Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Информация от Български Енергиен Холдинг ЕАД относно Решение на Европейската комисия по Дело АТ 39849, БЕХ Газ, с което решение е наложена глоба в размер на 77 068 000 евро, за злоупотреба с господстващо положение на българския газов пазар от страна на Български енергиен холдинг ЕАД и дъщерните му дружества Булгаргаз ЕАД и Булгартрансгаз ЕАД.
Източник: БФБ (04.01.2019)

"Свободният" ток рязко вдигна приходите на БЕХ Над 90% ръст на приходите си до 312 млн. лв. за деветте месеца на миналата година отчита Българският енергиен холдинг (БЕХ). За този период има ръст и в печалбата - преди данъците тя е била 137.7 млн. лв., или увеличение с около 15% спрямо година по-рано. Това показва отчетът на компанията, публикуван от финансовото министерство. Огромният ръст на приходите си дължи най-вече на изплатените дивиденти от подопечните на БЕХ дружества, основно от АЕЦ "Козлодуй". Продажбата на енергийната борса за 5.2 млн. лв. на Българската фондова борса също се е отразило на приходите на БЕХ. Заслуга има и "Мини Марица-изток", която е на печалба от 3.5 млн. лв. и също е превела дължимия 50-процентов дивидент към БЕХ. На печалба излиза и друга държавна енергийна компания - "Булгаргаз". Въпреки това дружеството регистрира спад в нетните си приходи до 4.1 млн. лв. за деветте месеца на 2018 г. За сравнение през същия период година по-рано те са били почти 20 млн. лв. Все по-зле се представя и НЕК. Компанията отчита отрицателен финансов резултат за деветте месеца в размер на 153.4 млн. лв., като спрямо същия период на 2017 г. пропадането е с 62.4 млн. лв. С положителен резултат обаче са "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор, чиято печалба за деветте месеца е 23.4 млн. лв.
Източник: Сега (09.01.2019)

Разширението на газовото хранилище в Чирен се очаква да е готово през 2024 г. През 2024 г. ще приключи разширението на газовото хранилище "Чирен". Дотогава се очаква да завърши строителството на подземни и надземни съоръжения на газохранилището. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на днешния парламентарен контрол. Тя обясни, че в момента там се провеждат триизмерни полеви сеизмични проучвания. Те ще определят окончателния вариант за разширение на газовото хранилище. Петкова обясни, че е имало забавяне в изпълнението на проекта заради обжалване на обществена поръчка. Договорът за нея обаче е подписан през май 2018 г. и тя се изпълнява. Очаква се разширението да е изпълнено през 2024 г. и увеличи капацитета до 1 млрд. куб.м вместимост. След реализацията на Южния газов коридор и интерконектора между Гърция и България България ще може да получи 1 млрд. куб.м газ от Азербайджан, заяви още енергийният министър в отговор на друг въпрос. Петкова добави, че по този начин ще се изпълни договорът от 2013 г. между "Булгаргаз" и азербайджанската компания СОКАР. Това е една трета от потреблението на България на природен газ, посочи министърът на енергетиката.
Източник: Дневник (14.01.2019)

Държавата ще "укротява" високите цени на борсата със скъп ток Спорни мерки за стабилизиране на цените на енергийната борса обявиха вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. Първата от набелязаните мерки предвижда пускане на по-големи количества ток от страна на тримата най-големи играчи на свободния пазар - АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и НЕК, с идеята, че така цените ще се стабилизират. Вчера обаче се разбра, че НЕК едва ли ще успее да участва със съществени количества заради ангажиментите си към регулирания пазар. Държавната ТЕЦ обаче вероятно ще предложи по-скъп ток, което не е ясно как ще помогне за нормализирането на цените.
Източник: Инвестор.БГ (15.01.2019)

До 2030 година запазват мощностите в Марица-Изток До 2030 година няма да има закриване на мощности в комплекса „Марица-Изток“. Това важи както за ТЕЦ-ове, така и за мините. Това е разписано в Интегрирания национален план за климата и енергетиката до 2030 година, с хоризонт до 2050 година, който вчера бе представен за първо обсъждане пред синдикатите. КНСБ бе представена от президента Пламен Димитров, Валентин Вълчев от миньорската федерация, Георги Петров от НФЕ, Божидар Митев от НСФЕБ, както и лидерите на синдикалните организации в ТЕЦ „Марица Изток“ 2 Деян Дяков и Мини „Марица Изток“ Наско Митев. С тези планове се определят националните цели на държавите членки и политиките и мерките за постигането им. Това гарантира постигането на целите на европейско ниво до 2030 г. в областта на изменението на климата, а именно 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност. Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата е устойчив, социално приемлив и гарантира националните интереси на страната ни. Той ще разпише ясно, че България няма друга алтернатива освен въглищната енергетика, заяви министър Теменужка Петкова. По думите й въглищата са част от националната сигурност и няма друга алтернатива за енергийната ни система.
Източник: Стандарт (15.01.2019)

По 150-200 млн. евро годишно ще инвестира в България ЕБВР ЕБВР планира да влага по 150-200 млн. евро годишно в България. Това съобщи Лариса Манастърли, директор на ЕБВР за България, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria. “2018 г. беше доста успешна за банката, каза Манастърли. – Инвестирахме 185 млн. евро в 11 проекта и портфолиото покри доста разнообразен сектор. Партнирахме си с община Варна и Столична община за финансиране на важни инфраструктурни проекти. И двата града са партньори по рамката "Зелени градове". Директорът на ЕБВР за България напомни, че банката не само инвестира, но и предоставя консултантски услуги. “Инвестирахме в емитирани облигации от Български енергиен холдинг и “Монбат”. Друг пример за частни компании бяха Biomashin. Това е страхотен пример за семейна компания с много добра корпоративна култура. Подкрепихме и “София Мед” и хубавото в този случай е, че успяхме да подкрепим разработката на техния център за развойна и научна дейност. Оказахме подкрепа и на ПроКредит банк", изброи вложенията на банката тя. По думите ? това, което не е отчетено в сумата, е споразумението, което ЕБВР е подписала с Фонда на фондовете за подкрепа на водния сектор в България. Лариса Манастърли оценява като добро представянето на банката в прилагането на стратегията и основните ? цели – подкрепа на конкурентоспособността в частния сектор, подпомагане на финансовия сектор и и подкрепа за инфраструктурата. "Най-големият фокус ще остане върху инфраструктурата. Оставяме последователни в подкрепата си за енергийния и газоразпределителния и електропреносния сектор в България. Ще продължим работата си с частните компании, общините и малките и средните фирми. Считам, че имаме добър инструментариум за постигането на това. Смятаме да продължим работата като гаранти на банкови и небанкови институции за предоставяне на иновативни финансови услуги", съобщи тя. Лариса Манастърли посочи, че ЕБВР има конкретни проекти, защото страната ни е важна за банката поради няколко причини. "Виждаме България като регионален лидер, а ЕБВР подкрепя присъединяването на интеграцията на Западните Балкани”, поясни директорът на европейската банка за България. Според нея България много добре знае какво трябва да направи, за да изпълни изискванията за членство в в ERMII. “От макроикономическа гледна точка България спазва целите и се представя добре. Искам да похваля Министерствата на финансите, че е публикувало плана за действие на своя уебсайт за стъпките и плановете за влизане в ERM II. Някои от мерките вече за изпълнени. Но това, което все още не е изпълнено, са законите против пране на пари, както и за платежоспособността на държавните предприятия. Не мога да дам точна прогноза, но виждам една ангажираност от страна на България. И от ЕБВР оставаме ангажирани в това да помогнем България да запълни нужните места и да получи необходимата подкрепа”, заяви Лариса Манастърли.
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2019)

Без икономически изгоди от Турски поток у нас? Трите компании, които са проявили интерес към разширението на газопровода "Турски поток" на наша територия, не са регистрирали достатъчни количества, за да има икономическа изгода от осъществяването на проекта. Това е станало ясно след приключването на първия етап от пазарния тест, който се очакваше да определи дали проектът може да бъде икономически обоснован. От “Булгартрансгаз“, която трябва да построи проекта за новия транзитен газопровод от турската до сръбската граница, обясниха, че за следващия етап са променили условията. Цената за резервиране на капацитета на тръбата ще бъде намалена, а същевременно срокът за това ще бъде увеличен от 15 на 20 години. Общата стойност на проекта се очаква да е 2,8 млрд. лева.
Източник: Стандарт (22.01.2019)

Свободният пазар на ток се оказа държавен монопол Българската независима енергийна борса, която трябваше да постигне либерализация на пазара на ток, всъщност се оказа държавен монопол. Цели 81% от продавания ток на борсата в края на декември са дошли от дружества под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и това до голяма степен е определило цените. Това стана ясно в сряда по време на конференция за състоянието на пазара на ток у нас, организирана от сп. "Ютилитис". Резките и необясними скокове докараха до два пъти по-високи сметки за ток на бизнеса за декември. Заради това работодателите поискаха спешни промени в енергетиката. Изнесените данни рязко се разминават с твърденията на управляващите, че борсата е независима и че проблем с цените няма. В момента енергия на свободния пазар купуват 62% от потребителите, а 38 на сто от тях са на регулирания пазар, съобщи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той също разкритикува ликвидността на борсата и обясни, че тя може да се подобри, като се увеличи количеството на продавания ток в сегмента "ден напред". "За сравнение през един и същ период в края на миналата година в Румъния са търгували 4 пъти по-големи количества, отколкото у нас, в Турция - 25 пъти, в Гърция - 7-8 пъти", каза Иванов и изтъкна, че дружествата на БЕХ на практика доминират на свободния пазар на ток. "Относно ликвидността, тя може да се повиши чрез излизането на свободния пазар и на производителите на електроенергия между 1 и 4 мегавата мощности, както и чрез увеличаване на количествата електроенергия, предлагана на пазара от дъщерните дружества на Българския енергиен холдинг", подчерта Иванов. Именно скромното предлагане е довело до най-високите цени на тока у нас в сравнение със сходните борси в Унгария, Румъния, Гърция и Турция. "Цените са като зъби на акула", обобщи Иванов, като представи графика за хода им в края на миналата година. Едно от решенията на проблема е свързването на борсите на съседни страни с нашата. Така например, ако България свърже пазара си с този в Румъния, разликата в цената няма да е повече от две евро. Същото било и с Унгария, където обаче разликата в цените не бивало да е повече от 4 евро за мегаватчас, предвижда европейски "борсов" регламент. Това "изравняване" обаче можело да доведе до увеличение на цената на тока, допусна Иванов.
Източник: Сега (24.01.2019)

И производителите на ток от 1 МВт до 4 МВт излизат на борсата И производителите на електроенергия от 1 МВт до 4 МВт също ще излязат на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Това е една от мерките, които се предлагат за стабилизиране на цените на БНЕБ, които от септември насам достигнаха космически висоти. Това стана ясно по време на дискусията „Ликвидност и ценови нива при задължително участие на борсовия електроенергиен пазар“, организирана от сп. "Ютилитис". Изваждането на пазара на производителите на електроенергия от и над 1 МВт, увеличение на количествата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) от страна на трите държавни дружества в състава на БЕХ (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и Националната електрическа компания – НЕК), както и осъществяване на обединението на пазарите (XBIT) са трите мерки, които ще стабилизират пазара на енергия и по-точно в сегмента пазар „Ден напред“. Промените, засягащи Закона за енергетиката, ще бъдат внесени в Народното събрание за обсъждане и гласуване преди новия регулаторен период от 1 юли, обясни председателят на КЕВР доц. Иван Иванов. Една от промените в ЗЕ ще бъде именно и изваждането на пазара на производителите на електроенергия от 1 до 4 МВт.
Източник: Стандарт (25.01.2019)

Дълговете на "Топлофикация - София" гонят 1 милиард лева Столичната "Топлофикация" продължава да затъва. През 2018 г. общинското дружество вече е дължало 835 млн. лв., което е ръст от около 10% в сравнение с година по-рано. Това показва бизнес планът на компанията, в който е заложено и минимално поскъпване на услугата от лятото. Цената за мегаватчас трябва да се повиши от 92.80 лв. на 93.65 лв. Увеличението трябва да бъде одобрено от енергийния регулатор. В огромния дълг, натрупан от столичното парно, се включват както текущите, така и нетекущите задължения. Най-много са борчовете към Българския енергиен холдинг (БЕХ) - в размер на 594 млн. лв. Отделно "Топлофикация - София" дължи над 60 млн. лв. на доставчика "Булгаргаз". Дългът към БЕХ се трупа систематично. През септември миналата година холдингът за пореден път влезе в любимата си роля на спасител и пое задълженията на парното към държавния доставчик на природен газ. Причината е, че през лятото "Топлофикация - София" бе заплашена от кредитори с принудително събиране на задължения за 106 млн. лв. чрез частен съдия изпълнител. Затова БЕХ реши да плати на "Булгаргаз" 100 млн. лв. за доставения в предишни периоди природен газ. Същата процедура бе приложена и през 2015 г. Тогава сумата бе за над 500 млн. лв., но парното така и не успява да върне съществена част от задълженията си към холдинга. На този фон и през 2018 г. доставчикът на парно и гореща вода няма да успее да излезе на нула. През 2018 г. "Топлофикация - София" е натрупала загуба от 19 млн. лв., но все пак резултатът бил добър - през 2017 г. загубата е била 35 млн. лв. Минус обаче се залага и за настоящата година - очакванията на дружеството са то да завърши тази година със загуба от 14 млн. лв., пише в бизнес плана. Допълнителна загуба може да се генерира, ако цената на произвежданата от централите топло- и електрическа енергия не бъде повишена през втората половина на годината. При това положение дружеството няма как да компенсира нарастването на цената на природния газ с 3.5 на сто от началото на 2019 г., отчитат от "Топлофикация - София". На фона на непрекъснатите аварии от компанията планират да вложат за обновление над 106 млн. лева през тази година. Едва 9 млн. от тях обаче са за ремонт на 28 км от топлопреносната мрежа, която е дълга около 2000 км.
Източник: Сега (01.02.2019)

През февруари каним желаещите да строят АЕЦ "Белене" Процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" е в ход, работи се върху поканата, която да бъде разпратена до заявилите интерес компании от Китай, Франция включително и до конструктора на проекта Росатом, интерес има и от "Дженеръл електрик". Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в ефира на БНР. "Това, върху което в момента работят експертите на Министерството на енергетиката, НЕК и БЕХ е да разработим поканата, свързана с първия етап от процедурата за избор на стратегически инвеститор. Тази покана ще бъде публикувана в официален вестник на ЕС и още в два местни ежедневника. До края на февруари се надявам да бъде даден старт на процедурата. След това следват останалите етапи, през които тя трябва да премине. Тя ще бъде публична, прозрачна процедура. Тя ще даде възможност за участие на всички заинтересовани страни. Ако процедурата приключи успешно, това означава, че този проект е икономически жизнеспособен, че е налице необходимост от гарантиране на енергийната сигурност не само за България, но и за целия регион в резултат на неговото изграждане", обясни министър Петкова и добави, че за да мине през всички етапи, ще е необходима около една година. "Всичко това, което предстои да се случи в рамките на процедурата, ще покаже доколко този интерес е реален и доколко проектът ще има своята икономическа реализация и жизнеспособност. Нашата амбиция и желание е българската държава, чрез Националната електрическа компания да притежава блокираща квота в този проект, тъй като не бива да забравяме, че проектът се развива на територията на България и ядреният риск остава за държавата", увери още Теменужка Петкова. България ще строи отклонение от газопровода "Турски поток", което да доведе руски газ до хъб "Балкан". Процедурата е в съответствие с европейските правила и че стремежът е да се запази ключовото място на България на газовата карта в Европа. Пазарният тест е проведен и е ангажиран на 100 процента както входния, така и изходния капацитет на тръбата, уточни министърът. "Стартът на строителството е пряко ангажиран с успеха на третата фаза на пазарния тест. Вчера, в рамките на срока на провеждане на процедурата, към 31 януари 2019 г. стана ясно, че пазарният тест е успешен. В резултат на успеха на пазарния тест, "Булгартрансгаз" взе окончателно инвестиционно решение за реализацията на този проект и пристъпи към сключване на договори с участниците, които подадоха ангажиращи оферти в рамките на третата фаза на пазарния тест. Обществената поръчка е в ход и ние очакваме подаването на заявление за участие до 15 февруари. В началото на 2020 година проектът трябва да бъде въведен в експлоатация".
Източник: Монитор (04.02.2019)

"Джи Пи груп", ГБС и "Трейс" продължават в търга за газовата връзка с Гърция Само консорциуми с участието на български и гръцки фирми са поканени да подадат оферти в обществената поръчка за изграждането на газовата връзка с Гърция. Това става ясно от резултатите от предварителния подбор на кандидатите, които са публикувани в профила на купувача още на 1 януари, но Министерството на енергетиката не е намерило за необходимо да ги обяви публично. Търгът за 145 млн. евро без ДДС привлече общо 11 кандидата, но световните компании с опит в тази сфера са отстранени от оценителната комисия на проектната компания за 183-километровата тръба от Стара Загора до Комотини - "Ай Си Джи Би" (ICGB), в която акционери с равно участие са БЕХ и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon. В състезанието са останали само големите български строители "Джи Пи груп", "Трейс груп холд" и "Главболгарстрой", както и гръцките "Терна", "Актор" и "Джей енд Пи – Авакс". Всички те формално си партнират с чуждестранни фирми, за да покрият високите изисквания за изпълнението на проекта, но е ясно, че основното строителство на място ще се извършва именно от тях. През септември 2018 г., когато стана ясно кои фирми са проявили интерес към процедурата, директорът на "Ай Си Джи Би" от гръцка страна Константинос Караянакос обяви, че "компаниите са с доказан опит и утвърдени в международен план" и че "могат да се справят с изпълнението на строителството". От днешна гледна точка обаче ситуацията изглежда по-различна. От поставените в обществената поръчка минимални критерии към кандидатите големите български строителни фирми покриват само този за оборот от 150 млн. евро през последните три финансови години. Тъй като толкова мащабно газопреносно съоръжение като интерконектора с Гърция не е строено в страната през последните 8 години, какъвто срок е поставил възложителят, за покриване на техническите изисквания са създадени смесени дружества с чуждестранни компании. В случая "Трейс груп холд" си партнира с френската Spiecapag в консорциума "Спикапаг-Трейс-Ай Джи Би 2018" (Spiecapag Trace IGB 2018"). Чуждестранният партньор е с 90-годишна история и е един от водещите в света строители на петролни и газови тръбопроводи. От сайта на Spiecapag се разбира, че досега компанията е положила над 50 хил. км тръби в повече от 60 държави. "Джи Пи груп" и "Главболгарстрой Интернешънъл" пък играят заедно в ДЗЗД "Ай Джи Би – 2018", където чуждестранен партньор им е италианската "Бонати" (Bonatti). Компанията от Апенините също има богата история в строежа на газопроводи. Последно дружеството спечели търга за част от газопровода EUGAL от балтийския бряг на Германия до Чехия. Гръцките компании "Терна" и "Актор" също са прибегнали до чужда помощ, като кандидатстват съответно с обединенията "Макс Страйхер – Терна/АйСиДжиБи" (в което влиза германската Max Streicher) и "СиПиПи - Актор" (с китайската China Petroleum Pipeline Engineering Co.). Самостоятелно играе единствено "Джей енд Пи – Авакс", която е клон на гръцката едноименна компания и е участвала в търговете за строителство на магистралите "Марица" и "Струма". Всички големи чуждестранни компании са отстранени от конкурса на основание чл. 107, т.1 от Закона за обществените поръчки - не отговарят на поставените критерии за подбор или не са изпълнили друго условие, посочено в обявлението. Самостоятелно в поръчката участваха четири компании. Това са италианските "Сичим" (Sicim S.p.A) и "Сайпем" (S.P.S. P/C. Saipem SPA), която е дъщерна на Eni и участва в строежа на "Син поток", а също така бе избрана да положи тръбите на "Южен поток", преди проектът да бъде прекратен, турската "Фернас" (Fernas Construction Company Incorporated), която има разнороден бизнес в инфраструктурното строителство, консорциумът "Кобра - СИМИ-СОКАР", в който влизат американската Cobra, испанската CYMI и азерската SOCAR, както и обединението "Сицилсалдо-Нуова Гицони-Интракат" с участници италианските Sicilsaldo и Nuova Ghizzoni. В надпреварата участваше и още една българска компания - "Геострой". Тя бе част от консорциум "Прометей-Гео", в който основна роля има руският концерн "Закнефтегазстрой – Прометей", чиято дейност е изграждането на големи тръбопроводи в Украйна, Беларус и Близкия изток. Но и това обединение не е поканено да предостави оферта поради пропуски в документацията. Изборът на строител за газовата връзка започна на 2 май 2018 г. и се извършва чрез ограничена процедура по реда на Закона за обществените поръчки на два етапа. В случая сега е приключил предварителният подбор, като предстои фаза на разглеждане, оценка и класиране на офертите на отсетите след първия етап кандидати. По план предварителният подбор трябваше да приключи до края на октомври, но се забави с три месеца. Сега плановете са победителят да бъде обявен през лятото, но дори да няма обжалвания, пак няма да е сигурно, че строителството ще започне веднага. Започналият още на 11 декември 2017 г. търг за изработката и доставката на тръбите за газовата връзка също не е приключил все още. Бюджетът му е 60 млн. евро без ДДС и той също се провежда на два етапа. Според последната информация от сайта на "Ай Си Джи Би" в момента е на етап "подаване на оферти" Предварителният подбор на заявилите интерес 9 кандидата приключи на 18 май 2018 г., като до следващия етап бяха допуснати само три фирми. Това са турската Erciyas Celik Boru Sanayi (Erciyas Steel Pipe Co), гръцката Corinth Pipeworks и българска "Топливо-2" на Васил Щраков, който е и управител на сдружение "Топливо". Тук големите международни компании с доказан в сферата опит също бяха отстранени. Става дума за индийските Welspun Corp., която е вторият по големина производител на стоманени тръби в света, и Jindal SAW, водещите руски производители на тръби Chelyabinsk Pipe Plant и JSC Zagorsk Pipe Plant, както и германският стоманен гигант Salzgitter Mannesmann International.
Източник: Капитал (06.02.2019)

Рокади в управлението на "Топлофикация София" "Топлофикация София" е с ново ръководство и нова структура на управление. Изпълнителен директор на дружеството вече е Кремен Георгиев, който досега беше в ръководството на топлофикациите във Враца, Велико Търново и Перник. Кремен Георгиев заема поста на Сашо Чакалски, който пък влиза в новообразувания Надзорен съвет на софийската топлофикация. Дружеството вече има двустепенна форма на управление. Председател на Управителния съвет е Иванка Попова, неин заместник - Петър Тодоров, а изпълнителен директор става Кремен Георгиев. Освен него, но в новосъздадения Надзорен съвет влиза и още един енергетик, свързван с Христо Ковачки. Това е Валентин Терзийски, който преди време ръководеше плевенската "Топлофикация". Председател на Надзорния орган на "Топлофикация София" е Десислава Билева, а неин заместник е вече бившият изпълнителен директор на дружеството Сашо Чакалски. На предишния си пост Чакалски остана около година, съобщи БНР. В този период общинското дружество натрупа дълг от близо 100 милиона лева към "Булгаргаз", който беше изкупен от Българския енергиен холдинг. Към този момент дължимата от столичната "Топлофикация" сума за гориво отново е достигнала 90 милиона лева. Задълженията на "Топлофикация София" към края на миналата година възлизат на около 830 млн. лева. Най-големи са задълженията към БЕХ - почти 600 млн. лева. Над 60 млн. лв. са борчовете към "Булгаргаз".
Източник: Банкеръ (11.02.2019)

КЕВР не е проверявала НЕК от години На фона на честите проверки в ЕРП-тата Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не е извършвала планова проверка на държавните НЕК и "Електроенергиен системен оператор" от 2016 г. насам. Това е станало ясно на едно от закритите заседания на регулатора в края на януари. Отговорна за проверките на дружествата е дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика", но тя е прехвърляла проверките на НЕК и ЕСО в графиците за планови проверки за следващите години. Така реално до момента двете дружества все още остават непроверени от регулатора, става ясно от изказване на Светла Тодорова, един от членовете на КЕВР. "НЕК и ЕСО са прехвърляни от година в година и накрая през 2017 г. вече са изчезнали от графика и проверки никога не са правени", изтъква Тодорова по време на заседанието с представители на дирекциите към регулатора, цитирана от "Инвестор". По нейните думи, след като двете дружества са престанали да присъстват в графика през 2017 г., никой от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" не е проверил какво всъщност се случва. Липсата на проверки притеснява и председателя Иван Иванов. Ако НЕК и ЕСО не бъдат включени в графика за проверки през настоящата година, "ще се създаде впечатление, че има неравноправно третиране на държавните дружества от Българския енергиен холдинг в сравнение с трите ЕРП-та", изтъква той. И дава две седмици графикът на проверките да бъде коригиран. На същото мнение е и Евгения Харитонова от регулатора, която отбелязва, че двете дружества трябва да бъдат проверени в рамките на годината. "ЕСО има три проекта с общ интерес, тъй като се проверяват инвестиции с отпуснати пари от Европейската комисия. Не е ясно докъде са стигнали с тези проекти и изобщо не се следи какво правят и какво не правят от ЕСО", подчертава Харитонова.
Източник: Сега (12.02.2019)

Интеконекторът получи разрешение за строеж в Гърция Междусистемната газова връзка Гърция-България получи инсталационно разрешение за започване на строителство на територията на южната ни съседка, съобщи смесеното дружество ICGB, което изпълнява проекта. Разрешението, както и придобиването на основните имоти в района на град Комотини, са предпоставка за успешното начало на строителството на интерконектора Гърция-България на територията на Република Гърция. Последната стъпка, свързана с получаване на разрешителни преди започване на строителните работи, е придобиване на лиценз за независим оператор на газопреносна мрежа, който се очаква да бъде издаден от гръцкия енергиен регулатор РАЕ (RAE) във втората половина на 2019 г. Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се изпълнява от смесеното инвестиционно дружество ICGB АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД с дял от 50 процента и IGI Poseidon с дял от също 50%. В гръцкото дружество акционери са държавната газова корпорация DEPA S.A. и италианската енергийна група Edison SpA. Газопроводът IGB трябва да свърже гръцката и българската газопреносни системи. Планира се общата дължина на газопровода да е 182 км, диаметърът на тръбата - 32 инча, а проектният капацитет - до 3 млрд. куб метра годишно в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към ползване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд. куб метра годишно, като следва развитието на пазара и по този начин позволявайки обратно подаване (от България към Гърция) с допълнително изграждане на компресорна станция. Има подписан меморандум за разбирателство между ICGB и TAP AG за съвместни действия във връзка с бъдещо свързване на интерконектора с Трансадриатическия газопровод (ТАР).
Източник: Монитор (14.02.2019)

ТЕЦ "Марица-изток 2" чака милост от Брюксел Опитите за спасяването на финансово закъсалата ТЕЦ "Марица-изток 2" опряха до Европейската комисия. България ще поиска по официалния ред да вдигне капитала на въглищната централа. Нотификация за това ще бъде изпратена до комисарите, обясни енергийният министър Теменужка Петкова. Държавната "Марица-изток 2" работи на загуба през миналата година основно заради покупката на квотите за вредни емисии, които поскъпнаха значително. За деветте месеца на 2018-а загубата й надмина 260 млн. лв. и само финансовите инжекции на Българския енергиен холдинг я спасиха от рухване. В момента дружеството с капитал от близо 90 млн. лв. има заеми за 1.2 млрд. лв., като повечето са предоставени от БЕХ. За да може то да работи безпроблемно, през декември холдингът извади допълнително 324 млн. лв., за да закупи необходимите квоти вредни емисии. На практика ТЕЦ-ът е силно декапитализиран и е заплашен от фалит. Той не е обществен доставчик като НЕК и съгласно Търговския закон може да бъде обявен в несъстоятелност. Затова и ще се праща споменатата нотификация, а и ЕК да не прецени, че има нерегламентирана държавна помощ. Ще припомним, че "Марица-изток 2" е най-голямата въглищна централа у нас и е структуроопределяща при производството на електроенергия. Именно тя, заедно с двете американски централи, произвежда близо 60% от тока през зимата. Експертите на енергийното ведомство и КЕВР продължават да обсъждат също така и варианти дали не може всички потребители на електроенергия да плащат за спасяването на ТЕЦ-а. Подобна идея беше лансирана преди няколко месеца от правителството, но засега не са предвидени такива поправки в Закона за енергетиката. Бизнесът обаче със сигурност би се противопоставил на нова компонента "критична инфраструктура" в сметките за ток. Всъщност пред ТЕЦ "Марица-изток 2" има и други проблеми, не само финансови. Тя замърсява значително атмосферата с изхвърляните от нея въглероден диоксид, азотни окиси, живак и фини прахови частици. Този тип предприятия попадат под ударите на Европейската комисия, като Брюксел желае те да бъдат спрени възможно най-бързо. България се задейства по този въпрос и поиска безсрочна дерогация, за да може "Марица-изток" да продължи да работи и след 2021-ва. Такава дерогация от Изпълнителната агенция по околната среда вече има, но решението се обжалва в съда от екоорганизации. Искания за дерогация са подали и други шест въглищни централи, включително и двете американски. Точно те покриват в най-голяма степен новите изисквания на ЕС за опазване на околната среда.
Източник: Банкеръ (19.02.2019)

БЕХ няма да плати глобата за монопол от 77 млн. евро до крайния срок 19 март Българският енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са обявили процедури за избор на кредитни институции, които да издадат банкови гаранции в полза на Европейската комисия (ЕК) за обезпечаване на наложената в края на миналата година глоба от 77 млн. евро. Това означава, че санкцията по т.нар. газово дело, заведено от ЕК след жалба на "Овергаз" заради отказан достъп до газопреносната мрежа, няма да бъде действително платена до посочената от Брюксел дата на падежа - 19 март 2019 г. Причината е намерението да се обжалва както самото решение на ЕК, с което беше наложена глобата за злоупотреба с държавен газов монопол, така и размерът на санкцията. При неуспех обаче ще бъдат начислени съответните лихви за забавеното плащане, с което крайната дължима сума може да нарасне значително. Ако обаче по някакъв начин българските държавни компании успеят да оборят заключението на ЕК, ще се разминат само с разходите по издаването и поддържането на банковите гаранции. По принцип Еврокомисията наложи три отделни глоби от по 25 689 333 евро на БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Но тъй като газовият оператор "Булгаргаз" не разполага със собствени средства и като цяло не е в отлично финансово състояние, неговата глоба ще бъде гарантирана от БЕХ. Затова холдингът иска издаването на банкова гаранция в размер на 51 378 667 евро. Що се отнася до оператора на преносната мрежа "Булгартрансгаз", дружеството има по сметките си над 500 млн. лв. и спокойно може да необходимата гаранция, като сложи на депозит 10% от тях. От публикуваните покани става ясно, че целта е да бъдат получени най-малко по 5 оферти от кредитни институции, като с първите три ще бъдат подписани рамкови договори за срок от 5 години. Целта е дружествата да са сигурни, че през този период ще могат да разполагат с необходимата гаранция за пред ЕК, дори ако някой от избраниците откаже да предостави въпросния документ. Изискванията към кандидатите са централите им д бъдат на територията на ЕС с изключение на Великобритания, да имат дългосрочен кредитен рейтинг с индекс не по-малко от А3 по Moody’s или еквивалент, както и да не изискват задължителното използване на други услуги освен предоставянето на самата гаранция. Сроковете за подаване на офертите са 26 февруари за БЕХ и 28 февруари за "Булгартрансгаз". В случай че има по-малко от 5 оферти във всяка една от процедурите, съответните срокове ще бъдат удължени с по 5 работни дни. ЕК заведе делото срещу БЕХ и дъщерите му газови дружества след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. В хода на продължилата 7 години процедура беше установено, че държавните компании са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. На практика БЕХ е използвал господстващото положение на "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на "Булгаргаз" при доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти. "Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата на БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро", каза при обявяването на санкцията през декември 2018 г. комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията. Според шефа на БЕХ обаче потребителите на са претърпели никакви вреди. "Не съм съгласен с твърденията на ЕК, тъй като във визирания период "Булгаргаз" работи по регулирани цени и неведнъж е продавал природния газ под себестойност. Това не може да се случи с един частен оператор", каза Петьо Иванов.
Източник: Капитал (21.02.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет по чл. 100б, ал. 3 от ЗППЦК за периода 01-10-2018 -- 31-12-2018 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (28.02.2019)

БЕХ и газовите му дружества обжалват глобата за злоупотреба с монопол "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му компании "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са подали жалба в Съда на Европейския съюз срещу решението на Европейската комисия за налагане на обща глоба за над 77 млн. евро, съобщиха то държавния холдинг в петък. Жалбата е внесена предишния ден, когато изтича крайният срок от трите месеца за обжалване на решението на ЕК. С нея се иска отмяна на това решение и на наложената санкция. Самата глоба не е платена, а ще бъде предоставено обезпечение за нея до приключването на делото. Още през декември от БЕХ обявиха, че не са съгласни със заключенията на Брюксел, че дружествата от групата са злоупотребявали с господстващото си положение на българския пазар и вероятно ще я обжалват. Тогава от холдинга обявиха, че макар принципно плащането на глобата е дължимо в срок от три месеца от датата на решението, при обжалването ? се предвижда или условно плащане, което трябва да се възстанови при успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение. Трите компании са предпочели втория вариант. В средата на декември стана ясно, че Европейската комисия санкционира с над 77 млн. евро държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заради това, че са пречили на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и че не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен.
Източник: Медия Пул (05.03.2019)

Енергийният холдинг обжалва глобата от 77 млн. евро, наложена от Еврокомисията Българският енергиен холдинг (БЕХ) обжалва глобата от 77 млн. евро, която Европейската наложи на него и на дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" за монопол върху газопреносната мрежа на страната. Това се вижда от сайта на държавната енергийна компания. Жалбата пред Общия съд на Европейския съюз е подадена на 28 февруари. БЕХ и дъщерните му дружества не приемат заключението на Европейската комисия, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар и настояват съдът да отмени санкцията. Плащането на глобата, наложена на 17 декември, е дължимо в срок от три месеца. В случай на обжалване процедурните правила предвиждат или условно плащане на глобата, която подлежи на възстановяване в случай на успешно обжалване, или предоставяне на обезпечение. Според Еврокомисията между 2010 и 2015 г. БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. БЕХ е използвало господстващото положение на едно от дъщерните си дружества — "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на другото си дъщерно дружество, "Булгаргаз", по отношение на доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти. Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро в България. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз". Разследването е започнало през 2013 г. От стенограма на правителствено заседание, проведено два дни след оповестяването на глобата, се разбира, че в продължение на три години България е предлагала на Брюксел различни мерки, но не се е съгласила с предложението на ЕК собствеността на "Булгартрансгаз" да бъде сменена чрез продажба на мажоритарен дял. Тогава като български успех беше изтъкнато, че размерът на глобата е намален над три пъти - от 300 млн. на 77 млн. евро.
Източник: Дневник (05.03.2019)

Александър Николов отново влиза в ръководството на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов отново е назначен в ръководството на АЕЦ "Козлодуй", съобщиха от пресцентъра на централата. От днес той ще бъде заместник-изпълнителен директор на държавното дружество. Николов ще заеме мястото на Цанко Бачийски, който не е бил член на съвета на директорите на централата. Александър Николов има 27 години стаж в атомната централа е заемал и други ръководни и оперативни длъжности. Бил е дори изпълнителен директор за седем месеца в периода 2011-2012-а. През май 2012 г. той отстъпва поста на Валентин Николов, който тогава беше заместник-министър на енергетиката от ГЕРБ. Александър Николов е бил вече заместник-изпълнителен директор по време на управлението на правителството на Пламен Орешарски. Когата ГЕРБ се връщат на власт той е освободен. "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е единствената атомна централа в България и е най-големият произвозител на електрическа енергия в страната, като обезпечава повече от една трета от националното годишно електропроизводство. Фирмата е еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие. От септември 2008 г. АЕЦ "Козлодуй" ЕАД е дъщерно дружество на "Български енергин холдинг ЕАД. Управлението на АЕЦ "Козлодуй" се осъществява от съвет на директорите. В момента Жаклен Коен е председател на борда, а членове са Наско Михов, който е и изпълнителен директор, и Иван Йончев.
Източник: Банкеръ (06.03.2019)

БЕХ избра банка, гарантираща плащането на 2/3 от глобата, наложена от ЕК "Български Енергиен Холдинг" ЕАД избра финансова институция, която ще издаде банкова гаранция, обезпечаваща задължението за плащане на 2/3 от глобата, наложена от Европейската комисия (ЕК) на БЕХ Груп по Дело АТ.39849. Банката ще предостави банкова гаранция за обезпечаване задълженията на БЕХ и дъщерното му дружество "Булгаргаз" ЕАД по наложената глоба. Предстоят преговори между БЕХ и банката за уточняване на клаузите на договора за издаване на банкова гаранция. "Булгартрансгаз" ЕАД, "Български Енергиен Холдинг" ЕАД и "Булгаргаз" ЕАД на 28.02.2019 г. подадоха жалба срещу решението на ЕК от 17.12.2018 г. Дружествата от групата на БЕХ не приемат заключението на ЕК, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. През декември комисията глоби БЕХ със 77 милиона евро за възпрепятстване на достъпа до газопреносната мрежа у нас. Дори да обжалва решението на ЕК за налагане на глоба на БЕХ, България ще трябва да го изпълни.
Източник: 24 часа (11.03.2019)

БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" предоставят банкова гаранция по глобата, наложена от ЕК До 19 март Българският енергиен холдинг и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" трябва да предоставят банковата гаранция по глобата от 77 млн. евро, която им наложи Европейската комисия в края на миналата година. Компаниите обжалваха решението, тъй като не приемат, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Осигуряването на банкова гаранция по делото е по-евтиният вариант от плащането на глобата, каза изпълнителният директор на енергийния холдинг Петьо Иванов: “Наличните пари така или иначе ги имаме както в БЕХ, така и в "Булгартрансгаз", но въпрос на преценка. Знаете, че по отношение на "Булгартрансгаз" им предстои интензивен проект, който има нужда от пари, от плащане на инвестицията“. Необходимите на “Булгартрансгаз“ пари за изграждането на българския участък на газопровода "Турски поток" е около 2,7 млрд. лева.
Източник: БНР (15.03.2019)

Държавата ще спасява задлъжнялата ТЕЦ "Марица изток" с 600 млн. лв. Българският енергиен холдинг (БЕХ) планира да увеличи капитала на дъщерната си ТЕЦ "Марица изток" 2 с около 600 млн. лева, съобщи изпълнителният му директор. Целта е чрез повишаването на капитала да се "даде допълнителен живот на централата", която е натрупала задължения към БЕХ за 1 млрд. лв. и ако не бъде подкрепена, още догодина може да изпадне в несъстоятелност. За да стане то факт, е необходимо разрешение от Европейската комисия, която ще прецени дали това е държавна помощ, или не. Задълженията най-вероятно ще се преоформят, за да започне да тече нов давностен срок. Шефът на енергийния холдинг съобщи, че финансовият резултат на държавната въглищна ТЕЦ е положителен - отчетени са 10 млн. лв. печалба, но това е благодарение на по-високите цени на енергийната борса през този период. В края на годината държавата подкрепи централата с 324 млн. лв. като купи квоти въглеродни емисии, за да може тя да продължи да работи.
Източник: Дневник (15.03.2019)

Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" ще отчете 330 млн. лв. загуба за 2018 г. Загуба от около 330 млн. лв. ще отчете за 2018 г. държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Това обяви изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Петьо Иванов пред журналисти, като се позова на предварителните отчети на дружеството. Отрицателният финансов резултат ще бъде два пъти по-голям от отчетения за 2017 г., като основната причина за това е повишената цена на въглеродните емисии. Общо натрупаната загуба на ТЕЦ-а към момента е над 600 млн. лв. и той буквално е изправен пред фалит, ако не бъде подпомогнат от държавата. Точно за това БЕХ подготвя процедура за увеличение на капитала на дружеството, но това ще има само временен ефект. Ако на пазара на електроенергия не настъпи някаква кардинална промяна, която да повиши значително тарифите, загубата на ТЕЦ "Марица-изток 2" ще продължи да расте, като прогнозите са, че през тази година може да достигне половин милиард лева. Отделно дружеството има дългове от близо милиард лева, които няма възможност да обслужва редовно. Проблемите на ТЕЦ "Марица-изток 2" неизбежно ще започнат да се прехвърлят и към "Мини Марица-изток", тъй като в един момент може да спре да плаща за доставените въглища. По последни данни от края на миналата година натрупаните дългове само към мината са около 100 млн. лева и няма изгледи да намалеят. Идеята е БЕХ да конвертира в капитал част от кредитите си към ТЕЦ "Марица-изток 2", така че да не се налага привличането на допълнителни средства. Според Петьо Иванов задълженията на въглищната централа вече са над 1 млрд. лв. Отчетът й към 30 септември 2018 г. показва, че те са били 915 млн. - 257.3 млн. лв. дългосрочни и 657.7 краткосрочни, от които просрочените са близо 405 млн. Основно ТЕЦ-ът дължи пари на БЕХ - 462 млн. лева без лихвите. Те са по 5 договора за заеми - един от 2015 г. за 17.9 млн. лв., три от 2016 г. общо за 140 млн. лв. и един от 2017 г. - 89.9 милиона. Отделно през април тази година е подписано и споразумение за покупко-продажба на квоти CO2 (БЕХ купува нужните квоти за ТЕЦ-а) на стойност 214.5 млн. лева. Върху заемите дружеството има и дължима към 31 март 2018 г. лихва в размер на 22.6 млн. лв. Точно затова на 15 октомври бе взето решение за консолидиране на всички задължения към БЕХ, включително и лихвите, с нов заем от държавния холдинг за 485 млн. лева. Той ще бъде със срок на погасяване до края на 2023 г. и гратисен период през 2019 г., като по него няма да бъдат предоставени обезпечения. Наред с това в края на декември 2018 г. БЕХ предостави още 324 млн. лв. на централата за въглеродни емисии, които ще бъдат отразени в годишния финансов отчет за миналата година. Очакваните необходими средства за CO2 през 2019 г. пък са около 500 млн. лв., в зависимост от това колко електроенергия произведе централата. Колкото повече е тя, толкова по-големи ще са разходите.
Източник: Капитал (15.03.2019)

Закъсалата ТЕЦ "Марица-изток 2" търси 25 млн. лв. за оборотни средства ТЕЦ "Марица-изток 2" търси банки за заем под формата на овърдрафт. Той ще бъде с лимит от 25 млн. лв., става ясно от публикуваната обществена поръчка. Намерението на централата е да използва овърдрафта като оборотни средства - за покупка на суровини, материали и други нужни за функционирането на теца стоки. Заемът няма нищо общо с парите, нужни на теца за покупка на парникови емисии - разход, който бе напът да фалира компанията. Основното изискване на държавната централа е да не се търси обезпечение по кредита. Едната позиция е за 15 млн. лв., а другата е за 10 млн. лв. Договорите се очаква да влязат в сила или от датата на сключване, или най-късно до 7 май. Спасяването на "Марица-изток 2" ще струва скъпо и връщането й към живот отново ще бъде платено от компанията майка - Българския енергиен холдинг. За целта мегаструктурата смята да увеличи капитала на теца с около 600 млн. лева. Преди това да стане, България трябва да получи разрешение от Брюксел.
Източник: Сега (21.03.2019)

"Булгаргаз" ще търси евтин неруски газ За пръв път в своята история "Булгаргаз" обявява конкурс за доставчик на природен газ, който не е от Русия, съобщи изпълнителният директор на компанията Николай Павлов. Търгът е бил обявен още на 15 март. "В процедурата има ясно разписани критерии и изисквания към участниците. Всички са поканени да предоставят своята оферта", каза още той след обсъждането на новите цени на природния газ, които трябва да бъдат определени от енергийния регулатор на 28 март. Шефът на "Булгаргаз" определи конкурса като "нещо ново и важно, което ще бъде в интерес на българските потребители". На въпрос защо "Булгаргаз" пуска този търг точно сега, Павлов отговори, че в момента са налице условия за покупка на синьо гориво на по-ниска цена. Компанията поиска от регулатора поскъпване на природния газ с около 45 лв. за мегаватчас от 1 април. Това е повишение от 0.83%, а искането е заради ситуацията на международните пазари.
Източник: Сега (22.03.2019)

Увеличават капитала на "ТЕЦ Марица-изток 2" до средата на годината Набелязаните краткосрочни мерки за стабилизиране на ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД вече са изпълнени, похвали се енергийният министър Теменужка Петкова при срещата с представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда "Подкрепа". Според нея запазването на работата на комплекса е задача от първостепенна важност за правителството Министър Петкова е припомнила, че "Български енергиен холдинг" ЕАД е закупил всички необходими квоти за работата на ТЕЦ "Марица-изток 2" до март 2020 година. Проведени са били няколко срещи с Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на използването от страна на ТЕЦ-а на т. нар. Механизъм за компенсиране на разходите за критична инфраструктура, което е предвидено в Закона за енергетиката. Тези разходи, в размер на около 500 млн. лв., са включени в обосновката на ТЕЦ "Марица-изток 2" за цените през новия регулаторен период. Възможността да бъде капитализиран дългът на ТЕЦ "Марица-изток 2" е била обсъдена с Главна дирекция "Конкуренция" в Европейската комисия. Очаква се крайното решение за увеличаване на капитала на централата да бъде взето до средата на годината, информирала е Петкова събеседниците си. До края на юни "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ще анализира пазара на електроенергия, като анализът може да послужи за разработване и нотифициране пред Европейската комисия на т. нар. Механизъм за капацитет. Това е една от предвидените дългосрочни мерки за стабилизиране на ТЕЦ "Марица-изток 2". Механизмите за капацитет са признат от ЕК легитимен метод, чрез който държавите членки могат да гарантират сигурност на доставките. Намерението на Министерството на енергетиката е през есента на 2019 г. да депозира пред ЕК избрания механизъм, така че нотификацията от страна на комисията да стане факт до края на годината. Министър Петкова е припомнила и за получената безсрочна дерогация на ТЕЦ "Марица-изток 2", която също е необходимо условие за бъдещата й работа.
Източник: Банкеръ (03.04.2019)

"Булгаргаз" ще купи газ от гръцката DEPA по-евтино, околкото от "Газпром" От 20 април до 30 юни "Булгаргаз" ще получи 144 млн. куб. м природен газ от държавната газова компания на Гърция - DEPА S.A. Това ще бъдат първите алтернативни на "Газпром" доставки, след като за целта беше проведена открита тръжна процедура за закупуване на газ. Гръцката компания е предложила най-голям процент отстъпка от утвърдената от КЕВР цена за второто тримесечие на 2019 г. (476 лв./1000 куб. м), като в надпреварата оферти са подали още две дружества - "Дексиа България" и холандската KOLMAR NL B.V. Конкретните доставни цени не са обявени публично, но по информация на "Капитал" получената отстъпка като цяло е измерима с общото потребление на природен газ през най-студения ден в годината, или около 15 млн. куб. м, което като стойност е малко над 7 млн. лв. Природният газ ще бъде използван от "Булгаргаз" за нагнетяване и съхранение в "Чирен" и няма да доведе до неустойки по договора с "Газпром". "Потребители ще се възползват от новата по-ниска доставна цена през есенно-зимния период на 2019-2020 г., когато закупените на търга и съхранени количества ще бъдат пласирани към крайните клиенти – както битовите потребители в страната, така и българската индустрия", обясни изпълнителният директор на газовия доставчик Николай Павлов. Гръцката газова компания DEPА S.A е обявила, че газът, който предлага, ще бъде с произход от вътрешната система на страната. Това до известна степен може да означава, че отново ще получим руски газ, тъй като Гърция също се снабдява от "Газпром" (през България) и в зависимост от ценовите равнища може сега да върне част от тези количества. Разбира се, гърците имат и терминал за втечнен газ край Атина, който също могат да използват като източник. Така че най-вероятно в случая ще става дума за микс от природен газ с различен произход, който в крайна сметка да позволи и формирането на най-добрата цена. Последното се подкрепя и от факта, че другите два кандидата са обявили, че газът, който ще доставят, ще бъде с произход гръцкия LNG терминал Ревитуса. На второ място е класирана офертата на "Дексиа България", която е собственост на Пола Найденова и Искър Искров (чрез "Транснефт"). Трета е класирана офертата на холандския кандидат KOLMAR NL B.V., за която обаче няма никаква публична информация. Това е първата процедура, която "Булгаргаз" обявява за покупка на природен газ, различен от този, който получава по договора с "Газпром". Търсените количества са общо 144 млн. куб. м - 20 млн. куб. м за април и по 62 млн. куб. м за май и юни. За сравнение - годишното потребление на природен газ в България е около 3 млрд. куб. м, което означава, че сега се купуват около 5% от необходимия за страната газ. Количествата са ограничени заради техническите възможности за внос, които се предоставят от операторите на преносните мрежи на България ("Булгартрансгаз") и съседните страни. "Проведеният търг беше открит, прозрачен, с ясно разписани и конкретни изисквания, като възможност за участие имаха всички търговци на пазара на природен газ", казва Павлов. По думите му за точка на доставка е била определена т.нар. Виртуална търговска точка, за да се даде възможност газът да бъде доставян от всички възможни съседни страни и газови връзки. "Освен това разходите за капацитет на входна точка България и разходите за пренос до виртуалната търговска точка са за сметка на търговците, участвали в търга", поясни още директорът на "Булгаргаз". "Решението за този търг взехме в резултат на извършен подробен анализ на спот пазара на природен газ в Европа през 2019 г. и на традиционните дългосрочни петролно индексирани договори в Западна Европа. Той показа, че са налице условия и възможности за доставки в България на по-ниски цени от действащите в страната", обясняват от "Булгаргаз". На практика от началото на 2019 г. борсовите цени на природния газ се понижиха значително и са на най-ниските си нива от две години насам. Факторите за това са няколко. От една страна, е сравнително по-топлата зима в Европа, което доведе до по-малко търсене на природен газ и рекордно високи нива на запасите в газохранилищата. От друга, има значителни количества LNG, които стигнаха до системите на страните в Западна Европа, в резултат на излишъци на азиатския пазар. "Продължаваме внимателно да следим динамиката на цените на природния газ, търгуван както на борсите, така и по традиционните дългосрочни договори в Западна Европа и региона, и отново ще предприемем действия, които биха намалили цената на газа за българските потребители", каза още Павлов.
Източник: Капитал (03.04.2019)

Съдът отхвърли жалбите за нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно отхвърли жалбите срещу решението на екоминистерството, с което беше одобрена ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) за изграждането на нова ядрена мощност на площадка 2 на АЕЦ "Козлодуй". С това решение ВАС отменя решението на 3-членния състав на ВАС от 17 май 2018 година, с което съдът отмени екооценката. Решението на 5-членния състав на ВАС е окончателно. Магистратите приемат, че при приемането на решението на министъра на околната среда и водите са спазени задължителните процедури по Наредбата за ОВОС и по Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. В хода на процедурата по ОВОС са проведени консултации с 38 институции и неправителствени организации. Направени са и трансгранични консултации. Проведени са и задължителните обществени обсъждания както на територията на България, така и в съседна Румъния. Припомняме, че сред мотивите за обжалването на решението за ОВОС беше въпросът за дългосрочното решение на проблема с отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Относно това ВАС приема, че по закон това е задължение на трето лице, неучастващо в административното производство.
Източник: Банкеръ (04.04.2019)

Изборът при тръбите за газовата връзка с Гърция се сви до един - гръцката Corinth Гръцката компания Corinth Pipeworks Pipe Industry, която е част от групата Viohalco, ще произведе и достави тръбите за междусистемната газова връзка с Гърция. Те се оказа единствената допусната до класиране фирма с оферта от 58.2 млн. евро при максимален бюджет за търга 60 милиона. Това стана ясно при отварянето на ценовите предложение в офиса на проектната компания за интерконектора - "Ай Си Джи Би" АД (ICGB), в която акционери с равно участие са държавният холдинг БЕХ и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon. До сключването на договор обаче може да не се стигне скоро, тъй като един от отпадналите кандидати - българската "Топливо-2" на Васил Щраков, обяви процедурата за опорочена и вероятно ще я обжалва. Това съществено може да обърка плановете за старт на строителството през май. За 23 април е насрочено и отварянето на ценовите оферти на кандидатите за строителството на газопровода, което също може да бъде съпътствано с жалби. Битката там е между българско-италианското обединение между "Джи Пи груп", ГБС и Bonatti, от една страна, и гръцката "Джей енд Пи – Авакс", от друга. Corinth Pipeworks има завод за производство на метални тръби край Атина и според сайта й компанията е лидер в този сектор на европейския пазар. От финансовия отчет на дружеството за 2017 г. става ясно, че приходите му са 326 млн. евро, което обаче е с близо 50% от резултата за 2016 г. До голяма степен това се дължи на изпълнението на поръчките за газопровода TANAP, който е част от Южния газов коридор и ще осигури преноса на газ от турската граница през Гърция към Албания. Компанията има и договор за доставка на тръби за Балтийския газопровод от Финландия до Естония. Мажоритарни собственици на Corinth Pipeworks чрез белгийските Cenergy Holdings и Viohalco са Евангелос и Николас Стасинопулос. В България групата Viohalco има три големи завода - "Стомана индъстри", "Етем" и "София мед".В процедурата, започнала преди година и четири месеца, участваха 9 компании, но да подадат оферти бяха поканени само три - освен Corinth това бяха българската "Топливо-2" и турската Erciyas Celik Boru Sanayi. Последните две обаче са отпаднали - първата заради пропуски в документацията, които ще станат известни след публикуването на протоколите от оценителната комисия, а втората защото не е подновила в срок предложението си.
Източник: Капитал (16.04.2019)

4,8 млрд. евро за 10 години в газови мрежи и транзит на над 40 млрд. куб. м 4,8 млрд. евро инвестиции в газопроводи е записал газовият оператор “Булгартрансгаз” в проекта за 10-годишен план за развитие на газовата мрежа в България за периода 2019-2028 г. Това, което е сигурно, че ще се строи, е с хоризонт за завършване 2020-2021 г. и е на стойност 943 594 млн. лв. Най-голямата сума - 550 млн. лв. за три години, е за липсващите газопроводи от “Турски поток”. Тези нови тръби се водят като първа фаза на хъб “Балкан” и са за пренос на 17,93 млрд. куб. м на година от границата с Турция и на 13,03 млрд. куб. м към Сърбия. В бележка се уточнява, че прогнозните инвестиционни разходи за проекта са 2,767 млрд. лв., като начинът на финансиране на останалите средства ще бъде определен след избор на изпълнител. Вече е класиран консорциумът, който ще изгражда тръбите - това е “Аркад”, в него са “ Аркад Ей Би Би” - Италия, и “Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпани” - Саудитска Арабия. Проектът трябва да е готов към края на 2020 г. в такава степен, че да може да се транспортира газ от “Турски поток”. Останалите суми са насочени към модернизация на националната и транзитната мрежа и за газовото хранилище в Чирен. С тях ще се добави общ допълнителен капацитет към мрежата за около 3 млрд. куб. м, тоест включва се и газът от българо-гръцкия интерконектор. Връзката с Гърция, чието строителство предстои, не е включена в плана, защото акционер в компанията “Ай Си Джи Би” е БЕХ. “Булгартрансгаз” е включил 8,16 млн. лв. за присъединяването й към националната преносна система, предвидено за 2020 г.
Източник: 24 часа (23.04.2019)

БЕХ връща 97,7 млн. евро на “Газпром” за “Южен поток” БЕХ и “Газпром” са на финален етап на съгласуване на споразумение за проекта “Южен поток”. Това включва и уреждане на отношенията по договор за заем от 2014 г., по който БЕХ е усвоил 97,7 млн. евро. Това отговориха от холдинга на въпрос на в. “24 часа” дължими ли са парите и има ли срок, в който да бъдат платени. На 30 април в публикация на руската агенция “Интерфакс” се твърди, че БЕХ дължи близо 100 млн. евро на “Газпром” независимо от уверенията на политици, че липсват претенции на Москва към София във връзка с приключване на проекта “Южен поток”. В материали на “Газпром” се съобщавало, че компанията Gazprom EP International BV е предоставила на БЕХ дългосрочна кредитна линия за 97,7 млн евро. През декември 2014 г. “Газпром” е преустановил работа по проекта “Южен поток”. В съответствие с договора за заем компанията не търсела лихви от него. Тя очаквала да получи сумата от основния дълг по заема, пише медията. Съобщава още, че в края на 2018 г. Gazprom EP International BV с подкрепата на “Газпром” е съгласувала условия на съглашение за погасяване на кредита. От БЕХ потвърждават за заема и отговарят, че тези 97,7 млн. евро са инвестирани в увеличение на капитала от 2014 г. на проектната компания “Южен поток България”. “При намаляване на капитала на проектната компания и ликвидация, които се уточняват със споразумението, полагаемата на БЕХ квота ще бъде достатъчна, за да послужи за връщане на заема към Gazprom EP International BV”, отговарят от холдинга.
Източник: 24 часа (03.05.2019)

НЕК увеличава загубите си с по 12 милиона лева на месец Надеждите, че част от държавните енергийни дружества могат да изплуват от затъването си във финансовото блато, се изпаряват с резултатите им за първите три месеца на годината. Те бяха публикувани от финансовото министерство и не дават повод за оптимизъм, особено ако става дума за НЕК или "Марица-изток 2". Националната електрическа компания (НЕК) регистрира отрицателен резултат от 72.7 млн. лв. на фона на плюс от 72.8 млн. лв. година по-рано. Това означава сериозно влошаване на финансовите показатели със 145.5 млн. лв. за година, или по 12.1 млн. лв. на месец. НЕК отчита спад на приходите от продажба на ток с близо 52% спрямо година по-рано. Обяснението е в излизането на борсата на производителите на зелен ток с мощност над 4 мегавата (МВ). Отделно с почти 30% е спаднало производството на ток от водните централи на НЕК, които носят сериозни приходи на компанията. От дружеството обаче явно смятат, че ще наваксат. НЕК очаква приходи от фонд "Сигурност" от над 120 млн. лв., които за пореден път донякъде ще компенсират драматичното влошаване на резултатите. Фондът се пълни с 5% вноски от всички производители на ток (вкл. и от самата НЕК), а парите отиват за подпомагане на електрическата компания. Друго държавно дружество - ТЕЦ "Марица-изток 2", за пореден месец не успява да се справи с дълговете си. Заради покупката на скъпи квоти въглеродни емисии дълговете (краткосрочни и дългосрочни) са за почти 1.4 млрд. лв. Най-много тях - над 1 млрд. лв., централата дължи на компанията майка - Българския енергиен холдинг (БЕХ). За първите три месеца тецът е на загуба от над 33 млн. лв., показва още отчетът на централата. В него е записано и предстоящото увеличаване на капитала с 580 млн. лв. Преди това обаче компанията трябва да получи разрешение от Брюксел. С увеличението на капитала централата ще подобри ликвидността си. Но ако подкрепата за теца бъде обявена за нерегламентирана държавна помощ, дружеството е заплашено от несъстоятелност. Изминалата 2018 г. централата завършва с колосална загуба от 332 млн. лв. В същото време БЕХ също влошава резултатите си и печалбата му за първите три месеца на годината е с над 50% по-малка в сравнение с година по-рано. Нетната печалба на холдинга е 1.136 млн. лв. спрямо 2.957 млн. лв. година по-рано. Една от причините за това е, че той е вдигнал разходите си заради наемането на компания, която да го представлява заедно с "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в оспорването на глобата от ЕК за над 77 млн. евро заради монопол на газовия пазар. И докато част от енергийните дружества затъват, други се развиват повече от добре. Свободният пазар се отразява чудесно на АЕЦ "Козлодуй", която за първите три месеца отчита печалба от над 125 млн. лв. на фона на 87 млн. лв. година по-рано. С това темпо Първа атомна е на път само за няколко месеца да надхвърли печалбата за цялата минала година, която е 163.5 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" продава почти 80% от тока си на борсата, което е довело до ръст на приходите с цели 17%.
Източник: Сега (07.05.2019)

Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е на рекордна загуба от 330 млн. лв. Гигантска загуба от 332 млн. лв. отчита държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" за 2018 г. Подобен негативен резултат вероятно е абсолютен рекорд в корпоративната история на България. Сумата е над половината от приходите, които има въглищната централа за миналата година. От финансовия отчет на дружеството става ясно, че отрицателният финансов резултат е два пъти по-голям от отчетения за 2017 г., като основната причина е повишената цена на въглеродните емисии. Общо натрупаната загуба вече е 605.5 млн. лв., а дълговете са над 864 млн. лева. ТЕЦ-ът буквално е изправен пред фалит, тъй като текущите му пасиви надвишават активите с близо 909 млн. лева. За да бъде спасена централата, БЕХ подготвя процедура за увеличение на капитала на дружеството, но това ще има само временен ефект. Ако на пазара на електроенергия не настъпи някаква кардинална промяна, която да повиши значително цените, загубата на ТЕЦ "Марица-изток 2" ще продължи да расте, като прогнозите са, че през тази година може да достигне дори половин милиард лева. Заради лошото финансов състояние не могат да се правят необходимите инвестиции. Проблемите на ТЕЦ "Марица-изток 2" неизбежно ще започнат да се прехвърлят и към държавните "Мини Марица-изток", тъй като в един момент може да спре да плаща за доставените въглища. Според отчета към края на миналата година натрупаните дългове само към мината са около 150 млн. лева и няма изгледи да намалеят. Най-големият разход на ТЕЦ "Марица-изток 2" е този за емисиите CO2 - 363.3 млн. лева. Тази сума реално представлява 57% от общите приходи на дружеството, които през миналата година са били 636.7 млн. лева. Макар да изглеждат внушителни, плащанията за квоти ще стават все по-големи. Причината е, че от началото на 2019 г. те се значително по-скъпи - ако 2018-а започна с цената от 7-8 евро за тон и към края стигна около и над 20 евро, то през последните месеци стойността на квотите надхвърля 25 евро/тон, а през април дори премина границата от 27 евро. Прогнозите са, че в следващите месеци ще има и нива от над 30 евро за тон. При това положение, ако ТЕЦ "Марица-изток 2" запази нивата си на производство, ще трябва да отдели за вредни емисии около 500 млн. лв. през 2019 г. На този фон няма никаква оптимизация на разходите за персонала, които за поредна година са над 110 млн. лв. Проблемът е, че в централата работят над 2400 души, или три пъти повече от тези в двата частни ТЕЦ-а в маришкия басейн. Поддържането на толкова много служители е неоправдано и от гледна точка на производството - през миналата година е използван малко над 70% от разполагаеми капацитет на енергоблоковете. Очакванията са, че през 2019-а централата ще работи още по-малко, тъй като НЕК не смята да разчита на нея за регулирания пазар както досега и тя ще трябва да продава само на борсата. Въпреки това съкращения не се предвиждат, а се търсят варианти за държавно субсидиране на дружеството. Отделно компанията е направила дарения за 5 млн. лв., издържа и футболния клуб "Берое". От финансовия отчет на дружеството става ясно, че общо задълженията му са над 864 млн. лв. От тях 80 милиона са банкови кредити и други търговски задължения, а останалите 764 млн. лв. са към свързани лица. Основно ТЕЦ-ът дължи пари на БЕХ - 489 млн. лева са текущите задължения, а още 120 млн. лв. са нетекущите. В началото на тази година е бил подписан договор с БЕХ за консолидиране на по-голямата част от натрупаните задължения, включително и лихвите, с нов заем от държавния холдинг за 485 млн. лева. Той ще бъде със срок на погасяване до края на 2023 г. и гратисен период през 2019 г., като по него не са предоставени обезпечения. Междувременно БЕХ предостави още 360 млн. лв. на централата за закупуването на недостигащите въглеродни емисии за 2018 г., които обаче ще бъдат отразени в годишния финансов отчет за 2019 година.
Източник: Капитал (07.05.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет по чл. 100б, ал. 3 от ЗППЦК за периода 01-10-2018 -- 31-12-2018 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (15.05.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Консолидиран финансов отчет на Български Енергиен Холдинг ЕАД за 2018 г., заверен от регистриран одитор - част 1
Източник: БФБ (15.05.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Консолидиран финансов отчет на Български Енергиен Холдинг ЕАД за 2018 г., заверен от регистриран одитор - част 2
Източник: БФБ (15.05.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Консолидиран финансов отчет на Български Енергиен Холдинг ЕАД за 2018 г., заверен от регистриран одитор - част 3
Източник: БФБ (15.05.2019)

Компания за цистерни строи производствена база за 5 млн. лв. в Бургас Компания, специализирана в производството на резервоари и цистерни за съхранение на газове под налягане, започна изграждането на модерна производствена база в Индустриален и логистичен парк – Бургас. "Сити Газ" ЕООД ще инвестира 5 млн. лв. в новия си обект, в който ще произвежда всякакви размери цистерни и резервоари, барокамери, сушилни за пелети, съдове под налягане с нестандартна форма и други. Инженеринговата компания ще открие 50 нови работни места в новата си производствена база. Фирмата залага на модерно оборудване, с машини за технологична подготовка на материалите, стендове за извършване на изпитвания, камери за подготовка и полагане на всякакви покрития.
Източник: economic.bg (23.05.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-01-2019 -- 31-03-2019 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (31.05.2019)

ЕК поиска да въведем изцяло пазарни цени за тока Енергийните планове на България са хаотични, числата са разбъркани, а източниците на финансиране - неясни. Страната не казва точно как ще успее да се пребори с енергийната бедност, как ще направи по-чист въздуха, използвайки за отопление или охлаждане чисти енергии. В същото време газовите планове изостават, а разнообразяването на източниците все още е в бъдеще време. Това се разбира от доклада на ЕК за това доколко българският проект на национален план "Енергетика и климат" до 2030 година, оповестен през миналата седмица, е адекватен, оповестен през миналата седмица. Той е важен, защото на тази база ще бъде обновена и Енергийната стратегия на България до 2050 г. До голяма степен именно тя ще предопредели как ще се развива страната ни в идните десетилетия. Брюксел изтъква, че трябва да преминем към пазарни, а не регулирани цени на тока - критика, отправяна многократно през годините и от Световната банка. Колко точно ще струва изпълнението на всички тези планове, все още не е ясно, но неофициалните сметки показват, че става въпрос за милиарди левове, за които не се знае откъде точно ще дойдат. За пример - само за газовия хъб "Балкан" и за прилежащата му инфраструктура ще бъдат нужни около 2.2 млрд. лв. Брюксел очаква от правителството да коригира плана си до края на годината. От ресорното министерство досега не са коментирали критиките на ЕК. В същото време в парламента спешно бе внесен проект за промяна в Закона за енергетиката, с който да се либерализира газовият пазар и да се създаде платформа за търговия по подобие на силно критикуваната борса за ток. Миналия петък проектът бе разгледан от ресорната комисия, а премиерът Бойко Борисов побърза да се похвали, че това е нов етап в развитието на газовия хъб. В доклада от Брюксел се казва, че целите на страната ни са лишени от амбиция. България е заложила по-нисък дял на зелената енергия, макар Европа отдавна да се стреми към по-чисти източници на енергия, включително и природен газ. Неамбициозните цели на България дори не са подплатени с конкретни инвестиционни планове с оценка за необходимите вложения, а разпиляно са нахвърляни възможности за еврофинансиране, при това само до края на 2020 г. Комисията иска да знае и как всички тези мерки ще се отразят на цените на тока, на гражданите и на бизнеса, особено там, където се използват въглища или се наблюдава повишено замърсяване на въздуха. Иска се и ясна социална политика за подпомагане на енергийно бедните, които ще бъдат сред най-засегнатите от новия екоподход. Сметките показват, че за да може България да отчете пред ЕК, че е постигнала целите си за енергийна ефективност, ще са нужни милиарди. Държавата е прехвърлила изпълнението на мерките към големите енергоразпределители - ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про", "Топлофикация -София" и др. Почти 100 компании трябва да намалят енергийното потребление при милиони крайни потребители, като инвестират в енергоефективни проекти, правят вноски в специален фонд или купуват удостоверения за енергийни спестявания. В зависимост от избрания метод разходите само за 2017 и 2018 г. могат да стигнат до 1 милиард лева, показват сметки на в. "Капитал". Тъй като не е предвидена възможност за компенсиране на тези разходи, дружествата ще си ги търсят през по-високи сметки за потребителите. От ЕК са недоволни, че България залага едва 25% дял на ВЕИ в общото потребление на страната до 2030 г. Експертите изтъкват, че това е под предвидените 27% зелен ток в Парижкото споразумение за климата, а общото ниво в ЕС е 32%. Критикува се и това, че България не казва точно как ще постигне целите си за зелена енергия в отоплението и охлаждането. Не е отчетен адекватно и ефектът на транспорта върху замърсяването на въздуха. След бума на перки и солари от преди десетина година сега желанието за инвестиции в подобни проекти не е голямо. Донякъде причината за това е, че ВЕИ-тата постепенно бяха изведени на борсовия пазар и с тях вече не се работи по дългосрочни договори за изкупуване на ток.
Източник: Сега (24.06.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Във връзка с настъпване на лихвено плащане по емисия облигации, издадени от Български енергиен холдинг ЕАД-София, (04HA), емисия с ISIN код – XS1839682116, уведомяваме за следното: - Дата на лихвено плащане: 28.06.2019 год.; - Купон: 3.5 %; - Право на лихвено плащане имат притежателите на облигации, които са вписани за такива в книгата, водена от Централен депозитар АД към 27.06.2019 год.; - Последната дата за сключване на сделки с облигации от тази емисия на Борсата, в резултат на които приобретателят има право на лихвено плащане е 25.06.2019 год.;
Източник: БФБ (25.06.2019)

Подалият оставка шеф на НЕК остава на поста Съветът на директорите на "Българския енергиен холдинг“ не е приел оставката на шефа на "Националната електрическа компания" (НЕК) Петър Илиев. Това съобщиха от холдинга в сряда, без да дават повече информация по случая. Илиев внесе заявлението си за освобождаване от длъжност на 19 юни, но така и не бяха обявени официално мотивите за това. Той каза, че причините са лични, но неофициално се твърди, че е решил да се оттегли заради атаките на бизнеса срещу НЕК заради провежданата от държавната електрическа компания политика за свободния пазар на електроенергия. Работодателите нееднократно поискаха оставката му и отправиха остри нападки срещу него. Отделно НЕК е недоволна от определените ? от 1 юли цени на тока от Комисията за енергийно и водно регулиране. Компанията счита, че те не осигуряват необходимите приходи за оцеляването ?. НЕК в момента е на огромна загуби и голям дефицит. Илиев е дългогодишен служител на НЕК. Той пое ръководството на компанията през ноември 2014 г., след като ГЕРБ спечели парламентарните избори. Реално той е най-дълго задържалият се на поста шеф на държавната компания в последните над десет години.
Източник: Медия Пул (27.06.2019)

БЕХ не позволи на Петър Илиев да напусне НЕК Практиката в настоящото правителство някой да иска да напусне управленски поста, но да не му дадат, продължава. Такава е ситуацията с изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев, който на 19 юни подаде оставка. Днес обаче, Съветът на директорите на „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД не прие тази оставка и Илиев ще трябва да продължи да управлява обществения доставчик въпреки нежеланието си. До подаването на оставка се стигна, след като за пореден път бизнес организациите изнесоха данни за нагласени търгове за електроенергия на свободния пазар, организирани от НЕК. Работодателите се оплакаха, че се превръщат в „пъдари“ на НЕК, а лошото управление на системата води до скок в цената на електроенергията за бизнеса. В няколко свои официални позиции през тази година четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обвиниха НЕК и дори поискаха оставката на Петър Илиев, тъй като според тях има търгове, които се правят за конкретни купувачи, цитирайки името на бизнесмена Христо Ковачки. Преди Петър Илиев, постовете си не можаха да напуснат енергийният министър Теменужка Петкова, социалният министър Бисер Петков, а депутатът от ГЕРБ Делян Добрев успя да напусне парламента от втория път.
Източник: economic.bg (27.06.2019)

НЕК пак пробва да продаде ток от ВЕИ на борсата НЕК пак пробва да продаде ток от ВЕИ на борсата. Компанията пусна търг за 50 мегавата електроенергия с ден на продажба понеделник (1 юли) и с начална и крайна дата на доставка 3 юли и 30 септември. Минималното оферирано количество, което се изисква, е 5 мегавата. Това са част от онези 98 мегавата ток от ВЕИ, които бяха обявени на търг накуп на 17 юни. След реакция на бизнеса, който се усъмни, че ще ги вземе един определен купувач, НЕК го анулира и обяви два нови с 8 лота, но после отмени и тях. Заради напрежението на 19 юни шефът на НЕК Петър Илиев депозира оставката си в Българския енергиен холдинг. Той каза, че я подава, защото не иска да вкарва компанията в загуби, ако приеме да продава тока на платформата “ден напред”, както го притискали. Една седмица по-късно - на 27 юни, БЕХ съобщи, че бордът на директорите не приема оставката на Петър Илиев. Заради трите отменени търга НЕК бе включена от борсата в списък за неизрядни участници. Този нов търг за 50 мегавата е пуснат с цена от 101 лв. и диапазон в часовите графици от 0 до 400%. При първия търг разликата беше от -100 до плюс 400%, а цената беше 94 лв. за мвтч. Това означава, че който купи тези количества, ще научава от НЕК всеки ден в 11,30 ч централноевропейско време графика за доставката по часове. И при новия търг обезпечението е банкова гаранция, паричен превод или застраховка. Тъкмо застраховката насочи бизнеса към съмнения за единствения купувач при първия опит да продажба. И след новия търг, обявен за понеделник, бизнесът реагира. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че бизнесът е против всички търгове, които са нагласени. Той отново подозира сговор на евентуалния купувач с НЕК и настоява такива оферти да бъдат забранени. Велев заяви, че и друг път са обявявани търгове с такъв голям диапазон в часовите графици, но при тях продавач и купувач се договарят всеки ден колко ток в колко часа ще бъде доставен, а не както било в случая - НЕК да казва едностранно какво ще осигури.
Източник: 24 часа (01.07.2019)

АЕЦ "Козлодуй" продаде съществена част от енергията си на съмнително ниски цени След като АЕЦ "Козлодуй" първоначално отказа да участва в спорните търгове за електроенергия на 24 и 25 юни, чрез които група търговци искаше да купи евтино голямо количество ток, на 28 юни държавната централа все пак е сключила въпросните сделки. Те обхващат грубо около една четвърт от целия ток за свободния пазар, който централата произвежда. Така вместо АЕЦ-ът да обяви търг за енергията си, на който да се явят всички пазарни участници и да наддават, ръководството на дружеството е решило да продава на определена от конкретните купувачи цена, която е по-ниска от пазарната към момента. Според Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) от това АЕЦ "Козлодуй" е пропуснала да спечели около 50 млн. лв. - електроенергията е продадена за 160 млн. лв. вместо за 210 милиона. Всичко това се случва с мълчаливото съгласие на държавните институции, които бяха сезирани от АТЕБ, но не намериха за нужно да отговорят или дори да коментират публично казуса. А фактът, че от подобна "промоция" не могат да се възползват други търговци на ток, буди съмнения, че на Българската независима енергийна борса се реализират предварително нагласени сделки. Цени по поръчка Всички участници на пазара са в пълното си право да опитват да си осигурят ток на по-ниски цени, но засега успех имат само инициаторите на въпросните търгове - малко известният търговец "Загора енерджи", част от "Холдинг Загора", който е купил 43% от тока, "Енерджи МТ" на Румяна Георгиева с 24% и "Стомана индъстри" с 33%. Първото, което прави впечатление, е фактът, че аукционите са с еднакви параметри - обявени са по едно и също време, за еднакъв продукт и срок на доставка, при напълно сходни цени и ограничение до само един възможен продавач. Обявените цени са 84 и 86 лв./мВтч, съответно за 2019 и 2020 г., което е значително по-ниско от очакваните от пазара над 100 лв./мВтч. Регионалните фючърси за третото и четвъртото тримесечие на годината, които се търгуват на унгарската борса, са на стойност 109.3 лв./мВтч и 118.82 лв./мВтч. Доставката на електроенергия в България през 2020 г. пък се котира на Европейската енергийна борса (EEX) на цена от 113.4 лв./мВтч, което е разлика от 27.4 лв./MWh спрямо цената на обявените търгове. Заложената от купувачите цена е дори по-ниска от референтната пазарна цена на КЕВР за периода от 1 юли 2019 до 30 юни 2020 г. - 89 лв./мВтч. А за сравнение тази зима, от 1 ноември 2018 г. до 1 март 2019 г., средната борсова цена на тока беше над 104 лв./мВтч. Пазарни обяснения При тази разлика пропуснатите ползи за АЕЦ "Козлодуй" са около 50 млн. лева. От държавната централа обясниха за "Капитал", че пазарната реализация на произведената електрическа енергия се извършва след решение на съвета на директорите, предшествано от обстоен пазарен анализ. "Не може да се сравняват цени на енергия за различни периоди на доставка", казват още от дружеството в отговор на въпроса защо продават под предложената от КЕВР прогнозна пазарна цена за периода 1 юли 2019 - 30 юни 2020 г. Не става ясно кой е различният период, защото продадената от АЕЦ-а енергия е за същия период. Единствената разлика е, че тя обхваща и месеците до края на 2020 г. От Българския енергиен холдинг пък заявиха, че нямат правомощия да съгласуват търговските сделки за продажба на електроенергия на дъщерните си дружества. "Капитал" потърси за коментар Румяна Георгиева от "Енерджи МТ" и Антон Андронов от "Холдинг Загора", но не получи отговор. Андронов единствено помоли да сравним цените на електроенергията в ЕС за индустрията. От последния доклад за електроенергийния пазар на ЕК за Q3 на 2019 г. е видно, че 1 кВтч за бизнеса в България струва 8.46 евроцента без ДДС и други добавки, като по-ниски са били тарифите единствено в скандинавски държави, Полша, Унгария и Чехия. Всъщност проблемът в България е, че цената за бизнеса е изравнена с тази за домакинствата, поради изкуственото задържане на последната, докато в Европа битовите потребители плащат много по-скъпо. Какво значи това за пазара Количествата електроенергия, продадена на въпросните търгове, са значителни и ще окажат съществено влияние върху свободния пазар. Това е така, защото голямата част от продукцията на АЕЦ "Козлодуй" за свободния пазар е в ръцете на въпросните търговци, при това на много добри цени. Те ще могат да препродават тока на вътрешния пазар с голяма печалба, тъй като останалите търговци няма да има откъде да осигурят необходимите им количества електроенергия - токът на ТЕЦ "Марица-изток 2" е значително по-скъп, а единственият голям частен производител Христо Ковачки, е затворил цикъла и сам изкупува електроенергията от ТЕЦ-овете си. Но на тези ниски цени за тях ще има още по-големи печалби, ако го изнасят в чужбина. Това има потенциал да причини недостиг на ток в страната и да принуди останалите пазарни участници да внасят електроенергия, при което крайните разходи за потребителите неминуемо ще се увеличат. Токът на ТЕЦ "Марица-изток 2" е значително по-скъп, а единственият голям частен производител - Христо Ковачки, е затворил цикъла и сам изкупува електроенергията от ТЕЦ-овете си. По тази причина от АТЕБ искат да се елиминира възможността за спекулиране с цените на държавните производители и предлагат като решение централите от групата на БЕХ да не могат да участват на търгове, инициирани от купувачи. Всичко това означава, че събитията от миналата зима, когато електроенергията на свободния пазар в България стигна рекордно високи стойности, може да се повторят.
Източник: Капитал (02.07.2019)

Цената на тока за бизнеса скочи с 84% за ден и над 200% за седмица Цената на електроенергията, договорена в сегмента "ден напред", бе най-високата в цяла Европа - за един мегаватчас тя достигна 195.4 лв. базова мощност. Това е два пъти повече от средното ниво за ЕС и с 84% над цената за предишния ден - 2 юли. Спрямо миналия петък увеличението е с 203%. За това алармираха от Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ), чиито членове създават 86% от брутната добавена стойност у нас. За сравнение цените в Румъния и Унгария са около 120 лв. за мегаватчас (мВтч), докато в Западна Европа са около 60-70 лв. за мегаватчас. Според предприемачите това съвсем не е изолиран случай. Те посочват, че от началото на 2019 г., или в 183 последователни дни, средната цена на електроенергията за индустрията в България е била по-висока от тази в Германия и Франция, както и в Австрия, Чехия, Словакия, Швейцария. Като се добавят доплащанията за преференциалните цени на т.нар. американски централи (каквито доплащания няма в нито една друга европейска страна), крайният резултат е, че българските предприятия получават най-скъпата електроенергия в цяла Европа, пишат от АОРБ. Заради шока с електроенергията вчера три фирми от "Холдинг Металик" работеха с половината от капацитета си. "Това са машиностроителният завод "Металик" АД - Стара Загора, леярското предприятие "Чугунолеене - Първомай" и "Енергоремонт - Гълъбово" АД - Гълъбово", уточниха от холдинга пред Инвестор.бг. Днес те най-вероятно напълно ще спрат своята дейност. Работодателите настояват за адекватно управление на мощностите, което да е съобразено с рационалното предлагане, така че да не се стига до такива ценови разлики. Бизнесът призовава ТЕЦ "Марица-изток 2" да осигури "дефицитните" мегавати и така да балансира пазара. Реакция от енергийното министерство нямаше. Проблемът е, че до голяма степен свободният пазар на ток продължава да се доминира от трима държавни играчи - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Това бе признато и от шефа на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, който заяви, че цели 81% от продавания ток на борсата в края на декември 2018 г. са дошли от дружества под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и това до голяма степен е определило цените. Според фирмите този държавен монопол умишлено предизвиква дефицит на пазара, за да се постигнат по-високи цени. Писмото на работодателите е изпратено до ресорния министър Теменужка Петкова, която на няколко пъти заяви, че на енергийната борса всичко е спокойно и тя работи добре. Тогава, както и сега бизнесът допуска манипулиране на пазара и опорочаване на търговете. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев дори определи действията на НЕК като на организирана престъпна група. През миналата седмица бизнесът поиска оставката на шефа на НЕК Петър Илиев заради съмнителен търг за покупка на ток. В крайна сметка обаче той запази поста си, тъй като се оказа "ценен кадър" (по думите на министър Петкова), с когото Българският енергиен холдинг не пожела да се раздели. НЕК заедно с АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и др. е под шапката на енергийния холдинг. "Смешно е да се каже, че аз разпределям порциите в енергетиката, далече съм от това положение", коментира Илиев пред БНТ. Той отрече да има спекула на свободния пазар на ток и заяви, че критиките срещу него целят да се прикрият други скандали в енергетиката. Илиев не уточни какво има предвид. Той обясни оставката си с това, че не е съгласен със случващото се на пазара.
Източник: Сега (04.07.2019)

Кабинетът поиска отмяна на глобата за 77 млн. евро по антимонополно дело срещу БЕХ "Българския енергиен холдинг" обжалва глобата в размер на 77 млн. евро, наложена му от Европейската комисия заради установен държавен монопол при достъпа до газовата инфраструктура на страната. Това става ясно от решение на правителството, което е одобрило действията на БЕХ и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". В позицията на министрите се казва, че ако българският холдинг плати глобата, това ще се отрази на изграждането на "стратегически за българската държава инфраструктурни проекти", включително изграждането на интерконектора с Гърция, отклонението на "Турски поток" и газовия хъб "Балкан". Както "Банкеръ" писа още в края на миналата година, до глобата от Брюксел се стигна, защото в периода 2010-2015-а "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" са блокирали достъпа до мрежата на частни конкуренти в нарушение на антитръстовите правила на Европейския съюз. Еврокомисията констатира също така, че БЕХ и неговите дъщерни фирми са злоупотребили с господстващото си положение, блокирайки достъпа до вътрешната газопреносна мрежа, единственото газохранилище у нас и единствения тръбопровод за внос на синьо гориво. Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на нашия пазар за доставки на газ на едро. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз", показа проверката на Европейската комисия, датираща от 2013 година. По това време жалба в ЕК внесе "Овергаз Инк" на Сашо Дончев. Тя не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да й продава гориво. Очакванията сега са, че искането за отмяна на глобата ще забави плащането ? с няколко години. Този ход обаче е доста рискован, тъй като при негативна развръзка съдът на ЕС може да разпореди на България да плати пълния размер на санкцията, който е 316.8 млн. евро. Ще припомним, че глобата бе редуцирана до 77 млн. евро след продължителни преговори между Европейската комисия и българските власти. Друг любопитен момент е, че санкцията на Брюксел "отваря широко вратата" за потенциална вълна от съдебни искове срещу България. В решението на Еврокомисията изрично бе посочено, че "всяко лице или дружество, пострадало от антиконкурентното поведение, описано в това дело, може да предяви иск за обезщетение за вреди пред съдилищата в страните от Евросъюза". Съответно решението на комисарите може да бъде представено като доказателство за "незаконно поведение" от страна на холдинга и дружествата, влизащи в него. Този риск фигурира и в решение на Народното събрание от 2017 г., където е записано, че "признаване на нарушението и приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика, като би дало възможност на трети лица незабавно да предявят претенции за вреди от признатото нарушение срещу групата БЕХ и държавата".
Източник: Банкеръ (04.07.2019)

България ще подкрепи Български енергиен холдинг, Булгаргаз и Булгартрансгаз по дело Т-136/19 пред Общия съд на ЕС Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело Т-136/19 пред Общия съд на Европейския съюз. Делото е образувано по жалба на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД, с която се иска от Общия съд да отмени Решение на Европейската комисия от 17-ти декември 2018 година. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Делото се отнася до производство по член 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз по Дело АТ.39849 БЕХ-Газ за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Българската страна встъпва по дело Т-136/19 в подкрепа на искането на трите енергийни дружества да бъде отменено посоченото решение на Европейската комисията. Както е известно Европейската комисия наложи глоба от 77 млн. евро на дружествата в края на миналата година. Глобата е по дело на ЕК след жалба на "Овергаз". Българският енергиен холдинг и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" обжалват от края на февруари тази година наложената глоба. Газовите компании не приемат заключението на Еврокомисията, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Изпълнението на Решението ще се отрази върху възможностите на БЕХ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД да изпълнят ангажиментите си по реализацията на стратегически за българската държава инфраструктурни проекти, между които изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България, развитието на националната газопреносна мрежа, изграждане на Газов хъб „Балкан“ и други.
Източник: 3e-news (04.07.2019)

Държавният телеком "Булгартел" затъна в дългове Държавният телеком "Булгартел" продължава да трупа дългове и вместо държавата да се раздели с него, той продължава да работи и до днес. Отчетът на "Булгартел", компания под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ), показва, че няма голям интерес към услугите й за телефония и интернет. През 2018 г. натрупаната от компанията загуба вече е 4.3 млн. лв. на фона на "едва" 1.4 млн. лв. година по-рано. Трупат се и задълженията, но основната част от тях очаквано са към компанията майка - БЕХ. Към края на миналата година "Булгартел" дължи 3.1 млн. лв., като 2.9 млн. лв. от тях са към групата на БЕХ. Държавният телеком дължи пари и на доставчици (120 000 лв.), има и задължения към персонала и към общественото осигуряване (78 000 лв.). Не липсват и данъчни задължения (17 000 лв.), показва справка на в. "Сега" в отчета на дружеството. Липсата на договори с клиентите се отразява и на инвестиционната програма на компанията, която през миналата година е изпълнена 2.94%. В нея са били заложени средства за ново оборудване, както и минимално текущо обновяване и разширение на мрежата, което да помогне на дружеството "да задържи позицията си като техническо равнище в телекомуникационния бранш, на която се намира в момента". Оказва се обаче, че липсата на пари е отложила голяма част от проектите. Така например в раздел "мрежи за достъп" са били предвидени инвестиции в размер на 33 000 лв., по поради липса на подписани договори с клиенти проектите са останали "на трупчета". Така инвестиционната програма в този раздел е била изпълнена на 3.03%. Отделно от нея на около 3.05% е изпълнена и инвестиционната програма в раздел "съоръжения". Интересно е, че компанията определя себе си като оператор от ново поколение, който предлага висококачествени и надеждни услуги през националната си оптична мрежа и чрез партньорство с международни оператори предоставя услуги практически във всяка точка в чужбина. Но всъщност той работи на загуба, а министерства, агенции, комисии и др. масово избират с обществени поръчки частните телекоми за телефония и интернет.
Източник: Сега (09.07.2019)

Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изпратиха сигнал до Главния прокурор на РБ относно пазара на електрическа енергия и, по-конкретно – недостатъчното предлагане на количества от производителите на ел. енергия на платформата „Ден напред“. В сигнала се отбелязва, че на пазара на електрическа енергия, осъществяван на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на платформата „Ден напред“ средната цената за 1 MWh базова мощност за 3 юли 2019 г. е била 195.40 лв. - най-скъпата в цяла Европа, като по часове достига дори до 270.04 лв./ MWh. Нещо повече - тази цена е над двойно по-висока от средната за ЕС, над три пъти по-висока от цената на електроенергията в Германия, Франция, Австрия и Швейцария, и с 84% над цената за предния ден (2 юли). Според авторите на сигнала, налице е бездействие и неупражняване на задължения от лица с управителни функции в ТЕЦ "Марица изток 2" ЕАД и БЕХ, което се отразява като ключово значим ценообразуващ елемент на пазара на електроенергия. Това пряко се отразява на конкурентоспособността на българската индустрия (която се конкурира с пазари с 2 до 3 пъти по-евтин ток), както и върху цените на всички стоки и услуги до крайните потребители. Така за пореден път българските граждани и българския бизнес ще платят за безотговорността и безстопанственото управление, което се е наложило като практика в българските държавни дружества, включително в енергетиката. В тази връзка, работодателските организации настояват Главният прокурор да разпореди обстоятелствена проверка за установяване на фактите по случая и, при преценка за достатъчно данни за извършени престъпления, да разпореди образуване на съответните досъдебни производства.
Източник: Сега (12.07.2019)

Жаклен Коен, който досега бе председател на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“, е новият изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг. Той вече е оглавявал мегаструктурата по време на ?aбинeтa нa ?лaмeн Opeшapc?и. Когато става шеф на БЕХ, всички очакват споразумението с „Уестингхаус“ да влезе в сила, но това не става. Впоследствие е уволнен oт Teмeнyж?a ?eт?oвa. При постъпването му имало 300 млн. лв. по сметките на държавните енергийни компании, а след напускането му – над 1 млрд. лв. Сега енергийният министър го връща на поста. Коен е най-много уволняваният и канен обратно в енергетиката мениджър. Той не си позволява да атакува нито един министър при тези раздели. За него казват, че е от лобито на разумните в енергетиката. Роден е в София. Завършва Висшия икономически институт Карл Маркс“. Работи в „Автомобилен транспорт“, „Булгаргаз холдинг“ (международно сътрудничество). През 2013 г. се връща в борда на директорите в АЕЦ „Козлодуй“, а през 2014 става шеф на БЕХ. Престава да е шеф на холдинга през 2016 г., но остава председател на борда на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ и зам.-председател на съвета на директорите на проектната компания „Южен поток – България“. Служебният кабинет на Герджиков го освобождава и от двата поста, но през 2017 г. министър Петкова го връща в „Козлодуй“.
Източник: Стандарт (22.07.2019)

България отново е с най-високата борсова цена на електроенергията в Европа За пореден път през последния месец българският бизнес ще плаща най-високата цена за електроенергия в цяла Европа. Постигната цена на пазара "Ден напред" на Българската независима енергийна борса е 118.73 лв./мВтч базова мощност и е по-висока дори от гръцката, към която са начислени технологични разходи и други такси. За сравнение, в Румъния и Унгария цените са около 100 лв./мВтч, а в Западна Европа - около 80-90 лв./мВтч. От началото на юли борсовата цена на ток в България е най-високата в региона, като на 3 юли беше поставен абсолютен рекорд за летния сезон - над 195 лв./мВтч. В резултат на това средната стойност за изминалите 22 дни е 105.6 лв./мВтч, което е с цели 65% над нивата от същия период на 2018 г. Също така тези ценови нива са значително по-високи от прогнозираните на Комисията за енергийно и водно регулиране за настоящия регулаторен период - 89 лв./мВтч. Основната причина за високите цени на електроенергията в България е създаденият изкуствен недостиг. Държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК (и трите част от БЕХ) осигуряват между 60 и 63% от електроенергията за свободния пазар, а освен тях има само един голям частен производител - Христо Ковачки с централите си, който отгоре на всичко е изкупил съществена част от тока на АЕЦ-а и е избран без конкурс да продава енергията на общинската "Топлофикация София". Така Ковачки може да варира с мощностите си и да ограничава предлагането, което води до по-високи цени.
Източник: Капитал (23.07.2019)

Гърция лицензира интерконектора с България като преносен оператор Гръцкият енергиен регулатор е лицензирал българо-гръцко-италианското дружества "Ай Си Джи Би", изграждащо газовата връзка между Стара Загора и Комотини, като независим оператор на газопреносна мрежа. Разрешителното е официално получено на 18 юли 2019 г. и се отнася за гръцката отсечка на газовия интерконектор с Гърция. Лицензът се издава за срок от петдесет (50) години и изтича на 27 юни 2069 г.. Той дава право на "Ай Си Джи Би" да започне изграждането на проекта, включително на газопровода и спомагателните съоръжения и оборудване на територията на Гърция. Получаването на този лиценз представлява огромен напредък, тъй като е последната стъпка към осигуряването на регулаторния режим на проекта и гарантирането на успешен старт на строителството на газопровода на територията на Гърция, допълват от дружеството, в което 50 процента държи "Българският енергиен холдинг", останалият дял е на гръцко-италианското дружество "Посейдон". Първата копка на строежа бе направена в края на май от българския премиер Бойко Борисов и тогавашния му гръцки колега Алексис Ципрас, но реално изграждането все още не е започнало.
Източник: econ.bg (23.07.2019)

Изпълнитeлният диpe?тop нa „Mини Mapицa-изтo?” EAД Aндoн Aндoнoв e нaзнaчeн зa пpeдceдaтeл нa Cъвeтa нa диpe?тopитe нa “Бългapc?и eнepгиeн xoлдинг” EAД. ?pиeмaм пoзициятa ?aтo нoвa oтгoвopнocт и ?aтo нoвa възмoжнocт зa въглищнaтa eнepгeти?a. „Уcтoйчивa eнepгeти?a и paбoтeщ ?oмплe?c "Mapицa изтo?”, щe бъдe мoтoтo нa мoятa paбoтa в xoлдингa. Дa ce нaдявaмe, чe щe ycпeя дa зaщитя ?oмплe?ca "Mapицa изтo?", зaщoтo нaшaтa paбoтa e зaвиcимa oт paбoтaтa нa цeнтpaлитe”, ?oмeнтиpa чacoвe cлeд нaзнaчeниeтo Aндoнoв. Mиниcтъpът нa eнepгeти?aтa Teмeнyж?a ?eт?oвa извъpши пpoмянa в pъ?oвoдcтвoтo нa “Бългapc?и eнepгиeн xoлдинг” EAД c пpoтo?oлнo peшeниe, c ?oeтo зa члeнoвe нa Cъвeтa нa диpe?тopитe ca нaзнaчeни Жa?лeн Koeн, Жив?o Динчeв – изп. диpe?тop нa TEЦ „Mapицa-изтo?2” EAД и Aндoн Aндoнoв зa cpo? oт тpи гoдини. Peшeниeтo нa eнepгийния миниcтъp щe влeзe в cилa cлeд впиcвaнe в тъpгoвc?ия peгиcтъp. Mиниcтъp ?eт?oвa блaгoдapи нa дoceгaшния cъcтaв нa Cъвeтa нa диpe?тopитe нa xoлдингa зa пpoфecиoнaлизмa и пoлoжeнитe ycилия зa cтaбилизиpaнe нa eнepгийнитe дpyжecтвa oт гpyпaтa нa БEX EAД. Hoвoизбpaният Cъвeт нa диpe?тopитe oпpeдeли зa изпълнитeлeн диpe?тop нa "Бългapc?и eнepгиeн xoлдинг" EAД Жa?лeн Koeн. infoz.bg/
Източник: Други (23.07.2019)

Шефът на "Мини Марица-изток" оглави БЕХ Изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" ЕАД Андон Андонов е новият председател на съвета на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД, съобщават от пресцентъра на най-голямото държавно въгледобивно дружество. Решението идва, след като в края на миналата седмица министърката на енергетиката Теменужка Петкова подписа протоколно решение, с което подмени състава на съвета на директорите на БЕХ в качеството си на принципал. Изненадващо в новия състав попадна уволненият преди години лично от нея от държавния енергиен мастодонт Жаклен Коен (в момента начело на АЕЦ "Козлодуй" - б.р.). В петък се говореше, че той ще е начело на БЕХ. Мотивът за смяната на съвета на директорите е изтичането на мандата на органа. "Приемам позицията като нова отговорност и като нова възможност за въглищната енергетика. "Устойчива енергетика и работещ комплекс "Марица-изток" ще бъде мотото на моята работа в холдинга. Да се надяваме, че ще успея да защитя комплекса "Марица-изток", защото нашата работа е зависима от работата на централите", е коментирал решението тази сутрин Андон Андонов. От стария съвет на директорите на мястото си остава Живко Динчев - изпълнителен директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД. Мандатът на новия управляващ орган на БЕХ е 3-годишен. Решението ще влезе в сила в деня на вписването му в Търговския регистър.
Източник: Club Z (23.07.2019)

БЕХ плати 52.5 млн. лв. лихва по втория облигационен заем „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД успешно направи третото плащане за лихва по своята втора емисия еврооблигации от 2 август 2016 г., листвана на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin), с номинал 550 милиона евро, годишен лихвен процент в размер на 4,875% и падеж от 5 години. Лихвеното плащане е в размер на 52,441 млн. лв. (26,813 млн. евро). През октомври 2018 г. БЕХ увеличи с още 50 милиона евро третата си емисия еврооблигации, листвана на Ирландската фондова борса и на Българската фондова борса. Така облигациите на БЕХ, който обединява държавните енергийни дружества, стигнаха 600 млн. евро при годишен лихвен процент от 3.5% и падеж от 7 години. Общите задължения на холдинга по облигационни заеми надминаха 3 милиарда лева. Други 2 милиарда му дължат част от енергийните дружества, които БЕХ обединява и на които е отпуснал безлихвени заеми.
Източник: Банкеръ (02.08.2019)

Иван Йончев е новият изпълнителен директор на НЕК Иван Йончев става изпълнителен директор на "Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК). Решението за промяна в ръководството на НЕК е било взето на заседание на Съвета на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД (БЕХ), съобщават на официалната им интернет страница. Оттам уточняват, че Йончев заема мястото на Петър Илиев като член на Съвета на директорите и изпълнителен директор. От пресцентъра на БЕХ посочват, че промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания.Иван Йончев е заемал длъжностите изпълнителен директор, зам.-изпълнителен директор, както и ръководител на отдел "Правен" в "Български енергиен холдинг" ЕАД. От 2014 г. е член на Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД.
Източник: Дарик радио (05.08.2019)

С решение на Съвета на директорите на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД е извършена промяна в ръководния състав на "Национална електрическа компания" ЕАД. На мястото на Петър Илиев, като член на СД и изпълнителен директор, застава Иван Йончев. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания. Иван Йончев е заемал длъжностите изпълнителен директор, зам.- изпълнителен директор, както и ръководител отдел "Правен" в "Български Енергиен Холдинг" ЕАД. От 2014 г. Иван Йончев е член на Съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
Източник: Vesti.bg (05.08.2019)

АЕЦ “Козлодуй” с нов рекорд - 197 млн. лв. печалба за половин година 197 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за първите 6 месеца на годината, което е нов рекорд за централата. На годишна база ръстът е двоен, показват финансовите отчети на държавните дружества, публикувани от Министерството на финансите. Приходите на атомната централа са 637 млн. лв. - със 101 млн. повече. Парите по сметки са 434 млн. лв. Българският енергиен холдинг отчита загуба от 3,16 млн. лв. при 153 млн. печалба през същия период на миналата година. Холдингът е получил 80,85 млн. лв. дивидент от дъщерните си дружества при 104,54 млн. година по-рано. Направил е обезценка за 95,8 млн. лв. на вземания от НЕК и ТЕЦ “Марица-изток 2”. Вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са 2,25 млрд. лв. при 1,963 млрд. спрямо 31 декември 2018 г. На загуба са и мини “Марица-изток” - със 1,75 млн. при 1,6 млн. за полугодието на 2018 г. Електроенергийният системен оператор е на плюс със 7,15 млн. лв. при 7,67 млн. година по-рано. За НЕК, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” не са оповестени отчети. Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) отчитат печалба 9,2 млн. лв. спрямо 5,7 млн. лв. за същия период на миналата година. Приходите достигат 116,5 млн. лв. при 104,6 млн. лв. година по-рано. “Авионамс” има печалба от 2,9 млн. лв. спрямо 4,3 млн. лв. за година по-рано. Има повишение с близо 2 млн. на приходите до 18,1 млн. лв. “Кинтекс” е с печалба 5,9 млн. лв. към края на юни, но това е с 51% по-малко, сравнено с година по-рано. Приходите са 44 млн. лв., почти наполовина по-малко. НИТИ завършва първите 6 месеца на 2019-а със загуба от 56 хил. лв., като година по-рано тя е била 12 хил. лв. Българската банка за развитие е завършила полугодието с печалба от 16,4 млн. лв. спрямо 13,7 млн. лв. през 2018-а. Националният гаранционен фонд е на плюс 1,2 млн. лв. за 2019-а. “Ел Би Булгарикум” също има увеличение на печалбата от 3,4 млн. лв. за първите 6 месеца на 2018-а до 4,1 млн. лв. за 2019 г. Държавната консолидационна компания приключва полугодието с печалба от 23,9 млн. лв., но година по-рано тя е била 90,8 млн. лв. “София Тех парк” е на загуба от 1,9 млн. лв. Година по-рано компанията е била на минус 2,9 млн. лв. На загуба с 831 хил. лв. е и Национална компания “Индустриални зони”. За същия период на 2018-а дружеството е отчело печалба от 1,5 млн. лв. Железниците са на загуба за полугодието, а авиацията е на печалба. “БДЖ пътнически превози” отчита114,98 млн. лв. приходи като 87,5 млн. от тях са субсидията по договора с държавата. Загубата е 9,97 млн. лв. при печалба от 2,7 млн. за полугодието на 2018 г., или е на минус 466%. Товарните превози са свили загубата си от 2,66 млн. лв. на 1,5 млн. и са увеличили превозите на товари. Холдинг БДЖ е на плюс с 2,18 млн. лв. Национална компания “Железопътна инфраструктура” отчита загуба от 32,33 млн. лв. Летище София има приходи от 87,4 млн. лв. - с 5,7 млн. повече отпреди година. Печалбата е 7,17 млн. лв. РВД е на плюс с 12,3 млн. лв. От отчетите за дейността на държавните ВиК оператори за първото полугодие става ясно, че загубите на вода през 2019 г. са достигнали нови върхове, като в две от дружествата - в Сливен и Шумен, те са надминали дори 80%. ВиК Сливен отчита 84,25% загуба на вода, а ВиК Шумен - 84,15%. Това означава, че тези два ВиК оператора успяват да съберат пари за съвсем малка част от водата, която са пречистили и доставили на потребителите си. Основната причина за такива големи течове е предимно в старата водоснабдителна мрежа. Близки до тези загуби има във ВиК Перник, където през първото полугодие на 2019 г. по тръбите се губят 74,73% от водата. В много градове загубите се увеличават в сравнение със същия период на м.г., например в Търговище - от 57,21% през първото полугодие на 2018 г. загубите сега са станали 60,14%. На практика в България няма водно дружество, което да разпилява по-малко от 50% от водата, с изключение на Русе и София.
Източник: 24 часа (06.08.2019)

Над 1 млрд. лв. пари на българските граждани изтичали при износа на ток за година. Това заяви на последната си пресконференция като шеф на НЕК Петър Илиев, предаде 24 часа. В петък от БЕХ съобщиха, че го освобождават като изпълнителен директор на националната компания. Той научил, че е уволнен на плажа. Илиев подаде оставка на 19 юни след скандали с бизнеса за продажба на тока от НЕИ на борсата, но на 27 юни бордът на БЕХ, чийто председател беше тогава, не я прие. А министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза, че е ценен. Илиев все още е шеф на компанията. Преди да отстъпи кабинета си на новия шеф Иван Йончев, това ще стане след бъдат вписани промените в Търговския регистър, той покани журналисти. Заяви, че е ядосан от една фраза, изречена от представител на големите компании, които търгуват български ток. Този търговец бил казал: ще ви купим тока, след това ще ви продадем и свещите. С около 2 млн. лв. на ден се субсидира изнасяният ток, казва Илиев, като има предвид преференциите, които се плащат на веитата. Казва, че е недостатъчен контролът на търговията на свободния пазар. Дава пример, че със 140 000 лв. може да се блокира търговията на платформата за двустранни договори за 20 дни и причината е, че на ден могат да се направят само 7 оферти. Тези хватки се правели, за да се подарят милиони на някои фирми. Заяви, че оставя НЕК с 30 млн. лв. печалба за полугодието. Поиска обаче отговорност, включително и наказателни, когато държавни, а и общински фирми работят на загуба. Заяви още, че НЕК може да плаща пенсиите, ако не е обществен доставчик би могла да изкарва по 500-600 млн. лв. на година. "Когато едно държавно предприятие губи и то защото продава под себестойност, това как ви звучи, на мен ми звучи ужасно и трябва да се открият причините и да се вземат спешни мерки. Ние в момента не ги предприемане," заяви още той. Опитвали са се да ми оказват натиск, но никога не съм се поддавал, заяви още Илиев и поясни, че различни хора му се обаждат по телефона. Той не е сигурен, че премиерът е запознат със ситуацията в енергетиката и че се застрашавала националната сигурност.
Източник: Други (06.08.2019)

ТЕЦ „Марица Изток 2“: Работим само защото БЕХ ни подкрепя финансово Загуба от 144,9 млн. лева е натрупала държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ от началото на годината до края на юни. Това става ясно от публикувания днес анализ на финансовото състояние на централата. Първоначално данните не бяха качени на страницата на финансовото министерство. Отрицателния резултат на компанията се влошава с нови 20,7 млн. лева спрямо първото полугодие на 2018 г., а дружеството остава в тежко финансово състояние. Разходите само за покупка на въглеродни емисии за шестте месеца на 2019 г. са за 192,1 млн. лева. Отделно разходите на централата към Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ са за над 15,3 млн. лева, става ясно от отчета. Така в настоящата пазарна ситуация дружеството не е в състояние да си покрива разходите и разчита основно на подкрепата на БЕХ, е записано още в доклада на държавната ТЕЦ. Докладът започва с положителната част – реализираните приходи от оперативна дейност са за 354,2 млн. лева и са се увеличили с 23,15% спрямо първото полугодие на миналата година. В същото време продажбите на електроенергия са спаднали до 3,2 млн. мвтч., което е с 8,28% спрямо същия период на миналата година. Въпреки по-ниските продажби на свободния пазар от въглищната централа отчитат ръст на приходите от продажби с 27,7 млн. лв. (9,79%). По-високите приходи са формирани заради увеличените цени на регионалните борси и на БНЕБ. Друг сериозен приход централата е формирала от регулирания пазар на ток. ТЕЦ „Марица Изток 2“ е продала на НЕК като Обществен доставчик с 1,4 млн. мвтч повече електроенергия. Това е увеличение от 147,6% за продажбите към регулирания пазар, спрямо първата половина на миналата година.
Източник: 3e-news (08.08.2019)

ТЕЦ „Марица Изток 2“: Работим само защото БЕХ ни подкрепя финансово Загуба от 144,9 млн. лева е натрупала държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ от началото на годината до края на юни. Това става ясно от публикувания днес анализ на финансовото състояние на централата. Първоначално данните не бяха качени на страницата на финансовото министерство. Отрицателния резултат на компанията се влошава с нови 20,7 млн. лева спрямо първото полугодие на 2018 г., а дружеството остава в тежко финансово състояние. Разходите само за покупка на въглеродни емисии за шестте месеца на 2019 г. са за 192,1 млн. лева. Отделно разходите на централата към Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ са за над 15,3 млн. лева, става ясно от отчета. Така в настоящата пазарна ситуация дружеството не е в състояние да си покрива разходите и разчита основно на подкрепата на БЕХ, е записано още в доклада на държавната ТЕЦ. Докладът започва с положителната част – реализираните приходи от оперативна дейност са за 354,2 млн. лева и са се увеличили с 23,15% спрямо първото полугодие на миналата година. В същото време продажбите на електроенергия са спаднали до 3,2 млн. мвтч., което е с 8,28% спрямо същия период на миналата година. Въпреки по-ниските продажби на свободния пазар от въглищната централа отчитат ръст на приходите от продажби с 27,7 млн. лв. (9,79%). По-високите приходи са формирани заради увеличените цени на регионалните борси и на БНЕБ. Друг сериозен приход централата е формирала от регулирания пазар на ток. ТЕЦ „Марица Изток 2“ е продала на НЕК като Обществен доставчик с 1,4 млн. мвтч повече електроенергия. Това е увеличение от 147,6% за продажбите към регулирания пазар, спрямо първата половина на миналата година. От централата припомнят, че са входирали в КЕВР искане за компенсиране на направени разходи като част от критичната инфраструктура на страната. Искането е било за възстановяване на разходи за близо половин милиард лева, като то не е било одобрено от регулатора. От централата признават, че са пряко засегнати от новите изисквания на Европейския съюз и в частност приетите мерки за чиста енергия и Парижкото споразумение. „Тези обстоятелства са индикатор за наличие на несигурност относно способността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие. Единствено с подкрепата на БЕХ, който потвърждава своята финансова и оперативна подкрепа за ТЕЦ „Марица Изток 2“, съобразно приетата национална стратегия за развитие в електроенергетиката са свързани очакванията ни за продължаване на оперативната дейност и прилагане на принципа на действащо предприятие“, обясняват в отчета си от централата. Документът е подписан от икономистът-плановик Станимир Генов, главният счетоводител Сотир Сотиров и изпълнителният директор на централата инж. Живко Динчев. От отчета е видно, че общите задължения (главница + лихви) на ТЕЦ „Марица Изток 2“ към БЕХ са надхвърлили 514 млн. лева още в края на 2018 г. От дружеството и в момента трудно покриват разходите си по отпуснатите кредити.
Източник: 3e-news (08.08.2019)

"Булгаргаз" съди "Топлофикация София" за 35 млн. Лева "Булгаргаз" съди "Топлофикация София" за 35 милиона лева. Това заяви пред БНР изпълнителният директор на газовата компания Николай Павлов . Тази сума е само част от общия дълг от 120 милиона лева, който столичното дружество има към "Булгаргаз". Задълженията са натрупани в рамките на една година, след като през август 2018 г. Българският енергиен холдинг изкупи изцяло дълга на топлофикацията. Павлов обясни, че "Булгаргаз" вече е завела съдебния иск, тъй като има опасност да не може да плати горивото на доставчика си - руската компания "Газпром Експорт"."Топлофикация София" на практика е преустановила плащанията за доставен природен газ. Не може "Булгаргаз" и не бива "Булгаргаз" да покрива задължения за своя сметка на клиент, включително и на "Топлофикация София", категоричен бе шефът на газовата компания. Той обясни, че никоя компания не може едновременно да покрива огромен дълг, а същевременно да изпълнява задълженията си. Павлов увери, че предприетите от "Булгаргаз" мерки спрямо "Топлофикация София" са възможно "най-меки и щадящи". По негови думи единствената цел е топлофикационното дружество да изплати задълженията си до края на този месец. Той съобщи и че разговорите с руснаците за промяна на условията по дългосрочния договор за доставка на газ продължават. Целта е до края на годината да се постигне споразумение, така че от 2020 г. цената на газа за българския пазар да стане значително по-ниска.
Източник: News.bg (12.08.2019)

Теменужка Петкова защити спорния шеф на БЕХ Решенията за промени по върховете на държавните фирми понякога са повече от изненадващи. В сряда министърът на енергетиката Теменужка Петкова изненадващо защити пред БНТ назначението на председателя на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Жаклен Коен. Той бе уволнен от самата нея през 2016 г. с мотив "оптимизация", но наскоро бе назначен отново на същия пост. "Този човек никога не е излизал от енергетиката. Той беше председател на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй", защити спорното назначение Петкова. Тя коментира и твърденията, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) не иска да сключи договора за финансирането на газовата връзка с Гърция именно заради Коен. Според Медиапул от ЕИБ са наложили клауза за репутационен риск в договора, а Коен е считан за рискова фигура, тъй като е свързван с някогашната "Мултигруп". "Това категорично не е вярно", заяви енергийният министър. Тя увери, че сключването на договора с ЕИБ е в ход, в момента тече и съгласуването по него. Какъв е крайният срок по тези процедури, както и кога се очаква да бъде сключен самият договор, не бе уточнено. В същото време Петкова се дистанцира от бившия шеф на НЕК Петър Илиев. След серия от протестни писма на работодателите, свързани с рекордно високите цени на свободния пазар и обвиненията, отправени към НЕК, че на практика манипулира пазара, Илиев подаде оставка. Министърката обаче не го освободи, тъй като го припозна като ценен кадър. Дни по-късно обаче той все пак бе освободен - този път с решение на принципала БЕХ. Точно между двете решения бе сменено ръководството на БЕХ и холдингът бе оглавен от Жаклен Коен. По думите на Петкова мандатът на вече бившия шеф на НЕК бил изтекъл и просто новото ръководство на холдинга решило той да опразни кабинета си. "С г-н Илиев работим от 2014 г. Той пое НЕК в тежък момент. Смея да твърдя, че бяха направени поредица стъпки, които дадоха резултат. Мандатът му изтече на 5 август, имаше нов съвет на директорите на БЕХ и това е решение, което новото ръководство е взело", коментира Петкова. Че има напрежение между БЕХ, НЕК и министерството, може да се съди от последния работен ден на Петър Илиев, който реши да се срещне с журналисти и да разкаже как стоят нещата отвътре. Тогава той призна за пороци на уж свободния пазар на ток и заговори за натиск, който му е оказван през годините, но не каза точно от кого. Не се е и разбра дали е сезирал компетентните институции и какво очаква. "Все още не знам какви са мотивите за отстраняването ми. В петък, докато бях в отпуск на плажа, ми се обади г-н Жаклен Коен да ми каже, че съм освободен от поста", резюмира случилото се Илиев. Петкова коментира, че сега, след неговото освобождаване, се надява бизнесът да прояви разбиране. Реформите в НЕК, за които индустриалците настояват от години, обаче няма да се случат скоро. А причината за това е, че все още сме далече от пълната либерализация. За промени може да се говори чак когато всички в България купуват ток на пазарна цена, обясни тя.
Източник: Сега (15.08.2019)

"Булгаргаз" завършва полугодието с печалба от 27,9 млн. лева Държавната „Булгаргаз“ значително е увеличила чистата си печалбата си през шестте месеца на тази година и тя е достигнала 27,9 млн. лв. Това е записано във финансовия отчет на дружеството, който бе публикуван наскоро. Печалбата на компания се е увеличава със 187,5%, а през същия период на миналата година печалбата е била за едва 9,3 млн. лв. От компанията са успели да платят наложената им глоба по делото БЕХ газ. Дружеството солидарно с БЕХ и „Булгартрансгаз“ е платило една трета от наложената глоба, която е в размер на 50,2 млн. лева. Сумата е била платена в края на 2018 г., обясняват от „Булгаргаз“. От началото на годината „Булгаргаз“ пробно е сключил няколко договора за доставка на природен газ чрез виртуална търговска точка.
Източник: 3e-news (16.08.2019)

БЕХ работи с консултант по механизъм за капацитета на въглищните централи Преди дни Българският енергиен холдинг (БЕХ) подписа договор с международен консултант, който да разработи механизъм за капацитет, както предвижда европейското законодателство, по отношение на централите, които произвеждат електрическа енергия от въглища, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. До края на октомври този механизъм трябва да бъде нотифициран пред Европейската комисия, посочи Петкова и изрази надежда тя да одобри механизма, който ще предложим. Така ще дадем една много по-голяма устойчивост на развитието на въгледобива в страната и гаранция за нашата енергийна сигурност, посочи Теменужка Петкова. Индустрията е отрасъл от българската икономика със стратегическо значение и в основата на редица други сектори. Тя формира близо 5% от БВП. Пряко заетите в нея са близо 22 000 души, а непряко ангажираните са близо 120 000. Едно от най-големите предизвикателства пред минерално-суровинната индустрия е свързано с развитието на въгледобива, посочи Петкова. Централите, които произвеждат електрическа енергия от въглища, формират 46 на сто от производството ? в страната, което е пряко свързано и с националната и енергийната ни сигурност.
Източник: Инвестор.БГ (19.08.2019)

"Топлофикация София" започва да се разплаща с "Булгаргаз" На 1 август „Топлофикация София“ е превела 7 млн. лева на държавния газов доставчик „Булгаргаз“. До края на този месец дружеството ще изплати на енергийната компания 36 млн. лева. Това съобщава говорителят на топлофикационната компания на столицата Елизабет Павлова, цитирана от агенция Фокус. Припомняме, че „Булгаргаз“ заведе съдебен иск срещу „Топлофикация София“ за 35 млн. лева просрочени задължения от общо около 130 млн. лева натрупан дълг. Павлова обяснява, че столичната „Топлофикация“ не се е разплащала с доставчика заради забавени плащания към нея от клиенти, очаквали годишните си изравнителни сметки. Те бяха издадени към края на юни, а през юли течеше срок за обжалване. По думите и „Топлофикация София“ разчита на постъпленията от изравнителните сметки, както и на постъпленията от произведена електрическа енергия, и в рамките на указания от „Булгаргаз“ срок дълговете ще бъдат изплатени. „Дружеството заплаща консумирания природен газ предварително. Плаща се това, което се предполага, че ще се консумира, преди да е получено и след изтичане на периода получаваме изравнителна сметка. В един зимен ден отоплението на столицата струва около 2 млн. лева. Това обяснява защо са толкова големи сумите“, обяснява говорителят на столичното дружество. От „Булгаргаз“ наскоро обясниха, че подобен сценарий се е разиграл и през 2018 г. И миналата, и тази година са уведомени принципалите на двете дружества - Столичната община и БЕХ, както и Министерство на енергетиката, защото държавният газов доставчик изпада в невъзможност да се разплаща за доставката и преноса на природен газ.
Източник: Инвестор.БГ (20.08.2019)

13 компании са заявили желание за участие в проекта за АЕЦ „Белене“ 13 са компаниите, заявили желание за участие в проекта за АЕЦ „Белене“. Става въпрос за компании, имащи желание както за стратегически инвеститор, така и за придобиване на миноритарно участие или чрез сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. В това число 7 са заявлението от компаниите, които желаят да участват като стратегически инвеститор в бъдещия проект за АЕЦ „Белене“. Две заявления съдържат предложения за участие в проекта с доставка на оборудването и участие в структуриране на финансирането и отделно от това 4 са заявленията за придобиване на миноритарен дял в компанията и сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. Френската Framatome и General Electric са заявили интерес да доставят оборудване и да участват във финансирането на проекта. Република Северна Македония има силен интерес да придобие миноритарен дял и да подпише споразумение за закупуване на електроенергия. Работна група, в която ще бъдат включени представители на НЕК, Български енергиен холдинг и ESO, ще изготви списък с кандидати за стратегически инвеститори в рамките на 90 дни.
Източник: Sofia Globe (21.08.2019)

Кабинетът одобри споразумението с ЕИБ за междусистемната връзка с Гърция „Българският енергиен холдинг“ ЕАД ще може да сключи договор за държавно гарантиран заем с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за изграждането на междусистемната връзка Гърция-България. Това става възможно, след като Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на гаранционно споразумение между България и ЕИБ и упълномощи министъра на финансите да го подпише. Прогнозните инвестиционни разходи по проекта за изграждане на междусистемна връзка Гърция-България възлизат на 240 млн. евро без ДДС. Предвидено е този ресурс да бъде осигурен чрез безвъзмездно финансиране от Европейската енергийна програма за възстановяване и от Оперативна програма „Иновации и Конкурентоспособност“, дългосрочно заемно финансиране, обезпечено с държавна гаранция, както и собствен капитал на акционерите от проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД. Предложеният заем с държавна гаранция за проекта е в размер до 215 млн. лв., период на усвояване 3 години и срок на погасяване 25 години. Със свое решение от 8 ноември 2018 г. Европейската комисия постанови, че източниците за финансиране на проекта „Междусистемна газова връзка Гърция- България“ са съвместима държавна помощ съгласно чл. 107, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Предоставянето на държавна гаранция по заемните споразумения във връзка с финансирането на интерконектора е предвидено със Закона за държавния бюджет на България за 2019 г. Проектът „Междусистемна газова връзка Гърция-България“ предвижда изграждането на газопровод, свързващ националните газопреносни мрежи на Гърция и България. Интерконекторът ще има стратегическа роля за постигането на реална диверсификация на източниците за доставка на природен газ за България и Югоизточна Европа. Чрез неговото изграждане, като част от развитието на Южния газов коридор, България и съседните й страни ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, както и до съществуващи и бъдещи терминали за втечнен природен газ.
Източник: Банкеръ (29.08.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-04-2019 -- 30-06-2019 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (30.08.2019)

„Булгаргаз” предложи по-ниска цена на природния газ за последното тримесечие В съответствие с изискванията и условията на наредба за регулиране на цените на природния газ, "Булгаргаз" ЕАД, дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД, предложи на КЕВР да утвърди цена на природния газ за четвърто тримесечие на 2019 г., в размер 44,85 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), съобщиха от „Булгаргаз”. В сравнение с утвърдената за трето тримесечие на 2019 г. цена (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), предложената за ІV-то тримесечие на 2019 г. е по-ниска с 0,11% или 0,05 лв./MWh. Предложената за утвърждаване по-ниска продажна цена на природния газ за ІV- то тримесечие на 2019 г., се дължи на очакваните по-ниски доставни цени по дългосрочния договор с ООО „Газпром експорт“. „Булгаргаз“ ЕАД поиска от ООО „Газпром експорт“ предоговаряне/намаление на доставната цена за страната и по голяма гъвкавост на доставките. Целта е до края на 2019 г. да се постигне изменение на условията по договора, което ще доведе до по-ниска цена на доставките за България от 2020 г.
Източник: 24 часа (10.09.2019)

Петкова: Малко над 600 млн. лева са задълженията на ТЕЦ "Марица-изток" 2 към БЕХ Малко над 600 млн. лв. са задълженията на ТЕЦ "Марица-изток" 2 към БЕХ. Други задължения нямат“. Това заяви пред БНР министърът на енергетиката Теменужка Петкова. По думите й това е и причината да се иска увеличение на капитала. „Увеличението на капитала на ТЕЦ "Марица-изток" 2 касае централата. Искаме да капитализираме част от задълженията, които ТЕЦ "Марица-изток" 2 има към Българския енергиен холдинг, да увеличим капитала. Така би постъпил всеки един и частен инвеститор в условията на пазарна икономика – тази теза ние защитаваме пред ЕК. Смятам, че има доста добър напредък. Надявам се до края на октомври да имаме решение на този въпрос“, обясни Теменужка Петкова в предаването "Преди всички". Основният проблем в ТЕЦ "Марица-изток" 2 е свързан с разходите за емисии, посочи енергийният министър и добави: „Централата работи много добре, тя е в много добро техническо състояние, но високите цени на емисиите повлияват върху финансовите параметри и резултат на ТЕЦ "Марица-изток" 2, а и на всяка една централа, която произвежда електрическа енергия от въглища. Цената на енергията в целия регион бележи покачване и една от причините е именно покачването на цените на емисиите в глобален мащаб“. „Въглищните централи заемат много важно място в електроенергийната система на страната. Повече от 46% от електрическата енергия се произвежда именно от тях, а през зимата този процент достига 60. Това определя стратегическото място и на комплекса „Марица-изток“, и на всички централи, които произвеждат електрическа енергия от въглища“, отбеляза Теменужка Петкова. Тя добави, че международният консултант, нает от БЕХ, работи по анализ на адекватността на системата: „На базата на този анализ ние ще представим пред ЕК и механизма за капацитет, който е предназначен да гарантира сигурността на доставките, както и ликвидността на пазара на електрическа енергия не само в България, но и в региона“. Анализите на нашия икономически консултант показват, че ТЕЦ "Марица-изток" 3 и „КонтурГлобал“ към настоящия момент е възстановил напълно първоначалната инвестиция със съответната норма на възвръщаемост, съобщи министърът. По думите и? в разговори с „КонтурГлобал“ ще бъде намерено балансирано решение, което да удовлетворява и двете страни. „КонтурГлобал“ е важна централа. Разчитаме и сме сигурни, че тя ще продължи да работи и ще работи при условията на пазара, както всички останали участници в него. Това ще покажат преговорите, които предстоят“.
Източник: 24 часа (27.09.2019)

Боян Паунов: Финансовото състояние на „Топлофикация София“ е нормално Възможността за диверсификация на източниците на природен газ може да доведе до по-ниска цена на топлинната енергия. Това заяви Боян Паунов, заместник изпълнителен директор на “Топлофикация-София”, който разясни промените в новата Наредба за топлоснабдяване.Вчера КЕВР понижи цента на природния газ с 0.11% и реши, че през следващите три месеца няма да има промяна в цените на парното, топлата вода и електроенергията. „Прецизирана беше формулата, с която се изчислява сградната инсталация. Взеха се предвид предложения на неправителствени организации, на потребителски организации“, посочи Паунов по БНТ. Дава се възможност етажната собственост сама да избира процента сградна инсталация, без да е нужно да иска предложения от топлинния счетоводител. Интервалът е между 20 и 40%, добави той. „Когато повече клиенти в самата сграда не потребяват топлинна енергия, нормално е процентът да бъде по-висок“, уточни Паунов. Въвежда се и досие на всяка абонатна станция, което ще бъде поставено в самата станция. В него ще бъдат посочени повредите, които са отстранявани в абонатна станция, автоматиката и всички настройки, които се извършват. Досието е задължително и ще се прави от топлопреносното предприятие. „Отделно се променят сроковете за отчет на уредите при годишно изравняване. Досега тези срокове бяха уредени в договорите между топлопреносното предприятие и фирмите за дялово разпределение“, каза зам.-изпълнителният директор на “Топлофикация-София” Те са посочени в наредбата – до 10 юли отчет на всички уреди, до 15 юли предаване на изравнителните сметки на всички клиенти. „Досега изравнителните сметки се предаваха на упълномощеното лице, сега ще се предават на всеки клиент индивидуално“, обясни Боян Паунов Той заяви, че плановите ремонти вече са приключили. Относно дълговете на дружество, Паунов посочи, че те са два вида: „Едните са разсрочени с БЕХ, другите са текущи дългове към „Булгаргаз“ Финансовото състояние на „Топлофикация – София“ Боян Паунов определи като „нормално“. „Събираемостта я увеличаваме чрез различните форми на контакт с нашите клиентите“, добави още той. Паунов заяви, че извънсъдебните споразумения с длъжници се увеличават. Според него възможността за купуване на природен газ от различни доставчици може да доведе до по-ниска цена на топлинната енергия: „Разбира се, стига да намерим такъв източник, който да намали цената на природния газ“
Източник: Труд (01.10.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-04-2019 -- 30-06-2019 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (08.10.2019)

Всички договори, необходими за стартиране на строителството на газовата връзка с Гърция, бяха подписани вчера в София. Пакетът от 4 документа, парафирани в сградата на енергийното министерство, прави проекта необратим, каза по време на церемонията енергийният министър Теменужка Петкова. Тя и гръцкият и? колега Константинос Хадзидакис подписаха междуправителствено споразумение, което гарантира, че в продължение на 25 г. данъчно-правният статут на дружеството, което ще експлоатира съоръжението - “Ай Си Джи Би”, няма да се променя. Преди вчерашната церемония са били подписани и договори с гръцките “Коринт Пайпуъркс” за доставка на тръби и с “Джей енд Пи Авакс” за проектиране и строително-монтажни работи.Петкова обяви, че изграждането на междусистемната връзка от Стара Загора през Хасково до Комотини ще стане за 12 вместо за 18 месеца и газопроводът трябва да заработи към края на 2020 г. Окончателният бюджет на съоръжението е 240 млн. евро. 110 млн. от тях бяха отпуснати като заем от ЕИБ, договорът за който също бе подписан вчера между представител на банката и двамата изпълнителни директори на “Ай Си Джи Би” - Теодора Георгиева и Константинос Караянакос. Заемът ще бъде усвоен от Българския енергиен холдинг и е обезпечен с държавна гаранция.
Източник: 24 часа (11.10.2019)

КПКОНПИ откри конфликт на интереси при бивш шеф на БЕХ Бившият шеф на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Петьо Иванов се оказа в конфликт на интереси. Причината е, че е съвместявал този пост с участието си в съвета на директорите на "Булгаргаз". Това става ясно от решение на антикорупционната комисия, публикувано вчера. Мотив за него е, че като директор на холдинга Илиев е гласувал за себе си при назначаването в "Булгаргаз" и е определил заплатата си. Затова му е наложена глоба от 15 хил. лв. и е постановено отнемане на полученото възнаграждение от 60 хил. лв., според декларацията пред самата комисия. В сходна ситуация са и други бивши и настоящи ръководители в БЕХ като Жаклен Коен, Живко Динчев и Андон Андонов, но не се знае за тях да има решения за конфликт на интереси. Коен, освен директор на холдинга, е и член на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". Динчев е изпълнителен директор на ТЕЦ "Марица-изток 2", а Андонов ръководи и "Мини Марица-изток". В края на юли енергийният министър Теменужка Петкова смени изпълнителния директор на БЕХ Петьо Иванов, без да каже защо. Неофициално се счита, че между двамата отдавна е имало напрежение, а разминаването дошло не от административните позиции, които Иванов е заемал, а от политиката по отношение на държавните фирми. Любопитно е, че сигналът срещу Петьо Иванов е отлежавал дълго в КПКОНПИ. По информация на в. "Капитал" той е подаден още на 27 ноември 2018 г., но едва на 7 май 2019 г. комисията е изискала доказателства от Министерството на енергетиката за избора на Иванов и назначаването му на определените позиции. Според в. "Капитал" самият Иванов казва, че няма нарушение, защото забраната физическо лице да бъде управител, контрольор и член на изпълнителни или контролни органи на повече от едно търговско дружество с държавно участие в капитала не се прилага спрямо търговски дружества от второ ниво, каквото е "Булгаргаз". Негов собственик не е директно държавата, а БЕХ. Решението на комисията може да се обжалва пред Административния съд – София.
Източник: Сега (15.10.2019)

БЕХ преведе 41 млн. лв. за газовата връзка с Гърция „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (БЕХ) преведе на проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД сумата от 41.5 млн. лв. за увеличение на капитала. Решението за това бе взето на 10 октомври от Общото събрание на акционерите в проектната компания (БЕХ и IGI Poseidon). Средствата ще се използват за финансиране на строителството на междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB). За да осигури парите, БЕХ взе държавно гарантиран заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) до 215 млн. лв. Средствата ще се усвояват в продължение на 3 години и ще се връщат 25 години. Прогнозната стойност на инвестиционните разходи по проекта възлизат на 240 млн. евро без ДДС. Европейската комисия одобри държавна помощ за междусистемната газова връзка между Гърция и България (IGB) със свое решение от 8 ноември 2018 г. Междувременно вчера стана ясно, че „Булгартрансгаз“ е осигурила 200 млн. евро банково финансиране за проекта „Балкански поток“.
Източник: Монитор (24.10.2019)

БЕХ преведе 41 млн. лв. за газовата връзка с Гърция „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (БЕХ) преведе на проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД сумата от 41.5 млн. лв. за увеличение на капитала. Решението за това бе взето на 10 октомври от Общото събрание на акционерите в проектната компания (БЕХ и IGI Poseidon). Средствата ще се използват за финансиране на строителството на междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB). За да осигури парите, БЕХ взе държавно гарантиран заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) до 215 млн. лв. Средствата ще се усвояват в продължение на 3 години и ще се връщат 25 години. Прогнозната стойност на инвестиционните разходи по проекта възлизат на 240 млн. евро без ДДС. Европейската комисия одобри държавна помощ за междусистемната газова връзка между Гърция и България (IGB) със свое решение от 8 ноември 2018 г.
Източник: economic.bg (24.10.2019)

Експерти оспориха нуждата от "Балкански поток" Потреблението на газ у нас остава ниско, а България все още разчита основно на един източник на синьо гориво, няма местен добив и няма изградени газови връзки със съседните страни. На този фон шансовете пред бъдещия газов хъб "Балкан" в България не са големи, а "Балкански поток" ще разнообрази маршрута на газа, но не и източника му. Около това мнение се обединиха експерти на вчерашната кръгла маса, посветена на газовите доставки за България. "За да има хъб, трябва да има газ", коментира идеята на газовия център "Балкан" Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. Димитров цитира и думите на шефа на руския гигант "Газпром" Алексей Милер, според когото компанията предпочитала да работи по дългосрочни договори и няма да участва в хъба. "Няма много пазарни играчи, нямаме традиции в тази сфера, а няма и кадри", обясни Пламен Димитров. България не може да има работещ хъб, защото няма работещ пазар, обобщиха експертите. Те разкритикуваха и проекта "Балкански поток", чието строителство започна преди дни. Цената на трасето е над 1.1 млрд. евро, а миналата сряда държавната "Булгартрансгаз" обяви, че е взела кредит от 200 млн. евро за авансовите плащания на отсечката. "Че няма да минем без руски газ, е ясно, въпросът е дали ще имаме алтернатива, така че да избираме ценови доставки, когато те са по-изгодни", коментира експертът Галина Александрова. По думите й се твърди, че проектът не води до разнообразяване на източниците, а само на маршрутите. Риск има и при финансирането на проекта. "Осигуряването на парите ще изисква гаранция от БЕХ, което предполага нов дълг на холдинга. В случай че БЕХ изпадне в трудно положение, единственият изход ще бъде покриване на задълженията от държавата. А така бихме попаднали в казуса нерегламентирана държавна помощ, която трябва да бъде нотифицирана от Брюксел", каза още Галина Александрова. Бъдещ газов хъб на Балканите трудно ще намери нови клиенти в региона, обобщи Димитър Бечев. По думите му газовото потребление в Западните Балкани е едва 2 млрд. куб. м годишно, а в държавите липсват бизнес интереси и средства за изграждане на газови връзки, без които няма как да се реализира концепцията за газоразпределителен център в България.
Източник: Сега (30.10.2019)

ТЕЦ „Марица изток 2“ очаква цената на квотите за емисии да достигне 34 евро до 2024 г. На базата на актуализирания прогнозен отчет на ТЕЦ „Марица изток 2“ става ясно, че дружеството, което управлява най-голямата въглищна електроцентрала на Балканския полуостров, очаква нетният паричен поток да се увеличи до 111,95 млн. лв, докато постъпленията от плащания по основна дейност могат да достигнат размер от 1,025 млрд. лв. Прогнозираният от ТЕЦ „Марица изток 2“ паричен поток за периода 2019 г. – 2024 г. обхваща периода на погасяване на кредита към „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) (398 025 450,71 лв) до 30.06.2024 г., става ясно от доклад от закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от началото на октомври, разглеждащ заявлението на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД за издаване на разрешение за извършване на сделки, които водят или биха могли да доведат до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Тъй като след преразглеждане на доклада за 2018 г. за степента на изпълнение на Националния план за инвестиции (НПИ) за периода 2013-2020 г. по искане на Европейската комисия (ЕК) и коригиране на референтната цена на емисиите на парникови газов за изминалата година от 5,095 евро за тон на 8,93 евро за тон, разпределените безплатни квоти за ТЕЦ „Марица изток 2“ са с 454 858 броя по-малко от очакваните 1 059 160, от които дружеството е получило 604 302 квоти. Поради тази причина компанията подписа допълнително споразумение с БЕХ, който на 25.04.2019 г. закупува вместо нея квоти за 400 хил. тона емисии на стойност 21,529 млн. лв без ДДС. По този начин общата дължима сума на ТЕЦ „Марица изток 2“ към БЕХ по отношение на квотите достига 398 025 450,71 лв, като срокът за погасяване на заема е определен до 30.06.2024 г. Дружеството планира се изплати към БЕХ както следва: 59,54 млн. лв (2018 г.), 14 млн. лв (2019 г.), 45,84 млн. лв (2020 г.), 94,90 млн. лв (2021 г.), 99,37 млн. лв (2022 г.), 104,054 млн. лв (2023 г.) и 53,85 млн. лв (2024 г.). Според доклада ТЕЦ „Марица изток 2“ ще продава и произвежда с 9,26% по-малко електроенергия през 2024 г. спрямо очакваните количества за настоящата година. За 2019 г. дружеството прогнозира произведени 5 642 617 мегаватчаса (MWh), докато през 2024 г. този показател ще се понижи до 5 119 888 MWh. Очаква се делът на регулирания пазар на продажбите на електрическа енергия за 2019 г. да бъде 43,20%, докато за разглеждания период е прогнозиран спад до 34,22% през 2024 г. В същото време делът на свободния пазар в продажбите на електрическа енергия бележи ръст от 56,80% за 2019 г. на 65,78% в края на периода.
Източник: Инвестор.БГ (30.10.2019)

EMI: Рекордни цени на квотите на СО2 емисии през третото тримесечие на 2019 От началото на годината до края на месец септември на 2019 г. приходите от търговия с квоти емисии CO2 (EUA) за България са в размер на 332 млн. евро (649 млн лева) или с 33% повече спрямо същия период на миналата година съгласно данните на Европейската енергийна борса (EEX). През трето тримесечие на 2019 най-високи са приходите реализирани през месец юли 2019, които достигат 54,5 млн. евро. Ръстът на приходите от емисии се дължи основно на по-високите цени за деветмесечието на 2019 спрямо същия период на 2018. Средните месечни цени на квоти емисии достигнаха рекордни нива през месеците юли и август, съответно 28,05 евро/т. CO2 I 27,19 евро/т.СО2. За същия период на миналата година средните месечни цени са били 16-18 евро/ т. CO2. Най-ниската средна тръжна цена за третото тримесечие на 2019 е 24,82 евро/т.СО2 (3.09.2019), а най-високата 29,46 евро/т.СО2 (25.07.2019). Контекст Съгласно чл. 10 т.3 на Директивата за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове държавите – членки определят как ще се използват приходите от тръжна продажба на квоти. Задължително е поне 50% от приходите от квоти да се използват в дейности, свързани с намаляването на емисиите на парникови газове, развитие на ВЕИ, както и за развитие на други технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, за подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност с 20% до 2020, мерки за предотвратяване на обезлесяване и увеличaване на залесяването, безопасно за околната среда улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации, насърчаване на прехода към видове транспорт с ниски емисии и обществен транспорт, финансиране на научноизследователска и развойна дейност, свързана с енергийната ефективност и чистите технологии. След законодателни промени от 2015 г., отразени в ценовите решения на КЕВР от 2015 и 2016 г. по-голямата част от приходите от тръжна продажба на емисионни квоти се предоставят във Фонд Сигурност на електроенергийната система и се използват за намаляване на цената за задължения към обществото. Чрез промени в Закона за енергетиката, обнародвани в Държавен вестник бр.47 от 21 юни 2016 г. са направени изменения в Закона за ограничаване на изменението в климата, съгласно които във Фонд "Сигурност на енергийната система“ се внасят 100% от приходите от тръжна продажба на всички разпределени на Република България квоти емисии на парникови газове (до юни 2016 г. -77%). На 23 октомври 2019 г. Министерският съвет одобри проект на Закон за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата. С него се създава хармонизирана правна рамка за въвеждане на механизъм за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“, поради индиректните разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия. Схемата за държавна помощ ще се реализира чрез издаването на наредба от министъра на икономиката и ще се прилага след нотифицирането й от Европейската комисия. За целта ще бъдат използвани до 25% от приходите, генерирани от продажбата чрез търг на квоти емисии на парникови газове. Съгласно ценово решение Ц-19/1.07.2019 енергийният регулатор прогнозира приходите от продажбата на квоти емисии да достигнат 861 450 хил.лв. (440 млн.евро). за периода 1.07.2019-30.06.2020.
Източник: 3e-news (01.11.2019)

Рекордна печалба от 308 млн. лв. отчита АЕЦ "Козлодуй" към края на септември Високите цени на електроенергията на свободния пазар, срещу които недоволства индустрията, са осигурили 308 млн. лв. печалба за АЕЦ "Козлодуй" през първите девет месеца на 2019 г. За сравнение - през същия период на миналата година положителният финансов резултат е бил 170 милиона. В резултат на това паричните средства по сметките на атомната централа вече са 530 млн. лв., като се увеличават с 27% спрямо 30 септември 2018. Проблемът е, че спечелите от АЕЦ-а пари се изземат от БЕХ и се преливат към ТЕЦ "Марица-изток 2", вместо да се инвестират в нови технологии и цялостна промяна на въглищния комплекс "Марица-изток". По тази схема през 2018 бе изплатен допълнителен дивидент към БЕХ от 220 млн. лв., извън задължителните по закон 56.6 млн. лв., които бяха половината от печалбата за 2017. Освен на по-високите борсови средни продажни цени на електроенергията доброто представяне на АЕЦ-а се дължи и на факта, че централа е работила сравнително малко за регулирания пазар, от който получава два-три пъти по-ниска цена за тока си. В случая през деветмесечието на 2019 г. плащанията от НЕК за регулираните доставки са били в размер на 160 млн. лв., или с 28 млн. лв. (-15%) по-малко в сравнение със същия период на 2018 г. В същото време приходите от борсата са над 1 млрд. лв. и се увеличават с 238 млн. лв. До края на годината обаче ще има известна промяна в дела на продажбите, тъй като КЕВР определи 55.5% по-висока квота на АЕЦ "Козлодуй" за регулирания пазар и заедно с това намали цената на енергията му с 0.10 лв./мВтч. Целта на регулатора е по този начин да задържи поскъпването на тока за бита, но в същото време ще понижи чувствително приходите на АЕЦ-а. Освен голямата печалба впечатление в междинния финансов отчет на атомната централа прави и ръстът на разходите за персонала. Те се увеличават с цели 26.8% - от 160 до 203 млн. лв. В същото време броят наети остава почти без промяна - около 3760 души. Това означава, че средните месечни разходи за едно наето лице (включително осигуровки и други плащания) се увеличават от 3550 лв. до 4500 лева.
Източник: Капитал (05.11.2019)

БЕХ затъва още въпреки рекордната печалба на АЕЦ и свестяването на НЕК Въглищният бизнес продължава да трупа загуби и дългове, газовият се подобрява Държавният мастодонт "Български енергиен холдинг" (БЕХ) увеличава натрупаната за първи път в историята си загуба за полугодието на 2019 г. и за деветмесечието нетният отрицателен резултат на компанията вече е 22.279 млн. лв. Това се случва въпреки рекордната печалба от 308 млн. лв., постигната от дъщерната АЕЦ "Козлодуй", свестяването на "Националната електрическа компания", която е свила загубите си със 145 млн. лв. за отчитания период и подобряването на финансовите резултати на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Проблемна остава ТЕЦ "Марица Изток", която е навлязла в червената зона с още 173 млн. лв., но има забавяне на ръста на загубите. "Електроенергийният системен оператор" отчита негативна тенденция за спад на печалбата, а Мини "Марица Изток" са излязли на загуба. Това сочат финансовите резултати на дружествата от държавната енергетика за деветте месеца на 2018 г., публикувани на сайта на Министерството на финансите. От БЕХ обясняват намаляването със 177.651 млн. лв. на печалбата преди данъци или със 125.7% спрямо година по-рано отчасти и с влезли в сила нови международни счетоводни стандарти, които довели до обезценка на вземанията на холдинга с над 50 млн. лв. и до спад на приходите с 23.563 млн. лв. Отделно БЕХ получи по-малко дивиденти от дъщерните дружества за управлението им от компанията майка през 2018 г., когато част от тях влошиха финансовите си показатели. АЕЦ "Козлодуй" с пореден рекорд Ядрената централа продължава да се възползва от високите цени на тока на свободния пазар и да увеличава печалбата си, която в края на септември достига 308 млн.лв. преди облагане с данъци, докато в същия период на 2018 г. е възлизала на 170 млн. лв. Приходите на АЕЦ "Козлодуй" са надхвърлили милиард лева, което е със 181 млн. лв. над отчетените за съпоставимия период на 2018 г. Това обаче е довело и до по-големи с 26 млн. лв. отчисления. Общо 364 млн. лв. е внесъл ядреният оператор във фондовете за радиоактивни отпадъци, за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и за сигурност на електроенергийната система. АЕЦ "Козлодуй" е произвела с 3.2 на сто повече енергия през деветмесечието спрямо същия период на миналата година. Направила е инвестиции за 63 млн. лв. и ремонти за 54 млн. лв. НЕК забавя темпа на трупане на загуби "Националната електрическа компания" (НЕК) отчита загуба от 16.079 млн. лв., което е подобрени със 145.223 млн. лв. спрямо година по-рано, когато отчетеният отрицателен финансов резултат е 161.312 млн. лв. Общественият доставчик отчита ръст на продажбите на регулирания пазар за бита и спад на свободния като причината за това е по-малкото с 37 на сто произведена електроенергия от водните централи. От данните в отчета става ясно, че положението на компанията би било по-добро, ако не беше осъдена от няколко топлофикации на Ковачки да плати 21 млн. лв. заради оспорени от тях в съда цени. НЕК също така е купила двойно повече енергия от ТЕЦ "Марица Изток 2", което е довело до намаления темп на трупане на загуба и за това държавно дружество. СО2 все така държи държавната въглищна централа на дъното ТЕЦ "Марица Изток 2" отчита увеличение на приходите си с 14.74 процента, но това не е достатъчно да я измъкне от примката на скъпите въглеродни емисии, които въглищната централа трябва да купува, за да може да работи, след като изчерпи своите права за замърсяване на въздуха. Разходите през изминалото деветмесечие на 2019 г. само за въглеродни емисии възлизат на 256.858 млн..лв, а за фонд "Сигурност на ЕЕС“ са били 21 402 хил.лв. На този фон дружеството отчита загуба преди данъци от 173.231 млн. лв., която обаче е подобрение с 90.490 млн. лв. спрямо отчетеният отрицателен финансов резултат загуба преди данъци в размер на 263.721 млн. лв. към края на септември 2018 г. Въглищната централа обаче отчита лек ръст на дълговете си и те вече надхвърлят 1.4 млрд. лв., кожето означава технически фалит. ТЕЦ "Марица Изток 2" обаче очаква разрешение от Европейската комисиячаст от заодълженията ? към собственика БЕХ да бъдат трансформирани в увеличение на капитала с 597.955 млн. лв. Мините задълбават в червената зона Мини "Марица Изток" увеличават отрицателния си резултат и за деветмесечието счетоводната им загуба достига7.493 млн. лв. Отчетеният финансов резултат е по-нисък с 11. 057 млн. лв. спрямо година по-рано. Дружеството не е изпълнило както добивната, така и ремонтната и инвестиционната си програма. ЕСО намалява печалбата си, износът на ток спаднал наполовина "Електроенергияният системен оператор" също влошава финансовото си състояние и намалява печалбата си от 23.420 млн. лв. в края на септември 2018 г. на 16.439 млн. лв. година по-късно. Обяснението е в спада на приходите от цената за достъп и пренос на енергия по мрежата високо напрежение, както и намаления наполовина износ на електроенергия. В същото време преносният оператор е увеличил разходите си за плащане на централи за студен резерв с близо 8 млн. лв. спрямо 2018 г. Причината е в увеличения от министъра на енергетиката капацитет за разполагаемост и увеличените цени в търговете за закупуване на студен резерв, които бяха спечелени от централите на Христо Ковачки и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. В малки количества се уредиха и ТЕЦ "Марица Изток 2" и когенерацията на Кирил Домусмиев "Биовет". Газовите дружества вдигат печалбите си Двете газови дружества на БЕХ продължават да подобряват състоянието си. Доставчикът "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 35.811 млн. лв., докато година по-рано тя беше 17.123 млн. лв, а към края на 2018 г. надхвърли 25 млн. лв., но беше "изядена" от провизирана от газовото дружество загуба от около 52 млн. лв. заради платена оспорвана глоба за злоупотреба с монопол, наложена от Европейската комисия. Дружеството отчита спад на продажбите на газ на вътрешния пазар с 1.88 процента и сериозен ръст на приходите от тях с 23.5 млн. лв. Продължава да не може да си прибере дълговете от "Топлофикация София", които са просрочени и са за близо 105 млн. лв. В предизборната битка за кмет на София спечелилата четвърти мандат Йорданка Фандъкова нарече държавният доставчик "рекетьор", защото той дръзна да заплаши столичното парно със съд заради неплатените сметки за газ. Операторът "Булгартрансагаз" пък отчита печалба за деветмесечието от 81 млн. лв., докато година по-рано тя е била в размер на 68.820 млн. лв. Принос за този резултат има и получената сума за 6.818 млн. лв. от депозита на БТГ във фалиралата Корпоративна търговска банка. Приходите от транзитни такси за пренос на газ през българска територия обаче са спаднали до 250 млн. лв., докато преди година са били над 261 млн. лв. Причината е спадът на пренесените количества природен газ до Турция и Гърция, които не могат да бъдат компенсирани от ръста на транзита до Северна Македония. От отчета на газовия оператор става ясно още, не ча 1 октомври е бил увеличен регистрираният капитал на дружеството с близо 351 млн. лв. и той вече надхвърля 1.225 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (06.11.2019)

АЕЦ ”Козлодуй” отита рекордно висока печалба. В тежко финансово състояние остават Националната електрическа компания и ТЕЦ ”Марица изток 2”. В същото време преноса на газ през България намалява с две трети. Печеливши през първите девет месеца на годината са преносните предприятие Електроенергиен системен оператор и "Булгартрансгаз". Най-голямата енергийна компания - Българският енергиен холдинг, обаче е на загуба за първите девет месеца на годината. Рекордните над 308 млн. лева печалба отчита АЕЦ "Козлодуй" за първите девет месеца на годината. Централата е успяла да спести и пари, като не е извозвала отработено ядрено гориво към Русия, показва отчета на дружеството, съобщава БНТ. Резултатите на държавните енергийни фирми обаче са разнопосочни. На печалба освен АЕЦ "Козлодуй", са също така Електроенергият системен оператор, който пренася ток за бита и бизнеса, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". На загуба излиза компанията-майка на всички дружества Български енергиен холдинг, както и отдавна губещите Национална електрическа компания, ТЕЦ "Марица изток" 2 и Мини "Марица изток". Последните отчети също така показват и нова тенденция при преноса на газ, транзитът през България е намалял с 63%. Очаква се от януари, Русия да спре изцяло преноса през Украйна. Според експерти обаче, страната ни вече се е подсигурила със строежа на Балкански поток. Анализаторите са категорични, че притеснения не трябва да има за идващия отоплителен сезон.
Източник: Фрогнюз (06.11.2019)

Токът от борсата влиза в смеките на хората от юли 2020 г. От средата на следващата година процент от сметките за ток на битовите потребители и малкия бизнес ще са по цени на свободния пазар. Това е стъпка към пълната либерализация на пазара, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на кръгла маса за механизмите за капацитет и въглищните региони в преход към нисковъглеродна енергетика.“Пълната либерализация ще продължи между 3 и 5 г. Всички евентуални рискове трябва да бъдат минимализирани. Работим в посока част от регулираната цена да бъде формирана на пазарен принцип”, каза тя. Преди това ще се предвидят мерките за защита на уязвимите потребители. Петкова обвърза въвеждането на механизми за капацитет с либерализацията на пазара, което е условие на ЕК за одобряването му. При такива механизми на тецовете се плаща, за да е сигурно производството на ток. Вече са нотифицирани от ЕК такива механизми в 11 държави. Разходите за механизма на капацитет, тоест на централите, които ще гарантират производството на ток, ще се определят след публичен търг, в който ще могат да участват и тецове от региона, за да се постигне най-добра цена. Механизмът е временна мярка в прехода към нисковъглеродна енергетика. България иска той да важи до 2030 г., но за въглищните централи - до 1 юли 2025 г. Един от мотивите страната ни да иска одобрение от ЕК за механизъм за капацитет е, че тя е износител на ток, а в периодите, когато може да има недостиг, трудно ще се намери вносител. Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт обяви, че недостигът на приходи на въглищните централи е 843 млн. лв. От производителите на ток у нас само АЕЦ “Козлодуй” и вецовете на НЕК се вместват в определената от КЕВР референтна пазарна цена, която е 89 лв. за мвтч. Американските тецове, ВЕИ-тата и топлофикациите получават компенсациите си от Фонд сигурност на електроенергийната система. Според нея неперфектните пазари водят до недостатъчни приходи и застрашават надеждността. На пазара липсвали пари и това се отнася не само за България, но и за европейските страни. Това се знае и от ЕК, казва Диловска. Затова комисията признава тези проблеми и заключава, че механизмите за осигуряване на капацитет могат да бъдат полезни за сигурността на снабдяването с електроенергия.
Източник: 24 часа (08.11.2019)

Три компании остават в надпреварата за АЕЦ „Белене” Три компании продължават в надпреварата за инвеститор на АЕЦ “Белене”, потвърдиха източници пред “Труд”. Това са руската “Росатом”, чрез дъщерната “Атоменергопром”, Корейската Хидро и атомна енергийна корпорация и Китайската държавна ядрена корпорация. Те трябваше да бъдат избрани от работна група, в която влизат представители на Министерството на енергетиката, БЕХ и НЕК. Изборът на тези компании е очакван, защото те отговарят на изискването за стратегически инвеститор, коментира пред “Труд” председателят на Булатом Богомил Манчев. По думите му в проекта ще се включат и френската “Фраматом” и Дженерал Електрик. На практика те също ще са инвеститори, защото предлагат лизингова схема за изплащане на оборудването, което ще доставят за централата, коментира енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Припомняме, че интерес като инвеститор заявиха консултантската компания ИПК и УП, германската “Бектрон-Лиаз-Техническо инженерство”, българо-чешкият консорциум “Атомна електроцентрала Белене 2019” и консорциум “АЕЦ Белене България” с фирмите на Ковачки.
Източник: Труд (26.11.2019)

756 млн. лв. са дълговете на „Топлофикация – София” Общо 756 млн. лв. са дълговете на “Топлофикация – София”. 596 млн. лв. от тях общинското дружество има да плаща на Български енергиен холдинг. Към “Булгаргаз” дългът е 147 млн. лв и включва 50 млн. лв авансова фактура за ноември. Това стана ясно по време на заседанието на комисията по финанси към Столичния общински съвет, на което беше изслушано ръководството на “Топлофикация – София”. Новият шеф на дружеството Александър Александров увери, че то обслужва коректно задълженията си и няма причина за безпокойство. Според него решението на проблема е “Топлофикация” да произвежда повече електрпенергия и диверсификация на доставките на гориво. До март трябва да са готови всички нужни анализи, за да може да стартира търсенето на външен стратегически инвеститор.
Източник: Труд (27.11.2019)

Руснаци, китайци и корейци продължават в надпреварата за "Белене Чакало се завръщането на Борисов от САЩ, за да бъде обявена официално късата листа за участие в проекта Руската държавна корпорация "Росатом" чрез компанията си "Атоменергопром", Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) и Корейската хидро-атомна корпорация (KHNP) продължат напред в конкурса за реализация на проекта АЕЦ "Белене". Това съобщава economic.bg, позовавайки се на свои източници в Българския енергиен холдинг (БЕХ). Работната група от представители на Министерството на енергетиката, БЕХ и НЕК вече е готова с изготвянето на късата листа на кандидатите за стратегически инвеститори. Чака се само връщането на премиера Бойко Борисов от САЩ, за да бъде тя официално обявена от трибуната на Народното събрание. Конкурсът за реализация на проекта ще продължи по схемата 3+2, са обяснили източниците от БАХ. Всъщност, освен трите компании, кандидати за стратегически инвеститори, напред продължават и щатската "Дженерал илектрик" и френската "Фраматом", които декларираха интерес към проекта съответно като доставчици на оборудването на турбинната зала и други електрически агрегати, както и на системите за безопасност и контрол на първи контур. Това са доказани компании на световния пазар, така че тяхното участие е почти сигурно, още повече, че вече има прецеденти за съвместни руско-френско-американски проекти. Тъй като обявената процедура за избор на стратегически инвеститор е "гъвкава", както беше определена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, избраната накрая компания има възможност да води преговори с останалите, заявили миноритарно участие в проекта или интерес за закупуване на електрическа енергия. Припомняме, че сред тях има три български фирми, както и официално заявен интерес от Северна Македония за придобиването на миноритарен дял в проектната компания, както и заявление за изкупуване на електрическа енергия, произведена от Втора атомна. След официалното обявяване на късата листа ще започне да тече 6-месечният срок, в който избраните компании ще трябва да изготвят и подадат своите конкретни оферти.
Източник: Дума (27.11.2019)

Български енергиен холдинг ЕАД-София (04HA) Български енергиен холдинг ЕАД-София представи шестмесечен отчет за периода 01-07-2019 -- 30-09-2019 за спазване на задълженията на емитента към облигационерите за емисия XS1839682116.
Източник: БФБ (28.11.2019)

Междусистемната газова връзка Гърция-България ще бъде готова до края на 2020 г., увери министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на заседание на Комисията по енергетиката в парламента. Строителството на интерконектора между Гърция и България трябва да приключи паралелно със завършването на Трансадриатическия газопровод /TAP/. По този начин ще може да се изпълни договорът между "Булгаргаз" и азербайджанската компания "СОКАР" за доставка на 1 млрд. куб. метра газ от находището "Шах Дениз 2". Депутатите от Комисията по енергетиката днес одобриха законопроект за ратифициране на гаранционно споразумение между България и Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ във връзка със подписан на 10 октомври 2019 г. Договор за финансиране на междусистемната газова връзка Гърция-България между ЕИБ и "Български енергиен холдинг" ЕАД. Заемът е до 109.9 млн. евро, а срокът за усвояване е три години.
Източник: 24 часа (29.11.2019)

Парламентът ратифицира договора за финансиране на газовата връзка с Гърция Парламентът ратифицира гаранционното споразумение с Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ във връзка с договор за финансиране между ЕИБ и "Български енергиен холдинг" ЕАД за финансиране на проект "Междусистемна газова връзка Гърция - България". Ратифицирането на гаранционното споразумение е предварително условие за усвояване на средствата от заема от ЕИБ в размер на 109.9 млн. евро. Срокът за усвояване е три години, седем години е гратисният период по отношение на главницата и срокът за погасяване на кредита е 25 години. По отношение на лихвата - лихвеният процент се определя за всеки транш преди усвояването му като може да е плаващ или фиксиран. Междусистемната газова връзка пряко ще свързва националните газопреносни мрежи на Гърция и България и ще осигурява връзка с газопровод TAP (Trans Adriatic Pipeline). Осигурявайки достъп до алтернативни източници на природен газ, проектът за междусистемна газова връзка Гърция-България е ключов за гарантиране на енергийната сигурност както в България, така и в целия район на Югоизточна Европа, се посочва в мотивите. Ратификацията на гаранционното споразумение беше единодушно подкрепена на първо и второ четене от политическите сили в парламента. Таско Ерменков от левицата заяви, че "БСП за България" ще подкрепи тази ратификация, защото в нея за първи път вижда една практическа стъпка за диверсификация не само на трасета, но и на източници на природен газ. Той обаче изрази силно притеснение, че започваме да буксуваме в другите проекти. Ерменков припомни информацията от вчера, че Русия е недоволна от скоростта, с която се движи Балкански поток и може да разгледа варианти за заобикаляне на България, което, по думите му, ще е катастрофа за нашата транзитна мрежа. Проучванията в района на "Хан Аспарух" нещо забуксуваха и са с неясно бъдеще, коментира още той.
Източник: 24 часа (09.12.2019)

Енергийните експерти от САЩ с интерес и към ТЕЦ "Марица Изток 2" Договорената визита на американски енергийни експерти на енергийни обекти в България вече е факт. След като в понеделник делегацията е посетила площадката на бъдещата АЕЦ "Козлодуй", а ден по-късно нейните членове са се срещнали с премиера Бойко Борисов, предстоят пътувания до АЕЦ "Козлодуй" и до ТЕЦ "Марица Изток 2", към която е проявен допълнителен интерес от страна на специалистите. Те ще останат в България до 13 декември. Посещението бе договорено с Кристофър Форд, помощник държавен секретар в Бюрото по международна сигурност и неразпространение към Държавния департамент на САЩ, при негова визита в София преди посещението на Бойко Борисов в Белия дом в края на ноември. При срещата с президента на САЩ Доналд Тръм този ангажимент беше потвърден. "Най-важното е, че президентът Тръмп разбра, окуражи ни, че като членове на НАТО сме изключително лоялни и добри партньори за пример. Второ - че "Балкански поток" и интерконекторът с Гърция не се бият, а се подпомагат за истинската диверсификация на целия регион. И трето - че ядрената енергетика не трябва да живее под някакви догми, особено когато говорим за зелени енергии, чистота на въздуха, качество на живот". Това е заявил сега в София министър-председателят Бойко Борисов на срещата си с експерти от Държавния департамент и от Държавния департамент по енергетика на САЩ, цитиран от правителствената пресслужба. На разговора са присъствали и вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. "Никак не е розово бъдещето за въглищните централи, особено сега, когато ЕК приема плана за "Зелена Европа". Така че "Белене" и "Козлодуй" стават две изключително важни площадки не само за диверсификацията, но и за енергийния ни баланс за бъдещето след 10 години", казал Борисов във вторник пред енергийните експерти от САЩ. Той изтъкнал още, че сътрудничеството със САЩ ще допринесе за укрепване на енергийната сигурност на България и за диверсификация на енергийните източници и маршрути, включително посредством внос на втечнен природен газ при изгодни за страната ни условия. "Ядрената енергетика би могла да бъде добра основа за развитие на партньорството между двете държави", отбелязал премиерът пред американските експерти. Според него за България ядрената енергетика играе важна роля за гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност. Заместник-помощник държавният секретар в Бюрото по международна сигурност и неразпространение към Държавния департамент на САЩ Ан Гензър акцентирала върху много добрата среща, която премиерът Борисов е провел с президента Тръмп. "Хората във Вашингтон още говорят за нея. Изглежда много сте ги впечатлили. Моят началник Кристофър Форд, с когото се срещнахте, също има много добри впечатления", добавя Гензър, цитирана от Министерския съвет. Срещата с Борисов идва ден, след като енергийните експерти от САЩ посетили площадката, върху която трябва да се изгради АЕЦ "Белене", чийто проект бе спрян от първото правителство на Борисов през 2012 г., но сега се търси начин да се възобнови ядреният проект. Обявена е процедура за търсене на стратегически инвеститор в проекта, оценяван на максимум 10 млрд. евро. Заявления в нея са подали общо 13 компании и консорциуми. Три от тях – руската "Росатом", Китайската държавна ядрена корпорация и Корейската Хидро и атомна корпорация, се оценяват като стратегически, тоест с шанс да вземат мажоритарен пакет от ядрената централа и да осигурят пари за довършването ?. Другите искат миноритарен дял или договори за дългосрочон изкупуване на тока от бъдещата енергийна мощност. Американската "Дженерал Електрик" и френската "Фраматом" иска да доставят оборудване за бъдещата АЕЦ "Белене" От "Дженерал Електрик" се очаква да осигури по-ефективни турбини. Американските енергийни експерти на място са се запознали с техническите параметри на АЕЦ "Белене" и са разгледали площадката, както и наличното вече руско оборудване за реакторите. Предстои тяхното посещение и в ТЕЦ "Марица Изток 2" и АЕЦ "Козлодуй". Действащата ни ядрена централа има дългогодишен опит в работата си с американската "Уестингхаус", която участва в модернизацията на ІІІ и ІV блок. Макар преди дни АЕЦ "Козлодуй" да обяви, че е продължила договора си за доставка на свежо ядрено гориво с руската ТВЕЛ до 2025 г., съвместната работа с "Уестингхаус" по тестването на нейно свежо ядрено гориво за работа с руските ВВЕР-1000 продължава. Продължава работата по лизензирането на американското ядрено гориво за доставка в България чрез експерименти в Швеция, но най-рано през 2024 г. може да се обяви търг за нов договор на АЕЦ "Козлодуй". Засега не е ясно от какво е породен интересът на американците към ТЕЦ "Марица Изток 2", която ежегодно затъва финансово заради поскъпващите парникови емисии, които трябва да купува, за да се вмести в разрешеното ? замърсяване на въздуха. Реално без заемите на компанията майка на държавната въглищта центала – "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), дружеството не би могло да оцелее. Дори и така, към момента то е в технически фалит като се чака одобрението на Брюксел за трансформиране на около 600 млн. лв. от дълговете на ТЕЦ-а към БЕХ с капитал, за да не изпадне в несъстоятелност компанията. Енергийният сектор дава широко поле за сътрудничество между България и САЩ, е било изтъкнато още на срещата на Борисов са американските експерти. Акцентирано е било успешното партньорство между двете страни, което води до резултат в напредъка по диверсификация на енергийните ресурси, както и върху първите реализирани доставки на щатски втечнен природен газ у нас.
Източник: Медия Пул (11.12.2019)