Производителите на олио в България са реализирали близо 500 млн. лв. оборот Рафинериите обаче отчитат с 18% по-слаби продажби зад граница Анализът за сектора е част от специалното издание „Регал 500+“, което съдържа класация за най-големите производители на бързооборотни стоки в България през 2015 г. Подредени са 25-те най-големи производителя в 25 категории бързооборотни стоки, класирани по приходи от продажба на продукция за 2015 г. Вижте повече за изданието на www.regal.bg/500 С приходи за почти 493 млн. лева през 2015 г. слънчогледовото олио заема шеста позиция по продажби в сектора на бързооборотните стоки. Категорията е сред растящите, въпреки че увеличението от 5% е по-малко в сравнение с 2014 г., когато ръстът на годишна база беше 13 на сто. Делът на износа обаче намалява. Докато през 2014 г. почти 65% от слънчогледовото олио са реализирани зад граница, през следващата година процентът пада на 50, като в стойност продажбите зад граница вървят надолу с 18%. Въпреки това категорията е сред най-големите износители в класацията. Тя се нарежда на второ място след захарните и шоколадовите изделия. В глобален план според анализ на Българската стопанска камара през 2015 г. България е на пета позиция сред световните износители на ­олио. Компаниите в топ 25 формират 98% от производството на слънчогледово олио в страната. Сред първите десет в класацията не се наблюдават сериозни размествания. За поредна година „Олива“ АД (1) заема челна позиция с двойно по-голям резултат от втория в класацията. Компанията отчита ръст 9.3% на продажбите на слънчогледово олио, чийто дял от общите ? продажби на продукция е 70%. Компанията с мажоритарен акционер „Билдком“, собственост на Ангел Георгиев, увеличава с процент пазарния си дял спрямо 2014 г. – до 28%. Реализираното на чужди пазари слънчогледово олио формира 93% от приходите на дружеството в тази продуктова категория. Това поставя „Олива“ на първо място в топ 25 на големите износители в сектора на бързооборотните стоки през 2015 г. Възходящи резултати постига и вторият в класацията – „Бисер олива“ АД (2), Стара Загора, собственост на притежателите на „Градус“, фамилията Ангелови. След като през 2014 г. дружеството има с 15.5% по-малко приходи от основния си продукт – олиото, през 2015 продажбите му нарастват с почти 28%. Износът също се движи нагоре (с 29%), като делът му от общите продажби на продукция е 60%. Сред големите износители в сектора компанията заема девето място. На практика Целият износ на олио се извършва от 17 компании Като при десет от тях тенденцията е към спад, в повечето случаи съществен. Две от дружествата за 2015 г. не отчитат продажби извън страната. Монтанското дружество „Фаустина груп“ ЕООД (11) е загубило пазар зад граница от едва 350 хил. лева, реализирани през 2014 г. При регистрираното в Балчик дружество „Сън фуудс“ ЕООД (5) обаче промяната е голяма. През 2014 г. компанията е работила изцяло за износ, като приходите ? тогава достигат почти 29 млн. лева. През 2015 г. обаче дружеството не отчита продажби зад граница и въпреки това приходите му от продажби на олио се увеличават със 17%. От трите лидера в категорията, които се нареждат и в топ 25 по продажби на бързооборотни стоки през 2015 г., „Клас олио“ АД (3), чийто едноличен собственик на капитала е Нерин Йълмаз, има 73% спад на износа, но ръст на приходите от олио със 7.8%. Друга компания, която редуцира износа си с голям процент (82%), но увеличава приходите си от продажби (+48%), е варненската „Октопод-С“ ООД (10). От 12-о място в класацията на „Регал“ през 2014 тя се издига на десета позиция. Дружеството, което е собственост на „Слънчев дар“ АД и „Октопод инвест холдинг“, също така търгува със селскостопански суровини и е концесионер на пристанищен терминал Сомовит. Отличникът по ръст на продажбите през 2014 г. – пазарджишката „Марица олио“ АД (4), също забавя темпото. Компанията, собственост на братята Васил и Георги Марини, е намалила продажбите си на олио с около 2%. Делът на слънчогледовото олио в портфолиото ?, изчислен на база продажби, е 69%. Дружеството работи преобладаващо за износ, но през миналата година регистрира 64% спад на приходите от експорт. Позитивна е тенденцията при следващите четири компании в класацията. Те декларират двуцифрени ръстове в проценти през 2015 г. Две от дружествата декларират продажби само за вътрешния пазар – „Сън фуудс“ и „Кехлибар“ ООД (8), а „Звезда“ АД (6) и „Олимекс“ ООД (7) – преобладаващо за външни пазари. Приходите от експорт на рафинерията „Звезда“ в Долна Митрополия, собственост на македонската „Брилянт“, се увеличават значително – с 42.5%. Компанията изнася 99% от произведеното олио. Видинската „Олимекс“ ООД (7) се съвзема от 18-процентния спад на приходите през 2014 г. Тя постига ръст от 22% при продажбите на олио, а получените приходи от експорт са с 15% нагоре. Компанията реализира 77% от продажбите си на пазари извън страната. Най-голяма промяна на позицията в топ 10 има при „Папас олио“ АД (9). Дружеството, което има рафинерии в Ямбол, Балчик и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина, слиза четири стъпала надолу със спад от 61% на продажбите в категорията общо и с 69% на приходите от износ. Година по-рано компанията е отчела трицифрен растеж – 166%. Пред в. „Капитал“ финансовият директор на компанията Цветелина Пенева обяснява този резултат със затруднения, предизвикани от ниското качество на реколтата от маслодаен слънчоглед, което е довело до по-ниска рентабилност при маслата. „Цените на суровината паднаха, преговорите със земеделските производители, които задържаха част от количествата в очакване на по-високи цени, бяха трудни. Конюнктурата на външните пазари също беше неблагоприятна заради конкурентния натиск на Украйна“, коментира тя пред изданието. Останалите 15 компании в топ 25 имат приходи от продажби на олио през 2015 г. Под 10 милиона лева Динамиката при тях е доста по-голяма. „Геострой – инженеринг“ ЕООД например се издига от 19 но 12 позиция с ръст на приходите от почти 170%. „Гайтек олива“ ООД (20) също прави две стъпки нагоре с 82% увеличение на продажбите. Още две компании регистрират ръст с почти 50% – ЕТ „Декаданс-Димитър Шишков“ (19) и „Ник-Сот груп“ ЕООД (23). Второто дружество не присъства в класацията през 2014 г. По-значителни спадове установяваме при „Астра Биоплант“ ЕООД (17), Русе. В предишната класация дружеството попадаше в групата на производителите с приходи над 10 млн. лева от продажбата на олио. През 2015 „Астра Биоплант“, чиято основна дейност е производството на биодизел, намалява продажбите си в категорията с 65%. „Ултрамекс“ ЕООД (21) отчита голям спад (71%) и слиза от 14 да 21 място в класацията. Година по-рано дружеството, свързано с „Белла България“, има 149% ръст на продажбите на олио. Според финансовия отчет на компанията през декември 2015 г. дружеството става собственост на Любомир Дачев (след като преди това е притежание на регистрирания в Амстердам, Холандия, фонд „Импала инвест“). През март 2016 г. то отново променя собствеността си, като едноличен собственик на капитала вече е гръцкият гражданин Михаил Мелекопулос.
Източник: Капитал (31.01.2017)

Около 60% от най-големите 100 компании у нас са повишили приходите си през 2016 г. Около 60% от най-големите 100 компании на българския пазар са повишили приходите си през изминалата година. Ръст отчитат фирмите, работещи в секторите технологии, машини, фармация, храни, търговия и текстил. Това показва класацията "Капитал 100", която се прави за десета поредна година. Средните производствени компании, а не гигантите, движат българската икономика, сочи анализът на данните за 2016 г. Въпреки като цяло добрата година приходите на десетте най-големи компании се свиват със средно 10%. Изминалата година не е била добра за енергийните и металургичните гиганти заради ниските цени на суровините. Строителният сектор също бележи общ спад поради намалелите държавни поръчки, въпреки оживлението в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София. Растежът е осезаем при производителите и търговците на храни и лекарства, чиито приходи се изстрелват нагоре вследствие на високо вътрешно потребление. За втора поредна година приходите и печалбите на петте оръжейни завода растат. Географски големите компании остават съсредоточени в София - 49 от стоте най-големи. Втора е област Пловдив с осем представители. Най-голяма компания у нас традиционно е "Лукойл Нефтохим Бургас", следвана от "Аурубис България". Лидерите в растящите сектори са "Либхер-Хаусгерете Марица", следван от "ЕПИК" и "Идеал Стандарт - Видима" в сектор "Машини и оборудване". В сектор "Технологии" има разместване във водещата позиция - най-много приходи за 2016-а има "Пейсейф България", следвана от миналогодишния лидер "Телерик" (Progress) и "ВиЕмУеър България". В сектор "Търговия" с голяма преднина води "Кауфланд" пред "Лидъл" и "Метро". В сектор "Храни и напитки" най-голяма компания е "Олива", а в сектор "Фармация" за поредна година водеща е "Софарма Трейдинг". Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Източник: Медия Пул (10.07.2017)

450 милиона лева ще инвестират в България наши фирми. Те са поискали да получат сертификат за инвестиция клас А или Б. До средата на тази година 7 от общо 16 компании, получили сертификат, са изцяло български. За сравнение за цялата минала година те са били 7, а общият брой на проектите е бил 24. За тази година общата стойност на инвестициите възлиза на 32 млн. лева, като имат потенциал за разкриване на 400 нови работни места. Още 22 проекта са на път да получат сертификати, като в момента се събират необходимите документи. Инвестициите им са на обща стойност 448 млн. лв. и се очаква да отворят 800 нови работни места. Половината от тях са български, като 4 от проектите са във финална фаза. Новият завод за производство на растителни масла “Олива” край Варна на стойност 29 млн. лева, който е вече готов, е един от тях. Българската аутсорсинг компания “Скейлфокус” планира да отвори нов търговски офис в Лондон, за да развива експорта си и да е по-близо до клиентите си. За целта тя е потърсила подкрепа от държавата и тази година е получила сертификат за инвестиция от Българската агенция за инвестиции (БАИ). Това са само няколко от примерите за български фирми, възползвали се от насърчителните мерки, каза шефът на агенцията Стамен Янев. От БАИ отчитат като положителна тенденция и разширяването на вече съществуващи инвестиции. 18 проекта от сертифицираните през миналата година са за реинвестиции и са на стойност 306 млн. лв. При тях се отварят 5647 работни места Голяма част от компаниите са заявили, че за разширяванията използват 100% собствени средства. Така се вкарват спящи в банки пари, което е един от приоритетите на БАИ. Според експертите в агенцията тази тенденция говори за все по-благоприятните условия, които страната ни предлага на инвеститорите. Шефът на агенцията за инвестиции Стамен Янев казва, че още през първото полугодие на 2017 г. се отчитат много добри резултати. В началото на годината ведомството е планирало да привлече инвестиции за 400 млн. лв. за цялата година, но това число ще бъде надхвърлено. Защото само българските вложения, които са заявени и ще бъдат сертифицирани до края на година, са над 450 млн. лв. Голяма част от инвестициите ще се реализират в най-скоро време, каза още Стамен Янев “При този тип проекти има два основни компонента - обемът на инвестиции и работните места. През първите 12-18 месеца на реализация на проекта се строи самото предприятие, купуват се машини В следващата година и половина се наемат хората. Те трябва да се задържат на работа в период от 3 до 5 г. - в зависимост от размера на предприятието. Това са част от мерките, които предприемаме за подобряване на работната среда и увеличаване на работната заплата”. Държавата се опитва да привлича инвеститори и с още едно облекчение - поема осигуровките на наетите лица в период от 1 г. в районите с нормална и до 2 г. в населени места с голяма безработица. От това обаче могат да се възползват само работодатели, които плащат по-висока от средната за съответния бранш заплата. Освен това съществува възможност държавата да поеме и 25% от разходите за обучение на наетите лица. В момента се обсъждат нови облекчения за бизнеса Една от промените, вече съгласувана и подкрепена от Министерството на икономиката, е БАИ да има изнесени офиси в страната, така че да е на разположение на инвеститорите. В тях редовно ще се изпращат хора, които да следят процесите отблизо, а и да се решават по-бързо възникнали проблеми. Пилотно се планира такива офиси да бъдат открити в някои от основните индустриални зони у нас - София, Пловдив и Шумен. В тях са инвестирани над 100 млн. лв., а очакваните нови работни места са повече от 350. Градове като Габрово и Хасково също излизат на картата. Един от проектите, който скоро трябва да бъде сертифициран, е на българския хлебозавод “Тимс”, който произвежда кексчета и сухи пасти, предназначени основно за износ. Важен данъчен стимул за компаниите е, че държавата може да ги освободи от данък печалба, ако реинвестират приходите си в районите с висока безработица. Именно затова много от фирмите проявяват интерес към Северозападна България - особено чужди фирми от автомобилната индустрия. Една от тях е “Сенсата Технолоджис”, производител и доставчик на високотемпературни автомобилни сензори, която вече има 4 завода в България. Сега планира да изведе част от производството си към Северозападния район. Тенденцията е в областите, в които има засилена безработица, да се концентрира производство, което изисква повече работна ръка. За да имат полза местните жители от инвестиции обаче, училищата и университетите трябва да отговорят на нуждите на бизнеса. Целта е да бъдат обучени квалифицирани служители, които в следващ етап да се прехвърлят във високотехнологичната част на производството. Атрактивни за инвеститорите остават секторите производство, информационни технологии, здравеопазване и логистика Последните проекти към агенцията за инвестициите са насочени именно към тези отрасли. Според Янев фактът, че в България се установява част от производството на компоненти за големите автомобилни концерни, създава предпоставки за развитието на страната ни като дестинация за иновации. Той е убеден също, че у нас има квалифицирани кадри за високотехнологична индустрия.
Източник: 24 часа (23.08.2017)

Европейската инвестиционна банка откри офис в България Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) официално откри своя първи офис в България, в София. На събитието присъстваха премиерът Бойко Борисов и президентът на ЕИБ Вернер Хойер. Новото представителство на ЕИБ ще засили и увеличи дейностите на банката в България и ще се ръководи се от Андреас Бейкос. ЕИБ подписа заем с "Олива" АД - водещ производител на слънчогледово масло и търговец на зърно в страната. Това е първата сделка на ЕИБ в България, в която частна компания се възползва от подкрепата на гаранцията от бюджета на ЕС по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI) - финансовия компонент на Инвестиционния план за Европа (IPE). "Олива" АД е една от най-успешните компании на пазара на слънчоглед, която непрекъснато модернизира активите си и подобрява своята конкурентоспособност. Компанията ще използва заем от ЕИБ за финансиране на изграждането на нова производствена база за слънчогледово масло, съхранение и логистика в община Белослав, близо до Варна. Премиерът Бойко Борисов приветства откриването на офиса на ЕИБ в България, защото ще се улесни максимално българският бизнес в представянето на европейски проекти. "Това е банката на европейските държави", посочи той. По думите му това е ясно послание за бъдещо задълбочаване на сътрудничеството ни и силен сигнал за доверието и ангажираността на Банката към страната ни. „Присъствието на банката в България ще предостави ценна подкрепа на българската икономика, включително на частни компании, като предостави пряка точка за контакт на европейски финансови инструменти, както и консултантски опит. По думите му отварянето на този офис е и признание за стабилната банкова система в страната. Президентът на ЕИБ Вернер Хойър коментира: "Групата на ЕИБ си сътрудничи много добре с публичните власти и партньорите от частния сектор в България. Откакто започнахме да работим в България през 1992 г., изградихме добре балансирано портфолио от заеми с ангажименти, достигащи почти 5 млрд. евро". Хойър допълни, че "засиленото местно присъствие ще позволи сливането на заемите от ЕИБ с безвъзмездните средства от ЕС, включително структурните фондове и финансирането, подкрепено от Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI). Проектът, който подписахме днес, показва ясно това. Това ще подобри производството на слънчогледово масло и ще създаде нови работни места в селските райони. Офисът на Групата на ЕИБ ще предложи разширени технически и финансови консултантски услуги и ще ни помогне да намерим нови проекти." Откриването на офиса на Групата на ЕИБ в София е в съответствие с политиката на ЕИБ за установяване на присъствие във всички столици на държавите-членки на ЕС. Това усилие ще помогне на банката на ЕС да разбере по-добре регионалните нужди от финансиране, да определи повече нови проекти и да установи по-тесни връзки с националните органи и други заинтересовани страни. Досега ЕИБ е създала офиси в 21 държави-членки на ЕС и 22 държави извън ЕС, като насърчава бизнеса и политическия диалог. Новият ръководител на офиса на Групата на ЕИБ в София, Андреас Бейкос, има 18-годишна професионална кариера в ЕИБ, съсредоточена върху операции по отпускане на кредити в рамките на ЕС и извън него. (Economic.bg)
Източник: Други (19.09.2017)

Българска фирма получи първи директен заем по плана "Юнкер" Три години след стартирането на инвестиционния план на Европа, известен като плана "Юнкер", с ресурс от над 300 млрд. евро българска компания получи директен корпоративен заем. Производителят на слънчогледово олио и търговец на зърно "Олива" сключи вчера договор с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която обслужва финансирането от Европейския фонд за стратегически инвестиции. Подробности по проекта не бяха дадени, но в. "Сега" научи, че заемът е в размер на 30 млн. евро, с които ще се изгради нов завод за производството на слънчогледово олио в Белослав. До момента ЕИБ е отпускала заеми към български фирми по плана "Юнкер" единствено чрез посредничеството на търговски банки. През 2016 г. бяха дадени гаранции за кредити за 467 млн. евро при преференциални условия, насочени към малки и средни предприятия. Освен това ЕИБ предостави миналата година заем от 150 млн. евро на Българската банка за развитие също за финансиране на проекти на дребния бизнес. Подписването на първия корпоративен заем по плана "Юнкер" съвпадна с откриването на офис на ЕИБ в София и представянето на неговия ръководител - гърка Андреас Бейкос. "Откриването на офис на ЕИБ в България ще улесни българския бизнес. Очакваме много повече български проекти да бъдат одобрени по плана "Юнкер" след идването на този голям финансов динозавър", каза премиерът Бойко Борисов, който присъства на събитието. Той посочи, че и държавите на Балканите са замислили съвместни инфраструктурни проекти, които също ще имат нужда от финансиране. За пример премиерът даде свързването на пристанищата в Солун, Кавала, Александруполис, Варна, Бургас и Русе с железопътна линия. По този повод на 3 октомври ще се проведе съвместно заседание с премиерите на Румъния и Гърция, на което ще присъства и президентът на Сърбия, съобщи Борисов. "Балканите се нуждаят от перспектива, за да не бягат младите хора", заяви той. 320
Източник: Сега (19.09.2017)