3398 лв. средна заплата в Челопеч, 2949 лв. в Козлодуй За поредна година през 2022 г. Челопеч остава общината с най-високи заплати в България - средно по 3398 лв. месечно. Макар че изчисленията се базират на данните на Националния статистически институт за наетите на трудов договор в частния и обществения сектор, основен принос за първенството на средногорската община има златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската Dundee Precious Metals (DPM). На второ място със средна заплата от 2949 лв. е Козлодуй, където работи АЕЦ "Козлодуй". Това е и причината обичайно Враца да е сред областите с най-високи възнаграждения в страната. Средната брутна месечна заплата в Кнежа е била 2813 лв., където са развити производството и преработката на зърнени и маслодайни култури в региона - стопански дейности, които отчитат много силни финансови резултати през 2022 г. Именно в Кнежа беше регистриран и най-големият производител на слънчогледово олио - "Олива", с 2.6 млрд. лв. приходи. А данни от отчета на компанията сочат, че тя е допринесла с 6554 лв. средна месечна заплата през 2022 г. От средата на миналата година регистрацията на "Олива" е преместена в София. Четвърти и пети по средна заплата са Столична община (2475 лв.) и Раднево (2450 лв.), където се намира въгледобивната "Мини Марица-изток". Топ 10 се допълва от Гълъбово (2260 лв.), Девня (2156 лв.), Панагюрище (2050 лв.) и Божурище (1925 лв.) - всички те с развита добивна и преработваща индустрия или големи енергийни компании. Пирдоп заема шеста позиция със средна заплата от 2440 лв. Основният работодател там е медодобивната "Аурубис", която е най-голямата компания в България с 8.2 млрд. лв. приходи за 2022 г. В община Мирково е регистрирана друга голяма компания - медодобивната "Елаците мед". Средната брутна месечна заплата в дружеството е 2649 лв. през 2022 г., което е с 50% над средното за страната. Столична община е първа от областните градове със средна заплата от 2475 лв., това се дължи най-вече на общините Божурище, Елин Пелин, Костинброд и Ботевград. При област Варна (на второ място с 1642 лв.) високите заплати са резултат от развитата индустрия в Девня и Белослав, а за Пловдив (трето място с 1584 лв.) двигател са най-вече общините Марица и Куклен. От 2018 г. досега заплатите се увеличават във всяка община, като средният ръст е между 40 и 70% за четири години.
Източник: Капитал (08.02.2024)

България е сред големите международни играчи в износа на олио. Създадената през 2020 г. от Васил Василев "АгриВиа ойл" за миналата година е изнесла 140 хил. тона олио и има приходи над 270 млн. лв. Планът за тази е числото да се вдигне до над 320 млн. лв. Моделът е да се взимат количества от по-малки рафинерии за слънчогледово масло и да се изнасят по-големи количества към Африка. От две години "АгриВиа ойл" вече е част от големия "Агрия груп холдинг", но управител е Василев. През 2020 г. над 80% от износа на олио бе концентриран в три големи местни фирми - "Олива", "Папас олио" и "Астра биоплант". От 2016 Василев се занимава с частен бизнес - в началото е съдружник заедно със Златина Донева в "Агривиа" - брокерска компания в земеделския сектор с годишен обем над 500 хил. тона зърнени и маслодайни култури и шротове. А през 2019 създава и оглавява своя собствена компания - "АгриВиа ойл". Екип от 15 специалисти в търговските, логистичните и финансовите звена на "АгриВиа ойл" сключва партньорства с български и румънски маслодобивни предприятия. Компанията предлага нови канали за продажба на продукцията им от сурово и рафинирано олио зад граница. През юли 2022 г. "АгриВиа ойл" е продадена и се вливането в холдинговата структура на "Агрия груп холдинг". Работи с някои от най-големите фабрики за олио в България и Румъния, сред които Bunge, Expur, Transoil и Longin в Румъния, както и "Марица олио", "Бисер олива", "Клас олио", "Астра биоплант", "Роса", "Олимекс" и много други в България. Партнира и с някои от водещите украински преработватели на слънчоглед - "Прайм трейдинг", "Бесарабия", "Сънпро", MHP, "Сънолта", "Потоки" и др. Холдингът инвестира в складови бази за съхранение на до 10 хил. тона олио на пристанище Варна-запад с директно товарене от резервоар на кораб, в логистика, както и в пристанищен терминал във Варна. "Агрия груп холдинг" планира да приключи и строителството на собствен двойно по-голям маслен терминал, отново на територията на Варна-запад. През 2023 г. групата купува 23 жп цистерни за превоз на 1400 тона олио, а през 2024 прибавя втора собствена жп композиция. През 2023 "АгриВиа ойл" стана вторият (след "Олива"№) най-голям износител на слънчогледово олио от България с годишен обем 140 хил. тона с около 22% пазарен дял. През следващите две години и половина "Агрия груп холдинг" ще завърши изграждането на собствена фабрика за олио в Попово, която ще е една от трите най-големи в страната. Проектът е на стойност 75 млн. евро, от които 35 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Има и втора кофинансираща банка - ОББ, а около 25% от сумата е собствено участие на компанията. Планът на земеделския производител и търговец е да работи за износ и да преработва по около 250 - 300 хил. тона слънчоглед годишно. Застроената площ на сградите ще е 14 160 кв.м, а РЗП - 24 095 кв.м. Проектът предвижда да бъдат построени четири резервоара за съхранение на сурови масла с обща вместимост 8000 куб.м, помпена станция, авторазтоварище, производствени цехове, парова централа, силози, водоохладителни кули, битово-административна сграда. Консервативният план е новото предприятие да започне работа през втората половина на 2027 г., но очакванията на холдинга са то да заработи до края на 2026 г. Плановете на групата включват също строителство на собствено пристанище, включително терминал за износ на олио.
Източник: Капитал (15.11.2024)