Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение № 575 от 4.IV.2002 г. по ф. д. № 270/2002 вписа в търговския регистър еднолично акцонерно дружество "Тирбул" - ЕАД, със седалище и адрес на управление Сливен, кв. Речица, ул. Кошарите 12, с предмет на дейност: промишлена преработка, производство, изкупуване, търговия, внос и износ в страната и в чужбина на всички видове млечни продукти и сирена и свързаните с тях заготовки и на всички видове храни и хранителни продукти, извършване на всякакви вътрешно- и външнотърговски сделки и консултантска дейност, свързана с тях, разкриване, внедряване и трансфер на съвременни технологии (ноу-хау) в производството и преработката на мляко и млечни произведения, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество на български и чуждестранни търговски фирми и предприятия, работещи в областта на млекопроизводството и млекопреработването, търговия с млечни продукти и храни, комисионни, превозни, складови и лизингови сделки, сделки с интелектуална собственост, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, както и всякакви разрешени със закон търговски сделки в страната и в чужбина, и с капитал 500 000 лв., разпределен в 50 000 поименни акции с номинална стойност 10 лв. Дружеството е със съвет на директорите в състав: Димитриос Стергиос Сарандис, Михаил Стергиос Сарандис, Василиос Йоанис Гяциос, Фотиос Василиос Делкос и Димитър Вангелов Христов, и се управлява и представлява от изпълнителните директори Димитриос Стергиос Сарандис и Василиос Йоанис Гяциос заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (09.07.2002)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 663 от 3.IV.2003 г. по ф. д. № 270/2002 вписа промяна за "Тирбул" - ЕАД: вписва увеличение на капитала от 500 000 лв. на 4 000 000 лв. чрез издаване на нови 350 000 обикновени поименни акции всяка една с номинална стойност 10 лв.
Източник: Държавен вестник (05.09.2003)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 979 от 2.VI.2003 г. по ф. д. № 270/2002 вписа промени за "Тирбул" - ЕАД: заличава като член на съвета на директорите Фотиос Василиос Делкос; вписва като член на съвета на директорите Георгиос Дросос Лаляс.
Източник: Държавен вестник (02.12.2003)

Гръцкият производител на млечни продукти "Тирас" ще инвестира 10 млн. евро в завод в България, предаде пресата в Гърция. Заводът ще бъде притежаван и управляван от българския филиал "Тирбул" на гръцката компания. Заводът трябва да бъде завършен до края на годината. Представители на "Тирбул" не бяха открити за коментар. През 2002 г. кметът на Сливен сключи договор за продажба на 67 дка земя от общинския поземлен фонд с "Тирбул". Плановете на компанията бяха върху нея да бъде построена сграда за производство с площ от 7000 кв. м. Тогава беше съобщено, че млекопреработвателно предприятие ще произвежда сирене, кашкавал и кисело мляко, предназначени за износ в Европейския съюз. Инвестицията имаше сериозни проблеми миналата година, когато сливенските общински съветници отложиха решението си за продажба на земята за изграждане на завода под натиска на местни млекопреработватели, които се противопоставиха, притеснени от появата на силен конкурент. Това е втората инвестиция на "Тирас" в сектора в страна от Балканския полуостров. Гръцката компания вложи 4.3 млн. евро в "ТиРом", румънския филиал на компанията. "Тирас" е обработила 64 хил. тона мляко през миналата година, като плановете й са през тази година да увеличи капацитета си на 74 хил. тона. Печалбата на гръцкото дружество за миналата година е 4 млн. евро, при 1.4 млн. евро за 2002 г. Продажбите са се увеличили до 128 млн. евро при 51 млн. евро преди една година. Износът на компанията е за 20 млн. евро, което е почти трикратно увеличение в сравнение с 6 млн. евро за 2002 г.
Източник: Дневник (24.03.2004)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1772 от 13.ХI.2003 г. по ф. д. № 270/2002 вписа промени за "Тирбул" - ЕАД: вписва увеличаване на капитала на 7 000 000 лв. чрез издаването на нови 300 000 обикновени поименни акции с номинална стойност 10 лв., с едноличен собственик на капитала "Тирас" А.Е. - АД; вписва актуален устав, приет на общото събрание, проведено на 15.Х.2003 г.
Източник: Държавен вестник (12.05.2004)

Още 5 български млекопреработвателни и едно месопреработвателно предприятие вече могат да изнасят продукцията си на европейския пазар. Фирмите получиха одобрение от Европейската комисия, съобщиха от Националната ветеринарномедицинска служба. "Тирбул" - Сливен, и "Данон Сердика", София, получиха разрешение за експорт на млечни продукти на европейския пазар. ОМК - Пловдив, вече ще може да изнася бяло саламурено сирене, "Би Си Си Хандел", гр. Елена - кисело мляко, а "Карил и Таня", гр. Ямбол - сладолед. Месопреработвателното предприятие "Родопа" - Шумен, има одобрението на ЕК за износ на червени меса.
Източник: Стандарт (09.09.2004)

Още 5 български млекопреработвателни и едно месопреработвателно предприятие вече могат да изнасят продукцията си на европейския пазар. Фирмите получиха одобрение от Европейската комисия за износ в страните от общността, съобщиха от Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/. Тирбул-Сливен и Данон Сердика-София са получили разрешение за експорт на млечни продукти. ОМК-Пловдив ще може да изнася бяло саламурено сирене, Би Си Си Хандел-Елена - кисело мляко, а Карил и Таня-Ямбол - сладолед. С това общият брой на мандрите, лицензирани за износ в Евросъюза, става 28, като почти всички са с индустриален капацитет. 15 от лицензираните български фирми с достъп до пазарите на ЕС изнасят бяло саламурено сирене, уточняват от НВМС. Разрешение за износ на червени меса е получило и месопреработвателното предприятие Родопа-Шумен, което произвежда транжирани меса и полуфабрикати. Капацитетът на шуменския месокомбинат е над 5 тона на седмица, като се очаква скоро той да получи разрешение и за експорт на бели меса. В процедура на получаване на лиценз за експорт в страните от ЕС е и кланицата за едри и дребни преживни животни в Разград. До момента с лиценз за износ в ЕС са 4 кланици за червени и 8 кланици за бели меса, 4 месопреработвателни предприятия за червени меса и 8 фирми за термична преработка на бели меса, както и 2 фирми за износ на дивечово месо.
Източник: Пари (09.09.2004)

Още 5 български млекопреработвателни и едно месопреработвателно предприятие вече могат да изнасят продукцията си на европейския пазар. Фирмите получиха одобрение от Европейската комисия за износ в страните от общността, съобщиха от Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/. Тирбул-Сливен и Данон Сердика-София са получили разрешение за експорт на млечни продукти. ОМК-Пловдив ще може да изнася бяло саламурено сирене, Би Си Си Хандел-Елена - кисело мляко, а Карил и Таня-Ямбол - сладолед. С това общият брой на мандрите, лицензирани за износ в Евросъюза, става 28, като почти всички са с индустриален капацитет. 15 от лицензираните български фирми с достъп до пазарите на ЕС изнасят бяло саламурено сирене, уточняват от НВМС. Разрешение за износ на червени меса е получило и месопреработвателното предприятие Родопа-Шумен, което произвежда транжирани меса и полуфабрикати. Капацитетът на шуменския месокомбинат е над 5 тона на седмица, като се очаква скоро той да получи разрешение и за експорт на бели меса. В процедура на получаване на лиценз за експорт в страните от ЕС е и кланицата за едри и дребни преживни животни в Разград. До момента с лиценз за износ в ЕС са 4 кланици за червени и 8 кланици за бели меса, 4 месопреработвателни предприятия за червени меса и 8 фирми за термична преработка на бели меса, както и 2 фирми за износ на дивечово месо.
Източник: Пари (09.09.2004)

В края на изтеклата седмица "Тирбул" откри официално млекопреработвателното предприятие в Сливен, съобщи председателят на управителния съвет на компанията Димитриос Сарандис. Заводът е построен на 6 хил. кв.м площ, а дневният му производствен капацитет е 300 т мляко. В него са вложени 12 млн. евро, от които 6 млн. са собствени средства, а останалите са кредит, отпуснат от гръцката "Алфа банк". В момента в предприятието работят 80 души и дневно се събират и преработват около 90 т мляко. Оборотът на фирмата за тази година е достигнал 6 млн. евро, като предвижданията за 2005 г. са той да достигне 10 млн. евро. Предприятието вече получи лиценз за износ в страните от Европейската общност, но има интереси и към продажби на вътрешния пазар. Понастоящем се произвеждат само сирена, но много скоро ще се развие производството на различни видове млека и други млечни продукти. Следващата цел след пускането в експлоатация на завода, каза също Сарандис, е развитие на млекопроизводството, което да дава достатъчно и качествено мляко, както и създаването на стройна организация за изкупуването му. „Тирбул" смята да подкрепя развитието на животновъдството с ноу-хау, капитали, инвестиции и високи изкупни цени. Около 3 млн. евро са предвидени за развитие на тази дейност. Дружеството "Тирбул" е регистрирано в България през 2002 г. с уставен капитал 9 млн. лева. Единствен акционер е гръцката фирма „Тирас" АД. Основна цел на фирмата бе изграждането на модерно млекопреработващо предприятие, което да произвежда продукция за износ в Европейския съюз.
Източник: Дневник (04.10.2004)

Официално откриване на предприятието за преработка на мляко “Тирбул” в промишлената зона на Сливен се състоя в началото на месеца. За изграждането на завода “Тирбул” ЕАД е вложило 12 млн. евро. Дружеството е собственост на гръцката фирма “Тирас”. По покана на собственика Димитрис Сарандис и изпълнителния директор на фирмата Василиос Гяциос вицепремиерът Пламен Панайотов преряза лентата на завода в присъствието на представители на местната власт и държавни институции, както и бизнесмени от България и Гърция. Производственият капацитет на предприятието е преработката на 300 тона мляко на ден. “Тирбул” е една от фирмите, които получиха лиценз за износ на млечни продукти за страните от Европейския съюз и продукцията й засега ще се продава на външни пазари. Проектът за изграждане на завода е дело на сливенски екип с ръководител арх. Петър Чернинков в състав: инж. Любомир Захариев (конструктор), инж. Пеньо Ангелов (Ел), инж. Боряна Виденова (ВиК), инж. Цветка Гайдова (ОВ и хладилни системи). Главен изпълнител на строителството е “Стройконсулт” ЕООД - Сливен, с управител Жельо Добрев. Предприятието се намира в южния край на промишлената зона на Сливен, на подхода за Ямбол. Заводът е изграден на терен с площ 56 дка, които фирмата купи с решение на Общинския съвет. Застроената площ на сградата е около 6000 кв. м. Функционално тя е разделена на две части - производствена с едноетажно застрояване и триетажна административна зона, развита на площ от около 800 кв.м. В конструктивно отношение сградата е решена като компактен блок със стоманена рамкова конструкция, облицована с топлоизолационни панели система “Ромаковски”, немско производство. Строителството на предприятието започна през март 2003 г. и бе пуснато в експлоатация през юни тази година.
Източник: Строителство Градът (18.10.2004)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 895 от 28.V.2004 г. по ф. д. № 270/2002 вписа промени за "Тирбул" - ЕАД: заличава като членове на съвета на директорите Георгиос Дросос Лаляс, Димитър Вангелов Христов; вписва като членове на съвета на директорите Христос Димитриос Аргиропулос и Мария Георгиева Стойкова; вписва увеличаване на капитала на дружеството от 7 000 000 лв. на 9 000 000 лв.; вписва промени в устава, приети на общо събрание на акционерите, проведено на 21.IV.2004 г.
Източник: Държавен вестник (21.01.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1232 от 28.VII.2004 г. по ф. д. № 270/2002 вписа промени за "Тирбул" - АД: вписа промени в устава, приети на общото събрание, проведено на 1.VII.2004 г.; вписа увеличаване на капитала от 9 000 000 лв. на 11 000 000 лв., разпределен в 1 100 000 обикновени поименни акции с номинална стойност 10 лв.
Източник: Държавен вестник (26.07.2005)

Мисия на Европейската комисия (ЕК) у нас, приключила на 12 август, е намерила отново пропуски в контрола на млякото, бе съобщено по време на заседание на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Мисията е била с цел проверка на безопасността на хранителните продукти и е открила, че в България млякото масово се превозва от пунктовете за събиране до местата за производство с нерегламентирани превозни средства. Във връзка с това НВМС започва масови проверки на всички пунктове в страната. Онези, които не разполагат с подходящи превозни средства, ще получат предупреждения и ако не успеят да отговорят на изискванията до 1 януари 2006 г., ще бъдат закрити. При предишните проверки на ЕК бе установено, че хигиената в нашите млекосъбирателни пунктове не отговаря на европейските изисквания.
Източник: Сега (18.08.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 5 от 3.I.2005 г. по ф. д. № 270/2002 вписа промени за "Тирбул" - ЕАД: вписа увеличение броя на членовете на съвета на директорите от 5 на 6 членове; вписва като член на съвета на директорите Сотириос Анастасиос Кумбис.
Източник: Държавен вестник (08.11.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 244 от 9.II.2005 г. по ф. д. № 270/2002 вписва промяна за "Тирбул" - ЕАД: увеличава капитала от 11 000 000 лв. на 16 867 000 лв.; вписва промени в устава, приети на ОС, проведено на 17.I.2005 г.
Източник: Държавен вестник (02.12.2005)

Гръцката млекопреработвателна компания "Мевгал" се оттегля от пазара в България, съобщи председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. Преди месец дъщерната компания "Мевгал ентърпрайсиз лимитид", която изцяло държи мандрата във Велинград "Мевгал България", е започнала да разпродава имуществото си. От компанията потвърдиха информацията, но не съобщиха причината за решението. Родопската мандра действа в страната от 2002 г. и една от първите, получили одобрението на ветеринарните служби за износ на млечни продукти в Европейския съюз. Компанията е специализирана в производството на кашкавал "баски", изцяло предназначен за гръцкия пазар. Преди няколко месеца мощностите са спрени и ветеринарните власти са извадили предприятието от регистъра, съобщиха от Националната ветеринарномедицинска служба.Според експерти в бранша причина за изтеглянето на външните инвеститори са високите цени на суровото мляко и ниската рентабилност. Неотдавна представители и на другата голяма гръцка компания в страната - "Тирбул" в Сливен, обявиха, че срещат големи трудности в работата си на българския пазар", обясни Димитър Зоров. Той припомни, че цените на суровината в някои региони на страната през зимата достигнаха 50-60 ст. за литър. В същото време млякото в Германия се търгува по 23-25 евроцента, в Полша - по 19 цента.
Източник: Дневник (21.06.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1563 от 31.Х.2005 г. по ф. д. № 270/2002 вписва промени за "Тирбул" - ЕАД: вписва промяна в устава; заличава вписания съвет на директорите и вписва нов в състав: Димитриос Стергиос Сарандис, Михаил Стергиос Сарандис, Василиос Йоанис Гяциос, Христос Димитриос Аргиропулос, Мария Георгиева Стойкова, Сотирос Атанасиос Кумбис; дружеството ще се управлява и представлява от Димитриос Стергиос Сарандис, Василиос Йоанис Гяциос и Сотириос Атанасиос Кумбис заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (10.11.2006)

Списък на 30-те предприятия, одобрени от Постоянния ветеринарен комитет на ЕС за търговия със страните-членки на съюза: Месни предприятия 1. “Месокомбинат Свищов” ЕООД – BG0401028 – гр. Свищов 2. „Месоцентрала- Монтана” ООД – BG1201011 – гр. Монтана 3. „Компас”ООД – BG1204013 – с. Комарево, общ. Берковица 4. “Европимел” ООД – BG1604039 – гр.Пловдив; 5. “Месокомбинат Разград” АД – BG1701003 – гр.Разград; 6. “Меком” АД – BG1901021 – гр.Силистра; 7. “Тандем В” ООД - BG2204099 – гр.София; 8. „Тандем Попово” ООД - BG2501002 –с. Дриново, общ. Попово Предприятия за птиче месо 1. “Гала М” ООД – BG1202005 – Монтана; 2. „Галус – 2004” ЕООД – BG1602001 – с. Хр. Милево, обл. Пловдив 3. “Дениз 2001” ООД – BG1602045 – гр. Първомай, обл.Пловдив; 4. „Брезово”АД – BG1602071 – гр. Брезово 5. “Градус -1 “ ООД - BG2402001 – Стара Загора; 6. “Алианс Агрикол”ООД – BG2802076 – с. Окоп, обл. Ямбол; Млекопреработвателни предприятия 1. “Би Си Си Хандел” ООД – BG0412010 – гр. Елена 2. „Ел Би Булгарикум” ЕАД – BG 0512025 3. „Зоров -97” ООД – BG 0612012 – Враца 4. „Млечен рай – 99” ЕООД – BG 0612027 – Враца 5. ЕТ “Зоров – 91 – Димитър Зоров” - BG0612043 - Враца; 6. „Кондов екопродукция” ООД – BG 1112006 – с. Старо село 7. „Лакрима” АД – BG 1312001 – гр. Пазарджик, 8. “Жоси” ООД – BG1912013 – с. Чернолик, 9. „Булдекс”ООД – BG1912024 – с. Белица 10. „ Йотови”ООД – BG2012020 – гр. Сливен 11. “Тирбул” ЕАД - BG2012042 – Сливен; 12. “Данон Сердика” АД - BG2212001 – София; 13. “Дарко”АД – BG2212003 – гр. София. 14. “Мегле ЕМ Джей” ООД - BG2212022 – София; 15. „Мизия Милк” ООД – BG2512020 – гр. Търговище 16. „Българско сирене”ООД – BG2612047 – гр. Хасково
Източник: МЗГ (08.02.2007)

След като "Обединена млечна компания" стана собственост на гръцки инвеститор, сега поредна сделка с чуждестранен играч фокусира отново вниманието върху бранша. Испанският фонд за дялови инвестиции GED Capital Development купи 100% от варненската млекопреработвателна фирма "Фама" - един от големите производители на млечни продукти в България. Цената на сделката е 9 млн. евро, заяви Анка Йонеску, инвестиционен директор в GED Capital Development. Досегашният мажоритарен собственик на "Фама" Светлозар Лазаров (57% от капитала) ще остане в компанията още 6 месеца, но дружеството вече има нов борд на директорите. В него влизат Виктор Манев и Хулио Муньос, бивш директор в Leche Pascual - водещата млекопреработвателна компания в Испания. Няколко фактора са повлияли върху избора на GED. "Фама" е една от топ 3 млекопреработвателни компании в България и е безспорен лидер в своя регион. Освен това е много близо до румънския пазар. Има добра система за събиране на мляко, разнообразно портфолио, лоялни клиенти и добре познати марки", коментира Анка Йонеску. Според нея всичко това дава отлична стартова позиция за бъдещо разширяване на дружеството. Миналата година "Фама" купи добричката "Сердика 90", а през април т.г. сделката получи одобрението на Комисията за защита на конкуренцията. Така на практика стартира окрупняването на пазара на мляко в Североизточна България. Сега конкуренти в бранша предполагат, че компанията целенасочено се е готвела за продажба, тъй като чрез сделката със "Сердика 90" тя разшири пазарния си дял и стана по-атрактивна за инвеститорите. Групата "Фама - Сердика" преработва 180 тона мляко на ден и произвежда широка гама от млека и млечни продукти. Дружеството притежава търговските марки "Роса", "Сердика - Добрич", "Авита", "Албена" и произвежда някои продукти за веригата магазини "Пикадили" под марката "Мистър Пикс". Новият собственик дек­ларира, че има дългосрочни планове за "Фама". "Стратегията ни предвижда разширяване на пазарния дял в България чрез нови продукти, експанзия в Румъния и увеличаване на процента на печалбата чрез оптимизиране на продуктовото портфолио. Сега се фокусираме към увеличаване стойността на компанията", заяви Анка Йонеску. Според нея изборът за инвестиция в дружество точно в млечния бранш се основава на няколко фактора, сред които са традициите на бранша и доброто качество на българските млечни продукти. Консолидирането на сектора и присъединяването на България към ЕС за испанския инвеститор означават прозрачност и спазване на стандарти. "Бързото разширяване на търговските вериги и увеличаващата се покупателна способност на хората също са предпоставки за развитието на този сектор в страната", преценява Анка Йонеску. "Фама" е първата покупка на GED Eastern Fund II в България. Фондът е основан миналата година и се управлява от испанската компания GED. GED управлява над 300 млн. евро активи в Източна Европа и Испания и има 12-годишен опит в региона. GED Eastern Fund II предвижда 150 млн. евро инвестиции главно в Румъния и България през следващите 10 години. GED управлява и досегашния GED Eastern Fund I - с насоченост изцяло към Румъния. Досега инвестициите му там са три - в компания за сигурност, в разширяване на верига магазини за GSM услуги и в строителна фирма. "Уверени сме, че ще увеличим портфолиото си в България много скоро", смята Анка Йонеску. И уточнява, че GED Eastern Fund II се интересува от фирми в секторите храни и напитки, строителство и строителни материали, търговия на дребно, бизнес услуги и туризъм. Сделката за "Фама" е поредното от серията размествания на играчите в млечния бранш в България. През април тази година инвестиционният фонд Global Finance и "Доверие капитал" продадоха 99.99% от капитала на "Обединена млечна компания" (ОМК) на Vivartia - Гърция, за 18.7 млн. евро. През октомври 2004 г. друг гръцки инвеститор - "Тирас", откри ново предприятие в Сливен - "Тирбул". Първоначалната инвестиция там беше 12 млн. евро. През юни 2006 г. обаче друга гръцка фирма - "Мевгал", която бе собственик на мандрата във Велинград, се изнесе от България, без да съобщи официално причината за решението си. Тогава експерти в бранша предположиха, че в основата са високите цени на суровото мляко и нис­ката рентабилност на производството. През декември 2006 г. германската "Мегле" (Meggle) се оттегли от съвместен проект в България. По информация на търговци след влизането на България в ЕС германските инвеститори са предпочели да внасят продуктите си. "Мегле" присъстваше на българския пазар чрез смесеното производствено дружество "Мегле Ем Джей" - собственост на "Мегле Източна Европа" и "Ем Джей пак". "Ем Джей пак" (притежавана от ливанския гражданин Морис Джабра) изкупи дела на германския си съдружник и сега продава на българския пазар продукти с нова марка - May Day.
Източник: Капитал (01.07.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1362 от 11.Х.2006 г. по ф. д. № 270/2002 вписа промени за "Тирбул" - ЕАД: увеличава капитала от 16 867 000 на 17 867 000 лв. чрез издаване на нови 100 000 акции по 10 лв.
Източник: Държавен вестник (30.11.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1690 от 24.Х.2007 г. по ф.д. № 270/2002 вписа промени за ”Тирбул“ – ЕАД: заличава като член на съвета на директорите Христос Димитриос Аргиропулос; вписа като член на съвета на директорите Димитриос Висариос Келас.
Източник: Държавен вестник (09.10.2009)

Плавно нагоре Подобно на по-големите съседи и Сливен има дружества с многоцифрен ръст на приходите. Трицифрен такъв за изминалата година отчита "Пътно поддържане Сливен", при която увеличението е със 111%. В края на годината дружеството беше придобито от нашумялата в скандала "Батко и братко" с поръчките за 120 млн. лв. сливенска компания "Биндер", която мотивира хода си с желанието да обособи основните си дейности в отделни дружества. Така, дори и да не се отчитат резултатите на "Пътно поддържане Сливен", компаниите от региона са успели да увеличат приходите си средно с 18% през изминалата година, което е съизмеримо с картината при най-големите дружества в страната според класацията "Капитал 100". Въпреки динамичното си развитие обаче с малки изключения бизнесът в региона все още не може да се мери като мащаби на дейността с гигантите от страната. Само една от компаниите намира място в "Капитал 100" – дългогодишният лидер в текстилния сектор "Е. Миролио" заема 91-ва позиция в класацията. Въпреки кризата дружеството съумява да подобрява резултатите си, като през 2011 г. печалбата му се е увеличила близо четири пъти. При другия голям местен играч в текстилния сектор – "Декотекс", която е единствената българска компания за производство на килими, обаче финансовият резултат е отрицателен, като при това се влошава спрямо 2010 г. Междувременно компанията преструктурира част от производството си и се насочи и към имотния сектор, като участва с 20% дял в проект за изграждане на комплекс от затворен тип в Сливен на обща стойност 35 млн. Евро' През 2011 г. загуби отчитат общо 12 компании от региона, като броят им се увеличава спрямо 2010 г., когато са били девет. Сред тях са и водещите представители на винопоизводството в региона – "Домейн Бойар" и "Вини". Перспективите за 2012 г. поне засега обаче изглеждат по-положителни заради по-качествената реколта на грозде през тази година. Сравнително силен остава и хранително-вкусовият сектор, където един от най-големите представителите е българско-гръцкият млекопреработвател "Тирбул". Основно място в развитието на отрасъла има и производството на плодови и зеленчукови консерви, които се реализират на пазарите на Европа, САЩ и ОНД. В Сливен се намират и едни от най-големите предприятия за преработка и пакетиране на ядки, където също макар и с не най-цветущите резултати се справят с предизвикателствата на кризата. Доза оптимизъм носят и плановете на "Язаки България" да открие нови производствени мощности в Сливен. Новият завод на компанията, която вече произвежда автомобилни кабели за Renault в Ямбол, ще работи с Ford.
Източник: Капитал (26.09.2012)

Регионален бизнес Сливен: Събуждане на икономиката В една от първите сцени на българския филм "Мадам Бовари от Сливен" главната героиня Емилия Велева гледа към индустриалната зона на град Сливен. И тогава, и сега тези зони имат почти еднакъв изглед в повечето областни градове на България. Тази в Сливен, също като на много други места, показва още от пръв поглед как се е развила икономиката на града през последните 20 години. От огромен индустриален център с огромни дори за социалистическите стандарти предприятия Сливен е останал като град с малко индустрия, много емиграция и опити да се върнат позаличени в годините на прехода производства. Олекването на индустрията Тежката индустрия вече има малко представители, но пък леката с колебания се развива. Освен познатите "Домейн Бойар" и "Едоардо Миролио" в региона има и няколко по-малки изби, включително и такива, създадени в последните години. Производители на консерви и млечни продукти допълват сектора, като тук се намира и предприятието на "Тирбул", което произвежда продукти с марка "Олимпус". Огромните заводи отдавна са в историята, а преходът и пазарната икономика, доколкото е успяла да проработи, са оставили на тяхно място доста по-малки наследници. За сравнение – в годините на социализма най-големият работодател – текстилният завод "Георги Димитров", дава работа на 12 хил. души. Сега най-големият работодател в града е текстилната фабрика "Е. Миролио" с 1800 души персонал. Преди няколко дни от компанията обявиха, че планират нови инвестиции в три предприятия - в Сливен, Ямбол и Свищов, за общо 55 млн. лв. В Сливен ще бъде изграден нов цех за 25 млн. лв., с който ще се открият 140 нови работни места. За над 20 години преход населението на областта е намаляло с 19% до близо 200 хил. души при последното преброяване. Само в областния град то е по-малко от 92 хил. души. В последния си анализ на областта от Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязват сериозния отлив на хора, включително и към чужбина, "което говори за икономически проблеми в областта". Регионът има много висока раждаемост, но и много ниско ниво на образование, висок процент на децата, напускащи училище, и изобщо нисък процент на записващите се да учат. Нивото на бедност е високо, а в същото време анализът на ИПИ показва и трудно намиране на служители за индустрията. Разговорите ми с хора от града потвърдиха последното, но трябва да отбележа, че намирането на служители с технически специалности е трудно в цяла България. Последица от ниското образование е и липсата на предприемчивост и на малки предприятия в областта, показва проучването на ИПИ. Изводите им мога да подкрепя и с впечатления още преди отпътуването на екипа ни за Сливен – намирането на компании, с които да се срещнем в града, беше много трудно, много от хората, с които се свързахме, изобщо не желаеха да разговарят по темата условията за бизнес в областта или ако го направиха – това беше с изричната уговорка да не бъдат цитирани. Безработица и проблемно образоване "Бизнес тук почти няма – ние разчитаме само на износ, трудно се намират служители, много малки предприятия затвориха в последните години. Когато дойдете, ще видите, че и трудно ще срещнете българи по улиците", обясни представител на ръководството на една от по-големите сливенски компании. Думите се потвърдиха донякъде – факт е, че високата раждаемост, ниското ниво на образование, бедността и ранното отпадане от училище са обусловени от високия процент ромско население в областта. Концентрацията му в отделени квартали, големият му брой и трупаните с години проблеми затрудняват пътя между желаното подобрение на условията и реалното изпълнение. Анализът на ИПИ отбелязва много дълбоки социални различия и пропаст между бедни и богати. В града бедното население е доста видимо, но около обяд и в ранния следобед главната улица и околните далеч не са пълни само с безработни роми – преобладаващата част от разхождащите се и от посетителите на заведенията наоколо са си българи. В българските градове често можеш да познаеш как върви икономиката по един безпогрешен показател – ако в средата на работния ден кафенетата са пълни (обикновено с консумиращи кафе и безалкохолно в продължение на часове), значи нещо с бизнеса не е наред. Почистване на наследството Но да не хвърляме основната вина върху нежелаещите да се учат роми – престоят на бившия футболист Йордан Лечков като кмет на града направи съществуването на много фирми трудно, а управлението му стана синоним на местно феодалство и злоупотреба с обществени средства. Сегашният заместник-кмет на Сливен по икономическо развитие, проекти и международно сътрудничество Румен Стоилов казва, че в общината полагат големи усилия да изличат този лош имидж на града. Стоилов е част от екипа на кмета Кольо Милев (БСП), който влезе в общината след местните избори през есента на 2011 г. Зам.-кметът разказа, че са спрели много проекти, за които е имало съмнения за корупция и непрозрачност от предишното ръководство, като част от тях са били замразени от регионалното министерство, защото включват неразрешени рамкови споразумения. Това са договорки, при които разпоредителят на парите, в случая общината, обявява търг за принципни изпълнители на проекти за следващите няколко години. След избора на победители, обикновено 2 или 3 фирми, следващите поръчки по всеки отделен проект се обявя само между спечелилите, с което се спестява много време. "Категоричното становище на Европейската комисия е, че използването на рамкови споразумения по строителство не е допустимо. Ние прекратихме всички рамкови споразумения, които заварихме", коментира Стоилов. Сега продължава работата по водния цикъл на града – подновяване на водопроводи и изграждане и обновяване на канализация, а общината работи и по още около 30 по-малки проекта. Най-важният по думите на Стоилов е интегрираният план за градско възстановяване и развитие за 500 хил. лв. Според него работата по проектите с европейско финансиране тепърва би трябвало да се усеща от бизнеса в града. Една друга идея на общината трябва да насърчи икономиката – нов индустриален парк върху 600 дка. "В основата на идеята е да предлагаме атрактивни терени на потенциални инвеститори срещу ангажимент за нови работни места", обясни Стоилов. Проектът обаче е още в съвсем начална фаза. Повече откритост "Ръководството и на общината, и на областта имат съвсем различно отношение в сравнение с предишните. Сега смятам, че са изключително отворени", обяснява Кольо Колев, председател на Търговско-промишлената палата в Сливен. Той разказа, че от общината и областната управа имат много инициативи и срещи в подкрепа на бизнеса – дали се стига до продължение на контактите и договори вече е въпрос и на самите компании. Според Колев въпреки изминалите трудни години вече се усеща икономическо раздвижване. Преди няколко месеца "Язаки България" откри втория си български завод в Сливен. Първият е в съседния Ямбол и вече е един от най-големите работодатели в областта. В Сливен също има потенциал "Язаки" да увеличи заетостта – прогнозите са работните места да достигнат 1500 до края на годината по думите на зам.-кмета Румен Стоилов. Към края на миналата година те са били около 400. Като положително наследство от годините на огромните заводи Колев посочва възникването на няколко по-малки частни фирми на тяхно място. Например едновремешното предприятие за чорапи с 1000 служители сега е поне отчасти наследено от десетина малки дружества в същия бранш. В машиностроенето приватизацията е довела до затваряне на някои компании, но и запазването на други с обновени изделия. Пример е "ЗММ - Сливен", сега част от "Индустриален холдинг България", а поделението на завода "Победа" вече е самостоятелно дружество, което се е ориентирало към производство на автоматични линии за студено валцуване на профили. Отдавна затворен е заводът за електрически лампи, създаден още в началото на миналия век – до закриването си единствен на Балканите, разказва Колев. Причината за затварянето му е евтината нискокачествена конкуренция, която залива пазарите в началото на 90-те години. Съотнесено към покупателната способност в момента, някогашните сливенски лампи вече не изглеждат скъпи, защото междувременно китайските например са повишили цената си, но завода вече го няма, обобщава Колев. Според него съществуващите в момента предприятия в града ще продължат да работят, защото вече има създадена и достатъчно благоприятна среда в България, но опасенията му са за текстилната промишленост. Потенциал за развитие В хранително-вкусовата промишленост, изглежда, има добро развитие – наред с преработвателните предприятия за плодове и зеленчуци вече има и много насаждения от ябълки, череши и по-отдавна – прочутите сливенски праскови. Последните се виждат в районите край града и без да гледате агростатистиката, видимо поддържани и млади. Макар оценката на ИПИ за икономиката на Сливен да е "незадоволителна", с лоша инфраструктура и проблемно образование, като цяло условията за бизнес са оценени на ниво "добро". Това е значителен напредък за последните години. Друг положителен показател за областта е околната среда – в профила на региона тя е показана като "добра". Затварянето на големите заводи е направило региона благоприятен както за чисто земеделие, така и за туризъм. Всъщност последното е сред позабравените и неразработени ниши за областта. Целият регион има възможности за широка гама туристически посещения – от културен и исторически, през планински дестинации и балнеотуризъм. Замърсяването е в пъти по-малко, отколкото в съседната област Стара Загора, но пък липсата на канализация за много райони е проблем, се отбелязва в доклада на ИПИ. Като част от темата за туризма – до края на февруари тече срокът за гласуване на Европейско дърво на годината и на финалната права е 1100-годишният бряст в центъра на Сливен. Ако брястът спечели, областта ще има още едно предимство за развитие на туризма. И за да не говорим само с намерения – по данни от регионалната статистика през декември броят на нощувките е нараснал с 52% спрямо декември 2012 г., а приходите – със 131%. Силното увеличение обаче е от много ниска база – едва 5 хил. нощувки за месеца и 440 хил. лв. приход. Почти всички посетители са били българи, съвсем малко са турците, италианците и румънците. Образованието се оценява добре, макар че броят на студентите към броя на населението не е висок. Учениците рядко отпадат от училище, а представянето на матурите е добро. Според данните на ИПИ една четвърт от всички жители на областта живеят под линията на бедността, а в последните години икономическата активност в много семейства намалява.
Източник: Капитал (06.03.2014)

Гръцката "Тирбул" ще инвестира 15 млн. евро в сливенското си предприятие Гръцката компания "Тирбул" ще инвестира 15 млн. евро в сливенското си млекопреработвателно предприятие през следващите две години. Средствата ще са за нови производствени помещения и оборудване. "Около 3 млн. евро ще инвестираме в нови сгради на територията на сливенската ни компания, 7 млн. евро ще ни струва автоматизацията и механизацията в производството, останалите от 3 до 5 млн. евро ще използваме за закупуване на нови машини, които са немско производство", съобщи изпълнителният директор и съсобственик в компанията Димитриос Сарандис. Новото производство С тази инвестиция сливенското предприятие ще започне да произвежда и меки сирена. До този момент предприятието произвежда различни видове твърди сирена, заготовка за производство на кашкавал и извара. Собствениците на гръцката група Tyras, към която принадлежи и сливенското предприятие "Тирбул" обявиха инвестиционните си намерения на 10-годишния юбилей на фирмата, на който присъства и министърът на земеделието Десислава Танева. Новата инвестиция в "Тирбул" ще увеличи обемите на производство с 50% през следващите две години. В сливенската фабрика Сливен работят 130 души. Новите мощности няма да доведат до разкриване на още работни места, но ще започне процес на освобождаване на нискоквалифицирани кадри и привличането на тяхно място на специалисти, които могат да работят с новите технологии, съобщи Сарандис. "Тирбул" изкупува мляко от над 70 български ферми и преработва по 120 тона мляко на ден само в предприятието си в Сливен. Това нарежда компанията на първо място по млекопреработване в страната, отбелязват от дружеството. От 2004 г. досега "Тирбул е инвестирала в България над 20 млн. евро. Над 80% от продукцията на сливенската компания е за износ. Предприятието изнася сирена във всички страни от ЕС, а от две години и в САЩ. За 2013 г. (последната година, за която има финансов отчет) дружеството има 56.8 млн. лв. приходи от продажби. Нетната печалба все още е ниска - 48 хил. лв. Гръцкото начало "Тирбул" е дъщерна компания на гръцката компания Tyras, която притежава пет завода в Гърция, България и Румъния. През през 2013 г. фирмата майка отчита приходи от 267 млн. евро. Очакванията са през 2014 г. оборотът да достигне 290 млн. евро. Tyras е представена в 34 държави по света, сред които Великобритания, Германия и Италия. През 2003 г. "Тирбул" инвестира 17 млн. лв. в строителството на млекопреработвателно предприятие в Сливен. Инвестицията е определена като рекордна за Сливенски регион. През следващата година "Тирбул" пуска първото си производство на твърди сирена с марката Olympus. През 2007 г. предприятието инсталира единствената по рода си в България линия за пастьоризация и пълнене на извара в опаковки. Изгради и нова пречиствателна станция.
Източник: Капитал (17.11.2014)

Гръцката компания "Тирбул" ще инвестира 15 млн. евро в сливенското си млекопреработвателно предприятие през следващите две години. Средствата ще са за нови производствени помещения и оборудване. "Около 3 млн. евро ще инвестираме в нови сгради на територията на сливенската ни компания, 7 млн. евро ще ни струва автоматизацията и механизацията в производството, останалите от 3 до 5 млн. евро ще използваме за закупуване на нови машини, които са немско производство", съобщи изпълнителният директор и съсобственик в компанията Димитриос Сарандис. Новото производство С тази инвестиция сливенското предприятие ще започне да произвежда и меки сирена. До този момент предприятието произвежда различни видове твърди сирена, заготовка за производство на кашкавал и извара. Собствениците на гръцката група Tyras, към която принадлежи и сливенското предприятие "Тирбул" обявиха инвестиционните си намерения на 10-годишния юбилей на фирмата, на който присъства и министърът на земеделието Десислава Танева. Новата инвестиция в "Тирбул" ще увеличи обемите на производство с 50% през следващите две години. В сливенската фабрика Сливен работят 130 души. Новите мощности няма да доведат до разкриване на още работни места, но ще започне процес на освобождаване на нискоквалифицирани кадри и привличането на тяхно място на специалисти, които могат да работят с новите технологии, съобщи Сарандис. "Тирбул" изкупува мляко от над 70 български ферми и преработва по 120 тона мляко на ден само в предприятието си в Сливен. Това нарежда компанията на първо място по млекопреработване в страната, отбелязват от дружеството. От 2004 г. досега "Тирбул е инвестирала в България над 20 млн. евро. Над 80% от продукцията на сливенската компания е за износ. Предприятието изнася сирена във всички страни от ЕС, а от две години и в САЩ. За 2013 г. (последната година, за която има финансов отчет) дружеството има 56.8 млн. лв. приходи от продажби. Нетната печалба все още е ниска - 48 хил. лв. Гръцкото начало "Тирбул" е дъщерна компания на гръцката компания Tyras, която притежава пет завода в Гърция, България и Румъния. През през 2013 г. фирмата майка отчита приходи от 267 млн. евро. Очакванията са през 2014 г. оборотът да достигне 290 млн. евро. Tyras е представена в 34 държави по света, сред които Великобритания, Германия и Италия. През 2003 г. "Тирбул" инвестира 17 млн. лв. в строителството на млекопреработвателно предприятие в Сливен. Инвестицията е определена като рекордна за Сливенски регион. През следващата година "Тирбул" пуска първото си производство на твърди сирена с марката Olympus. През 2007 г. предприятието инсталира единствената по рода си в България линия за пастьоризация и пълнене на извара в опаковки. Изгради и нова пречиствателна станция.
Източник: Капитал (28.05.2015)

Млечна компания получи приза за износител на годината Призът за "Най-големи приходи от експорт за 2014 г." получи дружеството "Тирбул" ЕАД. Компанията изкупува и преработва в предприятието си в Сливен дневно по 120 тона мляко от над 70 български ферми. Над 80% от продукцията й е за износ, като основните пазари са ЕС и САЩ. Годишните награди "Експортьор на годината" са организирани от сайта exporter.bg под патронажа на Министерството на икономиката. "Когато бизнесът отчита добри резултати, това е най-обективната оценка за работата на екипа на Министерството на икономиката към стабилизиране на бизнес климата и ускоряване темповете на икономически растеж", заяви заместник-министър Любен Петров при откриването на церемонията. Втората награда – за устойчивост на развитието, отиде при "Рожее Ванден Берхе БГ" ЕАД. Призът се връчва за първи път, а компанията носител има над 100-годишна история на българския пазар в производството на килими. Над 95% от продажбите се реализират от експорт. Останалите отличени фирми в конкурса са "Булгарплюм" АД за най-динамично развиваща се компания в експорта за 2014 г. Компанията доставя и преработва естествен пух и пера. За завоюване на нови пазари беше отличена "АПС Трейдинг" ООД, която е специализирана в производството на термопринтери.
Източник: Дневник (10.12.2015)

Сайтът exporter.bg връчи за трети път наградите „Експортьор на годината”. Класациите обхващат фирми от малкия и среден бизнес. По данни на Националния статистически институт през 2014 г. предприятията в България са изнесли стоки за 43,233 млрд. лв., като 42% от тях идват от експорта на фирмите от малкия и средния бизнес. Голямата награда за най-големи приходи от експорт през 2014 г. спечели фирма „Тирбул” ЕАД. За първи път тази година exporter.bg даде награда „Експортьор на годината“ за Устойчивост на развитие. Първият носител на приза стана фирма „Рожее Ванден Берхе БГ” ЕАД. Наградата за Най-динамично развиваща се компания в експорта за 2014 г. отиде при фирма „Булгарплюм“ АД. Четвъртият голям приз - за Завоюване на нови пазари през 2014 г., бе спечелен от фирма „АПС Трейдинг” ООД. Тази година за втори път бе връчена специална награда За рестарт. Тя е за фирма „ВМВ Метал” ЕООД, постигнала изключителни успехи в експорта и възродила традициите на България в областта на металургията.
Източник: Други (10.12.2015)

Мляко и млечни продукти произвеждат 260 преработващи фирми в страната. Приходите им от продажби през 2014 г. се оценяват на малко над 841.3 млн. лева според декларираните от производителите данни и Търговския регистър (без внос). Компаниите в топ 25 за бранша отчитат общо почти 545.6 млн. лв. оборот, което им определя близо 65% дял от пазара. Известно е, че млекопреработващите фирми в страната работят под силен натиск – резултат от забраната за внос, която Русия въведе през август 2014 г., на някои селскостопански продукти от ЕС, сред които и млечните. Ембаргото съвпадна с период на увеличено предлагане на сурово мляко в световен мащаб и оказа допълнителен натиск върху цените на млечните продукти в ЕС след рекордно високите им нива в началото на 2014 г. Затвореният руски пазар доведе до пренасочване на европейски млечни продукти към други държави, сред които и България. Така в страната влязоха допълнителни количества сирена, масла и др., част от които според производители се продават на дъмпинг. Този наплив от европейски млечни продукти доведе до нов натиск върху цените на аналогичните български предложения. По данни на Националния статистически институт през 2014 г. България е изнесла 46 хил. тона мляко и млечни продукти на стойност 230.5 млн. лв. (27.4% от производството в стойност). Най-голям е експортът на сирена и извара – почти 27 хил. тона. Следват киселите млека (малко над 8 хил. тона) и неконцентрирани мляко и сметана (малко на 4 хил. тона). В стойностно изражение отново най-продавани зад граница са сирена и извари (190.2 млн. лв.), както и кисели млека (близо 15.5 млн. лв.), но на трета позиция се подреждат концентрирани мляко и сметана (14.8 млн. лв.), които са по-скъпи от неконцентрираните. Топ 3 Първите три компании в класацията за сектора са с над 165.6 млн. лв. годишни приходи от продажби на продукция за 2014. И трите фирми са с чуждестранно участие и държат общо почти 19.7% от пазара в стойност. Лидерът в класацията - "Обединена млечна компания" АД (ОМК), от 2007 г. е част от гръцката група "Вивартия" и произвежда под марките "Верея", "Фибела", "Ханско" и др. Фирмата отчита увеличение на продажбите и излиза на печалба през 2014 г. Резултатите се дължат основно на ръст в продадените количества, на стабилизирани взаимоотношения с фермерите, както и на увеличения брой търговски обекти, покрити със собствена дистрибуция. ОМК е с 8.2% пазарен дял в стойност. В топ 3 е още една компания с гръцки собственик - "Тирбул" ЕАД, Сливен (2-ро място според продажбите на произведена в България продукция). Дружеството е част от групата Tyras S.A., която притежава пет завода - в Гърция, България и Румъния. Сливенското предприятие произвежда основно твърди сирена, кашкавали и извара с марката Olympus. Компанията вече започна строеж на нова производствена база, предвидената инвестиция за 2015 г. е 7.12 млн. евро. Сумата е част от 2-годишния инвестиционен план на компанията в размер на 15 млн. евро. След реализирането на проекта фирмата ще разшири значително палитрата от произвеждани млечни продукти, като голяма част от тях ще са предназначени за местния пазар. По данни на дружеството през 2014 г. то е преработило общо 36 хил. тона мляко, а капацитетът на производството му е 200 тона на ден. Пазарният дял на компанията за 2014 г. е 6.2% в стойност. През 2013 г. американската компания Schreiber Foods придоби самостоятелен контрол върху "Данон Сердика" и учреди "Шрайбер фуудс България" ЕООД (3-та позиция). Сделката бе част от по-голямо придобиване, което засяга производствени мощности на Danone в Чехия и Португалия и което цели оптимизиране на производствения капацитет и разходите на групата на съответните пазари. В България обект на придобиване бе производствената част на "Данон Сердика" в София, след което "Шрайбер фуудс България" започна да произвежда за "Данон" с марките на Danone. След сделката "Данон Сердика" се ориентира само към търговска дейност, поради което компанията не попада в топ 25 на производителите за сектора. Пазарният дял на "Шрайбер фуудс България" е почти 5.3% в стойност. Между 25 и 42 млн. лева оборот Пет фирми в топ 25 за сектора са с приходи от продажби между 25 млн. и 42 млн. лева - "Меггле България" ЕООД, "Димитър Маджаров-2" ЕООД, "Кодап" ЕООД, "Мандра Рилци" ЕООД, и държат общо почти 16.3% от пазара в стойност за 2014 г. "Меггле България" (4-то място) е част от холдинговата група Мeggle AG със седалище Васербург, Бавария, и е в страната от началото на 2009 г. Компанията произвежда сирене, кашкавал, пастьоризирани пресни и кисели млека, заквасени сметани и айрян. На пета позиция в топ 25 е "Димитър Маджаров-2" – Пловдив, предприятие с изцяло български капитал, което носи името на собственика си. Под същото име се продават и продуктите на дружеството – сирене, кашкавал, извара, масло. Тази година компанията навлезе в нов сегмент и започна производството на кисели млека от краве, овче, козе и биволско мляко. Това лято стана ясно, че млекопреработвателното предприятие "Кодап" (6-то място) се продава на търг от Уникредит Булбанк заради неплатени дългове. "Кодап" е производител на млечни продукти с марката My Day и е еднолична собственост на италианската компания Co.Da.P., която е известна с марките си Codap, Hulala, Gran Cucina. Седмата фирма в класацията - "Мандра Рилци" - Добрич, продава сирене и кашкавал с марките "Сердика", "Роса", "Дъга". Представител за външните пазари на дружеството е холдингът "Белла България". 15 фирми с оборот между 10 и 20 млн. лева С продажби на стойност между 10 и 20 млн. лева през 2014 г. са 15 млекопреработващи компании в страната, които държат общо почти 26% от пазара в стойност. Всички те са с български собственици, включително и "Ем Джей Дериз" ЕООД – Карлово, което е притежание на българския гражданин от ливански произход Морис Халил Джабра. В тази най-масова като финансови резултати група са производители на познати и наложени на пазара марки, сред които са: "Чех", "Елена", "Боженци", "Бор Чвор", "Маклер", "Родопско чудо", "Домлян", "Жоси", "Манчо и Румка", "Пършевица", "Маестро", "Лактос", "Равногор", "Филипополис", "Млечен рай". С приходи под 10 млн. лева от продажба на продукция през 2014 г. са три дружества - "ЕС Мизия" ООД - Търговище (марки Abella и "Мизия милк"), "Хранинвест" ЕООД – Варна, и "Интер ЕС " ЕООД - с. Ситово, Силистра (айрян "Добруджанско Ситово").
Източник: Други (23.12.2015)

Отново три мултинационални компании оглавяват класацията "Регал 500+" През 2015 г. компаниите в топ 25 на производителите на бързооборотни стоки отчитат продажби за 2.573 млрд. лв. общо. Резултатът е почти аналогичен с този за 2014, когато 25-те най-големи фирми в проучването "Регал 500+" са отбелязали общо продажби за 2.6 млрд. лв. Топ 3 На първо място в класацията както и през 2014 г. е "Монделийз България продакшън", производител на кафе, шоколад, бисквити и какао. През 2015 г. "Монделийз" обособи производството си на кафе в България в отделно дружество - "Якобс Дау Егбертс" ЕООД, което е на седма позиция в класацията. През миналата година голяма част от производството на кафе обаче все още се е отчитало през "Монделийз България продакшън" наред с шоколадовите изделия. Той като и двете дружества обявяват само произведените количества продукция, получените стойности са получени като тонажът в отделните категории е остойностен по средната цена на другите производители в тях за 2015 г. През 2014 г. преизчислението беше на база последните обявени цени - тези от 2013 г. Втора е "Кока Кола Хеленик ботълинг къмпани България" с приходи за над 273.2 млн. лв. през 2015 г. Дружеството отчита ръст на производството от 13.1% в сравнение с 2014. През 2015 "Кока Кола Хеленик" инвестира 10 милиона лева в завода си за минерални води в Банкя, а тази година - 5 милиона лева в нова линия в производствения си център в Костинброд. Последната инвестиция е предназначена за новаторската стъклена бутилка "Кока-Кола" от 750 мл, създадена от българския екип за българския пазар. Другата световна корпорация в бизнеса с шоколадови и захарни изделия - "Нестле България", заема трета позиция с продажби за над 169 млн. лв. Около 70% от продукцията на завода в София са предназначени за износ - през 2015 г. задграничните продажби на дружеството са за над 112.4 млн. лв. Известно е, че софийската фабрика е избрана за компетентен център за производството на шоколад в Европа и през 2007 г. стана един от трите най-големи центъра за производство на Kit-Kat на континента. Бири Изминалата година беше добра за бирените компании в страната. Съюзът на пивоварите отчете, че членовете му са реализирали общо 5 050 100 хектолитра пиво, което е почти 4% повече от продажбите през 2014 г. Продажби от над 157.6 млн. лв. и скок от 16.6% отреждат на "Загорка" АД четвърто място в класацията. 2015 е най-добрата година за компанията след приватизацията й от 1994 г. насам, обявиха от дружеството. В основата на успеха според мениджърите на фирмата са новата "Загорка Ретро" и износът на сайдер за съседните държави (пивоварната в Стара Загора е регионален център на Heineken за бутилиране и износ на сайдер под марката Strongbow за Балканите). Ниската база за сравнение осигурява на фирмата ръст от над 9660% в износа. Другият голям производител на бира - "Каменица" АД (6-а позиция), отчита продажби за над 154.5 млн. лв. През 2015 компанията затвори пивоварната си в Пловдив заради местоположението й (в жилищен квартал близо до централната част на града) и премести производството си в завода в Хасково. По данни на дружеството в пивоварната в Хасково са инвестирани почти 30 млн. евро за периода 2014-2015 г. Третата мултинационална пивоварна в страната - "Карлсберг България", е на 13-о място с продажби за над 90 млн. лв. и ръст от 13.5%. През 2015 г. компанията е инвестирала близо 7 млн. лв., като близо 5 млн. лв. са за изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. Олио С продажби за над 155 млн. лв. най-големият производител на олио в България - "Олива" - Кнежа, се нарежда на 5-а позиция в класацията. Над 90% от произведеното са продадени зад граница, сочат данните в таблицата. Фирмата има два маслодобивни завода – в Кнежа и в Полски Тръмбеш, с които преработва около 30% от маслодайните семена в България. Силна година – с ръст от близо 28%, отбелязва и "Бисер олива" (17). Продажбите на дружеството през 2015 надхвърлят 61.4 млн. лв. Близо 60% от продукцията са за експорт, предимно в ЕС, а по данни на компанията през 2015 г. има и 106% ръст на продадените на българския пазар количества. Приходите на другата маслопреработваща компания, която влиза в топ 25 - "Клас олио" (18), се увеличават до 58.7 млн. лв. през 2015. Производствената база се намира в с. Карапелит край Добрич и по данни на дружеството има дневен капацитет 200 хиляди литра олио. Компанията обаче има сериозен спад от 73.3% в експорта. Месо и колбаси "Пилко" (8) - част от "Амета холдинг" (марката "Лудогорско пиле"), отчита продажби за над 145 млн. лв. през 2015. Приходите на другия голям производител на пилешко - "Градус-1" (20) – бележат лек спад от 1.6% и надхвърлят 57.5 млн. лв. Според пазарни проучвания всяка от двете компании държи между 30% и 40% от пазара. "Месокомбинат – Ловеч" (11) – част от "Бони холдинг", отбелязва лек спад от 1.69% (до 128.8 млн. лв.). Причина за по-ниските приходи през 2015 е понижението на цените на свинското месо, което достигна едно от най-ниските си нива през последните пет години, както и преструктурирането на начина на фактуриране към част от големите търговските вериги, коментираха от компанията. Холдингът притежава месокомбинатите в Ловеч и Карлово и е най-големият производител на прасета в страната. Вече започна проектирането на нова индустриална кланица в Ловеч. Планираната инвестицията е за над 10 млн. евро и ще осигури 100 нови работни места. Продажби от над 95.8 млн. лв. отреждат на "Фермата" АД (част от холдинга "Белла България") 12-о място в таблицата. От "Белла" съобщиха, че започват процес на консолидиране на предприятията си, който ще доведе до намаляване броя на юридическите лица и до опростяване на производствената, търговската и развойната структура на холдинга. Спад на продажбите от 11.6% отчита другият месопреработвател в класацията - КЕН - Стара Загора (24). Понижението е резултат от по-ниската средна цена на дребно на продуктите, което обаче е добре за крайните клиенти, твърдят от компанията. Сладкиши и хляб Освен "Монделийз" и "Нестле" в класацията влизат още няколко компании от сектора на сладките изделия. Лидерът в продажбата на кроасани "Чипита България" (9) отчита 11.4% ръст и приходи над 141.4 млн. лв. Възходящ тренд показват и данните за производителя на вафли и бисквити "Престиж-96" (16). Фирмата изпраща 2015 с продажби за над 62.3 млн. лв. и ръст от 9.6%. "Захарни изделия Варна" (21) също отбелязва двуцифрен ръст на приходите, които достигат близо 57.3 млн. лв. Приходите от продажби на производителя на брашно "Гудмилс България" (15) надхвърлят 63.4 млн. лв. Компанията, известна доскоро с името "София мел", планира да инвестира до 2018 г. над 5.5 млн. лв. в производствената си база в София. Препарати, ароматизатори, козметика Производителят на хартиени изделия, перилни и почистващи препарати, козметика и храни "Фикосота" (10) намалява приходите от продажбите си с 4.1% през 2015 до 136.1 млн. лв. От тях 68 млн. лв. са зад граница, като намалението тук е 11.39%. Спад от 16.2% на продажбите отчита и "Дзобеле България" (19). Компанията произвежда ароматизатори и работи само за износ. Производителят на козметика "Рубелла Бюти" (25) обаче почти удвоява приходите си през 2015, които достигат до близо 48.4 млн. лв. Компанията постига ръст от 94.2%, който е най-високият за топ 25 на фирмите, класирани по продажби на бързооборотни стоки за 2015 г. Напитки В таблицата влизат две компании, произвеждащи вино и високоалкохолни напитки. "Винпром Пещера" (14) e с 15% ръст на продажбите, които надхвърлят 81.8 млн. лв. Приходите от продажби на "СИС индустрийс" (22) обаче спадат с 2.14% до 53.1 млн. лв. От категорията на безалкохолните напитки в класацията влиза само "Девин" АД (23). Компанията отбелязва ръст от 16.7% и приходи, надхвърлящи 51.8 млн. лв. Ниската база за сравнение позволява на дружеството да отчете ръст от близо 268% в експорта. Тази година от класацията липсват компании от млекопреработващия бранш. В миналогодишната класация секторът бе представен от ОМК и "Тирбул".
Източник: Други (02.11.2016)

Приходите на топ 30 преработватели на агропродукти растат с 16% "Олива", "Амилум" и "Папас олио" държат близо 40% от общия оборот от над 3.8 млрд. лв. Преработвателите на зърнени и маслодайни култури, мляко и месо, плодове и зеленчуци отчитат възходящи продажби през изминалата година. Общите приходи на 30-те най-големи дружества надхвърлят 3.828 млрд. лв., а година по-рано са били над 3.305 млрд. лв., което представлява увеличение от близо 16%. Над една трета от общите приходи в топ 30 се дължат на три компании - "Олива", "Амилум" и "Папас олио", които държат 39.5% от пазара в стойност. Двуцифрен скок на продажбите отчитат 11 дружества, като той е най-голям при "Олива" (31.76%), "Мултимес груп" (28.79%) и "Брезово" (26.88%). Други 11 отбелязват по-ниски обороти през 2018 г. в сравнение с предходната година. Най-символичен е спадът на продажбите при "Марица олио" (0.23%), КЕН (1.46%) и "Топаз мел" (3.38%). Само три фирми са работили на загуба през 2018 г. ("Шрайбер фуудс България", "Роса" и "Тирбул"), но други 10 отчитат по-нисък финансов резултат. Седемнадесет от компаниите в класацията са средни (с до 250 заети), а останалите са големи. Най-много са заетите в "Пилко" (913), "Палиррия България" (787) и "Месокомбинат – Ловеч" (699). Маслодобивни продукти Приходите на лидера в класацията "Олива" надхвърлят 560.5 млн. лв. през 2018 г., което е ръст от близо 32% спрямо предходната година. Печалбата на компанията е нараснала повече от три пъти и надхвърля 16.9 млн. лв. През миналата година компанията, която произвежда сурови и рафинирани масла и търгува със слънчоглед, рапица, шрот, белени слънчогледови семки, продължи изграждането на новата си мощност край с. Разделна до пристанище Варна-запад. Инвестицията в третия фирмен маслодобивен завод е 40 млн. евро. Очаква се новата фабрика заедно със сега съществуващите в Кнежа и Полски Тръмбеш да удвоят обемите, които "Олива" може да преработва, до 700 хил. тона семена годишно. В класацията влизат още шест компании, преработващи маслодайни култури. "Папас олио" (3-то място), основана през 1994 г., има рафинерии в Ямбол и Балчик, както и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина. Фирмата има участия в четири дъщерни дружества: "Зърнени храни-99", "Папас мел" ЕАД (производство на брашна), "Папас трейдинг", "Грантурко" - Одрин, Турция (търговия със и съхранение на зърнени и маслодайни култури). "Роса" - Попово (8), която също произвежда растителни масла, кюспе, слънчогледово брашно, брикети от слънчогледова люспа и др., отчита лек спад на приходите от 4.2% и загуба през 2018. "Клас олио" - с. Карапелит (13), обаче е с двуцифрен ръст на приходите от продажби. През май т.г. фирмата откри нов високотехнологичен комплекс за екстракция на масло. Инвестицията е за 3 млн. лв., ще осигури близо 200 работни места и ще увеличи капацитета на производство до 300 тона преработена продукция за денонощие. Основаната през 2003 г. маслобойна "Марица олио" - Пазарджик (16), запазва приходите си от предходната година. "Бисер олива" (22) - част от старозагорската група "Градус", отчита по-ниски приходи и печалба през 2018 г. С едноцифрен спад на продажбите е фабриката за преработка на слънчоглед на"НИК-СОТ груп" - Аксаково (29), която съчетава три производствени цикъла, използващи модерни безотпадни технологии. Вторият в топ 30 - "Амилум България" от Разград, отчита лек спад и на приходите, и на печалбата през последната година. Компанията, която е собственост на американската Archer Daniels Midland (ADM), обяви, че тази година ще разшири завода си с инвестиция за 243 млн. лв., което ще доведе до откриване на 54 работни места. Проектът включва увеличаване на капацитета за преработка на царевица до около 900 хил. тона годишно и разширяване на линията за производство на подсладители, както и доизграждане на инсталация за етилов алкохол през 2020 г. Инвестицията, която е най-голямата за американската група в заводите й в света, ще позволи на българското предприятие да преработва част от отпадните си продукти. Месо и колбаси Производителят на птиче месо "Пилко" – Разград (4), отчита ръст на приходите и печалбата. Фирмата е част от "Амета холдинг" - притежание на един от най-големите производители на пилешко в Европа - германската PHW. Българската група обединява птицефермите с кланица "Пилко" и "Лудогорско пиле" в Разград, фуражния завод "Росица" - Павликени, "Свиневъдство Аспарухово" край Плевен, "Ферма Енево" – Шумен. През последните четири години холдингът инвестира 28 милиона лева, излезе на нови пазари като Италия и Албания, доставя и до по-далечни дестинации като Рим и Неапол. Производителят на колбаси, тестени изделия и маргарин "Белла България" (5) отчита над 10% скок на продажбите и лек спад на печалбата. През май т.г. компанията купи унгарската хранителна компания Marathon Foods. Сделката е за 12 млн. лв. и с нея българската фирма дава заявка за активно присъствие на пазарите в Западна Европа, тъй като унгарското дружество продава своите бързо замразени храни в 14 европейски държави, включително Русия, и е доставчик на международни вериги за търговия на дребно и за бързо хранене, сред които McDonald’s, BurgerKing, Aldi, FamilyFrost, O’Cool, Tesco, Iceland, Spar, Auchan, Metro. "Месокомбинат Ловеч" (7-а позиция) и "Месокомбинат Русе" (11) са част от "Бони холдинг", в който влизат и месокомбинатът в Карлово плюс няколко свинекомплекса и който е затворил цикъла на производство - от фуражите, през генетиката и отглеждането на прасета до месопреработката и производството на колбаси. Холдинговата група "Градус" на братята Лука и Иван Ангелови, която включва 6 дъщерни дружества, участва в класацията и с фирмите си "Градус - 1" (10) и "Градус - 3" (19). През лятото на миналата година компанията успя да направи най-голямото първично публично предлагане (IPO) за последните 10 години и второто в историята на местния пазар листване по привличане на средства в размер на 81 млн. лв. Холдингът инвестира в разширяване капацитета на фермите за родителски стада с цел увеличаване на произвежданите разплодни яйца, завърши центъра за родителски стада в Русе и изгради нов център за бройлери в Стара Загора, както и нов център за подрастващи родители в Русе. Компанията е купила нови машини и стопански инвентар за месопреработка, а през август 2018 г. представи нов продукт - бавно растящото пиле Le Poulet, както и нови продукти под основния бранд "Градус" и под фирмената марка за колбаси "Аз ям". "Мултимес груп" – Лясковец (18), е учредена през 2000 г., но като месопреработвателно предприятие започва дейност през септември 2013 г. в нова и модерна фабрика, която отговаря на всички европейски стандарти и норми. Компанията, която отчита близо 29% ръст на приходите през миналата година, предлага всички видове разфасовки на свинско, говеждо и телешко месо за нуждите на месопреработвателната промишленост. Други компании от сектора, които влизат в топ 30, са КЕН (24) и "Димитър Маджаров-2" (25). КЕН – Стара Загора, отчита символичен спад на продажбите от 1.46% през миналата година и сериозен скок на печалбата. Месопреработвателната фирма, която произвежда малотрайни и трайни варено-пушени колбаси, е една от първите частни фирми в бранша, създадена през 1991 г. Семейната компания "Димитър Маджаров" - Пловдив, предлага над 50 вида месни продукти и над 20 вида млечни продукти в две предприятия. Част от продукцията, основно различните видове бяло саламурено сирене, е предназначена за износ. "Брезово" (28) произвежда патешки дроб и месо, както и продукти от тях. Дружеството отчита много високи ръстове и на продажбите, и на печалбата през 2018 г. и е сред най-големите износители на foie gras. Млечни продукти, хлебни изделия "Милки груп био" - Хасково (6), е производител на мляко и млечни продукти с марката "Саяна", "Милки", "На хорото", а освен това търгува на едро със суровини за хранителната индустрия - сухо мляко, растителни и кувертюрни масла, какаови продукти и др. През септември миналата година дружеството е спечелило проект по Програмата за развитие на селските райони за модернизиране и реновиране на производствената база. Общата сума на инвестицията е 1.86 млн. лв., от които 928.7 хил. лв. са безвъзмездна финансова помощ. Обединена млечна компания (ОМК) е на 9-о място в класацията. Фирмата, която е собственост на базираната в Гърция "Делта фуудс", инвестира 4 млн. лв. през 2018 г. Част от средствата са свързани с производството на нов бранд прясно мляко - "Верея Чудно", който беше пуснат на пазара през януари т. г. Според данните на агенция Nielsen за 2018 г. ОМК заема лидерска позиция на пазара на прясно мляко в България с 37% дял в обем и 39.1% в стойност. Марката "Верея" е водеща при пресните млека с 33.3% дял в количество и 33.8% в стойност. ОМК заема водеща позиция и на пазара на кисело мляко с 12.7% дял в обем и 13.2% в стойност. Брандът "Верея" при киселото мляко държи 12.1% пазарен дял в обем и 12.7% в стойност. Друг производител на млечни продукти в касацията - "Тирбул" (15), собственост на гръцката група Tyras, отчита лек ръст на приходите от продажби и за поредна година загуба, която обаче намалява значително в сравнение с 2017 г. Компанията, която продава с марката Olympus, инвестира освен в традиционния производствен асортимент все повече в развитието на нишови продукти - биопредложения, от козе мляко, свежи немлечни напитки за вегани, 100% натурални сокове. В топ 30 са и "Данон Сердика" (17) с двуцифрен ръст на приходите и с положителен финансов резултат, както и "Шрайбер фуудс България" (30), която произвежда продуктите на Danon. Danone е лидер на българския пазар в стойност при свежите млечнокисели продукти. Компанията е с фокус върху марките и продуктите с добавена стойност: Activia, Danonino, ДЗП, млечни десерти. От тази година дружеството добави към портфолиото си в България и продукти под бранда Alpro, които са на растителна основа - соеви и ядкови напитки, кафета на основата на бадемова или соева напитка, както и продукти за готвене. Софийската фирма "Кремио" (21) - производител на млечни продукти с марката My Day и на растителни сметани, отчита над 55 млн. лв. приходи през 2018, което е над 11% ръст спрямо предходната година. Нетната печалба на дружеството също отбелязва двуцифрен скок. Положителните финансови резултати са следствие от направената в края на 2017 г. инвестиция за над 1.5 млн. лв. в нова УХТ инсталация. През 2018 към нея са добавени миксираща станция и допълнителна хладилна инсталация на обща стойност 500 хил. лв. Резултатът е продължаващо успешно развитие в категориите "сметани за сладкарството и готварството на растителна основа" и създаването на нови продукти за готвене на основата на българско слънчогледово олио с 0% трансмазнини. В инвестиционната програма на дружеството за тази година е включена автоматизация на производството и подмяна на съществуващо оборудване за около 1.5 млн. лв., което ще доведе до по-висока производителност. Ако темповете на развитие се задържат през тази и следващата година, ръководството на "Кремио" предвижда строеж на нова фабрика за 10 млн. лв. през 2021 г. Брашно, хляб, консерви В класацията традиционно влиза производителят на брашна с марката "София мел" - фирма "Гудмилс България" (12-о място) - собственост на австрийската GoodMills Group. През 2018 г. дружеството е преработило 156 хил. тона пшеница при 148 хил. т за 2017 г., а продажбите на брашна са в размер на 122 хил. тона при 117 хил. тона през 2017 г. Компанията запазва около 25% дял на експортните пазари (Турция, Гърция, Румъния) в приходите и е безспорен лидер в категорията брашно с 58% пазарен дял в стойност по данни на на AC Nielsen към декември 2018. След старта през 2017 г. на серията "Биобрашна" за крайни потребители дружеството отчита и 100% ръст в категорията "Био". Мелничният комплекс "Топаз мел" (14), който е в една група с производителя на алкохол "СИС индъстрийс" (собственост на арестувания през миналата година за данъчни измами Миню Стайков), приключва 2018 г. с лек спад на приходите и печалбата. Производителите на хляб "Симид София" (20), Кооперация "Симид 1000" (26) и "Симид агро" (27) обаче отчитат възходящи резултати през миналата година. Консервното предприятие "Палиррия България" - Нова Загора (25) - собственост на гръцката "Палиррия Сулиотис", отчита над 10% ръст на приходите. Фирмата е най-голямата в сферата на хранително-вкусовата промишленост в областта и изнася над 95% от продукцията си зад граница.
Източник: Капитал (08.10.2019)

Фирмите "Хеленик Дейрис" и "Делта Фууд" съобщиха, че е финализирано и подписано споразумение за продажбата на 100% от акциите на "Обединена млечна компания" (ОМК) АД, дъщерно дружество на Делта Фууд в България, на ТИРБУЛ ЕАД – дружество, принадлежащо към групата на Хеленик Дейрис. ОМК АД е със седалище в гр. Пловдив и е водещо в млекопреработвателната индустрия в България, със значителен дял на продажбите в категориите прясно и кисело мляко. Оборотът на компанията за 2021 г. е 102 млн. лв., печалбата EBITDA e 10 млн. лв., а печалбата преди данъци – 3,22 млн. лв. Служителите на ОМК наброяват 500 в цялата страна. Сделката следва да се финализира процедура по издаване на необходимите одобрения и разрешения от Комисията за защита на конкуренцията на Република България.
Източник: Стандарт (02.09.2022)

„Обединена Млечна Компания“ с нов гръцки собственик „Тирбул“ ЕАД - Сливен обяви намерението си да осъществи концентрация чрез придобиване на контрола върху 100% от акциите на "Обединена млечна компания" АД - Пловдив, дъщерно дружество на „Делта Фууд“ в България. „Тирбул“ е фирма, специализирана в покупка и преработка на мляко в предприятието си в Сливен, производство, продажба и разпространение на млечни продукти с марката Olympus - сирене, кашкавал, извара, прясно и кисело мляко от краве мляко, закупено от български фермери. "Тирбул" е част от „Тирас" - група от компании, собственост на гръцка фамилия трето поколение производители на млечни продукти. Фирмата е представена в 34 държави по света, сред които САЩ, Великобритания, Германия и Италия. Компанията е семейна, собственици са братята Михалис и Димитриос Сарандис. Освен българското предприятие тя разполага с още три млекопреработвателни предприятия в Гърция и Румъния. Едноличен собственик на капитала на "Тирбул", който е в размер на 22 947 540 лева, е "ХЕЛЕНИК ДЕАРИС" С.А от град Трикала, Гърция. Фирма "Тирбул" е основана през Май 2008 година. Офисът й е в Сливен. „Обединена Млечна Компания“ ЕАД е една от водещите фирми у нас в млекопреработвателната индустрия в България. Тя е специализирана в покупка и преработка на мляко, както и производство, продажба и разпространение на млечни продукти с търговските марки “Верея”, “Верея Чудно” и "Фибела Wave". Оборотът на компанията за миналата година е в размер на 102 млн. лева. Тя има 500 служители в цялата страна. Едноличен собственик на капитала й е „Делта Фуудс Сингъл Мембър“ С.А. Предстои Комисията по защита на конкуренцията да се произнесе по допустимостта на сделката.
Източник: Банкеръ (11.11.2022)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши сливането между две млекопреработващи предприятия с гръцки собственици. Сливенската "Тирбул" получи одобрение да купи пловдивската "Обединена млечна компания" (ОМК). Концентрацията е разрешена, макар и регулаторът да намира, че в някои сегменти сделката може да окаже въздействие върху конкуренцията. Сделката създава местен гигант с годишен оборот близо 200 млн. лв. През септември м.г. се разбра, че "Тирбул", която е втората по големина млекопреработвателна компания в България, планира да придобие 100% от ОМК, която е лидерът на българския пазар. Собственици на двете компании са съответно Hellenic Dairies и Delta Food. Стойността на сделката не се съобщава, но според "Капитал" е най-малко 80 млн. лв. Купувачът Hellenic Dairies разпространява продукти предимно под собствената марка Olympus ("Олимпус"). ОМК произвежда и продава само в България мляко и млечни продукти с марките "Верея", "Верея Чудно" и "Фибела".
Източник: Дневник (24.01.2023)

Ливанецът с българско гражданство Джозеф Джабра купува бившата "Сердика" - София В ход е ново сливане на българския млечен пазар на два производителя с общи продажби 100 млн. лв. Серийният предприемач в бранша, ливанецът с български паспорт Джозеф Маурис Джабра, ще купи българското поделение на американската Schreiber Foods - "Шрайбер фуудс България". Продаваното дружество е всъщност бившата "Сердика" - София, която бе приватизирана от "Данон" и преди десетилетие производственият актив беше купен от американската група. Сделката става видима през исканото разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Покупката се подготвя от шест месеца, уточни Джозеф Джабра, който вече притежава една млекопреработваща фирма - "Ем Джей Дериз", в Карлово. И ако регулаторът действа в сроковете си, новият собственик ще е факт в средата на годината. Новата сделка ще създаде втората по големина млечна група в страната след току-що формирания лидер "Тирбул" - ОМК. Но няма да размести пазарните дялове на вътрешния пазар, тъй като 90% от продукцията на карловската "Ем Джей Дериз" се изнася зад граница, а "Шрайбер фуудс България" няма свой фирмен бранд, защото произвежда само за собствени марки (private labels) на вериги и други млекопреработватели. Освен това софийският завод произвежда основно кисело и прясно мляко, а карловският - сирена. Формално с най-високи приходи в българския млечен сектор е "Милки груп био" с над 230 млн. лв., но голямата част от тях не идват от собствено производство, а от внос и търговия със суровини за хранителната индустрия.
Източник: Капитал (29.05.2023)

244 са регистрираните у нас мандри, само две от топ 10 са работили на загуба през 2022 г. 840 млн. лв. от продажби на мляко и млечни продукти, са получили само първите 10 по приходи компании в този отрасъл за 2021 г. Най-големи приходи от продажба на млечни продукти има “Милки Груп био” ЕАД. Тя произвежда млечните продукти с марка “Саяна” и “На хорото” и е на пазара от 2013 г. Тогава обаче фирмата се е казвала само “Милки Груп” и е била последователно ООД и ЕООД. Сегашното акционерно дружество е еднолична собственост на Поля Пеева. Приходите от продажби през 2021 г. на компанията са 230,111 млн. лв. “Обединена млечна компания” (ОМК) произвежда млечните продукти с марка “Верея” и “Фибела”. Тя съществува от над 20 години, като първоначално представляваше 7 мандри, контролирани от приватизационен фонд “Доверие”. Но впоследствие след много преобразувания бе придобита от гръцката Delta Foods. Според финансовите и? данни за 2021 г. тя има приходи от продажби на стойност 104,354 млн. лв. На следващата година обаче Delta Foods обявиха, че я продават на сливенската фирма “Тирбул”, която от своя страна е собственост на гръцката Hellenic Dairies. У нас “Тирбул” произвежда млечните продукти и други хранителни стоки с марката “Олимпус”. Самата “Тирбул” отчита през 2021 г. 91,192 млн. лв. приходи от продажби, но е една от двете компании в топ 10, които отчитат и загуба от дейността за същата година – 490 хил. лв. Във всеки случай след сделката по придобиването на ОМК вероятно това е най-голямата в момента млечна фирма у нас. Следващата фирма в класацията по приходи е “Кремио”, която произвежда млечните продукти с марката My day. Тя бе основана от немската Meggle, но от 2015 г. е собственост на дългогодишния и? мениджър Георги Гановски. Компанията произвежда изключително само млечни продукти и приходите и? от продажби през 2021 г. достигат 84,931 млн. лв. Голяма част от тях идват от износ, тъй като продава 60% от продукцията си в 40 държави, без да се брои България. С 51,741 млн. лв. приходи от продажби “Димитър Маджаров 2” ЕООД заема пето място в списъка. Тя е собственост на семейството на Димитър и Юлия Маджарови от Пловдив, като млекопреработвателното предприятие е в Стамболийски. Дневният му капацитет е да преработва по 80 тона суровина, като продуктите се продават практически навсякъде – търговски вериги, малки магазини. Има и отделно производство на млечни биопродукти. След като през 2014 г. френската “Данон” продаде активите си в България на американската “Шрайбер фуудс България” ЕООД, продуктите с тази марка вече се произвеждат от нея. Нейните приходи от продажби през 2021 г. са нараснали с почти 10 млн. за една година, като достигат 51,266 млн. лв., но има 3 млн. лв. загуби от дейността. Според отчета на компанията те се дължат на това, че през тази година е имало силен натиск върху цените, а в същото време оперативните и? разходи са нараснали. Само с около 3 млн. лв. по-ниски приходи от производителя на “Данон” е “Маклер Комерс” ЕООД. Фирмата е по-известна с едноименните сирена, кашкавали и кисело мляко, но произвежда и доста имитиращи продукти. Основана е през 1993 г. от Иван Йорданов първоначално за търговия с млечни продукти, но през 2001 г. купува мандрата в село Брестовене, Разградско. Следващата по приходи млечна компания е добричката “Недко Недков – Овчарово” ЕООД. Тя също е основана през 1993 г. от агронома Недко Недков, който първоначално обработва под аренда земя в село Овчарово. Първо отглежда зърно, после създава млечни стада, а мандрата е построена по-късно. Фирмата има и инсталация за производство на биогаз. Най-известният и? млечен продукт е марката “Добротица”. “Ем Джей Дериз” ЕООД е с годишни приходи от 40,322 млн. лв. за 2021 г., което я поставя на девето място. Тя притежава карловската мандра “Топалица” и допреди пандемията произвеждаше млечни продукти с марка “Карловско”. През 2020 г. обаче смени бранда с нов – “TOY Мое, твое, наше”, под който се продават сирена, кашкавали и кисело мляко предимно в “Лидл” и “Фантастико”. Фирмата е собственост на ливанеца Джозеф Джабра, който беше известен преди години като производителя на кафе “Нова Бразилия”, продадено по-късно на “Крафт” (сега “Монделийз”). Производителят на марките “Чех” и “Болярче” – фирмата “Чех – Йосиф Новосад” ООД, има годишни приходи през 2021 г. в размер на 39,768 млн. лв., което я поставя на десето място в класацията. Част от тези приходи обаче идват и от производството на месни продукти. Фирмата е основана от чеха Йосиф Новосад, но вече се притежава от третото поколение на фамилията, който носи същото име. Млечните продукти на компанията се правят в дряновското село Соколово, като се преработват 22 тона мляко на ден предимно от собствена кравеферма.
Източник: 24 часа (25.07.2023)

Сливането на ОМК и "Тирбул" ще приключи на 1 юли През януари 2022 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши мегасливането между две млекопреработващи предприятия с гръцки собственици: сливенската "Тирбул" получи одобрение да купи пловдивската "Обединена млечна компания" (ОМК). Концентрацията бе разрешена, макар и регулаторът да намира, че в някои сегменти сделката може да окаже въздействие върху конкуренцията. Обединението създава местен гигант с годишен оборот близо 200 млн. лв., т.е. лидер в млечния сектор. Сделката беше обявена през септември 2022, когато стана ясно, че гръцкият производител на млечни продукти Delta Foods се е съгласил да продаде 100% от акциите в българското си дъщерно дружество "Обединена млечна компания" (ОМК) на "Тирбул" - дъщерно дружество на също гръцката HellenicDairies. Цената не е обявена, но като се има предвид EBITDA на ОМК от 10 млн. лв. за 2021 г., тя е най-малко 80 млн. лв. Купувачът - Hellenic Dairies, има фабрики за производство на млечни продукти в Гърция, Румъния и България - в Сливен. Продуктите се продават предимно под собствената марка Olympus ("Олимпус") и се разпространяват чрез мрежа от дъщерни дружества и независими дистрибутори в 47 държави. В България продуктите под марката Olympus се предлагат от 2007 г. Придобиваното предприятие - ОМК - премина през серия от инвестиции и дълъг списък от собственици - от приватизационен фонд "Доверие", през гръцката Vivartia и Marfin Investment Group (MIG) до фонда за дялови инвестиции CVC Capital Partners в сделка, оценяваща цялата Vivartia на 175 млн. евро. ОМК произвежда и продава само в България мляко и млечни продукти с марките "Верея", "Верея Чудно" и "Фибела". Очаква се сливането да приключи на 1 юли, като името на компанията ще е "Обединена млечна компания".
Източник: Капитал (19.02.2024)

Производството на Обединена млечна компания се изнесе в Сливен Познатото в миналото предприятие “Млечна промишленост”, преименувано на “Обединена млечна компания” /ОМК/, закрива производството си в гр. Пловдив и се премества в гр. Сливен. Персоналът от близо 200 работници и служители съкратен.Не е ясно какво ще се случва с огромната празна административна сграда, производствените цехове и прилежащата площ от няколко декара. “Обединена млечна компания” продължава своята дейност в гр. Сливен, където е разположена модерната млекопреработвателна фабрика на поредния гръцки собственик на ОМК - „Хеленик Деарис С.А“, гр. Трикала, на братята Михаил и Димитриос Сарандис. Именно дъщерното им дружество – „Тирбул“ ЕАД стана купувач на ОМК, след картбланш от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК. В договора за преобразуване на двете фирми е посочено, че „Тирбул“ променя фирменото си наименование на ОМК. Капиталът на едноличния акционер „Хеленик Деарис С.А“ е внушителен и непроменен при сделката – 97 269 080 лв. През 2022 г. предният гръцки собственик на ОМК - производителят на млечни продукти Delta Foods решава да продаде 100% от акциите в българското си дъщерно дружество на „Тирбул“, а цената на придобиването е 70 млн. евро. „Хеленик Деарис С.А“ има фабрики за производство на млечни продукти в Гърция, Румъния и България - в Сливен. Продуктите се продават под собствената марка Olympus, които у нас са на пазара от 2007 г. Чрез мрежа от дъщерни дружества се разпространяват в 47 държави. Очаква се във фабриката в Сливен да продължи производството на млечните продукти под марката „Верея“ и "Фибела", които до скоро излизаха от фабриката в Пловдив. Обединена млечна компания е създадена в края на 90-те след приватизацията на обекти от държавното дружество „Млекоснабдяване“, което функционира от края на 50-те години на ХХ век. През 2001 г. ОМК обединява четири от своите дъщерни дружества - бившите държавни мандри в Пловдив, Бургас, Стара Загора и Шумен, за да рационализира операциите. Компанията по-късно затваря другите три мандри, закупени от фонд "Доверие" срещу ваучери по време на масовата приватизация през 1996-97 г. През март 2003 г. гръцкият фонд за рисков капитал Global Finance придобива 48,5% от капитала на ОМК чрез увеличение на капитала от 5,1 млн. евро. Година по-късно ОМК придобива местния производител на мляко и млечни продукти "Виталакт Милк", който преди това оперира под името "Сердика", от гръцкия производител на сладолед Delta Ice Cream S.A. През 2005 г. ОМК закрива дейността по производство на мляко във "Виталакт". След още 2 г. гръцката компания Vivartia придобива пълен контрол върху ОМК за 18,7 милиона евро.
Източник: Марица (16.08.2024)

"Галакси инвестмънт" купи фабриката на ОМК в Пловдив за 16 млн. лева Покупката на млекопреработвателното предприятие ОМК от гръцката "Тирбул" и 16 млн. лева осигуриха на "Галакси инвестмънт груп" нов голям терен за строителство в Пловдив. Компанията, която е част от групата около "Винпром Пещера" (сега "ВП брандс интернешънъл"), е една от най-големите строително-инвестиционни групи в града. През дружеството си "Сити инвестмънт" тя е купила терена на бившата фабрика на "Обединена млечна компания" (ОМК) в Пловдив. Той е 35.8 дка, 14.3 от които застроени с 32 сгради - цехове, складове, работилници, административни постройки и пр. Фабриката стана вакантна, след като в резултат на сливането производството на ОМК в Пловдив бе закрито и преместено в новоизградения завод на "Тирбул" в Сливен. "Сити инвестмънт" вече притежава още 48 дка в съседство с новопридобития терен. Това осигурява над 80 дка на "Галакси инвестмънт груп" в район "Северен" на Пловдив по протежението на бул. "Дунав". Новият собственик на имота планира да построи там комплекс от многофункционални сгради. Земята е в непосредствена близост с Royal City, първия в града мултифункционален комплекс с жилища, офиси, търговски помещения и заведения, собственост на "Галакси инвестмънт груп". През юни 2022 г. ОМК е ипотекирала терените и прилежащите сгради в полза на "Галакси Ре 1"/"Сити инвестмънт". Млекопреработващото предприятие е ипотекарен длъжник, а дружеството - кредитор. Договорната ипотека е за 16.429 млн. лева - цена, близка до продажната от юни 2024 г., когато става окончателното прехвърляне на собствеността от ОМК на "Сити инвестмънт". Ипотеката обезпечава задължението на продавача ОМК в случай, че предварителният договор, бъде развален или прекратен по негова вина, да върне всички суми, получени от купувача към момента. От нея става ясно, че първата и втората вноска от цената са били по 2.8 млн. евро всяка (с ДДС) и има задатък в същия размер. Общият размер на обезпечените задължения е 8.4 млн. евро. Сделката е изповядана в края на юни 2024, малко преди окончателното финализиране на сливането, а ипотеката е заличена в началото на юли. Дружеството купувач е създадено още през 2004 г., под друго име - "Сий Груп" и с други съдружници. "Галакси инвестмънт груп" влизат година по-късно. До 2021 г. то не е осъществявало дейност. В средата на годината групата изкупува дела на съдружника и увеличава капитала с непарична вноска - два парцела с общо 15.1 дка в съседство до сегашния, оценени на 5.2 млн. лева. Името на дружеството е сменено на "Галакси Ре 1". През май 2023 г. на търг на общината то купува и терен от почти 33 дка на "Градски транспорт Пловдив" в съседство. Впоследствие капиталът отново е увеличен с парична вноска и финално в "Сити инвестмънт" (новото име на дружеството) 80% притежава "Галакси инвестмънт груп", а 20% компанията "Орбиас". "Орбиас" е собственост на Атанас Петров - единият от двамата собственици на "Винпром Пещера". През това дружество той притежава и 60% от "Галакси инвестмънт груп". Другите 40% в групата са собственост на Антон Щерев - вторият създател на "Винпром Пещера" през компанията му "Солатер". Пловдивската "Галакси инвестмънт груп" има над 20 години опит в сектора на недвижимите имоти и над 12 свързани дружества, само в две от които не притежава контролния пакет. "Галакси" развива и управлява различни проекти в сектора - хотелите "Хилтън" и "Интерконтинентал" в София, Barcelo Beach в Слънчев бряг, притежава някои от най-големите офис сгради в Пловдив - като Office park Plovdiv и Royal city, жилищни и ваканционни комплекси, сред които Royal Garden в Пловдив, търговски и индустриални площи. За 2022 г. активите му са оценени на 255.8 млн. лева, а печалбата след облагане е 42 млн. лева. Отделно двамата създатели на групата имат производство на алкохол, цигари, земеделски площи, соларни проекти.
Източник: Капитал (19.08.2024)

Опаковките на сливенската "Адамов груп" Сливенският производител на опаковки "Адамов груп". е започнала като малка търговска фирма преди близо 30 години, днес сред клиентите й са повече от половината производители на храни в България, а голяма част от продукцията се изнася в общо 19 страни - от Норвегия до Нигерия. За 10 години в завода са вложени 15 млн. лв., а вече има планове и за следващи проекти. В компанията "Адамов груп" собственици с по 50% са Янко и Стефан Янкови. Самата фабрика се намира в местността Къра в Сливен, където компанията разполага с модерна производствена база. Предприятието предлага широка гама опаковки от вакуумни, термосвиваеми, стреч и други фолиа, като работи с около 55% от производителите на хранителни продукти в България или с търговци, които ги обслужват. Отделно от това компанията доставя опаковки на около 27% от фирмите в Гърция - ключов производител на храни Сливенското предприятие изнася за общо 19 държави, сред които също Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Австрия, Нидерландия, Германия, Белгия, Норвегия и други. Сред големите й клиенти например е гръцката Hellenic Dairies, която след сливането на дъщерната й сливенска компания "Тирбул" с "Обединена млечна компания" вече притежава марките Olympus и "Верея" в България, а освен това има фабрики в Гърция, Кипър и Румъния, като всички те купуват опаковки от "Адамов груп". Сливенското предприятие купува гранулат от големи производители като BASF и Dupont, който екструдира до опаковки, които след това се конфекционират и правят на пликове по размер и желание на клиента. В момента в завода работят 29 души и има 71 машини. За 2023 г. дружеството отчита оборот 6.1 млн. лв. (7.7 млн. лв. за 2022 г.), а печалбата се увеличава почти двойно до 758 хил. лв. Очакваните приходи за миналата година са 8.4 млн. лв. Това означава, че компанията ще отбележи близо 38% ръст и най-силния резултат в историята си досега. От 2015 г. до края на 2025 г. инвестициите в завода ще достигнат 15 млн. лв. От 2025 до 2030 г. компанията ще инвестира 10 млн. лв. в печатна машина за да навлезе в нова сфера - печат на опаковките в 10 цвята.
Източник: Капитал (05.06.2025)

КЗК проверява концентрация на пазара на млечни продукти Комисията за защита на конкуренцията започва ревизия на разрешената през 2023 г. концентрация на двете най-големи компании-производители на млечни продукти у нас - "Тирбул" и "Обединена Млечна Компания". КЗК установи сериозни структурни деформации на пазара по цялата верига на доставки при млякото и млечните продукти, включително значителен спад в производството на сурово краве мляко и ръст на вноса на мляко и млечни продукти. Предишният състав на КЗК одобри преди три години сливането на първата и втората по големина фирми в млечната индустрия въпреки високите пазарни дялове на обединената група и съмненията за установяване на господстващо положение, което може да възпрепятства ефективната конкуренция. Тогава придобиващата компания - сливенската "Тирбул", е представила документи, с които е уверила КЗК, че сделката ще донесе само ползи за пазара и потребителите. След сливането новата компания остана с името "Обединена млечна компания" и е производител на двете марки "Верея" и "Олимпус". В междинния доклад от секторния анализ на пазара на храни, приет през декември 2025 г., обаче КЗК установи сериозни проблеми по цялата верига на доставки при млякото и млечните продукти. Предвид тези обстоятелства антимонополната комисия образува производство дали концентрацията е извършена при условия и по начин, при които е била разрешена, включващи заявените от „Обединена Млечна Компания“ ЕАД намерения. В случай на неизпълнение комисията може да упражни законовите си правомощия, като наложи поведенчески и/или структурни мерки, както и имуществена санкция до 10% от оборота.
Източник: Сега (26.01.2026)