Врачанският окръжен съд обявява, че на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 3 от 18.II.1993 г. регистрира промяна в управлението и представителството на дружество с ограничена отговорност "Олива" - Кнежа (обявление № 2802, ДВ, бр. 32/92): заличава Цеко Илиев Савов и вписва за управител на дружеството Спас Тодоров Павлов.
Източник: Държавен вестник (11.05.1993)

100 млн. лв. кредит е отпуснала ОББ на "Олива" ЕООД , Кнежа за изкупуването на слънчоглед от новата реколта. Още толкова средства са необходими на завода за осигуряване на необходимите 25 хил. тона слънчоглед годишно.
Източник: Стандарт (20.08.1996)

"Олива" ЕАД, Кнежа се отказа 100 млн. лв. кредит, който бе договорен с ОББ. С парите трябваше да се финансира изкупуването на слъчноглед от новата реколта.В момента рафинерията работи със половината от мощностите и преработва слънчоглед на ишлеме.
Източник: 24 часа (14.10.1996)

2 хил. тона олио ще изнесат фирмите "Олива" ЕАД, Кнежа и "Растма - май" ЕАД, Бойчиновци. Получените средства ще се използват за закупуване на слънчоглед от новата реколта. Рафинерията в гр. Кнежа е получила заем от 30 млн. лв. за изкупуване на слънчогледа.
Източник: 24 часа (30.10.1996)

Съветът на директорите на "Олива" - ЕАД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 2.IV.1997 г. в 11 ч. в дружеството при следния дневен ред: 1. изменения в устава на дружеството; 2. приемане на годишния счетоводен отчет; 3. освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите; 4. промени в състава на съвета на директорите и определяне възнаграждението на членовете му; 5. вземане на решения за разпределяне на печалбата на дружеството; 6. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 12 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (28.02.1997)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 261 ТЗ с решение от 6.VIII.1996 г. по ф.д. № 4451/91 вписа преобразуването на "Олива" - ЕООД, Кнежа, в еднолично акционерно дружество "Олива" - ЕАД, със седалище и адрес на управление Кнежа, с предмет на дейност: изкупуване и преработка на маслодайни суровини, производство на растителни масла, експелер, мастни киселини, лецитин, търговска дейност в страната и в чужбина, и с капитал 17 675 000 лв. Дружеството поема всички активи и пасиви на "Олива" - ЕООД, Кнежа, с едностепенна система на управление със съвет на директорите в състав Константин Лазаров Костов, Илия Методиев Кочовски и Анна Димчова Андонова, и се представлява от изпълнителния член на съвета на директорите Константин Лазаров Костов.
Източник: Държавен вестник (12.11.1997)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 15.IV.1997 г. по ф.д. № 4451/91 регистрира промяна за "Олива" - ЕАД, Кнежа: вписа промяна във фирмата - "Олива" - АД, Кнежа; вписа нов устав на дружеството; заличава членовете на съвета на директорите Анна Димчова Андонова, Илия Методиев Кочовски и Константин Лазаров Костов; вписа за членове на съвета на директорите Желязко Тодоров Фотев, Андриан Балчев Балчев и Петър Цветков Цанковски. Дружеството се представлява от изпълнителния директор Петър Цветков Цанковски.
Източник: Държавен вестник (18.02.1998)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 29.IX.1997 г. по ф.д. № 4451/91 вписа промяна за "Олива" - АД, Кнежа: вписа за прокурист Стоян Стефанов Стоилов.
Източник: Държавен вестник (13.05.1998)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, гр. Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 3.VII.1998 г. в 10 ч. и 30 мин. в салона на дружеството при следния дневен ред: 1. приемане на годишния счетоводен отчет за 1997 г.; проект за решение - общото събрание одобрява и приема годишния счетоводен отчет за 1997 г.; 2. доклад за дейността на дружеството през 1997 г.; проект за решение - общото събрание одобрява и приема доклада за дейността на дружеството през 1997 г.; 3. доклад на експерт-счетоводителя за годишния счетоводен отчет за 1997 г.; проект за решение - общото събрание одобрява и приема доклада на експерт-счетоводителя; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1997 г.; проект за решение - общото събрание освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1997 г.; 5. предложение на съвета на директорите за разпределение на печалбата от 1997 г.; проект за решение - общото събрание приема предложеното разпределение на печалбата; 6. предложение на съвета на директорите за увеличение капитала на дружеството във връзка с изискванията на ТЗ; проект за решение - общото събрание приема предложението на съвета на директорите за увеличението на капитала на дружеството във връзка с изискванията на ТЗ; 7. изменение и допълнение на устава на дружеството; проект за решение - общото събрание приема предложените изменения и допълнения на устава на дружеството; 8. промени в състава на съвета на директорите; проект за решение - общото събрание приема предложението за промени в състава на съвета на директорите; 9. избор на експерт-счетоводител за 1998 г.; проект за решение - общото събрание избира предложения експерт-счетоводител за 1998 г. Регистрацията на акционерите или техните упълномощени представители започва в 10 ч. Писмените материали са на разположение в седалището на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 12 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (26.05.1998)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 14.V.1998 г. по ф.д. № 4451/91 вписа промяна за "Олива" - АД, Кнежа: заличава като изпълнителен директор Петър Цветков Цанковски; дружеството ще се представлява от прокуриста Стоян Стефанов Стоилов.
Източник: Държавен вестник (12.08.1998)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 21.VII.1998 г. по ф.д. № 4451/91 вписа промени за "Олива" - АД, Кнежа: увеличава капитала на дружеството на 51 257 500 лв.; вписа промяна в устава на дружеството; заличава члена на съвета на директорите Петър Цветков Цанковски и вписва за член на съвета на директорите Бранимир Евлогиев Цветанов; заличава прокуриста на дружеството Стоян Стефанов Стоилов и вписва за прокурист Иван Йосифов Белев; дружеството се представлява от прокуриста Иван Йосифов Белев.
Източник: Държавен вестник (11.09.1998)

ЗАПОВЕД № РД-21-1149 от 11 декември 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 5, чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции (ДВ, бр. 111 от 1998 г.) нареждам: 1. Да се открие процедура за приватизация на държавното участие в следните дружества: 1. 1. "Ремел" - АД, гр. Елена; 1. 2. "Бук" - АД, Гурково; 1. 3. "Крумица" - АД, Крумовград; 1. 4. "Прогрес" - АД, Етрополе; 1. 5. "Строителство и ремонт" - АД, Девня; 1. 6. "СТС" - АД, Девин; 1. 7. "Лакто - Вита" - АД, Свиленград; 1. 8. "Олива" - АД, Кнежа; 1. 9. "Сердика" - АД, Кърджали; 1. 10. "Милена" - АД, Благоевград; 1. 11. "Еленица - К" - АД, Котел; 1. 12. "Модно облекло" - АД, Стара Загора; 1. 13. "Пластик" - АД, с. Трекляно; 1. 14. "Чумерна" - АД, гр. Елена; 1. 15. "Металопак" - АД, Карнобат; 1. 16. "Металпром" - АД, Върбица; 1. 17. "Системинженеринг" - АД, Девня; 1. 18. "ЦИО" - АД, София; 1. 19. "Витекс" - АД, Габрово; 1. 20. "Асансьорна техника" - АД, Дупница; 1. 21. "Родопи" - АД, Момчилград; 1. 22. "Емпи" - АД, с. Тополово; 1. 23. "Електротермия" - АД, София. 2. Продажбата на държавното участие в посочените дружества да се извърши чрез централизирани публични търгове в съответствие с Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции. 3. Датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" да се счита за начална дата за продажба на акции при облекчени условия. Заявленията за придобиване на акции при облекчени условия се подават в дружеството в 3-месечен срок от началната дата. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (22.12.1998)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството на 21.VI.1999 г. в 11 ч. в салона на дружеството при следния дневен ред: 1. доклад за дейността на дружеството през 1998 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на дружеството през 1998 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет за 1998 г., заверен от експерт-счетоводител; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет за 1998 г., заверен от експерт-счетоводител; 3. освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите на дружеството за дейността им през 1998 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1998 г.; 4. разпределение на печалбата за 1998 г.; проект за решение - ОС приема решение за разпределение на печалбата за 1998 г.; 5. избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 1999 г.; проект за решение - ОС приема решение за избор на дипломиран експерт-счетоводител за 1999 г. Регистрацията на акционерите или техните упълномощени представители започва в 10 ч. на 21.VI.1999 г. Акционерите представят при регистрацията личен паспорт, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 13 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (14.05.1999)

ЗАПОВЕД № РД-21-359 от 16 юни 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗППДОбП отменям т. 2 и 3 на Заповед № РД-21-1149 от 1998 г. (ДВ, бр. 152 от 1998 г.), отнасящи се до дружество "Олива" - АД, Кнежа, посочено в т. 1.8 от същата заповед. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (23.07.1999)

ЗАПОВЕД № РД-21-523 от 28 юли 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 22 и чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП, чл. 1, ал. 2, т. 2, чл. 2 и 3 от Наредбата за търговете, както и чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции - собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции - собственост на държавата и Заповед № РД-21-1149 от 1998 г. (ДВ, бр. 152 от 1998 г.) нареждам: 1. Да се проведе търг с явно наддаване за продажбата на пакет от 1591 акции, представляващи 9 на сто от регистрирания капитал на "Олива" - АД, Кнежа, при следните тръжни условия: а) начална цена за пакета от акции в размер 9600 щ. д., или 6,03 щ. д. за една акция; б) размер на депозита за участие в търга - 960 щ. д., или неговата левова равностойност по централния курс на БНБ към датата на превода, внесен по банковите сметки на Министерството на промишлеността, посочени в тръжната документация, към датата на провеждане на търга; в) заплащане на цялата предложена цена с банков превод по сметка на Министерството на промишлеността до 3 работни дни от датата на сключване на договора, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП; в тези случаи при разсрочено плащане кандидатите предлагат обезпечение съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОбП. 2. Утвърждавам тръжната документация и типовия договор за продажба като неразделна част от нея. 3. Търгът се провежда на 7-ия ден след обнародването на заповедта в "Държавен вестник" в 10 ч. в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, като в същия срок заинтересуваните лица могат да закупят тръжна документация от министерството. 4. Тръжната документация се закупува в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, ет. 4, стая 11, за 170 лв., която се заплаща предварително в касата на министерството. 5. В случаите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за търговете повторният търг се насрочва при същите условия на 5-ия ден след датата на търга съгласно т. 3 от заповедта в 10 ч., като до тази дата ще се продава тръжна документация в Министерството на промишлеността, ул. Славянска 8, на незакупилите документация за първия търг. 6. Датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" да се счита за начална дата за продажба на акции до 6 на сто от регистрирания капитал на дружеството при облекчени условия. Заявленията за придобиване на акции при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата. Министър: Ал. Божков
Източник: Държавен вестник (17.08.1999)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 28.III.2000 г. в 11 ч. в салона на дружеството при дневен ред - промяна в състава на съвета на директорите; проект за решение - ОС приема промяна в състава на съвета на директорите. Регистрацията на акционерите или техните упълномощени представители започва в 10 ч. на 28.III.2000 г. Акционерите представят при регистрацията личен паспорт, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 13 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (22.02.2000)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223, ал. 1 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството на 26.V.2000 г. в 11 ч. в салона на дружеството при следния дневен ред: 1. приемане на доклад за дейността на дружеството през 1999 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на дружеството през 1999 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет за 1999 г., заверен от експерт-счетоводител; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет за 1999 г., заверен от експерт-счетоводител; 3. разпределение на печалбата за 1999 г.; проект за решение - ОС приема решение за разпределение на печалбата за 1999 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите на дружеството за дейността им през 1999 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1999 г.; 5. избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2000 г.; проект за решение - ОС приема решение за избор на дипломиран експерт-счетоводител за 2000 г. Регистрацията на акционерите или техните упълномощени представители започва в 10 ч. в деня на събранието. Акционерите представят при регистрацията личен паспорт, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 13 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (31.03.2000)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 20.III.2000 г. по ф.д. № 4451/91 вписа промени за "Олива" - АД, гр. Кнежа: заличава прокуриста Иван Йосифов Белев; вписва за прокурист Благо Иванов Иванов.
Източник: Държавен вестник (12.05.2000)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 11.IV.2000 г. по ф.д. № 4451/91 вписа промени за "Олива" - АД, Кнежа: заличава като член на съвета на директорите Андриян Балчев Балчев и вписва като член на съвета на директорите Румяна Драгомирова Колева.
Източник: Държавен вестник (09.06.2000)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 ТЗ във връзка с § 5 ЗДЛ регистрира по ф.д. № 4451/91 промяна за "Олива" - АД, Кнежа: деноминира капитала на дружеството на 51 257,50 лв.
Източник: Държавен вестник (22.08.2000)

На 14-ия търг на масовата приватизация бяха предложени 2 604 572 акции от 171 предприятия с обща номинална стойност на предложените акции 1 933 710,70 лв. Най-висока тръжна цена за една акция - 201.00 лв., в търга е била за рафинерията за растително масло "Олива" АД. След него се нареждат "Автомобилни превози Каварна" ЕАД с тръжна цена 100.00 лв. От това предприятие на търга са били предложени 49 495 акции. При акциите на "Васил Петлешков" АД - Брацигово, цената е стигнала до 99.00 лв. Най-висока максимална заявена цена - 450.80 лв., са имали акциите на "Балкантурист"- София. Покупната цена за акциите на същото дружество е 87.66 лв. При "Балканфарма - Троян" АД - наддаването стигнло до 272.00 лв., като покупната цена е 24.36 лв. за акция. Наддаването за "Пиринско пиво" АД - гр. Благоевград, - стига до 250.00 лв. максимална заявена цена и 33.67 лв. - покупна цена. Срокът за плащане на класираните заявки е от 8 до 19 януари 2001 година, съобщават от ЦМП.
Източник: БТА (20.12.2000)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 9.III.2001 г. в 11 ч. в София, бул. г. М. Димитров 52А, ет. 7, стая 717, при дневен ред - промяна на член на СД; проект за решение - ОС извършва промяна на член на СД. Акционерите представят при регистрацията личен паспорт/лична карта, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 13 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (02.02.2001)

Бившият прокурист на предприятието за производство на растителни масла "Олива" АД в Кнежа Стоян Стоилов е ощетил дружеството с 8000 лв. от сделка за ишлеме със слънчогледово масло, стана ясно от финансова ревизия в дружеството. Ревизорите установили, че през 1998 г. ЕТ "Иван Влахов" е предоставил на фирмата суровина за преработка срещу 3600 кг слънчогледово масло за 7482 лв. В документа за доставка на договореното количество обаче като получател се е подписал прокуристът Стоилов и го е продал. Това наложило ръководството на "Олива" - Кнежа, да се издължи на ЕТ "Иван Влахов" със собствена суровина. На Стоян Стоилов е съставен акт за начет и е предаден на прокуратурата. Ход на делото не може да се даде, тъй като Стоилов е в чужбина.
Източник: Стандарт (19.04.2001)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството на 10.VII.2001 г. в 11 ч. в салона на дружеството при следния дневен ред: 1. доклад на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2000 г.; проект за решение - ОС приема доклада на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2000 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет за 2000 г.; проект за решение - ОС одобрява годишния счетоводен отчет за 2000 г.; 3. приемане на доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършената заверка през 2000 г.; проект за решение - ОС приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършената заверка през 2000 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2000 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2000 г.; 5. промени в състава на съвета на директорите и във възнагражденията на членовете му; проект за решение - ОС извършва промени в състава на съвета на директорите и във възнагражденията на членовете му; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за 2001 г.; проект за решение - ОС избира дипломиран експерт-счетоводител за 2001 г.; 7. разни. Поканват се акционерите да вземат участие в общото събрание лично или чрез писмено упълномощени от тях представители (пълномощници). Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва в 10 ч. в деня на провеждане на събранието на обявеното място. Акционерите представят личен паспорт/лична карта, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 13 ч., на същото място и при същия дневен ред независимо от представения на събранието брой акции. Материалите по дневния ред са на разположение всеки работен ден от 10 до 16 ч. в седалището на дружеството 30 дни преди провеждането на събранието.
Източник: Държавен вестник (29.05.2001)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на дружеството на 24.VIII.2001 г. в 12 ч. и 30 мин. в София, бул. Джеймс Баучер 116, ет. 1, ап. 1, при следния дневен ред: 1. изменения и допълнения в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема изменения и допълнения в устава на дружеството; 2. увеличаване на капитала; проект за решение - ОС увеличава капитала. Поканват се акционерите да вземат участие в общото събрание лично или чрез писмено упълномощени от тях представители (пълномощници). Регистрацията на акционерите или техните пълномощници започва от 11 ч. и 30 мин. в деня на провеждане на събранието на обявеното място. Акционерите представят паспорт/лична карта, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 16 ч., на същото място и при същия дневен ред независимо от представения на събранието брой акции. Материалите по дневния ред са на разположение всеки работен ден от 10 до 16 ч. в седалището на дружеството 30 дни преди провеждането на събранието.
Източник: Държавен вестник (17.07.2001)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 10.V.2001 г. по ф. д. № 4451/91 вписа в търговския регистър промени за "Олива" - АД, Кнежа: заличава досегашния прокурист на дружеството Благо Иванов Иванов; вписва като прокурист Ивайло Цанков Башлийски.
Източник: Държавен вестник (25.09.2001)

Над 200 хил. лв. инвестира маслодобивното предприятие "Олива" АД в град Кнежа в изработването на проект за улавяне на мастни киселини, съобщи управителят на дружеството Иван Белев. Тези киселини в момента се изхвърлят в реката и замърсяват околната среда. "При целия напън от страна на държавата да пречи на бизнеса ние не се отчайваме и финансираме нови технологии и екопроекти", заяви Белев. Той уточни, че в момента предприятието работи с кредити в размер на 2 млн. лева, които обслужва въпреки лихвите от 12-13 на сто. Продукцията на "Олива" се търгува освен на вътрешния пазар и в Русия, Кипър, Македония и Албания. Предприятието има репутацията на коректен партньор сред арендаторите и земеделските кооперации, от които купува слънчогледа. Срещу това те получават пари в брой или посевен материал на компанията "Пионер", чиито представител е "Олива". През тази година изкупната цена, заплащана от дружеството, се е движела между 35 и 38 стотинки за килограм слънчоглед. От май досега маслобойната е преработила 18 хил. тона суровина. Готовата продукция се оценява в собствени лаборатории. Основни акционери в рафинерията в Кнежа са дружеството "МТМ холдинг" с 34% и германския гражданин Краузе Роберт Марко с 29% от капитала.
Източник: Дневник (03.12.2001)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 27.VIII.2001 г. по ф. д. № 4451/91 вписа в търговския регистър промени за "Олива" - АД, Кнежа: заличава членовете на съвета на директорите Желязко Тодоров Фотев и Бранимир Евлогиев Цветанов; вписва за членове на съвета на директорите Ивайло Цанков Башлийски и Веселин Танев Дяков; заличава прокуриста Ивайло Цанков Башлийски и вписва за прокурист Иван Йосифов Белев; дружеството се представлява от прокуриста Иван Йосифов Белев.
Източник: Държавен вестник (22.01.2002)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 3.Х.2001 г. по ф. д. № 4451/91 вписа в търговския регистър промени за "Олива" - АД, Кнежа: седалището на дружеството е гр. Кнежа, област Плевен; вписа промяна в устава на дружеството.
Източник: Държавен вестник (25.01.2002)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 14.VI.2002 г. в 11 ч. в София, бул. Христо Ботев 21, ап. 4, при следния дневен ред: 1. приемане доклад за дейността на дружеството през 2001 г.; проект за решение: ОС приема доклада за дейността на дружеството през 2001 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет за 2001 г., заверен от експерт-счетоводител; проект за решение: ОС приема годишния счетоводен отчет за 2001 г., заверен от експерт-счетоводител; 3. промяна в състава на съвета на директорите; проект за решение: ОС приема предложената промяна в състава на съвета на директорите; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2001 г.; проект за решение: ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2001 г.; 5. избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2002 г.; проект за решение: ОС приема решение за избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2002 г.; 6. увеличаване капитала на дружеството по чл. 162 ТЗ; проект за решение: ОС приема предложеното увеличение на капитала на дружеството; 7.промени в устава на дружеството; проект за решение: ОС приема предложените промени в устава на дружеството. Регистрацията на акционерите или техните упълномощени представители започва в 10 ч. в деня на събранието. Акционерите представят при регистрация личен паспорт, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 16 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (10.05.2002)

Врачанският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 5.II.2002 г. по ф. д. № 4451/91 вписа в търговския регистър промяна за "Олива" - АД, Кнежа: увеличава капитала на дружеството от 51 257,50 лв. на 251 256 лв.
Източник: Държавен вестник (07.06.2002)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 26.VII.2002 г. по ф. д. № 542/2002 вписа в търговския регистър промени за "Олива" - АД, гр. Кнежа: заличава като членове на съвета на директорите на дружеството Румяна Драгомирова Колева и Ивайло Цанков Башлийски; вписва като членове на съвета на директорите Васил Георгиев Батов и Десислава Атанасова Ранчева; вписва увеличение на капитала на дружеството от 251 256 лв., разпределен в 86 640 акции, на 259 920 лв., разпределен в 86 640 акции с номинална стойност 3 лв., като увеличението е за сметка фонд "Резервен".
Източник: Държавен вестник (06.11.2002)

Комисията, създадена от Областния управител на Плевен Николай Маринов, за проверка на всички фирми за производство на растителни масла в областта, приключи работа. В нея участваха представители на Държавен строителен и технически контрол, Районната служба за противопожарна и аварийна безопасност, Областната дирекция "Гражданска защита" и от Инспекцията по труда, съобщи Паруш Караиванов, председател на комисията, директор на Областната инспекция по труда. Той уточни, че масовата проверка е започнала веднага след експлозията в маслобойната "Шротекс" в Долна Митрополия, отнела живота на четирима души. Общо са проверени 26 фирми. 11 не са имали производствена дейност по време на проверката, уточни Караиванов. Най-фрапиращо е нарушението при пет от маслобойните - плевенския цех на "Сърпрайз" ООД - Кнежа, "Растителни масла" - Плевен, както и фирми в Долни Дъбник, в Червен бряг и в село Трънчовица. Те не са поискали разрешение от дирекция Държавен строителен контрол за своята дейност. Дирекцията веднага е започнала процедура за спирането им, като е наложила забрана за работа. Ако си набавят нужните документи, ще подновят дейността си, обясни Караиванов. Пет от проверените предприятия са без правилник за вътрешен трудов ред, десет - без досиета за машините и съоръженията, а 14 - без авариен план за действие по линия на "Гражданска защита". Областната инспекция по труда е издала по време на проверката три акта на отговорните за нарушенията лица, издадени са предписания за отстраняване на пропуските. В областта са установени две изрядни предприятия в този бранш - едното в Кнежа - "Олива", и "Звезда" в Долна Митрополия, уточни Караиванов.
Източник: БТА (26.11.2002)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството на 14.VII.2003 г. в 11 ч. в София, бул. Пейо Яворов 38 - 40, ап. 1, при следния дневен ред: 1. приемане доклад за дейността на дружеството през 2002 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на дружеството през 2002 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет за 2002 г., заверен от експерт-счетоводител; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет за 2002 г., заверен от експерт-счетоводител; 3. промяна в състава на съвета на директорите; проект за решение - ОС приема предложената промяна в състава на съвета на директорите; 4. освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2002 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2002 г.; 5. избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема решение за избор на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2003 г.; 6. промени в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема предложените промени в устава на дружеството. Регистрацията на акционерите или техните упълномощени представители започва в 10 ч. в деня на събранието. Акционерите представят при регистрация личен паспорт, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден от 16 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (06.06.2003)

Одобрени проекти по програма САПАРД на 11 ноември 2003 година ЕТ"ДИДА-ГОСПОДИНКА ХРИСТОВА" Изграждане на семеен хотел с механа и лоби-бар , "Делта - Бисер" ООД Изграждане на хотел за селски туризъм , Благой Стоянов Георгиев Изграждане на семеен хотелски комплекс , "ПЕТРОВ 2003" Изграждане на семеен хотел с бистро , ЕТ "Арх-турист Елена Пищалова" Изграждане на хотел , ЕТ" ВИАТУРС - Росен Кирилов" Изграждане на семеен пансион , ЕТ"Авлон-Пламен Цонев" Преустройство, реконструкция и обзавеждане на хотел , Айше Мустафа Карадайъ Преустройство на семеен хотел , ЕТ"Кати-Янка Христофорова" Изграждане на хотел със снек бар и помещение за предлагане на собствена прадукция , ЕТ"Динс-53-Славчо Китенов" Изграждане на семеен хотел , "Седемнадесет-Сиракови" ООД Изграждане на семеен хотел , ЕТ"Костадин Кабаджов" Изграждане на семеен хотел Общо за мярка 03, сектор 01: 12 проекта Размер на инвестицията Размер на часно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидия от ЕС Размер на субсидия от Републикански бюджет 7,564,066.48 4,187,971.48 3,376,095.00 2,532,071.25 844,023.75 "ОЛИВА" АД Закупуване на технологично оборудване за производство на олио Общо за мярка 03, сектор 02: 1 проект Размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидия от ЕС Размер на субсидия от Републикански бюджет 977,915.00 488,958.00 488,957.00 366,717.75 122,239.25 "ЛАГУНА-1"ЕООД Изграждане на предприятие за производство на брикети , "ТРОНКО"ЕООД Закупуване на поточна линия за производство на панели от масивна дървесина , ЕТ"Маргарита Миндева" Реконструкция и закупуване на предприятие за дървопреработка , "ОПТИМА" ООД Изграждане на цех за дървопреработване и склад за фасониран материал Общо за мярка 03, сектор 03: 4 проекта Размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидия от ЕС Размер на субсидия от Републикански бюджет 2,070,964.91 1,043,578.91 1,027,386.00 770,539.50 256,846.50 60 250305200031 Златна Кръстева Христова Закупуване на 200 бр пчелни кошера и пчелни семества Общо за мярка 03, сектор 05: 1 проект Размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидия от ЕС Размер на субсидия от Републикански бюджет 61,320.00 38,640.00 22,680.00 17,010.00 5,670.00 ОБЩО по МЯРКА 03: 18 проекта Размер на инвестицията Размер на частно финансиране Размер на субсидията Размер на субсидия от ЕС Размер на субсидия от Републикански бюджет 10,674,266.39 5,759,148.39 4,915,118.00 3,686,338.50 1,228,779.50
Източник: Други (11.11.2003)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 30.VII.2003 г. по ф. д. № 542/2002 допуска прилагането на проверения и приет годишен финансов отчет за 2002 г. от общото събрание на акционерите на 14.VII.2003 г. на "Олива" - АД, Кнежа.
Източник: Държавен вестник (12.03.2004)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 28.VII.2004 г. в 11 ч. в София, бул. Пейо Яворов 38 - 40, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2003 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2003 г.; 2. доклад на дипломирания експерт-счетоводител за извършената проверка на дейността на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител за извършената проверка на дейността на дружеството за 2003 г.; 3. избор на нов експерт-счетоводител; проект за решение - ОС приема предложения на общото събрание нов експерт-счетоводител; 4. одобряване на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2003 г.; проект за решение - ОС одобрява годишния счетоводен отчет на дружеството за 2003 г.; 5. приемане на решение за разпределение на печалбата за 2003 г.; проект за решение - ОС приема направеното предложение за разпределение на печалбата за 2003 г.; 6. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2003 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2003 г.; 7. приемане на нов устав на дружеството; проект за решение - ОС приема предложения нов устав на дружеството; 8. приемане на промени в броя и състава на съвета на директорите съгласно направените на общото събрание предложения; проект за решение - ОС приема предложените промени в броя и състава на съвета на директорите; 9. разни. Материалите по дневния ред на събранието са на разположение на акционерите в управлението на дружеството в Кнежа, ул. Марин Боев 1, всеки работен ден от 10 до 12 ч. Регистрацията на акционерите започва в 10 ч. на 28.VII.2004 г. на мястото на провеждане на общото събрание. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните си представители, които се легитимират с представянето на удостоверение за актуална съдебна регистрация и документ за самоличност. Акционерите - физически лица, се легитимират с представянето на документ за самоличност. Пълномощниците на акционерите се легитимират с изрично писмено пълномощно, издадено за това общо събрание на дружеството, документи за самоличност на упълномощения, за представителите на акционери - юридически лица, и удостоверение за актуална съдебна регистрация на юридически лица. Преупълномощаването с правата по предоставени пълномощни е нищожно. Поканват се всички акционери на дружеството да вземат участие лично или чрез упълномощени от тях лица. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе на 12.VIII.2004 г. в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (11.06.2004)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на дружеството на 7.I.2005 г. в 11 ч. в София, бул. П. Яворов 38 - 40, ап. 1, при дневен ред: изменения и допълнения в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема изменения и допълнения в устава на дружеството. Поканват се акционерите да вземат участие в извънредното общо събрание лично или чрез писмено упълномощени от тях представители (пълномощници). Регистрацията на акционерите или техните упълномощени представители започва в 10 ч. на 7.I.2005 г. на обявеното място. Акционерите представят при регистрация лична карта/личен паспорт, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 24.I.2005 г. в 11 ч. на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (03.12.2004)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 25.I.2005 г. по ф. д. № 542/2002 вписа промени за "Олива" - АД, Кнежа: допълва предмета на дейност на дружеството с "извършване на складови сделки, вкл. съхраняване на зърно на влог и издаване на складови записи"; вписва промени в устава на дружеството, приети с решение на общото събрание на акционерите на 7.I.2005 г.
Източник: Държавен вестник (27.01.2006)

Съветът на директорите на "Олива" - АД, Кнежа, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 11.VI.2007 г. в 11 ч. в София, бул. П. Яворов 38 - 40, ап. 1, при следния дневен ред: 1. промяна в устава на дружеството; 2. промяна състава на СД; 3. увеличаване капитала на дружеството. Поканват се акционерите да вземат участие в извънредното общо събрание лично или чрез писмено упълмощени от тях представители (пълномощници). Регистрацията на акционерите или техните упълномощени представители започва в 10 ч. на 11.VI.2007 г. на обявеното място. Акционерите представят при регистрация лична карта, а пълномощниците - и пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 30.VI.2007 г. в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. в седалището на дружеството.
Източник: Държавен вестник (04.05.2007)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 625 от 15.V.2006 г. по ф. д. № 542/2002 вписа промени за "Олива" - АД, Кнежа: заличава като прокурист на дружеството Петя Димитрова Александрова; вписва като прокурист Иван Иванов Вълев съгласно решение на съвета на директорите от 8.V.2006 г. и договор за управление с прокурист от 8.V.2006 г.; дружеството ще се управлява и представлява от прокуриста Иван Иванов Вълев.
Източник: Държавен вестник (27.07.2007)

1 милион и 800 хиляди лева е санкцията наложена от Комисията за защита на конкуренцията на общо 14 предприятия за забранено споразумение за определяне на цени при производство на олио. КЗК наложи три имуществени санкции по 300 000 лв. на „Калиакра" АД, гр. Добрич, „Бисер олива" АД, гр. Стара Загора и „Папас олио" АД, гр. Ямбол, две санкции по 150 000 лв. на „Ню ойл" АД, гр. София и „Зърнени храни България" АД, гр. София, четири санкции по 100 000 лв. на "Звезда" АД, гр. Долна Митрополия, "Олива" АД, гр. Плевен, "Плиска" ООД, гр. Шумен и "Нива" АД, гр. Костинброд, три санкции по 80 000 лв. на "Роса" АД, гр. Попово, "Гайтек олива" ООД, гр. Стара Загора и "Златна Тракия" АД, гр. Кърджали, санкция от 20 000 лв. на "Крис ойл 97" ЕООД, гр. Каспичан и санкция от 5 000 лв. на Сдружение "Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България", гр. София. Комисията е установила, че през 2006 и 2007 г. представителите на различните фирми са се споразумели да фиксират изкупна цена на слънчогледовото семе на нива съответно около 300-320 и 550-600 лв. за тон. Икономическият анализ сочи, че през миналата година цената на олиото два пъти е повишена рязко през май и август. Безспорно лошата реколта от слънчогледово семе води до покачване на цените, но то би следвало да се реализира едва след месец септември, посочват от комисията за защита на конкуренцията. Материалите показват, че повишението на цената на олиото, от близо 70 на сто, е в резултат най-вече на предварителна нерегламентирана договорка между производителите.
Източник: 24 часа (17.01.2008)

Високата цена на олиото се дължи на картелно споразумение. Заради това 14 предприятия, произвеждащи растителни масла, ще бъдат глобени с обща сума от 1,78 млн. лева. Това съобщиха от Комисията за защита на конкуренцията. Най-високата санкция от по 300 000 лева ще платят най-големите фирми в бранша – „Калиакра” – Добрич, „Бисер олива” – Стара Загора и „Папас олио” – Ямбол.
Източник: Дарик радио (17.01.2008)

Фабриките за олио в региона "Звезда” АД - Долна Митрополия и "Олива” - Кнежа заведоха дело срещу Комисията за защита от конкуренция /КЗК/. Искът е подаден до Върховния административен съд /ВАС/, заради наложените глоби от по 100 000 лева за всяка по обвинение за нелоялна пазарна политика. Освен плевенските фирми, към делото са присъединени и исковете срещу КЗК и на останалите браншови фабрики в страната. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21 април от 14.00 часа. Санкции в размер на 1.865 млн. лв. бяха наложени от КЗК за картелно споразумение между производителите на олио. Предприятията са извършили нарушение на чл. 9 от Закона за защита на конкуренцията, който гласи: ”с разрешение на Комисията за защита на конкуренцията могат да бъдат сключвани споразумения за прилагане на уеднаквени условия на договори за продажба, изработка, услуги, превоз, кредит, плащания и други, ако не се засягат свободното договаряне на цените, не ограничават конкуренцията и не увреждат интересите на потребителите”. КЗК установили, че на срещи през 2006 и 2007 година производителите са се споразумели да фиксират изкупна цена на слънчогледовото семе на нива съответно 300-320 и 550-600 лева за тон. Подобни заседания са се свиквали при всяка изкупвателна кампания. От друга страна, икономическият анализ сочи, че през 2007 година цената на олиото на два пъти е скочила рязко – през месеците май и август. Събраните материали показват, че това повишение от близо 70 % е в резултат на реалната пазарна обстановка, но най-вече на предварителната нерегламентирана договорка между фирмите, се казваше в съобщението от КЗК.
Източник: Посоки-Плевен (14.03.2008)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 21 ТЗ с решение № 1464 от 19.VI.2007 г. по ф. д. № 542/2002 вписа ново упълномощаване на Иван Иванов Вълев като прокурист и представляващ “Олива” - АД, Кнежа, съгласно решение на съвета на директорите от 25.IV.2007 г. и договор за управление.
Източник: Държавен вестник (17.10.2008)

Олива АД - Кнежа свиква Годишно общо събрание на акционерите на 30.06.2008. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2007 година, промени в устава на дружеството, промени в капитала на дружеството, промени в управителните органи на дружеството.
Източник: Агенция по вписвания (28.11.2008)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1868 от 1.VIII.2007 г. по ф.д. № 542/2002 вписа промени за “Олива” - АД, Кнежа: вписа промени в устава на дружеството от 11.VI.2007 г.; заличава досегашния съвет на директорите в състав: Веселин Танев Дянков, Васил Георгиев Батов и Десислава Атанасова Ранчева; вписа нов съвет на директорите в състав: Васил Георгиев Батов, Десислава Атанасова Ранчева и Ангел Руменов Георгиев; вписа увеличаване на капитала на дружеството от 259 920 лв. на 779 760 лв. чрез издаване на нова емисия от 173 280 обикновени поименни акции с номинал 3 лв.
Източник: Държавен вестник (13.03.2009)

Олива АД - Кнежа свиква Годишно общо събрание на акционерите на 30.06.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година, промени в устава на дружеството, промени в капитала на дружеството.
Източник: Агенция по вписвания (27.05.2009)

Олива АД - Кнежа свиква Годишно общо събрание на акционерите на 09.07.2010. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2009 година.
Източник: Агенция по вписвания (04.06.2010)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 2804 от 30.ХI.2007 г. по ф.д. № 542/2002 вписа промяна за ”Олива“ – АД, Кнежа: вписва като изпълнителен директор и представляващ дружеството Ангел Руменов Георгиев.
Източник: Държавен вестник (04.06.2010)

Петчленен състав на Върховния административен съд потвърди окончателно решение на Комисията за защита на конкуренцията от декември 2007 година, с което се налагат санкции на 13 производители на слънчогледово олио в страната за картел при определяне на изкупната цена на маслодайния слънчоглед в страната Съдът потвърждава санкции за следните предприятия – „Калиакра” АД - 150 000 лв., „Роса” АД - 40 000 лв., „Бисер Олива” АД – 150 000 лв., „Звезда” АД – 50 000 лв., „Крис Ойл 97” ЕООД – 10 000 лв., „Олива” АД - 50 000 лв., „Гайтек Олива” ООД - 40 000 лв., „Плиска” ООД - 50 000 лв., „Нива” АД - 33 000 лв., „Ню Ойл” АД - 50 000 лв., „Папас-Олио” АД - 150 000 лв., „Златна Тракия” АД - 40 000 лв., „Зърнени храни България” АД (правоприемник на „Слънчеви лъчи България” АД) - 75 000 лв., както и санкция за Сдружение „Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България” – 5000 лв. Според ВАС е налице постигнато съгласие между независими предприятия, явяващи се преки конкуренти на пазара на слънчогледово олио относно ценовия диапазон при изкупуване на основната за производството им суровина.
Източник: Дарик радио (15.09.2010)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 48 от 2.I.2008 г. по ф.д. № 542/2002 вписа промени за ”Олива“ – АД, Кнежа: вписа оттеглянето на упълномощаването като прокурист на дружеството на Иван Иванов Вълев; заличава като прокурист Иван Иванов Вълев поради прекратяване и оттегляне на правомощията му; дружеството се представлява от изпълнителния директор Ангел Руменов Георгиев.
Източник: Държавен вестник (18.01.2011)

Фирма „Олива” АД от Кнежа е новия собственик на обявената несъстоятелност преди 6 т. Фабрика за олио „ПРИМА-М” в Полски Тръмбеш. „Олива” е броила на последния собственик „Прима-Агрохим”от Добрич 4 121 819 лева. Сделката е финализирана окончателно на 12 май 2011 г., но все още не е вписана в Търговския регистър. На 20 декември 2010 г. „Олива” чрез управителя си Ангел Руменов Георгиев става собственик на 92% от предприятието. Останалите 8% от реститути се пазаруват за 120 000 лева миналата седмица. Над 3 млн. лв. са броени за 68-те сгради на предприятието, а 1 млн. лв. за 92 дка земя на маслобойната, която назад във времето се е казвала завод „Марек” и е била сред най-големите производители на олио в България. НОВОТО ИМЕ НА ФАБРИКАТА В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ВЕЧЕ ЩЕ БЪДЕ „Олива”. В момента в предприятието кипи усилен ремонт, а сградите не са унищожени през десетте години занемаряване благодарение на намесата на общинската управа и лично на кмета Георги Чакъров, който известно време преди първия си мандат бе изпълнителен директор на въпросното предприятие. Дълго време силозите на фабриката бяха използвани само за складова база с охрана от няколко души. Преди фалита на фабриката в нея са работили над 200 души. МИНАЛОТО НА „ПРИМА-М” Е СВЪРЗАНО С ИЗТОЧВАНЕ НА НАД 7 МЛН. ЛВ. и тлъста глоба от 12 млн. лв. от Агенцията за приватизация за неспазени обещания. През 1998 г. предприятието бе продадено на бургаската фирма „Камбана” за над 3 млн. долара чрез конкурс. Собственик на „Камбана” пък бе „Хелиан Комодитис”, част от международна групировка. Въпреки продажбата дружеството така и си остана, без да бъде пререгистрирано като частна собственост, което бе разкрито от ревизия през 2000 г. Идеята била да се източва капиталът на държавната фирма и да се ползват преференции за износ на сурови слънчогледови масла без плащане на експортни такси. Същата ревизия откри и вреди за над 1, 5 млн. лв., но осъден за това нямаше. Заради 7 млн. лв. дългове през 2005 г. Окръжният съд обяви „Прима-М” в несъстоятелност, а малко след това офшорка от Кипър купи фалиралата фирма чрез добричкото дружество „Прима-Агрохим”. Сега надеждата за възраждане на маслодобивната промишленост - не само в община Полски Тръмбеш, но и в област Велико Търново, е в ръцете на „Олива”.
Източник: Борба - Велико Търново (19.05.2011)

ЕБВР финансира с 22 млн. евро "Олива" за разширяване на производството Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) отпуска заем от 22 млн. евро на "Олива"-Кнежа, за разширяване на производството, съобщиха от пресслужбата на банката. С парите от заема "Олива", който е един от най-големите производители на слънчогледово олио в България, ще построи ново съоръжение за пресоване на слънчогледовото семе, ще купи ново оборудване за извличане на олио, ще изгради нов силоз и ще подобри връзките с местните фермери. Програмата за модернизация на предприятието в Кнежа също така ще спести енергия и ще повиши преработвателната ефективност. Основни акционери в нето с почти по 50% от капитала от 2 млн. лв. са софийската "Билдком" ЕООД и "ПИК-2003" от Оряхово. 9 млн. евро от заема ще бъде капиталова инвестиция, а останалите пари ще бъдат използвани като оборотни средства. Компанията е спечелила проект по оперативна програма "Конкурентоспособност" за модернизация на производството, става ясно от годишния доклад за дейността й. Резултати на дружеството се подобряват, показват данните от финансовия отчет за 2011 г. Приходите от продажби се увеличават с над 40 процента и в края на миналата година достигат малко над 148 млн. лв. Пазарът на ЕС осигурява 58.51 на сто от постъпленията, вътрешният - 32.45%, а експортът в трети страни дава 9.04 на сто от постъпленията. Основните клиенти на компанията в чужбина са "Тампико трейдинг" от Германия, "Фюръл" от Австрия, гръцката "Хелас", италианските "Якил" и "Агротики" и др. Чистата печалба в края на 2011 г. достига 11.08 млн. лв. при 10.7 млн. лв. година по-рано. С отпускането на този заем от ЕБВР продължават инициативата си да развиват обещаващия агробизнес сектор на България, като осигуряват дългосрочно финансиране на местни производители и износители. Разрастването на агробизнес сектора, който в миналото допринасяше с много по-голям дял за брутния вътрешен продукт на България, изисква по-широк достъп до финансиране, както за капиталовите разходи, така и за подобряване на свързаната инфраструктура, смятат от ЕБВР. Европейската банка за възстановяване и развитие и отпуснала над 8 млрд. евро финансиране за проекти в областта на земеделието в региона на Централна и Източна Европа, западните Балкани, Турция и централна Азия. В България банката е инвестирала повече от 2.5 млрд. евро в над 200 проекта в различни сектори на икономиката. Общата стойност на проектите е 8 млрд., което показва, че получателите на средствата са успели да привлекат допълнително 5.5 млрд. евро, за да реализират инвестиционните си намерения.
Източник: Капитал (15.10.2012)

25 млн. евро е инвестицията на гиганта „Олива” АД във фабриката на дружеството в Полски Тръмбеш, а финансирането е на Европейската банка за развитие. Това съобщи директорът по производството на компанията Иво Иванов. Сега в предприятието се прави грандиозен ремонт и се тестват машините и съоръженията, а официалното откриване на „Олива – Полски Тръмбеш” ще бъде през лятото на 2014 г. През последните над 10 години фабриката за олио „Прима – М” смени няколко собственици, но така и не заработи и накрая бе доведена до реален фалит. „Олива” АД от Кнежа купи обявената в несъстоятелност фабрика през 2011 г. за 4 121 819 лева. Над 3 млн. лв. бяха броени за 68-те сгради на предприятието, а 1 млн. лв. за 92 дка земя на маслобойната, която назад във времето се е казвала „Марек” и е била сред най-големите производители на олио в България. Няма да се бутилира олио, суровото масло ще се рафинира в чужбина. В предприятието няма да се бутилира олио. Тук ще се прави само суровото масло, което ще се рафинира в чужбина. Основните клиенти са от Италия, Гърция и Испания. „...На територията на завода в Полски Тръмбеш няма рафинерия. Другият продукт от добиването на суровото масло е шрот, който се влага в продуктите за изхранване на животни, и основен клиент са фуражните заводи в региона и Северна България. По това перо обаче работим и за износ за различни страни в зависимост дали шротът е ниско или високопротеинов. Като в този случай най-атрактивният ни клиент е Африка”, обяснява Иво Иванов. Слънчогледът е основно български и всеки ден пред фабриката чакат десетки камиони с доставка за предприятието. „Олива” АД няма собствени слънчогледови ниви, но вече има договори с основните арендатори и фермери. Част от търговската политика на фирмата е да се стимулират кооперации, които да отглеждат слънчоглед. Сега в предприятието са готови 10 силоза за съхранение на слънчоглед и пшеница, чийто капацитет е сред най-големите у нас. „...За да развием проекта си за обновяване на изоставения маслодобивен завод, ние инвестираме и в съпътстващи производства - силози за съхранение на суровина. Сега се изгражда първият етап, който е от 10 силоза по 8000 кубика, което прави около 3800 тона слънчоглед, или 6000 тона пшеница за всеки силоз”, обяснява Иво Иванов, докато ни развежда из предприятието. За капацитета на машините са нужни по 700 - 800 тона слънчоглед на ден и това количество трябва да се осигури и да се съхрани в силозите за целогодишно производство. Оборудването е основно от Белгия Основното оборудване във фабриката е на лидера в световното производство на олио от белгия. Освен това има немски, американски и български машини. Американски са силозите, а български са машините в лющачния цех, където се разделят слънчогледовите семки от люспите. „...Реконструкцията на завода включва цялостна подмяна на съоръженията в лющачния цех, в пресовия цех и в екстракционния цех. Монтажът на първите съоръжения започна още през зимата на 2011 г., а окончателният приключи през есента на 2013 г. В момента се извършват пусково-настроечни операции, за да се напаснат машините и те да стигнат максималния си капацитет. До края на тази година или в началото на новата предстои основният екип специалисти на доставчика на машините от Белгия да докаже капацитета им, разказва производственият директор на дружеството. Търсят се специалисти от бранша с опит. Технологията в „Олива” е най-модерната не само у нас. Заради това се търсят специалисти в бранша, но с опит. Такива обаче не се намират лесно или по-точно засега няма. Според инвестиционния проект работните места ще бъдат над 120, поясни Иво Иванов. Собствениците на фабриката обаче се надяват да намерят търсените от тях специалисти, защото старата фабрика в Полски Тръмбеш е едно от петте предприятия в България, които са правили олио. Освен това мястото е стратегическо и се намира в центъра на България и близо до пристанища. В момента за директор на фабриката е избран Сашо Владимиров, който е от Бургас и е от времето на първите собственици. Търсят се електроинженери, механици, инженер-технолози и други с опит в маслодобивната промишленост. Миналото на „Прима - М” е свързано с източване на над 7 млн. Лв. и тлъста глоба от 12 млн. лв. от Агенцията за приватизация за неспазени обещания. През 1998 г. предприятието бе продадено на бургаската фирма „Камбана” за над 3 млн. долара чрез конкурс. Собственик на „Камбана” пък бе „Хелиан Комодитис”, част от международна групировка. Въпреки продажбата дружеството така и си остана, без да бъде пререгистрирано като частна собственост, което бе разкрито от ревизия през 2000 г. Идеята била да се източва капиталът на държавната фирма и да се ползват преференции за износ на сурови слънчогледови масла без плащане на експортни такси. Същата ревизия откри и вреди за над 1, 5 млн. лв., но осъден за това нямаше. Заради 7 млн. лв. дългове през 2005 г. Окръжният съд обяви „Прима - М” в несъстоятелност, а малко след това офшорка от Кипър купи фалиралата фирма чрез добричкото дружество „Прима - Агрохим”.
Източник: Борба - Велико Търново (03.12.2013)

В Кнежа чакат практика в маслена фабрика 10 единадесетокласници от професионалната гимназия по механоелектротехника "Христо Смирненски" в Кнежа биха се възползвали от дуалната система на обучение. Те са от специалността по химически технологии в хранително-вкусовата промишленост и биха се реализирали в маслената фабрика "Олива" в града. Училището е кандидатствало за одобрение от просветното министерство. "Горещо приветствам дуалната система на обучение, дано да не сме дори закъснели с въвеждането й у нас, защото това е пътят за излизане от кризата. Познавам системата още от 1996 г., когато бях на обучение за нея в Кьолн", каза директорката на гимназията Цветана Трендафилова. Възпитаниците на училището вече стажували в предприятието, където са имали изнесена учебна практика. Ако бъдат одобрени за новата система, те ще навлязат още по-дълбоко в тънкостите на занаята. Така работните им места ще бъдат гарантирани. Собствениците на фабриката също одобряват начинанието, но са в тежка ситуация, обясни г-жа Трендафилова. Затова им е нужна помощ от държавата.
Източник: Стандарт (12.08.2014)

Най-големите компании за храни и напитки: Развитие навън Инвестиции и нови пазари. Плюс нови продукти, подобрена дистрибуция, по-високи цени. Това са най-общо факторите, които определят растежа на компаниите през 2013 в традиционната класация на "Капитал" за хранителния бранш. Приходите на топ 30 дружества в сектора растат с над 10%, което поставя бранша сред малкото със силна година. Хроничен проблем за сектора става свитото потребителско търсене, както и спорът трябва ли да се регулират със закон отношенията между производители и търговски вериги. В традиция се превръща и лидерската позиция на "Папас-олио". Дружеството е основано през 1994 г., има заводи, рафинерии и складови бази за масла в Ямбол, Елхово, Балчик. Компанията оглавява класацията на "Капитал" за трета поредна година, макар че през 2013 отчита лек спад на приходите в сравнение с предходната година. "Той е резултат от намалението на цените на суровините на международните пазари с около 30%, както и на експортните цени", обясни Цветелина Пенева, финансов директор на компанията. В същото време дружеството отбелязва ръст в обема на произведената продукция, който става възможен след приключилата през 2013 модернизация на маслодобивния завод в Ямбол. Инвестицията е за над 10 млн. евро. "С нея капацитетът на предприятието за преработка на слънчоглед достига до 1200 тона на денонощие, или около 400 хил. тона на година", коментира Пенева. И уточнява, че "Папас-олио" работи основно с дългосрочни договори за големи компании в Централна и Северна Европа, които купуват както наливни, така и бутилирани масла. В секторната класация на "Капитал" влизат още четири компании за растителни масла, като "Олива" – Кнежа, е с най-голям оборот сред тях и с огромен ръст - приходите скачат почти три пъти. В края на 2012 г. Европейската банка за възстановяване и развитие отпусна на "Олива" заем от 22 млн. евро за капиталови инвестиции и за оборотни средства. Фирмата има и проект по оперативна програма "Конкурентоспособност" за модернизация на предприятието в Кнежа. "Бисер олива" в Стара Загора отчита повишен интерес към слънчогледово олио от чужбина и изнася 75% от продукцията си зад граница – в ЕС, но и в страни като Македония, Албания и Турция, Армения и дори в Австралия и Южна Корея. През октомври 2013 Комисията за защита на конкуренцията наложи санкция от 95 хил. лв. на "Бисер олива" и основните му дистрибутори на едро заради механизми на контрол при ценообразуването по веригата. По-големи продажби през 2013 отчита и "Клас олио" - с. Карапелит, Добрич. Тя е основана през 2001 г. от Кенан Йълмаз и Мерт Йълмаз. През юли миналата година компанията подписа договор за продажба на слънчогледово олио с китайската BBCA Group. През април тази година от "Клас олио" съобщиха, че са доставили първите 850 тона слънчогледово масло на китайския пазар. Нараснали приходи през 2013 отчита още една маслодобивна компания - "Роса" – Попово. Дружеството увеличи капацитета си на производство от 12 хил. литра на ден на 20 хил. литра. Растеж от нови продукти Потреблението на безалкохолни напитки през 2013 г. е 1.547 млрд. литра, което е с близо 11 млн. литра повече от предходната година и се равнява на 0.7% ръст, съобщи Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Увеличение на продажбите има при групите бутилирани води, газирани напитки и студен чай. В посока надолу е потреблението на сокове и нектари, негазирани и енергийни напитки. "Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани" отбелязва малък ръст и е вицешампион в класацията. И през 2013 компанията допълни портфолиото с нови продукти - минералната вода "Банкя PlantBottle" - в бутилки, в които до 30% от суровината е от материал на растителна основа, първият продукт със стевия на българския пазар – студен чай Nestea, Coca-Cola Zero. Още една компания за безалкохолни напитки присъства в класацията - "Девин". За 2013 пазарният дял на дружеството е 39% в стойност при бутилираните води и 4.8% на марката Frutelli в категорията "напитки от плодове", посочи Мая Герасимова, маркетинг директор на компанията. Серията Frutelli по данни на дружеството за една година е увеличила пазарния си дял два пъти. Растеж отчитат и дистрибутираните от компанията сокове Granini и енергийни напитки Red Bull. Донякъде сладко След времената на възход от 2005 до 2008 г. се наблюдава трайно намаление на потреблението на шоколадови изделия в страната и стагнация през 2011 г. Но през 2012 потреблението на шоколадови изделия отново отбелязва лек ръст от 1.5%. През миналата година общият пазар, който се оценява на близо 408 млн. лева годишно, по-скоро се запазва като стойност, но движението по сегменти е различно. "Нестле България" отчита възходящи приходи. През 2013 г. дружеството инвестира над 20 млн. лева в нови производствени линии и свързани с това дейности. Компанията произвежда своите продукти в две фабрики - в завода за шоколадови продукти и бисквити в София и в предприятието за сладолед във Варна (придобит през 2006 г.). Около 80% от производството на шоколадови изделия е предназначено за износ в повече от 30 страни в целия свят и около 30% от сладоледа предимно за Балканския регион. През миналата година дружеството смени начина си на дистрибуция. А през юни тази година "Нестле България" откри обновената си линия за производство на нов вид шоколадов десерт - Kit Kat Double Caramel. Инвестицията е на стойност 12.8 млн. лв. Фабриката в София е един от трите центъра за производство на KIT KAТ в Европа (другите са в Йорк, Обединеното кралство, и в Хамбург, Германия). "През последните десет години сме инвестирали 146 млн. лв. в България, а за периода 2012-2013 сме вложили близо 35.2 млн. лв. в страната", обобщи Хуан Карлос Пералехо, изпълнителен директор на "Нестле България". Традиционен участник в класацията е и "Амилум – България". Разградското дружество - първоначално белгийска инвестиция, а от 2000 г. част от британската Tate & Lyle, произвежда царевично нишесте, глюкозен сироп, течна декстроза и високофруктозен царевичен сироп, както и вторичните царевичен глутен, зародиш и фураж. Ръстът на приходите през 2013 е резултат от работата на новия завод за кристална декстроза. "Амилум - България" е с капацитет 1200 тона преработена царевица на ден, едно от най-модерните дружества в групата и най-голямото на Балканския полуостров, което дава работа и на 70 постоянно заети подизпълнителя. "Монделийз България" (с предишно име "Крафт фуудс") отчита 23% намаление на приходите в сравнение с класацията за 2012. Това се дължи основно на намаления износ от фабриките им за кафе и шоколад в България, докато на вътрешния пазар се отчита ръст, по-висок от средния за пазара. В страната "Монделийз България" е лидер в категорията таблети (шоколад), която се оценява на 126.2 млн. лева за 2013 г. Компанията има пазарен дял в стойност от 77.1%, а марките й са в топ 3 на най-продавания шоколад в страната. Milka e лидер с 41.1% дял в стойност, следвана от "Своге" и "Млечен". Лек спад в приходите за 2013 отчита и "Чипита България". Дружеството по традиция е лидер на пазара на кроасани с марките "7Days" и "Chipicao" със своя над 90% пазарен дял, който има от години. И през 2013 "Чипита България" предложи нови продукти: "7Days Double Ягода-Ванилия", нов детски кроасан Chipicao, три вида пай "Борсето", детски "Финети Дипс и Стикс" и др. През 2013 г. "Захарни заводи" отчита 7.4% ръст в приходите от продажби спрямо 2012 г., ръст от 17% в натура при продажбите на захар и 3% при захарните изделия. Фирмата участва в класацията и със самостоятелното си дружество "Захар". Увеличението е резултат главно от намирането на нови клиенти зад граница – компанията продава в Румъния, Холандия, Русия, Гърция, Хърватия, Германия. Консолидираният финансов резултат обаче е отрицателен и това се дължи основно на влиянието на макроикономически фактори върху пазара на захар и на етилов алкохол в Европейския съюз, обясниха от "Захарни заводи". Останалите поделения - за печат и опаковки, захарни изделия и енергия, отчитат печалба. Мес(т)ни успехи Традиционен участник в класацията е и холдингът "Белла България". Портфолиото й включва над 200 продукта - тестени, месни, млечни, маслени, които се произвеждат в седем предприятия. За 2013 г. холдингът регистрира двуцифрен ръст на износа на всички пазари и навлизане в Саудитска Арабия, Ирак, Армения и Казахстан. Търговската структура в Румъния – Unibel Nord, се нареди сред лидерите в топ 10 в годишната класация на фирмите за търговия на едро с хранителни продукти в Румъния. От създаването му досега Unibel Nord има ръст на оборота от около 20% всяка година, съобщиха от холдинга. Фокусът на "Белла България" през 2014 г. е върху развитието на бизнеса в Румъния и в Гърция, където от години има дистрибуторска мрежа - Unibel FoodHellas. Производителят на "Лудогорско пиле" - "Амета холдинг", който обединява "Пилко" – Разград, фермите на "Лудогорско пиле" и фуражен завод, също участва с консолидирания си отчет. Холдингът продава 35% от продукцията си зад граница, отчита силно присъствие на пазарите в Гърция и Румъния през 2013 и продължава да бъде международен доставчик на KFC, включително на британското поделение на веригата. И "Бони холдинг" участва с консолидираните си данни. През октомври миналата година най-големият месопреработвател в страната подписа споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие. Институцията ще отпусне 10.5 млн. евро на компанията, с които тя ще финансира средносрочната си инвестиционна програма за обновяване на свинекомплексите и месопреработвателните си мощности. Програмата предвижда покупка на ново оборудване, модернизация на съществуващи и купуване на нови свинеферми. В плановете на "Бони" за тази година влиза изграждането в Ловеч на най-голямата кланица на Балканския полуостров. Теренът е 4500 квадрата, инвестицията е за около 25 млн. евро и се очаква да бъдат разкрити и 300 нови работни места. През 2013 г. производителят на пилешко "Градус -1" постави началото на инвестиционна програма за цех за колбаси на стойност около 12 млн. лева. "Градус -1" е пионер в производството на пилешки колбаси на българския пазар и сега възнамерява да разшири производствената база в Стара Загора. Приоритет за фирмата е българският пазар, но около 50% от продукцията са за износ - разплодни яйца, еднодневни пилета и пилешко месо. "Градус -1" е част от старозагорската група "Градус" – собственост на братята Иван и Лука Ангелови, които започват бизнеса си в началото на 90-те години с производството на яйца и пилешко месо. Днес групата има фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери и предприятие за преработка на птиче месо. Сред бизнесите на двамата братя са и фирмата за слънчогледово олио "Бисер олива", а също и винарската изба "Анжелус естейт". През март тази година "АП март" - дружество на групата "Градус" и Петър Дудоленски, купи веригата магазини "Пикадили", но в сектора се твърди, че скоро ще има препродажба към гръцкия франчайзьор на "Карфур" и българския му партньор. Лек спад при бирите Българските пивовари отчетоха 57 млн. лв. инвестиции и лек спад в продажбите през 2013 г. За последните 5 години (2009 – 2013 г.) в бирената индустрия в страната са вложени общо 286 млн. лева в оборудване, производствени мощности, нови технологични линии, логистични центрове и други материални активи, съобщи Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите. Само за първото полугодие на 2014 г. пивоварните компании, членове на съюза, са инвестирали 24 млн. лева за бизнес развитие и са разширили портфолиото си с 9 нови продукта. И тази година спадът продължава - през юли Съюзът на пивоварите в България отчете 6% свиване на продажбите на българска бира заради студеното лято и увеличаващия се внос на пиво. За шеста поредна година "Загорка" e лидер, който държи близо 60% от печалбата на целия пазар на бира в България, съобщиха от компанията. По данни на фирмата делът й за 2013 по обем продажби е 30%, а по стойност – 34%. По данни на AC Nielsen за миналата година марката "Ариана" на дружеството е с пазарен дял 19.4% по обем продажби на национално ниво (или всяка пета изпита бира в страната). Бирата "Загорка" отчита 10.1% пазарен дял в обем, а продажбите на бирата Heineken отбелязват ръст от близо 20% през 2013 г. През 2013 дружеството представи новите "Ариана Радлер Грейпфрут" и Zagorka Rezerva 2013. През миналата година приключи "зеленият" проект на компанията от над 1 млн. евро с изграждането на "зелен склад" за готова продукция. Това е и първата зелена индустриална сграда в страната, както и първата сграда от такъв тип сред всички пивоварни на "Хайнекен" в цял свят. През август тази година холандският производител Heineken договори придобиването на почти пълен контрол върху пивоварната "Загорка", като изпи косвеното участие на Coca-Cola HBC. През 2013 г. другият голям производител на бира - "Каменица" - също продължи инвестиционната си политика и вложи 30.9 млн. лв. за разширяване и оптимизиране на производството, за нови технологии, в търговските операции, човешкия капитал и иновативни продукти. Марката Kamenitza Fresh повиши пазарния си дял от 23% на 36%. Kamenitza 1881 увеличи дела си от 19.1% на 19.4%, а Astika - от 9.9% на 11.7%, съобщиха от компанията. През 2013 г. Staropramen успя да стане марка №1 в премиалния сегмент от март до декeмври 2013 с 2% пазарен дял спрямо 1.4% през 2012. През юни тази година компанията навлезе в нов пазарен сегмент – сайдер. Третият голям играч в бранша - "Карлсберг България", инвестира почти 6.8 млн. лв. през миналата година в двете си пивоварни в страната, съобщиха от компанията. "Сумата включва инсталирането на нова охладителна система, която намалява консумацията на енергия, извършването на ремонтни дейности, осветление и развитие на инфраструктурата в пивоварната в Благоевград. В общия обем инвестиции влиза също реновирането и модификацията на кег линията в пивоварната в Шумен", коментира Камен Алексов, маркетинг директор на "Карлсберг България". През 2013 компанията пусна на пазара "Пиринско Радлер" и "Somersby къпина". По данни на маркетинговите агенции "Карлсберг България" е лидер в категорията "сайдер". От началото на тази година "Карлсберг България" стана официалният вносител в страната на германската Erdinger Weissbier. Производителят на алкохолни напитки "Винпром Пещера" продължи да увеличава лозовите си масиви и през 2013 г. Компанията инвестира в придобиването на нови собствени лозя, с което гроздовите й насаждения достигат 20 хил. декара. По данни на дружеството за 2006 - 2012 г. експортът бележи над 100% ръст и продукцията се продава в над 40 държави. Значително расте печалбата на фирмата. Другият голям български производител на спиртни напитки и вина - "СИС индъстрийс" отчита намаление на приходите и печалбата през 2013. Винаги с хляб и мляко "Гудмилс България" (с предишно име "София мел"), която е част от базираната във Виена GoodMills Group, е лидер на пазара на брашно в потребителски опаковки в България с около 50% дял - конкурентите са многобройни, но с присъствие под 10%. Дружеството предлага 22 специализирани вида брашна и два вида грис под марката "София мел" за B2B сегмента. Още един мелничен комплекс - "Топаз мел", влиза в топ 30 за 2013. Той е разположен в землището на с. Церковски, община Карнобат. Компанията обработва над 43 000 дка собствени земеделски земи. През годините "Топаз мел" построи и пусна в действие три мелници. Продуктите на френската група Danone в България, Чехия и Португалия вече се произвеждат от американската компания Schreiber Foods. Това стана възможно, след като производствените мощности на "Данон Сердика" и на предприятията на групата в другите две държави бяха прехвърлени на Schreiber Foods. Това е част от стратегията на Danone за оптимизиране на производствените капацитети и разходи заради спада на пазарите в Европа. Сделката не е продажба на дружеството, а само прехвърляне на мощности и производството на продукти с марка "Данон", като приходите от продажбата им ще продължат да отиват към групата, обясниха от българското поделение. Годишно "Данон Сердика" изкупува около 30 хил. тона мляко. Компанията доставя суровината си от около 30 български ферми, като в някои от тях тя прави и инвестиции за оборудване и технологии. От "Обединена млечна компания" (ОМК) съобщиха, че инвестициите в производство и собствена дистрибуция от 2007 до края на 2013 г. са почти 23 млн. лв. "ОМК има собствена дистрибуционна мрежа, с която осигурява зареждането на веригите, но и директно на 5688 по-малки обекта, което е с 550 повече от 2012 г. Затова и през 2013 г. най-голям ръст в продажбите има именно в регионите на Югоизточна и Североизточна България, в които последно са правени инвестиции", коментира Йолита Ботева, маркетинг директор. За миналата година компанията отчита 28.3% пазарен дял в обем при продажбите на прясно мляко за домакинствата (специално марката "Верея" е с 22.6%) и 37.9% дял при продажбите през търговските вериги ("Верея" е с 35.5%). При киселото мляко ОМК е с дял от 7.8% в обем при продажбите в домакинства ("Верея" е с 5.8%) и с 15.1% в търговските вериги ("Верея" - с 13.5%).
Източник: Капитал (19.09.2014)

1300 тона слънчогледова люспа тлее в маслобойната на „Олива” в Полски Тръмбеш Огнеборци пазят от пожар три дни силоза, започват проверка на самозапалването Tри дни огнеборците бдят над един от огромните силози в маслобойната на гиганта „Олива” в Полски Тръмбеш. В него 1300 тона слънчогледова люспа събота през нощта се самозапалила заради спарване. Въпросното огромно пелетизирано количество е унищожено и негодно за употреба, но все още не може да бъде извадено от металния силоз, защото във фабриката се извършва термоконтрол, обясни вчера за „Борба” производственият директор Иво Иванов. Щяло да се чака ден – два и след това люспата да се извади от склада, за да се изследват причините за инцидента. За щастие, до видим пожар не се е стигнало и реално са спасени 100 тона люспа и целият огромен силоз. Сигнал за започващия пожар е бил подаден от работници още в полунощ в събота в местната пожарна, която се намира в съседство с „Олива”. Огнеборците са използвали малки количества вода на периоди при покачване на температурата в рисковия силоз. Имало е вероятност обаче да лумне огромен пожар, който да нанесе големи вреди и на хората, които работят там. „...Започваме спешна проверка на причините за този инцидент, който не е безобиден. Предприятието като цяло отговаря на нужните противопожарни изисквания, но може да има технологичен проблем при обработката на пелетите от слънчоглед. След проверката ще направим предписание, а може да се стигне и до съставяне на акт”, каза вчера шефът на областната пожарна Красимир Кръстев. Това е първият известен инцидент, след като фабриката в Полски Тръмбеш отвори врати. Тя обаче все още не е пусната официално. 25 млн. eвро е инвестицията на гиганта „Oлива” АД във фабриката на дружеството в Полски Тръмбеш, а финансирането е на Европейската банка за развитие. В предприятието от повече от година се прави грандиозен ремонт и се тестват машините и съоръженията. През последните над 10 години фабриката за олио „Прима – М” смени няколко собственици, но така и не заработи и накрая бе доведена до реален фалит. В ПРЕДПРИЯТИЕТО НЯМА ДА СЕ БУТИЛИРА ОЛИО. Тук ще се прави само суровото масло, което ще се рафинира в чужбина. Основните клиенти са от Италия, Гърция и Испания. Другият продукт от добиването на суровото масло е шрот, който се влага в продуктите за изхранване на животни, и основен клиент са фуражните заводи в региона и Северна България. Още в края на 2013 г. тук бяха готови 10 силоза за съхранение на суровина, а съоръженията са основно от Белгия. ПОРТУГАЛЕЦ Е НОВИЯТ ДИРЕКТОР НА ПРЕДПРИЯТИЕТО Още миналата година акционерното дружество от Кнежа „Олива” АД на 47-годишния Ангел Георгиев търсеше специалисти в бранша, каквито се оказа, че у нас се намират трудно. По финансирания от банка проект в Полски Тръмбеш на собствениците бяха нужни над 120 работници и специалисти. Заради липсата на кадри в бранша от няколко месеца фабриката в Полски Тръмбеш се управлява от 34-годишен португалец, който е назначен за директор, научи още „Борба” вчера. Карло Матош идва у нас от Румъния, където е управлявал такава фабрика за производство на сурово олио. Младият португалец засега живеел във Велико Търново заедно с приятелката си румънка.
Източник: Борба - Велико Търново (20.11.2014)

Португалец управлява фабриката за сурово масло в Полски Тръмбеш 33-годишният Карло Матуш е инженер-химик и преди да бъде поканен у нас, е построил такъв завод в румънския град Лехлиу Гара. Карло е директор в Полски Тръмбеш от няколко месеца, но вече говори сносно български. Живее във В. Търново и прие да даде първото си интервю пред в. „Борба“. Карло е роден в град Коимбра, където и сега живеят родителите и сестра му. За последно си е ходил в отпуск този юли, а роднините се гордеят с него, защото е доста известен в родината си. Още като малък обичал химията и завършва университета в родния си град. Една година работи в завод за биодизел на мултинационална компания, която се занимава и с производство на вятърни централи, соларни панели, строителство и какво ли още не, разказва Карло. ПРЕДИ 7 ГОДИНИ МОЩНАТА ФИРМА РЕШАВА ДА ИНВЕСТИРА В РУМЪНИЯ и кани Карло да стане директор на бъдещия завод на „Прийо“. Освен в Румъния компанията инвестира в Бразилия и Африка. Португалският специалист приема офертата за Румъния. „…Започнах от гола поляна и фабриката бе готова за няколко години. После част от нея бе продадена на американска компания. Сега там работят 220 души и се произвежда сурово масло от соя, рапица и слънчоглед, както и биодизел. Тази фабрика е най-голямата на Балканите, има три линии и е пет пъти по-голяма от завода в Полски Тръмбеш. Не ми беше лесно, но явно съм се справил добре, след като собственикът на „Олива“ Ангел Георгиев ме покани при вас“, казва Карло и признава, че е дошъл тук не само заради по-голямата заплата, но и защото България му харесва повече. След като премислил офертата на Ангел Георгиев, той хванал самолета от Букурещ и се озовал в София, а после в Полски Тръмбеш. 25 МЛН. ЕВРО ИНВЕСТИЦИИ И НАЙ-МОДЕРНАТА ТЕХНОЛОГИЯ В СВЕТА С ИНВЕСТИЦИИ ОТ 25 МЛН. ЕВРО. ФАБРИКАТА НА „ОЛИВА“ ВЪЗКРЪСНА ВЪРХУ РУИНИТЕ НА СЪСИПАНАТА от приватизацията фабрика за олио в градчето. Днес тук се преработват огромни количества семена и се дава хляб на 100 души. „…Мога да кажа, че технологията за преработка на семената, от които се извлича сурово масло, е най-модерната в света. Техниката е белгийска. Семките се делят по големина, люспите се белят и от част от тях се прави пара, която се ползва в производство и намалява с над 50% разходите. Големите семки се пласират за консумация, от останалото правим и пелети. Рафинирането на маслото се извършва на други места и най-вече отива за износ“, споделя още Карло Матуш. СМЕНЕНО Е ПОЧТИ ЦЯЛОТО СТАРО ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ, складовата база за съхранение на семената е за 80 000 тона. Съвсем наскоро пък е бил подменен котелът за парата, който е бил от старата фабрика и на над 40 години. Новият произвежда 12 тона пара на час и е бил монтиран с огромен кран, докаран в Полски Тръмбеш от Бургас. Котелът е българско производство на „Промишлена енергетика“ във Варна. Заради модерните технологии работната ръка е сведена до минимум, но все пак 70% от работниците са от Полски Тръмбеш, казва Карло Матуш. Като във всяко такова производство и тук обаче търсят качествени инженери, каквито у нас се намират все по-рядко. ДИРЕКТОРЪТ ОТ ПОРТУГАЛИЯ НЕ ЗНАЕ ДАЛИ ЩЕ НАПУСНЕ БЪЛГАРИЯ. Той казва, че светът днес е малък и с много пътуващи хора. Най-голямата изненада за него до този момент у нас била срещата му с жена, родена в Полски Тръмбеш, която била омъжена от 40 години в Португалия за португалец. Ива де Силва скоро си идвала в родния край и когато чула, че тук има португалец, го издирала и сега били приятели.
Източник: Борба - Велико Търново (21.08.2015)

33-годишен инженер-химик от Португалия управлява маслобойната в Полски Тръмбеш. Карло Матоуш е начело на завода за преработка на семена за сурово масло. Преди да оглави предприятието у нас, е построил такъв завод в румънския град Лехлиу Гара. Фабриката на "Олива" АД в Полски Тръмбеш е с планирани инвестиции за 25 млн.евро. Маслобойната бе възродена от съсипана от приватизацията фабрика за олио в градчето. В завода сега се преработват огромни количества семена и се дава хляб на 100 души. Карло Матоуш обяснява, че технологията за преработка на семената, от които се извлича сурово масло, е най-модерната в света.Техниката е белгийска.Семките се делят по големина, люспите се белят и от част тях се прави пара,която се ползва в производство и намалява над 50% от разходите.Едрите семки се пласират за консумация, а от останалото се добиват пелети.Рафинирането на маслото се извършва на други места и най-вече отива за износ. Старото технологично оборудване в предприятието е напълно подменено. Складовата база за съхранение на семената е за 80 000 тона.Съвсем наскоро пък е бил подменен котелът за парата,който е бил на над 40 г.
Източник: Труд (21.08.2015)

РЕГАЛ 500+ Годишното производство на ядки и сушени плодове е 150 млн. лева Шест са по-големите компании с оборот от по над 10 млн. лева всяка Продажбите на ядки и сушени плодове, произведени в България за 2014 г., са за почти 147 млн. лева. Делът на износа от тази сума е 35%. Основните групи в категорията са четири - фъстъци, черупкови плодове и други семена и ядки, сушено грозде, други сушени плодове и смеси от тях. С най-голяма тежест са черупковите плодове, което включва и слънчогледовите семки. Продажбите им в стойност през миналата година са за 116 млн. лева (80% дял в категорията). На черупковите плодове се падат 80% от приходите от износ в категорията общо. На второ място и като обем, и като стойност се нареждат фъстъците. Те са донесли на своите производители приходи от 18.5 млн. лева през 2014 г., като износът е едва 13% от количествата. Единствено сушените плодове и смесите от тях (включително и миксовете с ядки) имат ръст в стойност през миналата година от 8.6%. При тях износът нараства с 30%, като на него се падат 72% от оборотите в сегмента. Продажбите на производителите от топ 25 са почти 137 млн. лева, или 93% от оборота в цялата категория. Шест от компаниите имат приходи от продажби на ядки и сушени плодове от над 10 млн. лева всяка. По-големите в сектора Лидер в категорията на ядките и сушените плодове през 2014 г. е "Виктория нутс" с малко над 16 млн. лева продажби общо и ръст спрямо предходната година от почти 14%. Регистрираното в София дружество е собственост на Христо Васевски и е специализирано в производството и търговията с печени и сурови ядки, сушени плодове и шоколадови дражета. Фирмата е позната на пазара с марките си Rois и ChocoFIX. Продава продуктите си главно на вътрешния пазар, като износът й за годината е 4.9 млн. лева, или около една трета от произведените количества. Със същия ръст и близки по размер приходи е ЕТ "Джили сой - Джихангир Ибрям", Дулово. Фирмата е създадена от Джихангир Фаик Ибрям през 1991 г. Изнася 86% от продукцията си – главно тиквени и слънчогледови семки. Традиционни дестинации са Германия, САЩ, Мексико, Украйна, Саудитска Арабия и др. Водещ продукт на едноличния търговец е печеният черен слънчоглед за консумация. "Джили сой" има добре развита дистрибуторска мрежа в Североизточна България. Търговските й марки са Djili Soy, DJUNI nuts и DJULIESCU. В класацията от миналата година има разместване. Заемащите водещи позиции през 2013 г. "Олива" - Кнежа, и "Роса" - Попово, отстъпват лидерството. "Олива" отива на трето място, а "Роса" - на шесто. И за двете компании, чиято основна дейност е производството на олио, ядките са съпътстващ бизнес, свързан с технологичния процес. "Олива" прави оборот главно от слънчогледово олио (103.5 млн. лв.), което формира 55% от общите му продажби. В категорията произвежда белени слънчогледови семки, предназначени основно за пекарството, които изцяло се изнасят. През 2014 г. има приходи от продажба на ядки в размер на почти 15 млн. лв. Основен акционер в основаното през 2002 г. в Кнежа дружество е "Билдком", собственост на Ангел Георгиев, което през декември миналата година придобива акциите на "ПИК 2003" и увеличава дела си в капитала на "Олива" от 49.66% на 99.36%. На четвърта позиция е "Ядки Детелина", собственост на Детелин Винчев. Компанията отчита почти 6% спад на продажбите в категорията спрямо 2013 г. до 13 млн. лв. Фирмата е създадена през 1989 г. в Севлиево. Специализирана е в производството и търговията с печени и сурови ядки и сушени плодове с марки Detelina’s Nuts, Detelina’s Seeds и Detelina’s Fitness. Продукцията й се продава изцяло на вътрешния пазар. Със забележителен ръст на продажбите от 54% до 11.7 млн. лева на следваща позиция в класацията е "Корона М" (марка Korona), Стара Загора. Дружеството работи само за вътрешния пазар и предлага всички видове ядки, пуканки, пелети, карамелизирани изделия и шоколадови дражета. Едноличен собственик е Милен Петров. В анализираната категория "Роса" (шеста позиция) произвежда само белени слънчогледови семки на едро, които се изкупуват от преработватели. От разбивката по продуктови категории за 2014 г. се вижда, че ядките за консумация формират 23% от общите й приходи, които са на стойност 45.6 млн. лв. Миналогодишните продажби на продукти в категорията са по-малко с 31%. И по-малките На седма позиция, първо под границата от 10 млн. лева, се нарежда "Керпи". Продажбите на дружеството, създадено през 1997 г. в Павликени, намаляват с цели 52% през 2014 г. до 6.2 млн. лева. Дейността на предприятието включва почистване и калиброване на семена, печене и пакетиране на ядки, слънчогледови и тиквени семки. Успешен съпътстващ бизнес е производството на пелетите за горене от слънчогледовата люспа, отпадък от основното производство. Собственик на фирмата е Деян Драгиев. В топ 25 на ядките попада и дружеството на Спиридон Панайотов "Елит – П" с 5.4 млн. лева продажби през 2014 г. (ръст на годишна база от почти 13%). Фирмата произвежда и дистрибутира ядки на територията на цялата страна, изнася малки количества за Румъния и Гърция. Централният офис и производствената база се намират в Пловдив. Продуктите се предлагат под марката "Елит". Почти 50% ръст на продажбите в стойност извеждат "Братя Пепеч" нагоре в класацията спрямо миналата година, когато е на 16-о място. Дружеството е създадено през 1993 г. от Хасан Муса и производството се намира в село Поройно, община Дулово. Предлага сурови и печени семки и ядки, пакетирани за краен потребител. Над 80% от продуктите са за износ в Близкия изток, Северна Америка и Европа. В класацията присъства и преработвателят на череши "Куминяно фрут". През миналата година дружеството отчита голям ръст от 31% на продажбите на сушени плодове, като приносът им в общия оборот на компанията е 13.5%. Както и останалите производства на дружеството, собственост на италианци, произведените количества сушени плодове се изнасят почти изцяло. Спад на продажбите с 32% до 3.8 млн. лв. отчита през миналата година "Гривас". Компанията е създадена през 1991 г. от братята Димитър, Коста и Никола Гривови. Първоначално е регионален играч - един от първите в този сектор в страната. Постепенно натрупва капацитет и развива пазара си. Докато през 2011 г. 40% от продукцията на "Гривас" отиват за износ предимно за Балканите, днес отчетените продажби зад граница са нула. Друга компания, чиито продажби намаляват, е "Великов и ко", основана през 1991 г. в град Сливо поле, област Русе. Семейната фирма е специализирана в отглеждането и производството на слънчогледови, тиквени семки и ядки, които предлага под търговската марка "Солей". Пред 2014 г. дружеството отчита почти 21% по-малко продажби спрямо година по-рано. С 26% намалява и износът, на който през отчетната година се падат почти 86% от продукцията. Производителят на Huligan – "Дъ Бейкърс", е на 13-о място в класацията. Компанията е създадена под името "Каменски и синове" през 1996 г. в Шумен. Първоначално се занимава само с дистрибуция на ядки, а по-късно изгражда собствена фабрика. През 2014 г. дружеството е продало ядки за 3.7 млн. лева (7.8% спад на годишна база) почти изцяло на вътрешния пазар. Собственици на предприятието в съдружие са "Каменски инвест" и три физически лица с фамилията Каменски. С голям процент са паднали и продажбите на "Кронос" (-64%). Дружеството е създадено през 1996 г. от братята Атанас и Георги Батакови. Към днешна дата акционери са "Кронос инвестмънт груп" и регистрираната на Сейшелите "Хаус маркетинг". Компанията има производство в Сливен и дистрибуционно крило ("Кронос дистрибюшън") в София. Ядките се предлагат под марките "Кронос" и серията сурови ядки Diet nut Body balance. Извън категорията дружеството присъства на пазара с нектари на морковена основа Berry, енергийната напитка Grizzly и насипно кафе "Българска кафе компания". Останалите компании в топ 25 на производителите на ядки и сушени плодове са "Оргеник фууд", "Вкусна ядка", "Ивтони-Шопов", "Серена", "Три", "Български орех", "Балчо агро продукт", "Натура фит", "Струма фрут", ЕТ "Никон - Николай Николов", "Торнадо комерс". С най-голям ръст сред изброените компании е "Серена" – 58% увеличение на продажбите спрямо 2014 г. до 2.5 млн. лв.
Източник: Капитал (21.12.2015)

Един голям играч с приходи над 100 млн. лева при олиото Продажбите на олио в България се оценяват на около 468 млн. лева за 2014 г. (13% ръст спрямо предходната година). Тази сума обхваща продажбите на класическото слънчогледово масло (рафинирано и сурово) без продуктите, съпътстващи производството на олио, като кюспета и други твърди остатъци, брашно от маслодайни семена или плодове и др. Почти 65% от приходите в категорията са от износ. Компаниите с продажби от основна дейност за над 10 млн. лева в сектора са 11, а приходите на производителите в топ 25 са 458 млн. лв. От дружествата 18 формират целия износ в категорията. Изминалата година бе много добра за "Олива" АД. Най-големият производител на олио в България отчита 338 млн. лева приходи от цялата си дейност и нетна печалба 20 млн. лева. На продажбата на олио се падат 128 млн. лв. от общите (ръст с цели 63% спрямо година по-рано). Това прави пазарен дял от 27%. Почти цялото произведено олио е реализирано зад граница. С този резултат дружеството успя да измести от лидерското място в класацията на "Капитал 100" "Папас олио", която три години поред оглавяваше топ 20 за сектора на храните и напитките. За периода от 2011 до 2014 г. продажбите на "Олива" нарастват близо четири пъти, което според компанията е резултат от активна инвестиционна програма. Основен акционер в основаното през 2002 г. в Кнежа дружество е "Билдком" ЕООД, собственост на Ангел Георгиев, което през декември м.г. придобива акциите на "ПИК 2003" ЕООД и увеличава дела си в капитала на "Олива" от 49.66% на 99.36%. Минимален спад на продажбите от малко под 2% до 54 млн. лв. в категорията за 2014 г. отчита "Клас олио" ЕООД. Делът на износа в тази сума е 39%. Компанията е основана през 2001 г. от Кенан Йълмаз и Мерт Йълмаз, а към днешна дата едноличен собственик на капитала е Нерин Йълмаз. Производствената база се намира в с. Карапелит край Добрич. Дружеството има дневен капацитет 200 хиляди литра олио. Основната му дейност е изкупуване и преработка на маслодайни семена, производство на сурови и рафинирани масла и съпътстващи продукти - шрот, мастни кисeлини и др. Продажбите на олио, реализирани от "Бисер олива" АД, Стара Загора, намаляват през 2014. Дружеството отчиташе траен ръст на приходите през трите години преди последната, но през миналата резултатът е различен – 15.5% по-малко приходи от основния продукт - олиото. Износът покрива пазарите в ЕС, в близки до България трети страни и в по-далечни страни като Австралия и Южна Корея, твърдят от компанията. Съотношението между продажбите на външния и вътрешния пазар е 59% в полза на външния. За миналата година обаче приходите от експорт на слънчогледово олио са намалели с почти 50%. Акционери в дружеството са "Рисойл" S.A., Швейцария, с 48.9%, "Бисер Олива – 98" АД с 27.6%, "Градус-1" ООД, Стара Загора, с 21.2%, и физически лица. С 214% отличник по ръст на продажбите през 2014 г. е пазарджишката "Марица олио" АД - производител на сурово слънчогледово масло и слънчогледов шрот. Дружеството е продало през миналата година слънчогледово олио за 41 млн. лева, като делът на експорта в тези приходи е 61%. Компанията, основана през 2003 г., е собственост на братята Васил и Георги Марин. Двамата също така са арендатори или собственици на над 30 000 дка земя в общините Димитровград и Стара Загора. "Папас олио" АД също отчита силна година по продажби в категорията на фона на спада в общите й приходи с 36% до 242 млн. лв. ("Капитал 100") . Основаното през 1994 г. дружество е продало слънчогледово масло (рафинирано и сурово) за почти 31 млн. лв., с което постига ръст от 166%. Почти половината от продажбите са реализирани зад граница. Дъщерни дружества на компанията са "Зърнени храни 99" ЕАД (производство на селскостопански продукти и съхранение на зърно), "Папас мел" ЕАД (производство на брашна) и съхранение на зърно, "Папас Винекс" АД (производство на вина и спиртни напитки) и Granturko, Одрин, Турция (съхранение и търговия със зърнени и маслодайни култури). Дружеството има рафинерии в Ямбол, Балчик и инсталация за производство на студенопресовани растителни масла в Бяла Слатина. Главни акционери в компанията са "Сент Жеран" ЕООД с 53% и "Агро – Лега" ЕООД с 31%. Почти 27% по-високи приходи е постигнало регистрираното в Балчик дружество "Сън фуудс" ЕООД с едноличен собственик на капитала Стефан Стефанов. След като компанията се нареди на челна позиция в класацията на най-динамичните през 2012 г. на "Капитал 100", през 2013 г. тя регистрира спад на продажбите. Интересен факт, който се вижда от отчетите на дружеството, е, че докато през 2013 г. всички приходи идват от продажби на вътрешния пазар, през миналата година компанията е работила изцяло за износ. Почти изцяло зад граница е реализирала продукцията си и следващата компания в класацията - "Звезда" АД, Долна Митрополия, която през 2009 г. стана собственост на македонската "Брилянт". Към днешна дата основен акционер в дружеството е "Звезда 97" АД (73%), а "Брилянт" държи 21% от акциите. Приходите на дружеството намаляват минимално спрямо 2013 г. (2%). През 2014 г. компанията е вложила 700 хил. лева в изграждане на нови производствени мощности и оборудване, като планира да продължи инвестициите си и тази година със строителството на два нови цеха. Оборотът на "Олимекс" ООД, Видин, нараства постепенно за годините от 2011 до 2013, но през миналата година намалява с 18% до 18 млн. лева. Приходите са от реализация на слънчогледово олио, от които 82% от износ (Македония, Албания, Косово, Сърбия, Хърватия, Турция, Румъния и Гърция - по информация от сайта на компанията). Дружеството е създадено през 1995 г. като семейна фирма. Негов управител и собственик е Адриян Александров. Рязко се изкачва в класацията базираното в Лясковец "Кехлибар" ООД, което произвежда сурово слънчогледово олио, извършва търговия със земеделски продукти и преработва суровини. Ръст на продажбите от 65% нареждат дружеството в топ 10 по приходи в категорията. Компанията е единствената от първите десет, която за 2014 г. има оборот само на вътрешния пазар. Собственици на фирмата в съдружие са Светломир Тодоров и Илия Тодоров. През 2014 г. "Кехлибар", която към този момент притежава 50% от "Екстракт ойл" ООД, Лясковец, придобива и останалата половина от дружеството, специализирано в производството на растителни масла и мазнини. Въпреки че се изкачва с две стъпала в класацията, "Фаустина груп" ООД отчита лек спад от 4% в оборота си за 2014 г. Компанията работи основно за вътрешния пазар, като е една от трите в топ 25, които са преработили по-големи количества продукция на ишлеме. Собственик на монтанското дружество е Красимир Дренчев. От 2008 г. "Фаустина груп" развива износ на олио и шрот за Гърция и Албания, но според отчета й за 2014 г. делът на експорта в продажбите на олио е едва 4%. На вътрешния пазар фирмата предлага марката "Ралица", наложена успешно в Северозападна България. "Астра Биоплант" ЕООД, Русе, също попада в групата на производителите с приходи за 2014 г. над 10 млн. лева от продажбата на олио. Продажбите в категорията обаче формират едва 7% от общите приходи на компанията. Основната дейност на създаденото през 2007 г. дружество е производството на биодизел. Фирмата произвежда по-скоро като съпътстваща дейност рапично, слънчогледово и соево масло, глицерин и шрот, от продажбата на които през миналата година е получила 16 млн. лева (от които 10 млн. лв. се падат на слънчогледовото олио). Почти цялото количество произведено олио е реализирано извън страната. Едноличен собственик на капитала на дружеството е "Астра финанс" ЕООД, което от своя страна е собственост на регистрираното в Кипър "Супербтрейд консултинг лимитид". На останалите 14 компании се падат едва 11.5% от продажбите в топ 25. От тях най-голям ръст на приходите в категорията – 149%, отчита "Ултрамекс" ЕООД. Производствената база на дружеството се намира в Ямбол, а то е собственост на регистрирания в Амстердам, Холандия, фонд "Импала инвест", който притежава "Белла България". Най-голям спад от 47% отбелязва "Роса" АД, Попово, което миналата година заемаше осмо място в класацията с приходи от продажба на олио от 13.7 млн. лева, а сега е на 13-о. /regal.bg
Източник: Други (21.12.2015)

Двадесет и петте най-големи компании износители в изследването "Регал 500+" са реализирали продажби на пазари извън страната за 963 млн. лева общо през 2014 г. Това е 48% от общите задгранични продажби в анализираните продуктови категории. Поради липса на данни класацията не включва компаниите от млечния сектор и "Монделийз България холдинг" АД, което през 2013 г. е било на втора позиция сред износителите. Лидерът от 2013 г - "Олива" АД, регистрира ръст на експорта от 60% до 135.3 млн. лева и затвърждава първото си място и през 2014 г. Компанията изнася основно олио, но и слънчогледово семе. В класацията има още пет производителя на слънчогледово олио. При двете компании, фигурирали в топ 25 и през 2013 г., данните показват спад: при "Бисер олива" АД (12) намалението е от 66% до 28.5 млн. лева, а при "Звезда" АД (16) - с 5.8% до 21.9 млн. лева. За сметка на това сред най-големите износители през 2014 г. се подреждат "Сън фуудс" ЕООД (11) , "Марица олио" АД (14) и "Клас олио" ЕООД (17). Производството на захарни и шоколадови изделия е представено от "Нестле България" АД (2) с ръст на задгранични продажби от 21.5% до 101.4 млн. Лева. Ръст от 21% има и в приходите на другата компания от сектора - "Захарни изделия Варна" ЕООД (19), до 18.6 млн. лева. Производителят на кроасани "Чипита България" АД (3) e с приходи от задгранични продажби за 82.9 млн. лева – с 1.2% повече, отколкото предходната година. Няколко икономически сектора са представени от по една компания. Особено впечатляващ е ръстът в задграничните продажби на "Фикосота" ООД (4). Те се увеличават с 33.7% до 76.8 млн. лева през 2014 г. Компанията произвежда хартиени изделия, перилни и почистващи препарати, сапуни и шампоани. Дъщерната й фирма при храните "Итал фууд" ЕАД (10) също има ръст от 33.5% до 28.8 млн. лева. През 2014 г. продажбите на ароматизатори на "Дзобеле България" ЕООД намаляват с 15.5% до 68.9 млн. лева. Компанията работи само за износ и въпреки спада остава петият най-голям износител от България. Вторият голям играч при ароматизаторите - "Балев корпорейшън" ЕООД (21), завършва годината с ръст от 4.5% до 17.3 млн. лева. Общият резултат е, че продажбите в категорията намаляват с почти 10% Производителите на пилешко месо са представени от "Пилко" ЕООД (6) със задгранични продажби за 56 млн. лева. Няма данни за износ на компанията през 2013 г. В топ 25 на износителите влизат и трите водещи фирми при преработените плодове. "Агри България" ЕООД (7), дъщерно на Ferrero Group, завършва годината с приходи за 37.8 млн. лева – с 1.6% по-малко, отколкото предходната. С износ за 23 млн. лева е "Куминяно фрут" ООД (15) - ръст от 7%. И двете компании преработват череши като суровина за сладкарската индустрия. Увеличение на приходите от продажби в чужбина с 3.7% до 16.2 млн. лева има и при най-големия производител на компоти от праскови в страната - "Фрукто Сливен" АД (24). Производството на патешко, гъше месо и гъши черен дроб е представено в класацията от три компании. Изглежда, че 2014 г. не е била от най-добрите за този бизнес. Най-големият износител "Брезово" АД (8) регистрира спад от 4% до 31.5 млн. лева. С толкова са намалели и продажбите на "Алианс агрикол алаг" ООД (22) - до 16.8 млн. лева. Ръст от 3% до 25.99 млн. лева се наблюдава при "Галус-2004" ЕООД (13). Две фирми представят преработката на зеленчуци. "Палиррия България" ЕАД (9) e с ръст на приходите от 21% до 29.2 млн. лева. Компанията декларира продукцията си в групата на готовите ястия, но те са основно на зеленчукова основа. На 25-а позиция е вторият най-голям производител на зеленчукови консерви в България - "Конекс Тива" ООД. Продажбите на компанията зад граница през миналата година намаляват с 2.4% до 15.3 млн. лева. Експортното лице на козметичните производители в Топ 25 е "Рубелла бюти" АД (18) със задгранични продажби за 20.97 млн. лева, които са с 12.5% повече, отколкото през 2013 г. Най-големият износител при алкохола е "Винпром Пещера" АД (20) с приходи за 18.34 млн. лева и ръст от 7.7% спрямо предишната година. А най-голям износител на червени меса е "Агрокомерс - 98" ЕООД с продажби за 16.2 млн. лева. Компанията е основен производител на агнешко месо и има почти пълен монопол при износа му от България. През 2014 г. дебютира сред 25-те най-големи износителя на 23-а позиция. Проблемите на руския пазар и лошата реколта от грозде през миналата година изваждат от топ 25 две компании от винения бранш - ЕТ "Ивена комерс-Валентин Шотев", която през 2013 г. е била 19-а в класацията с продажби за 16.8 млн. лева, и "Винекс Славянци" АД с продажби за 15.3 млн. лева – 25-а през 2013 г. Другата отпаднала фирма е износителят на олио "Олимекс" ООД.
Източник: Други (22.12.2015)

Продажбите на ядки и сушени плодове, произведени в България за 2014 г., са за почти 147 млн. лева. Делът на износа от тази сума е 35%. Основните групи в категорията са четири - фъстъци, черупкови плодове и други семена и ядки, сушено грозде, други сушени плодове и смеси от тях. С най-голяма тежест са черупковите плодове, което включва и слънчогледовите семки. Продажбите им в стойност през миналата година са за 116 млн. лева (80% дял в категорията). На черупковите плодове се падат 80% от приходите от износ в категорията общо. На второ място и като обем, и като стойност се нареждат фъстъците. Те са донесли на своите производители приходи от 18.5 млн. лева през 2014 г., като износът е едва 13% от количествата. Единствено сушените плодове и смесите от тях (включително и миксовете с ядки) имат ръст в стойност през миналата година от 8.6%. При тях износът нараства с 30%, като на него се падат 72% от оборотите в сегмента. Продажбите на производителите от топ 25 са почти 137 млн. лева, или 93% от оборота в цялата категория. Шест от компаниите имат приходи от продажби на ядки и сушени плодове от над 10 млн. лева всяка. По-големите в сектора Лидер в категорията на ядките и сушените плодове през 2014 г. е "Виктория нутс" с малко над 16 млн. лева продажби общо и ръст спрямо предходната година от почти 14%. Регистрираното в София дружество е собственост на Христо Васевски и е специализирано в производството и търговията с печени и сурови ядки, сушени плодове и шоколадови дражета. Фирмата е позната на пазара с марките си Rois и ChocoFIX. Продава продуктите си главно на вътрешния пазар, като износът й за годината е 4.9 млн. лева, или около една трета от произведените количества. Със същия ръст и близки по размер приходи е ЕТ "Джили сой - Джихангир Ибрям", Дулово. Фирмата е създадена от Джихангир Фаик Ибрям през 1991 г. Изнася 86% от продукцията си – главно тиквени и слънчогледови семки. Традиционни дестинации са Германия, САЩ, Мексико, Украйна, Саудитска Арабия и др. Водещ продукт на едноличния търговец е печеният черен слънчоглед за консумация. "Джили сой" има добре развита дистрибуторска мрежа в Североизточна България. Търговските й марки са Djili Soy, DJUNI nuts и DJULIESCU. В класацията от миналата година има разместване. Заемащите водещи позиции през 2013 г. "Олива" - Кнежа, и "Роса" - Попово, отстъпват лидерството. "Олива" отива на трето място, а "Роса" - на шесто. И за двете компании, чиято основна дейност е производството на олио, ядките са съпътстващ бизнес, свързан с технологичния процес. "Олива" прави оборот главно от слънчогледово олио (103.5 млн. лв.), което формира 55% от общите му продажби. В категорията произвежда белени слънчогледови семки, предназначени основно за пекарството, които изцяло се изнасят. През 2014 г. има приходи от продажба на ядки в размер на почти 15 млн. лв. Основен акционер в основаното през 2002 г. в Кнежа дружество е "Билдком", собственост на Ангел Георгиев, което през декември миналата година придобива акциите на "ПИК 2003" и увеличава дела си в капитала на "Олива" от 49.66% на 99.36%. На четвърта позиция е "Ядки Детелина", собственост на Детелин Винчев. Компанията отчита почти 6% спад на продажбите в категорията спрямо 2013 г. до 13 млн. лв. Фирмата е създадена през 1989 г. в Севлиево. Специализирана е в производството и търговията с печени и сурови ядки и сушени плодове с марки Detelina’s Nuts, Detelina’s Seeds и Detelina’s Fitness. Продукцията й се продава изцяло на вътрешния пазар. Със забележителен ръст на продажбите от 54% до 11.7 млн. лева на следваща позиция в класацията е "Корона М" (марка Korona), Стара Загора. Дружеството работи само за вътрешния пазар и предлага всички видове ядки, пуканки, пелети, карамелизирани изделия и шоколадови дражета. Едноличен собственик е Милен Петров. В анализираната категория "Роса" (шеста позиция) произвежда само белени слънчогледови семки на едро, които се изкупуват от преработватели. От разбивката по продуктови категории за 2014 г. се вижда, че ядките за консумация формират 23% от общите й приходи, които са на стойност 45.6 млн. лв. Миналогодишните продажби на продукти в категорията са по-малко с 31%. И по-малките На седма позиция, първо под границата от 10 млн. лева, се нарежда "Керпи". Продажбите на дружеството, създадено през 1997 г. в Павликени, намаляват с цели 52% през 2014 г. до 6.2 млн. лева. Дейността на предприятието включва почистване и калиброване на семена, печене и пакетиране на ядки, слънчогледови и тиквени семки. Успешен съпътстващ бизнес е производството на пелетите за горене от слънчогледовата люспа, отпадък от основното производство. Собственик на фирмата е Деян Драгиев. В топ 25 на ядките попада и дружеството на Спиридон Панайотов "Елит – П" с 5.4 млн. лева продажби през 2014 г. (ръст на годишна база от почти 13%). Фирмата произвежда и дистрибутира ядки на територията на цялата страна, изнася малки количества за Румъния и Гърция. Централният офис и производствената база се намират в Пловдив. Продуктите се предлагат под марката "Елит". Почти 50% ръст на продажбите в стойност извеждат "Братя Пепеч" нагоре в класацията спрямо миналата година, когато е на 16-о място. Дружеството е създадено през 1993 г. от Хасан Муса и производството се намира в село Поройно, община Дулово. Предлага сурови и печени семки и ядки, пакетирани за краен потребител. Над 80% от продуктите са за износ в Близкия изток, Северна Америка и Европа. В класацията присъства и преработвателят на череши "Куминяно фрут". През миналата година дружеството отчита голям ръст от 31% на продажбите на сушени плодове, като приносът им в общия оборот на компанията е 13.5%. Както и останалите производства на дружеството, собственост на италианци, произведените количества сушени плодове се изнасят почти изцяло. Спад на продажбите с 32% до 3.8 млн. лв. отчита през миналата година "Гривас". Компанията е създадена през 1991 г. от братята Димитър, Коста и Никола Гривови. Първоначално е регионален играч - един от първите в този сектор в страната. Постепенно натрупва капацитет и развива пазара си. Докато през 2011 г. 40% от продукцията на "Гривас" отиват за износ предимно за Балканите, днес отчетените продажби зад граница са нула. Друга компания, чиито продажби намаляват, е "Великов и ко", основана през 1991 г. в град Сливо поле, област Русе. Семейната фирма е специализирана в отглеждането и производството на слънчогледови, тиквени семки и ядки, които предлага под търговската марка "Солей". Пред 2014 г. дружеството отчита почти 21% по-малко продажби спрямо година по-рано. С 26% намалява и износът, на който през отчетната година се падат почти 86% от продукцията. Производителят на Huligan – "Дъ Бейкърс", е на 13-о място в класацията. Компанията е създадена под името "Каменски и синове" през 1996 г. в Шумен. Първоначално се занимава само с дистрибуция на ядки, а по-късно изгражда собствена фабрика. През 2014 г. дружеството е продало ядки за 3.7 млн. лева (7.8% спад на годишна база) почти изцяло на вътрешния пазар. Собственици на предприятието в съдружие са "Каменски инвест" и три физически лица с фамилията Каменски. С голям процент са паднали и продажбите на "Кронос" (-64%). Дружеството е създадено през 1996 г. от братята Атанас и Георги Батакови. Към днешна дата акционери са "Кронос инвестмънт груп" и регистрираната на Сейшелите "Хаус маркетинг". Компанията има производство в Сливен и дистрибуционно крило ("Кронос дистрибюшън") в София. Ядките се предлагат под марките "Кронос" и серията сурови ядки Diet nut Body balance. Извън категорията дружеството присъства на пазара с нектари на морковена основа Berry, енергийната напитка Grizzly и насипно кафе "Българска кафе компания". Останалите компании в топ 25 на производителите на ядки и сушени плодове са "Оргеник фууд", "Вкусна ядка", "Ивтони-Шопов", "Серена", "Три", "Български орех", "Балчо агро продукт", "Натура фит", "Струма фрут", ЕТ "Никон - Николай Николов", "Торнадо комерс". С най-голям ръст сред изброените компании е "Серена" – 58% увеличение на продажбите спрямо 2014 г. до 2.5 млн. лв.
Източник: Други (21.01.2016)

България е №1 по износ на брашно от слънчоглед България заема първо място в света по износ на брашно от слънчоглед през 2015 г., показва анализ на Българската стопанска камара. Категорията се води “брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено” и в нея страната ни държи най-голям пазарен дял - 21,8% от световния експорт. Обемът на продажбите обаче не е голям - малко над 40 млн. долара. Иначе България пада от второ на трето място по износ на маслодаен слънчоглед. Намалението в продажбите навън е с 19 на сто. Губим позиции и при износа на кюспе или “зърна, сплескани на люспи”. Там от първо място в света България отива чак на 7-о. Тези размествания вероятно се дължат и на по-големите количества слънчоглед, които се преработват на олио у нас вместо да се изнасят като суровина. Затова и при експорта на сурово слънчогледово олио страната ни вече заема 5-о място в света. Анализът на БСК отчита спад при износа на семена от кориандър. При тях България над 10 години беше на второ място в света, докато през 2015 г. отстъпва на 4-о. Вече няколко години страната ни е втора и при износа на патешки меса и временно консервирани череши. При тях държим съответно 17,1 и 19,2 на сто от световния експорт. България запазва второто място и по износ на анодна (нерафинирана) мед с обем на продажбите от 761 млн. долара през 2015 г. На същата позиция страната ни е и при експорта на нефтени масла, където е изпреварена само от САЩ. Нова стока, с която България влиза в топ 3 по износ, са различните видове каучукови тръбопроводи. Според БСК това е резултат от чуждестранни инвестиции. Турска компания е открила трети завод у нас през миналата година и доставя за реномирани автомобилни производители.
Източник: 24 часа (21.07.2016)

Отново три мултинационални компании оглавяват класацията "Регал 500+" През 2015 г. компаниите в топ 25 на производителите на бързооборотни стоки отчитат продажби за 2.573 млрд. лв. общо. Резултатът е почти аналогичен с този за 2014, когато 25-те най-големи фирми в проучването "Регал 500+" са отбелязали общо продажби за 2.6 млрд. лв. Топ 3 На първо място в класацията както и през 2014 г. е "Монделийз България продакшън", производител на кафе, шоколад, бисквити и какао. През 2015 г. "Монделийз" обособи производството си на кафе в България в отделно дружество - "Якобс Дау Егбертс" ЕООД, което е на седма позиция в класацията. През миналата година голяма част от производството на кафе обаче все още се е отчитало през "Монделийз България продакшън" наред с шоколадовите изделия. Той като и двете дружества обявяват само произведените количества продукция, получените стойности са получени като тонажът в отделните категории е остойностен по средната цена на другите производители в тях за 2015 г. През 2014 г. преизчислението беше на база последните обявени цени - тези от 2013 г. Втора е "Кока Кола Хеленик ботълинг къмпани България" с приходи за над 273.2 млн. лв. през 2015 г. Дружеството отчита ръст на производството от 13.1% в сравнение с 2014. През 2015 "Кока Кола Хеленик" инвестира 10 милиона лева в завода си за минерални води в Банкя, а тази година - 5 милиона лева в нова линия в производствения си център в Костинброд. Последната инвестиция е предназначена за новаторската стъклена бутилка "Кока-Кола" от 750 мл, създадена от българския екип за българския пазар. Другата световна корпорация в бизнеса с шоколадови и захарни изделия - "Нестле България", заема трета позиция с продажби за над 169 млн. лв. Около 70% от продукцията на завода в София са предназначени за износ - през 2015 г. задграничните продажби на дружеството са за над 112.4 млн. лв. Известно е, че софийската фабрика е избрана за компетентен център за производството на шоколад в Европа и през 2007 г. стана един от трите най-големи центъра за производство на Kit-Kat на континента. Бири Изминалата година беше добра за бирените компании в страната. Съюзът на пивоварите отчете, че членовете му са реализирали общо 5 050 100 хектолитра пиво, което е почти 4% повече от продажбите през 2014 г. Продажби от над 157.6 млн. лв. и скок от 16.6% отреждат на "Загорка" АД четвърто място в класацията. 2015 е най-добрата година за компанията след приватизацията й от 1994 г. насам, обявиха от дружеството. В основата на успеха според мениджърите на фирмата са новата "Загорка Ретро" и износът на сайдер за съседните държави (пивоварната в Стара Загора е регионален център на Heineken за бутилиране и износ на сайдер под марката Strongbow за Балканите). Ниската база за сравнение осигурява на фирмата ръст от над 9660% в износа. Другият голям производител на бира - "Каменица" АД (6-а позиция), отчита продажби за над 154.5 млн. лв. През 2015 компанията затвори пивоварната си в Пловдив заради местоположението й (в жилищен квартал близо до централната част на града) и премести производството си в завода в Хасково. По данни на дружеството в пивоварната в Хасково са инвестирани почти 30 млн. евро за периода 2014-2015 г. Третата мултинационална пивоварна в страната - "Карлсберг България", е на 13-о място с продажби за над 90 млн. лв. и ръст от 13.5%. През 2015 г. компанията е инвестирала близо 7 млн. лв., като близо 5 млн. лв. са за изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. Олио С продажби за над 155 млн. лв. най-големият производител на олио в България - "Олива" - Кнежа, се нарежда на 5-а позиция в класацията. Над 90% от произведеното са продадени зад граница, сочат данните в таблицата. Фирмата има два маслодобивни завода – в Кнежа и в Полски Тръмбеш, с които преработва около 30% от маслодайните семена в България. Силна година – с ръст от близо 28%, отбелязва и "Бисер олива" (17). Продажбите на дружеството през 2015 надхвърлят 61.4 млн. лв. Близо 60% от продукцията са за експорт, предимно в ЕС, а по данни на компанията през 2015 г. има и 106% ръст на продадените на българския пазар количества. Приходите на другата маслопреработваща компания, която влиза в топ 25 - "Клас олио" (18), се увеличават до 58.7 млн. лв. през 2015. Производствената база се намира в с. Карапелит край Добрич и по данни на дружеството има дневен капацитет 200 хиляди литра олио. Компанията обаче има сериозен спад от 73.3% в експорта. Месо и колбаси "Пилко" (8) - част от "Амета холдинг" (марката "Лудогорско пиле"), отчита продажби за над 145 млн. лв. през 2015. Приходите на другия голям производител на пилешко - "Градус-1" (20) – бележат лек спад от 1.6% и надхвърлят 57.5 млн. лв. Според пазарни проучвания всяка от двете компании държи между 30% и 40% от пазара. "Месокомбинат – Ловеч" (11) – част от "Бони холдинг", отбелязва лек спад от 1.69% (до 128.8 млн. лв.). Причина за по-ниските приходи през 2015 е понижението на цените на свинското месо, което достигна едно от най-ниските си нива през последните пет години, както и преструктурирането на начина на фактуриране към част от големите търговските вериги, коментираха от компанията. Холдингът притежава месокомбинатите в Ловеч и Карлово и е най-големият производител на прасета в страната. Вече започна проектирането на нова индустриална кланица в Ловеч. Планираната инвестицията е за над 10 млн. евро и ще осигури 100 нови работни места. Продажби от над 95.8 млн. лв. отреждат на "Фермата" АД (част от холдинга "Белла България") 12-о място в таблицата. От "Белла" съобщиха, че започват процес на консолидиране на предприятията си, който ще доведе до намаляване броя на юридическите лица и до опростяване на производствената, търговската и развойната структура на холдинга. Спад на продажбите от 11.6% отчита другият месопреработвател в класацията - КЕН - Стара Загора (24). Понижението е резултат от по-ниската средна цена на дребно на продуктите, което обаче е добре за крайните клиенти, твърдят от компанията. Сладкиши и хляб Освен "Монделийз" и "Нестле" в класацията влизат още няколко компании от сектора на сладките изделия. Лидерът в продажбата на кроасани "Чипита България" (9) отчита 11.4% ръст и приходи над 141.4 млн. лв. Възходящ тренд показват и данните за производителя на вафли и бисквити "Престиж-96" (16). Фирмата изпраща 2015 с продажби за над 62.3 млн. лв. и ръст от 9.6%. "Захарни изделия Варна" (21) също отбелязва двуцифрен ръст на приходите, които достигат близо 57.3 млн. лв. Приходите от продажби на производителя на брашно "Гудмилс България" (15) надхвърлят 63.4 млн. лв. Компанията, известна доскоро с името "София мел", планира да инвестира до 2018 г. над 5.5 млн. лв. в производствената си база в София. Препарати, ароматизатори, козметика Производителят на хартиени изделия, перилни и почистващи препарати, козметика и храни "Фикосота" (10) намалява приходите от продажбите си с 4.1% през 2015 до 136.1 млн. лв. От тях 68 млн. лв. са зад граница, като намалението тук е 11.39%. Спад от 16.2% на продажбите отчита и "Дзобеле България" (19). Компанията произвежда ароматизатори и работи само за износ. Производителят на козметика "Рубелла Бюти" (25) обаче почти удвоява приходите си през 2015, които достигат до близо 48.4 млн. лв. Компанията постига ръст от 94.2%, който е най-високият за топ 25 на фирмите, класирани по продажби на бързооборотни стоки за 2015 г. Напитки В таблицата влизат две компании, произвеждащи вино и високоалкохолни напитки. "Винпром Пещера" (14) e с 15% ръст на продажбите, които надхвърлят 81.8 млн. лв. Приходите от продажби на "СИС индустрийс" (22) обаче спадат с 2.14% до 53.1 млн. лв. От категорията на безалкохолните напитки в класацията влиза само "Девин" АД (23). Компанията отбелязва ръст от 16.7% и приходи, надхвърлящи 51.8 млн. лв. Ниската база за сравнение позволява на дружеството да отчете ръст от близо 268% в експорта. Тази година от класацията липсват компании от млекопреработващия бранш. В миналогодишната класация секторът бе представен от ОМК и "Тирбул".
Източник: Други (02.11.2016)

Производителите на олио в България са реализирали близо 500 млн. лв. оборот Рафинериите обаче отчитат с 18% по-слаби продажби зад граница Анализът за сектора е част от специалното издание „Регал 500+“, което съдържа класация за най-големите производители на бързооборотни стоки в България през 2015 г. Подредени са 25-те най-големи производителя в 25 категории бързооборотни стоки, класирани по приходи от продажба на продукция за 2015 г. Вижте повече за изданието на www.regal.bg/500 С приходи за почти 493 млн. лева през 2015 г. слънчогледовото олио заема шеста позиция по продажби в сектора на бързооборотните стоки. Категорията е сред растящите, въпреки че увеличението от 5% е по-малко в сравнение с 2014 г., когато ръстът на годишна база беше 13 на сто. Делът на износа обаче намалява. Докато през 2014 г. почти 65% от слънчогледовото олио са реализирани зад граница, през следващата година процентът пада на 50, като в стойност продажбите зад граница вървят надолу с 18%. Въпреки това категорията е сред най-големите износители в класацията. Тя се нарежда на второ място след захарните и шоколадовите изделия. В глобален план според анализ на Българската стопанска камара през 2015 г. България е на пета позиция сред световните износители на ­олио. Компаниите в топ 25 формират 98% от производството на слънчогледово олио в страната. Сред първите десет в класацията не се наблюдават сериозни размествания. За поредна година „Олива“ АД (1) заема челна позиция с двойно по-голям резултат от втория в класацията. Компанията отчита ръст 9.3% на продажбите на слънчогледово олио, чийто дял от общите ? продажби на продукция е 70%. Компанията с мажоритарен акционер „Билдком“, собственост на Ангел Георгиев, увеличава с процент пазарния си дял спрямо 2014 г. – до 28%. Реализираното на чужди пазари слънчогледово олио формира 93% от приходите на дружеството в тази продуктова категория. Това поставя „Олива“ на първо място в топ 25 на големите износители в сектора на бързооборотните стоки през 2015 г. Възходящи резултати постига и вторият в класацията – „Бисер олива“ АД (2), Стара Загора, собственост на притежателите на „Градус“, фамилията Ангелови. След като през 2014 г. дружеството има с 15.5% по-малко приходи от основния си продукт – олиото, през 2015 продажбите му нарастват с почти 28%. Износът също се движи нагоре (с 29%), като делът му от общите продажби на продукция е 60%. Сред големите износители в сектора компанията заема девето място. На практика Целият износ на олио се извършва от 17 компании Като при десет от тях тенденцията е към спад, в повечето случаи съществен. Две от дружествата за 2015 г. не отчитат продажби извън страната. Монтанското дружество „Фаустина груп“ ЕООД (11) е загубило пазар зад граница от едва 350 хил. лева, реализирани през 2014 г. При регистрираното в Балчик дружество „Сън фуудс“ ЕООД (5) обаче промяната е голяма. През 2014 г. компанията е работила изцяло за износ, като приходите ? тогава достигат почти 29 млн. лева. През 2015 г. обаче дружеството не отчита продажби зад граница и въпреки това приходите му от продажби на олио се увеличават със 17%. От трите лидера в категорията, които се нареждат и в топ 25 по продажби на бързооборотни стоки през 2015 г., „Клас олио“ АД (3), чийто едноличен собственик на капитала е Нерин Йълмаз, има 73% спад на износа, но ръст на приходите от олио със 7.8%. Друга компания, която редуцира износа си с голям процент (82%), но увеличава приходите си от продажби (+48%), е варненската „Октопод-С“ ООД (10). От 12-о място в класацията на „Регал“ през 2014 тя се издига на десета позиция. Дружеството, което е собственост на „Слънчев дар“ АД и „Октопод инвест холдинг“, също така търгува със селскостопански суровини и е концесионер на пристанищен терминал Сомовит. Отличникът по ръст на продажбите през 2014 г. – пазарджишката „Марица олио“ АД (4), също забавя темпото. Компанията, собственост на братята Васил и Георги Марини, е намалила продажбите си на олио с около 2%. Делът на слънчогледовото олио в портфолиото ?, изчислен на база продажби, е 69%. Дружеството работи преобладаващо за износ, но през миналата година регистрира 64% спад на приходите от експорт. Позитивна е тенденцията при следващите четири компании в класацията. Те декларират двуцифрени ръстове в проценти през 2015 г. Две от дружествата декларират продажби само за вътрешния пазар – „Сън фуудс“ и „Кехлибар“ ООД (8), а „Звезда“ АД (6) и „Олимекс“ ООД (7) – преобладаващо за външни пазари. Приходите от експорт на рафинерията „Звезда“ в Долна Митрополия, собственост на македонската „Брилянт“, се увеличават значително – с 42.5%. Компанията изнася 99% от произведеното олио. Видинската „Олимекс“ ООД (7) се съвзема от 18-процентния спад на приходите през 2014 г. Тя постига ръст от 22% при продажбите на олио, а получените приходи от експорт са с 15% нагоре. Компанията реализира 77% от продажбите си на пазари извън страната. Най-голяма промяна на позицията в топ 10 има при „Папас олио“ АД (9). Дружеството, което има рафинерии в Ямбол, Балчик и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина, слиза четири стъпала надолу със спад от 61% на продажбите в категорията общо и с 69% на приходите от износ. Година по-рано компанията е отчела трицифрен растеж – 166%. Пред в. „Капитал“ финансовият директор на компанията Цветелина Пенева обяснява този резултат със затруднения, предизвикани от ниското качество на реколтата от маслодаен слънчоглед, което е довело до по-ниска рентабилност при маслата. „Цените на суровината паднаха, преговорите със земеделските производители, които задържаха част от количествата в очакване на по-високи цени, бяха трудни. Конюнктурата на външните пазари също беше неблагоприятна заради конкурентния натиск на Украйна“, коментира тя пред изданието. Останалите 15 компании в топ 25 имат приходи от продажби на олио през 2015 г. Под 10 милиона лева Динамиката при тях е доста по-голяма. „Геострой – инженеринг“ ЕООД например се издига от 19 но 12 позиция с ръст на приходите от почти 170%. „Гайтек олива“ ООД (20) също прави две стъпки нагоре с 82% увеличение на продажбите. Още две компании регистрират ръст с почти 50% – ЕТ „Декаданс-Димитър Шишков“ (19) и „Ник-Сот груп“ ЕООД (23). Второто дружество не присъства в класацията през 2014 г. По-значителни спадове установяваме при „Астра Биоплант“ ЕООД (17), Русе. В предишната класация дружеството попадаше в групата на производителите с приходи над 10 млн. лева от продажбата на олио. През 2015 „Астра Биоплант“, чиято основна дейност е производството на биодизел, намалява продажбите си в категорията с 65%. „Ултрамекс“ ЕООД (21) отчита голям спад (71%) и слиза от 14 да 21 място в класацията. Година по-рано дружеството, свързано с „Белла България“, има 149% ръст на продажбите на олио. Според финансовия отчет на компанията през декември 2015 г. дружеството става собственост на Любомир Дачев (след като преди това е притежание на регистрирания в Амстердам, Холандия, фонд „Импала инвест“). През март 2016 г. то отново променя собствеността си, като едноличен собственик на капитала вече е гръцкият гражданин Михаил Мелекопулос.
Източник: Капитал (31.01.2017)

Около 60% от най-големите 100 компании у нас са повишили приходите си през 2016 г. Около 60% от най-големите 100 компании на българския пазар са повишили приходите си през изминалата година. Ръст отчитат фирмите, работещи в секторите технологии, машини, фармация, храни, търговия и текстил. Това показва класацията "Капитал 100", която се прави за десета поредна година. Средните производствени компании, а не гигантите, движат българската икономика, сочи анализът на данните за 2016 г. Въпреки като цяло добрата година приходите на десетте най-големи компании се свиват със средно 10%. Изминалата година не е била добра за енергийните и металургичните гиганти заради ниските цени на суровините. Строителният сектор също бележи общ спад поради намалелите държавни поръчки, въпреки оживлението в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София. Растежът е осезаем при производителите и търговците на храни и лекарства, чиито приходи се изстрелват нагоре вследствие на високо вътрешно потребление. За втора поредна година приходите и печалбите на петте оръжейни завода растат. Географски големите компании остават съсредоточени в София - 49 от стоте най-големи. Втора е област Пловдив с осем представители. Най-голяма компания у нас традиционно е "Лукойл Нефтохим Бургас", следвана от "Аурубис България". Лидерите в растящите сектори са "Либхер-Хаусгерете Марица", следван от "ЕПИК" и "Идеал Стандарт - Видима" в сектор "Машини и оборудване". В сектор "Технологии" има разместване във водещата позиция - най-много приходи за 2016-а има "Пейсейф България", следвана от миналогодишния лидер "Телерик" (Progress) и "ВиЕмУеър България". В сектор "Търговия" с голяма преднина води "Кауфланд" пред "Лидъл" и "Метро". В сектор "Храни и напитки" най-голяма компания е "Олива", а в сектор "Фармация" за поредна година водеща е "Софарма Трейдинг". Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.
Източник: Медия Пул (10.07.2017)

450 милиона лева ще инвестират в България наши фирми. Те са поискали да получат сертификат за инвестиция клас А или Б. До средата на тази година 7 от общо 16 компании, получили сертификат, са изцяло български. За сравнение за цялата минала година те са били 7, а общият брой на проектите е бил 24. За тази година общата стойност на инвестициите възлиза на 32 млн. лева, като имат потенциал за разкриване на 400 нови работни места. Още 22 проекта са на път да получат сертификати, като в момента се събират необходимите документи. Инвестициите им са на обща стойност 448 млн. лв. и се очаква да отворят 800 нови работни места. Половината от тях са български, като 4 от проектите са във финална фаза. Новият завод за производство на растителни масла “Олива” край Варна на стойност 29 млн. лева, който е вече готов, е един от тях. Българската аутсорсинг компания “Скейлфокус” планира да отвори нов търговски офис в Лондон, за да развива експорта си и да е по-близо до клиентите си. За целта тя е потърсила подкрепа от държавата и тази година е получила сертификат за инвестиция от Българската агенция за инвестиции (БАИ). Това са само няколко от примерите за български фирми, възползвали се от насърчителните мерки, каза шефът на агенцията Стамен Янев. От БАИ отчитат като положителна тенденция и разширяването на вече съществуващи инвестиции. 18 проекта от сертифицираните през миналата година са за реинвестиции и са на стойност 306 млн. лв. При тях се отварят 5647 работни места Голяма част от компаниите са заявили, че за разширяванията използват 100% собствени средства. Така се вкарват спящи в банки пари, което е един от приоритетите на БАИ. Според експертите в агенцията тази тенденция говори за все по-благоприятните условия, които страната ни предлага на инвеститорите. Шефът на агенцията за инвестиции Стамен Янев казва, че още през първото полугодие на 2017 г. се отчитат много добри резултати. В началото на годината ведомството е планирало да привлече инвестиции за 400 млн. лв. за цялата година, но това число ще бъде надхвърлено. Защото само българските вложения, които са заявени и ще бъдат сертифицирани до края на година, са над 450 млн. лв. Голяма част от инвестициите ще се реализират в най-скоро време, каза още Стамен Янев “При този тип проекти има два основни компонента - обемът на инвестиции и работните места. През първите 12-18 месеца на реализация на проекта се строи самото предприятие, купуват се машини В следващата година и половина се наемат хората. Те трябва да се задържат на работа в период от 3 до 5 г. - в зависимост от размера на предприятието. Това са част от мерките, които предприемаме за подобряване на работната среда и увеличаване на работната заплата”. Държавата се опитва да привлича инвеститори и с още едно облекчение - поема осигуровките на наетите лица в период от 1 г. в районите с нормална и до 2 г. в населени места с голяма безработица. От това обаче могат да се възползват само работодатели, които плащат по-висока от средната за съответния бранш заплата. Освен това съществува възможност държавата да поеме и 25% от разходите за обучение на наетите лица. В момента се обсъждат нови облекчения за бизнеса Една от промените, вече съгласувана и подкрепена от Министерството на икономиката, е БАИ да има изнесени офиси в страната, така че да е на разположение на инвеститорите. В тях редовно ще се изпращат хора, които да следят процесите отблизо, а и да се решават по-бързо възникнали проблеми. Пилотно се планира такива офиси да бъдат открити в някои от основните индустриални зони у нас - София, Пловдив и Шумен. В тях са инвестирани над 100 млн. лв., а очакваните нови работни места са повече от 350. Градове като Габрово и Хасково също излизат на картата. Един от проектите, който скоро трябва да бъде сертифициран, е на българския хлебозавод “Тимс”, който произвежда кексчета и сухи пасти, предназначени основно за износ. Важен данъчен стимул за компаниите е, че държавата може да ги освободи от данък печалба, ако реинвестират приходите си в районите с висока безработица. Именно затова много от фирмите проявяват интерес към Северозападна България - особено чужди фирми от автомобилната индустрия. Една от тях е “Сенсата Технолоджис”, производител и доставчик на високотемпературни автомобилни сензори, която вече има 4 завода в България. Сега планира да изведе част от производството си към Северозападния район. Тенденцията е в областите, в които има засилена безработица, да се концентрира производство, което изисква повече работна ръка. За да имат полза местните жители от инвестиции обаче, училищата и университетите трябва да отговорят на нуждите на бизнеса. Целта е да бъдат обучени квалифицирани служители, които в следващ етап да се прехвърлят във високотехнологичната част на производството. Атрактивни за инвеститорите остават секторите производство, информационни технологии, здравеопазване и логистика Последните проекти към агенцията за инвестициите са насочени именно към тези отрасли. Според Янев фактът, че в България се установява част от производството на компоненти за големите автомобилни концерни, създава предпоставки за развитието на страната ни като дестинация за иновации. Той е убеден също, че у нас има квалифицирани кадри за високотехнологична индустрия.
Източник: 24 часа (23.08.2017)

Европейската инвестиционна банка откри офис в България Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) официално откри своя първи офис в България, в София. На събитието присъстваха премиерът Бойко Борисов и президентът на ЕИБ Вернер Хойер. Новото представителство на ЕИБ ще засили и увеличи дейностите на банката в България и ще се ръководи се от Андреас Бейкос. ЕИБ подписа заем с "Олива" АД - водещ производител на слънчогледово масло и търговец на зърно в страната. Това е първата сделка на ЕИБ в България, в която частна компания се възползва от подкрепата на гаранцията от бюджета на ЕС по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI) - финансовия компонент на Инвестиционния план за Европа (IPE). "Олива" АД е една от най-успешните компании на пазара на слънчоглед, която непрекъснато модернизира активите си и подобрява своята конкурентоспособност. Компанията ще използва заем от ЕИБ за финансиране на изграждането на нова производствена база за слънчогледово масло, съхранение и логистика в община Белослав, близо до Варна. Премиерът Бойко Борисов приветства откриването на офиса на ЕИБ в България, защото ще се улесни максимално българският бизнес в представянето на европейски проекти. "Това е банката на европейските държави", посочи той. По думите му това е ясно послание за бъдещо задълбочаване на сътрудничеството ни и силен сигнал за доверието и ангажираността на Банката към страната ни. „Присъствието на банката в България ще предостави ценна подкрепа на българската икономика, включително на частни компании, като предостави пряка точка за контакт на европейски финансови инструменти, както и консултантски опит. По думите му отварянето на този офис е и признание за стабилната банкова система в страната. Президентът на ЕИБ Вернер Хойър коментира: "Групата на ЕИБ си сътрудничи много добре с публичните власти и партньорите от частния сектор в България. Откакто започнахме да работим в България през 1992 г., изградихме добре балансирано портфолио от заеми с ангажименти, достигащи почти 5 млрд. евро". Хойър допълни, че "засиленото местно присъствие ще позволи сливането на заемите от ЕИБ с безвъзмездните средства от ЕС, включително структурните фондове и финансирането, подкрепено от Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI). Проектът, който подписахме днес, показва ясно това. Това ще подобри производството на слънчогледово масло и ще създаде нови работни места в селските райони. Офисът на Групата на ЕИБ ще предложи разширени технически и финансови консултантски услуги и ще ни помогне да намерим нови проекти." Откриването на офиса на Групата на ЕИБ в София е в съответствие с политиката на ЕИБ за установяване на присъствие във всички столици на държавите-членки на ЕС. Това усилие ще помогне на банката на ЕС да разбере по-добре регионалните нужди от финансиране, да определи повече нови проекти и да установи по-тесни връзки с националните органи и други заинтересовани страни. Досега ЕИБ е създала офиси в 21 държави-членки на ЕС и 22 държави извън ЕС, като насърчава бизнеса и политическия диалог. Новият ръководител на офиса на Групата на ЕИБ в София, Андреас Бейкос, има 18-годишна професионална кариера в ЕИБ, съсредоточена върху операции по отпускане на кредити в рамките на ЕС и извън него. (Economic.bg)
Източник: Други (19.09.2017)

Българска фирма получи първи директен заем по плана "Юнкер" Три години след стартирането на инвестиционния план на Европа, известен като плана "Юнкер", с ресурс от над 300 млрд. евро българска компания получи директен корпоративен заем. Производителят на слънчогледово олио и търговец на зърно "Олива" сключи вчера договор с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която обслужва финансирането от Европейския фонд за стратегически инвестиции. Подробности по проекта не бяха дадени, но в. "Сега" научи, че заемът е в размер на 30 млн. евро, с които ще се изгради нов завод за производството на слънчогледово олио в Белослав. До момента ЕИБ е отпускала заеми към български фирми по плана "Юнкер" единствено чрез посредничеството на търговски банки. През 2016 г. бяха дадени гаранции за кредити за 467 млн. евро при преференциални условия, насочени към малки и средни предприятия. Освен това ЕИБ предостави миналата година заем от 150 млн. евро на Българската банка за развитие също за финансиране на проекти на дребния бизнес. Подписването на първия корпоративен заем по плана "Юнкер" съвпадна с откриването на офис на ЕИБ в София и представянето на неговия ръководител - гърка Андреас Бейкос. "Откриването на офис на ЕИБ в България ще улесни българския бизнес. Очакваме много повече български проекти да бъдат одобрени по плана "Юнкер" след идването на този голям финансов динозавър", каза премиерът Бойко Борисов, който присъства на събитието. Той посочи, че и държавите на Балканите са замислили съвместни инфраструктурни проекти, които също ще имат нужда от финансиране. За пример премиерът даде свързването на пристанищата в Солун, Кавала, Александруполис, Варна, Бургас и Русе с железопътна линия. По този повод на 3 октомври ще се проведе съвместно заседание с премиерите на Румъния и Гърция, на което ще присъства и президентът на Сърбия, съобщи Борисов. "Балканите се нуждаят от перспектива, за да не бягат младите хора", заяви той. 320
Източник: Сега (19.09.2017)

Новите фабрики на България Инвеститорите се насочват към по-малки градове, а в столицата няма започнат значителен проект Ако се съди по започналите проекти за производство в България, резултатите за 2017 г. съвсем не изглеждат лоши. Погледът върху новите инвестиции в предприятия, който "Капитал" прави за втора година, показва, че планираните вложения в 10-те най-големи проекта са с около 230 млн. лв. повече от миналогодишните. Преобладават проектите за разширение на съществуващи производства, най-вече от местни компании, но не липсват и нови инвеститори. Общо в 15-те обявени фабрики ще бъдат инвестирани 830 млн. лв. През годината бяха завършени и някои от големите проекти, които започнаха през 2016 г. Сред тях е инвестицията на японската Yazaki за близо 100 млн. лв. в Димитровград, където компанията изгради третия си завод в страната след тези в Сливен и Ямбол. Друг приключил проект е този на германската Osram, която откри предприятие за електронни компоненти за осветителни тела край Пловдив за около 50 млн. лв. Завод за авточасти в Пазарджик за 12 млн. евро пък откри германската Kostal. Подреждането през 2017 включва 15 нови проекта и няма претенции да е изчерпателно, тъй като някои от компаниите не обявяват инвестициите си. Сред тях например е турската Sarkuysan, която се очаква да наеме 150 души, след като завърши завода си за медни кабели в Шумен. Но пък детайли има за другите две вложения в града на други две турски компании - Enpay и Cambro, които получиха инвестиционни сертификати за подкрепа от държавата. Като се добави и проектът за разширение на мощностите на "Алкомет", североизточният град държи първенството по брой привлечени инвестиции през 2017 г. Тя очерта и друга любопитна тенденция - насочване на инвеститорите към по-малко популярни дестинации от софийската зона "Божурище" и икономическата зона на Пловдив. На практика в столицата няма започнат голям проект. Градът под Тепетата все пак привлече нов ключов инвеститор - френската Latecoere, която ще произвежда компоненти за самолети Airbus. В същото време на инвестиционната карта през тази година се появиха нови градове - с по два проекта например са Кърджали, Костинброд и Габрово. Мегаинвестицията от над 430 млн. лв. на "Хювефарма" ще бъде направена в Пещера и Разград, а градове като Ямбол и Добрич също попадат във фокуса на производствените компании. Добра новина е и започването на проекта за разширение на завода за малц на "Малтери суфле" в Плевен, който беше под въпрос заради липсата на нормални пътища до предприятието. Годината ще бъде запомнена и с дебютното финансиране за български компании по плана "Юнкер". С договор за кредит вече разполага производителят на олио "Олива", който строи третия си завод в страната, а вече одобрен е и заемът на "Хювефарма". Двете финансирани дружества всъщност са и най-големите проекти за годината. Нетрадиционно, но и двете са на компании с български собственици. Растеж в два града Сектор: Продукти за ветеринарната медицина Компания: "Хювефарма" Място: Пещера и Разград Инвестиция: 430.3 млн. лв. (220 млн. евро) Нови работни места: 270 - 310 Групата на братята Георги и Кирил Домусчиеви ще инвестира 150 млн. евро в нов завод за ветеринарни продукти на "Биовет" в Пещера и 70 млн. евро в завод за ветеринарни ваксини на площадката в Разград. Предприятието в Пещера трябва да заработи до края на 2018 г. или през първото тримесечие на 2019 г. То ще увеличи производствения капацитет на "Биовет" с 50% и ще осигури нови 150 работни места. Заводът в Разград се очаква да влезе в експлоатация до края на 2019 г. В него ще бъдат наети 120 - 160 души. За двата проекта групата беше одобрена за финансиране по плана "Юнкер" от 100 млн. евро. Останалата част от инвестицията ще бъде от собствени средства и банков кредит. Третият завод в редицата Сектор: Храни Компания: "Олива" Място: Белослав Инвестиция: 78.2 млн. лв. (40 млн. евро) Нови работни места: n.a. Производителят на слънчогледово олио започна изграждане на третия си завод - в Белослав (близо до Варна). Пускането му ще е поетапно, като част от него трябва да заработи до следващата есен, а пълен капацитет ще бъде достигнат през 2020 г. В момента компанията има фабрики в Кнежа и Полски Тръмбеш. "Олива" е първата българска компания, получила корпоративен заем по плана "Юнкер" за проекта си в размер на 31 млн. евро. Оборотът на българската група, собственост на Ангел Георгиев, е над половин милиард лева, като продукцията отива основно за износ. Гигантът от Шумен Сектор: Метали Компания: "Алкомет" Място: Шумен Инвестиция: 69 млн. лв. Нови работни места: 80+ Проектът на производителя на алуминиеви продукти се изпълнява на три фази, които трябва да приключат до края на 2018 г. Целта е да се увеличи капацитетът с 30% и да се намалят разходите за производство. Инвестицията ще позволи на компанията да навлезе на нови пазари, като фокусът е насочен към секторите на лекарствата и автомобилната индустрия. От общата сума 24 млн. лв. са собствени средства, а 45 млн. лв. са заем. Очаква се инвестицията да се изплати за пет години. Публичното дружество се контролира от турската FAF Metal. Френско разширение Сектор: Малц Компания: "Малтери суфле България" Място: Плевен Инвестиция: 58.7 млн. лв. (30 млн. евро) Нови работни места: n.a. Френската компания Malteries Soufflet, която преди шест години купи завода за малц в Плевен, ще увеличи производството повече от три пъти. Строителството ще започне през пролетта, като новите мощности трябва да заработят през есента на 2019 г. В момента "Малтери суфле България" осигурява около половината от местното потребление на малц. С увеличаването на капацитета компанията ще търси да развие износ към Турция и Гърция. Проектът няма да доведе до утрояване на персонала, който в момента е около 40 души, тъй като производството ще е автоматизирано. Умни системи Сектор: Електрозахранващи системи Компания: "Интернешънъл пауър съплай" (IPS) Място: Кърджали Инвестиция: 32 млн. лв. Нови работни места: 240 В новия завод в Кърджали производителят на умни системи за захранване с ток ще прави серийните си продукти, докато разработките и нестандартната продукция ще останат в София, където е офисът на компанията. Фабриката ще заработи през втората половина на 2018 г., а пълният капацитет ще бъде достигнат в началото на 2019 г., когато в нея ще работят 240 души. В сградата ще се използва най-популярният продукт на компанията - Exeron, което ще я направи енергийно независима, т.е. тя няма да има нужда да използва ток от мрежата. Инвестицията се финансира със собствени средства и банков кредит. Мажоритарни собственици са бащата Стоил Трифонов и синът Александър Рангелов, дялове имат два фонда и гръцката Metka. За Airbus Сектор: Самолетни части Компания: "Латекоер България" Място: Пловдив Инвестиция: 29.3 млн. лв. (15 млн. евро) Нови работни места: 200 Френската група Latecoere започна изграждането на завод за самолетни части в икономическата зона на Пловдив. Първоначалната инвестиция в строителството и оборудването е 11 млн. евро, а до три години сумата ще достигне 15 млн. евро. В предприятието ще се произвеждат елементи за самолетни врати и електроразпределителни шкафове. Основният клиент на продукцията ще бъде Airbus. Производството трябва да стартира през първото тримесечие на 2018 г. Лидерът от Костинброд Сектор: Бронежилетки Компания: "Марс армор" Място: Костинброд Инвестиция: 25 млн. лв. Нови работни места: 35 Един от водещите световни производители на бронежилетки - българската компания "Марс армор", разшири производствените си мощности в Костинброд. С инвестицията предприятието увеличи капацитета си и откри технологична линия за производство на бойни каски и противокуршумни щитове, както и допълнителна технологична линия за производство на балистични плочи. "Марс армор" е създадена преди 15 години като семейна фирма. За 2016 г. оборотът й е 45.8 млн. лв. Собственици на компанията са Пламен Ташков и съпругата му Гергана. Четири плюс едно Сектор: Автомобилни части Компания: "Теклас България" Място: Кърджали и Крумовград Инвестиция: 18 млн. лв. Нови работни места: 570 Инвестицията на компанията, която е част от турския холдинг Teklas, включва два проекта – изграждане на четвърти завод в Кърджали за 13.5 млн. лв. и на отделно предприятие в Крумовград на стойност 4.5 млн. лв. Разширението в Кърджали включва също строителство на научноизследователски център с две лаборатории за изпитване на материалите и готовите изделия – каучукови, пластмасови и метални компоненти за автомобилната индустрия. За срок от три години компанията ще добави нови 450 работни места към заетите там 1900 души. В завода в Крумовград ще бъдат наети 120 работници. Турска кухня Сектор: Кухненско оборудване Компания: "Камбро озей БГ" Място: Шумен Инвестиция: 15.9 млн. лв. Нови работни места: 130 Турската компания Cambro Ozay Plastik, която е дъщерна на американската Cambro, изгражда предприятие за кухненско и столово оборудване. Планът стана ясен още миналата година, но конкретната инвестиция се разбра, след като проектът беше сертифициран през лятото. Чрез българското си дружество "Камбро озей БГ" компанията закупи 20 дка терен в индустриалния парк на Шумен, където ще бъде разположена фабриката. Докато приключи строителството, фирмата е наела помещения под наем, където вече работят около 30 души. Още един в Ямбол Сектор: Строителни смеси Компания: "Баумит България" Място: Ямбол Инвестиция: 15.8 млн. лв. Нови работни места: 22 Компанията ще изгради втори завод за сухи строителни смеси в Ямбол, който ще е аналогичен на първия й в Елин Пелин. Капацитетът на новата мощност ще бъде 150 хил. тона. Проектът в момента се подготвя, като по-рано тази година общинският съвет реши да подаде на компанията парцел от 20 дка, но справка в Имотния регистър показва, че теренът все още не е закупен. Дружеството е част от австрийския Schmid Industrie Holding - един от най-големите, намиращи се в частни ръце, концерни за строителни материали в Европа. Инвестиция с подготовка Сектор: Оборудване за баня Компания: "Неопърл България" Място: Добрич Инвестиция: 14 млн. лв. Нови работни места: 170 Производителят на гъвкави съединения за вода и части за санитарна арматура изгражда нов завод в Добрич, с което ще увеличи капацитета си с 35%. Към продуктовата листа ще бъдат добавени и нови изделия. Проектът се подготвя от три години, когато компанията закупи земята, но беше отложен от собственика - германско-швейцарската Neoperl Group, заради други приоритетни инвестиции. Новата база се очаква да заработи през пролетта на 2018 г. В съществуващия завод сега работят 130 души, а общият им брой ще достигне 300 след разширението. Турски дебют Сектор: Компоненти за трансформатори Компания: "Енпай трансформър компонентс България" Място: Шумен Инвестиция: 13.3 млн. лв. Нови работни места: 131 Турската компания Enpay Endustriyel вече е наела близо 100 души в новия си завод в Шумен. Компанията, която специализира в производството на изолационни материали за електротехническата промишленост, започна строителството на фабриката върху парцел от 25 дка в индустриалната зона на града миналата година. Дружеството има ангажимент да наеме 131 души, но плановете са в краткосрочен план работещите да достигнат 250. Това е четвъртата фабрика на Enpay по света след производствените й мощности в Турция, Словакия и Индия. Инвеститори с опит Сектор: Опаковки Компания: "ЛС тюбс" Място: Габрово Инвестиция: 10.9 млн. лв. Нови работни места: 68 Габровската "ЛС jюбс", която е смесена компания между българската "СТС пак холдинг" и израелската Lageen Tuboplast (по 50%), изгражда предприятие за гъвкави опаковки (екструдирани туби) за козметичната, химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост. Самото дружество е създадено в края на 2016 г., като и двата партньора в него имат дългогодишен опит в такова производство. Една от линиите в завода трябва да заработи още тази година, а пълен капацитет ще бъде достигнат до края на 2018 г., когато предприятието ще може да произвежда 21.5 млн. туби. Врати и прозорци Сектор: Дограма Компания: "Ролпласт груп" Място: Костинброд Инвестиция: 10.8 млн. лв. Нови работни места: 90 Компанията разширява завода си в Костинброд, където произвежда алуминиеви и PVC врати и прозорци, външни и вътрешни щори и др. Проектът включва изграждане и оборудване на допълнителни производствени помещения към съществуващата база, както и наемане на още персонал за новото производство. Заводът беше построен през 2009 г. с инвестиция за 72 млн. лв. Собственик е Светлин Николчев. В десетката Сектор: Компоненти за ловни оръжия Компания: "Габинвест" Място: Габрово Инвестиция: 8 млн. лв. Нови работни места: 50 Габровското предприятие изгражда нов завод за компоненти за ловни и въздушни оръжия и спортни пистолети. Инвестицията е на зелено в индустриалната зона на града, за което дружеството купи 47 дка земя. Компанията е част от германския холдинг L&O, в който влизат също производителите на оръжия Blaser, Sauer & Sohn, Mauser и SIG SAUER. Дружеството работи от 25 години, като периодично разширява производството си. В допълнение към новата база компанията планира да удвои производствените площи през 2021 г.
Източник: Капитал (02.01.2018)

България е трета в ЕС по финансиране по плана "Юнкер" към размера на икономиката й България е на трето място в Европейския съюз (ЕС) по размер на привлечените средства по плана "Юнкер" на Европейската комисия (ЕК) към размера на брутния вътрешен продукт (БВП). Това показват данни на Комисията към май месец тази година. Според тях одобрените от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) средства за страната ни възлизат на 351 милиона евро при прогнозирано БВП за 2018 година в размер на около 55 милиарда евро. 100 милиона евро са планираните средства за развитие на производството на българската компания "Биовет", като част от средствата ще бъдат насочени към разработване на нови ваксини за животни. За сравнение същият размер средства получава Румъния за развитието на проекта за газопровода БРУА на нейна територия. Той трябва да свързва България, Румъния, Унгария и Австрия. В размер на 31 милиона евро е одобреното финансиране за производителя на слънчогледово олио "Олива". Те са предназначени за разширяване на производствения капацитет на компанията.
Източник: Money.bg (12.06.2018)

Португалецът Карло Матуш заряза „Олива” и замина за Англия Директорът на гиганта „Oлива“ в Полски Тръмбеш Карло Матуш е зарязал фирмата и е заминал за англия, където ще управлява фабрика за етерични масла. 36-годишният португалец бе назначен на поста преди четири години във фабриката за сурово масло. Той е инженер химик и преди да дойде в България, бе построил завод за олио в Румъния. Преди няколко месеца между Карло Матуш и собствениците на фабриката, които са столичани, избухнал скандал. След това португалецът бил пратен на друг обект у нас, пак собственост на „Олива”АД. Съвсем наскоро Матуш обаче е приел оферта за работа във фабрика за етерични масла край Лондон, където се преработва лавандула. По време на управлението на Матуш в Полски Тръмбеш бе вдигната втора база на „Олива”. Сега в предприятието работят над 150 души от района. Гигантът купи фалиралата „Прима” в града преди няколко години и възроди производството. На мястото на португалеца в Полски Тръмбеш е назначен Фридрих Катцер. Мъжът е българин с германски корен и руско обучение. Преди да приеме поста на директор, е бил в системата на гиганта „Олива”. Назад във времето варненецът е сред ръководния състав на доста големи предприятия в страната.
Източник: Борба - Велико Търново (04.09.2018)

Китайското решение от миналата година да не приема вносен пластмасов боклук остави в Европа тонове отпадък. Остави също гигантски пазар за някой, който иска да рециклира. Тази ниша се харесва на група български инвеститори, най-големият от които е в бизнеса със слънчогледово масло - собственикът на "Олива" Ангел Георгиев. Днес фабриката в Елин Пелин е готова и ще преработва найлонови торбички до пластмасов регранулат (малки гранули, които се ползват за повторно производство). Така срещу инвестиция 40 млн. евро ще се рециклира материал, който доскоро се считаше за труден или дори невъзможен за масова повторна употреба.Годишно в новия завод до Елин Пелин ще влизат 40 хил. тона пластмасови отпадъци. А ще излизат 24 хил. тона регранулат - суровина за производството на различни промишлени и битови пластмасови изделия. Основен материал за предприятието е полиетиленовото термосвиваемо фолио, или казано популярно – найлоновите пликчета, но инсталацията може да преработва и материали от смесени твърди пластмаси. Фабриката е на близо 35 декара. Инвестицията е на създадената преди година и половина софийска фирма "Интегра пластикс" (виж карето). Финансирането е от средства на акционерите и банкови кредити, а срокът за възвръщаемост е седем години, съобщиха за "Капитал" от компанията. Заводът е напълно автоматизиран, като все пак в него ще работят около 80 души. Отпадъците се сортират оптично, включително по цветове. След преработката се получават годни за повторно използване гранули пластмаса с висока чистота – 99.7%. Така от силно замърсен отпадък в завода на "Интегра пластикс" се получава вторична суровина, която се доближава до параметрите на пластмасата, произведена от петрол, обяснява Юлиан Белев, изпълнителен директор.Решението за този бизнес идва след отказа на Китай да приема битови пластмасови отпадъци от Европа. От "Интегра пластикс" виждат, че се отваря голяма пазарна ниша. Но масово използваните технологии за рециклиране не позволяват да се получи изходен материал с достатъчно добри качества, обясняват от компанията. Така търсенето на ново и ефективно решение отвежда българските мениджъри до скандинавски и германски компании. В Европа задължение на общините е да прибират изхвърлените от бита отпадъци и да ги предават, разделени за рециклиране. Инсталациите за преработка на метал, стъкло, хартия са налични отдавна, но за пластмасови отпадъци от битов характер липсват. В повечето европейски държави се смята, че пластмасовото фолио от битови отпадъци не е подходящо за рециклиране или поне не е възможно да се постигне високо качество на регранулата. Затова инсталацията в Елин Пелин за преработка на полиетилен с ниска плътност няма аналози не само в България, но и в света, твърдят от "Интегра пластикс".Първоначалната суровина под форма на балирани отпадни пластмаси сега се доставя с камиони от общински инсталации от чужбина. Вероятната причина е, че тук тези торбички не се събират. След време ще има суровина и от България, както и от частни компании, смятат собствениците. По правило общините плащат на инсталациите за рециклиране. "От Гърция общините ни плащат по 50 евро на тон отпадъци, ние ги превозваме за наша сметка до България за около 30 евро. Общината в Берлин ни плаща по 80 евро за тон отпадъци, логистиката до България ни излиза 80 - 85 евро. Цената, на която се продава готовият продукт, по правило е висока - 800 - 900 евро на тон", уточнява Юлиан Белев. Така изчисление показва, че при пълен капацитет оборотът на фабриката ще е около и над 20 млн. евро годишно. Причината - Европейската комисия постави задача към 2020 г. общините да осигурят механизъм за преработване на минимум 50% от рециклируемите отпадъци. Този ангажимент трябва да нарасне до 70% през 2030 г., като са предвидени и междинни цели. Засега в България целта се изпълнява под 20%. "В света годишно се използват 60 млн. тона пластмасови опаковки, а общите количества отпадъци са 300 млн. тона. В следващите пет години в индустрията, която рециклира пластмасови отпадъци от битов характер, ще бъдат инвестирани над 100 млрд. евро", прогнозира Юлиан Белев. В Европа има 60 хил. предприятия, които потребяват пластмаси за производство на най-различни изделия. Всичко това са потенциални клиенти, изчисляват от "Интегра пластикс". Компанията вече е отворила търговски офис в Солун, който ще отговаря за продажбите.
Източник: Капитал (10.06.2019)

Големите компании в селското стопанство не бързат да се разрастват В изчакване на новата европейска политика в сектора компаниите в България скачат на място И през 2018 г. едрото земеделие в България не помръдна качествено напред в развитието си, за което свидетелства ниската рентабилност от производството и преработката на основни селскостопански суровини. Търговията продължи да е спасителна котва за основните групи на пазара, които въпреки нароилите се възможности да растат чрез придобивки засега предпочитат да се въздържат от подобни стъпки. Причината е, че още не се знае каква ще бъде селскостопанската политика в Европа след 2020 г. В изчакване на яснота компаниите ще продължат да се борят с вечното уравнение висока реколта, ниски цени. Зърнодобив Ожънати над 5.1 млн. тона пшеница и добив от близо 500 кг от декар даде добри карти в ръцете на фермерите през годината, при това само от една култура. Изобилната реколта на конкурентните пазари обаче повлия върху борсовите котировки и това нямаше как да зарадва производителите. Публична тайна е, че себестойността на българското зърно е висока заради рентите. През миналата година средната арендна цена е била 48 лв. на декар по данни на Националния статистически институт (НСИ), а по сведения на производители за този сезон нивите около Добрич се отдават на цени от 80 до 120 лв. на декар. Това изяжда получаваната субсидия и оставя близък до нулата марж за производителя. Нещо повече - изтекоха голяма част от допълнителните екологични субсидии, които фермерите получаваха през последните три години, и това се отразява в спад на резултатите им. Перспективите за реколтата са добри и през 2019 г., като при пшеницата се очаква над 8% ръст на производството до 5.6 млн. тона и средни добиви от 519 кг от декар по данни на земеделското министерство. В началото на август котировките на борсата MATIF в Париж са около 166-168 еро на тон, което не е задоволително за фермерите от Добруджа. По климатични причини добивите там са по-ниски през тази година, което може да принуди стопаните да задържат продукция по складовете в изчакване на по-добри цени. В това време по-активно ще се търгува зърното от Централна България, което означава, че и тази година предизвикателствата за сектора остават все същите. Положителното е, че след инвестициите на пристанищата Варна-изток и Варна-запад вече има по-добри възможности за износ на селскостопанска продукция и няма риск от повторение на напрежението с логистиката от предходните години на добри реколти. В сектора има очаквания, че новото пристанище "Езерец" от ТЕЦ-а на Ахмед Доган също ще се включи в транспорта и ще отвори още това лято. Илюстрация на тази картина в зърнопроизводството са финансовите резултати на основните компании на българския пазар, които благодарение на холдинговите си структури компенсират с търговия, преработка и услуги в селското стопанство. "Агрия груп холдинг" постига 48% ръст на приходите до 277 млн. лв. и печалба от 13.2 млн. лв., като по думите на основателя й Емил Райков най-рентабилната дейност в групата е била търговията. През миналата година компанията е обработвала 155 хил. дка земя, в това число 77 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. През тази компанията планира покупки на земя за 2.250 млн. евро, а цялата й инвестиционна програма за годината е в размер на 4 млн. евро, от които 40% ще бъдат собствени средства. През миналата година компанията увеличи обема на складовото стопанство в промишлената зона на град Попово, собственост на дъщерното "Кристера", чрез изграждане на нови силози. Така логистичният център достигна капацитет от 130 хил. тона зърно. Друга нова инвестиция за групата е производителят на сурово и рафинирано слънчогледово олио "Кехлибар", който има годишен капацитет за преработка на слънчогледови семена от 50 хил тона. В рамките на миналата година в зърнобазите на "Агрия" са се съхранявали и търгували около 650 хил. тона зърно и маслодайни култури, пише в консолидирания й отчет до инвеститорите. "БГ агро" също е един от големите производители на зърнени култури със стопанство от над 100 хил. дка. Резултатът му за миналата година е леко подобрение на приходите до 98.3 млн. лв. и нетна печалба от дейността 5.2 млн. лв. Най-висок принос за резултата има търговската компания в групата, следвано от складовото стопанство, което също е обособено в отделен бизнес. Новост за компанията през миналата година беше придобиването на "Ламобиена" през февруари и преименуването й на "БГ агро Плодова компания". По проект тя ще бъде преработвателно предприятие, което ще произвежда плодови сокове. Сред другите инвестиционни планове на групата са увеличаването на капацитета на зърнобазата във Вълчи дол и проект за изграждане на дестилерия за 1 млн. лв. Ръстове на приходите отчитат и другите едри зърнопроизводители като "Октопод инвест холдинг" и "Балджиеви-91". Търговци С обработваните 40 хил. дка земя "Фарм сенс" не е сред най-едрите земеделци, но наред със собственото производство компанията активно търгува земеделски стоки и от съседните пазари - Румъния, Сърбия, Унгария. За миналата година дружеството на бизнесмена Пламен Борисов има 284 млн. лв. приходи и печалба от 1.7 млн. лв. Това се дължи на по-високите изтъргувани обеми - 900 хил. тона зърно, спрямо 700 хил. тона година по-рано. Българският шампион в изкупуването на едро на зърнени култури, торове и препарати за растителна защита, "Севан" на предприемача Артур Акопян, отчита над 18% спад на приходите до 364 млн. лв. и свиване на печалбата от 13 млн. лв. на 6.4 млн. лв., което може да е резултат от по-ниските цени на продукцията. Успокояващ е ръстът на активите му от 217.7 млн. лв. през 2017 г. до 360.1 млн. лв. през миналата година, което е резултат от активната инвестиционна дейност в групата. Динамично е представянето и на големите международни търговски компании, които с поделенията си в България са основен купувач на българското зърно. "Каргил България" расте с над 55% до 617 млн. лв. приходи и печалба от 4.3 млн. лв. Забележително е нараснала и числеността на персонала му - от 806 на над 1000 души. Ръстовете са резултат от преструктурирането на компанията през последните години и добавянето на нови дейности в портфейла й. По собствени нейни данни за миналата година компанията увеличава пазарния си дял на 16%. При "АДМ България трейдинг" има свиване на приходите с 5% до 330 млн. лв., а резултатът е загуба от 1.9 млн. лв. Местното поделение на френската "Луи Драйфус" пък вдига оборота от 10.3 млн. лв. на 18 млн. лв. Преработватели Малко по-слаб от миналогодишния резултат отчита разградският "Амилум България", който произвежда нишесте, глюкоза и други производни при преработката на царевица. Фабриката дава работа на 345 души и за миналата година мощностите са били натоварени на пълния им капацитет, пише в отчета. Освен за българския пазар продукцията е ориентирана и към външния - Турция, Румъния, Германия, Чехия, Полша. Голям неин клиент са фабриките на "Кока-кола" в региона. Впечатляваща в резултатите на компанията е и постигната рентабилност от 7%, измерена като съотношение на печалбата към приходите, каквато няма при другите преработвателни сектори като мелничарските комплекси и маслобойните. При "Гуд милс", която преработва зърнени култури и е позната с брашната "София мел", рентабилността е била 6% при 8% скок на приходите до 81 млн. лв. По данни на дружеството около 38% от продукцията му се изнасят основно за Гърция, Турция и Кипър. Другият голям мелничен комплекс, "Топаз мел", отчита влошаване на резултатите, като приходите му се свиват с 3% до 75.5 млн. лв., а печалбата намалява от 1.7 млн. лв. на 1.2 млн. лв. От отчета за периода се вижда, че продажбите на брашно са пораснали със 7%, но на трици са спаднали по-осезаемо - с 19%. Дружеството е собственост на Миню Стайков, който контролира и алкохолния бизнес на "Сис индъстрийс". През миналата година специализираната прокуратура повдигна обвинение срещу Стайков за организиране на престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол и извършване на данъчни престъпления. Това поставя под въпрос доколко фамилията му е изградила надежден мениджърски екип, който да се справи с предизвикателствата в сектора и без подкрепата на собственика. По-високи резултати от дейността си за миналата година отчитат големите преработватели на маслодайни зърнени култури. "Олива" впечатлява с ръст от над 31% до 560 млн. лв. приходи, а ямболският "Папас олио" расте с 1.7% до 394 млн. лв. постъпления. Любопитното в сектора е, че България е нетен износител на слънчоглед, а заради високите цени на суровината през последните години рентабилността на маслобойните фабрики страдаше. По информация от експерти в бранша през последната година е започнал внос на слънчоглед и очакванията са това да успокои цените и да позволи на преработвателите да формират по-високи маржове. Фураж За производителите фуражи за изхранване на добитъка годината също беше динамична предвид на цените и оптимизма в сектора животновъдство. Благодарение на контрагентите си в чужбина и осъществения износ "Вианд" подобрява резултатите си и отбелязва скок на приходите с 13% до 83.6 млн. лв., а печалбата расте до 1.1 млн. лв. "Този ръст се дължи на това, че "Вианд" има клиенти в Румъния и те са с дългосрочни", обясни в телефонен разговор управителят на компанията Корнелия Харитонова. "В продажбите увеличението е до 95 912 тона спрямо 82 848 за 2017 г.", добави експертът. Харитонова коментира, че проблеми пред сектора са поставили болестите по птиците и дребния рогат добитък и невъзможността за складиране на продукция, тъй като тя е с ниска трайност. "Трайността на тези продукти е в рамките на 4 месеца. Тоест те не могат да се произведат и да се натрупат. Специално при нас, тъй като по-голямата част от производството е за промишлени ферми, се работи по заявка. В седмицата, в която произвеждаме поръчаното количество, го експедираме. Съхраняваме до 2-3 дни. Когато става дума за пакетиран фураж, може да има 15-20 дни съхранение, но неговият дял е по-малък", обясни още експертът. На въпрос какви са перспективите пред производителите на фуражи предвид свинската чума Харитонова не се наема да прогнозира. "Вианд" вече беше директно засегнат, тъй като в опит да си възвърне вземания от "Свинекомплекс Николово" стана негов собственик, а комплексът беше сред първите, в които се наложи унищожаване на всичките над 17 хил. животни. Според експерти от сектора проблемът пред производителите на фуражи до известна степен може да бъде неутрализиран чрез повече износ. Ако в България животновъдството е в криза заради чумата, съседните пазари ще започнат да произвеждат повече, за да задоволят търсенето, и така ще се отвори потребност от доставката на храни за добитъка. Освен това в България масовата практика е самите свинекомплекси да си произвеждат фуражите, като купуват само добавките към храните. Въпреки това има риск кризата с чумата да се отрази негативно върху зърнопроизводителите, които са ориентирани основно към местния пазар, в случай че епидемията се задържи. "Карантинният срок е около половин година, а и на теория свиневъдството може много лесно може да се възстанови, защото оборотът му е бърз - една свиня майка в рамките на една календарна година се опрасва два пъти с по 20 - 30 прасенца. Въпросът е, че в момента в средата вируси се разпространяват неконтролируемо. Ние сме като разграден двор и ще трябва да мине много време, докато се съвземем. Напълно възможно е някои производители да се откажат от бизнеса, въпреки че беше много сладък през последните 5 години. Причината за това беше в субсидията за хуманно отглеждане на животни, която докарваше между 10 и 30% от приходите", е коментарът на експерт от сектора, който предпочита да не бъде цитиран с име. Тенденция Ако има една тенденция, която е специфична в селското стопанство за 2018 г., това е опитът на малки и средни предприемачи да излязат от бизнеса. Едрите компании обаче не са склонни да купуват всичко и на всяка цена. "Постоянно се наблюдават малки и средни фермери, които искат да излизат от сектора. Това е следствие на по-ниските цени на продукцията и високите ренти. По-ниската доходност не успява да натисне рентите, понеже ниските цени са краткосрочни явления, докато на цената на земята и дохода от нея се гледа като на дългосрочна инвестиция. Еластичността на цената там е по-малка и затова не се стига до намаление на рентите заради няколкото години на по-ниски цени. Някои дребни фермери не успяват да удържат на това напрежение и търсят възможности да се освободят", са впечатленията на Емил Райков от "Агрия". Според него обаче големите не бързат да купуват, защото има неясноти около новия програмен период в европейското земеделие след 2020 г. "Не се наблюдава голямо обединяване и консолидирания, каквато имаше преди 3-4 години, когато пазарът беше по-рентабилен. Купувачите са доста предпазливи, изчакват. Искат да видят каква ще е селскостопанската политика за 2020 г. За съжаление вече сме 2019 г. и още нямаме информация за плащанията, субсидиите, изискванията за свързани лица, тавани и т.н. Поради тази причина има застой на пазара от гледна точка на такъв тип консолидация."
Източник: Капитал (16.09.2019)

Приходите на топ 30 преработватели на агропродукти растат с 16% "Олива", "Амилум" и "Папас олио" държат близо 40% от общия оборот от над 3.8 млрд. лв. Преработвателите на зърнени и маслодайни култури, мляко и месо, плодове и зеленчуци отчитат възходящи продажби през изминалата година. Общите приходи на 30-те най-големи дружества надхвърлят 3.828 млрд. лв., а година по-рано са били над 3.305 млрд. лв., което представлява увеличение от близо 16%. Над една трета от общите приходи в топ 30 се дължат на три компании - "Олива", "Амилум" и "Папас олио", които държат 39.5% от пазара в стойност. Двуцифрен скок на продажбите отчитат 11 дружества, като той е най-голям при "Олива" (31.76%), "Мултимес груп" (28.79%) и "Брезово" (26.88%). Други 11 отбелязват по-ниски обороти през 2018 г. в сравнение с предходната година. Най-символичен е спадът на продажбите при "Марица олио" (0.23%), КЕН (1.46%) и "Топаз мел" (3.38%). Само три фирми са работили на загуба през 2018 г. ("Шрайбер фуудс България", "Роса" и "Тирбул"), но други 10 отчитат по-нисък финансов резултат. Седемнадесет от компаниите в класацията са средни (с до 250 заети), а останалите са големи. Най-много са заетите в "Пилко" (913), "Палиррия България" (787) и "Месокомбинат – Ловеч" (699). Маслодобивни продукти Приходите на лидера в класацията "Олива" надхвърлят 560.5 млн. лв. през 2018 г., което е ръст от близо 32% спрямо предходната година. Печалбата на компанията е нараснала повече от три пъти и надхвърля 16.9 млн. лв. През миналата година компанията, която произвежда сурови и рафинирани масла и търгува със слънчоглед, рапица, шрот, белени слънчогледови семки, продължи изграждането на новата си мощност край с. Разделна до пристанище Варна-запад. Инвестицията в третия фирмен маслодобивен завод е 40 млн. евро. Очаква се новата фабрика заедно със сега съществуващите в Кнежа и Полски Тръмбеш да удвоят обемите, които "Олива" може да преработва, до 700 хил. тона семена годишно. В класацията влизат още шест компании, преработващи маслодайни култури. "Папас олио" (3-то място), основана през 1994 г., има рафинерии в Ямбол и Балчик, както и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина. Фирмата има участия в четири дъщерни дружества: "Зърнени храни-99", "Папас мел" ЕАД (производство на брашна), "Папас трейдинг", "Грантурко" - Одрин, Турция (търговия със и съхранение на зърнени и маслодайни култури). "Роса" - Попово (8), която също произвежда растителни масла, кюспе, слънчогледово брашно, брикети от слънчогледова люспа и др., отчита лек спад на приходите от 4.2% и загуба през 2018. "Клас олио" - с. Карапелит (13), обаче е с двуцифрен ръст на приходите от продажби. През май т.г. фирмата откри нов високотехнологичен комплекс за екстракция на масло. Инвестицията е за 3 млн. лв., ще осигури близо 200 работни места и ще увеличи капацитета на производство до 300 тона преработена продукция за денонощие. Основаната през 2003 г. маслобойна "Марица олио" - Пазарджик (16), запазва приходите си от предходната година. "Бисер олива" (22) - част от старозагорската група "Градус", отчита по-ниски приходи и печалба през 2018 г. С едноцифрен спад на продажбите е фабриката за преработка на слънчоглед на"НИК-СОТ груп" - Аксаково (29), която съчетава три производствени цикъла, използващи модерни безотпадни технологии. Вторият в топ 30 - "Амилум България" от Разград, отчита лек спад и на приходите, и на печалбата през последната година. Компанията, която е собственост на американската Archer Daniels Midland (ADM), обяви, че тази година ще разшири завода си с инвестиция за 243 млн. лв., което ще доведе до откриване на 54 работни места. Проектът включва увеличаване на капацитета за преработка на царевица до около 900 хил. тона годишно и разширяване на линията за производство на подсладители, както и доизграждане на инсталация за етилов алкохол през 2020 г. Инвестицията, която е най-голямата за американската група в заводите й в света, ще позволи на българското предприятие да преработва част от отпадните си продукти. Месо и колбаси Производителят на птиче месо "Пилко" – Разград (4), отчита ръст на приходите и печалбата. Фирмата е част от "Амета холдинг" - притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Българската група обединява птицефермите с кланица "Пилко" и "Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен, "Ферма Енево" – Шумен. През последните четири години холдингът инвестира 28 милиона лева, излезе на нови пазари като Италия и Албания, доставя и до по-далечни дестинации като Рим и Неапол. Производителят на колбаси, тестени изделия и маргарин "Белла България" (5) отчита над 10% скок на продажбите и лек спад на печалбата. През май т.г. компанията купи унгарската хранителна компания Marathon Foods. Сделката е за 12 млн. лв. и с нея българската фирма дава заявка за активно присъствие на пазарите в Западна Европа, тъй като унгарското дружество продава своите бързо замразени храни в 14 европейски държави, включително Русия, и е доставчик на международни вериги за търговия на дребно и за бързо хранене, сред които McDonald’s, BurgerKing, Aldi, FamilyFrost, O’Cool, Tesco, Iceland, Spar, Auchan, Metro. "Месокомбинат Ловеч" (7-а позиция) и "Месокомбинат Русе" (11) са част от "Бони холдинг", в който влизат и месокомбинатът в Карлово плюс няколко свинекомплекса и който е затворил цикъла на производство - от фуражите, през генетиката и отглеждането на прасета до месопреработката и производството на колбаси. Холдинговата група "Градус" на братята Лука и Иван Ангелови, която включва 6 дъщерни дружества, участва в класацията и с фирмите си "Градус - 1" (10) и "Градус - 3" (19). През лятото на миналата година компанията успя да направи най-голямото първично публично предлагане (IPO) за последните 10 години и второто в историята на местния пазар листване по привличане на средства в размер на 81 млн. лв. Холдингът инвестира в разширяване капацитета на фермите за родителски стада с цел увеличаване на произвежданите разплодни яйца, завърши центъра за родителски стада в Русе и изгради нов център за бройлери в Стара Загора, както и нов център за подрастващи родители в Русе. Компанията е купила нови машини и стопански инвентар за месопреработка, а през август 2018 г. представи нов продукт - бавно растящото пиле Le Poulet, както и нови продукти под основния бранд "Градус" и под фирмената марка за колбаси "Аз ям". "Мултимес груп" – Лясковец (18), е учредена през 2000 г., но като месопреработвателно предприятие започва дейност през септември 2013 г. в нова и модерна фабрика, която отговаря на всички европейски стандарти и норми. Компанията, която отчита близо 29% ръст на приходите през миналата година, предлага всички видове разфасовки на свинско, говеждо и телешко месо за нуждите на месопреработвателната промишленост. Други компании от сектора, които влизат в топ 30, са КЕН (24) и "Димитър Маджаров-2" (25). КЕН – Стара Загора, отчита символичен спад на продажбите от 1.46% през миналата година и сериозен скок на печалбата. Месопреработвателната фирма, която произвежда малотрайни и трайни варено-пушени колбаси, е една от първите частни фирми в бранша, създадена през 1991 г. Семейната компания "Димитър Маджаров" - Пловдив, предлага над 50 вида месни продукти и над 20 вида млечни продукти в две предприятия. Част от продукцията, основно различните видове бяло саламурено сирене, е предназначена за износ. "Брезово" (28) произвежда патешки дроб и месо, както и продукти от тях. Дружеството отчита много високи ръстове и на продажбите, и на печалбата през 2018 г. и е сред най-големите износители на foie gras. Млечни продукти, хлебни изделия "Милки груп био" - Хасково (6), е производител на мляко и млечни продукти с марката "Саяна", "Милки", "На хорото", а освен това търгува на едро със суровини за хранителната индустрия - сухо мляко, растителни и кувертюрни масла, какаови продукти и др. През септември миналата година дружеството е спечелило проект по Програмата за развитие на селските райони за модернизиране и реновиране на производствената база. Общата сума на инвестицията е 1.86 млн. лв., от които 928.7 хил. лв. са безвъзмездна финансова помощ. Обединена млечна компания (ОМК) е на 9-о място в класацията. Фирмата, която е собственост на базираната в Гърция "Делта фуудс", инвестира 4 млн. лв. през 2018 г. Част от средствата са свързани с производството на нов бранд прясно мляко - "Верея Чудно", който беше пуснат на пазара през януари т. г. Според данните на агенция Nielsen за 2018 г. ОМК заема лидерска позиция на пазара на прясно мляко в България с 37% дял в обем и 39.1% в стойност. Марката "Верея" е водеща при пресните млека с 33.3% дял в количество и 33.8% в стойност. ОМК заема водеща позиция и на пазара на кисело мляко с 12.7% дял в обем и 13.2% в стойност. Брандът "Верея" при киселото мляко държи 12.1% пазарен дял в обем и 12.7% в стойност. Друг производител на млечни продукти в касацията - "Тирбул" (15), собственост на гръцката група Tyras, отчита лек ръст на приходите от продажби и за поредна година загуба, която обаче намалява значително в сравнение с 2017 г. Компанията, която продава с марката Olympus, инвестира освен в традиционния производствен асортимент все повече в развитието на нишови продукти - биопредложения, от козе мляко, свежи немлечни напитки за вегани, 100% натурални сокове. В топ 30 са и "Данон Сердика" (17) с двуцифрен ръст на приходите и с положителен финансов резултат, както и "Шрайбер фуудс България" (30), която произвежда продуктите на Danon. Danone е лидер на българския пазар в стойност при свежите млечнокисели продукти. Компанията е с фокус върху марките и продуктите с добавена стойност: Activia, Danonino, ДЗП, млечни десерти. От тази година дружеството добави към портфолиото си в България и продукти под бранда Alpro, които са на растителна основа - соеви и ядкови напитки, кафета на основата на бадемова или соева напитка, както и продукти за готвене. Софийската фирма "Кремио" (21) - производител на млечни продукти с марката My Day и на растителни сметани, отчита над 55 млн. лв. приходи през 2018, което е над 11% ръст спрямо предходната година. Нетната печалба на дружеството също отбелязва двуцифрен скок. Положителните финансови резултати са следствие от направената в края на 2017 г. инвестиция за над 1.5 млн. лв. в нова УХТ инсталация. През 2018 към нея са добавени миксираща станция и допълнителна хладилна инсталация на обща стойност 500 хил. лв. Резултатът е продължаващо успешно развитие в категориите "сметани за сладкарството и готварството на растителна основа" и създаването на нови продукти за готвене на основата на българско слънчогледово олио с 0% трансмазнини. В инвестиционната програма на дружеството за тази година е включена автоматизация на производството и подмяна на съществуващо оборудване за около 1.5 млн. лв., което ще доведе до по-висока производителност. Ако темповете на развитие се задържат през тази и следващата година, ръководството на "Кремио" предвижда строеж на нова фабрика за 10 млн. лв. през 2021 г. Брашно, хляб, консерви В класацията традиционно влиза производителят на брашна с марката "София мел" - фирма "Гудмилс България" (12-о място) - собственост на австрийската GoodMills Group. През 2018 г. дружеството е преработило 156 хил. тона пшеница при 148 хил. т за 2017 г., а продажбите на брашна са в размер на 122 хил. тона при 117 хил. тона през 2017 г. Компанията запазва около 25% дял на експортните пазари (Турция, Гърция, Румъния) в приходите и е безспорен лидер в категорията брашно с 58% пазарен дял в стойност по данни на на AC Nielsen към декември 2018. След старта през 2017 г. на серията "Биобрашна" за крайни потребители дружеството отчита и 100% ръст в категорията "Био". Мелничният комплекс "Топаз мел" (14), който е в една група с производителя на алкохол "СИС индъстрийс" (собственост на арестувания през миналата година за данъчни измами Миню Стайков), приключва 2018 г. с лек спад на приходите и печалбата. Производителите на хляб "Симид София" (20), Кооперация "Симид 1000" (26) и "Симид агро" (27) обаче отчитат възходящи резултати през миналата година. Консервното предприятие "Палиррия България" - Нова Загора (25) - собственост на гръцката "Палиррия Сулиотис", отчита над 10% ръст на приходите. Фирмата е най-голямата в сферата на хранително-вкусовата промишленост в областта и изнася над 95% от продукцията си зад граница.
Източник: Капитал (08.10.2019)

"Олива" разширява производството си със заем от 175 милиона лева Водещата в преработката на растителни масла "Олива" АД ще удвои производството си и ще увеличи износа си с инвестиция от 90 милиона евро или с над 175 милиона лева. 35 милиона евро от търговското финансиране ще бъдат осигурени от Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР), става ясно от официално съобщение на институцията. Останалата част ще бъде предоставена от група международни банки с водещ мениджър BNP Paribas Suisse. От ЧБТР посочват, че част от заемът ще бъде използван за удвояване на производствения капацитет на "Олива" АД и средства ще бъдат насочени конкретно към завода за преработка на слънчоглед и рапица в област Варна. Сред целите на дружеството е да увеличи и експорта си, като се има предвид, че страната ни е на четвърто място в света по износ на слънчогледово масло. "Олива" АД е част от групата на "Билдком", която е вторият най-голям производител в агробизнеса на българския пазар. Тя генерира годишни приходи над 500 милиона евро или над 970 милиона лева, като над 80% от производството ? е за износ. Дъщерната "Олива" от своя страна е на първо място по преработка и търговия със слънчогледово масло и е част от групата от 2001 година. Дружеството има три завода в страната, а първият от тях е този в Кнежа в област Плевен. Вторият отваря в Полски Тръмбеш в област Велико Търново, а през 2017 година компанията започна изграждането на третата си база във варненското село Разделна. Отново към тази година "Олива" е най-голямата фирма по приходи в Северозападния регион.
Източник: Money.bg (01.07.2020)

"Олива" купува стария завод на "Калиакра" в Добрич срещу 3,8 милиона лева Лидерът на пазара на растителни масла у нас "Олива" АД е новият собственик на един от старите заводи за преработка на слънчоглед в страната. Компанията е купила от "Калиакра" АД фабриката ? в Добрич в сделка за 2,3 милиона долара или за над 3,8 милиона лева, става ясно от съобщение на адвокатското дружество "Токушев и съдружници", цитирано от сайтовете CEE Legal Matters и SeeNews. Заводът в Добрич беше един от важните за икономиката на региона, но от 2007 година насам той не функционира, а единствено складовете му са били използвани досега. Дейността в базата беше спряна след изместването на производството на марката "Калиакра" в Румъния. Това се случи няколко години, след като международната компания в преработката на растителни масла Bunge придоби марката. "Активите, които са обект на сделката, включват около 140 000 квадратни метра земя и над 85 отделни сгради и складове. Това разширение струва на "Олива" АД над 2,3 милиона долара", става ясно от съобщението на "Токушев и съдружници". Според регионални медии плановете на дружеството включват възобновяване на производството в завода. В публикациите се посочва, че докато базата е работела, тя е преработвала по 100 000 тона слънчогледово семе на година. Междувременно в края на юни стана ясно, че масла "Олива" планира да удвои производството си и ще увеличи износа си с инвестиция от над 175 милиона лева. Тогава излезе информация, че 35 милиона евро от търговското финансиране ще бъдат осигурени от Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР), а останалата част ще бъде предоставена от група международни банки с водещ мениджър BNP Paribas Suisse. "Олива" АД е част от групата на "Билдком", която е вторият най-голям производител в агробизнеса на българския пазар. Тя генерира годишни приходи над 500 милиона евро или над 970 милиона лева, като над 80% от производството ? е за износ. Дъщерната "Олива" от своя страна е на първо място по преработка и търговия със слънчогледово масло и е част от групата от 2001 година. Дружеството има три завода в страната, а първият от тях е този в Кнежа в област Плевен. Вторият отваря в Полски Тръмбеш в област Велико Търново, а през 2017 година компанията започна изграждането на третата си база във варненското село Разделна. Отново към тази година "Олива" е най-голямата фирма по приходи в Северозападния регион.
Източник: Money.bg (10.09.2020)

Заводът за рециклиране "Интегра пластикс" ще увеличи капитала си до 36 млн. лева Общото събрание на завода за рециклиране на торбички до пластмасови гранули "Интегра пластикс" - гр. Елин Пелин, реши да увеличи капитала на дружеството и отправи покана към акционерите за записване на нови акции. Целта е капиталът на фирмата да нарасне от 8 млн. лева на 36 млн. лева, става ясно от документи в Търговския регистър. Акционерите имат право да придобият съответна част от новите акции, пропорционална на притежавания от тях дял в капитала на дружеството, преди увеличението при стойност на една акция в размер на 100 лева. "Увеличението на капитала представлява преструктуриране на финансирането на компанията и превръщането на дълг в капитал. Увеличението не предполага нови, допълнителни инвестиции в дружеството, а единствено оптимизиране на финансовата структура на компанията", коментираха за "Капитал" от дружеството. Дружеството има 20 млн. евро кредит от БАКБ, сочи отчетът му за 2018 г. Отделно има и заем от компания на основния акционер Ангел Георгиев за около 13 млн. лв. Той притежава най-голямата компания в сектор храни в България - производителят на слъчогледово масло "Олива", с приходи от 726 млн. лв. за миналата година. В "Интегра пластикс" са инвестирани 40 млн. евро. Финансирането е осигурено чрез собствени средства и банкови кредити. Заводът е разположен на близо 35 хил. кв. метра площ, напълно автоматизиран и вече действащ и беше построен преди година. Плановете са той да преработва годишно 40 хил. тона пластмасови отпадъци, от които да получава 24 хил. тона регранулат - основна суровина за производството на промишлени и битови пластмасови изделия. Средно заетите през последната година са 100 души, сочи справка в АПИС. Балираните отпадни пластмаси се доставят от общински инсталации от чужбина и промишлени предприятия. Отпадъците се сортират оптично, включително по цветове. След преработката се получават годни за повторно използване гранули пластмаса с висока чистота - 99.7%. Така от силно замърсен отпадък в завода на "Интегра пластикс" се получава вторична суровина, която се доближава до параметрите на пластмасата, произведена от петрол. Решението за този бизнес идва след отказа на Китай да приема пластмасови отпадъци от Европа, което отваря огромна пазарна ниша. Кои са собствениците Акционери в "Интегра пластикс" са три фирми. Мажоритарен дял от 51% държи "Бетаинвест" на Ангел Георгиев, който е собственик на търговеца на едро на зърно и фураж "Билдком" и на производителя на слънчогледово масло "Олива". Една четвърт от акциите в "Интегра пластикс" държи регистрираната в Кипър "Валенова лимитед" - собственост на гръцкия гражданин Константинос Зиогас. Той е собственик и на фирма "Космотрейд" в Гърция, която е в бизнеса с управление на отпадъци. Третият акционер с 24% дял е "Атмос инженеринг" със съдружници Юлиан Белев и Аспарух Делев. Юлиан Белев притежава миноритарен дял и е изпълнителен директор на Завода за производство на етанол от зърнени култури "Алмагест" край Ихтиман, който е с основен акционер Светослав Божилов.
Източник: Капитал (16.09.2020)

Разширяване по време на криза Ковид-19 не плаши фирмите, които имат планове. Само през второто тримесечие две дузини компании - български и чуждестранни, обявиха проекти за разширяване на производството си. Някои от тях вече са завършени, по други се работи, а трети тепърва ще бъдат започнати. Макар и малка, икономиката у нас има значителни перспективи за растеж. И не са малко компаниите, които виждат своето място тук, включително и като изходна точка за завладяване и на външни пазари. Даже в кризата могат да се открият възможности за развитие. И докато едни анализират, някои компании вече са готови с планове за разширение или за поглъщане на конкуренти. Нормално е, когато производствените мощности се развиват, да се търсят най-ниските разходи. Евтината работа ръка и ниският данък печалба у нас бяха стръвта, която привлече тук доста инвеститори в последните години. Инвестициите са важна тема за българската икономика, а особено в този критичен момент - и за оцеляване, и за растеж. Икономическата ситуация в Европа и в България, която се оформи с развихрянето на пандемията от коронавирус, налага вземането на гъвкави и смели решения от мениджмънта на всяка компания, ако тя иска да остане на пазара. Предизвикателството, пред което са изправени и големите, и малките фирми кара мениджърите да реагират бързо и адекватно на всички промени. В такава динамична среда преструктурирането е повече от наложително. Някои фирми го правят като се сливат и така обединяват потенциала си. Други следвайки промените инвестират в ново оборудване и машини, за да разширят лидерската си позиция, или пък да се покажат на пазара с по-богата гама от изделия. Така че дългосрочната цел за много компании в момента е да увеличат стойността не само на бизнеса си, но и на качеството на изделията, които предлагат. Законът за насърчаване на инвестициите също дава рамо на различни фирми. Само преди седмица правителството одобри финансирането на публична общинска инфраструктура на основание на този нормативен акт, във връзка с изпълнението на сертифициран инвестиционен проект на "БТЛ Индъстрийз" в Пловдив. Компанията, която вече над 20 години работи в Града под тепетата и е световен лидер в разработването, производството и търговията на електронна медицинска апаратура предвижда да разшири производството си и да построи нова база тук. Инвестицията е в размер на 10.5 млн. лв. и разкрива 80 нови работни места. По план това съоръжение трябва да бъде завършено през 2021 г. и в него се планира да работят над 500 работници. Предстои подписването на договори между Министерството на икономиката и дружеството, а също и между министерството и Община Пловдив за изграждане на инфраструктурата. След това Община Пловдив ще отпусне 1.02 млн.лв. за изграждане на заявената пътна инфраструктура, която ще подобри транспортната свързаност в района, където е разположено предприятието. Средствата ще са от бюджета на Министерството на икономиката за прилагане на финансови насърчителни мерки. "BTL Industries" е третата по големина компания за производство на физиотерапевтична медицинска техника в света. Уредите й се продават в над 120 страни на шест континента. Производствената й база се намира в Пловдив, разполага и с R&D център. Общият брой на служителите й надхвърля 300. Други фирми растат като разчитат на собствени сили. Производителят нa pacтитeлни мacлa y нac "Oливa" AД - Кнежа купи cтapия зaвoд зa пpepaбoт?a нa cлънчoглeд на "Калиакра" в Добрич. Сдeл?aта е зa 2.3 млн. дoлapa. От 2007 гoдинa нacaм този завод нe paботи, използвали са се само c?лaдoвeтe мy. Дeйнocттa му бeшe cпpянa cлeд като мeждyнapoднaтa ?oмпaния в пpepaбoт?aтa нa pacтитeлни мacлa Вungе пpидoби мap?aтa и реши да измecти пpoизвoдcтвoтo с мap?aтa "Kaлиa?pa" в Pyмъния, където пазарът е по-голям. "Олива" АД е един от най-значимите производители на сурово и рафинирано слънчогледово масло в България. То преработва сезонно също рапица в сурово рапично масло и рапичен шрот. Компанията оперира в момента с две маслодобивни инсталации в България. Плaнoвeтe нa дpyжecтвoтo предвиждат и възoбнoвявaнe нa пpoизвoдcтвoтo в зaвoдa в Добрич. В ?paя нa юни cтaнaха известни и плановете на "Oливa" дa yдвoи пpoизвoдcтвoтo cи и да yвeличи изнoca cи c инвecтиция oт нaд 175 млн. лeвa. Toгaвa се разбра, чe 35 млн. eвpo щe ocигypи Чepнoмopc?aтa бaн?a зa тъpгoвия и paзвитиe, a ocтaнaлaтa чacт от парите щe бъдe пpeдocтaвeнa oт гpyпa мeждyнapoдни бaн?и c вoдeщ мeниджъp ВNР Раrіbаѕ Ѕuіѕѕе. "Oливa" AД e чacт oт гpyпaтa нa "Билд?oм", ?oятo e втopият нaй-гoлям пpoизвoдитeл, работещ в aгpoбизнeca нa бългapc?ия пaзap. Нaд 80% oт пpoизвoдcтвoтo ? e зa изнoc. Още една сделка в този сектор прави впечатление. Производителят на белен слънчоглед "Меджик флейм" е уведомил Комисията за защита на конкуренцията, че планира да придобие един от най-големите преработватели на селскостопанска продукция в страната - "Клас олио" и свързаната с него "Кабакум груп - импорт експорт", което се занимава с износа на продуктите му. Според купувача, концентрацията може да окаже въздействие върху пазара на слънчогледово семе и екобрикети. Общият оборот на трите компании за 2018 г. е близо 170 млн. лева. В момента "Клас олио", е един от най-големите производители на олио в страната и третата по големина и по приходи компания в област Добрич. Фабриката й освен олио прави също добавки за биогорива и субпродукти. Приходите й идват от продажба на бутилирано олио. Около 60% от него е предназначено за вътрешния пазар, а останалото се изнася. Ръстът на приходите за 2018 г. се дължат на технологични подобрения в производството, както и на увеличен износ, отбелязват мениджърите й. През миналата година "Клас олио" откри нови производствени мощности за увеличаване на капацитета като инвестира 3 млн. лева. Собственик на компанията е Нермин Йълмаз. Фирмата "Козлодуй" ООД продължава да разширява дейността си в Бургас, като увеличи броя на своите служители до 125. Дружеството е българско, специализирано е в строително-монтажните работи на машини и съоръжения, на съдове под налягане, метални конструкции, както и тръбопроводи в енергетиката и нефтохимическата промишленост. През своята над 25-годишна история "Козлодуй" ООД е изпълнявала много проекти, свързани с цялостното обезпечаване на технологично оборудване. За да разшири дейността си, компанията закупи парцел в "Индустриален и логистичен парк - Бургас" АД с площ 10 000 кв. м, където изгради своето ново производствено хале, както и две административни сгради. "Козлодуй" ООД реализира проекти и за чуждестранни компании. Изнася свои изделия към Германия, Франция, Австрия, Холандия, Италия и други страни. През последните години компанията отбелязва среден ръст на продажбите от 10 на сто. През първото полугодие на 2020-а обаче той е с 15% по-висок в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: Банкеръ (30.09.2020)

Производител на олио за втора година заема първото място в класацията К100 на "Капитал". С приходи за над 1 млрд. лв. за 2020 г., което е почти 40% повече от предходната година, както и двойна печалба в размер над 45 млн. лв., „Олива“ АД се задържа на върха. "Олива" е най-големият преработвател на маслодайни култури у нас. Заедно с компанията майка „Билдком“ ЕООД, с едноличен собственик Ангел Георгиев, се занимават с международна търговия с фокус към зърна, маслодайни култури, растителни олиа и шротове, както и с белен слънчоглед. Микс от фактори бележат отличните финансови резултати на дружеството. Ръстът идва както заради рекордното поскъпване на слънчогледовото масло на международните борси, така и заради повече произведени количества масла. През 2020-а имаше голям световен дефицит при маслата и това изстреля всички цени до рекордни нива. Вече се запълва капацитетът и на трите фирмени завода - в Кнежа, Полски Тръмбеш и с. Разделна, област Варна. „Олива“ има почти 80-годишна история. Дружеството е родено като маслодобивна фабрика „Перла“ в Кнежа през 1942 г. , а през 1991 г., след приватизацията, се преименува. През септември 2020 г. „Олива“ купи за 2.3 млн. долара стария завод за преработка на слънчоглед на „Калиакра“ - Добрич, част от инвестиция на американската Bunge, която през лятото на 2007 г. премести производството си в Румъния. Целта на придобивката бе разширение на складовото стопанство. Също миналата година Черноморската банка за търговия и развитие отпусна 35 млн. евро заем за оборотен капитал на завода край морската ни столица. Инвестицията в него е 40 млн. евро, като 31 млн. са корпоративен заем от Европейската инвестиционна банка по плана „Юнкер“. „Олива“ има и заем за 22 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. Единствената компания за бутилиране на вода, която влиза в Топ 30 в сектор „Храни и напитки“, е „Девин“ /21 позиция/. За 2020 г. дружеството отчита спад на приходите с около 8%, но увеличение на печалбата, както и по-висока рентабилност с 13.8 %. От създаването му през 1992 г. „Девин“ (част от белгийската група Spadel) е лидер на пазара на бутилирани води в България. От компанията отчитат, че натуралните води (минерални и изворни) са предпочитан продукт заради здравословните им ползи и това се потвърждава при потреблението, което нараства спрямо нивата от 2020 г. Очаква се през тази година да има още по-голям ръст заради разхлабването на мерките и раздвижването в ресторантьорския бранш.
Източник: Стандарт (27.09.2021)

Трите водещи компании в производството на олио в България имат производствени или складови мощности в област Добрич. Според информация на „Капитал“ най-големият производител на олио в страната е "Олива". Приходите на компанията за 2020 г. надхвърлят 1 млрд. лв., печалбата - над 45 млн. лв. Основните приходи в дружеството са от продажба на слънчогледово масло, главно за износ на едро. Трите производствени центъра на дружеството - край Варна, в Кнежа и в Полски Тръмбеш, позволяват преработка 700 хил. тона семена годишно. "Олива" е с краен едноличен собственик Ангел Георгиев. През септември 2020 година „Олива“ АД стана собственик на маслозавода в Добрич, който купи от „Калиакра“ АД. Сделката беше на стойност над 2 милиона долара. Новият собственик обяви намерение да възобнови производството на завода, който е бил сред структуроопределящите за региона. Втора по приходи е "Папас олио" - собственост на Георги Ташев. Дружеството има рафинерии в Ямбол и Балчик, както и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина. Чрез фирмата си "Сент Жиран" Георги Ташев притежава и маслодобивната фирма в Балчик "Сън фуудс". Сумарният оборот на двете дружества за 2020 г. надхвърля 555 млн. лв. В миналото участие в групата е показвал и украинецът Олександр Минов, който сега контролира "Бисер олива". Следва "Клас олио" от село Карапелит. Семейната компания е създадена през 90-те години на миналия век от турски предприемач с подобен бизнес в Турция. По-късно бизнесът е наследен от съпругата Нермин Йълмаз и сина Мертгюн Йълмаз, които през миналата година продадоха компанията на варненския преработвател на белени семки "Меджик флейм" - собственост на Едуард Багдасарян. Двете фирми се намират на 13 км една от друга. Топ производител е "Олива", която обаче не произвежда олио за българския пазар. Така основни играчи на местния пазар са следващите в подреждането: "Клас", "Папас", "Бисер Олива" и т.н. Актуални финансови данни за 2021 г. няма, но отчетите през последните години показват възходящ тренд в бизнеса, сумарни приходи на дружествата в сектора над 2 млрд. лв. (вероятно и от други дейности) и печалба общо около 90 млн. лв. Видимо всички предприятия трайно са на плюс. Освен това заетите във фабриките не изглеждат много - около 2000 души в 15-те компании. Производството в България върви по две линии - основно за износ и към 20 - 30% за местен пазар. Във всеки случай говорим за милиарди левове - толкова е износът през миналата година, което е трикратно увеличение само за пет години. За милиард е и износът на слънчоглед и белени семки. В зависимост от цената местната консумация на олио е за около половин милиард, като малка част е внос. Рядко слънчогледово масло се ползва и за биодизел, има приложение и в някои индустрии. "В България се консумират около 100 хил. тона олио годишно. Това е около една осма от потенциалните количества на пазара на олио. Страната ни изнася около 500 хил. тона олио на година", коментира за "Капитал" Ангел Георгиев, собственик на "Олива". "През декември 2021 г. тон олио се търгуваше за 1400 долара, в февруари преди войната - за 1500 долара на тон. В началото на март цената вече е на невиждано в историята ниво от 2500 долара на тон. В момента е около 1900-2000 долара на тон", уточнява Ангел Георгиев. В същия период очаквано нагоре се изстрелва и цената на тон слънчоглед - до над 1000 долара, но и тук посоката е на успокояване. Представители на сектора изчисляват, че над 80% от себестойността на литър олио зависи от цената на слънчогледа. Останалите фактори са производствените разходи (за пресоване, екстрахиране, рафиниране), разходите за опаковане, транспорт и дистрибуция, заплатите, данъците, печалбата. "Цената на ел. енергията за последните години беше 68-70 лв. за мегават. Средната цена миналата година достигна 110 лв. за мегават, а имаше периоди и по 160-170 лева. За периода на реколтата 2020-2021 средната цена на тока за всеки преработен тон е около 6.5 долара. През октомври 2021 тя стана 23 долара", прави изчисления Ангел Георгиев. Разходите за производство на литър олио са се увеличили почти двойно, а търгуваме борсова стока, обобщават хора от сектора. Собственикът на "Олива" е категоричен, че дефицит в България няма как да има, но пък евентуална забрана за износ ще бъде пагубна за целия бранш и ще бъде съпътствана с множество фалити. По негови изчисления, отчитащи наличието на запаси от слънчоглед от миналата реколта, количествата от новата, вече потребеното и изнесено олио и слънчоглед, както и капацитета на фабриките, излиза, че до новия сезон на 1 август 2022 г. страната ще има или запас от 200 хил. тона олио, или еквивалента му - 470 хил. тона слънчоглед.
Източник: Капитал (27.03.2022)

Най-големият преработвател на слънчоглед в България - "Олива", затвори завода си край Варна Най-големият завод за олио в България - предприятието в село Разделна край Варна, затвори заради липса на суровина. Това потвърдиха представители на преработвателя на слънчоглед "Олива". Първоначално, новината беше обявена от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. Според представителите на бранша - удължаването на забраната за внос на украински слънчоглед няма да помогне на зърнопроизводителите, а единствено ще затрудни и ощети преработвателите. Преработвателите на олио обясняват, че предлагат продукта си на международната му цена, която в момента тя е 800 лева на тон, доставен до пристанище Варна. Производителите обаче не продават на тази цена и в случай, че продължат да задържат слънчогледа, ще загубят много пари. През 2022 година цената на слънчогледа, на която българските земеделци продаваха на заводите за преработка достигна средно 1200 лвева за тон. Това предизвика силно поскъпване на олиото в търговската мрежа.
Източник: Money.bg (31.08.2023)

Най-големият завод за олио в България - предприятието "Олива" в село Разделна край Варна, затвори заради липса на суровина. Според Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България удължаването на забраната за внос на украински слънчоглед няма да помогне на зърнопроизводителите, а единствено ще затрудни и ощети преработвателите. България е един от най-големите износители на слънчогледово олио в света. През 2022 година цената на слънчогледа, на която българските земеделци продаваха на заводите за преработка достигна средно 1200 лвева за тон. Това предизвика силно поскъпване на олиото в търговската мрежа.След това, при отварянето на безмитния внос на украински слънчоглед за Европа, цената на слънчогледа тръгна надолу и продължи да пада, въпреки че през април в пет източноевропейски държави, включително и България, бе въведена забрана за внос от Украйна. Преработвателите коментират, че предпочитат да изкупят целия български слънчоглед, но той не е достатъчен, за да натовари производствените им мощности. Налага се внос от поне 1,5 милиона тона суровина и за тях вносът от Украйна е изключително важен.
Източник: Money.bg (01.09.2023)

Собственикът на "Олива" изнася българска пшеница за Египет Египет ще закупи 480 000 тона пшеница от България и Франция, за да осигури хляб за населението си, съобщи преди дни агенция Bloomberg. Износител от България ще бъде фирмата Билдком ЕООД, която е мажоритарен собственик в производителя на олио "Олива АД" и наред с това е търговец на зърно. Русия е трябвало да реализира експорта на цена от 270 долара за тон с доставка до Египет. Сделката обаче е прекратена след като правителството на Русия е издало заповед, че налага таван на цената и договорената цена се е оказала под него. Олива АД е акционерно дружество, регистрирано по българското законодателство с капитал в размер на 20 100 000 лева, разпределен на 6 700 000 обикновени поименни акции с номинал 3 лева всяка.
Източник: Медия Пул (28.09.2023)

Най-големите български компании в Югоизточна Европа Четиринадесет български компании попадат сред стоте най-големи дружества в Югоизточна Европа в тазгодишната класация SEE TOP 100, която подрежда компаниите на база общ приход за фискалната година, приключваща на 31-ви декември 2022 г. Единадесета, сред българските участници се класира преработвателят на мед и един от водещите световни доставчици на цветни метали "Аурубис България" с приходи от 4,2 млрд. евро за 2022 г. В миналогодишната класация на изданието "Аурубис България" попадаше на 5-та позиция с приходи от 3.8 милиарда евро. В тазгодишната класация отново попада производителят на биодизел "Астра Биоплант". С общи приходи от 3.9 милиарда евро компанията се изкачва от 28-та позиция (за 2021 г.) до 12-та позиция. На 14-та позиция откриваме "ЛУКОЙЛ България" с общи приходи от 3,7 милиарда евро. Търговецът на горива попадаше и в класацията на Seenews за 2021 г. - под номер 30. Сред най-големите компании в ЦИЕ попада и АЕЦ "Козлодуй" - на 20-та позиция (40-та позиция за 2021 г.). Общите приходи на атомната ни централа за изминалата година са възлизали на над 3 милиарда евро. В класацията попада и компания, която отсъстваше през 2021 г. - търговецът с възобновяема енергия и газ "Акспо България". Дъщерното предприятие на швейцарската "Акспо Груп" заема 21-ва позиция, с приходи от 3 милиарда евро. През 2022 г. "Национална електрическа компания" пада с 6 позиции до 26-та позиция, с общи приходи от 2.6 милиарда евро. С 2.5 милиарда евро за 2022 г. "Булгаргаз" заема 28-а позиция (54-та позиция за 2021 г.). "ТЕЦ Марица Изток 2" заема 36-та позиция. Компанията за търговия с енергоносители "MET Енерджи Трейдинг България", която през 2021 г. отстстваше от класацията попада на 42-ра позиция в последното й издание, с общи приходи от 1.9 милиарда евро. Нов в класацията е и производителят на стъклен амбалаж "БиЕй Глас България", който с 1.4 млрд. евро приходи заема 59-та позиция. С 1.3 млрд. евро приходи за 2022 г. преработвателят на слънчоглед "Олива" достига 65-та позиция (при 90-та за 2021 г.). Търговската верига "Кауфланд България" заема 81-ва позиция (64-та позиция за 2021 г.), с общ приход от 1.1. милиарда евро. Компанията за нефтопреработване "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", която не попадна сред най-големите компании в ЦИЕ за 2021 г., година по-късно реализира общ приход от 1.1 млрд. евро, който я класира на 83-то място за 2022-а. Търговската верига "Лидл България", която с общ приход от над 1 милиард евро зае 93-та позиция (84-та за 2021 г.). В миналогодишното издание на изследването попадаха 12 български компании, от тях тази година отсъстват - "Българска независима енергийна борса", "Сакса" и "София Мед". За втора поредна година румънският газов и петролен гигант "ОМВ Петром", част от австрийската група "ОМВ", оглавява класацията с 13,4 млрд. евро приходи - почти два пъти повече спрямо 2021 г. Компанията е на първо място в региона и по печалба - през 2022 г. тя нараства повече от три пъти и достига 2 млрд. евро. Общите приходи на стоте най-големи компании в Югоизточна Европа нарастват с 46 процента и достигат 223,9 млрд. евро, а печалбата скача с 61 процента до 10,3 млрд. евро, показва SEE TOP 100. SEE TOP 100 е годишна класация на най-големите компании по общи приходи, регистрирани в Албания, Босна и Херцеговина, България, Молдова, Румъния, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Прагът за влизане в класацията също се вдига и достига 975,6 млн. евро. За сравнение той е 699 млн. евро година по-рано и наполовина по-нисък - едва 441,9 млн. евро - преди десет години.
Източник: Money.bg (25.10.2023)

През 2022 г. най-големите 50 български производители на храни са увиличили приходите си с почти 39%., а общите им приходи надхвърлят 11.3 млрд. лева. За поредна година безапелационен лидер в топ 50 за храните и напитките е "Олива" - притежание на търговеца на зърно "Билдком" с едноличен собственик Ангел Георгиев. Приходите на компанията, която изнася почти цялата си продукция, растат с над 82% и достигат до над 2.6 млрд. лв. През 2023 компанията очаква силен спад на приходите, заради по-ниските цени, които се върнаха на нива от 2020 г., и забраната за внос на слънчоглед от Украйна, което ограничава възможностите за преработка. "Олива" е най-големият производител на слънчогледово олио и слънчогледов шрот в България с над 50% пазарен дял при слънчогледовото олио. Компанията управлява четири завода - край Варна, Добрич, в Кнежа и в Полски Тръмбеш, позволяващи преработка на над 700 хил. тона семена годишно. Портфолиото й включва сурово и рафинирано слънчогледово олио, слънчогледов шрот, белени семена. Годишно около 80 - 90% от продукцията са предназначени за износ.
Източник: Капитал (17.11.2023)

Австрийската Borealis купува фабриката за рециклиране на торбички до Елин Пелин Заводът за рециклиране на найлонови торбички до Елин Пелин ще има нов собственик почти пет години след създаването си. Сделката е любопитна, защото се продава уникално за България и региона предприятие в обещаващата ниша на преработката на отпадъци. Продавач е собственикът на най-големия производител на олио в България "Олива", за който това беше страничен бизнес. А купувач е австрийската химическа компания Borealis, в която най-голям дял държи OMV, и е позната в България с 20-процентния си дял в торовия завод "Неохим", който продаде това лято. Обектът на сделката е "Интегра пластикс", която сортира иначе трудните за преработка тънки найлонови опаковки и ги преработва до гранули за повторна употреба. А финалът се очаква през първото тримесечие на 2024 г. Borealis придобива 100% от завода за рециклиране на "Интегра пластикс" в Елин Пелин. Продажбата подлежи на одобрение от българската Комисия за защита на конкуренцията, а формално разрешение трябва да се получи и от регулаторите в Сърбия и Македония, където купувачът има продажби. Очаква се тези процедури да приключат до февруари следващата година и тогава собствеността да се промени. "Интегра пластикс" е една от технологично най-развитите компании в страната за механично рециклиране на фолиа от битови отпадъци - основно найлонови пликчета и опаковки. Основен акционер в "Интегра пластикс" с 92.67 % дял е "Бетаинвест" на Ангел Георгиев, който е собственик на търговеца на едро на зърно и фураж "Билдком" и на производителя на олио "Олива" с консолидирани приходи за 2022 г. от над 3 млрд. лв. и нетна печалба от 210 млн. лв. Кипърската Vallenova, представлявана от гръцкия гражданин Константинос Зиогас, държи останалите 7.33%. На последното общо събрание на "Интегра пластикс" от края на ноември Зиогас е освободен от съвета на директорите на дружеството. Предприятието край Елин Пелин бе открито през лятото на 2019 г., но реалната работа в него започна в началото на 2020 г. Тогава от мениджърския екип обясниха, че решението за навлизане в този бизнес е дошло след отказа на Китай да приема пластмасови отпадъци от Европа, което отваря голяма пазарна ниша. Инвестицията в "Интегра пластикс" е 40 млн. евро. Финансирането е осигурено чрез собствени средства и банкови кредити. Базата е разположена на близо 35 хил. кв. метра площ. Заводът преработва годишно 40 хил. тона пластмасови отпадъци, от които получава 20 хил. тона рециклиран материал.
Източник: Капитал (18.12.2023)

3398 лв. средна заплата в Челопеч, 2949 лв. в Козлодуй За поредна година през 2022 г. Челопеч остава общината с най-високи заплати в България - средно по 3398 лв. месечно. Макар че изчисленията се базират на данните на Националния статистически институт за наетите на трудов договор в частния и обществения сектор, основен принос за първенството на средногорската община има златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската Dundee Precious Metals (DPM). На второ място със средна заплата от 2949 лв. е Козлодуй, където работи АЕЦ "Козлодуй". Това е и причината обичайно Враца да е сред областите с най-високи възнаграждения в страната. Средната брутна месечна заплата в Кнежа е била 2813 лв., където са развити производството и преработката на зърнени и маслодайни култури в региона - стопански дейности, които отчитат много силни финансови резултати през 2022 г. Именно в Кнежа беше регистриран и най-големият производител на слънчогледово олио - "Олива", с 2.6 млрд. лв. приходи. А данни от отчета на компанията сочат, че тя е допринесла с 6554 лв. средна месечна заплата през 2022 г. От средата на миналата година регистрацията на "Олива" е преместена в София. Четвърти и пети по средна заплата са Столична община (2475 лв.) и Раднево (2450 лв.), където се намира въгледобивната "Мини Марица-изток". Топ 10 се допълва от Гълъбово (2260 лв.), Девня (2156 лв.), Панагюрище (2050 лв.) и Божурище (1925 лв.) - всички те с развита добивна и преработваща индустрия или големи енергийни компании. Пирдоп заема шеста позиция със средна заплата от 2440 лв. Основният работодател там е медодобивната "Аурубис", която е най-голямата компания в България с 8.2 млрд. лв. приходи за 2022 г. В община Мирково е регистрирана друга голяма компания - медодобивната "Елаците мед". Средната брутна месечна заплата в дружеството е 2649 лв. през 2022 г., което е с 50% над средното за страната. Столична община е първа от областните градове със средна заплата от 2475 лв., това се дължи най-вече на общините Божурище, Елин Пелин, Костинброд и Ботевград. При област Варна (на второ място с 1642 лв.) високите заплати са резултат от развитата индустрия в Девня и Белослав, а за Пловдив (трето място с 1584 лв.) двигател са най-вече общините Марица и Куклен. От 2018 г. досега заплатите се увеличават във всяка община, като средният ръст е между 40 и 70% за четири години.
Източник: Капитал (08.02.2024)

България е сред големите международни играчи в износа на олио. Създадената през 2020 г. от Васил Василев "АгриВиа ойл" за миналата година е изнесла 140 хил. тона олио и има приходи над 270 млн. лв. Планът за тази е числото да се вдигне до над 320 млн. лв. Моделът е да се взимат количества от по-малки рафинерии за слънчогледово масло и да се изнасят по-големи количества към Африка. От две години "АгриВиа ойл" вече е част от големия "Агрия груп холдинг", но управител е Василев. През 2020 г. над 80% от износа на олио бе концентриран в три големи местни фирми - "Олива", "Папас олио" и "Астра биоплант". От 2016 Василев се занимава с частен бизнес - в началото е съдружник заедно със Златина Донева в "Агривиа" - брокерска компания в земеделския сектор с годишен обем над 500 хил. тона зърнени и маслодайни култури и шротове. А през 2019 създава и оглавява своя собствена компания - "АгриВиа ойл". Екип от 15 специалисти в търговските, логистичните и финансовите звена на "АгриВиа ойл" сключва партньорства с български и румънски маслодобивни предприятия. Компанията предлага нови канали за продажба на продукцията им от сурово и рафинирано олио зад граница. През юли 2022 г. "АгриВиа ойл" е продадена и се вливането в холдинговата структура на "Агрия груп холдинг". Работи с някои от най-големите фабрики за олио в България и Румъния, сред които Bunge, Expur, Transoil и Longin в Румъния, както и "Марица олио", "Бисер олива", "Клас олио", "Астра биоплант", "Роса", "Олимекс" и много други в България. Партнира и с някои от водещите украински преработватели на слънчоглед - "Прайм трейдинг", "Бесарабия", "Сънпро", MHP, "Сънолта", "Потоки" и др. Холдингът инвестира в складови бази за съхранение на до 10 хил. тона олио на пристанище Варна-запад с директно товарене от резервоар на кораб, в логистика, както и в пристанищен терминал във Варна. "Агрия груп холдинг" планира да приключи и строителството на собствен двойно по-голям маслен терминал, отново на територията на Варна-запад. През 2023 г. групата купува 23 жп цистерни за превоз на 1400 тона олио, а през 2024 прибавя втора собствена жп композиция. През 2023 "АгриВиа ойл" стана вторият (след "Олива"№) най-голям износител на слънчогледово олио от България с годишен обем 140 хил. тона с около 22% пазарен дял. През следващите две години и половина "Агрия груп холдинг" ще завърши изграждането на собствена фабрика за олио в Попово, която ще е една от трите най-големи в страната. Проектът е на стойност 75 млн. евро, от които 35 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Има и втора кофинансираща банка - ОББ, а около 25% от сумата е собствено участие на компанията. Планът на земеделския производител и търговец е да работи за износ и да преработва по около 250 - 300 хил. тона слънчоглед годишно. Застроената площ на сградите ще е 14 160 кв.м, а РЗП - 24 095 кв.м. Проектът предвижда да бъдат построени четири резервоара за съхранение на сурови масла с обща вместимост 8000 куб.м, помпена станция, авторазтоварище, производствени цехове, парова централа, силози, водоохладителни кули, битово-административна сграда. Консервативният план е новото предприятие да започне работа през втората половина на 2027 г., но очакванията на холдинга са то да заработи до края на 2026 г. Плановете на групата включват също строителство на собствено пристанище, включително терминал за износ на олио.
Източник: Капитал (15.11.2024)

Oгpoмeн тoвapeн ?opaб c 58 xил. тoнa cтo?a пpиcтигa във Bapнa Един от най-големите товарни кораби в света, за първи път ще акостира на "Пристанище Варна". Той е от клас Panamax и ще достави 58 хил. тона рапица в България. Товарът идва от Канада и е предназначен за най-големия преработвател на маслодайни култури у нас - "Олива" АД. Рапицата е произведена в Канада и ще влезе за преработка в заводите на българското предприятие. Вносът се осъществява оттам, заради липсата на суровина у нас и ограниченията за внос от Украйна. В България мощностите за преработване за слънчоглед в олио, белено семе и шрот са за над 4 млн. тона на година, а дори и в най-добрите земеделски години, годишното производство на слънчоглед у нас не е било достатъчно за пълно натоварване на мощностите, коментиран от "Олива". Затова преработвателите внасят слънчоглед от други държави - предимно от Украйна, която е най-големият производител в света.
Източник: Money.bg (14.04.2025)

"Олива" и "Астра биоплант" се спасяват с внос на рапица Двете най-големи компании в България за добив на растителни мазнини "Олива" и "Астра биоплант" , които досега изкупуваха местна суровина - слънчоглед и рапица, започнаха внос на суровини от Канада и Австралия. Лошата местна реколта от слънчоглед, високата цена на суровината тук и блокираният от държавата внос от Украйна под натиска на местните зърнопроизводители сменят, поне за сезона, модела на преработвателните фабрики. "Олива" е с приходи 1.3 млрд. лв. през 2023 г., но отчете двойно повече година по-рано. "Астра биоплант" - Русе има общо 7 завода, като рапичното олио се използва за производството на биодизел. Приходите на дружеството са 4 млрд. лв. за 2023 г. В България мощностите за преработване за слънчоглед в олио, белено семе и шрот са за близо 4 млн. тона на година, а годишното производство на слънчоглед в страната достига около 2-2.2 млн. тона в най-добрите периоди. Според последната стопанска година заради сушата реколтата от слънчоглед е доста по-малка - по данни на земеделското министерство тя е около 1.4 млн. тона, но е и с лоши качествени показатели, тъй като е с ниска масленост. По данни на земеделското министерство общият внос на рапица в България от началото на кампанията през септември 2024 досега е 314 хил. тона. От "Олива" прогнозират около 25-30% спад на приходите на фирмите в маслопреработвателния сектор за 2024, след спада на продажбите и през 2023. Според Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти и търговски директор на "Папас олио".,"България губи задгранични пазари на олио и шрот, където беше сред първите. Спадът на износа е огромен - по прогнозни данни за 2024 ще е 70% спрямо предходната година".
Източник: Капитал (17.04.2025)

Най-големият производител на олио в България купува румънска фабрика Най-големият производител на сурово и рафинирано слънчогледово олио в България – „Олива“ АД – чрез своето дъщерно дружество „Билдком“ ЕООД планира да придобие мажоритарен дял в румънския производител на растителни масла Argus Constan?a. Румънската инвестиционна компания Infinity Capital Investments е сключила споразумение за потенциална продажба на целия си дял (91.42%) от капитала на Argus. Сделката обхваща и акциите, които Argus притежава в друго акционерно дружество – Comcereal SA Tulcea. Финализирането на споразумението зависи от регулаторните одобрения от румънските власти. Цената на акция ще бъде определена чрез коригиране на сумата от 14 500 000 евро – договорената стойност на предприятието. Предварителните изчисления показват цена на акцията от приблизително 1.85 румънски леи. Въз основа на тази индикативна оценка и като се има предвид размера на мажоритарния дял на Argus, се очаква сделката да надхвърли 10 милиона евро, според Profit.ro. Argus е сред най-старите производители на растителни масла в Румъния. Компанията е основана през 1943 г. в Констанца, национализирана е от комунистическия режим през 1948 г., а след 1990 г. е преобразувана в акционерно дружество. Днес основната ? дейност е производство и търговия на сурови и рафинирани слънчогледови масла и мазнини, фуражни брашна и мастни киселини. „Билдком“ ЕООД е създадена през 1994 г. и се занимава с международна търговия със селскостопански продукти – пшеница, царевица, ечемик, грах, рапица, слънчоглед.
Източник: economic.bg (01.09.2025)

Българска компания придоби лидер в производството на растителни масла в Румъния Румънската инвестиционна компания Infinity Capital Investments, която е мажоритарен акционер в производителя на растителни масла Argus Constan?a, обяви приключването на сделката за продажба на своя дял от 91.42% на българската компания Билдком ЕООД. Споразумението за прехвърляне на дела беше подписано на 25 август 2025 г., а пазарът беше информиран ден по-късно - на 26 август. Междувременно, бяха изпълнени отлагателните условия, посочени в документа, в това число регулаторни одобрения от страна на румънските власти, което позволи на двете страни да пристъпят към финализиране на сделката. Крайната покупна цена ще бъде определена в съответствие с предварително обявения механизъм, съобщиха компаниите. Пазарната капитализация на Argus е 61 млн. румънски леи (12 млн. евро). Чрез тази сделка Билдком ЕООД индиректно става мажоритарен акционер в Comcereal Tulcea - компания, в която Argus притежава 95.36%. В същото време, в контекста на промяната в акционерното участие, Argus (като кредитополучател) и Билдком (като кредитор) ще сключат споразумение за заем в размер на до 100 милиона румънски леи (20 млн. евро), предназначено за рефинансиране на съществуващи заеми и подкрепа на оборотния капитал. Финансирането беше одобрено предварително от извънредното общо събрание на акционерите на Argus на 9 октомври 2025 г. Един от най-старите румънски производители на растителни масла и мазнини Argus, със седалище в Констанца, е един от най-старите румънски производители на растителни масла и мазнини, чиято история започва през 1943 г. Компанията произвежда и продава сурови и рафинирани слънчогледови масла, фуражно брашно и мастни киселини, като е една от най-известните румънски марки в хранителния сектор. След национализацията през 1948 г. тя е преструктурирана през 1990 г. като акционерно дружество, а през 1994 г. става изцяло частна. „Билдком“ ЕООД - основана през 1994 г., е една от най-големите български компании, занимаващи се с международна търговия със селскостопански продукти, като пшеница, царевица, ечемик, рапица и слънчоглед. Тя е свързана с групата „Олива“ АД - най-големия производител на сурово и рафинирано слънчогледово олио в България.
Източник: Дарик радио (07.11.2025)