Бивш директор на БЕХ и "Булгаргаз" поема новите ядрени мощности Държавното дружество "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности", което е под шапката на ядрената централа, има ново ръководство. Управителният съвет е изцяло подменен и са освободени директорът Валентин Илиев и членовете Георги Кирков, който бе шеф на АЕЦ "Козлодуй" и сега е в борда ?, и Ивайло Иванов. Нов изпълнителен директор на компанията, която ще осъществява проекта за разширяване на централата с до два реактора, е Петьо Иванов. В миналото той е заемал ръководни постове в редица енергийни дружество, включително е оглавявал "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и "Булгаргаз". Докато съвместяваше двата поста през 2019 г. антикорупционната комисия го уличи в конфликт на интереси, защото като шеф на холдинга Илиев беше гласувал за себе си при назначаването в "Булгаргаз" и беше определил възнаграждението си. Сред другите нови попълнения в борда на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" е Алекс Нестор, бивш изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. До 2014 г. беше изпълнителен директор на канадската "Дънди прешъс метълс" в България, а сега е председател на Канадската търговска камара в България. Друг член на съвета на директорите е Свилен Спасов, бивш консултант на американската "Уестингхаус" в България. Именно тази компания в момента прави проучване за изграждането на един или два нови реактора на нова площадка на АЕЦ "Козлодуй". Спасов е бил председател на борда на Варненската корабостроителница в периода 1997 и 1999 г. и като такъв е осветен като секретен сътрудник на Държавна сигурност. Четвърти член на борда е Янко Джинков - бизнесмен, чийто бизнес е във вноса на минерална вода и вино и в недвижимите имоти.
Източник: Дневник (17.01.2024)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-01-2023 -- 31-03-2023 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (31.01.2024)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-10-2023 -- 31-12-2023 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (26.02.2024)

Компания до месеци готова с първата държавна батерия за ток Първата пилотна батерия за съхранение на електроенергия може да бъде построена тази година. Тя е проект на Националния енергиен оператор (НЕО) и на Националната електрическа компания (НЕК). От НЕК е площадката, която ще бъде при един от ВЕЦ-овете. Изчакват се данните за присъединяване към системата на НЕК, за да бъде обявен търг за проектиране, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на първото съоръжение за съхранение на енергия от ВЕИ. Батерията ще е с мощност 1 мегават и капацитет за съхранение на електроенергия 2 мегаватчаса. Тази микробатерия може да бъде построена за 3 до 6 месеца. Това е първата стъпка на Националния енергиен оператор, който беше създаден от БЕХ с капитал от 30 млн. лв. преди година. Основният замисъл беше тази държавна компания да поеме строителството на големите батерии, които трябваше да се финансират по плана за възстановяване и устойчивост. По плана има два проекта за съоръжения за съхранение на енергия. Единият първоначално беше за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ (RESTORE) с общ капацитет за складиране на 6000 мегаватчаса. Идеята беше те да са до подстанциите на ЕСО и да съхраняват ток колкото половината потребление на страната през деня. Финансирането по плана беше 1,6 млрд. лв. По-късно, след редуциране на европейското финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост, сумата беше свита на 780 млн. лв., а капацитетът на батериите намален наполовина - за съхранение на 3000 мегаватчаса. С решение на парламента пък безвъзмездното финансиране вместо 100% за проект беше редуцирано до 50%, а останалите 50 на сто се осигуряват от фирмата, която кандидатства. Година по-късно 30-те милиона лева, осигурени от БЕХ, са по сметките на фирмата. Директорът на НЕО Александър Михайлов казва, че компанията работи в две сфери. Едната е съхранението на електроенергията, а втората - производството на ток от нискоемисионни източници. За предпроектните проучвания е сключен договор за безвъзмездна помощ с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Обикновено то е между 1 и 1,5 процента от стойността на батерията. ЕИБ ще избере трите най-рентабилни, за да ги финансира или кофинансира. Ако и осемте проекта се окажат жизнеспособни, Националният енергиен оператор ще кандидатства по процедурата за батерии с всички тях, а половината от финансирането ще търси и от търговски банки. Другият модел при сътрудничество с общините е компанията да купува по борсови цени нощната енергия, а с общината да има условен договор, че през деня ще захранва с енергия нейните дружества на цената на борсата минус 10% например. Този модел НЕО се опитва да реализира и с държавни предприятия. Работи се по проект с ВМЗ-Сопот, за взаимноизгодно сътрудничество.
Източник: 24 часа (05.03.2024)

Държавата купува с 1,6 млрд. лв. задълженията на „Топлофикация София“ С проект на постановление на Министерския съвет се предлага одобряване на промени в бюджета на Министерството на енергетиката за 2024 г., бидейки министерството дофинансирано с бюджетно салдо за сметка на централния бюджет в размер на 1 580 315 352 лева. Целта на тези средства е придобиване на вземанията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и на „Булгаргаз“ ЕАД от „Топлофикация София“, обясни министърът в оставка и допълни, че това ще стане по реда и до размера съгласно Закона за държавния бюджет. Той добави и че трябва да се получи положително решение за режимите на държавна помощ от страна на Европейската комисия (ЕК) или пък че придобиването не представлява държавна помощ по смисъла на Договора за функциониране на Европейския съюз (ЕС). Имаме натрупвани систематично в огромен размер задължения от страна на „Топлофикация София“ към енергийния сектор за газови доставки, заяви Радев и допълни, че в годините една част от тези задължения са прехвърляни от „Булгаргаз“ към БЕХ, друга продължава да расте и да се натрупва в салда към „Булгаргаз“. Към 31 декември сумата наближаваше 800 млн. лева, към настоящия момент тя отново е със същия обем, обясни енергийният министър в оставка. Очакванията му са към 31 март задълженията малко да надхвърлят 800 млн. лева. Тази неблагоприятна практика в крайна сметка води до внушителната сума от 1,6 млрд. лева задължения към групата БЕХ.
Източник: Vesti.bg (28.03.2024)

Абсурдите в българската енергетиката продължават. С одобрено в петък решение правителството на Николай Денков в оставка е изменил едно от поредицата решения в сектора, с което задължи „Български енергиен холдинг“ да дари 728 млн. лв. на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. До странното дарение се стигна, след като НС задължи финансовото министерство спешно да осигури 1 млрд. лв. за покриване на дефицит във фонда, който трябва да поеме разходите по либерализация на пазара на ток за домакинствата. Сега обаче се оказа, че върху дарението трябва да се плати местен данък, възлизащ на 36,4 млн. лв. Обикновено данъкът се плаща от получателя, но в случая кабинетът е взел решение да задължи дарителя БЕХ да го плати. По закон държавата и общините са освободени от местен данък върху даренията, но в случая безвъзмездното финансиране е от търговско дружество към фонд. Самото дарение следва да бъде извършено в 7-дневен срок от деня, в който министерство на енергетиката ще придобие дълговете на „Топлофикация-София“ към БЕХ и „Булгаргаз“ на обща стойност 1,6 млрд. лв. Към момента няма данни тази операция да е финализирана. По партидата на общинската фирма няма подадени подобни проектодокументи за вписване. Няма и решение на столичния общински съвет по темата, а дружеството е общинско. Предложената от кабинета "Денков" схема за прехвърляне на заеми и дългове в енергетиката е много проблемна, особено по линия на държавните помощи. Не е ясно дали на фона на тези въпросителни служебното правителство няма да отмени постановлението за предоставяне на 1,6 млрд. лв. извънредни средства по бюджета на енергийното министерство до получаването на становище от ЕК. Сумата бе разпоредена от МФ още в началото на април и огромното плащане е една от причините парламентът да вземе решение за ограничаване на разплащанията извън пенсии, заплати и режийни. Ако МС отмени постановлението, ще трябва да се търси друго решение за осигуряването на средства за фонда „Сигурност на електроенергийната система“.
Източник: Сега (12.04.2024)

"Български Енергиен Холдинг" е приел оставката на Деница Златева като изпълнителен директор на "Булгаргаз" С решение на Съвета на директорите (СД) на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД е извършена промяна в ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД като е приета оставката на Деница Златева, а от състава на Съвета на директорите на дружеството се освобождават Димитър Спасов и Татяна Петрова-Бояджиева. На техните места влизат Михаил Милков, Бянка Рачева и Марин Филиповски. С решение на СД на „Булгаргаз“ ЕАД за изпълнителен директор на дружеството е определен Веселин Синабов.
Източник: Blitz (18.04.2024)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-01-2024 -- 31-03-2024 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (03.06.2024)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Във връзка с настъпване на лихвено плащане по емисия облигации, издадени от Български енергиен холдинг ЕАД-София, (04HA), емисия с ISIN код – XS1839682116, уведомяваме за следното: - Дата на лихвено плащане: 28.06.2024 год.; - Купон: 3.5 %; - Право на лихвено плащане имат притежателите на облигации, които са вписани за такива в книгата, водена от Централен депозитар АД към 27.06.2024 год.; - Последната дата за сключване на сделки с облигации от тази емисия на Борсата, в резултат на които приобретателят има право на лихвено плащане е 25.06.2024 год.;
Източник: БФБ (25.06.2024)

Промяна в ръководствата на БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица изток 2" След решение на министъра на енергетиката и с решение на Съвета на директорите (СД) на „Български Енергиен Холдинг" ЕАД, за изпълнителни директори на холдинга са избрани Валентин Николов и Галина Тодорова. Галина Тодорова е юрист по образование. Тя е с над 15 години опит в енергийния отрасъл и е работила в енергийния отрасъл като директор на Правна дирекция в „Топлофикация София" ЕАД и „Булгартрансгаз" ЕАД. Освободилите своите места от Съвета на директорите на БЕХ ЕАД Иван Андреев и Диян Димитров заемат позиции в Съвета на директорите съответно на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД и „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД. От състава на Съвета на директорите на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД е освободен Живко Динчев.
Източник: Труд (02.07.2024)

В бордовете на държавните фирми масово се назначават хора без конкурс Стремежът на България към членство в ОИСР и изричното изискване за подобряване на управлението на държавните дружества не респектира особено властта. В бордовете на държавните фирми масово продължават назначения без конкурс. Това показва годишният доклад на "Агенцията за публичните предприятия и контрол" за държавните публични предприятия за 2022 г. Според данните, актуални към края на декември 2022 г., трима от трима членове на управата на “Информационно обслужване” са избрани без конкурс. През процедура на състезание не са минали и 7 от 7-те членове на управата на държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”. 5 от 5 членове на борда на “Булгаргаз” също са избрани без конкурс. В сектора на транспорта на публична процедура не са минавали 5 от 5 члена на “Холдинг Български държавни железници”, както и по 3 от 3 члена на бордовете на “Летище София” и “Летище Пловдив”. Конкурси не са провеждани за управите на нито едно от държавните дружества към спортното министерство, като тук всички членове на бордове - общо 19 души в 5 дружества, са избирани без конкурс. С правилника за прилагане на закона пък на практика бе дадена възможност за заобикаляне на изискването за конкурс с възможността да се назначават временни титуляри за период до 6 месеца. През 2022 г. държавните предприятия отчитат сериозен ръст в приходите, като от 265 държавни предприятия 171 отчитат нетна печалба в общ размер от 3.89 млрд. лв. Приходите от оперативна дейност са достигнали 32.8 млрд. лв. - близо 13 млрд. лв. повече от 2021 г., като основният принос е на сектор енергетика с общи приходи от оперативна дейност в размер на 25.1 млрд. лв. Внесеният дивидент в държавата от публичните предприятия през 2022 г. е в размер на 1.524 млрд. лв., като огромната част от него е плащане от БЕХ - 1.439 млрд. лв., включително неразпределена печалба от минали години.
Източник: Сега (09.07.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)