"Дружба стъкларски заводи" е свила наполовина печалбата си за 2009 г. до 14 млн. лв., показа финансовият отчет на компанията. С над 45 млн. лв., или 21%, са спаднали приходите от продажби, достигайки 170 млн. лв. Компанията е един от най-големите производители на стъкло и стъклени изделия у нас, част е от гръцката "Юла глас". Световната икономическа криза оказа негативно въздействие върху търсенето на стъклени опаковки и доведе до намаляване на приходите от продажба на готова продукция, обясняват от дружеството в доклада за дейността. От компанията обаче считат, че пазарите се стабилизират, и не очакват по-нататъшно понижаване на търсенето на продуктите си. Причината - забавеният темп на спад на продажбите през последното тримесечие на миналата година. Ръководството на дружеството е предприело мерки за намаляване на производствените разходи и въпреки увеличението на цените себестойността на продажбите към края на миналата година показва намаление с около 17% спрямо същия период на 2008 г., разбираме още от отчета за дейността. Процесът на оптимизиране на разходите се очаква да продължи и през настоящата година под формата на проекти за подобряване на енергийната ефективност.
Източник: Дневник (03.02.2010)

Плащаме най-скъпия ток на Балканите Държавата да ръчка монополистите да не растат на корем, казва Константин Стаменов Константин Стаменов е председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори и директор "Стратегическо планиране и инвестиции" в "Стомана индъстри". Завършил е магистърска степен по "Икономическа информатика" в УНСС. Има специализации по финансова журналистика на фондация "Томпсън" и вестник "Файненшъл таймс", във финансовия отдел на "ГлаксоСмитКлайн" във Великобритания, по финансова журналистика и връзки с обществеността във фондация "Воскамп" - Холандия. През 2002-2003 г. ръководи тестов екип по проекта RINGS на БНБ за междубанкови разплащания в реално време. Притежава сертификати по логистика от European Management Center, Управление на проекти от Stevens Institute of Technology, Платежни системи от Joint Vienna Institute и др. фото Антон Чалъков - Г-н Стаменов, как се отрази кризата върху българския бизнес? - В края на октомври - началото на ноември 2008 г. индустрията разбра дълбочината на кризата. Преди това имаше някаква идея за нея, но като не е стигнало до теб, си склонен да не вярваш. Драстично се свиха поръчките за износ на предприятията. Стигнахме до началото на 2009 г., когато поръчките бяха ден за ден. Септември имаше леко раздвижване, но ноември пак се свиха - къде поради наближаващите празници, къде поради това, че никой не знае каква ще е кризата - W, U или L. - Бихте ли обяснили какво означават тези букви? - W e спад, леко повишение - пак спад и ръст, L - рязък спад, а след това ниски обороти дълго време. През януари т.г. има леко събуждане. Моите преценки са, че след лятото ще можем да разберем каква ще е посоката. Както знаете, търси се и "новото нормално" в икономиката отвъд кризата, според думите на американския икономист Питър Бърснтейн. Досега се смяташе, че свободните пазари са най-доброто за една икономика. Но след финансовия крах в САЩ вече има колебание. - За България къде може да се намира това "ново нормално"? - Нашата икономика е доста свързана с икономиките на развитите европейски държави и ние ще сме подвластни на това "ново нормално", когато го измислят. - Тъкмо ще либерализираме пазарите у нас и ще трябва отново да търсим някаква регулация? - По-точно, става дума за нова посока на движение на пазара, нова рамка след кризата. То пак е свързано донякъде с регулация. Аз бих го нарекъл - нова рамка на съществуване на икономиките и отделните индустрии. - Кой повече пострада от кризата и кой по-лесно ще се измъкне от нея - малкият и средният бизнес или големите компании? - Малкият бизнес има едно голямо преимущество пред големите компании - че е гъвкав. Той няма вложени огромни средства в активи. Ако му пропадне един бизнес, по-лесно ще се пренасочи към друг. Стига да има хъс да предприеме, да поеме следващия риск. Големите предприятия, от друга страна, по-трудно биха били засегнати, ако са добре функциониращи. Те по-лесно имат достъп и могат да разчитат на значителен ресурс от банките. По-стабилни са, имат огромни активи и кризата ще им се отрази, но временно. - Какво ще кажете за състоянието на компаниите, които членуват във федерацията...? - Само две-три фирми не са засегнати от кризата. В нея членуват 17 големи предприятия. Сред тях са КЦМ Пловдив, Елаците Мед, Аурубис, Асарел, Стомана, Солвей Соди, Биовет, Актавис, Дружба стъкларски заводи, Софийска вода... Както виждате - различни индустрии и обороти от няколко милиарда лева. Поддържаме връзки и с други предприятия... - Виждането ви за развитието на енергийния пазар? - Посоката е либерализация на пазара. Сега процентът на свободно търгуваната енергия е толкова нисък, че нашият пазар има по-скоро представителни функции. При такава ситуация се получават изкривявания. Преди кризата регионалните цени на тока бяха по-високи от вътрешните. Съответно изнасяше се много. В такъв момент всеки предпочита да продава навън. Имаше риск в един момент да няма достатъчно енергия за предприятията в България. Сега при кризата се получи обратният ефект - в България цените са по-високи, отколкото в съседните страни. Изнасяме евтин ток и стимулираме производството в съседните държави, което е тъжно. Токът за защитените потребители е още по-евтин. Така единственият купувач на скъп ток се оказа индустрията, която "оправя сметката" на електроцентралите и те са на печалба. Това беше потвърдено и от изп. директор на "АЕЦ Козлодуй" Димитър Ангелов в интервю. - Очаквате ли по-голяма предвидимост и прозрачност при определянето на цените? ДКЕВР не е ли малко като черна кутия - нещо забърква, натъмънява и накрая никой не е доволен. - С държавната комисия имаме диалог. Те правят обществени обсъждания, участваме в Консултативния съвет, даваме нашите становища и очакваме повече разбиране и повече прозрачност. В криза не може да се мисли само за цената на парното и цената на тока на дребно. Това са елементи от социалната политика. - Ще направят ли диференцирани цени на газа? Големите потребители да плащат по-малко... - Това е една стара идея на бизнеса за подписване на търговски договори с "Булгаргаз", тъй като либерализацията се бави. Сегашните договори са писани преди 20 години, а те може да се актуализират и да има диференцирани цени според обема. Важно е и да се върви към алтернативни доставки на газ. - Нали се правят реверсивни връзки. - Те няма да станат утре. Движат проектите, но е важно да се случат час по-скоро - не само реверсивните връзки, но и възможностите за внос на компресиран азербайджански газ, увеличаване на капацитета на Чирен, хранилището в Галата. През последните години ми прави впечатление, че там, където има пазарно работещи структури, те се оптимизират, мобилизират и се справят. Там, където има държавни монополи, е много трудно. Черна кутия. Говоря за електропроизводителите, за газовата компания, за БДЖ, за железопътната инфраструктура. Това са огромни структури, които много трудно се приспособяват към пазарните условия. Затова трябва да има пазарни механизми, които да ги ръчкат да не растат на корем, да растат стройни и работещи. Да тичат пред пазарите, а не след тях. - На индустрията й предстои да се включи в търговията на парникови емисии. Проучвате ли вече пазара? - Топката е в екоминистерството за одобряване на плана за разпределяне на квотите от ЕК. - В момента, когато Националното разпределение на квотите бъде одобрено от Европейската комисия, имате ли идея какво ще правите с излишъците? - Емисиите, които са им определени, са толкова, колкото им трябват, за да не се налага да купуват. Докато при ТЕЦ-овете е различно. При нас емисиите са примерно 10 - 20 - 100 хиляди тона годишно, а в енергетиката са милиони. Това, което нас, индустрията, ни касае по отношение на емисиите, е ТЕЦ-овете утре да не започнат да вкарват стойността на емисиите, които се е наложило да си купят, в цената на тока. Тези емисии рано или късно ще оскъпят електроенергията, както и зелената енергия. В ЕС вече се говори за carbon leakage и RES leakage. В първия случай изтичане на инвестиции в посока на страни без ограничения на емисиите, а във втория - инвестиции, привлечени от субсидираните цени за ел. енергия от ВЕИ. "Ефектите" ще се платят от потребителите. - Външните инвеститори дойдоха заради ниската цена на тока и на работната ръка... - Разбира се, търси се и евтин ресурс. Но не е само това, търсят се нови пазари. Евтиният ток, който сега вече не е евтин, и евтината работна ръка, не са дългосрочни неща, на които можеш да разчиташ. По-скоро развиваш бизнеса, ставаш по-голям, по-стабилен... - Как индустрията се отнася към Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)? - Ясно е, че ВЕИ трябва да има. Самата индустрия инвестира в такива проекти - газови централи (Биовет), производство на ток от отделена топлина в производствени процеси (Аурубис), производство на фотоволтаични панели (Енерджи Солушън фирма с база в Перник от групата Виохалко, собственик още на Стомана Индъстри, СофияМед и Стилмет). Нашата позиция е да се подобри рамката за тяхното развитие, съобразена с нуждите и възможностите на енергийния отрасъл. Сега е хаос. - Мерки срещу кризата? - Към днешна дата най-горещата тема е разплащане на държавата с бизнеса. Тези 780 млн. лв. по обществени поръчки, които се дължат, трябва да се платят. Това е в интерес и на самата държава. То е свързано със запазване на работни места, оцеляване на фирмите, плащане на данъци, осигуровки и т.н. Удържането на 10% допълнителни отстъпки, които предлага министърът на финансите Симеон Дянков, са несериозни. Други мерки са ускореното възстановяване на ДДС. Мероприятия, които ще помогнат за намаляване на междуфирмената задлъжнялост. За излизане от кризата е нужно и ускоряване на инфраструктурните проекти. Държавата е длъжник на индустрията и заради кръстосаното субсидиране на ток, газ и парно.
Източник: Стандарт (25.02.2010)

Плащаме най-скъпия ток на Балканите Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори и директор "Стратегическо планиране и инвестиции" в "Стомана индъстри" - Г-н Стаменов, как се отрази кризата върху българския бизнес? - В края на октомври - началото на ноември 2008 г. индустрията разбра дълбочината на кризата. Преди това имаше някаква идея за нея, но като не е стигнало до теб, си склонен да не вярваш. Драстично се свиха поръчките за износ на предприятията. Стигнахме до началото на 2009 г., когато поръчките бяха ден за ден. Септември имаше леко раздвижване, но ноември пак се свиха - къде поради наближаващите празници, къде поради това, че никой не знае каква ще е кризата - W, U или L. - Бихте ли обяснили какво означават тези букви? - W e спад, леко повишение - пак спад и ръст, L - рязък спад, а след това ниски обороти дълго време. През януари т.г. има леко събуждане. Моите преценки са, че след лятото ще можем да разберем каква ще е посоката. Както знаете, търси се и "новото нормално" в икономиката отвъд кризата, според думите на американския икономист Питър Бърснтейн. Досега се смяташе, че свободните пазари са най-доброто за една икономика. Но след финансовия крах в САЩ вече има колебание. - За България къде може да се намира това "ново нормално"? - Нашата икономика е доста свързана с икономиките на развитите европейски държави и ние ще сме подвластни на това "ново нормално", когато го измислят. - Тъкмо ще либерализираме пазарите у нас и ще трябва отново да търсим някаква регулация? - По-точно, става дума за нова посока на движение на пазара, нова рамка след кризата. То пак е свързано донякъде с регулация. Аз бих го нарекъл - нова рамка на съществуване на икономиките и отделните индустрии. - Кой повече пострада от кризата и кой по-лесно ще се измъкне от нея - малкият и средният бизнес или големите компании? - Малкият бизнес има едно голямо преимущество пред големите компании - че е гъвкав. Той няма вложени огромни средства в активи. Ако му пропадне един бизнес, по-лесно ще се пренасочи към друг. Стига да има хъс да предприеме, да поеме следващия риск. Големите предприятия, от друга страна, по-трудно биха били засегнати, ако са добре функциониращи. Те по-лесно имат достъп и могат да разчитат на значителен ресурс от банките. По-стабилни са, имат огромни активи и кризата ще им се отрази, но временно. - Какво ще кажете за състоянието на компаниите, които членуват във федерацията...? - Само две-три фирми не са засегнати от кризата. В нея членуват 17 големи предприятия. Сред тях са КЦМ Пловдив, Елаците Мед, Аурубис, Асарел, Стомана, Солвей Соди, Биовет, Актавис, Дружба стъкларски заводи, Софийска вода... Както виждате - различни индустрии и обороти от няколко милиарда лева. Поддържаме връзки и с други предприятия... - Виждането ви за развитието на енергийния пазар? - Посоката е либерализация на пазара. Сега процентът на свободно търгуваната енергия е толкова нисък, че нашият пазар има по-скоро представителни функции. При такава ситуация се получават изкривявания. Преди кризата регионалните цени на тока бяха по-високи от вътрешните. Съответно изнасяше се много. В такъв момент всеки предпочита да продава навън. Имаше риск в един момент да няма достатъчно енергия за предприятията в България. Сега при кризата се получи обратният ефект - в България цените са по-високи, отколкото в съседните страни. Изнасяме евтин ток и стимулираме производството в съседните държави, което е тъжно. Токът за защитените потребители е още по-евтин. Така единственият купувач на скъп ток се оказа индустрията, която "оправя сметката" на електроцентралите и те са на печалба. Това беше потвърдено и от изп. директор на "АЕЦ Козлодуй" Димитър Ангелов в интервю. - Очаквате ли по-голяма предвидимост и прозрачност при определянето на цените? ДКЕВР не е ли малко като черна кутия - нещо забърква, натъмънява и накрая никой не е доволен. - С държавната комисия имаме диалог. Те правят обществени обсъждания, участваме в Консултативния съвет, даваме нашите становища и очакваме повече разбиране и повече прозрачност. В криза не може да се мисли само за цената на парното и цената на тока на дребно. Това са елементи от социалната политика. - Ще направят ли диференцирани цени на газа? Големите потребители да плащат по-малко... - Това е една стара идея на бизнеса за подписване на търговски договори с "Булгаргаз", тъй като либерализацията се бави. Сегашните договори са писани преди 20 години, а те може да се актуализират и да има диференцирани цени според обема. Важно е и да се върви към алтернативни доставки на газ. - Нали се правят реверсивни връзки. - Те няма да станат утре. Движат проектите, но е важно да се случат час по-скоро - не само реверсивните връзки, но и възможностите за внос на компресиран азербайджански газ, увеличаване на капацитета на Чирен, хранилището в Галата. През последните години ми прави впечатление, че там, където има пазарно работещи структури, те се оптимизират, мобилизират и се справят. Там, където има държавни монополи, е много трудно. Черна кутия. Говоря за електропроизводителите, за газовата компания, за БДЖ, за железопътната инфраструктура. Това са огромни структури, които много трудно се приспособяват към пазарните условия. Затова трябва да има пазарни механизми, които да ги ръчкат да не растат на корем, да растат стройни и работещи. Да тичат пред пазарите, а не след тях. - На индустрията й предстои да се включи в търговията на парникови емисии. Проучвате ли вече пазара? - Топката е в екоминистерството за одобряване на плана за разпределяне на квотите от ЕК. - В момента, когато Националното разпределение на квотите бъде одобрено от Европейската комисия, имате ли идея какво ще правите с излишъците? - Емисиите, които са им определени, са толкова, колкото им трябват, за да не се налага да купуват. Докато при ТЕЦ-овете е различно. При нас емисиите са примерно 10 - 20 - 100 хиляди тона годишно, а в енергетиката са милиони. Това, което нас, индустрията, ни касае по отношение на емисиите, е ТЕЦ-овете утре да не започнат да вкарват стойността на емисиите, които се е наложило да си купят, в цената на тока. Тези емисии рано или късно ще оскъпят електроенергията, както и зелената енергия. В ЕС вече се говори за carbon leakage и RES leakage. В първия случай изтичане на инвестиции в посока на страни без ограничения на емисиите, а във втория - инвестиции, привлечени от субсидираните цени за ел. енергия от ВЕИ. "Ефектите" ще се платят от потребителите. - Външните инвеститори дойдоха заради ниската цена на тока и на работната ръка... - Разбира се, търси се и евтин ресурс. Но не е само това, търсят се нови пазари. Евтиният ток, който сега вече не е евтин, и евтината работна ръка, не са дългосрочни неща, на които можеш да разчиташ. По-скоро развиваш бизнеса, ставаш по-голям, по-стабилен... - Как индустрията се отнася към Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)? - Ясно е, че ВЕИ трябва да има. Самата индустрия инвестира в такива проекти - газови централи (Биовет), производство на ток от отделена топлина в производствени процеси (Аурубис), производство на фотоволтаични панели (Енерджи Солушън фирма с база в Перник от групата Виохалко, собственик още на Стомана Индъстри, СофияМед и Стилмет). Нашата позиция е да се подобри рамката за тяхното развитие, съобразена с нуждите и възможностите на енергийния отрасъл. Сега е хаос. - Мерки срещу кризата? - Към днешна дата най-горещата тема е разплащане на държавата с бизнеса. Тези 780 млн. лв. по обществени поръчки, които се дължат, трябва да се платят. Това е в интерес и на самата държава. То е свързано със запазване на работни места, оцеляване на фирмите, плащане на данъци, осигуровки и т.н. Удържането на 10% допълнителни отстъпки, които предлага министърът на финансите Симеон Дянков, са несериозни. Други мерки са ускореното възстановяване на ДДС. Мероприятия, които ще помогнат за намаляване на междуфирмената задлъжнялост. За излизане от кризата е нужно и ускоряване на инфраструктурните проекти. Държавата е длъжник на индустрията и заради кръстосаното субсидиране на ток, газ и парно.
Източник: Стандарт (25.02.2010)

Дружба стъкларски заводи АД отчита спад в приходите от продажби за първото тримесечие от 18% на годишна база до 34,931 мнл. лв. Нетната печалба намалява с 58% на годишна база до 2,394 млн. лв., показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ. През миналата година Дружба отчете 21% понижение в приходите си от продажби до 170,722, а печалбата спадна наполовина до 14,180 млн. лв. Световната икономическа криза все още оказва влияние върху търсенето на стъклени опаковки и доведе до известен спад в продажбите, се казва в междинния доклад за дейността на дружеството. Смятаме, че пазарите се стабилизират и не очакваме по-нататъшно понижаване на търсенето, се казва още в доклада. През периода се наблюдава спад в цената на газа от 33% на годишна база, но цената на електроенергията (+3%), както и тази на някои суровини (в частност транспортите разходи, влизащи в тях) се повиши. Последната сделка с акциите на дружеството на БФБ е от 22 април на цена 2,90 лв., което представлява спад от 28% от началото на годината и понижение от 12% за последната година.
Източник: Инвестор.БГ (04.05.2010)

Дружба стъкларски заводи АД - София свиква Годишно общо събрание на акционерите на 29.06.2010. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2009 година.
Източник: Агенция по вписвания (17.05.2010)

Общото събрание на акционерите на Дружба стъкларски заводи АД-София (4DR), което се проведе на 29 юни 2010 взе решение да разпредели брутен дивидент в размер на 0.133 лева на акция за 2009 г. Дружеството отчете печалба в размер на 14 180 000 лв.
Източник: Капиталов пазар (30.06.2010)

26 компании раздадоха по над 1 млн. от печалбата си за изминалата година като дивидент на акционерите си, сочи справка на Profit.bg. Най-много - 30 млн. лв., разпредели Корпоративна търговска банка, а Инвестмънт Пропъртис АДСИЦ, раздаде по 11,23 лв./акция, или общо 18,713 млн. лв. като дивидент. В подреждането следват привилегированите акционери на Химимпорт, получили по 0,108 лв., или общо 9,5 млн. лв., както и ДЗИ и Дружба стъкларски заводи, заделили по над 7 млн. лв. като дивидент. В топ 10 попадат още Каолин, БГ Агро, Адванс Терафонд АДСИЦ, Софарма трейдинг и София Комерс заложни къщи. Година по-рано 28 компании разпределиха по над 1 млн. лв., като общата сума за дивидент достигна рекордните 530 млн. лв., спрямо 128.5 млн. лв. за 2009 г.
Източник: Стандарт (27.07.2010)

Акционерите на производителя на стъклени бутилки и буркани "Дружба стъкларски заводи", част от гръцката група "Юла гласуъркс", са гласували 29 млн. лв. дивидент на вчерашното извънредно общо събрание, свикано точно с тази цел. На редовното общо събрание на дружеството на 29 юни вече беше гласуван дивидент в размер на общо 7.12 млн. лв., или по 0.13 лв. на акция след приспадане на данъка. През миналата година пък "Дружба стъкларски заводи" разпредели 16.59 млн. лв. между акционерите си. Така в рамките на около година и половина от дружеството излязоха близо 53 млн. лв. Още при обявяването на информацията за извънредния дивидент от компанията не дадоха обяснения кое го налага. "Дружба" разполага с два завода в на територията на страната - в Пловдив и София, и е експортно ориентирана компания, като износът формира над половината от произведената продукция. Основните външни пазари са балканските - Сърбия, Гърция, Турция, Румъния и Македония, както и някои страни от Западна Европа.
Източник: Дневник (15.10.2010)

Общото събрание на акционерите Дружба стъкларски заводи АД-София (4DR), което се проведе на 14 октомври 2010 взе решение да разпредели дивидент за 2009 г. в размер на 28 717 480 лв. Брутният дивидент на акция е 0.5366 лв.
Източник: Капиталов пазар (25.10.2010)