Китайското решение от миналата година да не приема вносен пластмасов боклук остави в Европа тонове отпадък. Остави също гигантски пазар за някой, който иска да рециклира. Тази ниша се харесва на група български инвеститори, най-големият от които е в бизнеса със слънчогледово масло - собственикът на "Олива" Ангел Георгиев. Днес фабриката в Елин Пелин е готова и ще преработва найлонови торбички до пластмасов регранулат (малки гранули, които се ползват за повторно производство). Така срещу инвестиция 40 млн. евро ще се рециклира материал, който доскоро се считаше за труден или дори невъзможен за масова повторна употреба.Годишно в новия завод до Елин Пелин ще влизат 40 хил. тона пластмасови отпадъци. А ще излизат 24 хил. тона регранулат - суровина за производството на различни промишлени и битови пластмасови изделия. Основен материал за предприятието е полиетиленовото термосвиваемо фолио, или казано популярно – найлоновите пликчета, но инсталацията може да преработва и материали от смесени твърди пластмаси. Фабриката е на близо 35 декара. Инвестицията е на създадената преди година и половина софийска фирма "Интегра пластикс" (виж карето). Финансирането е от средства на акционерите и банкови кредити, а срокът за възвръщаемост е седем години, съобщиха за "Капитал" от компанията. Заводът е напълно автоматизиран, като все пак в него ще работят около 80 души. Отпадъците се сортират оптично, включително по цветове. След преработката се получават годни за повторно използване гранули пластмаса с висока чистота – 99.7%. Така от силно замърсен отпадък в завода на "Интегра пластикс" се получава вторична суровина, която се доближава до параметрите на пластмасата, произведена от петрол, обяснява Юлиан Белев, изпълнителен директор.Решението за този бизнес идва след отказа на Китай да приема битови пластмасови отпадъци от Европа. От "Интегра пластикс" виждат, че се отваря голяма пазарна ниша. Но масово използваните технологии за рециклиране не позволяват да се получи изходен материал с достатъчно добри качества, обясняват от компанията. Така търсенето на ново и ефективно решение отвежда българските мениджъри до скандинавски и германски компании. В Европа задължение на общините е да прибират изхвърлените от бита отпадъци и да ги предават, разделени за рециклиране. Инсталациите за преработка на метал, стъкло, хартия са налични отдавна, но за пластмасови отпадъци от битов характер липсват. В повечето европейски държави се смята, че пластмасовото фолио от битови отпадъци не е подходящо за рециклиране или поне не е възможно да се постигне високо качество на регранулата. Затова инсталацията в Елин Пелин за преработка на полиетилен с ниска плътност няма аналози не само в България, но и в света, твърдят от "Интегра пластикс".Първоначалната суровина под форма на балирани отпадни пластмаси сега се доставя с камиони от общински инсталации от чужбина. Вероятната причина е, че тук тези торбички не се събират. След време ще има суровина и от България, както и от частни компании, смятат собствениците. По правило общините плащат на инсталациите за рециклиране. "От Гърция общините ни плащат по 50 евро на тон отпадъци, ние ги превозваме за наша сметка до България за около 30 евро. Общината в Берлин ни плаща по 80 евро за тон отпадъци, логистиката до България ни излиза 80 - 85 евро. Цената, на която се продава готовият продукт, по правило е висока - 800 - 900 евро на тон", уточнява Юлиан Белев. Така изчисление показва, че при пълен капацитет оборотът на фабриката ще е около и над 20 млн. евро годишно. Причината - Европейската комисия постави задача към 2020 г. общините да осигурят механизъм за преработване на минимум 50% от рециклируемите отпадъци. Този ангажимент трябва да нарасне до 70% през 2030 г., като са предвидени и междинни цели. Засега в България целта се изпълнява под 20%. "В света годишно се използват 60 млн. тона пластмасови опаковки, а общите количества отпадъци са 300 млн. тона. В следващите пет години в индустрията, която рециклира пластмасови отпадъци от битов характер, ще бъдат инвестирани над 100 млрд. евро", прогнозира Юлиан Белев. В Европа има 60 хил. предприятия, които потребяват пластмаси за производство на най-различни изделия. Всичко това са потенциални клиенти, изчисляват от "Интегра пластикс". Компанията вече е отворила търговски офис в Солун, който ще отговаря за продажбите.
Източник: Капитал (10.06.2019)

Големите компании в селското стопанство не бързат да се разрастват В изчакване на новата европейска политика в сектора компаниите в България скачат на място И през 2018 г. едрото земеделие в България не помръдна качествено напред в развитието си, за което свидетелства ниската рентабилност от производството и преработката на основни селскостопански суровини. Търговията продължи да е спасителна котва за основните групи на пазара, които въпреки нароилите се възможности да растат чрез придобивки засега предпочитат да се въздържат от подобни стъпки. Причината е, че още не се знае каква ще бъде селскостопанската политика в Европа след 2020 г. В изчакване на яснота компаниите ще продължат да се борят с вечното уравнение висока реколта, ниски цени. Зърнодобив Ожънати над 5.1 млн. тона пшеница и добив от близо 500 кг от декар даде добри карти в ръцете на фермерите през годината, при това само от една култура. Изобилната реколта на конкурентните пазари обаче повлия върху борсовите котировки и това нямаше как да зарадва производителите. Публична тайна е, че себестойността на българското зърно е висока заради рентите. През миналата година средната арендна цена е била 48 лв. на декар по данни на Националния статистически институт (НСИ), а по сведения на производители за този сезон нивите около Добрич се отдават на цени от 80 до 120 лв. на декар. Това изяжда получаваната субсидия и оставя близък до нулата марж за производителя. Нещо повече - изтекоха голяма част от допълнителните екологични субсидии, които фермерите получаваха през последните три години, и това се отразява в спад на резултатите им. Перспективите за реколтата са добри и през 2019 г., като при пшеницата се очаква над 8% ръст на производството до 5.6 млн. тона и средни добиви от 519 кг от декар по данни на земеделското министерство. В началото на август котировките на борсата MATIF в Париж са около 166-168 еро на тон, което не е задоволително за фермерите от Добруджа. По климатични причини добивите там са по-ниски през тази година, което може да принуди стопаните да задържат продукция по складовете в изчакване на по-добри цени. В това време по-активно ще се търгува зърното от Централна България, което означава, че и тази година предизвикателствата за сектора остават все същите. Положителното е, че след инвестициите на пристанищата Варна-изток и Варна-запад вече има по-добри възможности за износ на селскостопанска продукция и няма риск от повторение на напрежението с логистиката от предходните години на добри реколти. В сектора има очаквания, че новото пристанище "Езерец" от ТЕЦ-а на Ахмед Доган също ще се включи в транспорта и ще отвори още това лято. Илюстрация на тази картина в зърнопроизводството са финансовите резултати на основните компании на българския пазар, които благодарение на холдинговите си структури компенсират с търговия, преработка и услуги в селското стопанство. "Агрия груп холдинг" постига 48% ръст на приходите до 277 млн. лв. и печалба от 13.2 млн. лв., като по думите на основателя й Емил Райков най-рентабилната дейност в групата е била търговията. През миналата година компанията е обработвала 155 хил. дка земя, в това число 77 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. През тази компанията планира покупки на земя за 2.250 млн. евро, а цялата й инвестиционна програма за годината е в размер на 4 млн. евро, от които 40% ще бъдат собствени средства. През миналата година компанията увеличи обема на складовото стопанство в промишлената зона на град Попово, собственост на дъщерното "Кристера", чрез изграждане на нови силози. Така логистичният център достигна капацитет от 130 хил. тона зърно. Друга нова инвестиция за групата е производителят на сурово и рафинирано слънчогледово олио "Кехлибар", който има годишен капацитет за преработка на слънчогледови семена от 50 хил тона. В рамките на миналата година в зърнобазите на "Агрия" са се съхранявали и търгували около 650 хил. тона зърно и маслодайни култури, пише в консолидирания й отчет до инвеститорите. "БГ агро" също е един от големите производители на зърнени култури със стопанство от над 100 хил. дка. Резултатът му за миналата година е леко подобрение на приходите до 98.3 млн. лв. и нетна печалба от дейността 5.2 млн. лв. Най-висок принос за резултата има търговската компания в групата, следвано от складовото стопанство, което също е обособено в отделен бизнес. Новост за компанията през миналата година беше придобиването на "Ламобиена" през февруари и преименуването й на "БГ агро Плодова компания". По проект тя ще бъде преработвателно предприятие, което ще произвежда плодови сокове. Сред другите инвестиционни планове на групата са увеличаването на капацитета на зърнобазата във Вълчи дол и проект за изграждане на дестилерия за 1 млн. лв. Ръстове на приходите отчитат и другите едри зърнопроизводители като "Октопод инвест холдинг" и "Балджиеви-91". Търговци С обработваните 40 хил. дка земя "Фарм сенс" не е сред най-едрите земеделци, но наред със собственото производство компанията активно търгува земеделски стоки и от съседните пазари - Румъния, Сърбия, Унгария. За миналата година дружеството на бизнесмена Пламен Борисов има 284 млн. лв. приходи и печалба от 1.7 млн. лв. Това се дължи на по-високите изтъргувани обеми - 900 хил. тона зърно, спрямо 700 хил. тона година по-рано. Българският шампион в изкупуването на едро на зърнени култури, торове и препарати за растителна защита, "Севан" на предприемача Артур Акопян, отчита над 18% спад на приходите до 364 млн. лв. и свиване на печалбата от 13 млн. лв. на 6.4 млн. лв., което може да е резултат от по-ниските цени на продукцията. Успокояващ е ръстът на активите му от 217.7 млн. лв. през 2017 г. до 360.1 млн. лв. през миналата година, което е резултат от активната инвестиционна дейност в групата. Динамично е представянето и на големите международни търговски компании, които с поделенията си в България са основен купувач на българското зърно. "Каргил България" расте с над 55% до 617 млн. лв. приходи и печалба от 4.3 млн. лв. Забележително е нараснала и числеността на персонала му - от 806 на над 1000 души. Ръстовете са резултат от преструктурирането на компанията през последните години и добавянето на нови дейности в портфейла й. По собствени нейни данни за миналата година компанията увеличава пазарния си дял на 16%. При "АДМ България трейдинг" има свиване на приходите с 5% до 330 млн. лв., а резултатът е загуба от 1.9 млн. лв. Местното поделение на френската "Луи Драйфус" пък вдига оборота от 10.3 млн. лв. на 18 млн. лв. Преработватели Малко по-слаб от миналогодишния резултат отчита разградският "Амилум България", който произвежда нишесте, глюкоза и други производни при преработката на царевица. Фабриката дава работа на 345 души и за миналата година мощностите са били натоварени на пълния им капацитет, пише в отчета. Освен за българския пазар продукцията е ориентирана и към външния - Турция, Румъния, Германия, Чехия, Полша. Голям неин клиент са фабриките на "Кока-кола" в региона. Впечатляваща в резултатите на компанията е и постигната рентабилност от 7%, измерена като съотношение на печалбата към приходите, каквато няма при другите преработвателни сектори като мелничарските комплекси и маслобойните. При "Гуд милс", която преработва зърнени култури и е позната с брашната "София мел", рентабилността е била 6% при 8% скок на приходите до 81 млн. лв. По данни на дружеството около 38% от продукцията му се изнасят основно за Гърция, Турция и Кипър. Другият голям мелничен комплекс, "Топаз мел", отчита влошаване на резултатите, като приходите му се свиват с 3% до 75.5 млн. лв., а печалбата намалява от 1.7 млн. лв. на 1.2 млн. лв. От отчета за периода се вижда, че продажбите на брашно са пораснали със 7%, но на трици са спаднали по-осезаемо - с 19%. Дружеството е собственост на Миню Стайков, който контролира и алкохолния бизнес на "Сис индъстрийс". През миналата година специализираната прокуратура повдигна обвинение срещу Стайков за организиране на престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол и извършване на данъчни престъпления. Това поставя под въпрос доколко фамилията му е изградила надежден мениджърски екип, който да се справи с предизвикателствата в сектора и без подкрепата на собственика. По-високи резултати от дейността си за миналата година отчитат големите преработватели на маслодайни зърнени култури. "Олива" впечатлява с ръст от над 31% до 560 млн. лв. приходи, а ямболският "Папас олио" расте с 1.7% до 394 млн. лв. постъпления. Любопитното в сектора е, че България е нетен износител на слънчоглед, а заради високите цени на суровината през последните години рентабилността на маслобойните фабрики страдаше. По информация от експерти в бранша през последната година е започнал внос на слънчоглед и очакванията са това да успокои цените и да позволи на преработвателите да формират по-високи маржове. Фураж За производителите фуражи за изхранване на добитъка годината също беше динамична предвид на цените и оптимизма в сектора животновъдство. Благодарение на контрагентите си в чужбина и осъществения износ "Вианд" подобрява резултатите си и отбелязва скок на приходите с 13% до 83.6 млн. лв., а печалбата расте до 1.1 млн. лв. "Този ръст се дължи на това, че "Вианд" има клиенти в Румъния и те са с дългосрочни", обясни в телефонен разговор управителят на компанията Корнелия Харитонова. "В продажбите увеличението е до 95 912 тона спрямо 82 848 за 2017 г.", добави експертът. Харитонова коментира, че проблеми пред сектора са поставили болестите по птиците и дребния рогат добитък и невъзможността за складиране на продукция, тъй като тя е с ниска трайност. "Трайността на тези продукти е в рамките на 4 месеца. Тоест те не могат да се произведат и да се натрупат. Специално при нас, тъй като по-голямата част от производството е за промишлени ферми, се работи по заявка. В седмицата, в която произвеждаме поръчаното количество, го експедираме. Съхраняваме до 2-3 дни. Когато става дума за пакетиран фураж, може да има 15-20 дни съхранение, но неговият дял е по-малък", обясни още експертът. На въпрос какви са перспективите пред производителите на фуражи предвид свинската чума Харитонова не се наема да прогнозира. "Вианд" вече беше директно засегнат, тъй като в опит да си възвърне вземания от "Свинекомплекс Николово" стана негов собственик, а комплексът беше сред първите, в които се наложи унищожаване на всичките над 17 хил. животни. Според експерти от сектора проблемът пред производителите на фуражи до известна степен може да бъде неутрализиран чрез повече износ. Ако в България животновъдството е в криза заради чумата, съседните пазари ще започнат да произвеждат повече, за да задоволят търсенето, и така ще се отвори потребност от доставката на храни за добитъка. Освен това в България масовата практика е самите свинекомплекси да си произвеждат фуражите, като купуват само добавките към храните. Въпреки това има риск кризата с чумата да се отрази негативно върху зърнопроизводителите, които са ориентирани основно към местния пазар, в случай че епидемията се задържи. "Карантинният срок е около половин година, а и на теория свиневъдството може много лесно може да се възстанови, защото оборотът му е бърз - една свиня майка в рамките на една календарна година се опрасва два пъти с по 20 - 30 прасенца. Въпросът е, че в момента в средата вируси се разпространяват неконтролируемо. Ние сме като разграден двор и ще трябва да мине много време, докато се съвземем. Напълно възможно е някои производители да се откажат от бизнеса, въпреки че беше много сладък през последните 5 години. Причината за това беше в субсидията за хуманно отглеждане на животни, която докарваше между 10 и 30% от приходите", е коментарът на експерт от сектора, който предпочита да не бъде цитиран с име. Тенденция Ако има една тенденция, която е специфична в селското стопанство за 2018 г., това е опитът на малки и средни предприемачи да излязат от бизнеса. Едрите компании обаче не са склонни да купуват всичко и на всяка цена. "Постоянно се наблюдават малки и средни фермери, които искат да излизат от сектора. Това е следствие на по-ниските цени на продукцията и високите ренти. По-ниската доходност не успява да натисне рентите, понеже ниските цени са краткосрочни явления, докато на цената на земята и дохода от нея се гледа като на дългосрочна инвестиция. Еластичността на цената там е по-малка и затова не се стига до намаление на рентите заради няколкото години на по-ниски цени. Някои дребни фермери не успяват да удържат на това напрежение и търсят възможности да се освободят", са впечатленията на Емил Райков от "Агрия". Според него обаче големите не бързат да купуват, защото има неясноти около новия програмен период в европейското земеделие след 2020 г. "Не се наблюдава голямо обединяване и консолидирания, каквато имаше преди 3-4 години, когато пазарът беше по-рентабилен. Купувачите са доста предпазливи, изчакват. Искат да видят каква ще е селскостопанската политика за 2020 г. За съжаление вече сме 2019 г. и още нямаме информация за плащанията, субсидиите, изискванията за свързани лица, тавани и т.н. Поради тази причина има застой на пазара от гледна точка на такъв тип консолидация."
Източник: Капитал (16.09.2019)

Приходите на топ 30 преработватели на агропродукти растат с 16% "Олива", "Амилум" и "Папас олио" държат близо 40% от общия оборот от над 3.8 млрд. лв. Преработвателите на зърнени и маслодайни култури, мляко и месо, плодове и зеленчуци отчитат възходящи продажби през изминалата година. Общите приходи на 30-те най-големи дружества надхвърлят 3.828 млрд. лв., а година по-рано са били над 3.305 млрд. лв., което представлява увеличение от близо 16%. Над една трета от общите приходи в топ 30 се дължат на три компании - "Олива", "Амилум" и "Папас олио", които държат 39.5% от пазара в стойност. Двуцифрен скок на продажбите отчитат 11 дружества, като той е най-голям при "Олива" (31.76%), "Мултимес груп" (28.79%) и "Брезово" (26.88%). Други 11 отбелязват по-ниски обороти през 2018 г. в сравнение с предходната година. Най-символичен е спадът на продажбите при "Марица олио" (0.23%), КЕН (1.46%) и "Топаз мел" (3.38%). Само три фирми са работили на загуба през 2018 г. ("Шрайбер фуудс България", "Роса" и "Тирбул"), но други 10 отчитат по-нисък финансов резултат. Седемнадесет от компаниите в класацията са средни (с до 250 заети), а останалите са големи. Най-много са заетите в "Пилко" (913), "Палиррия България" (787) и "Месокомбинат – Ловеч" (699). Маслодобивни продукти Приходите на лидера в класацията "Олива" надхвърлят 560.5 млн. лв. през 2018 г., което е ръст от близо 32% спрямо предходната година. Печалбата на компанията е нараснала повече от три пъти и надхвърля 16.9 млн. лв. През миналата година компанията, която произвежда сурови и рафинирани масла и търгува със слънчоглед, рапица, шрот, белени слънчогледови семки, продължи изграждането на новата си мощност край с. Разделна до пристанище Варна-запад. Инвестицията в третия фирмен маслодобивен завод е 40 млн. евро. Очаква се новата фабрика заедно със сега съществуващите в Кнежа и Полски Тръмбеш да удвоят обемите, които "Олива" може да преработва, до 700 хил. тона семена годишно. В класацията влизат още шест компании, преработващи маслодайни култури. "Папас олио" (3-то място), основана през 1994 г., има рафинерии в Ямбол и Балчик, както и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина. Фирмата има участия в четири дъщерни дружества: "Зърнени храни-99", "Папас мел" ЕАД (производство на брашна), "Папас трейдинг", "Грантурко" - Одрин, Турция (търговия със и съхранение на зърнени и маслодайни култури). "Роса" - Попово (8), която също произвежда растителни масла, кюспе, слънчогледово брашно, брикети от слънчогледова люспа и др., отчита лек спад на приходите от 4.2% и загуба през 2018. "Клас олио" - с. Карапелит (13), обаче е с двуцифрен ръст на приходите от продажби. През май т.г. фирмата откри нов високотехнологичен комплекс за екстракция на масло. Инвестицията е за 3 млн. лв., ще осигури близо 200 работни места и ще увеличи капацитета на производство до 300 тона преработена продукция за денонощие. Основаната през 2003 г. маслобойна "Марица олио" - Пазарджик (16), запазва приходите си от предходната година. "Бисер олива" (22) - част от старозагорската група "Градус", отчита по-ниски приходи и печалба през 2018 г. С едноцифрен спад на продажбите е фабриката за преработка на слънчоглед на"НИК-СОТ груп" - Аксаково (29), която съчетава три производствени цикъла, използващи модерни безотпадни технологии. Вторият в топ 30 - "Амилум България" от Разград, отчита лек спад и на приходите, и на печалбата през последната година. Компанията, която е собственост на американската Archer Daniels Midland (ADM), обяви, че тази година ще разшири завода си с инвестиция за 243 млн. лв., което ще доведе до откриване на 54 работни места. Проектът включва увеличаване на капацитета за преработка на царевица до около 900 хил. тона годишно и разширяване на линията за производство на подсладители, както и доизграждане на инсталация за етилов алкохол през 2020 г. Инвестицията, която е най-голямата за американската група в заводите й в света, ще позволи на българското предприятие да преработва част от отпадните си продукти. Месо и колбаси Производителят на птиче месо "Пилко" – Разград (4), отчита ръст на приходите и печалбата. Фирмата е част от "Амета холдинг" - притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Българската група обединява птицефермите с кланица "Пилко" и "Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен, "Ферма Енево" – Шумен. През последните четири години холдингът инвестира 28 милиона лева, излезе на нови пазари като Италия и Албания, доставя и до по-далечни дестинации като Рим и Неапол. Производителят на колбаси, тестени изделия и маргарин "Белла България" (5) отчита над 10% скок на продажбите и лек спад на печалбата. През май т.г. компанията купи унгарската хранителна компания Marathon Foods. Сделката е за 12 млн. лв. и с нея българската фирма дава заявка за активно присъствие на пазарите в Западна Европа, тъй като унгарското дружество продава своите бързо замразени храни в 14 европейски държави, включително Русия, и е доставчик на международни вериги за търговия на дребно и за бързо хранене, сред които McDonald’s, BurgerKing, Aldi, FamilyFrost, O’Cool, Tesco, Iceland, Spar, Auchan, Metro. "Месокомбинат Ловеч" (7-а позиция) и "Месокомбинат Русе" (11) са част от "Бони холдинг", в който влизат и месокомбинатът в Карлово плюс няколко свинекомплекса и който е затворил цикъла на производство - от фуражите, през генетиката и отглеждането на прасета до месопреработката и производството на колбаси. Холдинговата група "Градус" на братята Лука и Иван Ангелови, която включва 6 дъщерни дружества, участва в класацията и с фирмите си "Градус - 1" (10) и "Градус - 3" (19). През лятото на миналата година компанията успя да направи най-голямото първично публично предлагане (IPO) за последните 10 години и второто в историята на местния пазар листване по привличане на средства в размер на 81 млн. лв. Холдингът инвестира в разширяване капацитета на фермите за родителски стада с цел увеличаване на произвежданите разплодни яйца, завърши центъра за родителски стада в Русе и изгради нов център за бройлери в Стара Загора, както и нов център за подрастващи родители в Русе. Компанията е купила нови машини и стопански инвентар за месопреработка, а през август 2018 г. представи нов продукт - бавно растящото пиле Le Poulet, както и нови продукти под основния бранд "Градус" и под фирмената марка за колбаси "Аз ям". "Мултимес груп" – Лясковец (18), е учредена през 2000 г., но като месопреработвателно предприятие започва дейност през септември 2013 г. в нова и модерна фабрика, която отговаря на всички европейски стандарти и норми. Компанията, която отчита близо 29% ръст на приходите през миналата година, предлага всички видове разфасовки на свинско, говеждо и телешко месо за нуждите на месопреработвателната промишленост. Други компании от сектора, които влизат в топ 30, са КЕН (24) и "Димитър Маджаров-2" (25). КЕН – Стара Загора, отчита символичен спад на продажбите от 1.46% през миналата година и сериозен скок на печалбата. Месопреработвателната фирма, която произвежда малотрайни и трайни варено-пушени колбаси, е една от първите частни фирми в бранша, създадена през 1991 г. Семейната компания "Димитър Маджаров" - Пловдив, предлага над 50 вида месни продукти и над 20 вида млечни продукти в две предприятия. Част от продукцията, основно различните видове бяло саламурено сирене, е предназначена за износ. "Брезово" (28) произвежда патешки дроб и месо, както и продукти от тях. Дружеството отчита много високи ръстове и на продажбите, и на печалбата през 2018 г. и е сред най-големите износители на foie gras. Млечни продукти, хлебни изделия "Милки груп био" - Хасково (6), е производител на мляко и млечни продукти с марката "Саяна", "Милки", "На хорото", а освен това търгува на едро със суровини за хранителната индустрия - сухо мляко, растителни и кувертюрни масла, какаови продукти и др. През септември миналата година дружеството е спечелило проект по Програмата за развитие на селските райони за модернизиране и реновиране на производствената база. Общата сума на инвестицията е 1.86 млн. лв., от които 928.7 хил. лв. са безвъзмездна финансова помощ. Обединена млечна компания (ОМК) е на 9-о място в класацията. Фирмата, която е собственост на базираната в Гърция "Делта фуудс", инвестира 4 млн. лв. през 2018 г. Част от средствата са свързани с производството на нов бранд прясно мляко - "Верея Чудно", който беше пуснат на пазара през януари т. г. Според данните на агенция Nielsen за 2018 г. ОМК заема лидерска позиция на пазара на прясно мляко в България с 37% дял в обем и 39.1% в стойност. Марката "Верея" е водеща при пресните млека с 33.3% дял в количество и 33.8% в стойност. ОМК заема водеща позиция и на пазара на кисело мляко с 12.7% дял в обем и 13.2% в стойност. Брандът "Верея" при киселото мляко държи 12.1% пазарен дял в обем и 12.7% в стойност. Друг производител на млечни продукти в касацията - "Тирбул" (15), собственост на гръцката група Tyras, отчита лек ръст на приходите от продажби и за поредна година загуба, която обаче намалява значително в сравнение с 2017 г. Компанията, която продава с марката Olympus, инвестира освен в традиционния производствен асортимент все повече в развитието на нишови продукти - биопредложения, от козе мляко, свежи немлечни напитки за вегани, 100% натурални сокове. В топ 30 са и "Данон Сердика" (17) с двуцифрен ръст на приходите и с положителен финансов резултат, както и "Шрайбер фуудс България" (30), която произвежда продуктите на Danon. Danone е лидер на българския пазар в стойност при свежите млечнокисели продукти. Компанията е с фокус върху марките и продуктите с добавена стойност: Activia, Danonino, ДЗП, млечни десерти. От тази година дружеството добави към портфолиото си в България и продукти под бранда Alpro, които са на растителна основа - соеви и ядкови напитки, кафета на основата на бадемова или соева напитка, както и продукти за готвене. Софийската фирма "Кремио" (21) - производител на млечни продукти с марката My Day и на растителни сметани, отчита над 55 млн. лв. приходи през 2018, което е над 11% ръст спрямо предходната година. Нетната печалба на дружеството също отбелязва двуцифрен скок. Положителните финансови резултати са следствие от направената в края на 2017 г. инвестиция за над 1.5 млн. лв. в нова УХТ инсталация. През 2018 към нея са добавени миксираща станция и допълнителна хладилна инсталация на обща стойност 500 хил. лв. Резултатът е продължаващо успешно развитие в категориите "сметани за сладкарството и готварството на растителна основа" и създаването на нови продукти за готвене на основата на българско слънчогледово олио с 0% трансмазнини. В инвестиционната програма на дружеството за тази година е включена автоматизация на производството и подмяна на съществуващо оборудване за около 1.5 млн. лв., което ще доведе до по-висока производителност. Ако темповете на развитие се задържат през тази и следващата година, ръководството на "Кремио" предвижда строеж на нова фабрика за 10 млн. лв. през 2021 г. Брашно, хляб, консерви В класацията традиционно влиза производителят на брашна с марката "София мел" - фирма "Гудмилс България" (12-о място) - собственост на австрийската GoodMills Group. През 2018 г. дружеството е преработило 156 хил. тона пшеница при 148 хил. т за 2017 г., а продажбите на брашна са в размер на 122 хил. тона при 117 хил. тона през 2017 г. Компанията запазва около 25% дял на експортните пазари (Турция, Гърция, Румъния) в приходите и е безспорен лидер в категорията брашно с 58% пазарен дял в стойност по данни на на AC Nielsen към декември 2018. След старта през 2017 г. на серията "Биобрашна" за крайни потребители дружеството отчита и 100% ръст в категорията "Био". Мелничният комплекс "Топаз мел" (14), който е в една група с производителя на алкохол "СИС индъстрийс" (собственост на арестувания през миналата година за данъчни измами Миню Стайков), приключва 2018 г. с лек спад на приходите и печалбата. Производителите на хляб "Симид София" (20), Кооперация "Симид 1000" (26) и "Симид агро" (27) обаче отчитат възходящи резултати през миналата година. Консервното предприятие "Палиррия България" - Нова Загора (25) - собственост на гръцката "Палиррия Сулиотис", отчита над 10% ръст на приходите. Фирмата е най-голямата в сферата на хранително-вкусовата промишленост в областта и изнася над 95% от продукцията си зад граница.
Източник: Капитал (08.10.2019)