БиЕй Глас България АД - София

Създадената през 2006 г. Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) обединява големите предприятия, консуматори на електрическа енергия и природен газ, като целта е да представлява техните интереси в комуникацията с държавните структури. В организацията членуват компании като „Актавис“, „Алкомет“, „Амилум България“, „Асарел Медет“, „Аурубис“, „Берг Монтана Фитинги“, „Биовет“, „Готмар“, „Дружба стъкларски заводи“, „Елаците Мед“, „Каолин“, „КЦМ“, „Рока България“, „Свилоза“, „Солвей Соди“, „Стомана Индъстри“ и др. Почти два месеца след поскъпването на тока, което за бизнеса беше неочаквано с 16%, потърсихме коментар от председателя на федерацията Константин Стаменов за ефекта върху най-големите енергийни потребители и за мерките, предлагани от бизнеса за компенсиране на техните загубите. - Какви са изчисленията на бизнеса за ефекта от скъпия ток върху производствените разходи и дали поредното поскъпване на горивата не утежнява допълнително ситуацията за предприятията от федерацията? Като енергоинтензивни производства предприятията от федерацията са зависими основно от цените на тока и природния газ. Очаквам, че ще има свиване на произвoдства, а при някои предприятия дори спиране и фалити. Цените на горивата се отразяват основно върху транспорта за доставка на суровини и за реализирането на нашата продукция, но това не е така драматично. Увеличението на цените на електроенергията обаче се оказа сериозен проблем за предприятията и ефектът от него ще се усети най-ясно в крайните производствени резултати за 2012 година. По предварителни прогнози спадът в производството тази година ще достигне до 30-40%, въпреки че силно се надявам този спад да не бъде отчетен от всички компании. На този етап обаче данните са притеснителни. Големият проблем е, че се усеща едно повторение на кризата от 2008 г., започнала със спад в поръчките, на което сме свидетели от началото на тази година. Разликата преди и сега е в това, че докато преди 2008 г. имахме няколко поредни години на растеж и на печалба, сега имаме няколко години на загуба. - Значи поскъпването на тока е поредният шок за индустрията, още един „пирон в ковчега“, както се казва? Малко силно казано, защото за разлика от малкия бизнес големите в индустрията винаги имат възможност да оперират с кредити, които получават значително по-лесно. Проблемът е, че и този ресурс се изчерпва, защото ако за последните три години компаниите максимално са оптимизирали разходите си, то става все по-трудно да финансираш дейността си без положителен резултат. Въпреки че през 2011 г. немалка част от предприятията успяха да възстановят нивата на производство като обеми от предкризисната 2008 г., приходите им останаха значително по-малки. Потреблението бе свито и цените на реализираната през миналата година продукция бяха далеч по-ниски от нивата преди четири години. И през миналата година повечето предприятия от нашата федерация останаха на загуба. При очакваното намаляване на производствените обеми през тази година с 30-40%, вероятно ще се стигне до нивата през 2009 г., или ако обобщя – трудна година за тежката индустрия. - Не помагат ли инвестициите в енергоефективни системи, които някои от предприятията направиха през последните години? Да, подобни инвестиции бяха направени, но в условия на криза те не помагат. Всички предприятия от федерацията са първокласни инвеститори. Повечето от тези инвестиции са свързани с кредити, които трябва да се обслужват. А когато продукцията ти не се продава и имаш спад в приходите, тези разходи натежават допълнително. - При тази ситуация какви антикризисни мерки предлагате? Нашата федерация е член на Консултативния съвет по индустриална стабилност към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с когото имаме регулярни срещи всеки месец . На този етап сме предложили няколко антикризисни мерки, които се прилагат успешно в някои европейски държави. Така например в редица големи държави като Германия, Франция, Австрия се прилагат модели, при които се намалява таксата „зелена и кафява енергия“, която компаниите от тежката индустрия плащат като крупни потребители на енергия. Нашето предложение е тази такса да бъде намалена, за да компенсира поскъпването на тока. Сега тази такса е фиксирана на мегаватчас и колкото повече енергия се консумира, толкова повече плащат предприятията. Въпреки че нашите предприятия са инвестирали значителни средства в енергоефективност, самите производства са такива, че разходите за ток са определящи. Предприятията са подложени на ограничения по количество на изразходваните вредни емисии, плащаме акциз върху енергията, правим инвестиции по комплексните разрешителни и плащаме по-скъп ток поради когенерациите и енергията от ВЕИ. Затова настояваме за намаляване на таксите за зелена и кафява енергия. Искаме да оцелее българската индустрия, която създава най-високата добавена стойност за икономиката на България. На едно работно място при нас съотвестват четири работни места в обслужващи отрасли като енергетика, финанси, логистика и т.н. Много по смислено икономически е България да произвежда и изнася повече продукти с висока добавена стойност. Ако изнасяме суровини и енергия губим обороти и работни места от нашата икономика. Най-удачен за нас е моделът на Австрия, при който такса „зелена енергия“ е двукомпонентна – твърда годишна еднократна сума плюс променлива част. Променливата се изчислява като процент от таксата за пренос на ток, а не върху киловатчасите използвана енергия. Тя съставлява 17% от такса пренос, което е значително облекчение, защото преносът на тока с високо напрежение струва значително по-малко от преноса за средно напрежение и ниско напрежение. Като тази преференция се отнася само за големите енергийни потребители, поставени са и други изисквания, които отсяват фирмите, които могат да плащат по-ниска такса „зелена енергия“. Тези модели са защитени пред Европейската комисия и са одобрени. - Има ли индикации министър Добрев да се ангажира с въвеждането на подобен модел в България? Ние сме представили своите предложения. След като направят необходимите разчети, очакваме отговор от администрацията. Друго предложение направихме и във финансовото министерство по повод акциза на природния газ, използван за отопление и моторно гориво, въведен от първи юни тази година. Миналата седмица имахме среща по този повод в Министерството на финансите. Тъй като самата европейска директива въвежда сценарий, при който отделните държави членки могат да въведат тези нови акцизи от началото на 2014 г., в момента ние разглеждаме евентуалния ефект, който отлагането на новите ставки би имал върху бюджета и възможността за отлагане. Директивата дава възможност увеличението на акциза да стане на два етапа, като първоначално то е минимално и едва от 2014 г. се стигне до окончателната ставка. Сега този акциз в пълния си размер е 10 стотинки на гигаджаул при газа за отопление и 85 ст. при горивото за автомобилите. Дискутирахме и акциза за тока, който за стопанско потребление е 1 евро/Мвтч от 1 януари 2010 г. В директива 2003/96/ЕО минималната ставка е 0,5 евро/Мвтч. След като финансовото министерство провери дали и как отлагането на този акциз ще се отрази върху приходите и дали това ще се окаже поносимо за бюджета през следващата година, едва тогава ще разберем дали нашето предложение ще бъде прието от кабинета. В по-дългосрочна перспектива очакваме решението и на Европейската комисия, която дебатира по новите разходи за покупка на парникови емисии, които допълнително ще натоварят цената на тока. В момента в заключителна фаза са дебати за допустимата държавна помощ за индустрията, свързана с предотвратяването на „carbon leakage” (въглеродно изтичане). Това е очакваният негативен ефект от ограниченията в емисии в ЕС – преместване на инвестиции към държави, които не прилагат ограничения като Турция, Китай и т.н. Целта е да бъдат компенсирани енергоинтензивните индустрии до размера на поскъпването на електроенергията в резултат на емисиите, купени от електроцентралите. В крайна сметка за нас е важно да се приложи механизъм за известно компенсиране на поскъпването на цените на тока от началото на следващата година заради ангажиментите по изкупуването на карбонови емисии, с които са натоварени тежките индустриални предпирятия, определяни като големите замърсители.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2012)