Поредна подготовка за продажба на "Юрий Гагарин" Пловдивската фабрика "Юрий Гагарин", специализирана в отпечатването на опаковки и помощни материали, предимно за цигарената индустрия, е на път да се превърне в шампион по провалени общи събрания около евентуалната й продажба. Само през последното тримесечие на 2012 г. не се състояха четири свикани събрания, на които се предвиждаше смяна в управлението, а оттам и както сочат слуховете сред работещите в дружеството, и в собствеността. Причината е, че не присъстваше мажоритарният акционер – "Баранко", собственост на регистрираното на Британските Вирджински острови Westwood Invest Limited, зад което се предполага, че стоят Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев - собствениците на основния кредитор на фабриката - Първа инвестиционна банка. Управител на "Баранко" е Владимир Бонев - бивш изпълнителен директор на фалиралата Кредитна банка и на "София ленд", което също се свързваше неофициално с ПИБ. Следващото общо събрание е насрочено за 5 март, като в него има точки за освобождаване на досегашния изпълнителен директор Иван Шарланджиев и члена на борда Петко Хитров. Местата им се предвижда да се заемат от Борислав Борисов и Делян Денчев. За последния няма публична информация, а Борисов е управител на новорегистрираното през февруари дружество "Дрослиан България", чийто капитал е внесен в Корпоративна търговска банка. Адвокат, упълномощен да представлява компанията, е Гено Андреев, който при други сделки е представлявал фирми, близки до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. През есента на миналата година парламентът гласува промяна в закона, с която на практика забрани производството на цигарени гилзи, което формираше една пета от приходите на "Юрий Гагарин". Фирмата е и най-големият в страната производител, но с такъв предмет на дейност са още десетина фирми, в които работеха около 600 души. Официалната причина беше предотвратяване на избягването на акцизи. Зад поправката прозираха лобистки интереси на прясно приватизираното от дружество на руската VTB (зад което неофициално стоят КТБ и собствениците на "Кингс табако") "Булгартабак", тъй като гилзите стимулирали потребителите да пушат самоделни цигари, а не неговите продукти. Веднага след забраната в пловдивското предприятие се заговори, че от "Булгартабак" са предлагали да изкупят "Юрий Гагарин", но оттам не са се съгласили. Синдикатите от "Юрий Гагарин" пък решиха да протестират и получиха обаждане от Министерския съвет, че премиерът Бойко Борисов ще "оправи нещата" и производството няма да бъде забранявано. Освен това той щял да говори с двете банки да се разберат помежду си. Под двете банки синдикатите разбираха тогава разбираха ПИБ – за "Юрий Гагарин", и КТБ – за "Булгартабак". Забраната обаче не беше върната и от президента и влезе в сила, без да бъде уведомена Европейската комисия ,и срещу България беше заведено дело от чуждестранен вносител. Според работещите в предприятието забраната за гилзите ще бъде вдигната, след като КТБ придобие "Юрий Гагарин" и така затвори пълния цикъл с производството и опаковането на продуктите на "Булгартабак". След това от предприятието казаха, че двамата банкери – Цеко Минев и Цветан Василев, не са се разбрали за цената. Сега, предвид на политическата криза също е под въпрос дали парламентът ще има време да се занимава с това. В допълнение в новия проектозакон за храните "Юрий Гагарин" ще получи допълнителен бизнес. В него е записано, че всички етикети на храните и хранителните добавки трябва да се отпечатват по точно определен начин в печатници с определени сертификати. Такива сертификати според бранша има само "Юрий Гагарин" и още една-две печатници в страната. В същото време в съобщение до борсата "Юрий Гагарин" обясни, че е получило и приело (предвид на влошените показатели в края на 2012 г, и очаквания за 2013 г.) предложение за посредничество, което включва дистрибутиране на цялата продуктова гама за пет години и предвижда увеличение на приходите от продажби на опаковки и филтри за цигари. Допълнително се съобщава, че "Юрий Гагарин" ще обезпечи кредит за оборотни средства в качеството на трето задължено лице и ще учреди в полза на ПИБ ипотека и особен залог върху недвижимите си имоти, машини и съоръжения в размер на 19.3 млн. лв. Партньорът остава неназован, като няма и пояснение дали кредитът е в негова полза. След приватизацията "Булгартабак" активно развива собствена дистрибуторска мрежа.
Източник: Капитал (22.02.2013)

Значителен спад отчете Българската фондова борса Значителен спад отчете Българската фондова борса през днешния ден като основният индекс достигна нивата си от началото на декември 2012 г. SOFIX потегли надолу с 4.40% до 366.52 пункта. BG-40 се смъкна с 3.54% до 124.89 пункта. BGREIT е със спад от 0.46% до 80.87 пункта. BGTR30 се понижи с 3.40% до 274.99 пункта. CGIX отчете спад от 3.86% до 82.41 пункта. Дневният оборот достигна 8.72 млн. лв. През днешната сесия акциите на Неохим АД загубиха над 3% от стойността си до 26.039 лв. С 0.15% се спусна и цената за книжата на Юрий Гагарин до 32.311 лв. Значителен спад от 11.89% бе отчетен и в цената на дяловете на Булгартабак-холдинг, които вече се разменят за 86.832 лв. Противно на общата тенденция, акциите на Албена АД отчетоха ръст в цената си от 0.76% до 39.680 лв. Акциите на Корпоративна търговска банка също отчетоха повишение с 0.60% до 84.050 лв. През днешната сесия бяха търгувани и облигациите на две компании - Астерион България АД, която размени 200 облигации на стойност 99.999 лв. и пет облигации на Специализирани логистични системи, които се търгуваха по 100 лв. бройката.
Източник: econ.bg (27.02.2013)

БФБ изваджда Неохим АД-Димитровград и Корпоративна търговска банка АД-София от индекса на българските сини чипове SOFIX. На тяхно място влизат Албена АД-к.к. Албена и Зърнени Храни България АД-София. Съветът на директорите на фондовата борса взе решение и за промени в останалите основни индекси. От BG 40 излизат Фазерлес АД-Силистра, Юрий Гагарин АД-Пловдив, Актив Пропъртис АДСИЦ-Пловдив, Българо-Американска Кредитна Банка АД-София, Агро Финанс АДСИЦ-София и Българска фондова борса-София АД. На тяхно място влизат ЧЕЗ Разпределение България АД-София, Енерго-Про Продажби АД-Варна, Енерго-Про мрежи АД-Варна, Петрол АД-София, Билборд АД-София и Елхим Искра АД-Пазарджик. Изваждат се Актив Пропъртис АДСИЦ-Пловдив от базата на BGREIT, а на негово място се добавя ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ-София. Равнопретегленият BGTR30 напускат Енергони АД-София, Албена Инвест Холдинг АД-к.к. Албена, Доверие Обединен Холдинг АД-София и Агро Финанс АДСИЦ-София. На тяхно място влизат Индустриален Капитал Холдинг АД-София, Инвестиционна Компания Галата АД-Варна, Енерго-Про Продажби АД-Варна и Кораборемонтен завод Одесос АД-Варна. Решенията за промяна в базата на индексите влизат в сила, считано от 18.03.2013г.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2013)

Обратно в "Булгартабак" Кръгът се затваря. Така най-кратко може да се опише продажбата на предприятието за цигарени опаковки "Юрий Гагарин", която чрез комбинация от политически натиск и икономически се точи от средата на миналата година. След като преди седем години тогава държавният "Булгартабак холдинг" продаде пловдивското си дружество, а преди година и самият цигарен холдинг беше приватизиран, сега по всичко личи, че те отново ще се обединят, макар и в сложна сделка, скрита зад няколко офшорни компании. Кратката версия на случващото се е, че досегашните собственици (близки до Първа инвестиционна банка) в края на февруари продават дела си за около 6 млн. евро плюс поемане на кредитите към банката на нови, близки до реалните собственици на "Булгартабак". А именно консорциум между основния акционер на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, от една страна, и Атанас Петров и Антон Щерев, собственици на "Винпром Пещера" и "Кингс табако" (също бивша фабрика на "Булгартабак" в Пловдив"). А това затваря не само цикъла на собствеността, но и на производството, тъй като холдингът нормално е основен клиент на бившето си поделение за опаковки и филтри. Работещите в самото предприятие твърдят, че купувачите сега са "Булгартабак" и предприятието ще се завърне към компанията майка. "Така или иначе ние сме обречени да работим за "Булгартабак" и сега се връщаме в системата", коментира високопоставен служител във фирмата. Смяната на контрола в "Юрий Гагарин" става на 27 февруари 2013 г. чрез продажба на собствеността на двата основни акционера в компанията - "Баранко", което притежава 49%, и "Комсо табако", което притежава 18%. Досега и двете дружества бяха собственост на офшорни фирми и се свързваха с двамата основни акционери в Първа инвестиционна банка. "Баранко" придоби 67% от акциите на "Юрий Гагарин" през есента на 2006 г. от "Булгартабак холдинг" срещу сумата от 27.6 млн. лв. За да избегне търгово предложение към останалите акционери на борсата обаче, тогава то продаде 18% на "Комсо табако". Придобиването е било финансирано с банкови кредити - като по последни данни заем от 18.2 млн. лв. има в баланса на "Баранко", а останалите 9.4 млн. лв. са в баланса на "Комсо табако". След приватизацията на и "Булгартабак" през есента на 2011 г. ситуацията на цигарения пазар заедно с всички доставчици за него като "Юрий Гагарин" се промени. Холдингът беше приватизиран официално от новоучредено дружество BT Invest, собственост на руската VTB Capital, но според източници на "Капитал" това е само параван за реалните собственици, описани по-горе. Малко след това, през лятото на 2012 г., депутатите Емил Димитров (ГЕРБ) и Камен Костадинов (ДПС) прокараха поправка в Закона за тютюна и тютюневите изделия, която забрани продажбата и производството в България на цигарени гилзи. Тогава няколко източника на "Капитал" твърдяха, че зад тази законодателна промяна се цели прокарването на интересите на вече частния "Булгартабак" и удар по "Юрий Гагарин" с цел то да бъде продадено. Самата компания за опаковки подаде жалба в Европейския съд за забраната за производство, като заедно с нея тъжби пуснаха и други фирми, чийто бизнес е в гилзите. Точно около забраната обаче се заговори, че ПИБ е склонна да продаде "Юрий Гагарин" на "Булгартабак". "Собствениците нямаха против да продадат, просто зависеше от условията, за които те се договориха трудно", коментира източник от фирмата. Производството и продажбата на такива гилзи представляваше към онзи момент около 20% от бизнеса на "Юрий Гагарин" и забраната им означаваше затваряне на производство и освобождаване не работници - около 800 души по сметки на синдикатите. Това дори предизвика протести, в чието потушаване се намеси и бившият премиер Бойко Борисов. Часове след като поискаха разрешение за митинга, обаче синдикатите получили обаждане от Министерския съвет с уверението, че Борисов се е наел да "оправи нещата" и производството няма да бъде забранявано. Освен това той щял да говори с "двете банки" (вероятно КТБ и ПИБ) да се разберат помежду си, разказаха свидетели на обаждането. В крайна сметка производството бе забранено, започнаха преговори за продажба. Новите собственици Според договорите за покупко-продажба на дяловете, налични в Търговския регистър на 27 февруари, "Баранко" се сдобива с нов собственик - новорегистрираното в Белиз "Дрослиан лимитид", представлявано от Борислав Бориславов. Прехвърлянето е на цена 5.8 млн. евро. На същата дата и "Комсо табако" се сдобива с нов собственик и това е регистрираното на Сейшелите "Десентиа лимитид", представлявано от Дунка Стоименова. Прехвърлянето е на цена 302 хил. евро. Така контролът на 67% в "Юрий Гагарин" е сменен срещу 6.1 млн. евро при задължения в баланса на двата акционера от 27.6 млн. лв. Двете офшорни дружества през последните дни бързо регистрират и свои местни компании - "Дрослиан България" и "Десентиа България". И двете са със 100 лв. капитал. Първото е с капитал, внесен в КТБ, и е регистрирано от адвокат Гено Андреев, което свидетелства за индиректна връзка с банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, тъй като той представлява инвеститорите и в други техни общи проекти, като например акционерната война за вестниците "Труд" и "24 часа" или пък последните промени около "Петрол" и "Петрол холдинг". Самият Цветан Василев заяви пред "Капитал", че не коментира сделката за "Юрий Гагарин". Адвокат Андреев пък обясни, че единствено е регистрирал "Дрослиан България", но не е в течение на дейността му и участието му в придобиванията. Второто дружество - "Десентиа България", е регистрирано от пловдивския адвокат Светлин Панов, което може да се тълкува като индиректна връзка с групата около собсветниците на "Винпром Пещера" и "Кингс табако". Панов, който не беше открит за коментар, в момента е част от ръководството на "ГМ прес" (което придоби участия в редица медии, като например 34.5% от "Стандарт", 50% от "Интермедиа" - издател на "Шоу", "Доктор" и др. и собственик на сайта blitz.bg, вестниците "Новинар" и регионални издания "Струма" и "Марица". Освен това капиталът на "Десентия България" е внесен в Инвестбанк, която отскоро е новият основен кредитор на весниците "Труд" и "24 часа". Освен това един от собствениците на "ГМ прес" - Кирил Захариев, е управител на компанията "Вектор фикс", която пък е собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя пък притежава пловдивската компания за цигари "Кингс табако", от където заявиха, че нямат общо със сделката за "Юрий Гагарин". "Към момента компанията ни е концентрирана върху изграждането на новата ни фабрика. Нямаме интерес към покупка на дялове и нямаме нищо общо с новата собственост на "Юрий Гагарин", коментира Десислава Петрова от "Кингс табако". Фабриката беше една от първите в системата на "Булгартабак", които бяха приватизирани, тъй като през 2006 г. специалистите от холдинга смятаха, че печатницата за цигарени кутии не им необходима. Фабриката за опаковки обаче оживя и намери нова ниша – производство и износ на цигарени гилзи за САЩ, Близкия изток и ЕС, както и продажба на вътрешния пазар. В допълнение към този бизнес те продаваха цигари на вътрешния пазар, а самите компоненти за направата на гилзи - на множество български фирми. Малките компании купуваха хартия и филтри от "Юрий Гагарин" и правеха празни туби за пълнене с тютюн. През последните три години бизнес миксът на "Юрий Гагараин" се изменя значително, като производство на филтри за цигари и цигарени гилзи с филтър увеличава тежестта си в общите приходи на компанията до над 30%. Ако в края на 2010 г. дружеството е реализирало около 10 млн. лв. оборот от такава дейност, през 2012 г. тя вече възлиза на 15.4 млн. лв., и то въпреки законодателната забрана за гилзите. Самите гилзи представляват около 8% от бизнеса на "Юрий Гагарин" през 2012 г., и то това е два пъти повече спрямо година по-рано и отново въпреки забраната. Драматичните промени през 2012 г. довеждат до едва 6% спад на годишна база в приходите на компанията от 48 на 45 млн. лв., като тук причините са както спряното производство на гилзи, така и същественият спад от близо 20% в производство на опаковки за цигари. Само производството на филтри за цигари расте през годината. В момента от "Булгартабак" и "Кингс" идват 80% от натоварването на линиите на "Юрий Гагарин", които изработват цигарените кутии. Двете фирми заедно са и едни от основните клиенти за покупка на филтри – общо над 60% от продадените филтри са за техните фабрики. Основният дял все пак е на "Кингс", тъй като "Булгартабак" имат собствени линии за филтри. "Юрий Гагарин" - Пловдив, е един от сертифицираните от "Кингс табако" доставчици на печатни материали и филтри, но не ексклузивен, коментира още Петрова от "Кингс табако". В същото време допълни, че цигарените гилзи не се използват в производството на цигарите на "Кингс" и компанията няма отношение към това дали се произвеждат или не. Гилзите обаче са най-малкият бизнес на "Юрий Гагарин" и без тях компанията си остава ценен участник на пазара. Вертикална интеграция в логично търсене на оптимизация и ако в случая има нещо лошо, то е, че сделката беше опосредствана от задкулисен лобизъм и използване на държавния апарат в интересите на един бизнес кръг за сметка на друг.
Източник: Капитал (08.03.2013)

Кое беше причина и кое следствие няма значение. През седмицата мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев набеди президента Росен Плевнелиев и назначения от него кабинет в безпрецедентно по тона си интервю пред австрийския Der Standard, като каза, че обслужват корпоративни интереси. На другия ден правителството даде сигнал, че ще адресира проблема със свръхконцентрация на пари на държавни предприятия в КТБ. Публиката гадае дали интервюто е било изпреварващ ход-предупреждение към временната власт или грешка, която предизвика нейната реакция. Яйцето или кокошката в случая не е важният въпрос. Цветан Василев Банките продължават да трупат депозити През февруари е имало разместване в топ пет на кредитните институции според размер на активите им Повече от нормално е да има правила за управление на парите в държавните фирми и диверсификация в множество качествени банки. Правителството избра именно такъв институционален подход, а обявявайки, че лично премиерът ще води работната група за писането на правила, даде да се разбере, че гледа на темата сериозно. С основание. Преразпределянето на дори част от държавните пари към други банки означава създаване на нормалност, но и обявяване на война на най-голямата олигархична група, създавана от 89-а насам - по-голяма от "Мултигруп" (по времето на Беров), многократно по-голяма от "Орион" (при Виденов) и от "Олимп" (при Костов) - за тези, които си ги спомнят. Въвеждането на правила в нещо толкова семпло, каквото е управлението на държавните пари, би извадило на показ и дълго замазвани тайни. То би разкрило, че огромна част от привлечените в КТБ средства са отишли, за да финансират разрастването на империята около мажоритарния й собственик, че тези инвестиции са твърде рискови, че не само държавата като принципал, но и "Банков надзор" си е затварял очите. Да го кажем така: ако струпването на публични средства в КТБ е цъкало като бомба със закъснител, през последните две години за нея като заложници са закачени и хиляди обикновени вложители. Банка за лична употреба КТБ е най-бързо растящата банка. Само за 2012 г. активите й са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система. За последните четири години банката се е почти утроила и вече е шеста по големина с 5,6 млрд. активи. Свързани с Цветан Василев компании изникват в почти всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка, а финансирането им под една или друга форма идва от същата банка. Това поражда подозрения за недопустима концентрация на кредити към свързани лица - показател, който заради сигурността на вложителите по закон би трябвало да се контролира от БНБ. "Капитал" опита да събере тази информация по публични източници. Без претенция за изчерпателност по данни (пълните данни в xls) към края на 2011 г. над 1 млрд. от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани със собствениците лица. Това е една четвърт от активите и над една трета от кредитите на банката към онзи момент. Сумата не включва някои големи сделки като приватизацията на "Булгартабак холдинг" (където формално инвеститор се води лондонското поделение на руската Внешторгбанк - VTB Capital), както и по-нови придобивки – "Техномаркет", БТК и др. Освен това тук се виждат само декларираните по отчети на свързани компании задължения, но не и банкови гаранции, което е възможно да направи експозицията много по-голяма. От разгледаните 107 свързани компании успяхме да установим задължения към КТБ на 51 (директно декларирани в отчетите задължения към КТБ на база залози в Търговския и имотния регистър, както и в Централния регистър на особените залози), а при още 17 има "задължения към финансови институции", за които имаме неофициална информация, че са към банката. По-лошо - от отчетите на финансираните фирми се вижда, че немалка част от тях нямат друга собственост или дейност извън отпуснатите от банката кредити и придобитите с тях активи. Много от тях са хронично на загуба или дори с отрицателен капитал, което поставя въпроса как могат да изплатят заемите си. Подобна концентрация на "вътрешни" кредити надхвърля не само законовите ограничения, но и всяка здрава логика. Финансирането преимуществено на една група, дори тя да не е свързана със собствениците на банката, е рисковано, защото проблеми в отделни дружества могат да повлекат цялата група и да доведат до големи загуби за банката. Ако пък са намесени собствениците, възникват конфликти на интереси, които се управляват трудно, колкото и да е добронамерен мениджмънтът на финансовата институция. Затова по закон кредитите към свързани лица не бива да надхвърлят 1/4 от собствения капитал на банката. В случая с КТБ, която към края на 2011 г. е с капитал от около 360 млн. лв., ограничението е надхвърлено над 10 пъти. Няма публични данни как се е развило това съотношение през 2012 г., но въпреки нарасналия капитал на КТБ до 450 млн. лева, едрата картина едва ли е променена значително. Към края на юни по данни на самата банка тя е силно зависима от големите си клиенти - половината кредити се държат от 30-те най-големи кредитополучатели, а 20-те най-големи вложители имат да вземат над 1 млрд. лева, или една трета от депозитите. "Банков надзор" обаче не вижда проблем. Няма информация доколко щателно БНБ е изследвала свързаността на кредитополучателите на КТБ. На конкретния ни въпрос получихме следния отговор: "Надзорът на големите експозиции на банките у нас се осъществява чрез надзорните периодични отчети и инспекции на място. След всяка инспекция се дават предписания на банките, включително и когато няма формални нарушения на ЗКИ. Проверките (надзорните инспекции) се извършват във всички банки, в т.ч. и цитираната от вас банка. Към момента няма докладвани нарушения на законовите лимити. Повече информация може да бъде намерена в годишните отчети на БНБ, които са публично достъпни." От Корпоративна банка не получихме отговор. За КТБ няма икономическа криза Извън неадресирания проблем за свързаността на кредитополучателите с мажоритарния собственик КТБ отчита подозрително здраво качеството на кредитите си. Докато средно в банковата система в резултат на кризата лошите и преструктурирани кредити са около една четвърт от всички, а само лошите - близо 17%, КТБ декларира едва 4%. Също направените от КТБ обезценки за несъбираеми заеми са под 1% от целия й кредитен портфейл при 7% средно за банковата система и до почти 20% за някои по консервативно оценяващи ситуацията институции. Ако допуснем, че риск мениджмънтът на банката е нито по-добър, нито по-лош от средния за системата, това означава, че тя би трябвало да отдели допълнително около 200 млн. лева за провизии, да излезе на сериозна загуба и да се наложи рекапитализиране. Вместо това КТБ трупа счетоводни печалби. Те влизат в собствения й капитал, а това й позволява да увеличава кредитирането. Същевременно има трикове, с които един кредит да се води жив, дори реално да е необслужван. Те са още по-лесни, ако кредитираш свързана компания. Най-схематично: ако една компания не може да обслужва заема си, банката отпуска друг на формално несвързано дружество, то на свой ред дава заем на първото; в резултат банката има един редовно погасен и един новоотпуснат заем и никакви лоши длъжници. Друг вариант е банката да прехвърли лошото си вземане чрез цесия на привидно несвързана компания, която самата тя е кредитирала. Такава стратегия например приложи КТБ при изпадналия в несъстоятелност стъкларски завод "Рубин", като вземания за по 22 млн. лв. бяха прехвърлени по номинал на "Карне-М" и "Евробилд проект" и още 5 млн. лв. на "КИК-Дизайн" - дружества, финансирани от самата банка. Все пак при мащабния ръст на активите на КТБ й се налага и да вдига капитала, за да отговаря на изискванията за адекватност. През миналите две години на два пъти мажоритарния собственик "Бромак" направи това с подчинен срочен дълг - първо 20 млн. евро, а после още 9 млн. евро. Сега се планира и реално увеличение чрез емисия акции за 94 млн. лв. За целта мажоритарният собственик трябва да разполага със собствени средства с доказан произход. И тук обаче има няколко трика за превръщане на кредити в капитал. Например през последните години делът на "Бромак" в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40-60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да я ползва за увеличение на капитала. По аналогичен начин и с борсови сделки с други близки компании "Бромак" също успява да извлече печалба. Например в края на октомври 2012 г. компанията на Цветан Василев придоби пакет от 8.24%, или 607 хил. акции на "Булгартабак холдинг" (от финансирани от самата банка компании като "Никкомерс 01" и "Принт инвест 1") при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. В такава сделка трудно може да се открие друга икономическа логика освен прехвърлянето на средства в "Бромак", които при това са с доказан произход - печалба от борсови операции. Дребните вложители като заложници Ползвайки евтиния ресурс от държавните компании, КТБ получава предимство, което изкривява чувствително банковия сектор. Благодарение на ниските лихви, които плаща по тези привлечени на едро средства, банката има възможност да поддържа високи лихви по депозитите, които привлича, завземайки пазарен дял от други банки. През последните години това позволи на КТБ да "превключи на втори двигател" и да финансира драматичната си експанзия с депозити на дребни вложители. Така за 2011 г. привлечените средства на КТБ нарастват с почти 50%, миналата година - с още 46%, за да достигнат 5.2 млрд. лв. Този ефект идва основно от депозитите на дребно, при които ръстът е 65% и 78% съответно, а общата им сума вече е 2.6 млрд. лв. Всичко това се случва на пазар, където общо ръстът на привлечените средства е около 4%, а при тези от граждани и домакинства - около 12-13%. В момента за едногодишен депозит в левове банките с чужди собственици, предлагат нива между 4.5% ефективна годишна лихва при лидерите на пазара и 5% при по малките и при тези с гръцка собственост. Същевременно най-добрата оферта на КТБ е за 6.34% при депозити над 1500 лв., а за по-големи суми лихвата достига и нива над 8%. Взривообразният ръст на скъпо привлечените дребни вложители в КТБ през последните две години е повишило цената на финансирането на банката с повече от един процентен пункт над средното за сектора, което дългосрочно ще постави на риск финансовите й показатели. Проблемът се изостря и от наличието на държавна гаранция на депозитите до 100 хил. евро, която притъпява усещането за риск у спестителите. В търсене на по-висока лихва повечето от тях игнорират или поне оставят на втори план въпроса за стабилността на банката. При сериозен проблем с по-голяма банка обаче тази гаранция може да се окаже илюзорна, тъй като натрупаните близо 1.6 млрд. лв. във Фонда за гарантиране на влоговете в България биха били недостатъчни (до края на март банките би трябвало да преведат допълнително над 220 млн. лв. годишна вноска). Олигархичен октопод Освен голямата концентрация на риск около собственика на КТБ се концентира и невероятна икономическа, медийна, а чрез тях и властова мощ. Разрастването на този олигархичен мастодонт, който контролира активи за 10 млрд. лева, или над 12% от БВП, доведе до изкривяване не само на банковия пазар, но и на цялата икономика (вижте графиката). Подобно мащабно преразпределение на собственост за период от 7-8 години е невиждано в историята на прехода в България. Обяснението, е че групировката около КТБ беше фаворизирана от две последователни правителства - на тройната коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) и на ГЕРБ. Медийната група около Ирена Кръстева и сина й, доскорошния депутат от ДПС, а сега следовател Делян Пеевки, също беше финансирана с кредити от КТБ и продължава да ползва финансовия и рекламен гръб на банката и свързани с нея компании. По-лошо, тя се превърна в еталон за търговия с влияние. Чрез нея се осигурява политическа подкрепа и регулаторен комфорт за банката и икономическата група. Медийната машина има широка употреба: от полиране на имиджа на КТБ и собственика й до саморазправа с конкуренти и опоненти. За това естествено помагат и другите лостове: икономическият, политическият, неформалните връзки в съдебната система и регулаторите. Това срастване е най-голямата опасност, особено в държава, където разделението на властите все повече прилича на театър за пред публиката. Нарастващата възможност на групата около КТБ да ползва целия държавен апарат за справяне с бизнес врагове стана публично достояние най-вече през войната й с издателите на "Труд" и "24 часа" - Огнян Донев и Любомир Павлов, тъй като те имаха собствена трибуна, за да я покажат. В нея с активни действия бяха впрегнати не просто медиите на Кръстева и TV7, а също ДАНС и прокуратурата, а с бездействието си - и всевъзможни регулатори. Друг пример, за който "Капитал" писа през 2010, е как след мощна дискредитираща кампания срещу застрахователна компания "Алианц" и нейния мениджмънт договор за застраховане на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2" спечели дружеството от групата на Василев "Виктория". Изтикването продължава и до днес - само преди дни общинското дружество "Топлофикация" отстрани по "технически причини" по-добрите оферти на "Алианц" и "Булстрад" в полза на "Виктория". Висша институционализирана форма на политическа корупция беше и случаят с корпоративното превземане на пловдивския завод "Юрий Гагарин". За пръв път след 9 септември 1944 парламентът по предложение на ДПС гласува специален закон, с който забрани основния бизнес на "Юрий Гагарин". Няколко месеца по-късно фирмата беше придобита на ниска цена от офшорни компании, свързани с "Булгартабак", Пеевски, Василев и КТБ. На медиен тормоз и оплюване станаха жертва не една или две публични фигури, чиито позиции се оказваха неудобни за олигархичния октопод или обслужваната от него власт. Атаките срещу президента и служебното правителство сега са само логично продължение на същото. Как стана възможно това На всяко ниво от финансовата система, където може да се случи такава огромна концентрация и изкривяване на пазара, би трябвало да има защитни механизми, които да ги спират. И наистина има, но те са умишлено изключени. На входа са парите на държавните дружества. Техните мениджъри би трябвало да се грижат за ефективното им управление. Ако го правеха, тези средства щяха да са разпръснати в повече банки и да не са предимно по разплащателни сметки. Но над КТБ винаги е имало мощен политически чадър. Като градска легенда се разказва случаят с ВМЗ - Сопот, който дори по време на стачката на работниците не е могъл да ползва парите си в КТБ, за да им изплати забавените заплати. По подобни причини БЕХ ще търси заем за 500 млн. лева, при положение че има налични 623 млн. в КТБ. Принципалът само веднъж опита да въведе правила за управлението на средствата, но те се оказаха пожелателни насоки без ефект. (Става дума за опита на тогавашния финансов министър Симеон Дянков през 2010 да въведе ред, с което си спечели трайното "внимание" и оплюване от медийната група.) На второ ниво защитата трябва да идва от самия пазар. Ако една банка е прекалено рискова, хората и бизнеса биха избягвали да работят с нея. Реално обаче този ефект се нулира от всичко описано по-горе - гаранцията и високите лихви по депозитите, медийното влияние, скритите зад банковата тайна експозиции и т.н. Какво каза Цветан Василев пред "Дер Щандард" "Този президент [бел. ред. Росен Плевнелиев] защитава бизнес интереси, а не интересите на нацията." С тези думи пред вестник Der Standard банкерът Цветан Василев открито нападна държавния глава, след като предишните седмици това правеха финансираните от него медии. В същото време заяви, че "критиката" на изданията и телевизиите му са плод на "личното мнение" на журналистите, работещи там, нищо че според него в България има дори "твърде много медийна свобода". В почти предупредителен тон Василев подчерта, че няма интерес от нестабилност в страната. "Като мажоритарен собственик на една от най-големите банки и инвеститор с различни важни сфери имам интерес да има стабилност, а не улични протести... Бизнесът ми е достатъчно голям, за да изгубя много в случай на нестабилност, рухване на валутния борд или други събития." Дали самият той е олигарх - въпрос на дефиниция: "ако това е някой, който е заможен и управлява редица компании, тогава ОК - аз съм олигарх. Но тогава олигарси са Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Ричард Брансън и Бернар Арно", каза още Василев. Накрая защитата би трябвало да идва от регулатора в лицето на БНБ. За "Банков надзор" тези рискове би трябвало да са пределно ясни. С пълната информация и мегаправомощията си той може и е длъжен да ги прекрати. Защо това не се случва можем само да гадаем, тъй като от банковия надзор почти никога не излизат публични решения или коментари. Видно от самолет, някои от основните показатели на банката - лихви по депозити, ръст на активи, процент провизии към рискови активи, се отклоняват сериозно от средните за системата. БНБ обаче удобно се скрива зад чувствителността на темата със стабилността на банките и реагира остро на всеки, който си позволи да постави под въпрос чистотата на практиките в банковия сектор. При така изключените бушони в системата е нормално концентрацията на собственост и влияние да се усилва. То е достигнало размери, при които разплитането му не може да стане безболезнено. Пакетирана с БТК, телевизионното разпръскване, вестникарския и разпространителски монопол, креслива телевизия, групата е на път да придобие статут на "прекалено голяма, за да фалира". Или на прекалено "удобна" за политиците, за да фалира. Факт е, по темата КТБ няма леви и десни, никоя партия не е опозиция, всички пазят гробно мълчание. Ако държавата и регулаторите продължат не само да си затварят очите, но и да съдействат, империята на Цветан Василев и неговият партньоp, политикът-издател-следовател Делян Пеевски, ще продължи да расте и да среща все по-малък отпор. Ако досега тя е зависела от отношението на конкретните политици на власт, ще започне да се случва друго - самозабравилият се монопол ще иска да посочва кой да управлява. Първите опити за това се видяха покрай формирането на служебното правителство, когато медиите около КТБ систематично "отстрелваха" неудобни за тях кандидати. Ако политиците и гражданите не успеят да се справят, единственото спасение от нещо толкова голямо е то да се разпадне под собствената си тежест. На малък пазар като българския подобна мегаструктура не може да съществува вечно, защото няма откъде да се изхранва.
Източник: Капитал (01.04.2013)

Корпоративните сделки имат ключово значение за търговията с акции на БФБ-София и всъщност са в основата на търговията. Тук влизат придобиванията на значителни дялове в Каолин АД, Инвестор.БГ АД, Уеб Медия груп АД, София-БТ АД, Благоевград-БТ АД и Юрий Гагарин АД (чрез придобиване на основния собственик). Съществени за търговията бяха и сделките по приватизация на държавните дялове в ЧЕЗ и Енерго-Про. Корпоративна сделка е и ликвидацията на ЕЛАРГ фонд за земеделска земя АДСИЦ, включително продажбата на основния актив от 180 хил. дка земеделска земя на Ромфарм Компани ООД. Бяха осъществени и ликвидации на И Ар Джи Капитал 1 АДСИЦ и И Ар Джи Капитал 2 АДСИЦ. За малките инвеститори е важно да предвидят къде ще има сделка, която ще им позволи да излязат от инвестицията си на по-висока цена, използвайки ликвидността на отправените търгови предложения или ликвидации. Именно поради важността на тези сделки, лектор в предстоящия Клуб Investor.bg посветен на капиталовите пазари е Николай Марков, старши мениджър в отдел „Консултации по сделки” на "Ърнст и Янг България". Той има над 10-годишен опит в оценителски ангажименти в различни сектори и индустрии, консултации по изготвяне на дю дилиджънс, както от страна на продавача, така и на купувача. Николай Марков е също експерт в анализ на фирми и финансови институции, изготвяне на профили на фирми и пазари, оценка на риска, съкровищни операции, корпоративно и кореспондентско банкиране.
Източник: Стандарт (21.06.2013)

Юрий Гагарин АД стопи 11.57% от мартенската си загуба Дружеството Юрий Гагарин АД е реализирало загуба за второто тримесечие на годината, в размер на 734 хил. лв. Загубата е с 11.57% по-ниска от декларираната през март тази година. Общите приходи на дружеството са 33 577 хил. лв., което е с 26.13 % повече спрямо предходния период. Общите разходи отчитат ръст от 43.72 % спрямо предходния период до 34 311 хил.лв. Нетните приходи от продажби към второто тримесечие на 2013г. са в размер на 33 566 хил.лв. и представляват 99.97% от общите приходи. Спрямо второто тримесечие на 2012 година те се увеличават с 26.11 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за II-ро трим. на 2013г. Към 30 юни 2013г. дружеството показва загуба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 2.59лв. Собственият капитал на дружеството към полугодието на 2013г. е 61 001 хил. лв. , като спрямо същия период на 2012г. е намалял с 4.03 %.
Източник: Money.bg (23.08.2013)

Само една промяна ще бъде извършена сред компонентите на най-стария индикатор у нас – SOFIX. Считано от 23 септември, Каолин АД ще отстъпи мястото си на Неохим. Цели седем ще са промените в BG40 - индекс, който ще престане да съществува в познатия си вид, тъй като от борсата ще стартират изчислението на нов индикатор, базиран на пазарната капитализация, коригирана с фрий-флоута на включените емисии. Напускащите компании са Оловно цинков комплекс, Елхим Искра, Ломско пиво, Спарки Елтос, Билборд, Петрол, Енерго-Про Продажби. Те ще бъдат заменени от Софарма имоти АДСИЦ, Българска роза-Севтополис, Юрий Гагарин, Топливо, Фазерлес. Прави впечатление и завръщането на книжата на Българска фондова борса, а правилата за изчисление на индекса водят до там, че в неговата база ще се включи и Енергони. Компанията е първата, чиито книжа се търгуват на нива от под 1 ст., като в последните дни търговията е в диапазона от 0.003 до 0.005 лв. за брой. От базата на изчисление на BGTR30 ще се извадят Енерго-Про Продажби, Индустриален Капитал Холдинг, Кораборемонтен завод Одесос, Корпоративна търговска банка, Каолин и Сила Холдинг, за сметка на Доверие Обединен Холдинг, Софарма имоти АДСИЦ, Агрия Груп Холдинг, Биовет, Юрий Гагарин и Фазерлес. Не се предвиждат промени единствено в базата на BG REIT.
Източник: profit.bg (12.09.2013)

Цели 30 от компаниите, включени в изчислението на индекса BG40 на Българска фондова борса (БФБ), отчитат ръст в цената на акциите си за първите девет месеца на 2013 г., като при 27 от тях изменението е двуцифрено в процентно изражение, показва справка на Profit.bg. Пазарната капитализация на едва девет от компаниите от индекса е намаляла за първите три тримесечия на годината, а цената на акциите на една компания (ФеърПлей Пропъртис) остава без промяна. Най-големият печеливш в BG40 за периода януари-септември 2013 г. е Юрий Гагарин, чиито акции са поскъпнали с цели 140% до 60 лв. за брой в края на вчерашната сесия. Втората най-поскъпваща компания в индекса е Синергон холдинг, където повишението е от 95.65% до 1.35 лв., докато челната тройка се оформя от Топливо с ръст от 88.82% до 3.21 лв. за акция. Акциите на цели 13 компании са поскъпнали с по над 50% за първите девет месеца, като между тях са още Централна кооперативна банка (+76.79%), Зърнени храни България (+73.91%), Софарма трейдинг (+71.95%), Албена (+68.55%), Химимпорт (+67.47%), Първа Инвестиционна Банка (+61.87%), Софарма (+59.51%), Монбат (+56.95%) и М+С Хидравлик (+53.02%). Най-големите губещи в индекса за първите девет месеца на годината са пени акциите Енергони, Фонд имоти и Холдинг пътища, където спадът е 98%, 55.5% и 25%, респективно. След тях се нарежда Еврохолд България, чиито акции са поевтинели с 18.27%. Двуцифрен спад в процентно изражение в цената на акциите си отбелязва още Индустриален капитал холдинг (-14.53%). Самият индекс BG40 нараства с 22% за периода, като приключи последната сесия за септември на ниво от 153.61 пункта.
Източник: profit.bg (02.10.2013)

Корпоративен сезон Спадащи приходи и надежда за износ Спад на приходите и леко влошаване на крайните финансови резултати. Това се чете в първите отчети на публичните компании за третото тримесечие на годината. Ако досега тенденциите бяха разнопосочни, сега спадът личи ясно при болшинството от компаниите. Разбира се, дали негативният процес е устойчив ще се разбере при публикуването на останалите отчети. Все пак има и компании, които успяват да подобрят резултатите си, но те са малцинство. Прогнозите на анализаторите не са много добри за оставащата част от годината - техните надежди и тези на компаниите са насочени повече към външните пазари. "Експортният сектор има вероятност да е показал повече мускули през третото тримесечие и да затвърди положителната тенденция от началото на годината", коментира Гено Тонев, инвестиционен консултант в управляващото дружество "Юг маркет фонд мениджмънт". Прогнозите си за последното тримесечие на годината Тонев определи като "умерено негативни", но не в смисъл край на започналото възстановяване, а по-скоро "време за ориентация и пренастройка на целите". По-добри резултати за третото тримесечие основно при износителите очакват Камелия Лазарова и Христо Владимиров, анализатори съответно в "Карол" и "Ти Би Асет мениджъмънт". За работещите на вътрешния пазар компании прогнозите са по-скоро за задържане на приходите. Според Христо Владимиров периодът юли - септември ще затвърди очерталите се вече тенденции на плавно възстановяване за експорно ориентираните дружества и стагниране при насочените към българския пазар. Анализаторът смята, че "отклонения" от правилото може да има при дружества, които са силно зависими от цените на суровините, които през тази година спряха поскъпването си. Камелия Лазарова очаква повишение на приходите при "Монбат", "М+С хидравлик", "Хидравлични елементи и системи", "Алкомет", които усещат положително влияние от плавното възстановяване на икономиките от еврозоната. Според Лазарова доста компании ще успеят да подобрят рентабилността си заради засилен контрол върху разходите. Тя прогнозира ръст в продажбите и за "нишови" компании като търговеца на лекарства "Софарма трейдинг", производителя на опаковки "Юрий Гагарин", както и куриерската "Спиди". Последната компания вече обяви предварителни резултати, според които приходите й за деветмесечието са нараснали с над 20% в сравнение със същия период на миналата година. Цветослав Цачев, анализатор в "Елана", смята, че вътрешното потребление се подценява като фактор за растеж и доказателство е развитието на електронната търговия. В блога на финансовата компания той коментира, че ръстът в куриерските услуги също е индикатор за съвземане на вътрешното търсене, доходите и икономиката. Преди няколко дни изпълнителният директор на "Спиди" Валери Мектупчиян прогнозира подобрение в икономическите условия в България, което ще доведе до ръст на потреблението. Все пак Цачев отбелязва, че растеж на икономиката не е нещо, с което България ще може да се похвали в близките две години, а за него се разчита на износа в много по-голяма степен, отколкото на вътрешния пазар. Анализаторът е на мнение, че третото тримесечие няма да донесе съществено подобрение в резултатите на повечето публични компании, а индустриалните акции ще се представят по-добре. Засега отчетите и докладите за дейността не вдъхват надежди за подобрение и дори показват тенденции на сериозен спад. Производителят на касови апарати "Оргтехника" - Силистра, има силен спад на продажбите, което от компанията обясняват с понижение на вътрешния пазар – с 50% за година, докато износът пада с 29%. Външните пазари са основни за дружеството, като те заемат близо 90% от продажбите. Само за юли - септември този дял е намалял още, като очакванията са тенденцията да продължи, се казва в доклада за дейността. Прогнозите на мениджъмънта са за "чувствителен ръст" на износа през последното тримесечие в сравнение с третото, като очакванията се базират на сключените договори и разговори с външни партньори. На вътрешния пазар сериозна промяна не се очаква, а натоварването на мощностите ще бъде около и над нивото през юли - септември, прогнозират от компанията. Според доклада за последните три месеца на годината реализираната продукция ще е за 750 - 800 хил. лв., а печалбата – около 10 - 20 хил. лв. От "Оргтехника" отбелязват като рискове забавяне на доставките, което може да доведе до загуба на пазарни позиции, както и острата конкуренция в бранша и на вътрешния, и на външните пазари. Оптимистични прогнози за последните три месеца на годината дава в доклада за дейността "Параходство БРП". Според тях търсене на превозвачи и заетост на флота има за всички видове стоки – зърно, руди, въглища, земеделски торове. Очакванията са това да помогне на речния флот, но в доклада няма обяснение за силното намаление на продажбите през деветмесечието. Неконсолидираните продажби на "Свилоза" намаляват, а загубата на компанията се е увеличила почти двойно. В отчета не влизат резултатите на основното дъщерно дружество "Свилоцел". За дружествата, ориентирани почти изцяло към българския пазар, последните месеци не са донесли особено добри резултати и в най-добрия случай има задържане на нивата от миналата година. От производителя на детски и зърнени храни "Слънчо" отчитат минимално намаление на приходите. Увеличението в продажбите на стерилизирани и разтворими храни е компенсирало спада в останалите цехове. Свищовската компания произвежда няколко вида брашно, пшеница, овесени ядки, някои от които са сертифицирани като органични. Преди близо две години "Слънчо" откри нов цех за стерилизирани детски пюрета и надеждите на ръководството бяха с него да се увеличат продажбите.
Източник: Капитал (30.10.2013)

Българските акции се котираха разнопосочно вчера след ниска активност на пазарните участници. Към 16.20 часа SOFIX беше на ниво 456.86 пункта -0.13%; BGTR30 329.62 -0.16%; BGREIT 87.54 +0.59%. Юрий Гагарин АД (4PX) се понижи до 65.50 лв. -2.24%. За периода юни - септември продажбите нарастват със 128.10% на годишна база до 24.902 млн. лв. Еднократни ефекти отново попречиха дружеството да материализира силния ръст в приходите си, след обезценки на активи за 2.60 млн. лв. Отчетената печалба преди данъци за третото тримесечие е в размер на 970 хил. лв. при 224 хил. лв. за същия период на предходната година. В последните дни отслабна предлагането при Адванс Терафонд АДСИЦ (6A6) и това позволи поредно покачване на цената до 2.365 лв. +2.07%. Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ (5BU) добави 0.56% до 0.539 лв. за дял. Българска Роза - Севтополис АД (4BJ) поскъпна с 3.02% до 1.64 лв. с обем 33 хил. лота. “Ромфарм Къмпани” ООД е увеличило дела си до 5.02%, според данни на ЦД. През септември дружеството придоби близо 13.50% от капитала на Софарма АД, като понастоящем е най-големият държател на земеделска земя, след покупка на основна част от портфейла на Еларг ФЗЗ АДСИЦ при ликвидацията му, а след това и закупуване на фонда Серес АД. Отслабна натиска върху Монбат АД (5MB) и цената се повиши до 6.37 лв. +0.49%. Общият брой на притежаваните от дружеството собствени акции към 31.10.2013 г. е 1.05 млн. броя, или 2,68 % от капитала при средна цена от 5,80 лева за акция.
Източник: Марица (07.11.2013)

Мистерията "Уинслоу" Добрите схеми искат време да се реализират. Затова и пълният размах на картината от проведения преди година държавен търг за земеделска земя срещу компенсаторки може да се проследи чак сега. Ако през есента на 2012 г. имаше съмнения кой спечели лъвския пай, сега мъглата се вдига, макар все още да се полагат всички усилия реалната собственост да остане скрита поне на хартия. Случилото се през изтеклата година показва, че всичко е добре планирана и усърдно изпълнявана дългосрочна стратегия една група да стане значим собственик на земеделска земя в България. Дали за да обработва или да препрорадава, в случая няма значение. Ако още не сте се досетили кой е майсторът на схемата, нека го представим. Запознайте се с втория най-голям собственик на земеделска земя в страната след "Ромфарм компани" - "Уинслоу ленд инвест". "Уинслоу", т.е. "Пещера"... Така най-кратко и бързо ще ви ориентират поне пет големи собственика на земя в страната, когато чуят името на фонда. Всеки от тях иска да остане анонимен в това си твърдение. А това, което имат предвид е, че макар официално зад "Уинслоу" да седят строителните предприемачи братя Иван и Яник Мекушини, в действителност участниците на пазара са убедени, че става въпрос за действителните собственици на "Галакси пропърти груп" и "Винпром Пещера" - Антон Щерев и Атанас Петров. "Капитал" не успя да се свърже с тях лично, но получи отговор на въпросите си от "Галакси", където двамата са акционери. "Галакси" и "Винпром Пещера" споделят общи офшорни акционери, представлявани от пловдивската адвокатска кантора "Базлянков, Станоев и Ташев" (виж инфографиката на собствеността). Освен коментарите на пазара обаче всички следи, водещи към двамата алкохолни и строителни предприемачи, са косвени. Затова и логичният отговор на пряко заинтересуваните страни е един - отрицание. "Това е невярно и лишено от смисъл твърдение", каза управителят на "Уинслоу ленд инвест" Борислав Петков. Преди сделката с "Уинслоу" Петков управляваше бизнеса със земя на групата от Пещера. "Галакси пропърти груп" не може да говори от името на собствениците на компанията. Въпреки това бихме искали да заявим, че подобни твърдения са напълно неверни. "Галакси пропърти груп" ООД няма собственост, свързана със собствеността на "Уинслоу ленд инвест" и/или "Уинслоу груп", бе официалният коментар на "Галакси". За около година под техен контрол са вече поне 350 хил. дка. земя при около 1 млн. дка за първия на пазара на земя "Ромфарм компани". Основна част от тези земи са в дружеството "Омега агро инвест", което до края на пролетта беше собственост на "Винпром Пещера". Реално то се занимава само с инвестиции в земя, а това е несвойствена дейност за производителя на алкохол. Това беше и публичният мотив в края на пролетта "Винпром Пещера" да продаде "Омега агро инвест" на свежо регистрираното "Уинслоу ленд инвест" на "Уинслоу груп" (дружеството на братя Мекушини). Това за пред публиката трябваше да е изход на алкохолния производител от бизнеса със земеделска земя и донякъде е точно това заради обособяването му в изцяло нова структура, която юридически няма общо с "Винпром Пещера". Това обаче не означава, че все пак тези земи остават далеч от собствениците на винпрома, още повече че това е ценен и поскъпващ актив. Да не говорим, че купувачът е с едва 50 хил. лв. капитал, а групата на братя Мекушини, седяща зад него, далеч няма нужния за подобна сделка ресурс. Така прилежно събран портфейл от земя би следвало да има поне 9-цифрена цена. Дори да не е толкова, ще е странно продавачът да излезе от този актив на ниска цена. Съотвено "Уинслоу" очевидно е бил стимулиран с привлечен ресурс за сделката и според информация на "Капитал" най-вероятно става въпрос за необезпечен заем, който трудно може да се видим по публични регистри. Въпросът с финансирането на изкупуванията стана още по-ключов, когато тази есен "Уинслоу" се впусна във втора крупна сделка - покупката на един от големите фондове за земя "Агро финанс" АДСИЦ. Тук инвестицията изглежда доста по-скромна, но пък е между партньори. "Уинслоу" изкупи акциите във фонда от дружества, финансирани и/или свързани с Корпоративна търговска банка (КТБ), която контролираше фонда от известно време насам. Вложението на "Уинслоу", за да вземе пълен контрол над "Агро финанс", възлиза на около 77 млн. лв., което при 140 хил. дка. земя във фонда отрежда скромната оценка от 550 лв. на дка. Според някои пазарни участници тя е доста под пазарната. В крайна сметка цената е тази, за която се договорят купувач и продавач, а в случая става въпрос за партньори. Групата на КТБ и тази на "Галакси" си партнираха някога в придобиването на "Булгартабак", а после и на фабриката за цигарени опаковки "Юрий Гагарин". Сега обаче на пазара все повече се говори за преразпределение на тези инвестиции, като в първата група от Пещера се е оттеглила, може би в замяна на "Агро финанс" и още нещо. До редакционното приключване на броя Цветан Василев, основен собственик на КТБ, не бе открит за коментар по темата. И така за половин година от създаването си "Уинслоу" има 330 хил. дка зема само от сделките с "Омега агро инвест" и "Агро финанс". Пред "Капитал" Борислав Петков поясни, че сделките са направени със собствен и привлечен ресурс, без да коментира размера на последния. Освен това той допълни, че "Уинслоу ленд инвест" не е ползвало заеми от "Галакси пропърти груп" или негови дъщерни дружества, макар "Галакси" да е било активно в кредитирането на различни дружества през 2012 г. Видно от отчета му, то е раздало 77 млн. лв. като заеми. На въпроса на "Капитал" на кого са дадени тези заеми от "Галакси" заявиха, че "търговската и инвестиционна политика на компанията е предмет на търговска тайна". Все пак от "Галакси" заявиха, че то не е отпускало заеми на "Уинслоу ленд инвест", нито на прекия му юридически собственик "Уинслоу груп" (притежавано от братя Мекушени). Откъдето и да е ресурсът обаче, "Уинслоу" продължава да пазарува земя, и то все от интересни дружества. Една от по-малките сделки, която все още не е придобила пубичност, е придобиването на малкото дружество "Полет-2000" през септември. То бе активен участник в миналогодишния мегатърг за земя срещу поименни компенсационни бонове (ПКБ), проведен от Министерството на земеделието, около който се заформиха цяла серия скандали. Първо, преди да бъде обявен публично, малък брой дружества около групата от Пещера изкупиха над половината налични на пазара ПКБ-та, което говори, че е имало изтичане на информация. Второ, след като вече бе публично обявен търгът, същата група продаде тези бонове на новорегистрирани дружества с цветни имена като "Златно рало", "Слънчева Добруджа" и др. И накрая заедно с тях спечели близо 80% от предлаганата земя. "Полет 2000" бе едно от тях. То бе класирано да придобие 17 хил. дка. от предложените от земеделското министерство близо 100 хил. дка. Година след добрата сделка със земята "Полет-2000" вече е с нов собственик - "Уинслоу ленд инвест". По думите на Борислав Петков в това дружество в момента има само 4500 дка. Друга прясна придобивка на "Уинслоу" от края на октомври е "Агримарт", което притежава земи в Северна България (Кнежа, Монтана, Белоградчик, Исперих, Разград и др.), но не е участвало в търговете на земеделското министерство от държавния поземлен фонд. Първоначално е било арендатор на "Агро финанс", а впоследствие си разменя парцели с публичния фонд. Придобивало е и зърнобази, като е кредитирано от КТБ за целта и върху тях има ипотеки. До септември дружеството е собственост на Мартин Луков, когато е прехвърлено на заложеното в КТБ "Билдинг ресорт" и е пререгистрирано на столичната ул. "Дамян Груев" 46, където са и много финансирани от КТБ фирми. Негов управител и собственик е Александър Радев, който е в управителните тела на много от дружествата от кръга на КТБ. Изглежда обаче интересът на Радев към този бизнес е бил краткотраен, защото само месец по-късно, на 25 октомври го прехвърля на "Уинслоу ленд инвест". Естествено то отново е пререгистрирано, но не на адреса в София на новия си собственик, а на адреса на "Винпром Пещера" в Пловдив - ул. "Дунав" 5. Нищо чудно на същия адрес скоро да се помещава и друг активен участник в търговете за земя срещу компенсаторки - "Агроленд консулт". Причината е, че то също е сменило владетеля си и вместо адвокатите от "Базлянков, Станоев и Ташев" вече е директна собственост на "Галакси пропърти груп". А адресът на "Галакси" е... Пловдив, ул. "Дунав" 5, където продължава да е и седалището на продадената през пролетта "Омега агро инвест". В търговете за земя "Агроленд" бе класирано на първо място за поне 11 хил. дка. Дружеството бе и активен купувач на бонове, преди да стане ясно, че се готви мегатърг, а след това ги продаваше заедно с "Галакси". Преди година всъщност групата от Пещера отричаше да има общо с "Агроленд консулт", а сега то вече е тяхна директна собственост с аргумента, че влизането в компанията "е изцяло с инвестиционна насоченост. Целта ни не е притежаваната от "Агроленд консулт" земеделска земя, от която възнамеряваме да се освободим възможно най-скоро, понеже е извън нашата основна дейност", поясниха за "Капитал" от "Галакси". От там допълниха, че в момента интересите на компанията не са свързани с развитието на земеделие, селско стопанство или подобна дейност. Следвайки логиката на досегашните сделки, не звучи невероятно при въпросната продажба на "Агроленд консулт" купувач да е "Уинслоу", което нищо чудно да има апетити и към другите успели кандидати от търга за земя срещу компенсаторки - "Слънчева Добруджа", "Златно рало", "Лукс ауто", "Нов фермер" и "Биопродукти България". Последното между другото държи производствените мощности на "Винпром Пещера" в град Пещера, както е видно от справка в имотния регистър и наложената върху тях ипотека по заем, по който съдлъжник е и самият винпром. Отговорът на "Уинслоу ленд инвест" е, че макар да води "всекидневни разговори с различни компании, които имат дейност в земеделието… с посочените компании не са водени разговори" за евентуална покупка. "Галакси" също заяви, че не е водила разговори с посочените дружества. Както обаче показва практиката, дълги преговори може и да не са необходими.
Източник: Капитал (02.12.2013)

Руски фонд ще строи балнеокомплекс в Сапарева баня Мащабен балнеокомплекс, който включва център за профилактика, рехабилитация и генетични изследвания. Това е проектът на руския фонд "Закон, справедливост и милосърдие", който предстои да се реализира в Сапарева баня. Инвестицията в проекта е за над 18 млн. лв., като общината е осигурила терените, върху които ще се изгражда. Строителството предстои да стартира до края на годината, а проектът се очаква да заработи след около две години с капацитет да обслужва около 2 хил. души на ден. Проектът "Преображение" е за изграждане на балнеокомплекс, който включва център за рехабилитация, профилактика и генетични изследвания. Комплексът се очаква да обслужва дневно около две хиляди души. Предвидено е и изграждането на база за настаняване с около 400 легла, която ще включва хотелска част и самостоятелни вили. Също така медицинска, рехабилитационна, СПА зона и зони за спорт и тихи игри. На територията на комплекса ще има още места за почивка и заведения. За изграждането му през февруари е създадена компанията "Аква трийтмънт", която е съвместно дружество между руския фонд "Закон, справедливост и милосърдие" и местната община. От документите в Търговския регистър се вижда, че капиталът на дружеството е 22.4 млн. лв., от които 16.8 млн. лв. са осигурени от руската страна. Общината пък участва с апортна вноска на два терена в регулация, върху които предстои да се изгради комплексът. Справка в Имотния регистър сочи, че терените са с обща площ от близо 30 дка и се намират в местността Св. Богородица в Сапарева баня. Те са оценени на малко над 5.6 млн. лв., като още през лятото на миналата година общинският съвет в града взима решение да ги апортира в бъдещото дружество. Като управител на "Аква трийтмънт" е вписан Вадим Поспелов, който е и председател на руския фонд. Документите на компания са подадени в Търговския регистър от адвокат Гено Андреев, който e член на борда на директорите. Той не беше открит за коментар по темата. Андреев участваше в регистрацията на една от фирмите, които придобиха дял във фабриката за опаковки "Юрий Гагарин" и която неофициално се свързва с банкера Цветан Василев. По неофициална информация предварителните дейности по проекта вече са извършени. Пред "Капитал Daily" зам.-кметът на Сапарева баня Радка Георгиева съобщи, че до края на годината предстои строителството да започне. От съобщение на страницата на руския фонд се вижда, че неговият председател Вадим Поспелов е бил на посещение в България преди няколко седмици във връзка с планираните строителни дейности. До редакционното приключване на броя от фонда не отговориха на изпратените им въпроси за проекта. Фондът "Закон, справедливост и милосърдие" е създаден за защита на социалните права на служителите в съдебната система на Русия. Като основни задачи той си е поставил да улесни достъпа на служителите на съдилища и техните семейства до медицинска помощ, рехабилитация и санаториално лечение. Фондът съобщава още, че "съдейства за изграждането и финансирането на рехабилитационни центрове, здравни центрове, болнични заведения, старчески домове и диспансери" за съдебната система за Русия, като обектът в Сапарева баня е първият проект в чужбина. Допълнително фондът развива и благотворителни инициативи, а като негови попечители са записани висши представители на съдебната система в Русия, както и членове на президентската администрация. Това е вторият подобен руски проект в България. Преди три години започна изграждането на детския санаториален комплекс "Камчия", който е разположен върху 300 дка и беше изцяло приключен през тази година. Инвестицията в него от 120 млн. евро е на община Москва.
Източник: Капитал (02.12.2013)