Стоян Янчев е новият шеф на "Булгаргаз", стана ясно вчера. Той поема поста от Николай Павлов, който бе номиниран за енергиен министър в служебния кабинет на Огнян Герджиков. До момента Янчев бе финансов директор на обществения доставчик. Промяната в управлението предстои да бъде вписана във фирмените регистри.
Източник: Сега (27.01.2017)

БЕХ купи "Набуко България" и спря ликвидацията му "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) е купил от международната компания в ликвидация "Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл" дъщерното й дружество в България и търговската му дейност у нас е възобновена. От БЕХ не казаха каква е цената на сделката, тъй като нямали право на това без съгласието на продавача, но от сключеното споразумение между двете страни, публикувано в Търговския регистър, може да се заключи, че е минимум около 9.4 млн. лв., колкото е капиталът на дружеството. То беше собственост на регистрираната в Австрия компания, която трябваше да изгражда газопровода "Набуко" за алтернативни доставки на природен газ през Турция, България, Румъния и Унгария до австрийския газоразпределителен център Баумгартен.
Източник: Медия Пул (30.01.2017)

"Топлофикация -София" влезе в групата на енергийните фирми, чиито разходи за т.нар. външни услуги растат главоломно. За тази година компанията предвижда плащанията по това перо да нараснат с почти 4 млн. лв. и да достигнат 22.6 млн. лв. спрямо 19 млн. лв. през 2016 година. Това показва бизнес плана на компанията, който предстои да бъде разгледан в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Наемането на фирми за извършването на разнообразни услуги, като консултации и реклама, е сред любимите похвати на компаниите за харчене на пари. Зад т.нар. "външни услуги" най-често влизат изготвянето на всевъзможни анализи, оценки и др., за които често пъти витаят съмнения за излишно разточителство. Особено типично е това за държавните енергийни дружества. За първите шест месеца на 2016 г. например Българският енергиен холдинг е увеличил разходите си за консултантски услуги със 112%, или с почти 1 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" също следва тази "мода". За първото полугодие на 2016 г. Първа атомна е увеличила плащанията за външни услуги с 48%. Парите са отишли най-вече за анализи, разчети и оценки, свързани с удължаването на работата на пети и шести блок на "Козлодуй". За тази година "Топлофикация-София" планира да увеличи и разходите за заплати, въпреки планираните загуби за 2016 г. и за настоящата 2017 г. Както в. "Сега" писа, дружеството очаква отрицателен финансов резултат за 2017 г. в размер на 35 млн. лева. Компанията ще излезе на минус най-вече заради отчисленията от 5% за фонд "Сигурност" и заради новите цени на газа. От новите разходи се възмути в края на миналата седмица и омбудсманът Мая Манолова. "Средствата за заплати са увеличени с 2.5 млн. лв., а за 2017 г. са предвидени нови 4 млн. лв., плюс разходи за заплати. Всъщност за последните 5 години нетно персоналът се е увеличил със 120 души. Тоест независимо от загубите, административно "Топлофикация" "обраства", заяви тя на заседанието на Столичния общински съвет. Общинарите все пак приеха бизнес плана на дружеството без забележки. ПЛАЩАНИЯ "Съдебните разходи за 2016 г. са достигнали 3 млн. лв., което също е доста изумително, предвид сериозната работа на юрисконсултите на дружеството и техните юрисконсултски възнаграждения", заяви още Манолова пред общинските съветници. Сметките на омбудсмана показват, че за 2016 г. възнагражденията са за над 10 млн. лв., "а в същото време "Топлофикация" наема и допълнително адвокати, за които, както виждаме, е платила в размер на 3 млн. лв. Защо се налага това?", риторично попита тя.
Източник: Сега (30.01.2017)

БЕХ замрази фирмата си за промишлени инвестиции Замразена е дейността на създадената преди три години "Енергийна Инвестиционна Компания" като дъщерно дружество на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), която трябваше да реализира плановете на правителството на Пламен Орешарски за реиндустриализация на България с държавни средства. Това съобщиха представители на БЕХ в отговор на въпрос на Mediapool. Дружеството бе регистрирано на 31 януари 2014 г. като собственост на БЕХ, за да извършва инвестиционна дейност и сделки с интелектуална собственост, да разработва и внедрява нови технологии, предприемачество, консултантска дейност, инженеринг и други дейности в областта на енергетиката. Лансираната по онова време идея от тогавашния министър на икономиката, енергетиката и туризма Драгомир Стойнев бе БЕХ да се разрасне и в промишлен холдинг като купи активите на две фалирали дружества - "Ремотекс- Раднево", което ремонтира оборудването на държавните "Мини Марица Изток", и торовия завод "Химко" във Враца. Реално обаче тези две цели се провалиха. След оставката на кабинета "Орешарски" дружеството дори не се включи в процедурите за закупуване на активите на тези предприятия. През октомври 2014 г. "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) взе основните активи на "Ремотекс-Раднево", които Стойнев смяташе да интегрира в дейността на "Мини Марица Изток". През юни 2016 г. пък пазарджишки бизнесмен купи "Химко", след като Делян Пеевски се отказа. От БЕХ потвърдиха, че от създаването си досега "Енергийна Инвестиционна Компания" (ЕИК) не е извършвала никаква активна икономическа дейност. Забележително е обаче, че вече три години, докато и управляващи, и опозиция се надцакват с идеи за икономии в държавната енергетика, никой не се сеща да повдигне въпроса за неефективни структури като ЕИК, приютили щатна номенклатура. Практически дейността на дружеството е била временно прекратена още през октомври 2015 г. с решение на съвета на директорите на компанията-майка. Тогава са били отменени и възнагражденията на тричленния управителен орган на "Енергийна Инвестиционна Компания". И към момента обаче начело на дружеството са директорът Илия Петров Иванов и членовете на директорския съвет Момчил Векилов Ванов и Ваньо Славейков Христов. И тримата са добре познати фигури от държавната енергетика - през последните години са участвали в редица бордове на дъщерни компании на БЕХ, а в някои дори да работили по едно и също време. Илия Иванов например е бил в надзорния съвет на "Булгартрансгаз" от декември 2014 г. до май 2016 г. Момчил Ванов пък все още е в борда на "Националната електрическа компания", където е влязъл през февруари 2014 г. По същото време е назначен и в управителния орган на компанията за строежа на българо-гръцката връзка "Ай Си Джи Би", но е отстранен от там през юли 2016 г. Ваньо Христов също е бил в борда на "Ай Си Джи Би" от февруари 2014 г. до януари 2015 г., а преди това е бил в управата на "Южен поток България" от декември 2013 г. до април 2014 г. За трите години "работа" ЕИК е изразходвала капитала си от 50 хил. лв. Дружеството няма и един лев приходи, но според годишния отчет за 2015 г., който е последният наличен в Търговския регистър, натрупаната за първите две години от дейността загуба е 38 хил. лв. От БЕХ заявиха, че "към настоящия момент няма планове за активна икономическа дейност на дружеството", но неясно защо компанията остава на трупчета, макар и без разходи. Това обаче може да се промени, ако БСП спечели предсрочните парламентарни избори като се имат предвид отново заявените намерения на левицата да реиндустриализира страната чрез специален фонд, създаден с 500 млн. лв., които вероятно се планира да дойдат от фискалния резерв. Как ще се управлява и функционира този фонд обаче не е ясно, както и не е представен икономически анализ за ефекта от неговата дейност. Не се знае дали в БСП сериозно са проучили възможностите и пазарите за държавни инвестиции в промишлеността при спазване на европейските екологични изисквания.
Източник: Медия Пул (03.02.2017)

Замразена е дейността на създадената преди три години "Енергийна Инвестиционна Компания" като дъщерно дружество на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), която трябваше да реализира плановете на правителството на Пламен Орешарски за реиндустриализация на България с държавни средства. Това съобщиха представители на БЕХ в отговор на въпрос на Mediapool. Дружеството бе регистрирано на 31 януари 2014 г. като собственост на БЕХ, за да извършва инвестиционна дейност и сделки с интелектуална собственост, да разработва и внедрява нови технологии, предприемачество, консултантска дейност, инженеринг и други дейности в областта на енергетиката. Лансираната по онова време идея от тогавашния министър на икономиката, енергетиката и туризма Драгомир Стойнев бе БЕХ да се разрасне и в промишлен холдинг като купи активите на две фалирали дружества - "Ремотекс- Раднево", което ремонтира оборудването на държавните "Мини Марица Изток", и торовия завод "Химко" във Враца. Реално обаче тези две цели се провалиха. След оставката на кабинета "Орешарски" дружеството дори не се включи в процедурите за закупуване на активите на тези предприятия. През октомври 2014 г. "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) взе основните активи на "Ремотекс-Раднево", които Стойнев смяташе да интегрира в дейността на "Мини Марица Изток". През юни 2016 г. пък пазарджишки бизнесмен купи "Химко", след като Делян Пеевски се отказа. От БЕХ потвърдиха, че от създаването си досега "Енергийна Инвестиционна Компания" (ЕИК) не е извършвала никаква активна икономическа дейност. Забележително е обаче, че вече три години, докато и управляващи, и опозиция се надцакват с идеи за икономии в държавната енергетика, никой не се сеща да повдигне въпроса за неефективни структури като ЕИК, приютили щатна номенклатура. Практически дейността на дружеството е била временно прекратена още през октомври 2015 г. с решение на съвета на директорите на компанията-майка. Тогава са били отменени и възнагражденията на тричленния управителен орган на "Енергийна Инвестиционна Компания". И към момента обаче начело на дружеството са директорът Илия Петров Иванов и членовете на директорския съвет Момчил Векилов Ванов и Ваньо Славейков Христов. И тримата са добре познати фигури от държавната енергетика - през последните години са участвали в редица бордове на дъщерни компании на БЕХ, а в някои дори да работили по едно и също време. Илия Иванов например е бил в надзорния съвет на "Булгартрансгаз" от декември 2014 г. до май 2016 г. Момчил Ванов пък все още е в борда на "Националната електрическа компания", където е влязъл през февруари 2014 г. По същото време е назначен и в управителния орган на компанията за строежа на българо-гръцката връзка "Ай Си Джи Би", но е отстранен от там през юли 2016 г. Ваньо Христов също е бил в борда на "Ай Си Джи Би" от февруари 2014 г. до януари 2015 г., а преди това е бил в управата на "Южен поток България" от декември 2013 г. до април 2014 г. За трите години "работа" ЕИК е изразходвала капитала си от 50 хил. лв. Дружеството няма и един лев приходи, но според годишния отчет за 2015 г., който е последният наличен в Търговския регистър, натрупаната за първите две години от дейността загуба е 38 хил. лв. От БЕХ заявиха, че "към настоящия момент няма планове за активна икономическа дейност на дружеството", но неясно защо компанията остава на трупчета, макар и без разходи. Това обаче може да се промени, ако БСП спечели предсрочните парламентарни избори като се имат предвид отново заявените намерения на левицата да реиндустриализира страната чрез специален фонд, създаден с 500 млн. лв., които вероятно се планира да дойдат от фискалния резерв. Как ще се управлява и функционира този фонд обаче не е ясно, както и не е представен икономически анализ за ефекта от неговата дейност. Не се знае дали в БСП сериозно са проучили възможностите и пазарите за държавни инвестиции в промишлеността при спазване на европейските екологични изисквания.
Източник: Медия Пул (03.02.2017)

Приходите на Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) през цялата 2016 година възлизат на 355,4 млн. лева, показва справка на сайта на институцията. Направените разходи достигат 290,5 млн. лева. От данните е видно, че най-големи са приходите във Фонда през ноември – почти 69 млн. лева. В първите три месеца на 2016 година пък разходи не са правени. Най-големият разход е през април – 68 млн. лева. ФСЕС беше създаден с промяна в Закона за енергетиката през 2015 година. Целта му е да бъдат набрани допълнителни средства, с които общественият доставчик – Националната електрическа компания (НЕК), да покрие свои разходи. Във Фонда 5% от приходите от продажби внасят производители и търговци на електроенрегия, а от миналото лято и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ в качеството им на оператори на преносни мрежи. Във ФСЕС влизат и приходите от продажбата на квотите от въглеродните емисии. Фондът е спасителен за НЕК, но натежава на другите държавни дружества в енергетиката. ТЕЦ Марица Изток 2 например е внесла 44 млн. лева във ФСЕС, което принуди изпадналото във финансови проблеми дружество да потърси заем от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Според изчисленията на бившия депутат от БСП Лява България Таско Ерменков около 2/3 от приходите във ФСЕС идват именно от останалите дружества от държавната енергетика.
Източник: Инвестор.БГ (07.02.2017)

БЕХ смени шефове в АЕЦ-а, НЕК и „Булгаргаз“ Съветът на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД реши да извърши промени в три енергийни дружества, които са в състава на БЕХ, съобщиха от холдинга. От поста председател на борда на атомната електроцентрала е освободен Жаклен Коен. Неговото място в ръководството на АЕЦ "Козлодуй" заема Петьо Иванов, който е изпълнителен директор на БЕХ. Извършени са промени и в състава на "Булгаргаз" ЕАД. На мястото на Николай Павлов - член на съвета на директорите и изпълнителен директор, застава Стоян Янчев. Смяна е извършена и в съвета на "Национална електрическа компания" ЕАД - зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков сменя Христо Георгиев като член на съвета. От холдинга заявиха, че с кадровите промени се цели подобряване на управлението и стабилизиране на финансовото състояние на дружествата. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенцията по вписвания.
Източник: Монитор (08.02.2017)

Българският енергиен холдинг е направил промени в ръководствата на държавните АЕЦ "Козлодуй", "Националната електрическа компания" (НЕК) и "Булгаргаз" с цел подобряване на управлението и стабилизирането на финансовото състояние на дружествата. На мястото на Николай Павлов, който бе изпълнителен директор на "Булгаргаз" и сега е министър на енергетиката в служебното правителство, е назначен 31-годишния Стоян Янчев. Досега той е бил съдружник в благоевградските фирми "Ай-Кепитъл"и "Спарта Кепитъл Партньрс". Двете дружества са вече прехвърлени на Венка Янчева, пише "Медиапул". От управата на АЕЦ "Козлодуй" е освободен Жаклен Коен, който през февруари 2016 г. бе отстранен от ръководната длъжност в БЕХ и мястото му бе заето от Петьо Иванов. Сега Петьо Иванов заменя Коен и в управата на ядрения оператор. Смяна е извършена и в съвета на директорите на НЕК, където влиза назначеният в края на миналата седмица за зам.-министър на енергетиката Константин Делисивков, който преди това бе председател на Българската федерация на индустриалните консуматори на електроенергия. Той става председател на управата на мястото на Христо Георгиев
Източник: Сега (08.02.2017)

ЕСО увеличи печалбата си до 69.3 млн. лв. Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който също е част от структурата на Български енергиен холдинг (БЕХ), продължава да отчита все по-добри финансови резултати. За 2016 г. печалбата на компанията е 69.3 млн. лв., което е с 6.2 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. От данните в отчета на дружеството се вижда, че през май 2016 г. капиталът му е бил увеличен с 24.3 млн. лв., с което е достигнал 90.3 млн. лв. В средата на август Европейската комисия одобри отпускането на 29.9 млн. евро на ЕСО за изграждането на далекопровода Добруджа – Бургас по схемата "Механизъм за свързване на Европа". Европейското финансиране ще покрие 50% от разходите. Останалото финансиране ще е със собствени средства на компанията. Това е вторият проект на ЕСО, който получава безвъзмездно съфинансиране от ЕК. През 2015 г. Брюксел одобри други 30 млн. евро за изграждане на електропровод от подстанция "Марица-изток" до подстанция "Бургас".
Източник: Капитал (16.02.2017)

Нов еврорегламент може да доведе до затваряне на Маришките ТЕЦ-ове Представители на държавата, бизнеса и специалисти се обединиха около тезата, че предложените от нова евродиректива по-високи прагове на емисиите са смъртна присъда за българската енергетика и индустрия. Това стана по време на кръгла маса на тема "Бъдеще за българския въгледобив". Минните експерти се страхуват, че обсъждан от специална комисия нов регламент към директивата на ЕС за комплексно предотвратяване ще въведе нови нива, много по-занижени, на емисиите при големите горивни инсталации и по-конкретно за серен диоксид и живак. Според експертите при тези нива на чистота и тези нива на емисии, няма как да бъдат покрити дори от най-модерните ТЕЦ-ове, които работят в момента в България. "Това е неизпълнимо не само за нашите централи, не е изпълнимо и за модерните централи в Западна Европа", категорични са те. Ако бъде приета тази директива, то поне три ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток" има опасност да затворят, следователно и мините да прекратят работа от този комплекс. Според бившия министър на енергетиката от ГЕРБ Валентин Николов, резултатът от това ще е, че 10 хил. миньори ще останат без работа. Освен това, по думите на Николов, ако се стигне до приемане на новия регламент, то НЕК ще плати необходимите инвестиции за нови очистващи инсталации на американските централи - ТЕЦ "AES Гълъбово" (Марица Изток 1) и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". По време на кръглата маса той призова за плавно намаляване на прага на допустимите вредни емисии.
Източник: 3e-news (22.02.2017)

Загубата на НЕК достигна 126.4 млн. лв. за 2016 г. Националната електрическа компания (НЕК) отчита загуба след облагане с данъци от 126.4 млн. лв. за 2016 г. Това е увеличение с внушителните близо 42% спрямо предходната година, когато отрицателният резултат беше 82.2 млн. лв., става ясно от предварителния годишен финансов отчет на компаниятаУвеличението на загубата се дължи най-вече на нарастването на разходите в графа "други", които през 2016 г. достигат 582.9 млн. лв., което е годишен ръст около 700%. От отчета обаче не става ясно на какво се дължат тези разходи, тъй като към него няма публикувани бележки и доклад за дейността. Друга причина за лошия финансов резултат на компанията е увеличението на финансовите й разходи, които през миналата година достигат 104 млн. лв. при 64 млн. лв. през 2015 г. Вероятно това повишение се дължи на лихвите, които НЕК трябва да плаща за новата емисия облигации, която беше пласирана в средата на миналата година от собственика на компанията Български енергиен холдинг (БЕХ). Нейната стойност е 500 млн. евро, с които НЕК трябваше да погаси задълженията си към двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово", които от своя страна се разплатиха с държавната "Мини Марица-изток". От данните се вижда, че основните разходи на НЕК, които са свързани с купуването на електроенергия, намаляват с 9.3% до 2.69 млрд. лв.Според отчета приходите от продажба на електроенергия за регулирания пазар намаляват с 24%. Това е обяснимо, като се има предвид, че през миналaта година голяма част от бизнес клиентите излязоха на свободния пазар, където купуват енергия по пазарни цени. Намаление има и в приходите от директните продажби на НЕК на свободния пазар и за износ, които се свиват с 46% до 175 млн. лв. Това също е обяснимо като се има предвид, че през 2016 г. общият спад на износа на електроенергия от България беше близо 40% спрямо 2015 г. В същото време приходите в графа "клиенти електроенергия други" отбелязват ръст от 82% до 774 млн. лв. От отчета обаче не става ясно какво точно влиза в тях. Като цяло приходите от продажба на енергия на НЕК намаляват с 9% спрямо предходната година. В същото време обаче парите, които компанията получава от фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който влизат приходите от квоти за вредни емисии и 5% от приходите на всички производители на енергия, достигат 300 млн. лв. Това е увеличение от 64% спрямо 2015 г., когато фондът беше създаден. През 2016 г. приходите на НЕК са допълнени с още една графа "финансиране за покриване на щети", която добавя към тях още 371 млн. лв. Общите приходи на компанията са достигнали 3.4 млрд. лв. при 3.2 млрд. година по-рано.През 2016 г. дългосрочните пасиви на НЕК се увеличават с 1.6 млрд. лв., достигайки близо 3 млрд. лв. Това се дължи на новите задължения на компанията към министерство на енергетиката, които се увеличават с 805 млн. лв. Това вероятно са средствата, които бяха предоставени на дружеството от държавния бюджет, за да може да плати задълженията си по загубеното арбитражно дело за АЕЦ "Белене". От отчета обаче не става ясно защо не е посочен пълният обем на получените средства от 1.2 млрд. лв. Задълженията на НЕК към свързани лица също се увеличават почти двойно, достигайки 1.870 млрд. лв. Това може да се обясни с новите задължения на дружеството към БЕХ във връзка с пласираната емисия облигации. В същото време сумата на краткосрочните задължения намалява над два пъти, което се дължи на свиването на търговските задължения с 1 млрд. лв. вследствие на разплащането с централите, от които НЕК купува енергия. Останалите краткосрочни задължения на дружеството също намаляват.
Източник: Капитал (23.02.2017)

Кадровата метла в държавната администрация продължава. С нови шефове вчера се сдобиха българо-гръцката проектна компания "Ай Си Джи Би" и Агенцията по горите. В проектната компания за газовата връзка с Гърция като изпълнителен директор влиза Валентин Хамбарлиев. Решението за смяната на досегашния директор Теодора Георгиева е взето на 7 март от Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Според съобщението от енергийния холдинг целта на рокадата е работата по проекта на забатачения от години интерконектор с Гърция да се ускори. 40-годишният Хамбарлиев има дългогодишен опит в реализацията на инфраструктурни проекти в газовия сектор, твърдят от БЕХ. Любопитно обаче е, че той е бил лидер на областната структура на младежкото обединение във Варна и кандидат за председател на БСП-Варна. Освен това е бивш съдружник на шефа на БЕХ Петьо Иванов и на съпругата на бившия варненски общински съветник и депутат на БСП Борислав Гуцанов, информира Медиапул. До есента на 2016 г. друг кадър на БСП и бивш строителен министър в кабинета "Станишев" - Асен Гагаузов, също бе в управата на "Ай Си Джи Би". Той бе назначен в компанията в края на 2013 г. при управлението на премиера Пламен Орешарски. Политиката на "приемственост" очевидно е продължила три години до есента на 2016 г., когато името му е заличено от ръководството на компанията, показа справка на в. "Сега" във фирмените регистри. Междусистемната газова връзка с Гърция е основен приоритет в енергийната политика на служебното правителство на България, се посочва в изявлението на енергийния холдинг. Целта е той да започне работа до началото на 2020 г., освен ако реализацията му не се забави. "В противен случай има реална опасност страната ни да изгуби договора за доставка на 1 млрд. куб. метра газ годишно от Азербайджан, както и европейското финансиране, отпуснато за проекта", предупреждават от БЕХ. Този интерконектор е приоритет и на ЕС, като за изграждането му страната ни получава безвъзмездно финансиране. Пълен кръговрат има в Агенцията по горите. Там на поста изпълнителен директор се връща инж. Григор Гогов, който бе освободен през лятото на 2014 г. заради занижен контрол и опорочени процедури при назначаване на директорите на природните паркове. Сега от министерството на земеделието изтъкват, че той е квалифициран и има дългогодишен опит. През май 2014 г. инж. Гогов е удостоен с орден "Свети Хуберт", което е най-високото европейско ловно отличие, връчено за първи път на българин за особени заслуги в областта на опазването на дивеча и ловното дело, завършва съобщението на агроминистерството. Ден по-рано друга рокада предизвика серия от остри коментари. Новият шеф на "Напоителни системи" - Снежина Динева, се оказа и фолкпевица през 90-те години, написа Офнюз. Тя е работила и преди в компанията като директор на "Административноправна" дирекция.
Източник: Сега (09.03.2017)

Нов човек влиза в борда на "Мини Марица-изток" - доц. Георги Айданлийски, съобщиха от Министерството на енергетиката. Той е един от водещите учени в областта на геологията, ще замени Николай Диков в ръководството на най-голямото въгледобивно дружество в Югоизточна Европа. Решението е било взето от съвета на директорите на БЕХ в петък.
Източник: Сега (14.03.2017)

Влошаващото се финансово състояние на ТЕЦ "Марица изток 2" през последните години (за 2016 г. загуба от 90.7 млн. лв.) принуди Български енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на централата, да вземе в свои ръце закупуването на квоти за вредни емисии, които са един от най-големите разходи на централата. Така вместо комисионна от 7.425 млн. евро, каквато дружеството плати през 2015 г. за 5.5. млн. квоти на фирмата NVL Ltd, за което "Капитал" писа, сега посредниците по сделката ще получат под 130 хил. евро. за 7.350 млн. квоти, уточниха от БЕХ. Централата на практика ще спести около 55 млн. лв. за квоти в сравнение с 2016-та година когато този разходи е бил 77.8 млн. лв., както стана ясно от изказването на министъра на енергетиката Николай Павлов. Това освен по-добрите условия с посредниците обаче се дължи и на по-ниската пазарна цена на квотите. Новите посредниците, чрез които са закупени квотите са Citibank, Societe Generale и BNP Paribas. По подобен начин квотите си пазаруват и AES Гълъбов и "КонтурГлобал Марица изток-3".От Български енергиен холдинг коментираха, че една от причините за новата стратегия е затрудненото финансово състояние на централата и възможността на холдинга да постигне по-добри параметри на условията с инвестиционните посредници заради по-голямата си финансова стабилност. От там допълват, че този подход е сходен с привличането на дългово финансиране и консолидирането на определени финансови дейности в холдинга, така че да се оптимизират разходите на групата. От държавния холдинг обясниха, че са се самосезирали във връзка с публикация на "Капитал" от юни миналата година. И подчертаха, че новата стратегия е предприетa в рамките на служебното правителство. Във въпросната статия се разкриваше информация, че като посредник на централата при закупуването на квоти през 2015 г. е избрана фирмата NVL Ltd, чиито изпълнителен директор е Нели Беширова, която получи и контролния пакет акции в "Риск инженеринг" след оттеглянето на Богомил Манчев през есента на миналата година. На NVL Ltd е платена комисионна от 1.35 евро за закупуването на една квота (т.е. общо над 7 млн. евро комисионна), а за да ги плати централата залага бъдещите си приходи от продажбата на електроенергия по два договора с фирмите "Енергийна финансова група" (ЕФГ) и "Аркадия сървис", които също се свързват с Манчев. През 2015 г. разходите на ТЕЦ "Марица изток 2" за квоти достигнаха рекордните 119 млн. лв. В края на 2012 г. търгът за покупка на квоти от централата беше спечелен от Корпоративна търговска банка (КТБ), която получава надбавка от 1.8 евро на закупена квота, въпреки че комисионната при такава търговия е между 0.1 и 0.3 евро за квота. В последната сделка сключена от БЕХ консултантите ще получат комисионна от 0.017 евро на квота. Сравнение на разходите с двете американски централи за 2015 г. също така показваше, че държавното дружество е платило с 7 млн. евро повече за квоти.Избора на инвестиционни посредници за закупуването на квоти е бил извършен въз основа на преговори с потенциални участници, коментираха от БЕХ. От там допълват, че условията за участие са гарантирали максимално качествено изпълнение на сделките и постигане на най-ниска цена. Тези условия обаче не са били публично достъпни, тъй като подобна обява не се е появявала на сайта на холдинга. От БЕХ посочиха, че за всяка отделна сделка са изисквани оферти, което е позволило пряка конкуренция помежду кандидатите. "Вътрешната стратегия на БЕХ за закупуване на квотите гарантира от една страна постигането на усреднена цена за периода на закупуване и по този начин минимизира риска от волатилност в цената, а от друга страна даде възможност при определени благоприятни пазарни условия възложителят да може да се възползва от тях, което допълнително намали средната цена на портфейла", допълват от БЕХ.
Източник: Капитал (27.03.2017)

Загубите на НЕК са 126 млн.лв. основно заради "Белене", според изп. директор на БЕХ Към настоящия момент загубите на НЕК са 126 млн. лева. Ако нямаше ефекта от решението за „Белене“, НЕК щеше да е в добро състояние. Това заяви пред БНР изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов. "В този отчет те имат около 170 милиона разходи – текущи, които са признати, за "Белене". Какво означава това? От 170 като изкараме 126, имаме 44 милиона лева печалба. Тоест, ако нямаше ефектът от решението на "Белене", НЕК щеше да е едно добро дружество и щеше да генерира положителен нетен финансов резултат. И може би нямаше да има нужда държавата да отпуска безлихвен заем", каза той. Спадът в цената на електроенергията, валиден за цяла Европа спрямо 2015 г. е засегнал ТЕЦ "Марица-изток", отчете Иванов. Той уточни, че разходите за вредни емисии са голямо перо в бюджета на централата, макар че тази година ще са по-малки, отколкото през 2015 г. С големи разхода за миналата година е бил АЕЦ "Козлодуй" , поради мерките за удължаване на живота на Пети блок. Припомняме, че към настоящия момент 13 компании са просрочили задължението си към НЕК по такса "задължение към обществото", което според лоялните фирми от сектора изкривява пазара. В дъполнение към това заради промените в цените на природния газ се налага увеличение на цената на електроенергията произвеждана по високоефективен начин. Това от своя страна рефлектира върху обществения доставчик в лицето на НЕК и, за да не реализира загуба от над 44 млн. лв. се налага увеичение на такса "задължение към обществото" с 1,25 лв. за MWh - от малко над 35 лв. сега до 37 лв. Това увеличение според работодателските организации обаче ще се отрази негативно на бизнеса. Преди ден Константин Стаменов от БФИЕК поиска компаниите да потърсят вътрешни резерви, за да не се стигне до толкова голямо увеличение. Как точно ще се реши въпроса и дали такива резерви има ще стане ясно на заседанието на Комисията за енергийно и водно регулиране на 30 март, а и след това.
Източник: econ.bg (31.03.2017)

Печалбата на "Булгаргаз" се е повишила с 80% до 36.7 млн. лв. през 2016 г. Печалбата на държавния газов търговец "Булгаргаз" достигна 36.7 млн. лв. за 2016 г., което е увеличение от 80.13% в сравнение с предходната година, когато резултатът на дружеството е бил в размер на 20.4 млн. лв. Това показва финансовият отчет на компанията, публикуван на нейния уеб сайт. "Това е най-добрият финансов резултат, постиган от "Булгаргаз" от създаването му", коментира служебният министър на енергетиката Николай Павлов, цитиран от "Фокус". По думите му тя идва главно от признаване на обезценката на природния газ в Чирен за близо 18 млн. лв. и от продажбата на вземания на "Булгаргаз" от топлофикационни дружества. Павлов допълни, че "Булгаргаз" ще изплати дивидент на БЕХ от около 17 млн. лв. От отчета на дружеството става ясно също, че то отчита повишение на разликата между средната продажна цена на природния газ и средно доставната цена, която е 30.78 лв. за 1000 куб. метра при 16.53 лв. през 2015 г.Дружеството отчита и намалението на общите разходи с близо 30%, от които основно перо е закупуването на природен газ от "Газпром". Само от това компанията е спестила 406 млн. лв. в сравнение с 2015 г. Това е резултат от движението на цените на петрола и долара на международните пазари. Усреднените стойности на техните котировки за девет месеца назад влизат във формулата, по която се изчислява цената, по която "Булгаргаз" купува от "Газпром". Точно затова разходите на българското дружество за закупуване на природен газ отчитат намаление от 30.4%. В същото време приходите на дружеството също намаляват с 27.6%. Това се дължи на намалението на цената на природния газ, която се определя от енергийния регулатор през миналата година. Основен дял от тях (98.5%) се формират от продажбата на природен газ. В тази графа намалението е 26.4%, което номинално е разлика от над 358 млн. лв. в сравнение с 2015 г. Най-голям спад - близо 66%, обаче дружеството отчита при приходи от неустойки от просрочени вземания, които са с 25 млн. лв. по-малко в сравнение с 2015 г. През 2016 г. намаление от близо 82% се отчита и в разходите на компанията за неустойки за забавени плащания, които през 2015 г. са били близо 1.1 млн. лв. Реално обаче това перо формира едва 0.02% от разходите на компанията. Намаление с 22% има и при финансовите разходи, които през 2016 г. са в размер на 7.3 млн. лв. Въпреки това дружеството отчита загуба от промяна на валутните курсове в размер на 2.6 млн. лв., което е 100% увеличение спрямо 2015 г. Компанията отчита намаление на разходите за лихви за просрочени данъчни задължения с малко над 9 млн. лв. (83%) спрямо предишната година.Към края на 2016 г. компанията има текущи вземания в размер на 128 млн. лв. за консумиран, но неплатен газ, което е намаление от 45% в сравнение с предходната година. Най-големият длъжник продължава да е "Топлофикация София" с близо 79 млн. лв. Останалите са четири от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки, "Лукойл Нефтохим Бургас" и две газоразпределителни дружества. От дружеството отбелязват, че това намаление на вземанията се дължи на високата им събираемост през първата половина на 2016 г. и сключени договори за цесия с Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за общо над 92 млн. лв. През миналата година "Булгаргаз" е продала с близо 15% повече газ в сравнение с 2015-а, което е малко над 3 млрд. куб. метра газ. Местните доставки в тях обаче се свиват с 90% и представляват само 0.17% от доставения от дружеството газ. Увеличението в потреблението пък се дължи най-вече на газоразпределителните дружества и сектор химия. Първото се дължи на факта, че най-голямото газоразпределително дружество - "Овергаз", се принуди да стане клиент на "Булгаргаз", след като в началото на годината "Газпром" спря директните си доставки за него. Сектор химия пък увеличи доставките си на газ, който е един от основните им производствени разходи, заради благоприятната му цена.
Източник: Капитал (06.04.2017)

Държавните дружества казват утре становището за "Газпром" Държавните компании „Булгаргаз", „Булгартрансгаз" и Българският енергиен холдинг (БЕХ) били готови със своите становища по предложенията на „Газпром" за поемане на ангажименти, отправени в рамките на антимонополното дело на Европейската комисия срещу руската компания. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката. На 19 април 2017 г. във Варшава, Полша, се проведе V4 Gaz Forum, организиран от страните от Вишеградската четворка с участието на представители на българското Министерство на енергетиката, БЕХ, „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз". На експертно равнище по време на форума бяха анализирани в детайли направените предложения. Като използват резултатите от проведените дискусии, трите български енергийни компании ще предоставят утре, 21 април 2017 г., в Министерството на енергетиката своите становища по предложенията за поемане на ангажименти от „Газпром". Те ще включват оценки на ефекта БЕХ от евентуалното приемане от ЕК на ангажиментите, предложени от руснаците, върху договорите на „Булгаргаз", „Булгартрансгаз" и БЕХ.
Източник: Стандарт (21.04.2017)

Прокурори и ДАНС нахлуха в КЕВР, изземват документи Прокуратурата и ДАНС Влязоха днес в КЕВР, където са изземали документи. Специализирано звено “Антикорупция“ - СГП образува досъдебно производство срещу длъжностни лица – членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за престъпления по служба. Разследването е възложено на екип от следователи от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура. Към момента със съдействието на ДАНС се извършват активни действия по изземването на документи в сградата на КЕВР. Проверява се дълъг период от време - от 2011 г. досега, съобщи бТВ. Обект на проверка са разрешения за вливане на дружества в "Овергаз", както и последиците от сигнала на Сашо Дончев до ЕК срещу монополното положение на БЕХ и Булгаргаз. Досъдебното производство е образувано по повод постъпил на 16.01.2017 г. сигнал до главния прокурор. Главният прокурор е изпратил сигнала на Софийска градска прокуратура – СЗ “Антикорупция“, по компетентност. Сигналът е изпратен и до председателя на Народното събрание, до министър – председателя, до министъра на вътрешните работи и до председателя на ДАНС. До настоящия момент на прокуратурата не са известни предприетите от тях действия, съобщиха от прокуратурата. След постъпването на сигнала в СГП е извършена проверка на твърденията в него от екип прокурори. Разследването, образувано днес в резултат на проверката, трябва да установи дали членовете на независимия регулатор са изпълнявали задълженията си за контрол по отношение на изпълнението на основни елементи от бизнес програмите на газоразпределителните дружества и дали действително направените инвестиции от тези дружества отговарят на заявените от тях и утвърдени от КЕВР. Изпълнението на тези задължения /контрол за съответствие на действително направени инвестиции в газоразпределителните мрежи със заявените в утвърдените от КЕВР бизнес планове/ има пряко отношение върху цената на газа за крайния потребител. Предмет на разследване ще бъде и осъществено през март 2015 г. вливане на търговски дружества в „Софиягаз” /впоследствие „Овергаз мрежи” АД/ и по-точно дали действията на КЕВР в тази насока не са довели до запазване на необосновано висока продажна цена на газта. Сигналът е изпратен и до председателя на Народното събрание, до премиера, вътрешни министър и до председателя на ДАНС. До настоящия момент на прокуратурата не са известни предприетите от тях действия. Друга насока на разследването е свързана с подадена на 20 януари 2011 г. от „Овергаз Инк“ АД до ДКЕВР жалба срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД, за непредоставяне на достъп до газопреносната система и до ПГХ „Чирен”. В задълженията на регулатора е разглеждане на жалби и произнасяне по тях в двумесечен срок. Въпреки че Комисията е била сезирана надлежно, в законния срок членовете й не са се произнесли по подадената жалба и не са взели каквото и да е решение. Това е довело до образуване на дело за злоупотреба с господстващо положение пред Европейската комисия срещу БЕХ, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“, което към момента не е приключило, изтъкват от държавното обвинение. От там допълват, че от бездействието на длъжностни лица от ДКЕВР, които заемат отговорно служебно положение, могат да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се както в налагане на финансови санкции, така и в разстройване на енергийната система на държавата. „Преценява се и евентуалното извършване на длъжностни престъпления при последното определяне на цените на газта, топлоенергията и водата (за София), довело до значителен ценови скок за крайния потребител. Предмет на разследване в тази насока е наличието на действителна обоснованост на цените от страна на крупните енергийни доставчици”, се казва още в съобщението на прокуратурата. Разследването е възложено на екип от следователи от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура. Със съдействието на ДАНС се извършват активни действия по изземването на документи, включително и в сградата на КЕВР. Служителите на КЕВР са увредили националния интерес финансово чрез сключване на неизгодни договори. Това каза пред журналисти зам.-главният прокурор Борислав Сарафов във връзка с образуваното досъдебно производство срещу длъжностни лица – членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), за престъпления по служба, предаде Агенция „Фокус“. Във връзка с това колко дълго ще продължи разследването, Сарафов заяви: „Това не бих могъл да кажа, разследването е в начален етап“. Попитан дали разследването касае Сашо Дончев, той отговори, че също не би могъл да каже коя е компанията. „В крайна сметка ние разследваме дейността на държавния орган за енергийно и водно регулиране, а не на частни търговски дружества. По-скоро предмет и обект на разследването са държавните служители, които са членове на комисията”, уточни Сарафов. Той посочи, че държавните служители са увредили националния интерес финансово чрез сключване на неизгодни договори. „Става въпрос за контрол и бездействие. Със сигурност щетите биха били с големи размери, но не бих могъл да кажа. Още повече, че разследването е в начален етап и не са назначени необходимите експертизи, които да дадат някаква конкретика“, поясни Сарафов. Във връзка с това защо тези действия се предприемат няколко дни след като Сашо Дончев оповести за срещата си с главния прокурор, на която твърди, че му е оказан натиск от страна на Сотир Цацаров, Сарафов заяви: „Не се наемам да гадая. Вие сами ще се направите съответните изводи. Аз не бих изказал такава връзка“. По думите му действията са планирани отдавна. Сарафов не пожела да каже кой е подателят на сигнала от 16 януари 2017г. „Нали не очаквате да кажа името на лицето, подало сигнала на вас, за да може да бъде упражнен какъвто и да е натиск върху него. Не очаквайте това от мен, не би било професионално“, добави той. На въпрос дали е имало натиск върху него да оттегли кандидатурата си за член на ВСС той отговори с думите : „Само от страна на жена ми. Тя ме демотивира и каза, че всъщност моята роля и сила са по-скоро оперативната работа, отколкото административната като член на Съвета. Главният прокурор подкрепи моето решение“. Към момента не се разследва настоящият състав на КЕВР, уточни прокурор Сарафов. „Става въпрос за разследване, което е на СГП. Разследва се дейността на длъжностни лица от КЕВР. Става въпрос за длъжностно престъпление в по-предходен период. Към момента не се разследва дейността точно на този състав на КЕВР“, уточни той. „Става въпрос за сключени неизгодни договори и длъжностни престъпления от членове на КЕВР. Разбира се към момента няма привлечени обвиняеми лица, но се събират доказателства. Дали ще се съберат такива, или не е въпрос на доказателства и преценка след техния анализ“, поясни Сарафов. „Не изключвам разследването да се разпростре в по-голям период. Не бих искал да коментирам конкретни детайли от разследването, за да не попреча на същото. То би било далеч по-ефективно ако се проведе в някаква степен в рамките на служебната тайна“, допълни той. На въпрос дали се разследва Ангел Семерджиев, бивш председател на КЕВР, който беше уволнен през 2013 г. от тогавашния премиер Бойко Борисов, Сарафов коментира: „Не бих искал да отговоря нито положително нито отрицателно“. Във връзка с това дали разследването е от този период зам.-главният прокурор отговори по същия начин. Относно това колко папки ще бъдат иззети, Борислав Сарафов заяви: „И към момента не сме иззели, но, както казах, разговаряхме с председателя на КЕВР и с експерти от комисията, които ни оказаха необходимото съдействие. В момента колегите от ДАНС, които ни придружават и помагат останаха, за да уточнят всички детайли за предоставяне на кореспонденцията“, каза още Борислав Сарафов.
Източник: 3e-news (25.04.2017)

КЗК не откри нарушение в спорни сделки на НЕК Продажбата на електроенергия от Националната електрическа компания (НЕК) за около 200 млн. лв. (размерът на сумата е по неофициална информация) без търг и конкурс и на определени фирми не е злоупотреба с господстващо положение, оповести решение на Комисията за защита на конкуренцията. Производството по случая беше стартирано през пролетта на 2015 г. след жалба на "ЕВН трейдинг", която е един от лицензираните търговци за търговия с електрическа енергия на свободния пазар в България. ЕВН претендира за дискриминационно поведение от страна на НЕК, която е предоставила на избрана група от търговци цялата си пикова енергия. В допълнение с извода, че възможностите за внос на такава енергия не са ограничени, а компанията има задължения и към регулирания пазар, за който е предназначена голяма част от енергията й, КЗК стига до извода, че дружеството няма господстващо положение на пазара и няма как да е злоупотребило с него.
Източник: Капитал (25.04.2017)

Павлов отчете работата си като служебен министър през последните три месеца. Той припомни, че е встъпил в длъжност в момент, когато България е преживявала най-тежката си зима за последните 20 години. Електроенергийната система беше „нажежена до червено заради студеното време“, но се справи “блестящо“ с нарасналото потребление през зимните месеци, подчерта министър Павлов. Той отчете и по-добро финансово състояние на повечето енергийни дружества през първото тримесечие на 2017 спрямо същия период на миналата година. "За първото тримесечие НЕК има печалба от 120 млн. лв. сравнение с първото тримесечие на миналата година, когато беше на 54 млн. лв.; АЕЦ "Козлодуй" - 54 млн. лв. печалба в сравнение с 37 млн. лв. за първото тримесечие на 2016; ТЕЦ “Марица-изток 2” - 5 млн. лв. печалба, след като за миналата година е била на загуба с 9 млн. лв.; ЕСО – 21 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2016 г., но сега имаме малко отстъпление - 6 млн. лв. Имаме подобрено финансово състояние на тези 4 дружества общо в размер 84 млн. лв. Това е добър резултат. По сметките на БЕХ като цяло имаме 130 млн. лв.", отчете министър Павлов. Печалба отчита „Мини Марица – Изток“ за първото тримесечие на 2017 г. 37 млн. лв. сравнено с 11 млн. лв. за предходния период на 2016 г. Единствено „Булгаргаз“ е регистрирал загуба през миналата година от 29 млн. лв., но дружеството е ликвидно и ще изпълни своите ангажименти: нагнетява се газ в хранилището Чирен и ще се обезпечи есенно-зимния сезон. „2016 г. беше най-добрата година за „Булгаргаз“ от 2007 г.“, подчерта енергийният министър и добави, че са събрани много взимания и неустойки, изплатени са над 150 млн. лв. просрочени задължения към НАП. „Изплатени са също така 37 млн. лв. заем към БЕХ и над 30 млн. лв. просрочени задължения към „Булгартрансгаз“ за пренос. Това беше едно отлично представяне и даде възможност държавата да си получи своите вземания и да разполага с повече средства, а „Булгартрансгаз“ със събраните средства да осъществява своята инвестиционна програма“, отбеляза министър Павлов. „Булгартрансгаз“ за първото тримесечие на тази година е на печалба с 26 млн. лв. спрямо 24 млн. през 2016 г. „Трябва да се отбележи, че двата оператора са стожера и гаранта на БЕХ. Благодарение на техните печалби се изплащат и дивиденти, и съответно в държавната хазна влизат пари от техните приходи“, заяви Николай Павлов. Той посочи, че всички дружества изпълняват инвестиционните си програми, дружествата нямат задължения към НАП, заплатите се изплащат редовно, подобрено е вътрешногруповата задлъжнялост, разсрочени са някои вземания от НЕК към АЕЦ „Козлодуй“ и от ТЕЦ-2 към „Мини Марица – Изток“. “Надяваме се тези ангажименти да бъдат спазвани стриктно“, добави министър Павлов. Министерство на енергетиката е положило огромни усилия за събирането на просрочените взимания и неустойки и към края на мандата всички ще бъдат събрани, каза Павлов. Той съобщи, че са съставени 15 искови молби и над 70 броя заповеди за изпълнение. От концесионните такси при приходите има ръст от 23,4%.
Източник: БГНес (28.04.2017)

Държавната "Марица-изток 2" пак закъса за пари ТЕЦ "Марица-изток 2" няма оборотни средства и пари за инвестиции, според доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Държавната централа дължи 260.1 млн. лв. на принципала си - Българския енергиен холдинг (БЕХ). "Марица-изток 2" няма пари да обслужва текущите си задължения, липсват й и пари за инвестиции. Макар финансовите отчети на дружествата все още да не са обобщени, държавната централа ще завърши 2016 г. със загуба от около 94 млн. лв. спрямо 72 млн. лв. година по-рано. Основната причина за влошения финансов резултат са намалените приходи от продажби, които падат с 14%. Приходите на теца се свиват до 536.4 млн. лв. спрямо 626.5 млн. лв. година по-рано. Прогнозите са за идните години да се намалят загубите - до 29.1 млн. лв. през 2017 г., и постепенно излизане на печалба през 2019 г. Планира се това да стане благодарение на увеличаване на приходите от продажба на ток и студен резерв - все фактори, които зависят от КЕВР и които пряко влияят на цената на тока за бита.
Източник: Сега (04.05.2017)

България приема антимонополната оферта на "Газпром" с условия След направен задълбочен анализ Министерският съвет подкрепи становище към Европейската комисия по предложени от "Газпром" ангажименти по дело АТ. 39816 - "Газпром", съобщиха от пресслужбата на кабинета. Българската страна приема предложението за приключване на делото по реда на Чл.9 от Регламент (ЕО) номер 1/2003, ако одобрените от ЕК ангажименти предлагат бързо и трайно решение на опасенията от злоупотреба с господстващо положение от страна на "Газпром". Становището е, че ангажиментите следва да създадат модел на равнопоставено договаряне с "Газпром" и ясен и обективен контролен механизъм, включително за разрешаване на спорове, който да гарантира спазване на пазарните принципи.В предложения вид ангажиментите са стъпка в тази посока, но имат нужда от съществено изменение. Поради множеството неясноти в предложението на "Газпром", заинтересованите български дружества "Български енергиен холдинг" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД са в контакт с ЕК за получаване на допълнителна информация. Очакваме в рамките на пазарния тест на ангажиментите, извършван от ЕК, поставените въпроси да бъдат изяснени и в партньорски дух да бъде намерено решение на идентифицираните рискове. Към момента ангажиментите не предлагат достатъчно гаранции за изпълнение на клаузите за пазарно ценообразуване. Не са предвидени функции на контролиращия управител в тази връзка, а механизмът за уреждане на спорове е оставен непроменен. Неприемливо е, че сега ангажиментите изглежда предвиждат неравнопоставеност между газовите дружества от Централна и Източна Европа, които ще имат право да променят точката си на доставка с такава на българската граница, докато "Булгаргаз" и всеки друг български търговец, който купува газ от "Газпром", няма да има възможност да доставя газ в точки на доставка на тези държави. Непропорционално изглежда и поставянето на ангажиментите на "Газпром" в зависимост от това дали "Булгартрансгаз" ще поеме отговорност за качеството на природния газ вместо "Газпром".България има нужда от допълнителна информация за предвидената в ангажиментите възможност "Газпром" да промени точката на доставка "Негру Вода" с друга точка на доставка на границата на България. Настояваме ангажиментите да бъдат преработени в тази част, като изключат дори съмнение, че промени на маршрутите за доставка и транзит на природен газ са приети или мълчаливо подкрепени от ЕК в противоречие с действащите договори. С оглед на сигурността на доставките, за България е важно промени на точките на доставка да бъдат обсъждани само след внимателен анализ дали количествата природен газ за страната и съседните държави са гарантирани, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси. Осигуряването на директни доставки през Черно море до България и оттам до държавите от Югоизточна Европа би допринесло за политическата и икономическата стабилност в региона.От гледна точка на газовите пазари, директни доставки до България биха имали предимството, че ще поставят в условия на конкуренция както източниците на природен газ (Русия и очакваните доставки от Каспийския регион), така и маршрутите за транзит до Европа.
Източник: Дарик радио (04.05.2017)

„Булгаргаз” иска с 4,22 % по-скъпо синьо гориво “Булгаргаз” ЕАД уведомява своите клиенти, че прогнозната цена на природния газ за третото тримесечие на 2017 г., образувана в съответствие с чл. 17 на Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ е 378,60 лв./1000 куб. м (без такса за пренос, акциз и ДДС) - увеличение с 15,34 лв./1000 куб. м (4,22 %) в сравнение с прилаганата през второто тримесечие цена. Увеличението се дължи на очакваните по-високи доставни цени на природния газ за периода юли-септември. Окончателното предложение на “Булгаргаз“ ЕАД ще бъде внесено в КЕВР на 09 юни. “Булгаргаз” ЕАД, дъщерно дружество на „Български енергиен холдинг” ЕАД, в едномесечен срок преди подаване в КЕВР на заявлението за изменение на действащите цени за всяко тримесечие, следва да го оповести в средствата за масова информация.
Източник: Монитор (11.05.2017)

Бившият енергиен министър застава начело на "Булгаргаз" Доскорошният служебен министър на енергетиката Николай Павлов се връща начело на държавния газов доставчик "Булгаргаз", реши съветът на директорите на компанията майка на дружеството "Български енергиен холдинг". Така след три месеца и половина служба, чиято цел явно е била "топлене" на мястото", Стоян Янчев е сменен и постът отново е даден на Павлов. 31-годишният Янчев бе назначен в "Булгаргаз" на 31 януари. Преди това той беше съдружник в благоевградската фирма "Ай-Кепитъл". Сега Павлов отново поема ръководството на газовото дружество, пред което стоят редица изпитания като предоговарянето на условията за доставка на руски природен газ след окончателното решение на Европейската комисия по антимонополното дело, заведено срещу руския концерн за злоупотреба с господстващо положение в България и още седем държави членки на Евросъюза. Промените в "Булгаргаз" ще влизат в сила след вписване на решенията на управата на държавния енергиен холдинг в Търговския регистър към Агенцията по вписвания.
Източник: Медия Пул (18.05.2017)

”Газпром” и България не обсъждат възобновяване на ”Южен поток” "Газпром" и България не обсъждат възобновяване на "Южен поток", а разглеждат варианти за газопреносната система. Това коментира пред журналисти вицепрезидентът на руската компания Александър Медведев. "С българските колеги обсъждаме варианти за развитие на газопреносната система на България, именно за това става дума засега", посочи Медведев, отговаряйки на въпрос на журналист за плановете за възобновяване на строителството на "Южен поток". От България не са постъпвали запитвания за увеличаване на доставките на газ, допълни Медведев. "Аз участвах в преговорите с България. Никакви запитвания за 15 милиарда кубични метра не са правени", уточни той. Вчера премиерът Бойко Борисов обяви, че България е договорила нови 15.7 млрд. куб. м газ. По този начин премиерът щял да пълни "кошничката" на газовия хъб "Балкан" с газ. Преди дни "Газпром" и Министерство на енергетиката на България се договориха да проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура у нас. Председателят на руската компания Алексей Милер и министър Теменужка Петкова подписаха Пътна карта, съгласно която страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България, при отчитане на правилата на ЕС.
Източник: Банкеръ (07.06.2017)

Енергийният министър Теменужка Петкова замина на посещение в Москва. В рамките на започналото вчера международно изложение Атомекспо 2017 тя ще се срещне с шефа на "Росатом" Алексей Лихачов. Ще има и разговори с Евгений Салков, директор на "Русатом сервиз", която участва в удължаването на живота на V и VI блок на АЕЦ "Козлодуй". Петкова е придружавана от директора на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) Петьо Иванов и др.
Източник: Сега (20.06.2017)

БНЕБ преминава към Министерство на финансите до седмици До няколко седмици Българската независима енергийна борса (БНЕБ) ще бъде прехвърлена от БЕХ към Министерството на финансите. Решението на Министерския съвет за това ще бъде взето в някои от редовните му заседания през следващите седмици. Това обяви заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков в рамките на приветствието си към участниците в провеждащата се в момента конференция „Индустрия, енергетика и климатични промени 2017“, организирана от Индустриален клъстер „Средногорие“. Станков припомни, че това е един от твърдите ангажименти, поети от БЕХ към Европейската комисия, съобщава publics.bg. Жечо Станков коментира още, че прехвърлянето на енергийната борса няма да попречи на бъдещото й развитие. Това на практика означава, че приватизацията на БНЕБ ще бъде извършена от Министерство на финансите при процедура, която е максимално прозрачна. Още повече, че финансовото ведомство има зад гърба си опит при емитиране на емисии и избор на инвестиционни посредници. Българската независима енергийна борса (БНЕБ) стартира проект за Пазар в Рамките на деня през месец март 2017 г.. Финализирането на проекта се планира да стане до август 2017 г. , като до януари 2018 г. БНЕБ ще работи в условията на тестови режим по Пазар в Рамките на деня.
Източник: 3e-news (21.06.2017)

Шефът на НЕК влиза в Български енергиен холдинг С решение на министъра на енергетиката Теменужка Петкова се извършва промяна в ръководството на "Български енергиен холдинг" ЕАД, съобщиха от ведомството. Енергийният министър упражнява правата на държавата и е едноличен собственик на капитала на холдинга. От поста член на съвета на директорите на БЕХ ЕАД е освободен Константин Делисивков, който бе служебен заместник-министър на енергетиката в кабинета "Герджиков". На него място е избран изпълнителният директор на "Националната електрическа компания" ЕАД Петър Илиев. Промените ще влязат в сила след вписване на решението в Търговския регистър.
Източник: Стандарт (26.06.2017)

Шефът на НЕК влиза в Български енергиен холдинг С решение на министъра на енергетиката Теменужка Петкова се извършва промяна в ръководството на "Български енергиен холдинг" ЕАД, съобщиха от ведомството. Енергийният министър упражнява правата на държавата и е едноличен собственик на капитала на холдинга. От поста член на съвета на директорите на БЕХ ЕАД е освободен Константин Делисивков, който бе служебен заместник-министър на енергетиката в кабинета "Герджиков". На него място е избран изпълнителният директор на "Националната електрическа компания" ЕАД Петър Илиев. Промените ще влязат в сила след вписване на решението в Търговския регистър.
Източник: Стандарт (26.06.2017)

Българският енергиен холдинг връща като председател на съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй" Жаклен Коен. Коен бе освободен по време на служебния министър Николай Павлов и за шеф на борда на атомната централа бе назначен изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов.
Източник: 24 часа (03.07.2017)

БЕХ увеличи капитала на шест от дружествата си със 143 млн. лв. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е увеличил капитала на шест от своите дъщерни дружества общо със 143.6 млн. лв. Става въпрос за "Електроенергиен системен оператор", "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй", "Мини Марица-изток", "Булгаргаз" и Българска независима електроенергийна борса (БНЕБ). Това става ясно от решението на Министерството на енергетиката, което е едноличен собственик на БЕХ. То е взето в края на юни и вече е вписано в Търговския регистър. Увеличението на капитала на тези дружества е станало с неразпределената печалба за 2016 г. и с такава от предходни години. То е било гласувано на ниво БЕХ още в края на май, става ясно от регистъра. Подобно увеличение на капитала на част от държавните енергийни дружества, които са били на печалба, е имало и през миналата година, става ясно от Търговския регистър. Тогава общата сума на увеличението е била 114.6 млн. лв. Подобна стъпка беше предприета и за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", въпреки че завърши 2015 г. със загуба от 72 млн. лв. Тогава капиталът на централата беше увеличен с 49.550 млн. лв. чрез апортиране на вземане по заем от 65 млн. лв., предоставен от БЕХ през 2013 г. БЕХ обаче е намалил капитала на "Булгартел" през миналата година от 7.05 млн. лв. на 6.4 млн. лв. Най-голямо увеличение на капитала от 50 млн. лв. е получила "Мини Марица-изток". На следващо място е ЕСО с 37.9 млн. лв., а при мрежовия газов оператор "Булгартрансгаз" увеличението е с 29.8 млн. лв. Капиталът на АЕЦ "Козлодуй", която отчете рекордно нисък резултат от 1.6 млн. лв. за 2016 г., се увеличава с 8.4 млн. лв. При "Булгаргаз" увеличението е със 17.2 млн. лв., а на енергийната борса - с 201 хил. лв. В същото време приходите от дивиденти, изплатени от енергийните дружества на БЕХ за 2016 г., са 115.9 млн. лв., което е увеличение с 26.5% спрямо предходната година. Увеличението на капитала на държавните дружества на практика ще улесни взимането на нова емисия облигации през следващата година, за която съобщи изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов пред Publics.bg. По думите му нейната цел ще е да замени емисията, падежираща през ноември 2018 г., която беше пласирана в края на 2013 г. на Ирландската фондова борса и беше в размер 500 млн. евро. Тези средства бяха необходими на БЕХ, за да се платят натрупаните задължения в групата. Най-голямото от тях беше заемът на Националната електрическа компания за 195 млн. евро, с който трябваше да се финансира изграждането на АЕЦ "Белене". Иванов е допълнил още, че въпреки че в момента условията на финансовите пазари са много изгодни за нова емисия, БЕХ няма да предприеме подобна стъпка до следващата година. През 2016 г. БЕХ пласира и друга емисия облигации на стойност 550 млн. евро на Ирландската фондова борса. Тогава парите бяха необходими на холдинга, за да се разплати с двете американски централи - ТЕЦ "Контурглобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово", към които НЕК беше натрупала задължения за близо 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (10.07.2017)

Държавният БЕХ е на загуба през миналата година Най-големият холдинг в страната като приходи и персонал - държавният "Български енергиен холдинг" (БЕХ) има консолидирана загуба от 77.5 млн. лв. за 2016 г. Предходната година гигантът е бил на печалба от 137 млн. лв. От публикувания отчет на дружеството в Търговския регистър се вижда, че минусът е по две линии: първата е по-малко приходи заради ниските цени на електроенергията и природния газ, а втората - разходите за поръчаното оборудване за атомна централа в Белене. Приходите от продажби на холдинга се свиват с 9.29% и общо са 6.072 млрд. лв. Според доклада за дейността на БЕХ това е резултат от тенденцията за намаление на средните продажни цени на електрическата енергия, както и по-малкото реализирани количества през 2016 г. Според данните на холдинга вътрешното потребление е почти без промяна, но износът се е свил с 39%. Освен това се наблюдава "драстичен спад на цените на природния газ", което свива оборота и в този сегмент. В парично отражение стойността на закупения природен газ и електроенергия намалява с 611.3 млн. лв. спрямо 2015 г., достигайки 3.4 млрд. лв., което е понижение от 15.21%. В същото време разходите за оперативна дейност в рамките на холдинга се увеличават с 7.35%, достигайки 2.6 млрд. лв. Това води до увеличение на общите разходи с 6.61% до 6.064 млрд. лв. Значителен скок има и при финансовите разходи, които се вдигат с 120% и вече са 111.7 млн. лв. Общите активи на холдинга през 2016 г. са 17.2 млрд. лв., което е намаление с 222.7 млн. лв., което се дължи на намалението на търговските и други вземания и вземанията от свързани лица. Големият минус идва от проекта "Белене". Той носи допълнителен разход от 159 млн. лв., които миналата година възникнаха във връзка с арбитражното решение за АЕЦ "Белене", вследствие на което Националната електрическа компания трябваше да плати 600 млн. евро за произведеното оборудване за централата. Тази сума беше предоставена от Министерството на енергетиката и трябва да бъде върната на вноски до 2023 г., т.е. ще продължава да тежи в отчетите. В отчета на БЕХ обаче е посочено, че остатъка от дължимата сума към държавния бюджет е 805 млн. лв. Персоналът в групата на БЕХ през 2016 г. е 21 112 души, което е намаление с 0.6% спрямо предходната година. Дъщерните дружества имат задължения към холдинга за общо 3.086 млрд. лв. От тях 2.258 млрд. лв. са на НЕК и са с падежи през 2021 и 2024 г. Над 230 млн. лв. са заемите, предоставени на ТЕЦ "Марица-изток 2", които са с падежи 2018 - 2020 г. "Топлофикация - София" пък дължи 500 млн. лв., които са разсрочени търговски задължения, които трябва да бъдат изплатени до 2035 г. През настоящата година АЕЦ "Козлодуй" има падежиращ инвестиционен заем от почти 150 млн. лв., който е предоставен от Евратом с държавна гаранция. През 2018 г. изтичат и два инвестиционни заема на ТЕЦ "Марица-изток 2" за 85.9 млн. лв. Единият от тях за близо 80 млн. лв. е от Японската банка за международно сътрудничество, а останалите 6.5 млн. лв. са дължими на Сосиете женерал Експресбанк. Първият от тях беше взет през 2004 г. с цел да се модернизират блокове 1-4 в централата. Неговата обща стойност беше 196.8 млн. лв. През 2018 г. падежира и едната от облигационните емисия на БЕХ в размер на 981.5 млн. лв., която беше пласирана през 2013 г., за да се покрият задълженията в сектора. Основна част от тях бяха дългове на НЕК по проекта за АЕЦ "Белене". В тази връзка изпълнителният директор на холдинга Петьо Иванов миналата седмица коментира, че за целта през следващата година може да бъде листната нова емисия облигации, с която тези средства да се рефинансират.
Източник: Капитал (11.07.2017)

Енергийният холдинг излезе на загуба заради "Белене" и по-евтините ток и газ Най-големият холдинг в страната като приходи и персонал - държавният "Български енергиен холдинг" (БЕХ) има консолидирана загуба от 77.5 млн. лв. за 2016 г. Предходната година гигантът е бил на печалба от 137 млн. лв., пише "Капитал Daily" в днешния си брой като се позовава на публикувания отчет на дружеството в Търговския регистър. Приходите от продажби на холдинга се свиват с 9.29% и общо са 6.072 млрд. лв. Според доклада за дейността на БЕХ това е резултат от тенденцията за намаление на средните продажни цени на електрическата енергия, както и по-малкото реализирани количества през 2016 г. Според данните на холдинга вътрешното потребление е почти без промяна, но износът се е свил с 39%. Освен това се наблюдава "драстичен спад на цените на природния газ", което свива оборота и в този сегмент. В парично отражение стойността на закупения природен газ и електроенергия намалява с 611.3 млн. лв. спрямо 2015 г., достигайки 3.4 млрд. лв., което е понижение от 15.21%. Големият минус идва от проекта "Белене". Той носи допълнителен разход от 159 млн. лв., които миналата година възникнаха във връзка с арбитражното решение за АЕЦ "Белене", вследствие на което Националната електрическа компания трябваше да плати 600 млн. евро за произведеното оборудване за централата. Тази сума беше предоставена от Министерството на енергетиката и трябва да бъде върната на вноски до 2023 г., т.е. ще продължава да тежи в отчетите. В отчета на БЕХ обаче е посочено, че остатъка от дължимата сума към държавния бюджет е 805 млн. лв. Дъщерните дружества имат задължения към холдинга за общо 3.086 млрд. лв. От тях 2.258 млрд. лв. са на НЕК и са с падежи през 2021 и 2024 г. Над 230 млн. лв. са заемите, предоставени на ТЕЦ "Марица-изток 2", които са с падежи 2018 - 2020 г. "Топлофикация - София" пък дължи 500 млн. лв., които са разсрочени търговски задължения, които трябва да бъдат изплатени до 2035 г.
Източник: Дневник (12.07.2017)

БЕХ подготвя прехвърлянето на акциите на енергийната борса "Български енергиен холдинг" ЕАД е започнал процедурата за продажба на пакета акции, който държи в "Българска независима енергийна борса" ЕАД. Това беше поискано от Европейската комисия още в края на 2015 г. и е условие за прекратяване на процедура за злоупотреба с господстващо положение. В тази връзка с писмо до "БФБ-София" АД от 13 юли, "Български енергиен холдинг" ЕАД, като едноличен собственик на капитала на "Българска независима енергийна борса" ЕАД, изразява съгласие за стартиране на процедура по възмездно придобиване от БФБ на 100% от капитала на енергийната борса. След извършване на правен и финансово-икономически анализ на продаваното дружество и въз основа на резултатите от тях, БФБ и БЕХ ще договорят евентуалните финансови условия по сделката, както и последващите стъпки за придобиването на акциите в енергийната борса. Към момента "БФБ-София" не разполага с друга информация, която може да окаже влияние върху цената на акциите на дружеството. "Българска независима енергийна борса" ЕАД е регистрирана през януари 2014 г., като 100% дъщерно дружество на "Български енергиен холдинг" ЕАД. Дружеството притежава 10-годишна лицензия, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране за дейността "организиране на борсов пазар на електрическа енергия" в България. Процесите по либерализация на електроенергийните пазари в Европа предполагат създаването на вътрешен за общността пазар, който предоставя възможност на потребителите за свободен избор на доставчик на електрическа енергия с цел повишаване на ефективността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите, сигурност на доставките и устойчиво развитие. Борсовият пазар на електрическа енергия играе съществена роля в процесите на либерализация на електроенергийните пазари като отразява равновесната цена, определена като пресечна точка между търсенето и предлагането. "БНЕБ" ЕАД стартира оперирането на борсов пазар "ден напред" в страната през януари 2016 г., основан на прозрачни и недискриминационни принципи. Усилията на дружеството към момента са съсредоточени върху разработването на допълнителни сегменти на пазара в българската пазарна зона и обединение със съседните пазарни зони.
Източник: Банкеръ (14.07.2017)

БФБ-София обсъжда възможностите за придобиване на Енергийната борса Условията по сделката ще бъдат договаряни след като бъде направен правен и финансово-икономически анализ Българска фондова борса-София инициира процедура по проучване на възможностите да придобие Българска независима енергийна борса (БНЕБ). Български енергиен холдинг (БЕХ), който е едноличен собственик на Енергийната борса, даде съгласие за стартиране на процедура по нейната продажба. Обсъжда се възможността 100% от капитала на енергийния оператор да бъде придобит от Фондовата борса. "Убедени сме, че със сериозния си опит и задълбочени познания ще допринесем за развитието на енергийния борсов пазар. В по-широк план това ще доведе до по-голяма прозрачност, ще ускори процеса по либерализация и ще осигури устойчивото развитие на търговията с електрическа енергия в страната ни.", каза Васил Големански, изпълнителен директор на БФБ-София. Условията по сделката ще бъдат договаряни между двете страни след извършването на правен и финансово-икономически анализ на БНЕБ. В резултат на анализа ще бъдат уточнени и следващите стъпки по евентуалното придобиване на акциите на Енергийната борса.
Източник: econ.bg (17.07.2017)

ТЕЦ "Марица-изток 2" e на загуба от 36.2 млн. лв. за полугодието Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" продължава да е в тежко финансово състояние, показва финансовият отчет на дружеството за полугодието, което е загуба в размер на 36.2 млн. лв. Така общо натрупаната загуба за централата достига 145 млн. лв. Резултатът все пак е подобрение спрямо първите шест месеца на 2016 г., когато централата е била на загуба от 46.4 млн. лв. Това се дължи основно на по-високите приходи от продажба на електроенергия, които достигат 294 млн. лв. Това е увеличение от 7.3% спрямо същия период на предходната година. Основната част от приходите на централата (204.4 млн. лв.) идват от сделките на свободния пазар. Спрямо полугодието на 2016 г. обаче те бележат намаление от 7.4%. В същото време продажбите на енергия през електроенергийната борса, която заработи в началото на 2016 г., са скочили четири пъти, достигайки 44 млн. лв., показват данните от отчета. Това може да се обясни с развитието на самата борса и с тенденцията, която се наблюдава в последните месеци, основната енергия на държавните производители на енергия да се продава през нея. Специално при ТЕЦ "Марица-изток 2" става въпрос за най-търсената пикова енергия, тъй като за базовата компанията продължава да сключва сделки и през собствената си онлайн система. Най-съществено увеличение се наблюдава в приходите на централата от активирането на студен резерв и балансирането на системата при недостиг на енергия, които са се увеличи с 1.8 пъти до 22 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Логично зад това увеличение стоят рекордните минусови температури в началото на годината, когато износът на ток от страната беше спрян, за да се гарантира вътрешното потребление. Това може да се види и от резултата на централата за първото тримесечие, когато реализира печалба от 5 млн. лв. при 9 млн. лв. загуба за същия период на 2016-а. ТЕЦ "Марица-изток 2" отчита с 6.2% по-високи общи разходи за полугодието, които достигат 324.5 млн. лв. Това се дължи най-вече на разходите за емисии за парникови газове (ръст с 33%), с което достигат 37.1 млн. лв. В края на миналата година в рамките на служебното правителство Български енергиен холдинг, който е принципал на дружеството, купи от свое име квоти за централата. Тогава от БЕХ коментираха за "Капитал", че тази сделка е сключена при изключително благоприятни условия (освен по-ниската цена на квотите), тъй като посредниците по нея ще получат с 7 млн. евро по-малко в сравнение с предходната година, когато централата беше сключила договор с фирмата NVL Ltd. Реално сега има повишение на крайните разходи за тях заради ръста на производството на централата, намаляването на безплатните квоти и отчетеното увеличение в средната пазарна цена, по която провизиите за разходи за парникови газове са отразени в отчета, коментираха от Българския енергиен холдинг. Според отчета средствата за квоти, платени от БЕХ, е трябвало да бъдат върнати до края на юни, но както в други подобни случаи, холдингът може да вземе решение с тях да се оздрави поне частично финансовото състояние на централата, като увеличи капитала й. В същото време текущите пасиви на компанията намаляват с 22% до 437 млн. лв., а дългосрочните се увеличават с 25% до 414 млн. лв., което се дължи на увеличението на заемите към свързани лица заради преструктурирането на заем към БЕХ.
Източник: Капитал (02.08.2017)

БЕХ с 30 млн. лв. по-малко дивидент от компаниите си Печалбата на “Булгаргаз” намаля със 140,9%, сравнено с 2016 г. С 30 млн. лв. по-малко дивидент е получил Българският енергиен холдинг (БЕХ) от държавните фирми в енергетиката през първото полугодие в сравнение със същия период на 2016 г. Тогава те са отчислили 115,46 млн. лв., а сега - 84,54 млн. Една от причините е сривът в печалбата на АЕЦ “Козлодуй”, която беше едва 1,4 млн. лв. Това е заради вложените пари в модернизацията на блоковете. За полугодието на тази година атомната централа има печалба от 33,88 млн. лв. БЕХ трупа приходи и от лихви. От дъщерните дружества те са 66,4 млн. лв. за полугодието. 21 млн. лв. е лихвата на НЕК по заема от холдинга от над 1 млрд. лв., с който бяха погасени дълговете към двете американски централи, чийто ток националната компания по закон е задължена да изкупува. 8 млн. лв. пък са лихвите, които плаща столичната топлофикация заради дълговете си към “Булгаргаз”, които бяха прехвърлени на БЕХ. От дружествата в държавната енергетика най-голям срив в печалбата има при “Булгаргаз” - от 35,4 млн. лв. през 2016 г. за полугодието на тази е на загуба от 14,5 млн. лв., или разликата е минус 140,9%. В същото време на пазара е продаден 1,758 млрд. куб. м газ, или има ръст от 10,84 на сто. Причината за лошия финансов резултат е - колкото повече продава “Булгаргаз”, толкова повече губи заради ценовите решения на КЕВР. През полугодието компанията е сключила цесии за дълговете на 7 топлофикации за 98 млн. лв. и ги е прехвърлила на НЕК и ЕСО.
Източник: 24 часа (04.08.2017)

БЕХ свива печалбата с 19,1% за първите 6 месеца на 2017 г. Печалбата преди данъци на Българския енергиен холдинг (БЕХ) се свива с 19,1% за първите 6 месеца на 2017 г. в сравнение със същия период на миналата година. Това става ясно от доклада на дружеството публикуван на страницата на Министерство на финансите. „Българският енергиен холдинг (БЕХ) отчита за първото полугодие на 2017 г. финансов резултат преди данъци (EBT) по предварителни отчетни данни в размер на 106 202 хил. лв. Намалението спрямо първото полугодие на 2016 г. е 25 081 хил. лв. (19,1 %)“, се казва в доклада. Основно това се дължи на намалените приходи от дивиденти и съучастие с 26,8% или 30 920 хил.лв. Финансовите приходи за първото полугодие се увеличават с 21 398 хил. лв. , или 40,2 % и са в размер от 74 265 хил. лв. Основно те са от лихви от предоставените кредити на дъщерните дружества – 66 428 хил. лв., става ясно от документа. "И през първите шест месеца на 2017 г. се запазва тенденцията лихвите, начислени по предоставени заеми на дружествата от БЕХ Група да са с най-висок относителен дял в стойността на финансовите приходи", посочват авторите на отчета. За сравнение, ако през шестте месеца на 2016 г. техният дял е бил 85 %, то през първото полугодие на 2017 г. нараства на 89 %. Както става ясно от отчета, основно на първо място става въпрос за заема на НЕК за погасяване на задълженията към т.нар. американски централи. „В края на 2016 г. срокът на кредита бе удължен от една на пет години, при променени лихвени нива, а главницата бе увеличена с присъщите разходи, направени от БЕХ ЕАД, свързани с мостовия заем и облигационната емисия през 2016 г.“, посочват авторите на доклада. На второ място са лихвите върху вземания от „Топлофикация София“. Експертите на БЕХ отчитат и увеличение на финансовите разходи с 16 057 хил. лв. или 47,6 %, основно заради облигационната емисия. „Основната причина за отчетения ръст на финансовите разходи през анализирания период за 2017 г. е поетият допълнителен външен дълг чрез пласираната облигационна емисия през август 2016 г. в размер на 550 млн. евро. Ефекът върху финансовите разходи в следствие на това е ръст с 28 352 хил.лв.“, се казва в отчета. Холдингът отчита увеличение на активите с 2,6%, на собствения капитал с 2,8%, а на паричната наличност с 15,9%, което е резултат от увеличените парични вземания от дъщерните дружество. Спад съответно има при оборотния капитал с 4,8 на сто, както и по отношение на възвръщаемостта. Паричната наличност на БЕХ ЕАД към 30.06.2017 г. е 242 529 хил. лв. и е намалена с 38470 хил. лв. спрямо 30.06.2016 г., става ясно още от доклада.
Източник: econ.bg (04.08.2017)

Печалбата на енергийния холдинг намалява до 106 млн. лева през първото полугодие Печалбата преди данъци на Българския енергиен холдинг (БЕХ) е с 19.1 на сто по-малко за първите шест месеца на годината в сравнение със същия период на 2016 г. Отчетената печалба е в размер на 106 202 000 лв., съобщи БТА. Намалението е с 25 081 000 лв. на годишна база, става известно от анализ на дейността и финансовото състояние на холдинга, публикуван на сайта на Министерството на финансите. Като основна причина в него се посочват намелените приходи от дивидент и съучастия с 30.92 млн. лв. Финансовите приходи на БЕХ се увеличават с 21.3 млн. лв. като са в размер на 74 265 000 лв. и са основно от лихви от предоставените кредити на дъщерните дружества - 66 428 000 лв. Финансовите разходи също се увеличават - с малко над 16 млн. лв., или 47.6%. Основна причина е поетият допълнителен външен дълг чрез пласираните миналата година еврооблигации в размер на 550 млн.евро. Ефекът върху финансовите разходи от това е ръст с 28.3 млн. лв. Заемите, които БЕХ е отпуснал на дъщерните си дружества, са се увеличили със 120.4 млн. лв. Общата стойност на пасивите през първото полугодие е в размер на 2.29 млрд. лв., като спрямо 31 декември 2016 г. е отчетен ръст от 49.2 млн. лв. Той се дължи на текущо начислените лихви за първото полугодие на 2017 г. по втората облигационна емисия от 550 млн. евро., която е с падеж август 2021 г. и с която бе рефинансиран мостовия заем, отпуснат от консорциум от банки през 2016 г. В анализа се казва още, че през първото полугодие на 2017 г. финансовото състояние на БЕХ се запазва стабилно. Отчетено е подобряване на ликвидността, посредством отчетеното увеличение в паричната наличност на дружеството.
Източник: Дневник (07.08.2017)

Енергийната борса става собственост на фондовата Правителството даде съгласие "Български енергиен холдинг" ЕАД да извърши продажба на 100% от акциите на "Българска независима енергийна борса" ЕАД на "Българска фондова борса – София" АД. Продажбата ще се извърши чрез пряко договаряне при начална цена на активите, определена от лицензиран оценител. Това реши кабинетът на днешното си заседание. То идва след дело за злоупотреба с господстващо положение, заведено от Европейската комисия, което бе прекратено след споразумение енергийният холдинг да отдели борсата за ток от структурата си. Европейската комисия бе постановила до шест месеца след създаването на борса да стане и прехвърлянето, а после крайният срок е удължен до края на октомври 2017 г. След направено запитване от страна на БЕХ ЕАД от еврокомисията изпратили становище, според което "Българска фондова борса – София" АД би била по-подходящ вариант за купувач на "Българска независима енергийна борса" ЕАД. Предложената сделка не представлява приватизация по смисъла на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като потенциалният купувач е дружество с над 50 на сто държавно участие, допълват от Министерския съвет. Правата на държавата в него се упражняват от министъра на финансите. Енергийната борса бе създадена в началото на 2016 г.
Източник: Дневник (10.08.2017)

БФБ придобива енергийната борса за 5.2 милиона лева "Българска фондова борса - София" АД ще придобие "Българска независима енергийна борса" ЕАД за цената от 5 200 000 лева, става ясно от съобщение на БФБ. Сумата е договорена между двете дружества и предстои да бъде одобрена на извънредното общо събрание на акционерите на БФБ. 4 милиона лева ще бъдат платени при сключване на договора за прехвърляне на 100% от капитала на БНЕБ, а останалата част от сумата, възлизаща на 1,2 милиона лева ще бъде платена на три равни вноски в рамките на шестия, дванадесетия и осемнадесетия месец след прехвърляне на акциите. Досега енергийната борса бе под шапката на Министерството на енергетиката и държавния "Български енергиен холдинг" ЕАД. Министерски съвет вече даде зелена светлина за сделката. Прехвърлянето се налага заради дело на Европейската комисия. То бе прекратено след обещанието БЕХ да отдели енергийната борса от структурата си, като прехвърли собствеността върху притежаваните акции от капитала на това дружество на Министерството на финансите. След запитване от страна на БЕХ от ЕК е изпратено становище, според което БФБ би била по-подходящ вариант за купувач. "Убедени сме, че със сериозния си опит и задълбочени познания ще допринесем за развитието на енергийния борсов пазар. В по-широк план това ще доведе до по-голяма прозрачност, ще ускори процеса по либерализация и ще осигури устойчивото развитие на търговията с електрическа енергия в страната ни", коментира при обявяването на намерението за придобиване Васил Големански, изпълнителен директор на БФБ-София.
Източник: Money.bg (15.08.2017)

Фондовата борса купува енергийната за 5.2 млн. лв. "Българска фондова борса-София" АД и "Български енергиен холдинг" АД са договорили цена от 5.2 млн. лв. за 100% от капитала на "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), съобщи на сайта си Фондовата борса. От общата сума 4 млн. лв. ще бъдат платени при сключване на договора, а останалите 1.2 млн. лв. ще бъде платени на три равни вноски - на шестия, дванадесетия и осемнадесетия месец след прехвърляне на акциите. Сделката ще бъде одобрена на извънредното общо събрание на акционерите на "Българска фондова борса - София". Преди седмица Министерският съвет разреши сделката да стане чрез пряко договаряне при начална цена на активите, определена от лицензиран оценител. До смяна на собствеността на енергийната борса се стигна след като Европейската комисия заведе дело за злоупотреба с господстващо положение, което бе прекратено след споразумение енергийният холдинг да отдели борсата за ток от структурата си.
Източник: Дневник (16.08.2017)

С Решение на Съвета на директорите (СД) на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД e извършена промяна в състава на Съвета на директорите на "Мини Марица-изток" ЕАД . От СД са освободени от длъжност Диан Червенкондев и Георги Айданлийски. На техните места са избрани Николай Диков и Георги Коев, с мандата на останалите членове на СД. Промените влизат в сила от деня на вписване на решенията в Търговския регистър към Агенция по вписванията.
Източник: 3e-news (18.08.2017)

Българска фондова борса – София АД свиква общо събрание на акционерите си на 26 септември 2017 г., за да одобрят покупката на 100% от Българска независима енергийна борса ЕАД за сумата от 5,2 млн. лв., както вече беше обявено. Акционерите на БФБ ще гласуват и за продажба на ДЦК, собственост на борсата, с които средства, ще бъде финансирана покупката. Сделката трябва да стане до 30 октомври 2017 г., каквато е договорката с Европейската комисия. Така Българският енергиен холдинг ЕАД вече няма да е собственик на енергийната борса, за което настояват от Брюксел. Във връзка с общото събрание на акционерите БФБ-София публикува мотивиран доклад, от който става ясно, че търговията с електроенергия на БНЕБ ЕАД за януари-юли 2017 г. е вече за 184,9 млн. лв., което е с 10% повече от 168,6 млн. лв. за цялата 2016 г. Публикуваният годишен отчет на дружеството за 2016 г. показва оперативна печалба от 801 хил. лв. и нетна печалба от 745 хил. лв. Приходите от такси включват - такса оборот, такса участие, годишна такса, докладване на данни, такса сетълмент и такса обучение. Размерите на такса оборот и такса сетълмент, които формират 57% от общите приходи за 2016 г., зависят от оборота с електрическа енергия, реализиран на енергийната борса. Според бизнес плана на дружеството за периода 2017-2021 г. прогнозната оперативна печалба за 2017 г. се очаква да бъде 954 хил. лв, а за 2018 - малко над 1 млн. лв. Очакваният нетен финансов резултат за 2017 г. е 620 хил. лв., а за 2018 г. - 680 хил. лв. Предвид по-високите обороти на пазара през 2017 г. в сравнение с 2016 г. действителната печалба, при запазване на структурата на разходите, вероятно ще надхвърли прогнозната, посочва се в отчета. През 2016 г. активите на дружеството възлизат на 17,310 млн. лв., а собственият капитал е в размер на 2,120 млн. лв. В отчета за 2016 г. се вижда, че има натрупана загуба от предходни периоди в размер на 297 хил. лв., която по решение на едноличния собственик на капитала по протокол 38-2017/10.05.2017 г. е покрита от печалбата за 2016 г. Според оценката на дружеството, изготвена от Crowe Horwath (“Ес Еф България” ЕООД) във връзка с предстоящата сделка и описана в т. 6, стойността му е в диапазона между 4,831 млн. лв. и 9,682 млн.. лв. Договорената цена на прехвърляне на 100% от акциите на дружеството от 5,2 млн. лева е съвсем близо до долната граница на оценката. Стратегическото партньорство между „Българска фондова борса - София“ АД и „Централен депозитар“ АД може да въведе в БНЕБ нови, по-ефективни процедури за паричен сетълмент. Това би премахнало нуждата от сегашните двустранни споразумения за плащане, които произтичат от сключваните на БНЕБ сделки – модел, който не е подходящ за регулиран пазар. По този начин плащанията между търговците на електричество ще бъдат оптимизирани и ще се намали нуждата от оборотни средства както от страна на участниците, така и от БНЕБ, която повече няма да встъпва като страна по сделките. Това ще повиши доверието между участниците вследствие на понижаването на риска на насрещната страна. БФБ-София АД е борсово търгувана компания с 50,05% държавно участие. Акциите на БФБ-София АД поскъпват с 69,5% в последните 12 месеца и с 27% в последния месец до 5 лв. за брой и 33 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (25.08.2017)

Новата входно–изходна тарифна система на пазара на природен газ няма да увеличи цените с повече от 2.4% След въвеждането на новата входно-изходна система на пазара на природен газ крайната цена ще се увеличи между 0.37 и 2.4% за различните видове консуматори. Това показва анализ, изготвен от „Булгартрансгаз“, който бе представен на среща в Министерството на енергетиката днес. В разговорите участваха министър Теменужка Петкова, заместник-министър Жечо Станков, председателят на КЕВР Иван Иванов, представители на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, както и на големите индустриални консуматори. Новите тарифи, обявени от оператора на газопреносната мрежа, са базирани на реални разходи и инвестиции, се посочва в анализа на „Булгартрансгаз“. За нас е особено важно индустрията да се развива при пазарни условия и да бъде конкурентоспособна, каза министър Петкова по време на срещата. Едновременно с това обаче страната трябва да спази европейските правила и да промени модела на ценообразуване. Срещата в Министерството на енергетиката днес е част от разяснителната кампания за въвеждане на новия матричен модел на входно-изходната тарифна система. Той трябва да започне да действа от 1 октомври 2017 г., като с въвеждането му България изпълнява изискванията на ЕК, свързани с функционирането на пазара на природен газ. България е последната държава от ЕС, която все още не е въвела новия модел на ценообразуване. Той е разработен през 2012 г. и избран от Булгартрансгаз“ след две обществени обсъждания при изцяло публични условия. Председателят на КЕВР Иван Иванов бе категоричен, че не може да се очаква отлагане на действието на новите правила.
Източник: 3e-news (07.09.2017)

България, Гърция и Сърбия ще си сътрудничат за либерализиран газов пазар в региона България, Гърция и Сърбия ще задълбочат сътрудничеството си по проекти, които осигуряват сигурност на газовите доставки за Югоизточна Европа. Около това се обединиха енергийните министри на трите балкански страни – Теменужка Петкова, Йоргос Статакис и Александър Антич по време на тристранна среща в рамките на провеждащия се в Александруполис форум за нефт и природен газ. Събитието се организира от Американо-гръцката търговска камара, със съдействието на гръцката асоциация за енергийна икономика. Общото разбиране на страните е, че диверсификацията на източниците за доставка на природен газ ще даде възможност за конкурентни цени и справяне с предизвикателствата в региона, съобщиха от пресцентъра на българското енергийно министерство. Министър Теменужка Петкова подчерта стратегическото значение на интерконектора Гърция-България за постигане на заложените цели за доставки на природен газ от различни източници. „Българското правителство твърдо стои зад проекта, водим разговори с Европейската комисия за осигуряване на допълнително финансиране“, каза още тя. По думите на гръцкия енергиен министър Статакис, за газовата връзка следва да се осигурят допълнителни средства както от български, така и от гръцки еврофондове. По време на срещата бе дискутирано и развитието на проектите за изграждане на Вертикален газов коридор, терминала за втечнен природен газ на Александруполис, интерконектора България-Сърбия. „Тези проекти са основополагащи за начертаването на нови трасета за доставка в региона. България, Гърция и Сърбия ще бъдат определящ фактор при формирането на свободен и прозрачен газов пазар на Балканите“, подчерта министър Петкова. „Уверена съм, че Гърция и Сърбия ще имат важна роля при изграждането на европейския газов хъб „Балкан“. За да реализираме концепцията на българското правителство, преди всичко трябва да изградим липсващата инфраструктура със съседните страни, както и да осигурим доставки на природен газ от поне три различни източника. С изграждането на единен регионален енергиен пазар ще изпълним приоритетите на България, Гърция и Сърбия за сигурни доставки на природен газ и достъпни цени за потребителите“, допълни Петкова. /publics.bg
Източник: Други (08.09.2017)

18 български фирми в европейска класация 18 български фирми са сред 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа за 2016 г. според авторитетната годишна класация на международния кредитен застраховател “Кофас”. Компаниите са селектирани основно по оборот, но се отчитат и допълнителни данни като брой служители, обхватът на фирмите, секторите и пазарите. Водещ сред българските фирми в класацията през 2016 г. е Български енергиен холдинг, която заема 25-о място. След това е “Лукойл Нефтохим Бургас” - 45-о място, а “Аурубис България” е на 78-а позиция. Останалите са НЕК, “Лукойл България”, “Кауфланд България”, “ЧЕЗ електро”, “Адванс пропъртис”, “Експрес логистик енд дистрибюшън”, “Булгаргаз”, “Дафна груп”, “ОМВ България”, “Софарма”, БТК, “АЕЦ Козлодуй”, “Сакса”, “Хювефарма” и “Астра Биоплант”. Последните две влизат за първи път в класацията. Десет от фирмите, включително и първите 4, слизат надолу в класацията спрямо предишната година, което се дължи на спад в оборотите им. С най-много фирми в класацията на “Кофас” е Полша - 168 компании, следвана от Унгария и Чехия.
Източник: 24 часа (08.09.2017)

"Булгаргаз" предложи по-голямо поевтиняване на газа от 1 октомври Държавният доставчик "Булгараз" увеличи процента, с който предлага да поевтинее природният газ от 1 октомври. Компанията предлага на Комисията за енергийно и водно регулиране синьото гориво да поевтинее със 7.29% през последното тримесечие. В средата на август дружеството обяви, че ще предложи с 6% по-ниска цена. Внесеното в деловодството на регулатора предложение предвижда газът да струва 343.22 лв. за 1000 куб. м (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). При взимането на решението обаче комисията трябва да отчете друго обстоятелство, при което поевтиняването в крайна сметка няма да е с този процент. Преди пет години започна процедурата, с която трябваше да се определи новият модел за изчисление на цените за пренос и достъп до газопреносната система. Тя обаче не е довършена и се очаква това да стане сега. Новата тарифна система засяга начина на определяне на цените за достъп и пренос до газопреносната система на страната. В момента потребителите плащат 19.71 лв. за 1000 куб. метра на 100 км, като тази цена не е променяна от 2005 г. Новият модел предвижда да се въведат отделни тарифи за различните входно-изходни точки за внос и износ на газ спрямо периода на закупуване на капацитет – годишен или месечен. Наскоро енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че ефектът от това върху крайната цена на газа няма да надхвърля 2%.
Източник: econ.bg (11.09.2017)

Увеличават се българските фирми в топ 500 в региона С едно повече през тази година български предприятия попадат в класацията на Coface CEE Top 500 за най-големите компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Сред общо 18 дружества държавният Български енергиен холдинг заема най-предна позиция - 25-а. Традиционно в челните позиции на класацията доминират компании с дейност в петролния, автомобилния и енергийния сектор. За поредна година полският петролен гигант PKN Orlen оглавява подреждането, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily". Полша остава и държавата с най-много представители в топ 500 – в тазгодишното издание на класацията влизат 168 компании от страната, чиито общи обороти са се увеличили с 3.3% през 2016 г. Общо за региона приходите на водещите 500 компании са се свили с 0.6%, като спадовете са най-отчетливи при машиностроенето (-59.1%), енергетиката (-7.3%), металите (-6.4%) и горивата (-5.4%). Понижението на печалбите на топ 500 пък е с 3.1%. Междувременно съживяването на пазара на труда в региона и свързаното с него растящо потребление са фактори и за повишеното търсене на автомобили, което подкрепя и резултатите на автопроизводителите, много от които имат мощности в региона. Така през 2016 г. представителите на сектора вече заемат 20% от 500-те места в класацията в сравнение със 17% година по-рано. Сред 18-те български компании, които намират място в групата на 500-те корпоративни лидера в региона, се наблюдава силно присъствие на представители на секторите на енергетиката и горивата – тук са например двете дружества на руския петролен гигант "Лукойл" (рафинерията в Бургас и търговецът "Лукойл България"), които традиционно са в челната тройка на едрия бизнес в страната, държавните НЕК, "АЕЦ Козлодуй" и "Булгаргаз", "ЧЕЗ електро", "ОМВ България", търговецът на горива "Сакса" и русенският завод за биодизел "Астра биоплант", който е сред най-динамично растящите български компании за 2016 г. В Coface CEE Top 500 попадат още медодобивният завод "Аурубис", веригата магазини "Кауфланд", компанията "Адванс пропъртис", която обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и друго от дружествата им – фармацевтичното "Хювефарма", което влиза за пръв път в топ 500. Групата от 18 се допълва от още една фармацевтична компания – "Софарма", търговецът на цигари "Дафна груп" ("Табако трейд") и дистрибуторът на цигари "Експрес логистика и дистрибуция", както и телекомът БТК. Общите приходи на 18-те български дружества са се свили със 7.07% до 16.7 млрд. евро, а печалбата им намалява с 8.71% до 287 млн. евро. Движението надолу в оборотите обаче е заради ниските цени на горивата и металите.
Източник: Дневник (14.09.2017)

БФБ ще продаде държавни облигации, за да купи енергийната борса Акционерите на Българската фондова борса (БФБ) очаквано одобриха сделката за покупка на 100% от капитала на "Българска независима енергийна борса" на извънредно общо събрание във вторник. Цената беше известна – 5.2 млн. лв., като още при обявяването й беше съобщено, че ще се финансира със собствени средства. Сега става ясно, че средствата ще бъдат осигурени от продажба на български държавни облигации, притежавани от БФБ. Основен акционер в борсовия оператор е Министерството на финансите с 50.05%, а останалите са в банки, инвестиционни посредници и други юридически и физически лица. От доклада на ръководството на дружеството става ясно, че обект на продажбата ще са книжа от външния дълг на България – едните са с падеж 2024 г. с номинал 1535 евро, а другите през 2027 за 520 евро. От тях ръководството очаква да получи общо между 4.356 и 4.597 млн. лв. в зависимост от пазарните цени плюс натрупаните лихви. Продавач на енергийната борса е Българският енергиен холдинг (БЕХ), а за сделката се разбра в средата на юли, когато от фондовата борса обявиха, че имат интерес и водят преговори с държавния холдинг. Причина за продажбата е споразумение между БЕХ и Европейската комисия, с което беше прекратено делото, водено срещу холдинга за злоупотреба с господстващо положение. С него БЕХ се задължи до шест месеца след създаването на енергийната борса да прехвърли собствеността й. Последният срок беше краят на юли тази година, но тъй като и той нямаше как да бъде спазен, от БЕХ поискаха ново удължаване, в което да се приключи сделката с БФБ. Новата финална дата е 31 октомври и дотогава трябва да бъде подписан договорът за покупка. Според договорените параметри с БЕХ за БНЕБ 4 млн. лева ще бъдат платени при сключване на договора за прехвърляне на 100% от капитала й, а останалата част от сумата – 1.2 млн. лв., ще бъде преведена на три равни вноски в рамките на шестия, дванадесетия и осемнадесетия месец след прехвърляне на акциите. Договорената цена е близо до долната граница на оценката на енергийната борса. Тя е правена от "Ес Еф България", местният партньор в мрежата на Crowe Horwath, и е между 4.83 млн. и 9.68 млн. лв. От БФБ са мотивирали решението за сделката с факта, че "регулираният пазар на електрическа енергия предстои да се развива, добавяйки към пазара на енергия "ден напред" борсов пазар "в рамките на деня" и други инструменти, към които има интерес от страна на пазарните участници". Освен това от мотивирания доклад пред общото събрание става ясно, че "бизнес планът на дружеството за периода 2017 - 2021 година и прогнозите за произведената електроенергия до края на следващата година показват повишение на произведените и прехвърлени на електроенергийната борса количества". От него излизат и първите по-актуални числа за дейността на БНЕБ - оборотът за 2016 г. е 168.6 млн. лв., а само за седемте месеца от началото на 2017 г. оборотът е общо 184.8 млн. лв., или ръст от 10% спрямо цялата 2016 г. Очакванията са през тази и следващата година оперативната печалба на енергийната борса да е съответно 954 хил. лв. и 1.05 млн. лв. След сделката се очаква да бъдат въведени по-ефективни процедури за паричен сетълмент заради стратегическото партньорство между БФБ и Централния депозитар. Васил Големански е изпълнителен директор и на двете дружества. "Това би премахнало нуждата от сегашните двустранни споразумения за плащане, които произтичат от сключваните на БНЕБ сделки – модел, който не е подходящ за регулиран пазар. По този начин плащанията между търговците на електричество ще бъдат оптимизирани и ще се намали нуждата от оборотни средства както от страна на участниците, така и от БНЕБ, която повече няма да встъпва като страна по сделките. Това ще повиши доверието между участниците вследствие на понижаването на риска на насрещната страна", се посочва в доклада. Все пак от БФБ посочват, че въпреки бъдещата синергията на оперативно и IT нива за двете дружества, който ще доведе до понижаване на разходите, е трудно да се предвиди точното финансово измерение от това.
Източник: Капитал (28.09.2017)

КЗК разреши на фондовата борса да придобие енергийната Регулаторът е излязъл с решение, че концентрацията между двете контролирани от държавата дружества не пречи на конкуренцията. Цената на придобиването е 5.2 млн. лв. Тя ще бъде платена със средства от продажба на български държавни облигации, притежавани от БФБ - София. Продавач на "Българска независима енергийна борса" е държавният енергиен холдинг БЕХ. Сделката става заради обещание към Брюксел платформата за търговия с ток да не е част от енергийните дружества на държавата. След сделката се очаква да бъдат въведени по-ефективни процедури за паричен сетълмент заради стратегическото партньорство между БФБ и Централния депозитар.
Източник: Капитал (07.11.2017)

България очаква до 330 млн. евро глоба от Брюксел за газов монопол До 330 млн. евро глоба може да плати България по делото на Европейската комисия срещу страната заради злоупотреба с господстващо положение от държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Размерът на глобата беше съобщен за първи път официално от министъра на енергетиката Теменужка Петкова в неделя пред БНР. Петкова каза още, че правителството ще се съобрази с решението на парламента делото да се обжалва до край, вместо да се признае нарушение, за да може санкцията да бъде намалена. В петък депутатите задължиха Петкова да не признава нарушението. Това противоречи на първоначалния план на правителството да признае газовия монопол и така да се стигне до 30% намаление на санкцията. Според юристи решението на депутатите може да бъде пренебрегнато законно, тъй като министрите не са задължени да спазват решенията на парламента, а само тези на Министерския съвет. Петкова обаче обяви, че няма да се възползва от тази възможност. "Българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това, което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено", обяви в неделя Петкова. България вече беше осъдена от комисията за газовия монопол. Следващата стъпка е Брюксел да заведе второ дело за определяне на глобата за страната заради нарушението. "Не успяхме да стигнем до споразумение с Европейската комисия и оттук нататък вариантът е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на глобата, която Европейската комисия ще определи. Тази глоба може да достигне до 10% от оборота на БЕХ. Максималният размер на глобата би могъл да бъде 330 милиона евро", коментира Петкова и добави, че се надява сумата все пак да е по-малка. Според нея имало основание за това, тъй като Европейската комисия сама отбелязвала, че нарушението, започнало през 2007 г., е преустановено през 2015 г. Петкова коментира, че ако България признае нарушението, а не следва решението на парламента за обжалване, глобата за страната можело да бъде намалена с до 30%. Разследването срещу БЕХ и дъщерните му газови дружества започна през юли 2013 г. Мотивът беше, че злоупотребяват с монопола си и пречат на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и че не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен. Жалбата бе внесена от "Овергаз Инк", която не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да ? продава синьо гориво. В допълнение компанията на Сашо Дончев в края на 2015 г. бе отрязана от доставки и от "Газпром", макар руската компания да бе акционер в развод в дружеството. Според "Овергаз" това е станало в договорка с българската държава, в резултат на което в края на 2016 г. компанията заведе арбитражен иск срещу България за 202.5 млн. евро, заради създавани пречки пред бизнеса ? и защото нарушава правилата на Енергийната харта за защита на инвестициите. По наказателната процедура Еврокомисията предложи част от "Булгартрансгаз" и притежаваната от дружеството мрежа да бъдат продадени на стратегически инвеститор, но тази възможност бе категорично отхвърлена от премиера Бойко Борисов по време на предишния му мандат, а същата позиция се защитава и сега. Освен запазване на суверенитета на газовата мрежа, възможен мотив за това е и желанието на Борисов да изгради газов хъб на територията на страната. Петкова за пореден път коментира и доклада на Българската академия на науките за АЕЦ "Белене". Според нея той е дал категоричен положителен отговор за това дали е нужна нова атомна мощност. Петкова за пореден път заяви, че окончателното решение по въпроса ще бъде взето от парламента.
Източник: Медия Пул (27.11.2017)

Продължава проверката за злоупотреба с господстващо положение на пазара на природен газ в България Европейската комисия продължава проверката, започнала преди две години срещу "Български енергиен холдинг" (BEH) и неговите дъщерни дружества "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД за предполагаема злоупотреба с господстващо положение на пазара на природен газ в България. Това заяви говорител на ЕК в понеделник. "В този случай изпратихме нашите възражения, засега не мога да съобщя какви ще бъдат следващите стъпки," добави говорителят, цитиран от БТА. През март 2015 г. Европейската комисия изпрати изложение на възражения до BEH, с което информира за предварителното си становище, че държавният холдинг може да е нарушило антитръстовите правила на ЕС, като възпрепятства достъпа на конкуренти до инфраструктурата за пренос на природен газ в България. Документите са изпратени също до дъщерното дружество на БЕХ за доставка на газ "Булгаргаз" и до неговата дъщерна компания газопреносен оператор "Булгартрансгаз". Комисията изразява загриженост, че BEH и неговите дъщерни дружества могат да възпрепятстват конкурентните компании да получат достъп до инфраструктурата, от която се нуждаят, за да се конкурират успешно на газовия пазар в България. Ако опасенията са оправдани, това поведение би било бариера за развитието на конкуренцията на пазарите за доставки на газ в страната, смятат от ЕК. ЕК е на мнение, че гражданите и бизнесът в ЕС следва да могат да се ползват от по-конкурентни цени на енергията и сигурност на доставките. За да се съревновават на българския пазар за доставка на газ, предприятията се нуждаят от достъп до газовата инфраструктура на БЕХ - преносната мрежа и националното газохранилище, и ЕК трябва да се увери, че се предоставя равноправен достъп, коментира в началото на процедурата еврокомисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестегер.
Източник: 3e-news (28.11.2017)

"Овергаз" подготвя нов сигнал до Брюксел за газовата мрежа "Овергаз" подготвя нова жалба до Брюксел, която е свързана с таксите за достъп и разделянето на газовата мрежа в страната на транзитна и за вътрешно ползване. Това каза изпълнителният директор на "Овергаз мрежи" Светослав Иванов в интервю за седмичника "Капитал". Въведеният модел противоречи на Регламент 715 и благоприятства "Газпром експорт", твърдят от компанията, която очаква ЕК да образува дело и по този казус. В края на миналата седмица стана ясно, че България ще бъде глобена от Европейската комисия (ЕК) по наказателната процедура, която беше образувана след жалба на "Овергаз" от 2011 г. Въпросната глоба реално ще бъде платена от Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е нарушил правилата, и ще влезе директно в бюджета на ЕК. Самата газова компания затова ще търси компенсация за понесените щети в съда, обясни Иванов.На закрито заседание в петък парламентът реши България да не признава вина по т.нар. газово дело на ЕК срещу БЕХ и дъщерните му "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" и задължи кабинета да обжалва решението. По този начин депутатите на практика бламираха правителството, което в началото на ноември отново на закрито заседание прие точно обратното решение, предложено в доклад на енергийния министър Теменужка Петкова. Макар формално решението на ЕК все още да не е обявено, от документите, с които "Капитал" разполага, става ясно, че санкцията може да достигне 330 млн. евро. Значително намаляване на глобата - до 70 млн. евро, страната може да постигне, ако признае вина и ако се обвърже с определени мерки. Първата опция обаче отпадна след гласуването на депутатите. Оспорването на решението пък е много малко вероятно да доведе до обрат, което означава, че страната ще трбява да плати и разходи по делото. Според Иванов основният проблем е, че държавата е в сериозен конфликт на интереси и на практика няма интерес да промени статуквото, така че независими търговци да получат реално свободен достъп до газопреносната мрежа. Предстоящата санкция е резултат от жалбата на "Овергаз" и последвалото разследване от ЕК, която още преди две години формулира съмненията си за нарушение и започна преговори със София, които явно не са я убедили, че правителството смята да промени ситуацията. Макар че през 2015 г. България формално беше принудена да отвори достъпа до мрежата, според Иванов става въпрос по-скоро на имитация на свободен пазар, тъй като "Булгаргаз" продължава да държи над 90% от търгуваните обеми.
Източник: Капитал (30.11.2017)

Докладът за "Белене" не допуска алтернативни варианти БЕХ е държава в държавата. Това заяви вчера на форум за ядрената безопасност експертът Георги Касчиев, бивш шеф на българската Агенция за ядрено регулиране. Според него докладът на БАН не разглежда варианти за други централи и енергоизточници. "Не се обсъждат и други проекти. Понеже токът от "Белене" ще бъде скъп, се прави следната манипулация - цените ще растат. Ако намерите някоя държавна институция, която да потвърди тези прогнози, че токът ще расте с по 5-6% годишно, Хасан ще се нарека", каза Касчиев, цитиран от news.bg. Темата вчера коментира и лидерът на "Да, България" Христо Иванов. "Ако Борисов направи стъпка за рестартиране на "Белене", ние ще организираме протести. Защото става дума за свободата на България", заяви той чрез пресцентъра на партията си. Според него с изводите от доклада кабинетът подготвя общественото мнение за рестарт на проекта. Докладът на БАН показва, че проектът АЕЦ "Белене" няма да бъде жизнеспособен за частен инвеститор, но би могъл да се осъществи с държавна подкрепа. Това е мнението на бившия министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Заедно с бившия член на КЕВР Еленко Божков той коментира пред bTV изводите от анализа на учените. Допусканията в представения от БАН доклад са научна фантастика, изтъкна Трайков. По думите му хората, които симпатизират на проекта, са два типа - или не разбират много, или са финансово мотивирани. "Не обвинявам, но имам претенции към хората, които разбират и са в позиция да взимат решения. Дори условията, приети за сигурни, са почти невъзможни да се постигнат", обясни той и призова целият текст да стане публичен. Бившият член на енергийния регулатор Еленко Божков смята, че АЕЦ "Белене" категорично е жизнеспособен. След реализирането на проекта у нас ще се плаща сравнително ниска електроенергия, каза още той. В понеделник от БАН заявиха, че не е имало политически или институционален натиск във връзка с изводите от доклада. В т.нар. междинен анализ, предаден на възложителя БЕХ през септември, учените "разиграват" единствено песимистичен вариант, при който България няма нужда от втора атомна. Впоследствие обаче били разработени и останалите варианти, сценарии и комбинации. Две трети от тях показали, че страната ни ще има нужда от нови ядрени мощности в следващите десетилетия. Вчера БЕХ разреши на академията да публикува труда си. В рамките на работния ден обаче това не се случи.
Източник: Сега (06.12.2017)

Обявен е търг за доставка на тръби за газовата връзка с Гърция за 60 млн. евро Инвестиционната компания „Ай Си Джи Би“ АД стартира процедурата за възлагане на обществена поръчка за доставка на тръби за междусистемната газова връзка Гърция-България. Прогнозната стойност е 60 млн. евро без ДДС, а срокът за изпълнение е 12 месеца. Това съобщиха от компанията, в която акционери с равни дялове с „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (50%) и “IGI Poseidon” S.A. (50%). Поръчката включва производството, проверката, изпитването, изпращането, транспортирането до мястото на доставка и изискванията към документацията, свързана с тези дейности. Всички останали дейности, свързани с поставянето на тръбите и доставката на допълнителни материали, ще бъдат осъществени в рамките на процедурата за определяне на изпълнител на инженеринг, доставки и строителство, която предстои да бъде обявена в началото на 2018 г. Решението и обявлението за обществената поръчка са изпратени за публикуване в Регистъра на обществените поръчки към Агенцията по обществени поръчки, както и в Официален вестник на ЕС на 8 декември 2017 г. „Със стартирането на обществената поръчка за доставка на тръбите „Ай Си Джи Би“ навлиза в ключова фаза на реализация на проект IGB (интерконектор Гърция-България), като показва сериозен и видим напредък пред своите акционери. Благодаря за усилията и професионалната работа на екипа на компанията“, коментира Теодора Георгиева, изпълнителен директор от българска страна на проектната компания „Ай Си Джи Би“ АД. „Стартирането на поръчката е ясен знак за пазара за необратимостта на проекта IGB като ключов проект за енергийната сигурност на региона“, сподели изпълнителният директор от гръцка страна д-р Константинос Караянакос. Възложителят “Ай Си Джи Би“ АД ще предостави неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп по електронен път до документацията за обществената поръчка от датата на публикуване на обявлението в Официален вестник на Европейския съюз. „ Компанията приветства всички потенциални участници в процедурата и декларира, че нейн приоритет е създаването на условия за обективен, прозрачен и конкурентен избор.
Източник: 24 часа (11.12.2017)

БЕХ ще иска от ЕК държавните централи да продават на борсата и по дългосрочни договори Българският енергиен холдинг ще разговаря с Европейската комисия за евентуална промяна в ангажиментите на държавните енергийни дружества да предоставят енергия за търговия на платформата „ден напред“ на Българската независима енергийна борса. Искането е продиктувано от извършените промени в Закона за енергетиката, според които от 1 януари 2018 г. цялото количество електроенергия извън регулирания пазар ще се търгува на борсата. Около това се обединиха участниците в среща по актуални теми от развитието на електроенергийния пазар в страната, домакин на която беше министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Целта на разговорите, в които участваха представители на държавните енергийни дружества, КЕВР, търговци на електроенергия, работодателски организации и синдикати, бе да се обсъдят притесненията на бизнеса от евентуално поскъпване на електроенергията на свободния пазар и да се потърсят взаимно приемливи решения. Ангажиментите на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток“ 2 и Националната електрическа компания да предлагат определено количество енергия за търговия на борсата възникнаха като резултат от наказателна процедура срещу Българския енергиен холдинг за монопол в електроенергийния сектор. По този начин България избегна плащането на милиони левове глоба. Според договореното с ЕК компаниите са задължени да предлагат тези количества на платформата „ден напред“. По данни на участници в пазара, недостигът на пикова енергия е причина за повишаване на цените, докато в същото време от НЕК съобщават, че от предлаганите от тях количества ежедневно остават непродадени между 50 и 300 мегавата. Една от мерките за нормализиране на ситуацията е да се поиска от ЕК разрешение електроенергията, предлагана от държавните енергийни дружества на борсата, да се търгува и на платформата за дългосрочни договори. Като друга мярка участниците в срещата се договориха да бъде обсъдена възможността за промяна на графиците за подаване на заявки към обществения доставчик. В момента тези заявки се подават до 14.00 часа. Ако това се случва по-рано през деня, ще осигури възможност свободни количества извън заявките също да бъдат предлагани на борсата и по този начин ще увеличи нейната ликвидност. С цел повишаване на прозрачността на пазара и минимизиране на риска от манипулации КЕВР ще излезе с предписание към БНЕБ за промяна в механизма, по който се сключват сделките на екрана за непрекъсната търговия на борсата.
Източник: Монитор (21.12.2017)