Пенсионните фондове в България са на загуба от 5.7 млн. лв. за 2008 г., показват предварителните резултати на КФН от дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване намаляват с 24.5 млн. лв., или с 1.05%. Към 31 декември 2008 г. десетте пенсионни фонда управляват активи за близо 2.3 млрд. лв. Дружествата приключват 2008 г. с общи приходи от 71.3 млн. лв., което е намаление от 15.1% в сравнение с 2007 г. Среднопретеглената спрямо нетните активи доходност на универсалните пенсионни фондове е минус 20.15%, на професионалните е - 23.1%, а на доброволните е - 24.7%.
Източник: Пари (13.02.2009)

Комисията за финансов надзор определи минимална доходност на годишна база в размер на -9,36 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.03.2007 г. до 31.03.2009 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на -10,82 на сто. Среднопретеглената доходност на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е -6,36 на сто, а за ППФ съответно е -7,82 на сто. Обявената минимална доходност е за конкретен двугодишен период, през който значително влияние оказва световната финансова криза. Пенсионните фондове са дългосрочни инвеститори и в тази връзка постигнатите инвестиционни резултати за сравнително кратки периоди от време не са определящи за крайния резултат, който ще се постигне в процеса на дългосрочното инвестиране на средствата на осигурените лица. Съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО), минималната доходност се определя на база постигната доходност за последния 24-месечен период. Тя е функция на модифицираната претеглена доходност (среднопретеглената доходност) на всички пенсионни фондове от съответния вид. Определената минимална доходност представлява долна граница, при постигната доходност под която съответният фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва да покрие разликата до минималната доходност от резерва, заделен в същия фонд или ако липсва такъв - от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява. Като функция на среднопретеглената доходност на универсалните и професионалните пенсионни фондове се определя и горната граница на доходността за пенсионните фондове от съответния вид. Съгласно чл.193, ал.7 от КСО, средствата от постигната доходност над горната граница се заделят от съответния фонд за резерв за гарантиране на минималната доходност. Възприетите в КСО регулации за минимална доходност не гарантират постигането на положителна доходност за осигурените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Тяхната основна цел е да минимизират риска от относителни загуби на осигурените лица, вследствие на значителни негативни отклонения на доходността на фонда, в който те се осигуряват, спрямо среднопретеглената доходност на всички фондове от съответния вид. За посочения 24-месечен период универсалният и професионалният пенсионни фондове, управлявани от ПОД „Бъдеще” АД, са постигнали доходност, по-ниска от определената минимална доходност за съответния вид фонд. Съгласно изискванията на КСО, ПОД „Бъдеще” АД следва да покрие разликата до минималната доходност в нормативно установения срок. Универсалният и професионалният пенсионни фондове, управлявани от ПОД „Топлина” АД, са постигнали доходност, по-висока от обявената горна граница на доходността за съответния вид фонд за 24-месечния период и следва да заделят резерв. Всички останали фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност, чийто размер е в границите на интервала между определените минимално и максимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Източник: Insurance.bg (08.04.2009)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Към края на юни 2009 г. всички пенсионни фондове показват отрицателна доходност за двегодишен период. Определената от Комисията за финансов надзор (КФН) минимална доходност за универсалните пенсионни фондове е -9.41%, за професионалните е -11.14%. Според Кодекса за социално осигуряване (КСО) минималната доходност се определя на база на постигнатата доходност за последния 24-месечен период. Универсалният пенсионен фонд, управляван от ПОД "Бъдеще", е постигнал доходност, по-ниска от определената минимална за универсалните пенсионни фондове. Те ще трябва да покрият разликата до нея със средства от резервите си. Всички останали фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност в границите на интервала между определените минимално и максимално. Среднопретеглената доходност на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е -6.41%, а за ППФ съответно е -8.14%. Доходност за последния двегодишен период Дружество Универсален Професионален Доброволен "Доверие" -5.71 -7.53 -8.16 "Съгласие" -7.87 -8.54 -9.66 "ДСК Родина" -4.5 -7.24 -8.12 "Алианц България" -7.27 -8.98 -9.02 Ай Ен Джи -5.36 -6.34 -8.01 "ЦКБ Сила" -6.81 -7.27 -12.26 "Лукойл Гарант" -6.33 -9.54 -10.02 "Бъдеще" -10.04 -10.14 -24.12 "Топлина" -8.21 -7,49 -11.03 Източник: Комисия за финансов надзор
Източник: Дневник (10.07.2009)

Десет от компаниите, които раздадоха дивидент на акционерите си през тази година, формират 90.36% от общия размер на средствата, отделени от публични дружества за бонуси. Това показва анализ на в. Пари за раздадените дивиденти от печалбите на компаниите за 2008 г. Топ 10 на дружествата, които са отделили най-много пари за бонуси, са дали общо 475.82 млн. лв. при 526.54 млн. лв. за всички компании, листвани на БФБ. Най-голяма сума за инвеститорите отдели БТК АД, като за всяка акция бяха получени по 1.25 лв., или 360.96 млн. лв. Парите, които даде телекомът на инвеститорите си, са 68.55% от всички раздадени дивиденти. На добри постъпления се радваха и притежателите на акции във Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ. Общото събрание на дружеството реши да раздаде по 0.48 лв. бруто на акция, като отдели почти 29 млн. лв. за дивиденти. За сравнение цената, при която книжата на компания-та затвориха вчерашната сесия, е с 14.4% по-ниска от сумата, която ще получат акционерите под формата на дивидент. Булгартабак холдинг АД раздаде на инвеститорите в компанията по 3.6 лв. за всеки притежаван дял, като отдели за стъпката 26.5 млн. лв. Дружба стъкларски заводи АД задели 16.6 млн. лв., или 0.31 лв. дивидент на акция, а петицата на компаниите, раздали най-много пари, допълва Булгари резерв пропъртис АДСИЦ. Фондът зарадва акционерите си общо с 12.7 млн. лв., което при емитирани малко над 650 хил. книжа прави по 19.56 лв. за акция. Разликата между дивидент и цена на последна сделка при Булгари резерв е 18.5 пъти в полза на бонуса, тъй като стойността на дял е 1.06 лв. при последната сключена сделка на БФБ. Плащането на дивиденти в период на криза цели да стабилизира цената на акциите и да върне доверието на инвеститорите, твърди Цветослав Цачев от Елана Трейдинг. По думите му обаче изплащането на бонуса не е гаранция, че акция- та в портфейла е по-добра. Инвеститорите на БФБ разчитат не толкова на дивидентите, а на капиталовата печалба от книжата, е мнението на Развигор Христов от ПОД Бъдеще. По думите на Марин Костурски от БенчМарк Финанс трябва да има баланс между финансовия ресурс, който се отделя за дивиденти, и този, който е предвиден за бъдещи инвестиции. Това защитава интересите на малки и големи акционери, твърди Костурски. Общо 67 от листваните на БФБ дружества зарадваха акционерите си с дивидент за 2008 г. От тях 28 са акционерните дружества със специална инвестиционна цел, които обаче са задължени да разпределят 90% от печалбата си. През тази година фондовете за имоти са раздали близо 75 млн. лв. Освен ФНИ България и Булгари резерв сериозни суми за акционерите си заделиха ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ, Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт АДСИЦ и Сердика Пропъртис АДСИЦ. ФеърПлей отдели 7.26 млн. лв., или 0.13 лв. на акция, а Интеркапитал се отчете пред инвеститорите с по 1.16 лв. на дял, като раздаде общо 5.57 млн. лв. Фондът Сердика задели за дивиденти 3.4 млн. лв., което прави по 5.22 лв. за всяка притежавана ценна книга. Дивидентът е един от инструментите, който при падащ пазар се използва, за да подкрепи цената на акциите, твърдят анализатори. Другите механизми за задържане на капитализацията са обратното изкупуване на акции или раздаването на безплатни чрез увеличение на капитала със собствени средства. Предприемането на някоя от тези стъпки зависи от възможностите на компанията и от политиката на мениджмънта.
Източник: Пари (06.10.2009)

Коментари: Десет компании са раздали над 90% от общия дивидент Sofix последен в Европа по доход от дивиденти Като се изключат дружествата със специална инвестиционна цел, остават малко на брой компании, които плащат дивиденти. В това отношение Sofix е на последно място в Европа като доход от дивиденти на компонентите си, но не заради кризата. Повечето компании разчитаха на борсата за набиране на нов капитал и ще продължат да го правят, защото първите години на икономически растеж са най-благоприятни за инвестиции. Плащането на дивидент по време на криза има за цел да стабилизира цената на акциите и да върне доверието. За инвеститорите обаче е пределно ясно, че дивидентът не е гаранция за по-добра акция в портфейла, въпреки че това прави оценката й много по-лесна. Всеки може да прецени дали зад платените дивиденти стоят стабилни печалби, или дружеството се декапитализира, за да се подкрепи акцията. У нас основно дъщерните компании изплащат дивиденти, за да се формират приходите на холдинговите дружества и в същото време да се пренасочат средствата от един сектор към друг в портфейла на холдингите. Тази политика не е отскоро и ефектите от нея са познати на инвеститорите. Цветослав Цачев, Елана Трейдинг Разпределяне на бонуси дава сигурност на акционерите Раздаването на дивиденти при сегашните икономически условия зависи много от структурата на компанията и политиката на мениджмънта. Заделянето дори на минимален дивидент води до някаква сигурност у акционерите, но при спад в цените на акциите от 70-80% от максималните нива разпределянето на дивиденти не би могло да е основен катализатор на инвеститорски интерес. Разбира се, че излизането на средства от дружества не е приятно в краткосрочен план, но реално говорим за публични компании, които се финансират от БФБ и би трябвало да полагат грижи за инвестиралите в тях. Капиталовата печалба е водещ мотив за повечето играчи на пазара, което е нормално при ниска ликвидност и сериозни флуктуации в цените. Изключение правят само акционерите в АДСИЦ, при които разпределянето на 90% от печалбата е задължително условие. Като цяло трябва да има баланс между финансовия ресурс, който се отделя за дивиденти, и този, който е предвиден за бъдещи инвестиции, за да не се нарушава интересът нито на големите, нито на малките акционери. Марин Костурски, БенчМарк Финанс Инвеститорите разчитат повече на капиталови печалби Повечето от инвеститорите на Българската фондова борса разчитат на капиталовите печалби, а не на дивиденти, които раздават публичните ни дружества. Разбира се, за компаниите със специална инвестиционна цел е малко по-различно, където задължително 90% от печалбата се разпределя във вид на дивидент. При гласуваните дивиденти през годината несъмнено най-голямо впечатление прави БТК с 361 млн. лв. дивидент, или 1.25 лв. на акция - сума, която повече от два пъти надвишава миналогодишната нетна печалба на дружеството. На развитите пазари разпределянето на дивидент от големите компании е важен фактор и се следи внимателно от инвеститорите, особено по време на криза е сигнал, че дружеството е стабилно и няма ликвидни проблеми. Развигор Христов, ПОД Бъдеще
Източник: Пари (06.10.2009)