гледаното на 3 август по иска на Моллов дело повдига много въпроси. На първо място, странно е поведението на самия синдик, който първо признава и вписва банката като кредитор на база на представените от нея договори, но по-късно пожелава обезпеченията й да бъдат обявени за нищожни. Според адвокатите на ОББ от нея са около 90% от заемите на Национален хиподрум". Странен е изборът на дата за делото - по време на съдебната ваканция, когато се гледат само дела за защита на социални интереси, наказателни дела и дела по несъстоятелност. Именно срещу това беше и едно от възраженията на адвокатите на банката, че техният казус за нищожност на документи не попада в тези дефиниции. Съдията по делото Жаклин Комитова обаче постанови, че тя не е в отпуск, и обоснова решението си да продължи процеса със случващото се в съдебната система в България в момента и критиките за бързината на нaсрочване на дела и спазване на процесуални срокове. Друго възражение на адвокатите на банката беше, че двете дела са с един и същ предмет - иска се обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни, поради което не би трябвало да се гледат отделно. Съдията отказа, като обяви, че практиката, е спорна и даде ход на делото. Като представител на "Национален хиподрум" с изпълнителен директор Мара Атанасова в съдебната зала не се яви никой. Не се яви по делото и нито един представител на дружествата, които са взели кредита. В залата стана ясно - след изрично настояване от страна на адвокатите на банката, кой е действителният собственик на кредитополучателите. Назованият от синдика собственик е Васил Крумов Божков. Стоил Моллов посочи обаче, че това е ясно от договорите за кредит, където е записано, че дружествата са част от "Божков груп", каквото дружество не съществува според Търговския регистър. Съдията по делото също посочи, че от това става ясно кой е собственикът. Моментът със собствеността и свързаността е от значение, тъй като синдикът съди банката за неправомерни действия, защото самото дружество "Национален хиподрум" не е длъжник на ОББ и няма невърнати заеми към нея. Всички, замесени в случая дружества, обаче се оказаха собственост на Васил Крумов Божков и така банката си търси учреденото обезпечение от "Национален хиподрум". Нормална практика е - и международна, и на българския пазар, да се взима кредит от едно дружество, а обезпечението да е от друго, когато са с общ собственик, обясниха адвокатите на банката. Аналог на това е, когато се отпуска жилищен кредит с ипотека на младо семейство и се ипотекира имот на родителите например Някъде около момента с изясняването на собствеността и други обстоятелства Моллов поиска да бъдат повикани свидетели, които да разкажат обстоятелства около сключването на сделките по обезпеченията. Съдът допусна да се призоват по двама свидетели и от двете страни. След възражения на адвокатите на банката срещу това настъпи леко объркване у съдията, а и у синдика какво точно иска последният. Ситуацията се изясни, след като съдия Комитова чрез поредица насочващи въпроси помогна на Моллов да се ориентира в исканията си. В крайна сметка съдът отмени решението си за свидетелите. По казуса с нищожността на ипотеките съдия Комитова отхвърли искането за прекратяване на делото, като му даде ход и насрочи следващо заседание за 10 октомври. Случаят допълнително се заплита от друг участник в него - ветеринарният лекар на конната база в Банкя Валери Кръстев. Той е завел дело през миналата година, в което твърди, че е собственик на конната база - придобил е базата по давност, защото я е стопанисвал повече от 10 години. Смисълът на неговата поява обаче засега остава неясен, доколкото ипотеката е върху самия недвижим имот и остава без значение кой е собственикът му, освен ако добросъвестният ветеринар не докаже, че я е придобил преди отпускането на заема от банката. С този темп на появяващи се претенции и със скоростта, с която се движи съдебната система в България, обаче на ОББ, изглежда, ще й отнеме още доста време, докато получи и продаде на търг обезпеченията по този и по още поне дузина заеми, които е отпуснала на Божков.
Източник: Капитал (06.08.2012)

Фирмата е "Национален хиподрум" и е в несъстоятелност от година. Преди да фалира обаче, тя ипотекира цялото си имущество - земи и сгради до Банкя, включително и конната база. Ипотеката е сключена с ОББ, която отпуска заем за над 28 млн. лв. Той обаче не е в полза на "Национален хиподрум", а на други фирми, обвързани с Васил Божков. След като започва процедурата по фалит на фирмата, ОББ предявява вземанията си пред синдика Стоил Моллов и той вписва банката в списъка на кредиторите. Изненадващо обаче след това Моллов завежда дело срещу ОББ и иска от съда да обяви за недействителни договорите за заемите, които тя е отпуснала на "Национален хиподрум". Вчера, провокиран от адвокатите, той заяви, че всички дружества, замесени в случая без ОББ, са със скрит собственик Васил Крумов Божков. Делото събра в съдебната зала едни от най-големите светила в търговското право - проф. Ангел Калайджиев и доц. Траян Конов. Двамата защитаваха позицията на ОББ. Те настояха Жаклин Комитова от Софийския градски съд незабавно да прекрати делото, защото в съда вече се води дело със същото искане. То е заведено от кредитор на "Национален хиподрум", а не от синдика, но тъй като и по двете се иска обявяване на недействителността на ипотеките в полза на ОББ, не би трябвало да се гледат отделно. Съдия Комитова отказа, като обясни, че практиката е спорна. Случаят с "Национален хиподрум" обаче се оказва доста по-сложен. Защото докато ОББ защитава в съда правото си да се възползва от привилегията на ипотеката върху конната база в Банкя, друг се е обявил за неин собственик. По думите на адвокатите ветеринарният лекар Валери Кръстев е завел дело, в което твърди, че е придобил базата по давност, защото я стопанисва повече от 10 години.
Източник: Труд (06.08.2012)

Един от кредиторите на "Холдинг Пътища" - "Групстрой", е поискал публичната компания да бъде обявена в несъстоятелност. Холдингът, който се контролира от Васил Божков, съобщи, че на 3 август кредиторът му е внесъл молба в Софийския градски съд за образуване на производство. От "Холдинг Пътища" посочват, че имат "основателни аргументи за възражения по внесената молба, които ще бъдат представени в предоставения ни едномесечен срок." Справка в Търговския регистър показва, че "Групстрой" е вписана в него през октомври 2010 г., а седалището й е в Плевен. Собственици са Златко Илиев Петров с дял от 2600 лв. в капитала и Илия Петров Пантелеев с останалите 2400 лв. Основната дейност на компанията е строителство на пътища. В Плевен групата на "Холдинг Пътища" притежава "Пътинженеринг". Възможно е то да е било възложител на "Групстрой", на когото дължи пари. От "Капитал" изпратихме въпроси за повече информация до "Холдинг Пътища" и веднага щом получим коментар по тях, ще го публикуваме. Ако молбата бъде уважена, това ще е второто инфраструктурно дружество сред контролираните от Божков, което е обявено в несъстоятелност. Преди повече от година в това положение изпадна "Мостстрой" - заради огромни дългове, предимно към ОББ. "Железопътна инфраструктура-холиднгово дружество" пък поиска несъстоятелност на свои дъщерни компании. През септември миналата година по искане на ОББ сметките на "Холдинг Пътища" в Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка (ПИБ) бяха запорирани до размера на 7.6 млн. лв. Причината за запора беше дълг на фирмата "Инфраком 2007", по който холдингът е солидарен длъжник. В края на юни кредитът на към "Уникредит Булбанк" вече е просрочен и се предоговаря, според доклада за дейността към полугодието. През първите месеци на годината вече са били предоговорени кредитите на холдинга към ПИБ, като според бележките на ръководството това е довело до ипотекиране на имоти на дружеството от групата "ПСТ Холдинг". Последният отчет на "Холдинг Пътища" - неконсолидирания за първото полугодие, показва 2.6 млн. лв. загуба, при 6.4 млн. лв. година по-рано. Приходите, без тези на дъщерни дружества, са намалели почти наполовина за полугодието, до 4.3 млн. лв. Задълженията на компанията-майка с падеж над 12 месеца са на стойност 137.6 млн. лв., с 5% повече, отколкото в края на юни миналата година. По-голяма част от тях са към банки. За една година обаче компанията е стопила краткосрочните си дългове от 11 млн. лв. на 581 хил. лв. Според отчета холдингът има дългове към Уникредит Булбанк, швейцарската UBS, ПИБ, фирмата "ДСП-1" и към "Еврофутбол". В доклада за дейността няма информация колко са дълговете към "Групстрой", което е поискало несъстоятелността. Данните показват, че през първото полугодие неконсолдираните разходи за лихви са намалели над три пъти до 1.7 млн. лв. От тях 1.4 млн. лв. са по банкови кредити, 106 хил. лв. са по търговски договори, останалите – по лизинг.
Източник: Капитал (07.08.2012)

Дружеството "Групстрой" се е отказало да иска обявяване в несъстоятелност на контролирания от Васил Божков "Холдинг Пътища", съобщиха от публичната компания. Вчера холдингът е получил съобщение, че е внесена молба за отказ от образуваното дело с мотива "поради липса на претенции". Засега от инфраструктурната компания не са давали повече информация дали са провеждали среща с "Групстрой" и имат ли обяснение за отказа от молбата, подадена само преди дни. "Холдинг Пътища" е строител на отсечката на магистрала "Тракия" от Ямбол до Карнобат и обявяването му в несъстоятелност можеше да затрудни строежа. Искът на компанията, която е регистриранатав гр. Левски, обл. Плевен, беше внесен на 3 август в Софийски градски съд. Тогава от "Холдинг Пътища" обявиха, че имат "основателни аргументи за възражения по внесената молба, които ще бъдат представени в предоставения ни едномесечен срок". Холдингът твърдеше, че дългове към "Групстрой" няма, напротив – преди време са поискали неустойки от дружеството заради доставка на некачествени бетонни елементи. Справка в Търговския регистър показва, че "Групстрой" е вписана в него през октомври 2010 г., а седалището й е в Плевен. Собственици са Златко Илиев Петров с дял от 2600 лв. в капитала и Илия Петров Пантелеев с останалите 2400 лв. Основната дейност на компанията е строителство на пътища. В Плевен групата на "Холдинг Пътища" притежава "Пътинженеринг". Самото дружество, което поиска несъстоятелност, е напълно неизвестно в бранша. В отчетите на холдинга няма информация за дългове към компания с такова име. Той обаче има проблеми с други кредитори, а през септември миналата година по искане на ОББ сметките на "Холдинг Пътища" в Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка (ПИБ) бяха запорирани до 7.6 млн. лв. Причината за запора беше дълг на фирмата "Инфраком 2007", по който холдингът е солидарен длъжник. В края на юни кредитът към "Уникредит Булбанк" вече е просрочен и се предоговаря, според доклада за дейността към полугодието. През първите месеци на годината вече са били предоговорени кредитите на холдинга към ПИБ, като според бележките на ръководството това е довело до ипотекиране на имоти на дружеството от групата "ПСТ Холдинг". В понеделник от "Холдинг Пътища" обявиха, че вземат мерки за обслужване на задълженията си. Неконсолидираният им отчет за първото полугодие показва 2.6 млн. лв. загуба, при 6.4 млн. лв. година по-рано. Приходите, без тези на дъщерни дружества, са намалели почти наполовина за полугодието, до 4.3 млн. лв. Задълженията на компанията-майка с падеж над 12 месеца са на стойност 137.6 млн. лв., с 5% повече, отколкото в края на юни миналата година. По-голяма част от тях са към банки. За една година обаче компанията е стопила краткосрочните си дългове от 11 млн. лв. на 581 хил. лв. Според отчета холдингът има дългове към Уникредит Булбанк, швейцарската UBS, ПИБ, фирмата "ДСП-1" и към "Еврофутбол". В несъстоятелност вече са обявени други пътностроителни компании, контролирани от Васил Божков - преди повече от година това се случи с "Мостстрой" заради огромни дългове, предимно към ОББ. "Железопътна инфраструктура-холиднгово дружество" пък поиска несъстоятелност на свои дъщерни компании.
Източник: Капитал (09.08.2012)

5 банки са платили над 50 млн. лв. лихви на граждани за 6 месеца Общо 15 от 29-те търговски банки у нас, обслужващи гражданите и домакинствата, са платили лихви за над 10 млн. лв. през първите 6 месеца на годината по спестяванията им. Сред 5-те най-големи платци попадат Първа инвестиционна банка, Банка ДСК, Пощенска банка, Корпоративна търговска банка и Обединена българска банка. Всички те са платили лихви за повече от 50 млн. лв. на населението, или повече от 57% от този доход за гражданите, получен от трезорите у нас. В началото на месеца екипът на Profit.bg е сметнал, че най-голямо абсолютно изменение сред спестяванията има при Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка, съответно 434 млн. лв. и 335 млн. лв., докато спестяванията на домакинствата в Уникредит Булбанк нарастват с 148 млн. лв. Бившата външнотърговска банка и Централна кооперативна банка също попадат сред лидерите по платени лихви, съответно 46.9 и 42.8 млн. лв., докато челната десетка се допълва от Райфайзенбанк, Банка Пиреос и Инвестбанк. Спрямо година по-рано най-голямо понижение при изплатените лихви по депозитите на домакинствата бележи Обединена българска банка, където е отчетен спад от над 8.2 млн. лв. Обобщените данни за първите шест месеца посочват, че банките са платили 662 млн. лв. под формата на лихви спрямо 602.5 млн. лв. за сравнимия период на 2011 г.
Източник: Класа (15.08.2012)

Приключи подписката за увеличение на капитала на „Хелт енд Уелнес” АДСИЦ Подписката във връзка с увеличаването на капитала на „Хелт енд Уелнес” АДСИЦ, гр. София, приключи успешно на 17 август 2012 г. Това съобщиха от дружеството и от упълномощения да обслужва увеличението на капитала ИП „Фина-С”. Подписката започна на 11 юли 2012 г., припомнят оттам. Подписката приключи в рамките на първоначално определения краен срок (17 август), като в този срок бяха записани всички предложени нови 2 973 432 броя обикновени безналични акции от увеличението на капитала. Всяка от тях е с номинална и емисионна стойност от 10 лева. Общата номинална и емисионна стойност на записаните акции в размер на 29 734 320 лева беше внесена изцяло по набирателната сметка на „Хелт енд Уелнес”, открита в Обединена българска банка. При провеждането на подписката не бяха констатирани затруднения, спорове или сходни на тях във връзка с търгуването на правата и записването на новите акции от увеличението на капитала, съобщиха още от дружеството. Общият размер на всички заплатени до момента от „Хелт енд Уелнес” АДСИЦ комисиони, възнаграждения и други разходи по първичното публично предлагане на акции от увеличението на капитала на дружеството (без ДДС), е 5 836,80 лв., в това число такса на КФН. Увеличаването на капитала се извършва съгласно решение на общото събрание на акционерите на Дружеството от 13.03.2012 г., Проспект за публично предлагане на акции, потвърден от КФН с Решение № 625 - E от 21.06.2012 г., и съобщение по чл. 92а ЗППЦК за публично предлагане, обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 50/03.07.2012 г. и публикувано във в. „Монитор” на 03.07.2012 г.
Източник: Монитор (21.08.2012)

Българските банки стават все по-добри Тази година проучването Таен Клиент, на International Service Check в банковия сектор, определи като най-добрите банки в България - Societe Generale Експресбанк, Allianz Bank и Piraeus Bank. В окончателното класиране на всички банки в Европа, нашата страна зае четвърто място. Освен лично посещение в банков клон, тайните клиенти оценяват и възможностите за мобилни услуги предлагани от различните кредитни институции. В България бяха извършени 52 проверки в следните 13 банки: Allianz Bank Bulgaria, Alpha Bank, CI Bank, DSK Bank /ДСК/, First Investment Bank /ПИБ/, MKB Union, Piraeus Bank, Postbank /Пощенска банка/, ProCredit, Raiffeisen Bank, Societe General Express Bank, UniCredit Bulbank, UNITED BULGARIAN BANK /ОББ/. Проучванията направени от тайни клиенти представят по независим начин състоянието на клиентското обслужване в банковия сектор и могат да определят кои са най-добрите участници на пазара според грижата, която полагат за своите клиенти. В България International Service Check изследва процесите при предоставяне на оферта за корпоративно банкиране и в частност специализирани продукти, предназначени за дружества с ограничена отговорност. Тайните клиенти провериха дали целевата група – т.е. малкият и среден бизнес или дори големи корпорации – е толкова важна за банките, както индивидуалните клиенти, които обикновени искат да получават по-голямо внимание. С вторият сценарий, бе оценено качеството на услугите предоставяни при частното кредитно банкиране. Основната цел беше да се оцени знанието на служителите относно кредитните условия на техните банки, при които физическо лице може да изтегли заем – потребителски кредит. Както и за задължителните подробности, за които клиентът трябва да бъде уведомен, преди да подпише своя договор за потребителски кредит. Последният сценарий (използван във всички държави) е “Мобилно банкиране”. С този термин са оценени следните главни фактори – банковият уебсайт, контакт по телефона и възможност за чат контакт в реално време. Тайните клиенти, бяха почти по равно разпределени спрямо техния пол: 47,8% бяха мъже и 52,2% бяха жени. Мнозинството, което е близо 2/3 (65,3%) от всички проверки, беше извършено от хора на възраст между 25 и 35 години. В България, най-високи резултати в това класиране получиха Societe General Express Bank (93,0%), Allianz Bank Bulgaria (88,7%) и Piraeus Bank (87,9%). В сценария за кредит (използван в Чехия, Словакия и България) International Service Check също така реши да провери, дали обслужването, предлагано в различните банки, съответства с Директивата на Европейския съюз за договорите за потребителските кредити. Резултатите от този изследван критерий не бяха включени в общия резултат от проучването, но направения тест показва дали навсякъде се полагат усилия, законодателните изисквания в закрила на клиента да бъдат спазвани. Изпълнението на този критерий поставя минималния праг на стандартите за добро клиентско обслужване и е добър ориентир за представянето на банката. Ако сравним резултатите от двете проучвания в България (през 2007 и през 2012), българските банки са постигнали по-добри резултати във всички категории на директното проучване.
Източник: Дарик радио (30.08.2012)

Тенденцията да се повишават таксите за теглене на пари в брой от банкомат с дебитна карта продължава. При все повече банки "глобата" за клиента, посегнал към устройство на друг трезор, е 0,90 - 1 лв. По-незначително се вдигат или въобще не се пипат тарифите за ползване на собствен АТМ. Става дума за разходите по най-разпространените дебитни карти като "Маестро", "Виза електрон", националната карта на "Борика" и по-защитената V-Pay. При три банки от първите 13 най-големи психологическата граница от 1 лв. при теглене от чужд терминал вече е достигната. Неотдавна на тази стойност повиши тарифата Банка ДСК, като така се присъедини към групата на ОББ и Пощенска, които също са я фиксирали на левче, но по-отдавна. ДСК обаче освобождава от тази такса възрастните си клиенти, на които пенсиите се превеждат по сметка в банката. По същия път на повишение са се устремили и други трезори. От 17 септември "Райфайзен" ще вдигне таксата за теглене oт банкомат на друга банка на 0,98 лв. при 0,90 лв. в момента. На две стотинки от левчето от години е и УниКредит Булбанк. Тя обаче не удържа нищо при ползване на нейно устройство. Такава е политиката и на Сосиете Женерал Експресбанк, която също няма такса в този случай, а за транзакция на чуждо устройство взема 0,89 лв. При част от останалите банки тарифите са по 0,90 лв. на теглене - например при Първа инвестиционна банка и ЦКБ. Голяма част от другите трезори са ги фиксирали над 0,80 лв. Изключения са по-ниските такси на СИБАНК - 0,55 лв., които се задържат на това ниво от години. Промени има и при таксите за ползване на устройство на самата банки. Преди години Първа инвестиционна банка бе освободила картодържателите си от такава, но после въведе 0,10 лв. на теглене. При ДСК имаше повишение от 0,20 на 0,22 лв., а при Пощенска - от 0,20 на 0,30 лв. Причините да има различни цени при ползване на собствен банкомат и на такъв на друга банка са най-общо две. Едната е, че във втория случай има междубанкови такси, които банката - издател на пластиката, плаща на тази, чието устройство се ползва. Другата е политиката на съответната банка. В повечето случаи с по-високи такси за чужд банкомат се стимулират клиентите да ползват собствените й устройства. Така се прави оптимизиране на разходите. А и се приучват клиентите да ползват АТМ, вместо да чакат на каса за пари в брой. Но не само таксите за теглене от банкомат се повишават. Нагоре вървят и цените за допълнителни услуги. Такава е проверката за наличността, която може да се направи на банкомат. От 6 септември ОББ я вдига - на 0,30 лв. при 0,20 лв. в момента. И при други банки такава такса има и тя е около 0,20 лв. за справка. Някои трезори удържат пари и когато се прави проверка за последните 5 транзакции. При УниКредит Булбанк и "Райфайзен" тя е също 0,20 лв., а при "Пиреос" - 0,50 лв. Част от банките събират по около 0,20 лв. и когато се плаща при търговец на ПОС терминал, по интернет или по epay. Някои от тях имат по-висока тарифа, ако транзакцията се прави при търговец в чужбина. Навън са доста по-солени и таксите за теглене на пари в брой от банкомат. Обикновено са твърда сума плюс процент от изтеглените пари.
Източник: 24 часа (03.09.2012)

"Евролийз ауто" получи една година отсрочка по облигациите си Лизинговата компания "Евролийз ауто", която е част от групата на "Еврохолд България", успя да разсрочи своята пета емисия от облигации. Това става ясно от протокола от общото събрание на облигационерите, проведено в понеделник, съобщиха от Българската фондова борса. Облигационерите дадоха отсрочка от една година за емисията от 10 млн. евро, издадена през 2007 г., чийто падеж настъпва на 27 септември. Решението беше одобрено от кредиторите на общото събрание, като 75% от емисията облигации, или 7500 книжа, са притежание на "Юробанк И Еф Джи България", а другите 25% се държат от пенсионните фондове на "Алианц България". През тази година "Евролийз ауто" вече успя да разсрочи четвъртата си емисия корпоративни облигации, чийто държател е ОББ, а сега само шест месеца по-късно същото се случи и с петата последна емисия. Плащанията по главницата ще бъдат отложени и вместо оставащите 1.25 млн. евро да бъдат платени след две седмици, сумата ще се раздели на три вноски. Като до края на този месец трябва да бъдат преведени 250 хил. евро, а през март и септември догодина - оставащите пари на две вноски от по 500 хил. евро. Досега само по главницата са били платени 8.75 млн. евро. Одобрена е и нова плаваща годишна лихва в размер на 6-месечен EURIBOR плюс надбавка от 5%, но не по-малко от 6% годишно. Бизнесът на компанията беше ударен сериозно от кризата, като вземанията и по лизинигите, които отпуска "Евролийз ауто", постоянно се свиват. Това затруднява кредитирането от банките и компанията търси възможност да се справя със собствен ресур, което налага и отсрочките. Отчетът на компанията за първото полугодие показва намаление на печалбата от 319 хил. миналата година на 222 хил. лв. тази. Приходите за периода са намалели с 25% до 5.3 млн. лв. Само за първите шест месеца на годината постъпленията от договорите за финансов лизинг са се свили с 14% до 70.6 млн. лв. От 2006 г. до момента "Евролийз ауто" ЕАД е емитирало общо 5 облигационни заема на обща стойност 28 млн. евро, като три от емисиите облигации са изцяло погасени. Оставащите главници по непогасените облигационни емисии са в размер на 3.5 млн. евро.
Източник: Капитал (26.09.2012)

Тегленето на пари в брой от банкомат леко е поскъпнало в кризата. Причината е, че повечето банки вече събират такса при тегленето на средства от тяхно устройство с карта, издадена от същия трезор. Услугата до неотдавна беше безплатна в повечето трезори. Иначе такса “банкомат” отново се движи в широки граници - от 0 до 1 лев, показва проверка на “Труд” в тарифите на 15-те най-големи трезора у нас за най-масовите дебитни карти Maestro и Visa. Платено Две трети, т. е. 10 от проверените 15 банки, вече имат такса при ползване на тяхна карта и АТМ за теглене в брой (виж таблицата на стр. 24). Услугата все още е безплатна в УниКредит Булбанк, в SG Експресбанк, в СИБанк за карта Visa с чип, в Алианц Банк и в ПроКредит Банк. Сред останалите трезори най-евтино услугата излиза в Първа инвестиционна банка - 0,10 лв. Банка Пиреос и СИБанк за карта Maestro с чип пък събират по 0,15 лв., но масово услугата струва 0,20 лв. Най-скъпо тегленето на пари в брой от АТМ на банката издател излиза в Пощенска банка и ОББ - 0,30 лв. Ако клиентът обаче ползва банкомат на трезор, различен от издателя на картата му, той трябва да плати такса между 0,55 лв. и 1 лв. Масово услугата струва между 0,80 лв. и 1 лв. Най-евтино е тегленето от банкомат на друга банка с карта Maestro на СИБанк - 0,55 лв. Банка Пиреос също взема сравнително ниска сума - 0,60 лв. От банките в топ 5 по активи най-евтино излиза услугата в ПИБ - 0.90 лв. Най-високата такса - 1 лв., събират Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и СИБанк за карта Visa. Безплатно Плащането на стоки и услуги при търговец през ПОС терминал все още масово е безплатна услуга. Около една трета от трезорите не събират такса, като при повечето от тях това важи дори за ползване на пластиката в чужбина. Плащането на покупки през ПОС се плаща според тарифите на УниКредит Булбанк за карта Maestro, Пощенска банка, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк (ако ПОС терминалът е на друга банка). Цената на услугата се движи между 0,15 лв. и 0,30 лв. Банките обаче събират и куп други такси по дебитните карти. Справката на салдото в повечето трезори е безплатна, но има и случаи, в които се заплаща - например за карта Visa на СИБанк - 0,20 лв., в МКБ Юнионбанк - 0,22 лв., в Инвестбанк - 0,20 лв., в Банка ДСК - 0,10 лв. и др. Такса “ПИН код” Има банки, които събират такса дори за смяна на ПИН кода - например СИБанк за карта Visa - 0,20 лв., Инвестбанк - 0,20 лв. Някои от трезорите са въвели месечна или годишна такса за обслужване на картата. Например SG Експресбанк събира 7,90 лв. на година за Maestro и 8,90 лв. за карта Visa. СИБанк и ПроКредит Банк пък имат месечна такса за обслужване в размер на 1 лв. Средната такса за поддържане на картата излиза между 0,30 лв. и 2,50 лв. на месец според финансовия портал “Моите пари”. Повечето трезори събират такса за деблокиране на картата, например заради сгрешен ПИН, която варира от 1 лв. до 7 лв. Сред сравнително новите такси е тази за получаване на месечно извлечение по картовата сметка по пощата. Обикновено то излиза между 1 и 2 лв. Сравнително високи са таксите за експресно издаване на дебитна карта, което става най-често в рамките на 3 работни дни. В УниКредит Булбанк, Банка ДСК и КТБ услугата струва 10 лв., в SG Експресбанк (за 5 дни) - 12,80 лв. за Maestro и 13,80 лв. за Visa. В Алианц Банк и Инвестбанк пък цената е 5 лв., в ПроКредит Банк - 5 евро, а в ПИБ - 20 лв. Лимити Промяната на лимитите по картата също се плаща и струва обикновено между 1 и 5 лв. Получаването на картата в клон, различен от клона издател, излиза между 5 и 10 лв. Банките събират солени такси и за неоснователно оспорване на трансакция. Цената е от 10 до 20 лв. От финансовия портал “Моите пари” напомнят, че дори когато картата вече е невалидна и потребителят не получава пари по нея, сметката не се закрива автоматично. Така, без да знае, човек може да се окаже длъжник и да бъде вписан в кредитния регистър заради просрочено задължение например от 20 лв. Затова експертите съветват, ако човек сменя банката, в която получаваме заплатата си, да закрие старите си сметки. Това в някои трезори също се плаща. Таксата в УниКредит Булбанк например е 12 лв. за карта Maestro. ТЕГЛИМ СРЕДНО ПО 150 ЛВ. Българинът все още масово залага на теглене на пари в брой от банкомат, докато плащането с карта в търговски обекти или пък плащанията през банкомати са доста по-слабо разпространени. Общо изтеглените пари в брой от АТМ през шестмесечието възлизат на малко над 7,7 млрд. лв., а извършените трансакции са 53 млн. Това значи, че българинът тегли от банкомат средно около 150 лв. на трансакция. Потребителите са внесли в брой през банкомат едва 19,5 млн. лв. за шест месеца, сочат още данните. Платените стоки и услуги и изтеглените пари през ПОС терминал за периода пък възлизат на 1,7 млрд. лв., което е значително по-малко от изтеглените пари през АТМ. На терминали в чужбина с карти, издадени от родни банки и фирми, пък са изтеглени или разплатени 630 млн. лв. Българинът притежава 7 518 086 броя банкови карти към 30 юни 2012 г., сочи платежната статистика на БНБ. Пластиките са се увеличили с около 120 000 бр. за 6 месеца, сочат данните. Най-много са картите с марка Maestro - малко над 3 млн., следвани от тези на Visa - близо 2,7 млн. броя. За налични парични преводи българинът е платил такси и комисиони в размер на 11 млн. лв. за половин година. Преводите от страната към чужбина за периода пък възлизат на 154 млн. лв., а отвън за страната - на 310 млн. лв., сочат данните. Наличните парични преводи в България са на обща стойност 894 млн. лв. У нас работят 5807 банкомата и 65 757 ПОС терминала, сочи още статистиката на централната банка. БНБ не обявява какви са източените суми при картовите трансакции. По данни на Българската асоциация за сигурност при картовите разплащания обаче едва 0,05% са загубите от измама при използване на банкови карти. При трансакции в размер на близо 13,5 млрд. лв. за първото полугодие това прави загуби в размер на 6-7 млн. лв. Ако човек установи, че от сметката му са източени пари, веднага трябва да съобщи на банката. Тя трябва да блокира картата му, за да не е възможно от нея да се източат още средства. След това потребителят трябва да подаде жалба до трезора, в която да оспори трансакцията. Банката е длъжна да му възстанови цялата открадната сума най-късно до 21 дни, като паралелно извършва собствено проучване на случая. Ако клиентът е спазил всички изисквания за използването на картата - например е закрил въвеждането на ПИН кода с ръка и т. н., банката следва да му възстанови цялата сума. Ако е проявил небрежност, ще понесе загуба до 300 лв. При груба небрежност или умишлени действия цялата щета е за сметка на клиента.
Източник: Труд (01.10.2012)

Главният касиер на софийския клон "Витоша" на ОББ е откраднал 84 665 лева от сметките на трима клиенти, съобщи вчера МВР. В момента той е на свобода срещу парична гаранция от 1000 лева. 29-годишният Йордан Тодоров започнал да си взема от парите на вложителите още през януари 2008 г. Крупната сума била присвоена в продължение на две години чрез фалшиви платежни нареждания, в които той имитирал подписите на собствениците на авоарите. Банката разкрила кражбите чрез вътрешна ревизия още през 2009 година. Проверката установила, че главният касиер е извършил 38 неправомерни тегления от влоговете на трите жертви. Той пипал сравнително малки суми - от порядъка на 1000 - 1300 лв. Най-голямата изтеглена сума била 2600 лева. Най-ощетена била жена, от чиято сметка липсвали 56 900 лева. Потърпевшите изобщо не подозирали какво се случва с влоговете им. След разкритията Тодоров бил уволнен. Случаят бил поет от сектор "Разследване на икономически престъпления" в столичната полиция. Докато криминалистите събирали доказателства за аферата, Йордан заминал за чужбина. Делото срещу него било спряно за една година. След като се върнал, работата по него била възобновена. Тези дни папките с материалите били предадени на прокуратурата и тя повдигнала обвинение на Йордан за длъжностно присвояване. Законът предвижда до 10 г. затвор. По повод аферата от ОББ вчера изпратиха следното съобщение: "През 2009 г. ОББ предава на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност неин служител за злоупотреба с финансови средства. Служителят веднага е освободен от длъжност. Банката е възстановила щетите на засегнатите от този случай нейни клиенти".
Източник: Труд (03.10.2012)

Нови 150 млн. евро се готвят за малкия бизнес Нови 150 млн. евро през следващата година ще тръгнат за кредитиране на малки и средни предприятия. Средствата са по оперативна програма "Конкурентоспособност" и ще се отпускат през банките по гаранционна схема на инициативата JEREMIE (на Европейския инвестиционен фонд и Европейската комисия). От есента на миналата година шест банки започнаха да отпускат кредити по друга гаранционна схема на JEREMIE. При нея ЕИФ, който управлява средствата по JEREMIE, покрива загуба от 80% за всеки отделен кредит, в случай че не бъде върнат. Банките, отпускащи заеми по тази инициатива, са Уникредит Булбанк, ОББ, Райфайзенбанк, СИБанк и Прокредитбанк, а обемът, който трябва да отпуснат, е около 400 млн. евро. Още в началото на схемата те имаха опасения, че средствата няма да бъдат усвоени заради ниското търсене от страна на бизнеса.
Източник: Капитал (04.10.2012)

Гръцките мажоритарни собственици на Обединена българска банка и Пощенска банка обмислят възможност за сливане, твърди гръцкият вестник To Vima, цитиран от Ройтерс. Според изданието двете най-сериозни финансови институции в Гърция - National Bank of Greece (собственик на ОББ) и Eurobank (собственик на Пощенска), преговарят за сливане, което може да доведе до създаването на най-голямата банка в Гърция. Изданието цитира свои източници, според които сделката ще бъде одобрена от правителството на Гърция и централната банка. Държавата вече била отхвърлила като нежизнеспособна друга обмисляна възможност - тройно сливане между NBG, Eurobank и малката Hellenic Postbank, която е под контрола на държавата. Потърсени за коментар от Ройтерс, National Bank и Eurobank не са дали отговор на зададените въпроси. "Стандарт" от своя страна потърси ОББ и Пощенска банка, но от двете институции отказаха коментар по темата. Публикацията обаче повлия на гръцката борса и в резултат търговията с акции на NBG и Eurobank беше замразена. Гръцките банки се намират под натиск за обединяване на ресурсите си, за да оцелеят в кризата, тъй като достъпът им до междубанковия пазар бе отрязан. По-рано тази седмица френската банка Credit Agricole обяви, че ще продаде губещото си гръцко подразделение Emporiki Bank за 1 евро на Alpha Bank. Преди време пък Alpha Bank и Eurobank бяха на финала пред сливане, но до сделка така и не се стигна.
Източник: Стандарт (08.10.2012)

Новата най-голяма банка За пореден път гръцкият банков сектор слага началото на преструктурирането, за което се оказва натиск от регулаторите в страната още от 2009 г. Този път комбинацията за сливане е между първата и третата по големина банки в сектора – National Bank of Greece (NBG) и Eurobank. И двете имат дъщерни поделения в България – съответно ОББ и Пощенска банка. Допреди няколко месеца те бяха в топ пет по размер на активите на българския пазар, а сега вече заради общото свиване на бизнеса на банките с чужда собственост и набирането на скорост на тези с местни собственици са на пето (ОББ) и на шесто (Пощенска банка) място. Ако се стигне до реално сливане на двете гръцки кредитни институции, то ще бъде последвано от обединение на поделенията им тук принципно. Но всичко е в сферата на несигурността, след като през пролетта на тази година точно на финалната права се провали обединението между Alpha Bank (има клон в България) и Eurobank. Офертата този път идва от NBG, която предлага да изкупи 100% от капитала на Eurobank. Евентуално сливане би създало най-големия играч на банковия пазар в Гърция, а също и в България. Параметрите на предложението, съобщени в петък вечерта от NBG, предвиждат акционерите на Eurobank да получат по 58 акции от новата група срещу всеки 100 акции, които са притежавали до момента. Така, ако сделката се реализира, настоящите акционери на NBG ще притежават 75% от новата институция, а останалите 25% ще бъдат за акционерите на Eurobank. В момента пазарната капитализация на NBG е над три пъти тази на Eurobank (виж инфографиката). Обединената институция ще работи под наименованието NBG Group. Освен това председателят на борда на директорите на NBG Георгиос Заниас и главният изпълнителен директор Александрос Турколиас ще запазят тези позиции и в новото дружество, съобщават от NBG. Очакваните синергии от сливането се оценяват в рамките на 570-630 млн. евро към края на 2015 г., става ясно от съобщението на институцията. "Уверени сме, че бордът на директорите на Eurobank ще види стойността, която създава нашето публично предложение, и ще предложи на акционерите на Eurobank да приемат транзакцията", коментира в изявление до медиите главният изпълнителен директор на NBG Александрос Турколиас. От институцията, чийто съветник по сделката е Credit Suisse, посочват още, че част от акционерите на Eurobank, които притежават 43.6% от капитала, са приели офертата. По думите на Георгиос Заниас предложението е насочено към създаването на "водеща банкова група в Гърция, която ще е стълб на стабилност за гръцката финансова система и ще осигури така нужната подкрепа за икономическото възстановяване на Гърция". "Офертата за размяна се вписва в контекста на продължаващия процес на консолидация на гръцката банкова система", коментира от своя страна главният изпълнителен директор на Eurobank Николас Нанопулос. В съобщение до медиите той посочва, че членовете на борда на институцията ще проучат офертата "в конструктивен дух" съвместно с консултантите си от Barclays, Deutsche Bank и Goldman Sachs International. В случай че офертата бъде приета от акционерите на Eurobank, сделката ще трябва да получи и одобрението на съответните регулаторни органи в Гърция и ЕС, както и в останалите страни, в които двете институции имат бизнес. "Между двете банки от години има флирт, но сега трудната финансова ситуация в страната действа като катализатор", отбелязва GRReporter. Според електронното издание очакванията са от страна на Европейската комисия да няма спънки пред сделката. От съществено значение е и фактът, че евентуално сливане би намалило осезаемо необходимостта на двете институции от държавна помощ. През май 2012 г. двете банки вече получиха капиталови инжекции от Гръцкия фонд за финансова стабилност (Hellenic Financial Stability Fund, HFSF) – съответно 7.4 млрд. евро за NBG и 3.97 млрд. евро за Eurobank, които трябваше да им помогнат да заздравят капиталовите си бази след отписването на гръцки правителствен дълг.
Източник: Капитал (08.10.2012)

ОББ и гръцкият й собственик са дали отсрочка за заем на "Фонд имоти" Дружеството със специална инвестиционна цел "Фонд имоти" (бивш "Бенчмарк фонд имоти") е разсрочил стари кредити към ОББ и гръцкия й собственик и е изтеглил нов, за да завърши една от сградите си. Това стана ясно от съобщение на компанията. Новият заем е за максимум 331 603 евро, като е възможно дружеството да използва по-малко пари. Срокът за него обаче е доста кратък – до края на тази година. Парите ще бъдат използвани за довършване "Раковски бизнес център", който се намира на номер 124 на едноименната улица в София, в близост до централата на СДС. Парите за довършването й ще бъдат прибавени към останалите заеми на "Фонд имоти". За част от тях – този към ОББ и собственика й National Bank of Greece, е удължен срокът на погасяване до края на януари 2013 г. Кредитите са изтеглени през юли 2008 г. и според отчетите са използвани за строежа на сградата на "Раковски", на "Бенчмарк бизнес център" на бул. "Цариградско шосе" и на апартаментен комплекс в курорта Боровец. Стойността на кредита само към NBG е до 25 млн. евро, обезпечен с имоти на фонда. Заемът към ОББ е за стойност до 1.5 млн. евро, също обезпечен с имоти. Срокът за погасяването му вече е изтекъл – първоначално той е бил до началото на януари тази година. Този към NBG е за осем години и изтича през юли 2016 г. В края на юни общо банковите заеми на "Фонд имоти" са били 48.5 млн. лв., всичките с падеж до 12 месеца. Сумата е почти същата, както и година по-рано. Според отчета фондът няма никакви дългосрочни задължения. През март миналата година българското представителство на Европейската комисия и Европейския парламент договори покупката й срещу 9 млн. евро. Институциите обаче все още не са се нанесли, а довършителните работи поне видимо не са приключили. Според сайта на "Фонд имоти" през февруари тази година сградата е трябвало да получи акт 16 с разрешение за ползване, не е ясно обаче дали вече е взела такъв. В доклада за дейността на фонда към края на юни се посочва, че бизнес центърът има само акт 14, а самият той е предвиден за продажба. Разгърнатата застроена площ е 4662 кв. м, на 9 етажа и с подземен паркинг. "Фонд имоти" е сред дружествата, които пострадаха сериозно от кризата в строителния и имотен сектор. И до момента най-големият му проект – бизнес центърът на бул. "Цариградско шосе" в София, не е отдаден под наем. Преди време за него се търсеше купувач, но до сделка така и не се е стигна. За първото полугодие загубата на дружеството е 269 хил. лв., при 847 хил. лв. година по-рано. Приходите му са били едва 1000 лв., точно колкото и за същия период на миналата година, всичките от продажби в графа "Други". Фондът обаче е направил 233 хил. лв. разходи за външни услуги, похарчил е и 16 хил. лв. за възнаграждения, почти колкото и за материали. От януари до юни обаче "Фонд имоти" не е имал никакви разходи за лихви, при 515 хил. лв. за същите месеци на 2011 г. Според отчета активите му в инвестиционни имоти се оценяват на близо 60 млн. лв.
Източник: Капитал (08.10.2012)

ЗАД "Армеец" влезе в класацията Топ 100 на най-големите застрахователни компании в Югоизточна Европа, като се нареди на престижното 21-во място. На официална церемония вчера наградата взе изпълнителният директор на дружеството Цветанка Крумова. На церемонията присъстваха министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев и министърът на външните работи Николай Младенов. Класацията на най-големите компании в Югоизточна Европа се прави за поредна година от агенцията SeeNews в три категории - предприятия, застрахователи и бенки. Общо 21 родни застрахователи влизат в класацията, като сред тях са "ДЗИ Общо застраховане", "Булстрад", "Лев Инс", "Алианц България", "Бул Инс", "Уника", Евро Инс", "Енергия" и "Виктория". 13 родни предприятия се нареждат сред лидерите на Югоизточна Европа в класацията "SeeNews TOP 100" за 2012 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" заема престижното 3-о място в общата класация, което й отрежда 1-во място сред родните представители в Топ 100. На 6-о място в Югоизточна Европа е "Аурубис България". На 10-о място е "Лукойл България". В Топ 100 влизат и НЕК, "Булгаргаз", "ЧЕЗ Електро България", "Мобилтел" и др. В Топ 100 на банките на Югоизточна Европа България влиза с 18 трезора. На 7-о място е "УниКредит Булбанк", а в Топ 100 влизат и "Банка ДСК", ОББ, Райфайзенбанк, ПИБ, Пощенска банка, Корпоративна търговска банка, "СЖ Експресбанк", Централна кооперативна банка.
Източник: Стандарт (12.10.2012)

Един от големите хлебозаводи в София „Нилана“ е на ръба на фалита заради финансови проблеми и невъзможност да плаща дивиденти по облигационния заем, емитиран от дъщерната му компания „Хлебни изделия-Подуяне“. Източници от фирмата съобщиха, че от две седмици двата завода на „Нилана“ в софийските квартали „Княжево“ и „Подуяне“ не работят заради неплатени сметки за ток. Преди месец облигационерите на компанията, сред които е и ОББ, дадоха ултиматум на дружеството да плати дължимите лихви по заема до 15 октомври. В противен случай ще открият процедура по обявяване във фалит. Първоначалният срок за плащането на дължимите 210 000 евро беше 14 септември. В случай че плащанията не се извършат до идния понеделник, облигационерите ще пристъпят към откриване на производство по несъстоятелност не само на „Хлебни изделия“, но и на „Нилана“, която е гарант по заема. Ще бъде избран и временен синдик. Ако процедурата по фалит не бъде задвижена, облигационерите могат да предприемат действия за принудително изпълнение към имуществото на хлебозавода, предоставено като обезпечение по заема. За „Преса“ изпълнителният директор и мажоритарен собственик на „Нилана“ Николай Тапаров отказа коментар с обяснението, че в момента се водят преговори с потенциален инвеститор за покупката на компанията.
Източник: Преса (15.10.2012)

На хляба твърдото Компанията, която допреди години бе сред водещите производители на хлебни изделия в България, в момента е пред фалит. От месеци не е плащала заплати, от две седмици е спряла производство, а щандовете й в магазините пустеят. Редом с това тече и друг, финансов сюжет – разиграва се на фондовата борса, където дъщерното дружество на "Нилана" - "Хлебни изделия-Подуяне", в средата на годината спря плащанията по емитираните през 2008 г. облигации. След преговори за разсрочване на емисията и ангажимент на длъжника за допълнителни обезпечения по нея, преди дни Обединена българска банка от името на облигационерите внесе в съда иск за обявяване на "Нилана" и "Хлебни изделия - Подуяне" в несъстоятелност. Официално решение по него все още няма, но каквато и процедура да последва – оздравителна програма или продажба на имуществото, краят на двете компании ще е продължителен и тягостен. Единственият им шанс за момента е мигновената продажба. Според писмо до облигационерите кандидат-купувач има в лицето на арендатора от Хасковско Петър Касев, който още през юли е заявил намерение да купи всички дружества от групата на "Нилана" и да оздрави бизнеса. Обещаните гаранции обаче все още не са налице, така че шансът за сделка става все по-нищожен. А с него и този заводите в Княжево и Подуяне скоро да подновят работа. Поне при сегашния собственик. Първите сигнали за проблеми с бизнеса на "Нилана" дойдоха още миналата година, когато компанията започна да бави заплати на работници и сви обема на производство. В края на годината заводът в Княжево спря поточната линия за хляб и там остана действащ само сладкарският цех. Малко след това, по думите на служители от "Нилана", те са спрели да получават и заплатите си. Така "Хлебни изделия – Подуяне" остана основен производител в рамките на групата. Но с видимо влошаващи се резултати. В края на 2011 г. дружеството направи само частично плащане на лихвите по облигациите си, като уведоми облигационерите (основно пенсионни и взаимни фондове), че ще преведе остатъка в 30-дневен срок. На 9 януари сумата бе платена, но отсрочката бе сигнал за финансови затруднения. Те излязоха наяве през юни тази година, след като дружеството не преведе дължимото лихвено плащане от 210 000 евро. В същото време финансовият отчет на "Хлебни изделия – Подуяне" за тримесечието от април до юни показа 1.26 млн. лв. загуба и над два пъти намаление на продажбите, сравнено с предходната година – от 5.9 млн. лв. на 2.3 млн. лв. В доклада към финансовия отчет няма обяснение за това рязко влошаване на резултатите. Подобно на предишните обаче и в него личи тенденция за по-бърз ръст на разходите на дружеството спрямо приходите му. Причината е трайното поскъпване на основната производствена суровина – брашното, чиято цена само през 2011 г. е нараснала с над 50%. Така в продължение на години себестойността на хляба се е увеличавала при почти непроменена крайна цена. Последното, според хора от хлебния бранш, е резултат от свитото потребление в кризата, което доведе до силен натиск за ниски цени на пазара. Според тях той идва основно от страна на големите вериги, които се конкурират помежду си именно на тази база. А "Нилана" от своя страна е изпаднала в прекалена зависимост от партньорството си с тях. Факт е, че през последните години през големите вериги минаваха близо 50% от продажбите на компанията. "Опитаха да работят с всички големи търговци и ето докъде стигнаха. С колегите сме единодушни, че причина за фалита им са търговските вериги и техните условия към доставчиците с всичките надценки и такси, които налагат", коментира собственик на предприятие за хляб. Според друг представител на бранша логиката е следната: докато цената на брашното расте, доставните цени на хляба не са променяни от десет години и това стопява маржа, при който работят производителите на хляб. Освен това стоката се кара до магазините по няколко пъти на ден, което я прави зависима и от скъпите горива. "Всичко това е на наш гръб, тъй като търговските вериги имат железни дългосрочни договори и почти не допускат промени в цената", коментира той.
Източник: Капитал (22.10.2012)

Вадят хотели на търгове за милиони Четири хотела в най-тузарските точки по родното Черноморие изкараха на търгове за милиони частни съдебни изпълнители само за последната седмица. С над 50% по-ниска е цената за една от лъскавите сгради в курортната перла Слънчев бряг в сравнение с обявената преди месеци, показа проверка на Burgasutre. Поредният опит за публична продан е за суперлуксозния хотел “Клисура”, който се намира в източната част на комплекса. Хотелът, който е разположен на 100 м от морето, в началото на годината вървеше за над 7 млн. лв. През март цената падна на 6,2 млн. лв. В разгара на лятото се търгуваше за 5 милиона, а сега наддаването ще започне от 3,6 млн. лв. Така за по-малко от година стойността му падна с повече от 50%. Комплексът е оборудван с открит басейн и голяма градина, която опасва цялата постройка. Климатици във всяка стая, безплатен достъп до Wi-Fi и румсървис, са част от екстрите за посетителите. Масивната пететажна сграда, със застроена площ от 568 кв. м и разгъната площ от 2 534 кв. м излезе на тезгяха заради дълг към ОББ. На 19-и ноември ще стане ясно дали изгодната оферта е привлякла нов собственик да стопанисва обекта. На поредна публична продан излиза и хотел “Елири”, който се намира на 50 метра от плажната ивица. Цената на синьото бижу, което разполага с панорамен асансьор, от юли досега падна с 360 хил. лв. Сега имотът и луксозната постройка в центъра на Несебър са с начална цена 1,41 милиона. Според обявлението на частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова новият собственик ще се сдобие и с бистрото, изградено в хотела. Общата застроена площ на сградата е 301 кв. м, като разгънатата застроена площ е 1 505 кв. м. Два хотела в Свети Влас с начална цена 1, 28 и 2,20 млн. лв. също ще търсят нов собственик в средата на следващия месец.
Източник: Бургас-днес и утре (22.10.2012)

Обединена Българска Банка в качеството й на Довереник на облигационерите по емисия облигации на Фарин ЕАД-Добрич (9KDA) с ISIN:BG2100015069 свика Общо събрание на облигационерите на 23 ноември 2012г., от 10:30 ч. в гр. Добрич, ул. Бойчо Огнянов №6. Събранието е относно и във връзка с преструктуриране на задълженията, при следния дневен ред: 1. Разглеждане на неизпълнение на задълженията на емитента по емисията, а именно: - неплащане на дължима лихва (просрочено плащане), продължило повече от 30 дни от датата на падежа 17 август 2012 год. - Неизпълнение на условия, произтичащи от решение на Общо събрание на облигационерите от 25 ноември 2010 год., а именно: задължението на емитента да обработва собствени или арендувани земи в размер на минимум 60 000 декара годишно. 2. Обсъждане на предложение за преструктуриране на задълженията по емисията облигации чрез предоговаряне на част от условията по емисията и промяната на параметрите както следва: - Предложение за приемане на решение за удължаване срока за изпълнение на лихвените плащания, дължими към 17 август 2012г. и на 17 февруари 2013г. за 17 август 2013г. - Предложение за приемане на решение на начина и срока на изпълнение на плащанията на главницата както следва на 17 август 2013г. 1 875 000 евро на 17 февруари 2014г. 1 875 000 евро 3. Обсъждане на предложение до облигационерите за вземане на решение за одобряване а процедура за освобождаване от тежести на имотите, представляващи обезпечение по облигационния заем, съгласно Предложението за записване от Фарин ЕАД, при възможност за продажбата им. 4. Приeмане на решение за изменение в режима на случите на неизпълнение по облигационния заем, във връзка с условията и реда за предварително изплащане на заема по инициатива на притежателите на ценни книжа, като облигационният заем става предсрочно изискуем по решение на Общото събрание на облигационерте, взето с мнозинство от 2/3 от всички облигации в обръщение за изрично посочени случаи на неизпълнение. 5. Разни. При липса на кворум, общото събрание следва да се проведе на 07 декември 2012 год. от 10:30 часа на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Money.bg (29.10.2012)

Горчивият край на "Нилана" Производителят на хляб "Нилана" и дъщерното му дружество "Хлебни изделия - Подуяне" тръгват към фалит, тъй като преговорите за продажбата им се провали, а заемите им не се обслужват. Това стана ясно от съобщение на Българската фондова борса и коментари на кредитори. Всъщност един от най-големите производители спря работа още преди месец. А освободената ниша мигновено беше преразпределена между останалите в хлебния бранш. Причината за иска за несъстоятелност са необслужвани задължения по облигации за 6 млн. евро, които бяха емитирани от "Хлебни изделия - Подуяне" през юни 2008 г. От средата на тази година дружеството окончателно спря да плаща лихвите по тях. През юли и август кредиторите решиха да изискат изпълнение на определени условия от страна на компанията, но тъй като това не се е случило, от банката довереник ОББ са поискали обявяване в несъстоятелност. Исковете са за "Хлебни изделия - Подуяне" и за собственика на дружеството и гарант по дълговете "Нилана". Те са подадени в края на септември, но решение на съда все още няма. И последната надежда за възстановяване на хлебозаводите, изглежда, си заминава. По информация на "Капитал" преговорите за евентуалната им продажба на земеделския арендатор от Хасково Петър Касев не са довели до резултат и сделка няма да има. Така собственик на дружествата от групата на "Нилана" остава Николай Тапаров (виж карето). Самият той беше с изключен телефон и не бе открит за коментар по последните развития около дружеството. Част от облигационерите обясниха, че са били по-скоро против сделка с Петър Касев, тъй като се съмняват, че той има достатъчно средства да вдигне дружествата на крака и те да получат парите по облигациите. Засега няма никакви индикации за интерес от друг купувач. Обезпечение по дълговите книжа са активите на хлебозавода в "Подуяне" (който спря преди месец) и те не могат да се продават без съгласието на кредиторите. Другият завод на "Нилана" е в софийския квартал "Княжево", но той спря производството на хляб още в края на миналата година. По същото време "Хлебни изделия" успя да плати само част от лихвите по облигациите си, като увери, че ще преведе парите до 30 дни. Сумата беше платена на 9 януари, но това беше сигнал за финансовите проблеми на дружеството. През юни отново имаше неплатена лихва от 210 хил. евро. Тя не е преведена и до момента, затова ОББ обяви емисията за предсрочно изискуема. Междувременно общото събрание на кредиторите поиска допълнителни обезпечения по облигациите на "Хлебни изделия - Подуяне" под формата на особен залог върху всички търговски марки на дружествата от групата на "Нилана", както и ипотеки върху притежаваните от тях имоти. Това обаче не бе изпълнено и следващата стъпка бе искът за несъстоятелност. Ако той бъде отхвърлен от съда, кредиторите най-вероятно ще поискат разпродаване на активите от обезпечението. Години наред "Нилана" и "Хлебни изделия - Подуяне" бяха сред най-големите производители на хляб в България. Дружествата имаха договори с почти всички големи търговски вериги, освен това имаха сериозен дял на пазара на специални хлябове. През последните години обаче той силно пострада за сметка на продажбите на масов хляб и така компанията изгуби едно от основните си конкурентни предимства. Постепенно бизнесът на "Нилана" западна и преди няколко месеца окончателно спря. В момента заводите в "Подуяне" и "Княжево" не работят, а заради неплатени сметки са прекъснати доставките им на комунални услуги. Заплати на работниците не са плащани от месеци. Освен облигациите производственото оборудване на завода в "Подуяне" е взето на лизинг от "Интерлийз", дружеството има и банков кредит. В същото време последният обявен финансов отчет на "Хлебни изделия - Подуяне" - за първото полугодие, показа 1.26 млн. лв. загуба и над два пъти намаление на продажбите в сравнение със същия период на предходната година - от 5.9 млн. лв. на 2.3 млн. лв. За същия период дружеството е успяло да свие разходите си до малко под 3.8 млн. лв. и на практика е на загуба от дейността си. Рязко влошаване на резултатите се наблюдава през второто тримесечие, докато през първото "Хлебни изделия - Подуяне" все още е било на малка печалба. Източници от хлебния бранш посочват като причина за проблемите на дружеството растящите разходи за суровини и горива при силен натиск за задържане на продажните цени. Според тях той е идвал най-вече от големите вериги, които бяха основните търговски партньори на групата на "Нилана". Според доклада към финансовия отчет на "Хлебни изделия - Подуяне" през този канал са минавали 52% от продажбите на дружеството. Според вътрешни източници от компанията друга причина за срива в продажбите й е била и загубата на политически протекции. До 2008 г. акционер в дружеството бе министърът на отбраната в правителството на тройната коалиция Николай Цонев. По това време производителят печелеше големи държавни поръчки за доставка на хлебни продукти.
Източник: Капитал (14.11.2012)

Облигационерите на Хлебни изделия-Подуяне АД са поискали откриване на производство по несъстоятелност, както на емитента Хлебни изделия-Подуяне АД, така и на гаранта Нилана ООД. ОББ в качеството си на довереник на облигационерите е подала исковете в Софийския градски съд, съответно на 19 септември 2012 г. за Хлебни изделия-Подуяне АД и на 25 септември 2012 г. за Нилана ООД. На 9 юни 2012 г. Хлебни изделия-Подуяне АД дължи лихвено плащане в размер на 210 000 евро по емисията си облигации, което плащане не е извършено. На основание чл.5, т.1 от Договора за изпълнение на функцията довереник на облигационерите от 03 юни 2008 г., Обединена българска банка АД счита облигационния заем за предсрочно изискуем без какъвто и да било анализ, изпращане на уведомления, искания за плащане или даване на допълнителни срокове, се казва в съобщението. Следват две общи събрания на облигационерите, на които са взети решения за кумулативно изпълнение на определени условия по емисията от страна на емитента. Към 19 септември 2012 г. такова изпълнение не е настъпило, и в такъв случай се пристъпва към изпълнение на следващото взето решение, а именно удовлетворяване вземанията на облигационерите чрез откриване на производство по несъстоятелност на Хлебни изделия-Подуяне АД и на гаранта Нилана ООД. В Търговския регистър липсва отчет на Нилана ООД за 2011 г., а последният публикуван отчет на Хлебни изделия – Подуяне АД е за второто тримесечие на 2012 г., като такъв не е предаден за третото тримесечие, въпреки че крайният срок беше 30 октомври 2012 г. Отчетът на Хлебни изделия – Подуяне АД за полугодието на 2012 г. показва спад на продажбите с 61% на годишна база до 2,3 млн. лв., гарниран със загуба от 1,3 млн. лв., спрямо печалба от 370 хил. лв. за съпоставимия период на миналата година. Текущите пасиви към 30 юни 2012 г. са за 3,1 млн. лв., спрямо текущи активи за 1,85 млн. лв. (от които 1,7 млн. лв. са вземания от клиенти, доставчици и свързани лица). Дружеството има и дългосрочни задължения за 14,3 млн. лв., 11,7 млн. лв. от които са по облигационната емисия, която е издадена на 9 юни 2008 г. със срок от 5 години в общ размер от 6 млн. евро. Лихвата е 6 месечен EURIBOR + 3,3%, но не по-малко от 7%, като текущо лихвата е 7%.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2012)

Малък рестарт по JEREMIE Петте банки в България, които отпускат кредити по гаранционната схема за малки и средни предприятия на инициатива JEREMIE, предоговориха условията за финансиране. Така в нея вече се включват и оборотни кредити, револвиращи кредитни линии и овърдрафт. Причините са ниското търсене на инвестиционни кредити в условията на макроикономическа нестабилност и влошаващата се икономическа среда, което е характерно за цяла Европа. Това посочиха банкери и от представителството на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в България пред "Капитал Daily" Петте банки са Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредит банк. ЕИФ управлява схемата, като JEREMIE е съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за подобряване на достъпа до финансиране на МСП в Европейския съюз в рамките на структурните фондове. Срокът на дейността на JEREMIE е до 2015 г., като тя включва още няколко схеми. В договорите на петте банки периодът за усвояване на средства по гаранционната схема е до първата половина на 2014 г. Още в самото начало е заявена възможността за удължаване на срока, ако практиката покаже, че продуктът работи. Според направените корекции в договорите с банките фондът е разрешил да се издават гаранции и за оборотни кредити. Както за инвестиционните заеми, и за оборотните фондът покрива загуба от 80% за всеки отделен кредит. Гаранцията се изплаща само в случай на загуба. В първоначалния вариант, който започна реално дейност през есента на миналата година, гаранциите бяха предназначени за инвестиционни заеми, а за оборотни средства се предоставяха само ако допълват инвестиционния проект. Тъй като в България 90% от оборотното финансиране е под формата на револвиращи кредитни линии и овърдрафти, е възприето промените в условията за кредитиране да важат и за тях. Освен издаваната гаранция се запазват всички ползи и облекчения, които важат за инвестиционните заеми, и за оборотното финансиране – всяка банка има ангажимент да свали лихвите по заемите от тази схема, да изисква по-малки обезпечения (до 50% облекчение) и да предложи по-ниски такси и комисиони. Максималният срок на кредитите за оборотни средства е до пет години. Освен това с направените корекции на договорите е удължен и срокът на инвестиционните заеми от шест на десет години. Обяснението е, че стабилността, с която се реализира един инвестиционен проект при дадените макроикономически условия, за шест години не може да възвърне една инвестиция. Ниското търсене на кредити от бизнеса и най-вече на финансиране за инвестиционни проекти се наблюдава в цяла Европа. Именно това е и основната причина според банките тук да се стигне до промяната на договорите с ЕИФ по JEREMIE. Банките не биха могли да оползотворят програмата в сроковете, ако тя е предназначена само за инвестиционни кредити. Затова се предоговориха условията гаранциите да важат и за оборотни средства, за да може поне такова финансиране да отпускаме на малките и средните предприятия при облекчените условия, при които имаме възможност по тази схема, коментираха банкери. От българското представителство на ЕИФ посочиха, че при подготовката на старта на схемата и подписването на договорите (лятото на миналата година – бел. ред.) прогнозите и очакванията на банките са били за увеличаване на търсенето на инвестиционни кредити, но през есента на миналата година ситуацията се промени съществено в негативна посока в европейски мащаб. Тогава Европа отново тръгна към рецесия, пазарите преживяха пореден стрес заради гръцката криза, а фирмите се върнаха към стратегиите си на изчакване и замразяване на нови инвестиции. Именно това води и до преформулиране на условията конкретно по тези договори, а и като цяло до промяна в регламента на Европейската комисия за използването на инструментите за финансов инженеринг през декември миналата година. Като цяло на ниво ЕС се води политика, която се опитва да предотврати нова кредитна криза, като се правят опити за насърчаване на банките да отпускат поне оборотно финансиране. От лятото на тази година, когато е разширена гаранционната схема и за оборотно финансиране, се наблюдава съществено увеличение на активността при кредитирането по нея, посочиха от представителството на ЕИФ. Според предварителните данни на фонда към края на октомври са отпуснати 1000 кредита от петте банки общо от началото на действие на схемата. Сега на месец се отпускат над 200 кредита пак общо от петте банки, като сумата е над 10 млн. евро месечно. Така наблюденията показват, че заради неблагоприятните икономически условия продуктът сега е достигнал нивата, които са били очаквани да бъдат постигнати преди шест месеца. До момента няма подадена от банките загуба по кредити по схемата или изплатена гаранция, но и срокът на действие все пак на този етап е много кратък, посочиха още от офиса на ЕИФ тук.
Източник: Капитал (20.11.2012)

Ветеринарен лекар оспорва ипотека за над 25 млн. евро Продължават юридическите хватки в придобиващото вид на сага съдебно дело, в което ОББ се опитва да си събере вземанията от некоректни длъжници. Всъщност делата са две – едното е заведено от синдика на "Национален хиподрум", който е ипотекиран като обезпечение по отпуснат кредит, а другото от ветеринарния лекар, стопанисвал конната база, Валери Кръстев. И двете дела са за обявяване на ипотеките в полза на ОББ за недействителни. Целта е срещу необслужването на отпуснатия кредит длъжникът да не загуби заложеното обезпечение. Всъщност става въпрос за кредит за над 25 млн. евро, отпуснат от ОББ към девет компании, обезпечен с активи на "Национален хиподрум". Дружеството е в несъстоятелност от миналата година. Това е сумата само на главницата, отделно има и натрупани лихви по заема. След като фирмите, изтеглили заема, една по една спират да го обслужват, ОББ предявява вземанията си по обезпеченията. Отговорът е завеждане на дела срещу банката. Едното от синдика Стоил Моллов, който всъщност първо признава и вписва банката като кредитор на база на представените от нея договори, но по-късно пожелава обезпеченията й да бъдат обявени за нищожни. Това дело се води от началото на август. Другото дело, което е не по-малко интересен случай, е заведеното от ветеринаря на конната база. Той иска да му се признае собствеността върху хиподрума, тъй като го стопанисва от 1996 г. - придобил базата по давност, защото я е стопанисвал повече от 10 години. Става въпрос за 540 декара площ, за които Кръстев се е грижил. В случай че съдът реши в негова полза, "Национален хиподрум" ще бъде изваден от масата на несъстоятелността и за кредиторите (основно банката) няма да има обезпечение. Ветеринарният лекар е завел делото през миналата година. Първото заседание по него беше насрочено за 29 октомври (понеделник), но беше отложено. Новата дата, на която трябваше да се гледа, беше 3 декември. Делото отново се отложи. Този път за 18 февруари 2013 г. Съдия по него е Богдана Желязка. Първия път причината да не се даде ход на делото е подадена на 26 октомври (петък) молба от Валери Кръстев за отлагане заради операция на горен крайник. Вчера обявената от съдията причина беше "влошено здравословно състояние", като молбата на Кръстев е делото да бъде отложено за по-дълъг период от време до подобряване на състоянието му. Отлагането на съдебни дела е утвърдена практика при желание за протакане на процес и печелене на време. В случая боледуването на ветеринарния лекар на "Национален хиподрум", който води дело със същото искане като това на синдика на дружеството, навежда на мисълта за резервен вариант, който стои на stand-by. По това дело ОББ не е допусната, тъй като според синдика Моллов банката нямала правен интерес. Кредитната институция държи над 90% от вземанията. Подала е молба да бъде допусната по делото като трето лице. Съдът ще се произнесе по нея в закрито заседание. Междувременно Стоил Моллов е сменен от събранието на кредиторите на хиподрума и е назначен нов синдик – Елвира Танчева. На 12 декември предстои да се види как ще продължи другото дело - заведеното от Моллов, с новия синдик. Това дело срещу банката всъщност е за неправомерни действия, защото бившият вече синдик е преценил, че самото дружество "Национален хиподрум" не е длъжник на ОББ и няма невърнати заеми към нея. Още на първото заседание в началото на август се оказа обаче, че всички замесени в случая дружества - деветте, на които е отпуснат кредита, и хиподрумът, който е заложен като обезпечение, са собственост на Васил Крумов Божков. Така банката си търси учреденото обезпечение от "Национален хиподрум". Нормална практика е - и международна, и на българския пазар, да се взима кредит от едно дружество, а обезпечението да е от друго, когато са с общ собственик. Това обясниха още тогава адвокатите на банката. Аналог на тази практика е, когато се отпуска жилищен кредит с ипотека на младо семейство и се ипотекира имот на родителите например.
Източник: Капитал (04.12.2012)

БНБ е разпоредила по-добро управление на риска на една банка През първото полугодие БНБ е разпоредила подобряване на управлението на риска в една от банките, опериращи на българския пазар. Това става ясно от публикувания от централната банка отчет за периода януари - юни 2012 г. Според документа финансовата институция е получила "разпореждания и препоръки за подобряване управлението на кредитния, операционния и пазарния риск, ликвидността и системата за вътрешен контрол". От публикуваната от надзора информация не става ясно коя е въпросната банка, нито какви са били конкретните причини за отправените препоръки. Практиката на БНБ е да не посочва в отчета си имената на институциите, спрямо които са били предприети надзорни мерки, както и да не дава подробности за естеството на препоръките. През първото полугодие от БНБ не са отправяли препоръки към играчи на местния банков пазар за увеличаване на капитала, каквито случаи се наблюдават сравнително често в последните години като резултат от кризата. През 2011 г. например разпореждане за набиране на допълнителен капитал получи една банка, а година по-рано броят им беше три. Към края на юни общата капиталова адекватност в банковия сектор е 16.74%, а адекватността на първичния капитал е съответно 15.19%. Ликвидността в системата също остава висока – към края на юни коефициентът на ликвидните активи е 26.21%. "Банковата система разполага със значителни капиталови и ликвидни буфери, а рентабилността е на ниво, което е в състояние при необходимост да подкрепи капитала на банките", отбелязват от БНБ. "Въпреки неблагоприятните тенденции стабилността на банковата система е съхранена както в резултат от действията, предприемани от БНБ, така и поради усилията и управленските решения на банките", се посочва още в отчета. През изминалото полугодие няколко финансови институции в страната преструктурираха капитала си чрез различни инструменти. Първа инвестиционна банка увеличи капитала си от първи ред чрез емисия облигации, а Корпоративна търговска банка предприе увеличение на капитала си от втори ред чрез привличане на подчинен срочен дълг в евро. Междувременно през първото полугодие Алианц банк България и Ти Би Ай банк са погасили предсрочно свои подчинени срочни дългове, се посочва в отчета на БНБ. Заради усложнената политическа и финансова обстановка в Гърция от надзора са препоръчали на българските банки, които са част от гръцки банкови групи, да поддържат по-висок от обичайния размер на високоликвидните активи. Същевременно от БНБ са наложили и ограничения по отношение на елементите, с които да се поддържат тези активи. Въведен е и "режим на ежедневна отчетност по отношение на съществените показатели за ликвидността на тези банки", посочват от регулатора. Отправени са били и "конкретни препоръки за въздържане от инвестиции в дългови инструменти на емитенти с кредитен рейтинг, по-нисък от инвестиционен", както и за осигуряване на независимо функциониране на информационните системи на институциите с гръцки собственици. В България дъщерни дружества на гръцки финансови институции са ОББ (National Bank of Greece), Пощенска банка (EFG Eurobank), Банка Пиреос (Piraeus Bank), а Alpha Bank оперира на местния пазар чрез клон. В качеството си на регулатор БНБ осъществява и непрекъснат надзорен преглед, дистанционен надзор и инспекции на място на дейността на опериращите на българския пазар банки. В резултат на тези проверки за периода януари - юни 2012 г. са открити близо 180 "формални нарушения на регулаторната рамка", въз основа на които БНБ е отправила над 150 препоръки към мениджърите на съответните финансови институции. Прави впечатление, че броят на нарушенията, отчетени само за първото полугодие, е колкото регистрираните за цялата 2011 г., когато откритите нарушения са били около 170, а отправените препоръки – близо 150. Същевременно от регулатора посочват, че според резултатите от цялостния надзорен преглед банките в България поддържат "по-високо от регулаторните изисквания ниво на платежоспособност, високи нива на ликвидност и приемливо за настоящите условия управление на риска". Не са установени отклонения от добрата банкова практика за стабилна, прозрачна и ясна акционерна структура и доказан произход на средствата, се посочва още в отчета.
Източник: Капитал (05.12.2012)

Кредитори на "Фарин" искат незабавно погасяване на облигациите му Поредната проблемна емисия облигации на фондовия пазар стана предсрочно изискуема – тази на земеделската "Фарин", стана ясно от съобщение на ОББ. Банката е довереник на кредиторите по емисията и е поискала предсрочното изплащане, защото компанията не е изпълнила решенията от общото събрание на кредиторите си, проведено на 23 ноември. ОББ изисква незабавно плащане на целия дълг на стойност 4 024 892 евро. Това е част от емисия за общо 5 млн. евро, издадена през 2006 г. В сумата влиза главницата на облигациите, редовната лихва и тази върху закъснялото плащане, което кредиторите чакат от 17 август насам. ОББ смята да насрочи и ново общо събрание на най-ранната възможна дата, все още обаче не е обявено кога ще е точно. На предишното събрание в края на ноември облигационерите отказаха да приемат предложение, според което закъснялото плащане от август не се счита за неизпълнение на условията по емисията и дългът няма да се връща предсрочно. Така с решението си кредиторите посочиха, че за тях липсата на преведени пари е проблем и смятат това за достатъчно основание да си поискат целия дълг. От протокола стана ясно, че "Фарин" не е изпълнил и задължението си да обработва поне 60 хил. дка земя на година. Това условие беше поставено от облигационерите през март, за да се съгласят на разсрочване на дълга. Отхвърлено беше и предложението на компанията за ново разсрочване и отлагане на плащанията. От "Фарин" искаха неплатените лихви от август и предстоящите за февруари да се преведат чак на 17 август идната година. Другото искане на дружеството беше главницата да се плаща чак през август догодина и февруари 2014 г. Кредиторите отхвърлиха и това предложение. Преди няколко месеца ОББ предупреди, че е възможно облигациите да станат изискуеми преди срока – последно той беше на 17 февруари 2014 г. Първоначалният трябваше да бъде през май 2011 г., но заради финансови затруднения се отлагаше. През месец май ОББ посочи в доклада за облигациите, че през първото тримесечие на тази година е имало "корпоративни и други събития, които водят до съществено влошаване на финансовото състояние" на компанията. Тогава банката заяви, че няма начин "Фарин" да си плаща дълговете с приходи от основната си дейност. За деветмесечието компанията има 1.25 млн. лв. загуба, при 2.2 млн. лв. печалба година по-рано. Приходите й са паднали с 28%, до 14.6 млн. лв. Основната част от положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти и продажби в графа "Други". Според отчета балансовата стойност на продадените активи от януари до септември е 11 млн. лв. В началото на тази година акционерите на "Фарин" решиха да продадат четири от дъщерните си дружества, занимаващи се със земеделие, като решението е взето на 16 март – ден след събрание на облигационерите. Цената на сделките е била 4.44 млн. лв., но кредиторите не са били уведомени предварително за планираните продажби, а самите покани за събранието на акционерите не са били публикувани и в Търговския регистър, посочиха от ОББ. Според довереника след прехвърлянията единствените приходи, с които ще може да се погасява главницата, ще бъдат очаквани приходи от продажба на дялови участия в свързани дружества. Дейността им обаче не е свързана със земеделие – те имат участие в 4 проекта за изграждане на ветрогенератори. От дружеството имаха намерение да продават свои имоти, които са обезпечение по дълга и искаха в случай на сделка залогът върху тях да падне. Условието им беше парите да се използват за погасяване на заемите, но облигационерите отказаха сваляне на ипотеките. Освен по облигации "Фарин" има банкови и други заеми, като в края на септември тези с падеж до 12 месеца са над 8.4 млн. лв., а дългосрочните са 13 млн. лв. Сделките в началото на годината бяха за едно от най-големите дружества на "Фарин" - "Стени 56" (обработващо 11.56 хил. дка), което е било продадено на "Агрохолдинг София" - Севлиево, за 1.7 млн. лв. Преди това в него са се влели активите на още три дъщерни дружества - "Сноп 06", "Братя Кадийски и ко" и "Миг 06". Контролът е изгубен и върху "Единство 2006", обработващо 11 хил. дка, а дружествата, чиито дялове са продадени, са обработвали 54 520 дка – 90.2% от всички площи на групата. В момента едноличен собственик на "Фарин" е Веселин Бакърджиев, който купи 50% дял през март. Продавач беше "Зърнени храни" ООД, която е свързана с "Химимпорт". Според последния доклад за дейността Бакърджиев вече е собственик на целия капитал.
Източник: Капитал (11.12.2012)