Обединена Млечна Компания ЕАД - Сливен

Регионален бизнес Сливен: Събуждане на икономиката В една от първите сцени на българския филм "Мадам Бовари от Сливен" главната героиня Емилия Велева гледа към индустриалната зона на град Сливен. И тогава, и сега тези зони имат почти еднакъв изглед в повечето областни градове на България. Тази в Сливен, също като на много други места, показва още от пръв поглед как се е развила икономиката на града през последните 20 години. От огромен индустриален център с огромни дори за социалистическите стандарти предприятия Сливен е останал като град с малко индустрия, много емиграция и опити да се върнат позаличени в годините на прехода производства. Олекването на индустрията Тежката индустрия вече има малко представители, но пък леката с колебания се развива. Освен познатите "Домейн Бойар" и "Едоардо Миролио" в региона има и няколко по-малки изби, включително и такива, създадени в последните години. Производители на консерви и млечни продукти допълват сектора, като тук се намира и предприятието на "Тирбул", което произвежда продукти с марка "Олимпус". Огромните заводи отдавна са в историята, а преходът и пазарната икономика, доколкото е успяла да проработи, са оставили на тяхно място доста по-малки наследници. За сравнение – в годините на социализма най-големият работодател – текстилният завод "Георги Димитров", дава работа на 12 хил. души. Сега най-големият работодател в града е текстилната фабрика "Е. Миролио" с 1800 души персонал. Преди няколко дни от компанията обявиха, че планират нови инвестиции в три предприятия - в Сливен, Ямбол и Свищов, за общо 55 млн. лв. В Сливен ще бъде изграден нов цех за 25 млн. лв., с който ще се открият 140 нови работни места. За над 20 години преход населението на областта е намаляло с 19% до близо 200 хил. души при последното преброяване. Само в областния град то е по-малко от 92 хил. души. В последния си анализ на областта от Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязват сериозния отлив на хора, включително и към чужбина, "което говори за икономически проблеми в областта". Регионът има много висока раждаемост, но и много ниско ниво на образование, висок процент на децата, напускащи училище, и изобщо нисък процент на записващите се да учат. Нивото на бедност е високо, а в същото време анализът на ИПИ показва и трудно намиране на служители за индустрията. Разговорите ми с хора от града потвърдиха последното, но трябва да отбележа, че намирането на служители с технически специалности е трудно в цяла България. Последица от ниското образование е и липсата на предприемчивост и на малки предприятия в областта, показва проучването на ИПИ. Изводите им мога да подкрепя и с впечатления още преди отпътуването на екипа ни за Сливен – намирането на компании, с които да се срещнем в града, беше много трудно, много от хората, с които се свързахме, изобщо не желаеха да разговарят по темата условията за бизнес в областта или ако го направиха – това беше с изричната уговорка да не бъдат цитирани. Безработица и проблемно образоване "Бизнес тук почти няма – ние разчитаме само на износ, трудно се намират служители, много малки предприятия затвориха в последните години. Когато дойдете, ще видите, че и трудно ще срещнете българи по улиците", обясни представител на ръководството на една от по-големите сливенски компании. Думите се потвърдиха донякъде – факт е, че високата раждаемост, ниското ниво на образование, бедността и ранното отпадане от училище са обусловени от високия процент ромско население в областта. Концентрацията му в отделени квартали, големият му брой и трупаните с години проблеми затрудняват пътя между желаното подобрение на условията и реалното изпълнение. Анализът на ИПИ отбелязва много дълбоки социални различия и пропаст между бедни и богати. В града бедното население е доста видимо, но около обяд и в ранния следобед главната улица и околните далеч не са пълни само с безработни роми – преобладаващата част от разхождащите се и от посетителите на заведенията наоколо са си българи. В българските градове често можеш да познаеш как върви икономиката по един безпогрешен показател – ако в средата на работния ден кафенетата са пълни (обикновено с консумиращи кафе и безалкохолно в продължение на часове), значи нещо с бизнеса не е наред. Почистване на наследството Но да не хвърляме основната вина върху нежелаещите да се учат роми – престоят на бившия футболист Йордан Лечков като кмет на града направи съществуването на много фирми трудно, а управлението му стана синоним на местно феодалство и злоупотреба с обществени средства. Сегашният заместник-кмет на Сливен по икономическо развитие, проекти и международно сътрудничество Румен Стоилов казва, че в общината полагат големи усилия да изличат този лош имидж на града. Стоилов е част от екипа на кмета Кольо Милев (БСП), който влезе в общината след местните избори през есента на 2011 г. Зам.-кметът разказа, че са спрели много проекти, за които е имало съмнения за корупция и непрозрачност от предишното ръководство, като част от тях са били замразени от регионалното министерство, защото включват неразрешени рамкови споразумения. Това са договорки, при които разпоредителят на парите, в случая общината, обявява търг за принципни изпълнители на проекти за следващите няколко години. След избора на победители, обикновено 2 или 3 фирми, следващите поръчки по всеки отделен проект се обявя само между спечелилите, с което се спестява много време. "Категоричното становище на Европейската комисия е, че използването на рамкови споразумения по строителство не е допустимо. Ние прекратихме всички рамкови споразумения, които заварихме", коментира Стоилов. Сега продължава работата по водния цикъл на града – подновяване на водопроводи и изграждане и обновяване на канализация, а общината работи и по още около 30 по-малки проекта. Най-важният по думите на Стоилов е интегрираният план за градско възстановяване и развитие за 500 хил. лв. Според него работата по проектите с европейско финансиране тепърва би трябвало да се усеща от бизнеса в града. Една друга идея на общината трябва да насърчи икономиката – нов индустриален парк върху 600 дка. "В основата на идеята е да предлагаме атрактивни терени на потенциални инвеститори срещу ангажимент за нови работни места", обясни Стоилов. Проектът обаче е още в съвсем начална фаза. Повече откритост "Ръководството и на общината, и на областта имат съвсем различно отношение в сравнение с предишните. Сега смятам, че са изключително отворени", обяснява Кольо Колев, председател на Търговско-промишлената палата в Сливен. Той разказа, че от общината и областната управа имат много инициативи и срещи в подкрепа на бизнеса – дали се стига до продължение на контактите и договори вече е въпрос и на самите компании. Според Колев въпреки изминалите трудни години вече се усеща икономическо раздвижване. Преди няколко месеца "Язаки България" откри втория си български завод в Сливен. Първият е в съседния Ямбол и вече е един от най-големите работодатели в областта. В Сливен също има потенциал "Язаки" да увеличи заетостта – прогнозите са работните места да достигнат 1500 до края на годината по думите на зам.-кмета Румен Стоилов. Към края на миналата година те са били около 400. Като положително наследство от годините на огромните заводи Колев посочва възникването на няколко по-малки частни фирми на тяхно място. Например едновремешното предприятие за чорапи с 1000 служители сега е поне отчасти наследено от десетина малки дружества в същия бранш. В машиностроенето приватизацията е довела до затваряне на някои компании, но и запазването на други с обновени изделия. Пример е "ЗММ - Сливен", сега част от "Индустриален холдинг България", а поделението на завода "Победа" вече е самостоятелно дружество, което се е ориентирало към производство на автоматични линии за студено валцуване на профили. Отдавна затворен е заводът за електрически лампи, създаден още в началото на миналия век – до закриването си единствен на Балканите, разказва Колев. Причината за затварянето му е евтината нискокачествена конкуренция, която залива пазарите в началото на 90-те години. Съотнесено към покупателната способност в момента, някогашните сливенски лампи вече не изглеждат скъпи, защото междувременно китайските например са повишили цената си, но завода вече го няма, обобщава Колев. Според него съществуващите в момента предприятия в града ще продължат да работят, защото вече има създадена и достатъчно благоприятна среда в България, но опасенията му са за текстилната промишленост. Потенциал за развитие В хранително-вкусовата промишленост, изглежда, има добро развитие – наред с преработвателните предприятия за плодове и зеленчуци вече има и много насаждения от ябълки, череши и по-отдавна – прочутите сливенски праскови. Последните се виждат в районите край града и без да гледате агростатистиката, видимо поддържани и млади. Макар оценката на ИПИ за икономиката на Сливен да е "незадоволителна", с лоша инфраструктура и проблемно образование, като цяло условията за бизнес са оценени на ниво "добро". Това е значителен напредък за последните години. Друг положителен показател за областта е околната среда – в профила на региона тя е показана като "добра". Затварянето на големите заводи е направило региона благоприятен както за чисто земеделие, така и за туризъм. Всъщност последното е сред позабравените и неразработени ниши за областта. Целият регион има възможности за широка гама туристически посещения – от културен и исторически, през планински дестинации и балнеотуризъм. Замърсяването е в пъти по-малко, отколкото в съседната област Стара Загора, но пък липсата на канализация за много райони е проблем, се отбелязва в доклада на ИПИ. Като част от темата за туризма – до края на февруари тече срокът за гласуване на Европейско дърво на годината и на финалната права е 1100-годишният бряст в центъра на Сливен. Ако брястът спечели, областта ще има още едно предимство за развитие на туризма. И за да не говорим само с намерения – по данни от регионалната статистика през декември броят на нощувките е нараснал с 52% спрямо декември 2012 г., а приходите – със 131%. Силното увеличение обаче е от много ниска база – едва 5 хил. нощувки за месеца и 440 хил. лв. приход. Почти всички посетители са били българи, съвсем малко са турците, италианците и румънците. Образованието се оценява добре, макар че броят на студентите към броя на населението не е висок. Учениците рядко отпадат от училище, а представянето на матурите е добро. Според данните на ИПИ една четвърт от всички жители на областта живеят под линията на бедността, а в последните години икономическата активност в много семейства намалява.
Източник: Капитал (06.03.2014)