Сградата на ЦДУ влиза в капитала на Българския енергиен холдинг Сградата, която се намира на ул. „Веслец" №8 в София, в който е Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор, ще бъде апортирана в капитала на Българския енергиен холдинг, реши правителството. От нея се управлява електроенергийната система на страната - от централите до мрежите, тя е построена и предназначена за тази цел. ЦДУ работи в тази сграда от 1992 г. , основната му задача е осигуряване на условия за сигурна и икономична работа на електроенергийната система и нейната синхронна дейност с електроенергийните системи на страните от континенталната синхронна зона на асоциацията на електропреносните оператори ENTSO-E. В сградата са съсредоточени много комуникации, технически средства за връзка с енергийните обекти в България, съседните преносни оператори и координационните центрове на ENTSO-E в Европа. Апортът на сградата в капитала на БЕХ ЕАД няма да доведе до икономическо предимство за холдинга, тъй като тя няма да се използва за икономическа дейност.
Източник: 24 часа (12.01.2026)

БЕХ ще участва в проекта за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта "Блок 1-21 Хан Аспарух" Правителството в оставка прие решение за одобряване участието на "Български енергиен холдинг" в реализацията на проекта за търсене и проучване на нефт и природен газ в площта "Блок 1-21 Хан Аспарух". Българката държава чрез Българския енергиен холдинг влиза в правата по търсене и проучване в дълбоко Черно море, съвместно с компаниите OMV и „Ню Мед“. Процентът, с който държавата се включва, е 10%.В преговорите е било постигнато съгласие, че българската държава няма да дължи разходи повече извършените три сондажа в дълбоко Черно море, а ще инвестира заедно с двете компании в новите два сондажа, първият от които в момента се изпълнява.
Източник: Дарик радио (15.01.2026)

БЕХ се сдоби със сграда в центъра на Атина Най-голямата държавна компания "Български енергиен холдинг" (БЕХ) стана собственик на офис сграда в центъра на гръцката столица Атина. Седеметажната сграда се намира на ул."Акадимиас" 12 и е построена върху парцел с площ от 200 кв. м, разгърната ? застроена площ е 1424 кв.м. Оценката ? е 5.2 милиона евро. Сградата се внася като непарична вноска в капитала на БЕХ (близо 14.3 млн. лв.). Сградата има акт за собственост на българската държава от 2003 г., а решението да бъде предоставена на БЕХ е на правителството на Росен Желязков и е взето в началото на декември. В същото време от капитала на БЕХ се изважда имот от центъра на София - на площад "Света Неделя" 1 - от първи до шести етаж, с обща площ 280 квадратни метра. Причината са открити ценни археологически находки и по тази причина невъзможност сградата да се използва. Този имот беше даден на енергийния холдинг с правителствено решение през 2011 г. с идеята там се настани ръководството на компанията. Заради проблемите с археологическите разкопки централата на БЕХ си остава в близка офис сграда - на ул. "Веселец" 16. През миналата година правителството увеличи капитала на БЕХ с 1.5 милиарда лева. Средствата бяха за финансиране на важни проекти като ПАВЕЦ Чаира, Батак и Доспат, двата нови блока на АЕЦ "Козлодуй", за водноелектрически централи, награждане на газопреносната мрежа и реконструкция на електропреносната мрежа. Така днес капиталът на БЕХ вече е 4.978 милиарда лева. Под шапката на енергийния холдинг са Националната електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "ТЕЦ Марица Изток 2", "Мини Марица Изток" и "Минпроект".
Източник: Медия Пул (20.01.2026)

Нови рокади в електроенергийния оператор Направени са нови, изненадващи, рокади в ръководството на Електросистемния енергиен оператор" (ЕСО) - едно от ключовите енергийни дружества в страната, което диктува инвестициите в нови мощности и батерии, за които се отпускат европейски средства. В началото на декември 2025 година беше сменен дългогодишният шеф на Надзорния съвет Ангелин Цачев с Кирил Георгиев, който дотогава оглавяваше газовия оператор "Булгартрансгаз". Георгиев е бивш общински съветник от ГЕРБ. След тази смяна е направена още една рокада сред членовете на Надзорния съвет на ЕСО. На мястото на Евден Тодоров Николов е назначен Ивайло Стоянов Иванов. БЕХ е отстранил Евден Николов от ръководния пост в ЕСО без неговото съгласие и той е пуснал жалба до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решението. Енергийният регулатор обаче е постановил, че тя е неоснователна без да са посочени правни аргументи, казва Евден Николов. Изненадващо на негово място е назначен отстраненият шеф на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ивайло Стоянов Иванов. Причината му за уволнението е, компроментирането на търг за удълбочаването на порта в Бургас, който се финасира с европейски средства. Отстраняването на Иванов стана по заповед на вицепремиера и транспортен министър Гроздан Караджов.
Източник: Медия Пул (20.01.2026)

АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ внася нотификация пред ЕК до седмици за изграждането на ядрените блокове До няколко седмици ръководството на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ ще подготви нотификацията, която ще бъде представена пред Европейската комисия за държавни помощи по проекта за 7 и 8 блок на ядрената централа. Документите ще бъдат внесени в Министерство на финансите, което от своя страна има правомощия за тази нотификация. Окончателното инвестиционно решение за новите ядрени мощности се очаква да стане ясно обаче едва в края на 2026 г. – началото на 2027 г. Що се отнася до цената на двата нови ядрени блока, тя все още остава в сферата на догадките, тъй като, както стана ясно по проекта има още достатъчно много дейности, които предстои да се свършат. Проектът за двата ядрени блока предвижда те да работят за срок от 60 години с удължаване на два пъти с по 20 години. Изключително сложна и с дълъг период на осъществяван във времето е процедурата по ОПОС. Очакването е решението по ОВОС за 8 блок да излезе през 2027 г. Успоредно с тази оценка тече и процедурата от 2013 г. по иск за разрешение за площадка. Площите, които се засягат от проекта са, както следва – Площадка 2 – 550 декара, в които влизат и урбанизирани територии и земеделска земя (50:50). Така в активите на дружеството има придобити 202 декара чрез апорт. През миналата година например, дружеството е придобило 6 имота по 3 хил. лв. за декар. Дружеството има намерение да ги придобие чрез търговски предложения. Става въпрос за 67 декара урбанизирана територия и 172 декара земеделски земи, които в краен случай могат да станат част от площадката и чрез отчуждаване. В частност за избраната Площадка номер 2 от ръководството на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ конкретизират, че тя се намира се източно от блокове 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“, в посока с. Хърлец. Уточнява се, че тя е с площ: около 550 декара (550 339 кв. м). По отношение на собственост и вид територия, се уточнява следното: • Урбанизирани територии - общо 271 245 кв.м, от които: • 202 679 кв. м (162 945 кв.м. и 39 734 кв.м) урбанизирана територия с предназначение „За разширение на електропроизводството“, придобита от „АЕЦ Козлодуй Нови Мощности“ чрез апорт на два имота, от АЕЦ „Козлодуй“ • 68 566 кв.м, урбанизирана територия с предназначение „За електроенергийно производство“, частна собственост Засегнати земеделски земи - общо 279 094 кв.м, от които: • 200 634 кв.м, от които 182 401 кв.м в рамките на Площадка №2, земеделска земя (ниви, пасища и селскостопански пътища), частна собственост на физически и юридически лица • 123 853 кв.м, от които 96 693 кв.м в рамките на Площадка №2, земеделска земя ниви, собственост на „АЕЦ Козлодуй Нови Мощности“, придобити по търговски принцип. Финансирането на проекта е предвидено да се осъществи чрез 30 % собствено финансиране и 70 % дългово – основно чрез експортни заеми. Привлечени за участие са дружества – Ърнст и Янг (международната структура на дружеството), Oxera (основно за нотификацията през ЕК), както и на Citi като организация за координиране на експортното кредитиране, ARS – в ролята на застраховател и Pillsbury като правен консултант. Досега в осъществяване на всички подготвителни дейности и развитие дружеството е изразходвало сумата от 500 млн. лв. и предвижданията са за подобна сума в бъдеще. При следващия държавен бюджет за 2027 г. дружеството ще иска по-големи числа за гарантиране на дейността на Нови мощности. Идеята е целевото съотношение за 7 и 8 блок на бъдещите два ядрени блока да е 70-80 % дълг и 20-30 % собствен капитал. Предвижда се собственият капитал да бъде осигурен от БЕХ към Министерство на енергетиката, а впоследствие предоставен на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“. Дълговото финансиране съответно да бъде осигурено чрез директни и гарантирани заеми през експортно-кредитни агенции при държавна гаранция за пълния размер на външното редитиране.Окончателното инвестиционно решение трябва да се вземе в края на 2026 г. , началото на 2027 г.
Източник: 3e-news (20.01.2026)

БЕХ получи седем декара в "Бояна" Само за две седмици "Българският енергиен холдинг" се сдоби със седеметажна сграда в центъра на Атина и със седем декара терен с почивна станция в столичния квартал "Бояна". Това стана чрез замяна на държавни имоти между дружеството и министерствата на културата и външните работи, без да се посочва как ще се използват имотите, каква е стойността на сделките и какви инвестиции ще трябва да направи холдингът за ремонта. Министерството на културата придобива от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) част от останките на античния театър "Сердика". Имот от един декар на централния бул. "Дондуков". За компенсация дружеството трябваше да получи равностоен имот в район "Витоша". Въпросният имот обаче е от 7 декара и включва бившия творчески дом на БТА в кв."Бояна". Дружеството получава имот с площ 7118 кв. м на ул. "Беловодски път" № 101. Там се намира бившият Творчески дом на БТА. Дружеството трябва да доплати разликата в стойностите на имотите.
Източник: Медия Пул (03.02.2026)

Внесеният от държавните предприятия дивидент през 2025 година е достигнал рекордните 1.634 млрд. лв., което е най-високо ниво на отчислен дивидент за последните 4 години, като огромната част от сумата е постъпила по линия на БЕХ, в резултат на авансово отчисляване на дивидент и за първото шестмесечие на 2025-а година. 96% от общия размер на постъпилите дивиденти или 1.57 млрд. лв. са внесени от “Българския енергиен холдинг”. БЕХ е внесло в хазната 669.4 млн. лв. от отчетената печалба за 2024 г. и втори път 900.1 млн. лв. на база 100% от отчетената печалба за първото полугодие на 2025 г. Втората вноска се явява авансова и е равносилна на очаквани по-ниски отчисления през настоящата 2026 г. Авансов дивидент в размер на 100% от печалбата за полугодието бяха задължени да внесат всички акционерни дружества с държавно участие при спазване на съответните правила, както и едноличните акционерни дружества БЕХ, ДКК, НКИЗ и "Терем Холдинг". Подобна огромна сума бе внесена от БЕХ като дивидент и през 2023 г. Тогава от БЕХ бяха изтеглени 1.4 млрд. лв. дивидент - на база печалбата за 2022 г., на базата на неразпределени печалби от предходни години и на основана на авансово облагане на печалбата за първото полугодие на 2023 г. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е изплатило само част от дължимия дивидент - 100 млн. лв. при общо задължение от 199.7 млн. лв. За остатъка е сключено споразумение за отсрочване, като крайният срок за плащане е 28 февруари, 2026 година. ЕСО е изплатил пълния дивидент за 2024 г. в размер на 265 млн. лв. и допълнителен авансов дивидент в размер на 105 млн. лв. НЕК също има разсрочени задължения - платени са само 30.5 млн. лв. при дължими 139 млн. лв. Булгартрансгаз е внесло дивидент за 2021 и 2022 в размер на 200 млн. лв. при дължими 257.2 млн. лв., остатъкът е разсрочен.
Източник: Сега (07.02.2026)

Задълженията на "Топлофикация София" към контрагенти надхвърлиха 1 милиард евро Задълженията на "Топлофикация София" към 31 януари достигат 1 215 527 112 евро, съобщи директорът на дружеството Петър Петров. Задълженията на "Топлофикация" към "Булгаргаз" към 31 януари 2026 г. възлизат на 762 330 998 евро, а към Българския енергиен холдинг (БЕХ) дълговете са 403 085 300 евро. По инженерни договори дружеството дължи 50 110 814 евро. Годишната лихва по задълженията към "Булгаргаз" е 16%, а лихвата по дълговете към БЕХ e 12. Петър Петров заяви, че "Топлофикация София" не се намира във фактически фалит, тъй като все още приходите й са повече от разходите. "Топлофикация" управлява малка част от приходите си, която получава, а другите директно отиват за погасяване на дълговете към "Булгаргаз" и БЕХ. Това са допълнителни задължения, чиито лихви всяка една година стават значително по-големи. Непризнатите разходи на "Топлофикация" за сезоните 2022-2023 г. също остават големи - общо 215 млн. лв. по две решения на Върховния административен съд.
Източник: Money.bg (10.02.2026)

АЕЦ "Козлодуй" има проблем с текущите си плащания АЕЦ "Козлодуй" има проблем с текущите си плащания показват финансовите отчети на компанията до деветмесечието на миналата година. Въпреки че дружеството е на печалба, то няма пари да финансира изцяло дейността си и се е наложило да вземе два кредита, включително от дъщерното си дружество, което отговаря за строежа на новите блокове в централата. Едно от най-печелившите дружества у нас - ядрената централа в Козлодуй е започнала да изпитва проблеми с разплащанията си в определени периоди на миналата година. От централата посочват, че няколко са основните причини за това сред които - завишен размер на дивидента към компанията майка БЕХ, забавяне на дължими плащания от НЕК, изпълнени плащания по сключени договори за доставка на свежо ядрено гориво. Наложило се е ядрената централа да разсрочи и издължаването на дивидента към държавата до края на февруари тази година. Парите бяха изискани от енергийната компания с цел осигуряване на средства за бюджета. Заради недостига на средства още в началото на миналата година АЕЦ "Козлодуй" взима заем за 50 млн. лева от своето дъщерно дружество АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" срещу лихва от над 3%. На 16 юли е сключен и овърдрафт с частна кредитна институция за още 50 млн. лева. В момента шести блок продължава да работи, но с намалена мощност. Въпреки това централата осигурява близо 40% от електроенергията у нас.
Източник: News.bg (19.02.2026)

Министърът на енергетиката Ива Петрова назначи нов състав на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В новия състав влизат Андрей Живков, Илза Чинкова, Иво Тодоров, Петър Ангелов и Васил Василев. В БЕХ и в групата има спорни управленски практики, които биха могли да поставят под риск дори нормалното функциониране на отделни дружества в групата. Към момента има сериозни признаци за влошаване на ремонтната готовност в част от дружествата, включително критично изоставане при подготовка на изпълнение на инвестиционни и ремонтни програми, обясни тя. Броят на заетите в холдинга са 136 души, което е според нея това е абсурдна структура. Министерството на енергетиката стартира детайлни одити в БЕХ, „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ и мини „Марица Изток“.
Източник: econ.bg (22.05.2026)

ТЕЦ Марица Изток 2 и Мини Марица-изток излизат от БЕХ, стават част от нов холдинг Правителството възложи на енергийния министър да работи за преструктурирането на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), което е една от ключовите реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. Така, както беше договорена през 2025 г., реформата включва отделяне на "Мини Марица-изток" и "ТЕЦ Марица изток 2" от структурата на БЕХ. Има забавяне на тази реформа и неизпълнението на нейната цялост постави под въпрос над 1 млрд. евро финансиране по ПВУ, но и по териториалните планове за справедлив преход. Първата част на решението на Министерския съвет е да бъде изпълнен етап 93 от ПВУ, който предполага създаването на ново държавно предприятие, което да бъде едноличен собственик на вътрешните предприятия, които в момента са собственост на БЕХ и след извършване на оценка от одитор активите да бъдат прехвърлени.
Източник: Медия Пул (11.06.2026)

АЕЦ "Козлодуй" отчита 40 млн. евро печалба за първото тримесечие, но с влошени финанси. Държавната политика за изземване на 100% от дивидентите, съчетана с таван на приходите и аварии в шести блок, принуждава централата да тегли заеми за текущи нужди. Вместо да инвестира, дружеството разсрочва плащания към БЕХ и блокира капитал в дъщерни проекти, докато реалните му свободни средства остават критично ниски. Изземането на 100% от печалбата на държавните дружества в полза на бюджета през последните години вече създава проблеми, дори в най-печелившите компнании като АЕЦ "Козлодуй". Това се вижда ясно от отчета на централата, която за първото тримесечие на 2026 г. отчита влошено финансово състояние въпреки, че е на печалба. В комбинация с намалението в работата на самата АЕЦ-а заради ремонти и аварии, ситуажцията придобива още по-негативна окраска. Общото количество реализирана електроенергия за периода е 3 971 582 МWh и е със 7% под реализацията за същия период на 2025 година. Това се дължи на по-ниското производство на шестия блок на "Козлодуй", който регистрира серия от непланирани спирания и аварии, главно заради дефектни елементи, което породи напрежение, свързано с това кой, кога и как поръчва оборудването. Към края на март ликвидните проблеми на АЕЦ "Козлодуй" продължават като в отчета се посочва, че дружеството е с ограничен разполагаем ресурс заради механизма за таван на приходите до себестойността на електроенергията. За АЕЦ той е определен на 61.36 евро/MWh за цялата 2026 г., като приходите от пазарни продажби над тази сума се внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", от където пък служат за компансации за сметките за ток на бизнеса. Това, в комбинация с отчисления дивидент през 2025 г. в размер на 100% от нетната печалба за 2024 г., е довело до сериозни затруднения при плащанията поради недостиг на парични средства, се посочва в отчета. Става въпрос за 102 млн. евро, които обаче централата не е успяла да преведе наведнъж заради влошената си ликвидност, затова е сключила споразумение с БЕХ за разсрочване на дивидента. В края на първото тримесечие АЕЦ-ът е превел на холдинга последните две вноски в размер на 40.8 млн. евро. А тепърва трябва да започне изплащането на дивидента и за 2025 г. В отчета е посочено също, че активите на дружеството са на стойност 3.6 млрд. евро. Най-съществено увеличение се наблюдава в стойността на инвестициите в дъщерни предприятия, в резултат на увеличение на капитала на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности", чрез парична вноска в размер на 128 млн.евро. Паричните средства в края на тримесечието са в 74 млн. евро, като 57.7 млн.евро са блокирани в специални сметки за покриване на разходи за управление на отработеното ядрено гориво (ОЯГ). Средствата са разпределени в специални сметки под контрола на ресорното министерство в три банки. Разполагаемите средства към края на март са в размер на 16 млн. евро, които са част от получените заеми."Критично ниските нива на паричните средства към края на първо тримесечие и съществения размер на провизията за управление на ОЯГ, са причина за надвишаване на допустимия максимален 25%-тен дял на нетната експозиция в две от банките, в които дружеството има открити целеви сметки за управление на ОЯГ", пишат от компанията. Предприети са обаче необходимите действия за откриване на нова специална сметка на АЕЦ-а за набиране на целеви средства, в резултат на което средствата ще се преразпределят между четири банкови институции и ще се минимизира риска от нарушаване на допустимия праг.
Източник: Капитал (17.06.2026)

Изпадналите в тежко финансово състояние заради спад в добива “Мини Марица - Изток” трябва да платят солиден падеж по дълг към банка в края на месеца. Мините дължат 13 млн. евро на банка ДСК, като срокът на договора е бил до юни, 2025 г., но е удължен веднъж до юли, 2025, и втори път - до юни, 2026. Извън този заем мините имат много просрочени дългове и към компанията-майка - БЕХ. “Мини Марица Изток” са в тежко финансово положение - загуба към тримесечието на 2026 г. от 21 млн. евро. Стана публичен и окончателният доклад за 2025 г., като загубата е 129 млн. евро. На този фон дружеството дължи по заеми към БЕХ 178 млн. евро, като и тук има падежи през юни и юли месец - 15 млн. евро през юни и 10 млн. евро през юли. След тези близки падежи до края на годината изтичат срока за връщане на БЕХ на заеми в размер на 50 млн. евро. По Фонда за справедлив преход за рекултивация на мините са заложени над 240 млн. евро, но парите не могат да бъдат ползвани заради едно от забранителните решения на НС - да не се извършват никакви разпоредителни действия с терени на мините.
Източник: Сега (19.06.2026)

Проф. Касчиев е освободен от директорския борд на АЕЦ "Козлодуй" Съветът на директорите на Българския енергиен холдинг освободи Георги Касчиев от директорския борд в АЕЦ "Козлодуй" и назначи на негово място Драгомир Димитров. Касчиев влезе в борда на директорите на АЕЦ "Козлодуй" през март, докато служебен министър на енергетиката бе Трайчо Трайков. Новият член на Съвета на директорите на атомната централа Драгомир Димитров е офицер от разузнаването. От 2012 г. до 2015 г. той бе председател на Националната разузнавателна служба (НРС), а след това и на трансформираната Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) до юли 2018 г. Предстои новият борд на директорите на АЕЦ "Козлодуй" да избере председател. В него влизат още Ива Николова, Свилена Николова, Иван Андреев и Боян Росманов. Най-видният резултат от лошото управление на АЕЦ е шокиращото влошаване на финансовото състояние на централата. Поради това, за да може да се плащат заплати и раздутите разходи, през пролетта на 2025 г. се е наложило Централата да вземе банков заем от десетки милиони лв. Той наскоро бе изплатен, но със средства, взети от дъщерната компания „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“ (по споразумение за овърдрафт). Към 10 юли т.г. АЕЦ дължи на дъщерната си компания близо 75 млн. евро, като, според последната бизнес прогноза, дужеството ще може да върне само част от тях до края на годината.
Източник: Сега (13.07.2026)

Българският енергиен холдинг е сменил целия съвет на директорите на ТЕЦ "Марица-изток 2" Българският енергиен холдинг е сменил целия съвет на директорите на ТЕЦ "Марица-изток 2", като на мястото на Диян Димитров за директор на държавната централа е избран Румен Янков. Председател на борда пък ще бъде Георги Борисов. Петимата нови членове са назначени временно, до провеждането на конкурс, но за не повече от шест месеца. Рокадата в ТЕЦ-а идва в момент, когато държавата подготвя отделянето на централата и мините от БЕХ и прехвърлянето им в нов холдинг. Срокът за реформата по Плана за възстановяване и устойчивост е 26 август. С решението си от 10 юли съветът на директорите на БЕХ освобождава досегашните петима членове на ръководството на централата: Бончо Бонев, Мартин Мартинов, Христо Иванов, изпълнителния директор Диян Димитров и Боян Боев. На тяхно място са избрани Тихомир Точев и Георги Борисов като независими членове, както и Румен Янков, Диян Иванов и Янко Топалов като представители на държавата. Смяната идва след рязко влошаване на резултатите на централата през 2025 г. Загубата на дружеството достига 216 млн. лв. при 102 млн. лв. година по-рано. През 2023 г. то беше на печалба 57 млн. лв., след като високите борсови цени през предходния период временно подобриха резултатите и на въглищните производители. Най-големият разход отново е свързан с въглеродните емисии. Купените квоти и начислените провизии за недостиг достигат общо 718 млн. лв. спрямо 656.5 млн. лв. през 2024 г. Върху резултата влияят и по-малкото производство и по-ниските цени на електроенергията. Натрупаната загуба на дружеството вече надхвърля 420 млн. лв. ТЕЦ-ът няма големи задължения към БЕХ като "Мини Марица-изток", но работата му остава силно зависима от цената на въглеродните квоти и от осигуряването на пазар за произведената електроенергия. Точно тук е и промяната от 1 юли - централата получи с 65% по-големи годишни количества за регулирания пазар. Увеличението идва след спирането на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", чийто договор с НЕК изтече през май. Планираната реформа предвижда ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" да бъдат изведени от структурата на БЕХ и обединени в нов държавен холдинг. Промяната е ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост и е сред условията за плащане на 400 млн. евро. Основната цел е БЕХ да бъде освободен от въглищния профил, който затруднява достъпа му до финансиране. С отделянето трябва да стане по-ясно и колко струва поддържането на двете дружества, които сега се подпомагат пряко или косвено от други компании в държавната енергетика. Финансовото състояние на бъдещия холдинг ще бъде сложно още при създаването му. Освен натрупаната загуба на ТЕЦ-а 420 млн. лв. мините имат над 650 млн. лв. загуба и близо 300 млн. лв. задължения към БЕХ по краткосрочно финансиране.
Източник: Капитал (14.07.2026)

Нови членове влизат в "Булгартрансгаз" Трима нови членове има надзорният съвет на държавния газов оператор "Булгартрансгаз". С решение на собственика на дружеството – "Българския енергиен холдинг", в края на юни от контролния орган са освободени председателят му Драгомир Монев и членовете Деян Димитров и Николай Стефанов. Постовете си запазват Снежина Йовкова-Маркова и Екатерина Михайлова. Новите са бившият член на Комисията за енергийно и водно регулиране Александър Йорданов,, доскорошният член на управата на оператора на интерконектора с Гърция – "Ай Си Джи Би", Танко Станилов, и Стоян Стоилов. Новият състав на надзора на "Булгартрансгаз" е назначен до провеждането на конкурс, но не повече от шест месеца. Дружеството завършва 2025 г. с нетна печалба от малко над 270 млн. лв., което обаче е спад с 12 на сто. Като причина за това във финансовия отчет се посочват разходите за амортизация и нарасналите с 14 млн. лв. разходи за закупуване на въглеродни емисии. Очаква се до края на 2026 г. да приключи проектът за увеличаване на преносния капацитет на газовата ни мрежа от Гърция към Румъния – част от т.нар. Вертикален газов коридор за транзит на американски втечнен газ от Гърция през България и Румъния до Унгария, Словакия, Молдова и Украйна.
Източник: Медия Пул (15.07.2026)

"Българският енергиен холдинг" е започнал масово прочистване в ръководствата на дъщерните си дружества. След смените в борда на АЕЦ "Козлодуй", мините, въглищната електроцентрала и оператора на газопреносната мрежа "Булгартрансгаз", същите действие са предприети и спрямо "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Със свое решение от 24 юни собственикът на ЕСО е махнал трима от сегашния надзорен съвет на дружеството, с което се назначава мнозинство, което може да смени изпълнителния директор Кирил Георгиев, който зае поста при предишния кабинет на ГЕРБ- през декември 2025 г. и се задържа там половин година. В дружеството, което е с двустепенна форма на управление, съветът на директорите се избира то надзорния съвет. Отстранени от надзора са Александър Тричков, който е в надзора от 2021 г., Пламен Радонов, който от 2015 г. е в дружеството, и Илиян Скарлатов. На тяхно място са назначени Антон Ангелов, Иван Стоянов и Стефан Стоянов. Тримата нови членове са назначени до провеждане на конкурсна процедура по реда на Закона за публичните предприятия, но не по-късно от 6 месеца от вписване на решението в Търговския регистър. "Електроенергийният системен оператор", освен че изпълнява проекти за дигитализация на преносната мрежа за стотици милиони евро, предоставени от еврофондовете, но и ще е важна част от предоговарянето на споразумението за резерзиране на капацитет на турски терминали за втечнен газ с БОТАШ. Правителството вече обяви, че то ще бъде променено и надградено с пренос на електроенергия от Турция през България до Европа.
Източник: Медия Пул (17.07.2026)

Нова оценка на терените за бъдещите 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ е с около 10 пъти по-ниска стойност от определената през 2025 г. Нова оценка на терените, предназначени за изграждането на бъдещите 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, публикувана в Търговския регистър, показва стойност, която е приблизително десет пъти по-ниска от определената през 2025 година. Според министърът на енергетиката Ива Петрова, през 2025 г. земеделски земи, превърнали се в предмет на сделка около проекта за нови ядрени мощности, са били оценени на около 1400–1500 евро на квадратен метър. След изготвянето на нова оценка, която отчита и одобрения подробен устройствен план (ПУП), стойността на терените е около десет пъти по-ниска. Историята започва през 2025 г., когато частната компания „Интерпром“ предлага да бъдат закупени 68 декара частен имот за изграждането на новите мощности на атомната централа. След проведените процедури и преговори теренът е оценен на около 250 млн. лева. За да мине сделката, към тези декари са добавени още 203 декара, собственост на АЕЦ „Козлодуй“, оценени на 650 млн. лева или около 335 млн. евро. Целият терен е бил предназначен за апортиране в „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ под претекст, че това е площадката за бъдещите нови ядрени блокове. Новата оценка, публикувана в Търговския регистър, възлиза на около 29 млн. евро и вече отчита извършените устройствени процедури. Процедурата през 2025 г. е получила необходимите одобрения от тогавашното ръководство на Българския енергиен холдинг, както и от Министерството на енергетиката. Бил подготвен договор за покупко-продажба на частния имот, като средствата вече са били осигурени, чрез увеличение на капитала на дружеството, но сделката не е била финализирана.
Източник: БТА (06.08.2026)

Новият изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД е Кирил Равначки. Той заменя на поста дългогодишния шеф на държавния газов оператор Владимир Малинов. Росен Ванев Петков е председател на Управителния съвет на компанията, а като трети член на съвета е вписан Лъчезар Николов Георгиев. „Булгартрансгаз” ЕАД е дъщерно дружество на „Български енергиен холдинг“ ЕАД. Кирил Равначки заемаше досега поста изпълнителен директор на „Газов хъб Балкан“. Сега Владимир Малинов става председател на съвета на директорите на електронната платформа, на която се сключват двустранни сделки и е борсов пазар с физически и нефизически продукти – природен газ, енергийни продукти, енергийни носители, енергийни, зелени и бели сертификати, въглеродни емисии и други, свързани с енергопотреблението продукти. Изпълнителен член на борда на „Газов хъб Балкан“ е Петя Иванова, а член на борда е Кирил Равначки. „Газов хъб Балкан” ЕАД е еднолично акционерно дружество, регистрирано на 18 януари 2019 година. Към момента собственик на 100% от акциите му е „Булгартрансгаз” ЕАД, дъщерна компания на „БЕХ“ ЕАД и комбиниран оператор, предлагащ услуги по пренос и съхранение на природен газ.
Източник: Банкеръ (27.08.2026)

Учредяването на „Холдинг Марица Изток" е само първа стъпка към създаването на устойчива перспектива за държавните дружества от комплекс „Марица Изток“ На 31 август министърът на енергетиката Ива Петрова разписа разделянето на БЕХ и създаване на холдинг “Марица-изток”, в който влизат “Мини Марица-изток” и ТЕЦ “Марица-изток 2”. Промяната се прави заради изискванията за плащанията по плана за възстановяване. Предстои до седмица документите за учредяването на холдинга да бъдат внесени в Агенцията по вписванията. В дейности на мините и теца до 2030 г. ще бъдат вложени поетапно само за рекултивация над 700 млн. евро. 41 млн. отиват за възстановяване на 23 000 дка. Те не са увредени от минна дейност, но ще трябва да бъдат оздравени. 353 млн. евро ще бъдат за превръщане на 20 000 дка, от които са добити въглища, в терени, които могат да бъдат пригодени за икономически дейности. 200 млн. евро от тях са от плана за справедлив преход. По тази мярка ще бъде осигурена работа на над 800 миньори. Има инвестиции и в дълговременна устойчивост по решение на Народното събрание, което постанови да се вложат към 300 млн. евро в рамките на 4 години. Така се запазва въглищната дейност и производството на ток, а на рекултивираните терени ще развиват икономически зони. Мините имат проект за 20 мегавата фотоволтаичен парк с батерии за собствени нужди. Дъщерно дружество - “Възстановяване на минни терени”, планира да изгради соларен парк за 150 мегавата и 600 мегаватчаса капацитет за съхранение на ток в батерии, ще струва към 150 млн. евро. Други 43 млн. са за затворена разпределителна мрежа. Планира се този енергиен компекс да осигурява захранването на бъдещите индустриални паркове, когато бъдат подготвени терените. ТЕЦ “Марица-изток 2” е с проект за инсталация за изгаряне на дървесен чипс, която ще струва към 20 млн. евро. Целта е намаляване на въглеродните емисии. На 150 млн. евро е оценен бъдещ соларен парк от 80 мегавата с батерии за съхранение на 500 мегаватчаса. Централата ще инвестира и в разпалваща уредба на природен газ за котлите на пети и шести блок, което ще струва 10 млн. евро.
Източник: 24 часа (04.09.2026)

Български инвеститор купува американската ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Американската ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е в процес на продажба на български инвеститор, но сделката все още не е финализирана. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е една от големите топлоелектрически централи в комплекса „Марица-изток“, който е основен въгледобивен и енергиен район на България. Централата е с обща инсталирана мощност от около 908 MW и работи с местни лигнитни въглища, добивани от „Мини Марица-изток“. Тя е модернизирана в началото на 2000-те години, когато са изградени и съоръжения за очистване на серните емисии. Дългогодишният договор за изкупуване на електроенергията от централата изтече през 2024 г., След това ТЕЦ-ът вече не разполага с гарантирания модел на изкупуване и работата му зависи в по-голяма степен от пазарните условия и цените на електроенергията. През последните години бъдещето на въглищните мощности в комплекса е сред ключовите въпроси за българската енергетика заради европейските изисквания за намаляване на въглеродните емисии и нарастващата роля на възобновяемите източници и системите за съхранение на електроенергия. На този фон държавата подготвя и новия холдинг „Марица Изток“, който ще обедини държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“. По думите на министър Петрова документите за вписването на холдинга вече са подадени в Търговския регистър. Капиталът му е 550 млн. евро, като в него са включени и 260 млн. евро стари задължения на мините към Българския енергиен холдинг. Идеята е чрез обединяването на дружествата да се създаде по-устойчива структура за управление на активите в комплекса и за подготовка на нови инвестиции.
Източник: БНР (16.09.2026)