Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 6892/97 вписа в търговския регистър под № 40503, т. 445, стр. 138, еднолично дружество с ограничена отговорност "Хайделберг - България" - ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район "Изгрев", бул. Цариградско шосе 125, бл. 4, с предмет на дейност: разпространение на печатна техника, както и всякаква друга търговска дейност, незабранена със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 74 850 000 лв., със собственик "Хайделберг друкмашинен пласмент за Източна Европа" - ГмБХ, и се управлява и представлява от управителя Валтер Митиска.
Източник: Държавен вестник (01.04.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 ТЗ във връзка с § 5 ЗДЛ регистрира промяна по ф.д. № 6892/97 за "Хайделберг България" - ЕООД: деноминира капитала от 74 850 000 лв. на 74 850 лв., в т.ч. и размера на дяловете.
Източник: Държавен вестник (12.09.2000)

До края на ноември Хайделберг цимент ще получи сертификат за система за управление на качеството ISO 9001:2000. На 21 ноември, завода в Златна Панега ще пристигнат 100 мениджъри от европейски клонове на Хайделберг цимент. За 5 г. компанията е инвестирала в Златна Панега 29 млн. USD при договорени в приватизационния договор 25 млн. USD за 10 г.
Източник: Пари (20.11.2002)

Печалбата на циментовия завод "Златна Панега" АД за 2002 г. е 4.52 млн. лв. след облагане с данъци, съобщи изпълнителният директор на дружеството Михаил Полендаков. Само допреди две години и половина компанията е реализирала загуби в размер на 14.6 млн. годишно. Разликата във финансовите резултати е заради значително намалените разходи на дружеството, които са вследствие от направените инвестиции в него от основния му акционер - германския концерн "Хайделберг цимент". През миналата година в дружеството "Златна Панега" са вложени над 7.5 млн. лева. Разходите на четвъртата технологична линия след нейната реконструкция са спаднали от над 1400 до 785 килокалории за производството на 1 тон клинкер, заяви Полендаков. Емисиите на запрашеност преди приватизацията на завода през 1997 г. са били 486 метрични тона прах за ден, докато сега са 36 метрични тона годишно, твърди той. Тази година дружеството ще се опита да защити сертификат ISO 14000 по отношение на опазването на околната среда.
Източник: Дневник (04.03.2003)

"Хайделберг Цимент груп" е една от водещите световни компании в разработването, производството и продажбата на строителни материали. Компанията развива дейността си в повече от 50 държави и разполага с над 36 000 работници. Годишният є оборот за 2001 г. е 6.689 млрд. евро. От края на 80-те групата развива дейността си и в страните от Централна и Източна Европа. В момента присъства в строителната индустрия на България, Чехия, Полша, Румъния, Унгария, Босна и Херцеговина и Хърватска. У нас групировката е от 1998 г., когато закупи циментовия завод в Златна Панега. От тогава до края на 2002 година в него са направени инвестиции за 50 млн. евро, съобщи генералният директор на дружеството Михаил Полендаков. Преди приватизацията запрашеността в района на предприятието е била 486 кубични метра дневно, а в момента е намалена до 36 кубични метра за година. Очаква се фирмата да приключи 2002 г. с чиста печалба от 4.52 млн.лв. Средната брутна работна заплата е 600 лв. Компанията покрива транспортните разходи и част от разходите за храна на своите 519 работници.
Източник: Кеш (07.03.2003)

Над 7 лв. за модернизацията на циментовия завод в Златна Панега е вложил собственикът- германската “Хайделберг цимент груп”, съобщи изп. Директор на дружеството Иван Цаков. Най-много средства - 5,5 милиона лева, са вложени за мелница за въглища. Тя смила суровина за прозводството на циментовия завод, която се внася от Русия. Фирмата използва вече изцяло твърдо гориво за производството си вместо природен газ. Това е довело до намаляване на енергийните разходи с 30-35 %. Другият проект, който е финансиран от “Хайделберг цимент груп”, е строителството на сушилня за добавки за произвежданте в завода видове цимент. Тя ще заработи през юли, като за целта са изразходвани 1,5 млн. лева. Ръстът в производството за 2002г. в сравнение с 2001 е 12%, припомниха от ръководството на предприятието.
Източник: Монитор (07.05.2003)

Над 2000 щ.д. Се очаква да достигне вътрешен продукт на човек от населението през т.г., прогнозира вицепремиерът Николай Василев ,който откри българо-германска кооперационна борса в хотел Хилтън.За 2002 г. на всеки българин се падали по 1 978 щ.д. Или 4 108 лв.при среден курс 2,07 лв за 1 щ.д.Причината за повишението не е икономически бум,а нивата на щатската валута ,които от началото на годдината са твърдо под 1,90 лв.Ако се запази темпото стокооборотът между България и Германия за 2003 г.ще надхвърли 2 млрд. щ.д. ,заяви Василев.За м.г. търговския обмен е 1,6 млрд.щ.д.Най-големите германски инвеститори у нас са Хайделберг цимент и Вестдойче алгемайне цайтунг.,обяви още Николай Василев.
Източник: Труд (01.07.2003)

Един от големите инвеститори в циментовата индустрия на България - немската фирма Хайделберг цимент, продава завода си в Златна Панега. Купувач ще бъде гръцката фирма Титан, която притежава циментовия завод в Плевен. Сделката е в напреднала фаза, експерти на купувача са изготвили вече финансовия анализ на активите на компанията и очакванията са договорът за продажба да бъде подписан в най-скоро време. Причина за оттеглянето на Хайделберг цимент е влошеното икономическо състояние на фирмата в Германия. Наскоро тя бе наказана от немската комисия по конкуренция с глоба в размер на 200 млн. EUR. Това се отрази на финансите на компанията, която все по-трудно обслужва кредитите към банките. Явно централното ръководство на фирмата е взело решение за рестриктивна фирмена политика и закриване на някои от клоновете и продава част от активите, за да подобри ликвидността си, коментираха експерти от българска страна. Заводът в Златна Панега произвежда цимент главно за вътрешния пазар и няма износ. Поради свития пазар в България производствените мощности се натоварват до 50% от капацитета им. Новият купувач е известен в бранша. Титан е мажоритарен собственик на Плевенски цимент и вероятно инвестиционната му политика е насочена към увеличаване на дела му в българската циментова индустрия.
Източник: Пари (16.10.2003)

Немската компания „Хайделберг цимент“ продава заводите си в България, съобщи източник от бранша. Компанията е собственик на циментовите заводи „Златна панега“ и на „Гранитоид“ - Батановци, който не работи. За купувач се посочва гръцката компания „Титан цимент груп“, която е собственик в България на „Плевенски цимент“. Както от страна на продавача, така и на купувача отказаха коментар по евентуална бъдеща сделка, но и не отрекоха истинността на информацията. Според източника преговорите са в напреднала фаза и сделката вероятно ще бъде сключена още до края на годината. „В момента купувачите правят дю дилиджънс на завода в Златна Панега“, поясни той. Тепърва трябва да се получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като след продажбата пазарният дял на „Титан“ ще се увеличи над 40%. Причината за оттеглянето от страната на „Хайделберг цимент“ е лошото и финансово състояние. През април тази година компанията бе глобена от германския антимонополен орган заедно с още пет други дружества от бранша. Причината бе установено от комисията ценово картелиране, съществувало от 1970 до 2002 г., съобщи в. „Файненшъл таймс“. От общия размер на глобата - 660 млн. евро, най-голям дял получи именнно „Хайделберг цимент“ - 251 млн. евро. През 1999 г. пет от шестте циментови завода в България (с изключение на „Гранитоид“, който не работеше и по онова време) бяха глобени от Комисията за защита на конкуренцията заради съгласувани ценови практики. Свитият пазар и ниската цена на продукцията в България вероятно също са мотивирали решението за оттегляне. Според специалисти от сектора българските цени на цимента са с около 15-20% по-ниски от европейските. Пазарът в страната е около 2 млн. тона годишно - трикратно по-малко в сравнение с 1990 г. „България е малък пазар и няма възможност за сериозен ръст“, обясни преди време ситуацията в сектора мениджърът за България на „Хайделберг цимент“ Михаил Полендаков. В същото време износът не е ефективен поради високите транспортни разходи (изключение прави само „Девня цимент“, която е разположена на пристанище и реализира около 40% от общия експорт на цимент от страната). По тези причини всички предприятия от сектора не работят с пълния си капацитет. Заводите „Златна панега“ и „Гранитоид“ бяха купени от „Хайделберг цимент“ в пакет общо за 27.5 млн. долара. Второто предприятие още при продажбата беше включено в списъка за ликвидация и не работеше дълго преди сделката. „Хайделберг цимент груп“ е сред световните лидери в областта на строителните материали с дейност в над 50 страни по света. Годишният оборот на компанията за 2001 г. е 6.7 млрд. евро, а продажбите на цимент и клинкер - 45 млн. тона. В Централна и Източна Европа групата е собственик на 14 циментови предприятия. Чрез завода „Златна Панега“ в България компанията е на второ място по приходи от продажби след лидера „Девня цимент“, собственост на „Италчементи груп“. В началото на тази година „Хайделберг цимент груп“ продаде свое предприятие във Филипините с годишен капацитет от 500 хил. тона цимент. Купувач беше фирма от групата „Холсим“, която в България е собственик на „Белоизворски цимент“.
Източник: Капитал (20.10.2003)

Над 676 млн. долара са преките германски инвестиции в България за 11 години – от 1992 г. до октомври 2003 г. Това е 12% от общия обем на всички преки вложения в страната, с което Германия заема втора позиция сред чуждестранните инвеститори в страната, сочи изследване на Деловия клуб на германската икономика в България. Според него, сред най-големите германски инвеститори са Аllianz, METRO Group, Commerzbank, Heidelberger Zement, Liebherr Geraete, Siemens, TUI, Willi Betz, Lindner grоup, Schenker и др. Повече от половината германски вложения от 1992 г. досега са инвестиции на зелено. Останалите са направени след придобиването на акции в приватизирани предприятия или създаването на смесени българо-германски фирми. Прогнозата за общите преки чуждестранни инвестиции през 2003 г. са близо 1,5 млрд. долара, сочи анализът на Агенцията за чуждестранни инвестиции. С това размерът на всички преки чужди вложения от 1992 г. досега ще достигне близо 7 млрд. долара. Гърция е инвеститор номер едно в България с над 1 млрд. долара за последните 11 години.
Източник: Монитор (07.01.2004)

Българското и германското правителства подписаха вчера споразумение, с което се създава българо-германска индустриално-търговска камара. Камарата ще замени досега съществуващото представителство на германската икономика у нас, обясни вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева. Според нея, едва от основните задачи на новата структура е да предоставя информационни, консултантски и организационни услуги на фирмите, както и да защитава интересите на членуващите в камарата компании. Германия заема водеща позиция сред чуждестранните инвеститори в страната, подчертаха от ведомството на Шулева вчера. Преките немски инвестиции от 1992 г. досега са за над 676 млн. долара, което е 12% от общия обем на всички преки вложения у нас. Най-големите германски инвеститори са Аllianz, METRO Group, Commerzbank, Heidelberger Zement, Liebherr Geraete, Siemens, TUI, Willi Betz, Lindner grоup, Schenker и други, припомниха от икономическото министерство. Според тях повече от половината немски вложения от 1992 г. досега са инвестиции на зелено. Останалите са направени след придобиването на акции в приватизирани предприятия или смесени българо-германски фирми.
Източник: Монитор (06.02.2004)

Германската "Хайделберг груп" е продала българския си завод в Златна Панега за 56.8 млн. евро. Това показват данните от счетоводния отчет на компанията, публикуван в четвъртък на интернет сайта й. В края на декември стана ясно, че гръцката "Титан" е закупила 99.9% от капитала на предприятието в Златна Панега от германското предприятие. Според информацията за акционерите към счетоводния отчет на "Хайделберг" компанията е продала операциите си в страната, тъй като предприятието не е успяло да се утвърди като номер едно в бранша в България. Въпреки това "Хайделберг" е увеличила продажбите си в страната от 441 хил. тона през 2002 г. на 487 хил. тона за миналата година. Трябва да се отбележи обаче и фактът, че през 2003 година пазарът на цимент отбелязва ръст от над 10%, като причина са започналите строежи на магистрала "Тракия" край Карнобат и Стара Загора, проходът Маказа, както и на туристически обекти по Черноморието и на нови жилищни блокове. Сделката между "Хайделберг" и "Титан" беше част от голямото преструктуриране на циментовия сектор в България. Тогава два от петте завода, които произвеждат продукта в страната, смениха собствениците си. В началото на 2004 година бяха финализирани и преговорите за "Плевенски цимент", който беше собственост на "Титан". Заводът беше продаден на швейцарския концерн "Холсим", който освен това притежава и дружеството "Белоизворски цимент". Заводът в Златна Панега има няколко предимства пред конкурентите си, защото се намира по-близо до София и капацитетът му е много по-голям. От друга страна, на "Плевенски цимент" не му остава много живот поради изчерпването на находището на варовик в Кайлъка през следващите години, смятат експерти. Евентуалното транспортиране на суровина от по-отдалечени райони ще излиза доста скъпо, тъй като варовикът е евтина стока и преносът му на далечни разстояния не е изгоден.
Източник: Дневник (26.03.2004)

Българският бизнес едва прохожда в правенето на пари от боклук. Засега най-перспективнa се очертава преработката на пластмаси и автомобилни гуми България е неразорана нива в областта на управлението на отпадъците - така малко след приемането на едноименния закон през есента на миналата година експерти определиха потенциалните възможности пред бизнеса, който се занимава с отпадъци. Прегледът на ситуацията в страната показва, че възможностите действително са богати, но стъпките на бизнеса в тази посока засега са по-скоро единични и плахи. По експертни оценки Съществуващата инфраструктура в страната за рециклиране на отпадъци е сравнително добре развита, но тя се представлява от мощности, строени главно през 70-те и 80-те години на миналия век. Най-безпроблемно стоят нещата при мощностите за рециклиране на хартия и картон, чийто общ капацитет се оценява на около 200 хил. тона. Този капацитет е по-голям от оценките за съществуващите отпадъци, които се оценяват на около 120 хил. тона годишно. Хартиени отпадъци могат да се рециклират в "тракия папир" АД, Пазарджик, "Белово" АД, Белово, "Костенец ХХИ" АД, Костенец, "Майр Мелнхоф Никопол" АД, Никопол", "Фабрика за хартия" АД, Стамболийски. Годишно в страната се преработват не повече от 15 хил. тона стъклени отпадъци при наличности на повече от 80 хил. тона. Фалитът на много предприятия от стъкларската промишленост и намалената преработка предопределят свободната ниша за такова производство в бъдеще. През миналата година от всички стъкларски предприятия единствено "Стинд" АД, София (впоследствие обединено с "Дружба" АД, Пловдив), изкупуваше стъклени отпадъци за преработка. От останалите фирми в този сектор добре работещо е единствено "Рубин" АД, Плевен. Ако все пак в страната е въведено разделно събиране на отпадъци в някоя област, без съмнение това е събирането на хартия и метали. Без специални нормативи през последните години клошарите така добре парцелираха пазара, че на практика почти не остава несъбран непотребен метал. Основните преработватели на скрап в страната са "Стомана индъстри" АД, Перник, и "Кремиковци" АД, София. Общият им капацитет за преработка от 750 хил. тона годишно многократно надвишава реално събираните количества, което е причина шансовете за бъдещо производство в тази сфера да се оценят като нищожни. Не така стоят нещата обаче с преработката на пластмаси. На практика единственото предприятие в страната, което може да се справи с тази задача, е "Химик" АД, Асеновград. Има още няколко по-малки предприятия, но техният капацитет е нищожен. Възможностите на рециклиращите мощности се оценяват на около 20 хил. тона годишно, докато реалните количества в страната надвишават пет-шест пъти това количество. Особено засилен е интересът към преработка на ПЕТ - това са пластмасовите бутилки от олио, газирани напитки и други, тъй като в страната няма мощности за преработката им. Предстои в Костинброд да стартира предприятие за преработка на такива бутилки. Бизнесът с автомобилни гуми Интересен сектор за преработка на отпадъци е този на излезлите от употреба автомобилни гуми. За това говори интересът на една емблематична фигура, придобила популярност през последните години главно покрай приватизацията в енергетиката - Христо Ковачки. През октомври миналата година консорциум "Гуми еко", в който водеща фирма е "Ел Ем импекс" ЕООД на Ковачки, пусна в софийското село Габер две инсталации за преработка на стари автомобилни гуми. Бизнесът е перспективен, смята Ковачки, който цитира, че в страната годишно се изхвърлят по около 40 хил. тона автомобилни гуми. Отделно от това от предишни години вече има натрупани близо 300 хил. тона. Капацитетът на съоръжението в Габер е 25 хил. тона годишно. "Около 60% от една гума е каучуков гранулат, 15% - текстил, и 15% - метал", обясняват специалисти от сектора. Каучуковият гранулат се използва за производство на специализирани настилки - за спортни състезания, детски площадки, пътни настилки и други. За проекта си в Габер консорциумът използва безлихвен кредит от Предприятието за управление на дейностите по околната среда в размер на 2 млн. лв. Всичко това заедно с факта, че досега в България никъде не се преработваха стари автомобилни гуми, е повече от достатъчен атестат за перспективите за развитие пред този сектор. Допълнителен аргумент в тази посока е и засилването на конкуренцията в сектора. Циментовият завод в Златна Панега, който доскоро беше собственост на немската "Хайделберг цимент", но бе продаден на "Титан" - Гърция, поиска и получи разрешение по ОВОС за изграждане на инсталация за оползотворяване на автомобилни гуми. В Златна Панега предвиждат да използват автомобилните гуми като гориво. Интересни сектори пред бизнеса са и преработката на отработени масла и акумулатори, макар че в страната съществуват мощности за преработката им. Засега единственото предприятие, което има разрешение за регенериране на отработени масла, е русенското "Лубрика" АД. Капацитетът му от 5 хил. тона е твърде малък за преработка на цялото налично количество отработени масла. Акумулаторите пък се преработват в монтанското предприятие "Монбат", както и в ОЦК - Кърджали. Инсталацията в кърджалийското предприятие обаче е стара и не осигурява възможност за оползотворяване на електролита. Пернишкото предприятие "Стомана индъстри", което е гръцка собственост, Изпревари държавните проекти за изграждане на центрове за разкомплектоване на стари автомобили и преди около месец пусна в експлоатация инсталация за раздробяване и сепариране на скрап. Според данни на собствениците инсталацията ще раздробява главно стари автомобили и бяла техника. Засега това е единственото съоръжение с такава дейност в страната. То е с капацитет 200 тона метални отпадъци на час и за пускането му не е използвано държавно финансиране, съобщи членът на съвета на директорите на "Стомана индъстри" Антон Петров. По неговите думи работата е организирана така - собствениците на депа за стари автомобили ще изваждат от тях акумулаторите и другите опасни вещества и ще транспортират колите до "Стомана". Тя пък плаща за старо желязо и така си осигурява суровина. Стойността на инвестицията в новото съоръжение е 10 млн. лв. Според собствениците капацитетът на линията може да обслужва цялата страна. Ниша за развитие на бизнеса в сектор "опасни отпадъци" е обявеният неотдавна търг за изграждане на съоръжения за третиране на радиоактивни отпадъци в АЕЦ "Козлодуй". Проектът е финансиран със средства от Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени блокове на АЕЦ "Козлодуй", който се администрира от ЕБВР. Търгът за това бе обявен от централата в началото на годината. Според проекта инсталацията трябва да преработва седмично по 60 куб.м отпадъци.
Източник: Капитал (17.04.2004)

Германската компания "Хайделберг цимент" окончателно се изтегли от България, след като през миналата седмица е подписала договора за продажба на заводите си в Златна Панега и Батановци на фирма, собственост на гръцката "Титан". Цената на сделките е 56.8 млн. евро, като акциите са прехвърлени на регистрираната в Кипър "Реа цимент". Продажбата на предприятията беше уговорена още в края на 2003 година, но досега се чакаше разрешение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което излезе в началото на април. В края на месеца изтече и срокът, в който решението на комисията може да се обжалва. От седмица заводът в Златна панега се управлява от изпълнителния директор на "Плевенски цимент" Александър Чакмаков, който е представител на "Титан". Тази сделка със сигурност няма да е последната в бранша за тази година. В момента тече дю дилиджънсът на "Плевенски цимент", който се осъществява от швейцарската компания "Холсим". Сега тя е собственик на "Белоизворски цимент". Според решението на КЗК "Титан" е длъжен да прехвърли плевенския завод през следващата година. Засега обаче двете страни не са се споразумели за цената на операцията, заявиха запознати с делата в циментовия бранш в България. Всъщност ще бъде продадено дружеството - собственик на завода "Плевсем", което е регистрирано в Кипър. Купувач според решението на КЗК ще бъде фирмата "Холсим аусландбетайлигунгс".
Източник: Дневник (11.05.2004)

Общото събрание на Българската индустриална бизнес асоциация (БИБА) избра четирима нови членове на управителния съвет - Борислав Боянов от "Боянов и ко", Сашо Дончев от "Овергаз", Петър Кънев от "Демакс" и Уилям Ейуърд, прокурист на БТК. От досегашните членове на ръководството с изтичащи мандати бяха преизбрани Пламен Илчев от "Ситибанк", Саша Безуханова от "Хюлет -Пакард", Ян Оувъруотър от ING и Джон Шомел-Доу от ЕБВР. В ръководството вече не са Михаил Полендаков от "Хайделберг цимент", Теодор Георгиев от "Амилум", Васко Райчев от Deloitte&Touche и Веселин Йотов от AIG.
Източник: Капитал (25.05.2004)

Гръцката фирма "Титан", която на 8 декември миналата година купи "Златна Панега цимент" от германската "Хайделберг цимент груп", предвижда до 2007 година да направи инвестиции за 44,5 милиона евро. Това заяви генералният директор на завода Александър Чакмаков.
Източник: Монитор (29.11.2004)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 146, ал. 4 ТЗ с определение от 5.VI.2001 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 6892/97 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2000 г. на "Хайделберг България" - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (21.06.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф. д. № 6892/97 промени за "Хайделберг България" - ЕООД: заличава като управител Валтер Митиска; вписва като управител Наско Иванов Кръстанов; вписва като едноличен собственик "Хайделберг Друкмашинен Остойропа Фертрибс".
Източник: Държавен вестник (21.06.2005)

В края на мандата си правителството на НДСВ отчете хода на приватизацията от 1993 г. досега. Това става ясно от публикувания на сайта на Агенцията за приватизация отчет за раздържавяването. Според него договорените плащания за този период са за малко над 5 млрд. долара. (5093, 026 млн. долара). Изплатените задължения са за 96, 669 млн. долара, а поетите задължения от купувачите са за почти десет пъти по-голямата сума 1072, 986 млн. долара. Договорените инвестиции за целия период на приватизация са 4041,124 млн. долара. Агенцията за следприватизационен контрол води дела срещу някои от неизрядните платци, те пък обжалват. Раздържавени са 2 900 цели предприятия, 2 312 обособени части и 3 908 миноритарни пакета. Най-много са сключените сделки в промишлеността - 32%, следва търговията - 22%, земеделието с 12%. С по 10% от общия брой сделки са тези в строителството и туризма. В енергетиката са 4%, в транспорта - 7%. 169 сделки са свързани с чуждестранни купувачи, сочи статистиката на АП. Сред тях са купувачът на БТК - "Вива венчърс", собствениците на ЕРП дружествата - чешката ЧЕЗ, австрийската EVN и немската E.Оn, купувачът на циментовите заводи "Хаделберг цимент, "Кнауф, собственик на "Гипсфазер", "Юмикор" - собственик на МДК-Пирдоп, белгийската "Солвей", която купи "Соди-Девня". Сред предприятията с големи активи към 1995 г., продадени досега, са посочени "Кремиковци", МДК-Пирдоп,"Нефтохим". В момента Агенцията подготвя за финализиране сделките с ТЕЦ -Варна и "Топлофикация"-Русе, за които купувачът е избран - руската компания РАО "Единна енергийна система на Русия". Продажбата на "Бояна филм" на "Ню имидж" вероятно ще се финализира, въпреки обжалванията на втория кандидат- "Бавария филм", определен е купувач на мажоритарния пакет на БРП, но друг участник в търга обжалва процедурата в съда. Предстоят продажби на "България Ер", "Кинтекс", "Тератон", Български морски флот, "Воинтех", пише в отчета на АП. Тези продажби бяха заложени и в предишния план на ведомството. По плана на АП за 2005 г. се предвижда продажба на 46 дружества, миноритарни дялове от 167 и 20 обособени части. Очакваните плащания са за 450 млн. лв. кеш и 300 млн. лв. чрез непарични платежни средства. Прекратени са сделките за АДИС - Агенцията за дипломатически имоти и "Булгартабак холдинг"
Източник: Сега (14.07.2005)

“Дунав прес” АД закупи оборудване на германския производител Polar Mohr от представителя за страната „Хайделберг България" ЕООД, съобщиха от маркетинговия отдел на русенската компания. Новото оборудване ще повиши производителността на труда и качеството на произвежданата полиграфическа продукция в “Дунав прес”, допълниха оттам. Със същите машини работят в западноевропейските печатници. Част от оборудването ще спомогне за регулиране отстраняването на пудрата от отпечатаната продукция, а другата - ще улесни броенето на отпечатаните полиграфически изделия и ще намали риска от грешки. Русенската печатница “Дунав прес” АД вече е познат клиент на представителството на “Хайделберг” в България, след като през миналата година закупи печатна машина Speedmaster CD 102. През 2004 г. “Дунав прес” реализира амбициозна инвестиционна програма. Над 3.5 млн. евро бяха вложени в закупуването на ново оборудване и технологии, които да подобрят конкурентоспособността на русенската печатница на международния пазар на полиграфически услуги. В резултат на нея “Дунав прес” АД купи три нови машини - универсална печатна офсетова машина, флексомашина E-COMBAT със 7 флексопечатни секции, както и съвременна предпечатна система за експонация на монтираните по електронен път оригинали директно върху печатните пластини. “Дунав прес” АД е специализирано в производството на печатни произведения, луксозна етикетна продукция, рекламни материали, опаковки, периодични и непериодични издания и учебници. Около 30% от продукцията на дружеството се експортира. В момента във фирмата работят около 200 души. През април беше променена структурата на управление на компанията. Акционерите определиха за главен изпълнителен директор на печатницата Румянка Колева, преди това изпълнителен директор, а търговският мениджър Милена Пенчева зае поста изпълнителен директор на “Дунав прес” АД. Дългогодишният главен изпълнителен директор Венцеслав Алексиев стана председател на надзорния съвет.
Източник: Дневник (12.09.2005)

България става тясна за възможностите на някои полиграфски фирми Професионалистите винаги се радват най-много на признанието на своята гилдия. Но кой всъщност грабна връчените за 7-и път награди на Съюза на печатарската индустрия. Лито Балкан АД е дружество с изцяло частен капитал. Акционерите са служители, клиенти или доставчици на фирмата - това златно правило не се нарушава. Фирмата е специализирана в офсетов печат. Около една трета от продукцията са рекламни материали, другите две трети са списания и етикети. Българският пазар вече отесня, всяка година увеличаваме обема на износа, разказва изпълнителният директор Борис Димитров, обявен за Печатар на годината. През 2005 г. четвърт от продукцията на Лито Балкан е експорт за Русия, Франция и Швейцария. Името си градят с високо качество и железни срокове. Оборотът на Лито Балкан за 2005 г. е 6 млн. лв., като ръстът спрямо предходната година е 6 млн. лв. Добрият сервиз продава машините, твърди управителят на Хайделберг България Наско Кръстанов, който взе приза Търговец на годината. Фирмата е дъщерно дружество на Хайделберг Виена. Продават машини Хайделберг, осигуряват поддръжка, монтаж и обучение за използването им, доставят и консумативите. С други думи, Хайделберг предлага всичко за полиграфията. През последните 2-3 години в България са купени скъпи машини, което е показателно, че в момента в този бранш има сериозен подем. България вече не изостава в технологично отношение от Западна Европа. Статистиката обаче сочи, че консумацията на хартия на глава от населението у нас е 5 до 8 пъти по-малка, отколкото в старите страни членки на ЕС, и с 3 до 5 пъти от новоприетите. В бизнеса е най-важно да си коректен и да удържаш на думата си, така Наско Кръстанов стигнал до отличието Най-добър доставчик. Оборотът на Хайделберг България е на стойност 8.1 млн. EUR, като в сравнение с 2002 г. ръстът е близо 2.5 пъти.
Източник: Пари (31.05.2006)

В края на юни "Максит България" ЕООД започна строителство на Завод за сухи строителни смеси край Пловдив. Символичната първа копка бе направена от посланика на Кралство Швеция у нас Негово превъзходителство Бертил Рут. Той заяви, че се надява инвестицията на maxit Group AB в Пловдивска област да бъде последвана и от други шведски компании. На церемонията присъстваха: Мария Кухтева, управител на "Максит България", Андерш Стур, търговски аташе в посолството на Кралство Швеция у нас, ръководството на пловдивската община "Марица", бизнесмени. Обектът е разположен в имот с площ 15 дка на територията на "Индустриална зона Марица", община "Марица", Пловдивска област. Намира се в непосредствена близост с магистрала "Тракия" и със заводите на "Либхер Хаусгерете-Марица" и "Сокотаб". Инвестицията ще се осъществи на два етапа на обща стойност 10 млн. лв. Срокът за реализация е до декември с въвеждането на завода в експлоатация. Вторият етап, включващ допълнение и разширение на съществуващите мощности, трябва да бъде реализиран до края на 2009 г. Обектът включва производствена, складова и административна част с разгъната застроена площ 2811.6 кв.м. Едноетажната офис сграда се състои от: офис част, център за обучение на персонала, лаборатория. "Максит България" е компания на Maxit Group AB, Швеция, част от HeidelbergCement Group. С предприетата инвестиция HeidelbergCement Group се завръща символично на българския пазар. До 2005 г. концернът притежаваше циментовия завод в Златна Панега. Общият оборот на HeidelbergCement Group е за над 9.2 млрд. евро.
Източник: Строителство Градът (03.07.2007)

"Печатарската индустрия в България продължава своето развитие в условията на криза. В отрасъла работят 10-12 000 души, които създават 1-1,5% от националния брутен вътрешен продукт", съобщи Петър Кънев, председател на Съюза на печатарсктата индустрия в България (СПИБ) Днес бяха обявени победителите в националния конкурс за Печатар и Търговец на годината. В първата категория победител е Мариян Кенаров от "Абагар" АД, а във втората - Евгени Матеев от "ЕМА" ООД. Голямата награда от Националния конкурс за фирмен календар отиде при "Хайделберг България" ЕООД.
Източник: Пари (03.06.2009)

HeidelbergCement придобива 45% от собственика на "Девня цимент" Немската HeidelbergCement ще купи 45% от италианската Italcementi SpA за 1.67 млрд. eвро от Italmobiliare в сделка, с която продължава консолидирането на европейската индустрия за строителни материали. В България Italcementi е собственик на "Девня цимент" и на "Вулкан цимент" в Димитровград. Пред "Капитал" от "Девня цимент" обясниха, че към момента нямат информация дали сделката ще доведе до някаква промяна за компанията, защото се е случила във вторник вечерта и все още е рано да се каже нещо по-конкретно. Двете компании създават вторият световен лидер в производството на цимент, лидер в бизнеса с агрегатни материали и третият в света производител на бетон. Това е поредната сделка в сектора, в който консолидацията продължава. През юли швейцарският Holcim и френският Lafarge осъществиха сливане на стойност 40 млрд. долара, а в момента друга френска компания за строителни материали Saint Gobain преговаря за закупуването на швейцарската Sika. Освен тенденцията за консолидиране в индустрията други причини за сделката са географското разпределение на съществуващите заводи на HeidelbergCement с минимално припокриване на територията на Белгия и САЩ и потенциалът за синергия в иновационната и научноизследователската дейност на двете компании. Комбинираната група ще разполага с производствен капацитет около 200 милиона тона цимент, 75 милиона тона агрегати и 49 милиона кубични метри бетон с приходи, изчислени на базата на 2014 г. от приблизително 16.8 млрд. евро, генерирани в повече от 60 страни по света. Italcementi присъства на българския пазар от 1998 г., когато закупи "Девня цимент" и след това "Вулкан цимент". Само преди два месеца италианската група пусна в експлоатация нова производствена линия за клинкер и цимент в "Девня цимент", в която вложи 320 млн. евро. Това е една от най-големите индустриални инвестиции в България в последно време, като капацитетът на новата линия е повече от 4 хил. тона цимент на ден. Новата линия е на практика нов завод, който е и сред най-големите в Европа. Преди няколко месеца главният изпълнителен директор на Italcementi Group Карло Пезенти коментира за "Капитал", че инвестицията е дългосрочна и когато местният пазар на цимент се възстанови, "ние ще бъдем готови да се възползваме повече от другите при възстановяването на пазара". Част от продуктите се произвеждат по нова технология от по-висок клас, например прозрачният цимент. Други продукти, които се произвеждат от "Девня цимент", са бетонни предпазни огради, бетони, които да се използват на пътища с по-слаб трафик, предпазни диги за речни корита и дренажния бетон I.idro DRAIN за пешеходни и велоалеи, както и за паркинги. Приходите на "Девня цимент" за миналата година са 110 млн. лв. - с близо 7% над предходната. Печалбата е 2.5 млн. лв., а в дружеството работят около 250 души. От "Девня цимент" заявиха, че все още не се знае дали придобиването на част от Italcementi от HeidelbergCement ще им се отрази по някакъв начин. HeidelbergCement преди години също присъстваше в България като собственик на циментовите заводи "Златна панега" и на "Гранитоид", но през 2004 г. ги продаде на гръцката компания "Титан цимент" поради лошо финансово състояние. През 2003 г. компанията и други пет дружества от този бранш бяха глобени за ценово картелиране с общо 660 млн. евро от германския антимонополен орган, като най-голяма част от сумата (251 млн. евро) трябваше да бъдат заплатени именно от HeidelbergCement. Още по-рано, през 1999 г., Комисията за защита на конкуренцията в България глоби пет от шестте циментови завода по същата причина. В момента в България освен Italcementi Group има още два производителя на цимент: "Плевенски цимент" и "Холсим България" (бившият "Белоизворски цимент"), собственост на Holcim, и "Златна панега цимент", собственост на гръцката Titan.
Източник: Капитал (30.07.2015)

Германската компания за производство на цимент HeidelbergCement AG постигна споразумение във вторник да плати 1,67 млрд. евро за 45% от дяловете на италианския си конкурент Italcementi SpA в сделка, която допълнително ще консолидира европейската индустрия за производство на строителни материали, съобщава The Wall Street Journal (WSJ). HeidelbergCement ще плати по 10,60 евро на акция на италианската фамилия Пезенти за дела им в Italcementi, след което ще отправи оферта със същата цена на акция за закупуването на останалите 55% от публично търгуваната италианска компания. Цената е със 71% по-висока от средната цена на книжата на Italcementi през последните три месеца. Във вторник акциите на компанията затвориха с повишение от 6,4% до 6,59 евро за брой. Сделката идва на фона на преоформянето на циментовия сектор в Европа. През миналата седмица швейцарската компания Holcim Ltd. и френската Lafarge SA приключиха сливането си на стойност 40 млрд. долара. Освен това френската група за строителни материали Saint Gobain SA е в процес на придобиване на швейцарската Sika AG, която произвежда химикали за строителната индустрия. HeidelbergCement, четвъртият най-голям производител на цимент в света, отчете приходи за миналата година от 12,6 млрд. евро. Придобиването на Italcementi помага на германската компания да разшири присъствието си на развиващи се пазари в Европа, Северна Африка и Близкия изток. HeidelbergCement ще плати в брой и с акции за дела на фамилията Пезенти, която чрез инвестиционния си инструмент Italmobiliare в крайна сметка ще се окаже собственик на между 4% и 5,3% от германската компания. Включвайки дълговете, сделката оценява Italcementi на сумата от 7 млрд. евро. Italcementi е петият най-голям производител на цимент в света с производствен капацитет от над 60 млн. метр. тона, се твърди в уебсайта на компания. Тя отчете нетна загуба за около 50 млн. евро и приходи за около 4,3 млрд. евро през миналата година. Годишните синергии от сливането ще възлизат на около 175 млн. евро след 2018 г., заяви HeidelbergCement, добавяйки, че придобиването ще ги превърне във втория най-голям производител на цимент в света и третия в производството на готови циментови смеси. Очаква се сделката да приключи през следващата година. През миналата година HeidelbergCement се съгласи да продаде подразделението си Hanson Building Products в Северна Америка и Обединеното кралство за 1,4 млрд. долара, за да намали дълговете си и да се фокусира върху преработката и рафинирането на сурови материали за основните си циментови и инертни продукти. Подразделението беше продадено, след като HeidelbergCement придоби британския си конкурент Hanson PLC за 16 млрд. долара през 2007 г. Сделката остави компания с повече от 13 млрд. долара дълг. HeidelbergCement и Italcementi се познават добре. Двете компании подписаха споразумение за съвместна употреба на циментови свързващи вещества, разработени от Italcementi. Сливането на HeidelbergCement и Italcementi е най-логичната стъпка в индустрията, имайки предвид техните допълващи се географски региони, заявиха анализаторите от инвестиционната банка Natixis още през април. Italcementi има дейност и в България, като навлиза на пазара през 1998 г. с придобиването на Девня Цимент близо до Варна. Година по-късно групата завърши и втора сделка за придобиването на Вулкан Цимент до Димитровград. Италианската компания е инвестирала над 340 млн. евро в България и е сред най-големите инвеститори в страната. Сумата включва както придобиването на съществуващ бизнес за производство, така и значителни инвестиции за модернизирането на съоръженията. Последната инвестиция на Italcementi е построяването на нова производствена линия в завода Девня Цимент за 160 млн. евро. Новата линия, завършена през 2014 г. и работеща на пълни обороти от пролетта на 2015 г., е с годишно производство от 1,7 млн. тона цимент.
Източник: Инвестор.БГ (30.07.2015)

HeidelbergCement е финализирала сделката по придобиването на 45% от италианската Italcementi SpA. Стойността на споразумението е 1.67 млрд. евро, а в България Italcementi е собственик на "Девня цимент" и на "Вулкан цимент" в Димитровград. По предварителна информация сумата е заплатена в брой и акции, чрез които Italmobiliare, италианската компания майка, става вторият най-голям индустриален акционер в германското дружество. Консолидация на мода Общо двете компании стават вторият най-голям играч в производството на цимент, първият в бизнеса на агрегатни материали и третият в света по производство на бетон. Сделката идва година след като швейцарската Holcim и френската Lafarge направиха сливане на стойност 40 млрд. долара. Освен тенденцията за консолидиране в индустрията друга движеща сила в сделката е географското разпределение на вече съществуващите заводи на HeidelbergCement с минимално припокриване на територията на Белгия и САЩ. Планът на германската компания за интеграцията на Italcementi включва продажбата на бизнес операциите на италианската компания в Белгия и поемането от тяхна страна на лабораториите за изследване и развитие на цялата група. Така производственият капацитет на германското дружество ще нарасне до около 200 млн. тона цимент, 75 млн. тона агрегати и 49 млн. куб.м бетон годишно, а прогнозираните приходи са от около 17 млрд. евро, генерирани в над 60 държави по света. HeidelbergCement разполага с над 63 хил. служители в 156 циментови завода. "Чрез добавянето на Italcementi към нашата група ние усилваме своето глобално присъствие и възможности за иновации. Виждаме голям потенциал в реализацията на синергии и ученето от най-добрите практики на другия. От сега нататък, ще се фокусираме изцяло върху интегрирането на Italcementi в нашата група", каза Бърнд Шайфеле, директор на HeidelbergCement. Българското участие Italcementi присъства на българския пазар от 1998 г., когато закупи "Девня цимент" и след това "Вулкан цимент". След инвестиции в производствената линия за клинкер и цимент в "Девня цимент" през 2015 г. на стойност 320 млн. евро капацитетът на предприятието нарасна до производство на 4 хил. тона цимент на ден. Оборотът на "Девня цимент" за 2015 г. е над 146 млн. лв. срещу почти 30 млн. лв. печалба. В дружеството работят над 250 души. Преди HeidelbergCement също е имал участие на българския пазар – като собственик на заводите "Златна Панега" и "Гранитоид", но продаде двете предприятия през 2003 г. В момента в България освен "Девня цимент" и "Гранитоид" има още два производителя на цимент: Holcim, които държат "Плевенски цимент" и "Холсим България" (бившият "Белоизворски цимент"), и гръцката Titan, които оперират чрез "Златна Панега цимент".
Източник: Капитал (07.07.2016)

"Хайделберг Матириълс Девня" придобива миноритарен дял в "Екоинвест Асетс" "Хайделберг Матириълс Девня" АД - водещ производител на строителни материали в България и част от международната група "Хайделберг Матириълс", обявява придобиването на миноритарен дял в "Екоинвест Асетс" АД - компания с утвърдено присъствие в сферата на управление на отпадъци, рециклиране и устойчиви екологични решения. Като част от своята дългосрочна визия за намаляване на въглеродните емисии компанията работи по развитие на интегриран CCS проект, който въвежда най-съвременни технологии в областта на улавянето и съхранението на CO2. Паралелно с внедряването на ключови декарбонизационни технологии "Хайделберг Матириълс" разработва и продукти от ново поколение, които отразяват напредъка на компанията в прехода към по-устойчиви и нисковъглеродни индустриални практики. EvoZero - първият в света цимент с почти нулево съдържание на въглеродни емисии (near-zero), произведен чрез индустриално улавяне на CO2 в завода на компанията в Бревик, Норвегия - улавя 400 000 тона CO2 годишно, или около 50% от емисиите на завода. Продуктът се доставя на европейските пазари от 2025 г. и предлага напълно проследима въглеродна история, верифицирана от DNV, като задава нов стандарт за устойчиви строителни материали. "Екоинвест" обслужва население от около 700 000 души в областите Варна, Шумен, Търговище и община Попово, като гарантира на тези общини устойчиво управление на битовите отпадъци в съответствие с европейските стандарти и политики за кръгова икономика. "Хайделберг Матириълс Девня" АД е част от групата "Хайделберг Матириълс" - един от водещите световни производители на цимент, бетон и инертни материали.
Източник: Капитал (23.03.2026)