Пловдивският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1281 от 14.II.1996 г. по ф.д. № 968/96 регистрира дружество с ограничена отговорност "Лидер - 96" - ООД, със седалище Пловдив, ул. Мостова 3, с предмет на дейност: всякаква вътрешно- и външнотърговска дейност, бартерни сделки, посредническа и представителна дейност в страната и в чужбина, всякакви други дейности, незабранени със закон, и с капитал 51 000 лв. Дружеството е с неопределен срок, със съдружници Ирина Борисова Златанова, Петър Янков Куршумов и Георги Димитров Златанов и се представлява от управителите Петър Янков Куршумов и Георги Димитров Златанов.
Източник: Държавен вестник (08.10.1997)

Българските производители на велосипеди получиха безпрецедентен реверанс от Европейската комисия (ЕК), която им разреши да не плащат антидъмпингово мито при внос на части от Китай. Решението се отнася само за шест български фабрики, обединени в Асоциация на производителите на велосипеди, и бе получено след едногодишно проучване. Процедурата на ЕК изисква производителите да попълнят подробен въпросник, в който представят конкретни финансови данни за своя бизнес. "Целта е да се докаже, че става дума за производство, а не просто за смяна на етикети, и че относителният дял на китайските части в един велосипед не надхвърля 60%", обяснява Борислав Георгиев, съветник на асоциацията. След писменото "разкостване" последвала проверка на място. Европейските проверяващи избрали благоевградската фабрика "Робифир байк". "Бяхме предупредени за посещението. Проверката по документи и в производствените цехове отне около два дни. Нашата фабрика беше представител за целия бранш, но съм сигурен, че всичките ни колеги работят професионално и по правилата", разказва Пламен Христов, технически сътрудник в "Робифир байк". "Преференцията се дава само на производители, които работят на светло. Вносителите на китайски части за велосипеди за търговски цели дължат антидъмпингово мито", обобщава Дарина Тодорова, търговски директор в "Балканвело" - Ловеч. Фирми, които спазват законовите разпоредби в страната, но не са участвали в сегашната процедура, могат да кандидатстват по същия ред пред ЕК. Няма формално изискване те да членуват във вече създадената асоциация. Процедурата за освободените от плащане няма да се повтаря всяка година, но ЕК си запазва правото на внезапни проверки. Производител, който не спазва изискванията, ще трябва да започне да плаща антидъмпинговото мито, което е 48.5%. През цялата 2007 г., докато се чака решението на Брюксел, фабриките за велосипеди не са плащали митото, но са блокирали общо над 3 млн. евро като банкова гаранция за дължимите митни сборове, в случай че не получат одобрението от Брюксел. "Обезпечението беше натоварващо, още повече че върху него се дължи и ДДС", казва Антония Кържилова, счетоводител в "Макском" - Пловдив. Сега сумите ще бъдат освободени и компаниите ще разполагат с повече свободни средства. В страната има около 10 производители на велосипеди, които през 2006 г. са сглобили около 480 000 колела. Най-големите шест фабрики са в Пловдив, Монтана, Ловеч, София и Благоевград. Работата им изисква значителен внос на компоненти - рамки, седалки, скоростни механизми и др., но такава е практиката на всички водещи производители в света, обяснява Димитър Златанов, управляващ мениджър на "Лидер 96" - Пловдив. Всяка от шестте фирми има свои дизайнери и търговска марка. Тук се произвеждат и някои от частите за велосипеда. "Никой по света не произвежда всичко сам, какъв е смисълът да правиш спици например, когато други фабрики произвеждат милиарди от тях", разказва Любен Мартинов, собственик на "Крос" - Монтана. Фирмата е производител на джанти и обръчи и дори ги продава зад граница. "Компонентите се изработват в Китай, но по наши чертеж", казва пък Евгени Танев, организатор във "Веломания" - София. И добавя, че българските производители се стремят да минимизират китайския внос заради изискванията на ЕС, постоянно растящите цени на материалите и суровините, скока при цените на морския транспорт, липсата на сигурност при доставките по отношение на сроковете и необходимостта от постоянен контрол на качеството. За да разширят възможностите си, българските велофирми инвестират в нови сгради и машини. Пловдивската "Макском" е вложила около 15 млн. евро през миналата година в изграждането на една от шестте най-големи европейски фабрики за велосипеди (и най-голямата в страната) с годишен капацитет 500 000 броя. "Лидер 96" пък е готова с бизнес план за създаване на смесено дружество с италиански партньори за производство на калници, част от които ще продава зад граница. Компанията възнамерява да инвестира около 1.5 млн. евро за нов производствен цех с годишен капацитет от 130 000 велосипеда. Дарина Тодорова от "Балканвело" разказва, че са вложили значителни средства в роботизирани линии за монтаж и че единствени в страната произвеждат предна амортисьорна вилка. Фабриката произвежда велосипеди от 1957 г. Фирма "Веломания" проектира строителството на нов завод и вече е купила производствените терени. Последната инвестиция на "Крос" е в роботизирани линии за сглобяване на джанти. През миналата година българските производители са изнесли 416 000 велосипеда на стойност 32.5 млн. долара. Фабриките работят с дистрибутори, които познават добре спецификата на местните пазари в чужбина. Продават под собствени търговски марки, но произвеждат и по поръчка за чужди клиенти и марки. Продажбите са главно в средния ценови клас. "Най-евтините велосипеди в Европа струват 35-38 евро и са китайски. Нашата най-ниска цена е 49 евро, а средната ни цена е 70-75 евро", казва Димитър Златанов от "Лидер 96". Всеки пазар има свои специфични претенции. "В Холандия например седалките са по-високи, в Австрия - по-ниски. Проектирането се извършва от нас и задоволява всички изисквания за ергономичност на чуждите клиенти", казва Любен Мартинов от "Крос". Американският пазар засега не влиза в плановете на българските компании. Според Евгени Танев от "Веломания" там се търсят или много скъпи, маркови велосипеди, или много евтини. "Проведените тестове в немски лаборатории доказват високите качества на българските марки в състезание с американските им конкуренти, но засега липсват сериозни средства за налагането им на международните пазари", казва Танев. Клиентите от балканския регион търсят ниска цена, но и качество, отчита Пламен Христов от "Робифир байк". Според износителите на западните пазари най-голям е интересът към т. нар. маунтин байк, или планински бегачи, но търсенето на градските велосипеди (сити байк) с багажници и кошници нараства все повече. Търсят се и велосипеди за пресечена местност, за спускане, за шосейни състезания. България е уникална с факта, че предимно изнася велосипеди. "В ЕС ние сме единствената държава, където само 10% от произведените велосипеди се продават на местния пазар", уточнява Борислав Георгиев. Според Димитър Златанов от "Лидер 96" в страната годишно се продават около 80 000 велосипеди за възрастни и около 30 000 - 40 000 за деца. Цената зависи от окомплектовката, но средната е около 150-170 лв. Велосипеди се купуват предимно за спорт и развлечение, но не и като средство за придвижване, показва практиката. И търсят обяснения за това в липсата на условия за каране в градовете и в нагласата на хората, които масово предпочитат автомобили пред колелета. Производителите имат свои фирмени магазини, продават и в търговски вериги, спортни центрове, а някои - и чрез интернет. Спонсорират кампании и състезания, разиграват томболи и раздават награди, за да повишат интереса към покупките. Някои компании предлагат и подходяща екипировка за велосипедисти - дрехи, очила и пр. Любен Мартинов от "Крос" смята, че бъдещето на българските производители на вътрешния пазар е в по-скъпите модели. Той допуска, че в някакъв период от време масовите модели няма да са атрактивни за фабриките заради повишаващата се цена на труда. "Може да се стигне до ситуация, когато ще е по-евтино да поръчваме велосипеди в Молдова например, вместо да ги произвеждаме тук", казва Мартинов. Тенденцията е към повишаване на цените заради ниския долар. Очакванията, че велосипедите ще поевтинеят заради отпадането на антидъмпинговото мито, са напразни, защото митните сборове не са били плащани и съответно калкулирани, а само гарантирани. "Очаква се поскъпване на частите с около 15-20%, което ще се отрази с около 10-12% върху крайната цена на велосипедите", прогнозира Димитър Златанов от "Лидер 96" след завръщането си от световно изложение на велосипеди в Тайван. Статистика Средногодишният експорт на велосипеди за 2003-2006 г. е повече от 78%, казва съветникът на Асоциацията на производителите на велосипеди Борислав Георгиев. Според неговите данни за същия този период продажбите на велосипеди зад граница растат в стойност с над 30%. Велосипедите заемат усреднено 99-а позиция в листата от изнасяните български изделия с над 2 млн. долара годишен износ, като постоянно се придвижват напред и за 2007 г. се очаква да бъдат на 64-о място. България е 21-ва сред 64 държави износителки в света за 2006 г, като е започнала от 45-а позиция през 2000 г. Първите 35 страни формират 99% от световния износ на велосипеди. Огромната част от българските байкове (94% за 2006 г.) се продават в ЕС. В топ 5 на българските продажби зад граница са: Германия (29% дял), Франция (13%), Гърция (12%), Великобритания (10%) и Белгия (8%), които формират общо 73% от износа на български велосипеди в стойност, посочва Георгиев. Има значителни продажби в Сърбия и Босна и Херцеговина. Производителите Фирма: "Макском" - Пловдив Търговска марка: Sprint, SPR Годишно производство за 2007: 220 000 бр. Модели: над 500 Износ: над 85% от производството Основни пазари: ЕС, Сърбия, Русия, Украйна и др. Фирма: "Крос" - Монтана Търговска марка: Cross, Ultra Годишно производство за 2007: 200 000 Модели: 40 основни Износ: около 85% Основни пазари: Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Великобритания Фирма: "Лидер 96" - Пловдив Търговска марка: Leader Годишно производство за 2007: 60 000 бр. Модели: 50, от които 30 основни Износ: около 70% от продукцията Основни пазари: Белгия, Гърция, Холандия, Германия Фирма: "Балканвело" - Ловеч Търговска марка: "Реактор" Годишно производство за 2007: около 40 000 Модели: около 40 Износ: 60% от продукцията Основни пазари: Швеция, Гърция, Италия Фирма: "Веломания" - София Търговска марка: Drag, Dragomir Годишно производство за 2007: около 25 000 бр. Модели: 45 Износ: 55% от продукцията Основни пазари: ЕС Фирма: "Робифир байк" - Благоевград Търговска марка: "Робифир байк" Годишно производство за 2007: 25 000 бр. Модели: над 40 Износ: над 80% от продукцията Основни пазари: Гърция, Белгия, Холандия, Англия, Румъния, Македония, Полша Експорт 32.5 млн. долара е износът на български велосипеди за 2006 г.
Източник: Капитал (31.03.2008)

Балканчетата може и да са основно в спомените или затрупани дълбоко в старите мазета. С тях обаче не свършва историята на българските велосипеди и ако съдим по статистиката, те са един от най-бързо растящите експортни продукти на страната. Вече има далеч по-модерни марки български колела като Sprint, Cross, Drag, Leader, RAM Bikes и други. Продукцията на тези компании носи почти 0.3% от българския експорт, което хич не е малко за този сектор. И той неслучайно беше определен от българското правителство като един от приоритетните за развитие отрасли. Качеството на българското производство вече привлича и чужди компании. Американската Dahon Group, която е глобален лидер в производството на сгъваеми велосипеди и тази година празнува 30-та си годишнина, сключи партньорство с българската "Макском" и премести производството си от Чехия в България. Заводът на пловдивската компания (чиято основна марка е Sprint), стана европейският производствен хъб на Dahon. Групата с над 1100 служители държи някои от най-важните патенти в индустрията, които и до днес се използват от 98% от останалите производители в този сегмент. Основателят на щатската компания д-р Дейвид Хон казва, че е избрал "Макском" заради качествената производствена база, добрия мениджмънт и служители, както и по-ниските разходи. "Световният пазар на сгъваеми велосипеди се развива с бързи темпове и годишните продажби са между 5 и 10 млн. Ние сме лидер в този сегмент и продаваме около 500 000 бройки, от които 100 000 в Европа", казва д-р Хон. Компанията очаква да произвежда около 50 000 бройки на година в завода в Пловдив. Според Хон това производство няма да е достатъчно, за да задоволи търсенето на европейския пазар. Ето защо Dahon обмисля в бъдеще да увеличи продукцията. Възходът на сгъваемите велосипеди в цял свят се дължи до голяма част на мениджъра, който е един от пионерите в този бранш. През 1982 г. напуска работата си в Hughes Aircraft Corporation като един от водещите експерти по лазерни технологии и започва с брат си Хенри да проектира дизайни на компактни колела. Моделите печелят награди в цял свят, но братята така и не намират партньори в САЩ, с които да започнат масово производство. Накрая набират капитал от 3 млн. долара и откриват собствен завод в Тайван. Днес 60% от частите за велосипедите Dahon идват от Китай. С навлизането на Dahon износът на произведените в България велосипеди със сигурност ще скочи още повече. За десет години експортът е нараснал от 5.6 млн. лв. през 2001 г. до 115 млн. лв. през миналата година (виж графиката). Въпреки кризата търсенето на тези продукти не намалява, а продължава да расте. За доброто представяне на българските велосипеди на европейския пазар спомага и ЕС. Общността въведе защитни мерки срещу производителите от Китай и Тайван (едни от най-големите в света), които в страните си се радват на държавни субсидии, но при вноса в Европа се облагат със значителни мита. Антидъмпинговото споразумение беше удължено през 2011 г. с още пет години. Срещу това българските производители са задължени да спазват строги правила за съотношението на компонентите в колелото, тъй като значителна част от частите са китайски. Основните пазари за българските велосипеди са европейските страни с най-големи традиции в колоезденето: Белгия, Германия, Холандия, Франция и Англия. Повечето български компании в сектора правят както собствени марки, така и такива по поръчка от други компании. Например "Лидер 96" доставя велосипеди с марката на веригата Metro. Собственикът на компанията Петър Куршумов казва, че основната част от произведените в България колела се изнасят, тъй като българският пазар все още е малък. От 106 000 велосипеда на компанията през миналата година само 6000 са били за вътрешно потребление, а целият наш пазар за миналата година се оценява на около 60 000 бройки. Въпреки че през последните години се забелязва малък растеж, българското потребление трудно ще нарасне, преди да бъде подобрена инфраструктурата. Очакванията на Куршумов за тази година са за значителен растеж на производството на компанията му до 180 000 бройки. Подобен скок може да наложи разширяване на капацитета на пловдивската фирма, в която в момента работят около 180 души. Според Куршумов цените на произвежданите в България велосипеди ще се повишават заради по-скъпите суровини, материали и горива. На българския пазар успех имат и по-малки производители като "РАМ байкс". Компанията специализира основно във велосипеди за планинско колоездене. Основателят на компанията Николай Титев казва, че 2012 г. надминава очакванията му. "Тази година е най-силната в 10-годишната ни история. А сме в сегмент, за който се предполага, че трябва първи да бъде ударен от кризата", уточнява Титев. Той признава, че фирмата трудно изпълнява нарасналите поръчки. За разлика от останалите български производители по-голямата част от продукцията на "РАМ байкс" от 3000 колела на година - около 60%, е за нашия пазар. Компанията изнася и за Румъния, Гърция, Англия и др. Ако се следват тенденциите от последните години, 2012 г. трябва да е рекордна за българските велосипеди. Износът само за първите два месеца на годината достигна 31 млн. лв., а като бройка са 148 хил., при 543 хил. за цялата 2011 г. Следващата стъпка, за да направят българските производители устойчив модел, е да намалят работата на ишлеме и грижливо да изграждат марките си. Рискът е по-голям, но ако е премерен, те постепенно ще стават разпознаваеми и ще носят дивиденти.
Източник: Капитал (14.05.2012)

Българската велоиндустрия продължава да чупи собствените си рекорди и да се развива така, както никой друг производствен отрасъл в страната. Последните данни показват значително увеличение на производството, което направи България седма сила в Европа. Ръст от почти 40% има и при износа на велосипеди, който за миналата година надхвърля 86 млн. евро и вече достига 0.4% от експорта на страната като цяло. В условията на растяща безработица секторът предлага заетост на 1000 - 1500 души и се развива от шепа фирми, които са разположили фабриките си извън столицата в градове като Монтана, Пловдив, Видин и Ловеч. Водещи производители са "Веломания", "Крос", "Макском", "Балкан Ловеч", "Лидер 96". През миналата година в България са произведени над 836 хил. велосипеда, което е с 30% повече спрямо предходната година, показват данните на Асоциацията на производителите на велосипеди в България. Само една десета от продукцията е останала на вътрешния пазар, докато всичко останало е било изнесено за клиенти зад граница. За там са отпътували както поръчани "на ишлеме" велосипеди, така и собствени марки, като според представители на индустрията съотношението на двата вида продукция е 80:20%. Според Драгомир Кузов, генерален мениджър на "Веломания", причините за нарасналото търсене на български велосипеди в чужбина са добрият дизайн и конкурентните цени. "Освен това в сравнение с азиатските производители имаме по-добри доставни срокове", допълва Кузов. Върху качествата на българските велосипеди акцентира и Борислав Георгиев, главен секретар на браншовата асоциация, който изтъква, че местната продукция покрива и четирите стандарта за качество в Европа. "Един велосипед не е механичен сбор от рамка и колела, а проект с динамика. Българският проект е доста добър, изпълнението е качествено", отбелязва Георгиев. Велосипедите, произведени в България, са и много иновативни, добавя Николай Титев, основател и управител на RAM Bikes. "През тази година пуснахме 4 нови модела, базирани на 29-цоловите гуми, които се приеха доста добре на пазара". Именно различната големина на гумите е била тема номер едно на най-голямото в света изложение за велосипеди в Германия - "Евробайк", което приключи преди дни с участието и на български производители. Предизвикателства на пазара в България Годишно на пазара в България се продават около 100 хил. велосипеда, от които около 62 хил. са местно производство. Близо 75% от вноса очаквано е от Китай, като един велосипед се обмитява на 11.4 долара, показват официалните данни, предоставени от браншовата асоциация. Този дъмпинг безспорно се отразява негативно върху българските компании, които са изпратили запитване до институциите с очакване за реакция. През тази година Европейската комисия взе решение, с което защити общностния пазар от субсидираното китайско производство, но местните власти също имат повод да се задействат. Интернет също крие заплахи пред българските компании, които продават на вътрешния пазар. "Има много онлайн магазани, германски, английски, които таргетират клиентите в България. За потребителите това е чудесно, защото могат да си купят нещо онлайн на по-ниска цена, а нас, производителите, това ни кара да сме по-креативни и да мислим как да реагираме на тази конкуренция", посочва Николай Титев от RAM Bikes. В отговор на това предизвикателство неговата компания предлага на клиентите си възможност да направят колелото си уникално, като го боядисат в цветове по избор, да добавят лого или никнейм на рамката. Велосипедите DRAG на "Веломания" пък предлагат доставка до всяка точка на Европа за 17 евро, което е резултат от сътрудничество с логистична компания. Прогноза за още по-добър сезон Все още е рано да се каже с колко е пораснал бизнесът на българската велоиндустрия през този сезон. Активно той започва през март-април и затихва след юли-септември. В оставащите месеци до края на годината обикновено се реализират едва около 10-15% от продажбите. Въпреки това в бранша имат предварителни прогнози за това как се развил сезонът. "Като цяло очаквам пазарът в България да постигне ръст между 15-18%, а за чужбина предполагам, че ръстът ще е над 29%", обясни Драгомир Кузов от "Веломания". "Забелязваме ръст на продажбите и у нас, и в чужбина. Най-добре се развива регионалният ни пазар - Гърция, Румъния, Македония. От тази година имаме представителство и в Украйна и сме много доволни", допълва Николай Титев от RAM Bikes. Освен нови пазари българските производители търсят и нови продукти, с които да пробият на световната сцена. Един такъв иновативен сегмент са велосипеди с помощно ел. задвижване, каквито произвеждат три от местните компании. Продължава да се инвестира и в собствените марки и дизайн. Това е причината да се очаква, че в близките една–две години ще има български байк, удостоен със световно отличие за иновации и технологичен дизайн.
Източник: Капитал Dаily (05.09.2013)

Външните пазари поддържат производството на велосипеди в България стабилно, докато дъждовната година се е отразила негативно на продажбите в страната. Затова и износът се оказва основният стимул за местните производители, които продължават да инвестират в ново оборудване, а някои дори строят нови мощности зад граница. През последните години се наблюдава и друга тенденция - компаниите, които произвеждат във всички ценови сегменти, се представят по-добре от тези, които са само във високия. И понеже в България се търсят по-евтини модели - чуждите пазари са още един стимул за производителите. В същото време проблем се оказва евтиният и некачествен внос от Изток, който подбива местния пазар. За тази година производители очакват около 5% ръст и се подготвят за следващия сезон, който започва през пролетта, и вече работят по поръчки за него. Производители са категорични, че въпреки трудностите качеството на българските велосипеди остава на високо ниво и се конкурира с тези от лидерите Италия, Франция, Германия и Холандия. Доказателство за това е, че наши марки се използват от все повече тимове в престижни състезания. Разнопосочни резултати През последните години общият оборот на най-големите производители в България надхвърля 200 млн. лв. (виж таблицата). Средно се произвеждат над 800 хил. велосипеда, а около 80% от тях отиват за износ, като най-силни са регионалните пазари и някои от бившите съветски републики. Продажбите в България средногодишно са около 100 хил. машини, като една част от тях идва от внос. Точни данни за представянето от началото на годината до сега няма, но очакванията на представители от бранша са, че числата няма да са по-различни от миналогодишните въпреки проблемите на вътрешния пазар. Резултатите от дейността на най-големите фирми показват, че 2013-а не е била лесна. Някои успяват да постигнат двуцифрени ръстове на приходите в проценти, но има и фирми, които завършват годината със загуба. Лидер по приходи остава "Крос", който през миналата година отчита 11% спад на продажбите до 70.6 млн. лв. и печалба от дейността в размер на 7.6 млн. лв. След него в челната тройка са "Макском", при резултатите на който трябва да се отчетат вътрешногруповите преструктурирания. Свързани с дружеството са "Макстек" и "Велотек". Сред големите производители с чувствителен ръст на печалбата е и "Лидер 96". По-големи продажби и печалба през 2013 г. спрямо предходната отчита "Веломания", която произвежда велосипедите с марката DRAG. През настоящата година компанията отвори два нови магазина в София и Варна, с което вече има осем такива обекта в страната. През миналата година дружеството отвори свой магазин и в румънската столица Букурещ, а вече работи и по съвместна инвестиция за изграждане на завод в Азербейджан. Производителят на планинските велосипеди RAM "Уан" е приключил годината на загуба, показва поглед към отчета му. През миналата година имаше промяна в ръководството на фирмата и от нея се оттегли основателя й Николай Титев. Новият мениджър Георги Топузов коментира, че това е била най-трудната година за компанията. "За тази година нямаме спад на продажбите, даже имаме малък растеж. Износът ни се движи в същите обеми, като растеж отчитаме на пазара в Гърция", каза Топузов. Силно се понижават резултатите на "Вивело", който произвежда велосипеди от висок клас - спадът обаче се дължи по-скоро на еднократен ефект от 2012 г., който силно вдига базата за сравнение. Максим Митков, собственик на "Макском", коментира, че България става все по-значима страна в производство на велосипеди за Европейския съюз. "Водещ износител сме и все по-големи фирми, които имат известни марки, се обръщат към нас. Интересът е толкова голям, че нашият капацитет за следващата година вече сме го изпълнили и в момента работим за 2016 година." Митков също обръща внимание, че българският пазар остава притиснат заради кризата. "Тук търсенето е на по-ниския клас велосипеди. За недобрите продажби допринася и нелегалният внос, най-вече от Китай", коментира той. Специалист от фирма, ориентирана във високия ценови сегмент велосипеди, отбелязва, че в момента средната цена за покупка на велосипед в България се движи около 120 евро. За сравнение - в Испания потребителите търсят най-много колела до 220 евро, а в Холандия - за 800 евро. Това е причината, поради която местните производители са ориентирани основно за износ. Според представител на индустрията негативните резултати във финансовите отчети на някои компании не бива да създават грешни впечатления за непреодолими трудности пред производителите. Сред тях има такива, които са стартирали през последните 3-4 години и тепърва разработват пазарите и нишите, в които да пробият. "Компаниите се държат стабилно и бизнесът тепърва ще се развива. Имаме все повече запитвания за качествени велосипеди, които да сглобяват в България по спецификации на клиентите. В страната също се появява търсене на специални велосипеди, което показва, че има хора, които искат да купят нещо за дълготрайно ползване." Инвестициите продължават До голяма степен влияние върху резултатите на производителите през следващия сезон, който стартира през пролетта, ще окаже приключилото преди седмица и половина голямо изложение на велосипеди в Германия "Евробайк". Местните фирми са традиционни участници там и обикновено се връщат с големи договори. По думите на Драгомир Кузов, собственик на "Веломания", България запазва позиции сред петте най-реномирани производителя на велосипеди в Европа и това е привлякло интереса на инвеститори по време на тазгодишното издание на панаира. Кузов съобщи, че компанията му е влязла в партньорство за строителството на нов завод в Азербайджан, чийто капацитет ще бъде 60 хил. велосипеда годишно. Другите български фирми също инвестират в развитието си. "През миналата година инвестирахме в разширение на складово производствените си площи с 12 хил. кв. метра, инвестирахме в ново оборудване за електростатично и прахово боядисване, имаме и боядисване на карбонови рамки висок клас", каза Максим Митков от "Макском". В бранша има неофициална информация, че предстои в България да бъде възобновено заваряването на велосипедни рамки. Това би била втората такава инсталация в Европа, тъй като в момента почти всички рамки се заваряват в Китай и Тайланд.
Източник: Капитал (16.09.2014)

Над 40% ръст на бизнеса през последните две години е число, с което всяка компания с 20-годишна история би се гордяла. А пловдивският производител на велосипеди "Лидер - 96" вече гледа амбициозно към трета поредна година с подобно увеличение. Планът изглежда осъществим – през февруари компанията отвори новата си фабрика, с която удвои капацитета си и вече може да произвежда по над 500 хил. колелета годишно, а основните европейски пазари се радват на растящ интерес към придвижването на две гуми. Компанията от дни има и нов двигател – в дружеството влезе финансов инвеститор, който вля в бизнеса 7 млн. евро. Срещу вложението си финландският фонд KJK Capital придобива 60% от акциите на "Лидер - 96" чрез увеличение на капитала. Другите дялове остават собственост на създателите на компанията – Петър Куршумов и Георги Златанов, както и на сина му Димитър Златанов, който от няколко години е основната движеща сила зад бизнеса. Сделката става в един силен и развил се през последните години в страната сектор – производството на велосипеди. В малко индустриални ниши България се подрежда в лидерското чело и браншът е по-скоро изключение с петото си място в Европа. Общият знаменател е, че всички предприятия са изградени от нулата от местни предприемачи. А сделката за "Лидер - 96" е първата, в която влиза чужд инвеститор. Придобиването става на фона на слаба година, в която малко световни купувачи избраха българска фирма за вложенията си. На бързата писта Детайли по преговорите не бяха дадени от страните по сделката. Щом влиза финансов инвеститор обаче, очакванията са през следващите години компанията да расте, включително и с придобивки в региона, а в хоризонт от 5-7 години порасналото дружество да се продаде на голям производител от сектора. Към инвестицията се добавя и нов ресурс от "Сосиете женерал Експресбанк" от 9 млн. евро. Част от средствата вероятно са за рефинансиране на кредита от 2015 г., с който се разшири производството. Останалата сума обаче ще може да бъде насочена към бъдещ растеж. А потенциал за такъв определено има – доказва го и фактът, че България е сред водещите страни по производство на велосипеди в Европа. По данни на европейската браншова организация CONEBI (Confederation of the European Bicycle Industry) към 2015 г. страната е пета след Италия, Германия, Португалия и Полша.
Източник: Капитал (17.09.2016)

Велосипеди от Рогош към Финландия Над 40% ръст на бизнеса през последните две години е число, с което всяка компания с 20-годишна история би се гордяла. А пловдивският производител на велосипеди "Лидер - 96" вече гледа амбициозно към трета поредна година с подобно увеличение. Планът изглежда осъществим – през февруари компанията отвори новата си фабрика, с която удвои капацитета си и вече може да произвежда по над 500 хил. колелета годишно, а основните европейски пазари се радват на растящ интерес към придвижването на две гуми. Компанията от дни има и нов двигател – в дружеството влезе финансов инвеститор, който вля в бизнеса 7 млн. евро. Срещу вложението си финландският фонд KJK Capital придобива 60% от акциите на "Лидер - 96" чрез увеличение на капитала. Другите дялове остават собственост на създателите на компанията – Петър Куршумов и Георги Златанов, както и на сина му Димитър Златанов, който от няколко години е основната движеща сила зад бизнеса. Сделката става в един силен и развил се през последните години в страната сектор – производството на велосипеди. В малко индустриални ниши България се подрежда в лидерското чело и браншът е по-скоро изключение с петото си място в Европа. Общият знаменател е, че всички предприятия са изградени от нулата от местни предприемачи. А сделката за "Лидер - 96" е първата, в която влиза чужд инвеститор. Придобиването става на фона на слаба година, в която малко световни купувачи избраха българска фирма за вложенията си.Детайли по преговорите не бяха дадени от страните по сделката. Щом влиза финансов инвеститор обаче, очакванията са през следващите години компанията да расте, включително и с придобивки в региона, а в хоризонт от 5-7 години порасналото дружество да се продаде на голям производител от сектора. Към инвестицията се добавя и нов ресурс от "Сосиете женерал Експресбанк" от 9 млн. евро. Част от средствата вероятно са за рефинансиране на кредита от 2015 г., с който се разшири производството. Останалата сума обаче ще може да бъде насочена към бъдещ растеж. А потенциал за такъв определено има – доказва го и фактът, че България е сред водещите страни по производство на велосипеди в Европа. По данни на европейската браншова организация CONEBI (Confederation of the European Bicycle Industry) към 2015 г. страната е пета след Италия, Германия, Португалия и Полша. През миналата година в Европа са били произведени над 13 млн. броя велосипеди. От тях около 940 хил. броя (при 950 хил. през 2014 г.) са излезли от фабрики в България, а около една четвърт от тях са от поточната линия на "Лидер - 96" в пловдивското село Рогош. Със заработването на новата фабрика, която произвежда велосипеди само от среден и висок клас, компанията ще опита още тази година да увеличи този резултат до над 300 хил. бройки, а в бъдеще да надхвърли и 400 хил. В огромната си част произведените в България велосипеди се продават извън страната - през 2015 г. на местния пазар са пласирани едва 62 хил. колелета. В парично изражение това са 7 млн. евро, показват данните на CONEBI. Основните пазари, за които заминават българските велосипеди, са в западноевропейските страни като Германия, Холандия, Белгия, скандинавските държави. През последните години там все по-популярни стават т.нар. електрически велосипеди и това е пазарната ниша, в която и българските производители също работят вече от години. "Лидер - 96" не е изключение – пловдивското дружество произвежда такива модели още от 2011 г. и е начело на местния пазар по този показател според данни от самата компания. А това дава доза увереност в бъдещия ръст на бизнеса, тъй като очакванията са именно този сегмент да движи сектора в глобален мащаб в следващите години. В анализа си за периода 2016-2021 г. от компанията за стратегически консултации и пазарни изследвания Lucintel прогнозират, че пред следващите пет години световната велоиндустрия ще расте средно с по 2.4%, а търсенето на електрически велосипеди ще достигне пиковите си стойности именно в този период. Извън тях пловдивската компания, която преди години започва производството си с колелета в ниския ценови сегмент, сега се опитва постепенно да се преориентира към средния и по-висок клас. Подобно на останалите играчи на местния пазар основната част от изработваните от "Лидер - 96" велосипеди не са под собствен бранд. Дружеството обаче има и собствени марки – едноименната Leader и Oryx, която е по-високият клас.Както подсказва името на компанията, началото й е поставено през 1996 г. от Петър Куршумов, Георги Златанов и (вероятно съпругата му) Ирина Златанова. В началото компанията е търговска и внася колелетата, но в началото на века започва да сглобява продукта. През ноември 2009 г. нейният дял е прехвърлен на сина Димитър Златанов. Някъде по това време тогава около 25-годишният младеж поема и оперативното управление на бизнеса, след като е завършил италианския бизнес университет "Бокони". Под негово ръководство дружеството започва бързо да расте и от 13 млн. лв. през 2010 г. приходите скачат до 63.5 млн. лв. за 2015 г. Само през последната година отчетеният ръст е с 43%. Печалбата пък се удвоява – до 3.8 млн. лв. Със сходни темпове нарастват и заетите в производството – в края на миналата година те са 345 души, при 201 към 2014 г., а сега, след пускането в експлоатация на новата фабрика през февруари, в компанията вече работят над 600 души. Бизнесът с колелета в Европа расте най-вече заради митата върху азиатските продукти. Затова се отваря и нишата със сглобяването на континента, в която намират място българските производители. И при тях, и при конкурентите им основните части са от Китай. При "Лидер - 96" например някои от частите се произвеждат от тях. Цената на труда тук пък прави българските велосипеди по-конкурентни на тези от Западна Европа. По принцип в едно колело около 60% от частите са китайски. Повече от това е недопустимо заради специално антидъмпингово споразумение на ЕС. Общността въведе защитни мита, след прилагането на които е съвсем нерентабилно да се внесе готово китайско колело. Така велосипедопроизводството в България поне засега е под един вид протекция. Което пък разрешава на този бизнес свободно да планира, инвестира, расте и да създава заетост.Финландската компания KJK Capital предлага финансови услуги, управление на активи и фонд мениджмънт. Дейността й е ориентирана предимно към клиенти пенсионни и застрахователни дружества от скандинавските страни. Управлява активи за 450 млн. евро. Последните й два фонда са насочени основно към инвестиции на Балканите. В България KJK вече има миноритарни дялови участия в "Софарма", "ЧЕЗ Разпределение" и "Еврохолд България", а в началото на 2016 г. влезе и в първата си стратегическа инвестиция в страната - заедно с Empower Capital те придобиха по 42.5% в двете най-големи местни фасилити мениджмънт компании, които бяха обединени в ново дружество "Мундус сървисиз". С влизането на новия инвеститор "Лидер - 96" ще може да почерпи и външен опит за управлението на порасналия бизнес, което от своя страна да помогне на дружеството да продължи да расте. Традиционно фондовете помагат и като финансират растеж чрез покупка на конкурентни дружество или портфейл от марки.
Източник: Капитал (19.09.2016)

Чуждите инвестиции нарастват с почти 65% до 159 млн. евро през януари Чуждите вложения в българската икономика отбелязват годишен ръст от 64.6% през януари и достигат 158.8 млн. евро. Те са предимно инвестиции под формата на дългови инструменти, които са знак за краткосрочни интереси, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Трябва да се има предвид, че числата подлежат на няколко ревизии в бъдеще. Междувременно централната банка е допълнила данните за предходните две години и ръстът през 2017 г., който показваха първоначалните данни, вече е спад. През януари най-много чужди капитали са дошли от Великобритания - 58.8 млн. евро, под формата на дългови инструменти. Традиционният лидер Холандия остава на второ място с 20.8 млн. евро, а Германия и Лихтенщайн следват съответно с 20.1 и 19.6 млн. евро. Приливът на капитали в България през първия месец на годината се дължи почти изцяло на инвестиции под формата на дългови инструменти. Към януари сумата им се равнява на почти 90% от общите вложения, докато година по-рано бяха близо две трети. Принос към общата сума на чуждите инвестиции имат и постъпленията от дялов капитал, които достигат стойност от 19.9 млн. евро. Добра новина е, че нивото е над миналогодишното още преди ревизиите. Същевременно още няма данни за реинвестираната печалба и затова показателят показва нулеви стойности. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да изтеглят като дивидент. Числата ще бъдат ревизирани, след като БНБ получи отчетите на фирмите. Междувременно статистиката за нивото на преките чуждестранни инвестиции през последните две години е претърпяла значителна ревизия. Първоначалните данни за 2017 г. бяха за близо 902 млн. евро чужди вложения в икономиката, а тези за 2016 г. - 660 млн. евро. Вследствие на ревизията обаче нивото през 2016 г. нараства до 1.08 млрд. евро, изцяло заради реинвестираната печалба, която се повишава почти три пъти. Същевременно дяловият капитал и дълговите инструменти са надолу. Миналогодишната сума пък достига 950 млрд. евро заради повече кредити от чуждестранни фирми към български подразделения. Така първоначалното годишно увеличение на данните за 2017 г. се превръща в понижение. Но това вероятно все още не са финалните числа. Те може да претърпят няколко ревизии до две години след първоначалното им публикуване. Това е задължителна международна практика при изготвянето на платежния баланс, тъй като информацията от различните източници постъпва с различна честота, срок и обхват.
Източник: Капитал (22.03.2018)

Основният акционер в "Лидер 96" купи най-големия завод за велосипеди в Северна Европа Финландският фонд KJK, който има инвестиции и в България, придоби най-голямата фабрика за производство на велосипеди в Северна Европа - Baltik Vairas. Това го превръща в един от водещите играчи в сектора на Стария континент с капацитет на продажбите от 700 хил. велосипеда годишно. Цената на сделката не се съобщава, а финализирането й се очаква да приключи през третото тримесечие на тази година и зависи от регулаторни одобрения. Покупката е станала през подразделението KJK Sports на фонда KJK Fund III, което е фокусирано върху придобивания в областта на спортната екипировка. В началото на юли то е придобило 100% от капитала на Baltic Bicycle Trade, която е компания - майка на Baltik Vairas - най-големия производител на класически и електрически велосипеди в Северна Европа. Създадена през 1948 година в Литва, компанията има в портфолиото си 1700 марки велосипеди, а с шестте си поточни линии има производствен капацитет от 500 хил. бройки годишно. Продукцията се продава на пазарите в 14 държави - основно Германия, Холандия, Дания, Швейцария, Австрия, Финландия. Преди тази инвестиция, през 2016-а година KJK влезе във велосипедния сектор с покупката на 60% от капитала на пловдивският "Лидер 96" срещу 7 млн. евро. Така очакванията са, че с Baltik Vairas и пловдивския "Лидер 96" KJK Soprts ще бъде един от най-големите производители на велосипеди в Европейския съюз с капацитет от 700 хил. велосипеда годишно. Досега той бе позициониран като втория по големина европейски производител на екипировка за водни спортове и петият най-голям в света в производство на ски оборудване. "KJK активно работи за идентифициране на възможностите за синергии между компаниите от портфейла, предоставйки възможност на мениджърите им да постигнат още по-големи успехи", се посочва в прессъобщение по повод сделката. Финландският инвеститор има и други експозиции към България чрез последните си два фонда, насочени към региона на Балканите - KJK държи миноритарни дялови участия в "Софарма", "ЧЕЗ Разпределение" и "Еврохолд България", а в началото на 2016 г. влезе и в първата си стратегическа инвестиция в страната - заедно с Empower Capital те придобиха по 42.5% в двете най-големи местни фасилити мениджмънт компании, които бяха обединени в ново дружество "Мундус сървисиз".
Източник: Капитал (09.07.2019)

"Лидер - 96" ще прави само електрически велосипеди от 2022 г. Пловдивският производител на велосипеди "Лидер - 96" ще обособи производството на електрически велосипеди с инвестиция за 4 млн. лв. В момента компанията оборудва съществуващо помещение във фабриката си в село Рогош, като новите линии ще заработят от началото на следващата година. Заради растящото търсене в Европа обаче предприятието планира да преустанови производството на класически колелета и да се пренасочи изцяло към електрически версии от началото на 2022 г. Инвестицията в обособяване на производството на електрически велосипеди се прави със собствени средства и включва няколко части. Компанията вече е направила нов цех за прахово боядисване, където процесите са полуавтоматизирани. "Целта е да повишим ефективността, да оптимизираме процесите си и да постигнем по-високо качество на боядисване", казаха от "Лидер - 96" за "Капитал". Проектът включва също така нов склад за готова продукция, закупуване на нови производствени линии и земя, която е част от последващ план за разширение. За следващата година компанията планира да произведе общо 200 - 250 хил. велосипеда, основната част от които ще бъдат електрически. От 2022 г. обаче дружеството ще започне да прави само електрически варианти. "Такава е тенденцията на всички водещи пазари в Европа. Това се вижда в Холандия, която е референтен пазар, в Германия също всяка година се повишава делът на електрическите колелета", каза търговският директор Йорданка Георгиева. За "Лидер - 96" това са и ключовите пазари, заедно с Белгия. "Те ще останат основен фокус за нас и за следващите няколко сезона", добави Георгиева. През 2019 г. предприятието увеличи приходите си с една трета до близо 93 млн. лв., което беше резултат от пренасочването към производството на електрически велосипеди и колелета в по-висок ценови клас, без да има ръст на бройката. Тенденцията се запазва и тази година. Независимо от кризата покрай пандемията от компанията очакват силни резултати за 2020 г. Първите месеци обаче бяха трудни. "Във велосипедния бизнес първоначално ефектът от коронавируса се усети чрез забавените доставки от Азия, в някои случаи до 4-5 месеца. След това вирусът повлия и на доставките от Европа, както и на цялостното търсене на европейския пазар. Най-големи негативи по това време понесоха партньорите ни от специализираните велосипедни магазини. В същото време онлайн търговците и традиционната ритейл мрежа отбелязаха огромен бум в продажбите на велосипеди", обясни Георгиева. "Нашето клиентско портфолио е широко диверсифицирано, което ни позволи да реагираме бързо, да реорганизираме производствения си план, така че да се адаптираме към промените в търсенето", добави тя. Вече в края на годината от "Лидер -96" очакват да постигнат 20% ръст на приходите спрямо миналата година. Прогнозите на компанията са и за много силна 2021 г., в която да се запази нарастващият тренд. Компанията е създадена през 1996 г. от трима българи - Петър Куршумов, Георги Златанов и сина му Димитър Златанов. Преди няколко години чрез свежа инвестиция като съдружник влезе финландският фонд KJK Capital, който в момента държи 60% от капитала. Останалите 40% се поделят поравно между създателите чрез дружеството "Лидер порпъртис".
Източник: Капитал (02.12.2020)

"Лидер - 96" ще прави само електрически велосипеди от 2022 г. Пловдивският производител на велосипеди "Лидер - 96" ще обособи производството на електрически велосипеди с инвестиция за 4 млн. лв. В момента компанията оборудва съществуващо помещение във фабриката си в село Рогош, като новите линии ще заработят от началото на следващата година. Заради растящото търсене в Европа обаче предприятието планира да преустанови производството на класически колелета и да се пренасочи изцяло към електрически версии от началото на 2022 г. Инвестицията в обособяване на производството на електрически велосипеди се прави със собствени средства и включва няколко части. Компанията вече е направила нов цех за прахово боядисване, където процесите са полуавтоматизирани. "Целта е да повишим ефективността, да оптимизираме процесите си и да постигнем по-високо качество на боядисване", казаха от "Лидер - 96" за "Капитал". Проектът включва също така нов склад за готова продукция, закупуване на нови производствени линии и земя, която е част от последващ план за разширение. За следващата година компанията планира да произведе общо 200 - 250 хил. велосипеда, основната част от които ще бъдат електрически. От 2022 г. обаче дружеството ще започне да прави само електрически варианти. "Такава е тенденцията на всички водещи пазари в Европа. Това се вижда в Холандия, която е референтен пазар, в Германия също всяка година се повишава делът на електрическите колелета", каза търговският директор Йорданка Георгиева. За "Лидер - 96" това са и ключовите пазари, заедно с Белгия. "Те ще останат основен фокус за нас и за следващите няколко сезона", добави Георгиева. През 2019 г. предприятието увеличи приходите си с една трета до близо 93 млн. лв., което беше резултат от пренасочването към производството на електрически велосипеди и колелета в по-висок ценови клас, без да има ръст на бройката. Тенденцията се запазва и тази година. Независимо от кризата покрай пандемията от компанията очакват силни резултати за 2020 г. Първите месеци обаче бяха трудни. "Във велосипедния бизнес първоначално ефектът от коронавируса се усети чрез забавените доставки от Азия, в някои случаи до 4-5 месеца. След това вирусът повлия и на доставките от Европа, както и на цялостното търсене на европейския пазар. Най-големи негативи по това време понесоха партньорите ни от специализираните велосипедни магазини. В същото време онлайн търговците и традиционната ритейл мрежа отбелязаха огромен бум в продажбите на велосипеди", обясни Георгиева. "Нашето клиентско портфолио е широко диверсифицирано, което ни позволи да реагираме бързо, да реорганизираме производствения си план, така че да се адаптираме към промените в търсенето", добави тя. Вече в края на годината от "Лидер -96" очакват да постигнат 20% ръст на приходите спрямо миналата година. Прогнозите на компанията са и за много силна 2021 г., в която да се запази нарастващият тренд. Компанията е създадена през 1996 г. от трима българи - Петър Куршумов, Георги Златанов и сина му Димитър Златанов. Преди няколко години чрез свежа инвестиция като съдружник влезе финландският фонд KJK Capital, който в момента държи 60% от капитала. Останалите 40% се поделят поравно между създателите чрез дружеството "Лидер порпъртис".
Източник: Капитал (02.12.2020)

Шест години след като придоби 60% от пловдивския производител на велосипеди "Лидер-96", финландският фонд KJK Sport излиза от компанията. При силен интерес от стратегически и финансови инвеститори за купувач е избран друг фонд - TRG EEF, част от американската The Rohatyn Group, която има и друга инвестиция в България. От 2016 г., когато KJK Sport влезе като инвеститор, "Лидер-96" практически удвои оборота си, а прогнозите са тази година продажбите да нараснат с още 40% и да достигнат 220 млн. лв. Изчисления сочат оценка от над 100 млн. евро на цялата компания. Плановете за следващите няколко години пък включват нова фабрика, още продукти, както и растеж чрез придобивания. The Rohatyn Group (TRG) е глобална компания за управление на активи с фокус върху нововъзникващите пазари и недвижимите имоти. Създадена е през 2002 г. с централа в Ню Йорк, като в момента присъства в 16 града в САЩ, Латинска Америка, Европа, Близкия изток, Индия и Югоизточна Азия. В "Лидер" групата влиза с регистрираното в страната "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България". Чрез друг свой фонд - Citi Venture Capital International (преди част от Citigroup), The Rohatyn Group е акционер и във великотърновския производител на сладкарски изделия "Престиж-96". До миналата година групата беше собственик и на платформата Pet Network, която има физически и онлайн магазини за домашни любимци в България, Хърватия, Румъния, Словения и Сърбия, но я продаде на A&M Capital Europe. Сделката реално е за дела на KJK в дружеството "Лидер груп 2016", което е прекият собственик на "Лидер-96", като към момента TRG има 67.5%. Останалите акции се държат от "Лидер пропъртис" на съоснователите на бизнеса Петър Куршумов и Георги Златанов и сина на последния, Димитър Златанов, който от години е и мениджър на компанията. "След като приключи, собствеността ще се разпредели на 53% за TRG и 47% за нас", обясни Димитър Златанов. В борда на директорите на "Лидер груп 2016" вече са вписани представители на американския акционер. "Лидер-96" е създадена през 1996 г. и днес е един от трите най-големи производителя на велосипеди в страната с пазари в Германия, Холандия, Белгия, Италия, Швеция и др. Един от двигателите за растежа е системното реинвестиране на печалбата, като само през последните години беше построена втора фабрика с нови автоматични линии, цех за прахово боядисване, складове и т.н. Ключово решение беше и пренасочването към производството само на електрически велосипеди, за които търсенето расте, тъй като са много по-достъпни за всякакви хора, а и стават предпочитано превозно средство в центровете на големите градове. Новият инвеститор смята да участва доста по-активно в оперативното управление и вземането на стратегически решения от досегашния. А плановете за следващите пет години - което е минималният срок, в който TRG ще остане в дружеството, са доста амбициозни. "Стратегията вече е ясна, като ще развиваме фирмата в няколко посоки", каза съсобственикът и изпълнителен директор Димитър Златанов. Първата стъпка е значително разширяване на производството на електрически велосипеди чрез изграждане на изцяло нова фабрика, която ще се намира на друго място, но пак близо до пловдивското село Рогош, където е сегашната. С нея на практика капацитетът ще бъде увеличен поне двойно. В момента предприятието произвежда около 300 хил. велосипеда годишно, като работи на една смяна.
Източник: Други (08.08.2022)

Българският производител на електрически велосипеди „Лидер-96“ инвестира 50 милиона лева в нов завод край Пловдив. Той ще се намира в зона Куклен, част от „Тракия икономическа зона“. Очаква се да заработи в началото на 2023 г., да изкарва по 300 хил. колела годишно и да даде работа на 330 души. Новата фабрика ще се управлява от мажоритарния собственик на „Лидер-96“ – „Е-Велокс“ ООД. Нейният изпълнителен директор Димитър Златанов днес официално получи от министъра на иновациите и растежа сертификат клас А. Церемонията се състоя дни след като базираната в Ню Йорк фирма за управление на активи The Rohatyn Group приключи покупката на 60% дял в „Лидер-96“ от финландския фонд мениджър KJK Capital. Другият акционер в компанията остава Димитър Златанов. Очаква се фабриката, която ще се простира на площ от 47 000 кв. м, да започне работа в началото на 2023 г.
Източник: economic.bg (25.10.2022)

Основаната през 2016 г. в Германия Technibike е решила да прехвърли на партньор в България производството на електрически велосипеди под марките си HoheAcht, PYRO и Cooper Bikes. Това ще става в новия завод на "Лидер-96" край Пловдив, където работи дъщерното дружество "Е-велокс". Пробното производство е започнало там още през май, каза Димитър Златанов, управител на двете компании. През есента на 2022 г. от компанията обявиха, че ще инвестират 50 млн. лв. в нов завод, който вече е готов и именно там се произвеждат велосипедите на германската компания. През септември компанията е решила да закрие собствения си завод в германския град Щасфурт. От ноември или декември тази година производството на марките на германската компания ще се пренасочи изцяло към Пловдив. HoheAcht e във високия клас е-колела, като справка в сайта й показва, че цените на моделите започват от 3500 евро и достигат до 10 хил. евро. В завода на Technibike в Щасфурт ще останат само логистиката и обслужването, като за целта ще бъдат запазени около 100 работни места.
Източник: Капитал (28.09.2023)

Около 250 милиона евро са инвестициите в Тракия икономическа зона през 2023 Тракия Икономическа зона (ТИЗ) обединява 5 индустриални подзони в района на Пловдив - "Марица", "Раковски", "Куклен", Индустриален парк "Пловдив" и Високотехнологичен парк "Пловдив". От старта на първата зона през 1996 г. до сега са привлечени над 200 компании, повечето от които са световни лидери в своята област, реализирани са над 3.5 милиарда евро инвестиции и са открити над 45 000 работни места. През 2023 г. Тракия Икономическа Зона е привлякла над 250 милиона евро инвестиции: Завършена беше фабриката на турската "Тюркоаз Текстайл" в подзона Марица за полиестерни и полипропиленови влакна с многостранно приложение в текстила, транспорта и конфекцията. "Е-Велокс", дъщерно дружество на "Лидер-96", изгради своя завод за eлe?тpичec?и вeлocипeди в подзона Куклен. Общата инвестиция на плoвдивc?ият пpoизвoдитeл нa вeлocипeди "Макском" с австрийската Pierer Mobility увеличи площта на съществуващата си фабрика. Продължава изграждането на високотехнологичен завод за алуминиеви профили за прозоречни решения и фасади на Интерлинк Груп АД в подзона Марица. Производителят на ски "Амер спортс" строи втория си завод в Асеновград. В него вече са наети 130 човека, до края на годината броят им вероятно ще се увеличи с още 10-15 души. КЦМ АД изпълнява проект за технологично интегриране на производствата. През 2023 г. производителят и дистрибутор на работно облекло и защитни средства "Бултекс 99" направи първа копка на собствен логистичен център в подзона Марица. Общият размер на инвестицията е 45 млн. лева, като изграждането ще се осъществи на два етапа. В подзона Марица започна изграждането на фабрика за полиекстракти от билки на "Интеграл Мед Технологии" с партньори в научно-развойната дейност ПУ и СУ. Френската компания за автоматични прекъсвачи "Шнайдер Електрик" завърши разширение на своята база в ТИЗ, подзона Марица. До момента от дружеството са инвестирали над 160 млн. лв. в България и в него работят над 900 души. През 2024 г. "Шнайдер Електрик" ще започне още едно разширение на производствената си база. ОРНО, дистрибуторска компания, изгражда логистична структура. Португалската БА Глас, чийто логистичен склад бе построен 2023 г. в подзона Марица, също започва негово разширение. "Милара Интернешънъл" е друга компания, която строи производствена база в подзона Марица. Инвестицията е за 22 млн. долара като от април 2024 г. в съоръжението ще се произвеждат електрически превозни средства - по-специално малки товарни автомобили с алтернативно задвижване. Фабриката има за цел да произведе до 10 000 автомобила до средата на годината, като общата инвестиция е 60 милиона долара в разработката на превозни средства. Нидерландско-чешката CTP не спира да изгражда производствени и логистични площи, и да привлича наематели от цял свят за тях. "BTL Индъстрийз" също строи нов завод, който ще бъде завършен в края на 2024 г. Очаква се към досегашния персонал от 750 души да бъдат наети нови 100. Фирма "Филикон-97" започва изграждане на ново предприятие - за преработка на плодове и зеленчуци за производство на консерви и сокове. През 2024 г. "Премиум Инвест Пропърти" ще изгражда предприятие за производство на електро оборудване. Китайската Shanghai Unison Aluminium Products Co. ще инвестира 35 млн. евро в завод за производство на авточасти в Тракия икономическа зона.
Източник: Money.bg (21.03.2024)

Инвеститорският интерес към строеж на жилищни сгради в Пловдив не стихва. Нов жилищен комплекс със спортна площадка и богато озеленяване, предстои да се изгради в кв. „Кършияка“, а строителството на друг е стартирал до моста на Герджика юг, на мястото на първата фабрика за велосипеди „Лидер“, а по времето на соца там бе завод „Прогрес“. Комплексът в „Кършияка“ ще се реализира на терен от близо 42 декара в местността „Между Голямо Конарско шосе и Пазарджишко шосе”, по плана на кв. „Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив. 39069 кв. м от общата площ е земеделска земя, на която предстои да се смени статутът, а останалите 2088 кв. м са урбанизирана територия. Имотите, които са собственост на инвеститора „ХМЦ“ АД, са в регулационните граници на града и са част от кв. „Паисий Хилендарски“ – близо до новата сграда на едноименния университет. В уведомлението до РИОСВ е посочено, че инвестиционното предложение не влиза в противоречие и пряко въздействие с други одобрени и влезли в сила устройствени планове, обекти и дейности. „ХМЦ“ АД е семейна компания създадена през 1990 г. от братята Васил и Кирил Василеви като дружество за търговия с черни метали. През годините фокусът постепенно се измества към производството и се вдига база за метални конструкции в Пловдив. Централата е под тепетата, а фирмата има представителства и производствени мощности в София и Бургас. Братът Васил Василев се оттегля от бизнеса с метали и се преориентира към отглеждане на овце и производство на млечни продукти в собствена мандра в Строево. Вече се подготвя теренът на другата жилищна сграда, до моста на Герджика юг. В проекта са включени и подземни гаражи. Възложител на обекта е „Куршумов“ АД, регистрирано през 2022 г. в Бенковски. Дружеството е в съдружие с един от съсобствениците на „Лидер“ – Георги Златанов, който освен велосипеди, произвежда и млечни продукти. Строител на обекта е „Мстрой 98“ ЕООД, с едноличен собственик Методи Рашков. По план жилищната сграда трябва е готова до 1 юни 2027 г. Велосипедите "Лидер" се произвеждаха там до преди няколко години, след което дейността се изнесе в нова фабрика в с. Рогош. Миналата година компанията изгради нова производствено-складова база в Индустриална зона Куклен.
Източник: Марица (30.08.2024)

"Лидер - 96" и свързани компании, както и кредиторите, искат откриване на процедура по несъстоятелност Резкият спад в европейското търсене на велосипеди през последните 2-3 години, който последва бума покрай ковид, вече дава първата си жертва в България. Свитият пазар удари и реално работещо предприятие - "Лидер - 96", което е на пазара от близо 30 години. Пловдивската компания и свързаните с нея дружества са поискали откриване на процедура по несъстоятелност, за което в момента се очаква съдебно решение. Същото са направили и големите кредитори, които междувременно са получили и обезпечителни мерки, за да си гарантират вземанията за над 66 млн. евро. Приходите на "Лидер - 96" са се свили наполовина през 2024 г., когато общите приходи паднаха под 80 млн. лв. За сравнение, в силната 2022 г. оборотът удари 225 млн. лв. Компанията "Лидер - 96" е създадена през 1996 г. от трима българи - Петър Куршумов, Георги Златанов и сина му Димитър Златанов. През 2016 г. дружеството привлича първия си външен инвеститор - финландският фонд KJK Capital, който купува 60% от капитала в прекия собственик - "Лидер груп 2016", а останалите 40% се поделят поравно между създателите чрез дружеството "Лидер порпъртис". Шест години по-късно финландците излизат от инвестицията си, като продават дела си на американския фонд TRG, за което е създадено местното дружество "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България". Сделката протича на няколко етапа, като в крайна сметка фондът получава 53%, а "Лидер пропъртис" - 47%. Междувременно българските създатели поетапно се оттеглят и от началото на тази година "Лидер пропъртис" е прехвърлено на външно лице - Николай Дечков Стоянов. Към момента пряк собственик на "Лидер - 96" е "Лидер груп 2016", което от своя страна е собственост на "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България". В групата има и още едно предприятие - създаденото през 2021 г. "Е-велокс", което е дъщерно на "Лидер - 96" и притежава новоизградената фабрика за производство на електрически велосипеди в Куклен, която отдава под наем на собственика си. Всичките четири дружества на практика са съдлъжници по договор за кредити, подписан първоначално през 2022 г. между регистрираната в Люксембург TRG EEF Legend Two (в последствие "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България" става съдлъжник), от една страна, и италианската UniCredit, българската Уникредит Булбанк и агентите GLAS Trust Corporation Limited (Великобритания) и Global Loan Agency Services Limited (Великобритания), от друга. По-късно същата година UniCredit прехвървя част от ангажиментите си на Обединена българска банка и Алианц банк България, които се включват като заемодатели. Според договора "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България" и свързаните компании могат да получат общо до 87 млн. евро по няколко кредита от банките. Още през миналата година обаче компаниите започват да изостават с плащанията си. "Лидер - 96" отчита 15 млн. лв. загуба, а текущите пасиви надившават активите с 2.5 млн. лв. За първите 7 месеца на тази година пък загубата се задълбочава до 18 млн. лв. Аналогична е ситуацията и при "Е-велокс", която има 3.4 млн. лв. загуба, а пасивите са близо 40 млн. лв. над активите. Загубата на "Лидер груп 2016" е 1.1 млн. лв., а дупката в баланса е 20.6 млн. лв. Година след като плащанията спират - на 18 септември 2025 г., кредиторите предупреждават "ТиАрДжи ЕЕФ леджънд България", че всички отпуснати парични средства - над 66 млн. евро, включително главници и лихви, стават предсрочно изискуеми. Дружеството е неплатежоспособно, тъй като не разполага с паричин средства, с които да изпълнява задълженията си. Освен това е и свръхзадлъжняло, тъй като имуществото му не може да покрие задълженията. По същото време искове с подобни мотиви подават и останалите три компании. Скоро след това кредиторите също искат от съда да открие производства по несъстоятелност, както и да наложи предварителни обезпечителни мерки. За временен синдик в "Лидер - 96" и "Лидер груп 2016" е определена адвокат Мирослава Стръмска, а в "Е-велокс" Уникредит Булбанк е назначила собствен управител още през юли - Александър Костадинов. По искане на кредиторите съдът е наложил общ запор и възбрана върху имуществото на "Лидер груп 2016" и "Е-велокс", включително върху това, което е определено като "единствения стойностен дълготраен актив" - недвижимият имот, представляващ оборудвано производствено предприятие. В молбата си до съда Уникредит Булбанк се позовава на становище от назначения от нея управител Александър Костадинов, според когото от склада на "Е-велокс" активно се изнасят електрически колелета на "Лидер - 96", която е наемател на помещенията. В писмо той посочва, че само в периода 3 - 13 ноември са били натоварени 5 камиона и 2 микробуса със стока за износ за Франция и Белгия, но товарене е имало и в предходни седмици. По-рано тази година Уникредит Булбанк замрази всички сметки на "Лидер-96" в България заради нуждата да завърши процеса KYC ("Опознай своя клиент"). Най-неблагоприятният сценарий би бил предприятие с 30-годишна история и 300 души персонал да спре да работи.
Източник: Капитал (24.11.2025)