Над 676 млн. долара са преките германски инвестиции в България за 11 години – от 1992 г. до октомври 2003 г. Това е 12% от общия обем на всички преки вложения в страната, с което Германия заема втора позиция сред чуждестранните инвеститори в страната, сочи изследване на Деловия клуб на германската икономика в България. Според него, сред най-големите германски инвеститори са Аllianz, METRO Group, Commerzbank, Heidelberger Zement, Liebherr Geraete, Siemens, TUI, Willi Betz, Lindner grоup, Schenker и др. Повече от половината германски вложения от 1992 г. досега са инвестиции на зелено. Останалите са направени след придобиването на акции в приватизирани предприятия или създаването на смесени българо-германски фирми. Прогнозата за общите преки чуждестранни инвестиции през 2003 г. са близо 1,5 млрд. долара, сочи анализът на Агенцията за чуждестранни инвестиции. С това размерът на всички преки чужди вложения от 1992 г. досега ще достигне близо 7 млрд. долара. Гърция е инвеститор номер едно в България с над 1 млрд. долара за последните 11 години.
Източник: Монитор (07.01.2004)

Българското и германското правителства подписаха вчера споразумение, с което се създава българо-германска индустриално-търговска камара. Камарата ще замени досега съществуващото представителство на германската икономика у нас, обясни вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева. Според нея, едва от основните задачи на новата структура е да предоставя информационни, консултантски и организационни услуги на фирмите, както и да защитава интересите на членуващите в камарата компании. Германия заема водеща позиция сред чуждестранните инвеститори в страната, подчертаха от ведомството на Шулева вчера. Преките немски инвестиции от 1992 г. досега са за над 676 млн. долара, което е 12% от общия обем на всички преки вложения у нас. Най-големите германски инвеститори са Аllianz, METRO Group, Commerzbank, Heidelberger Zement, Liebherr Geraete, Siemens, TUI, Willi Betz, Lindner grоup, Schenker и други, припомниха от икономическото министерство. Според тях повече от половината немски вложения от 1992 г. досега са инвестиции на зелено. Останалите са направени след придобиването на акции в приватизирани предприятия или смесени българо-германски фирми.
Източник: Монитор (06.02.2004)

Германската "Хайделберг груп" е продала българския си завод в Златна Панега за 56.8 млн. евро. Това показват данните от счетоводния отчет на компанията, публикуван в четвъртък на интернет сайта й. В края на декември стана ясно, че гръцката "Титан" е закупила 99.9% от капитала на предприятието в Златна Панега от германското предприятие. Според информацията за акционерите към счетоводния отчет на "Хайделберг" компанията е продала операциите си в страната, тъй като предприятието не е успяло да се утвърди като номер едно в бранша в България. Въпреки това "Хайделберг" е увеличила продажбите си в страната от 441 хил. тона през 2002 г. на 487 хил. тона за миналата година. Трябва да се отбележи обаче и фактът, че през 2003 година пазарът на цимент отбелязва ръст от над 10%, като причина са започналите строежи на магистрала "Тракия" край Карнобат и Стара Загора, проходът Маказа, както и на туристически обекти по Черноморието и на нови жилищни блокове. Сделката между "Хайделберг" и "Титан" беше част от голямото преструктуриране на циментовия сектор в България. Тогава два от петте завода, които произвеждат продукта в страната, смениха собствениците си. В началото на 2004 година бяха финализирани и преговорите за "Плевенски цимент", който беше собственост на "Титан". Заводът беше продаден на швейцарския концерн "Холсим", който освен това притежава и дружеството "Белоизворски цимент". Заводът в Златна Панега има няколко предимства пред конкурентите си, защото се намира по-близо до София и капацитетът му е много по-голям. От друга страна, на "Плевенски цимент" не му остава много живот поради изчерпването на находището на варовик в Кайлъка през следващите години, смятат експерти. Евентуалното транспортиране на суровина от по-отдалечени райони ще излиза доста скъпо, тъй като варовикът е евтина стока и преносът му на далечни разстояния не е изгоден.
Източник: Дневник (26.03.2004)

Българският бизнес едва прохожда в правенето на пари от боклук. Засега най-перспективнa се очертава преработката на пластмаси и автомобилни гуми България е неразорана нива в областта на управлението на отпадъците - така малко след приемането на едноименния закон през есента на миналата година експерти определиха потенциалните възможности пред бизнеса, който се занимава с отпадъци. Прегледът на ситуацията в страната показва, че възможностите действително са богати, но стъпките на бизнеса в тази посока засега са по-скоро единични и плахи. По експертни оценки Съществуващата инфраструктура в страната за рециклиране на отпадъци е сравнително добре развита, но тя се представлява от мощности, строени главно през 70-те и 80-те години на миналия век. Най-безпроблемно стоят нещата при мощностите за рециклиране на хартия и картон, чийто общ капацитет се оценява на около 200 хил. тона. Този капацитет е по-голям от оценките за съществуващите отпадъци, които се оценяват на около 120 хил. тона годишно. Хартиени отпадъци могат да се рециклират в "тракия папир" АД, Пазарджик, "Белово" АД, Белово, "Костенец ХХИ" АД, Костенец, "Майр Мелнхоф Никопол" АД, Никопол", "Фабрика за хартия" АД, Стамболийски. Годишно в страната се преработват не повече от 15 хил. тона стъклени отпадъци при наличности на повече от 80 хил. тона. Фалитът на много предприятия от стъкларската промишленост и намалената преработка предопределят свободната ниша за такова производство в бъдеще. През миналата година от всички стъкларски предприятия единствено "Стинд" АД, София (впоследствие обединено с "Дружба" АД, Пловдив), изкупуваше стъклени отпадъци за преработка. От останалите фирми в този сектор добре работещо е единствено "Рубин" АД, Плевен. Ако все пак в страната е въведено разделно събиране на отпадъци в някоя област, без съмнение това е събирането на хартия и метали. Без специални нормативи през последните години клошарите така добре парцелираха пазара, че на практика почти не остава несъбран непотребен метал. Основните преработватели на скрап в страната са "Стомана индъстри" АД, Перник, и "Кремиковци" АД, София. Общият им капацитет за преработка от 750 хил. тона годишно многократно надвишава реално събираните количества, което е причина шансовете за бъдещо производство в тази сфера да се оценят като нищожни. Не така стоят нещата обаче с преработката на пластмаси. На практика единственото предприятие в страната, което може да се справи с тази задача, е "Химик" АД, Асеновград. Има още няколко по-малки предприятия, но техният капацитет е нищожен. Възможностите на рециклиращите мощности се оценяват на около 20 хил. тона годишно, докато реалните количества в страната надвишават пет-шест пъти това количество. Особено засилен е интересът към преработка на ПЕТ - това са пластмасовите бутилки от олио, газирани напитки и други, тъй като в страната няма мощности за преработката им. Предстои в Костинброд да стартира предприятие за преработка на такива бутилки. Бизнесът с автомобилни гуми Интересен сектор за преработка на отпадъци е този на излезлите от употреба автомобилни гуми. За това говори интересът на една емблематична фигура, придобила популярност през последните години главно покрай приватизацията в енергетиката - Христо Ковачки. През октомври миналата година консорциум "Гуми еко", в който водеща фирма е "Ел Ем импекс" ЕООД на Ковачки, пусна в софийското село Габер две инсталации за преработка на стари автомобилни гуми. Бизнесът е перспективен, смята Ковачки, който цитира, че в страната годишно се изхвърлят по около 40 хил. тона автомобилни гуми. Отделно от това от предишни години вече има натрупани близо 300 хил. тона. Капацитетът на съоръжението в Габер е 25 хил. тона годишно. "Около 60% от една гума е каучуков гранулат, 15% - текстил, и 15% - метал", обясняват специалисти от сектора. Каучуковият гранулат се използва за производство на специализирани настилки - за спортни състезания, детски площадки, пътни настилки и други. За проекта си в Габер консорциумът използва безлихвен кредит от Предприятието за управление на дейностите по околната среда в размер на 2 млн. лв. Всичко това заедно с факта, че досега в България никъде не се преработваха стари автомобилни гуми, е повече от достатъчен атестат за перспективите за развитие пред този сектор. Допълнителен аргумент в тази посока е и засилването на конкуренцията в сектора. Циментовият завод в Златна Панега, който доскоро беше собственост на немската "Хайделберг цимент", но бе продаден на "Титан" - Гърция, поиска и получи разрешение по ОВОС за изграждане на инсталация за оползотворяване на автомобилни гуми. В Златна Панега предвиждат да използват автомобилните гуми като гориво. Интересни сектори пред бизнеса са и преработката на отработени масла и акумулатори, макар че в страната съществуват мощности за преработката им. Засега единственото предприятие, което има разрешение за регенериране на отработени масла, е русенското "Лубрика" АД. Капацитетът му от 5 хил. тона е твърде малък за преработка на цялото налично количество отработени масла. Акумулаторите пък се преработват в монтанското предприятие "Монбат", както и в ОЦК - Кърджали. Инсталацията в кърджалийското предприятие обаче е стара и не осигурява възможност за оползотворяване на електролита. Пернишкото предприятие "Стомана индъстри", което е гръцка собственост, Изпревари държавните проекти за изграждане на центрове за разкомплектоване на стари автомобили и преди около месец пусна в експлоатация инсталация за раздробяване и сепариране на скрап. Според данни на собствениците инсталацията ще раздробява главно стари автомобили и бяла техника. Засега това е единственото съоръжение с такава дейност в страната. То е с капацитет 200 тона метални отпадъци на час и за пускането му не е използвано държавно финансиране, съобщи членът на съвета на директорите на "Стомана индъстри" Антон Петров. По неговите думи работата е организирана така - собствениците на депа за стари автомобили ще изваждат от тях акумулаторите и другите опасни вещества и ще транспортират колите до "Стомана". Тя пък плаща за старо желязо и така си осигурява суровина. Стойността на инвестицията в новото съоръжение е 10 млн. лв. Според собствениците капацитетът на линията може да обслужва цялата страна. Ниша за развитие на бизнеса в сектор "опасни отпадъци" е обявеният неотдавна търг за изграждане на съоръжения за третиране на радиоактивни отпадъци в АЕЦ "Козлодуй". Проектът е финансиран със средства от Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени блокове на АЕЦ "Козлодуй", който се администрира от ЕБВР. Търгът за това бе обявен от централата в началото на годината. Според проекта инсталацията трябва да преработва седмично по 60 куб.м отпадъци.
Източник: Капитал (17.04.2004)

Германската компания "Хайделберг цимент" окончателно се изтегли от България, след като през миналата седмица е подписала договора за продажба на заводите си в Златна Панега и Батановци на фирма, собственост на гръцката "Титан". Цената на сделките е 56.8 млн. евро, като акциите са прехвърлени на регистрираната в Кипър "Реа цимент". Продажбата на предприятията беше уговорена още в края на 2003 година, но досега се чакаше разрешение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което излезе в началото на април. В края на месеца изтече и срокът, в който решението на комисията може да се обжалва. От седмица заводът в Златна панега се управлява от изпълнителния директор на "Плевенски цимент" Александър Чакмаков, който е представител на "Титан". Тази сделка със сигурност няма да е последната в бранша за тази година. В момента тече дю дилиджънсът на "Плевенски цимент", който се осъществява от швейцарската компания "Холсим". Сега тя е собственик на "Белоизворски цимент". Според решението на КЗК "Титан" е длъжен да прехвърли плевенския завод през следващата година. Засега обаче двете страни не са се споразумели за цената на операцията, заявиха запознати с делата в циментовия бранш в България. Всъщност ще бъде продадено дружеството - собственик на завода "Плевсем", което е регистрирано в Кипър. Купувач според решението на КЗК ще бъде фирмата "Холсим аусландбетайлигунгс".
Източник: Дневник (11.05.2004)

Общото събрание на Българската индустриална бизнес асоциация (БИБА) избра четирима нови членове на управителния съвет - Борислав Боянов от "Боянов и ко", Сашо Дончев от "Овергаз", Петър Кънев от "Демакс" и Уилям Ейуърд, прокурист на БТК. От досегашните членове на ръководството с изтичащи мандати бяха преизбрани Пламен Илчев от "Ситибанк", Саша Безуханова от "Хюлет -Пакард", Ян Оувъруотър от ING и Джон Шомел-Доу от ЕБВР. В ръководството вече не са Михаил Полендаков от "Хайделберг цимент", Теодор Георгиев от "Амилум", Васко Райчев от Deloitte&Touche и Веселин Йотов от AIG.
Източник: Капитал (25.05.2004)

Гръцката фирма "Титан", която на 8 декември миналата година купи "Златна Панега цимент" от германската "Хайделберг цимент груп", предвижда до 2007 година да направи инвестиции за 44,5 милиона евро. Това заяви генералният директор на завода Александър Чакмаков.
Източник: Монитор (29.11.2004)