Новини
Новини за 2020
 
ТЕЦ "Марица-изток" 2 ще вложи 350 хил. лв., за да намали азотните оксиди Държавната ТЕЦ "Марица-изток" 2, която редовно попада в различни класации за замърсяването на въздуха, ще инвестира 350 хил. лв. без ДДС в система за подобряване на горивния процес и намаляване на емисиите от азотен оксид (NОx). Обществената поръчка за целта е публикувана на 27 декември, като от документите става ясно, че новата система ще обхване петия енергоблок на централата. Предвижда се въвеждането на "алгоритми, измервания и управление на клапи за въздух с цел подобряване на горивния процес и намаляване на емисиите от NOx". По последни данни от края на септември 2019 г. дълговете на ТЕЦ "Марица-изток" 2 са над 1.5 млрд. лв., а непокритата загуба надхвърля 800 млн. лв. Правителството чака одобрението на Брюксел, за да отпусне спасителното увеличение на капитала чрез преобразуването на 600 млн. лева дълг към Българския енергиен холдинг, който е принципал на държавното дружество.
Източник: Капитал (06.01.2020)
 
Интерконекторът между Гърция и България готов през октомври По инициатива на министър Теменужка Петкова в министерството на енергетиката се проведе среща за отчитане на напредъка по проекта за изграждане на интерконектора Гърция-България (IGB), съобщиха от ведомството. В срещата са участвали изпълнителните директори на проектната компания "Ай СИ Джи Би" ЕАД от българска и от гръцка страна - Теодора Георгиева и Константинос Караянакос, представители на доставчика на тръби - "Коринт Пайпуър", на строителя - АВАКС и на инженер-консултанта - "Консорциум Тибей". Петкова е призовала компаниите да работят активно и е подчертала, че завършването на изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България трябва да приключи през октомври тази година. По думите й въвеждането в експлоатация на проекта в синергия с Трансадриатическия газопровод е от стратегическо значение. Чрез IGB страната ни ще получава договорените 1 млрд. куб м/год. азербайджански природен газ за страната от втората фаза на газовото находище Шах Дениз, посочиха от енергийното ведомство. Представителите на "Коринт Пайпуър" са уверили, че производството на тръби се реализира по график. През февруари ще се осъществи доставката на необходимите тръби за изграждането на първите 47 км от интерконектора. Необходимата техника за извършване на автоматично заваряване на тръби, която ще ускори значително процеса по реализация, е доставена в Солун и предстои да се транспортира към трасето в България, казаха от АВАКС. В момента продължават да се изпълняват подготвителни дейности по трасето както на българска, така и на гръцка територия, пише в съобщението.
Източник: Монитор (24.01.2020)
 
Декларация на АОБР относно цената на електроенергията за индустрията в България Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) призова за незабавни оставки на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Бизнесът обвинява трите държавни предприятия за безумно високите цени на електроенергията за фирмите в България. От началото на годината България е печален рекордьор - цените на тока в България са с между 20 и 50% по-високи от тези в останалата част на Европа, и основната причина за това е „некадърното и/или корумпирано управление на БЕХ, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и БНЕБ“, се посочва в декларация, изпратена от АОБР до медиите (в обединението участват най-големите работдателски ортанизации - Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). БЕХ е „монополист на борсата и използва монопола си, като не управлява според правилата, а във вреда на българската индустрия и българската икономика, ТЕЦ „Марица Изток 2“ упорито не изпълнява препоръките на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, „престоява и трупа загуби“, а индустрията внася електроенергия на значително по-високи цени, България от страна, изнасяща над 15% от произведената електроенергия, съкрати производството с тези 15% и се превърна във вносител“, подчертават от АОБР. Във въпросната декларация от АОБР посочват, че извънредно високите цени на електроенергията се виждат особено ясно при пазарен сегмент „Ден напред“, на който се търгуват около две-трети от количествата енергия, предлагани на свободния пазар. Бизнесът критикува енергийната борса, че не предлага стандартизирани по време продукти на пазара на „Дългосрочни договори“ и че допуска да се оферират количества с отклонения в цените от порядъка минус 100% - плюс 500 процента. "Енергийните олигарси“ се възползват от слабите места на системата, нарушавайки законите в ущърб на обществото, се казва още в декларацията. В документа се посочва още, че в неделя, на 9 февруари, цената на тока у нас е била два пъти по-висока от средната за Европа и над 40 пъти по-висока от тази в Германия. Засега реакция от Министерството на енергетиката и от трите държавни дружества няма.
Източник: Сега (11.02.2020)
 
„Булгаргаз“ предлага 2.5% по-ниска цена на газа за второто тримесечие „Булгаргаз“ ЕАД, дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД, ще предложи на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цената на природния газ за второто тримесечие да бъде намалена с 2.52%. По закон общественият доставчик е длъжен да съобщи публично своето предложение, преди да го предаде официално на регулатора за разглеждане. Дружеството предлага в периода април-юни стойността на синьото гориво, плащана от крайните снабдители на природен газ и лицата на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, да бъде 42,93 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). В сравнение с утвърдената за първото тримесечие на 2020 г. цена има намаление с 1.11 лв./MWh. Общественият доставчик води преговори с ООО „Газпром експорт“ за намаление на доставната цена на природния газ за страната. Очаква се до края на февруари двете страни да се споразумеят и цената на природния газ за българския пазар да бъде значително намалена. Веднага след подписване на споразумението „Булгаргаз“ ЕАД ще поиска от КЕВР намаление на цената на природния газ още от началото на м. март 2020 г., както и преразглеждане на начина на ценообразуване, се казва в съобщението на компанията.
Източник: economic.bg (12.02.2020)
 
ТЕЦ "Марица изток 2" скара Домусчиев и синдикатите Проблемите на държавната енергетика се превърнаха в поредна ябълка на раздора между бизнеса и синдикатите. КНСБ реагира остро срещу позицията на работодателските организации, които поискаха оставките на директорите на БЕХ, "ТЕЦ Марица изток 2" и електроенергийната борса заради скъпия ток и настояха да се прекрати вредното субсидиране на неефективни предприятия. "Две са позициите - ако държавата и министърът на енергетиката не предприемат никакви стъпки към държавната енергетика, независимо какви са те, ще се получат две дефекта - на регулирания пазар няма да има ток, а ако няма действия от властта да покрива емисиите на ТЕЦ 2, той ще спре", коментира днес президентът на профсъюза Пламен Димитров. Още вчера КНСБ и КТ "Подкрепа" разпространиха отворено писмо, в което обяви, че исканите от едрия бизнес уволнения са намеса в националната сигурност, а упреците за високите цени на тока били безпочвени. Ако не се покриват емисиите на ТЕЦ-а, той ще спре, ако спре, всички знаем какво ще стане - ще се разпадне системата", обясни Пламен Димитров, според когото другите мнения по въпроса били "бръщолевения, абсолютно некомпететни и неподплатени, национално безотговорни приказки". Той изтъкна, че всички в България трябва да се тревожат за "Зелената сделка", която изисква държавите от ЕС рязко да намалят вредните емисии, вкл. и чрез затваряне на тецове, работещи с въглища: "Вместо да говорим за това как ще се справим с този идващ с 400 км/ч влак срещу нас челно, който ще ни отнесе всичките, ние се занимаваме с глупости". Синдикалният лидер коментира и упреците, че в държавната ТЕЦ "Марица изток 2" работят прекалено много хора. Той посочи, че разходите на предприятието за персонал са по-малко от 13%, а значително по-големи са разходите за вредни емисии - над 40%. "Да ги уволним всичките 2 400 човека, ако му се виждат много на Домусчиев, че ще съкратим с 13% разходите на ТЕЦ 2. Не знам кой ще работи тогава", каза Пламен Димитров. Той съобщи, че в петък миньорските и енергийните профсъюзи свикват пресконференция по горещите теми в енергетиката. В отвореното писмо на КНСБ и "Подкрепа" се казва: Ако допуснем, че ТЕЦ "Марица изток 2", срещу която се изсипаха толкова нападки, спре доставките си, пазарът на електрическа енергия ще стане неуправляем, а загубите на индустрията - огромни. Предвид активната позиция на работодателите срещу държавните дружества е редно да се отбележи, че много от тях имат конфликт на интереси и не би трябвало да се произнасят. Ако го правят е редно да посочат, че са собственици на субсидирани ВЕИ или когенерации. Т.е. получават пари за това, че другите индустриалци плащат, защото, ако виждаме рекорди на цената, то е и за това, че някой трябва да плаща тези субсидии. Цената на електрическата енергия от ТЕЦ в комплекса "Марица изток" е в пъти по-ниска от продаваната от тях енергия. Да споменем и свързаните търговци на електрическа енергия с голямата индустрия, които формират печалбите при пиковите търсения.
Източник: Сега (13.02.2020)
 
Лошо управляван сектор Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. Трусовете в енергийния сектор в България продължават и в началото на 2020 г. А слушайки цялото говорене и действия на хората, отговорни за развитието на сектора, изглежда, че решения за пазара на електроенергия в страната няма, или по-скоро те не могат да ги намерят. Цените на борсата отново са рекордни, а в някои дни разликите между стойността у нас и в останалите държави от ЕС, с които българската индустрия е в пряка конкуренция, са фрапантни, меко казано. Работодателите в енергоемките индустрии, които нямат особен избор освен да купуват скъпата електроенергия, недоволстват, защото в някои случаи им се налага да работят на загуба. Държавата отрича да има вина, прехвърляйки топката към "невидимата ръка на пазара". Експертите обаче са категорични - енергетиката в България се управлява лошо, а от това страдат както бизнесът, така и потребителите. български ток vs. европейски През последните дни в страната ни отново бяха отчетени най-високите цени на борсовия ток в ЕС. Разликите в цените между България и западноевропейски държави като Германия често показват сериозни отклонения, като на Запад и Север цените винаги са по-ниски от тези в нашия регион. Сравненията обаче не винаги са абсолютно коректни, тъй като цените на електрическата енергия са много сложни като структура. "Редица държави членки, например Германия, изключват разходите за СО2 емисии на производителите от енергийната компонента и ги пренасочват към категорията на добавките. Националната практика е друга – разходите за въглеродни емисии на централите се калкулират в цената за енергия", пише в анализ на Института за енергиен мениджмънт. За тези разлики говори и Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). „Правят се сравнения, които не са коректни. Борсата в Германия, например, формира цена по различен начин и прякото сравнение не показва същината на проблема и не позволява неговото решение“, казва той. Скъпо ли е наистина? Цените на борсовия ток у нас няколко пъти достигнаха рекордни стойности, такъв случай имаше и през миналата седмица, но това се случва периодично още от лятото на миналата година. Работодателите често изнасят данни, които показват твърде високи стойности, в сравнение със Западна Европа. При последния случай от 9 февруари председателят на КРИБ Кирил Домусчиев показа графика, от която се видя, че токът в България на сегмент "ден напред" е над 63 евро/mWh, докато в Германия беше под 2 евро. Но цените бяха в пъти по-ниски в цяла Западна Европа и малко по-ниски в нашия регион. Осреднено обаче картина не изглежда толкова стряскащо. От редовния тримесечен доклад на Европейската комисия се вижда, че борсовите цени на тока в ЕС за последните три месеца на 2019 г. не са най-високите. Средните цени в България за конкретния период дори са малко по-ниски от тези в региона на Източна Европа. У нас те са били средно 54.3 евро/mWh, в Румъния е 58.7 евро/mWh, Унгария 56.4 евро/mWh, Гърция 62.4 евро/mWh, Полша 57.9 евро/mWh. Институтът за енергиен мениджмънт в свой анализ сравнява реалните средни цени през 2019 г. на няколко пазара в нашия регион и от графиката се вижда, че в България средногодишната цена е до 34% по-ниска спрямо другите борси при сегмента пазар "ден напред". От Института уточняват, че в цените на електроенергията на едро за пазар "ден напред" в България влиза само енергийната компонента, без последващите данъци и такси. Експертите подчертават, че енергийната компонента е само част от формирането на пълната цена и само част от енергията на борсата (около 1/3) от се търгува на този сегмент. По-голямото количество се търгува на сегмент Централизиран пазар за двустранни договори (ЦПДД). Спрямо цените в Западна и Северна Европа, обаче, в България определено стойностите са доста по-високи. "Регионалният ни пазар зависи изключително много от въглищата и съответно в целия регион имаме по-високи цени на електроенергията", обяснява пред Economic.bg Антон Иванов. България е сред първенците в ЕС по производство на електроенергия от въглища. Според данни на статистическия сайт Statista страната ни произвежда 45% от своя ток от въглища, за което се налага да плаща за въглеродни квоти, чиито цени постоянно растат. За миналата година те достигнаха 25 евро за тон и имайки предвид високия коефициент на нашите въглищни електроцентрали, от тях се произвежда скъп ток. Само през 2019 г. държавният „ТЕЦ Марица Изток 2“ ще трябва да отдели за вредни емисии около 500 млн. лв. В крайна сметка те се поемат от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който през 2019 г. също започна да трупа загуби. Поскъпването на въглеродните емисии е и една от причините за ръста на цената на тока и за битовите потребители. Защо цените са високи? Антон Иванов обясни, че когато сравняваме един ценови компонент и акцентът се поставя върху него, то не се разкрива същината на проблема. „Германия като мощна икономика успешно прилага онези политики от доста време, които позволяват работа на либерализиран пазар на всички потребители и прилагане на мерки за постепенно намаляване на скъпите горива в техния микс и балансиране на разходите за енергия спрямо техните приходи от дейността. В това отношение България изостава, но успява да балансира разходите за енергия спрямо приходите на нашите пазари. Изисква се стратегия, която да ни покаже как с инвестиции ние ще догоним западноевропейските държави“, казва той. Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира, че цените на електроенергията естествено се увеличават навсякъде в Европа и света, като тази тенденция ще продължи. "Нашите цени растат и заради това. От друга страна те растат по-бързо от останалите държави, което е проблем. Ние сме имали нереалистично ниски цени преди това и съответно, за да стигнем до реалните стойности имаме по-високо увеличение от тези на съседните страни", казва той. Той изтъква и, че в България цените на електроенергията се покачват по-бързо, отколкото при останалите държави в региона, защото дълго време са били държани нереалистично ниски. "Сега на свободния пазар, за да стигнем до реалните стойности, имаме по-голямо увеличение от тези на съседните страни", казва икономистът. Но проблемът не е един Българският борсов енергиен пазар страда от много проблеми и всеки от тях има различна стойност, смятат повечето експерти в сектора. „Българската система за борсова търговия не ефективна“, казва енергийния експерт Иван Хиновски. Според него един от основните проблеми в нея е това, че всички продавачи на електроенергия минават през търговци, а в Германия, например, няма този посредник и сделките са между производител и купувач. Търговецът си слага надценка, купувайки електроенергията и след това я оферира на борсата и така се получава по-висока цена. „В момента има криза за вода и всички водноелектрически централи, които по принцип предлагат евтина енергия, в момента не предлагат, а вместо нея има енергия от ТЕЦ-ове, която е много скъпа“, казва Хиновски. Тази тенденция очертава и Калоян Стайков, като според него заради топлата зима автоматично намалява търсенето на български ток, което намалява приходите в системата, които трябва да дойдат от другаде. Хиновски коментира, че неефективните производства са другата причина за проблемите на борсата. „Това са мощности, които се толерират - "студен резерв", който получава пари, за да стои и да чака деня X, за да заработи. България така и не въведе механизма за капацитет, който е стъпката, чрез която "студеният резерв" щеше да се преформулира в търгове. И горещият, и студеният резерв у нас са на много висока цена“, казва експертът. Проблемите на енергийната борса трудно могат да се обобщят в едно изречение, но ако се опитаме да го съставим, то било звучало така – лошо управление в сектора, високи цени на въглеродните емисии, концентрация на пазара и конюнктурни фактори като топлата зима. Откъде тръгва всичко Според Калоян Стайков от ИПИ повечето проблеми в сектора започнаха да се проявяват още през 2012 г. с увеличението на цените заради "зелената" енергия. След това последва лавината от социални протести. През 2015 г. нещата се стабилизираха, а през 2016 г. започна недоволството на индустриалните потребители. „Това се получава, защото в един момент балансът на този сектор започна да се изменя. Първоначално голямата тежест от сгрешената политика в сектора беше прехвърлена на домакинствата, те започнаха да протестират, падна правителството и новото реши, че няма да продължава така, прехвърляйки проблемите върху НЕК. НЕК обаче натрупа огромни загуби през 2013-2014 г., след което се видя, че не може да продължава така и тежестта се прехвърлиха върху бизнеса. И в момента бизнесът плаща голяма част от цената за всички тези политики", обясни икономистът. Проблемите на различните сегменти са изцяло свързани. Ако има проблем на свободния пазар, най-вероятно той е свързан с регулирания. Когато има ниски цени на регулирания пазар, компаниите са принудени да ги компенсират отнякъде – или от свободния пазар, или от износ, но виждаме, че износът тази година намалява. "Първото лесно обяснение за проблемите в сектора, е че има огромна концентрация на пазара и няма конкуренция", обяснява Стайков. На различните сегменти БЕХ формира между 80-90% от продадената енергия, което няма как да се заобиколи. Друга причина идва от външния фактор – квотите, които се увеличават. „ТЕЦ Марица Изток 2", която страда основно заради това - около 60% от разходите ? са за гориво, енергия и квоти – компоненти, които няма как да се оптимизират. Същото се отнася и за микса на НЕК, тъй като ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 са част от този микс. Друга причина е, че голяма част от енергията се търгува по двустранни договори. Решението, според Стайков, е в регулатора - Комисията за енергийно и водно регулиране. "Когато има концентрация на пазара, трябва да си сигурен, че тя не нарушава свободната търговия и конкуренцията. БЕХ е почти естествен монопол при производството на електрическа енергия и КЕВР трябва да следи какво се случва с търговията. От години регулаторът обещава разследвания и мерки срещу потенциални злоупотреби на пазара, но до момента няма резултат", обясни той. Липсват правилните политики Политиките на държавата и законодателните промени очевидно не водят до баланс на пазара, а от това страда най-много бизнесът. Заключението на много експерти е, че лошото управление в сектора води до всички трусове, на които сме свидетели в момента. „Цената на електроенергията на борсата в България наистина е много по-висока от другите страни, което създава усещане, че страната ни изостава с онези политики, които водят до снижаване на цените“, добавя Антон Иванов от БЕМФ. По думите му не сме показали как ще използваме механизмите за справедлив преход и изоставаме в това да ползваме реални финансови ресурси, за да адаптираме нашата икономика и енергетика. „Не съм съгласен с индустрията в акцента, който тя поставя върху цената на пазара „Ден напред“, но съм съгласен с тяхното искане за постепенно подобряване и устойчиви мерки за подобряване на икономическата среда в България", категоричен е Иванов. Търговецът затова е търговец, за да максимизира печалбата си, когато има тази възможност. Тук идва въпросът за регулациите и рамката, която поставя държавата при работа на търговците. „Пазарът в България не е достатъчно зрял“, каза експертът от БЕМФ. Задължението цялата електрическа енергия, която се продава по свободно договорени цени, да се търгува на борсата от началото на 2018 г., следваше логиката, че пазарните сили ще наложат дисциплина при управлението на държавните производители и ще доведат до по-конкурентни цени. "Когато обаче концентрацията на пазара е толкова голяма, колкото е в България, подобни мерки не работят, както се вижда. За да заработи това нещо трябва да имаме интегрирани пазари със съседни страни и необходимата междусистемна свързаност, а ние ги нямаме", казва Стайков. И той е категоричен, че генерално секторът не се управлява както трябва, няма ясна визия за това какво се случва, а стъпките за интегриране на пазарите със съседните страни се бавят. По думите му КЕВР трябва да следи повече търговията, да следи условията, при които се продава електроенергията и сигналите за злоупотреби. Друг проблем за борсата е и липсата на стандартизирани продукти. "Няма пълно решение - панацея, но могат да се правят стъпки в правилната посока", категоричен е Стайков. Според него вариантите са строителство на междусистемна свързаност, интегриране на пазарите - "ден напред" и за двустранни договори, както и активен регулатор. "Регулаторът трябва да е по-активен в условия, в които държавните компании имат почти монополна роля при производството на електрическа енергия и в краткосрочен план няма откъде да се появи пазарна сила, която да промени ситуацията", добави той.
Източник: economic.bg (14.02.2020)
 
Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-10-2019 -- 31-12-2019 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (27.02.2020)
 
ТЕЦ “Марица Изток 2” увеличава капитала си с 598 млн. лв. дългове към БЕХ Държавното дружество“ТЕЦ Марица Изток 2” внесе в Търговския регистър документи за увеличаване на капитала си с 597 955 260 лв. Така БЕХ и държавната централа изпълняват решението на Народното събрание от 31 януари за увеличаване на капитала на дружеството. Това е мярка за спасяване на държавния ТЕЦ от фалит. Срещу това решение се обявиха работодателите. Другият момент е, че Министерството на енергетиката поиска разрешение от Брюксел да увеличи капитала с част от дълговете. Към четвъртък няма разрешение от Еврокомисията това да стане. Към документите, внесени в регистъра, е приложено решение на борда на директорите на БЕХ, който е собственик на централата. Става ясно, че има и протокол от министъра на енергетиката. В увеличението на капитала са консолидирани 10 дълга на ТЕЦ “Марица Изток 2” от 2015 до 2019 г. Най-големият е от 2019 г., той е в размер на над 429 млн. лева. С тези пари Българският енергиен холдинг е купил въглеродни емисии за централата, за да може тя да работи. ТЕЦ “Марица Изток 2” започна да изпада в тежко финансово състояние от момента, в който започнаха поетапно да отпадат безплатните квоти, а на пазара на емисии те поскъпнаха неимоверно до 25 евро за тон. От справка за финансовото и? състояние към 28 февруари става ясно, че общо задълженията й са 1,6 млрд. лв.
Източник: 24 часа (05.03.2020)
 
БЕХ реши да увеличи с 597 млн. лв. капитала на ТЕЦ "Марица-изток 2" Българският енергиен холдинг (БЕХ) е взел на 2 март решение за увеличаване на капитала на технически фалиралия ТЕЦ "Марица-изток 2", показва справка на "Капитал" в Търговския регистър. Реално обаче средства няма да се дават, а ще се трансформира част от дълга на централата към холдинга, показват документите. Става дума за 597 млн. лева. От публикуваните баланси се вижда, че финансовото състояние на централата към момента е критично - натрупаната загуба вече е над 850 млн. лв., след отчетен за 2019 г. нов отрицателен финансов резултат от 230 млн. лв. Задълженията пък минават 1.6 млрд. лв., което означава, че след отписването на близо 600 млн. лв. от тях пак ще останат над милиард. Увеличаването на капитала на ТЕЦ "Марица-изток 2" на практика е непозволена държавна помощ, но се случва заради решението на Народното събрание отпреди месец, с което министърът на енергетиката бе задължен да спаси от фалит ТЕЦ-а въпреки липсата на положително становище от ЕК. По този начин отговорността за действията по капитализирането на "Марица-изток 2" се размиват, което е важно, защото се очаква Брюксел да задейства наказателна процедура по случая. Още след решението на парламента от Асоциацията на организациите на българските работодатели се обявиха против "спасяването" на централата и обявиха, че ще сезират ЕК за нерегламентираната помощ. Проблемът е, че капитализирането няма да помогне за неговото финансово стабилизиране, а само ще отложи краха - ТЕЦ-ът работи на 50% и по-малко от капацитета си, но не съкращава и без това раздутата численост на персонала, поради което постоянно трупа загуби. Последно преди седмица енергийният министър Теменужка Петкова няколко пъти избегна въпросът за това как ще реагира ЕК. "Това е решение на НС и ние ще се съобразим с него", заяви Петкова, но е факт, че поставя централата в привилегировано положение спрямо останалите играчи на пазара. Любопитен момент в процедурата по капитализиране държавната централа е, че нейният директор Живко Динчев е поискал формално с писмо до БЕХ да бъде оказана финансовата подкрепа и след това самият той като част от борда на БЕХ е гласувал за получаването на средствата. По сходен казус се произнесе през февруари КПКОНПИ, която уличи бившия шеф на НЕК Петър Илиев в конфликт на интереси. През 2017 и 2018 г. той бил част от ръководството на БЕХ и можел сам да си гласува допълнително възнаграждение. В конфликт на интереси се оказа и шефът на БЕХ Петьо Иванов, тъй като освен шеф на БЕХ той съвместявал и друг висш пост в съвета на директорите на "Булгаргаз".
Източник: Капитал (05.03.2020)
 
Еколози сезираха Еврокомисията заради ТЕЦ „Марица-изток 2“ Природозащитници от „Грийнпийс" – България, „За Земята" и Client Earth са подали жалба в Европейската комисия, в която твърдят, че българската държава системно нарушава европейското законодателство като подпомага финансово тежко задлъжнялата ТЕЦ „Марица-изток 2“. След гласуване в парламента, на 29 февруари т.г. Българският енергиен холдинг увеличи капитала на държавната въглищна централа като преобразува 597 млн. лв. дълг в капитал, припомнят еколозите. „Опитите за изкуствено спасяване на „Марица-изток 2" са в ущърб на всички — дори на работещите в централата. Наливането на стотици милиони левове годишно нарушават принципите на пазара и спират възможността тези средства да бъдат насочени към все по-конкурентните алтернативи за пестене на енергия и за производство, балансиране и складиране на енергия от възобновяеми източници.", коментира Генади Кондарев от „За Земята". ТЕЦ-ът продължава да трупа рекордни дългове. За 2018 г. загубата е била в размер на 332 млн. лв. - двойно повече в сравнение с 2017 г., а за 2019 г. е 230 млн. лева. „Това означава, че „евтиният" ток, който централата произвежда, се дължи единствено на солидната държавна подкрепа“, констатират природозащитниците.
Източник: Сега (13.03.2020)
 
От утре се прекратява работата по откривка в трите рудника на "Мини Марица-Изток", но добивните участъци продължават да работят. Това бе решено на днешното заседание на оперативния щаб за мерките за предотвратяване разпространението на коронавирус COVID 19, който бе сформиран в дружеството, става ясно от сайта на компанията. Мярката се въвежда до 31 март, за да не се допуска разпространение на заразата от коронавирус в предприятието и няма да доведе до проблеми с ритмичното снабдяване с въглища на ТЕЦ от комплекса, уверяват от дружеството. За създаване на добра методика на превенция в минния комплекс, предвид обявеното извънредно положение в страната, оперативният щаб ще бъде в пряка връзка с Областния оперативен щаб в Стара Загора. Предприемат се различни форми за неприсъствие на работа, целящи минимизиране броя на необходимия персонал за нормалното протичане на дейността на комплекса и осигуряване на нормалните доставки на въглища за централите. Изпълнителният директор Антон Андонов заяви пред bTV, че дружеството разполага с 85 млн. тона разкрити въглища, готови да потеглят към термичните централи. По тази причина той изключва да има проблем с обезпечаването на работата им с години напред.
Източник: Инвестор.БГ (17.03.2020)
 
Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Реално или потенциално влияние на COVID 19 върху дейността на „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД и неговите дъщерни дружества. Actual or potential impact of COVID 19 on the activities of Bulgarian Energy Holding EAD and its subsidiary companies Пълният текст на новината можете да намерите публикуван на финансовата електронна страница X3News
Източник: БФБ (27.03.2020)
 
Изграждането на газовата връзка Комотини - Стара Загора продължава Коронавирусът не спря изграждането на газовата връзка Комотини - Стара Загора, съобщават гръцките медии. Европейската инвестиционна банка е отпуснала заем от 109 млн. евро за строителството на газовата връзка между Гърция и България. Въпреки разпространението на вируса успешно се извършва строителството и от двете страни на границата. Вестник "Етнос" съобщава, че само преди дни и въпреки извънредната обстановка на пристанището в Александруполис е пристигнала първата партида от тръбите, които са необходими за изграждане на трасето на интерконектора от гръцка страна. Гръцкият завод на "Коринт Пайпуъркс" ще произведе необходимите тръби. По междусистемната газова връзка Гърция - България ще се пренася природен газ между двете страни чрез свързване с националната газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД, в близост до Стара Загора, и с газопреносната мрежа на "ДЕСФА" С. А. - Гърция в района на град Комотини. Проектът се реализира от смесено инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД, с акционери "Българският енергиен холдинг" ЕАД (50%) и гръцкото инвестиционно дружество IGI Poseidon (50%). Акционери с равни дялове в IGI Poseidon са гръцката DEPA и италианската Edison.
Източник: Банкеръ (30.03.2020)
 
Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ Понижението на цената на природния газ с над 40% от 1 април няма да доведе до промяна сметките за ток. Това предвижда доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране. Причината е, че спестените около 100 млн. лв. ще бъдат компенсирани от увеличените разходи за дейността на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", чието финансово състояние бе временно спасено този месец с капитализирането на 600 млн. лв. от дълговете й към БЕХ. Нелепото е, че заради икономическия блокаж от коронавируса в момента има огромни излишъци от електроенергия и борсовите цени в цяла Европа са рекордно ниски. Очакванията на експертите са тази тенденция да продължи поне до есента. Само че българските битови потребители няма да усетят нищо от това, а ще продължат да плащат повече, за да се поддържа дейността на ТЕЦ "Марица-изток 2". Държавата за разлика от всички други страдащи от блокажа компании не взема мерки да освободи част от над 2000-те служители на централата си или поне да ги пусне в неплатен отпуск. Омбудсманът Диана Ковачева вече обяви, че не подкрепя проекта за решение на КЕВР и смята, че "отказът да се намали цената на тока е трудно обясним, още повече че извънредната ситуация, в която се намираме, не предполага вземането на подобно решение". Окончателното решение на регулатора за новите цени както на газа, така и на тока ще бъде взето в началото на следващата седмица. Заради по-ниската цена на природния газ, която ще влезе в сила от 1 април, разходите на всички топлофикации, които освен парно и топла вода произвеждат и ток, ще намалеят значително. В резултат на това КЕВР трябва да им определи нови, по-ниски преференциални цени за електрическата енергия. Изчисленията показват, че това ще доведе до намаление на разходите на фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), който плаща премиите към когенерационните централи, с около 96.3 млн. лв. за година. Причината е, че с извънредна заповед на министъра на енергетиката Теменужка Петкова от 29 януари 2020 г. централата беше задължена допълнително да работи "за обслужване на обществото", състоящо се в предоставянето на допълнителни количества електрическа енергия за регулирания пазар, от който се снабдяват гражданите и малките фирми. За периода до 30 юни 2020 г. става дума за 1 981 420 мВтч, които струват 268 млн. лв. НЕК обаче може да плати за тази енергия само 171 млн. лв. по регулираните цени, които КЕВР му е определила, и затова останалите 97 млн. лв. трябва да бъдат компенсирани от ФСЕС.
Източник: Капитал (30.03.2020)
 
Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-10-2019 -- 31-12-2019 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116. Отчетът можете да намерите публикуван на финансовата електронна страница X3News
Източник: БФБ (15.05.2020)
 
Почти 1 млрд. лв. струва "спасяването" на ТЕЦ "Марица-изток 2" за три месеца Държавата продължава да излива огромен ресурс към затъналата ТЕЦ "Марица-изток 2", а сметката за "спасяването" вече гони 1 млрд. лева. В началото на седмицата Българският енергиен холдинг (БЕХ) е купил необходимите квоти парникови газове за 2019 г. за държавната централа, които според отчета на дружеството са на стойност общо 306 млн.лв. Това стана ясно на среща между ресорния министър Теменужка Петкова и лидерите на двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" - Пламен Димитров и Димитър Манолов, във връзка с последиците за сектора на енергетиката от пандемията от COVID-19. С този финансов бонус държавното финансиране на затъналата в дългове ТЕЦ "Марица-изток 2", която отчете нова загуба от 210 млн. лв. за миналата година, се доближава до 1 млрд. лв., и то в рамките на по-малко от три месеца. На 4 март БЕХ реши да увеличи капитала на централата с 597 млн. лева, като трансформира част от дълга на ТЕЦ-а към холдинга. Въпреки че е на ръба на фалита, компанията не свива разходите си, а високите цени на произведената енергия я лишават от възможност за участие на свободния пазар. На този фон държавата упорито се опитва да поддържа работата й, най-вече по политически причини - в нея работят около 2400 души, а покрай дейността й са заети и още няколкостотин души в държавните "Мини Марица-изток". "Въглищните централи са основни базови мощности в българската електроенергетика. Тяхното нормално функциониране заедно с развитието на въгледобива са гарант на стабилността на електроенергийната система", заяви Петкова пред двата синдиката. Реално обаче заради постоянно намаляващото потребление на ток в страната и свързаността със съседните пазари приносът на ТЕЦ "Марица-изток 2" вече е изключително малък - централата работи с около 25% от мощността си, и то въпреки изкуствените квоти, които минитър Петкова й възлага. Произвежданата от ТЕЦ-а енергия спокойно може да бъде поета от т.нар. америкаски централи "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтутГлобал Марица-изток 3", за които НЕК така или иначе плаща дори да не работят на максимум. Още по-неприятното е, че плановете за реформи в сектора се отлагат. "В настоящия момент се налага временно пренасочване на усилията към възстановяването на икономиките след въведените рестриктивни мерки за справяне с пандемията", коментира министър Петкова.
Източник: Инвестор.БГ (21.05.2020)
 
Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-01-2020 -- 31-03-2020 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116. Отчетът можете да намерите публикуван на финансовата електронна страница X3News
Източник: БФБ (01.06.2020)
 
„Булгаргаз“ е готов с изчислението на надвзетите сумите за възстановяване „Булгаргаз“ ЕАД изчисли сумите за възстановяване по договорите за доставка на природен газ и изготви проекти на споразумения с клиентите, се казва в съобщение дружеството. Уточнява се, че се решението по този въпрос и на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Както е известно след подписване на новия договор с “Газпром” и настъпилата вследствие на него корекция в цената, дружеството се ангажира с възстановяване на сумите до крайните потребители. От дружеството обясняват подробно, че на 20.05.2020 г., КЕВР приела последните три решения за утвърждаване на цените по месеци, по които „Булгаргаз“ ЕАД продава природен газ за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. “На основание § 2 от Закона за допълнение на Закона за енергетиката (ЗД ЗЕ), 20-дневният срок за сключване на споразумение между „Булгаргаз“ ЕАД и клиентите на дружеството за възстановяване на сумите, започна да тече, считано от 21.05.2020 г. и изтича на 09.06.2020 г. В тази връзка, в изпълнение на § 2 от ЗД ЗЕ, „Булгаргаз“ ЕАД изчисли сумите за възстановяване по договорите за доставка на природен газ и изготви проекти на споразумения с клиентите. На 26.05.2020 г., в изпълнение на Устава на „Булгаргаз“ ЕАД, дружеството изпрати проектите на допълнителни споразумения за получаване на съгласувателно решение от Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД за сключването им с клиентите. Веднага след получаване на съгласувателното решение, „Булгаргаз“ ЕАД ще изпрати на своите клиенти споразуменията, съдържащи изчислените суми за възстановяване за периода 05.08.2019 г. – 31.03.2020 г. „Булгаргаз“ ЕАД заявява готовност да възстанови сумите на своите клиенти, непосредствено след сключването на споразуменията, без да изчаква изтичане на 14-дневния законоустановен срок”, се кзава още в съобщението.
Източник: 3e-news (02.06.2020)
 
„Булгаргаз“ предлага над 4-процентно поевтиняване на газа за юли до 19,49 лв/MWh Българската държавна енергийна компания „Булгаргаз“ ЕАД, която е дъщерно дружество на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), предложи пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да утвърди цена на природния газ за юли в размер на 19,49 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС) за крайните снабдители на природен газ и за лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, съобщиха от дружеството на своя сайт. В сравнение с утвърдената за юни цена, предложената от "Булгаргаз" за следващия месец е по-ниска с 4,13%, или с 0.84 лв./MWh. Дружеството уведомява своите клиенти, че прогнозната цена на природния газ за август, образувана в съответствие с Наредбата за регулиране на цените на природния газ, е 19,29 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). В сравнение с предложената за утвърждаване от КЕВР цена за юли 2019 г., прогнозната цена за август на 2020 г. е по-ниска с 0,20 лв./MWh, или с 1,03%. Окончателното предложение на “Булгаргаз“ за утвърждаване цената на природния газ за август на 2020 г. ще бъде внесено в КЕВР на 11 юли. Investor припомня, че по-рано днес КЕВР съобщи, че цената на топлинната енергия в страната се понижава средно с 10,16 на сто със задна дата. Регулаторът утвърди коригирани цени на топлинната енергия в страната за периода 1 юли 2019 г. – 31 март 2020 г. Според първоначалната прогноза на Министерството на енергетиката природният газ у нас трябваше да поевтинее с над 40%, а парното - с над 30 на сто. Оказа се, че последните сметки на регулатора показват друго. От енергийния регулатор са изчислили, че за цялата година най-голямо ще бъде намалението на парното в София - 11,16%, а във Варна например няма да има такова. При „Топлофикация София“ ЕАД новата цена е 84,97 лв. за MWh (с 11,16% по-ниска). Следват Пловдив (91,96 лв., -5,76%), Плевен (81,53 лв., -4,06%), Бургас (71,95 лв., -4,39%) и Варна, където цената остава същата (87,34 лв.). До корекцията се стигна след споразумението с "Газпром експорт" за понижаване на цената на природния газ. Намалението се налага, след като държавната "Булгаргаз" постигна ново споразумение с руската "Газпром експорт" за формулата, по която се изчислява цената на природния газ. Така със задна дата е определена нова, по-ниска цена на синьото гориво.
Източник: Инвестор.БГ (11.06.2020)
 
Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Във връзка с настъпване на лихвено плащане по емисия облигации, издадени от Български енергиен холдинг ЕАД-София, (04HA), емисия с ISIN код – XS1839682116, уведомяваме за следното: - Дата на лихвено плащане: 28.06.2020 год.; - Купон: 3.5 %; - Право на лихвено плащане имат притежателите на облигации, които са вписани за такива в книгата, водена от Централен депозитар АД към 26.06.2020 год.; - Последната дата за сключване на сделки с облигации от тази емисия на Борсата, в резултат на които приобретателят има право на лихвено плащане е 24.06.2020 год.;
Източник: БФБ (24.06.2020)
 
Газовата връзка с Гърция преначертава енергийната карта на региона Междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB), която ще свързва газопреносните мрежи на двете държави, е сред най-значимите енергийни инфраструктурни проекти, които се реализират в региона в последните години. Интерконекторът с южната ни съседка ще позволи разкриването на нови маршрути за доставка на природен газ, като синьото гориво ще може да достига до България от страни като Азербайджан, Гърция, Израел, Египет и други.Проектът предвижда изграждането на 182 км газопровод от град Комотини в Гърция до град Стара Загора, като близо 150 км от трасето на интерконектора ще бъдат на територията на България. Българската страна участва като акционер с 50% през Българския енергиен холдинг (БЕХ). Останалите 50% от акциите са собственост на дружеството IGI Poseidon, в което равно участие имат гръцката компания DEPA S.A. и италианската енергийна група Edison SpA. Интерконекторът е с планиран капацитет от 3 млрд. куб. метра на година в посока Гърция-България, като има възможност капацитетът за пренос на газ да достигне до 5 млрд. след изграждане на компресорна станция. Сериозен фактор за това са другите големи енергийни проекти в региона, чието успешно развитие ще повиши интереса към IGB и ще даде възможност за пренос на допълнителни количества газ към трети страни, включително от Източна и Централна Европа.Над половината от капацитета на газовата връзка с Гърция вече е резервиран В рамките на първия пазарен тест на IGB общо 1,57 млрд. куб. м са резервирани чрез обвързващи оферти от 5 търговци на природен газ. Четири от тях стъпват за пръв път на българския енергиен пазар, което е ясен знак за възможностите за диверсификация на източниците, която се гарантира от реализацията на проекта. Газовата връзка Гърция-България се разработва в синхрон с българското и европейското законодателство, а за изграждането й се прилагат някои революционни за страната ни материали и процеси. За целите на строителството на IGB у нас за пръв път се използват линейни тръби с дължина 18 м. Те са с диаметър 32 инча и са изработени с външно трислойно полиетиленово покритие. По-голямата им дължина предполага редица предимства, включително оптимизация на разходите за заваряване и по-бърз процес по инсталиране.
Източник: 24 часа (29.06.2020)
 
Държавната енергетика и военни заводи на печалба и в кризата Въпреки коронакризата държавната енергетика и военни заводи работят с печалба. Това показват резултатите за второто тримесечие на годината. АЕЦ “Козлодуй” за полугодието е на плюс 140,18 млн. лв., при 178,57 млн. за шестте месеца на 2019 г., което е с 21,5% по-малко. Централата е произвела 2,4 на сто повече ток. Една от причините за по-ниската печалба е повечето електроенергия за регулирания пазар с 53,8%. С 9% са спаднали приходите от свободния пазар и заради ниските цени на енергийната борса. Извънредното положение заради COVID-19 e довело до искане от страна на партньори на централата за предоговаряне на сключени сделки, както и отказ на договорени количества електроенергия. Газовият оператор “Булгартрансгаз” е на печалба от 60,9 млн. лв., при 45,64 млн. през полугодието на 2019 г. Заради коронавируса се отчита забавяне на доставките по проекта “Балкански поток”. През този период компанията има разрешение от правителството да стане акционер в гръцката “Газтрейд”, която ще изгражда терминала за втечнен газ в Александруполис, но акциите все още не са купени. 200 млн. евро кредит е теглен от 4 банки за изграждане на “Балкански поток”. В тези шест месеца е направена и обезценка 100% на вземане от КТБ за 4,8 млн. лв. И Електроенергийният системен оператор е на плюс с 30,28 млн. лв., при 7 млн. за шестте месеца на 2019 г. Традиционно ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба - 128,7 млн. лв., което обаче е с 46,7 млн. по-малко от същия период на 2019 г. За полугодието централата е дала над 130 млн. лв. за квоти въглеродни емисии. За въглища са платени 58,52 млн. лв., което е с над 50 млн. по-малко от същия период на 2019 г. Мениджмънтът на централата отново пише, че е създадена неравнопоставеност между производителите на електроенергийния пазар и че тецът не може да съществува без подкрепата на БЕХ. Мини “Марица-изток” също са на червено - с 9,6 млн. лв., при 1,75 млн. за първото полугодие на 2019 г. Ръст от 10,6% на активите отчита Българската банка на развитие - към края на юни те възлизат на 3,51 млрд. лв., докато в края на 2019 г. са били 3,17 млрд. лв. Дадените на бизнеса кредити чрез търговските банки са 151 млн. лв. 8,178 млн. лв. е печалбата на ББР за първите 6 месеца на годината. За същия период на миналата година е била 18,332 млн. лв., като понижението се дължи предимно на нарастването на разходите за обезценки и провизии, на увеличението на разходите за лихви и по-високата вноска във Фонда за преструктуриране на банките. София Тех парк отчита загуба от 1,2 млн. лв. за полугодието. Дружеството обаче очаква през септември да му бъдат изплатени европейски средства за вече изпълнени проекти по ОПИК. Националната компания “Индустриални зони” също има загуба - 1,47 млн. лв. ВМЗ отчита печалба от 11,892 млн. лв. към края на юни, което е подобрение спрямо миналата година с над 2 млн. лв. “Кинтекс” удвоява печалбата си до 12,5 млн. лв., но “Авионамс” отчита по-лоши резултати - печалбата за второто тримесечие е 1,14 млн. лв., докато преди година е била почти 3 млн. лв. Коронавирусът е ощетил “Летище София”. При планирана печалба от 5,4 млн. лв. за първото полугодие се отчита загуба от 586 хил. лв. Над половината от приходите на летището са от търговия на стоки в магазини. Приходите от продажба на самолетни билети са с 67 хил. лв. по-малко на годишна база, тъй като обслужените пътници са с 86% по-малко за периода април - юни и наполовина по-малко за януари - юни. РВД е на печалба от 5,66 млн. лв. при очаквана 6,2 млн. През пандемията са намалели пътуванията не само със самолет, но и с влак - “БДЖ - Пътнически превози” е на минус 12,549 млн. лв., като на годишна база загубата нараства с 2,577 млн. лв.
Източник: 24 часа (07.08.2020)
 
НЕК излезе на печалба от 50 млн. лева Националната електрическа компания (НЕК) отчита печалба от 50.3 млн. лв. за полугодието на 2020, показва финансовият отчет на дружеството. Това е значително подобрение спрямо същия период на м.г., когато печалбата бе 32.2 млн. лв. Причината за подобрените финанси на НЕК е увеличеното потребление на електроенергия от битовите потребители след въвеждането на извънредното положение през март. Тогава хората масово започнаха да работят от домовете си, а детските градини и училищата минаха на онлайн режим, което измести потреблението на ток от свободния към регулирания пазар. Въпреки положителния резултат обаче няма съществено подобрение в общото състояние на НЕК, като компанията отново изпитва затруднения при обслужване на задълженията си, по-голямата част от които са към БЕХ. НЕК продължава да работи в условията на отрицателен оборотен капитал и влошен паричен поток. Към края на юни той е в размер на -997.3 млн.лв., като в сравнение със същия период на м.г. се отчита леко влошаване (-989.2 млн.лв.). Продаденият ток за крайните снабдители (ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про") през първото полугодие на 2020 г. е 7.8 млн. мВтч, което е увеличение от 2%.
Източник: Капитал (11.08.2020)
 
Шефът на БЕХ неочаквано подаде оставка Изпълнителният директор на Български енергиен холдинг ЕАД Жаклен Коен подаде молба за освобождаване, съобщи Министерството на енергетиката. Министър Теменужка Петкова вече е разписала оставката му. Коен е освободен и като член на съвета на директорите на БЕХ. В заявлението си за напускане той е посочил "лични мотиви", гласи съобщението на МЕ. Предстои издаване на протоколно решение на енергийния министър в качеството му на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на БЕХ, уточняват от ведомството принципал. Оставката на Жаклен Коен е доста изненадваща, тъй като той зае поста справнително скоро - миналото лято, и получи тригодишен мандат. Той бе назначен в съвета на директорите на БЕХ през юли 2019-а, като бе избран и за изпълнителен директор. Тогава новината също бе неочаквана, защото три години по-рано, през 2016 г., министър Петкова уволни Коен от директорския пост в холдинга заради несправяне с работата. Така остана впечатлението, че не министърът, а някой друг ръководи кадровата политика на енергийното ведомство. Между двете си пребивавания в БЕХ Жаклен Коен мина през бордовете на "Южен поток България“ и на АЕЦ "Козлодуй“. В миналото бе свързан с "Мултигруп". Смята се, че дължи кариерата си в енергетиката на ДПС.
Източник: Сега (20.08.2020)
 
Синдикатите от "Мини Марица-изток" искат гаранции за бъдещето на въгледобива Миньорите настояват за спешна среща с премиера Бойко Борисов "Готови сме с всички законни средства да браним работните си места. Искаме спешно среща с премиера Бойко Борисов и политически гаранции за бъдещето на въгледобива поне за идните 15 години", това обявиха днес на пресконференция синдикалисти от КНСБ и КТ "Подкрепа" в държавните "Мини Марица-изток" в Раднево. Възможен вариант за среща с премиера била и възможността той да присъства на заседанието на браншовия съвет по въгледобив, насрочено за първата седмица на септември. Опасенията на миньорите идват от това, че непрекъснато намалява производството на електричество в комплекса "Марица изток", а от това - и заявките за въглища от топлоцентралите и приходите на мините. За първото полугодие на 2020 г. намалението на добива на въглища е с около 25 процента, посочи лидерът на КНСБ в дружеството Наско Митев, а по думите на колегата му от КТ "Подкрепа" Бисер Бинев това наложило на три пъти да се свива и бизнес-плана на мините за тази години - от първоначално обявен годишен добив от 27 милиона тона въглища първо намалението е на 25, а сега - и на 22 милиона тона. Намаленият добив означава по-малко приходи, а от там - и липса на средства за изпълнение на планираните ремонтна и инвестиционна програми, както и невъзможност да бъдат увеличени заплатите на миньорите. В подписания преди около месец нов колективен трудов договор на практика са защитени някои от социалните придобивки на хората, но заплатите ни са същите вече над 30 месеца, твърдят работници. Намалението на производството на евтина електроенергия в комплекса "Марица изток" не е само заради обстановката с COVID 19, това е тенденция от 2018 година насам, посочиха синдикалистите. Сега в страната потреблението на електричество основно е в бита - 60-70 процента, а не в икономиката, стана ясно на пресконференцията. Увеличен и вносът за сметка на родното производство, както и делът на ВЕИ за сметка на топлоцентралите. Опасенията на синдикатите са, че в "Марица изток" се върви по пътя на затварянето на двата блока на АЕЦ "Козлодуй". Като бързо решение на проблема КНСБ и КТ "Подкрепа" предлагат мините да получат заем в размер на 50 милиона лева, а цената на тон условно гориво да се повиши от 77 на 86 лева. Предложението им е изпратено до БЕХ и до министъра на енергетиката Теменужка Петкова, но вече 15 дни нямало отговор. От синдикатите казват, че не знаят как ще се отрази "Зелената сделка" на бъдещето на мините и на комплекса "Марица изток" като цяло. Едни твърдят, че той ще бъде закрит, според други тук предстоят сериозни трансформации, а трети все пак виждат бъдеще поне до 2050 година. Тази несигурност вече карала хората да подават и молби за напускане от работа - нещо нечувано доскоро за комплекса. "Има решение на Народното събрание от 31 януари т.г., което уж гарантира бъдещето ни, а в същото време от ДКЕВР планират намаляване на производството на електричество за "Марица изток". Според договора за концесията до 2024 г. мините трябва да поддържат техника и персонал за годишен добив от 28,5 милиона тона въглища, а ние тази година вероятно трудно ще достигнем и 20 милиона тона. Стига само обещания, настояваме за документ, в който писмено да бъдат дадени достатъчни гаранции за дългосрочното бъдеще на "Марица изток", категорични са от КНСБ и КТ "Подкрепа" в мините. По данни на ръководството на дружеството в държавните мини работят над 7 хиляди души, а непосредствено заетите в комплекса "Марица изток" са между 12 ии 13 хиляди човека. Отделно хиляди са свързани с фирми, които осигуряват ремонтите и логистиката в комплекса. "В "Марица изток" има социално напрежение. Ако то не бъде потушено, при евентуалното закриване на мините и топлоцентралите по волята на Европа, ще бъдат засегнати тежко 4 области - Стара Загора, Хасково, Сливен и Ямбол, а последиците от това са непредвидими", предупреждават още от синдикатите.
Източник: 24 часа (21.08.2020)
 
Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-04-2020 -- 30-06-2020 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (01.09.2020)
 
БЕХ дава 50 млн. лева заем на „Мини Марица-Изток“, отпускат и 5 млн. за служителите Българският енергиен холдинг ще отпусне на комплекса "Марица Изток" 50 милиона лева, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова след заседанието на Браншовия съвет за тристранно сътрудничество, минно дело и геология. Отделно се отпускат още 5 милиона лева за актуализиране на заплатите на хората, работещи в дружествата, добави тя. Заплатите на хората, работещи в мините на комплекса, не са увеличавани вече 30 месеца, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. По-рано министър-председателят Бойко Борисов също се срещна с президента на КНСБ Пламен Димитров и представители на синдикатите на "Мини Марица-Изток". Акцент в разговора бяха въпроси относно бъдещето на комплекса "Марица-изток", както и мерките на правителството за справяне със социално-икономическата криза, породена от пандемията от COVID-19. В срещата при премиера са участвали вицепремиерът Томислав Дончев и заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков.Днес на срещата в Министерството на енергетиката са били обсъдени три теми - първата е енергийната стратегия на България до 2030 година, втората тема е състоянието на комплекса "Марица Изток", а третата тема е "Зелената сделка", подготвяна от Европейската комисия, каза министър Петкова. „Нашето правителство ясно е декларирала своето отношение към комплекса Марица Изток" и централите които работят с въглища. България ще продължи а разчита на тези централи поне до 2030 година, с хоризонт до 2050 година“, каза Теменужка Петкова. В топлоцентралите на комплекса "Марица Изток" се произвеждат 46 процента от енергията, необходима на България, припомни Теменужка Петкова.
Източник: Дарик радио (09.09.2020)
 
Теменужка Петкова: Няма избран нов шеф на БЕХ Към момента не е избран нов изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг. Това обясни в ефира на bTV енергийният министър Теменужка Петкова. Тя допълни, че щом бъде избран нов шеф, това ще бъде оповестено. От следващия месец влиза в сила Закон за публичните предприятия, според който би трябвало в БЕХ да бъде извършен конкурс при избора на нов директор. В сегашната ситуация обаче нямаме готовност за извършване на конкурс, надявам се в скоро време да разрешим този въпрос, заяви още министър Петкова. Припомняме, че в последните дни в публичното пространство се спекулира, че новият шеф на БЕХ ще бъде специалистът Мартин Тафров. Петкова отрече тази информация да е факт към момента. Тя обясни, че мотивите на Жаклен Коен, който преди няколко седмица напусна управата на холдинга, са изцяло лични. При първия си мандат в БЕХ с г-н Коен имаше проблем със скоростта на разплащане с двете американски централи и заради това имахме разногласие, коментира Петкова. Тя заяви, че той е добър експерт, който има голям опит в енергетиката и е бил в ръководството на АЕЦ „Козлодуй“. По отношение на изграждането на АЕЦ „Белене“ министърът уточни, че забавянето в процедурата е породено от усложнената ситуация с коронавирусната криза. Знаете, че през пролетта имаше сериозни ограничения за пътуване, включително и към страните, откъдето са кандидат-инвеститорите в проекта. Сега търсим възможност как да продължим напред с процедурата и да създадем условия, така че да се гарантира здравето на хората, обясни министър Петкова. В момента трябва да се осигури равнопоставен достъп на всички кандидати до информационната стая за АЕЦ „Белене“, припомни тя. Тази стая се намира в НЕК и всички компании трябва да имат едновременен достъп до документацията при равни условия. Министър Петкова бе категорична, че няма отлагане на проекта „Белене“ с пет години, каквито обяснения се появиха в медии покрай представянето на представянето на проекта за нова енергийна стратегия. Именно по отношение на стратегията министър Петкова припомни, че на документа сега се прави оценка на въздействието и чак когато тази оценка е готова ще бъде внесен от Министерски съвет за разглеждане от Народното събрание. В момента се извършва и екологична оценка на стратегията, добави Петкова. Тя добави, че в стратегията към момента няма даден акцент върху даден проект или конкретна политика. Идея на правителството остава същата - въглищни централи да работят до 2030 г с хоризонт до 2050 г., защото това е основна базова мощност. Това може да бъде постигнато единствено при стриктно спазване на екологичното законодателство у нас. „Не бих искала да поставям акцент върху дадена енергийна мощност. Стратегията има основа и тя са приоритетите на Европейския съюз. ЕС си постави амбициозната задача да е лидер в борбата с климатичните промени, Зелена сделка и в политиките на всяка държава трябва да са именно тези цели на общността“, обясни Петкова. Тя добави, че Европейската зелена сделка касае много икономически сектори, особено енергетиката и транспорта. „Политиката ни в тази европейска насока е, че България подкрепя дългосрочната визия на ЕС за нулеви емисии до 2050 г. Този преход обаче трябва да се извърши плавно, справедливо и според спецификите на всяка отделна държава“, категорична бе министър Петкова. По отношение на природния газ министърът посочи, че за месец септември цената на горивото скочи с най-висок процент и затова МЕ направи проверка, за да се види дали правилно е приложена формулата от споразумението с "Булгаргаз". Всъщност се оказа, че всичко е изпълнено както трябва. ,,Ефектът за българското общество е ясен – ако не бяхме предоговорили формулата, по която се образува цената, за месец септември тя щеше да бъде 32 лева, а благодарение на това предоговоряне с "Булгаргаз" цената е 22 лева. От всичко това ние сме спестили 324 млн. лева на българските домакинства, така че българските граждани трябва да знаят, че предоговарянето на формулата е един безспорен успех'', обясни министър Петкова. В момента Министерството на енергетиката и КЕВР извършват проверка в "Топлофикация-София" на база на Закона за енергетиката, отнасящ се за надплатените суми до март 2020 г. До края на октомври КЕВР трябва да излезе с доклад, който да предостави пред Народното събрание. Разбира се, освен в "Топлофикация", проверки се извършват и в дружествата за топлинно счетоводство. Но искам нещо друго да кажа и това е, че според мен проблемът с фактурите на "Топлофикация" е по-скоро комуникационен, т.е. в тях няма фактически грешки в определянето на цените, но нека все пак да изчакаме и доклада от проверката, коментира още министър Петкова.
Източник: 3e-news (30.09.2020)
 
Обявяват конкурс за шеф на БЕХ Жаклен Коен, който подаде оставка като шеф на БЕХ на 19 август, продължава да управлява холдинга. Като изпълнителен директор той ще ръководи държавната енергетика до избор с конкурс на нов шеф, обясниха от Министерството на енергетиката. Още преди 20-ина дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза пред “24 часа”, че не е удачно да се назначава нов директор, тъй като според Закона за публичните предприятия ръководните екипи на дружествата с държавно участие се назначават след конкурс. Това трябва да стане в рамките на 1 година след влизане на закона в сила. Срокът изтича на 8 октомври, тъй като законът бе публикуван в “Държавен вестник” на 8 октомври 2019 г. В преходните и заключителните разпоредби е записано, че в едногодишен срок от влизането в сила на закона органите за управление и контрол на публичните предприятия се привеждат в съответствие с изискванията. Правилата са описани в правилника за прилагане на закона, който бе приет от правителството на 30 април тази година. Конкурсът и номинациите се провеждат след изработване на критерии за оценка, избор на комисия, в който участват по трима от ведомството, което упражнява правата на собственик, от Агенцията за публичните предприятия и контрол и независими експерти. Министър Петкова съобщи по Би Ти Ви преди ден, че не са готови и са отправили запитване до Агенцията за публичните предприятия и контрол как да действат. Тя поясни още, че ситуацията с шефа на БЕХ е особена, тъй като Коен е поискал веднага да бъде освободен по лични причини. В енергийните среди се говори, че е имало вариант за шеф на БЕХ да бъде назначен Мартин Тафров, който да е на поста до провеждането на конкурса. Тафров е шеф на дирекция “Продажби на електроенергия” в АЕЦ “Козлодуй”. Тази длъжност бе ключова, докато атомната централа правеше търгове за продажба на ток, но след промените в енергийния закон всичката електроенергия се продава на борсата. След публикации, които обвързват Тафров с ДПС, обаче назначаването му е замразено. Петкова нито потвърди, нито отрече, че е имало такъв вариант. Жаклен Коен коментира, че е пренаредил плановете си, продължава да си върши работата като шеф на холдинга и чака да дойде новият директор.
Източник: 24 часа (01.10.2020)
 
Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-04-2020 -- 30-06-2020 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (09.10.2020)
 
"Булгаргаз" обяви прогнозната цена на природния газ за декември “Булгаргаз” ЕАД уведомява своите клиенти, че прогнозната цена на природния газ за м. декември на 2020 г. е 27,64 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), образувана в съответствие с чл. 17 на Наредба № 2 за регулиране на цените на природния газ от 19.03.2013 г. От дружеството поясняват, че в съответствие с изискванията на чл.36а от Закона за енергетиката, “Булгаргаз” ЕАД, дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД, в едномесечен срок преди подаване в КЕВР на заявлението за изменение на действащите цени, следва да го оповести в средствата за масова информация.
Източник: Труд (12.10.2020)
 
БЕХ с мандат да преговаря с американски компании за нова ядрена площадка Българският енергиен холдинг (БЕХ) влиза в преговори със САЩ за разработване на нови ядрени проекти в областта на ядрената енергетика - конкретна да се направи проучване на възможностите за изграждане на ядрена площадка номер 2 на АЕЦ "Козлодуй". Това обяви енергийният министър Теменжука Петкова на брифинг след заседание на Министерски съвет, на което е гласуван мандат за Българския енергиен холдинг. Търсим нова възможност и нови ядрени технологии за диверсификация на енергийните източници и ресурси, увери Петкова и допълни, че правителството работи само и единствено в интерес на българските граждани. Теменужка Петкова увери, че мандатът на БЕХ не е реверанс към САЩ заради "Турски поток". Припомняме, че САЩ намекнаха, макар и все още да не е официална позицията им, че не разглеждат т.нар. "Балкански поток" като отделен проект, което означава, че той може да бъде подложен на санкции."Това е въпрос на наша енергийна политика и на политиката в рамките на ЕС, въпрос за реверанс към САЩ не стои на дневен ред", увери Петкова. Тя обясни, че трайна позиция на Европейската комисия е, че именно чрез използване на ядрена енергетика и възобновяеми енергийни източници можем да постигнем амбициозните цели, които Европейският съюз си поставя в областта на беземисионната енергетика. Министърът на енергетиката не отговори на въпроси за евентуалната мощност на т.нар. блок 7 на АЕЦ Козлодуй или за вида гориво, тъй като всичко е само в начална фаза и тепърва ще започне проучването на възможностите. Припомняме, че и в енергийната стратегия на България до 2030 г. е заложено изграждане на 2000 мегавата нови ядрени мощности.Намерението за нова мощност в Козлодуй бе обявена вчера от премиера Бойко Борисов, който заведе на място освен енергийния министър Петкова и финансовия й колега Кирил Ананиев, така и синдикалните лидери Пламен Георгиев и Димитър Манолов. В отговор на въпрос Петкова призна, че към момента има забавяне по отношение на отделните етапи от процедурата за АЕЦ "Белене", но причините са абсолютно обективни и ясни за всички. Кризата с COVID-19 наложила тотална реорганизация на целия процес, свързан с провеждането на процедурата, тъй като представителите на компаниите, към които са изпратени обвързващи оферти не са могли да пътуват, стана ясно от думите на енергийния министър .
Източник: News.bg (15.10.2020)
 
България е променила срока на договора с Arkad за строителството на "Турски поток" Без каквото и да е публично обявление държавната компания "Булгартрансгаз" е подписала анекс към договора със саудитския консорциум Arkad за изграждането на "Турски поток" през България. С него са променени сроковете за изпълнение на проекта, решено е да няма неустойки за строителя за забавянето до тук и за капак - че България ще плаща лихви върху половината от цената, независимо дали сумата бъде платена предсрочно или не. Иначе общата крайна цена не се променя - 1.32 млрд. евро. Самото допълнително споразумение е подписано още на 2 септември, но се вижда публично едва тази седмица. По същия начин, с над месец закъснение, бяха публикувани и договорите с подизпълнителите на Arkad, които са основно руски и беларуски фирми. Смият консорциум Arkad пък вече се управлява от руския гражданин Юрий Швецов, който е подписал и анекса с "Булгартрансгаз". Според първоначалния договор с Arkad, подписан на 19 септември 2019 г., газопроводът от турската до сръбската граница трябваше да бъде завършен на два етапа. Първият - до 250 дни, така че да осигури техническа възможност за пренос на газ, използвайки наличната инфраструктура на "Булгартрансгаз", и вторият - до 615 дни, в който всичко трябва да е готово. Първият срок изтече на 4 юни 2020 г., тъй като самото възлагателно писмо за старт на строежа е от 24 септември 2019 г. И към момента обаче не е осигурена възможност за пренос на газ, като полагането на тръбите продължава, макар да няма официални данни на колко процента е изпълнението. С анекса двата срока са обединени в един нов - от 448 дни, до който Arkad се ангажира да изгради напълно продължението на "Турски поток" през България. Това означава, че новата финална дата е 15 декември. По-интересното е, че в допълнителното споразумение изрично е записано, че неустойки за закъснението по проекта, както и за промяната на сроковете няма да се налагат. Самият консорциум Arkad мотивира закъснението от първоначалния график с извънредната ситуация около коронавируса и забавени доставки на оборудване от Италия. Представят се и сертификати за форсмажор, но не става ясно кой е техният издател. Държавната "Булгартрансгаз" е обявила още, че за периода от 1 януари до 31 март 2021-а има допълнителен резервиран капацитет за газопровода на изходната точка при Сърбия, извън този на "Газпром" (но името не е публично обявено). Поради това е предвидено, ако има ново забавяне на строежа и няма как от Нова година да се осигури преноса на газ, неустойките, които държавната компания ще трябва да плати по този договор, да бъдат поети от Arkad. По отношение на договора с "Газпром" няма предвидени неустойки за забавяне при осигуряването на трасе за пренос на газ към Сърбия, което може да се обясни с факта, че именно руската компания стои зад изграждането на газопровода.По принцип, според проведената процедура, цялото финансиране за проекта трябва да се осигури от избрания строител - в случая Arkad, а "Булгартрансгаз" да изготви погасителен план със срок от 120 месеца и годишна лихва от 4.1% (предложена от изпълнителя). Средствата за месечните плащания към Arkad трябва да се набавят от таксите за пренос. Така, при офертна цена от 1.1 млрд. евро (2.15 млрд. лв.) без ДДС или 1.32 млрд. евро (2.58 млрд. лв.), като се приспадне платения аванс от 153 млн. евро, крайното плащане с оскъпяването (лихвата) трябваше да стигне до 3 млрд. евро с ДДС. Реално обаче "Булгартрансгаз" успя да осигури чрез кредити и собствени средства финансиране за предсрочно погасяване на дължимите към Arkad суми, за да намали оскъпяването. От подписаното сега допълнително споразумение става ясно, че предсрочно погасената сума ще достигне до 517 млн. евро и съответно за тази сума няма да се начисляват лихви от 4.1% от Arkad. Също така обаче е записано, че за останалата част от сумата (грубо около 660 млн. евро) общото оскъпяване, което Arkad няма да начисли се ограничава само до 3.8 млн. евро. Лихвата за период от 10 години върху тази сума обаче и била около 140 млн. евро, които "Булгартрансгаз" очевидно ще трябва да плати независимо дали плати предсрочно или не.
Източник: Капитал (23.10.2020)
 
Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-07-2020 -- 30-09-2020 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (27.11.2020)
 
Има риск за азерския газ заради спора между "Топлофикация София" и "Булгаргаз" Драмата с дълга на общинската "Топлофикация София" към държавния газов доставчик "Булгаргаз" се повтаря за поредна година, но този път залогът за разрешаването й е много по-голям. Това е договорът за доставка на природен газ от Азербайджан, който би нарушил руския монопол в региона и силно се подкрепя от САЩ. Планът е България да започне да получава азерски газ от началото на 2021 г. първо през съществуващата сега тръба през Кулата, а на по-късен етап през газовата връзка с Гърция. Но за да може това да се случи, е нужно "Булгаргаз" да предостави и банкова гаранция за азерския газ. Такава гаранция бе предоставена през юли, като забавата й стана и неформален повод за оставката на Жаклен Коен като директор на Българския енергиен холдинг. По информация на "Капитал" в началото на 2021 г. тази гаранция трябва да бъде подновена, но условието на банковите институции за това е погасяването поне на част от дълга на "Топлофикация София" към "Булгаргаз", което обаче трудно може да стане, още по-малко в началото на отоплителния сезон. Дългът по последни данни е 148.6 млн. лева. Столичното парно е най-големия потребител на природен газ в страната (близо 30% от общата консумация) и съответно най-голям клиент на държавния газов доставчик. В момента обаче то не разполага с достатъчно средства да изплати дълговете си, а също така иска и промени в договорните си отношения с газовия доставчик. От друга страна "Булгаргаз" твърди, че не може да понесе подобна финансова тежест за дълъг период от време и ще има затруднения не само с осигуряването на гаранцията за азерския газ, но и с плащанията по договора с "Газпром". Към момента е известно, че "Булгаргаз" е предупредил с писмо "Топлофикация София", че ако не бъде погасен дългът, газовата компания няма да има друга алтернатива, освен да заведе съдебен иск за събиране на вземанията си с цел обезпечаване на договорите за доставка на газ и гарантиране на снабдяването в страната. От Министерството на енергетиката, което е принципал на "Булгаргаз", мълчаливо отказаха да коментират пред "Капитал" ситуацията. Мълчание има и от Столичната община, която е собственик на топлофикацията. КЕВР засега казва само, че промяна в договорите или цените на парното не се налага, макар че неизпълнението на лицензионни задължения, каквото е плащането на сметките за природен газ, би следвало да се анализира по-задълбочено от регулатора.
Източник: Капитал (30.11.2020)
 
Печалбата на БЕХ скочи с 482% за година Българският енергиен холдинг е на печалба преди данъци за деветте месеца на годината от 139 млн. лв., при загуба за същия период на 2019 г. от 36,37 млн. Това прави ръст от 482%, показват публикуваните финансови данни. Основният приход е от дивидент от АЕЦ “Козлодуй” за 2019 г., който е над 162 млн. лв. Атомната централа е заделила сумата от печалбата си 2019 г. от 324,89 млн. лв. АЕЦ “Козлодуй” през деветте месеца на 2020 г. е на печалба от 245 млн., тя е с 20% по-ниска от същия период на 2019 г. Намалението е заради спад в приходите от продажба на ток поради влошената пазарна обстановка от пандемията. Освен това квотата за регулирания пазар е увеличена с 41%, като цената е фиксирана на 54,77 лв. за мегаватчас, при над 100 лв. на свободния пазар. От 1 януари до 30 септември е продаден ток по свободни цени за 972,9 млн. лв., което е с 6,7% по-малко на годишна база. Дивидент от над 5,7 млн. лв. е платен и от Електроенергийния системен оператор. Той има печалба от над 44 млн. лв. при 16,6 млн. година назад. Отчисленията на другите дружества са символични, а “Булгартрансгаз” е освободен от плащане заради големите инвестиционни проекти, които осъществява. БЕХ продължава да купува квоти въглеродни емисии за ТЕЦ “Марица-изток 2”. Разходите на централата за емисии за деветте месеца са 184,77 млн. лв., които са по-ниски с над 72 млн. в сравнение с година назад. Разходите за квоти са по-високи от тези за въглища със 100,8 млн. лв. От държавния тец посочват, че са в неравностойно положение спрямо другите големи централи в комплекса “Марица - изток”, на които НЕК плаща разполагаемост в пълен размер на значително по-високи цени, като едновременно с това им покрива и пълния размер на разходите за закупуване на квоти за парникови газове. Тецът продължава да издържа футболния клуб “Берое”, който е негова собственост, като отделя 5,3 млн. лв. НЕК има печалба от 596 хил. лв., при 16 млн. лв. загуба преди година. Уточнява се, че компанията е похарчила 38 млн. лв. за емисии за двете американски централи, които трябва да бъдат възстановени.
Източник: 24 часа (08.12.2020)