"Юрий Гагарин" взе инвестиционен кредит за 10 млн. лв. от ПИБ "Юрий Гагарин" АД сключи договор за инвестиционен кредит в размер на 10 млн. лв. за финансиране на закупуването на седем употребявани технологични линии за производство на филтри за цигари, съобщaва дружеството чрез БФБ-София. Пловдивското дружество получава заема от Първа инвестиционна банка АД. За обезпечаването му ще бъде учреден в полза на банката особен залог върху финансираните технологични линии и производствени машини. Други параметри по кредита не се посочват "Юрий Гагарин" ще закупи технологични линии за производство на моноацетатни и комбинирани филтри за цигари, производство на „HAUNI“ – Германия. „Инвестицията във филтърното направление е обоснована от увеличеното търсене на моноацетатни, комбинирани и рецес филтри за цигари, трайната тенденция за увеличаване на обема на поръчките и продажбите за износ и необходимостта от увеличаване на производствения капацитет на филтърното оборудване“, посочва главният изпълнителен директор на компанията Кирил Христов в прессъобщението за инвестиционния кредит. Нетната печалба на Юрий Гагарин възлиза на 5,984 млн. лв. през деветмесечието на 2015 г. За същия период на миналата година компанията, чиято дейност е съсредоточена в производството на многоцветни опаковки от картон и хартия и филтри за цигари, отчете загуба от 473 хил. лв. Два часа преди края на търговията на БФБ след 9 сделки акциите на Юрий Гагарин АД са най-поскъпващите с ръст от 4,4% до 46,99 лв. за брой. От началото на годината те увеличават стойността си с 18,2% при 47,173 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (04.01.2016)

Депутатът от ДПС Делян Пеевски е придобил още четири чуждестранни компании. Това става ясно, след като Народното събрание публикува нови декларации на Пеевски, подадени по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. На 27 ноември 2015 г. Пеевски е подал декларация, че е собственик на 100% от компаниите Intrust Ltd, Redwood Capital Ltd и Uno de senso Group Ltd. Втората декларация на Пеевски е от 4 януари 2016 г. и е качена на сайта на НС още същия ден. В нея депутатът декларира, че е придобил и 100% от компанията Richi International Ltd. Не е ясно с какво се занимават компаниите. През септември 2015 г. депутатът от ДПС декларира собственост на 49% от компанията Al Entisar General Enterprises Co L.L.C., регистрирана в Обединените арабски емирства. Осветляването на бизнеса на Пеевски започна през лятото, когато майка му Ирена Кръстева му подари 90% от компанията "НСН Инвестмънт". Останалите 10% останаха нейна собственост. В края на август се разбра, че "НСН Инвестмънт" притежава 5% от "Булгартабак Холдинг". "НСН Инвестмънт" е и 100% собственик на "Десентиа България", която е кредитор на цигарената фабрика "Юрий Гагарин". "Десентиа България" е отпуснала заем за 12 млн. лв. на пловдивското предприятие, като обезпечение са били имоти на фабриката. Депутатът получи от майка си и 50% от "Балканска медийна компания", която е едноличен собственик на "Нова българска медийна група", издател на вестниците Телеграф, Монитор и Политика. "Балканска медийна компания" е собственик на десетки имоти в цялата страна. На Пеевски са и по половината от капитала дружествата "Био уотър" и "Био уотър инвестмънт" - също дарение от майка му. Вчера стана ясно, че компанията "НСН Инвестмънт", притежавана Пеевски и майка му Ирена Кръстева, смята да придобие до 50% от капитала на търговската верига за техника "Техномаркет", която бе кредитирана от КТБ и допреди година и половина бе част от бизнес империята на банкера Василев. Това се разбра от съобщение за предстоящата концентрация до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Преписката по случая е първата заведена в регулаторния орган за 2016 г. Другите по-големи конкурентни вериги на българския пазар са "Технополис" и "Зора". "Техномаркет" има 40 магазина в цялата страна. Оборотът на компанията възлиза на 541 млн. лв. за 2014 г., а печалбата й - на над 625 хил. лева, след като през предишните години беше на загуба основно заради масираната експанзия на веригата, което стана чрез кредитиране от страна на КТБ. От съобщението в КЗК не става ясно чий дял ще придобие Пеевски. Предполага се, че той купува акциите на Едоардо Миролио, който влезе в "Техномаркет" след фалита на КТБ. Италианският бизнесмен спаси голяма част от депозитите си в банката, чрез придобиване на активи на предприятия от орбитата на Цветан Василев. Тези сделки обаче бяха атакувани от синдиците пред съда и има опасност да бъдат развалени. Останалите акционери в "Техномаркет" имат миноритарни дялове и едва ли Пеевски се е договарял с всеки поотделно. Това са "Домтех Холдинг" (15.15%), основателят на веригата Николай Китов (12.20%), Ангел Василев Велев (11.50%) и Евгений Борисов Гълъбов (11.15%), сочи справка в Търговския регистър. През лятото синдиците на КТБ се опитаха на два пъти да продадат дела от 15% на "Домтех" (Domtech Holding) за около 6 млн. лв., но интерес към него нямаше. Не е ясно откъде идват средствата на депутата за разрастване на бизнес империята му, след като само до преди година беше декларирал скромни доходи, според които притежаваше стар "Опел Омега".
Източник: Сега (06.01.2016)

Пеевски купи сградата на Би Ти Ви за 25.5 млн. лв. Депутатът от ДПС Делян Пеевски вече е собственик на новата сграда на Би Ти Ви. Чрез дружеството "Балканска медийна компания", в което е съсобственик с майка си Ирена Кръстева, депутатът е придобил от "БТВ медиа груп" новопостроената централа на телевизията в столичния квартал "Манастирски ливади". Срещу близо 25.5 млн. лв. или 13 млн. евро дружеството на Пеевски - Кръстева се сдобива със сградата, специално проектирана с телевизионни студиа, месеци след като получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да придобие "Елит медиа България", което излъчва Канал 3, припомня изданието. Преди ден стана известно, че чрез друго дружество депутатът е подал оферта за покупка на неработещия от години торов завод "Химко" край Враца за 11.7 млн. лв. От лятото досега Пеевски е осветлил собствеността си в цигарените "Булгартабак" и "Юрий Гагарин", а наскоро поиска от КЗК разрешение да получи контрол над веригата "Техномаркет". Сделката за сградата на Би Ти Ви е вписана в имотния регистър на 30 декември. "Балканска медийна компания" дълги години беше еднолична собственост на Ирена Кръстева, докато през август 2015 г. тя не прехвърли половината на сина си. Чрез нея семейството е собственик на "Нова българска медийна група", а също и на множество имоти. Засега не е известен източникът на финансиране на сделката. Във времето, когато Пеевски и Цветан Василев бяха партньори, компанията се финансираше от КТБ, но след затварянето на банката кредитите са погасени, ипотеките са заличени и не са вписани нови, припомня "Капитал". В същото време , ако сега финансирането идва от банка, остава неясно защо придобитият имот или други не са заложени в нейна полза.
Източник: Дневник (25.01.2016)

Борсовите компании през 2015: Повече бизнес на външни пазари Печалбите на публичните дружества се движат разнопосочно Миналата година е била по-силна като продажби за повечето борсови дружества, но при печалбите групите на тези с ръст и спад са почти изравнени. Годишните отчети на публичните компании са първият индикатор за това каква е била 2015 г. за фирмите. От финансовите данни се вижда, че индустриалните предприятия се представят добре, козметичните и фармацевтичните компании успяват да се справят с изключение на ударените от проблемите в Украйна и Русия. С това изключение при всички останали основният фактор за растежа е износът. Подобряването започна да се усеща през втората половина на годината и, изглежда, е продължило до края. Добрата новина е, че върху резултатите не са повлияли сътресенията на финансовите пазари и тези на суровините през есента на 2015 г. А лошата е, че отчетите не оказват почти никакво влияние върху търговията на фондовата борса, която продължава да страда от ниска ликвидност и липса на достатъчно компании и инвеститори. Оценките на представители на пазара също са по-скоро положителни. "Представянето на някои от ключовите компании на борсата е над и според очакванията. Широкият производствен сектор, търговията и куриерският бизнес имат добра 2015 г. въпреки фактори като Русия, Украйна и нуждата от оптимизиране на разходи", коментира пред "Капитал" Татяна Пунчева, главен анализатор на "Елана трейдинг". Такава е оценката и на мениджърите в големи дружества. Избраните 30 публични компании не включват бившите приватизационни фондове, сега холдинги, както и групите, които имат големи дъщерни дружества и предстои да публикуват своите консолидирани отчети до края на февруари. Извадката на публичните компании не е представителна за цялата икономика на България, но е пръв ориентир за трендовете в отделни сектори. Индустриален ръст Най-големите индустриални компании показват много добри резултати. Силен ръст на приходите на фона на почти непроменен обем на производството отчита шуменският завод за алуминиеви продукти "Алкомет". Причината е преструктуриране на продуктовия микс към по-завършени и с по-висока добавена стойност продукти. Приходите от дейността на компанията нарастват с над 10%. "Това се дължи на подобрената рентабилност и по-високата цена на алуминия на Лондонската метална борса", каза пред "Капитал" директорът връзки с инвеститорите Петър Станчев. Той уточни, че поскъпването на основната суровина стои и зад увеличените разходи за материали през миналата година. По-голямото постижение е, че нетната печалба на предприятието нараства близо четири пъти и достига 9.1 млн. лв. "Алкомет" разполага с леярна, валцов и пресов цех, които през последните години бяха разширени и модернизирани. Разбивката показва, че през 2015 г. цялата продукция на леярския цех е използвана за нуждите на шуменския завод и компанията на практика не е продавала леярски продукти. "Това за нас не са основни продукти, те се продават само ако имаме свободен капацитет", уточни Станчев. "За сметка на това сме произвели повече продукти с висока добавена стойност, което обяснява ръста като цяло", добави той. Увеличение от 1.2% като обем има в продажбите на пресови продукти, след като компанията пусна в експлоатация нова преса и добави още 200 тона капацитет на месец. Най-значителен ръст има при профилите с допълнителна обработка (елоксирани). При валцовите продукти най-голямо повишение има при различните видове фолио, докато производството на стандартни листове и ленти намалява. Това е част от политиката на компанията да се фокусира върху продукти с по-висока добавена стойност и да налага фолиевите продукти на европейските пазари до запълване на капацитета си, се посочва в доклада към отчета. Основен пазар за предприятието е Германия, следвана от Полша, Италия, Франция, България и т.н. Най-големите акционери в "Алкомет" са "Алуметал" (73.25%), която е собственост на турската FAF Metal и двама турски граждани, и самата FAF Metal (16.86%). Значително се подобряват и финансовите резултати на производителя на торове "Неохим" - Димитровград. Приходите от дейността за 2015 г. нарастват с 22.3%, като основната част от тях идват от увлечение в количествата продукция. Освен това компанията излиза и на голяма печалба, след като година по-рано беше на загуба. "Няма някаква съществена промяна при цените, просто сме продавали повече", каза търговският директор Андон Димитров. Това обяснява и увеличените разходи за природен газ, който е основната суровина за торовото производство. По-голям ръст има и при разходите за въглеродни емисии. По думите на Димитров покупката на емисии е въпрос на преценка и зависи от пазарните условия. "Сметнали сме, че при тези цени има смисъл да купуваме", каза той. Малко над половината от продажбите си (58%) компанията прави на вътрешния пазар, където приходите нарастват леко (5.7%) до 165.3 млн. лв. Много по-голямо е увеличението (55%) при износа, където най-голям и увеличаващ се дял имат европейските страни – общо 81.4% от продажбите в чужбина, спрямо 77.5% през 2014 г. През миналата година Азия и Африка са изместили Северна Америка като втори по големина пазар за компанията и са донесли 12.1% от продажбите зад граница. Димитров обобщава, че няма някакви сериозни размествания по пазари. След като две години работи на загуба и не разпределя дивиденти, компанията сега отчита нетна печалба от 6 млн. лв., или 2.26 лв. на акция. Последният път, когато "Неохим" изплати дивидент, беше през 2012 г. Тогава акционерите получиха по 0.4 лв. на акция. Основни акционери в компанията са "Еко тех" (24.37%), "Евро ферт" (24.03%) и "Феборан" (20.30%) (дружество на австрийския производител на торове Borealis и бахрейнската банка First Energy Bank). Значително подобрение на приходите има и при "Монбат". "Индивидуалните резултати на "Монбат" показват 18% ръст на приходите, което се дължи както на ръст в броя на продадените акумулатори, така и в по-високите цени на оловото в началото на 2015 г. Последното обаче повлия по-скоро с отрицателен знак на бизнеса с рециклирано олово, така че на консолидирана база позитивите на акумулаторния бизнес може да се окажат изравнени с негативите при рециклирането", коментира Татяна Пунчева от "Елана трейдинг". Солиден ръст има и при печалбата, на компанията която има силни позиции зад граница. Подобна и показателна е ситуацията при по-малкия му конкурент "Елхим Искра", където има ръст на приходите, но спад в печалбата. Компанията е част от "Стара планина холд", чиито компании през миналата година забавиха темпа си на растеж, а при някои има и спад. Другите основите дружества на холдинга са "Хидравлични елементи и системи" и "М+С хидравлик", които работят главно за износ. Трудните пазари на фармацията Повечето фармацевтични дружества отчитат растеж на оборотите. Най-голямата компания в сектора е търговецът на лекарства и апаратура "Софарма трейдинг", която повишава приходите си и те вече са над 600 млн. лв. Политическите проблеми в Украйна и санкциите спрямо Русия в комбинация със спадащата рубла обаче удрят продажбите на нейната компания майка "Софарма". Само в реализацията на продукция има спад от 13.7%, който е породен от загубата на позиции в двете държави. Общите постъпления падат под 10% заради ръст в другите приходи и тези от операции с финансови инструменти. "През 2015 г. сме продавали общо в 41 държави, като 29 от тях са с дял в общите приходи от по-малко от 1%", коментира пред "Капитал" Пелагия Виячева, директор за връзки с инвеститорите на "Софарма", и допълни: "Целта ни от близо 10 години е да намалим дела на руския пазар в приходите от продажби, но поради бавното ни навлизане на други пазари и традиционната популярност на нашите медикаменти на този пазар това засега не се е случило в мащаба, в който бихме искали." За продажбите през тази година Виячева заяви, че е трудно да се правят прогнози: "Винаги сме били консервативни, а във времена като днешните се налага направо да бъдем песимисти и вероятно няма да сгрешим. Ситуацията на два от основните ни пазари е политически несигурна, с икономика, търпяща санкции, и волатилна валута, а за България можем само да кажем, че системата е в преход от едно състояние в друго и в такива времена не можем да правим прогнози и да се надяваме на пробиви." Друга фармацевтична компания на борсата - "Чайкафарма висококачествените лекарства", успява да повиши приходите си и печалбата. "Ръстът се дължи на разширяване на портфолиото на компанията, пускане на пазара на нови продукти, както и увеличаване пазарния дял на съществуващите такива", коментира Бисер Георгиев, изп. директор на "Чайкафарма". Той заяви още, че стратегическите плановете на компанията са насочени към излизане на нови пазари, главно в страните от ЕС и по-конкретно Чехия, Румъния, Португалия, Словакия, Гърция, Австрия, Полша. "Вече преминахме успешно международна децентрализирана процедура за регистрация на лекарствени продукти в ЕС. С лекарството ни България за първи път е референтна страна по децентрализирана процедура", допълни Георгиев и каза, че очаква ръст на продажбите от 6-7%, предимно в резултат увеличаване на продажбите на нови продукти. Добре се представя и производителят на лекарства за ветеринарната медицина "Биовет", който обаче въпреки ръста в продажбите отчита по-ниска печалба. Компанията изнася над 90% от продукцията, което я излага на валутен риск, но от ръководството посочват, че го измерват и контролират. При по-малките фармацевтични компании и тези, произвеждащи консумативи за сектора, също има растеж - "Унифарм", "Лавена", "Момина крепост", "Унифарм". Полетът на "Юрий Гагарин" Засега е трудно да се обобщи как се представя цигареният сектор, тъй като "Булгартабак холдинг" е публикувал само неконсолидиран отчет, а двете му основни дружества - "София БТ" и "Благоеврад БТ", вече не са на борсата. Интересно обаче е представянето на "Юрий Гагарин", който също е в орбитата на цигарения холдинг, а депутатът от ДПС Делян Пеевски от миналата година официално е миноритарен акционер и в двете дружества. За 2015 г. производителят на опаковки за цигари и филтри е отчел 10% ръст на продажбите, които вече са над 100 млн. лв. Интересно е, че за година печалбата расте пет пъти - към края на 2015 г. е над 5 млн. лв., а само две години по-рано беше на загуба. Повече услуги Компаниите в сектора на услугите са малко на фондовата ни борса, но един от най-новите им представители - "Спиди", показва сериозен растеж. "Компанията приключи 2015 г. с 50% ръст на приходите си до 120 млн. лв. Разбира се, този ръст идва основно от пълната консолидация на румънския бизнес, придобит от GeoPost, и това прави пълното сравнение с 2014 г. некоректно. В същото време обаче резултатите за четвъртото тримесечие показват забавяне в ръста на българския пазар, но силно представяне на румънското звено. Освен това "Спиди" увеличава с 30% оперативната си печалба преди амортизация, лихви и данъци. Този показател ще е ключов до 2020 г., когато GeoPost има опция да увеличи участието си в компанията до 70% от сегашните 25% на цена на база тази печалба", коментира Татяна Пунчева. Добре се представя и компанията за ремонт на кораби "КРЗ Одесос" с над 30% ръст на приходите и солиден скок в печалбата. Така, ако износът последните години съживи много от българските компании, тази година те имат основание за притеснения, ако забавянето на растежа в Китай се прехвърли по-сериозно върху европейския бизнес. Преди дни главният икономист на Unicredit Любомир Митов заяви, че Европа по-скоро е застрахована от това, тъй като изнася за азиатската страна повече готови крайни продукти. В този смисъл по-силно засегнати биха били компаниите, продаващи в Китай суровини и материали.
Източник: Капитал (03.02.2016)

"Юрий Гагарин" АД изпраща 2015 г. с ръст на нетната печалба от 9,6 пъти до 5,141 млн. лв. Това сочат данните от неодитирания финансов отчет на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. През 2014 г. пловдивското предприятие, чиято дейност е съсредоточена в производството на многоцветни опаковки от картон и хартия и филтри за цигари, спечели 538 000 лв. Приходите от продажба на продукция се покачват с 14,84% на годишна база до 101,626 млн. лв.
Източник: Стандарт (08.02.2016)

Делян Пеевски е платил за сградата на bTV 2.8 млн. евро Зачестилите покупки на депутата Делян Пеевски нормално будят публичен интерес. Комбинацията от изсветляване на владенията, които от години се свърват с името му, и нови придобивки, логично поставят въпроса за произхода на средствата, тъй като противоречат с досега декларираните от него доходи и имущество. Затова и "Капитал" се опитва да събере повече информация по всички покупки и в частност около една от последните станали известни сделки - на 20 декември 2015 г. "Балканска медийна компания" (50% собственост на Пеевски и 50% на майка му Ирена Кръстева) е придобило новопостроената и неизползвана сграда със студия на "БТВ медиа груп". Когато първоначално оповестихме информация за сделката, позовавайки се на декларирания материален интерес при вписването й в имотния регистър, оценихме сделката на 24.5 млн. лв. или 13 млн. евро. След коментари от имотния бранш, че тази цена е нереално висока и че сградата е била предлагана за продажба през агенции за малко над 3 млн. евро "Капитал" успя да се сдобие с копие от нотариалния акт за продажбата имота. От него става ясно, че реално платената цена е 2.8 млн. евро. Причината е, че за материален интерес при покупко-продажба на имот се приема по-голямото от уговорената цена или данъчната му оценка. Идеята е така да се защити публичният интерес, като местната такса от 2%, както и таксата за вписването (0.1%) и нотариалната такса се изчисляват спрямо материалния интерес - т.е. ако някой сключва сделка на занижени цени с цел избягване на ДДС, поне общината да си събере таксите поне по данъчна оценка. Разбира се, НАП отделно може да започне проверка за такива сделки дали не се укриват данъци и го прави често като назначава свои оценители. Затова и преди прехвърляне на имот задължително се изготвя данъчна оценка. Това е малко или повече стандартизирана процедура като в общината бълват хиляди такива удостоверения. Сметките стават по формула, разписана в приложение към Закона за местните данъци и такси, която се влияе от множество фактори, но има малко общо с пазарните реалности. Обичайно данъчната оценка е по-ниска от нивата, на които се сключват сделки, и затова и материалният интерес се приема за синоним на цена. В конкретния случай данъчната оценка обаче се оказва 25 495 063.10 лв. или около пет пъти над договорената между Пеевски и bTV цена. Затова и това число е вписано като материален интерес и купувачът би трябвало на тази база да е платил и над 500 хил. лв. такса на Столична община. Другото, което става ясно от нотариалния акт е, че сделката явно е била договорена доста по-рано, като още на 22 октомври 2015 г. 280 хил. евро са преведени авансово, а в края на годината непосредствено преди изповядването на сделката са платени останалите 2.52 млн. евро. Така сделката за 2.8 млн. лв. вече изглежда доста по-обикновена и кореспондира по-добре с тази, приключена ден по рано. На 29 декември "Балканска медийна компания" продава свой имот на столичния бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" 161 за 6.85 млн. лв. Или тази сума напълно покрива плащането към "БТВ медиа груп". Според нотариалния акт при сделката е представена и декларация за произход на пари, където вероятно е вписано именно това. Но ако тази сделка обяснява как парите се озовават в "Балканска медийна компания", те не хвърлят никаква светлина как стигат до депутатското семейство. Купувач на въпросната сграда е "НСН инвестмънт" - една от компаниите, дарени от Кръстева на Пеевски през лятото на 2015 г. и използвана за повечето му покупки в последните шест месеца. В момента той е собственик на 90%, а майка му на 10%, като през дружеството бяха придобити 5% от "Булгартабак холдинг", 18% от "Юрий Гагарин", планира се още и покупката на 50-процентен дял в "Техномаркет" и активите на "Химко". Така голямата въпросителна е откъде се финансира самото "НСН инвестмънт", доколкото при покупката на сградата и при всичките му предишни сделки не се виждат никакви вписани ипотеки, залози и тежести в полза на банка или друга финансова институция. Другият неразрешен проблем е увеличението на капитала на "НСН инвестмънт" през ноември миналата година с 1 млн. лв. При него Пеевски записва пропорционално своите 900 хил. лв., каквито не фигурират в имуществените му декларации.
Източник: Капитал (11.02.2016)

Най-печелившите и най-губещите компании на борсата през февруари Компанията с най-голям оборот за месец февруари 2016г. е Трейс груп холд АД, с реализиран обем от 2 125 724 лева. На второ място се нарежда Спарки АД с реализиран обем от 2 066 000 лева. Представителите на дружествата със специална инвестиционна цел в класацията са ЦКБ Риъл Истейт Фонд АДСИЦ и Адванс Терафонд АДСИЦ, които заемат съответно 5-та и 8-ма позиция. С най-малък брой сключени сделки в класацията са Тексим Банк АД и Артанес Майнинг Груп АД - София, а с най-голям Трейс груп холд АД. Най-печеливша компания през месец февруари 2016г. е Свилоза АД, която постига ръст от 18.65%. На второ място се нарежда Холдинг Нов Век АД, следван от ЧЕЗ Разпределение България АД с ръст от 5.34%. Последните две компании в класацията отбелязват едноцифрени ръстове, съответно Неохим АД с ръст от 4.35% и Юрий Гагарин АД с ръст от 4.08%. Топ 5 на губещите компании през месец февруари 2016г. се оглавява от Проучване и добив на нефт и газ АД със спад от 15.07%. На второ място е Спарки Елтос АД със спад от 14.89%. Останалите три компании в класацията отбелязват едноцифрени спадове.
Източник: Money.bg (01.03.2016)

Полиграфически комбинат "Делян Пеевски"? "Опашки от служители пред офис на КТБ във Варна", "Цветан Василев избягал с куфарче с 5 милиона евро?", "Василев раздал над милиард през КТБ на свои фирми", "Капиталът на КТБ помпан с пари на вложителите", "Трезорът източван през над 40 дружества пощенски кутии", "Делян Пеевски: Василев да каже за парите на хората, стига се е крил като мишка". Това бяха заглавията на първите страници на вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Всеки ден" и "Новинар" през първата половина на юни 2014 г. Те достигаха топли-топли до читателите от новата, модерна печатница "ИПК Родина 1", построена върху машинно-тракторната станция на бившето ТКЗС "Шопска комуна" до летище София. Инвестиция, която напук на заглавията горе, е финансирана изцяло от Корпоративна търговска банка. В неделя в интервю за Сашо Диков мажоритарният акционер в КТБ Цветан Василев коментира: "В банката например той щедро остави новата печатница, която беше финансирана от компания "Партнер лизинг", и той я остави, а там дължи 80 млн. лв. неговата печатница – нова." Историята с печатницата на Пеевски разбива мита за това, че той и майка му не дължат пари на източената банка. Печатницата е построена преди три години с идеята там да се печатат много издания, които са попаднали под контрола на семейството. От края на 2014 г. скъпият полиграфически комплекс, към който са потекли около 100 млн. лв. от банката, не работи. От вписванията в Агенцията по вписванията и регистъра за особените залози може да се възстанови историята за начина, по който е бил придобит имотът и как е финансирано изграждането на печатницата. Теренът от 55 декара е бил собственост на държавата до 2006 г., когато общинското дружество "Софстрой" го продава на фирма, свързана с Любомир Павлов, за 1.8 млн. лв. без ДДС. Три години по-късно имотите са продадени на близка до Цветан Василев фирма за 12.5 млн. евро, като сделката е финансирана с кредит от 13.5 млн. евро от КТБ. Тази продажба е част от по-голяма сделка между двамата, в която влиза имотът на "Кристал", който Цветан Василев впоследствие се опита да превърне в своя резиденция. В началото на 2010 г. през фирмата "Обединени български вестници" Цветан Василев и Ирена Кръстева учредяват фирмата "ИПК Родина 1", която купува имотите за 15.1 млн. евро. Върху тях е учреден особен залог, обезпечен с "всички настоящи и бъдещи вземания по сметки на "ИПК Родина 1" в КТБ". През 2012 г. имотите са ипотекирани отново в КТБ, този път за 20 млн. евро, а в полза на свързаната с Цветан Василев "Партнер лизинг" е учреден залог върху машините (печатници, експедиция на вестници, нож, обработка на отпадна хартия) на стойност 53.39 млн. лв. През октомври 2013 г. с нов договор между "ИПК Родина 1" и "Партнер лизинг", с който и имотите и машините са прехвърлени на лизинга, като оценката е видимо завишена - имотът и машините са близо 110 млн. лв. При разделянето на бизнеса между Цветан Василев и Делян Пеевски, започнало в края на 2013 г., депутатът от ДПС се възползва от силната позиция и оставя печатницата на банкера. Източник на "Капитал" разказва, че оценката на активите е завишена няколко пъти, а лизинговата компания е правила всичко възможно, за да отлага сделката, която е била част от разделението на бизнесите между Василев и Пеевски, но без успех. В началото на годината едноличен собственик на "ИПК Родина 1" е свързаният с Ирена Кръстева Яне Янев. Когато през юни 2014 г. КТБ е поставена под специален надзор дружеството "ИПК Родина 1" дължи на КТБ 1.5 млн. евро по банков кредит от 2012 г При затварянето на банката от БНБ временно отстраненото ръководство на КТБ разпространи писмо до някои медии, в което се твърдеше: "Вземането от лизингова компания "Партнер лизинг", оперираща на пазара от 7-8 години, е обезценено на 84%. Дружеството е заложило в КТБ АД всички свои вземания по договори за лизинг (парични и материални), включително и новоизградената в София и пусната в експлоатация през 2013 г. най-модерна печатница. Освен че постъпленията от лизинга и печатарското оборудване са заложени, сградите и теренът също са ипотекирани в полза на банката." Няма и месец след затварянето на КТБ Яне Янев джиросва 100% от "ИПК Родина 1" на свързаната с Делян Пеевски "Дореко кмерс", което по информация на "Капитал" от самото начало е било солидарен длъжник по лизинга на печатницата. Фирмата има участие в завода за цигарени заготовки и опаковки за цигари "Юрий Гагарин", както и едноличен собственик на рекламната агенция на "Булгартабак" "Сода комюникейшънс". Дружеството "ИПК Родина 1" е прекръстено на "Принт трейдинг". Видно от регистъра на Софийския градски съд, който е компетентен да разглежда тези дела, до този момент не са предприети каквито и да е било действия срещу печатницата по събирането на вземанията на "Партнер лизинг" и КТБ. Всъщност единственият запис за "Принт трейдинг" е по дело, заведено по молба на "Чистота Искър", която иска издаването на изпълнителен лист, с което печатницата е била осъдена по арбитражно дело. През февруари 2015 г. Софийският районен съд издава изпълнителен лист по искане на КТБ, с който заради задължения от 10.404 млн. лв. на "Партнер лизинг" към банката е наложена възбрана на имотите, върху които е построена печатницата, както и самата сграда, в която са машините.??Източник на "Капитал" разказа, че още преди затварянето на банката "ИПК Родина 1" е започнало да си плаща вноските. "Партнер лизинг" е направил неуспешни опити да премине към принудително изпълнение, но така и не е получил съдействието от столичната полиция, чиито служители е трябвало да обезпечат "влизането" в печатницата. Печалната история с издателския комплекс на Пеевски е като квинтесенция за модела, по който беше източена КТБ - харчиш чужди пари, които безнаказано не връщаш, за да захраниш мегаломанските си амбиции, построиш модерна печатница за вестници през 2013 г., когато от години целият пазар на печатни издания се свива, не е инвестиция, а похабяване на ресурси. Ако моделът КТБ не се беше сринал, печатницата най-вероятно щеше да работи, като загубата от дейността й щеше да се финансира от… банката. Източници на "Капитал" разказаха, че финансирането на изграждането на издателския комплекс на практика е потопило "Партнер лизинг", което въпреки порочния модел на КТБ се е опитвало да развива бизнес. Единственото, което остава, е синдиците да се опитат да приберат актива. Така 65 години след построяването на полиграфическия комбинат на "Цариградско шосе" българската държава пак може да си има печатница за вестници, а някогашното ТКЗС "Шопска комуна" отново ще бъде държавна собственост. Малката подробност е, че сметката от 80 млн. лв. (разликата между реалната стойност и похарченото) ще я платим ние.
Източник: Капитал (08.03.2016)

Космическият склад на "Юрий Гагарин" На пазара на офисни и складови площи в София напоследък се усеща оживление. За големи парцели с добро и удобно местоположение има интерес и цените се покачват. Да платиш обаче цена от два-три пъти над пазарните нива едва ли има обяснение, което може да се подкрепи с нормални бизнес намерения. А именно такъв изглежда случаят с последната придобивка на пловдивската фабрика за цигарени опаковки и филтри "Юрий Гагарин". В нея най-големият акционер с 49% "Баранко" се контролира от "Булгартабак холдинг", а 18% са собственост на компания на депутата ДПС Делян Пеевски, който е сочен и за реален собственик на цигарения холдинг. През февруари публичното дружество е придобило терен от 15 646 кв.м и сграда в столичния квартал "Дружба" 2 за 17 млн. лв. Това прави по над 550 евро на кв.м. Според имотни експерти в района подобни складови и логистични площи са купувани за цени около 150-180 евро на кв.м, а на Цариградско шосе парцели за офисни площи се търгуват за 200-220 евро. Наличните сгради на имота са запуснати и изоставени и вероятно ще трябва изцяло ново строителство, каквито явно са и плановете. "Урегулираният поземлен имот от 15 646 кв.м в град София е придобит от "Юрий Гагарин" АД с инвестиционна цел - ще се използва за изграждане на логистичен център и складове", коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на публичната компания Кирил Христов. Той не отговори на другите писмено изпратени въпроси, тъй като конкретните планове на дружеството представляват поверителна търговска информация. Но от обяснения за малките инвеститори в "Юрий Гагарин" има нужда, защото в сделката далеч не само завишената на вид цена и навлизането в несвойствена дейност имат справка в Имотния регистър става ясно, че "Юрий Гагарин" купува имотът на кръстовището на булевардите "Проф. Цветан Лазаров" и "Копенхаген" от неизвестната фирма "Корел пром", основана в края на 2013 г. от тогава 28-годишния Емил Костадинов, който няма други фирмени участия. Самата тя малко след старта си през февруари 2014 г. придобива парцела заедно с построените на него стари складове и офиси за малко над 3 млн. лв. от "РОССА" ООД - дъщерно дружество на "Техноекспортстрой". Или накратко, компанията посредник за две години реализира 14 млн. лв. печалба, без да е направила каквото и да било. А за да се случи това, все някой по веригата не е платил адекватна пазарна цена. Според имотни брокери това е по-скоро последният купувач. Двама представители на пазара изтъкнаха, че в съседство през 2012 г. бившият склад на Gebrueder Weiss е продаден за 3.7 млн. лв. Парцелът е малко по-малък, но дори и да не се броят сградите на него цената се получава около 150 евро на кв.м. А сградата е един от модерните и хубави складове в София и влиза в цената. Същевременно "Юрий Гагарин" придобива стари сгради, които се нуждаят минимум от мащабно преустройство, ако не и от разчистване и строеж на ново. При липсата на пазарна логика естественото обяснение за тази странна поредица сделки е, че става дума по-скоро за прехвърляне между близки лица. Аргументите за това са много. На първо място за имота не е търсен купувач през агенция. Осен това е странно за прясно създадена компания без какъвто и да опит в инвестициите в недвижими имоти да инкасира такава колосална печалба. За самия "Юрий Гагарин" с производствена база в Пловдив също няма особена логика да инвестира в логистична база в столицата, още повече когато софийската фабрика на "Булгартабак" затваря. И накрая ясен сигнал, че тук имаме по-скоро пренасочване на пари в желаната посока, е че като тънка червена линия Първоначалният собственик на имота "Техноекспортстрой" е приватизиран през 2012 г. с финансиране от КТБ. Още тогава твърденията в бранша бяха, че новият собственик е тандемът депутат-банкер, въпреки че собствеността беше скрита зад панамска офшорка. Цветан Василев, собственикът на банката, която фалира именно след конфликта му с Пеевски, също заявява това в последните си интервюта и фирмата присъстваше в показан от него списък с активи, които са му били поискани от Пеевски. За големия печеливш "Корел пром" връзките са косвени. Според информация в отчетите му основният му клиент е "Елит медиа България", на което е предоставял радио-телевизионни услуги. Това е "Канал 3", от който Пеевски наскоро официално се отказа, но и който от години се приема за контролиран от него. В първия доклад за дейността на "Корел пром" е посочено, че дружеството е създадено да извършва строителни работи по "Южен поток". Това, по всичко личи е грешка, и просто за доклада е ползвана бланка от доклада на "Газпроект Юг", където се съдържа дословно същият текст. Това е дружество, в което съдружници са 5 строителни компании. Сред тях са "Техноекспортстрой" и още две строителни компании, свързвани с Пеевски - "Промишлено строителство холдинг" (дъщерно на "Водстрой 98") и ""ПСТ груп". За грешката си има обяснение - счетоводителят, изготвил отчетите на "Корел пром" и на "Газпроект Юг", е главният счетоводител на "Водстрой 98" Емилия Аронова. Двете дружества са избрали и един и същ одитор - Стоянка Дамянова, и един и същ адвокат да им прави вписванията в Търговския регистър - Тихомир Василев. Друг интересен момент около "Корел пром" е, че явно дружеството все пак в някакъв момент е имало намерение да развива терена. От подадено през 2014 г. инвестиционно намерение за оценка на въздействието на околната среда става ясно, че компанията е искала да издигне пристройка и да смени предназначението на една от сградите на терена - "Научно-производствен център" да се превърне в "Медиен център". Идеята е той да съдържа "администрация, редакции на вестници, радиа, телевизионни студия, както и заведение за бързо хранене и гараж за 4 автомобила." Уточнява се, че към съществуващите сгради се пристрояват нови сгради: "Очаквана разгъната застроена площ на първи етап е около 12 000 кв.м, а като цяло по-малко от 54 761 кв.м", пише още в предложението. Този проект също може да се чете като намек към Пеевски, който заедно с майка си притежава "Нова българска медийна група", което издава няколко вестника. С името му се свързва и контрол над радиа и телевизионния "Канал 3". Дали проектът на "Корел пром" е бил за тях, не се знае, но със сигурност той буди съмнения как дружеството е смятало да го финансира. За 2014 г. то има скромни приходи от под 200 хил. лв. и 30 служители, като разходите за заплати го извеждат на загуба. А ако се съди по отчета, имотът е придобит с 840 хил. лв. аванси от клиенти и 1.5 млн. лв. заем - сума, която сама по себе си изглежда необслужваема предвид оборотите на дружеството. След сделката с "Юрий Гагарин" обаче картината е напълно различна и благодарение на 14 млн. лв. печалба, поне на хартия младият предприемач се е превърнал в милионер. За съжаление "Корел пром" няма сайт, нито телефони за контакт и единствените му координaти са апартамент в софийския жк "Гоце Делчев". Затова и "Капитал" не успя да се свърже с компанията. Така по всичко личи, че в сделката има В първата графа обаче едва ли попада никому неизвестният млад г-н Костадинов, а вече малко по-възрастният успял политик г-н Пеевски. А от другата страна, на барикадата са миноритарните инвеститори в "Юрий Гагарин" - при обявените 17 млн. лв. за 15.6 дка това прави по над 550 евро на кв.м. Имотен анализатор нарече тази цена космическа, особено за логистика, където разгънатата застроена площ като потенциал е малка и най-често строителството е едноетажно. "Около 50% от парцела се оставят за паркинги, подходи, маневриране... наемите са ниски, т.е. няма логика цената на земята да е такава. Тя ще е по-скъпа от самото строителство", коментира експертът, пожелал да остане неназован. Друг източник от имотния пазар заяви, че по негови изчисления максималната цена за сградата и терена е между 3.7 и 4.5 млн. евро. Ако тези сметки са верни, всички акционери в "Юрий Гагарин", които са различни от Делян Пеевски, под една или друга форма, имат доста основания да са недоволни. Все пак те са вложили парите си в производство, а изведнъж без предупреждение се оказват инвеститори в складови площи. Така подобряващите се резултати на компанията след падането на забраната за продажба на цигарени гилзи отиват за нещо, в което дружеството няма опит и експертиза, вместо да се раздадат като дивидент или да се вложат в нови мощности. Всъщност междувременно според официалните съобщения на "Юрий Гагарин" допълнителни машини се купуват, но с банкови заеми.
Източник: Капитал (08.04.2016)

Пеевски излиза и от "Юри Гагарин" На извън борсов пазар днес бяха изтъргувани 180 703 бр. акции на "Юри Гагарин" АД - Пловдив. Сделката е регистрирана на сайта на инвестиционния посредник Капман, който е посредник по сделката. Акциите представляват 18% от уставния капитал на пловдивската цигарена фабрика. Книжата отговарят като брой на притежаваните от "Комсо табако" ЕООД, според последния финансов отчет, чийто едноличен собственик на капитала е "НСН Инвестмънт" ООД, притежание на депутата от ДПС Делян Пеевски. Сумата по сделката е 6 866 714 лева, или по 38 лв. на акция. За сега купувачът не е ясен, като кой точно е ще стане ясно в следващия бюлетин на Централен депозитар, или ако междувременно от самото дружество не изпълнят своето законово задължение да обявят новия акционер. Останалите акционери в "Юри Гагарин" АД са "Бранко" с 49%, "ПОД Алианц България" с 11.71%, "ЗЕПФ Алианц България" с 6.98%, "ЗППФ Алианц България" с 1% и 4.46% са притежание на физически лица.
Източник: Банкеръ (21.04.2016)

Пеевски е продал на свързана фирма дела си в пловдивската фабрика "Юрий Гагарин" Депутатът от ДПС Делян Пеевски е продал дела си от 18% в пловдивската фабрика за цигарени опаковки, филтри и гилзи "Юрий Гагарин" на свързаната с него компания "Дореко комерс", съобщи "Капитал". Прехвърлянето бе направено на 20 април при цена от 38 лв. на акция, или общо 6.87 млн. лв. "Дореко комерс" e собственост на Doreco Limited от Британските Вирджински острови, като под шапката ? има няколко компании, свързани с депутата от ДПС. "Дореко комерс" е собственик на "Принт трейдинг" – под старото си име "ИПК родина 1" дружеството беше инвеститорът в печатницата за изданията на семейството на Пеевски. "Дореко комерс" е и доставчик на "Юрий Гагарин", като на сайта му за адрес за кореспонденция е посочен този на пловдивската фабрика. Компанията притежава и австрийското Tobe Trade International GmbH, където акционер е бил Венцислав Чолаков, а все още директор е Венцислав Донков – формалният собственик на свързваното с Пеевски "Лодис инвест", което произвежда млечни продукти под марките Lacrima и Frezco. Освен това пълномощник на Doreco Limited през 2014 г. е адвокат Малина Караджова - майка на Преслава Караджова, която е в управлението на фабриката от приватизацията й. Дружеството е акционер и в още няколко компании. "Дореко секюрити" е компанията, в която като управител е бившият началник на Националната следствена служба Бойко Найденов, за който банкерът Цветан Василев твърди че е бил кандидат на Пеевски за главен прокурор и е намерил "тих пристан в "Булгартабак". Регистрираното на Вирджинските острови дружество е собственик и на рекламната агенция на "Булгартабак" "Сода комюникейшънс" и "БГ бизнес солюшънс", което внедрява управленски системи и сред клиентите му личат почти всички компании, свързвани с Пеевски, пише още "Капитал".
Източник: Дневник (26.04.2016)

Може би следва търгово предложение за Велде България? Мажоритарният собственик Welde GmbH Wien, Austria е достигнал дял от 94,948% във Велде България АД (бившото Лесопласт АД-гр. Троян на 19 април 2016 г., съобщи Централен депозитар АД. Преди това основният акционер имаше дял от 76,6693%, а други 18,2785% са били собственост на Deltawood Trading Limited, но вече те са окрупнени в един пакет. Според нормативната уредба при преминаване на граница от над 90% в капитала на дадено дружество трябва да бъде отправено търгово предложение. Освен ако липсва промяна на контрола, ако Welde е контролирало Deltawood. Другият вариaнт е Welde да продаде толкова акции, че делът му да падне под 90% и да не е задължено да отправи търгово предложение. Това трябва да стане в срок от 14 дни. Сделката не е регистирана на пода на БФБ-София и следователно трябва да е регистрирана в уеб страницата на някой инвестиционен посредник. Печалбата на Велде България АД през 2015 г. възлезе на 2,36 млн. лв., като се повиши с 40% на годишна база. Продажбите се увеличиха с 10% на годишна база до 54,07 млн. лв. Централен депозитар АД съобщава също така, че Дореко Комерс ЕООД е придобило 18% от капитала на Юрий Гагарин АД на 20 април 2016 г., като продавач е Комсо Табако ООД. Собственик на Дореко Комерс ЕООД е Дореко Лимитид, Британски Вирджински острови. Управител е Елица Аспарухова Крумова, като лице с това име е и представляващ на ИПК Родина 1 ЕАД (със сегашно наименование Принт Трейдинг ЕАД), което през 2013 г. има приходи от 78,6 млн. лв. До 2010 г. е било представлявано от Ирена Ангелова Кръстева и се помещава на адрес гр. София, бул. "Цариградско Шосе" No. 113А. Собственик на Принт Трейдинг ЕАД е именно Дореко Комерс ЕООД. Също така на 21 април 2016 г. Централен депозитар е вписал увеличението на капитала на ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ от 27 912 685 акции на 33 145 400 акции.
Източник: Инвестор.БГ (28.04.2016)

Пеевски продължава да разпродава бизнеса си Бизнес участията, които депутатът от ДПС Делян Пеевски бе осветил миналата година, продължават да намаляват. Вчера се разбра, че той се е разделил с още три дружества - Richi International Ltd., Uno De Senso Group Ltd. и Redwood Capital Ltd., на които беше едноличен собственик. В декларация, подадена в Народното събрание на 28 април по Закона за конфликт на интереси, Пеевски съобщава, че е продал трите компании, които беше придобил в края на 2015 г. и началото на 2016 г. За този кратък период така и не стана ясно къде са регистрирани тези дружества, нито какъв е предметът им на дейност. Миналото лято депутатът започна ударно да разкрива данни за придобити от него бизнеси. Най-напред обяви, че разполага с 50% от акциите на "Балканска медийна компания" АД - фирма, която контролира редица печатни издания. Дотогава едноличен собственик беше майка му Ирена Кръстева. Последователно Пеевски съобщи, че е придобил 5% от "Булгартабак холдинг" и 18% от фабриката за цигарени гилзи и опаковки и че смята да купи врачанския завод "Химко", веригата "Техномаркет" и тв "Канал 3". Пълен обрат настъпи през март т.г., когато депутатът публично обяви, че е жертва на незаслужени атаки и че се отказва да прави бизнес в България. Така пропадна сделката за "Химко", въпреки че депутатът бизнесмен беше подписал предварителен договор за 11.7 млн. лева и във Враца се надяваха да стане чудо и фалиралият химкомбинат пак да заработи. Кандидат-купувачът бе внесъл 1.17 млн. лева "капаро" до сключване на окончателния договор. При провал на сделките парите би трябвало да останат в сметката на "Химко", разкрита от синдика. Междувременно Пеевски продаде дяловете си в "Булгартабак" и "Юрий Гагарин". А оттеглянето на депутата бизнесмен от тютюневия холдинг съвпадна с решението на "Булгартабак" да прекрати износа си за основните си пазари - Близкия изток, и да затвори цигарената фабрика "София БТ". Сделката за веригата за битова техника "Техномаркет" обаче бе финализирана. В медийното пространство се завъртяха версии, че оттеглянето на Пеевски от официалните му фирмени участия е свързано със сложни политико-икономически игри. Първият сигнал за "потапянето" му дойде през февруари, когато премиерът Бойко Борисов взе да блокира обществени поръчки. Борисов обясни, че прекратява търг за отсечки от магистрала "Хемус" заради "витаещи в обществото съмнения", че победителите са били нагласени и че сред тях има фирми, близки до Делян Пеевски и Валентин Златев. След месеци властта обяви, че поръчката била изрядна. През февруари депутатът получи охрана от НСО заради отправени заплахи за живота му. В средата на април премиерът Борисов изненадващо обяви интервю пред bTV: ""Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната. Много скоро вече няма да е дъвка. Аз не знам тогава какво ще измислят, какво ще говорят". Така и не стана ясно защо Борисов е така добре осведомен за плановете на депутата от ДПС. Въпреки акцията на премиера с показно спиране на съмнителни обществени поръчки, компании, свързвани с Пеевски, продължават да печелят търгове.
Източник: Сега (04.05.2016)

Пеевски придоби дяловете на майка си в 4 компании Депутатът от ДПС Делян Пеевски е декларирал, че вече е собственик на дяловете на майка си Ирена Кръстева в четири компании. На практика с това той става едноличен собственик на Балканска медийна компания", "Био Уотър" и "Био Уотър Инвестмънт" и "НСН Инвестмънт". Декларациите Пеевски е подал пред парламентарната комисия за конфликт на интереси, съобщава "Капитал". Само преди месец премиерът Бойко Борисов обяви, че Пеевски "си отива, напуска страната". В декларацията си депутатът не уточнява дали става дума за покупка или дарение. "Балканска медийна компания" е собственик на редица имоти и издател на вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Борба", "Меридиан Мач" чрез дружеството "Нова Българска Медийна Група Холдинг". През "НСН Инвестмънт" Пеевски беше собственик в "Булгартабак холдинг" , фабриката "Юрий Гагарин", контролен дял в "Техномаркет", както и сградата на Би Ти Ви в "Манастирски ливади". За дейността на другите две компании, които депутатът от ДПС вече притежава на 100% - "Био Уотър" и "Био Уотър Инвестмънт", няма публична информация. Сделките още не са отразени в Търговския регистър. В края на април депутатът обяви, че се е разделил с три офшорни компании - Richi International Ltd, Redwood Capital Ltd и Uno de senso Group Ltd. Депутатът от ДПС не е ходил на работа се е появявал в парламента от февруари.
Източник: Дневник (19.05.2016)

„Юрий Гагарин” изпревари БНБ по активи. Семейната фирма на депутата Венцислав Каймаканов седма в класацията на полиграфическите компании. Пловдивската компания за производство на печатни опаковки за различни индустрии -„Юрий Гагарин” АД, е едни гърди напред пред печатницата на „Българска народна банка” АД. Това е видно от рейтинга на първите 10 дружества в раздел „Издателска и полиграфическа дейност”, обявен от Българска промишлена камара. В параграф дълготрайни активи за 2014 г. „Юрий Гагарин” АД се нарежда на второ място с активи за 46 460 000 лв. Печатницата на БНБ е на трета позиция с дългосрочни активи за 36 322 000 лв. На седмо място в Топ 10 с активи за 11 178 000 лв. е „Флекспринт” ЕООД в Цалапица. На челна позиция в сектора е „Принт Трейдинг” ЕАД - София. За 2014 г. дружеството е отчело дълготрайни активи за 135 409 000 лв. В категорията „Производство на дървена маса, хартия, картон и изделия от хартия и картон” „Монди Стамболийски” ЕАД в Стамболийски оглавява националната класация по приходи от продажби за 2014 г. В годишния отчет на дружеството е посочено, че приходите за съответната година са в размер на 141 478 000 лв. Четвърти в десетката в същия сектор е „Дунапак Родина” АД. Приходите от продажби на компанията за 2014 г. са 68 042 000 лв.
Източник: Марица (15.06.2016)

Новият инвестиционен имот на Юрий Гагарин АД в София, закупен за 17 млн. лв., ще задоволява логистични нужди на пловдивската фабрика за цигарени опаковки и филтри, а част от сградите ще бъдат отдавани под наем. Това става ясно от отговор на директора за връзка с инвеститорите на компанията Иван Чакалов на въпроси, зададени от акционери по време на общото събрание, провело се на 30 юни 2016 г. в Пловдив. Документите са публикувани чрез БФБ-София. През февруари 2016 г. Юрий Гагарин придоби терен с площ 15 646 кв. м и сграда в столичния квартал „Дружба“ 2. Имотът се намира на кръстовището на бул. „Проф. Цветан Лазаров“ и бул. „Копенхаген“. Продавач е „Корел пром“. В неконсолидирания отчет за първото тримесечие на 2016 г. по статията „Инвестиционни имоти“ има 17,945 млн. лв. при едва 1,034 млн. лв. в края на 2015 г. Сделката породи съмнения за това дали е икономически изгодна и затова е била обект на дискусия сред акционерите. Акционерът Цветан Славов Бонев е поискал пояснения за икономическата полза от сделката за имота в София и за закупените 7 линии за производство за филтри, а пълномощникът на ПОД „Алианц България“ Константин Василев Проданов е посочил, че според пенсионната компания цената на придобиване е над пазарната за подобни имоти. Проданов е изразил неудовлетворението си от отговорите относно целта и цената на закупения имот в София. С управляваните от него фондове ПОД „Алианц България“ държи 11,84% от капитала на Юрий Гагарин АД. От протокола става ясно, че от името на Юрий Гагарин АД Проданов е гласувал „въздържал се“ при приемането на доклада на Съвета на директорите за дейността им през 2015 г., доклада на одитния комитет, одитирания отчет, относно политиката за възнаграждения на членовете на СД, и „против“ освобождаване от отговорност на ръководството. Акционерът Цветан Бонев пък е бил „против“ почти всички предложения. Изключение е предложението за неразпределяне на нетната печалба за 2015 г. в размер на 5 133 419,21 лв. Отчетът за 2016 г. ще заверява Българска финансова одиторска компания ООД. През първото тримесечие на 2016 г. Юрий Гагарин АД бележи 4,4% годишен ръст на нетната печалба до 1,32 млн. лв. Приходите от дейността са за 32 млн. лв. и са с 47,8% повече спрямо първото тримесечие на 2015 г. Приходите от продажби на продукция са нагоре с 48,4% на годишна база до 30,88 млн. лв., като 18,95 млн. лв. са приходите от продажби на филтри за цигари, а 11,93 млн. лв. - от опаковки от картон и хартия. Приходите от износ са за 6,17 млн. лв., а от вътрешния пазар – за 24,8 млн. лв. От вътрешната информация, придружаваща отчета, става ясно, че през март 2016 г. дружеството е възобновило производството на цигарени гилзи с филтър след отпадането на забраната за производство и продажба на заготовки за цигари с филтър (гилзи) и обнародването на промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия в Държавен вестник на 11 март 2016 г. Общите разходи нарастват от 20,47 млн. лв. в края на март 2015 г. до 30,76 млн. лв. в края на март 2016 г. В края на март в Юрий Гагарин АД работят 538 души при 577 души в края на 2015 г. Към 31 март 2016 г. основни акционери в Юрий Гагарин АД са Баранко ЕООД с 49%, Комсо Табако ЕООД с 18%, ПОД „Алианц България“ АД с 11,84% чрез управляваното от него фондове, както и регистрираното в Кипър Clairmont Holdings Ltd. с 5,85%. От началото на 2016 г. акциите на Юрий Гагарин АД поевтиняват с 29,7% до 31,86 лв. за брой и 31,984 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (05.07.2016)

Новият инвестиционен имот на Юрий Гагарин АД в София, закупен за 17 млн. лв., ще задоволява логистични нужди на пловдивската фабрика за цигарени опаковки и филтри, а част от сградите ще бъдат отдавани под наем. Това става ясно от отговор на директора за връзка с инвеститорите на компанията Иван Чакалов на въпроси, зададени от акционери по време на общото събрание, провело се на 30 юни 2016 г. в Пловдив. Документите са публикувани чрез БФБ-София. През февруари 2016 г. Юрий Гагарин придоби терен с площ 15 646 кв. м и сграда в столичния квартал „Дружба“ 2. Имотът се намира на кръстовището на бул. „Проф. Цветан Лазаров“ и бул. „Копенхаген“. Продавач е „Корел пром“. В неконсолидирания отчет за първото тримесечие на 2016 г. по статията „Инвестиционни имоти“ има 17,945 млн. лв. при едва 1,034 млн. лв. в края на 2015 г. Сделката породи съмнения за това дали е икономически изгодна и затова е била обект на дискусия сред акционерите.
Източник: Инвестор.БГ (05.07.2016)

Юрий Гагарин АД с 4,6% годишен спад на печалбата през полугодието Юрий Гагарин АД бележи 4,6% годишен спад на нетната печалба за първото полугодие въпреки ръста на приходите от продажби на продукция от 10,2% за същия период, показват изчисленията на Investor.bg на база междинния отчет на пловдивската компания, оповестен чрез БФБ-София. В периода януари-юни 2016 г. производителят на цигарени гилзи, филтри за цигари и опаковки от картон и хартия печели 3,173 млн. лв. спрямо спечелените 3,325 млн. лв. за първите шест месеца на 2015 г. Печалбата на една акция намалява до 3,16 лв. от 3,31 лв., колкото бе към 30 юни миналата година. През първото тримесечие пловдивската компания реализира печалба след данъци за 1,32 млн. лв., което означава, че само през второто тримесечие нетната печалба е в размер на 1,853 млн. лв. Приходите от продажби на продукция са нагоре с 10,2% на годишна база до 49,3 млн. лв. от 44,74 млн. лв. Общите приходи нарастват с 21,2% на годишна база до 56,19 млн. лв. след покачване на другите приходи от 4,2 пъти до 6,89 млн. лв. Само приходите от продажба на филтри за цигари, които към 30 юни 2016 г. формират една трета от приходите от продажби, се повишават с 41,3% на годишна база до 31,664 млн. лв. От тях продажбите на вътрешния пазар са нагоре с 27,8% до 19,3 млн. лв., а от износ – с 69% до 12,4 млн. лв. След като от 1 март 2016 г. компанията възобнови продажбите на цигарени гилзи с филтър след отпадане на законови забрани, приходите по това перо са за 188 хил. лв. Разходите за дейността се увеличават с 24,7% до 51,95 млн. лв. от 41,66 млн. лв. Разходите за материали са с 5,7% повече до 35,3 млн. лв., а за външни услуги – 3 пъти до 3,75 млн. лв. В края на юни в Юрий Гагарин АД работят 485 души при 538 души към края на март 2016 г. и 577 души към края на 2015 г. Към 30 юни 2016 г. основни акционери в Юрий Гагарин АД са Баранко ЕООД с 49%, Дореко Комерс с 18%, ПОД „Алианц България“ АД с 11,84% чрез управляваното от него фондове, както и регистрираното в Кипър Clairmont Holdings Ltd. с 5,85%. От началото на 2016 г. акциите на Юрий Гагарин АД поевтиняват с 40,4% до 27 лв. за брой и 27,105 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2016)

Сделките за полугодието: Малко и малки След скромната активност на пазара на сливания и придобивания (M&A) в началото на годината второто тримесечие идва с още по-слаб резултат. Броят на сключените в страната сделки намалява – ако през периода януари - март те бяха около 30, през април - юни броят им е около 15. Запазва се и тенденцията договорените продажби да са предимно с малки размери, а купувачите да са главно местни. Все пак чуждестранните инвеститори в традиционно атрактивни сектори като производството и информационните технологии не са изчезнали. Знаковата за тримесечието сделка също е с външен купувач – турската верига лечебни заведения Acibadem, която през април приключи придобиването на болниците "Токуда" и "Сити клиник". Сделката оцени бизнеса на двете български вериги на общо 125 млн. евро и създаде най-големия играч в здравния сектор в страната. И точно когато консултанти, адвокати и фондове заговориха за раздвижване, дойде Brexit, който отново би спирачки на чуждестранните инвестиционни планове. За разлика от миналата година тази пролет успокояването на пазара не е присъщо само на българския пазар, а до голяма степен е валидно и за глобалната М&A активност. "На фона на забавен M&A пазар в Западна Европа и САЩ през първото полугодие на 2016 г., предизвикан главно от икономически и политически несигурности (напр. забавяне на икономическия растеж в Китай, предстоящите президентски избори в САЩ, посоките на лихвените нива в основни държави и т.н.), пазарът в България през този период също бележи слаба активност", отбелязва и директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов. Според наблюденията на консултантската компания Bureau van Dijk (част от групата на доскорошния собственик на "Близу" – шведския фонд за дялови инвестиции EQT), която публикува една от водещите бази данни за сливания и придобивания в света – Zephyr, първото полугодие на 2016 г. като цяло е по-слабо и от първата, и от втората половина на миналата година. За периода януари - юни 2016 г. по света са сключени 43 352 сделки по сливания и придобивания на обща стойност 1.9 трлн. долара, което е съизмеримо с резултатите, постигнати през все още белязаните от кризата 2012 и 2013 г. (виж графиката). "Икономическата и политическата несигурност, които потискаха M&A пазара през по-голямата част от годината, бяха драстично засилени от неочаквания резултат от референдума в Обединеното кралство през юни", посочват и анализаторите от консултантската компания Allen & Overy в обзора си за изминалите шест месеца. "Brexit вероятно ще намали значително активността през останалата част от годината, въпреки че към момента изглежда като че ли инвеститорите по-скоро правят пауза за равносметка, отколкото като цяло да напускат пазара", допълват от дружеството. Извън приключилата покупка на "Токуда" и "Сити клиник" другият най-голям бизнес, който смени собствеността си през тримесечието, е пловдивският военен завод "Авионамс". Предприятието за ремонт на авиационна техника, което се продаваше заради необслужвани задължения към фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), беше национализирано почти изцяло, като Държавната консолидационна компания (ДКК) плати за покупката минималната търсена на търга цена от 28.9 млн. лв. Сделката приключи през август и беше финансирана със заем от държавната Българска банка за развитие. Най-значимата покупка на имот за тримесечието също става факт след продажба от частен съдебен изпълнител. Активът е най-големият хипермаркет на Carrefour в България – този в столичния The Mall на бул. "Цариградско шосе", заедно с 9.54% от общите части на мола, половината от подземния паркинг и други прилежащи помещения. Магазинът от 15 хил. кв.м с търговска част 9 хил. кв.м, за който се търсеше купувач в наддаване с първоначална цена 32.3 млн. лв. с ДДС, в крайна сметка беше придобит от банката кредитор Уникредит Булбанк. От финансовата институция съобщиха, че ще продължат да го отдават под наем на длъжника и бивш собственик на имота - "КМБ България", който е еднолична собственост на гръцката Marinopoulos. За поредно тримесечие сред активните играчи на пазара е и Делян Пеевски въпреки твърденията му, че повече няма да прави бизнес в страната. През април депутатът от ДПС продаде дела си от 18% в пловдивската фабрика за цигарени опаковки, филтри и гилзи "Юрий Гагарин" на свързаната с него "Дореко комерс". Месец по-късно Пеевски придоби дяловете на майка си Ирена Кръстева в "Био уотър", "Био уотър инвестмънт", "НСН инвестмънт" (през която контролира "Техномаркет") и "Балканска медийна компания" (в която е издателският бизнес на семейството), като броени дни след това продаде първите две компании на "НСН инвестмънт", която пък стана собственост на офшорката на депутата Intrust Limited. Пак през май Пеевски купи "Печатница София" от контролираната от Венелина Гочева "Медийна група България холдинг", която издава в. "24 часа". Същия месец бе договорена и продажбата на строителната "Водстрой 98", за която в сектора се приема, че е контролирана от Пеевски – компанията стана собственост на варненското "Хидрострой", което е на бившия шеф на Агенция "Пътища" (сега Агенция "Пътна инфраструктура") Велико Желев. Прогнозите за второто полугодие също остават свързани с активност предимно от страна на български инвеститори. "Очакванията ни за пазара за оставащата част на годината е той да продължи да се движи от местни играчи", отбелязва Димитър Узунов. По думите му атрактивните сектори в следващите месеци ще продължават да бъдат информационните технологии, телекомуникациите и недвижимите имоти. Сред потенциалните големи сделки, които могат да станат факт до края на годината, е концесията на летище София, към която по думите на Диана Димова от международната независима адвокатска кантора Kinstellar гледат "сериозни международни играчи". Извън това от българския офис на Kinstellar очакват активност в банковия сектор и в промишленото производство. "За съжаление BREXIT е фактор, който допълнително ще забави активността на купувачите поради изместването на фокуса им към оценка на ефектите от референдума върху собствените им организации. Няколко сделки в региона, които се готвеха или бяха започнали, са временно спрени по тази причина", посочва Димова.
Източник: Капитал (08.08.2016)