Големият хасковски строител АБ ще има нов собственик Дружеството "Валирион" иска да купи "Пътна сигнализация - България". Новината за планираната сделка, за чието одобрение трябва да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията, между тези на пръв поглед непознати компании не би трябвало да предизвика кой знае какво вълнение. Според Търговския регистър първата се занимава със строителство основно (но и много други дейности), а втората - с производство, продажба и монтаж на пътни знаци, светофари и т.н. Зад съобщението обаче се крие далеч по-голяма промяна. "Пътна сигнализация - България" е собственик на редица компании, сред които и строителната АБ. Последната е с приходи над 31 млн. лв. за 2018 г., над 250 служители и също печели големи обществени поръчки за строителство. Компанията през 2016 получи спасителен заем от държавната ББР, като тогава беше собственост на близките до ДПС Телят Хасан и Станимир Милев, а в сектора се сочеше за близка до Делян Пеевски. Купувачът - "Валирион", пък има далечни връзки с една от най-големите строителни фирми, "Хидрострой", което също през 2016 г. купи друга компания, считана за владение на Пеевски - "Водстрой 98". Собственикът Велико Желев обаче отрече пред "Капитал" да има нещо общо с покупката. За предстоящата сделка подсказа съобщение в сайта на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Финансовите отчети не показват нищо вълнуващо - двете дружества са или на загуба, или с много малка печалба. Тяхната концентрация не би трябвало да размести особено който и да е пазар. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. "Валирион" е собственост на Цветан Чолаков, а съуправител заедно с него е Вилиана Валентинова Димитрова. Дружеството "Валирион" съществува от 2016 г., като приходите за последните години - 2018 и 2017, са 1 млн .лв. и 199 хил. лв. а печалбата е от порядъка на 20 - 30 хил. лв. Купуваната "Пътна сигнализация - България" в момента е собственост на Димитър Петков, който заедно с майка си и сестра си са собственици на "А.Д.холд" (фирма, която доставя мантинели на пътната агенция). Фирмата има 5-6 служители в последните години и е на загуба. Тя обаче е ключова, защото притежава редица дружества, сред които "Менд" и "Пътстрой-97". Те от своя страна са собственици на 100% от акциите на АБ. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. АБ е акционерно дружество с интересна история. То участва в строителството на лот 3.1 на магистрала "Струма", в рехабилитацията на жп линията София - Елин Пелин, а последните й спечелени поръчки са за поддържането на магистрала "Марица" и на пътищата в област Хасково за следващите четири години. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. Дружеството имаше дългове към Национална агенция по приходите, но през 2016 г. подобрява финансовите си резултати с кредити от Българската банка за развитие. По това време в бранша се коментираше, че строителната фирма е преминала под контрола на депутата от ДПС Делян Пеевски. Петков обясни пред "Капитал", че продажбата е търговско решение, плод на дълги разговори и постигане на пресечна точка. "Моментът и предложението, което ми направиха, бяха подходящи", каза той."Капитал" зададе писмени въпроси на "Валирион" , включително и за това как се финансира сделката, след като оборотите й са сравнително ниски, а активите на "Пътна сигнализация - България" - големи, но не получи отговор до публикацията на статията. Две дружества, свързани с Велико Желев - "Кселекс" и "Екип 6", са прехвърлени преди време на Чолаков. "Kселекс" е прехвърлена от "Хидрострой" на Чолаков през 2014 г. "Екип 6" е била собственост на "Кселекс", но и тя преминава у Чолаков през 2014 г. Вилиана Димитрова пък е в управителния съвет на "Люк" АСДИЦ, която е 100% собственост на ВДХ (новото име на "Водстрой 98"), което Желев купи през 2016 г. Така и двамата имат връзка с Желев, който е собственик на "Хидрострой". Самият той обясни накратко пред "Капитал", че познава Чолаков. Той съобщи още, че Димитрова ще излезе от управлението на "Люк", има внесено заявление в Комисията за финансов надзор (КФН), но процедурата за одобрение била бавна. "Разбрах, че две фирми водят преговори с Димитър Петков за покупката", обясни Желев пред "Капитал". "Имаме достатъчно пътни фирми, нямаме нужда от повече", отговори той на въпрос дали има общо със сделката. От тяхната група освен "Хидрострой" и ВДХ са "Пътстрой Бургас" и "Пътни строежи - Велико Търново".
Източник: Капитал (03.02.2020)

ДЗИ купи "Мол Варна" Застрахователната компания ДЗИ, част от белгийската КВС Груп, придоби сградите на "Мол Варна" (MALL VARNA) от досегашния собственик - "Хидрострой". Бизнес центърът ще бъде използван от ДЗИ за инвестиционни цели, както и за собствени нужди на дружествата от KBC Груп с представителства във Варна. В комплекса вече се помещава центърът за споделени услуги на KBC Груп, който беше открит неотдавна с план за постепенното разкриване на 300 нови работни места в морската ни столица. След като през 2018 г. ОББ и ДЗИ съвместно купиха "ОББ Милениум център" в София, придобиването на "Мол Варна" е поредният израз на плановете за устойчиво развитие на белгийската финансова група у нас. "Мол Варна" е напълно преустроен от търговски в бизнес център.
Източник: Медия Пул (06.02.2020)

ДЗИ купи бившия Pfohe Mall във Варна за над 30 млн. лв. от "Хидрострой" Застрахователят ДЗИ е новият собственик на бившия Pfohe Mall във Варна. Дружеството съобщи, че е придобило сградите от компанията на бившия шеф на пътната агенция Велико Желев "Хидрострой". Стойността на сделката не се посочва, но от вписването в Имотния регистър става ясно, че прехвърлянето е за 31.5 млн. лв. В началото на октомври 2019 г. белгийската финансова група KBC Group, част от която са ДЗИ и ОББ, нае площи в комплекса и откри там център за споделени услуги, който да обслужва дружествата й в другите пазари, на които присъства. Тогава от групата обявиха план за разкриване на над 300 работни места във Варна. Създаден като Pfohe Mall, към момента комплексът работи и под марката Mall Varna, за която се води съдебен спор със собствениците на разположения наблизо "Мол Варна". Общата РЗП на двете сгради в бизнес центъра е 27 393 кв.м. Комплексът разполага със 187 подземни и 90 открити паркоместа. КВС за втори път се явява като голям купувач на офиси в България - преди през лятото на 2018 г. дъщерните й ОББ и ДЗИ купиха от НИКМИ офис кулата от комплекса "Милениум" до НДК, в която година по-рано преместиха централните си управления, за 108 млн. лв. Отворилият в края на 2007 г. Pfohe Mall беше първият в морската столица, но бързо се превърна и в първия, който прекрати съществуването си в началния си вид. Още в първите месеци след откриването му комплексът показа сериозни пропуски в проектирането. След трайното влошаване на резултатите му инвеститорите Карл-Хайнц Пфое и Филип Майкъл Пфое излязоха от проекта, който междувременно беше ребрандиран в Shopping Outlet Center, и към средата на 2009 г. акциите на дружеството със специална инвестиционна цел "Люк" АДСИЦ, в чиито активи беше молът, станаха 100% собственост на свързваната по-късно с Делян Пеевски строителна компания "Водстрой 98". Впоследствие имаше проект част от комплекса да бъде прехвърлена на община Варна (срещу замяна на имоти и доплащане) с идеята там да бъде преместена администрацията от район "Младост", но това не се е случило, показва справка в Имотния регистър. През лятото на 2016 г. молът отново смени собствеността си, след като "Водстрой 98" беше придобита от "Хидрострой" на Велико Желев. Година по-късно комплексът беше прехвърлен от "Люк" АДСИЦ директно в активите на "Хидрострой". Тогава от строителната компания коментираха за "Капитал", че възнамеряват да променят концепцията за комплекса и да го развиват предимно като офис сграда. Планът предвиждаше в мола да бъдат разположени и местните офиси на самата "Хидрострой" - което става факт през октомври 2017 г. след реконструкция на сградата от новия собственик. Като част от новата концепция в центъра бяха открити и фитнес и спортни клубове, зали за танци, детски центрове, заведения и др. Според финансовите отчети на "Люк" към началото на 2017 г. аутлет центърът се оценява на малко под 19.5 млн. лв., а поземленият имот е с обща стойност 581 хил. лв. Приходите от наеми към 2016 г. - последната пълна година, в която комплексът е в портфолиото на дружеството - са едва 29 хил. лв. (при 156 хил. лв. година по-рано). От отчета за 2017 г. се вижда, че прехвърлянето към "Хидрострой" е било за близо 6.7 млн. лв., колкото са записаните приходи от продажба на дългосрочни материални активи. В отчета на "Хидрострой" за 2017 г. пък вписаните ДМА към края на годината са със 17.7 млн. лв. повече спрямо предходната (съответно 40.8 и 23 млн. лв.), а новопридобитите земи и сгради през годината са оценени на 18.7 млн. лв. Придобиването от "Люк" е частично финансирано с инвестиционен кредит за 3 млн. евро от Пощенска банка, обезпечен със сградите и терена на мола, плюс приходите от наеми в него. Още през 2006 г. "Люк" АДСИЦ заявява марката Mall Varna в Патентното ведомство. Четири месеца по-късно подобна заявка прави и дружеството "Мол Варна", което стои зад друг от търговските центрове в града - едноименният комплекс, изграден от "Интерсервиз Узунови" и впоследствие преминал във владение първо на шотландската Miller Development, след това към финансиралата придобиването Raiffeisen Zentralbank, а накрая беше купен от германския строителен предприемач Мартин Хелвегер и групата му Kronberg International. Макар и да притежава марката Mall Varna за сделки с недвижимо имущество, в т.ч. отдаване под наем, през годините "Люк" АДСИЦ развива обекта си първо под бранда Pfohe Mall, а след това - като Shopping Outlet Center. През май 2017 г. Велико Желев, който междувременно беше станал собственик на комплекса, коментира за "Капитал", че управляваният от "Люк" мол използва и двете наименования - Pfohe Mall и Mall Varna, макар и според източници на "Капитал" табелата да е била сложена на почти неработещия бизнес център едва през февруари същата година. Междувременно също през 2006 г., но четири месеца след "Люк", компанията "Мол Варна" също подава заявка в Патентното ведомство - отново за защита на търговската марка "Мол Варна" (Mall Varna), но за дейностите по търговска информация и всякакви видове рекламиране. И тъй като в заявките си двете дружества са посочили различни класове стоки и услуги, за които ще ползват марката си, и двете марки са били регистрирани. Така се стига до ситуация, при която всяка от двете спорещи компании би могла да атакува другата за неправомерни дейности под защитената от нея марка - доколкото управлението на един търговски център включва както отдаването на имоти под наем, така и рекламирането. От "Люк" реагират първи и през 2010 г. завеждат иск за неправомерно ползване на марката, което през 2013 г. печелят след две инстанции. Парадоксалното е, че в решението не е установен конкретният период, за който е извършено нарушението. След дълъг период на бездействие от компанията се активизират отново и в края на 2016 г. завеждат нов иск, с който претендират прецедентно високи вреди за 17 млн. лв. пропуснати ползи от неполучени приходи от наеми и 843.8 хил. лв. пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение. За иска е внесена огромната такса - над 700 хил. лв. Решението на компетентния Софийски градски съд е издадено преди дни - на 31 януари 2020 г. В него съдът намира, че претенцията за неполучените наеми от 17 млн. лв. е недоказана. В мотивите си магистратите посочват, че "Люк" има увеличаващи се през годините несъбрани вземания от наем от отдаваните помещения в собствения му имот, като същевременно във финансовите му отчети намаляващите приходи от наеми не са обосновани с "неправомерно използване на търговската му марка от трето лице", а напротив - отбелязано е, че спадът се дължи на икономическата криза, увеличените площи за отдаване под наем в гр. Варна от трети лица, намаляване на покупателната способност и т.н. Ето защо съдът отхвърля като неоснователен и недоказан иска за пропуснатите приходи от наеми, като осъжда "Люк" да заплати на "Мол Варна" 178.3 хил. лв. разноски по тази част на делото. Искането за обезщетение за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение в размер на 843.8 хил. лв. е уважено, като по него "Мол Варна" дължи и 33.8 хил. лв. разноски по делото. Решението на съда може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд до средата на февруари.
Източник: Капитал (06.02.2020)

Срутище затвори за кратко прясно открития обходен път на Габрово Свлечена скална маса затвори за малко новооткрития обходен път на Габрово. Свлачището, което е предизвикано от проливните дъждове в региона, е почистено незабавно и движението в отсечката е без ограничение, съобщи Агенция "Пътна инфраструктура". Продължава укрепването на скатове на участъци от Обходния път на Габрово. Предвижда се дейностите да приключат до края на юли. Те се извършват без спиране на трафика и възпрепятстване на пътуването, разясняват още от пътната агенция. Преди две седмици министър-председателят мина по новите 12 км от обходния път на Габрово. В новоизградената отсечка от обходния път е и тунелът под Бакойския баир. Двете съоръжения ще свързват обходния път на Габрово с центъра на града. И двата пътни възела са с енергоефективно осветление. Изпълнител на обходния път на Габрово е Консорциум ПСВТ, в който са: "Хидрострой" АД, "Пътни строежи - Велико Търново" АД, "Пътинженерингстрой - Т" ЕАД. Договорът за строителство е за 92 940 000 лв. с ДДС. Обходният път на Габрово е част от транспортното направление Букурещ - Русе - Димитровград - Александруполис. Основните направления, които ще обслужва обектът, са: Русе - Велико Търново - Шипка - Стара Загора - Свиленград (Маказа) и Оряхово - Севлиево - Шипка - Стара Загора - Свиленград (Маказа). През октомври миналата година стана ясно, че Европейската комисия е започнала процедура по налагане на финансова корекция в размер на 5.67 млн. евро или около 11 млн. лева заради забавяне на дейностите по строителството на новия обход на Габрово. За да не загуби финансирането, държавата раздели обхода на фази и изпрати молба до ЕК да прехвърли средствата от периода 2007 - 2013 година към периода 2014 - 2020. Молбата беше приета, но условието беше пътят да е готов до края на миналата година. Пътят, който ще изнесе трафика извън града, ще отвежда към бъдещия тунел под Шипка. За него в момента тече обществена поръчка за избор на изпълнител.
Източник: Банкеръ (17.06.2020)

Дружество на "Хидрострой" ще прави нов обход на Бургас за 47.5 млн. лева В изключително съкратени срокове Агенция "Пътна инфраструктура" е определила за изпълнител на новия обходен път на Бургас дъщерното дружество на "Хидрострой" - "Пътстрой Бургас". Договорът за 47.5 млн. лв. все още не е подписан, тъй като решението за възлагане е от 20 юли и все още може да се обжалва. Самата процедура обаче беше обявена през март, като офертите бяха отворени в края на юни, а цените - на 17 юли. Търгът предизвиква най-голям интерес от последните големи поръчки на пътната агенция, като привлече 10 оферти. Сред тях бяха някои от най-големите строителни компании "Трейс груп холд", "Джи Пи груп", "Европейски пътища" (позната допреди година като "Пътища Пловдив") и "Щрабаг", но повечето са отстранени заради пропуски и несъответствия в документите. Самият обход ще служи като пряка връзка от магистрала "Тракия" към летището и курортите Поморие, Несебър и Слънчев бряг. Когато бъде завършен, няма да се налага идващите от Западна и Северна България да влизат в морския град.
Източник: Капитал (30.07.2020)

„Баластриери“ е новият концесионер на находище „Узунпара“ Пловдивското дружество „Баластриери" ЕООД е новият концесионер на находище „Узунпара", от което се добиват строителни материали - баластра. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна. Находище „Узунпара" се намира на територията на общините Стамболийски и Родопи, Пловдивска област. Концесията за него е предоставена през април 2007 г. за 25 години на „Агро Ерг" ООД, гр. Пловдив. С днешното решение на МС правата и задълженията по предоставената концесия се прехвърлят изцяло на „Баластриери" ЕООД. Условията по концесионния договор остават без промяна. Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства. Съгласно друго правителствено решение „Хидрострой“ АД ще проучва строителни материали в площ „Българска поляна", разположена в землищата на с. Буйново, Търговище. Разрешението за проучване се предоставя за срок от една година. През този период „Хидрострой" АД ще вложи минимум 45 000 лв. в проучвателните дейности.
Източник: Банкеръ (26.11.2020)