Съветът на директорите на "М + С Хидравлик" - АД, Казанлък, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 20.II.2001 г. в 12 ч. в седалището на дружеството в Казанлък, ул. Козлодуй 6 при следния дневен ред: 1. вземане решение за издаване на облигации; проект решение: общото събрание приема направеното предложение за издаване на облигации и условията за сключването на облигационния заем; 2. други. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 13 ч., на същото място и при същия дневен ред. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 14 до 16 в седалището на дружеството. Регистрацията на акционерите или техни представители ще започне в 11 ч. в деня на заседанието. На основание чл. 115 ал. 4 ЗППЦК правото на глас се упражнява от лицата, придобили акции най-късн 14 дни преди датата на общото събрание. Акционерите представят документ за самоличност, а техните представители - документ за самоличност и изрично нотариално заверено пълномощно за конкретното общо събрание с минималното съдържание, определено от наредбата.
Източник: Държавен вестник (12.01.2001)

Предстои пускането на две нови емисии корпоративни облигации на нашия фондов пазар. Проспектите в най-скоро време ще бъдат внесени в ДКЦК въпреки липсата на работеща в момента комисия, съобщиха инвестиционните посредници, ангажирани с подготовката и пласирането на книжата. Емисията облигации на Минерал сувенир 98, София, ще е публична, 2-годишна за 1.5 млн. лева, като номиналът на всяка облигация ще е 1000 лв. Доходността на книжата е фиксирана - 10% на годишна база. Основен собственик на фирмата емитент е Акционер фаворит холдинг, а посредник е ИП Фаворит АД. Емисията на казанлъшкото предприятие М+С хидравлик е с обща стойност 3 млн. лева и срок 3 години и 3 месеца. Тя не е публична и няма да се търгува вторично. Доходността на книжата ще е равна на основния лихвен процент за периода плюс 5 пункта. Главницата ще се изплаща на 6 равни полугодишни вноски от по 500 000 лв. Дружеството М+С хидравлик е най-големият производител на хидравлично оборудване в България. Посредници по емисията са ИП Бета корп и Първа източна международна банка.
Източник: Пари (07.03.2001)

Казанлъшкият завод "М + С Хидравлик" пуска в обръщение облигационен заем от 3 млн. лева. Срокът за погасяване е три години. Гратисният период на заема е 1,5 години. Ще се имитират 300 000 поименни облигации с номинал от 10 лева. Годишната лихва ще бъде с 5 пункта над основния лихвен процент. Със средствата ще се гарантира инвестиционната програма на частното машиностроително дружество, за която са необходими 3,5 млн. лева, съобщи изпълнителният директор инж. Станчо Габарев. В заема могат да се включат не повече от 49 лица. Ангажиментите ще бъдат двустранни между фирмите, които ще закупят облигации и "М + С Хидралвлик", които ще изпълнят поръчки в техните сфери на дейност. 11 лица досега са заявили участие със сериозни суми и се надяване до края на април да продадем половината облигации, каза инж. Станчо Габарев. Казанлъшкият завод е собстевност на холдинг "Стара планина", холдинг "Индустриален капитал" и РМД " М+С Хидравлик". Печалбата за миналата година е 3 млн. лева. Заводът е на трето място в света по производство и продажба на хидромотори. Над 93 на сто от продукцията се изнася в около 60 държави.
Източник: БТА (19.03.2001)

Съветът на директорите на "М+С Хидравлик" - АД, Казанлък, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 22.VI.2001 г. в 12 ч. в седалището на дружеството в Казанлък, ул. Козлодуй 68, при следния дневен ред: 1. отчет на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2000 г.; проект за решение - общото събрание приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2000 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2000 г.; проект за решение - общото събрание одобрява годишния счетоводен отчет на дружеството за 2000 г.; 3. доклад на дипломирания експерт-счетоводител за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2000 г.; проект за решение - общото събрание приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител; 4. решение за разпределение на печалбата на дружеството за 2000 г.; проект за решение - общото събрание приема предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата на дружеството за 2000 г.; 5. освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2000 г.; проект за решение - общото събрание освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2000 г.; 6. избор на дипломиран експерт-счетоводител за 2001 г.; проект за решение - общото събрание приема предложението за избор на дипломиран експерт-счетоводител за 2001 г.; 7. промени в устава на дружеството; проект за решение - общото събрание приема предложението за промени в устава на дружеството; 8. утвърждаване на решения на съвета на директорите; проект за решение - общото събрание утвърждава решенията на съвета на директорите. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в седалището на дружеството всеки работен ден от 13 до 16 ч. Началото на регистрацията на акционерите или техните пълномощници е в 11 ч. Акционерите да представят при регистрация документ за самоличност, а техните представители - документ за самоличност и изрично нотариално заверено пълномощно за конкретното общо събрание с минималното съдържание, определено с наредба. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 13 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (20.04.2001)

За втори път е удължен срокът за набирането на облигационната емисия на казанлъшкото машиностроително предприятие "М+С хидравлик". Посредниците "Бета корп" и ПИМБ успяха да договорят пласирането на около една четвърт от предвидения номинал за 3 млн. лв. Предварителните данни за 2000 г. показват положителен финансов резултат от 1 млн. лв. Предприятието държи около 10% от световния пазар на хидромотори.
Източник: Банкеръ (23.04.2001)

Суперлативите, които всяка година се изричат за панаира на панаирите в Хановер (Hannover Messe), не са пресилени. Световното индустриално изложение и този път събра повече от 7000 изложители от над 65 страни и привлече над 260 000 посетители. Българските изложители бяха разположени на 238 квадратни метра панаирна площ. Над 30 фирми, сред които имаше малцина дебютанти в Хановер, демонстрираха не само изделия, но и самочувствие. Те бяха обединени от мисълта, че да произведеш в България е трудно, но не невъзможно. Но да продадеш продукцията си, става все по-невъзможно. Затова всеки шеф на фирма се опитва да търси партньори зад граница. А панаирът е повече от щедър откъм възможности за контакти - с едно идване можеш да решиш много проблеми. Български фирми - вече ветерани в изложенията, и този път бяха наели самостоятелни, прилични по големина щандове. Други се разполагаха на по-малки площи, като деляха общи разходи. Разноските на осем наши дружества за поредна година бяха поети от Програмата за насърчаване на икономиката и заетостта - една инициатива на федералното Министерство на икономическото сътрудничество и развитието на Германия, реализирана чрез GTZ (Германското дружество за техническо сътрудничество) и БСК. “Щандът ни е на традиционното си място и изглежда традиционно. Но това е направено съвсем съзнателно”, казва Тошо Киров, ръководител на отдел в БСК. Три български предприятия бяха субсидирани от швейцарската програма за подпомагане на вноса SIPPO. Група “Технология на металите” бе представена от четири дружества. Холдинг “Загора” демонстрира възможностите на три свои поделения. “Тези, които искат да успеят, са тук. Нашата фирма е третата по големина в света в областта на производството на хидромотори. Цялата продукция е за износ. В Хановер стартирахме през 1993 г. с един голям плакат: “Търсим дистрибутори”. Вече имаме 60 представителства зад граница, а конкурентите се съобразяват с нас”, категоричен е Станчо Габарев, изпълнителен директор на “М+С хидравлик”, Казанлък. “За пети път сме в Хановер като изложители. От 1995 г. досега сме увеличили два пъти производството си благодарение на контактите тук и на специализираното селскостопанско изложение в Болоня, Италия. Усещаме се сред равни, даже ни ухажват. Нашият плюс е балансът между качество и цена на изделията”, прави равносметка Митко Запрянов, директор по търговските въпроси на “Капрони” - Казанлък. “Търсим възможности за навлизане на немския пазар. Направихме много интересни срещи и с представители на фирми от Тайван, Сингапур, Индия, Южна Корея. Разговорите са продължителни и в широк диапазон - от технически подробности за изделията до искания за смъкване на цените”, казва проф. Иван Петров от “Индустриален софт-уер” - София. Фирмата дебютира като изложител в Хановер при това със свой щанд. За втори път самостоятелно в същата палата и на същото място участва пловдивската фирма “Комеко”. “Ефектът от миналогодишното участие беше много силен за нас. Възвърнахме си неколкократно разходите”, лаконичен бе Владимир Сакалийски, управител на “Комеко” - Пловдив. “Големите фирми не ходят да гледат малките. Аз ходя, за да видя на кого какво мога да предложа. С американска фирма уточнихме техническите изисквания към изделия, които ще работим по тяхна поръчка. Срещнахме се преди две години в Хановер, после вицепрезидентът им дойде в България. Видя фабриката ни и каза: “Стара е, оборудването ви е от сталински тип, но ентусиазмът ви е европейски.” Така се започна”, обяснява Ангел Таланов, изпълнителен директор на “Елпром-АНН” - Петрич. Германецът Йорг Фиртел, бизнесконсултант в Търговско-промишлената камара в Пловдив, пък носеше каталог с изделия на 25 български фирми и им търсеше клиенти. Идеята бе осъществена с подкрепата на Германското дружество за техническо сътрудничество - GTZ. “Интересът е голям, защото цените са привлекателни. Продукцията е сертифицирана, а българските фирми имат квалифициран мениджмънт”, коментира Фиртел. “Присъствието на Хановер е гаранция, че фирмата е сериозна и на нея може да се разчита. Всичко е в нашите ръце, в нашата предприемчивост, във възможността да се представим. Трябва и малко късмет да се срещнеш с този, който има нужда от теб”, обобщава инж. Найден Христов, изпълнителен директор на “Инкомс - контактни елементи” - Зверино. Нещата от живота Заявки за участие могат да бъдат направени директно по интернет или чрез представителството на Хановерския панаир в София. Около 700 - 800 марки струва най-евтиният квадратен метър площ с изграден щанд, обзаведен с мебели и с включено основно почистване. “България е сред малкото страни от бившия соцлагер, която не подпомага участието на изложителите си зад граница. Чехия, Полша, Русия, Унгария покриват част от разноските на своите фирми. Не става въпрос за стопроцентово субсидиране, защото в някои случаи това би означавало безплатна екскурзия, а за отпускане на определена сума, която да улесни фирмата”, коментира Иван Георгиев, представител на “Дойче месе Хановер” за България. Каталогът на панаира е от две части, наречени адресна и продуктова. Включването в първата с кратка анотация на фирмата струва около 300 - 350 марки в зависимост от дължината на текста. Всяко вписване в продуктовата част на каталога става срещу 120 марки. “Има изложители, които правят икономии и се включват само в адресната част на каталога. Такова спестяване не е оправдано. Много посетители търсят информация от компютърната система за производители на конкретно изделие, а не за конкретна фирма”, преценява Иван Георгиев. Мострите на “Комеко” - Пловдив, и “Капрони” - Казанлък, тази година закъснели. “Изпратихме ги чрез спедиторската фирма “Булспед”. Ние дойдохме, но не открихме експонатите си. Панаирът започна, а щандът ни - празен. Съседите французи само казват “българска работа”, и се подсмихват. Много нерви изхабихме”, разказва Митко Запрянов, заместник-директор по търговските въпроси на фирма “Капрони” - Казанлък. “Оказа се, че в неделя в спедиторската фирмата няма дежурен, който може да ни каже какъв е проблемът и кога можем да очакваме камиона с мострите. Пълна, смазваща неизвестност. На фона на тази безотговорност действията на служителите на Хановерския панаир бяха перфектни”, коментира Владимир Сакалийски, управител на “Комеко” - Пловдив. Служителите от охраната на панаира останали допълнително, извън работно време, и помогнали на българите да подредят експонатите си. “Не само че не мърмореха, ами даже ни предложиха вода и напитки”, казва Димитър Палов, шеф на отдел “Маркетинг” в “Комеко”. АБВ за изложители Предварителната подготовка за панаира е задължителна. Фирмите трябва да изпратят още от България покани до своите партньори. След панаира задължително трябва да бъдат изпратени благодарствени писма на всички посетители. Минимум три пъти трябва да се участва на едно изложение, за да се прецени ефектът и да започнат да се трупат дивиденти, показва практиката. “Понякога идват посетители с визитна картичка на българска фирма, която предишна година е била на изложението, и търсят контакт с нейния представител. Търсената фирма обаче по някаква причина този път не е сред участниците. Това се отразява върху бъдещите й контакти. Трябва постоянство и последователност”, съветва Иван Георгиев, представител на “Дойче месе Хановер” за България. Крайният срок за заявки за участие в “Хановер месе 2002” е 31 юли тази година. И след тази дата участието е възможно. Но планирането гарантира избор и по-добра подготовка. Мениджърите Инж. Стойо Иванов, прокурист на “Хидропневматика” - Казанлък: “Панаирът е Еверест за хидравлиците. Толкова хора ни видяха, че сме тук, взеха си наши каталози. Дори нищо конкретно да не постигнем, това е сериозна реклама за нас.” Божидар Шарков, началник-отдел “Технически и качествен контрол” в “Модул” - Бяла: “По външен вид изделията ни не се различават съществено от тези на конкуренцията. Клиентите ни разчитат на това, че произвеждаме със същото качество, както големите в бранша, но на по-ниски цени.” Милен Кючюков от отдел “Маркетинг и продажби” в “Джебел 96” - Джебел: “Панаирът е най-добрият начин да се намерят нови клиенти. Освен на щанда контакти се осъществяват и по време на семинарите и дискусиите, и в неформална обстановка.” Ненко Спасов, изпълнителен директор на “Електростомана” - Карлово: “В технологично отношение сме доста изостанали, но бием конкуренцията с по-ниски цени. Затова винаги се намира ниша за нашата продукция.” Ружка Борисова от отдел “Маркетинг” в “Елмот” - Велико Търново: “Ние сме в Хановер по традиция. Дойдоха стари клиенти, с които договорихме нови клаузи за 2002 г. Срещнахме се и с други партньори, с които сме на етап представяне на мостри.” Огнян Коновски, изпълнителен директор на “Гарант” - Бяла Слатина: “Дойдохме тук, за да търсим партньори - дистрибутори, търговски къщи, които се занимават с каталожна търговия, индивидуални търговци. Разработването на един пазар изисква много време и усилия.” Георги Поповски, изпълнителен директор на “Алуком” - Плевен: “По време на панаира има срещи на югославски и немски леяри, на румънски и немски леяри. Това е организирано от браншовите им структури. И у нас има такива, но не работят.” Снежана Тодорова, изпълнителен директор на “Елпром Трафо” - Кюстендил: “Панаирът показва, че трябва да хвърлим много повече усилия за иновации, ако искаме да бъдем редом с добрите.” Стоян Йотов, браншови консултант към проекта “Насърчаване на икономиката и заетостта”: “Водихме разговори с представители на Съюза на немската електроиндустрия - VDE. Идеята е в България да бъде създадена оторизирана лаборатория, която ще издава продуктови сертификати на изделията. Сега това се прави от VDE в Германия и струва много пари на фирмите.”
Източник: Капитал (07.05.2001)

Пласирането на облигациите на казанлъшкия машиностроителен завод "М+С Хидравлик" претърпя неуспех, стана ясно след заседанието на съвета на директорите на компанията в четвъртък. Причината е, че двете банки, с които до последно се водиха преговори да поемат по-голямата част от книжата, се отказаха от първоначално заявените си намерения. Производителят на хидравлични помпи бе намерил купувач за около една четвърт от облигациите, но ОББ и Пощенска банка, които проявиха най-сериозен интерес към емисията, в крайна сметка се въздържаха. Управителните им органи са решили да не правят нищо извън традиционното за тях кредитиране. Институциите са изказали желанието си да отпуснат заем на "М+С Хидравлик", а не да купуват облигационни книжа. Проблемът не е в дружеството, а в желаната от него форма на финансиране, заяви участвал в продажбата на емисията брокер. Още повече че банкерите са заявили, че заводът за помпи е най-доброто предприятие в целия регион. Така завършиха мъките около опита за реализиране на един от първите облигационни заеми в най-новата история на българския капиталов пазар. Пласирането му започна на 15 март и бе удължавано на два пъти. Общото събрание на акционерите на дружеството, което се проведе в края на февруари, предвиди и възможност за публична продажба на книжата, в случай че преговорите с институционалните инвеститори пропаднат. Банковият заем е най-вероятният изход от ситуацията и съветът на директорите на завода се преориентира в тази посока. Колкото до емисията - полза за казанлъшкото дружество все пак има - покрай процедурата по набирането на емисията му бе направена сериозна реклама. През седмицата станаха ясни и окончателните резултати на казанлъшкия завод за миналата година. Той е реализирал печалба на стойност 1.231 млн. лв., при 2.069 млн. лв. година по-рано. Приходите от продажби на дружеството са 24.761 млн. лева. Основните акционери на "М+С хидравлик" са бившите приватизационни фондове "Стара планина холдинг" и "Индустриален капитал холдинг", както и РМД, контролирано от двата холдинга.
Източник: Банкеръ (08.05.2001)

До 1989 г. машиностроенето е един от стожерите на българската икономика. Гигантът "Балканкар" е на първо място в света с производството на 60 хил. кари годишно. Металорежещите машини с марката "ЗММ" са познати на запад и в арабския свят, експортно ориентирани са обединенията "Агромашина" и "Хидравлика". България прави крайни продукти - от кранове, трактори и водни турбини до двигатели и всякакъв инструментариум. По това време с развитието на бранша е ангажиран огромен интелектуален потенциал, а в предприятията работи армия от 320 хил. души. Днес не е останало почти нищо от старата слава. В годините на прехода отрасълът се срина до основи. Десетки фирми бяха ликвидирани, други са в процедури по несъстоятелност, трети изпълняват малки поръчки и трупат огромни задължения към персонала от неизплатени заплати. Производството на някои продукти е 10 пъти по-ниско от нивото на 1990 г., а мощностите са натоварени не повече от 30%, сочат данните на браншовата камара. Причините са много. Нито една от тях обаче не може да оправдае напълно разрухата която помете добри предприятия и стотици квалифицирани Кадри, коментираха експерти. Машиностроенето възниква у нас през 1892 г. с цел да обслужва минната и циментовата промишленост. След 9 септември 1944 г. управляващите определят отрасъла като приоритетен и той тръгва бързо напред. Металургията му осигурява евтини черни и цветни метали. Това позволява на заводите да имат до 40% рентабилност. $ 600 например е била цената на 1 .тон безшевна тръба на международния пазар. В България цената е 320 лв. Така сме могли да изнасяме по-евтини кари от тези на основните конкуренти -"Кларк" и "Линде". фирмите имат и осигурени пазари в рамките на страните от СИВ. Само една част от продукцията обаче е конкурентна на запад, затова разпадът на системата се оказва фатален. Предприятията от структурата на "ЗММ" например нямаха готовност да излязат твърдо на западните пазари и да се преборят с конкуренцията на универсални машини от Далечния изток. "Тежко машиностроене" - Радомир и "Унимаш" - Дебелец също изпуснаха шансовете си да намерят ниши през 1991 -1995 г., твърдят машиностроители. И "Балканкар" не реагира адекватно в новите условия. Холдингът загуби позиците си в страните от ОНД, макар че там имаше около 1 млн. наши машини. Само поддръжката им можеше да осигури работа на много хора и заводи. След 1989 г. се свива драстично и вътрешният пазар. Спират поръчките за ново оборудване от металургичните предприятия. Няма инвестиции в строителството и хранително-вкусовата промишленост. Замряха покупките на нова техника за разпадащото се селско стопанство. В тези мъчителни години държавата е лош стопанин. Вероятно защото мнозина изповядваха тезата, че България не трябва да прави машини, а да гледа домати и краставици. Така отрасълът е изпратен в десета глуха. Според експерти това бе времето, когато някогашните огромни заводи трябваше да се разбият на отделни производствени площадки, за да работят по-гъвкаво и по-ефективно. С две думи трябваше да оцелеят и се развият тези звена които с по-малко инвестиции можеха да работят за износ. Приватизацията също не донесе нужното оживление, макар че повечето фирми са вече в частни ръце. Голяма част от тях обаче бяха продадени в масовата приватизация и в момента са собственост на бившите приватизационни фондове, които ги източват. Всички изпитват остра нужда от средства за производство Й инвестиции. Изключение правят фирмите за хидравлични и пневматични изделия. През последните две години "М+С хидравлик" се измъква от кризата и пробива с изделията си в САЩ, Китай и Южна Америка. Експортно ориентирана е и продукцията на "Пневматика"- Кърджали, 34% от което е собственост на френската "Серта". ЗММ-Пазарджик произвежда металорежещи машини за западни партньори, а завод "Вапцаров" в Плевен прави турбини за "Дженерал електрик". Амбицията на ръководството е да участва в съвместни проекти в чужбина с енергийния гигант. Държавата не иска и да чуе за премиране на износа. Идеята се смята за популистка, докато в Гърция е практика, макар че страната е членка на ЕС от 20 г. Според работещи в бранша най-сериозният проблем е, че има неразбиране по отношение стимулирането на индустрията ни. Машиностроителните ни предприятия трябва да бъдат включени в големите . инвестиционни проекти, смятат експерти. А държавата може да задължи големите западни инвеститори да внасят и развиват у нас ноу-хау. Това би съживило отрасъла и би го издигнало на ново технологично ниво. Само така може да се осигурят обещаваните от всички партии работни места.
Източник: Труд (11.06.2001)

Агенцията за приватизация подписа договори за продажба на 80 на сто от капитала на "Мина Чукурово" ЕАД в с. Габра с консорциум от "Ел ЕМ Импекс" ЕООД, "Елшица 99" АД и "Видекс" ЕООД, съобщи пресцентърът на ведомството. Цената на сделката е 11,1 милиона лева, като 90 на сто от нея ще се плати в компенсаторни записи. През следващите пет години купувачът трябва да инвестира в дружеството 2,1 милиона лева, както и да запази средносписъчната численост на персонала от 611 души. Шест фирми и едно физическо лице са купили информационни меморандуми за приватизацията на 80 на сто от капитала на казанлъшкото дружество от ВПК "НИТИ" АД, Казанлък. Това са Владимир Христов /физическо лице/, СИБАНК - София, "Кумакс - Инвест" ЕООД - Казанлък, "М + С Хидравлик" АД - Казанлък, "Арсенал" АД - Казанлък, "Инт Инженеринг" АД - Тервел и "Барсол" ООД - София. "НИТИ" се продава чрез публично оповестен конкурс. Участниците за да участват трябва да внесат депозит от по 50 хиляди лева. Оферти се приемат в АП до 14 декември т.г. Десет на сто от цената за дружеството трябва да бъде платена в брой, а останалата част в компенсаторни записи. Кандидат-купувачите трябва да представят тригодишна програма за управление, предвиждат одобрените от АП условия за продажба.
Източник: БТА (11.12.2001)