НКЖИ пусна поръчката за Интермодален терминал в Русе за 54 млн. лв. Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) обяви поръчката за изграждане на интермодалния терминал в жп възела в Русе. Финансирането на проекта е по Националния план за възстановяване и устойчивост, а прогнозната стойност - 54,1 млн. лв. без ДДС. Търгът е обявен на 3 февруари, а до 6 април е срокът за подаване на оферти. В момента в страната има само един действащ интермодален терминал - край Пловдив, чиито оператор е ПИМК. След като приключи изграждането, ще се избере концесионер на терминала в Русе, като именно той ще трябва да осигури нужното оборудване - мобилна техника, кранове, компютърна и офис техника и т.н. По план проектирането и изграждането на терминала трябва да отнемат две години.
Източник: Дума (09.02.2023)

Лидер в сухопътния транспорт все така е пловдивската ПИМК. Приходите на компанията растат с 19.6% и достигат над 280 млн. лв. за 2021 г. Групата, създадена от Илиян Филипов и Пенко Несторов, започнала от автомобилите превози, се разраства в различни направления през годините и в момента има множество дъщерни компании в орбитата си, които се занимават с жп превози ("ПИМК рейл" под номер 59), спедиция, бетоновъзли и кариери и строителство. Илиян Филипов коментира, че за изминалата 2022 г. при ПИМК е имало спад при международния транспорт, но увеличение на вътрешния, като при тях основно е застъпен превозът на насипни товари. "Международно работим там, където можем да работим", казва Филипов, като по темата с цените той коментира, че те се влияят от търсенето и предлагането на транспорт, а не от цените на горивата, пътните такси или надницата на шофьорите. Той окачествява 2022 г. като трудна година, но работата е била много. Друго дружество от групата е "Некст лоджистикс" - под номер 48 с приходи 47.2 млн. лв. и ръст 78.6%. Компанията е създадена през 2011 г., като през първите години след създаването й обслужва основно логистичните нужди на холдинга и малки товари на свързани клиенти. През 2015 г. започва да работи като изцяло самостоятелна компания - използвайки външни подизпълнители за нови клиенти. Изгражда логистични мрежи от комбиниран сухопътен, железопътен и морски транспорт за комплексно обслужване на цели и групажни товари. А през 2016 г. започва да оперира със собствени логистични складове в България, Пловдив и в Барселона. Номер две в автомобилните превози е "Дискордиа", която расте с 47.5% през 2021 г., като приходите й достигат близо 260 млн. лв. През изминалата година бизнесът за "Дискордиа" продължава да се развива възходящо и приходите по думите на собственика и създател на компанията Христо Христов са нараснали с над 50%, като компанията отчита над 412 млн. лв. Около 35% от този скок идват по линия на реалното увеличаване на дейността, а 15% - по линия на скока на цените за гориво и други разходи. Последните няколко месеца на 2022 г., които традиционно са силни, фирмите в транспорта не са генерирали очакваните превози. И по-специално от последната седмица на октомври до средата на декември, като свитото търсене на европейските пазари е довело до леки корекции и свиване на печалбата. "Големите търговци натрупаха запаси, които не можеха да изразходват", обяснява ситуацията Христов. Компанията от години расте и вече има флотилия от близо 1400 камиона, като до края на 2023 г. очаква броят им да достигне 1800. А по линия на приходите - над 600 млн. лв. Изминалите две години донесоха и големи ръстове за фирмите в сферата на спедицията. Към момента информацията от Националното сдружение на българските спедитори показва среден ръст на приходите 10 - 15% за 2022 г., но последните по-слаби три месеца на изминалата година са се отразили и на този пазар. Запазването на оборотите в този сектор и през тази година ще бъде по-трудно начинание поради срива на морския транспорт, особено за компаниите със силна дейност в този тип превози. Не е изключена и по-агресивна ценова политика с цел увеличаване на обемите от някои играчи, което да доведе и до свиването на маржовете. На спедиторския пазар трендът на окрупняване се очаква да продължи, като пазарът е в очакване на някои сделки. Гepмaнc?aтa жeлeзoпътнa ?oмпaния Dеutѕсhе Ваhn възнaмepявa дa oбяви зa пpoдaжбa лoгиcтичнoтo cи пoдpaздeлeниe DВ Ѕсhеnkеr, като източници, цитирани от Bloomberg преди година, са изнесли информацията, че гигантът мoжe дa бъдe oцeнeн нa yмoпoмpaчитeлнитe 20 млpд. евpo. Междувременно на база големите си печалби морски превозвачи инвестират в разширяване на логистичните си възможности. Maersk придобити компании като Pilot, Senator и базираната в Хонконг LF Logistics. MSC придоби Bollor? Africa Logistics. Френската CMA CGM придоби GEFCO, който ще се развива в рамките на CEVA Logistics. Базираната в Хамбург Hapag-Lloyd инвестира в терминали. Нормализиране дойде и след облаците за авиацията. През 2020 г. ковид пандемията изтри 419 млн. лв. от общите обороти на големите авиокомпании и летища. През 2021 г. приходите на "България ер" се увеличават с 24%, но са със 100 млн. лв. по-ниски от тези през 2019 г. Чартърите в лицето на "Юръпиън еър чартър" също се възстановяват в някаква степен, като приходите растат със 161%, но още са далеч от предковид постижението от над 220 млн. лв. Не толкова добре се възстановява през 2021 г. "Би Ейч еър", която дори намалява приходите си с 26%. Най-добро е представянето на "Карго ер", която се занимава с товарни полети и през 2021 г. надминава приходите си за 2019 г. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) очаква връщане към рентабилността за авиацията в световен план през 2023 г., като авиокомпаниите продължават да намаляват загубите, произтичащи от ефектите на пандемията ковид-19 върху техния бизнес през 2022 г. През 2023 г. се очаква авиокомпаниите да отчитат малка нетна печалба от 4.7 милиарда долара, или марж на нетната печалба с 0.6% - първата от 2019 г., когато тя беше 3.1%. За 2022 г. нетните загуби на авиокомпаниите в световен мащаб се очаква да бъдат 6.9 млрд. долара - значително подобрение спрямо загубите 42 млрд. долара и 137.7 млрд. долара, реализирани съответно през 2021 г. и 2020 г. Обратно в България пътниците, преминали през летищата през 2022 г., растат, но все още имат да догонват нивата от 2019 г. През април 2021 г. на летище София влезе концесионерът "СОФ кънект", заменяйки държавната компания "Летище София". През следващите две години летището ще се превърне в своеобразна строителна площадка, като трябва да се повиши капацитетът на Терминал 2. Летище София е обслужило 6 003 653 пътници през 2022 г., съобщиха от компанията концесионер. От дружеството отчитат значителен ръст спрямо миналата година, но с над 1 млн. пътници по-малко в сравнение с 2019 г. При черноморските летища във Варна и Бургас, управлявани от концесионера "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт", ръстът на пътниците е 59% за 2022 г. В абсолютна стойност това са 3.1 млн. пътници, като това е с 37% по-ниско от нивата от 2019 г. Там също предстоят нови инвестиции до 2026 г. През 2021 г. се появи ново име в авиацията на българския пазар - авиокомпанията "Гъливеър", собственост на "Еър логистик", еднолична собственост на Янко Иванов. Той беше управител на свързаната с мажоритарния собственик на Първа инвестиционна банка Цеко Минев "Би Ейч еър" на туроператора Balkan Holidays. Брандът GullivAir стана популярен, след като беше съобщено, че авиокомпанията е получила разрешение от американската страна за директни полети и планира такива между София и Ню Йорк. Те обаче още не са стартирали въпреки наличните 3 самолета Airbus A330-200, които работят основно по чартърни полети. Вместо това полетите на къси разстояния в региона, които компанията планираше да захранват презокеанските, също не се развиха по план и след кратък опит за поддържане на линии между София и Скопие, Тирана и Бургас бяха спрени. С най-голям ръст в авиацията за 2021 г. обаче е компанията "ГП авиейшън", която по данни в регистри разполага с два самолета. Тя има ръст 2166% и приходи 25.6 млн. лв., като е собственост на Ганеш Пига. Жп-то на бъдещето В класацията на големите 100 компании в сектор транспорт за 2021 г. освен традиционните държавни жп дружества, които се движат инертно през годините, има и три частни играча, които през годините успешно развиват дейността си в различни жп направления и инвестират все по-активно и в жп заводи, виждайки огромни пазарни възможности в жп транспорта. Със скок на приходите с 44%, 51 млн. лв. оборот и под номер 45 е "Булмаркет рейл карго", част от русенската група, търговец на горива и производител на биодизел, "Булмаркет ДМ". "Булмаркет рейл карго" има 17-18% пазарен дял и над 30 локомотива и се нарежда на второ място след държавните "БДЖ - Товарни превози". В средата на 2022 г. беше съобщено, че "Булмаркет груп" купува румънската жп компания Vest Trans Rail в сделката за 17 млн. евро, като целта на придобивката е в рамките на 3 до 5 години българската група да държи 10% от жп пазара в северната съседка. Русенската група вече има един жп оператор в Румъния, който започна работа през втората половина на 2021 г. - "Юнайтед рейлуейс". В Сърбия също е придобито жп дружество с лиценз, което обаче не е извършвало дейност, като за него се купува подвижен състав. Групата инвестира във възобновяването и развитието и на жп завода, придобит от компанията - Локомотивен и вагонен завод в Русе, който фалира и в края на 2020 г. Под номер 59 и с 22% е "ПИМК рейл", дружеството от групата на ПИМК. То се занимава с интермодални превози, като в края на 2017 г. през дружеството "Терминали" ПИМК спечели концесията за 27 години на интермодалния терминал край Пловдив. Под номер 100 в класацията е още една жп компания - "Ди Би Карго България", местният представител на Deutsche Bahn. Компанията съобщава за себе си, че е четвърти по пазарен дял железопътен превозвач в България. Компанията предоставя услуга за редовни транзитни превози през границата с Турция на автомобилни ремаркета (трейлъри), като е с фокус транзитен трафик и се явява свързващо звено между Германия, Турция и Гърция. "Ди Би Карго България" разполага с 28 локомотива и стотици вагони. През 2019 г. тя придоби ремонтния завод за вагони в Карлово, където извършва капитален ремонт на товарни вагони. Сред глобалните цели на компанията майка е увеличение на модалния дял на железопътния товарен транспорт до 25% до 2030 г. в ЕС.
Източник: Капитал (18.02.2023)

ПИМК изтегли техниката от стадиона Собственикът на фирма ПИМК, която е изпълнител на обществената поръчка за строеж на стадион "Христо Ботев" в Пловдив, нареди тежката техника да напусне стадиона. Дейностите, които до момента са му възложени от Общината, са на стойност 36 029 000 лева. Според ПИМК сумата за строителство е надвишена с около 5 300 000 лева и не може да продължи работата съгласно с договора, при положение че няма възлагателно писмо от Общината за тази допълнителна сума.
Източник: Mарица днес (01.03.2023)