"Тексим Банк" отчита ръст на нетния доход от лихви, такси и комисиони Приходите и разходите на "Тексим Банк" АД към края на миналата година са отражение на общата икономическа обстановка и въведеното извънредно положение в страната поради разпространението на ковид-19. В съответствие с това е разработен и се прилага оперативен план за ограничаване на рисковете, свързани с пандемията. Действията на банката са били насочени към извършване на оценка на вероятността от неплащане, съответно разпознаването разграничаването на чисто времевите финансови затруднуния, причинени от пандемията и водещи до временни ликвидни затруднения и влошаването на кредити с по-траен икономически характер. Нетните оперативни приходи от дейността на дружеството са се увеличили с 1.81% до 16.57 млн. лева, отбелязват мениджърите в индивидуалния финансов отчет за четвърто тримесечие на миналата година. В това число е отчетено и увеличение на нетния доход от лихви - с 14.90%, и на нетния доход от такси и комисионни - с 4.64 на сто. В крайна сметка банката завършва годината с печалба от 260 хил. лева, като тя е по-висока в сравнение с 2020-а, когато беше 154 хил. лева. Активите на банката са в размер на 536.82 млн. лева. Балансовата им стойност расте през миналата година с 16.04% в резултат на увеличението на паричните средства при централни банки и кридитите на клиенти, различни от банки. "Тексим Банк" е продължила през миналата година политиката си в кредитирането чрез предлагане на нови продукти. В резултат расте размерът на заемите и на индивидуални клиенти, и на фирми. Общата сума на задълженията на банката към края на декември расте спрямо 2020-а. В структурата на пасива най-голям дял заемат привлечените средства от киенти, различни от кредитни институции /94.04%/. Привлечените средства от кредитни институции се запазва с относително нисък дял /0.34%/. През четвъртото тримесечие банката продължава да отчита добро качество на кредитния си портфейл, като делът на брутните необслужвани кредити към края на декември е 2.79 на сто. В подкрепа на клиентите си и в съответствие с насоките на Европейския банков орган относно мороториумите върху плащанията по кредити, прилагани с оглед на кризата, предизвикана от ковид-19, към края на декември "Тексим Банк" е отсрочила по реда на мораториума 128 кредита на стойножст 45.4 млн. лева, от които 19 за заеми на предприятия. Най-големите акционери са "Уеб финанс холдинг" АД с дял от 18.88%, "Сила холдинг" АД - с 8.93%, и ПОК "Съгласие" АД - с 6.38 процента.
Източник: Банкеръ (31.01.2022)

Шест от деветте фонда за задължително допълнително пенсионно осигуряване са с отрицателна доходност за периода 30 юни 2020 г. - 30 юни 2022 г., показват последните данни на Комисията за финансов надзор. Доходността на универсалните фондове за последните 24 месеца варира до минус 2,29. Фондът с най-голям пазарен дял - "Доверие", е с минус 1,60. Вторият - "Алианц", е с минус 0,11. "ДСК-Родина" е с минус 2,24, "Съгласие" - с минус 2,29, "ОББ" - с минус 0,01, а "Топлина" - минус 1,74. "ЦКБ-Сила" е с 2,72 резултат, "Пенсионноосигурителен институт" е на плюс с 1,5, а "Бъдеще" е с 0,99. При доброволните, където са осигуровките за трета пенсия и ограниченията за инвестиции са по-леки, картината е доста по-добра - тук само два фонда имат отрицателна доходност ("Доверие" - минус 1,13 и "ДСК-Родина" - минус 1,15), а има и фонд, постигнал доходност от 8,75 - "Съгласие". "Алианц" е с 0,64, "ОББ" - с 0,71, "ЦКБ-Сила" - с 5,22, "Бъдеще" - с 2,45, "Топлина" - с 1,16, а "Пенсионноосигурителен институт" - с 2,61. Половината от инвестициите и балансовите активи на универсалните фондове са в дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави или техните централни банки, от ЕЦБ, ЕИБ или международни финансови организации - 50,46% за деветте фонда, като по отделните фондове делът на този тип инвестиции варира от 16 до 65%. На следващо място по значимост са инвестициите в акции, дялове, варанти и пр. - 38,57%, като тук делът им в отделните фондове варира от 26 до 55%. Данните са от последната справка на КФН, която показва картината към 31 март. 9 месеца след историческия момент, в който настъпи фазата на изплащане от втория стълб на пенсионната система у нас, все още съвсем малко българи са се възползвали от правото си на втора пенсия. Това е разбираемо за тази начална фаза, която настъпи миналата есен първо за жените, родени в началото на 1960 г. (право на втора пенсия се придобива при навършване на възрастта за трета категория труд, без значение на стажа).
Източник: Други (03.08.2022)

Шест от фондовете за втора пенсия са с отрицателна доходност Спестяванията на родените след 1959 г. за втора пенсия понасят влиянието на перфектната буря от кризи по световните пазари. Шест от деветта фонда за задължително допълнително пенсионно осигуряване са с отрицателна доходност за периода 30 юни 2020 г. - 30 юни 2022 г., показват последните данни на Комисията за финансов надзор. Над кризата плуват основно малки фондове, които не са показателни за общото състояние на пазара. Доходността на универсалните фондове за последните 24 месеца варира до минус 2,29. Фондът с най-голям пазарен дял - "Доверие", е с минус 1,60. Вторият - "Алианц", е с минус 0,11. "ДСК-Родина" е с минус 2,24, "Съгласие" - с минус 2,29, "ОББ" - с минус 0,01, а "Топлина" - минус 1,74. "ЦКБ-Сила" е с 2,72 резултат, "Пенсионноосигурителен институт" е на плюс с 1,5, а "Бъдеще" е с 0,99. При доброволните, където са осигуровките за трета пенсия и ограниченията за инвестиции са по-леки, картината е доста по-добра - тук само два фонда имат отрицателна доходност ("Доверие" - минус 1,13 и "ДСК-Родина" - минус 1,15), а има и фонд, постигнал доходност от 8,75 - "Съгласие". "Алианц" е с 0,64, "ОББ" - с 0,71, "ЦКБ-Сила" - с 5,22, "Бъдеще" - с 2,45, "Топлина" - с 1,16, а "Пенсионноосигурителен институт" - с 2,61. Цените на акциите на световните пазари започнаха да падат още в първия месец на годината в очакване на разрастване на конфликта между Русия и Украйна. В бюлетините за международната среда на Комисията за финансов надзор се вижда, че ситуацията остава сложна и в следващите месеци. В последния бюлетин например се отбелязва негативното влияние на високата инфлация и перспективата за повишаване на лихвите през юни, като към това се прибавят и новините от Великобритания за промяна на подписаната с ЕС сделка за Брекзит; изострените отношения покрай жп блокадата, която Литва наложи на руския западен ексклав Калининград и пр.
Източник: Сега (03.08.2022)