Летище Пловдив пак ще се концесионира Започва поредният опит за концесиониране на летище Пловдив. На днешното заседание на Министерския съвет беше обявен стартът на новата процедура по намиране на стопанин. Последният опит беше прекратен през октомври 2018 г. Държавата беше на път да подпише договор през лятото на 2018 г. за 35 години с китайската HNA Airport Group. Победителят обаче се отказа поради бизнес проблеми в собствената си страна. Детайли и срокове по сегашния търг още няма и те ще бъдат обявени вероятно скоро от министерството на транспорта. Летище Пловдив от години е проблемно. Държавата инвестира 40 млн. лв. за новия му пътнически терминал, който обаче остана празен, като в даден момент дори спря работа нощно време. Това доведе до абсурдни ситуации, в които самолети кацаха аварийно на аерогарата, но нямаше служители, които да закарат стълбата за извеждане на пътниците. През 2010 г. общините от региона създадоха "Фонд за развитие на летище Пловдив - Южната врата на България" и така беше доведен нискотарифният превозвач Ryanair. Общините събираха по 50 ст. на жител. Най-голямата от тях обаче, а именно Пловдив, в началото на 2013 г. излезе от него, тъй като по тогавашните думи на кмета Иван Тотев след тригодишно инвестиране в реклама по този начин се вижда, че тя не носела желаната добавена стойност за града. В началото на 2014 г. общината се върна обратно във фонда и от 2015 г. вноската беше увеличена на 1 лев на жител. Между Ryanair, фонда и летището обаче имаше редица проблеми по отношение на бавене на плащания един път от фонда към превозвачи и втори път от превозвача към летището. При концесионната процедура от 2018 г. на втора позиция беше класиран местният кандидат - пловдивското обединение между "Тракия икономическа зона" и транспортната компания ПИМК. Китайската оферта предвиждаше инвестиции в размер на 79 млн. лв., а на пловдивското обединение - 65.5 млн. евро. В началото на август от пловдивския кандидат заявиха, че потвърждават интереса си към летището, но до подписване на договор така и не се стигна, като от министерството на транспорта се оправдаха, че процедурата се е провела преди приемането на новия Закон за концесиите, а впоследствие и че имало "съществена разлика в офертите на участниците, класирани съответно на първо и второ място".
Източник: Капитал (28.02.2020)

Български жп завод предлага модерни вагони за интермодален транспорт Български завод произвежда и изнася за едни от най-високоразвитите жп държави в Европа супермодерни вагони за интермодален транспорт. Това обясни проф. д-р Симеон Ананиев, преподавател във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков” в София. Коментарът му е по повод публикуваните от нашата медия материали, свързани с двете предложения за решаване на проблемите с доставките на стоки в Европа в условията на пандемията от COVID-19 и километричните колони от тирове по границите като резултат от засилените противоепидемични мерки. Става въпрос за предложенията на Европейската асоциация за товарен железопътен транспорт (ERFA) до Елизабет Вернер, директор на сухопътния транспорт в Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ към Европейската комисия, както и на Асоциацията по железопътна сигнализация, автоматика, комуникации и индустрия (RASTIA), изпратено до министъра на транспорта Росен Желязков. С тях двете асоциации предлагат проблемите с доставките и тапите по границите да се решат чрез засилени железопътни превози с интермодални влакове по определени основни железопътни коридори на Стария континент. И тъй като дефицитът на интермодални вагони в Европа не е от вчера, проф. Ананиев обясни, че всъщност единият от двамата им производители е в България. Вагоностроителният завод „Коловаг“ в гр. Септември през последните две десетилетия беше известен основно със своето производство на колооси. Заводът е създаден още по царско време – през 1941 г., като вагоноремонтна работилница, а през 1999 г. е приватизиран. След изпълнението на две големи инвестиционни програми заводът се налага като един от най-сериозните производители на колооси в Европа, а напоследък - и като най-търсеният производител на интермодални вагони на Стария континент, който едва смогва да изпълни поръчки за страни като Швейцария, Германия, Австрия и Полша. Заводът произвежда два типа интермодални вагони. Първият са т.нар. джоб-вагони DPW (Double Pocket Wagons). Вагонът представлява две сдвоени секции, на който могат да се качват две непридружавани полуремаркета. Наричат се „джоб“, тъй като гумите на полуремаркетата влизат в специални „джобове“ на ниската жп платформа, за да се превозват безопасно в габарита под контактната мрежа. Тези джоб-вагони спестяват на автомобилните превозвачи тол такси, огромно количество гориво, както и командировъчните за водачите. В условията на пандемията от коронавируса се пестят по няколко дни чакане по граничните пунктове, плюс увеличените в резултат на това командировъчни за водачите, както и най-важното – недопускането на пътуването на водачи до опасни дестинации. Отделно от всичко това превозът на полуремаркетата с джоб вагони, а не с влекачи, пести отделянето на хиляди тонове вредни емисии в атмосферата. Технологията е проста. Тежкотоварният автомобил се натоварва със стоката, примерно свежи краставици, от оранжерия в Първомай. Водачът я доставя до интермодалния терминал в Пловдив, където полуремаркето се откача и се качва на джоб-вагона. Или с 2 влекача се натоварват 36 ремаркета на един влак. След това влакът заминава, примерно, за Германия, където на гара Щутгарт пак с 2 влекача се доставят всички ремаркета по адресите в рамките на 2 дни. Така стоката се превозва с екологичната електрическа енергия, спестява се висенето с дни по границите, както и много вредни емисии, като се свежда до нула опасността от заразяване на водачите на тежкотоварните автомобили с коронавируса. Заводът в гр. Септември вече приключва доставката на 250 модерни джоб-вагона за Швейцария, на 100 - за Австрия, 50 - за Полша, както и на 41 джоб-вагона - за най-голямата българска автомобилна компания – пловдивската ПИМК. Освен автомобилни полуремаркета тези джоб-вагони могат да превозват и контейнери, уточни за Economic.bg инж. Емил Йончев от завода. Друг тип интермодален вагон е този, който превозва само контейнери. И двата типа интермодални вагони, които заводът произвежда за Европа, са разработка на неговите инженери. Дружеството притежава защитен европейски патент за електрифициран джоб-вагон – чисто българска иновация, с който може да се превозват както хладилни полуремаркета, така и хладилни контейнери. Именно такива вагони се изнасят за Швейцария, тъй като пестят дизелово гориво за хладилните агрегати, вредни емисии и шум. Оказва се, че освен в „Коловаг“-Септември, подобни интермодални вагони се произвеждат само от фирма „Татравагонка“ в Попрад, Словакия. По мнението на експерти от фирмите поръчители от Швейцария, Германия, Австрия и Полша обаче нашите вагони са по-съвременни, а и словаците не предлагат електрифицирани джоб-вагони, които засега са само български патент. Ако добавим, че жп превозвачите в Полша ползват 50% европейско финансиране за закупуването на интермодални вагони, а в Словакия - до 80% еврофинансиране за рециклиране на пътнически вагони, не можем да не се запитаме защо „БДЖ-Товарни превози“ не прави дори опити да ползва европейски средства ако не за закупуване, то поне за наемане на интермодални вагони, за да печели от модерните комбинирани превози?
Източник: economic.bg (27.03.2020)

Няма кандидати за концесия на летище Пловдив Няма кандидати за концесията на летище Пловдив. Срокът за подаване на офертите в Министерството на транспорта изтече на 10 април. Липсата на интерес не е изненада на фона на извънредното положение и най-вече приземяването на авиацията. Предстои да се вземе решение как ще се действа с процедурата по 35-годишната концесия, предаде capital.bg. Това е поредната процедура по търсене на инвеститор и оператор за пловдивското летище, като започна след решение на Министерския съвет от края на февруари. Преди повече от 10 г. държавата инвестира в летището 40 млн. лв. за нов пътнически терминал. Предишният опит за концесия на аерогарата завърши неблагополучно. Държавата беше на път да подпише договор през лятото на 2018 г. за 35 години с китайската HNA Airport Group. Победителят обаче се отказа поради бизнес проблеми в собствената си страна. На втора позиция беше класиран местният кандидат - пловдивското обединение между "Тракия икономическа зона" и транспортната компания ПИМК. От там потвърдиха интереса си към летището, но до подписване на договор така и не се стигна, като от Министерството на транспорта се оправдаха, че процедурата се е провела преди приемането на новия Закон за концесиите, а впоследствие и че имало "съществена разлика в офертите на участниците, класирани на първо и второ място". Процедурата беше официално прекратена през октомври 2018 г.
Източник: Дума (14.04.2020)

Пет фирми предложиха оферти при пазарното проучване за довършване на стадион "Христо Ботев" Пет фирми са подали индикативни оферти за остойностяване на количествените сметки за доизграждане на стадион "Христо Ботев". Това съобщиха от общината, цитирайки заместник-кметът по строителство Пламен Райчев след изтичане на крайния срок на пазарното проучване. Най-ниската индикативна оферта е 38.9 млн. лв, а най-високата - 46.8 млн. лева. Цените са без ДДС. Оферти са подали "Адлер-ИН" ЕООД, "Маридел 2012" ЕООД, "Пътинженеринг" ЕООД, "Сиенит строителна група" ЕООД и "ПИМК" ООД. "Община Пловдив ще се съобрази с офертите, тъй като целта на това проучване бе да получим оптимална цена за довършването на стадион "Христо Ботев". Със индикативните стойности ще бъде съобразена и обществената поръчка по Закона за обществените поръчки, която предстои да обявим", коментира още Пламен Райчев. Цялата процедура по възобновяване на строителните дейности на стадиона ще продължи до края на август или началото на септември, ако няма обжалване на някой от етапите, допълни още кметът. "Проектът е същият, който бе представен преди години, просто някои от дейностите по него са извършени и затова се налагаше нова количествена сметка, която колегата арх. Савов предаде в срок", допълва главният архитект Димитър Ахрянов. На следващ етап към стадиона ще бъде изграден и многоетажен паркинг на общински терен, който ще обслужва зрителите на футболните срещи, а през останалото време ще бъде свободен за ползване от гражданите. Реконструкцията на стадион "Христо Ботев", както и на стадиона на "Локомотив" - Пловдив в парк "Лаута", ще се изпълнява с отпуснатите от държавата средства. Стадион "Христо Ботев" е вторият по големина стадион в Пловдив с настоящ капацитет за 22 000 зрители. Намира се в квартал "Каменица". Изграден е в периода 1959-1961 г. на мястото на бившето парк-игрище "Св. Августин" (1923 г.), което е било собственост на Католическия колеж (1884-1948 г.) в града. Поради тази причина съоръжението е популярно и с името "Колежа". Официално е открит на 14 май 1961 г. и първоначално е разполагал с 20 777 седящи места по проект на арх. Антон Каравелов. Капацитетът му е намален до настоящия размер след частичен ремонт през 1993 година.
Източник: Банкеръ (10.06.2020)

ПИМК стартира изграждането в Пловдив на офис център от клас „А”. Проектът е за две сгради с 14 надземни етажа с общата разгъната застроена площ около 55 000 кв. м. и 2 подземни етажа с разгъната площ около 20 000 м2. Бъдещият офис парк ще се намира на новия бул. „Северен”, като вече строителната компания PIMK Build подготвя терена за строително-монтажните дейности. Двете сгради са с РЗП от 55 000 кв.м и ще покриват всички изисквания за най-високия клас офис. Паркирането ще бъде на 100% подземно. (/plovdivnow.bg)
Източник: Други (06.08.2020)

ГБС, "Хидрострой" и "Щрабаг" в състезание за ремонта на стадион в Пловдив Пет кандидата са подали оферти в търга на община Пловдив за ремонт на стадион "Христо Ботев" в Пловдив. Прогнозната стойност на търга е 44.3 млн. лв. без ДДС и той включва реконструкция, основен ремонт и реновиране на трибуните на стадиона. Първият кандидат е обединение между "Парсек груп" и "Пътстройинженеринг". Другото обединение в състезанието е между ПИМК и "Валмекс". ПИМК е и един от водещите български превозвачи - след НКЖИ са втората най-голяма компания в транспортния бранш с 282 млн. лв. приходи за 2019 г. В търга кандидат е и ВДХ, позната в миналото като "Водстрой 98". "Щрабаг" също е подала оферта. В момента дружеството е част от обединението, което строи 14.5-километровия участък между ГКПП Калотина и Драгоман за близо 165 млн. лв. с ДДС. Участва и "ГБС - Пловдив", част от групата "Главболгарстрой". Сред спортните им обекти бяха "Арена Армеец" в София, а преди 20 години ремонтираха и националния стадион "Васил Левски" През февруари 2020 г. Министерският съвет отпусна пари на община Пловдив за ремонта. Ремонтът е предвиден за срок от две години, след като бъде подписан договор с изпълнител. Стадионът ще е с капацитет 18 хил. души според тръжната документация.
Източник: Капитал (18.09.2020)

ПИМК подписа договора за стадиона на "Ботев" в Пловдив за 43 млн. лв. Община Пловдив официално подписа договора за ремонт на стадион "Христо Ботев" с изпълнителя обединение между ПИМК и фирмата "Валмекс". Стойността на поръчката е 43.66 млн. лв. без ДДС. Модернизацията на стадиона включва реконструкция, основен ремонт и реновиране на трибуните, като съоръжението ще бъде с капацитет за 18 хиляди зрители. Обществената поръчка се проведе изключително бързо. Тя беше обявена на 30 юли 2020 г., а за малко над четири месеца офертите бяха събрани, разгледани и оценени, а и имаше обжалване, което беше отхвърлено. Официално срокът за изпълнение на поръчката е 730 дни, или точно две години. Обединението победител остана само на етапа с отварянето на ценовите оферти, тъй като конкурентите, сред които "Хидрострой" в съдружие със свързаната "ВДХ" (бившето "Водстрой 98"), ГБС, и "Щрабаг", както и обединение между "Парсек груп" и "Пътстройинженеринг", бяха отстранени. ПИМК е един от водещите български превозвачи - след НКЖИ са втората най-голяма компания в транспортния бранш с 282 млн. лв. приходи за 2019 г. ПИМК е създадена през 2000 г. от Пенко Несторов и Илиян Филипов.
Източник: Капитал (14.12.2020)