През юни отделят ЕСО от НЕК Фактическото разделяне на електроенергийния системен оператор (ЕСО) от НЕК ще се случи до юни тази година. В началото на 2013 г. консултантът по разделянето ще представи своя анализ за това как конкретно да протече процесът. С това ще бъдат изпълнени всички изисквания на Третия енергиен либерализационен пакет, коментира министър Делян Добрев. Преди празниците шефът на енергийния холдинг Михаил Андонов съобщи, че е свършена 2/3 от работата по отделянето. Останалата една трета са преговорите с банките кредиторки. Срещу заемите, получени от НЕК, е заложена част от преносната мрежа, която след отделянето ще мине към оператора. В газовия сектор големи надежди се възлагат на местния добив, посочи още министърът. През 2012 г. производството на газ у нас е възлизало на 489 млн. кубични метра. През 2013 г. се очаква това количество да стигне 573 млн. куб. метра, което е със 17% повече. В момента у нас има четири действащи концесии за добив на синьо гориво – това са "Каварна", "Калиакра", "Каварна Изток" и "Галата", а концесионерът е "Мелроуз Рисорсиз". Министърът коментира и финансовото състояние на „Булгаргаз“. Според него с новите цени, определени на газовата компания от ДКЕВР, не може да се говори за възстановяване на недовзетия приход. Той възлиза на 200 млн. лв., а с новите цени се възстановяват 5,5-6 млн. лв. Както е известно, от вчера „Булгаргаз“ продава синьото гориво с малко под 10 на сто по-евтино. Парното в страната пък поевтинява с от 6 до 11 на сто, като за София процентът е малко над 7 на сто.
Източник: Монитор (02.01.2013)

Държавата се връща в "Топлофикация - София" Поредното прехвърляне на собствеността на "Топлофикация - София" между държавата и общината отново е на път да стане факт. Този път идеята е "Български енергиен холдинг" (БЕХ) да придобие миноритарен дял в дружеството, съобщи изпълнителният директор на "Топлофикация - София" Стоян Цветанов. Целта е столичното парно ще изчисти дълга си от над 200 млн. лв. към БЕХ, който възникна в края на 2008 г. "В момента правим оценка на този дълг, работим съвместно и с колегите от БЕХ и търсим възможности и механизми да решим проблема, който бе натрупан в последните 4 години", посочи Цветанов. Освен новото прехвърляне на собственост в топлофикацията обаче се обмисля и друга схема - дружеството да инвестира съвместно с БЕХ в изграждането на когенерация за производство на електроенергия в ТЕЦ "Земляне" и ТЕЦ "Люлин". Според Цветанов най-вероятно още през януари ще стане ясно кой от вариантите ще бъде предпочетен от сегашния собственик на дружеството Столична община. От общината не бяха открити за коментар. Изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов в предишни изявления беше потвърждавал, че се работи по идеята за покриване на дълга на топлофикацията чрез придобиване на собственост, което най-вероятно ще стане чрез участие на холдинга в проект на дружеството. Прехвърлянето на собственост между държавата и общината вече е добре изпитан сценарий за спасяването на дружеството. Първата такава операция беше през 2002 г. по времето на кмета Стефан Софиянски и енергийния министър Милко Ковачев. Тогава от държавния бюджет бяха отпуснати 45 млн. лв. за покриване на част от дълговете (общо 148 млн. лв.) на общинската топлофикация към "Булгаргаз", а останалите бяха разсрочени за пет години. Същата схема беше приложена за втори път в началото на 2009 г., когато общинският съвет гласува дружеството да бъде прехвърлено изцяло на "Български енергиен холдинг" срещу покриване на дълговете му, за което от държавния бюджет за 2008 г. бяха отпуснати 240 млн. лв. Това не намали задълженията на "Топлофикация - София" към "Булгаргаз", които дори нараснаха. Към тях обаче се прибавиха и дългове към БЕХ, което увеличи почти двойно общата задлъжнялост на дружеството през 2009 г. в сравнение с предходната 2008 г. Периодът на държавно ръководство над дружеството трая 2 години. В края на 2010 г. Столична община придоби безвъзмездно 100% от дружеството. Мотивът беше, че то е част от инженерната инфраструктура на столицата и ще стане част от системата за оползотворяване на отпадъците на София. Това се очаква да се случи към 2015 г. И се стигна до поредната спасителна операция заради дългове. Те от своя страна не могат да се изплащат от приходите на дружеството, които едва стигат за изплащане на текущите разходи за природен газ. Според данни, предоставени от "Топлофикация - София", едва през 2011 г. дружеството успява да покрие почти цялото количество синьо гориво, фактурирано от "Булгаргаз", а през 2012 г. дори да надплати 32 млн. лв. От топлофикацията също пресмятат, че от края на 2010 г., когато компанията стана отново общинска, на "Булгаргаз" са платени над 1 млрд. лв. Това обаче не е достатъчно да покрие дълга, който за 2011 г. е над 405 млн. лв. Изчистването, предлагано сега, е по схемата дълг срещу собственост. Все още не е решено какъв процент от капитала ще придобие БЕХ, но делът ще е миноритарен, което означава до 49%. Вместо "Топлофикация - София" да бъде прехвърляна постоянно между държавата и общината, дружеството можеше отдавна да бъде приватизирано. По този начин щеше да се избегне необходимостта от отпускането на държавни средства, което постави столичната топлофикация в привилегировано отношение спрямо останалите дружества в сектора. Още през 2007 г. френската Dalkia, която притежава "Топлофикация - Варна", и чешката CEZ, която приватизира столичното електроразпределение и ТЕЦ "Варна", проявяваха интерес да купят закъсалото дружество. През годините е имало и много други предложения, но никое от тях не беше прието. Продажбата на топлофикацията беше залегнала и в приватизационната програма на общината, но до продажба така и не се стигна. Според Стоян Цветанов една от причините "Топлофикация - София" да не бъде продадена е, че това би увеличило цената на услугата, тъй като в дружеството ще бъдат направени инвестиции, които след това трябва да бъдат платени. Държавата обаче не е имала подобни скрупули за нито едно от останалите топлофикационни дружества в страната, които бяха приватизирани. Освен това цената на парното в София остава една от най-високите в сектора. Според експерти друга причина дружеството да не бъде продадено на частен инвеститор е, че като общинско ще може по-лесно да кандидатства за финансиране на проектите си с пари от европейските фондове и програми. Очевидно и сега, вместо да се търси работеща промяна, "Топлофикация - София" ще продължи да разчита на облекчен режим за връщането на дълговете си чрез постоянни прехвърляния между държавата и общината.
Източник: Капитал (03.01.2013)

България ще привлича световни компании да търсят нефт и газ в "Силистар" България ще обяви нов конкурс за търсене и проучване за нефт и газ в блок "Силистар" в Черно море. Тя ще опита да предизвика интереса на световни компании като гарантира открит и прозрачен конкурс. С това се ангажира министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев . Той възнамерява да прекрати сегашния конкурс, спечелен от фирма "Ледербел БГ", независимо от резултата от делото, водено от конкурентите й във Върховния административен съд. "Ледербел БГ", в която участва собственикът на консултантската къща "Фронтиер" Красимир Георгиев, получи разрешението през февруари 2011 г., но Държавната финансова инспекция установи съществени нарушения и индикации за измама, а резултатът от конкурса беше оспорен в съда. "Не е добре да дадеш една трета от българското Черно море на фирма без нито един ден опит в тази дейност, със съмнително реноме на "консултант" и с 1000 лева в банковата сметка. Затова, каквото и да реши ВАС, аз имам право и ще прекратя конкурса. Ще стартирам прозрачен конкурс, за да спечелят големи и утвърдени компании, и държавата да получи десетки милиони евро бонус, да имаме гаранция, че блокът ще се проучи, а няма да се държи 5 години от някоя случайна фирма, за да се ограничи например конкуренцията на пазара на газ в България до 1 доставчик", казва Добрев в интервюто. Държавата се е отказала от идеята за приватизация на част от Българския енергиен холдинг чрез международните пазари. "На този етап не работим по нея, тъй като сега не е най-подходящият момент. Борсите по света са в тежко състояние, очакваме по-добър международен климат за евентуално листване на част от БЕХ", казва Добрев. Министърът информира, че от средата на 2013 г. ще влезе в действия схема, по която компаниите ще могат да поръчват разработката на иновативни решения за бизнеса си на научни звена чрез ваучери. "На всяка компания, която иска да инвестира в иновации, ще дадем ваучер за определена сума пари - например 50 000, 100 000 или 200 000 лева, сумата не е определена", казва Добрев и прогнозира, че така ефективността на инвестициите в наука ще нарасне в геометрична прогресия. Министърът оценява като успешна и стратегията за привличане на чуждестранни инвестиции чрез форуми на определени пазари, каквито миналата година бяха проведени в Китай, Великобритания, Германия, Япония. "След тях 11 международни компании проявиха интерес да развиват производствата си в България. Някои от тях като китайските компании за сглобяване на автобуси, вече започнаха инвестициите. Собственикът на компания, която изгражда туристически селища, ще посети България в началото на годината, за да установи потенциални терени в страната. Бавно, но категорично възстановяваме пазара на български вина на Острова", казва Добрев. Той информира, че една от водещите вериги във Великобритания с пазарен дял от 10%, се интересува от над 20 други български стоки (освен виното), които да предлага в своите магазини. През февруари предстоят срещи с български производители.
Източник: Дневник (03.01.2013)

БЕХ иска да влезе в "Топлофикация - София" заради 200 млн. лв. дълг "Български енергиен холдинг" (БЕХ) предлага да придобие миноритарен дял в общинската "Топлофикация - София", съобщи в интервю за "Капитал Daily" в края на декември изпълнителният директор на "Топлофикация - София" Стоян Цветанов. Целта е столичното парно ще изчисти дълга си от над 200 млн. лв. към БЕХ, който възникна в края на 2008 г. Вместо столичното парно да бъде продадено на частен инвеститор, част от него отново ще бъде прехвърлена на държавата като план за изчистване на дълговете, коментира изданието. Прехвърлянето на собственост между държавата и общината вече е добре изпитан сценарий за спасяването на дружеството, коментира изданието. То припомня, че такава операция е била проведена през 2002 г. , когато кмет беше Стефан Софиянски, а енергиен министър - Милко Ковачев (НДСВ). Тогава от държавния бюджет бяха отпуснати 45 млн. лв. за покриване на част от дълговете (общо 148 млн. лв.) на общинската топлофикация към "Булгаргаз", а останалите бяха разсрочени за пет години. Повторно схемата беше приложена в началото на 2009 г., когато общинският съвет гласува дружеството да бъде прехвърлено изцяло на "Български енергиен холдинг" срещу покриване на дълговете му, за което от държавния бюджет за 2008 г. бяха отпуснати 240 млн. лв. Това не намали задълженията на "Топлофикация - София" към "Булгаргаз", които дори нараснаха. Към тях обаче се прибавиха и дългове към БЕХ, което увеличи почти двойно общата задлъжнялост на дружеството през 2009 г. в сравнение с предходната 2008 г., припомня публикацията.
Източник: Дневник (04.01.2013)

БЕХ може да придобие част от Топлофикация – София Българския Енергиен Холдинг /БЕХ/ може да стане собственик на миноратарен пакет от акции на „Топлофикация – София“. Това е един от многото варианти, които се разглеждат за изчистване на старите задължения на столичното дружество. В момента се прави финансово-счетоводна и правна експертиза на старите задължения на компанията към холдинга, като едновременно с това се обсъждат и различните възможности за съвместни инвестиции. Все още няма избран окончателен вариант, защото е необходимо повече време за внимателен анализ на различните възможности. След това съответните предложения ще бъдат представени пред Столична община за одобрение и ще бъдат обявени публично През лятото на 2012 година изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов обяви, че „Топлофикация – София“ дължи над 150 млн. лева на управляваната от него компания. По данни, изнесени в началото на ноември от Стоян Цветанов, изпълнителен директор на столичното дружество, 70 000 от общо 400 000 клиенти на топлофикационните услуги в София имат неплатени сметки на обща стойност 260 млн. лв.
Източник: Дарик радио (07.01.2013)

БЕХ пуска облигации за 250 млн. евро през март Между 12 и 15 януари се очаква "Фич" да оповести рейтинга на Българския енергиен холдинг, съобщи вчера за "24 часа" шефът му Михаил Андонов. До края на февруари и началото на март холдингът ще е готов да листва облигации за 250 млн. евро. Ако условията на пазарите са благоприятни, сумата дори може да е и 400 млн. евро, каза Андонов. Задължително до месец май трябва да се осигурят 195 млн. евро за погасяване на дълга на НЕК към БНП "Париба" за "Белене". Андонов казва, че не е решено къде ще се инвестират останалите пари, но било възможно да се даде заем на "Козлодуй" за рехабилитацията на V и VI блок, за да се удължи животът им. Едно от горещите енергийни събития е тази седмица - на 10 януари в София се събират ресорните министри от държивите, които са акционери в "Набуко-Запад". Очакваме добри новини, каза шефът на холдинга. Той намекна, че става въпрос за онези 200 млн. евро, с които ЕК бе решила да финансира "Набуко". Сега ние искаме част от тях за българския участък на тръбата. На софийската среща ще присъстват представители на азербайджанската газова компания "Сокар" и на "Бритиш петролиум", която е водеща фирма в консорциума, разработващ газовото находище "Шах Дениз 2". Тъкмо оттам се очаква газът за "Набуко". До края на януари ще бъде обявен конкурс за финансираща банка или консорциум за "Южен поток", а през юни ще започне строителството на газопровода. Преди това - до началото на март, ще започне строителството на газовата връзка с Гърция. През месец май ще се реже лентата на тръбата с Румъния.
Източник: 24 часа (07.01.2013)

БЕХ може да вземе миноритаретн пакет от Топлофикация за 400 млн. лв Една от идеите, които се обсъждат за бъдещето на „Топлофикация - София", е Българският енергиен холдинг да придобие миноритарен пакет от дружеството срещу част от задълженията му. Това каза енергийният министър Делян Добрев, след като присъства на откриването на ремонтиран подлез в столичния район „Подуяне". Целта не е промяна на собствеността, а начин да се осигурят допълнителни средства за когенерации и инвестиции в столичната топлофикация, допълни той. Добрев потвърди и казаното от премиера Бойко Борисов, че седми блок на АЕЦ Козлодуй ще има, като напомни, че вече са стартирали и процедурите за това. Все още е ниска събираемостта на сметките за отопление в София особено в сравнение с другите градове, каза още министър Добрев. „Там, където събираемостта е висока, се правят инвестиции и цената на топлото е по-ниска, отколкото в София", коментира той. Задълженията на дружеството са натрупани през периода между 2007 и 2009 г., когато топлофикацията е била държавна, каза кметът на София Йорданка Фандъкова. „Тези огромни дългове, с които ние получихме топлофикацията – над 400 млн. лв., трябва да се вземе решение по какъв начин да могат да се разплащат. Както каза и министърът, това е само една от идеите, разглеждат се и други идеи. За мен най-важното е възможността да се инвестира", допълни кметът. Топлофикация е изготвила около 20 проекта, като се търсят начини за финансирането им, допълни тя. В момента най-важното е да са гарантира отоплителния сезон, каза градоначалникът, а министър Добрев припомни, че сметките за парно за януари ще са по-ниски, благодарение на това, че бяха договорени по-добри условия за доставка на руски газ. Правят се всички необходими анализи за изграждането на седми реактор на Козлодуй, каза още министър Добрев. Той обясни, че анализите ще приключат по-късно тази година, за да може да се вземе решението на Министерския съвет и да стартират процедурите за избор на технологии, стратегически инвеститор и други. По-рано и премиерът бе категоричен, че седми реактор в атомната ни централа ще има. Ситуацията във ВМЗ Сопот не се е променила през последните десет години, коментира още Добрев. „Виждаме хора, които протестират за своите заплати, но трябва да е ясно, че тези заплати в последните десет години никога не са плащани навреме. Сега има две заплати, които не са платени на работещите, но хубавото е, че сме пред приключване на приватизационната процедура", каза той. Добрев каза, че е отделено достатъчно време, за да се гарантира гладко преминаване на сделката, защото приватизацията е единственият начин за решаване на проблемите на ВМЗ-Сопот. Днес той се среща с кандидата, като идеята е да се насрочи дата за започване на процедурата и да се уточнят подробностите, каза още министърът.
Източник: Дарик радио (08.01.2013)

Българският енергиен холдинг може да придобие миноритарен дял от "Топлофикация София" за сметка на част от дълга на дружеството за газ. Но това е само един от обсъжданите варианти за решаване на проблема с борчовете на компанията към "Булгаргаз", заяви министърът на икономиката Делян Добрев. Целта на евентуалната сделка не е да се сменя собствеността на "Топлофикация", а да се осигурят допълнителни средства, които дружеството да инвестира в проектите си за модернизация и нови когенерационни мощности, допълни той. Към момента "Топлофикация" е изготвила около 20 различни проекта, за които се търсят варианти как да се финансират, допълни кметът на София Йорданка Фандъкова. В момента обаче най-важната задача пред дружеството е да се гарантира отоплителният сезон, каза още тя. Столичният градоначалник подчерта, че най-важно за бъдещето на "Топлофикация" са възможностите за инвестиции. Решаването на проблема със задълженията на дружеството също са сред основните задачи. "Общината получи "Топлофикация" с огромни дългове от 400 млн. лв., натрупани през периода 2007-2009 г., когато тя е била държавна. Трябва да се намери вариант как те да бъдат платени", каза Фандъкова.
Източник: Стандарт (08.01.2013)

Трасето на “Набуко” ясно през юни Консорциумът "Шах Дениз-2" ще вземе решение за трасето на газопровода за Европа до края на юни, каза шефът на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов. На 18 януари ще бъде подписано споразумение между "Набуко-интернешънъл" и потенциалните инвеститори, които са акционерите в "Шах Дениз-2". Ако компаниите в "Шах Дениз-2" предпочетат "Набуко", от 2018 година България ще получава през Турция 2 милиарда кубически метра азерски газ годишно.
Източник: Стандарт (14.01.2013)

Енергиен експерт: HSBC са преписали Докладът на последния консултант по проекта АЕЦ "Белене" - британската банка HSBC, е съставен чрез копиране на данни и анализи от други доклади, учебници, изследвания и научни трудове. Това стана ясно от думите на енергийния експерт и бивш програмен координатор на департамента по ядрена енергетика на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) Янко Янев. Той бе сред участниците в конференция за референдума, организирана от атомния форум БУЛАТОМ. В нея участваха наши и международни експерти, служители от "Козлодуй" и граждани от Белене заедно с кмета на града. Янев посочи още, че при това положение е абсолютно неоправдана цената, платена за доклада - 2 млн. евро. "За подобен анализ са необходими двама експерти, които могат да направят подобно нещо в рамките на месец. Т.е. подобен доклад би трябвало да струва 20 хил. евро", коментира Янев. В същото време докладът на HSBC не може да бъде база за взимане на каквото и да било инвестиционно решение, което е записано от самата банка на последната страница. Там пише още, че данните за доклада са предоставени от частната компания NARA (Nuclear Action Reliability Assessment) и HSBC не носи никаква отговорност за достоверността на цифрите в него. Също така в забележките е записано, че докладът не представлява съвет за взимане или отхвърляне на каквото и да било инвестиционно или политическо решение, разказва още Янев, който разполага с доклада. Той коментира още, че самата банка HSBC реално не разполага с компетенциите да изготви подобен доклад и по този повод преди време е била изгонена от Индия.
Източник: Стандарт (16.01.2013)

"Шах Дениз 2" официално купи опциите за 50% дял в "Набуко" Проектът "Набуко", който за момента е единствената надежда за диверсификация на газовите доставки за Европа, "се върна обратно в играта". По този начин министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев коментира подписаното в петък споразумение за придобиване на опции за до 50% дял в проекта от консорциума "Шах Деницз 2". Това стана във Виена, където присъстваха акционерите на "Набуко" - "OMV, "Боташ", БЕХ, Transgaz, RWE и FGSZ, както и на "Шах Дениз 2" - SOCAR, BP, Statoil и Total. Подписаното споразумение е изключително важно, тъй като от участието на "Шах Дениз" в проекта зависи и това дали тръбата на "Набуко" ще бъде запълнена с газ от едноименното каспийско находище. Това обаче ще стане ясно най-рано през юни, когато "Шах Дениз" трябва да вземе окончателно решение дали ще участва в "Набуко запад" или в конкурентния проект ТАП. Засега купуването на опция от "Шах Дениз 2" в "Набуко" означава, че консорциумът, който разработва газовото находище, все пак има интерес към проекта. "Днешното подписване ни дава увереност, че проектът "Набуко запад" наистина е по-добрата алтернатива за достигане на газа от Каспийския регион до Европа и ни дава допълнителна увереност за това, че проектът ще се случи", посочи Добрев. Към момента това споразумение означава, че "Шах Дениз 2" ще участва в съвместно финансиране на разходите за по-нататъшното развитие на "Набуко запад" до окончателния избор на европейски тръбопровод. Премиерът Бойко Борисов, който е и председател на политическия комитет на страните в проекта "Набуко запад", отново напомни намерението България да започне изграждането на "Набуко запад" още през юни тази година. Първоначално намеренията на премиера бяха първа копка на проекта да бъде направена на 10 януари, когато беше и срещата на страните - акционери в проекта, която се проведе в София. Идеята всъщност е България и Турция да започнат изграждането на интерконекторна връзка, която да се превърне във входна точка за азерския газ, който след това да се транспортира към Европа през съществуващите газопреносни мрежи, докато бъде изградена тръбата на "Набуко". За целта трябва да бъде направена отделна компания, дъщерна на "Набуко интернешънъл", която да има по-голяма гъвкавост и да започне ранно развитие на интерконектора. България обаче все още няма съгласието на останалите акционери за финансирането на подобен проект. След срещата в София министър Добрев заяви, че засега единствено Австрия застава твърдо зад този вариант, а до юни страната ни трябва да убеди и останалите акционери. Ако това обаче не стане, вариантът е България и Турция да финансират самостоятелно интерконектора и да го използват за доставка на газ в случай на кризи. В тази връзка Борисов предупреди останалите акционери в "Набуко", че ако не финансират този участък, след това те ще трябва да го купуват скъпо. Все още няма точни изчисления колко би струвал интерконекторът. Това, което се знае, е, че на българска територия трябва да бъде изграден тръбопровод от 75 километра, за който "Булгатрансгаз" скоро ще обяви процедура за избор на проектант. На турска територия пък трасето трябва да е дълго 150 км, за да свърже българската граница с Мармара.
Източник: Капитал (21.01.2013)

Белене на косъм Атомният референдум с мъка събра 20% от българите пред урните. Така въпросът за строежа на нова АЕЦ стигна на косъм до парламента. Близо две трети от гласувалите около 1 400 000 казаха "да" за Втора атомна в Белене. За първи път ромските гета не окупираха урните, нямаше и автобуси с изборни туристи. В районите, където доминира ДПС, гласувалите също се брояха на пръсти. Партийният електорат масово не послуша волята на лидерите си. 23% от пусналите бюлетина гербери гласуваха със социалистите за нова АЕЦ, обяви "Галъп". Въпреки призивите на Кунева за бойкот голяма част от симпатизантите й отидоха до урните. 62,1% от тях пък дори подкрепиха "Белене". Очаквано всички партии обявиха резултата за свой успех. ГЕРБ прие слабото участие като знак, че народът не се интересува от Втора атомна. "Имаше мач и ние бихме с 3:2", прегръщаха се на "Позитано".
Източник: Стандарт (28.01.2013)

София и Атина в битка за европейския пазар България и Гърция в близко бъдеще ще станат сериозни конкуренти за износа на каспийски газ за Европа. Това стана ясно на конференцията "Газови перспективи: Първа регионална газова конференция". Южната ни съседка планира да получава синьо гориво от няколко източника в Азербайджан, Кипър и от терминали за втечнен газ. След това тя планира да го изнася за Европа, използвайки междусистемната връзка с България, стана ясно от презентацията на Димитриос Манолис от гръцката газова компания DEPA. Паралелно обаче родната "Булгаргаз" също се цели в европейския пазар, стана ясно от думите на изпълнителния й директор Димитър Гогов. Той заяви, че не вижда бъдещето на компанията само в България и развитието й е свързано с разширяване на дейностите й като търговец на газ извън пределите на страната. За целта "Булгаргаз" преговаря с "Шах Дениз 2" да получи максимално възможен дял от капацитета от 10 млрд. кубика на година, които да търгува извън България след 2019 г., заяви Гогов.
Източник: Стандарт (06.02.2013)

На облигационен заем, който може да достигне до 400 милиона евро, ще разчита Българският енергиен холдинг (БЕХ). За тази цел БЕХ вече разполага със собствен кредитен рейтинг, изготвен от международната рейтинговата компания Fitch, съобщава изпълнителният директор на дружеството Михал Андонов, предава economic.bg. С набраните средства по облигационния заем може да бъде погасена текущата вноска, която НЕК трябва да плати по заема от 250 млн. евро към френската банка BNP Paribas. Плащането е през април. Електрическата компания взе кредита за текущи разходи по проекта АЕЦ "Белене" по време на правителството на Тройната коалиция.
Източник: Стандарт (27.02.2013)

ГЕРБ и сините спряха Белене Проектът за строежа на АЕЦ "Белене" бе окончателно спрян вчера. Това решиха на едно от последните си заседания депутатите. Общо 154 народни представители гласуваха, от които "за" бяха 114, а 40 - "против". Народното събрание подкрепя решението на правителството за спиране на проекта "Белене", решиха депутатите. От гласуването стана ясно още, че трябва да се ускорят процедурите за удължаване срока за експлоатация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй". И също така, че трябва да се започнат процедури за строителството на 7-и блок на АЕЦ-а. Гласуването премина при освирквания и тропане от страна на депутатите от Коалиция за България, които заявиха, че ще искат следващият парламент отново да гласува.
Източник: Стандарт (28.02.2013)

Нов шеф има в "Мини Марица-изток". Досегашният председател на Съвета на директорите Марина Армутлиева, която е и началник на политическия кабинет на министъра на икономиката в оставка Делян Добрев, е била освободена от ръководството на минната компания от принципала БЕХ в средата на месеца. На нейно място е назначен Димо Димов, който ръководи дирекция "Природни ресурси и концесии" в МИЕТ. Решението е влязло в сила във вторник, когато е вписано в Търговския регистър. Новият шеф на предприятието е завършил минно инженерство в МГУ "Св. Иван Рилски", магистър е по открито разработване на полезни изкопаеми, има разработки, свързани с въгледобивната дейност в рудник "Трояново-север". Точно там започва и професионалният му път. Работил е още в "Експлозивпрогрес - ГТМ", "Девня Цимент", а от 2011 г. е в министерството на икономиката.
Източник: Стандарт (01.03.2013)

СД на "Мини Марица-изток" с нов председател Съвет на директорите на Български енергиен холдинг е освободил Марина Армутлиева като член на СД на "Мини Марица-изток" и е назначил за нов член Димо Димов, съобщиха от дружеството. Съветът на директорите (СД) на мините пък е избрал Димов за свой председател. Промяната е влязла в сила след вписването на решенията в Търговския регистър на 26.02.2013 г. От дружеството посочват, че Димо Димов е завършил МГУ "Св. Иван Рилски" в София с бакалавърска степен "Разработка на полезни изкопаеми" и магистърска степен "Открито разработване на полезни изкопаеми". Три години е практикувал инженерингова и консултантска дейност в областта на специалните и технологични пробивно-взривни работи, като част от екипа на "Експлозивпрогрес - ГТМ" ООД, София. Четири години е бил мениджър кариери в "Девня Цимент". В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма работи от 2011 г. В момента е ръководител на отдел "Контрол" към дирекция "Природни ресурси и концесии", като преди това е бил главен инспектор в отдела.
Източник: Дума (01.03.2013)

БЕХ получи подинвестиционен рейтинг от Fitch Международната агенция Fitch присъди кредитен рейтинг BB+ със стабилна перспектива на Българския енергиен холдинг. Така дружеството, което притежава 44% от мощностите за производство на електроенергия в страната, 27% от електропреносната мрежа, 18% от газовата и 13% от производството на въглища чрез осем от държавните енергийни дружества в България, получи една степен по-нисък рейтинг от този, присъден на държавата - BBB-. България прекрати договора си с агенцията преди години, но тя продължава да определя оценка на страната. Енергийният холдинг се нуждае от рейтинг, тъй като трябва да осигури средства за погасяване на ядрения заем, взет за АЕЦ "Белене" от НЕК. Единият вариант е емитиране на облигации в чужбина. В случая рейтингът на компанията е най-високото подинвестиционно ниво, докато този на държавата пък е най-ниското инвестиционно (оценките от S&P и Moody's са с едно ниво по-високи). При определяно на рейтинга на БЕХ Fitch e отчела доминиращото положение на холдинга на пазара на газ и електроенергия в България, това че той е 100% собственост на държавата и има нейната силна подкрепа. Kaто положителни страни са отчетени и участията на холдинга в стратегически проекти като газопроводите "Набуко", "Южен поток" и междусистемната връзка с Гърция. Рейтингът също така отразява слабостите на българската регулаторна рамка и плановете за увеличение на капиталовите разходи през периода 2013 - 2015 г. Освен това регулираните цени, които осигуряват видимост на паричните потоци, не са задоволителни по отношение на инвестициите на холдинга. В допълнение по-високите разходи в едногодишния регулаторен период в сравнение с определените цени може да доведе до много по-ниски парични потоци за БЕХ. Според анализ на Fitch именно това се е случило през периода 2011 - 2012 г. заради бума на възобновяема енергия, чиито тарифи създават допълнителни разходи за БЕХ. От агенцията отчитат и по-ниската цена на природния газ, която потребителите в България плащат в сравнение с тази, която "Булгаргаз" плаща на доставчика "Газпром". От Fitch все пак отбелязват, че тази ситуация се подобрява в края на 2012 г., когато БЕХ предоговори цената на природен газ, доставян от Русия, с което постигна 20% намаление на цената. Като слабост за ликвидността на средствата на БЕХ от Fitch отбелязват слабата диверсификация на паричните средства, от които 87% към края на септември 2012 г. се държат в една-единствена банка. В случая става въпрос за Корпоративна търговска банка Причината за изготвянето на кредитен рейтинг на БЕХ е намерението на холдинга да емитира облигации на международните пазари, което официално стана ясно през септември 2012 г. Става въпрос за 250 млн. евро за срок от 5 години, с които БЕХ цели да помогне на дъщерното си дружество НЕК да погаси остатъка от 195 млн. евро от заема, който дължи на банков консорциум, воден от BNP Paribas, взет за проекта "Белене". Очакванията на БЕХ обаче бяха рейтингът да бъде получен още през декември, а в началото на следващата година да бъдат пласирани облигациите, тъй като падежът на заема е в края на май. В случая рейтингът е важен, защото той дава сигнал за риска, който носи компанията, което пък е знак за инвеститорите каква доходност да искат по облигациите. Колкото по-нисък е рейтингът, толкова по-висока би била лихвата по тях и обратно. Заради забавянето обаче е възможно БЕХ да използва и друга възможност за намиране на средствата - чрез нов синдикиран заем. Преди дни министърът на енергетиката Делян Добрев коментира, че ще бъдат стартирани и двете процедури.
Източник: Капитал (04.03.2013)

БЕХ вече търси до 1 млрд. лева назаем До дни Българският енергиен холдинг ще стартира процедури за издаване на емисия облигации до 250 млн. евро и друга за избор на финансова институция за отпускане на синдикиран заем също до 250 млн. евро или еквивалента им в долари. Това каза изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов. По думите му в момента се чака становище на Министерството на финансите, след което ще бъдат обявени и самите процедури. Досега намеренията на холдинга, анонсирани в публичното пространство, бяха за пускане на емисия облигации до 250 млн. евро, с която да бъде покрит заемът на НЕК за проекта "Белене", чийто падеж изтича през май. От изказването на Андонов стана ясно, че въпросният заем всъщност ще бъде покрит с отпускането на нов, а с емисията облигации ще бъде финансирано участието на БЕХ в различни проекти като "Набуко" и междусистемните газови връзки с Турция и Гърция. Плановете предвиждат заемът да бъде взет за срок от 3 години, а облигациите да бъдат 5-годишни. Дали обаче БЕХ ще се възползва от емитирането на дълг зависи от това доколко благоприятни условия ще предложат пазарите, каза Андонов. И в двата случая трябва да се направи обществена поръчка, като при синдикиран заем това ще отнеме по-малко време - до шест седмици, докато започването на процедурата за облигационен заем ще отнеме около три месеца. Американските централи "AES Гълъбово" ("Марица-изток 1") и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" ("Марица-изток 3" ) са се съгласили на преговори за промяна на условията по техните договори, но с легитимно правителство. Това стана ясно от думите на Андонов, който посочи, че в министерството на икономиката и енергетиката е имало среща с представители на двете дружества, на която въпросът е бил обсъден. Идеята е да бъде намален процентът им на възвращаемост, което ще доведе до по-ниска цена на продаваната електроенергия, което обаче трябва да бъде компенсирано в бъдеще. Андонов посочи, че двете централи вече са намалили цената на варовика, което обаче може да има минимално отражение. Ако цените на енергията от двата ТЕЦ все пак бъдат намалени, това ще е един от факторите, който може да доведе до ново понижение на цената на електроенергията от юли. Друга мярка е да бъде ограничено изкупуването на електроенергията от топлофикациите. За целта обаче трябва да бъдат предприети законодателни промени, тъй като в момента НЕК има задължение да изкупува тази енергия. Ако всичко това се случи, такса пренос може да бъде намалена с 5-10%, което пък ще има отражение и върху крайната цена. От началото на юли ЕСО ще купува студения резерв чрез търгове, което означава, че цената му вече ще се определя на пазарен принцип, а не от ДКЕВР, коментира изпълнителният директор на ЕСО Иван Йотов. Идеята е по-този начин да бъде постигната по-ниска цена, допълни той. От началото на април пък студеният резерв ще бъде намален от 1040 мегавата на 840, което ще облекчи закъсалата финансово ЕСО. По думите на Йотов, ако все пак се наложи да бъде използвано по-голямо количество от определения резерв, то ще се компенсира с енергия от ТЕЦ ",Марица-изток 2" и ТЕЦ "Бобов дол". В момента обаче подобна ситуация не се очаква, тъй като има значителен спад на потреблението. Според Йотов, ако тази тенденция се задълбочи и енергийната система бъде застрашена, ЕСО може да пристъпи и към спиране на възобновяемите централи. Миналия петък операторът е поискал от "Топлофикация - София" също да спре производството си на електроенергия, но оттам им е било отказано, тъй като подобна стъпка не е била предвидена в закона.
Източник: Капитал (06.03.2013)

Икономическият министър Делян Добрев да се възползва от законовата си възможност да ограничава работата на ВЕИ-тата до 48 часа винаги когато прецени. Такава възможност съществува в закона за енергетиката. За това призоваха вчера директорите на БЕХ, НЕК и ЕСО. "Отправяме призив към тези, които произвеждат скъпата енергия, нека бъдат така добри да се самоограничат, за да помогнат на системата. Ние сме готови и да тръгнем към свободния пазар, в регулирания пазар ще останат само защитените - потребителите. Ако се пипат цените, това трябва да се прави за всички - както за производителите, за търговците, така и за потребителите", заяви шефът на НЕК Михаил Андонов. Той обяви, че двете американски централи "Марица 1 и 3" са обявили, че могат да си намалят цените, но искат гаранции от "легитимно правителство, че ако сега си редуцират цените, няма след 1 месец пак да поискаме да ги намалят". Според закона обаче за 48 часа може да се ограничава подаването на ток в извънредни ситуации или при недостиг на мощности. В него не е записано какво да се прави при сериозен излишък на мощности. Андонов бе категоричен, че енергийният сектор не е пред срив. Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" е 114 млн. лв. за 2011 г. и 158 млн. лв. за 2012 г. НЕК обаче е на загуба от 102 млн. лв., а ЕСО - от 38 млн. лв., заради регулираните цени. Директорът на НЕК бе категоричен, че дружеството му не е в неплатежоспособност и плаща дълговете си. НЕК ще предложи студеният резерв да падне от 1040 мегавата на 840 мегавата от 1 април, защото в момента има излишък на мощности. След това ЕСО ще проведе търг за новите количества и тогава ЕСО може да изкупи по-евтиния резерв. "След търга за студения резерв дружеството ще си покрие част от загубата, но това няма да се отрази на крайната цена на тока", каза директорът на ЕСО Иван Йотов.
Източник: Стандарт (06.03.2013)

Българският енергиен холдинг (БЕХ) планира изтеглянето на синдикиран кредит и облигационен заем за общо 500 млн. евро, или близо 1 млрд. лв. Това заяви по време на извънреден брифинг ръководителят на дружеството Михаил Андонов. С парите холдингът ще погасява стари дългове на дъщерното си дружество “Национална електрическа компания“ (НЕК) и ще подсигури участието си в инвестиционни проекти като строежа на “Набуко“, на газовите връзки със съседните държави и развитието на електропреносната мрежа. Заемът, който ще е тригодишен, ще погаси синдикирания кредит, управляван от френската БНП-Париба, за 195 млн. евро, изтеглен за подготовката на строежа на АЕЦ “Белене“.
Източник: Инвестор.БГ (06.03.2013)

Фирмите от енергетиката са държали 624 млн. лева в Корпоративна банка към септември 2012 г. Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви във вторник, че ще издаде нов дълг за около 1 млрд. лева. Съобщението дойде няколко дни, след като международната агенция "Фич" (Fitch) определи кредитния му рейтинг като подинвестиционен (ВВ+) или "боклук" (junk). Това означава, че БЕХ може би ще плаща по-скъпо за рефинансирането на задълженията си, защото при такъв рейтинг кредиторите ще изискват по-висока лихва и по-висок доход по облигациите. Намерението да емитира облигации (250 млн. евро за 5 години) на международните пазари беше обявено още през миналата година. Вчера обаче стана ясно, че БЕХ търси два пъти повече пари и ще вземе и синдикиран заем за още 250 млн. евро за 3 години. Холдингът е притиснат от предстоящия падеж на заем (взет от НЕК за проекта АЕЦ "Белене") към БНП "Париба" (през май) и го използва за генерираране на нови задължения. Нуждата от още пари пък беше обяснена с нови газови връзки и проекти. Огромната нужда от средства и лошият рейтинг обаче поставя много важен въпрос за БЕХ. Може ли енергийният холдинг да управялва толкова солидно ново задължение, след като едно от основните му предприятия - НЕК се провали с двойно по-малък заем (взет при доста добри условия от БНП "Париба"), но само година по-късно дружеството изпадна в трудности и кредита започна да му тежи като воденичен камък. Финансите на енергийния холдинг и управлението им остават непрозрачни, а въпросите за тях - без отговор. В мотивите си за определения рейтинг "Фич" посочва, че холдингът държи 87% от средствата си в една банка и това представлява риск. Според данните, цитирани от международната агенция в края на септември 2012г. паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева (става дума за консолидираните данни на групата БЕХ за този период - холдинга и дружествата в структурата му - те все още не са публикувани официално). "Фич" ги определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения (около 520 млн.лева). Агенцията обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки. Грубата сметка показва, че около 623.8 млн. лева на групата са в една банка Това е Корпоративна търговска банка (КТБ). Финансовата институция е известна като предпочитаната банка на властта - защото вече при второ правителство, голяма част от парите на държавните фирми се депозират в нея. А премиерът Бойко Борисов през ноември 2011г. обясни странната формула, която поддържа това статукво - ако тръгнат да вадят тези пари, "ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали". Затова логично следва и въпросът дали БЕХ може да разполага със средствата си свободно. Не е ясно и колко са те към момента (февруари 2013г.). Изпълнителният директор Михаил Андонов отказва коментари по темата. В понеделник следобед репортер изпрати въпроси по данните и оценките, направени от "Фич", но все още няма отговори от холдинга - нито за парите, нито за банките, с които работи в момента. Нито какви стъпки ще бъдат предприети за диверсификация на средствата. На пресконференция във вторник следобед, когато обяви, че ще търсят милиард лева, Михаил Андонов също отказа да коментира въпроси, свързани с управлението на парите. Последният публичен отчет до момента е индивидуалният отчет на БЕХ към края на септември 2012г., според който дружеството има парични средства и депозити в размер на почти 163 млн. лева. Това обаче не включва средствата на енергийните фирми, които са под шапката на холдинга (в него влизат Мини "Марица-изток", ТЕЦ"Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй, НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел") и с чиито средства явно сумата достига посочените от "Фич" 717 млн. лева. "Мнението е, че общото развитие на корпоративното управление, е тревожно за рейтинга", казва още "Фич". Ако енергийната компания управляваше разумно парите си може би предстоящите нови задължения щяха да са излишни или поне не в този размер. И ако досега холдингът не се справя с финансите си, изглежда още по-рисково добавянето на нови дългове на по-висока цена. Защото всички разходи по тях се прехвърлят и към потребителите на електроенергия и сметките за ток. Продължава да липсва прозрачност и върху вътрешногруповите задължения в БЕХ (т.е. между дружествата под шапката му). НЕК дължи пари на АЕЦ "Козлодуй", ядрената централа на холдинга, той пък отпуска заеми на НЕК... Не е ясно колко от стотиците милиони са налични в момента и могат ли да се използват за погасяване на дълга поне частично или за инвестиции. Критичен, макар и абсурден, е и въпросът има ли БЕХ въобще реален достъп до средствата си в КТБ или те са практически блокирани за неограничено време и не могат да се "вадят" по причините, които Борисов изтъква по-горе - за да не се разклати банката и цялата система. При всички случаи концентрация от 87% е огромен проблем, защото за каквито и суми да става дума, за да се разплаща нормално, българската енергетика зависи от ликвидното състояние на една банка.
Източник: Дневник (07.03.2013)

Милиард във вторник, половин в четвъртък Колко дълг ще вземе БЕХ? Този въпрос през седмицата получи два отговора, все с източник държавния енергиен холдинг, като за противоречието не беше дадено ясно обяснение. Първо изпълнителният директор на мегаструктурата Михаил Андонов обяви, че компанията ще тегли заем и ще емитира облигации с общ обем до 1 млрд. лв. Два дни по-късно пък от пресцентъра изпратиха уточнение, че всъщност таванът на дълга ще е 500 млн. лв. И промяната от половин милиард беше наречена "уточнени цифри". Във вторник Андонов заяви: "Чакаме Министерството на финансите да даде становище и ще започнем процедури за получаване на синдикиран и на облигационен заем. Взето е решение и двата заема да са максимум до 250 млн. евро всеки, но размерът на средствата ще зависи от това на каква цена ще бъде намерен финансов ресурс. Ако и двата заема са с добри условия и има кой да ги даде, защо да не вземем и 1 млрд. лв. (500 млн. евро)." На пресконференцията той обясни и за какво ще се ползват средствата - освен за погасяване на заема на НЕК към BNP Paribas, за което беше ясно, и за газовите връзки с Турция и Гърция и "Набуко". "Теглим първо синдикирания и погасяваме BNP (195 млн. евро - бел. ред.), след това идват и облигациите (250 млн. евро) и имаме 300 млн. евро, ако и двата търга са добри", уточни Андонов и допълни, че вече 30 банки са се презентирали за заема. В четвъртък обаче беше изпратено уточнение. "Стратегията за финансиране, избрана от БЕХ, предвижда привличане на дълг в размер до 500 млн. лв, а не 1 млрд. лв. Независимо какъв вариант за финансиране бъде избран, общият размер на привлечения дългов капитал няма да надвишава 500 млн. лв.", се казва в съобщението. От БЕХ заявиха още, че са разработени две алтернативи – пласиране на облигационна емисия или договаряне на заем с банка/синдикат от банки, всяка от които предполага привличане на дълг в размер до 500 млн. лв. Пред "Капитал Daily" oт БЕХ не дадоха ясен отговор за промяната. Заявиха единствено, че съобщението им цели да уточни цифри. От пресцентъра на Министерство на финансите отговориха, че когато има решение по този въпрос, то ще се обяви публично. В края на миналата седмица международната агенция "Фич" (Fitch) определи рейтинг с подинвестиционно ниво (ВВ+), или "боклук" (junk) на БЕХ. Това е една степен под този на държавата, присъден от Fitch, и две под тези на Moody's и S&P, като и трите са инвестиционни. Подинвестиционният рейтинг означава, че компанията би се финансирала при по-високи лихви. Планираните облигации са петгодишни. През 2012 г. държавата успя да продаде книжа с аналогичен матуритет в чужбина при доходност от малко над 4.4%. Логично е за корпоративни книжа, и то с по-нисък рейтинг, инвеститорите да изискат по-висока лихва. В края на миналата година ръководството на БЕХ обяви, че очаква в зависимост от пазарната ситуация доходността да е между 3.5 и 4.5%. Тогава обаче идеята беше да се емитират книжа в долари заради по-големия интерес към тях в момента. Сега вече холдингът е притиснат от предстоящия падеж на заема към BNP Paribas през май и го използва за генериране на нови задължения. Кредитът беше взет от НЕК за проекта АЕЦ "Белене" и дължимата сума сега е 195 млн. евро. Нуждата от още пари във вторник пък беше обяснена с нови газови връзки и проекти. Огромната нужда от средства и лошият рейтинг обаче поставят много важен въпрос за БЕХ. Може ли енергийният холдинг да управлява толкова солидно ново задължение. През 2007 г. НЕК например взе кредита към BNP Paribas с доста добри условия, но само година и половина по-късно изпадна в затруднения и кредитът започна да му тежи като воденичен камък. В мотивите си за определения рейтинг "Фич" посочва, че холдингът държи 87% от средствата си в една банка и това представлява риск. "Слабост за ликвидността на средствата на БЕХ е фактът, че той държи почти всичките си пари в една банка", пише в документа. Сред другите мотиви за понижението са слабостите на регулаторната рамка и планираните увеличени капиталови разходи за периода 2013 - 2015 г. Регулираните цени, които осигуряват видимост на паричните потоци, не са задоволителни по отношение на инвестициите на холдинга. Според данните, цитирани от Fitch в края на септември 2012 г., паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева (става дума за консолидираните данни на групата БЕХ за този период - холдинга и дружествата в структурата му, те все още не са публикувани официално). Агенцията ги определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения (около 520 млн. лева). Агенцията обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки. Грубата сметка показва, че около В края на 2011 г. година изтече неофициална справка с близки параметри. Тя показа, че държавните енергийни дружества държат 630 млн. лв. на депозит в Корпоративна търговска банка - 77% от общо 825 млн. лв. Финансовата институция е известна като предпочитаната банка на властта - защото вече при второ правителство голяма част от парите на държавните фирми се депозират в нея. А премиерът Бойко Борисов през ноември 2011 г. обясни странната формула, която поддържа това статукво - ако тръгнат да вадят тези пари, "ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали". Общата сума на депозитите например е много по-голяма от собствения капитал КТБ - към края на миналата година той е 449 млн. лв. Логично следва и въпросът дали БЕХ може да разполага със средствата си свободно. Не е ясно и колко са те към момента (февруари 2013 г.). Изпълнителният директор Михаил Андонов отказва коментари по темата. Последният публичен отчет до момента е индивидуалният на БЕХ към края на септември 2012 г., според който дружеството има парични средства и депозити в размер на почти 163 млн. лева. Това обаче не включва парите на енергийните фирми, които са под шапката на холдинга (в него влизат "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел") и с чиито средства явно сумата достига посочените от Fitch 717 млн. лева. "Мнението е, че общото развитие на корпоративното управление е тревожно за рейтинга", казва още Fitch. Ако енергийната компания управляваше разумно парите си, може би предстоящите нови задължения щяха да са излишни или поне не в този размер. И ако досега холдингът не се справя с финансите си, изглежда още по-рисково добавянето на нови дългове на по-висока цена. Защото всички разходи по тях се прехвърлят и към потребителите на електроенергия и сметките за ток. Продължава да липсва прозрачност и върху вътрешногруповите задължения в БЕХ (т.е. между дружествата под шапката му). НЕК дължи пари на АЕЦ "Козлодуй", ядрената централа на холдинга, той пък отпуска заеми на НЕК... Не е ясно колко от стотиците милиони са налични в момента и могат ли да се използват за погасяване на дълга поне частично или за инвестиции. Логичен е и въпросът има ли БЕХ въобще реален достъп до средствата си в КТБ, или те са практически блокирани за неограничено време и не могат да се "вадят" по причините, които Борисов изтъква по-горе - за да не се разклати банката и цялата система. При всички случаи концентрация от 87% е огромен проблем, защото за каквито и суми да става дума, за да се разплаща нормално, българската енергетика зависи от ликвидното състояние на една банка. Но проблемът има и други измерения. Огромният финансов ресурс, който държавата поддържа в КТБ, позволява да се финансира създаването и издръжката на голяма група от медии, обслужващи винаги силните на деня, както и да се придобият значителен брой други активи в икономиката, с които икономическото и общественото влияние на този олигархичен монопол да се разширява.
Източник: Капитал (08.03.2013)

Седмица след като получи кредитен рейтинг ВВ+ от "Фич" - държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) ще се опита да привлече два заема на обща стойност 1 млрд. лева, съобщиха от групата в четвъртък. За тази цел компанията обяви два конкурса - за избор на банка за отпускане на кредит от 250 млн. евро (500 млн. лв.) и за избор на банка-консултант по издаване на емисия облигации също за 250 млн. евро (500 млн. лв.). Холдингът си е запазил правото без неустойки да се откаже и от двете поръчки. Конкурсът за отпускане на заем ще се проведе на два етапа - предварителен подбор и подаване на оферта. Участниците в процедурата може да подават документи до 20 март. Задължително на български и на английски език. Участие в поръчката могат да вземат само инвестиционни банки, които са в топ 10 по пазарен дял в структурирането на синдикирани заеми глобално, за дванадесетте месеца до 31.12.2012 г., съгласно данните на Euroweek/Dealogic. Само одобрените кандидати на първия етап от конкурса могат да подадат оферти. В нея трябва да се включва размера на заема към 3/6 месечен Euribor, предварителни такси и агентски разходи. При предложение за плаващ лихвен процент, за актуални данни за EURIBOR се приемат публикуваните в Bloomberg или Newswire. Гаранцията за участие в процедурата е 100 хил. лева. Тя може да бъде представена и в евро и трябва да важи 120 дни. БЕХ търси необезпечен кредит за от три до пет години. Предимство при избора на победител ще има предлаганият гратисен период и цената на заема. Допустимата наказателна лихва при забавяне на плащането му е до 2%. Втората процедура обявена от БЕХ в четвъртък е за избор на банка-инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия. Избраната компания или партньорска организация трябва да даде препоръки по финансирането, да подпомогне БЕХ при избора на трети страни по сделката като правни консултанти, попечители и агенти по плащанията. Освен това трябва да анализира пазарните условия и очакванията. За успешна емисия от облигации ще се счита тази, която е набрала поне 150 млн. евро (300 млн. лева). Победителят трябва да предложи и варинт на мостово финансиране в случай на неуспешна емисия до 11 май 2013 г. Срокът на падежа на облигациите е пет години. Процедурата за избор на консултант е едноетапна. Офертите на кандидатите ще бъдат отворени на 21 март. Участниците в конкурса трябва да фигурират сред първите 20 инвестиционни банки по пазарен дял в пласирането на облигации за последната една година по данни на Euroweek/Dealogic. Ще спечели тази институция, която предложи най-добър опит в подобни емесии при най-ниско възнаграждение.
Източник: Труд (08.03.2013)

БЕХ търси първо заем, после ще го покрива с облигации В края на миналата седмица Българският енергиен холдинг (БЕХ) започна процедурата за избор на банка, която да отпусне на държавната мегаструктура заем от 250 млн. евро, като едновременно с това отправи и покана за избор на правен и инвестиционен консултант във връзка с пласирането на облигационна емисия също до 250 млн. евро. Съобщенията за откриването на трите процедури бяха публикувани на интернет страницата на холдинга в деня, в който оттам уточниха, че БЕХ търси назаем не 1 млрд., а 500 млн. лв., както беше коментирал два дни преди това изпълнителният директор Михаил Андонов. Бързата промяна в плановете на БЕХ в рамките на дни вероятно е дошла след съгласуване с Министерство на финансите и министерство на икономиката, което се изчакваше, за да може холдингът да обяви официалното конкурсите. Въпреки че поканите са за отпускане на до 250 млн. евро, се оказа, че с кредита БЕХ ще върне падежиращия през май заем на НЕК от 195 млн. евро за АЕЦ "Белене", а с емисията облигации след това отново ще рефинансира тези средства. В тази връзка министърът на икономиката и енергетиката в оставка Делян Добрев коментира, че "тъй като времето е кратко, за да бъде приключена навреме облигацията, стартираната процедура е за кредит, който кредит впоследствие може да бъде рефинансиран с облигация". "Това е объркването, което се е получило с пресконференцията на БЕХ", посочи той. Не е ясно обаче при тези условия откъде БЕХ ще осигури инвестицията в рамките на 1 млрд. евро за участието си в газопровода "Набуко", както и финансирането на междусистемните връзки с Гърция и Турция, за които Андонов беше обяснил, че ще дойдат от облигационния заем. Банките, които желаят да участват в процедурата, трябва да подадат документи за предварителен подбор до 10-ия ден от публикуването на поканата, а до 20-ия (4 април) да подадат офертите си. Те трябва да включват размера на заема, надбавка към 3/6 месечен Euribor, предварителни такси и агентски разходи. Срокът на заема е между 3 и 5 години (което опровергава тезата за бързо рефинансиране с облигации). Ценовата оферта не следва да съдържа каквито и да било условия, уточняват от БЕХ. Ден след крайния срок за подаване ще бъдат отворени и самите предложения. От съобщението на БЕХ не става ясно в какъв срок те ще бъдат оценявани, а само че срокът на тяхната валидност е 120 дни. Процедурата обаче трябва да приключи максимум в рамките на няколко седмици, тъй като падежът на заема, който трябва да бъде покрит с тези средства, изтича през май. В интервю за "Капитал Daily" Добрев беше коментирал, че средствата трябва да бъдат осигурени най-късно до края на април, за да не се чака последния момент. Михаил Андонов пък коментира, че вече 30 банки са се презентирали за заема. Облигациите ще са за 250 млн. евро с матуритет от 5 до 7 години, става ясно от публикуваното съобщение на холдинга. Като валути са определени долар или евро. В края на миналата година от ръководството на БЕХ заявиха, че най-вероятно ще емитират в долари заради по-големия интерес в чужбина към доларови активи. Тогава очакванията бяха за доходност между 3.5 и 4.5% за петгодишна облигация. През лятото на миналата година държавата се финансира на външните пазари при доходност от малко над 4.4% за облигации с аналогичен матуритет. Оттогава досега обаче ситуацията се промени - падането на правителството увеличи политическия и икономическия риск в страната. Това няма как да не се отрази и върху отношението на инвеститорите - всъщност то вече е факт - застраховките срещу фалит (CDS) на България се повишиха, доходността по външния дълг - също. Ефектът неизменно ще е и върху доходността по корпоративния дълг. Каква ще е валутата и параметрите ще покаже проучването на пазара. Във вторник миналата седмица изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов заяви, че не иска да обявява какви са им очакванията. "За да не даваме насоки на банките, които ще участват в офертите за синдикирания заем", заяви той. Енергийният холдинг даде 10 дни (реално една работна седмица) за подготовка и кандидатстване на правните кантори, които искат да са консултанти по предстоящата облигационна емисия. Правната кантора трябва да е в една от класациите от групи 1 и 2 на Chambers&Partners, в последната класация на IFRL 1ООО или в последната на Legal 500 в частта им за дълговите капиталови пазари във Великобритания. Кандидатите трябва да посочат твърдо възнаграждение, дължимо, при положение че сделката приключи успешно, и задължителна горна граница на разходите. Изисква се и клауза за прекратяване - процент намаление, което кандидатът е склонен да предложи, в случай че емисията е неуспешна или се прекрати. В изискванията са и стандартни параметри като опит в подобни операции. Оферти се приемат до 18 март. Третата процедура, която обяви БЕХ, е свързана с избор на инвестиционен консултант за емисията облигации. Условията са кандидатите да попадат в глобалния Топ 20 инвестиционните банки по пазарен дял в пласирането на облигации за 12-те месеца до 31 декември 2012 г. според данните на Euroweek или Dealogic, както и да имат опит в сделки на фондовия пазар с финансови инструменти на дружества от енергийния сектор за периода 2010-2012 г. Процедурата е едноетапна, като след подаване на офертите кандидатите ще бъдат класирани по критерия икономически най-изгодна оферта. Срокът за подаване на предложения е десет работни дни след публикуване на поканата, т.е. 21 март. От изискванията на процедурата се разбира, че облигациите ще се търгуват публично. А това поне ще донесе малко повече прозрачност около държавния мегахолдинг.
Източник: Капитал (11.03.2013)

Заплатите на 7500 души в „Мини Марица изток" под въпрос Непокрити задължения за 160 млн.лв. към различни доставчици имат държавните "Мини Марица изток". Заради липсата на пари, към края на февруари Мините просрочват задълженията си. Заявките от страната на централите в комплекса "Марица изток" са намалели. Оказва се, че "Мини Марица изток" доставят въглища, колкото да работи един блок в ТЕЦ АЕS-Гълъбово и един в ТЕЦ "Контур Глобал Марица изток 3". Тези дни централите работят при минимални товари. В ТЕЦ АЕS-Гълъбово при възможност от 670 МВ работи един блок на нисък товар. В ТЕЦ "Контур Глобал Марица изток 3", при възможности от 908 МВт, работи също един блок на нисък товар. Подобна е ситуацията и в ТЕЦ "Марица изток 2". На интернет страницата на дружеството се вижда, че държавната ТЕЦ работи на 1/3 от възможностите си. Другият ТЕЦ, на който Мините трябва да доставят въглища, е "Брикел". Поради това, че в момента няма нужда от брикети, заявките от "Брикел" също са сведени до минимум. При така създавалата се ситуация има опасност през месеците март и април американските централи ТЕЦ АЕS-Гълъбово и ТЕЦ "Контур Глобал Марица изток 3", държавната ТЕЦ "Марица изток 2" и ТЕЦ "Брикел" да нямат потребност да купуват въглища от държавните Мини, предвид наличието на такива на склад. Тогава "Мини Марица изток" ще изпитат сериозни затруднения при изплащането на заплати на работниците си, които никак не са малко - 7500 души.
Източник: Money.bg (11.03.2013)

Системата на държавната енергетика в България е на границата на банкрута, предупреди шефът на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Михаил Андонов, цитиран от в. "Комсомолская правда". Дълговете на компанията са достигнали астрономически размери - 1 милиард лева. Антонов предупреди, че ако компанията не успее да вземе синдицирован кредит или да получи облигационен заем от 500 милиона евро, крахът й е неизбежен. Това ще срине цялата държавна енергийна система. Операции за получаване на финансови кредити от държавна компания обаче са невъзможни без решение на Министерството на икономиката. Но България сега е в правителствена криза и никой няма да се захване да решава подобен въпрос, преди да дойде нов кабинет, коментира "Комсомолская газета".
Източник: Стандарт (11.03.2013)

Разходите на "Топлофикация - София" за външни услуги надхвърлят 25 млн. лв. на година. Това става ясно от справка, предоставена от дружеството на комисията по финанси към Столичната община заедно с инвестиционната му програма за тази година. От всички разходи парното заделя най-много за топлинните счетоводители. За тях през 2011 г. дружеството е дало 6.1 млн. лв. Миналата година сумата е набъбнала до 6.4 млн. лв., а през тази година се очаква да е 6 млн. лв. Според справката разходите за 2012 г. са очаквани, а за тази година са само прогнозни. Наред с разходите за счетоводителите другият най-голям харч на дружеството е свързан с лихви по задълженията към "Булгаргаз". През 2011 г. на доставчика са били изплатени 4.6 млн. лв., а през 2012 г. - 6.6 млн. лв. През т.г. се очаква лихвите да достигнат 8 млн. лв. В справката не фигурират лихвите върху стари задължения на дружеството, които са прехвърлени към Българския енергиен холдинг. "Това са над 200 млн. лв., а лихвите върху тях са около 27 млн. лв., а те не са отразени никъде", коментира пред "Сега" общинският съветник Георги Кадиев (БСП). На комисията по финанси директорът на "Топлофикация" Стоян Цветанов обяснил, че все още не са получени данните от БЕХ. Според Кадиев така разходите за външни услуги могат да надхвърлят 50 млн. лв. "Топлофикация" плаща и за доста други дейности. Така например за реклама и маркетинг дружество заделя около 80 хил. лв. на година, а за въоръжена охрана през последните три години се дават по около 1 млн. лв. За служебни карти и пътувания през 2011 г. парното е платило 182 хил. лв., а през 2012 г. - 190 хил. лв. В дейностите, за които плаща "Топлофикация", има и доста неочаквани разходи. За посрещане на гости през 2011 г. са дадени 30 хил. лв. През 2012 г. парите са паднали до 6000 лв., а тази година се предвижда да са 10 000 лв. За безплатна храна дружеството е отделило 769 хил. лв. преди две години, а през 2012 г. сумата достига 1.1 млн. лв. Сред другите разходи са опазване на околната среда, където са похарчени 103 хил. лв. през 2011 и 255 хил. лв. през 2012 г. За да плати собственото си парно на дружеството са му били необходими 688 хил. лв. през 2011 г., а през 2012 г. - 691 хил. лв. Има и някои дейности, които са доста сходни. За вестници дружеството дава около 10 хил. лв., а за ползване на информация отделно плаща средно по около 100 хил. лв. на година. Разходите за съдебни дела са били 129 хил. лв. през 2011 г., а м.г. са стигнали до 381 хил. лв. Според справката на дружеството отписаните съдебни вземания през 2011 г. са били на стойност 97 хил. лв., а през 2012 г. - 3 млн. лв. Инкасирането на топлинната енергия струва 2 млн. лв., а печатането и доставката на фактурите - 700 хил. лв.
Източник: Сега (13.03.2013)

Кой иска да кредитира БЕХ Само две международни банки искат да дадат 250 млн. евро кредит на "Български енергиен холдинг" (БЕХ), докато за алтернативата - облигационна емисия с мостов заем, кандидатите са пет. Това съобщиха два независими източника. Официално от държавния мегахолдинг няма информация, въпреки че срокът за подаване на оферти изтече на 21 март. Двата кандидата с интерес към заема са Citibank и Deutsche Bank, казват източниците. Двете банки са подали оферти и за облигационната емисия (там Citibank е в консорциум с Raiffeisen). Останалите кандидати за пласирането са J.P. Morgan, HSBC и Societe Generale. Предложение е имало и от Goldman Sachs, но офертата е била непълна, затова не е допусната още на първото техническо отсяване. Интересът към процедурата може да бъде определен като умерен. Първоначално от холдинга бяха заявили, че за заема са се презентирали 30 банки. Впоследствие обаче в списъка на подалите оферти попаднаха само топ имена, защото БЕХ беше ограничил правото за участие до световните финансови лидери. Сега въпросът е кой от двата варианта ще избере държавният холдинг. Едната възможност е да предпочете по-лесният с взимането на кредит, където кандидатите са малко и цената на заема може да е по-висока. Втората е облигациите, които са по-сложни като инструмент, но може да са финансово по-изгодни и ще гарантират по-голяма прозрачност около иначе потайния държавен мастодонт. Изборът трябва да бъде направен скоро, тъй като БЕХ трябва спешно да осигури средства за падежиращия през май заем на НЕК от 195 млн. евро за АЕЦ "Белене". Около процедурата първоначално имаше объркване, защото изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов беше казал, че е възможно да се изтегли кредит и да се емитират облигации, което малко по-късно беше обявено като две отделни алтернативи. След като потенциалните участници са изчели документите на БЕХ, става ясно, че в конкурса за дълговата емисия всъщност първо се търси мостово финансиране от минимум 195 млн. евро (за плащане на кредита, падежиращ на 12 май). То ще е за шест месеца с опции за продължаване от 3 или 6 месеца, т.е. максималният срок ще е година. През това време трябва да се пласират облигациите. "Мостовото финансиране трудно може да бъде осигурено от една банка, познавайки лимитите им за заеми. Затова БЕХ е по-разумно да избере варианта на синдикиран заем, в който да се включат три банки", коментира представител на един от кандидатите. Самият Андонов също е коментирал многократно, че най-вероятно рефинансиращият заем ще бъде от синдикат от банки. Колкото и начална да е фазата, засега има първоначални предположения каква лихва може да се постигне по мостовия кредит - тя е около 3-3.5%, като правилото било, че на всяко тримесечие лихвата се вдигала леко. На същите нива се очаква да е доходността и по облигациите. Това обаче е условно и променяемо по ред причини. Първо, никой не може да прогнозира как ще е пазарът в евросъюза през идните месеци. Второ, има и местен политически риск, защото през май предстоят избори и не е ясно дали ще се формира устойчиво мнозинство и правителство, а още по-малко с какви идеи ще е то. В момента например чуждите банки нямали огромен апетит към България, след като чували за опитите за отнемане на лиценза на ЧЕЗ. Третата несигурност идва по линия на самата БЕХ. Кандидатите не разполагат с актуална информация за финансовото състояние на холдинга и дъщерните му дружества. От въпросите и отговорите по процедурата, качени на сайта на БЕХ, става ясно, че индивидуалните отчети за миналата година ще бъдат дадени на отсетите във втората фаза кандидати. Консолидираните отчети за шестмесечието на 2012-а и за цялата година обаче все още се проверяват от одитора. "Надяваме се да можем да предоставим консолидирани шестмесечни данни към края на март, а консолидирани годишни за 2012 г. - до края на април", пише в отговорите. Малка част от информацията вече е налична покрай изготвянето на рейтинг на холдинга от Fitch. В мотивите си агенцията посочва, че холдингът държи 87% от средствата си в една банка и това представлява риск. "Слабост за ликвидността на средствата на БЕХ е фактът, че той държи почти всичките си пари в една банка", пише в документа. Сред другите мотиви за понижението са слабостите на регулаторната рамка и планираните увеличени капиталови разходи за периода 2013-2015 г. Регулираните цени, които осигуряват видимост на паричните потоци, не са задоволителни по отношение на инвестициите на холдинга. Според данните, цитирани от Fitch в края на септември 2012 г., паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева (става дума за консолидираните данни на групата БЕХ за този период). Агенцията ги определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения (около 520 млн. лева). Fitch обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки. Грубата сметка показва, че около 623.8 млн. лева на групата са в една банка. В края на 2011 г. година изтече неофициална справка с близки параметри. Тя показа, че държавните енергийни дружества държат 630 млн. лв. на депозит в Корпоративна търговска банка - 77% от общо 825 млн. лв. Финансовата институция е известна като предпочитаната банка на властта, защото вече при второ правителство голяма част от парите на държавните фирми се депозират в нея. През тази седмица екипът на БЕХ трябва да разгледа подробно получените предложения, да изготви класация и вероятно в края на тази или началото на следващата седмица да обяви кои са подбраните кандидати за следващата фаза. Те ще трябва да внесат гаранция за участие от 100 хил. лв. От обявите за процедурите става ясно, че оферти за заема се чакат на 20-ия работен ден, т.е. на 4 април. Те трябва да включват размера на заема, надбавка към 3/6-месечен Euribor, предварителни такси и агентски разходи. Срокът на кредита е между 3 и 5 години. Облигациите ще са за 250 млн. евро с матуритет от 5 до 7 години, става ясно от публикуваното съобщение на холдинга. Като валути са определени долар или евро. Те ще се търгуват публично вторично, без да е изрично упоменато на кои международни борси. Не е ясно и в кой момент ще бъде взето решението на дилемата - заем или облигации с мостов кредит в началото. Държавният холдинг обаче си е запазил правото да прекрати всяка една от процедурите, без да дължи нищо на участниците. Иначе разходите и при двете опции били сходни. Засега неформално се твърди, че БЕХ предпочитали заема. За публичния интерес обаче варианът с облигациите изглежда по-смислен, защото цената може да е по-ниска и за пръв път ще има повече прозрачност около управлението на държавните енергийни фирми.
Източник: Капитал (25.03.2013)

Газпром: раненият руски гигант Най-големият производител на газ в света е болен. Той трябва да бъде разделен. Някога изглеждаше, че добрите времена за Газпром никога няма да имат край. Най-големият производител на природен газ в света, създаден от министерството на газовата промишленост на бившия Съветския съюз, се радваше на високи до небето цени на “синьото гориво” години наред. Газпром започна да строи централа в Санкт Петербург за 1.9 милиарда долара и изпълняваше ролята на бездънен портфейл за руските управници. Каквито и проблеми да срещне руската държавна газова компания, тя може да “ги удави в пари”, каза Наталия Волчкова от Новото училище за икономика в Москва. Цялото това статукво сега е под заплаха. Добивът от старите газови находища намалява. Благодарение на бума на шистовия газ в САЩ “синьото гориво” се предлага в по-голямо изобилие на световния пазар. Европейските клиенти на Газпром осъзнават, че имат алтернатива. Цените, които руският газов гигант може да си осигури, спадат, а с тях и се влошават перспективите пред компанията. Годините на лесни пари направиха Газпром дебел и тромав. Той доминира на вътрешния пазар, като държи дял от 75% от добива на газ в Русия, и се радва на монопол на износа. До неотдавна Газпром държеше в здрава хватка Западна Европа, на която осигурява около 25% от нужния й газ. Той има още по-строг контрол над страните от бившия съветски блок в Източна Европа. Дълго време това предпазваше руския газов гигант от промените на световния пазар. Газпром не е нормална компания. Той служи на двама господари. Като фирма, която емитира акции за чуждестранни инвеститори, той трябва на теория да се стреми да увеличи до максимум печалбите си в дългосрочен план. При условие обаче, че руската държава е мажоритарен собственик на Газпром, той преследва и политически цели. На практика компанията служи по-усърдно на втория си господар. Когато консолидира своята власт в Русия в началото на миналото десетилетие, президентът Владимир Путин превърна Газпром в основен инструмент на новия държавен капитализъм в страната. Путин назначи свои съюзници на ръководните постове в компанията. Той използваше Газпром като инструмент на външната политика, като, например, прекъсна газовите доставки за Грузия, Украйна, Беларус и Молдова при политически спорове. Дълбоките джобове на компанията помагат на Путин и у дома. Газпром продава евтино газ в Русия, за да не замръзнат бедните през зимата. С приятели по високите етажи държавната компания се радва на ниски данъци и привилегирован достъп до газовите находища. Нейните разходи обаче са потресаващо високи: през 2008 г. Газпром обяви търг, който включваше солариум и специална баня за коне. Американският мозъчен тръст Peterson Institute for International Economics изчислява, че компанията, която отчете номинална печалба от 46 милиарда долара през 2011 година, е загубила 40 милиарда долара от тази сума поради корупция и неефективност. Някои проекти, подкрепяни от Путин, са със съмнителна икономическа стойност. Руският президент е решен на всяка цена да построи газопровода “Южен поток” между южната част на страната и Австрия през Източна Европа, който ще струва 21 милиарда долара. Този проект е политически привлекателен, тъй като ще заобиколи Украйна, а тя създава проблеми като главен транзитен маршрут за газа за Европа. Предвид ниските цени и слабото търсене обаче, той е безумие от икономическа гледна точка, твърди Михаил Крутихин от руския енергиен консултант Русенерджи. Откриването на подводния газопровод до Германия “Северен поток” през 2011 г. бе политически удар за Путин, въпреки че тръбата все още е експлоатирана далеч под своя капацитет. Газпром се озовава сега в несвойствена ситуация: той има повече проблеми и по-малко пари, с които да ги удави. На 4 март акциите на руския газов гигант поевтиняха до най-ниското си равнище от четири години. Инвеститори изчисляват, че компанията струва сега три пъти по-малко, отколкото през 2008 година. Главният фронт за Газпром е Европа, неговия традиционен бастион и източник на 40% от приходите му. Компанията се бори да запази старата си система за определяне на цените, в съответствие с която големите европейски потребители подписват дългосрочни договори, обвързани с цената на петрола. Тези клиенти обаче имат сега възможността да купуват втечнен природен газ (ВПГ), какъвто на САЩ повече не им се налага да внасят. Газът на спотовия пазар често е много по-евтин от руския по дългосрочните договори. Газпром също започна, бавно и неохотно, да предлага отстъпки, които очаква да му струват 4.7 милиарда долара тази година. Тъй като толкова много от клиентите на компанията са обвързани с договори, последиците от пресищането на световния пазар на газ за търговския й баланс няма да се усетят веднага. То обаче започва да пречи на нейните инвестиции. Последната заплаха за стария бизнес модел на Газпром е юридическа. Според антитръстово разследване, започнато от Европейската комисия, компанията използва доминиращата си позиция в Централна и Източна Европа, за да ограничава конкуренцията и да вдига цените. Ако Газпром загуби, той може да бъде глобен с до 14 милиарда долара и да бъде лишен от могъщ лост за влияние, каквато е възможността да налага на някои европейски страни по-високи цени, отколкото на други. Евентуално негативно решение може да заплаши и стратегията на компанията да се опитва да доминира европейския газов пазар, като притежава не само суровината, но и средствата за нейното доставяне. Газпром изкупува тихомълком газопроводи и хранилища, като заема пари на останали без средства европейски компании за комунални услуги, за да им отнеме клиентите. Ако тази стратегия спре да работи, то руският държавен гигант вече няма да е толкова ефикасен инструмент на Кремъл. В продължение на години шефовете на Газпром отричаха да има заплахи за неговия бизнес модел. Макар и късно, Путин изглежда се събуди. Той призна миналата година, че има “истинска шистова революция”, и предупреди, че Русия трябва да намери “взаимно приемливи форми на сътрудничество” с потребителите. В бъдеще Газпром може да има по-силна конкуренция дори у дома. Появиха се двама вътрешни съперници: Новатек, притежавана частично от стария познат на Путин Генадий Тимченко, и Роснефт, държавна фирма, оглавявана от доверения съветник на руския президент Игор Сечин. На компании, различни от Газпром, сега се пада дял от една четвърт от добива на газ в Русия. Новатек иска от Кремъл да отнеме експортния монопол на държавния гигант, макар че все още не е взето решение по въпроса. В краткосрочен план затрудненията на Газпром в Европа може да го предпазят от конкурентите у дома. Кремъл вероятно ще реагира в защита на компанията при натиска на европейските потребители и регулатори. Цялостното послание обаче е ясно: Газпром не може да разчита, че ще запази “златната” си позиция завинаги. Това означава, че той трябва да помисли какъв тип компания иска да е през идните години. Ако нещата не вървят така, както му се иска на Газпром, той все още може да заплашва, че ще спре доставките. Ако действа прекалено много като изнудвач обаче, концернът рискува да загуби своите клиенти. Освен купуването на повече ВПГ, някои страни от ЕС горят от нетърпение да започнат да добиват шистов газ чрез технологията фракинг на своя територия. Проучванията за находища вървят с бързи темпове в Източна Европа, въпреки че фракингът все още е забранен във Франция, България и Чехия. Газпром се нуждае да намери две неща: нови източници на газ и нови пазари. Нито една от тези задачи няма да е лесна. Газовите находища на компанията пресъхват. Газпром губи и технологичното си преимущество. Ако фирмата бе управлявана по-добре, тя щеше да намери как да продава повече газ в Азия, където цените са доста по-високи, отколкото в Европа, да не говорим за Америка. Един възможен начин е газът да бъде втечняван и транспортиран с кораби. Газпром обаче е бавен: на него се пада дял от една шеста от добива на газ в света, но тя е едва на 20-о място по търговия с ВПГ. Другият начин за доставяне на “синьо гориво” в Азия е чрез газопровод. Очевидната дестинация е Китай, който граничи с Русия и е потенциално най-големият пазар за газ в света. Двете страни обаче се пазарят без успех от едно десетилетие. Превръщането на Газпром в по-пъргава, търговски ориентирана компания ще изисква много силна политическа воля. Компанията има естествени предимства, като достъпа до някога замръзналите арктически пътища за транспортиране с кораби на ВПГ. Мнозина анализатори се обединяват около мнението, че разумният подход ще е управлението на газопроводната инфраструктура на Газпром да бъде отделено от добива и продажбата на “синьото гориво”. Това ще гарантира, че икономически безсмислени проекти за газопроводи няма да бъдат субсидирани от износа. Газпром освен това ще извлече вероятно полза от своето разделяне на няколко филиала, които ще се конкурират да разработват по-малки газови находища в близост до вече съществуващи газопроводи. Тези находища са пълни с газ, но сега са прекалено малки за руския държавен гигант, за да се занимава с тях. Малко конкуренция може да помогне за овладяване на неудържимо нарастващите разходи. Газпром все още има много предимства - от огромните газови резерви до гладните за газ съседи. Той обаче ги използва толкова непохватно, че един анализатор сравни компанията с “динозавър на реактивни ролери”. Засега само Путин може да промени това. Ако той чака, скоро нито той, нито Газпром ще имат кой знае какъв избор.
Източник: БТА (25.03.2013)

"Булгаргаз" ще тегли нов заем Държавната компания "Булгаргаз" ще тегли нов заем. С него дружеството ще покрие разходите си за природен газ, който ще бъде нагнетен в хранилището в Чирен през лятото. Това каза изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов след обществено обсъждане на цената на газа за второто тримесечие на годината, което се проведе в енергийния регулатор. По думите му в момента газохранилището е почти празно и се налага в следващите месеци в него да бъде нагнетен природен газ, който да покрие сигурността на доставките през следващия зимен период. От "Булгаргаз" вече са внесли документи за кредита в Български енергиен холдинг (БЕХ), част от чиято структура е газовото дружество. Гогов обаче не посочи за каква сума става въпрос и дали тя ще бъде взета като заем от БЕХ или дружеството отново ще обяви обществена поръчка за банково финансиране. Подобна процедура беше обявена от "Булгаргаз" в края на 2011 г. за заем от 60 млн. лв., които бяха нужни за покриване на текущите плащания към "Газпром". Тогава единствената банка, която участва в процедурата, беше Корпоративна търговска банка (КТБ), която отпусна кредит за срок от 3 години при оскъпяване от 5.7 млн. лв. По думите на Гогов обаче този кредит вече е погасен. Финансовите затруднения на "Булгаргаз" не са от вчера, макар че през първото тримесечие на годината дружеството е генерирало дори по-голям приход от очакваното, въпреки намалението на цената на природния газ с почти 10%. Това по думите на Гогов е благодарение на по-малкото закупени количества газ от доставчика "Газпром" следствие на ниската консумация през първото тримесечие и по-ниската цена на долара от утвърдените от регулатора стойности. Въпреки това Гогов се оплака, че при определянето на цената за второто тримесечие на годината ДКЕВР признава само недовзетия приход на дружеството за 2012 г., който е в размер на 173 млн. лв. "Ако вземем обаче 2010 и 2011 г. отиваме на 500 млн. лв. по наши разчети", посочи той. Причината за недоволството на "Булгаргаз" всъщност е, че регулаторът определи от началото на април природния газ да поевтинее с 3.89%, вместо с 3.22%, които дружеството предложи. "Как ние да водим политика за излизане на различни пазари, ако не генерираме някаква печалба", попита Гогов. По думите му обаче проблемът не е в цифрите, а в методиката за ценообразуване и нейното прилагане. В нея е записано, че трябва да има електронен модел, по който трябва да става изчисляването на надценката, но такъв към момента не се прилага. Нормативно дружеството би трябвало да има надценка от 2%, но според Гогов този процент никога не е постиган, а за второто тримесечие надценката е понижена до 1.26%. "По този начин в дружеството не остава нито стотинка и ние не знаем принципа, по който тази надценка е определена", каза Гогов. Ако прогнозите на "Булгаргаз" се сбъднат, до края на годината цената на природния газ трябва да претърпи минимални промени. Според Гогов ако курсът на долара се повиши леко, каквито са очакванията, това ще доведе до увеличение на цената от 1 юли с 0.07%, а от 1 октомври до намаление с 0.5%. Според Гогов такива малки промени не би трябвало да се отразят в цените на потребителите, тъй като дружеството може да ги поеме. Това означава, че до края на годината "Буларгаз" не би трябвало да иска промяна в цената. В крайна сметка решението за това е на енергийния регулатор, който анализира данните предоставени от дружеството за всяко тримесечие. Първият добив от газовото находище в Девенци може да се очаква чак от началото на 2013 г., каза още Гогов. До тогава дружеството концесионер "Дайрект петролеум" трябва да направи първия производствен сондаж и да построи газопровод, по който газът да достига до газопреносната мрежа. По думите на Гогов в концесионния договор с дружеството, който беше подписан в края на миналата година, е записано, че "Булгаргаз" ще изкупува минимум 80% от добития в находището газ.
Източник: Капитал (27.03.2013)

Българският енергиен холдинг и Националната електрическа компания не са длъжни да предоставят информация за граждански контрол. Монополни организации като водоснабдителни, електроснабдителни, телекомуникационни и др. не са задължени лица по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. Това обяви екипът на програмата "Достъп до информация" по време на годишния си отчет, представен вчера. Ако това е обяснимо за частните монополи, то включването към тях на НЕК и БЕХ като структури, затворени за граждански контрол, буди недоумение и ще наложи промени в законодателството поради огромния обществен интерес. Програмата отчита като пробив признаването на "Топлофикация-София" за задължен субект по закона, което значи, че от 2013 г. тя вече не може да отклонява искания на граждани, свързани с достъп до информация за действията и решенията на дружеството. Като проблемни все още програмата отчита прозрачността в работата на институциите, гражданското участие в процеса на вземане на решения, липсата на адекватни санкции и структура, която да упражнява ефективен контрол. Най-често срещаните основания за отказ до информация продължават да бъдат позоваване на "търговска тайна", "защита на третото лице", "лични данни". Трайна съдебна практика е мълчаливите откази, зад които се крият институциите, задължени да предоставят информация, да бъдат отменяни.
Източник: Дума (29.03.2013)

Кое беше причина и кое следствие няма значение. През седмицата мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев набеди президента Росен Плевнелиев и назначения от него кабинет в безпрецедентно по тона си интервю пред австрийския Der Standard, като каза, че обслужват корпоративни интереси. На другия ден правителството даде сигнал, че ще адресира проблема със свръхконцентрация на пари на държавни предприятия в КТБ. Публиката гадае дали интервюто е било изпреварващ ход-предупреждение към временната власт или грешка, която предизвика нейната реакция. Яйцето или кокошката в случая не е важният въпрос. Цветан Василев Банките продължават да трупат депозити През февруари е имало разместване в топ пет на кредитните институции според размер на активите им Повече от нормално е да има правила за управление на парите в държавните фирми и диверсификация в множество качествени банки. Правителството избра именно такъв институционален подход, а обявявайки, че лично премиерът ще води работната група за писането на правила, даде да се разбере, че гледа на темата сериозно. С основание. Преразпределянето на дори част от държавните пари към други банки означава създаване на нормалност, но и обявяване на война на най-голямата олигархична група, създавана от 89-а насам - по-голяма от "Мултигруп" (по времето на Беров), многократно по-голяма от "Орион" (при Виденов) и от "Олимп" (при Костов) - за тези, които си ги спомнят. Въвеждането на правила в нещо толкова семпло, каквото е управлението на държавните пари, би извадило на показ и дълго замазвани тайни. То би разкрило, че огромна част от привлечените в КТБ средства са отишли, за да финансират разрастването на империята около мажоритарния й собственик, че тези инвестиции са твърде рискови, че не само държавата като принципал, но и "Банков надзор" си е затварял очите. Да го кажем така: ако струпването на публични средства в КТБ е цъкало като бомба със закъснител, през последните две години за нея като заложници са закачени и хиляди обикновени вложители. Банка за лична употреба КТБ е най-бързо растящата банка. Само за 2012 г. активите й са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система. За последните четири години банката се е почти утроила и вече е шеста по големина с 5,6 млрд. активи. Свързани с Цветан Василев компании изникват в почти всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка, а финансирането им под една или друга форма идва от същата банка. Това поражда подозрения за недопустима концентрация на кредити към свързани лица - показател, който заради сигурността на вложителите по закон би трябвало да се контролира от БНБ. "Капитал" опита да събере тази информация по публични източници. Без претенция за изчерпателност по данни (пълните данни в xls) към края на 2011 г. над 1 млрд. от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани със собствениците лица. Това е една четвърт от активите и над една трета от кредитите на банката към онзи момент. Сумата не включва някои големи сделки като приватизацията на "Булгартабак холдинг" (където формално инвеститор се води лондонското поделение на руската Внешторгбанк - VTB Capital), както и по-нови придобивки – "Техномаркет", БТК и др. Освен това тук се виждат само декларираните по отчети на свързани компании задължения, но не и банкови гаранции, което е възможно да направи експозицията много по-голяма. От разгледаните 107 свързани компании успяхме да установим задължения към КТБ на 51 (директно декларирани в отчетите задължения към КТБ на база залози в Търговския и имотния регистър, както и в Централния регистър на особените залози), а при още 17 има "задължения към финансови институции", за които имаме неофициална информация, че са към банката. По-лошо - от отчетите на финансираните фирми се вижда, че немалка част от тях нямат друга собственост или дейност извън отпуснатите от банката кредити и придобитите с тях активи. Много от тях са хронично на загуба или дори с отрицателен капитал, което поставя въпроса как могат да изплатят заемите си. Подобна концентрация на "вътрешни" кредити надхвърля не само законовите ограничения, но и всяка здрава логика. Финансирането преимуществено на една група, дори тя да не е свързана със собствениците на банката, е рисковано, защото проблеми в отделни дружества могат да повлекат цялата група и да доведат до големи загуби за банката. Ако пък са намесени собствениците, възникват конфликти на интереси, които се управляват трудно, колкото и да е добронамерен мениджмънтът на финансовата институция. Затова по закон кредитите към свързани лица не бива да надхвърлят 1/4 от собствения капитал на банката. В случая с КТБ, която към края на 2011 г. е с капитал от около 360 млн. лв., ограничението е надхвърлено над 10 пъти. Няма публични данни как се е развило това съотношение през 2012 г., но въпреки нарасналия капитал на КТБ до 450 млн. лева, едрата картина едва ли е променена значително. Към края на юни по данни на самата банка тя е силно зависима от големите си клиенти - половината кредити се държат от 30-те най-големи кредитополучатели, а 20-те най-големи вложители имат да вземат над 1 млрд. лева, или една трета от депозитите. "Банков надзор" обаче не вижда проблем. Няма информация доколко щателно БНБ е изследвала свързаността на кредитополучателите на КТБ. На конкретния ни въпрос получихме следния отговор: "Надзорът на големите експозиции на банките у нас се осъществява чрез надзорните периодични отчети и инспекции на място. След всяка инспекция се дават предписания на банките, включително и когато няма формални нарушения на ЗКИ. Проверките (надзорните инспекции) се извършват във всички банки, в т.ч. и цитираната от вас банка. Към момента няма докладвани нарушения на законовите лимити. Повече информация може да бъде намерена в годишните отчети на БНБ, които са публично достъпни." От Корпоративна банка не получихме отговор. За КТБ няма икономическа криза Извън неадресирания проблем за свързаността на кредитополучателите с мажоритарния собственик КТБ отчита подозрително здраво качеството на кредитите си. Докато средно в банковата система в резултат на кризата лошите и преструктурирани кредити са около една четвърт от всички, а само лошите - близо 17%, КТБ декларира едва 4%. Също направените от КТБ обезценки за несъбираеми заеми са под 1% от целия й кредитен портфейл при 7% средно за банковата система и до почти 20% за някои по консервативно оценяващи ситуацията институции. Ако допуснем, че риск мениджмънтът на банката е нито по-добър, нито по-лош от средния за системата, това означава, че тя би трябвало да отдели допълнително около 200 млн. лева за провизии, да излезе на сериозна загуба и да се наложи рекапитализиране. Вместо това КТБ трупа счетоводни печалби. Те влизат в собствения й капитал, а това й позволява да увеличава кредитирането. Същевременно има трикове, с които един кредит да се води жив, дори реално да е необслужван. Те са още по-лесни, ако кредитираш свързана компания. Най-схематично: ако една компания не може да обслужва заема си, банката отпуска друг на формално несвързано дружество, то на свой ред дава заем на първото; в резултат банката има един редовно погасен и един новоотпуснат заем и никакви лоши длъжници. Друг вариант е банката да прехвърли лошото си вземане чрез цесия на привидно несвързана компания, която самата тя е кредитирала. Такава стратегия например приложи КТБ при изпадналия в несъстоятелност стъкларски завод "Рубин", като вземания за по 22 млн. лв. бяха прехвърлени по номинал на "Карне-М" и "Евробилд проект" и още 5 млн. лв. на "КИК-Дизайн" - дружества, финансирани от самата банка. Все пак при мащабния ръст на активите на КТБ й се налага и да вдига капитала, за да отговаря на изискванията за адекватност. През миналите две години на два пъти мажоритарния собственик "Бромак" направи това с подчинен срочен дълг - първо 20 млн. евро, а после още 9 млн. евро. Сега се планира и реално увеличение чрез емисия акции за 94 млн. лв. За целта мажоритарният собственик трябва да разполага със собствени средства с доказан произход. И тук обаче има няколко трика за превръщане на кредити в капитал. Например през последните години делът на "Бромак" в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40-60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да я ползва за увеличение на капитала. По аналогичен начин и с борсови сделки с други близки компании "Бромак" също успява да извлече печалба. Например в края на октомври 2012 г. компанията на Цветан Василев придоби пакет от 8.24%, или 607 хил. акции на "Булгартабак холдинг" (от финансирани от самата банка компании като "Никкомерс 01" и "Принт инвест 1") при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. В такава сделка трудно може да се открие друга икономическа логика освен прехвърлянето на средства в "Бромак", които при това са с доказан произход - печалба от борсови операции. Дребните вложители като заложници Ползвайки евтиния ресурс от държавните компании, КТБ получава предимство, което изкривява чувствително банковия сектор. Благодарение на ниските лихви, които плаща по тези привлечени на едро средства, банката има възможност да поддържа високи лихви по депозитите, които привлича, завземайки пазарен дял от други банки. През последните години това позволи на КТБ да "превключи на втори двигател" и да финансира драматичната си експанзия с депозити на дребни вложители. Така за 2011 г. привлечените средства на КТБ нарастват с почти 50%, миналата година - с още 46%, за да достигнат 5.2 млрд. лв. Този ефект идва основно от депозитите на дребно, при които ръстът е 65% и 78% съответно, а общата им сума вече е 2.6 млрд. лв. Всичко това се случва на пазар, където общо ръстът на привлечените средства е около 4%, а при тези от граждани и домакинства - около 12-13%. В момента за едногодишен депозит в левове банките с чужди собственици, предлагат нива между 4.5% ефективна годишна лихва при лидерите на пазара и 5% при по малките и при тези с гръцка собственост. Същевременно най-добрата оферта на КТБ е за 6.34% при депозити над 1500 лв., а за по-големи суми лихвата достига и нива над 8%. Взривообразният ръст на скъпо привлечените дребни вложители в КТБ през последните две години е повишило цената на финансирането на банката с повече от един процентен пункт над средното за сектора, което дългосрочно ще постави на риск финансовите й показатели. Проблемът се изостря и от наличието на държавна гаранция на депозитите до 100 хил. евро, която притъпява усещането за риск у спестителите. В търсене на по-висока лихва повечето от тях игнорират или поне оставят на втори план въпроса за стабилността на банката. При сериозен проблем с по-голяма банка обаче тази гаранция може да се окаже илюзорна, тъй като натрупаните близо 1.6 млрд. лв. във Фонда за гарантиране на влоговете в България биха били недостатъчни (до края на март банките би трябвало да преведат допълнително над 220 млн. лв. годишна вноска). Олигархичен октопод Освен голямата концентрация на риск около собственика на КТБ се концентира и невероятна икономическа, медийна, а чрез тях и властова мощ. Разрастването на този олигархичен мастодонт, който контролира активи за 10 млрд. лева, или над 12% от БВП, доведе до изкривяване не само на банковия пазар, но и на цялата икономика (вижте графиката). Подобно мащабно преразпределение на собственост за период от 7-8 години е невиждано в историята на прехода в България. Обяснението, е че групировката около КТБ беше фаворизирана от две последователни правителства - на тройната коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) и на ГЕРБ. Медийната група около Ирена Кръстева и сина й, доскорошния депутат от ДПС, а сега следовател Делян Пеевки, също беше финансирана с кредити от КТБ и продължава да ползва финансовия и рекламен гръб на банката и свързани с нея компании. По-лошо, тя се превърна в еталон за търговия с влияние. Чрез нея се осигурява политическа подкрепа и регулаторен комфорт за банката и икономическата група. Медийната машина има широка употреба: от полиране на имиджа на КТБ и собственика й до саморазправа с конкуренти и опоненти. За това естествено помагат и другите лостове: икономическият, политическият, неформалните връзки в съдебната система и регулаторите. Това срастване е най-голямата опасност, особено в държава, където разделението на властите все повече прилича на театър за пред публиката. Нарастващата възможност на групата около КТБ да ползва целия държавен апарат за справяне с бизнес врагове стана публично достояние най-вече през войната й с издателите на "Труд" и "24 часа" - Огнян Донев и Любомир Павлов, тъй като те имаха собствена трибуна, за да я покажат. В нея с активни действия бяха впрегнати не просто медиите на Кръстева и TV7, а също ДАНС и прокуратурата, а с бездействието си - и всевъзможни регулатори. Друг пример, за който "Капитал" писа през 2010, е как след мощна дискредитираща кампания срещу застрахователна компания "Алианц" и нейния мениджмънт договор за застраховане на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2" спечели дружеството от групата на Василев "Виктория". Изтикването продължава и до днес - само преди дни общинското дружество "Топлофикация" отстрани по "технически причини" по-добрите оферти на "Алианц" и "Булстрад" в полза на "Виктория". Висша институционализирана форма на политическа корупция беше и случаят с корпоративното превземане на пловдивския завод "Юрий Гагарин". За пръв път след 9 септември 1944 парламентът по предложение на ДПС гласува специален закон, с който забрани основния бизнес на "Юрий Гагарин". Няколко месеца по-късно фирмата беше придобита на ниска цена от офшорни компании, свързани с "Булгартабак", Пеевски, Василев и КТБ. На медиен тормоз и оплюване станаха жертва не една или две публични фигури, чиито позиции се оказваха неудобни за олигархичния октопод или обслужваната от него власт. Атаките срещу президента и служебното правителство сега са само логично продължение на същото. Как стана възможно това На всяко ниво от финансовата система, където може да се случи такава огромна концентрация и изкривяване на пазара, би трябвало да има защитни механизми, които да ги спират. И наистина има, но те са умишлено изключени. На входа са парите на държавните дружества. Техните мениджъри би трябвало да се грижат за ефективното им управление. Ако го правеха, тези средства щяха да са разпръснати в повече банки и да не са предимно по разплащателни сметки. Но над КТБ винаги е имало мощен политически чадър. Като градска легенда се разказва случаят с ВМЗ - Сопот, който дори по време на стачката на работниците не е могъл да ползва парите си в КТБ, за да им изплати забавените заплати. По подобни причини БЕХ ще търси заем за 500 млн. лева, при положение че има налични 623 млн. в КТБ. Принципалът само веднъж опита да въведе правила за управлението на средствата, но те се оказаха пожелателни насоки без ефект. (Става дума за опита на тогавашния финансов министър Симеон Дянков през 2010 да въведе ред, с което си спечели трайното "внимание" и оплюване от медийната група.) На второ ниво защитата трябва да идва от самия пазар. Ако една банка е прекалено рискова, хората и бизнеса биха избягвали да работят с нея. Реално обаче този ефект се нулира от всичко описано по-горе - гаранцията и високите лихви по депозитите, медийното влияние, скритите зад банковата тайна експозиции и т.н. Какво каза Цветан Василев пред "Дер Щандард" "Този президент [бел. ред. Росен Плевнелиев] защитава бизнес интереси, а не интересите на нацията." С тези думи пред вестник Der Standard банкерът Цветан Василев открито нападна държавния глава, след като предишните седмици това правеха финансираните от него медии. В същото време заяви, че "критиката" на изданията и телевизиите му са плод на "личното мнение" на журналистите, работещи там, нищо че според него в България има дори "твърде много медийна свобода". В почти предупредителен тон Василев подчерта, че няма интерес от нестабилност в страната. "Като мажоритарен собственик на една от най-големите банки и инвеститор с различни важни сфери имам интерес да има стабилност, а не улични протести... Бизнесът ми е достатъчно голям, за да изгубя много в случай на нестабилност, рухване на валутния борд или други събития." Дали самият той е олигарх - въпрос на дефиниция: "ако това е някой, който е заможен и управлява редица компании, тогава ОК - аз съм олигарх. Но тогава олигарси са Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Ричард Брансън и Бернар Арно", каза още Василев. Накрая защитата би трябвало да идва от регулатора в лицето на БНБ. За "Банков надзор" тези рискове би трябвало да са пределно ясни. С пълната информация и мегаправомощията си той може и е длъжен да ги прекрати. Защо това не се случва можем само да гадаем, тъй като от банковия надзор почти никога не излизат публични решения или коментари. Видно от самолет, някои от основните показатели на банката - лихви по депозити, ръст на активи, процент провизии към рискови активи, се отклоняват сериозно от средните за системата. БНБ обаче удобно се скрива зад чувствителността на темата със стабилността на банките и реагира остро на всеки, който си позволи да постави под въпрос чистотата на практиките в банковия сектор. При така изключените бушони в системата е нормално концентрацията на собственост и влияние да се усилва. То е достигнало размери, при които разплитането му не може да стане безболезнено. Пакетирана с БТК, телевизионното разпръскване, вестникарския и разпространителски монопол, креслива телевизия, групата е на път да придобие статут на "прекалено голяма, за да фалира". Или на прекалено "удобна" за политиците, за да фалира. Факт е, по темата КТБ няма леви и десни, никоя партия не е опозиция, всички пазят гробно мълчание. Ако държавата и регулаторите продължат не само да си затварят очите, но и да съдействат, империята на Цветан Василев и неговият партньоp, политикът-издател-следовател Делян Пеевски, ще продължи да расте и да среща все по-малък отпор. Ако досега тя е зависела от отношението на конкретните политици на власт, ще започне да се случва друго - самозабравилият се монопол ще иска да посочва кой да управлява. Първите опити за това се видяха покрай формирането на служебното правителство, когато медиите около КТБ систематично "отстрелваха" неудобни за тях кандидати. Ако политиците и гражданите не успеят да се справят, единственото спасение от нещо толкова голямо е то да се разпадне под собствената си тежест. На малък пазар като българския подобна мегаструктура не може да съществува вечно, защото няма откъде да се изхранва.
Източник: Капитал (01.04.2013)

Влизаме в енергиен съюз с Унгария България ще влезе в нов енергиен съюз с Унгария и още три страни от Централна Европа. Страната ни получи покана да се включи в проекта по време на срещата на президента Росен Плевнелиев с унгарския му колега Янош Адер в Будапеща. Свързаност ни трябва както в електроенергийната, така и в газовата сфера, заяви българският президент. Това ще реши редица проблеми, които страната ни има в момента. Унгария, за разлика от България, има връзка, по която получава не само руски, но и норвежки газ, което й носи по-ниска цена. Ако нашата страна имаше такава свързаност, за последните 15 години щяхме да спестим 10 млрд. долара от похарчените пари за доставка на синьо гориво, обясни Плевнелиев. Идеята за общ енергиен пазар датира от септември 2012 г. и в нея активно са се включили Унгария, Чехия, Словакия и Полша. България и Унгария имат обща цел да либерализират и диверсифицират енергийния си пазар и търсят алтернативи на енергийните монополи, обясни Плевнелиев. Двете страни са изразили и готовност да се включат в проектите НАБУКО и "Южен поток".
Източник: Стандарт (03.04.2013)

Мощността на АЕЦ Козлодуй падна със 700 MW Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е разпоредил на АЕЦ Козлодуй да намали мощността на 5-и и 6-и блок, за да се предотврати срив на енергийната система. От преносния оператор са се мотивирали с ниското потребление и износ и голямото пълноводие, а оттам – и производство на ВЕЦ-овете. От ЕСО не отговаряха на телефоните, за да потвърдят или отрекат информацията. Както и за да пояснят дали освен най-евтиния производител на ток ще ограничат ВЕИ-та или други централи. Заповедта на ЕСО е била за намаляване на мощността на 5-и блок до 750 мегавата, а на 6-и – до около 550 мегавата, потвърди обаче шефът на АЕЦ Козлодуй Валентин Николов. Това прави общо намаление на мощността на АЕЦ със 700 MW. Той обясни, че мярката ще наложи плановото спиране на 5-и блок за годишен ремонт да закъснее с 2-3 дни. Вчера държавната ТЕЦ Марица-изток 2 работеше с под 430 мегавата на три от осемте си блока.
Източник: Монитор (04.04.2013)

Прокуратурата започна производство срещу шефа на БЕХ заради нарушения След като прокурорската проверка в енергетиката показа сериозни нарушения, от прокуратурата ще заведат пет наказателни производства срещу длъжностни лица в няколко институции заради допуснатите нередности, съобщи агенция "Фокус". Едно от производствата е срещу Михаил Андонов, изпълнителен директор на Националната електрическа компания (НЕК) и Българския енергиен холдинг (БЕХ). Според резултатите от проверката в периода 2011 - 2012 година като длъжностно лице на НЕК той не е положил необходимите усилия да управлява възложеното му имущество и е сключил незаконни сделки. Освен Андонов производства започват и срещу длъжностни лица в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и НЕК. Според прокуратурата служителите в енергийния регулатор не са изпълнили задълженията си във връзка с издаване на решение. То е било прието веднага, без да бъдат правени анализи, допълват от прокуратурата, но без да уточняват подробности. Служителите в енергийното министерство пък не са положили усилия да упражнят правата на държавата като акционер в дружеството ЧЕЗ. Това производство е във връзка с данните за неразпределена печалба за 2011 и 2012 година. Според прокурорите става дума за сума от над 3 млн. лева за 2011 година и над 5 млн. лева за миналата година. Следващото наказателно постановление е срещу виновни длъжностни лица от НЕК за това че в периода от 2001 до 2012 година умишлено не са положили грижи за имуществото, за което отговарят – т. е. обвинени са в умишлена безстопанственост. Петото дело е за договори за обществени поръчки на ЧЕЗ, които са констатирани след проверка на АДФИ, в които са констатирани множество нарушения.
Източник: Инвестор.БГ (04.04.2013)

Откраднаха ни 1 милиард със скъп ток Милиарди левове са откраднати от джоба на бедните българи със сметките за ток. Между 420 млн. лв. и 1,040 млрд. лева сме ужилени всички ние като потребители от юни 2001 г. досега само от договорите с двете частни централи в енергийния комплекс "Марица-изток" - ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". От пускането на централите досега те са оскъпили електроенергията между 10% и 25%, съобщиха от Софийска градска прокуратура. Това означава, че всеки от нас - от пеленачетата до старците, е ощетен с между 60 и 150 лева само от тези два договора, сключени на 13 юни 2001 г. от кабинета на Иван Костов. Далаверите в електроенергетиката, които бъркат в джобовете ни повече от десетилетие, обаче не са само в тези два договора. Пет наказателни производства са образувани в прокуратурата за престъпления с нанесени щети за милиарди левове в енергетиката. Вчера главният прокурор Сотир Цацаров обяви резултатите от проверките в Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/, Националната електрическа компания /НЕК/, трите електроразпределителни дружества и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма /МИЕТ/. Обвинителите стартираха разследването си на 12 февруари под натиска на масовите улични протести. Държавата не потърсила дивидент за 200 млн. Държавата е изгубила близо 200 млн. лева само по едно от делата, показват най-фрапиращите данни от проверката. В периода 2011-2012 г. длъжностните лица от МИЕТ не са потърсили дивидент от печалбата на ЧЕЗ, която към 31 декември 2012 г. възлиза общо на 593 449 000 лева. Енергийното ведомство е трябвало да получи 33% от тази сума, колкото е размерът на държавния дял. Никой от министерството обаче не е предприел каквито и да е действия в тази насока и така държавата е била ощетена. Делото е образувано по чл. 219 от Наказателния кодекс - за умишлена безстопанственост. "Длъжностните лица не са използвали всички механизми, с които държавата може да защити правата си", уточни главният прокурор. Юристи коментираха, че в управителните органи държавата обикновено се представлява от зам.-министър. Сега от държавното обвинение ще проверяват в рамките на наказателно производство кой точно от енергийното министерство носи вина за невзетите пари. В периода от 2007 до 2012 г. държавата е получила дивидент единствено за 2010 година. Според прокуратурата в договора за приватизация между държавата и ЧЕЗ изрично са посочени механизми за решаване на споровете между акционерите, дори и ако мажоритарният собственик не желае да разпределя печалба. Второто дело е срещу виновни длъжностни лица от ДКЕВР се облажила с незаконна такса ДКЕВР и е образувано по чл. 282 от НК - за престъпление по служба. Причината е, че комисията е одобрила без мотиви временни цени за включването на мощностите на производители на енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. Това се е случило на 13 и 14 септември миналата година и е направено в нарушение на Закона за енергетиката. На 18 септември са определени временни цени за достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежи на производителите на "зелена" енергия, ползващи преференциални цени. Прокуратурата е установила, че от ДКЕВР изобщо не са правили анализ и не са поискали конкретни данни от трите енергийни предприятия. Не е било преценено и доколко разходите им са реални. С тези си действия от ДКЕВР не са изпълнили служебните си задължения с цел да набавят за себе си или друг облага, твърди прокуратурата. НЕК търгувала на загуба Оказа се, че от 1998 г. насам държавата е купувала на високи цени електрическа енергия, без да има необходимост, съобщи зам. градският прокурор на София Божидар Джамбазов, който ръководи екипа, извършил проверката в НЕК по договорите с ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3. Съгласно договорите НЕК купува 100% от еленергията, която се продава от тецовете, независимо от необходимостите на вътрешния пазар. Така държавната компания практически е на загуба, защото купува ток на завишена цена, а след това продава излишъка на по-ниската пазарна цена. "През 2001 г. са сключени две споразумения, а през годините - множество споразумения до 2012. НЕК е била задължена да изкупува цялата електроенергия от двете електроцентрали, независимо от енергийните нужди на страната. Още през 2000 г. е установено, че потреблението и износът изостават от прогнозните, заложени в договорите. Независимо от това договорите са сключени. Поради високите цени на тази електроенергия тя не може да бъде продавана без загуба. От пускането на централите до този момент установихме, че електроенергията е оскъпена с между 10% и 25%. Тези договори няма как да бъдат прекратени, тъй като са сключени така, че при прекратяване НЕК ще търпи огромни загуби. Считаме, че са налице действия на представители на НЕК, които са довели компанията до огромни загуби", заяви Джамбазов. Регулаторът завишавал разходи на Енергото Четвъртото дело е образувано отново по чл. 219 от НК за умишлена безстопанственост. То е срещу неизвестни извършители от ЧЕЗ и е базирано на доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) от проверка в ЧЕЗ, приключила на 8 февруари 2013 г. Държавните одитори са проверили 396 договора за обществени поръчки, по които са констатирани множество нарушения. Другите две дружества - ЕВН и Енерго-ПРО, се измъкват, тъй като само са заобиколили Закона за обществените поръчки, но това е било с одобрението на ДКЕВР, за което пък комисията също ще бъде подведена под отговорност. Освен това проверката е показала, че регулаторът е завишавал разходи на ЕВН, които те изобщо не са искали. Така например ЕРП-то е декларирало технологични разходи в размер на 11-12%, докато ДКЕВР е одобрявала 15%, съобщи зам. градският прокурор на София Роман Василев. ДАНС прихванала енергиен шеф Единственото дело срещу известен извършител е петото. Прокуратурата подхваща директора на НЕК Михаил Андонов за умишлена безстопанственост по чл. 219 и за неизгодна сделка по чл. 220 от НК. Досъдебното производство е образувано след доклад от ДАНС, който съдържа класифицирана информация. Периодът на извършване на престъпленията обхваща 2011-2012 година, когато са сключвани неизгодни сделки за НЕК. От прокуратурата уточниха, че по петте дела, свързани с енергетиката, се работи активно и производствата ще приключат бързо. В понеделник главният прокурор е предал доклада от проверката на служебния премиер Марин Райков.
Източник: Стандарт (04.04.2013)

Мини Марица Изток е в колапс Трябва да бъдат предприети спешни мерки за увеличаване производството на енергия в ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ Марица Изток 1 "AES Гълъбово", ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" и "Брикел АД". Това каза областният управител на Стара Загора Недялко Недялков. "Жизнено важен добив за "Мини Марица Изток" е минимум 30-32 милиона тона въглища. По-малко количество добив, за предприятието би означавало големи загуби и технически фалит. В момента предприятието е в колапс. Няма инвестиции, добивът е недостатъчен, изпитва невъзможност да се разплаща със собствени средства, няма минно строителство, разкриването на земни маси за 2013 г. изостава и се отлага вероятно за 2014 г.", се казва в доклад на Недялков изнесен след проведената в областна администрация кръгла маса на тема развитието на енергетиката в Старозагорска област. "Необходимо е значителното увеличаване на въгледобива в "Мини Марица Изток" и компенсиране на изоставането на производството му от 3 милиона тона въглища, както и извършването на нов анализ", казва още губернаторът. "При наложените цени продажбата на електроенергия за износ става невъзможна, неконкурентна, а на вътрешния пазар е непосилна за консумация от българското население", смята областният управител. Той посочва, в доклада си, че в сметките на гражданите се начисляват и "зелена", и "кафява" енергия, като по този начин се прилага двойно облагане. Губернаторът уточни също, че държавата прибира 80% от дивидентите на държавните енергодружества и ги оставя без собствени финансови средства. Според него е спорно и законовото съществуване на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Той припомня също, че "Мини Марица Изток" е комплекс, който е зависим на 100% от работата на топлоелектрическите централи 1, 2, 3 и от участието на "Брикел" ЕАД-Гълъбово, като "Брикел" дава 98% от производството на брикетните въглища в национален аспект. Уточнява се също, че "Мини Марица Изток" е така проектиран, че рудниците трябва да работят заедно, поради причината, че са технологично свързани. Имат изградена обща инфраструктура. Така например ЖП-линиите, захранващи ТЕЦ 1, ТЕЦ 3 и "Брикел" преди години са били продадени и са в баланса на ТЕЦ 3. Към момента "Мини Марица Изток" и "Брикел" плащат на ТЕЦ 3 за използването на ЖП-коловозите. "От работата на "Мини Марица Изток" зависи животът на над 100 000 жители от Старозагорска, Хасковска, Ямболска и Сливенска област. В момента рентабилността на производство в "Мини Марица Изток" е около 1 %, а цената на въглищата е такава, че те се продават под себестойността си от 01.07.2012 г. и възлиза на 71,50 лв.", се казва в доклада на областния управител. Той припомня също, че въгладобивното предприятие премина от четирисменен на двусменен режим и работи с 30 % от производствените си мощности. "Стабилизирането на "Мини Марица Изток" и възстановяване устойчивостта му, технически и технологичното му развитие са крайно наложителни мерки, които трябва да бъдат предприети", посочва Недялков
Източник: Дарик радио (05.04.2013)

Дръпнаха шалтера на соларите и перките Спират фотоволтаици и ветропаркове заради слабото потребление и износ на ток. След като в последните седмици свръхпроизводството на ток принуди Електроенергийния системен оператор да изключи редица блокове или цели ТЕЦ-ове, а след това да намали мощността и на АЕЦ "Козлодуй", най-накрая дойде редът и на ВЕИ-тата. Вчера Централното диспечерско управление нареди на ЧЕЗ и ЕВН да ограничат изкупуването на ток от фотоволтаични и вятърни централи. Мощностите на всички електроцентрали в страната са около 12 000 мегавата, а натовареността на мрежата вчера беше около 4000 мегавата. Това наложи в Югоизточна България, където има най-много соларни паркове, производството им да бъде намалено с 40%. Ограничението важи от 10 и 17 ч и ще бъде в сила до нормализиране на ситуацията. На територията на Западна България, където оперира ЧЕЗ, бяха изключени всички зелени централи в областите София, Перник, Кюстендил и Монтана, където ВЕИ-тата няма да работят между 10 и 18 ч. В зависимост от ситуацията в близките дни може да бъдат спрени и още екоцентрали. Шалтерът обаче не беше дръпнат само на зелените централи. ЕСО нареди и на топлофикациите да ограничат мощностите си до нивата, чрез които да произвеждат само топлоенергия, но без ток, който се изкупува на преференциални цени. Същото разпореждане беше издадено и за заводите, които имат собствени когенерации. Предприетите мерки са временни и ще важат, докато бъде балансирано производството и потреблението по мрежата.
Източник: Стандарт (05.04.2013)

Токът, произвеждан от ВЕЦ-овете, да отива за износ. Това е едно от предложенията за преодоляване на проблемите каза шефът на БЕХ Михаил Андонов. Според него заради многото вода в момента тези централи произвеждат сериозни количества ток, който е и на ниска цена. Така тяхната енергия може да се продаде в чужбина, но при условие, че се договори цена, която да не е под себестойност. За потребителите в България пък да бъдат включени повече блокове на ТЕЦ-овете в "Марица-изток", което ще реши проблемите с намаления добив на въглища в мините в комплекса, предлага Андонов. За облекчаване на електропреносната система може всички мощности, за които в момента не е наложително да работят, да започнат плановите ремонти. Така за момента ще се разтовари системата. "Да се спрат сега, а не да се ремонтират, когато потреблението и износът скочат и ще имаме нужда от тяхната енергия", каза Андонов.
Източник: Стандарт (05.04.2013)

БЕХ решава за заемите до 13 май Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще реши до 13 май дали да вземе кредит, или да пусне облигационна емисия на обща стойност 250 млн. евро, съобщиха от дружеството в края на миналата седмица. Парите са необходими, за да се рефинансира синдикиран заем към БНП Париба, чийто срок на погасяване изтича през май. Парите бяха изтеглени от НЕК, която е част от БЕХ, за финансиране на проекта за втори АЕЦ край Белене. В последствие отидоха за построяването на все още незаработилия хидровъзел "Цанков камък". БЕХ обяви конкурс заемите преди месец, след като получи кредитен рейтинг ВВ+ от "Фич". Първоначално компанията обяви, че иска да изтегли два кредита, единият от които чрез облигационна емисия за 1 млрд. лева. После уточни, че планира да вземе назаем 500 млн. лв. Компанията се нуждае от пари не само за да покрива дълговете на дъщерните си дружества, но и за да участва в изграждането на газопровода "Набуко".
Източник: Труд (08.04.2013)

Шефът на най-голямата държавна ТЕЦ "Марица Изток 2" Георги Христозов се оказа мултимилионер и един от най-богатите хора в родната енергетика. Според подадената лично от него имотна декларация, енергийният бос е скътал в банките почти 3.5 млн. лв. Сумата е разделена в три депозита в лева и един в евро. Освен сериозните авоари Христозов има още къща с двор във Видин. Той държи и по 50% от друга къща с 3 декара двор в с. Узунджово, Хасковско, както и от 470 квадрата парцел в самото Хасково. На фона на всичко това от имотната декларация на шефа на "Марица Изток 2" излиза, че той кара нова "Лада". Колата е купена през 2010 г. срещу 10 300 лв. Далеч по-беден изглежда шефът на другото голямо държавно енергийно предприятие у нас - АЕЦ "Козлодуй". Семейството на изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов е почитател на автомобилите Toyota. Атомният шеф притежава Toyota Avensis, купена през 2009 г. Две години по-късно пък съпругата му се е сдобила с модела RAV 4 на японската марка. Тя е и доста по-имотната от двамата. Освен колата има още апартамент в София, вила и половин къща. Жената на Николов обаче има и два ипотечни кредита на обща стойност 100 хил. лв. Самият шеф на АЕЦ "Козлодуй", който е и член на Съвета на директорите на БЕХ, има депозит от 5000 лв. и кредитна карта за 20 хил. лв. Интересна собственост има и съпругата на директора по финансите на НЕК Николай Павлов. Тя притежава 251 акции от Microsoft Corporation, които се оценяват на 10 232 лв. В декларацията на мъжа й пише, че са й подарък от работодател. Иначе ковчежникът на НЕК притежава апартаменти в Хасково и Димитровград, както и парцел в с. Ябълково. На влогове Павлов държи 50 хил. евро, плюс 43 205 долара, а има и две кредитни карти за общо 11 100 лв. Съпругата му пък има други 7000 евро в банка. Шефът на Павлов - изпълнителният директор на НЕК Крум Анастасов, държи заедно със съпругата си 2 апартамента в София, парцел от 1700 кв. м край Правец и още 3 ниви. Той и жена му явно не са почитатели на новите автомобили, тъй като притежават "Шкода" за 5000 лв. и "Опел" за 6250 лв. Освен това Анастасов има и два депозита за общо 63 000 лв., а съпругата му - още 5000 лв. Шефът на всички изброени - изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов, заедно с жена си има 2 апартамента в София, още две къщи в пернишки села, един парцел със стопанска сграда в старозагорското село Мъдрец, а също и части от две ниви. Шефът на държавната енергетика има също депозити от 21 300 лв. и още 5800 евро. Съпругата му също държи пари в банки - 16 400 лв. и още 11 700 евро. Андонов има обаче и два кредита за общо 30 хил. лв., а съпругата му в момента изплаща на лизинг Mitsubishi ASX за 48 700 лв. Шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов има два апартамента и гараж в София, както и половин вила. Жена му пък е собственик на парцел и Mercedes за 10 хил. лв. Освен това в наличност и по банкови депозити двамата имат към 200 хил. лв. Изпълнителният директор на "Топлофикация-София" Стоян Цветанов също има собствен апартамент с гараж, а още един е записан на името на съпругата му. Той притежава още Toyota Avensis за 4000 лв., има депозит от 7000 лв., но дължи на банка 35 000 евро по кредит. Наскоро подалият оставка шеф на Централното диспечерско управление на ЕСО Митю Христозов и съпругата му имат общо 4 апартамента в София и Хасково, плюс вила с двор в "Симеоново". В банките пък Христозов е скътал общо 172 хил. лв.
Източник: Стандарт (12.04.2013)

Спряно е търсенето на банков заем за погасяване ядрения дълг на НЕК “Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) е прекратил процедурата по търсене на банка, която да предостави нов заем до 250 млн. евро за погасяване на дълга на “Националната електрическа компания“ (НЕК) от 195 млн. евро към банки, водени от френската БНП-Париба. Остатъкът от заема бе нужен на БЕХ, за да финансира инвестиционни проекти и за корпоративни цели. Кредит от 250 млн. евро бе взет през 2007 г. за подготовката на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“, но по-голямата част от него бе похарчена всъщност за строежа на хидровъзела “Цанков камък“ и за текущи плащания на НЕК. Главницата трябваше да бъде погасена с еднократна вноска през май 2012 г., но тогава електрическата компания плати само 55 млн. евро към една от банките във финансовия синдикат чрез отпуснат й от БЕХ вътрешен заем. Остатъкът от 195 млн. евро бе разсрочен за 10 май тази година. Тъй като НЕК е в тежко финансово състояние, отчитайки загуба от около 80 млн. лв. за 2012 г., нейният собственик БЕХ реши да обяви две процедури за банков кредит и за структуриране на облигационна емисия, всяка от които за до 250 млн. евро. Обявеното в началото на март от шефа на БЕХ Михаил Андонов намерение бе със заема да се плати ядреният дълг, а след това с парите от пласираната емисия да се покрие това задължение. След като в определения от БЕХ срок – 8 април 2013 г., е внесена оферта за нужното финансиране само от лондонския клон на германската “Дойче Банк“, по която обаче не е платена изискуемата гаранция за участие, бордът на енергийния холдинг е решил да прекрати търсенето на този вид кредит. Така сега “Българският енергиен холдинг“ ще разчита до началото на май да се пусне облигационната емисия за другите 250 млн. евро, за да може да се разплати с банките, водени от БНП-Париба. Самият Андонов коментира преди месец, че пласирането на облигациите ще стане по-бавно заради необходимостта от избор на финансов и правен консултант, които да помогнат на холдинга да структурира необезпечената емисия със срок на изплащане от 5 до 7 години. Проблемът със срока на пласирането на облигациите обаче изглежда решен чрез поставеното в поканата за избор на инвестиционен консултант за емисията искане да се осигури краткосрочно мостово финансиране, “при положение, че времето за пласиране на емисията не е достатъчно за рефинансиране на дълг на дъщерно дружество през месец май“. “Става въпрос за краткосрочен кредит от 195 млн. евро, който ще бъде рефинансиран при пласиране на емисията“, обясняват на потенциалните си кандидат-консултанти от БЕХ. Така БЕХ получава шест предложения за инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационната емисия. Те са на немската “Дойче банк“ (Deutsche Bank), френската “Сосиете Женерал“ (Societe Generale), американските “Голдмън Сакс“ (Goldman Sachs) и “Сити Груп“ (Citi Group), обединение на “Джей Пи Морган“ (JP Morgan) с българската “Първа финансово-брокерска къща“, както и британската банка HSBC, която бе консултант на БЕХ за оценка на рентабилността на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“. Кандидатите да дават правни консултации за структурирането на облигационната емисия са били десет, две от предложенията са дисквалифицирани, тъй като не отговарят на изискванията за допустимост. Останалите осем ще бъдат разгледани и класирани. Сред тях е и фирмата “Уайт енд Кейс“ (White & Case), която консултира НЕК в арбитражния спор с руската “Атомстройекспорт“, предявила в Париж иск за над 1 млрд. евро заради спряния строеж на АЕЦ “Белене“. Останалите са Herbert Smith Freehills; Latham & Watkins, Clifford Chance, Ashurst; Allen & Overy; Cleary Gottlieb Steen & Hamilton и Freshfields Bruckhaus Deringer. Отстранените са обединението между Shearman & Sterling и Skadden, Arps, както и Slate, Meagher & Flom.
Източник: Медия Пул (16.04.2013)

Енергийно пренареждане Ден след като икономическият министър Асен Василев предупреди, че кредитът на доверие към подчинените му бързо се изчерпва, в петък стана ясно че предстоят масови кадрови промени в държавните енергийни и други дружества в системата на Министерството на икономиката и енергетиката. Още преди официалният одит в енергетиката, който служебният кабинет договори с Европейската комисия, да е дал констатации и резултати Василев оповести, че ще бъдат направени двадесет и три персонални промени в общо 13 компании. Те ще засегнат почти всички енергийни дружества, като изпълнителните директори най-вероятно ще бъдат сменени, когато в бордове на предприятията влязат нови представители на държавата. Именно от преценката на новите бордове ще зависят конкретните проемни на върха в ръководствата. Василев отбеляза, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) е едно от засегнатите дружествата, но отказа да коментира по-конкретно кои длъжности визира. Министърът уточни, че процесът на смяната на съвета на директорите там вече е започнал, и изрази надежда, че до понеделник това ще бъде факт. Като причина за промените в енергетиката той посочи, че не е спазена насоката, дадена от министерството - първо да се търсят резерви в системата, а след това да се правят искания за по-високи цени на енергията. Василев не уточни и кои ще са другите засегнати държавни компании извън енергийния сектор, нито пък какво налага промените в тях. Асен Василев определи като изключително сериозни констатациите на доклада на инспектората към Министерския съвет за дейността на АЕЦ "Козлодуй", който беше представен от министерството на гражданската квота на обществения съвет към ведомството на Василев. Във връзка с изнесените данни от доклада той обяви, че ще бъде направен конкурс за нов директор на атомната централа. В момента изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" е Валентин Николов, който за кратко беше зам.-министър на икономиката, а преди това депутат от ГЕРБ в миналото Народно събрание. Пред "Капитал" Николов коментира, че самият той е поръчал да бъде направена проверка на централата. По думите му обаче констатациите за нарушения в доклада не се отнасят за него. Той напомни, че е заел настоящия си пост през май 2012 г., а направената проверка реално обхваща много по-дълъг период. Николова все пак призна, че по негово време е извършено едно административно нарушение. По повод новината, че за неговия пост ще бъде обявен конкурс, Николов посочи, че не се чувства обиден и че това е нормално "при смяна на караула". "Това е виждането на новия министър", допълни той. Николов все пак посочи, че има някои спешни задачи, като одобрение на процедурата за годишен планов ремонт на 5-ти блок, което трябва да бъде направено другия петък от борда на директорите на БЕХ и НЕК, което не е ясно как ще стане, ако промените на бордовете на двете дружества започнат. На въпрос дали само настоящото ръководство на ядрената централа носи отговорност за извършените нарушения, Василев отговори, че проблемите в централата са системни и не са свързани с определени личности. Копие на доклада е предаден и на Държавната агенция за финансова инспекция, както и на прокуратурата.
Източник: Капитал (22.04.2013)

Citigroup ще пласира облигациите на БЕХ Citigroup ще организира рефинансирането на заема на НЕК към BNP Paribas. Това става ясно от обявление на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Международната банка първо ще трябва да осигури до 21 май краткосрочен кредит от 195 млн. евро, а после ще трябва да пласира облигации до 250 млн. евро. Няма информация кога ще бъде подписан договорът, но вероятно е въпрос на дни. Така е почти сигурно, че държавният холдинг ще успее да се вмести във времето до падежирането на заема, който енергийната компания изтегли за проекта "Белене". Освен Citigroup оферти в конкурса за облигации, който беше обявен на 7 март, подадоха още няколко банки - Deutsche Bank, J.P. Morgan (в консорциум с Първа ФБК), HSBC, Societe Generale и Goldman Sachs. Първоначално от БЕХ стартираха успоредно две процедури - тази за облигациите и друга за средносрочен заем. На втората първоначални оферти подадоха Deutsche Bank и Citigroup. Окончателно предложение внесе само германската институция, но оферта беше дисквалифицирана впоследствие, тъй като съдържала условност и нямала платена гаранция за участие. Така холдингът трябваше да избира измежду кандидатите за облигации. По информация от близки до състезанието източници, офертата на Citigroup наистина е била най-изгодна и без условности. Те допълват, че банката, която е в консорциум с Raifeisenbank, едва ли ще изпита затруднение в бързото осигуряване на мостовия заем. Мостовият кредит ще е за шест месеца с опции за удължаване от 3 или 6 месеца, т.е. максималният срок ще бъде година. Дотогава трябва да бъдат пласирани облигациите. По непотвърдена информация от пазара лихвата по краткосрочния кредит ще нараства с всяко изминало тримесечие, като за първото е под 3%, а после леко надскача това ниво. От обявлението на процедурата ставаше ясно, че емисията ще е за 250 млн. евро с матуритет от 5 до 7 години. Като валути са определени долар или евро. Те ще се търгуват публично вторично, без да е изрично упоменато на кои международни борси. Кандидатите са били поканени да дадат индикативна доходност, която може да бъде постигната, към конкретна дата през април. Офертите били малко над постигнатите от държавата параметри по миналогодишната външна емисия. Всичко това обаче може да претърпи изменение, защото след месеци пазарът може да е различен, кризата в Европа да е поела в друга посока или пък финансовото здраве на българската държавна енергетика може да е различно. Освен това БЕХ може да се окаже с 55 млн. евро допълнителни средства след емисията, ако тя бъде пласирана на максимума от 250 млн. евро. Ако се съди по предишни изказвания на ръководството на холдинга, той има нужда от средства, с които да финансира инвестиционните си проекти. От БЕХ отказаха да обявят параметрите на договора, който предстои да се подпише със Citigroup, но успокоиха, че има достатъчно време, за да се разплатят с BNP Paribas. Преди избора на кандидата имаше притеснения, че осигуряването на толкова средства за оставащия кратък срок може да се окаже проблем. Сега интересната информация ще е за детайлите на какви нива може да се финансира един от най-големите холдинги в страната. По конкретен измерител ще е емисията облигации, която ще е тест за външната оценка на българския мастодонт. А публичната й борсова търговия ще направи холдинга по-прозрачен както за инвеститорите, така и за потребителите. Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Божан Стоянов и Тодор Шопов, бивш зам. изп. директор на летище София и член на Консултативния съвет на Сметната палата, са новите членове в борда на БЕХ. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) обявиха, че новият състав на борда вече е вписан в Търговския регистър. Промените са част от обявените в края на миналата седмица от министър Асен Василев кадрови рокади в търговски дружества с държавно участие, чийто принципал е МИЕТ. Двамата нови членове замениха в борда на БЕХ Валентин Николов и Илко Желязков. Очаква се Валентин Николов скоро да освободи и директорския пост в АЕЦ "Козлодуй", след като Асен Василев обяви, че предстои конкурс за нов директор на атомната централа с оглед на множеството нарушения, констатирани в доклад на инспектората към Министерския съвет. Името на Божан Стоянов също нашумя наскоро, след като той беше обявен от Комисията по досиетата за сътрудник на Държавна сигурност, което Стоянов обяви, че ще обжалва в съда. Тодор Шопов е в ръководството на летище София през 2006 - 2010 г., като преди това е правил одити в компанията. Към момента е в управителния съвет на третия наземен оператор там - "Голеър Хендлинг България". През лятото на 2012 г. той беше един от кандидатите за поста управител на Националния осигурителен институт.
Източник: Капитал (23.04.2013)

Зам.-министър Божан Стоянов влиза в ръководството на енергийния холдинг Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Божан Стоянов влиза в Съвета на директорите в Български енергиен холдинг (БЕХ). Освен Стоянов в ръководството на холдинга влиза и Тодор Димитров Шопов, бивш заместник-изпълнителен директор на "Летище София" ЕАД и член на Консултативния съвет на Сметната палата. Те заменят в борда на БЕХ Валентин Николов и Илко Желязков. За това, че предстоят промени в ръководствата на голям брой държавни дружества, предупреди в петък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев. От думите му тогава се разбра, че ще бъде освободен шефът на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов, назначен на поста от ГЕРБ. Николов попадна в борда на БЕХ докато беше за кратко зам.-министър на икономиката и енергетиката преди да оглави атомната централа. Илко Желязков, който е дългогодишен кадър на МВР, е в ръководството на холдинга от 2009 г., също назначен от ГЕРБ. Днес в интервю за "24 часа" Василев поясни, че персоналните промени са резултат от преглед на цялостното управление на държавните дружества в енергетиката, а не "нарочване на един или двама". Целта е в сектора да започне оздравителен процес и да се повиши контролът и ефективното действие на самите дружества. Името на Божан Стоянов нашумя след като той беше обявен от Комисията по досиетата за сътрудник на бившата Държавна сигурност и обеща да обжалва констатацията й в съда.
Източник: Дневник (23.04.2013)

Рокади в енергетиката Двама от тримата шефове на "Българския енергиен холдинг" бяха сменени. Това са Валентин Николов и Илко Желязков, а освобождаването им от постовете е част от промените в ръководствата на държавните компании под шапката на Министерството на икономиката, за които преди дни обяви шефът на ведомството Асен Василев. Местата на уволнените в Съвета на директорите на БЕХ се заемат от зам.-министъра на икономиката Божан Стоянов и от Тодор Шопов, който е бивш зам.-изпълнителен директор на летище София и член на Консултативния съвет на Сметната палата. Рокадата в държавния холдинг вече е вписана в Търговския регистър, обявиха от МИЕТ. Членът на СД и изпълнителен директор на БЕХ Михаил Андонов остава на поста си. В близко бъдеще Валентин Николов ще освободи и длъжността на изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй". В близките дни за стола му ще бъде обявен конкурс, но Николов ще остане на поста си до приключване на процедурата за избор на нов шеф. Преди дни Асен Василев обяви, че ще бъдат сменени 23-ма души в 13 държавни дружества под шапката на МИЕТ.
Източник: Стандарт (23.04.2013)

Citigroup спасява НЕК Citigroup ще управлява рефинансирането на заема на НЕК към BNP Paribas, взет за изграждането на АЕЦ "Белене". Това става ясно от обявление на Българския енергиен холдинг (БЕХ). От щатската банка първо ще осигурят до 21 май краткосрочен кредит от 195 млн. евро, а после ще управляват предлагането на облигации на стойност до 250 млн. евро. Първоначално от БЕХ стартираха успоредно две процедури – една за продажба на облигации и друга за средносрочен заем. За втората първоначални оферти подадоха Deutsche Bank и Citigroup. Окончателно предложение внесе само германската банка, но оферта беше дисквалифицирана, тъй като съдържаше допълнителни условия и нямаше платена гаранция за участие. Така Citigroup беше избрана едновременно за кредитор и за мениджър на предлагането на облигациите. Рейтингът на БЕХ е BB + със стабилна перспектива от рейтинговата агенция Fitch. Холдинговото дружество, чиито активи се оценяват на 12.8 милиарда лева обединява всички големи държавни енергийни компании в България, включително НЕК, АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица изток 2, Булгаргаз и Булгартрансгаз.
Източник: Дарик радио (24.04.2013)

Иво Лефтеров оглави НЕК Съветът на директорите на Българският енергиен холдинг (БЕХ) взе решение за кадрови промени в НЕК и АЕЦ „Козлодуй“. Иво Лефтеров, който преди година временно оглави НЕК, сега е назначен за изпълнителен директор на дружеството. Лефтеров, който влиза и като член на борда на НЕК, сменя освободения Крум Анастасов. Другото ново име в Съвета на директорите на компанията е Владимир Николов, който заема мястото в него на шефа на БЕХ Михаил Андонов. Промени има и в управлението на АЕЦ „Козлодуй”. Там от съвета на директорите са освободени подалият преди дни оставка Владимир Уручев и шефката на борда Марина Армутлиева. На тяхно място в управлението на Първа атомна влизат Тодор Шопов и Валентин Груев. Изпълнителният директор на „Козлодуй” Валентин Николов засега остава на поста си до провеждането на конкурс. (вестник Строител)
Източник: Други (07.05.2013)

Колко се печели от държавен бизнес Частната собственост в икономиката на България преобладава, но държавата е тази, която доминира силно в два сектора - транспортна инфраструктура и енергетика. Отчетите на компаниите за миналата година и началото на тази дават разнопосочни сигнали за държавния бизнес. Това донякъде е обяснимо - върху него влияят както пазарни фактори, така и силни регулации - енергетиката например е най-силно контролирания сектор в държавата, който често е ставал заложник на социални, политически и икономически интереси. Това обаче остава най-печелившият бизнес за държавата. В същото време в него са и компаниите, които трупат сериозни загуби. Като цяло браншът е повлиян от регулациите на цените на електроенергията и спадналото потребление през миналата година и началото на тази. За 2012 например приходите му растат и са над 8 млрд. лв. (заедно с по-малките компании), а печалбата е близо 600 млн. лв. за най-големите дружества. При губещите пък общият минус е малко над 150 млн. лв. В сайта на Министерство на финансите отчети на "Булгаргаз" не бяха открити и неговите цифри не са включени в горните суми. Приходите му са над милиард, което директно прави общите постъпления над 9 млрд. лв. През 2010 и 2011 г. обаче компанията беше на сериозни загуби. Българският енергиен холдинг, който е шапката на най-големите държавни дружества в сектора, е получил над два пъти по-голям дивидент през миналата година - 539 млн. лв. при 213 млн. лв. за предходната. Това е и основното постъпление на мегаструктурата. Печалбата му обаче не расте с толкова голям темп, колкото приходите. Причината - над 300 млн. загуби от обезценки. В отчета не е посочено каква е причината за тях и те в крайна сметка изяждат голяма част от приходите. До редакционното приключване на броя официален коментар от БЕХ не беше получен. Експерти от сектора обаче обясниха, че това най-вероятно са обезценки от отписани вземания на холдинга. Например тези от "Топлофикация София" вече са изчистени от отчета. Печалбата за 2012 г. се покачва до 285 млн. лв. при 186 млн. лв. година по-рано. Преди месец доклад на Държавната финансова инспекция показа, че дъщерната НЕК е загубила 36 млн. лв. от лихвени суапови сделки покрай заема, отпуснат на компанията от BNP Paribas за АЕЦ "Белене" за 250 млн. евро (текущо вече 195 млн. евро, след като част от него беше погасена). За плащането му се нагърби пък БЕХ, който вече избра Citigroup за банка, която да осигури мостово финансиране и емитиране на облигации за рефинансиране на задължението към френската банка. Това трябва да стане до 21 май, когато е падежът. Заради заема БЕХ получи и рейтинг от Fitch. В доклада към него сред рисковете беше посочена слабата диверсификация на паричните му средства - към края на септември ставаше въпрос за 717 млн. лв. на консолидирана основа, 87% от които (624 млн. лв) са в една банка - в случая КТБ. Паричните средства на индивидуална основа към края на миналата година на БЕХ са 75.7 млн. лв. при 167 млн. лв. година по-рано. Толкова са и към края на март, но в отчета не е посочено как са разпределени те. Една част от печалбата си държавния холдинг вкарва в бюджета, а друга предоставя на дъщерните си дружества - за 2012 г. са им предоставени над 240 млн. лв. В доклада за дейността към края на март е посочено, че размерът на вземанията (търговски и заеми) от дъщерни дружества остава висок, като просрочените задължения от тях са в размер на 427.4 млн. лв. Потреблението на електроенергия през миналата година в страната се е понижило с 4%, а за износ са внушителните 21.9%, показва докладът на НЕК. Тенденцията продължи и в началото на тази година (спад на потреблението с 9.9%), което беше причина за изключване на доста централи. Това е и причината НЕК да отчита рекордно ниски приходи от износ, се казва в отчета й. От електрическата компания посочват, че към края на миналата година общите присъединени мощности от ВЕИ (вятърни и соларни паркове) към цялата мрежа вече надхвърлят 1600 МВт. Като цяло компанията е закупила по-малко електроенергия, но на по-висока цена - средно 82.58 лв. за мегаватчас. Заради компенсаторните плащания за зелена енергия обаче НЕК рязко влошава крайния си резултат - дружеството е на загуба от 94 млн. лв. Допълнителният фактор за това е и бумът на присъединените мощности на ВЕИ през пролетта на миналата година. Всъщност основната загуба за НЕК е натрупана в първото полугодие на 2012 заради по-тежките регулаторни изисквания, които от 1 юли бяха облекчени, което е компенсирало част от загубите и дори довело до печалба през първото тримесечие. При АЕЦ "Козлодуй" се налага тенденцията на плавно намаление на приходите, като основна причина за това са по-малкото продадена електроенергия и свитите реализирани количества на свободния пазар. Това се отнася както за миналата година, така и за началото на тази. През 2012 г. общите приходи са за малко над 847 млн. лв., което е спад с 1%. Темпът на понижение в началото на тази година обаче се ускорява. През първото тримесечие те се понижават с 6% до 224.6 млн. лв. заради по-малко продаден ток на нерегулирания пазар - там продажбите са се понижили с 9% до 9.27 млн. лв., като за това е натежала и по-ниската средна продажна цена основно при износа. Свитото производство обаче е довело до по-малко разходи за ядрено гориво и транспорт на отработеното, което в крайна сметка извежда централата до сериозен ръст на печалбата - с 28% до 146.5 млн. лв. за миналата година. Не такава е ситуацията обаче в началото на тази - печалбата вече се е понижила с 10 млн. лв. до 66.39 млн. лв. Криза и спад – в транспорта проблемите на реалната икономика личат много силно. Резултатите на повечето държавни компании показват спад и за първото тримесечие, и за миналата година, сравнено с предходни периоди. Масово обясненията за това са по-малко пътници, по-малко товари и общ застой, а специално при пристанищата и железниците силно влияние е оказал и намаленият добив на въглища в България. Сред по-големите транспортни компании през миналата година увеличение на приходите е имало само при "Пристанище Варна", компания "Пристанищна инфраструктура" и "Летище София" - последното обаче с по-малко от 2 на сто спрямо 2011 г. и то заради продажба на имоти. През първото тримесечие положението е по-добро. На двете най-големи пристанища – Варна и Бургас, обработените товари са били над планираното съответно с 30% и с 21%. В Бургас доста повече от първоначално предвижданите са били насипните товари, скрап, зърнени храни. Като цяло обаче износът на цимент и изкуствени торове през пристанищата е намалял, същото се е случило и при "БДЖ – Товарни превози". В Русе преминалите въглища, които са и основният насипен товар, са повече от двойно по-малко на годишна база. През първото тримесечие количеството им е било едва 43 хил. тона при над 100 хил. тона в предишните две години. Като причина от ръководството посочват слабия пазар на електроенергия и топлинна енергия на "Топлофикация Русе". Подобни проблеми има и "БДЖ - Товарни превози", което за пореден път излиза на загуба и със спад на приходите и през първото тримесечие, и за миналата година. Оборотът е изостанал с 20% от плановете за януари-март, като основните причини, посочени от ръководството, са затруднения на клиентите на компанията, които не могат да намерят пазар за стоките си. Косвеното влияние на кризата е под формата на по-малко доставки на въглища, чиито доставки след средата на февруари са били на практика замразени. Спад има и при превозени руда, нефтопродукти, металургични изделия, изкуствени торове. Интересно е, че товарният превозвач има и вземания за близо 7 млн. лв. от чужди железопътни оператори — малко над половината са от гръцките железници. В същото време държавната компания има дългове към чужди превозвачи, основно към Чехия и Австрия. Пътническите превози на БДЖ отново са се върнали към загуба в края на март, а и за миналата година, и само за първото тримесечие оборотът при тях е паднал. Промяна в броя на пътниците почти няма, макар че през ноември и декември миналата година броят им рязко е намалял в сравнение с пролетните и летните месеци. Въздушният транспорт също не е в добро положение — само за първите три месеца международните полети в България са намалели с 10%, което не може да се компенсира от едва 2% ръст на вътрешните. Лоша е ситуацията и с товарите, и с пътниците, преминали през най-голямото летище - София. Там оборотите са намалели и само продажба на земя за 8 млн. лв. през март е довела до общ ръст на приходите, се посочва в доклада за дейността. Аеропортът не е изпълнил плановете си за обслужени самолети и пътници, като сред причините са фалит на отделни авиокомпании, сливане на други и отменени полети. Конкуренцията пък продължава да убива бавно бившия пълен монополист "Български пощи" - макар че в първото тримесечие загубата намалява, а приходите са почти без промяна, миналата година е показала поредното потъване на компанията. Традиционно силните ниши на пощите се свиват — намалени са приходите от плащане на пенсии, като според доклада само за първите три месеца на годината броят на хората, които са използвали държавната компания за това, са по-малко с 255 хил. души. Като причина се посочва конкуренцията от банките, заради която все повече пенсионери предпочитат дебитни карти. Намалени са и приходите от плащания на сметки за електроенергия. За сметка на това са нараснали приходите от винетки, продажба на активи и странични дейности, като например от почивните станции на "Български пощи". При по-малките дружества на държавата тенденциите са разнопосочни - някои свиват приходи и печалби, други ги повишават. Без значение дали са малки или големи обаче доброто управление и резултати на държавните дружества са важни, защото създават работни места, дивидентите от тях отиват в бюджета. Има и още нещо. Управлението на такъв сериозен ресурс без контрол и прозрачност създава условия за корупция и странични зависимости. Нещо, което видяхме последните години с парите на държавните дружества, съсредоточени в една частна банка, финансирала впоследствие създаването на медийна и бизнес империя
Източник: Капитал (10.05.2013)

Част от големите държавни предприятия продължават да трупат загуби, а друга част свиват печалбите си. Малко са онези, които са успели да надигнат глава и да формират по-осезаеми печалби. Това показват отчетите на държавните фирми към края на миналата година, публикувани вчера. Компании като Националната електрическа компания (НЕК), БДЖ, "Булгартел" генерират огромни загуби. Други - като държавните мини например, свиват значително печалбата си и чакат по-добри времена. Големи енергийни дружества като АЕЦ "Козлодуй" и Българския енергиен холдинг са на печалба, показват данните. И през миналата година кризата в НЕК продължава и дърпа холдинга надолу. Компанията е записала отрицателен финансов резултат в размер на 99.9 млн. лв., което е по-зле в сравнение с 2011 г. Това се случва на фона на големия скок на цените на тока от 1 юли миналата година. Неотдавна министърът на икономиката Асен Василев се опита да оправдае високите загуби с бума на присъединени ВЕИ мощности, чийто ток НЕК купува на висока цена. Общо мощностите на ВЕИ - вятърни и соларни паркове, присъединени към мрежата, вече надхвърлят 1600 МВт. От НЕК директно признават, че вече не са в състояние да покриват загубите от регулираната си дейност. Предприятието твърди, че няма пари да инвестира в преносната мрежа и във водноелектрическите централи. Няма и възможност да изпълнява нормално задълженията си за задължително изкупуване на електроенергията, пише в отчета на компанията. Това потвърди наскоро и ресорният министър Василев, според когото поевтиняването на тока с 5% от март се е отразило на компанията, която обира негативите в системата. За разлика от НЕК Българският енергиен холдинг (БЕХ) отчита печалба - и то с над 40% повече от предната година. През 2012 г. холдингът има близо 286 млн. лева печалба преди данъци. По-голямата част от приходите на БЕХ идва от получени дивиденти от дъщерни фирми. От холдинга обясняват, че той е зависим от резултатите на големите дъщерни дружества като НЕК, "Електроенергиен системен оператор", ТЕЦ "Марица-изток 2" и др. За 2012 г. БЕХ отчита подобряване на финансовото състояние на повечето фирми от групата с изключение на НЕК и "Булгаргаз", които са продължили да трупат загуби. Загубата на "Булгаргаз" обаче се свива от 114 млн. лв. през октомври до 100 млн. лв. към края на декември, като намалението е заради дадената 11% отстъпка в цената на газа. А шефът на ЕСО Иван Йотов прогнозира дружеството също да излезе на загуба от около 30 млн. лв. За 2012 г. Мини "Марица-изток" отчитат положителен финансов резултат от около 5 млн. лв., но за 2011 г. са били на плюс с 18.7 млн. лв. Сега положението в мините никак не е добро и вероятно стопяването на печалбата ще продължи. Причината е, че в момента разходите там се оптимизират, тъй като държавата търси ударно около 100 млн. лв., за да не се стигне до увеличение на цената на тока. Най-малкото дружество от групата на холдинга - "Булгартел", което държи комуникациите на енергийната група, отчита загуба от малко над 1 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" е на печалба от 146.5 млн. лв. Сериозно се влошава финансовото състояние и на холдинга БДЖ, който трупа загуби не само през цялата минала година, но и в началото на тази. "Товарни превози" ЕООД приключва тримесечието със загуба от почти 4.3 млн. лв. Компанията има и огромни задължения - над 73 млн. лв. Основните причини за негативните показатели според ръководството на БДЖ са продължаващата икономическа криза у нас и силно намаленото потребление на ток в страната, което е предизвикало застояване на въглища в складовите бази на тецовете "Бобов дол" и "Марица-изток 3". Заради това планираната заявка за доставка на въглища е променена на "нула". В пътническите превози положението не е по-розово. Загубата за първо тримесечие е 6.6 млн. лв. независимо от държавната субсидия от 42 млн. лв. Огромна загуба отчита Националната компания "Железопътна инфраструктура" - 20 млн. лв. само за първото тримесечие. За сравнение - общата загуба за 2012 г. е била 9.6 млн. лв. "Български пощи" са загубили за първите три месеца 1.5 млн. лв. Отливът на клиенти от използването на стационарни телефони пък е намалил приходите по договора с БТК с над 190 000 лв. Държавните ВиК дружества традиционно отчитат недобри финансови резултати - за първото тримесечие на тази година повечето от тях са на минимална печалба. Липсата на инвестиции в силно амортизираната мрежа всяка година води до невероятно висок процент загуба на вода. Само ВиК-Добрич, чийто директор м.г. бе уволнен заради лошото управление, отчита, че загубите на вода за 2013 г. са 80%. ВиК-Стара Загора приключва тримесечието с печалба от 40 хил. лв., а ВиК-Монтана е на плюс от 26 хил. лв. спрямо същия период на м.г. ДАРИТЕЛ Един от най-крупните дарители сред държавните фирми - "Безконтактни мултиплексорни вериги" на МВР, тази година има по-добри финансови резултати спрямо 2011 г. БМВ, чиято основна дейност е изработка на регистрационни табели за автомобили, през 2012 г. отчита повече приходи - 17 млн. лв., и по-малко разходи - 14.7 млн. лв. В отчета се изтъква, че разходите са намалели заради по-ниския размер на направените дарения за принципала й МВР. Даренията през 2012 г. са 4 млн. лв. при 6 млн. лв. за 2011 г. Така дружеството е приключило годината на печалба от 1.8 млн. лв. 2012 г. е била значително по-добра от 2011 г. и за военноремонтната фирма на армията "Терем". Приходите от продажби на оръжейното дружество са нараснали над два пъти - от 2.7 на 5.8 млн. лв. Така печалбата за 2012 г. преди данъци е 4.5 млн. лв. при 2.9 млн. лв. за 2011 г. За първите три месеца от годината друго подобно предприятие - "Кинтекс", е извършило доставки за 7 млн. лв. За ВМЗ - Сопот, данни няма. Обяснението на МИЕТ е, че докато "Терем" и "Кинтекс" се занимават с ремонт и доставка, то ВМЗ произвежда боеприпаси и въоръжение.
Източник: Сега (10.05.2013)

427 млн. лева има да събира БЕХ Над 437,3 млн. лв. просрочени задължения има да получава Българският енергиен холдинг (БЕХ) от своите дъщерни дружества, показва отчетът на компанията за първите 3 месеца на годината. Сред най-големите длъжници в групата са Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгаргаз". Заради свити приходи печалбата на холдинга е с 1,5 млн. лв. по-ниска спрямо същия период на м.г. В БЕХ освен "Булгаргаз" и НЕК влизат още ТЕЦ "Марица изток 2", "Мини Марица изток", "Булгартел", АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз". В момента компанията е в процедура за емитиране на облигационен заем от 250 млн. евро. С него холдингът планира да върне кредита за АЕЦ "Белене" към френската банка БНП Париба, отпуснат на НЕК. От началото на годината БЕХ е инвестирал около 4,3 млн. лв. в газопровода "Набуко Запад". Според данните на холдинга капацитетът на тръбата ще спадне най-малко с 14% заради по-късото трасе, което ще започва от българо-турската граница и ще свършва при австрийския град Баумгартен.
Източник: Труд (14.05.2013)

Ръководството на "Енергоремонт холдинг" АД изразява силното си безпокойство от бездействието и липсата на диалог от страна на ТЕЦ "Марица изток 2", дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за разрешаване на проблема с неразплатеното строителство на сероочистващите инсталации на пети и шести блок. Това се посочва в съобщение на фирмата, цитирано от Моney.bg. Холдингът коректно изпълни ангажиментите си като подизпълнител на консорциума "Идреко Инсигма", изпълнител на проекта. "Енергоремонт холдинг" няма отношение към спора между ТЕЦ "Марица изток 2" и консорциума, се казва в съобщението. Сероочистващите инсталации работят от октомври 2012 г., а през април тази година получиха и разрешение за ползване. От май 2012 г. "Енергоремонт холдинг" АД не е получавал плащане за извършената работа по обекта на ТЕЦ "Марица изток 2" поради неплащане от страна на централата към изпълнителя - "Идреко Инсигма". С поведението си държавното дружество ТЕЦ "Марица изток 2" стимулира лоши финансови практики и поставя под заплаха запазването на стотици работни места не само на служителите на холдинга, но и на всички български компании, подизпълнители и доставчици, участвали в строителството. Отново каним ръководството на ТЕЦ "Марица изток 2" и заинтересованите институции на разговори за уреждане на проблема с дължимите суми по приемлив и справедлив за всички страни начин, се казва в съобщението на "Енергоремонт холдинг".
Източник: Дума (17.05.2013)

Енергийният холдинг изтегли 250 милиона евро, за да плати на "Париба" Българският енергиен холдинг (БЕХ) е изтеглил мостови кредит от 250 милиона евро. Това се разбра от думите на служебния министър Асен Василев, който вчера проведе среща с ученици. С част от парите - 195 милиона евро, холдингът ще финансира Националната електрическа компания (НЕК), която от своя страна трябва да погаси заема към френската "Париба", взет преди години за АЕЦ "Белене". С остатъка ще се осигури участието на БЕХ в инвестиционни проекти като строежа на "Набуко", на газовите връзки със съседните държави и развитието на електропреносната мрежа. Падежът на заема за Белене бе през миналия май. Тогава, след частично плащане, бе разсрочен до 23 май тази година. Василев уточни, че БЕХ и НЕК оформят помежду си документите, така че плащането да бъде направено навреме. "Транзакцията трябва да приключи на 21 май (днес - б.р.). Нека да приключи и тогава ще дадем повече детайли", каза още Василев. Идеята е в следващите 6 месеца БЕХ да пусне облигации, с които да върне мостовото финансиране.
Източник: Сега (21.05.2013)

11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)

Нов голям заем се готви да изтегли общественият доставчик "Булгаргаз", показва справка в регистъра за обществените поръчки. Дружеството се нуждае от 150 млн. долара, за да купува природен газ. Компанията, която от години работи на загуба заради определяните от ДКЕВР по-ниски цени на синьото гориво, през 2011 г. изтегли от КТБ заем от 80 млн. лева. Парите не стигнаха. Дружеството има дългове и към компанията майка БЕХ. Новият заем най-вероятно ще бъде използван, за да може "Булгаргаз" да запълни изпразненото вече хранилище в Чирен. Количествата от него се използват през зимата.
Източник: Труд (23.05.2013)

На 21 май, деня на падежа, успешно е погасен заемът от 195 млн. евро, който “Националната електрическа компания“ (НЕК) имаше да връща на банков консорциум, воден от френската БНП-Париба, отпуснал парите през 2007 г. за подготовката на строежа на АЕЦ “Белене“. Плащането е направено с мостово финансиране, осигурено от американската “СитиГруп“, която бе избрана от собственика на НЕК - “Българския енергиен холдинг“ (БЕХ), да структурира и пласира облигационна емисия за 250 млн. евро. Самата емисия на холдинга ще започне да се рекламира пред потенциални инвеститори и борсови играчи през юли-август на роуд шоу във Виена, Лондон, Люксембург и Берлин. Това съобщи в сряда пред народните представители изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов. На заседанието на парламента, посветено на проблемите в българската енергетика, стана ясно още, че дълговете на НЕК надхвърлят 2.3 млрд. лв., дружеството не може да изплаща диведента на собственика си. От своя страна БЕХ също не може да се разплати със своя собственик – държавата. По този повод министърът на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев коментира пред НС, че не е държавна политика да се взема 80 процента от печалбата на държавните дружества и те да не могат да покриват инвестиционните си планове за развитие. На въпроса на депутата от БСП Жельо Бойчев дали за отпускането на мостовото финансиране за плащане на ядрения заем е учредяван особен залог в полза на “СитиГруп“ с водните централи на НЕК, Василев заяви, че не е правен такъв за американската банка. В момента обаче БЕХ урежда прехвърлянето на ядрения заем от НЕК и е възможно компанията майка да поиска обезпечения от дъщерното си дружество за предоставените 195 млн. евро за ядрения заем. Целта е БЕХ да е първи кредитор на НЕК в случай, че вземанията й трябва да се търсят по съдебен път, обясни министърът. Въпреки че бяха попитани при какви условия и лихви е подписан договорът със “СитиГруп“ за мостовото финансиране и подготовката на облигационната емисия и въпреки че Василев прехвърли отговора на Андонов и на присъстващия също директор на НЕК Иво Лефтеров, тези данни не бяха дадени. По-късно обаче пред БНР бившият енергиен министър и ексдепутат от БСП Румен Овчаров каза, че лихвата за мостовото финансиране е 12 процента, а преди това от ГЕРБ са “оревали орталъка“, че договорената по времето на тройната коалиция 4-процентна лихва по заема от БНП-Париба била неизгодна. БЕХ обаче смята да върне мостовото финансиране за плащане на ядрения заем веднага след като пласира облигационния си заем. С останалите 65 млн. евро холдингът планира да подсигури финансовото си участие в проекта за строежа на газопровода “Набуко“ и междусистемната газова връзка с Гърция. Василев обяви, че БЕХ може да си обслужва предоставените финансиране, иначе то нямало да бъде отпуснато. Освен това стана ясно, че държавните енергийни дружества бавят плащането на дивидента си към хазната, но така и не се разбра точно колко имат да внасят. Василев обясни, че разплащането ще се прави разсрочено. "Не е държавническа политиката да се вземат 80% от печалбите на държавните дружества като дивидент към държавата, защото така се ограничават възможностите им за реинвестиране на печалбата в развитие на плановете им“, заяви министър Асен Василев. “Това е висока и неразумна цифра, която не трябва да е една и съща за всички държавни дружества, а да е според дейността им и нуждите от инвестиции“, допълни той. На упреците на БСП, че държавните енергийни дружества са доведени до фалит, Андонов изнесе статистика от финансовите им отчети, според която АЕЦ “Козлодуй“ през 2012 г. е на печалба със 156 млн. лв., ТЕЦ “Марица Изток 2“ е на плюс с 46 млн. лв., Мини “Марица Изток“ - с 16 млн. лв., но НЕК и дъщерното му дружество “Електроенергиен системен оператор“ са на загуба съответно с 96 млн. и 39 млн. лв. Данни за другите дружества от системата на холдинга като “Булгаргаз“ и “Булгартрансгаз“ не бяха коментирани, по според обявени по-рано предварителни данни за 2012 г. първото приключва на загуба от 100 млн. лв., а второто – с печалба от 115 млн. лв. От справката на шефа на НЕК Иво Лефтеров, дадена на депутатите в сряда, стана ясно още, че електрическата компания има дългосрочни дългове за 617 млн. лв. и краткосрочни за 1.7 млрд. лв. Служебният премиер Марин Райков, който също отговаряше на депутатски въпроси в областта на енергетиката, определи финансовото състояние на АЕЦ “Козлодуй“ като “подчертано задоволително“ и посочи, че положителната тенденция за ръст на печалбата от последните три години продължава и през първото тримесечие на 2013 г. с отчетен положителен финансов резултат от 66 млн. лв. Запитан от депутатите защо не е бил отстранен шефът на БЕХ, който е назначение на ГЕРБ и който се разследва от прокуратурата за злоупотреби в холдинга, Райков каза, че “Андонов не може да бъде отстранен само на базата на подозрения за нарушения “. “Засега нямаме достатъчно основания и данни, за да бъде отстранен, няма основание и за отнемането на достъпа му до класифицирана информация“, каза служебният премиер. Той обясни още, че Андонов е важен свидетел по водените между НЕК и руската компанията “Атомстройекспорт“ арбитражни дела заради спряната АЕЦ “Белене“.
Източник: Медия Пул (23.05.2013)

Държавните дружества са длъжни в срок от 6 месеца да преразгледат условията, при които са депозирани в търговски банки средствата им. Ако в една банка има на депозит повече от 25% от всичките им нетни средства, когато те са над 3 млн. лв., дружествата трябва да обявят конкурс и да диверсифицират парите над този дял. Това е записано в новите правила за избор на обслужваща кредитна институция от дружествата с над 50% държавно участие, които правителството прие на заседанието си в сряда. Както бе обещал в първите дни от мандата на правителството си, премиерът Марин Райков възложи изработването на такива правила, публикува ги за обществено обсъждане и след изтичането на двуседмичния срок правителството ги одобри. Проблемът с депозирането на средства на държавни фирми в банките се изостри, след като стана известно, че към края на миналата година само в Корпоративна търговска банка (КТБ) са депозирани 87% от парите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) или около 624 млн. лв. по оценка в официален одит на холдинга, извършен от рейтинговата агенция "Фитч". Самата банка пък е основен кредитор на медийната група, контролирана от Делян Пеевски, което вся основателното съмнение, че с държавни пари се купува медийно влияние. А според информация от Министерството на финансите, поискана от Съюза на издателите в България преди три години, към 2009 г., около 39% от парите на всички държавни фирми са били в КТБ, а година по-късно - около 70%, число, отричано от мажоритарния собственик на банката Цветан Василев. Самият премиер Райков призна преди две седмици, че наистина "в една банка са концентрирани 54% от парите на държавните дружества", без да казва коя е банката, но всички се досетиха, че това е Корпоративна търговски банка. Както Райков, така и финансовият министър Калин Христов категорично заявиха, че ще има прозрачност къде са парите на държавните дружества, но банковата и търговската банка ще бъдат запазени и няма да се публикуват размерите на тези средства. И двамата заявиха, че преразпределянето на парите в банките ще става плавно и няма да бъдат допуснати сътресения на кредитните институции. Оценката на Райков за господстващ дял косвено се потвърди през днешния ден, когато по искане на премиера всички министерства публикуваха на сайтовете си списък на дружествата с над 50% държавно участие и с нетни средства над 3 млн. лв., които не отговарят на правилото до 25% от тези средства да са депозирани в една банка. От справката стана видно, че най-много държавни дружества са клиенти основно на Корпоративна търговска банка, на Централна кооперативна банка, която е част от варненския икономически конгломерат ТИМ, и в значително по-малка степен - на Инвестбанк, Уникредит Булбанк и Юробанк (Пощенска банка). Любопитна "подробност", е че малката търговска банка Д (бивша Демир банк) съхранява значителен дял от средствата на четири държавни предприятия под шапката на Министерството на земеделието (бивши горски предприятия). Също "подробност" е, че повечето от държавните дружества със седалище или дейност по Черноморието приоритетно са клиенти на ЦКБ. Кой съхранява парите си в банката на Цветан Василев? Очевидно, че КТБ е предпочитана банка на големите компании в енергетиката и икономиката. От 15 едри дружества под шапката на икономическото министерство 10 държат значителна част от парите си в КТБ. Сред тях са НЕК - 59.44% от средствата са й в тази банка. Булгартрансгаз - 96%, БЕХ - 88.20% (оценката на агенция "Фитч" се потвърждава - бел. ред.), Булгаргаз - 90.85%, Мини Марица изток - 50.34%, Държавната консолидационна компания - 99.79%, Електроенергийния системен оператор - 94.76% и други. Ако само парите на БЕХ в Корпоративна банка са 624 млн. лв., по оценката на "Фитч", колко ли са на останалите компании, и то само от сферата на енергетиката, например? Впрочем в КТБ свои депозитни сметки имат и Българската фондова борса (31.33% от средствата й), дружеството под шапката на просветното министерство "Студентски столове и общежития" - 98.17%, пари на летище София, на Пристанищен комплекс Русе, на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и други. Трудно е да се посочат на колко възлизат тези средства, но те са дали в годините възможност на КТБ да провежда широка кредитна политика, а на дружества, близки до нея - и инвестиционна политика. Включително в медии. Изборът на ЦКБ от държавни дружества също не изглежда случаен. Така например държавните дружества ВиК Варна и ВиК Бургас са клиенти на ЦКБ съответно със 78.42% и 59.67% от средствата. Дружеството за дипломатически имоти АДИС държи 63.44% в ЦКБ, както и Индустриална зона Варна, Индустриален логистичен парк Бургас - по 100%, ЕлБи Булгарикум - 96.93%, ТЕРЕМ - 35.26%, Пристанище Варна - 40%, Летище София - 58.50%, Пристанищна инфраструктура - 91.95% и др.
Източник: Медия Пул (23.05.2013)

Нов голям заем се готви да изтегли общественият доставчик "Булгаргаз", показва справка в регистъра за обществените поръчки. Дружеството се нуждае от 150 млн. долара, за да купува природен газ. Компанията, която от години работи на загуба заради определяните от ДКЕВР по-ниски цени на синьото гориво, през 2011 г. изтегли от КТБ заем от 80 млн. лева. Парите не стигнаха. Дружеството има дългове и към компанията майка БЕХ. Новият заем най-вероятно ще бъде използван, за да може "Булгаргаз" да запълни изпразненото вече хранилище в Чирен. Количествата от него се използват през зимата.
Източник: Труд (23.05.2013)

Френски гигант влиза в Набуко Френският индустриален консорциум GDF Suez, който е един от най-големите енергийни компании в Европа, се включва в проекта за тръбопровода "Набуко"-запад. Това съобщи австрийската енергийна компания OMV в комюнике. OMV, без да посочва стойността на сделката е продал на GDF Suez 9% от своя дял в "Набуко- запад" - проект подкрепен от ЕС. Австрийската компания от своя страна наскоро трябваше да изкупи дяловете на германската компания RWE, която се оттегли от проекта. Включването на GDF Suez като партньор в "Набуко - запад" бележи нов, важен напредък и показва, че "Набуко е правилният път за снабдяване в бъдеще на Европа по сигурен начин с повече газ от повече източници", каза генералният директор на OMV Герхард Ройс. Така в момента проектът "Набуко-зарад" има шест инвеститори: австрийската енергийна компания OMV, унгарската MOL, румънската Трансгаз, българската Булгаргаз, турската Botas и френската GDF Suez
Източник: Дарик радио (29.05.2013)

Общинските фирми подобряват финансовите си резултати "Общинската икономика е стабилизирана." Така описва финансовото състояние на търговските дружества през миналата година председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков. Според него това се дължи на повишения контрол и новите мерки, които администрацията е въвела. "Не гледаме всичко с розови очила, тъй като все още има фирми, които трябва да подобрят своите резултати или да се преструктурират, но сме удовлетворени от резултата", допълни Герджиков. С положителен финансов резултат за 2012 г. са 17 от общо 20-те общински търговски дружества. На печалба са и 28 от общо 44 лечебни заведения към кметството. Общата печалба на всички 64 фирми е 18.8 млн. лв. Реализираните приходи за изминалата година показват също добър резултат, отчитат от ГЕРБ - над 1.59 млрд. лв., като общината очаква да получи и 14.4 млн. лв. дивиденти. Въпреки положителния резултат обаче балансовият отчет на столичните предприятия сочи увеличение на разходите с 11%. Това според общинските съветници от ГЕРБ се дължи на мащабните инвестиционни програми на дружествата. Фирмите показали най-добър резултат през 2012 г. са Центърът за градска мобилност (ЦМГ) с печалба от 4.3 млн. лв. "Чистота - Искър" отчита 1.9 млн. лв. печалба, а "Топлофикация - София" - над 2.7 млн. лв. Въпреки това обаче топлинното дружество има дългове към "Булгаргаз" и БЕХ в размер на над 603 млн. лв. Вземанията пък са в размер на 608 млн. лв., като през 2011 г. те са били 525 млн. лв. От общинската администрация обясняват, че увеличението е резултат от присъдени вземания по съдебни дела, дължими суми за електрическа енергия от НЕК и просрочени задължения от абонати. Според общинските съветници от ГЕРБ финансовият резултата на "Топлофикация - София" за миналата година е добър, сравнено с предишни периоди. Те припомнят 2009 г., когато дружеството отчете загуба от 100 млн. лв. "Увеличава се ефективността на работата на транспортните дружества и цифрите го показват", казва председателят на стопанската комисия Николай Стойнев. По думите му общинските фирми са увеличили резултатите си два пъти от последните години. Така например "Столичен електротранспорт" е увеличил печалбата си от 189 хил. лв. през 2011 г. на 1.8 млн. лв. през миналата година. Според Стойнев това се дължи на новосъздаденото строително поделение към дружеството, благодарение на което са се повишили приходите. "Новата структура изпълнява различни поръчки, като например подмяна на трамвайни линии и контактна мрежа. Работи и по проекти в община Бургас", допълни председателят на стопанската комисия. Друг отличник по приходи е ЦМГ с 31.2 млн. лв. Печалбата на компанията е 4.3 млн. лв., като спрямо 2011 г. дружеството отчита увеличение с 1.1 млн. лв. Това най-вероятно се дължи на разширението на зоните за платено паркиране, увеличението на цените за престой в синя зона, както и на по-високата цена за репатриране на неправилно паркирани автомобили. Въпреки тези резултати обаче задълженията на фирмата продължават да растат. През 2011 г. те бяха близо 90 млн. лв., а година по-късно са 114.6 млн. лв. Общинските съветници от ГЕРБ не уточниха на какво се дължат тези резултати. "Подобрението на финансите на общинските дружества се дължи на постоянния контрол от страна на кметството, както и на конкурсния принцип на избор на директори", каза Николай Стойнев. По негови думи промените, които са въведени през 2011 г. за определяне на заплатите в общинските дружества, които вече се формират от икономическия резултат на всяка компания, също са допринесли за положителното състояние на предприятията. Въпреки удовлетворението на общината от финансовите резултати през 2012 г. по традиция някои от дружествата са в тежко състояние. Три фирми - "Егида", "Галатея" и "Озеленяване", отчитат загуби през годините. Общинската охранителна компания, която неведнъж е давала поводи за дебати в Столичния общински съвет, отчита загуба от 300 хил. лв. и задължения в размер на 1.5 млн. лв. Вариантите за съдбата на дружеството, които местната управа обсъжда, са три – ликвидация, приватизация или преструктуриране в общинско предприятие. За да се стигне до някое от тези решения обаче, първо Столичната община трябва да разгледа актуализацията на капитала и приемането на нов устав. Това според съветниците от ГЕРБ ще се случи до края на юни. Друго предложение за решение на проблема е дългосрочното отдаване под наем за срок от пет години на три имоти, които да стопят част от дълговете на компанията. Това са "Баня "Мадара", Гарнизонното стрелбище и помещенията за наблюдение в Южния парк. "Дружеството е създадено в години, когато не е имало обществени поръчки, през него са минавали много пари и много се е крало", казва председателят на Столичния общински съвет. По негови думи ситуацията в момента е различна и общината трябва да прецени дали е необходимо да има изобщо подобно дружество. Друга фирма, която също показва отрицателни стойности, е "Озеленяване" със загуба от 458 хил. лв. Според Столичната община това се дължи на стари вземания, които през 2011 г. ръководството на дружеството е определило като несъбираеми. "През миналата година, когато идва новият екип, се предприемат действия и в момента се водят дела, като спечелените пари влизат в приходите на фирмата", казват от администрацията. Столичното дружество "Галатея", което стопанисва общински бази, е със загуба в размер на 383 хил. лв. "Тъй като дружеството не може да съществува в този вид, изходите са два - да намери начин за увеличение на приходите или да бъде влято в "Софийски имоти", казва Стойнев. Според него това са единствените варианти за фирмата.
Източник: Капитал (31.05.2013)

Дълговете на “Топлофикация София” нараснаха до 604 млн. лв. Дълговете на “Топлофикация София” са нараснали с нови 53 млн. лв. през изминалата година и вече достигат близо 604 млн. лв. В същото време вземанията на компанията от абонати са в размер на 350 млн. лв. Това сочи финансовият отчет на дружеството за 2012 г. Увеличението на задълженията на “Топлофикация” се дължи на ръста на краткосрочните дългове, докато при по-старите борчове се отчита намаление. През 2012 г. дългосрочните дългове са намалели с 55 млн. лв., докато краткосрочните са се увеличили със 108 млн. лв. спрямо предходната година. Най-големите задължения на “Топлофикация” са към доставчика на горивото “Булгаргаз” от 230 млн. лв. Дълговете към “Българския енергиен холдинг“ са над 125 млн. лв. През 2012 г. се е променил начинът, по който “Топлофикация София” разплаща газа. През 2011 г. горивото се е предплащало за два месеца напред, докато през 2012 г. - три месеца предварително, каза Илия Илиев, председател на комисията по инженерна инфраструктура в Столичния общински съвет. Той изтъкна, че въпреки трудностите за втора поредна година общинското дружество има положителен финансов резултат, като излиза на печалба от 3 млн. лв. за 2012 г. По думите на Илиев средствата се използват за инвестиции и погасяване на стари задължения. През 2008 г. “Топлофикация София” беше на загуба от 63 млн.лв., през 2009 г. тя намаля до 10 млн. лв., а през 2011 г. беше отчетена печалба от 21 млн. лв.
Източник: Медия Пул (31.05.2013)

Правният консултант по емисията облигации, които БЕХ ще листва до края на годината, е международната юридическа кантора Allen & Overy, става ясно от съобщение на сайта на холдинга. Бордът на БЕХ е взел решението още на 13 май, а разрешението от икономическото министерство е получено миналия вторник. Сключването на договора предстои. Инвестиционен консултант по облигационната емисия е Citigroup. Тя вече предостави на БЕХ 6-месечен мостови кредит в размер на 250 млн. евро, с част от който беше погасен заем на НЕК към синдикат от банки, начело с БНП „Париба”. Облигационната емисия ще е също за 250 млн. евро.
Източник: Монитор (04.06.2013)

Избраха правния консултант за облигациите на БЕХ Правният консултант по емисията облигации, които БЕХ ще листва до края на годината, е международната юридическа кантора Allen & Overy, става ясно от съобщение на сайта на холдинга. Бордът на БЕХ е взел решението още на 13 май, а разрешението от икономическото министерство е получено миналия вторник. Сключването на договора предстои. Инвестиционен консултант по облигационната емисия е Citigroup. Тя вече предостави на БЕХ 6-месечен мостови кредит в размер на 250 млн. евро, с част от който беше погасен заем на НЕК към синдикат от банки, начело с БНП „Париба”. Облигационната емисия ще е също за 250 млн. евро.
Източник: Монитор (04.06.2013)

Заради кредитите БЕХ няма как да бъде закрит засега Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) не изпълнява функциите, с които беше създаден преди шест - седем години. Но от гледна точка на това, че това е единственият субект в българската енергетика, който подлежи на кредитиране, няма как да бъде закрит. Това коментира депутатът от БСП и бивш зам.-министър на енергетиката Явор Куюмджиев по повод констатациите в одитните доклади на Европейската комисия и Световната банка за състоянието на българската енергетика. В тях се посочва, че под шапката на БЕХ държавната енергетика се управлява непрозрачно. БЕХ бе създаден през септември 2008 г. от Тройната коалиция, сега Куюмджиев посочва , че тогава идеята за неговото функциониране била съвсем различна и “от тази гледна точка може би трябва да се разсъждава върху неговото развиване“. “Към момента 250 милиона евро мостово финансиране са отпуснати на “Българския енергиен холдинг“ за покриване на заема към БНП-Париба (отпуснат на НЕК за подготовката на строежа на АЕЦ “Белене“ - бел. ред.).
Източник: Медия Пул (04.06.2013)

Русия: На ход сте за “Белене” Искът на "Росатом" срещу НЕК за поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене", което още не е платено от българското дружество, може да бъде оттеглен. За това обаче трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Основните са българското правителство да вземе решение за рестартиране на проекта, след което двете страни да седнат на масата за преговори и да се разберат НЕК да плати натрупаните към момента задължения. Това стана ясно от думите на Генадий Тепкян, вицепрезидент на "Атоменергопроект" (компанията, с която се сля "Атомстройекспорт"). Засега обаче "Росатом" продължава работата по заведеното дело срещу НЕК в Арбитражния съд в Париж. До края на тази седмица руснаците ще са внесли всички искови документи и тогава ще стане ясна точната сума, за която "Росатом" претендира, каза Тепкян. Той обаче отказа да назове колко е тя. От думите му стана ясно, че тя едва ли ще се отличава от разпространената преди няколко месеца информация за около 1 млрд. евро.
Източник: Стандарт (06.06.2013)

"Булгаргаз" ЕАД, дъщерно дружество на „Български Енергиен Холдинг” (БЕХ) ЕАД предложи на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да утвърди цена на природния газ за трето тримесечие на 2013 г. в размер на 630 лева за 1000 куб. м, съобщиха от компанията. Посочената цена е без акциз и ДДС. Тя представлява намаление с 0,15% (0,94 лв. за 1000 куб. м) в сравнение с действащата цена. Предложението на „Булгаргаз“ е в съответствие с изискванията и условията на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, уточняват от дружеството. Предстои държавният регулатор да разгледа предложението за цената на газа и да излезе с предварително решение, като след общественото му обсъждане ще бъде взето и окончателно решение.
Източник: Класа (11.06.2013)

Шефът на Българския енергиен холдинг /БЕХ/ Михаил Андонов бе освободен от поста. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев освободи Съвета на директорите на БЕХ - Михаил Андонов, Божан Стоянов и Тодор Шопов. Настоящи шефове на ТЕЦ "Марица-изток 2" поемат цялата държавна енергетика. Със заповед на Стойнев за членове на Съвета на директорите на Български енергиен холдинг са назначени Боян Боев и инж. Георги Христозов. И двамата нови шефове идват от най-голямата ни ТЕЦ "Марица-изток 2", която също влиза в състава на БЕХ. Георги Христозов е изпълнителен директор на централата от 2007 г. Боян Боев е финансист и също е дългогодишен служител на ТЕЦ-а. Досега беше финансово-икономически директор, като преди да поеме този пост последователно е бил счетоводител, зам. главен и главен счетоводител на ТЕЦ-а. Засега не е ясно кой от двамата ще стане изпълнителен директор на БЕХ и дали ще напуснат постовете си в "Марица-изток 2".
Източник: Стандарт (19.06.2013)

Андонов е бил разследван. Във връзка с това му е бил отнет достъпът до секретна информация и съответно не е можел да посещава стратегически обекти в България. "Поради тази причина взех решение да бъде сменен целият борд на БЕХ", заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Той обаче не коментира в какво се подозира Андонов и защо срещу него е започнало разследване. Според източници на "Стандарт" най-вероятно става дума за действия, свързани с електроенергийната сфера у нас. Освен това към разследването има отношение и ДАНС, поради което подозренията срещу Андонов се пазят в тайна. Стойнев каза още, че състоянието на енергетиката е такова заради отказа досега да се правят дългосрочни реформи. Мерките, които предприема правителството сега, са спешни и кризисни. "Правим всичко възможно и това са краткосрочни мерки. Ако говорим за голяма реформа, тя ще бъде представена", коментира още Стойнев.
Източник: Стандарт (20.06.2013)

“Росатом” готова да дострои “Белене” "Росатом" е заинтересована да дострои АЕЦ "Белене". Това заяви генералният директор на руската държавна корпорация Сергей Кириенко по време на Петербургския международен икономически форум, цитиран от портала "Нефть России". Той припомни, че сега тече арбитражният процес по иска на "Атомстройекспорт" към НЕК за компенсация от 872 млн. евро по проекта. "Процесът си върви, адвокатите работят", заяви Кириенко. Шефът на "Росатом" не отговори дали България е поискала извънсъдебно споразумение. Ние сме заинтересовани не да се съдим, а да строим атомната централа, подчерта Кириенко и добави, че ако кабинетът в София приеме решение да дострои "Белене", то "Росатом" винаги е готова за преговори. Заключителните пледоарии по арбитража в Париж са насрочени за юли 2014 г., така че преди това трябва да има яснота по проекта, коментираха експерти.
Източник: Стандарт (21.06.2013)

НЕК ще купува приоритетно ток от най-евтините централи у нас - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Това е една от мерките, чрез които ще се постигне намаляване на цената за битовите абонати, стана ясно от думите на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пред БНР. Това ще стане след приемане на промените в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, които вече минаха на първо четене в парламента. Стойнев допълни, че досега това не е правено. Напротив, НЕК е купувал приоритетно ток от скъпите централи. Възможно е подобна мярка да предизвика остра реакция от американските ТЕЦ-ове в района на "Марица-изток" и ВЕИ централите, които имат и договори за задължително изкупуване на произведената енергия и то на по-висока цена, опасяват се експерти. "За да се стабилизира електроенергийната ни система, всеки ще трябва да направи крачка назад", коментира пред "Стандарт" зам.-председателят на парламентарната Комисия по енергетика Явор Куюмджиев. Той смята, че е възможно някои от тези централи да трябва да потърсят пазар за енергията си извън страната, а вероятно и на малко по-ниска цена. Предвид законовите промени, които ще стимулират износа обаче, той може да се вдигне до 1200-1400 мегавата, обясни Куюмджиев. Така, като към него се добави потреблението вътре в България, и разполагаемостта ще се осигури едно натоварване на електроенергийната ни система от порядъка на 5000-5500 мегавата. Което пък ще осигури едно нормално натоварване и работа на всички електроцентрали, смята Куюмджиев.
Източник: Стандарт (25.06.2013)

С решение на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг инж. Живко Динчев е назначен за изп. директор на ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД. Освободен е инж. Георги Христозов, а на негово място влиза инж. Михаил Митков, досегашен директор на дирекция „Експлоатация”, който става зам. изпълнителен директор. Третият член на борда остава Илко Желязков. Инж. Живко Динчев е роден през 1969 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност “Топлинна и масообменна техника”. Има магистратура по мениджмънт на персонала. Цялата му трудова биография от 1995 година досега е свързана с ТЕЦ “Марица-Изток 2?, като през последните години е заместник изпълнителен директор.
Източник: Фирмена информация (27.06.2013)

Кадровата въртележка в енергетиката се завъртя Управляващата коалиция завъртя кадровата въртележка в енергетиката на пълни обороти. След като през миналата седмица бе сменено ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ), сега смените започват да слизат на по-ниските нива. Първи с поста си се разделя Валентин Николов, който беше изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" от май 2012 г. Преди това той беше за няколко месеца зам.-министър на икономиката и енергетиката, а преди това и депутат от ГЕРБ. На неговото място е назначен Иван Генов, който вече е заемал поста между 2007 и 2009 г. Заедно с Николов е сменено цялото ръководство на централата, след като от съвета на директорите й бяха освободени и Теодор Шопов и Валентин Груев. Техните места се заемат от Александър Николов, също бивш шеф на АЕЦ-а, и Георги Христозов. Кадровата промяна е по решение на Българския енергиен холдинг (БЕХ), чийто борд наскоро беше подменен изцяло и в него на практика влезе бордът на директорите на ТЕЦ "Марица-изток 2" в лицето на новия изпълнителен директор на холдинга Боян Боев, икономически директор на ТЕЦ-а, както и новите членове Георги Христозов, директор на централата, и Илко Желязков, председател на борда й. Валентин Николов коментира , че не са му били съобщени мотивите за освобождаването му, но е то е било очаквано от него след смяната на ръководството на БЕХ, което според него е решило да провежда новите политики на дружеството с други хора. Николов заяви, че не познава добре Иван Генов, но смята, че той встъпва в длъжност в трудна обстановка и му пожела успех. Според Николов текущото състояние на АЕЦ "Козлодуй" в момента е в рамките на нормата. Дружеството няма просрочени задължения и има пари в сметка, които ще стигнат в краткосрочен период, и заплатите на хората са гарантирани. В средносрочен и дългосрочен план обаче Николов изрази притеснения за бъдещето на АЕЦ-а заради липсващата гаранция за плащане от НЕК, която дължи на централата над 360 млн. лева. В момента НЕК плаща по споразумението, но не и по текущите задължения, които според Николов тепърва ще нарастват още повече. Нещата допълнително могат да се влошат, ако АЕЦ изплати дивидентите си от 140 млн. лева на НЕК, каквото е решението на БЕХ. Николов е предлагал няколко пъти тази сума да се прихване от задълженията на обществения доставчик, но не е получил одобрение за това. "Ако АЕЦ "Козлодуй" си плати дивидента, няма да може да плати заплатите", е становището на Николов. В същото време около 70 поръчки на централата чакат одобрението на холдинга и не могат да стартират, с което по думите на Николов инвестиционната програма на дружеството страшно много се забавя. Валентин Николов наследи управлението на АЕЦ-а от новия член на борда Александър Николов през месец май миналата година, само месец и половина след като беше назначен като заместник на министъра на икономиката и енергетиката от правителството на ГЕРБ Делян Добрев. Александър Николов, който се ползваше с доверието на предшественика на Добрев Трайчо Трайков, изкара едва 8 месеца на ветровития пост. Два месеца след назначаването му през 2011 г. той беше нападнат пред дома си във Враца от трима маскирани, единият от които се беше опитал да му отреже ухото. Александър Николов тогава отрече версията нападението да има общо с осуетени търгове за продажба на електроенергия. След като Валентин Николов замени Александър Николов, министърът на икономиката и енергетиката в тройната коалиция Румен Овчаров се заяде с него с думите "това да не е фабрика за мармалад", визирайки факта, че бившият депутат от ГЕРБ става първият директор без предишен опит в централата. За разлика от вече бившия директор новият-стар шеф на АЕЦ-а Иван Генов е близък до Румен Овчаров. Смяната на ръководството на АЕЦ "Козлодуй" е само част от серията кадрови промени, които бордът на БЕХ предприе. Сменени са и изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" ЕАД Теодор Дребов, заменен от Станимир Казлачев, както и членът на борда на мините Димо Димов, на мястото на когото идва Щерьо Щерев. Станимир Казлачев е бивш ръководител на дирекция "Инвестиции" в "Мини Марица-изток", а кариерата му в дружеството започва през 1994 г. като минен диспечер в рудник "Трояново 1". Щерьо Щерев е бивш изпълнителен директор на "Мини Марица-изток", назначен на поста по времето на министъра от времето на НДСВ Милко Ковачев. Промяна има и в съвета на директорите на Националната електрическа компания, където е назначен Сава Савов. Новият член в борда на БЕХ и на АЕЦ "Козлодуй" Георги Христозов пък е освободен от борда на ТЕЦ "Марица-изток 2". Срещу него в момента тече проверка от прокуратурата, която се извършва от ДАНС и чийто срок наскоро е удължен, но "Капитал" не успя да установи причината за назначената проверка. Мястото на Христозов в борда на ТЕЦ-а се заема от Михаил Митков, който беше зам. изпълнителен директор на ТЕЦ-а, а преди това е бил и главен инженер.
Източник: Капитал (27.06.2013)

Съветът на директорите на "Българския енергиен холдинг" ЕАД освободи Борислав Борисов от Съвета на директорите на "Националната електрическа компания" ЕАД. Неговото място заема Сава Савов. Промени са извършени и в АЕЦ "Козлодуй". От Съвета на директорите са освободени Валентин Николов, Теодор Шопов и Валентин Груев. Техните места се заемат от Иван Генов, Александър Николов и Георги Христозов. Изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" ЕАД и член на Съвета на директорите на въгледобивното дружество Теодор Дребов и Димо Димов също са освободени. Новоизбраните членове в състава на СД на "Мини Марица-изток" ЕАД са Станимир Казлачев и Щерьо Щерев. Промяна в Съвета на директорите има и в "ТЕЦ Марица-изток 2" ЕАД, след като бе освободен Георги Христозов. Новоназначен в състава на СД е Михаил Митков.
Източник: Дума (27.06.2013)

Международният проект "Набуко", в който участваше и България, се провали окончателно. Вчера стана ясно, че компаниите, разработващи находището Шах Дениз 2 в Азербайджан, са предпочели маршрута на Трансадриатическия газопровод - ТАП, пред балканското трасе на "Набуко". Новината дойде от австрийската енергийна група OMВ, която е един от акционерите в "Набуко". Другите участници са турската "Боташ", Българският енергиен холдинг (БЕХ), "Трансгаз" в Румъния, унгарската "Мол" (Mol) и френската GDF Suez. "Консорциумът "Шах Дениз 2" е информирал ОМВ, че няма да снабдява с газ "Набуко-запад", съобщи ДПА. Азербайджанското синьо гориво ще потече по конкурентната тръба ТАР - през Гърция, Албания и Италия. Акционери в ТАП са германската компания "Е.ОН Рургаз", норвежката "Статойл" и швейцарската "Акспо". Още миналата година големият "Набуко" се разпадна, след като Турция реши сама да строи трасето за газа през своя територия - т. нар. Трансанадолски газопровод (ТАНАП). Така мегапроектът се сви до "Набуко-запад", започващ от границата на България с Турция. Шах Дениз трябваше да бъде ключов снабдител с газ за "Набуко", като през 4000-километровото трасе първоначално трябваше да преминават около 16 млрд. куб. м газ годишно - малко над половината от планирания общ капацитет на газопровода от 30 млрд. куб. м годишно. През май 2012 г. "Бритиш петролиъм" (БП) се отказа да участва проекта "Набуко", чиято цел бе да намали зависимостта на Европа от Русия чрез доставки на газ от Централна Азия и Близкия изток. "Набуко" е оставен под масата, защото е икономически нежизнеспособен", заяви тогава британската компания. По същото време и унгарският премиер заговори за оттегляне, а германската RWE продаде участието си на австрийската ОМВ. OMВ обяви, че се надява да напълни "Набуко" с газ в идните години чрез подписването на договори с допълнителни доставчици в Туркменистан, Ирак и дори в Иран. Но според БП газопровод, който ще е наполовина празен за неопределен период, е безсмислен. Досега Европейската комисия се опитваше да поддържа "Набуко", като настояваше, че газопроводът остава на дневен ред въпреки оттеглянето и оценките на БП. През миналата седмица и президентите на страните от Централна и Източна Европа на среща в Братислава изпратиха писмо до президента на Азербайджан в подкрепа на проекта.
Източник: Сега (27.06.2013)

Седем рокади в енергетиката Нови шефове ще командват държавните енергийни компании. Рокадите са в дружества, влизащи в Българския енергиен холдинг (БЕХ). Най-много промени има в Съвета на директорите на АЕЦ "Козлодуй". Оттам си тръгват изпълнителният директор Валентин Николов, Теодор Шопов и Валентин Груев. На тяхно място в ръководството влизат Иван Генов, Александър Николов и Георги Христозов. Един от тримата ще стане шеф на централата. Кой ще заеме поста обаче ще стане ясно след заседание на Съвета на директорите. Иван Генов и Александър Николов вече са били на шефското място. Генов подаде оставка през есента на 2009 г., като изпревари готвеното му уволнение от Трайчо Трайков. Александър Николов пък беше начело на Първа атомна до идването на Валентин Николов. След това остана в "Козлодуй" като заместник. Христозов беше избран за председател на Съвета на директорите на БЕХ в понеделник. Той е освободен от поста на шеф на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Неговото място в борда на най-голямата ни въглищна централа се заема от Михаил Митков, който ръководеше дирекция "Експлоатация" в същото дружество. Пълна промяна в ръководството има в "Мини Марица-изток". Там са освободени Димо Димов и Теодор Дребов. Последният беше и изпълнителен директор на компанията. На тяхно място като членове на Съвета на директорите са назначени Станимир Казлачев, досегашен шеф на дирекция "Инвестиции", и Щерьо Щерев, който между 2001 и 2005 г. вече е бил шеф на "Мини Марица-изток". Промяна има и в НЕК. Там от борда на дружеството е освободен Борислав Борисов, чието място се заема от Сава Савов. Компанията е единствената, която запазва изпълнителния си директор - Иво Левтеров.
Източник: Стандарт (27.06.2013)

Ново, високоефективно ядрено гориво - ТВСА 12, ще бъде внедрено в АЕЦ "Козлодуй". Това съобщи президентът на руската компания ТВЕЛ Юрий Оленин . Новата касета има удължен 18-месечен цикъл на работа. ТВСА 12 е разработка на ТВЕЛ, което ще намали относителния дял на ядрените касети в себестойността на електроенергията от АЕЦ. "Вместо да се спира блокът всяка година за презареждане сега това ще става само 3 пъти за 4 години. В новите касети има с 10% повече уран, но цената им се запазва", обясни Оленин. Новото гориво вече е в експлоатация в Калининската АЕЦ в Русия. Оленин отличи и работата на ТВЕЛ с българската АЕЦ. "Ако не засягаме политическата част, имаме прекрасно сътрудничество. Смятам, че "Козлодуй" е един от най-добрите оператори. От нашето сътрудничество черпим много един от друг и подобряваме горивото на ТВЕЛ", каза той.
Източник: Стандарт (28.06.2013)

НЕК се намира в критично финансово състояние, като задълженията й са 1,9 млрд. лв. Това съобщи в неделя икономическият министър Драгомир Стойнев. Компанията дължи на БЕХ – 755 млн. лв., на АЕЦ Козлодуй – 320 млн. лв., на ТЕЦ Контур Глобал Марица изток 3 – 115 млн. лв., АЕS ТЕЦ Марица изток 1 – 115 млн. лв., на топлофикационни дружества – 60 млн. лв., на заводски централи – 40 млн. лв., на ВЕИ производители – 110 млн. лв., за доставки и услуги – 60 млн. лв. и други. За съжаление системата ще продължава да губи пари. Ще има и санкции срещу българската държава, каза той, като подчерта, че Електроенергийният системен оператор все още не е разделен от НЕК. Срокът да бъде извършено това изтича днес, припомни министърът. Надявам се да няма санкция заради ЕСО, но ние от утре нарушаваме европейското законодателство. По мои сметки глобата ще е около 900 000 лева, каза още той. Акциите на ЕСО не са вписани в полза на БЕХ, въпреки че още в края на месец април тази година те са отписани от НЕК, но не са предприети действия за прехвърлянето им. С Протокол на СД на БЕХ от 27 май 2013 г. - 2 дни преди да стана министър, е променен уставът на ЕСО и е освободен тогавашният Съвет на директорите, което реално е блокирало процедурата. Тази отговорност се носи изцяло от служебния кабинет. Тази седмица ЕСО ще предприеме процедура за вписване на новия устав и промяната на собствеността на акциите, с което ще стартира процесът по разделянето, и акциите ще бъдат прехвърлени на новия собственик – БЕХ. "В АЕЦ Козлодуй са провеждани търгове без предварително обявена долна граница и така са договаряни цени от порядъка на 55 лв. на Мвтч, а реално би следвало да бъдат 67 лв. Така определени фирми - търговци, които изнасят нереално евтин ток от България, са печелили на гърба на обикновения гражданин. Всички трябва да научат истината за случващото се в централата. Един и същ продукт от едно и също дружество се продава с разликата от 12лв/мвтч, от която се облагодетелстват определени фирми и свързаните с тях лица, подчерта енергийният министър. Централата трябва да продава на една и съща цена ел.енергията си за вътрешния и външния пазар, т.е. на пазарен принцип. В противен случай АЕЦ Козлодуй сваля изкуствено цена на ел. енергия, търгувана на българския пазар. На 22 май 2013 г. отново БЕХ, вместо НЕК, обявява търг за избора на Консултант за извършването на Консултантски услуги по изготвянето на анализ на дългосрочни договори на НЕК за изкупуване на електроенергия от американските централи ТЕЦ AES Гълъбово и ТЕЦ Контур Глобал Марица изток 3, съобщи той. Търгът е на стойност 2 млн лв и министърът е разпоредил да бъде спрян. Искам да Ви съобщя още един скандал: На 17.04.2012 г. Валентин Николов в качеството си на председател на СД на БЕХ е подписал договор за възлагане на управление на БЕХ с тогавашния изпълнителен директор Михаил Андонов. Според договора последният има право да се разпорежда с дълготрайните материални активи на БЕХ в размер на 10%, без да иска разрешение от Съвета на директорите на дружеството. Това е прецедент - това не се е случвало никога. На практика това му давало възможност да продаде всички язовири и каскади на НЕК. Той поиска бившият министър Делян Добрев да каже дали е знаел за това. Защо служебният министър Асен Василев не е реагирал, попита Стойнев и подчерта: Дори министърът на икономиката и енергетиката няма такива права. Министърът на икономиката и енергетиката е възложил проверка на договора на строителния надзор на АЕЦ Белене, който е в размер на 2 млн. евро. Договорът е сключен по време на служебния кабинет, при положение, че строителството на АЕЦ Белене вече бе замразено. Той поиска ДКЕВР да обърне внимание на така наречената добавка "Трайков", която ощетява всички потребители и най-вече стопанските. Според нея всички потребители на мрежи средно и ниско напрежение плащат такса достъп върху инсталирана мощност, а не върху потребление, както би било справедливо. Министърът ще покани следващата седмица ДКЕВР да дискутират въпроса. От тази трибуна бих искал да помоля ДКЕВР да обърнат внимание на една добавка, която се случва, докато министър е бил г-н Трайков, която ощетява всички потребители, най-вече стопанските. Според нея всеки потребител на средно и ниско напрежение плаща добавка на база достъп, а не на база това, което реално е потребил, каза Стойнев. „Ще настоявам за отговори и ще назнача проверки по надлежния ред”, каза още той.
Източник: Класа (01.07.2013)

Кабинетът „Райков” в далавера за €2 млн. в АЕЦ „Белене” Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев е възложил проверка на съмнителен договор за строителен надзор на АЕЦ „Белене”. Контрактът е на стойност 2 млн. евро и е сключен от служебния кабинет, въпреки че изграждането на централата е замразено. Това обяви вчера самият Стойнев, който коментира злоупотребите в енергетиката. От думите му стана ясно още, че кабинетът на Марин Райков не предприел необходимите действия, за да покрие страната ни изискванията на Третия либерализационен пакет. В резултат на това Брюксел ще наложи солени глоби на България. Според европейските критерии Електроенергийният системен оператор (ЕСО) трябва да бъде отделен от Националната електрическа компания (НЕК). Срокът да бъде направено това е изтекъл вчера „За съжаление са налице недопустими забавяния от страна на предишното ръководство. Акциите на ЕСО не са вписани в полза на Българския енергиен холдинг (БЕХ), въпреки че са отписани от НЕК. Променен е и уставът на ЕСО и е освободен тогавашният Съвет на директорите, което е блокирало цялата процедура. Тази отговорност изцяло се носи от служебния кабинет”, констатира Стойнев. Икономическият министър пресметна още, че България най-вероятно ще дължи санкция от 9 хил. лв. на ден или близо 300 хил. лв. на месец, което се равнява на 2000 минимални пенсии. Стойнев обясни още, че правителството ще успее да направи промените за около три месеца, но гафът все пак ще струва на страната близо 900 хил. лв. Освен това министърът алармира, че НЕК е в критично финансово състояние Задълженията на компанията са 1,9 млрд. лв. От тази сума НЕК дължи към БЕХ 755 млн. лв., към АЕЦ „Козлодуй” - 320 млн. лв., към топлофикационните дружества - 60 млн. лв. Дълговете на НЕК към заводските централи са за 40 млн. лв., а към ВЕИ производителите - 110 млн. лв. Стойнев апелира президента Росен Плевнелиев да не се поддава на внушения и да не налага вето на енергийния закон, който е изключително важен за това служителите в сектора да могат да запазят работните си места. „Този законопроект е изключително необходим, трябва да се свалят маските на задкулисието. Енергийната система наистина е била източвана. Призовавам Плевнелиев да не се поддава на задкулисни игри. Да, тук има големи интереси и става въпрос за много милиони, затова има хора, които се организират и подклаждат протестите”, анализира ситуацията енергийният министър.
Източник: Монитор (01.07.2013)

До следващия юли към електропреносната мрежа няма да се присъединяват нови големи ВЕИ централи. Това става ясно от решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което тя обяви нова "нулева година" за ВЕИ-тата. Подобно ограничение имаше и в предишния регулаторен период - от 1 юли миналата година. Изключение ще се прави за ВЕИ с мощност до 30 kW, които се предвижда да бъдат монтирани върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към мрежата сгради и недвижими имоти. Ще се пускат и инсталации до 200 kW върху покривни и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности. Изключение ще бъдат и ВЕИ до 1.5 MW за производство от биомаса. Още в началото на юни бившата шефка на ДКЕВР Евгения Харитонова предупреди, че вече няма място за соларни и ветропаркове. От регулатора обясниха, че по идея на системния оператор в някои райони се дава възможност за изграждането на минивецове и малки инсталации, работещи с биомаса, но не и за големи зелени централи. От ДКЕВР се опират на данните на националната статистика, според които делът на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия през 2004 г. е бил 9.2%, докато през 2011 г. вече е 13.7 на сто. Сегашното ограничение нямало да повлияе на евродирективата до 2020 г. 16% от тока у нас да идва от ВЕИ централи. Според зам.-шефа на Българската фотоволтаична асоциация Владимир Аличков обаче не бива да се спира с въвеждането на нови мощности в страната. "Трябва законово да се гарантират инвестициите - това е европейското бъдеще", заяви той. От асоциацията подкрепят промените в енергийните закони, но са резервирани към опитите за поевтиняване на тока. Според Никола Николов намалението на цените може да бъде само временна мярка. "Трябва да се работи с енергийно бедните семейства и да се намери начин да се помогне на тези хора да заплащат сметките си за електроенергия", заяви той. По думите му от сегашното намаление няма да се възползват само тези, които имат нужда, но и по-заможните, за които плащането на сметките за еленергия не е проблем. От сектора приветстваха идеята част от зеления ток у нас да се изнася към държави, които все още не са покрили изискванията за производство на екологична енергия. "В момента по този показател изостават Великобритания и Полша", уточни Николов. От бранша поискаха и държавна подкрепа за износа на зелен ток. ГЛОБИ От Европейската комисия отрекоха, че от вчера са започнали да се трупат глоби за България заради енергетиката. Ден по-рано икономическият министър Драгомир Стойнев обяви, че заради нелиберализирания пазар страната ни вече е в нарушение. От Еврокомисията посочиха, че не знаят за никакъв краен срок, който да е изтекъл вчера, съобщи кореспондентът на БНР в Брюксел. Комисията съди България за това, че не е привела законодателството си в срок и все още не е разделила ЕСО от НЕК, както и за несвободния пазар на природен газ. Искът за двете нарушения е за по 8448 евро на ден. Съдебно решение по случая обаче още няма. ДУЕЛ Ден след като икономическият министър Драгомир Стойнев обвини предшественика си Асен Василев в сключването на договор за строителен надзор на "Белене" за 2 млн. евро, служебният министър отрече информацията и призова Стойнев да покаже контракта. Той заяви, че е говорил с уволнения шеф на БЕХ Михаил Андонов и с бившия си заместник Божан Стоянов, който бе в управата на дружеството, но те са отрекли за съществуването на такъв документ. "Стойнев да покаже този договор и аз ще бъда също толкова възмутен, колкото е и той", заяви Василев пред БНР.
Източник: Сега (02.07.2013)

Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Иван Йотов ще бъде освободен от поста си, призна самият той. Има подадено искане в Търговския регистър за вписване на нов Борд на директорите на ЕСО и на НЕК, като това искане е станало след взето решение от Българския енергиен холдинг (БЕХ). След вписване в регистъра смените ще станат факт, коментира Йотов. Досегашният шеф на НЕК Иво Лефтеров става изпълнителен директор на ЕСО, а Владимир Инков ще поеме НЕК. Решенията за рокадите са били взети миналата сряда от борда на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В новия борд на ЕСО освен Лефтеров влизат Камен Тодоров и Иван Айолов. Последният от вчера е зам.-министър на енергетиката.
Източник: Монитор (03.07.2013)

НЕК и ЕСО разменят шефове Българският енергиен холдинг (БЕХ), в чийто състав влизат НЕК и ЕСО, размени част от шефовете в двете компании, а им назначи и нови. Досегашният изпълнителен директор на НЕК Иво Левтеров поема същия пост в ЕСО, от който се освобождава Иван Йотов. В Съвета на директорите на мрежовата компания влиза и новият зам. енергиен министър Иван Айолов, който до 2010 г. й беше изпълнителен директор. От НЕК в управата на ЕСО се прехвърля и Камен Тодоров. За изпълнителен директор на НЕК пък е избран Владимир Инков, който досега беше в борда на ЕСО и паралелно водеше обществените поръчки в БЕХ. В Съвета на директорите на Националната електрическа компания е назначен още бившият зам.-министър на икономиката и енергетиката от кабинета на тройната коалиция Лъчезар Богданов.
Източник: Стандарт (03.07.2013)

Станимир Казлачев поема "Мини Марица-изток" Инж. Станимир Казлачев ще бъде новият изпълнителен директор на "Мини Марица-изток", съобщават от пресцентъра на енергийното дружество. Припомняме, че на 25 юни ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ) направи смени в ръководните органи на няколко от ключовите енергийни дружества в страната. Тогава в Съвета на директорите на "Мини Марица-изток" бяха назначени Станимир Казлачев и Щерьо Щерев. Те заеха местата на освободените Теодор Дребов, който беше и изпълнителен директор на дружеството, и Димо Димов, който беше член на съвета. Днес от дружеството съобщиха, че Казлачев е избран за изпълнителен директор, а Щерев ще бъде председател на Съвета на директорите. Тези промени влизат в сила след вписване в Търговския регистър. От компанията разпространиха и кратка биографична справка на новия изпълнителен директор. Той е роден през 1964 г. Той е минен инженер по открито разработване на полезни изкопаеми от Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски”, София. Притежава квалификация „Мениджър” от Стопанската Камара и Института по маркетинг и мениджмънт – Виена, Австрия, както и успешно защитена следдипломна професионална квалификация със специалност „Финансов мениджмънт” от Стопанска академия „Димитър А. Ценов”, Свищов. Кариерата си в „Мини Марица-изток” ЕАД започва през декември 1994 година, като минен диспечер в рудник „Трояново 1”. С инвестиционно проектиране се занимава от 1997 година, а от 2004 година е директор „Комплексно оборудване”в дружеството. Шест години ръководи отдела за доставки и съхранение на оборудването. Близо две години ръководи процесите по изготвяне на инвестиционни програми, проектни разработки и научни изследвания обслужващи развитието на въгледобивното дружество, както и доставките и монтажа на нови машини и съоръжения, като директор на дирекция и ръководител на отдел „Инвестиции”.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2013)

"Мини Марица-изток" имат нов изпълнителен директор. Това е Станимир Казлачев, който преди дни беше назначен в Съвета на директорите на рудодобивното дружество заедно с Щерьо Щерев. Двамата заеха местата на освободените Димо Димов и Теодор Дребов. Сега Казлачев е избран и за изпълнителен директор на компанията, а Щерев - за председател на Съвета на директорите. Нов председател пък има Агенцията за ядрено регулиране. Поради изтичане на мандата му от поста е освободен Сергей Цочев. Мястото му се заема от Лъчезар Костов, който е зам.-председател на АЯР от 2006 г. насам.
Източник: Стандарт (04.07.2013)

Пазарът на ток е обременен от дългосрочни договори, квоти и БЕХ Наличието на квотен принцип и дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия на фиксирана цена, високата концентрация на пазарна сила в рамките на държавния "Български енергиен холдинг", липсата на борса за ток и възможност потребителят свободно да договоря количества и цени с доставчиците са основните пречки за развитие на ефективния енергиен пазар. Това сочи секторен анализ на пазарите на производство, търговия, пренос и снабдяване с електрическа енергия, приет от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и обявен в четвъртък. на практика документът повтаря отдавна коментирани констации от самия бизнес, включително от Световната банка и Европейската комисия в изготвените от тях анализи за състоянието на българската енергетика. Антимонополният орган препоръчва на Министерството на икономиката и енергетиката и Народното събрание според тяхното компетентност да предприемат мерки за подобряване на конкурентната среда в енергетиката. КЗК предлага на парламента и ведомството да положат допълнителни усилия за гарантиране на безпрепятствен, равнопоставен достъп и присъединяване на потребителите до преносните и разпределителните мрежи. Друг съвет е да се отделят ефективно дейностите по "производство” и "доставка” от "пренос” и "разпределение”. "Открояват се и проблеми във връзка с развитието на търговията по свободно договорени цени и упражняването на правото на всеки потребител свободно да избира доставчик на електрическа енергия, които са основна предпоставка за постигане на пълно либерализиране на пазара", пише в становището на регулаторният орган. В него се припомня, че наред с извършения секторен анализ, в комисията има образувано производство за установяване на евентуално извършени нарушения от страна на енергийни предприятия от всички нива на разглеждания пазар по отношение на процедурата, условията и администрирането на процеса по смяна на доставчик. Друга основна пречка за създаването на условия за развитие на ефективна конкуренция в изследвания сектор е липсата на реално функциониращ борсов пазар за търговия с електрическа енергия.
Източник: Медия Пул (05.07.2013)

Еврокомисията започва разследване на БЕХ за господстващо положение и на пазара на газ Европейската комисия започва официално разследване дали Българският енергиен холдинг (БЕХ) и двете му дъщерни дружества за доставка на газ "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" ограничават достъпа на конкуренция до ключова газова инфраструктура в България в противоречие с антитръстовите правила на Европейския съюз, съобщи пресслужбата на институцията. Брюксел се безпокои, че българският енергиен титуляр и дъщерните му фирми вероятно злоупотребяват с доминиращата си позиция на пазара на природен газ в България. Това е в противоречие с чл. 102 от Договора за функциониране на ЕС. Основните опасения на Еврокомисията са, че тези компании могат да ограничават достъпа на потенциални конкуренти до българската мрежа за пренос на газ и местата за съхранение на газ, като категорично или мълчаливо отказват или забавят достъпа на трети страни. Като допълнение от Брюксел отбелязва възможността на тези компании да спират достъпа на конкуренти до основния газопровод, като запазват капацитета, който постоянно не се използва, без да го пускат на пазара. "Без достъп до тази ключова инфраструктура е невъзможно за компаниите да се конкурират с "Булгаргаз"на българския пазар за доставка на газ", продължава съобщението на комисията. Според Брюксел, ако такива практики бъдат установени, те могат да ограничат конкуренцията и да доведат до по-малък избор и по-лоши условия за доставката на газ, което от своя страна да доведе до вреди за европейските потребители. През септември 2011 г. Европейската комисия направи внезапна проверка на газовия пазар в България, която обхвана ревизии на четири дружествата, три от които държавни - Българския енергиен холдинг и двете дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", както и частната компания "Овергаз". Тогава Еврокомисията проверяваше именно прилагането на правилата за свободна конкуренция в търговията и разпределението на природен газ, както и спазването на ангажиментите за достъп на трети страни до газопреносната мрежа, които могат да бъдат нарушени едностранно или въз основа на двустранни споразумения. Настоящото разследване е поредното, което Брюксел започва срещу БЕХ. През декември 2012 г. Европейската комисия откри официална процедура, за да разследва дали Българския енергиен холдинг злоупотребява с господстващото си положение на пазара за електрическа енергия на едро в България.
Източник: Дневник (08.07.2013)

От Българския енергиен холдинг коментираха, че образуването на производство от страна на Еврокомисията не е констатация за извършени нарушения от страна на холдинга и дъщерните му дружества, а само сигнал, че комисията започва проверка за наличието или отсъствието на такива. От "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заявиха за "Хоризонт", че изготвят становищата си. От Министерството на икономиката и енергетиката не изразиха становище. По искане на служебното правителство Еврокомисията и Световната банка изготвиха одит на енергийния сектор. Констатиран беше огромен финансов дефицит в системата, а една от основните препоръки беше да бъде закрит Българският енергиен холдинг, който е описан като непрозрачна мегаструктура. По-рано общественият съвет по енергетика към Министерството на икономиката също поиска закриването на БЕХ.
Източник: БНР (08.07.2013)

Вдигат цената на въглищата наесен Цената на въглищата от "Мини Марица-изток" ще бъде повишена наесен, стана ясно от думите на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Той пое лично ангажимента в периода между септември и декември исканото от самите миньори от доста време поскъпване да стане факт. "В продължение на три години цената на въглищата не е увеличавана, като даже е била намалявана. Цената, на която в момента работят "Мини Марица-изток", не е нормална и е изкуствено ниска, а предприятието работи на загуба", заяви Стойнев. Той не се ангажира какво увеличение на тарифите ще получи предприятието, но обясни, че това зависи от ДКЕВР, която трябва да обяви новите цени на тока и таксите за пренос, така да се отпуши износа и ТЕЦ-овете да заработят на по-големи обороти. Стойнев заяви още, че токът няма да поскъпва за бизнеса, а за населението цената ще бъде намалена. Поне 680 млн. лв. ще бъде дефицитът в електроенергийната ни система до края на годината, изчислява енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Той коментира, че ДКЕВР трябва да има вариант откъде ще бъде покрит този дефицит. Ако той трябва да се компенсира с цената на тока, това би означавало тарифите да се вдигнат с 13%, изчисли Тасев. И допълни, че това включва само покриването на дупката от зелената енергия, но не включва евентуалното увеличение на цената на въглищата от "Мини Марица-изток".
Източник: Стандарт (10.07.2013)

Цеховете и фирмите, които ползват ток средно напрежение, не знаят на каква цена ще купуват необходимата им енергия в близките месеци. Дори и ЕРП-тата не знаят на каква цена ще трябва да фактурират доставения ток, твърдят от бранша. Според Закона за енергетиката след 1 юли тези предприятия вече не трябва да плащат тока по регулирани от ДКЕВР тарифи, а да си набавят енергия от търговци на свободния пазар. Срокът за избор на търговци е 3 месеца. В рамките на 30 дни, считано от 1 юли, ЕРП-тата, чиито клиенти са фирмите на средно напрежение, трябва да ги предупредят да си намерят търговец, който да ги снабдява с ток. След това предприятията имат срок от 2 месеца да сключат договори с търговците. Този срок изтича на 1 октомври. Ако дотогава фирмите не са сключили договор с търговец, ще купуват необходимата им енергия от т. нар. доставчик от последна инстанция, каквито са НЕК, ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про" и ЕРП "Златни пясъци". На практика обаче не е ясно по какви тарифи ще се продава токът средно напрежение след 1 август. Въпреки че 1 юли вече мина, заради промените в Закона за енергетиката, целящи свалянето на цените на тока за бита, новите тарифи се очаква да бъдат определени от ДКЕВР до 1 август. В това решение обаче няма да има регулирана цена за средното напрежение, тъй като според закона тя вече не се определя от ДКЕВР. В същото време предприятията на средно напрежение още няма да са си избрали търговец на ток от свободния пазар. Оказва се, че за периода между 1 август и 1 октомври и ЕРП-тата и клиентите им на средно напрежение в момента не знаят на какви цени ще се търгува токът. Едно от ЕРП-тата дори е изпратило писмено запитване по въпроса до ДКЕВР, на което все още няма отговор. Възможно е проблемът да бъде решен още днес, когато в регулатора ще бъде проведено обществено обсъждане на методиката за определяне на цените на тока на доставчик от последна инстанция.
Източник: Стандарт (15.07.2013)

От пълно в празно Схемите за спасяване на държавните фирми от новото правителство набъбнаха с още една - заради слаба ликвидност дължимият дивидент се отсрочва за средата на ноември. В дъното на проблема е Българският енергиен холдинг, става ясно от последната стенограма от заседание на кабинета. Докато иска отлагане на плащането на 80% от печалбата си от 242 млн. лв., държавният енергиен мастодонт се кани да отпусне заем от 137 млн. лв. на дъщерното си дружество ТЕЦ "Марица-изток 2". Без обяснения към публиката защо е нужно. Така, след като почти 30 млн. лв. от приватизация се изляха непрозрачно към ВМЗ (виж стр. 9), а транспортният министър започна план да мести сгради от болни към здрави дружества, сега държавата се готви за пореден голям трансфер към затънало предприятие. Нищо че през май "Марица-изток 2" обяви, че е намерила резерв от 100 млн. лв. за намаляване на разходите си. Отлагането на плащането на дивидента с четири месеца едва ли ще е фатално за бюджета. Освен ако ноември не се окаже, че пари в холдинга няма, и не последва опрощаване. Практиката на скрито субсидиране в БЕХ обаче е опасна. Особено в момент, когато той ще дебютира на международните пазари с облигации. От стенограмата на последното правителствено заседание става ясно, че мярката се предлага от икономическия министър Драгомир Стойнев, а министърът на финансите Петър Чобанов приема държавата да отложи постъпването на дивидентите. В отговор на въпрос от финансовото министерство обясниха, че в бюджета за 2013 г. са планирани от това перо да влязат общо 333 млн. лв. От тях вече са събрани 205 млн. лв., от които 148 млн. лв. от "Държавната консолидационна компания", в която влизат приходите от някои приватизационни продажби. Така остават да се съберат още 128 млн. лв. и постъпването им ще се отложи. "Ефектът върху бюджета ще е неутрален", отговориха от Министерството на финансите, уточнявайки, че приходите все пак ще се съберат преди края на годината, а отлагането им няма да свие фискалния резерв до степен, че да се наложи финансиране с ДЦК. Всъщност очакваните още 128 млн. лв. е планираната сума в бюджета, изготвен през миналата година. Реално само БЕХ дължи почти 200 млн. лв. дивидент, т.е. сумата може да бъде преизпълнена. Докато БЕХ няма средства да плати дивидента си, намира пари да кредитира дъщерните си дружества. Холдингът ще отпусне заем на "Марица-изток 2" за общо 137 млн. лв., като 72 млн. лв. от тях всъщност за просрочен дивидент, съобщи "Труд" преди дни. Освен това в началото на миналия месец компанията е изтеглила и 20 млн. лв. заем от Корпоративна търговска банка, става ясно от регистъра на обществените поръчки. Няма информация за какво са тези кредити. По неофициална информация имало план с част от парите на БЕХ централата да купува квоти. Идея за отсрочено плащане на дивидента към държавата от страна на БЕХ имаше още при служебното правителство. Но целта беше друга - да се запази добрата ликвидност на компанията до издаването на облигациите й (холдингът получи мостов заем, но предстои да издаде емисия за до 250 млн. евро на международните пазари). Идеята е била БЕХ да изплаща дивидента на месечни порции. Източник, близък до енергийния холдинг, обясни, че към май ТЕЦ "Марица-изток 2" е имала близо 100 млн. лв. резерви, поради което се е смятало, че може да се намали цената на тока. Централата не е имала някакви големи спешни плащания, които да изискват допълнителната капитализация, допълни той. С идването си на власт ГЕРБ повиши от 50 на 80% дела от печалбата, който държавните фирми внасят като дивидент в бюджета. Мярката бе критикувана от опозицията в предишния парламент с аргумента, че така дружествата остават без средства за технологично обновление и замяна на амортизираните си активи. Отпускането на заеми за неефективни дружества обаче не може да е решение. Дни след като беше избран за премиер, Орешарски допусна, че може от догодина да се намали делът от печалбата, който фирмите превеждат на бюджета под формата на дивиденти. Този проблем се признава от вицепремиера Даниела Бобева. "Всъщност отлагаме до ноември 2013 г., но до ноември все пак трябва да се предприемат някакви мерки, за да се намери изход от проблема, за да не се налага ноември пак да отлагаме", казва тя при обсъждането на мярката на правителственото заседание. Почти веднага след реплика на премиера тя допълва, че проблемът е концептуален и разрешаването му може да наложи законодателни промени, но допълнителни отлагания не може да се правят. Решения обаче не трябва да се търсят само в оставане на повече ресурс на компаниите. Ключът е в по-доброто управление и прозрачност, а защо не и в приватизацията.
Източник: Капитал (16.07.2013)

За над 60% от българите износът ще спаси енергетиката За 57 % от българските граждани намаляването на цената на електроенергията с до 5 % ще се отрази положително на семейния им бюджет. В това число попадат около две трети от младите на възраст между 18 и 30 години, 71 % от безработни, студенти и учащи, 56% от заетите в частния сектор, 55% от пенсионерите и 54% от държавните служители.Около 40% от интервюираните са споделили различно мнение или невъзможност да определят. Това сочат данните от проучването на обществените нагласи на социологическа агенция „Сова Харис". Допитването бе направено сред пълнолетни жители в различни градове на страната по инициатива на „Български енергеин холдинг" ЕАД с оглед засиления обществен интерес към енергийния сектор и дружествата в структурата на холдинга. Близо 61% от хората считат, че износът на електроенергия ще даде възможност за стабилизиране на българската енергетиката и признават, че секторът е бил печеливш за страната ни в продължение на десетилетия. Този процент интервюирани са на мнение, че задължително трябва да се търси пазар за износ на електроенергия. 67% от хората, които споделят тази позиция, са на възраст между 41 и 50 години. Около 63% от интервюираните са на възраст над 60 години, а 55 % - между 18 и 40 години. Две-трети са висшистите, 57% са със средно образование. Според 67% от предприемачите в България износът на ел.енергия е ключов и ще даде възможност да се стабилизира секторът. На същото мнение са и 59% от заетите в частния сектор и 43% от нетрудовозаетите като: студенти, учащи, безработни. За 62% от жителите на големите градове в страната освобождаването на износа ще даде възможност на предприятията в сектора да работят и гарантират заетостта на служителите си. Едва една-пета от анкетираните са песимистично настроени и считат, че износът на електроенергия не би могъл да подопомогне стабилизиране на сектора. След отпадането на такса „пренос", 61% от анкетираните очакват в икономиката на страната да влязат свежи пари като предпоставка и за потенциални инвестиции. Мнение изразяват 62% от жителите на големите градове в страната и 57% от столичани.
Източник: Money.bg (17.07.2013)

Работа на 6000 дава “Южен поток” Проектът "Южен поток" ще открие 6000 работни места в България. Само в строителството ще бъдат заети 2500, а останалите - в снабдяване и обслужващи звена. Това каза във Варна Георги Гегов, изпълнителен директор на "Южен поток България" АД. Съгласно проектните документи са заложени поне 16 специалности в строителството на газопровода в наземната част през страната ни. Вече при експлоатацията ще работят постоянно 200 души на 3 компресорни станции у нас от общо 8 в цяла Европа - КС "Варна", КС"Лозен " и КС "Расово". Във Варна се проведе общественото обсъждане, 25-то поред в страната, на доклада за оценка на въздействие на околната среда (ДОВОС), което премина с гореща дискусия. Новият кмет Иван Портних откри срещата с пожелание за добър старт. Проектната компания, вярна на принципа да изслуша всички засегнати страни, настояваше за диалог с хората край морето след презентацията. Но те нямаха търпение за въпроси и изказвания. Няма никакви причини за притеснения, че шумът на компресорната станция в района до Варна, където отиват 4-ите тръби с газ, ще надвишават нормите, категорични бяха експертите.
Източник: Стандарт (17.07.2013)

30 млрд. кубика газ чакат в Добруджа Газ от въглища може да се добива в Добруджа. Българо-руската компания "Овергаз" вече проучва възможността да изгради край Добрич газова централа, която да работи с газ, извличан от Добруджанския въглищен басейн по метода "подземна въглищна газификация". Това е най-сигурният вариант България да диверсифицира доставките на синьо гориво, 90% от които идват от Русия. Консорциумът начело с "Тотал" пък може да открие газ в "Блок 1-21 Хан Аспарух" в българските води на Черно море. Около 30 млрд. куб. метра газ чакат в Добруджа да бъдат ...произведени, добити и използвани. Защо произведени? Защото засега тези огромни количества синьо гориво лежат на голяма дълбочина, затрупани от милиарди тонове скали и вода, във вид на ...въглища. Става дума за Добруджанския въглищен басейн, който не може да бъде експлоатиран. Международен екип специалисти, заедно с експерти на "Овергаз" е анализирал възможностите за разработване на находището. Изводът бил, че то предлага отлична възможност за подземна газификация на въглищата и извличането на синтетичен газ (т. нар. сингаз - от англ. Synthetic?Natural?Gas?- SNG, който е различен от естествения въглищен газ (Coalbed Methane - CBM). Според изследвания на български геолози от всеки тон въглища в Добруджанския басейн могат да бъдат извлечени 20-25 куб. метра сингаз. Тъй като в находището лежат около 1,2-1,5 млрд. тона въглища, сметката сочи, че при пълноценното им използване за газификация те биха дали до около 30 млрд. кубика сингаз. Изследването на "Овергаз" показало, че извличаният сингаз би струвал около 60 евро за 1000 кубика - над 5 пъти по-евтино от синьото гориво, продавано от "Булгаргаз" на големите потребители. Сингазът е по-нискокалоричен от природния газ, но ниската цена компенсира този недостатък. С Решение номер 718 на МС от 4 октомври 2010 г. кабинетът "Борисов" дава разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в "Блок 1-11 Вранино" на канадския клон на щатската компания "Парк Плейс Енерджи Корп". А блокът, чийто размер е 397,42 кв. км, в голяма степен съвпада с Добруджанския въглищен басейн. В конкурса участва и "Овергаз", но не печели и оттогава обжалва процедурата. Времето тече, от което губят и двете компании. Възможно е обаче "Овергаз" и "Парк Плейс Енерджи Корп" да се договорят да експлоатират съвместно блока, смятат енергийни експерти. Още повече, че става дума за добив на различни изкопаеми - канадците ще търсят нефт и газ, а "Овергаз" ще газифицира въглищата и ще произвежда ток. А ако един ден "Парк Плейс" открие газ, ще има алтернатива да избира на кого да го продава - на газовата топлоцентрала на "Овергаз" или на обществения доставчик "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (22.07.2013)

Общественият консултативен съвет към ДКЕВР обсъжда на заседание промените в цените на електроенергията. Българската стопанска камара изразява позиция, основана на следните принципни положения: 1. Аксиоматично, цените за износ на ел.енергия не трябва да са по-ниски от тези за вътрешно потребление, тъй като това прави продукцията на българските фирми неконкурентоспособна; 2. Промените в ценообразуването не трябва да нарушават възможностите за възпроизводство на участниците в пазара на електроенергия, т.е. намалението на енергийните цени не трябва да е за сметка на необходимите инвестициони разходи на енергийните дружества; 3. Средствата от продажба на квоти СО2 следва да се насочат към енергийноефективни технологии в индустрията, а не към покриване на ценовите разлики от производството. Трябва да се търсят дългосрочни, а не времени решения! 4. Необходима е радикална промяна в сектора. За тази цел държавата трябва да изкупи правата или собствеността на ТЕЦ „Марица изток“ 1 и 3, както и на ВЕИ, с целево набран ресурс, извън заложеното в бюджета на страната, и да приведе към пазарни условия ценообразуването на тези производства.
Източник: БСК (23.07.2013)

Бизнесът: Държавата да си върне американските ТЕЦ Електроенергийният сектор у нас се нуждае от радикална промяна, която да включва държавата да си върне властта върху двата американски ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток", настояват от Българската стопанска камара. Държавата трябва да изкупи правата или собствеността върху ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". Същото се отнася и за централите, произвеждащи ток от възобновяеми източници, смятат от БСК. Това обаче не трябва да става със средства от бюджета, а чрез привличането на целево набран ресурс. След като стане отново собственик на тези централи, държавата трябва да приведе към пазарен принцип образуването на цената на техния ток, който сега включва преференциални условия, които натоварват сметките за ел.енергия. Очакваното сваляне на цената на тока за износ от 1 август ще доведе до проблеми в българските предприятия, смятат още от БСК. Ако тарифите, на които родният ток ще се купува от чужденци, бъдат по-ниски от тези за вътрешното ни потребление, това ще направи продукцията на родните фирми неконкурентоспособна, смятат от камарата. Организацията е и против намаляването на цените на тока за сметка на свиване на инвестициите на енергийните предприятия. Също така приходите на България от продажба на квоти за вредни емисии не трябва да отиват при ВЕИ централите, а да се използват за внедряване на енергоефективни технологии в родната индустрия, настояват от БСК.
Източник: Стандарт (23.07.2013)

Всички срещу евтиния ток Почти всички дружества по веригата производство - пренос - разпределение на тока са против намаляването на приходите им, а респективно и на цената. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на предложеното от ДКЕВР намаляване на цените от 1 август със средно 5%. Единствено държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" нямаше възражения срещу предвидената цена за продажба на енергията й. Всички други, държавни и частни предприятия, заявиха, че орязването на приходите им ще ги доведат до декапитализация и финансов колапс. За 2012 г. ЕСО е отчело 38 млн. лв. загуби при пренос на енергията, а сега те ще се увеличат още, ако цените бъдат приети в този вид, предупреди изпълнителният директор на компанията Иво Лефтеров. Той допълни, че ЕСО се нуждае от 60 млн. лв., за да покрие натрупани загуби, а сега се очаква те да нараснат. От НЕК пък се оплакаха, че само за заплащане на зелена енергия ще им трябват по 50 млн. лв. на месец, а такива не са предвидени. В заложените им от ДКЕВР приходи липсват и 12 млн. лв. за ремонти. От ЕРП-тата реагираха още по-остро, а общото им мнение е, че с по-ниските цени ще "влязат в спешното отделение". От ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" се обединиха и около силното намаляване на технологичните им загуби, които регулаторът предвижда. "Заложените цифри целят да ви стимулират да намалявате тези загуби", реагира Еленко Божков от ДКЕВР. Окончателното решение за новите цени ще бъде взето на 29 юли.
Източник: Стандарт (24.07.2013)

Обсъжданията за "Южен поток" на финала Приключват обществените обсъждания на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта "Южен поток". Днес ще бъдат проведени последните две срещи, на които хората от Стражица и Полски Тръмбеш ще могат да задават въпроси и да отправят предложения. Обществените обсъждания на ОВОС стартираха на 1 юли т.г. и за 26 дни бяха проведени във всичките 39 общини, през които преминава трасето на газопровода. Следващата стъпка е екоминистерството да одобри окончателно документа, след което да се кандидатства в Министерството на регионалното развитие за строително разрешително.
Източник: Стандарт (26.07.2013)

„ТОПЛОФИКАЦИЯ – София” дължи 450 млн. лв. за газ „Топлофикация – София дължи 450 млн. лева към „Булгаргаз” и Българския енергиен холдинг”, заяви енергийният министър Драгомир Стойнев вчера в НС. А задлъжнялостта на доставчика „Булгаргаз” възлиза на 461 млн. лева. „Топлофикация – София” трябва задължително да намери начин и да започне да плаща дълговете си към доставчика. Министър Стойнев обясни, че голяма част от дълговете на „Булгаргаз” са натрупани заради събиранията, които трябва да бъдат взети от топлинното дружество на столицата.
Източник: Монитор (31.07.2013)

Държавната енергетика: Загуби и дългове Влошаващо се състояние на НЕК, по-малки приходи, изпаряване на паричните средства и превръщането на БЕХ в основен източник на пари за дружествата в държавната енергетика. Това се вижда от отчетите за шестмесечието, които държавните фирми са длъжни да публикуват. Изчезналото потребление Най-очебийното нещо е свиването на приходите, което до голяма степен води и до спад в печалбите. Най-драстично е понижението на оборота при АЕЦ "Козлодуй", която през първото тримесечие работи на ограничен режим заради липсата на търсене на електроенергия (основно заради спадналия износ и по-високото производство от възобновяемите енергийни източници). Близо до ядрената централа се нарежда и ТЕЦ "Марица-изток 2". При "Булгаргаз" спадът има малко по-друго естество - освен по-ниско търсене на вътрешния пазар държавната фирма вече се конкурира с "Овергаз" на местния пазар (макар и с много малки обеми). Ниското търсене е основната причина и за свиването на печалбите. АЕЦ "Козлодуй" излиза на загуба за първото шестмесечие от 3.8 млн. лв., при условие че за същия период на миналата година дружеството е било с печалба от 90 млн. лв. На пръв поглед Националната електрическа компания се представя по-добре, но това е ефект единствено от разход от 170 млн. лв., който компанията не признава. Ако той все пак влезе в годишния отчет на НЕК, загубата ще е значителна. В тази връзка единствената добра новина е "Булгаргаз", която за пръв път от много време има положителен финансов резултат. Това се дължи на факта, че според компанията в началото на миналата година е имала отрицателен марж от минус 78 лв. за всеки 1000 кубика газ, докато тази година е на плюс от 39 лв. Това обаче идва на фона на огромните натрупани загуби през годините, които компанията едва ли ще може да покрие скоро. Дивидент в неясното бъдеще Заради дълговете на НЕК към АЕЦ "Козлодуй" от над 300 млн. лв. на практика печалбата на централата е само на хартия. Това е най-видно от невъзможността на дружеството да изплати начислените дивиденти към БЕХ. През миналата година АЕЦ-ът трябваше да преведе като дивидент 80% от неразпределената си печалба (което отново стои само на хартия), или 184 млн., но реално внесеното до момента е малко над 33 млн. лв. В същото време до края на август тази година АЕЦ трябва да плати и 117 млн. дивидент за 2012 г., което също изглежда съмнително. Подобна е и ситуацията с ТЕЦ "Марица-изток 2". Оттам идва и драстичният спад в приходите на БЕХ, които идват основно от дивиденти. Друг признак на влошаване на ситуацията е изпаряването на наличните парични средства. То е най-видимо при "Булгартрансгаз", която традиционно е дойната крава на БЕХ (тъй като получава приходите от транзитните такси на газ, без да прави сериозни разходи). Част от паричните средства очевидно са се влели в БЕХ, но това е краткосрочен ефект, тъй като холдингът впоследствие отпусна поредица от заеми на дъщерните си дружества за изчистване на взаимната им задлъжнялост. Например НЕК получи поредица от заеми, за да се разплати с централите в Маришкия басейн, които пък от своя страна да изплатят дълговете си към "Мини Марица-изток". Грубо, за последните шест месеца около 270 млн. лв. са напуснали банковите сметки на големите енергийни дружества. Растящите дългове Като цяло има и нарастване на задълженията. Те се дължат основно на две причини. Първата е невъзможността да се изплати начисленият дивидент, като това особено важи за АЕЦ "Козлодуй". Само преди няколко седмици правителството взе решение да отложи и изплащането на дивидента на БЕХ към държавата. Другата причина е прехвърлянето на дългове от дъщерните дружества към БЕХ. Холдингът трябваше да поеме задълженията на НЕК по заема му от BNP Paribas. Така вече 382 млн. лв. тежат в баланса на БЕХ, който взе заем от Citibank, за да може енергийната компания да не фалира. И двете причини обаче водят до рязко увеличаване на задлъжнялостта на дружествата към БЕХ. Ако към това се прибави и поредното поемане от БЕХ на част от вземанията на "Булгаргаз" от "Топлофикация - София", ситуацията в холдинга не изглежда цветуща. Влошаването на показателите на енергийните фирми беше ясно отдавна, но това вече е видно и от отчетите на дружествата. Така поне за година или две енергетиката ще спре да бъде сериозен източник на средства за бюджета.
Източник: Капитал (01.08.2013)

Догодина пускаме газовата връзка с Румъния От началото на следващата година трябва да заработи газовата връзка с Румъния, до края на 2014 г. се очаква да бъде готов и българският участък към Турция. Това съобщи вчера изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Има отлагане на пускането в експлоатация с около шест месеца на реверсивната газова връзка с Румъния, защото по време на строителството са били намерени много археологически обекти. „Участъкът от тръбата на българска територия е изграден изцяло и в момента текат изпитания”, поясни Темелков. В момента се работи по сондажите на река Дунав и до ноември и този процес ще бъде приключен, добави той. Връзката с Румъния е с минимален капацитет от 0,5 млрд. куб. метра годишно, а максималният е 1,5 млрд. кубика годишно. За газовата връзка с Гърция проектът се движи от проектна компания, регистрирана от БЕХ и гръцката компания "Посейдон". „Доколкото съм информиран, проектът върви по график, проведен е ОВОС, текат процедури по утвърждаване на трасето на самия газопровод”, посочи Темелков. Предвижда се в началото на 2015 г. връзката да е готова.
Източник: Монитор (01.08.2013)

Кабинетът отново скри данните за парите на държавните дружества Въпреки обещанието на премиера Пламен Орешарски, че приетите от служебното правителство правила за избор на обслужващи финансови институции от държавните дружества ще бъдат спазвани, повечето министерства не публикуваха изискваната справка за концентрацията на парите на своите компании. При изтичането на предвидения в постановлението срок на 30 юни справка и отчет за предприетите действия от дружествата да приведат дейността си съобразно новите изисквания бяха качени единствено на сайта на земеделското министерство. След изпратените въпроси от "Капитал" до министерствата - принципали на най-големите и ключови дружества, това сториха и финансовото и регионалното министерство. От икономическото и от транспортното ведомство обаче излязоха с противоречиво тълкувание, че ще започнат да публикуват справките след изтичане на шестмесечния срок, даден за привеждане на дейността им в съответствие с правилата. Именно дружествата на тези две ведомства държат парите си предимно в контролираната от Цветан Василев Корпоративна търговска банка. Отговорите на двете министерства дават обратен завой от заявката на правителството за прозрачност и последователност по темата. В средата на юни, малко след началото на протестите около назначаването на близкия до Василев депутат от ДПС Делян Пеевски за преддседател на ДАНС, пресцентърът на Министерския съвет съобщи, че Орешарски е възложил на министрите да накарат директорите на държавни предприятия да се отчетат какво са свършили, за да се съобразят с тази наредба. Вместо това обаче министерствата на икономиката и на транспорта предпочитат да се скрият зад срока, чиято логика е да се даде време на дружествата да проведат спокойно процедури по избор на обслужващи банки, а не да се върне непрозрачният режим, където всяко министерство препращаше за информация към конкретните дружества. От транспортното министерство уточняват, че са "в процес на съгласуване подробно разработени вътрешни правила, уреждащи тези въпроси, включително и начина за публикуване на информацията на интернет страницата на министерството". От икономическото министерство само казват, че ще започнат да предоставят информацията след изтичането на шестмесечния срок от обнародването на постановлението, т.е. след 4 декември. Фактът, че преди няколко месеца (по време на служебното правителство) всички, а сега три министерства успяха да разкрият информацията, показва, че едва ли има техническа или законова трудност пред публикуването на данните. Според същото прессъобщение Орешарски е заявил и че според него шестмесечният срок в наредбата е прекалено дълъг и е необходимо този процес да се ускори. Засега особено ускорение не се забелязва. Две от подопечните на земеделското министерство дружества вече са отправили покани за избор на финансови институции, като сроковете за подаване на оферти изтичат в началото на август. Това са направили и две от по-малките компании под шапката на икономическото министерство - "Еко антрацит" и "Плод-зеленчук", както и "Снабдяване и търговия - МО" на военното ведомство. Най-големите дружества от енергетиката и транспорта обаче засега не се движат в тази посока. По тази причина вероятно няма съществено движение спрямо справките за първото тримесечие, които бяха оповестени от служебното правителство при приемането на правилата. Публикуваните през май данни за дружествата с по над 3 млн. лв. свободен ресурс и над 25% нетна експозиция в една банка потвърдиха неофициалната информация, че голямата част от парите да държавните дружества са концентрирани в няколко на брой банки. На първо място това е Корпоративна търговска банка, която е предпочетена от 18 дружества като място да депозират парите си - в това число са и най големите енергийни дружества в структурата на Българския енергиен холдинг. Следва Централна кооперативна банка (собственост на "Химимпорт"), която е фаворит на 15 държавни мениджъри. От справките не може да се каже точно за какви суми става въпрос, тъй като се публикуват само данни за нетната експозиция на компанията към банките в проценти. Тогава имаше критики към правилата именно в това направление - че не се дава пълна информация. Освен това и в избора ограничението да се прави на база на нетната експозиция (депозити минус кредити и банкови гаранции), а не просто на сумата на свободните средства, също беше видяна пробойна, чрез която може да се заобиколи замисълът на постановлението, без да се наруши буквата му. От публикуваните сега данни става ясно, че вече нито едно от дружествата към финансовото министерство не превишава 25-процентната бариера. Три месеца по-рано парите на Българската фондова борса са били предимно в Пощенска банка и КТБ, но сега те са пръснати в шест банки. При дружествата на земеделското и на регионалното министерство няма особено раздвижване. Компаниите на първото продължават да са основно клиенти на Търговска банка Д на Фуат Гювен, а тези на второто - на ЦКБ. При дружествата на другите ведомства също трудно може да има мащабни размествания, предвид че за да се случат, те трябва да са избрали обслужващи банки по новите правила. Така че разлика може да дойде от наличните в момента свободни средства в държавните дружества, но не и в процентното разпределение.
Източник: Капитал (01.08.2013)

Започват съкращения в ТЕЦ "Бобов дол" 186 от общо работещите около хиляда души в ТЕЦ "Бобов дол" ще бъдат освободени в периода 15 август - 15 септември. За това алармираха служители в централата, които излязоха на мълчалив протест в обедната си почивка днес. Протестиращите се обявиха и против готвеното намаление на заплатите със задна дата - от 1 юни. Работните заплати в централата ще бъдат намалени с 20 на сто. В същото време възнагражденията не се изплащат редовно, съобщават още работниците. Заповедите за съкращения вече са подписани, коменираха от ръководството на ТЕЦ-а. Изпълнителният директор на дружеството Владимир Владимиров увери, че има споразумение с Българския енергиен холдинг (БЕХ) централата в Бобов дол да бъде натоварена максимално през следващите няколко месеца, което означава, че друго съкращение на персонала не се предвижда. Освобождаването на 186 служители е мотивирано с намаления обем на работата в момента. ТЕЦ "Бобов дол" работи само с един от енергоблоковете си. По думите на Владимиров Националната електрическа компания (НЕК) дължи на централата около 10 милиона лева. Припомняме, че заради липсата на достатъчно потребление на електричество в момента много от централите в страната работят с намалена мощност. Статистиката в реално време на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показва, че основен производител на електроенергия в последните седмици са ТЕЦ-овете - кондезационни и топлофикационни, които произвеждат малко над 40% от потребяваното в момента електричество. От статистиката на ЕСО обаче не става ясно кои мощности са натоварени.
Източник: Инвестор.БГ (06.08.2013)

Изостава въгледобивът в Мини „Марица-изток" Заради кризата в енергетиката през първото полугодие в "Мини Марица-изток" са добити общо 9 390 606 т лигнитни въглищ, което е с над 1, 3 млн. т по-малко от предварителните разчети. Изостваането в сравение със същия период на м. г. пък е с близо 5 млн. тона, съобщават от дружеството. Още по-тревожно е изоставането в изземването на земните маси преди да се стигне до въглищния пласт. Общият обем на разкривката, както я наричат миньорите, за първото шестмесечие е малко над 31 млн. куб. м, при разчет над 37 млн. куб. м. Неизпълнението е с повече от 5, 6 млн куб. метра, а общият обем на изкопанта земна маса е 69 на сто в сравение с първото полугодие на миналата година. Сериозно е била орязана и ремонтната програма на дружеството за полугодието. От предвидените 37 млн. лв. за ремонт и поддръжака на тежкото минно оборудване, технологичната механизация, съоръжения и транспортни средства са били изразходвани 24,6 млн. лева или 66,95 на сто. Най-тревожна е реализацията на инвестиционната програма. При разчет 100 млн. лв. за 6-те месеца са инвестирани в ново оборудавне и техника едва 36 млн. лв., което съставлява 36,02% от годишната задача.
Източник: Стандарт (12.08.2013)

НЕК се разплаща с мините и топлофикационните централи Националната електрическа компания (НЕК) ще изплати 1,5 млн. лв. на „Топлофикация Перник“, с което ще се изплатят задълженията към работещите в Мини „Открит въгледобив“– Перник и „Топлофикация Перник“. Тази договорка са постигнали представителите на КНСБ и Федерацията на независимите синдикати на миньорите при среща с директора на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Боян Боев. За изплащане на дължимите суми към работещите в ТЕЦ „Бобов дол“, Мина „Бели брег“, Мина „Станянци“, Мина „Чукурово“ и Мина „Въгледобив Бобов дол“ ще бъдат преведени 1,755 млн. лева, съобщават от КНСБ. По време на разговорите от синдиката са поискали гаранция за изпълнение на записаното в Националната енергийна стратегия 40% от производството на електроенергия да става с въглища местно производство. За Investor.bg от КНСБ уточниха, че в момента между 20 и 30 на сто от електроенергията се произвежда от български въглища. Процентът варира в зависимост от динамиката на потреблението. От синдиката са категорични, че в момента е даден приоритет на възобновяемите енергийни източници и това е причината да не бъде изпълнено записаното в стратегията. Това решение е чисто политическо, няма законови или други пречки за изпълнението на зададените цели", смятат още от КНСБ. Припомняме, че заради тежкото състояние на мините у нас министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обеща да бъдат увеличени цените на въглищата от есента. Той поиска от синдикатите малко време, за да се види как работи новия модел за цената на тока, който влезе в сила от 1 август. Решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) беше още от началото на август цената на въглищата да бъде повишена с 2,7 на сто. Какво ще предложи енергийното министерство от септември обаче все още е в сферата на предположенията и очакванията. На този етап надежда носи износът на електричество, който отново се повишава, а заради горещото време и потреблението на електричество е значително по-високо спрямо пролетта. На 5 май тази година беше поставен рекорд по отношение на ниско потребление на енергия – едва 2 хил. мегавата. Според данните в реално време на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) през последните седмици вътрешното потребление се колебае около 4-4,5 хил. мегавата. Данните сочат, че около 45% от произведената енергия идва от ТЕЦ-ове – и кондензационни и топлофикационни, няма данни обаче кои мощности са натоварени и кои от тях с какви суровини работят.
Източник: Инвестор.БГ (13.08.2013)

НЕК се разплаща с ТЕЦ-ове След среща между изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Боян Боев и представители на миньорските синдикати НЕК започва да погасява дълговете си към някои ТЕЦ-ове, съобщиха от КНСБ. Електрическата компания ще изплати 1,5 млн. лв. дълг на "Топлофикация Перник" за произведения от когенерацията й ток, което ще даде възможност Мини "Открит въгледобив"-Перник също да получат дължимите им суми. Освен това НЕК ще се разплати и с ТЕЦ "Бобов дол", за което ще бъдат необходими 1,755 млн. лв. От своя страна, това ще позволи доставчиците на електроцентралата от мините "Бели брег", "Станянци", "Чукурово" и "Въгледобив Бобов дол" също да получат забавените им плащания. Поне 40% от необходимата на България електроенергия да се произвежда с български въглища са поискали още от КНСБ на срещата си с Боев. Количеството е записано и в националната ни енергийна стратегия, но в момента едва около 20-30% от тока у нас се прави от родни въглища.
Източник: Стандарт (13.08.2013)

"Булгартрансгаз" планира 30% газификация до 2020 Битовото потребление на природен газ в България значително изостава от средното за Европа. По тази причина е разработен план за развитие на газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз", който предвижда активни инвестиции. Целта е до 2020-а година да бъде достигната 30-процентна газификация. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране изслуша 10-годишния план, представена от "Булгартрансгаз". Това е първият подобен документ, подчертаха от дружеството, който дава яснота и прозрачност по дългосрочните намерения за развитието на преносната мрежа. В плана се предвиждат ударни инвестиции в първите 5 години. До края на тази година ще бъдат завършени газопроводът "Добрич-Силистра" и интерколекторната връзка "Русе-Гюргево". В предпроектно проучване са вътрешните газопроводи до Пирдоп, до Свищов и от Симитли до Банско. Тяхното изграждане се плаща от следващата година, а за финансиране се кандидатства пред Международния фонд "Козлодуй".
Източник: Стандарт (14.08.2013)

Софийският административен съд разпореди на Българския енергиен холдинг да разкрие целия доклад за това дали е икономически изгодно изграждането на АЕЦ "Белене". Делото е заведено от НДСВ срещу отказа на БЕХ да предостави пълния доклад на наетия от правителството на ГЕРБ консултант по ядрения проект - британската банка HSBC. В края на миналата година НДСВ поиска от Министерския съвет, от икономическото министерство и от БЕХ всички анализи и оценки на HSBC за строителството на АЕЦ "Белене". Целта тогава беше гражданите да могат да се подготвят за националния референдум за централата и да вземат информирано решение. Британската банка бе наета през пролетта на 2011 г., за да прецени доколко е изгоден проектът. До публично представяне на заключенията обаче така и не се стигна. Бе огласено само резюме от 20 страници, според което цената на новата ядрена мощност би надхвърлила 10 млрд. евро. Правителството на ГЕРБ използва тези данни за отказ от АЕЦ "Белене". В решението на САС се посочва, че Българският енергиен холдинг е задължен субект по смисъла на Закона за достъп до обществена информация и исканата информация има характер на обществена. Освен това според съда информацията не е производствена и търговска тайна. До редакционното приключване на броя вчера от БЕХ не отговориха дали ще обжалват. Ако решението на съда влезе в сила, енергийният холдинг ще престане да бъде защитено лице по закона за достъп до информация и няма да има повече възможност да държи в тайна каквито и да било данни и факти за отрасъла.
Източник: Сега (20.08.2013)

Ще молим Брюксел ТЕЦ-овете да тровят наднормено въздуха до 2020 г. ТЕЦ-овете, които са най-големите замърсители у нас, ще продължат да тровят въздуха още дълго време. Правителството се надява да измоли от Брюксел отсрочка за постигане на строгите изисквания на ЕС, стана ясно вчера. "Надяваме се категоричните изисквания за нашите инсталации да влязат в сила от 2020 г.", обяви министърът на околната среда Искра Михайлова пред тв7. Според еконаредбата от 2010 г. "големите горивни инсталации" - каквито са тецовете, трябва до края на 2016 г. да намалят драстично изхвърляните токсични вещества. У нас обаче въвеждането на пречиствателни инсталации върви бавно и мъчително. Страната ни е сред рекордьорките в ЕС по мръсен въздух, а ЕК започна наказателна процедура. По данни на ековедомството 12 ТЕЦ-а у нас нарушават нормите. ТЕЦ-овете ще трябва да инвестират около 850 млн. евро за опазване на околната среда. Според Михайлова 2012 и 2013 г. все пак има тенденция за намаляване на вредните емисии, защото много от тецовете са инсталирани сероочистки, така че нивата на серен диоксид ще са лесни за догонване.
Източник: Сега (22.08.2013)

Енергийният холдинг се чуди да пуска ли доклада за "Белене" Българският енергиен холдинг (БЕХ) обмисля дали да обжалва решението на Софийския административен съд, което го задължава да огласи докладите на HSBC за АЕЦ "Белене". Това съобщиха от холдинга. След жалба на НДСВ от края на миналата година в края на юли магистратите постановиха БЕХ да обяви всички оценки, разработки и доклади на консултантската компания. Анализът беше поръчан през 2010 г., за да може правителството на ГЕРБ да вземе решение дали да строи ядрената мощност. Задачата на HSBC беше също така да потърси и възможен инвеститор за проекта. Договорът с компанията беше подписан през 2011 г. от Българския енергиен холдинг. Той е на обща стойност 2,7 млн. евро плюс 0,95% от цената на ядрената централа, ако бъде построена успешно. HSBC така и не завърши анализа си, тъй като България се отказа от "Белене" още през март 2012 г. Разработките на консултанта не бяха огласени, защото от БЕХ твърдят, че не са длъжни да предоставят публично информацията.
Източник: Труд (23.08.2013)

БЕХ и достъпа до информация за енергетиката В началото на тази седмица политическа партия НДСВ обяви, че Софийският административен съд (САС) е постановил (на 27 юли) на БЕХ (съответно министерството на икономиката и енергетиката) да предостави всички материали от доклада на банка HSBC, оценяващ перспективите на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". За първи път НДСВ поиска тези материали, макар и късно, в началото на януари т.г. с цел „гражданите да могат да се подготвят за наближаващия референдум и да вземат информирано решение”. Тогава БЕХ обаче е отказал достъп до обществена информация с аргумента, че холдингът не е задължено лице по смисъла на закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а исканите материали са търговска тайна. САС не приема и двата аргумента на БЕХ, припомня в свой анализ Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Това е прецедент в дългата история на търсенето на информация по важни за икономиката и гражданите въпроси от НЕК (по-късно и БЕХ) и съответните министри на енергетиката. Това е история както отпреди приемането на ЗДОИ (2000 г.), така и след това. Липсата на информация от тези организации и органи винаги е пречило на специалистите да оценят разумно политиката и проектите в областта на енергетиката, а на гражданите да разбират сметките, които им пращаше „енергото”. НДСВ и юристите, работили по случая, заслужават похвала, че доведоха този процес докрай. Не малка заслуга за това развитие има и Програма Достъп до информация (ПДИ), която през 2007 и 2008 г. допринесе за изясняването на съответните текстове от ЗДОИ и е един от факторите на развитие на съдебната практика по неговото прилагане. През януари - март 2011 г., когато работихме по оценката ИПИ на АЕЦ „Белене”, НЕК, БЕХ и МИЕТ не ни предоставиха елементарна информация за цени и разходи. Отказът бе направен независимо, че по това време във Върховния административен съд (ВАС) вече имаше дело на Института за зелена политика по повод отказ за представяне на информация за публичните разходи за изграждането на АЕЦ „Белене”. В крайна сметка през май 2011 г. ВАС определи, че НЕК ЕАД е длъжна да предоставя информация (виж тук). Сега, след определенията на ВАС и САС има два въпроса, на които трябва да се даде отговор. Първият е дали БЕХ ще продължи традицията да не предоставя информация за АЕЦ „Белене”. И вторият е: за какво ще послужи докладът на HSBC, ако бъде предоставен. Най-ранният известен на мен обзор на поведението на НЕК по такива поводи бе направен от ПДИ през 1997 г. по искане на ИПИ. За практиката преди закона може да се види един обзор на НЕК от ПДИ, в по-къс вариант, публикуван на английски първо от ИПИ: (виж тук). Оттогава досега практиката не се е променила. По специалната страница на ПДИ в Интернет, посветена проекта „Белене” може да се съди за каква упоритост става дума. Това обаче само донякъде затруднява и забавя независимите оценки на енергийната политика. Нашата оценката на АЕЦ „Белене” трябваше да бъде готова на 28 март 2011 г., преди правителственият консултант да започне работа. Ние предполагахме, че а) договорът с него няма да изисква пълен преглед, както това постановява чл. 45 от закона за безопасно използване на ядрената енергия и б) че консултантът ще бъде „политически коректен” и ще се постарае да не придава категоричност на съжденията си. Едва по-късно стана известно, че договорът е съставен (и подписан) и с клауза, която създава у консултанта интерес от изграждането на АЕЦ „Белене”. Въпреки това нашата оценка, макар и проведена по методологията на аналогичните и примерните цени, се оказа реалистична и бе потвърдена от независими от нас експерти, включително HSBC. Ако от HSBC се изискваше действително да оценят необходимостта от новата атомна централа те биха имали подход, подобен на този на ИПИ или на Булат Нигматулин. Ако докладът на HSBC бъде предоставен, той няма да добави нищо ново в картината и най-вероятно ще се използва за извличане на аргументи както "за", така и "против" възстановяването на проекта АЕЦ "Белене". Методиката на HSBC е приложима, но политически коректна. Затова информацията може да бъде обърната в различна посока. Заявеният замисъл на НДСВ с използването на ЗДОИ бе да се спестят разходи за анализ на отстояващите различни мнения по време дебатите на референдума. Предполагам, че те са целели и известно оправдание на своята подкрепа за проекта в периода 2002 – 2012 г. Днес докладът на HSBC ще подпомогне за измислянето на нови аргументи „за” АЕЦ „Белене” и за старанието да се оборят стари аргументи „против”. Това ще спести средства и време на поддръжниците на проекта. На първо време ще използват донякъде оптимистичните оценки на HSBC за външното търсене на електричество. Такива опити вече бяха правени от депутати от БСП в предишното законодателно събрание. Не е нужно да се кроят големи надежди от това решение, а точно това правят много опозиционери на правителството днес. Оперетата „Белене” продължава. За голямо съжаление.
Източник: Инвестор.БГ (26.08.2013)

Дават сграда на БЕХ на съдии Правителството днес ще разгледа предложение да се намали капиталът на "Български енергиен холдинг" ЕАД със стойността на част от административната сграда на площад "Св. Неделя" 1 в София и да се увеличи със същата стойност капиталът на холдинга със собствени средства. Имотът - 6 етажа от по 280 кв. м и част от партера, се предоставя на Министерството на правосъдието. Той е подходящ за настаняването на някои от органите на съдебната власт в София, което ще задоволи най-належащите й нужди от сграден фонд и ще спести разходи на бюджета.
Източник: Стандарт (28.08.2013)

Зелена светлина за “Южен поток” Проектът за газопровода "Южен поток" отговаря на екологичните стандарти в България и ЕС. Това реши Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), който одобри изграждането на българския участък от газопровода. Консултативното решение на ВЕЕС е взето с пълно мнозинство, съобщиха от МОСВ и напомниха, че компетентният орган за вземане на решение е екоминистърът Искра Михайлова. Във финалните 4-часови разисквания са взели участие и представители на министерствата на регионалното развитие и на земеделието, общини, неправителствени организации, РИОСВ, Басейнови дирекции за управление на водите - Черноморски район и Дунавски район. Процедурата по ОВОС беше открита през август 2011 г. Проведени бяха обществени обсъждания в 39-те общини, през чиито територии ще преминава газопроводът. Приети са 52 специални мерки за ограничаване на въздействието на газопровода върху околната среда, 9 от които защитават живота и здравето на хората, а останалите - флората и фауната. 540-километровият газопровод преминава през 11 области - Варна, Шумен, Търговище, Разград, Русе, Велико Търново, Плевен, Ловеч, Враца, Монтана и Видин. По трасето му на наша територия са разположени един приемен терминал на морския бряг и три компресорни станции - "Варна", "Лозен" и "Расово".
Източник: Стандарт (30.08.2013)

“Южен поток - България” с ново ръководство Проектната компания "Южен поток - България" има ново ръководство. Промените касаят само българската част от Съвета на директорите на дружеството, което ще строи българския участък от едноименния газопровод. Освободени от заеманите длъжности са изпълнителният директор Георги Гегов и членовете на СД Борис Тодоров и Михаил Андонов, който доскоро беше шеф на БЕХ. На тяхно място в управата на "Южен поток - България" са назначение настоящият изпълнителен директор на БЕХ Боян Боев, Йордан Желев, който е в управата на "Булгаргаз", а за изпълнителен директор на проектната компания е избран Илия Иванов. Рокадата до известна степен изненада хората в газовия бранш, които коментират, че старото ръководство се е справяло добре със задълженията си.
Източник: Стандарт (04.09.2013)

Над 5 млрд. лева са общите задължения на дружествата в енергетиката, 1,5 млрд. от тях са натрупани през периода 2009-2012 г. Това стана ясно от доклад за състоянието на сектора, приет вчера в първия ден от новата парламентарна сесия на депутатите. “Голяма част от тази обща задлъжнялост е междуфирмена - това са дълговете на дружествата в “Българския енергиен холдинг”. На практика това са кръстосани фалити”, каза шефът на енергийната комисия Рамадан Аталай. Според данните, които той представи, в момента дълговете на НЕК са 2,573 млрд. лв., а на АЕЦ “Козлодуй” – над 818 млн. Следват “Булгаргаз” с 402 млн., “Булгартрансгаз” с близо 150 млн., ТЕЦ “Марица изток 2” със 708 млн. лв., и “Мини Марица изток” – 371 млн. лв. Пример за такива вътрешни дългове са задълженията на “Топлофикация София” към “Булгаргаз” от 450 млн. лв. На практика според Рамадан Аталай столичното парно е във фалит, а доставчикът на газ - “банка донор”. Като сбъркана определи дивидентната политика на енертийните дружества шефът на анергийната комисия. Друг абсурд бил, че атомната централа за пръв път излязла на загуба от 6 млн. лв. за първото полугодие на годината. При предишното управление били договаряни над 40% авансови плащания при практика от 10%. Депутатите поискаха от министъра на енергетиката Драгомир Стойнев пълен анализ в електроенергетиката, газоснабдяването и възобновяемите източници, за договорите в тях и причините отрасълът да е в тази криза. Освен това парламентът поиска до 9 месеца той и екипът на министерството да подготвят и проект за нова стратегия за развитие на енергетиката, както и за енергийната ефективност. Бившият министър от ГЕРБ Делян Добрев разкритикува управляващите, че към добрите идеи на служебния кабинет били добавени мерки със съмнителен ефект. След като Добрев размени остри реплики с депутата от БСП Явор Куюмджиев, министър Драгомир Стойнев призова да се спре със спора кой какво е направил дотук и да “реши какво да правим сега”. Според него е време да се сложи “край на различните интереси в енергетиката и системата да започне да работи за хората и за бизнеса”.
Източник: 24 часа (05.09.2013)

В Европейския съд в Люксембург тази сутрин започнаха изслушванията по дело на Европейската комисия срещу България заради липса на двупосочни газови връзки със съседни страни. Това е първото дело срещу страната ни, което се гледа в Европейския съд. Други две висящи дела, свързани с либерализацията на енергийния пазар, също се очаква скоро да започнат, информира Портал Европа. Делото, по което днес България дебютира като ответник в Европейския съд, е заведено от Еврокомисията през април миналата година с аргумент, че страната ни не е предоставила на участниците на пазара максимален капацитет и в двете посоки на газопреносната си система. В иска на ЕК е обяснено, че „Булгартрансгаз" не предоставя капацитет за обратна струя във всяка входна и изходна точка, където нашата газова мрежа се свързва с тези на Румъния и Гърция. Българските власти обосновават това с липса на физическа връзка между транзитната и националната газопреносна система на България и с различни правни режими. Друг аргумент на защитата са три междуправителствени споразумения с бившия СССР, сключени още през 80-те години, които влизат в противоречие в европейското законодателство, изискващо осигуряване на така наречения "максимален капацитет на тръбите". На свой ред ЕК отбелязва, че ако договорът с „Газпром" от 1998-а година е пречка за изпълнението на европейските норми, то България следва да отстрани това несъответствие. Очаква се делото да приключи в срок от 3 до 8 месеца, а ако срещу България бъде произнесено осъдително решение, размерът на санкцията ще бъде определен от съда. По другите две висящи дела срещу страната ни - заради нелиберализирания пазар на газ и електричество, от Еврокомисията настоява и за дневна глоба в размер на 8448 евро до отстраняване на нарушението. Тези дела са заведени в началото на годината и също се очаква да започнат скоро.
Източник: Money.bg (05.09.2013)

Смениха пак шефовете на електроенергийния оператор Държавният Електроенергиен системен оператор (ЕСО), който управлява основната електрическа мрежа в страната, ще има нови шефове, решиха от Българския енергиен холдинг.Това се случва само два месеца след като бяха назначени настоящите директори на дружеството. Постът изп. директор поема досегашният консултант на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране доц. Валентин Колев. Той е управител на инженеринговата компания „Елконтрол" ООД, която има лиценз за търговия с електроенергия до 2017 г. Колев поема поста шеф на ЕСО от Иво Лефтеров, който беше назначен на тази позиция през юли. Преди това Лефтеров управлява два пъти Националната електрическа компания - от март 2012 г. до август 2012 г. и от май 2013 г. до юли. Два месеца след като беше назначен в ЕСО от компанията си тръгва и Камен Тодоров. Неговото място ще заеме Северин Въртигов. Той е бивш брокер, който беше и финансов мениджър в Българския енергиен холдинг (компания майка на ЕСО). До 13 май Въртигов участваше в съвета на директорите на Държавната консолидационна компания, но постът му беше закрит от служебният министър на икономиката Асен Василев. Това са поредни смени в ръководството на ЕСО след като преди две седмици беше сменен и шефът на Централното диспечерско управление Митю Христозов. Постът му зае Делчо Бодуров.
Източник: Труд (10.09.2013)

"Българският енергиен холдинг" (БЕХ) е създал ново дъщерно дружество с предмет на дейност организиране на борсов пазар за търговия в областта на енергетиката и свързаните с енергопотреблението продукти като електричество, природен газ, въглища, емисии и зелени сертификати. Фирмата "Българска независима енергийна борса" е регистрирана в Търговския регистър в петък с капитал от 50 хил. лв., внесен в Българската банка за развитие. За неин изпълнителен директор БЕХ е назначил 35-годишния Константин Константинов, за председател на Съвета на директорите е избрана 30-годишната Нина Чупарова, а член на борда е 29-годишната Вяра Мартинова, сочат данните в Търговския регистър. Решението на БЕХ за създаването на новото дружество е от началото на декември. Очаква се то да поиска лиценз за борсова търговия от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), което на практика променя досегашното намерение "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО), също от групата БЕХ дружество, да е оператор на бъдещата борса на търговия с ток. Тя се подготвя от трето поредно правителство и само преди ден министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обяви, че борсата за ток ще заработи през 2014 г. Вероятно заради коригираната концепция за енергийна борса, която да е посредник за сделки не само за ток, но и с газ, парникови емисии, въглища и сертификати за производство на енергия по екологичен начин, ЕСО доста неочаквано изтегли в началото на ноември от ДКЕВР внесеното заявление за издаване на лиценз за търговия с електроенергия. Мотивът бе, че регулаторът прекалено се забавя с разглеждането му. Сега става ясно, че причината по-скоро е била прехвърлянето на отговорността за борсата на друго дружество, а ЕСО, чието разделяне от "Националната електрическа компания" (НЕК) още не е приключило, да си остане чист мрежов оператор. Възможно е и промяната в намеренията да е предприета именно заради забавянето по прехвърлянето на преносната мрежа от активите на НЕК в ЕСО, което се изисква от Европейската комисия и докато не приключи не може да тръгне борсата за ток, според коментари на представители на ЕСО през ноември. Въпреки че в първите дни на новата година ЕСО получи от ДКЕВР лиценз за преносен оператор като част от стъпките за отделянето му от НЕК, все още процесът не е завършил, тъй като банките-кредиторки на НЕК имат известни възражения срещу финансовия модел за преструктурирането на двете дружества, обясни пред Mediapool зам.-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов. По думите му планът за преструктуриране на НЕК и ЕСО, който бе изготвен изцяло от експерти на БЕХ след прекратяването на договора с наетия за разделянето консултант, предвижда кредитите на НЕК, които са обезпечени с преносната мрежа, да се поемат от ЕСО. Става въпрос за дължими около 300 млн. лв., чието преструктуриране ще се обсъди отново на 15 януари на среща с представители на банките кредитори, сред които и Европейската банка за възстановяване и развитие, посочи Айолов. Той обаче не се ангажира с коментар какво ще е разпределението на тази сума между двете дружества. При обявяване на конкурса за избор на консултант по разделянето на НЕК и ЕСО в края на 2011 г. бе посочено, че кредитите, които трябва да се преструктурират, са за 483 млн. евро. В тях обаче влизаше и заемът от 250 млн. евро за подготовката на строежа на АЕЦ "Белене", който бе върнат на два транша с пари от БЕХ. Сред посочените тогава задължения на НЕК към банките влизаха и теглените от НЕК около 68 млн. евро заеми за модернизация и развитие на електропреносната мрежа, която сега ще стане собственост на ЕСО. 160 млн. евро дължеше електрическата компания на "Креди Суис" за взетия кредит за строежа на хидровъзел "Цанков камък", който остава в активите на НЕК, но вероятно част от него вече е погасена по предоставените от зам.-министъра данни за дължимите към момента заеми.
Източник: Медия Пул (10.09.2013)

Ревизия на присъда "невинен" за Ковачки Оправдателната присъда на бизнесмена Христо Ковачки за укриване на 16 млн. данъци подлежи на ревизия. Това става ясно от решение на Върховния касационен съд. Тричленен съдебен състав на ВКС, начело със съдия Иван Недев, връща делото на Апелативния съд за ново разглеждане. Христо Ковачки бе осъден от Софийски градски съд на 1,5 години условно, а след това бе оправдан от Апелативния съд-София. Според решението на ВКС Апелативният съд е приел, че е създадена добре организирана система за укриване и избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери чрез приспадане на неследващ му се данъчен кредит. Ковачки осъществявал "стратегическо ръководство и управление на четирите дружества, като се е интересувал предимно от финансовия резултат". В същото време обаче съдиите са приели и че "не се установява той да е имал каквото и да е отношение" към източването". "Това са два противоречиви извода, които взаимно се изключват", посочва в мотивите за решението си съдебният състав от ВКС.
Източник: Стандарт (12.09.2013)

Икономическият министър видя проблем за 390 млн. лв. в енергетиката Прокуратурата ще проверява дали Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е изхарчил правомерно 230 млн. лв. за закупуване на студен резерв (виж карето) през 2012 г. Това стана ясно, след като министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев съобщи по ТВ7, че в понеделник ще внесе сигнала за това в прокуратурата. Стойнев заяви още, че от министерството вече са подали други три сигнала за общо 160 млн. лв. за източване на българската енергетика. От финансовия отчет на ЕСО се вижда, че въпросните 230 млн. лв. всъщност са цялата сума, която системният оператор е похарчил за студен резерв през 2012 г. Това на практика означава, че ще бъде проверявани не договори с конкретни производители, а цялостният механизъм, по който е работено. Източник от мениджмънта на ЕСО коментира, че е научил за предстоящата проверка на дружеството от телевизията, а от БЕХ заявиха, че трябва да се изчака да се види какво точно ще внесе в прокуратурата министърът, за да се правят коментари. В същото време енергийният министър от правителството на ГЕРБ Делян Добрев обяви, че въпросните 230 млн. лева, за които говори Драгомир Стойнев, всъщност са 236 млн. лева и не са за 2012-а, а за 2013 г. "Тези пари не касаят "студения резерв", а касаят т.нар. разполагаемост по дългосрочните договори за двете централи "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3", които не сме подписвали ние." Според Добрев разполагаемостта се плаща от момента, в който са заработили двете централи, т.е. отпреди управлението на ГЕРБ, и не може да се търси отговорност от тях. Докато през 2012 г. ЕСО е похарчило за студен резерв 230 млн. лв., за 2011 г. разходите по същото перо на системния оператор са били 108 млн. лв. Експерти обаче коментираха, че двете години са много различни и не е коректно сравнението между тях заради силния износ през 2011 г. През следващата година обаче има някои нови фактори, които водят до увеличение на разполагаемостта за студен резерв - стачка в "Мини Марица–изток", намалелият износ и бездействащите заради това американски централи. Вероятно големият скок в разходите на ЕСО за студен резерв през 2012 г. се дължи на новопостроената ТЕЦ "АЕS Гълъбово", която заработи на пълна мощност през миналата година. Според дългосрочните договори с ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" НЕК е длъжна да изкупува 100% от разполагаемостта на двете американски централи, дори и те да не работят. Проблемът се появи през 2012 г., когато ниският износ стесни вътрешния пазар и намали производството на американските централи, увеличавайки разполагаемостта им, и съответно оскъпи електроенергията им. Тъй като надбавката към цената на тока за невъзстановяеми разходи не покриваше изцяло тази разполагаемост, от НЕК се опитаха да прехвърлят част от нея към ЕСО като студен резерв. Затова и от НЕК твърдят, че ЕСО трябва да изплати 207 млн. лв. Три централи от години осигуряват студен резерв. Това е най-вече ТЕЦ "Варна", както и ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Бобов дол". Първата е собственост на "ЧЕЗ България", а останалите две се свързват с Христо Ковачки. Всъщност и трите централи имат блокове, които имат право да работят само по няколкостотин часа годишно, тъй като не отговарят на екоизискванията. Това им позволява да дават доста ниска цена за студен резерв. В същото време останалите производители предпочитат да работят с пълен капацитет и да изнасят енергия, а не да държат в готовност неработещи мощности. Договор за резервиране на 200 мегавата до края на годината има и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", но централата предпочита да се възползва от нарасналия износ и не е заявявала желание да осигурява повече капацитет за студения резерв.
Източник: Капитал (16.09.2013)

"Булгаргаз" ЕАД подписа в Баку договор за продажба на природен газ с цел купуване на природен газ от консорциума "Шах Дениз", съобщиха от дружеството. Доставките за България ще започнат най-рано през 2019 г., като съгласно подписания договор, който е със срок от 25 години, количествата за "Булгаргаз" ЕАД, добити в резултат от разработването на находището Шах Дениз - фаза 2 в Каспийско море, ще бъдат 1 млрд. куб. м годишно. Клаузите на договора се задействат при приемането на окончателното инвестиционно решениe във връзка с Шах Дениз - фаза 2. С този договор за първи път реално се диверсифицират източниците и трасетата за доставка на природен газ за българския пазар, се посочва в съобщението. Това от своя страна ще доведе до разширяване на търговския портфейл на "Булгаргаз" ЕАД и повишаване на сигурността на доставките на природен газ за българския потребител, се отбелязва още в него.
Източник: Дарик радио (20.09.2013)

„Топлофикация” гори с борчове за 112 млн. лв. Столичната топлофикация гори със сметки за 112,577 млн. лв., които са близо 48% от всички просрочени дългове. Това каза вчера изпълнителният директор на „Топлофикация София” Стоян Цветанов на заседание на парламентарната Комисия по енергетика. Сумата е за борчовете на абонати, минали давностния срок от 3 години Общо просрочените задължения към столичната топлофикация възлизат на 236,888 млн. лв. За разлика от преди, когато за да може абонатът да си отпише дълг от над 3 години, трябваше да мине задължително през съда, сега дружеството е сменило тактиката. Отписването на стари борчове вече става само срещу молба, като преди да опрости задълженията, топлофикацията прави проверка. Тя установява дали няма сключени споразумения за разсрочено плащане или пък дали не е заведено дело, тъй като и в двата случая давността спира да тече. Към 30 юни текущите вземания на столичната топлофикация възлизат на 615,522 млн. лв., срещу 548,8 милиона за същия период на миналата година. Най-големите длъжници са СУ „Св. Кл. Охридски”, ВМА и Столичният автотранспорт. В същото време топлофикацията дължи 586,6 млн. лв. основно към „Булгаргаз” и към БЕХ. Краткосрочните задължения на столичното парно за газ са 225 млн. лв. за първите 6 месеца, при 164 милиона за същия период на 2012 г.. Шефът на топлото Стоян Цветанов обясни нарастването на общите борчове на дружеството с това, че от НЕК не са получили 45 млн. лв. за произведената от когенерациите еленергия. По думите му общо 42% от приходите на парното в София идват от продажбата на ток. От началото на 2013 г. до края на юни са заведени 10 652 дела срещу неизправни длъжници. За същото време са събрани през съда 9,9 млн. лв. За 2012 г. са били заведени 27 хил. дела и събрани 20 млн. лв. От столичното парно се похвалиха още, че вече имат цех за абонатни станции и вече са продали 15. Привършва и монтажът на новата турбина на ТЕЦ „София”, а се проектира и втора. Столичната топлофикация вече е и топлинен счетоводител на 750 сгради.
Източник: Монитор (26.09.2013)

Взимаме газ от два нови източника през 2015 г. България ще получава газ от два нови източника след по-малко от две години. До началото на 2015 г. родните потребители ще могат да разчитат на синьото гориво, което ще се добива от находището край с. Девенци. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов на форума "Природен газ - Инфраструктура, пазари и услуги". Държавното газово дружество е подписало договор с фирмата, която ще добива синьото гориво - "Транс Атлантик петролеум". През декември 2015 г. у нас ще дойдат и първите количества газ по "Южен поток". По план тогава трябва да заработи първата от тръбите, които ще минават по дъното на Черно море. Според зам.-министъра на енергетиката Иван Айолов в момента има 5-6 месеца забавяне на проекта "Южен поток". То обаче се наваксва, каза във вторник икономическият министър Драгомир Стойнев. Ако закъснението бъде наваксано, до края на 2015 г. България ще има два нови източника на газ. Междувременно ще заработи и междусистемната ни връзка с Румъния. До края на октомври трябва да приключат строителните дейности, каза Айолов. До 2017 г. капацитетът на хранилището в Чирен ще бъде увеличен на 1 млрд. куб. метра газ, каза изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Това ще стане с реализацията на проект за 200 млн. евро. В същото време ще бъде вдигнат и добивният капацитет, като на ден ще могат да се изпомпват по 4,2 млн. куб. м синьо гориво.
Източник: Стандарт (04.10.2013)

БЕХ иска държавата да обложи с 30% приходите на слънчевите централи "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) иска от правителството и парламента да обложат с 30- процентов данък приходите на слънчевите електроцентрали от продадената по преференциални цени електроенергия. Така щели да се постигнат три цели – да се балансира системата, в която сега има заложен дефицит, който няма да се покрие с действащите цени на тока, да се капитализира държавната "Национална електрическа компания" (НЕК), която е в технически фалит с дългове от над 2 млрд. лв., и да се намали отново цената на тока за бита, която вече бе подрязана с 4.5 на сто от август. Това става ясно от изпратено миналата седмица от изпълнителния директор на БЕХ Боян Боев писмо до председателя на парламента Михаил Миков, до шефа на енергийната комисия в Народното събрание Рамадан Аталай и до министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. С него Боев предлага приемането на поправки в Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ), обяснявайки колко натежават възобновяемите източници в системата и в сметките за потребление не само в България, а и в цяла Европа, но инициирайки в крайна сметка предложения за текстове, в които се иска данък само от фотоволтаичните централи. В писмото шефът на БЕХ посочва, че мерки за оптимизиране на системата, която е потърпевша от бума на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) "могат да бъдат както промяна на механизма за подпомагане и въвеждането на търгуеми зелени сертификати с оглед облекчаване на бюджета и избягването на регулаторния риск. така и въвеждането на ценови ограничения - тавани по отношение на цените за изкупуване на ел. енергия от ВИ". "Възможно е и въвеждането на допълнително данъчно облагане на преференциалните цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници. Размерът на данъка следва да бъде определен на 30%, като следва да се удържа на месечна база, директно от обществения доставчик за количествата продадена от производителите електроенергия", предлага Боян Боев. Според него средствата от данъка могат да бъдат използвани за компенсиране на изкупуваната от НЕК електроенергия от ВЕИ чрез разширяване на обхвата на енергийните субсидии, последвано от минимално увеличаване на сметките за ток. "Това ще доведе до капитализиране на НЕК ЕАД, а сметките за електричество ще станат по-достъпни за домакинствата с по-ниски доходи", обяснява шефът на БЕХ. Според него може удържаният данък да влезе във фонда за компенсиране на разходите на НЕК за изкупуване на тока от зелените централи, в който засега трябва да влязат приходите от продажба на държавни парникови емисии. Боев обаче допуска, че е възможно това де се приеме от ЕК за държавна помощ за НЕК. Като конкретен текст в ЗЕВИ той предлага данъчната основа за определяне на данъка от 30 на сто върху приходите от преференциалните цуни да е "сумата без данък добавена стойност, начислена от обществения доставчик (който е НЕК – бел. авт.) и от крайните снабдители в полза на производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия". Боев иска този данък да се декларира пред Националната агенция по приходите ежемесечно и да се плаща, а след това да влезе във фонда за компенсиране на цената на тока. Шефът на БЕХ смята също така за необходимо да се въведат до 2018 г. конкретни стойности за изкупуване на зелен ток от НЕК, изчислени средногодишно на база прогнозното брутно крайно потребление на енергия за съответния период в страната. Неговото предложение е да се запишат стойности за периода 2013 до 2014 г. до 12.37 на сто, но не по-малко от 11.38 на сто. За срока от 2015 до 2016 г. делът да е до 13.69 процента, но не по-малко от 12.37 на сто, а от 2017 до 2018 г. - до 14.20% но не по-малко от 12.37%. В писмото се иска още вдигане на сегашната годишна квота от 15 на сто на 30 процента за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители, ползващи местни първични енергийни източници. Боев аргументира исканията си с това, че редица европейски държави вече са приели действия за ограничаване на мерките за подкрепа на възобновяемите източници на енергия, в това число и със задна дата. За пример се дава Чехия, където през 2010 г. със задна дата е въведено допълнително данъчно облагане на преференциални тарифи и зелени бонуси от 26 до 28% за фотоволтаичните централи. Данъкът се прилага през периода 2011-2013 г. за съоръжения, въведени в експлоатация в периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2010 г. Той се удържа месечно директно от мрежовия оператор от преференциалните цени или зелени бонуси, които трябва да бъдат изплатени на производителите за продадената енергия. Мярката е потвърдена и с решения на Конституционния съд на Чехия, с основен мотив надделяващ обществени интерес и стабилност на държавния бюджет. "През ноември 2012 г. в Гърция също е приет данък до 30% на всички фотоволтаични инсталации. Мярката отново е с ретроактивно действие и предвижда заплащане на данък в размер на 25% за инсталации, изградени преди 2012 г. За инсталации, изградени в периода февруари - август 2012 г., е в размер на 27%, а за изградени преди януари 2012 г. в размер на 30%. Освен това от страна на националния регулаторен орган са предприети действия за ограничаване издаването на лицензни за производство на ел. енергия от ВЕИ", продължава с примерите Боев. В искането за данъка се споменава и решение във Франция от януари 2013 г., с което са намалени тарифите на големите ВЕИ проекти с 20%. Мерки за ограничаване на плащанията за зелена енергия са предприети и в редица други европейски страни като Италия, Испания, Румъния и Обединеното Кралство, посочва шефът на БЕХ. "Това е абсолютно скандално предложение от страна на БЕХ, което граничи с идея за национализация", коментира Меглена Русенова, председател на Българската фотоволаично асоциация. "Убедена съм, че това не може да бъде официалната позиция на правителството и парламента, защото противоречи на българските и европейските закони", коментира тя.
Източник: Медия Пул (04.10.2013)

Независим международен одит на БЕХ искат от фотоволтаичната асоциация За независим международен одит на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества НЕК и ЕСО настояват от Българската фотоволтаична асоциация (БФА). Повод за искания одит е писмото на енергийния холдинг, с което се предлага въвеждането на 30% данък на производителите на електрическа енергия от слънце и ограничаване на производството на всички ВЕИ производители. Това съобщи председателят на БФА Меглена Русенова, цитирана от БТА. Като "абсурдно и скандално" определя тя предложението на БЕХ парите от данъка да бъдат оползотворени за капитализирането на НЕК. Според нея наливането на пари в нереформираната държавна енергетика ще задълбочи кризата в отрасъла и няма да има никаква прозрачност в използването на тези средства в рамките на НЕК или БЕХ като холдинг. "Настояваме за такъв международен одит, който да препоръча мерки за преструктурирането на БЕХ, което е посочено и в доклада на Световната банка, официализиран у нас на 27 май 2013 г.", мотивира искането Русенова. По думите й отказът от реформи в държавния енергиен сектор всъщност е отказ от модернизация на сектора и нежелание да се следят световните тенденции за развитие на енергетиката. Пример за това е спирането от страна на дъщерни на БЕХ дружества като НЕК и ЕСО на старта на балансиращия пазар. Инвеститорите, членове на БФА, очакват правителството да излезе с официална позиция относно предложението на енергийния холдинг и едва тогава ще обявят по-нататъшните си действия.
Източник: Дневник (07.10.2013)

Искат международен одит на енергийния холдинг Българската фотоволтаична асоциация (БФА) настоява за независим международен одит на Българския енергиен холдинг и дъщерните му дружества НЕК и ЕСО. Това заяви председателят на БФА Меглена Русенова. Тя определи като "абсурдно и скандално" средствата от новия 30% данък върху производителите на електрическа енергия от слънце да бъдат бъдат оползотворени за капитализирането на НЕК.Наливането на пари в нереформираната държавна енергетика ще задълбочи кризата в отрасъла и няма да има никаква прозрачност относно използването на тези средства в рамките на НЕК или БЕХ като холдинг, заяви Русенова. Нуждата от международен одит за преструктурирането на БЕХ е посочен и в доклада на Световната банка от май, допълни тя.
Източник: Стандарт (07.10.2013)

Износът на ток скочи 16 пъти Износът на ток от България за съседните страни се е увеличил около 16 пъти в края на септември спрямо началото на юни, когато кризата в родната електроенергетика беше в разгара си. Това показват данните на Електроенергийния системен оператор за междусистемните физически потоци на ток между нашата страна и Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Румъния. Причините за значителния ръст в износа на ток са комплексни, коментират експертите. От една страна е нараснало потреблението на енергия в съседните на България страни. Но съществен принос има и намаляването на таксата за износ на родна ел.енергия, което стана с предложените от кабинета "Орешарски" промени в Закона за енергетиката. В резултат на по-високия износ се натоварват с работа инсталираните в страната мощности за производство на ток, увеличават се приходите в отделните енергийни компании и в държавния бюджет, а се запазват и работни места.Точно с колко е нараснал износът може да се види от данните на Електроенергийния системен оператор. Между 18 и 19 ч. на 3 юни например от България към Гърция потокът на ток е бил в размер на 75 мегавата, а към Турция - близо 319 мегавата. В същото време обаче у нас са влезли 105 мегавата от Сърбия и още близо 188 от Румъния.
Източник: Стандарт (07.10.2013)

Идеята за въвеждане на т.нар. данък "слънце" няма за цел да накаже собствениците на зелени централи, а само да балансира системата. Това каза депутатът от БСП Таско Ерменков. Предложението бе отправено през миналата седмица от БЕХ. Според държавния холдинг приходите на ВЕИ централите трябва да бъдат обложени с 30%, за да се компенсира високата цена за изкупуване на екоток. "Няма да има облагодетелствани, защото системата е на командно дишане, но целта е поне всички да бъдем поносимо натоварени", заяви Ерменков пред БНР. Ден по-рано от фотоволтаичната асоциация реагираха остро на предложението на БЕХ. От асоциацията настояха за международен одит на холдинга и дори за неговото премахване. Такава препоръка отправи към страната ни и Световната банка в последния си енергиен доклад. Според организацията "Активни потребители" данък "слънце" няма да доведе до поевтиняване на тока. Затова оттам настояват предложението да се ревизира. "Подобна мярка с увеличение на данъчната тежест няма да реши проблемите в енергетиката, чиято сметка плащат потребителите. Предложението може и да допринесе за намаляване на натрупаните задължения и кредити от НЕК и за оздравяване и преструктуриране на системата, но няма да помогне за справяне с енергийната бедност в страната", смятат от асоциацията на Богомил Николов.
Източник: Сега (08.10.2013)

ЕСО започва отделяне от НЕК Положението в енергетиката ни е доста тревожно на този етап и правителството прави всичко възможно, за да се ребалансира системата, без да се вдигат сметките на потребителите. Това обясни заместник-енергийният министър Иван Айолов, по време на четвъртата конференцията „Енергийно развитие и интеграция на регионалните енергийните пазари“, организирана от Българския енергиен форум. Медиен партньор на събитието е 3eNews. Той представи и данни, според който производството на ток от възобновяеми енергийни източници за първите три месеца на годината е нараснало с 51%. За сравнение през 2012 г. е ръста в производството е бил 47%. Според заместник-министъра през миналата година са били включени в експлоатация 80% от всички ВЕИ централи у нас. В момента в страната има 1650 мвт. мощности от зелена енергия, като 976 мвт. е производството само от фотоволтаичните централи.
Източник: econ.bg (09.10.2013)

Lukerg Renew договори заем за 10.6 милиона евро за вятърния парк Храброво Регистрираната в Австрия Lukerg Renew, съвместното предприятие на италианската ERG Renew и руската Lukoil Ecoenergo, е договорила финансиране за 10.6 милиона евро с Raiffeisen Bank International, с които частично ще финансира придобиването на ветроенергиен парк Храброво в България, съобщи ERG. Raiffeisen ще действа като водещ организатор на заема, добавят от ERG. Lukerg Renew купи ветроенергийния парк през юни, от датския производител на вятърни турбини Vestas. Паркът работи от март 2012. Цената на парка бе определена от Vestas на 17.6 милиона евро при продажбата му. Финансирането е за пет години и бе принципно договорено през 2012 година, когато Lukerg Renew и Raiffeisen подписаха договор за заем за 40-мегаватова вятърна централа в България, която Lukerg купи от едно от дъщерните дружества на австрийската банка за 52 милиона евро. (SeeNews)
Източник: Други (09.10.2013)

Европа дава рамо на газовите ни връзки Европейската комисия включи част от междусистемните газови връзки на България със съседните ни страни в приоритетните проекти от общ интерес за Евросъюза. Става въпрос за общо 250 инфраструктурни проекта в общността, част от които са интерконекторите България-Гърция и България-Сърбия. Освен че ще се ползват с подкрепата на Европа, газовите тръби, по чието изграждане вече се работи, могат да получат и финансова помощ. ЕК е одобрила бюджет от 5,85 млрд. евро за всичките 250 проекта. На пари от Европа можем да разчитаме и за разширяването на газовото хранилище в Чирен по какъвто проект вече работи собственикът "Булгартрансгаз", който обаче засега го финансира със собствени средства. Също така Европа може да ни помогне с пари и за изграждането на второ хранилище за синьо гориво.
Източник: Стандарт (15.10.2013)

11 големи енергийни начинания на територията на България влязоха в първия списък с проекти от общ интерес на Европейската комисия. В списъка са включени 248 проекта, които ще се ползват от различни преференции, включително някои ще могат да бъдат финансирани с почти 6 милиарда евро. Сред проектите, с които България попада в списъка, са строежът на високоволтови електропроводи за връзка с Гърция и Румъния, дострояването на язовир "Яденица", подобряване на съществуващия и изграждане на нов наземен газопровод за връзка с Гърция, на хранилище за газ в района на Кулата, на газова връзка със Сърбия, изграждане на газопровода от Туркменистан през България към Западна Европа. Проектите от този списък ще могат да се възползват от ускорени процедури за издаване на разрешения, като срокът ще бъде най-много три и половина години. Проектите ще се обработват от един-единствен национален орган, което ще доведе до намаляване на разходите. Националните власти трябва да публикуват ръководство за издаване на разрешения за тези проекти и то да е публично достъпно. Друго предимство е възможността за кандидатстване за европейски пари. Присъствието на някой проект в списъка не го прави автоматично получател на средства, а трябва да се кандидатства отделно, обясни еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер.
Източник: БНТ (15.10.2013)

Още една държавна фирма ще отговаря за енергийната мрежа Нова държавна компания ще измерва натоварването на електроенергийната система и ще изчислява излишъците и дефицитите на ток при отделните производители. Засега ролята й не е ясна. Вероятно фирмата ще се занимава с поддържането на графиците за производство на централите на възобновяеми източници (ВЕИ) или ще поддържа дейността на евентуална балансираща група на НЕК. Зелените централи може да станат едни от първите клиенти на новата фирма, тъй като в скоро време би трябва да започнат да балансират производството си. Информацията е особено важна, тъй като производството от ВЕИ е непостоянно и често принуждава мрежовите оператори и другите производители да се адаптират към зелените мощности. "Енергиен оператор по измерване и информационни технологии" ЕАД, вписано в Търговския регистър на 19 септември, е еднолична собственост на Българския енергиен холдинг (БЕХ), под чиято шапка са големите държавни компании в енергетиката. По регистрация ЕОИИТ наследява ликвидираното по-рано дружество "Южна връзка", което трябваше да се занимава с газовите интерконектори със съседните държави. В официалната интернет страница на БЕХ обаче все още липсва информация за дружеството.
Източник: Капитал (16.10.2013)

Дивиденти за 216.5 млн. лв. събра държавата от търговските дружества, в които има над 50% участия. Това е близо 65% от планираните за тази година постъпления, чийто размер бе определен на 333.1 млн. лв. Те бяха изчислени на база прогнозни резултати от дейността на компаниите за 2012 г., които впоследствие се оказаха твърде консервативни. Така след като се видя, че печалбите са по-високи, очакванията бяха коригирани и заложени в актуализацията на бюджета от лятото на тази година. Така сумата на дивидента, който държавата очаква да получи през тази година, набъбва до 422 млн. лв., като близо половината трябва да внесе Българският енергиен холдинг. Шест седмици преди изтичането на крайния срок, 15 ноември, енергийният мастодонт не е изпълнил ангажимента си, показва справка, изискана от "Капитал Daily" от финансовото министерство. По закон държавните дружества трябва да внасят дивидента (80% от печалбата) в бюджета до 15 юли, но именно заради БЕХ срокът беше удължен с четири месеца. Причината беше, че енергийния холдинг няма пари, с които да ги плати. Всъщност картината в момента не се различава много от лятото - когато правителството даде отсрочка за дивидентите, от тях бяха събрани 205 млн. лв. Най-големите платци Към 30 септември дивидент на държавата са изплатили 79 търговски дружества от общо 189. Не всички компании, в които държавата е акционер, обаче са отчели печалба за годината. Най-значителните постъпления са дошли от Държавната консолидационна компания, която е внесла по сметка в БНБ общо 148.4 млн. лв. Значителни суми са изплатили още Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", "Кинтекс", "Летище София". От Министерството на финансите уточниха, че има дружества, които са направили само първи вноски от дължимите суми поради "временни затруднения", като остатъка са поели ангажимент да изплатят до края на годината. Такъв е случаят на "ВиК Бургас" ЕАД, което дължи още 1 млн. лв. на бюджета, "ВиК Благоевград" ЕООД, при което дължимият остатък на дивидента е 200 хил. лв., ДП "Транспортно строителство и възстановяване" с невнесени 220 хил. лв. дивидент и други, като очакваните от тях суми от Министерството на финансите определиха като "незначителни". Значителен е обаче дължимият от Българския енергиен холдинг дивидент, който възлиза на 205 млн. лв., или над 60% от планираните 333.1 млн. лв. за тази година. Предприятията, които не са изпълнили ангажимента си, рискуват да получат ревизионен акт от Националната агенция за приходите. Спорна поправка за пълнене на бюджета Промяната, която доведе до увеличение на дивидента от 50 на 80%, бе въведена по времето на ГЕРБ. Противниците на тази мярка са на мнение, че отчислявайки толкова голяма част от печалбата за дивидент, дружествата остават без ресурс за инвестиции. Аргумент в подкрепа на нововъведението беше, че по този начин се пресича практиката по изтичане на държавни пари под формата на бонуси за директорите на държавните дружества. Всъщност главната причина за промяната беше желанието на правителството тогава да събере повече пари в бюджета заради кризата и спадналите приходи. "Разпределянето на дивидент е в правомощията на общото събрание на акционерите и като такова изразява техните виждания относно бъдещото развитие на компанията. Самата компания не би следвало да коментира, а да изпълнява волята на своите собственици", коментира ситуацията Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса, която също прави отчисления от печалбата си към държавата. Изплащането е започнало на 5 август, като дивидентът на държавата вече е преведен.
Източник: Капитал (18.10.2013)

Държавна ТЕЦ купувала и гориво без поръчки Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е купувала и гориво, без да обявява конкурси, показва проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). централата е изхарчила без конкурс над 36 млн. лева през периода 2011-2013 г. Ден по-късно от компанията майка на теца - Българския енергиен холдинг, който се оказа и сред основните консултанти на централата, не коментират случая. Оттам не отговориха на въпроси дали нарушенията са прекратени и какви мерки са взети да не се допускат нови. Според отчета на АДФИ тецът е натрупал 1516 фактури за гориво на стойност над 167 хил. лева, без да е сключил договор с която и да е фирма. Отделно компанията е предпочела да скрие датата, на която е преговаряла с "Енергоремонт Гълъбово" за извършване на ремонти на обща стойност 3 млн. лева. Дружеството е купувало незаконно варовик от две фирми - "Каолин" и "Хай мед тех". Общо изхарчената сума е над 6,4 млн. лева. Централата е поръчвала на компаниите варовик, след като е изтекъл договорът с "Каолин" и "Огняново К" и преди да сключи договор с "Българиън минерал трейдинг". В нарушение на Закона за обществените поръчки тецът е сключил договор с транспортната фирма "Хеброс-Еко".
Източник: Труд (22.10.2013)

БЕХ пое още дългове на "Топлофикация - София" Българският енергиен холдинг (БЕХ) е поел нова порция от задълженията на "Топлофикация - София" към газовия доставчик "Булгаргаз", който е собственост на холдинга. През септември към БЕХ са прехвърлени 129 млн. лв. задължения на общинската отоплителна компания. Това е поредният случай, при който държавният холдинг е призван да облекчава финансовите проблеми на закъсалите дружества в структурата си, превръщайки се в кредитор от последна инстанция. Така БЕХ вече е натрупала над 1 млрд. лв. вземания от дъщерните си дружества и "Топлофикация - София". И тъй като новите дългове трудно ще бъдат обслужвани, скоро ще доведат до сериозни загуби за холдинга, а оттам - и за държавния бюджет. От триъгълната операция се виждат ясно два проблема - първо, общинската топлофикация трупа огромни дългове, които изглеждат неплатими. Те заразяват "Булгаргаз", а той пък пренася недостига към БЕХ. Но тази ситуация не може да продължава до безкрай, а за трайно решение никой не мисли. Въпросът с дълговете на топлофикацията е разгледан в сряда на заседанието на комисията по стопанска политика в Столичния общински съвет. Прехвърлянето на дълга от "Булгаргаз" към БЕХ е станало чрез договор за цесия, за което общинарите били уведомени писмено. Стойнев обясни, че БЕХ може да препродаде дълга на частен инвеститор, каквато идея е била обсъдена на заседанието. От общинския съвет казаха пред "Дневник", че до две седмици ще бъде съставен преговорен екип от общинари и мениджъри от топлофикацията, който ще договаря с холдинга разсрочено плащане на дълговете. По такава схема трябваше да се плаща старото задължение към "Булгаргаз", но при цесия старите договорки не се преместват. Това не е първият път, в който БЕХ се намесва в помощ на "Булгаргаз" и столичното парно. Според отчета на "Топлофикация - София" в края на миналата година общите текущи и нетекущи задължения на дружеството възлизат на 528 млн. лева. От природен газ са натрупани дългове за 238 млн. към "Булгаргаз" и за 222 млн. са към холдинга, т.е. това са почти 87% от всички задължения на топлофикацията. През първата половина на 2013 г. дълговете на топлофикацията са се увеличили до 586 млн. лева. На запитване на "Капитал Daily" за прехвърлените вземания от "Булгаргаз" обясниха, че въпросът е от компетенцията на БЕХ като собственик на газовата компания. До редакционното приключване на броя от БЕХ не отговориха за причините за новото встъпване в дълг и дали ще има още подобни прехвърляния. За да закрепи финансовото си състояние и да купува гориво, "Булгаргаз" изисква авансово плащане на част от заявените количества газ. Освен от дълговете на топлофикациите държавният доставчик страда и от ниските регулирани цени, зададени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Ситуацията се усложнява допълнително, защото отоплителните компании получават пари от абонатите след края на фактурирания период, т.е. дружествата трупат задължения и лихви. Друг проблем е, че и Националната електрическа компания (НЕК) се бави с превеждането на пари за ток, произведен по комбиниран начин в топлофикационните инсталации. "Топлофикацията в София не би имала толкова задължения към "Булгаргаз", ако беше получила плащанията си от НЕК за произведена електроенергия", коментира Николай Стойнев. Става дума за около 45 млн. лв., показват данни на Асоциацията на топлофикационните дружества. НЕК е законово задължена да купува ток от високоефективна когенерация по преференциални цени, подобни на тези за зелените централи. Средствата идват от крайната цена на тока и така потребителите на електричество подпомагат отоплителните компании. БЕХ наложи практиката да спасява държавните енергийни фирми от неплатежоспособност. През април холдингът взе мостов кредит от 195 млн. евро от американската банка Citigroup, с който да се покрие заемът на НЕК за проекта "Белене", взет по-рано от банков синдикат, воден от френската BNP Paribas. Сега, както беше договорено, това мостово финансиране ще бъде трансформирано в облигационен заем. Като се позова на анонимен източник, в сряда агенция Bloomberg съобщи, че консултантите на холдинга Citigroup и Raiffeisen Bank International започват да организират срещи с потенциални купувачи на дълга. Срещите с европейските инвеститори ще започнат на 28 октомври, твърди агенцията.
Източник: Капитал (25.10.2013)

БЕХ в търсене на инвеститори От началото на следващата седмица Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще започне срещи с потенциални инвеститори за емисия облигации. Агенцията се позовава на свой източник, пожелал анонимност, но не дава повече подробности за планираната емисия. Припомняме, че в началото на март от компанията съобщиха, че планират изтеглянето на облигационен заем, с помощта на който да покрият задълженията, свързани със строителството на АЕЦ „Белене“. Държавната компания одобри офертите на две банки – Citigroup и Raiffeisen Bank, които да представят проспектите й. От БЕХ съобщиха преди месеци, че облигационната емисия ще бъде на стойност около 250 млн. евро за срок от пет години. От Bloomberg коментират, че акцията на БЕХ идва в момент, когато много компании от развиващите се пазари търсят инвеститори. Те ще се възползват от прогнозите, че Федералният резерв няма скоро да спре своята стимулираща програма за американската икономика, което оставя и свободни пари на пазара. Един от печелившите от тази ситуация например е „Газпромбанк“, част от руския гигант „Газпром“. Според информацията на Bloomberg банката е успяла да пласира петгодишни облигации на стойност 1 млрд. евро. Заради бюджетната криза в САЩ, Федералният резерв прецени, че спирането на стилумите за икономиката трябва да бъде отложено. Очакванията са то да бъде активирано през пролетта на 2014 година.
Източник: Инвестор.БГ (25.10.2013)

БЕХ търси инвеститори От началото на следващата седмица Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще започне срещи с потенциални инвеститори за емисия облигации, съобщи Bloomberg. В началото на март от компанията обявиха, че планират изтеглянето на облигационен заем, с помощта на който да покрият задълженията, свързани със строителството на АЕЦ "Белене". От холдинга обявиха, че емисията ще е на стойност 250 млн. евро и за срок от 5 години. От БЕХ одобриха офертите на две банки - Citigroup и Raiffeisen Bank, които да представят проспектите й.
Източник: Стандарт (25.10.2013)

Няма кандидати за проектиране и изграждане на новия сондаж Е-72 и газопровод в Чирен Във връзка с разширението наподземното газово хранилище "Чирен" през септември т.г. "Булгартрансгаз" обяви отново поръчката за изграждане на нов експлоатационен сондаж Е-72 и газопровод към него, които да се присъединят към изградените досега 39 сондажа. Поръчката е на стойност над 9 млн. лева. Обект на поръчката е инженерингово изпълнение с въвеждане в експлоатация на обектите със следните дейности: съгласуване на работните проекти и получаване на разрешение за строеж; наемане на земя за временното строителство и за изграждането на обекта; доставка на необходимите материали и оборудване(без тръбите за газопровода и сепарационен и измервателен възел); организация на изпълнението на СМР; изграждане и ликвидация на временни подобекти (за електроснабдяване и водоснабдяване); прокарване на сондажа и СМР; изпитания за изграждане на обекта и операции по свързването му към съществуващите съоръжения в хранилището; упражняване на авторски надзор по време на строителството; съставяне на строителни книжа и кадастрално заснемане по приемане и въвеждане в експлоатация на обекта. Сондажът ще бъде съоръжен с телеметрична система с цел извършване на интегриране на контролната, измервателната и информационната система на сондажа със съществуващата СКАДА система на газовото хранилище. Целта е непрекъснат и автоматизиран контрол върху сондажния процес. Газопроводът трябва да е на 0.8 м под нивото на терена, с начална точка сондаж Е-72 и крайна точка – централната площадка на хранилището "Чирен". Параметри на газопровода са: дължина – около 1415 м, диаметър – 133 мм, работно налягане – 15 Mpa, и очаквано количество на добивания газ в сондажа – 280 - 480 хиляди куб. м/ден. Трасето на газопровода е възможно най-кратко, като за достъп до обекта ще се използва съществуващата пътна инфраструктура. Сондажът е на разстояние 2025 м северно от село Чирен, на 1740 м източно от асфалтовия път и на 1130 м югоизточно от площадката, където се намира компресорната станция на хранилището. До крайния срок за подаване на оферти - 24 октомври, нямаше кандидати. Изискването към кандидатите бе да през последните 3 години да са реализирали оборот от изпълнение на сондажни работи и строителство (в т.ч. инженерингово изпълнение) не по-малък от 4 млн. лева. Според комисията ще се направи анализ от възложителя и след време отново ще се поднови обществената поръчка. Вероятната причина за липсата на желаещи е спецификата на този вид дейност, както и изискването за съвременни сонди, които да прилагат сондиране на голяма дълбочина. Малко са фирмите у нас, които могат да се справят с това оборудване и неговото транспортиране до строителната площадка.
Източник: Строителство Градът (29.10.2013)

Промените в Наредбата за топлоснабдяването, приета от Министерството на икономиката и енергетиката и обнародвана във вторник в Държавен вестник, предизвика остра реакция от страна на Столичната община. В наредбата, която се отнася до всички топлофикационни дружества, се променя начинът на отчитане на изразходваната топлинна енергия. Досега топлофикациите изчисляваха сметките с прогнозни дялове на базата на потребеното количество енергия за същия месец в миналия отоплителен сезон. По новият модел вече ще се смятат на база средно консумирано количество на ден, т.е. общата изразходвана енергия за миналия сезон на домакинство, разделена на броя дни, в които е имало парно, умножена по коефициент за средната температура за месеца. Според председателя на Столичния общински съвет Елен Герджиков това ще доведе до по-високи сметки за по-топлите месеци от отоплителния сезон и сравнително по-ниски за тези с по-студено време. Причината е, че средната стойност на ден през този отоплителен сезон ще е еднаква за всички месеци, а досега прогнозният дял беше за съответния месец. Така през ноември и март ще плащаме толкова, колкото през януари и февруари, посочи Герджиков. По думите му не е моментът сега, когато вече влизаме в отоплителния сезон, да се прави такава промяна. Председателят на СОС заяви, че в тази връзка ще поискат среща с икономическия министър Драгомир Стойнев. Сама по себе си наредбата решава много от поставените проблеми, но и много неща остават нерешени, като индивидуалните договори и сградната инсталация, изтъкна Герджиков. Стана ясно още, че ДКЕВР не е одобрила промените в общите условия на "Топлофикация София", с които се отменя начисляването на лихви върху прогнозни сметки. Това означава, че и в момента продължават да се трупат лихви, макар да не е ясно дали те ще се платят някога. С промените в наредбата се въвежда възможността за самоотчет, която досега се е правила на добра воля от "Топлофикация София", и може да се фиксира процентът за сградна инсталация с решение на етажните собственици на базата на изследване на външна фирма или топлинен счетоводител. "Разделя се сметката за парно от тази за топла вода, но не както ние искахме задължително, а е записано - по желание на етажните собственици и за тяхна сметка", посочи Зафир Зарков. От тази година влиза в сила и програмата за лоялни клиенти. Чрез нея ще има 3% отстъпка при редовно плащане и 50% отстъпка от първата сметка при плащане на равни вноски. Сред новостите е и проверка през януари на всички топломери, за които абонатите са заявили нулево потребление. Миналата пролет беше направена извънредна проверка, която установи, че много от тези клиенти на практика са използвали парно и по този начин сметките на съседите им са били по-високи. Ако не бъде даден достъп до уреда, ще се начислява максимално потребление. При установен демонтаж на водомери ще се начислява по 280 литра на член от домакинството на месец, ще се поставя и веднага уред. Според Зарков обаче нищо не се е направило по най-важния проблем - кражбата на топлоенергия. По думите му от 2006 г. досега няма нито един глобен за такова нарушение. "Булгаргаз" е изпратила писмо с ултимативен характер към "Топлофикация" да се разплати за получената през годините газ, заяви Елен Герджиков. В писмото нямало посочен краен срок за разплащане, но средствата се искат възможно най-скоро. Според Герджиков "Булгаргаз" вече е прехвърлила вземанията от 130 млн. лв. към Българския енергиен холдинг (БЕХ). В свое становище холдингът е посочил, че ако "Топлофикация София" не започне да погасява задълженията си, то те ще бъдат прехвърлени към трето лице. Притеснявам се, че това означава скрита приватизация на дружеството, посочи Герджиков и призова БЕХ да излезе с ясна позиция по казуса.
Източник: Дума (31.10.2013)

Южен поток носи 2,8 млрд. България ще получи поне 2,8 млрд. евро като дивидент от газопровода "Южен поток". Това стана ясно от думите на енергийния министъра Драгомир Стойнев минути, след като беше направена символичната първа заварка на тръбите на територията на компресорна станция "Расово". Така бе даден старт на изграждането на "Южен поток" на българска територия. Преди по-малко от година - на 7 декември 2012 г., край руския град Анапа - от другата страна на Черно море, беше направена първата заварка на тръбите, които ще влязат в морето и ще излязат на българския бряг южно от Варна. През последните месеци между България и Русия е имало тежки преговори заради наследени проблеми от времето преди кабинета "Орешарски", обясни министър Стойнев. С подписването на два протокола между Алексей Милер и изпълнителния директор на Български енергиен холдинг (БЕХ) Боян Боев вече всичко е договорено в интерес и на двете страни. Няма да се предоставят и банкови гаранции. Стойнев допълни, че е било договорено голяма част от работата по "Южен поток" да бъде извършена от български фирми.
Източник: Стандарт (01.11.2013)

На 31 октомври 2013 г. Български енергиен холдинг ЕАД успешно приключи предварителното записване на облигационна емисия в размер на 500 млн. евро, съобщиха от холдинга. Емисията е с падеж ноември 2018 г., а лихвата 4.287%. Първоначалното намерение беше на пазара да се търсят 250 млн. евро, но след като заявките били за 1.2 млрд. евро или пет пъти по-голяма сума, е решено размерът на емисията да се увеличи. Условията, договорени от БЕХ, са по-добри като заявления и доходност в сравнение с облигационната емисия пласирана от Министерство на финансите през 2012 г. с доходност до падежа в размер на 4.436% за 950 милиона евро със същия падеж – 5 години, се казва в съобщението. Парите са за покриване на задължения на НЕК по проекта за АЕЦ "Белене", както и за други инвестиционни проекти, между които газовите връзки.
Източник: Дневник (01.11.2013)

Облигациите на БЕХ са пласирани сред близо 200 инвеститори Облигационната емисия за 500 млн. евро на Български енергиен холдинг е била пласирана сред близо 200 инвеститори, като по-голямата част от тях са чуждестранни играчи, но има и участници от България. Това съобщиха източници, запознати с процедурата по предлагането, което се проведе на 31 октомври. Две трети от облигационерите са от Европа, а останалите участници са от САЩ и Азия. Близо половината от емисията са изкупили инвестиционни фондове, а останалите книжа са записали пенсионни фондове, застрахователни дружества и банки според неофициалната информация. Очакванията на пазара са били петгодишните книжа да бъдат пласирани при доходност под 4%, тъй като към момента на предлагането БЕХ не е отчитал големи задължения, съпоставено с активите му и постъпленията от дивиденти. Постигнатата доходност обаче бе малко по-висока, 4.287%, което показва, че участниците са калкулирали по-голям риск. Според банкер, занимавал се със сделката, цитиран от Reuters, за това са натежали притесненията около политическата обстановка в страната и дебютният характер на емисията. Дори и на това ниво специалисти от облигационния пазар окачествиха предлагането като успех за емитента на фона на резултатите от сравними емисии: през миналата година българските еврооблигации с 5-годишен матуритет бяха пласирани при доходност от 4.436%, а на последния аукцион за 5-годишни ДЦК през октомври постигнатата доходност бе 2.35%. Друго потвърждение на успеха за облигационната емисия дойде от ирландската и английската фондова борса, където книжата бяха качени за вторична търговия. В петък, когато пазарът вече бе научил, че БЕХ е договорил заем от "Газпром" за 620 млн. евро за участието си в газопровода "Южен поток", облигациите се търгуваха при доходност от 4.267%, което е по-ниско от постигнатата на аукциона. Това според експерт в търговията с такива книжа показва, че инвеститорите не са били неприятно изненадани от новината, сервирана едновременно с обявяването на резултата от предлагането, а също и че облигацията е била правилно оценена от банките, които я пласираха - Raiffeisen Bank International и Citigroup.Григорий Ананиев, началник ликвидност на Citibank за България и Румъния, декларира, че разочаровани от новината за "Газпром" е нямало. Поне това са показали разговорите, които той е повел с местните инвеститори, записали от облигациите на БЕХ. Имайки предвид, че книжата трябва да се платят до 7 ноември, може да се предположи, че ако все пак има недоволни сред облигационерите, те ще се откажат от сделката. Това обаче е с минимален шанс да се случи, коментират специалисти от пазара, които обръщат внимание на многото подадени заявки за покупки от емисията - те бяха пет пъти повече от предложеното количество от 250 млн. евро. Според тях инвеститорите не би следвало да са изненадани и от това, че на финала на предлагането бяха одобрени два пъти повече облигации за продажба, отколкото бе обявено в проспекта. Това е обичайна практика и е можело да се очаква, че ще се стигне дотам, тъй като по-голямата емисия се превръща в бенчмаркова и става по-видима за международните инвеститори. Енергийният холдинг подготвя излизането си на облигационните пазари от миналата година, за да осигури ресурс за покриване на задължения в групата. Едно от тях е заемът за 195 млн. евро, изтеглен от НЕК за финансиране на дейности по проекта АЕЦ "Белене". Той падежира през май тази година и бе рефинансиран с друг банков заем, който сега ще бъде върнат с постъпленията от облигационната емисия. С остатъка от средствата БЕХ ще може да изплати дължимия дивидент на държавата, който възлиза на 205 млн. лв. Крайният срок за внасянето му е 15 ноември. Така от изтегления милиард лева чрез продажбата на облигации дружеството ще остане с 413 млн. лв., които може да бъдат насочени към инвестиционни проекти, каквито са изграждането на газови връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, както и удължаването на живота на двата работещи ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй". Това са все проекти, определени като стратегически и по които работата е започнала. Отделно със заема от "Газпром" БЕХ практически стартира дейностите по прокарване на "Южен поток", но отпусканите 620 млн. евро едва ли ще изчерпят цялата нужна инвестиция, с която държавната компания се ангажира пред руския партньор. Работата с него по проекта "Белене" вече показа как първоначалните сметки могат да се окажат сериозно сгрешени и в крайна сметка оскъпяването да е непосилно за българското дружеството. Ако се върнем пак към проспекта на облигационната емисия, в него се споменава, че във времето от 2013 до 2017 г. инвестиционната програма на БЕХ ще изисква по 700 млн. евро годишно, което е много повече от паричните потоци, които холдингът реализира. От отчета му към деветмесечието се вижда, че приходите му са малко над 250 млн. лв., а финансовото състояние и задлъжнялостта на дъщерните компании сериозно се влошават, което означава, че следващата година БЕХ най-вероятно няма да е в състояние сам да осигури 700 млн. лв. ресурс за инвестиции. Ето защо е много важно дали, след като взе лесните пари, дружеството ще се изкуши да се впусне в проекти, които не може да си позволи. Това гарантирано би го заробило с още дългове. Не бива да се забравя и че догодина предстои арбитражно дело с "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене", което потенциално може да струва на холдинга 1 млрд. евро.
Източник: Капитал (04.11.2013)

Държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) обяви конкурс с пряко договаряне за консултант на нов блок в АЕЦ "Козлодуй". Това става ясно от обява, публикувана на сайта на дружеството, като стойността на поръчката не е обявена. Избраната фирма ще прави пътна карта на проекта, която да покаже как той трябва да се развие и как може да се осигури международно финансиране за него До момента ядрената ни централа е финансирала предпроектни проучвания за новия блок с 18 млн. лева чрез дъщерното си дружество "АЕЦ Козлодуй - нови мощности". Нееднократно обаче от ръководството на АЕЦ са уверявали, че няма да финансират изграждането му, а ще се търсят външни инвеститори. За строителство на един или два нови блока в АЕЦ "Козлодуй" се заговори в края на март 2012 г., когато България спря проекта "Белене". Първоначалната идея беше реакторите, изработени за втората атомна, да се пренасочат към първата ни централа. Като основни предимства на проекта от кабинета "Борисов" посочваха готовата инфраструктура. И до ден днешен обаче Министерският съвет не е взел решение дали да изгражда нови мощности в "Козлодуй", или да не го прави. По плана на ГЕРБ решение трябваше да се вземе до края на 2013 г. За целта от АЕЦ "Козлодуй" избраха три фирми, които да направят техническо проучване на проекта, оценка за въздействие върху околната среда и да бъде избрана площадка. Общата стойност на трите конкурса е 6 млн. лева, а изпълнители са американската "Уестингхаус", българската "Риск инженеринг" и консорциумът "Дикон - Аксиона". В резултат от проектите до момента е изготвен доклад за въздействието върху околната среда, който е одобрен от Министерството на околната среда и водите. Изборът на площадка на блока пък е сведен до две възможности - едната е да бъде изграден до трети и четвърти блок, а другата - до пети и шести. Доклад от дейността на "Уестингхаус" не беше оповестен публично. Компанията имаше за задача да направи технико-кономически анализ на проекта. Знае се само, че дружеството разглежда възможността дали да не бъдат изградени нови два блока, вместо един. Като дъщерно дружество на АЕЦ "Козлодуй" и като компания, която все още не работи, "АЕЦ "Козлодуй" - нови мощности" не е възложител по Закона за обществените поръчки и изхарчените по проекта пари не се обявяват публично, с изключение на тези, които се прехвърлят от компанията майка към него. От своя страна БЕХ също не е възложител по Закона за обществените поръчки според тълкувание на Агенцията по обществени поръчки. Според последния финансов отчет на компанията до момента тя е раздала на свързаните с нея дружества над 1,1 млрд. лева заеми. Парите са събрани от дивиденти на печелившите в групата компании, включително АЕЦ "Козлодуй", и се разпределят към губещите дружества. БЕХ също така се занимава с предоставянето на консултантски услуги, като от тази дейност през първите девет месеца на годината е събрал 14 млн. лева.
Източник: Класа (04.11.2013)

Подписаха се два важни документа, на базата на които се даде стартът на "Южен поток". Без тези документи ние няма да дадем старта на "Южен поток". Първият е финансов модел, по който Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще получи заем от "Газпром" за изграждането на проекта на българска територия, нещо, което досега е омаловажавано. Постигнаха се възможно най-добрите финансови условия за България. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пред БНР вчера. По думите на министъра българският интерес е защитен изцяло и нито лев на българския данъкоплатец няма да бъде използван за строежа на "Южен поток". Вторият важен момент е, че компанията "Газпром" категорично е отказвала да се водят разговори за това, проектната компания "Южен поток" да даде достъп до газопровода на трети страни. В крайна сметка това е договорено и е изключително важно, защото по този начин се защитава европейското законодателство. Три часа дискутирахме тази част, обясни Стойнев и допълни, че премиерът е преценил, че бъдещето на газопровода трябва да е ясно отсега. Той припомни, че предишното правителство бе договорило страната да получава дивидент едва след 15-ата година. Ние договорихме още от първата година да получаваме дивидент, нещо, което почти никоя държава не е договорила, и това е изключителен успех за България, каза Стойнев. Президентът Плевнелиев е прав, че българските граждани трябва да бъдат изцяло осведомени, каза Стойнев и уточни, че е поел ангажимент договорът да бъде публикуван. "Президентът знае много добре стъпките и има голям опит в тази сфера, може би е забравил някои основни действия, но действията и стъпките, които сме предприели ние, отговарят на международната практика. Има търговска тайна между дружествата, може да се обяви така, но аз ще настоявам всичко да стане ясно", увери Стойнев. Размерът на заема, усвоен от БЕХ, е 620 млн. евро. Срокът за погасяване на заема на БЕХ е 22 години. Заемът се усвоява поетапно по време на строителството. Договорен е 5-годишен гратисен период за изплащане на заема - и за лихвата, и за главницата, от 2013 г. до изплащането на първите дивиденти. Докато няма реални приходи от дивидента, договорено е БЕХ да не извършва плащане по заема, обясни министърът. "Никакви разходи на БЕХ, докато не започнат първите плащания на дивидента към БЕХ. Плащанията по заема ще стават само с приходи от проекта. Нито един лев от джоба на българския данъкоплатец няма да бъде използван. Ще се плаща дивидент още от първата година на експлоатация на газопровода. Ако стане нещо с проекта "Южен поток", БЕХ не носи никаква отговорност. Ако няма дивиденти, това значи, че на практика проектът не работи", увери Стойнев. Ние бяхме категорични и не отстъпихме по нито една от точките. Българската икономика, а и аз като министър, имаме нужда от голям инвестиционен проект, който да даде рестарт на икономиката, каза министърът. Ако разчитаме както досега само на обществените поръчки и на усвояване на евросредства, не може да вдигнем икономиката на крака, заяви Драгомир Стойнев.
Източник: Дума (04.11.2013)

Консултант ще търси инвеститори за седми блок в АЕЦ "Козлодуй" Консултантска компания ще проучи възможностите за привличане на чуждестранни инвеститори в проекта за седми блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Избраната фирма ще трябва да изработи и пътна карта за строителството и развитието на новата мощност. Българският енергиен холдинг, в който влиза атомната централа и другите големи държавни компании в сектора, публикува на сайта си обявата за процедурата. Предварителен интерес към седми блок са проявили американски, японски и китайски компании, обяви в началото на годината тогавашният шеф на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов. По-рано и от руската "Атомстройекспорт", която беше избрана за изпълнител на АЕЦ "Белене", също даваха сигнали, че се интересуват от изграждане на нови блокове в "Козлодуй". Проектът за нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" беше лансиран от кабинета "Борисов" през пролетта на миналата година, след като правителството на ГЕРБ се отказа от довършването на АЕЦ "Белене". Тогава висши представители на управляващата партия ГЕРБ подчертаваха, че новите генериращи мощности в първата атомна централа в България трябва да използват вече произведеното оборудване за "Белене". Другото условие е да бъдат намерени чужди инвеститори, които да станат мажоритарни акционери в новата компания. През май беше регистрирано дружеството "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" като еднолична собственост на АЕЦ "Козлодуй". В момента дъщерната компания е с капитал 14 млн. лв., показва информация от Търговския регистър. Според съобщението на държавния холдинг откритата процедура по пряко договаряне е с предмет "Изготвяне на пътна карта за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" – възможности за реализиране на инвестиционното намерение като международен проект". Не е ясно колко пари ще плати държавата за консултантската услуга. Подготовката на пътната карта беше предшествана от няколко други анализа. Досега за новата мощност американската Westinghouse направи технико-икономически анализ, който разглежда две възможности. Едната е строителство с използване на оборудването, произведено и купено за АЕЦ "Белене", а другата предвижда строеж по изцяло нов проект за един или два блока в "Козлодуй". Направени са и други две предпроектни проучвания – за оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и проучване и определяна на конкретна площадка за новата мощност. Преди месец министерството на околната среда даде положителна оценка на доклада по екооценката, който беше изготвен от българско-испанския консорциум "Дикон – Аксиона инж." срещу 2 млн. лева. Процедурата по проучване и определяне на възможната площадка беше възложена на "Риск инженеринг" на Богомил Манчев. Наскоро Агенцията за ядреното регулиране (АЯР) разреши на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" да избере мястото. Разглеждат се четири възможни площадки около съществуващите блокове. България вече е уведомила официално Европейската комисия за намерението да се построят нови ядрени мощности, каквото изискване съществува по договора за "Евратом". Становището на Брюксел обаче е консултативно и на практика проектът се нуждае от одобрението на АЯР, която трябва да издаде лиценз.
Източник: Капитал (05.11.2013)

И все пак ремаркетата ще се качат на влак Да се качат ремаркетата от автовлекач на влак е обещание, което всеки нов транспортен министър от доста правителства насам дава в началото на мандата си. И като другите такива - за магистрали от София до Ниш и Солун, за финансова стабилизация на БДЖ, за въвеждане на ред в сектора на автомобилните пътнически превози, за рехабилитация на жп мрежата, просто бива завещано за изпълнение на следващия на поста. По някакви нейни си причини държавата често не успява да реализира иначе добрите си намерения: я няма пари, я няма "капацитет", я се оказва, че има други приоритети или пък мерките, които трябва да вземе, се оказват не дотам популярни. Хубавото е, че има начинания, които има как да бъдат доведени до края от някого извън администрацията. Така се случва с прословутото качване на ремаркетата от камион на жп композиция. От началото на следващата година пловдивската ПИМК (един от големите български автомобилни превозвачи на товари) би трябвало да стартира проекта си за ро-ла превози, съобщи Пенко Несторов, един от двамата съсобственици на компанията, пред "Капитал". По думите на Несторов ПИМК е участвала и е спечелила конкурс на Европейската комисия (ЕК) за подпомагане на ро-ла проекти по програмата "Марко Поло" за намаляване на замърсяванията на въздуха и облекчаване на пътния трафик чрез насочване на товарите към жп трасетата. Целият замисъл за момента минава без никакво участие на българската администрация. Проектът на ПИМК предвижда товарни ремаркета да бъдат транспортирани от влакови композиции по две направления: Пловдив - Истанбул и Пловдив - Любляна. Веднъж докарани с влекач до някоя от тези точки, ремаркетата ще се качват на железопътна композиция и впоследствие от другата такава отново ще бъдат прикачвани към друг влекач. Целият проект обаче трябва да бъде стартиран от частната компания, а подкрепата от ЕК ще се получи впоследствие и всъщност не е кой знае колко съществена: ПИМК ще получава по 2 евро подпомагане от Брюксел за всеки 500 тонкилометра, транспортирани по новата схема, след съответния одит. Всъщност логиката е пряка - не се финансира изграждането на нещо, което може така и да не заработи, а реално пренасочени товари. За да заработи цялата система обаче, първоначалната инвестиция няма да е малка. Сега предстои ПИМК да купи или наеме влакови композиции. По думите на Пенко Несторов разглеждат се и двата варианта, но пазарът на вагони под наем не е особено богат, така че по-вероятно е да се избере този с покупката. Първоначално влаковата композиция ще е една, а впоследствие се предвижда пускането на още две, като дължината на всяка ще е 30 вагона, а прогнозираната цена - 2.5 млн. евро за композиция. Отделно ще трябва да се изградят терминали на трите места, както и да се купят кранове за самото прекачване. Задължително е и да се сключи договор с железопътен партньор както в България, така и в страните, през чиито територии ще преминават влаковете. Той е необходим по две причини - първо, за да осигури локомотивите, и второ - защото ПИМК няма намерение да кандидатства за лиценз за жп превозвач. Дали цялата схема ще проработи и ще е от полза за превозвача, всъщност зависи не само и не толкова от подпомагането от Евросъюза. Най-важното е самата организация да бъде създадена правилно, разказват от ПИМК. Основното преимущество на ро-ла превоза е, че с него се спестява време. Камионите например в голяма част от Европа не могат да се движат през уикенда. Престой се налага и при температури на въздуха над 35 градуса, както и по време на определени празници. Празникът на турската граница пък, всеизвестно, е безкраен за българските камиони. Тоест начинанието може да се окаже печелившо. И ако стартира, ще е първи такъв работещ проект в България. Опитите на държавата в тази посока досега са безуспешни - изграденият интермодален терминал в Драгоман остана празен и не работи, а намеренията за други два все още не са реализирани. Това, което обаче зависи все пак от държавата, за да бъде успешен и един частен проект, е подходящата инфраструктура - в случая - железопътна. По думите на транспортния министър Данаил Папазов още след около година влаковете между Пловдив и границата ни с Турция ще могат да се движат със 160 км/ч. Проектът за реконструкция на трасето е в ход, като строителните работи в отсечката Димитровград - Харманли вече се извършват. Частта между Пловдив и Димитровград вече е завършена, както и трасето от Свиленград до турската граница. До лятото на 2014 г. се предвижда да бъде модернизирана и връзката между тях. Проектът за реконструкция и електрификация на жп отсечката Димитровград - Харманли е на стойност 136 млн. лв. без ДДС, изпълнител на строителните дейности е "Терна" АД, а срокът за завършването им е 14 август догодина.
Източник: Капитал (05.11.2013)

Изнасяме газ по Южен поток ако открият залежи в Хан Аспарух Преди дни у нас беше даден официалният старт на строителството на българския участък от газопровода "Южен поток". Покрай активизацията около дейностите по изграждането на тръбата обаче втората новина някак си остана на заден план. А тя е почти толкова важна за България, колкото и инвестицията и работните места, които ще получим покрай строежа на газопровода. Става въпрос за втория протокол, който миналия четвъртък подписаха председателят на Управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер и изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Боян Боев. Той гарантира, че когато "Южен поток" заработи, това ще става точно както изискват българското и европейското законодателство. По-конкретно, по тръбата ще могат да пренасят газ и други дружества, освен акционерите в проектната компания "Южен поток-България", където по 50% имат БЕХ и "Газпром". С други думи, така се спазват изискванията на Третия либерализационен пакет на ЕС, който изисква всяка нова енергийна инфраструктура да предоставя достъп до услугите си и на трети страни. Именно по този начин България освен руския газ, който ще транспортира по "Южен поток", ще може да изнася и собствен.
Източник: Стандарт (05.11.2013)

5 г. не плащаме за “Южен поток” България няма да плаща нито лев за изграждането на газопровода "Южен поток" през първите 5 години. Това стана ясно от думите на депутата от "Коалиция за България" Таско Ерменков. С руската страна са договорени 5 години гратисен период за кредита, който проектната компания ще вземе, за да финансира нашия дял в строителството. Така през първите 5 години няма да тече лихва и няма да има погасителни вноски. При положение, че заемът ще трябва да бъде изплатен за 22 г., реално България ще изплаща вноски само през 17 от тях, обясни Ерменков. Освен това страната ни ще получава дивидент още от първия момент, в който газопроводът започне да работи и да получава транзитни такси. Именно от тях ще се взимат пари за погасяване на кредита. Според Ерменков 80% от транзитните такси, които България ще получава за транзита на газ, ще отиват за изплащане на заема, а 20% ще остават за нас като печалба. "Нито 1 лв. от бюджета или от българския данъкоплатец няма да отиде за "Южен поток", каза депутатът. Той допълни, че общата сума, която проектната компания трябва да вземе като кредит за българския дял от финансирането, е 620,7 млн. евро. Лихвата по него ще бъде 4,25%, а при предишното правителство се говореше за 8%.
Източник: Стандарт (07.11.2013)

Търсят 100 млн. за отоплението в София Приблизително 100 млн. лв. са необходими, за да се гарантира нормален отоплителен сезон в София, стана ясно от думите на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Става въпрос за сумата, която "Топлофикация София" дължи на "Булгаргаз" за синьо гориво. И държавата трябва да я намери, ако Столична община, чиято собственост е дружеството, не успее да направи така, че то да си плати дълговете. "Правим всичко възможно и софиянци ще имат парно", каза Стойнев след заседанието на Министерски съвет. Той призова кмета на София Йорданка Фандъкова да поеме своята отговорност и "Топлофикация" да успее да се разплати с "Булгаргаз". От думите на министъра стана ясно, че се опасява дали парите, които ще влязат в "Топлофикация" от сметките, които плащат хората, ще стигнат до "Булгаргаз". Драгомир Стойнев припомни, че столичното дружество има и около 360 млн. лв. натрупани задължения към Българския енергиен холдинг (БЕХ) и нито по този дълг, нито по другия към "Булгаргаз" има някакво обезпечение. Министърът допълни, че газовата компания е в тежко финансово състояние и правителството трябва да прави чудеса от храброст, за да обезпечи необходимите финансови средства за спокойната работа на цялата система.
Източник: Стандарт (07.11.2013)

Започна отделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК Започнал е процесът на отделяне на Електроенергийния системен оператор от Националната електрическа компания. Свидетелство за това е подаденото заявление в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, заяви председателят на енергийния регулатор Анжела Тонева. Това означава, че е започнал процесът, при който НЕК ще предаде на ЕСО електропреносната мрежа и по този начин върху нея няма да тежат финансовите проблеми на Националната електрическа компания. Процесът е важен и за да се осъществи процесът за формиране на електроенергийна борса, която да даде нов тласък на свободния пазар, който от август тази година започна да право своите първи крачки. Очаква се до края на декември комисията да се произнесе по разделянето на ЕСО и НЕК, което би трябвало да завърши с прехвърлянето на електропреносната мрежа от НЕК към ЕСО.
Източник: Money.bg (08.11.2013)

Шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов е освободен от поста изпълнителен директор на дружеството, потвърдиха от Българския енергиен холдинг. Оттам мотивираха промяната с цялостна промяна на политиката на дружествата в холдинга, което налага промени в ръководствата им. От холдинга отказаха да коментират конкретни причини за освобождаването на Гогов, включително и дали един от проблемите е бил невъзможността да събере вземанията на дружеството от "Топлофикация - София". От ведомството уточниха, че до излизане на решението от Търговския регистър, Гогов ще продължи да изпълнява длъжността си. Едва след това ще бъде оповестено името на наследника му. По неофициална информация новият шеф на обществения газов доставчик ще е Шишман Чаушев. Той е бивш регионален директор в НАП-Видин.
Източник: Дарик радио (08.11.2013)

Българският енергиен холдинг реши да освободи изпълнителния директор на „Булгаргаз” Димитър Гогов Българският енергиен холдинг реши да освободи изпълнителния директор на „Булгаргаз” Димитър Гогов. Официално решението не е потвърдено от пресцентъра на Министерството на икономиката и енергетиката и от Българския енергиен холдинг. В Агенцията по вписванията вече е входирано заявление с решение на борда на директорите на Българския енергиен холдинг на мястото на Димитър Гогов да се впише бившият регионален директор в НАП Видин Шишман Чаушев.
Източник: Агенция Фокус (11.11.2013)

Доскорошният шеф на Националната агенция за приходите във Видин Шишман Чаушев ще оглави "Булгаргаз". На поста той ще замени дългогодишния шеф на компанията Димитър Гогов. Това решение е взето от ръководството на компанията майка на дружеството - Български енергиен холдинг (БЕХ). То е разписано минути след като България и Русия направиха символична първа заварка на тръби за газопровода "Южен поток" у нас на 31 октомври. Решението беше публикувано в Търговския регистър чак днес и все още се чака одобрение от Агенцията по вписванията Чаушев да влезе в съвета на директорите. Въпреки че процедурата още не е приключила, Чаушев вече е участвал в заседание на съвета на директорите, на което е гласувал да бъде назначен за изпълнителен директор, става ясно от Търговския регистър. БЕХ не обяви мотивите за смяната. Само уточни, че промени в управителните съвети се правят с цел успешното развитие на дружествата. Димитър Гогов пък обясни, че е научил за решението от Търговския регистър. Мандатът му бе до 2 декември 2015 г. Гогов е с педагогическо образование, но работи в компанията от 1999 г., като първата му длъжност е специалист в отдел "Продажби и събирания на вземанията". През 2005 г. оглавява икономическото направление в компанията, а през 2007 г. при кабинета "Станишев" е назначен за шеф на "Булгаргаз". Новият началник Шишман Чаушев оглави НАП-Видин през 2006 г. В града е известен като скромен човек, който ходи пеша на работа. Не е засичан в съмнителни компании. Според колегите му от НАП той е "съвестен и изпълнителен човек, но новият пост може да се окаже прекалено голяма хапка за него". Преди да оглави териториалната дирекция, той е бил шеф на отдел "Ревизии", а преди това е отговарял за ДДС в НАП. Името на Чаушев се появи за първи път в медиите през 2006 г. заради разследванията на вече покойния ромски бизнесмен Александър Методиев-Алико. Тогава Чаушев се оплакваше, че е заплашван с уволнение. Така и не стана ясно от кого. Данъчният оглавява "Булгаргаз" броени дни преди началото на отоплителния сезон и броени дни след като икономическият министър Драгомир Стойнев обяви, че има опасност от нова газова криза.
Източник: Труд (11.11.2013)

С решение на Българския енергиен холдинг (БЕХ) от петък (8 ноември) дългогодишният изпълнителен директор на дъщерната му компания "Булгаргаз" - Димитър Гогов, бе изненадващо освободен. Отлично осведомени източници заявиха , че основната причина за смяната му са подписани 16 анекса към договора с "Овергаз Инк" (в която 50% от собствеността са на "Газпром"). Компанията на Сашо Дончев, заедно с "Газпром Експорт" и "Винтерсхал" бе сред трите доставчици на синьо гориво за България. Контрактът, по който страната получаваше по 1 млрд. куб. м природен газ годишно, изтече в края на 2010-а и след това никъде официално не е излизала информация той да е бил подновяван. Тогава изпълнителният директор на "Овергаз" Сашо Дончев каза, че фирмата му ще плаща преносни такси на мрежовия оператор "Булгартрансгаз" и ще захранва директно своите потребители с гориво. По наша информация обаче, с одобрението на Гогов, по договора с "Овергаз" са били сключени споменатите 16 анекса, с които той е бил удължен до края на 2012-а, а държавната газова компания е задлъжняла на "Овергаз" с 80 млн. долара. Парите трябва да се изплатят до края на тази година, но нито "Булгаргаз", нито неговият собственик - БЕХ, разполагат с необходимите свободни средства. "Булгаргаз" ни дължат не 80 млн., а 120 млн. долара. Това са задължения по стария ни контракт към ноември 2012-а. Не съм най-големият защитник на Гогов, но той няма абсолютно никаква вина. Изобщо не знам защо го сменят. Виновен съм аз, че не си поисках парите и да фалирам "Булгаргаз", изтъкна пред репортер на вестника Сашо Дончев. На практика думите му потвърждават съществуването на сериозен дълг на "Булгаргаз" към частното дружество, за който досега така и не се е споменавало. В годишния финансов отчет на държавната газова компания за миналата година черно на бяло е записано, че през 2011-а и 2012-а тя е получавала твърдо по 1.424 млрд. куб. м природен газ от фирмата, управлявана от Сашо Дончев. По този начин "Овергаз" е била водещ доставчик за страната с дял от 54.41% за 2012-а и 47.96 на сто за предишната година. По каква цена е получавано синьото гориво е търговска тайна, но по непотвърдени данни тя е най-високата спрямо тази на останалите двама доставчици. Обясненията за тези действия на "Булгаргаз" явно тепърва ще се дават от Българския енергиен холдинг и Министерството на икономиката и енергетиката. Според нашите източници другата причина за освобождаването на Димитър Гогов е, че с всяка година ръководената от него фирма е регистрирала все по-големи загуби, което реално я изправя пред фалит. Съдейки по отчетите й, за 2012-а тя е на загуба от 113.57 млн. лв., при положение че през 2011-а е била на минус 73.2 млн. лева. Всъщност драматичното финансово състояние на "Булгаргаз" се дължи основно на несъбраните вземания за общо около 200 млн. лв. от "Топлофикация- София" и други топлофикационни предприятия в страната. За уволнението на Гогов е натежало и започналото от Европейската комисия разследване през лятото срещу "Български енергиен холдинг" и дъщерните му дружества "Булгаргаз" (за доставка на газ) и "Булгартрансгаз" (за газова инфраструктура) заради това, че пречат на свои конкуренти да получат достъп до важна газова инфраструктура в България. Тогава от Брюксел изразиха безпокойство, че има вероятност тези фирми изрично или негласно да отказват или бавят достъпа на трети страни до националната мрежа, както и до хранилището за съхранение на синьо гориво, разположено край врачанското село Чирен. "Освен това те могат да пречат на конкурентите да получат достъп до главния газопровод за внос, като запазват капацитет, който редовно остава неизползван, без да го пускат на пазара. Без достъп до тази инфраструктура, която е от основно значение, нито едно дружество не може да се конкурира с "Булгаргаз" на българските пазари за доставки на газ", посочиха от Европейската комисия. Самият Димитър Гогов лаконично коментира, че не е бил информиран предварително за подготвяната смяна и няма представа какви са причините. Проверка в Търговския регистър показа, че в Агенцията по вписванията вече е внесено заявление с решение на борда на директорите на Българския енергиен холдинг на мястото му да се впише Шишман Антонов Чаушев. Според информационната система "Дакси" Чаушев е бил директор на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите във Видин. Той фигурира и в управата на Сдружение "Ротари клуб" в крайдунавския град. От Министерството на икономиката и енергетиката уточниха единствено, че до излизане на решението в Търговския регистър Гогов ще продължи да изпълнява задълженията си.
Източник: Банкеръ (11.11.2013)

БТК подготвя мегазаем Най-голямата емисия облигации на българска частна компания. Това ще е резултатът, ако БТК изпълни проекта си да вземе мегазаем от финансовите пазари. Телекомът обяви намерението си официално в петък вечерта на страницата си в интернет. Мениджмънтът на дружеството ще проведе срещите си с потенциалните инвеститори през тази седмица (т.нар. road-show) в Лондон. После предстои следващия понеделник в София да бъде взето решението дали облигациите да бъдат издадени. Операцията, ако се реализира, ще е едно от най-мащабните корпоративни събития за България за годината най-вече заради гигантската сума. "Българска телекомуникационна компания" ЕАД проучва пазара във връзка с планове за издаване на емисия еврооблигации", гласи съобщението на дружеството. Според него търсената сума ще е 400 млн. евро, срокът - пет години, очакваният рейтинг B1/BB-, а целта - рефинансиране на съществуващи задължения. Като платформа е посочен основният пазар на Ирландската фондова борса, където дружеството на КТБ вече има листвани облигации за 150 млн. долара. Глобални координатори на емисията ще са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър Societe Generale. Това е цялата официална информация по темата. Според източници на "Капитал", отлично запознати с проекта, записване на облигации няма да има, ако интересът е слаб и няма гаранция да се събере сумата от 400 млн. евро. От края на 2012 г. БТК е мажоритарна собственост на обединение между основния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и лондонското инвестиционно крило на руската BTБ - VTB Capital. Промяната в собствеността стана след сложна сделка за преструктуриране на задълженията на телекома, които тогава бяха общо 1.7 млрд. евро. В резултат се получи така, че 43.3% от БТК са на КТБ през дружеството "Бромак" ЕООД (което се контролира от Цветан Василев), 33.3% са на VTB Capital, а 23.4% са на бивши кредитори на компанията. В момента по последна информация на "Капитал" дългът на самата БТК е 472 млн. евро, а други 265 млн. евро са във "Вива телеком България" - компанията - притежател на телекома, и дружествата нагоре по корпоративната верига. Целта на сегашната операция е само да се рефинансира задължението на групата БТК. Тоест промени в акционерната структура на компанията засега няма да има, твърдят източници, запознати с проекта. Според тях емисията се подготвя от месец май насам, като основните предимства на този тип финансиране са три: удължава се във времето падежът на дълга на компанията (съответно се увеличава ликвидността й и оперативната й гъвкавост), капитализират се благоприятните пазарни условия и, трето - това дава възможност за повече свобода при вземането на стратегически решения. Към момента плащанията по дълга на БТК са разпределени по годините до 2017 г. на увеличаващи се вноски, като падежът на най-голямото такова е през 2017 г. Докато при новата схема плащането е концентрирано в 2018 г. Ако се реализира, сделката ще е интересна сама по себе си, защото ангажира чуждестранен капитал в голям размер. Съвпадение или не, но най-голямата корпоративна емисия облигации съвпада с една нова законодателна преференция. При редакциите на Закона за корпоративното подоходно облагане от данък върху доходите от лихви бяха освободени всички инвеститори от ЕС, ако са закупили облигции на българско дружество, които се търгуват на борса в евросъюза. Така емитентът, т.е. БТК, ще може да изкуши този род инвеститори с по-голям нетен доход заради липсата на данък. Естествено от преференцията ще се ползват и купувачите на дългови книжа и на други компании. По-осезаем естествено ще е ефектът за големите емисии, като освен плана на телекома такава наскоро бе емитирана и от държавния енергиен холдинг БЕХ. Интересът към емисията ще е показателен не само корпоративно за БТК, но и за телеком пазара в България, който принципно страда от характерните за цяла Европа свирепи регулации, конкуренция и съответно - спад в приходите. БТК е трети по големина мобилен оператор в България, но делът му непрекъснато расте, по последни данни достигайки над 20% като приходи към края на второто тримесечие на тази година. БТК има близо 90% от приходите на фиксирания телеком пазар, малко над 35% от приходите от фиксиран пренос на данни и сериозен ръст в разпространението на телевизия като приход (около 9 млн. евро за 2012 г.), макар и последният сегмент за момента да не носи печалба. Що се отнася до самия оператор, делът на постъпленията от мобилна телефония прогресивно расте за сметка на тези от фиксирана. Самият оператор в ролята си на догонващ на мобилния пазар ще е изправен пред сериозно предизвикателство занапред - единствен той в България не е част от международна телеком група. "Мобилтел", който е лидер на пазара, има подкрепата на компанията майка Telekom Austria, която дава ясни сигнали, че е готова на всякакви мерки, за да запази позицията си на водещ. "Глобул" пък отскоро е част от Telenor и също дава заявки ако не да излезе на челна позиция в България, то поне да не загуби сегашната си. Тоест чисто пазарно БТК не е в лесна компания. Като притежание на финансов инвеститор е ясно, че в средносрочен план телекомът ще търси място в групата на стратегически купувач. Дотогава обаче е важно той да не отстъпва от позициите си на пазара.
Източник: Капитал (11.11.2013)

БТК пласира облигации за 400 млн. евро Година след мащабното преструктутириране на задълженията и промяната на собствеността на БТК компанията е на път успешно да рефинансира част от дълговете си. В края на миналата седмица телекомът пласира успешно 400 млн. евро корпоративни облигации при сравнително добри условия. По този начин тя си отваря пътя към последващо привличане на нови инвеститори през 2014 г., каквито са плановете на настоящите й акционери - банкерът Цветан Василев чрез дружеството си "Бромак" ЕООД, руската инвестиционна компания VTB Capital и част от кредиторите й. Според съобщението на телекома емисията от 400 млн. евро е пласирана при доходност от 6.625%, което е сравнително добре на фона на рейтинга на компанията B1 от Moody's и BB- от Standard & Poor's. Освен това доходността е под тавана от 7%, който дружеството си беше поставило, за да пласира книжата, и е около "цената" на настоящия й дълг - Euribor + 5.5%. Със същия рейтинг свързаната с телекома Корпоративна търговска банка (КТБ) пласира миналата година 150 млн. долара на 8.25%. Според запознати към емисията е имало изключително висок интерес и поръчките за книжата са надхвърлили няколко пъти предлаганото количество. Новите 400 млн. евро са част от ресурса, който групата на БТК планира да събере, за да рефинансира преструктурираните през 2012 г. задължения. Освен облигациите в проекта са включени краткосрочен мостов заем от настоящите акционери в размер на 150 млн. евро и револвиращ кредит от 35 млн. евро. С това ще бъдат набрани общо 585 млн. евро, които да изплатят преструктурирания дълг от 588 млн. евро, една част от който е в БТК, а друга в компанията - майка на телекома. В групата има още 130 млн. евро дълг, с който КТБ и VTB придобиха мажоритарния дял в БТК миналата есен. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид (бел. ред. - в момента тя е разпределена на няколко дружествени нива в различни юрисдикции)", коментира пред "Капитал" преди дни Цветан Василев. Според него целта на акционерите е да се свие задлъжнялостта до около 2.5 пъти печалбата преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). При 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичната емисия облигации, обясни Василев. Допълнително рефинансирането с облигации ще удължи във времето погасяването на задълженията на телекома и вместо през 2017 г. ще ги изплаща през 2018 г. Важен момент от проекта е и частта с мостовия заем за 150 млн. евро. Неговата роля е да послужи като опция за увеличение на капитала на телекома, тъй като е конвертируем в капитал. Това обаче не изключва чрез него настоящите акционери да търсят и нови инвеститори за компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още Василев за "Капитал". Всъщност с тази емисия БТК отново стъпва на фондова борса, след като на 5 ноември бе отписана от регистъра на публичните дружества в България, макар сега да стъпва в Ирландия, и то с корпоративни облигации. БТК е подала и заявление книжата да се допуснат до търговия на фондовата борса в Дъблин. Там се тъгуват и облигациите на КТБ. Всъщност това ще е най-голямата публична емисия корпоративни облигации на българска частна компания. Глобални координатори на емисията са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale. Досега, макар и по-малки, такива са издавали "Петрол", КТБ и други, а сред държавните дружества емитенти от този ранг е БЕХ, която наскоро пласира 500 млн. евро дълг.
Източник: Капитал (19.11.2013)

БЕХ дава 24,4 млн. лева за "Южен поток" По 24,4 млн. лева ще внесат руската "Газпром" и Българският енергиен холдинг (БЕХ) в газопровода "Южен поток" до края на годината. Това става ясно от решение на проектното дружество за тръбата. Със средствата ще се покриват текущи разходи, например за изкупуването на земи по маршрута. От общата сума само 2000 лева ще отидат за увеличаване капитала на дружеството, а останалите ще преминат директно към фонд "Резервен". Това е трето увеличение на капитала на компанията от 2010 г. до сега. Съветът на директорите на "Южен поток България", в която "Газпром" и БЕХ имат равни дялове, е решил да даде правото на директорите му да разпределят парите по собствено усмотрение, но в рамките на предвидения бюджет. Очаква се строителството на газопровода да започне през второто тримесечие на 2014 г. В момента се избират проектант, строител и доставчик на материали за тръбата. От "Южен поток България" вчера не обявиха кои компании се състезават, въпреки че срокът за подаване на оферти изтече на 15 ноември. Според източници на в. "Капитал дейли" в надпреварата са 7 консорциума. Сред тях е и руската "Стройтрансгаз", която участва във всички проекти на "Газпром" досега и се смята за сигурен участник и в този. Според български източници, наши компании ще поемат около 25% от дейностите.
Източник: Труд (19.11.2013)

БЕХ преведе дивидента на държавата Българският енергиен холдинг (БЕХ) преведе дължимия дивидент на държавата, с което планът на постъпленията по това перо е преизпълнен над 100%. По специалните сметки на Националната агенция за приходите и БНБ вече са внесени 423.4 млн. лв. при заложени в Закона за държавния бюджет 333.1 млн. До края на годината се очакват още преводи, съобщиха от Министерството на финансите. Сумата дотук е резултат на отчисленията от печалбата, направени от 86 дружества, в които държавата е акционер. Най-големият донор на средства е енергийният холдинг, който преведе 205.8 млн. лв., или близо половината от общата сума. Дружеството трябваше да изпълни ангажимента си към бюджета още през юли, но заради демонстрирани финансови затруднения получи отсрочка. До редакционното приключване на броя от БЕХ не отговориха на въпроса на изданието по какъв начин е платен дивидентът. Не е ясно дали това е станало с пари от облигационния заем, който холдингът изтегли в началото на месеца. Крайният срок, в който дружествата с държавно участие трябваше да разпределят 80% от печалбата си за 2012 г. като дивидент за акционерите, изтече на 15 ноември. Въпреки това има компании (главно общински ВиК дружества), които все още не са изпълнили ангажимента си или са платили само част от дивидента поради финансови затруднения. Очакваните от тях постъпления обаче не са съществени. Най-голямата сума по предварителните разчети трябваше да внесе БEХ, при това още през лятото. Тогава холдингът даде индикация, че не разполага с ресурс, за да преведе средствата навреме, въпреки че счетоводно е на печалба за миналата година. В началото на октомври БЕХ осъществи обявеното си още през миналата година намерение да емитира емисия облигации с цел да си осигури средства за посрещания на плащания в групата. През тази година задълженията между компаниите в холдинга чувствително нараснаха заради икономическата криза и регулативните промени в енергийния сектор. Първоначално БЕХ планираше да набере 250 млн. евро от пазара, но в хода на предлагането реши да удовлетвори двойно повече инвеститорски поръчки за покупки. Така сумата, взета назаем, достигна до 500 млн. евро. Може да се предположи, че холдингът е платил дивидента именно с част от средства, постъпили от продажбата на облигации. Те ще трябва да бъдат рефинансирани след 5 години, като лихвата, при която бяха пласирани, бе 4.287%. Освен БЕХ значителна сума в размер на 148.4 млн. лв. преведе Държавната консолидационна компания. Други големи донори на дивидент са Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение", което внесе 14 млн. лв., "Кинтекс", чийто принос е в размер на 4 млн. лв., "Летище София" с отчисления в размер на 7.5 млн. лв., Българската банка за развитие, която плати на държавата 5.3 млн. от печалбата си за миналата година, показва справка на Министерството на финансите. Така месец и половина преди края на годината държавата разполага с повече от планираните средства в графата на неданъчните приходи. Те могат да се насочат към различни бюджетни плащания. Преизпълнението на планирания приход от дивидент се получи заради консервативно заложени очаквания за печалбите на дружествата, които впоследствие се оказаха по-големи.
Източник: Капитал (20.11.2013)

Още една ядрена грешка за милиарди България отново е на път да повтори грешки от миналото и да започне изграждане на поредната ядрена централа без конкурс и нормална процедура, без да е осигурено финансиране и без да има ясна нужда от нова толкова голяма мощност. От САЩ министърът на икономиката Драгомир Стойнев заяви, че ще препоръча Министерският съвет да вземе решение за изграждане на нова ядрена мощност – 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", а Българският енергиен холдинг (БЕХ) да започне преговори с американската Westinghouse ("Уестингхаус"). Това беше очаквана новина, тъй като беше подготвена още от правителството на ГЕРБ, но поне имаше надежда, че кабинетът, поучен от минали грешки, все пак ще обяви конкурс за избор на технология и изпълнител. На всичкото отгоре решението на Народното събрание от 27 януари тази година след ядрения референдум препоръчва да се проведе "открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка "Козлодуй". А и планът уж беше почти платеният първи реактор за Белене да бъде използван в Козлодуй. Стойнев даде и специална пресконференция след завръщането си от САЩ, на която обясни, че държавата ще предостави гаранция на БЕХ за проекта, който е на неясна стойност. Той обясни, че конкурс не е нужен, защото "AP- 1000 е технология от ново поколение и по-сигурна от нея няма в света". Мнение, с което Areva или Hitachi например едва ли биха се съгласили. В АЕЦ "Козлодуй" все още няма лицензирана площадка, което ще отнеме доста време, новата централа все още не е съгласувана с Европейската комисия (която трябва да даде мнение, което не е обвързващо), а процедурата по ОВОС все още тече. Не е ясно дали има и социално-икономически анализ, както и на количествата и управлението на радиоактивните отпадъци и отработено ядрено гориво, които ще се генерират, все изисквания на закона за безопасно използване на ядрената енергия, за да може да се стартира процедура по същество. Вероятно в нечия глава се е въртяла гениалната геостратегическа мисъл - дадохме на руснаците "Южен поток", нека сега да дадем нещо и на американците. Решението е в най-лошите традиции на големите енергийни проекти у нас. Дори в някои отношения процедурата за АЕЦ "Белене" беше по-добре подготвена. Westinghouse беше избрана да направи технико-икономическо проучване за възможността за изграждане на нова мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй" още миналата годината. Изборът беше странен, тъй като производител на ядрено оборудване не е точно компанията, която се наема за избор на площадка. Както се оказа, Westinghouse "безплатно" са предоставили и параметрите на тяхната технология на българската страна. Да представят свои технико-икономичекси проучвания трябваше да бъдат поканени и другите производители, но това не бе направено. При АЕЦ "Белене" поне формално се избираше между "Атомстройекспорт" и "Шкода". На второ място, правителството все още няма публичен анализ за необходимостта от нова мощност освен спорадичните подхвърляния за закриването на ТЕЦ-ове. През 2005 г. поне имаше такива проучвания, макар и изключително погрешни, както се оказа по-късно. В момента Електросистемният енергиен оператор крие прогнозите си вече няколко години явно за да не се окаже, че може да се мине и без нова мощност. Българската страна все още не е избрала консултант – технически, финансов и особено юридически. А както знаем вече от опит, особено в последните два аспекта качеството на проектните документи в България не се отличава особено от някоя бедна африканска държава. Явно се разчита, че американската страна няма да подведе България, което, разбира се, е грешно. Сделката с 3С (по-късно закупена от AES) през 1999 г. следваше подобен модел – международен търг с иницииращ партньор, при който беше елиминирана конкуренцията и сега цялата енергийна система и потребителите усещат тежестта на това погрешно решение в лицето на модерната ТЕЦ "AES Гълъбово". Засега Стойнев не дава детайли, като единствено спомена, че до шест месеца ще бъде готов финансовият модел на проекта. Стана ясно, че той ще се изготвя от АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности", което не е факт, който вдъхва увереност в данъкоплатците. Заобиколи и въпроса колко ще струва с репликата: "Аз се надявам, че ние ще имаме най-евтин реактор от това поколение." Макар да няма как да се прави сравнение, само за информация разходите по изграждащ се в момента проект в САЩ с два реактора от този тип са 14 млрд. долара. Поемането на проекта от БЕХ автоматично означава нови милиардни разходи за дълг на държавния холдинг. И това точно в момент, когато НЕК е свръхзадлъжнял, а холдингът току-що емитира облигации за 500 млн. евро и се договори за заем от "Газпром" от 620 млн. евро. В същото време НЕК е във фактически фалит, тъй като не може да обслужва задълженията, а АЕЦ "Козлодуй" няма пари да задели за модернизационната си програма. На всичкото отгоре арбитражът за АЕЦ "Белене" все още тече и идеите в БСП за решаването на проблемите там граничат с лунатизма - площадката щяла да бъде продадена на частен инвеститор, който да се разплати с руснаците. И който явно ще изгражда и "Белене". Така след като преди три седмици правителството взе спорното решение за влизане в проекта "Южен поток" при много съмнителни параметри на сделката (висока цена, липса на гаранции за плащане на транзита и предопределени фирми, които да изграждат газопровода), сега взима поредното скъпо и неоправдано енергийно решение. Потвърждава се печалната истина, че когато става дума за енергетиката (а и не само), БСП излиза скъпо на България. Много скъпо.
Източник: Капитал (25.11.2013)

Държавата вече има проект за "Данък ВЕИ" Предложението за данък върху приходите на фотоволтаичните централи, което Българският енергиен холдинг (БЕХ) направи преди два месеца, се е трансформирало в чернова на нов закон. Този път идеята е да се облага не само производството на ток от слънчева, но и от вятърна енергия, а размерът на данъчната ставка е свален наполовина - от 30 на 15% от приходите на производителя. Предлаганите мерки са поредният опит на държавата да намери средства, с които да си позволи по-ниските крайни цени на тока. В момента Националната електрическа компания (НЕК) и електоразпределителните дружества задължително изкупуват електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) на преференциални тарифи, а събираното от клиентите не покрива тези разходи. През лятото правителството обяви, че може да осигури 498 млн. лв. от продажба на излишните държавни въглеродни квоти (което позволи и свалянето на цената на тока с около 5%), като целта беше да се капитализира НЕК. На практика поправките в бюджета за 2013 г. и проектобюджета за 2014 г. показаха, че държавната електрическа компания ще получи само 126 млн. За да се покрие разликата до 498 млн. лв., държавата започна да мисли за начини за директно вземане на средства от зелените централи. Каквото вече имаше с такса достъп и което съдът отмени. През септември с писмо до икономическото министерство и парламента изпълнителният директор на БЕХ Боян Боев предложи 30% данък върху фотоволтаиците, но впоследствие никоя институция не изрази официално позицията си по идеята на холдинга. Междувременно предложението е било доразвито и вече има готови текстове. С 15% ще се облагат приходите от продажба по преференциални цени на електроенергия от слънце и вятър, гласят предложенията в чернова на Закон за облагане на производството на електрическа енергия, произведена от вятърна и слънчева енергия (виж проекта на в прикачения файл). Сумата ще се удържа от обществения доставчик (т.е. НЕК) или крайните снабдители (разпределителните дружества) и ще се внася в Националната агенция за приходите. Като всеки данък приходите и от този ще влизат в бюджета. Затова вкарването им в НЕК ще е проблематично, тъй като Европейската комисия може да разчете подобни действия като непозволена държавна помощ. Според черновата законодателят предвижда и глоба за укриване или умишлено недеклариране на данъци между 5 и 10 хил. лв., а при повторно нарушение санкцията може да достигне 15 хил. лв. От Министерството на икономиката и енергетиката не коментираха новия данък. По принцип това е ведомството, което подготвя енергийните законопроекти и което е принципал на БЕХ, а чрез холдинга и на НЕК. Представители на производителите на зелена енергия реагираха предпазливо на новия законопроект и се усъмниха дали той може да мине в парламента. "Ако действително подобен проектозакон бъде предложен за разглеждане в Народното събрание, това би било поредната демонстрация на открита дискриминация на ВЕИ сектора и по-специално производителите на вятърна и слънчева енергия", каза за "Капитал Daily" Марияна Янева, изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация. Дискриминацията към ВЕИ централи по думите й е налице, защото предложението касае само определени инсталации и не се отнася към всички производители на ток, какъвто би бил недискриминационният подход. Според Янева истински реформи в българската енергетика минават през открит диалог между институциите, производителите и потребителите на енергия. Прибързаното вземане на решения без публични обсъждания не само би отблъснало потенциални инвеститори, но и неизбежно води до поредица от съдебни дела. В Българската фотоволтачната асоциация смятат, че предложената чернова не изглежда сериозно. "Не считам, че може сериозно да се гледа на това предложение и не вярвам която и да било институция да го разглежда официално. Това е провокация към политиката за подобряване на инвестиционния климат в страната", коментира пред "Капитал Daily" председателят на организацията Меглена Русенoва. По думите й черновата представлява "проект на нормативна дреха на писмото на БЕХ". Според становището на фотоволтаичната асоциация подобен данък би противоречал на българското и европейското законодателство, както и на препоръката на ЕК от началото на месеца държавите членки да не прилагат мерки със задна дата спрямо зелените централи.
Източник: Капитал (26.11.2013)

6 т. солна киселина изчезнали от „Полимери” 6 тона солна киселина от Държавния резерв в "Полимери" - Девня са изчезнали, би тревога синдикът на фалиралото предприятие Иван Балабанов. Според него двете цистерни, в които е била съхранявана киселината, са източени между 12-13 ноемвир и следите водели към канализацията, а оттам и към Варненското езеро. Синдикът е пратил сигнали до РПУ Девня и до РИОСВ, но отговор няма. Източването на солната киселина от цистерните е с цел да бъдат нарязани на скрап, категоричен е Балабанов. Освен 3000 т трихлоретан, които с разпореждане на областния управител ще бъдат прехвърлени в по-сигурна цистерна, в тръбната инсталация на закъсалото предприятие има 200 т дихлоретан. Химическият отпадък е много по-опасен и с по-голям взривен ефект, при искра ще гръмне и ще вдигне целия район във въздуха, предупреди Балабанов. Според него на територията на предприятието масово се събарят сгради, режат се тръби, стотици метри опасна стъклена вата е разпиляна навсякъде. Въпреки подадените сигнали до държавните институции, не се вземат мерки да се спре разграбването. То е започнало още в периода преди обявяване на „Полимери" АД в производство на несъстоятелност от декември 2012 г, когато собственикът му Николай Банев е прехвърлил активи за 53 271 000 лева на фирмата си „Полимери Инвест". Сега за разпродаване не е останало нищо, а списъкът от кредитори е дълъг. На първо място е АЕЦ"Козлодуй" с 9 млн. лева вземания, следва държавата –с 6 млн.лева. Персоналът има да получава заплати и осигуровки в размер на 1 млн. лева, посочи още синдикът. Най-куризното сред предявените вземания е фактура за 2500-3000 лева -сметка, направена от Николай Банов с компания през май 2012 г . в елитен столичен ресторант, която пристигнала за плащане от „Полимери „АД и която показа Балабанов.
Източник: Стандарт (26.11.2013)

Печалбата на БЕХ за 9-те месеца на 2013-та е 264,3 млн. лева, обясни заместник-финансовия министър Людмила Елкова по време на конференция за управлението на държавните дружества у нас. 127 предприятия са на печалба от 480,4 млн. лв. 113 млн. лв. е загубата на Националната електрическа компания за деветте месеца на годината. По думите й от общо 249 държавни дружества 92 са на загуба към края на септември. Общата загуба на тези дружества е 261 млн. лв., а активите им - 29,4 млрд. лв. Точно в сектор енергетика през последните месеци значително се е влошило финансовото състояние на дружествата. Там в момента има ниска ликвидност и голяма междуфирмена задлъжнялост между компаниите, отчитат в анализа си министерство на финансите. Според тях липсата на парични средства води до затруднения при получаване на нови кредити.
Източник: Класа (27.11.2013)

Липсата на ресурс за инвестиции, честите смени в ръководствата и объркани обществени цели тормозят всичките 249 предприятия, в които държавата е мажоритарен собственик. Затова повечето трупат дългове и загуби и едва 92 са на печалба. "Към октомври задълженията им са 9.8 млрд.лв., като 5 млрд. лв. са краткосрочни", съобщи вицепремиерът Даниела Бобева на форум за управлението на държавните фирми. Не стана ясно каква част от борчовете са просрочени. Най-зле са предприятията във ВиК, енергетиката, транспорта и съобщенията, обясни зам.-министърът на финансите Людмила Елкова. Вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков посочи, че "задълженията на НЕК вече са над 2.8 млрд. лева, а към тях се очаква да се добавят още 370 млн.лв. заради неправилно изчислени приходи от емисии (с които трябваше да бъдат компенсирани разходите за скъпия ВЕИ ток бел. авт.)". През последните 4 г. БДЖ не е обслужвало заемите си, включително и за мотрисите "Дезиро", за които "Сименс" още чака 300 млн. лева. От КНСБ коментираха, че дори раздържавяването на "Товарни превози" няма да помогне - чакат се около 100 млн. лв. от продажбата, а БДЖ дължи над 700 млн.лв". ВиК секторът също затъва, като там основните проблеми са свързани с несъбрани вземания. Около 20% от ползвателите на вода не си плащат, каза зам.-министър Елкова. Държавните болници пък дължат 403 млн. лева. В името на оцеляването държавата ще намали дивидентите, които взима от фирмите си. В момента 80% от печалбата им отива в хазната, но догодина дивидентът ще е 70%, а в следващите две години ще последват нови намаления с по 10%, за да стане 50%. "Вземането на 80% от печалбата граничи с механизъм за декапитализация", заяви през лятото премиерът Пламен Орешарски. Преди 2 години финансовият министър Симеон Дянков завиши от 50 на 80% размера на прибиране на дивидента.
Източник: Сега (27.11.2013)

Изграждането на "Южен поток" в български води започва през пролетта Изграждането на отсечката от газопровода "Южен поток", която минава под българската част на Черно море, ще започне следващата пролет, а в момента край Варна се правят само кратки проучвания за технологията, по която тръбите ще влязат в страната. Това обясниха от международната компания South Stream Transport, която е собственик на проекта в морската му част. В момента тече конкурсната процедура за избор на изпълнители, все още не можем да кажем каква ще е стойността на поръчката, каза за "Капитал Daily" техническият директор на компанията Андрей Фик. Самото поставяне на тръбите ще започне през второто тримесечие на 2014 г., а дотогава компанията трябва да е готова със строителното си разрешително. От South Stream Transport посочиха още, че достъпът до плажа може временно да бъде ограничен - хората щели да виждат плавателния съд, който ще изтегли тръбите към морето, но след това експлоатацията на тръбопровода щяла да бъде почти незабележима за плажуващите. По план четирите тръби на "Южен поток" ще бъдат разположени на 930 км по морското дъно от Анапа в Русия до Паша дере. Участъкът в български води до приемните съоръжения е около 230 км. Тук се включва прокарване на микротунели под варненския плаж Паша дере, дълги около 1 км. Оттам тръбите преминават към компресорната станция, която ще бъде поставена от съвместното дружество "Южен поток България", което е собственост на "Газпром" и Българския енергиен холдинг (БЕХ). Целта е да се избегнат строителни дейности и разкопаване на самия плаж. Технологията беше основен момент от предварителния доклад за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), които беше представен пред журналистите. "Решението за тези тунели беше взето едва преди два месеца след обществени дискусии в България", каза Андрей Фик. В доклада са набелязани над 200 мерки за защита на природата и смекчаване на влиянието от строителството и експлоатацията на газопровода. Сред тях се предвижда поставяне на шумоизолиращи бариери, озеленяване на терените, под които ще минават тръбите, както и компенсаторно засаждане на дървета. Преди дни варненци сигнализираха за струпване на съоръжения и платформа с техника във водите край Паша дере, което накара мнозина да мислят, че строителството е започнало, преди да приключи одобрението на ОВОС. "Събираме данни за прокарването на тунелите. Техниката ще бъде премахната до седмица. Не сме подготвени за самото изграждане, още нямаме строително разрешително", поясни Фик. През декември ще се проведат още две обществени обсъждания по ОВОС. Очаква се докладът да бъде окончателно одобрен от екоминистерството до февруари, за да може да започне реалното изграждане. От South Stream Transport очакват първите количества газ да потекат през януари 2016 г., а в края на 2017 г. газопроводът да може да заработи на пълен капацитет. Акционери в проектната компания са руската "Газпром" (50%), италианската Eni (30%), френската EDF и германската Wintershall с по 15 на сто.
Източник: Капитал (28.11.2013)

Торовият завод "Химко" във Враца ще бъде възроден, като държавата ще инвестира в него близо 50 млн. лева. Парите ще бъдат дадени от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така ще бъдат създадени работни места и поминък за цял регион. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в интервю за ДУМА. Припомняме, че от 2001 г. насам, когато бе продадено на кипърска офшорка, предприятието смени на няколко пъти собственика си, но така и не бе изправено на крака. "Химко" бе обявен два пъти в несъстоятелност - през 2004 г. и през юли 2012 г. по искане на най-големите му кредитори - НЕК и "Булгаргаз", дъщерни дружества на БЕХ, на които торовият завод дължи над 80 млн. лева. Седми блок на "Козлодуй" не е алтернатива на АЕЦ "Белене". Неговото предназначение е да замести 5-и и 6-и блок, когато те някога бъдат извадени от експлоатация, каза още министър Стойнев.
Източник: Дума (28.11.2013)

Смениха шефа на НЕК На 26 ноември Български енергиен холдинг ЕАД (БЕХ) е взел решение да освободи от борда на директорите на Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) Владимир Инков, като на негово място е избрана Екатерина Истаткова, съобщава publics.bg. Истаткова има дългогодишен опит в Държвната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), като е оглавявала дирекция „Икономически анализи и регулаторен одит". Ден по-късно на заседание бордът на директорите на НЕК единодушно е избрал за нов изпълнителен директор досегашния член на борда Йордан Желев. През септември Желев, който е бил финансист в БЕХ, също така се нареди сред представителите на българската страна в борда на „Южен поток България" на мястото на Борис Тодоров от борда на „Булгартрансгаз". Това е петата рокада в ръководството на НЕК в рамките на годината. Информацията предстои да бъде публикувана в Търговския регистър.
Източник: Money.bg (29.11.2013)

Поредна смяна на върха в НЕК Нов директор ще оглави Националната електрическа компания (НЕК), след като в края на миналата седмица стана ясно, че Владимир Инков е освободен от поста изпълнителен директор и член на съвета на директорите. На мястото му като директор е избран 34-годишният Йордан Желев, а в борда влиза Екатерина Истаткова. В петък икономическият министър Драгомир Стойнев съобщи, че Инков ще отговаря за проекта "Южен поток", без да уточнява каква точно ще е длъжността му. Бъдещият нов директор на НЕК Йордан Желев в момента е член на съвета на директорите на компанията "Южен поток България". Решението за освобождаването на Инков от поста беше подадено в Търговския регистър в четвъртък, а ден по-късно беше направено и официално съобщение от собственика на НЕК - Българския енергиен холдинг (БЕХ). Мотиви не бяха посочени. От прессъобщението стана ясно само, че прекратяването на взаимоотношенията с Инков става според клаузите в договора за управление. Той ще продължи да изпълнява длъжността, докато промените бъдат вписани в Търговския регистър. Също в петък Драгомир Стойнев коментира, че Инков ще отговаря за "Южен поток", тъй като това е изключително важен проект за страната. "Наблюдавайки работата му, откакто започнахме да работим заедно, считам, че той е достоен да отговаря за този важен за българската държава проект", каза министърът. Преди да оглави НЕК, Инков беше в борда на Енергийния системен оператор и отговаряше за обществените поръчки в БЕХ. Справка в системата ДАКСИ показва още, че е член на надзорния съвет на пенсионноосигурителна компания "Алианц България" и участва в борда на директорите на "КонтурГлобал оперейшънс България". Желев ще бъде осмият изпълнителен директор на НЕК от 2009 г. насам. Най-дълго (около 14 месеца) на поста остана Красимир Първанов, който беше уволнен през април 2011 г. заради подписаното допълнение към договора за АЕЦ "Белене". Инков се задържа на поста около четири месеца, след като беше назначен в началото на юли 2013 г.
Източник: Капитал (02.12.2013)

Завръщане към социализма: БСП ще съживява трупа "Химко" В началото беше забавно. Когато група депутати около Волен Сидеров предложиха одържавяване на електроразпределителните дружества, пуск за "Кремиковци" и старт на проекта за строеж нова АЕЦ, пакетът "мерки" изглеждаше като пародия, която (като всяка пародия) предизвиква черен хумор в стил "А защо да не възстановим и ТКЗС, АПК и ергенския данък?". Няколко дни по-късно за "държавна реиндустриализация" заговори не кой да е, а министърът на икономиката Драгомир Стойнев. При това обявявайки намерения не за стимулиране на частните инвестиции, а за съживяване на отдавна мъртви и доказано нежизнеспособни мастодонти с пари от държавата. Идеята на Драгомир Стойнев, обявена в интервю за в. "Дума", е "Български енергиен холдинг" (БЕХ) да инвестира близо 50 млн. лв. във възстановяване на производството в "Химко" (в несъстоятелност). Министърът затвърди замисъла си за възраждане на обявения в несъстоятелност завод и в още няколко медии. От обявената досега информация не става ясно икономическото ведомство да разполага с каквито и да било разчети как точно ще се инвестират 50-те милиона, защо ведомството (което е принципал на БЕХ) е решило да вложи точно толкова в затворен отдавна завод, какви ще са последиците, ако Европейската комисия реши, че това е непозволена държавна помощ, кога и дали проектът ще има някаква възвращаемост. Досега министър Стойнев не се е аргументирал и с никакви анализи и пазарни данни къде ще се продава продукцията на "Химко", нито каква ще е себестойността й. До редакционното приключване на броя от министерството на икономиката не отговориха на поставените от "Капитал Daily" въпроси по темата.ве фирми, И пред БНТ, и пред "Стандарт" обаче министърът твърди, че има готов финансов модел, "Химко" може да е печелившо, а целта е да се гарантират работни места в региона, който се отличава с висока безработица (подобно на останалите в Северозападна България). Пред "Дума" Стойнев пояснява, че по-голямата идея е "да реиндустриализираме българската икономика". Замисълът очевидно е поне едно ниво над етап "изявления" - в понеделник сутрин пред БНТ той беше потвърден и от депутата от "Коалиция за България" Янаки Стоилов. Той обяви, че вече се прави обобщение колко са дълговете на "Химко" към държавни компании и се действа да не се допусне разпродажба "на парче", а държавата да прецени дали сама или с чужди инвеститори да възстановява завода. Според Стоилов, ако "Химко" отново заработи, това ще е "преломен знак" от "икономическата разруха в България". Попитан дали не е добре да се възроди и "Кремиковци", Стоилов отговори: "Защо, лошо ли е? В някаква степен това може да стане и това ще бъде много добре за българската икономика, за софиянци и за хората, които разчитат да намерят работа." Стойнев, както и кметът на Враца инж. Николай Иванов (от БСП) говорят за отварянето на около 500 работни места при малко над 80 хил. души население на общината. Популистките идеи на управляващите, предвидени за финансиране с обществени средства, се разминават доста с оценката на специалистите. Според изпълнителния директор и съсобственик на "Агрополихим" Васил Александров рестарт на производството в "Химко" на практика е невъзможен – от една страна, са необходими огромни инвестиции, а дори да тръгне някоя от линиите, това ще е "завод без ръце и крака", тъй като ТЕЦ-ът, електроснабдяването и водоочистващата инсталация са собственост на фирми на Христо Ковачки. Освен това "Химко" трудно би изнасяло продукция - складът му на пристанище Варна вече е собственост на "Агрополихим", а и при сегашните цени на природния газ загубата му ще е по 200 долара на тон продукция, изчисли Александров. Дори и да се отделят пари за инвестицията, не е ясно в какво точно ще бъдат вложени и дали изобщо от активите е останало нещо, което може да бъде възстановено. Синдикът на "Химко" Росица Томова каза, че не може да даде информация какво е налично на площадката на предприятието след търговете за продажба на активи от него. По думите на кмета на Враца Николай Иванов е възможно заводът да работи с около 20% от капацитета си, ако се пусне отново производството на амоняк и карбамид, което е било потвърдено и от анализи на експерти. Става въпрос за най-новите инсталации на завода, които са съобразени с всички екологични стандарти и няма да предизвикат замърсяване, уточни Иванов. Въпросните нови инсталации са от 1983 г. Според зам.-председателя на Българската камара на химическата промишленост Йончо Пеловски, който е един от авторите на изготвения преди две години анализ на възможностите за възстановяване на "Химко", врачанският завод може да работи с около четвърт от капацитета си, ако се пусне т.нар. нова седма линия. В същото време неспасяеми са старите инсталации, тъй като вредните емисии и отпадните води от тях съществено надвишават съвременните норми за допустимост. Те са технически ненадеждни и е икономически необосновано да се поддържат и ремонтират, освен това голяма част от оборудването липсва, каза Пеловски. Допълнителен проблем е и липсата на достатъчно квалифицирани кадри за тях. Химическият техникум в града вече е закрит. Според анализа, цитиран от Пеловски, новата седма линия има ресурс да работи още поне 15 години, а частичното възстановяване ще осигури годишно производство на 105 хил. тона амоняк и 180 хил. тона карбамид.
Източник: Капитал (03.12.2013)

Фирми на бунт срещу налога Над 2000 частни фирми, инвестирали над 4 млрд. евро и осигуряващи над 15 хил. работни места, ще бъдат унищожени, ако парламентът приеме предложението на "Атака" за 20% такса върху приходите им и ограничи производството на ток от слънчева и вятърна енергия. Това се казва в отворено писмо на фирмите, собственици на соларни и ветрогенераторни паркове. Подобни рестриктивни мерки се прилагат и от други европейски законодателства, дори с ретроспективно действие като Чехия, където е въведен данък върху преференциалните цени от 26 до 28%, и в Гърция - 30%, се казва в становище на МИЕ. Преференциалните цени за изкупуване на енергия от слънцето и вятъра, определени от ДКЕВР за 2013 г., достигат 353 лв./за МВтч, напомнят от МИЕ. Изкупната цена на тока от АЕЦ е 37,75 лв./МВтч., а от ТЕЦ "Марица-изток 2" е 63,14 в./МВтч.
Източник: Стандарт (03.12.2013)

"Енерго-Про" ще иска такса от ВЕИ След като ЕВН вече официално поиска от ДКЕВР да позволи на ЕРП-то на Югоизточна България да събира цена за достъп до мрежата си от производителите на енергия, това ще направят и колегите им от "Енерго-Про". Това стана ясно от думите на шефа на дружеството Пламен Стефанов. Той обясни, че ръководеното от него ЕРП също ще поиска регулаторът да му разреши да събира такава цена, но само от производителите на зелена енергия. Според предварителните изчисления таксата от фотоволтаичните централи ще бъде около 8 лв. на мегаватчас, а от ветропарковете, ВЕЦ-ове и централи на биомаса - около 4 лв. Не е ясно още дали и от ЧЕЗ ще поискат от ДКЕВР одобряването на такава такса, но в момента дружеството прави изчисления.
Източник: Стандарт (04.12.2013)

НЕК потъна в дългове Националната електрическа компания (НЕК) дължи над 800 млн. лв. за купена от централите електроенергия. Общите задължения към доставчици на държавната фирма са за 965 млн. лв., а за първите десет месеца на годината компанията отчита загуба от 96 млн. лв. Това показва справка, представена във вторник в парламентарната енергийна комисия от представители на НЕК. Компанията работи почти изцяло според регулациите на "независимия" енергиен регулатор и трябва да поддържа ниски цени за тока, както беше наредено от правителството. Но това означава няколко неща. Първо, цената на тока не може да се поддържа на това равнище (още по-малко да се сваля), без НЕК окончателно да падне жертва на популистките мерки на правителството. Разходите за зелена и кафява енергия рано или късно ще трябва да бъдат отразени в цената на тока, а забавените разплащания с енергийни производители трябва да се отпушат, иначе задлъжнялостта ще се пренесе върху цялата енергийна система. Второ, прогнозираните приходи от 498 млн. лв., които държавата трябваше да осигури от продажба на въглеродни квоти и които трябваше да покрият дефицита, са силно преувеличени. Реално тази година НЕК ще получи 85.6 млн. от тях, а догодина - около 40.3 млн. лв. Около 95% от дейността на НЕК е в регулирания пазар, който зависи от рамката на ДКЕВР, и от това зависи състоянието на дружеството, обясни Венцислав Марков, който оглавява управление "Регулация, икономика и бюджет" в държавната компания. По думите му НЕК иска да работи повече на свободния пазар и включване на зелените централи в балансирането на енергийната система е стъпка в правилната посока. В момента разходите по покриване на недостига или излишъка на енергия се покриват от НЕК и ЕСО. "Свалянето на цената на тока с 5% от август ще доведе до загуби на НЕК от 620 млн. лв. за този регулаторен период", предупреди бившият енергиен министър Делян Добрев по време на изслушването. Най-големи са задълженията към американските ТЕЦ "AES Гълъбово" ("Марица-изток 1") и "ContourGlobal Марица-изток 3", както и към фотоволтаичните централи (виж таблицата). В същото време НЕК ще търси около 680 млн. лв. компенсации (т.е. регулаторът да включи тази сума в бъдещата цена на тока). Това на практика е дефицитът от недовзети приходи заради по-ниските цени за бита, определени от регулатора, както и за изкупуване на енергия от възобновяеми източници и когенерации на топлофикациите. Във финансовата дупка са отчетени и близо 200 млн. лв., които държавата електрическа компания търси от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за студен резерв. През август и септември НЕК е платила още 76.8 млн. лв., които не са й признати от ДКЕВР. Тук влизат разходи, които е трябвало да бъдат покрити от продажбата на въглеродни емисии, както и покупката на допълнителен резерв от американските въглищни централ Извън дълга към производителите НЕК е дълбоко затънала и към банки, и към БЕХ и други свързани фирми - дължи им съответно 313 млн. и 1.34 млрд. лв. Накратко - държавната компания е финансово все по-зле. Това се признава и от ръководството в отчета към края на септември. "През деветте месеца на 2013 г. дружеството продължава да осъществява дейността си в условия на несигурна икономическа среда, поемайки целия търговски риск и финансов негатив на електроенергийния пазар", се посочва в доклада за дейността към отчета. Общата ликвидност (краткосрочни активи към краткосрочни пасиви) на дружеството е силно влошена - този показател е 0.381, при положение че международните банки кредиторки изискват той да не е по-нисък от 1.2-1.1. Всичко това означава, че НЕК се намира в състояние на лоша обща ликвидност, са констатациите в отчета. Задълженията към доставчици също растат значително. Едно от заключенията на ръководството в отчета е, че "и през 2013 г. компанията изпитва драстичен недостиг на парични средства и значителни затруднения при погасяване на задълженията си към доставчици". За ситуацията около НЕК вина имат основно политиците - извън популисткото сваляне на цена на тока през последните години дружеството трябваше да изхарчи и стотици милиони за "Белене" и "Цанков камък". Сега компанията е пред крах, а смислени промени за оздравяване на системата не се обсъждат.
Източник: Капитал (05.12.2013)

Кандидатът за оператор на енергийната борса очаква лиценза си до 18 декември Акционерното дружество "Българска енергийна борса", което на 1 ноември подаде заявление за издаване на лиценз за оператор на българската енергийна борса, очаква до 18 декември да я получи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Срокът е изчислен според правилата за работа на регулатора, съобщи Борислав Лазаров, председател на УС на дружеството, пред БТА. "Ако това не стане, ние ще поискаме издаване на лицензия от Европейската комисия, защото в "Българска енергийна борса" акционер е и дружество, което е борсов оператор с европейски лиценз", коментира той. Лазаров посочи, че според европейските директиви Електроенергийният системен оператор (ЕСО) не отговаря на критериите за независим борсов оператор, защото дори и да бъде отделен от НЕК, ще остане в структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и негов принципал ще бъде Министерството на икономиката и енергетиката. "Борсов оператор и системен оператор са две съвсем различни лицензии в енергетиката и не могат да бъдат смесвани. Това ще доведе до санкции от страна на ЕК към България", заяви Лазаров. Лазаров цитира извадка от европейските директиви, която гласи, че "за да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система или преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка". По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система или преносна система и едновременно с това да упражнява контрол или някакви права върху предприятие за производство или доставка. "Всичко това поставя под съмнение дори и притежавания от ЕСО лиценз за системен оператор и възможността за ревизирането му", коментира още Лазаров. ЕСО оттегли от ДКЕВР документите си, с които кандидатства за лицензия да бъде оператор на енергийната борса.
Източник: Инвестор.БГ (05.12.2013)

Брюксел ни спести EUR 1 млрд. санкция Европейската комисия (EK) одобри плановете на България за безплатно предоставяне на квоти за търговия с въглеродни емисии на стойност 945 млн. евро при условие, че със средствата се модернизира електроенергийният сектор. Цената на един тон парникови емисии сега е около 5 евро, което означава, че ЕК ни опрощава екоглобата за около 190 млн. тона въглероден двуокис, изчислява БТА. Спестените средства обаче ще трябва да се използват за модернизиране на ТЕЦ-ове, за разнообразяване на енергийния микс, както и за изграждане на нови, по-екологични централи. Инвестициите ще позволят на България да разнообрази своите източници за производство на електроенергия и да допринесе за разширяването на националните енергийни пазари. Тази мярка ще спомогне за постигането на целите от стратегията "Европа 2020" чрез намаляване на емисиите на парникови газове, коментира еврокомисарят по политиката в областта на конкуренцията Хоакин Алмуния.
Източник: Стандарт (05.12.2013)

EK: "Южен поток" е нелегален Гигантският проект на Газпром "Южен поток" за доставки на газ към Европа не може да работи на територията на ЕС, освен ако не е в съответствие със Закона за енергетиката на блока, а това може да отнеме години, заяви Европейската комисия в сряда. Правото на ЕС не позволява на доставчиците на енергия да са собственици на тръбопроводите, които те използват за изпълнение на доставката, но руският газов износител все пак продължи с равитието на проекта си в Югоизточна Европа. Всички двустранните споразумения за изграждането на газопровода "Южен поток", сключени между Русия, България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, нарушават европейското законодателство и трябва да бъдат предоговорени, заяви пред Европейския парламент Клаус-Дитер Борхард, директор по енергийните пазари в Европейската комисия, предаде EurActive в сряда. Отношенията между ЕС и Газпром се влошиха, тъй като Комисията обяви, че разследва Газпром по подозрения , че дружеството е възпрепятствало свободното движение на газ в Европа и налага несправедливи цени в някои случаи. Еврокомисарят по конкуренцията Хоакин Алмуния каза в сряда, че Газпром е предложил концесии, за да предотврати глобите. Интересът на Русия и Европейския съюз в областта на алтернативните маршрути за доставка на газ датира от поредица от спорове между Русия и Украйна заради неплатени сметки за газ, най-вече в началото на 2009 г., когато газовите доставки в Европейския съюз бяха сериозно нарушени. Докато Русия се фокусира върху алтернативни маршрути за доставка, Европейският съюз търси алтернативни доставчици.
Източник: Стандарт (05.12.2013)

Шефът на ДКЕВР Анжела Тонева е подала оставка Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Анжела Тонева е подала оставка, научи "Капитал" от няколко източника. Самата Тонева не беше открита за коментар. Причината за оставката най-вероятно е оказваният в последно време натиск върху ДКЕВР, да намери начин да намали цените на електроенергията от 1 януари 2014 г., въпреки че последното намаление от 5% вече оголи дефицити от няколкостотин милиона лева. Търсеното орязване на разходите е трябвало да дойде от Електросистемния енергиен оператор (ЕСО), който да намали таксата си за пренос с два лева (т.е. с 30%). Това обаче може да срути финансово и ЕСО и то да се нареди в редицата на държавни енергийни дружествата, които повече приличат на зомбита. Предишното намаление на електроенергията с 5% от август очевидно беше извършено под натиск от правителството и както се видя само два месеца по-късно, моделът се пропука. Тонева не изглеждаше много щастлива и от новата такса от 20% върху приходите на фотоволтаичните и вятърните централи. След дълго чудене от Министерството на икономиката и енергетиката, оказа се, че приходите от нея няма да отиват за попълване на енергийните дефицити, нито пък ще бъдат прехвърлени в бюджета на ДКЕВР (който после да се оправя със съмнителната откъм законност такса), а за плащания към социално слаби (каквато беше идеята на служебното правителство, но при облагане на всички енергийни дружества). Слуховете са, че за поста ще бъде предложен на сегашния изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг Боян Боев. Това обаче е проблематично, тъй като има ограничение за бивши ръководители на енергийни дружества, които са подконтролни на независимия регулатор, да заемат длъжности в него. След като Боев (заедно с бившия си шеф от ТЕЦ "Марица Изток 2" Георги Христозов, който е председател на съвета на директорите) пое БЕХ, от холдинга излезе идеята за облагане на фотоволтаичните централи с 30%, както и започна усилено да се говори за нови големи енергийни проекти като 9 и 10 блок на ТЕЦ "Марица Изток 2" и 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". Тонева на практика беше последният човек по висшите ешалони на енергетиката, който не беше сменен от управляващата коалиция (тя беше назначена по спешност за шеф на ДКЕВР през юни, малко след изборите). Другият е Кирил Темелков, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". Това завършва тоталната промяна на кадрите. Анжела Тонева пое ДКВЕР след като новото правителство освободи трима от седемте комисари на регулатора, а за първите месеци на годината бяха сменени трима шефа и един и.д. председател. Срещу комисията се водиха разследвания от прокуратурата, а преди това върху нея се оказваше натиск от правителството на ГЕРБ да понижи цените на електроенергията и да отнеме лиценза на ЧЕЗ като електроразпределително предприятие.
Източник: Капитал (11.12.2013)

Раздуха шефския щат в АЕЦ Козлодуй И тази седмица не мина без промени в бордовете на държавните енергийни дружества. Съгласно информация в Търговския регистър, на 26 ноември Съветът на директорите на Български енергиен холдинг е взел решение да увеличи броя на членовете в СД на АЕЦ Козлодуй от 3 на 5. Към досегашните членове на борда на ядрената централа - Председателят на СД Георги Христозов, който е и председател на борда в БЕХ, изпълнителния директор на централата Иван Генов и Александър Николов, се присъединяват бившият депутат от Коалиция за България Георги Божинов и Жаклен Коен. Първото събрание на Съвета на директорите в АЕЦ Козлодуй на 29 ноември е взело решение като председател на СД да бъде преизбран Георги Христозов, а за изпълнителен директор е преизбран и Иван Генов.
Източник: Money.bg (11.12.2013)

Чакаме 150 млн. лв. приходи от такса ВЕИ Около 150 млн. лв. ще са приходите от таксата, която ще плащат производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в парламента. Средствата ще отидат в държавния бюджет – за подпомагане на енергийно бедните домакинства. По думите му такса ВЕИ от 20% ще бъде една и съща за фотоволтаиците и вятърните централи, а останалите производители няма да бъдат облагани с новата такса. Той бе категоричен, че подкрепя таксата и обясни, че когато е поел поста, е заварил един тотален дисбаланс в енергетиката. “Заради решенията на Симеон Дянков всички държавни предприятия бяха обезкървени”, каза той. По думите му двата ядрени блока на АЕЦ „Козлодуй“ са работили на много слаби мощности, защото трябвало да се изкупува електроенергия от ВЕИ. “Държавата трябва да изкупува на 100% тази електроенергия, само че тя е изключително скъпа”, подчерта той. Министърът посочи, че страната ни е с най-висока средна цена за изкупуване на електроенергия, произведена от фотоволтаици в сравнение със страните от ЕС. Стойнев посочи, че подобни такси са въведени в Белгия, Чехия, Гърция, Франция, Италия, Румъния и Обединеното Кралство. Спроед него едва сега българската енергетика започва да се балансира. По думите му, ако президентът реши да наложи вето върху промените в закона, касаещи таксата за ВЕИ, и да сезира Конституционния съд, ще бъде една антисоциална мярка. “Това ще бъде атака не срещу правителството, а срещу българските домакинства”, категоричен бе министърът. Според него страната ни не може да има конкурентноспособна икономика без конкурентноспособна енергетика. “Тук вече се надминаха всякакви граници. Този път българските граждани трябва да протестират не пред парламента, а пред президентството”, призова Стойнев. Относно проекта “Южен поток" Стойнев заяви, че Европейската комисия трябва да бъде водеща по преговорите между отделните държави членки и Русия. Той подчерта, че с действията си сме показали, че защитаваме не само българските интереси, но и европейските. Министърът припомни, че проектът е изцяло съобразен с двете законодателства и има условия, сред които достъпът до тръбите да бъде даден на трета страна. Според него проекта “Набуко” можеше да стане по-бързо и по-евтино, но за съжаление бил спрян. Стойнев бе категоричен, че държавата трябва да гарантира доставките на газ и това може да стане само с “Южен поток”. Той поясни още, че VII блок на АЕЦ “Козлодуй” се прави, за да замести V и VI реактор, когато стане нужда. Припомняме, че в края на миналия месец министърът заяви, че американска банка проявява интерес да финансира до 70% от изграждането на нов, VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Най-вероятно новият реактор ще е произведен от американската „Уестингхаус“.
Източник: econ.bg (11.12.2013)

Медведев: “Южен поток” е над законите в ЕС Междуправителствените споразумения за строежа на "Южен поток" имат превес над законодателството на Европейския съюз. Това заяви руският премиер Дмитрий Медведев след срещата си със словенския си колега Аленка Братушек, която е на официално посещение в Москва. Медведев обясни, че от гледна точка на международното право, актовете на ЕС представляват национално законодателство за страните членки на общността, предаде ИТАР-ТАСС. Междуправителствените споразумения обаче са актове на същото това международно право. А тук действа принципът, че международното право получава предимство над националното законодателство. Това обясни руският премиер по повод изказванията на Брюксел от миналата седмица, че България, Словения и останалите страни членки ще трябва да предоговорят междуправителствените си споразумения с Москва за изграждането на "Южен поток", тъй като не отговарят на еврозаконодателството. Изказванията бяха направени от трибуната на Европарламента в присъствието на руския зам.-министър по енергетиката Анатолий Яновский, който още тогава контрира, че междуправителствените споразумения отговарят на международното право и ЕС няма отношение към тях. След срещата си с Аленка Братушек Медведев заяви, че дори и в сегашната ситуация Европа ще получи газ по "Южен поток" в предварително обявените срокове. "Не се съмнявайте в това", категорично заяви руският премиер.
Източник: Стандарт (11.12.2013)

Боян Боев е избран за председател на ДКЕВР Правителството освободи по тяхно искане председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Анжела Тонева и члена на комисията Михаил Димитров, съобщиха от правителствената информационна служба. За председател и за член на ДКЕВР са определени Боян Боев и Лиляна Младенова. Те ще довършат вече започнатите мандати на освободените от длъжност. Боян Боев е изпълнителен директор на „Български енергиен холдинг” ЕАД, а преди това е бил директор на дирекция „Финансово-икономическа” в ТЕЦ „Марица Изток 2”. Магистър е по икономика, счетоводство и контрол. Лиляна Младенова също е икономист. До август т. г. е заемала различни позиции в администрацията на ДКЕВР. В момента е ръководител на отдел „Цени и ценова политика” в БЕХ
Източник: Агенция Фокус (12.12.2013)

Прилив на средства попречил да се спазят правилата за депозитите Внезапен прилив на средства в края на ноември е оправданието, с което най-големите дружества от сектор енергетика обясниха пред министерството принципал защо парите им са концентрирани в една банка. Това противоречи на изискването за по-балансирано разпределение на ресурсите, което влезе в сила на 4 декември. Дни преди тази дата компании като БЕХ, НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и "Булгаргаз" продължават да работят по старому и парите им да са предимно в Корпоративна търговска банка, е видно от собствените им отчети пред Министерството на икономиката и енергетиката, под чиято шапка са те. Плащанията от контрагенти не обясняват защо към 30 ноември дружествата не са стартирали процедурите за избор на банки, въпреки че имаха шест месеца срок да приведат дейността си към правилата. Имайки предвид, че събирането на оферти изисква технологично време, а концентрацията на средства в посочените дружества е отдавна забелязан проблем, тези конкурси трябваше отдавна да са обявени и приключили. Забавянето може да е резултат и на юридически или счетоводни недоразумения, които е трябвало да бъдат изчистени, но именно затова на дружествата бе даден гратисен период. Протакането до крайния възможен момент може да означава и че дружествата са очаквали правилата да бъдат променени по начин, който ги прави лесни за заобикаляне (за което имаше опит през октомври по инициатива на вицепремиера Даниела Бобева и финансовия министър Петър Чобанов), или че може да разчитат на слаб контрол от страна на държавата. Засега тя не е заклеймила като нарушител никое от дружествата и не е обявявала, че ще пристъпи към санкциите, предвидени по правилник. Изтегленият облигационен заем е алибито на Българския енергиен холдинг срещу евентуалните обвинения, че парите му са в една банка. Привлечените по този начин 1 млрд. лв. през октомври са депозирани по сметка в Българската банка за развитие и това е причината в края на ноември близо 89% от парите на холдинга да се оказват концентрирани в тази институция. Месец по-рано също имаше концентрация и тя бе в полза на КТБ, но тогава наличните средства на БЕХ според отчета му към деветмесечието възлизаха на 84 млн. лв. Това означава, че парите от КТБ най-вероятно не са преместени. Имайки предвид, че към 30 ноември холдингът не е стартирал и процедура за избор на банки, които да му помогнат да се справи с проблема, може да се очаква, че той ще продължи да съществува още известно време. Според обясненията, с които мениджмънта на БЕХ се отчита пред икономическото министерство по повод концентрацията, наличните средства ще бъдат използвани за разрешаване на ликвидни проблеми на дъщерните дружества в групата. В този смисъл "може да се очаква, че за следващия отчетен период няма да има концентрация на парични средства в една финансова институция", пишат от БЕХ. АЕЦ "Козлодуй" също оправдава неспазването на изискването за концентрация със събитие с еднократен ефект. Към края на ноември 53.49% от средствата на ядрената централа са депозирани в КТБ, което е увеличение спрямо експозицията към банката през септември. От централата обясняват, че част от тези средства са постъпили в края на ноември от контрагенти и че със значителна част от тях предстои да бъдат направени плащания по договори с Exmont-Energo s.a и ЗАО "Росенергоатом" в началото на декември. АЕЦ-ът не е обявявал конкурс за избор на банки към 30 ноември, но пък бе активен в друга процедура - тегленето на овърдрафт. През октомври бе публикувана обява за избор на институция, която да предостави заем до 30 млн. лв. Тогава от централата обясниха, че целта на процедурата е да се избегне опасността от дефицит на оборотни средства. Любопитното при овърдрафта е, че той дава възможност за заобикаляне на правилата за концентрация, тъй като правилата разглеждат нетната експозиция към дадена банка, тоест депозити минус кредит и гаранции. Така ако банката, отпуснала овърдрафт, е същата, както тази, в която е депозитът, може да се постигне нетиране на експозицията, което да отговори на законовия праг от 25% допустима нетна експозиция. Прилив на средства в края на ноември е оправданието и на НЕК, която също не е стартирала процедура по избор на банки. Към 30 ноември над 40% от парите й се държат в КТБ. От НЕК обясняват, че "част от средствата са в резултат на постъпления от контрагенти, извършени в края на месеца". Освен това се обяснява, че през декември част от средствата, съхранявани в КТБ, ще бъдат насочени за плащания към Европейската инвестиционна банка и по търговски кредитни споразумения с ING Bank. "Булгаргаз" също се оказва с концентрация на средства над допустимото. Тя отново е в полза на КТБ към края на ноември. Два месеца по-рано дружеството държеше повече от половината си средства в Д банк, а причината за промяната не е разпределение на депозитите по други банки, а извършен паричен превод по договор за цесия. Това пише в обясненията пред министерството на икономиката. Най-вероятно се има предвид процедурата, при която БЕХ изкупи вземането на "Булгаргаз" към "Топлофикация - София", което възлиза на 129 млн. лв. С изтичането на крайния срок, в който с концентрацията на средства трябваше да е приключено, се оказва, че най-небрежни в прилагането на правилата са именно най-големите дружества. Някои от тях като ЕСО и "Булгартрансгаз" публикуваха обявите за предстоящите конкурси за избор на банки на 4 декември, което не ги прави изпълнили навреме изискването на Постановление 127 към Правилника за прилагане правата на държавата в дружествата с нейно участие. В края на януари, когато трябва да се публикуват данните към декември, ще стане ясно дали процедурите ще дадат резултат и разпоредбите най-после ще бъдат изпълнени.
Източник: Капитал (12.12.2013)

България почва преговори с Westinghouse за нов блок на АЕЦ "Козлодуй" Правителството одобри предложението на икономическия министър Драгомир Стойнев да започнат преговори за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй". Технологията ще е на Westinghouse Electric Company, стратегически инвестор с 30% дял в проекта ще е японската Toshiba Corporation, е планираният от правителството вариант. Останалите 70% от сумата за реактора ще се осигурят със заеми от американската експортна банка "Ексимбанк" и Японската банка за икономическо развитие и възстановяване, обясни Стойнев. Правителството дава шестмесечен мандат на БЕХ за преговори, след което кабинетът може да се съгласи или не на сделката. "Споразумението трябва да предвижда следното: инвестиция от страна на Toshiba Corporation в размер до 30% от стойността на проекта; съдействие от Toshiba Corporation и Westinghouse Electric Company за получаване на външно финансиране на проекта от Американската експортна банка и Японската банка за международно сътрудничество. Дружеството, чрез което ще се осъществи инвестицията да бъде АЕЦ "Козлодуй" – Нови мощности", каза Стойнев. "Ако не ни удовлетвори цената на реактора и бъдещата цена на произведената енергия, такъв реактор няма да има", допълни той. Едновременно с това Стойнев се опита да обясни, че нямало да има финансов ангажимент на българската държава, защото заемите за новия реактор ще са за новото дружество и ще се изплащат от продажбите на електроенергия. В това твърдение няма логика при положение, че българско държавно предприятие е кредитополучател. На въпрос ще има ли търг за строителството на новата мощност, Стойнев отговори положително. "Конкурс за строителство на седми блок на АЕЦ "Козлодуй" ще има. Конкурс за технология обаче не може да има, защото ако има конкурс за технология, това означава, че държавата трябва да изкупува изцяло произведената електроенергия. В системата на енергетиката се нагледахме на дългосрочни договори. Не искам да обричам бъдещото поколение на дългосрочни договори", заяви министър Стойнев. В това изказване също няма особена логика, защото в открита процедура по избор на технология и изпълнител няма как да има задължение за изкупуване на произведения ток. В решението на Министерски съвет от сряда се казва, че министърът на икономиката и енергетиката трябва да разреши на "Българския енергиен холдинг" да преговаря с Toshiba Corporation "за сключване на споразумение за стратегически инвеститор за реализиране на проект за изграждане на нова ядрена мощност в съществуващата българска АЕЦ с технология реактор с вода под налягане АР 1000 ІІІ+ на Westinghouse Electric Company. Новината беше очаквана, особено след посещението на Драгомир Стойнев в САЩ преди три седмици, след което официално се разбра, че кабинетът ще започне преговори с потенциалния доставчик инвеститор без търг, конкурс или дори проучване за необходимостта от новата мощност. Заради съмнения, че се действа прибързано и в разрез с българското законодатeлство, Westinghouse бяха принудени да пуснат специално прес-съобщение преди три седмици. В него се казва, че компанията "се ангажира единствено с процеси и процедури, които са в пълно съответствие с европейското и българско законодателство". Мотивът за избор на Westinghouse бил доклад на изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй", в който се препоръчва новите мощности да бъдат изградени с технологията AP 1000 заради това, че с нея се решавали въпросите на безопасността. Решение по принцип за изграждане на нова мощност беше взето през април 2012 г., с което се дава съгласие да се предприемат необходимите действия за новата мощност - избор на площадка, Оценка на въздействието на околната среда и т.н. С решението от днес на министерския съвет освен това се възлага на министъра на икономиката и енергетика да внесе изискваните два доклада от Закона за безопасно използване на ядрената енергетика. Законът обаче изисква внасянето на три доклада - за ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита; за социално-икономическите последици от проекта и за безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво. Така че не става ясно - има ли вече внесен един от тези доклади, или МС пропуска един от тях. Докладът на Westinghouse за възможността да бъде изградена нова мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй" беше готов още през март тази година, но поради сложната политическа обстановка тогава той не беше обявен. Самата Westinghouse спечели търг през август 2012 г., за да направи технико-икономически анализ, оценка на икономическата целесъобразност, както и анализ на наличните технологични възможности за новата мощност. Тогава се предвиждаше единствено, че ядрената част трябва да е реактор с вода под налягане, какъвто е вече изградения реактор за "Белене" от руската "Атомстройекспорт" (АСЕ). Също така, тогава българският представител на Westinghouse Иван Пироноков пък посочи, че компанията вече е предложила оборудването за неядрената част да бъде на Toshiba, част от която е американската компания. Любопитен момент е, че Westinghouse спечели търга в състезание с френската AREVA, испанската Iberdrola Group и българската "Риск Инженеринг", след като от компаниите беше поискано подобрение на офертите. Според източник близък до процедурата, от AREVA са поискали удължаване на срока за подаване на подобрените оферти, но им е било отказано. През 2012 г. обаче изобщо не ставаше дума за преговори с потенциални доставчици на оборудване или инвеститори. Идеята беше да се види на първо място дали АСЕ могат да бъдат придумани към нов проект. Изграждане на нова мощност тогава бе разглеждано само като резервен вариант.
Източник: Капитал (12.12.2013)

Вариантът торовият комбинат "Химко" във Враца да заработи е той да стане собственост на някое от дружествата в Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това трябва да бъде първият етап от възраждането на завода, а на по-късен етап ще трябва да му се търси стратегически инвеститор. Това обясни пред БТВ последният директор на "Химко" инж. Кирил Петков. По думите му, като начало е възможно в предприятието да заработи една амонячна и една карбамидна инсталация. Според последния шеф на "Химко" това би означавало, че ще бъдат натоварени около 22% от мощностите на завода, което пък ще осигури работа на около 500 души.
Източник: Стандарт (12.12.2013)

БЕХ и Westinghouse започват преговори за ядрен реактор Българският енергиен холдинг и компанията Westinghouse подписаха днес споразумение за начало на преговори "за развитие на възможността за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". Това става след като вчера Министерски съвет даде принципно съгласие БЕХ да преговаря в следващите девет месеца с американската компания. "Сега е само началото на преговорите и ще направим всичко възможно условията да бъдат благоприятни, така че до края на 2016 г. да започне фактическото изграждане", обясни министър-председателят Пламен Орешарски след срещата си Дани Родерик, главен изпълнителен директор на Westinghouse. Орешарски за пореден път обясни, че за проекта няма да се опускат средства от бюджета, тъй като ще се финансира от американската експортна банка "Ексимбанк" и Японската банка за икономическо развитие и възстановяване. Той обаче пропусна да отбележи какво ще бъде дяловото участие на БЕХ в проекта, от което ще зависи и колко ще е кредита, който холдингът ще вземе. Самото решение по същество за изграждането на новата централа все още не е взето. По него тепърва трябва да бъдат приети няколко доклада, най-важните от които са Оценката за въздействие на околната среда и за управлението на ядрените отпадъци. Междувременно трябва да се направи и анализ за необходимостта от изграждането на нова мощност. Последното обаче очевидно ще е формалност, тъй като преговорите с потенциалния инвеститор Toshiba Corporation (чието дъщерно дружество е Westinghouse) вече текат. "Това е началото на едно съвместно приключение, смятаме да изградим в България проект, който ще следва принципите на безопасност съгласно най-високите световни стандарти и същевременно ще допринесе за икономическия растеж на страната", каза от своя страна шефът на Уестингхаус". Той допълни, че е много важно през идните години да се работи продуктивно и прозрачно. След изявленията Орешарски и Родерик отказаха да отговорят на журналистически въпроси.
Източник: Капитал (13.12.2013)

Стойнев иска да национализира компания с финансови проблеми Опитите на Бойко Борисов преди време да посредничи за изплащането на забавени заплати в частни предприятия (ОЦК) бледнеят пред тези на сегашното правителство да решава проблемите им. Поредната стъпка в тази посока предвижда държавата да стане мажоритарен собственик на завода за ремонт на тежка техника "Ремотекс - Раднево". През последните седмици компанията влезе в новините с протестите на работниците, които не са получавали парите си от 10 месеца, и привлече вниманието на управляващите. Вместо подобряване на контрола и по-строги санкции за неизрядните работодатели обаче правителството предлага национализация, и то на компания, силно зависима от енергийния сектор, където проблемите през тази година се множат заради популистката политика на властта да намалява изкуствено сметките за ток. В доклада си за дейността ръководството на "Ремотекс" е посочило като риск именно влошаващото се състояние на енергетиката. Според съобщение на икономическото ведомство, цитирано от старозагорските медии, министерството и Българският енергиен холдинг (БЕХ) водят предварителни разговори за евентуално придобиване на мажоритарен дял в дружество. "Неведнъж съм казвал, че държавата трябва да поеме своята отговорност и да търси възможност за подкрепа на големи предприятия, особено когато имат пряко отношение към нормалната работа на ключови производства", посочва Стойнев. Това означава, че БЕХ ще трябва да осигури парите, с които държавата да купи частното предприятие. Само преди две седмици икономическият министър предложи още една инвестиция на енергийния холдинг - във възстановяване на производството в "Химко" (в несъстоятелност), проект, който той оцени на 50 млн. лв., а експерти от бранша оцениха като губещ. Според Стойнев целта на новата инвестиция в "Ремотекс - Раднево" е да се запазят работните места, редовно да се плащат заплатите и да се оздрави предприятието. Доколко от "Ремотекс - Раднево" зависи "нормалната работа на ключови производства", е спорен въпрос. Компанията всъщност е бившият ремонтен завод на "Мини Марица-изток", който беше приватизиран през 2002 г. от "Полет 21" и практически собствениците му в момента са Сабин Спахиев и Галин Неделчев. И досега държавните мини остават основен клиент на дружеството, като с поръчките си осигуряват 76% от приходите му според отчета за 2012 г. За "Мини Марица-изток" обаче със сигурност има и други варианти - просто с ремонт на тежко оборудване се занимават и други компании. Проблемът в "Ремотекс - Раднево" изглежда като хроничен за фирми на неговите собственици - подобни проблеми преди две години имаше и друго предприятие на същите собственици - "Тежко машиностроене 97", Русе. Според обявените покрай протестите в Раднево данни "Ремотекс" дължи 3.5 млн. лв. заплати на работниците от февруари насам. По информация от ДАКСИ заетите в завода към ноември са 659 души. Под натиск от местните власти и синдикатите в края на миналия месец "Мини Марица-изток" са изплатили дължимите 2.5 млн. лв. на дружеството, но парите са отишли за покриване на други задължения. Най-големият кредитор на компанията е Първа инвестиционна банка (около 15 млн. лв.). До редакционното приключване на броя "Капитал Daily" не успя да се свърже със собствениците на компанията за коментар какви са причините за състоянието на предприятието. От отчета за миналата година става ясно, че разходите са се увеличили заради по-скъпите горива и метали, а рисковете за дейността на дружеството са свързани със затрудненията в енергийния сектор. От компанията посочват също, че очакват драстично свиване на производството. За 2012 г. приходите са били 29 млн. лв., а дружеството е приключило годината с 4.9 млн. лв. загуба.
Източник: Капитал (13.12.2013)

Цената на VІІ блок в "Козлодуй" ще е ясна до девет месеца Първо споразумение за VII блок на АЕЦ “Козлодуй” сключиха в четвъртък Българският енергиен холдинг (БЕХ) и американската компания “Уестингхаус”, по чиято технология ще се строи реакторът. То е за съгласуване на техническите и финансово-икономически параметри на проекта. “Подготвителната работа ще продължи до 9 месеца, но се надявам да приключи в по-кратък период”, каза премиерът Пламен Орешарски, който беше домакин на срещата. Подписването на предварителното споразумение се случи само 24 часа след като кабинетът разреши на БЕХ да преговаря с “Тошиба корпорейшън” (част от която е “Уестингхаус”) за стратегически инвеститор за строежа на нова ядрена мощност в Козлодуй. Проектът беше критикуван от енергийни експерти и опозицията заради решението на управляващите технологията за реактора да бъде избрана без конкурс. След срещата си с президента на “Уестингхаус” Дани Родерик Орешарски каза, че за строежа на VII блок със сигурност няма да се ползват бюджетни средства. За финансирането му ще се теглят дългосрочни заеми, най-вероятно от американската Ексимбанк и от Японската банка за международно сътрудничество в “комбинация и параметри, които предстои да се уточняват”, каза министър-председателят. “Ще направим всичко възможно те да бъдат благоприятни, така че да можем от 2016 г. да започнем фактическото изграждане”, добави Орешарски. Преди дни министърът на енергетиката Драгомир Стойнев посочи, че със заемите ще се финансират 70% от стойността на проекта. “Ще преговаряме останалите 30% да се осигурят с инвестиция от “Тошиба корпорейшън”, добави Стойнев. Ако последното се случи, това ще означава, че японската компания ще придобие дял от VII блок и той няма да е изцяло собственост на БЕХ. Цената на реактора и на енергията, която ще произвежда, ще се уточняват до края на септември. “Ако цената не ни удовлетворява, такъв реактор няма да има”, каза Стойнев в сряда. Президентът на “Уестингхаус” Дани Родерик заяви, че американската компания е “напълно отдадена да помогне на българската страна да реализира своите мечти и цели в областта на енергетиката”. “Много съм доволен от реакцията на българското правителство и държавните агенции в сектора”, добави той. “Възнамеряваме да изградим проект, който ще следва принципите на енергийната сигурност съгласно най-високите световни стандарти. Ще следваме принципите на най-голяма прозрачност в нашата работа”, каза Родерик на брифинга, на който журналистически въпроси не бяха разрешени.
Източник: Труд (13.12.2013)

През 2016 г. строят VII блок в Козлодуй Реалните дейности по изграждането на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ще започнат през 2016 г. Това стана ясно от думите на премиера Пламен Орешарски след срещата му с ръководството на американската компания "Уестингхаус", чийто реактор АР-1000 беше избран за новата ни ядрена мощност. След проведените разговори между трите компании БЕХ, "Уестингхаус" и "Тошиба" е подписано споразумение, което ще даде възможност в следващите до 9 месеца да се извърши предварителната работа по съгласуване на техническите и финансово-икономическите параметри. "Аз запазвам надеждата, че това няма да стане в последния момент, а работата ще бъде завършена в по-кратък период", заяви Орешарски. Той гарантира, че проектът няма да ангажира никакви бюджетни средства. Премиерът каза още, че при спазване на всички набелязани етапи през 2016 г. ще може да започне фактическото изграждане на блока.
Източник: Стандарт (13.12.2013)

Предлагат държавата да придобие мажоритарен дял в „Ремотекс” Държавата да придобие мажоритарен дял в машиностроителното предприятие "Ремотекс", което от февруари не е плащало заплати. Това е едно от предложенията за решение на проблема, стана ясно на заседание на социалната комисия в Парламента. Икономическото ведомство и Българският енергиен холдинг вече са предприели стъпки към мажоритарния дял. "Министерството провежда предварителни разговори за придобиване на дялове в дружеството с цел оздравяване на дружеството и изплащане на работните заплати", обясни зам.-министрът на икономиката Красин Димитров. "Надяваме се, че държавата няма да ни остави", коментира работещата в завода Марияна Славова. В предприятието работят около 600 души. Задълженията за заплати са три и половина милиона лева. В края на миналия месец "Мини Марица изток" изплати на "Ремотекс" дължимите два и половина милиона лева . Приходната агенция е прибрала 5 % от тях за дълг към хазната. С останалите би трябвало да се платят заплати. Пари за работниците обаче няма, а шефът на предприятието не дойде в парламента да даде обяснения за това. "Очаквахме да дойде г-н Спахиев и да обясни, това е нарушения на законите на страната, всеки е длъжен да се яви, ако комисията поиска изслушването му", заяви Корнелия Нинова, председател на Комисията по труда и социална политика. Синдикатите подкрепиха идеята държавата да придобие мажоритарен дял . И предложиха временно решение- министерството да осигури еднократно преди Коледа помощи от 325 лева, както беше в ОЦК-Кърджали, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Дали ще се намерят пари затова не е ясно.
Източник: expert.bg (14.12.2013)

Финансистът Иван Йончев е новият директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Той заема мястото на Боян Боев, който пък се отказа от него вчера. Боев бе избран за председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в сряда. Иван Йончев е член на Съвета на директорите на „Мини Марица-Изток". Там той бе назначен през октомври. Само преди няколко дни започнаха големите рокади в сектор енергетика. Първо председателят на ДКЕВР Анжела Тонева подаде оставка. Един от членовете на регулатора Михаил Димитров си тръгна след нея. Шефът на „Булгаргаз" Шишман Чаушев също подаде оставка през изминалата седмица. Той бе назначен на поста едва през ноември. На неговия стол сяда Дафинка Янкова, която е и завеждащ одита на БЕХ. Чаушев пък ще бъде директор на енергийните диспечери в Електроенергийния системен оператор.
Източник: Стандарт (16.12.2013)

Финансистът Иван Йончев е новият директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Йончев ще заеме поста на Боян Боев, който в сряда беше избран за председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Иван Йончев е член на Съвета на директорите на "Мини Марица-Изток", където беше назначен през октомври, съобщи бТВ. Досегашният директор на БЕХ Боян Боев беше назначен на поста през юни. Преди дни стана ясно, че председателят на ДКЕВР Анжела Тонева е подала оставка. Освен нея от ДКЕВР си тръгна и един от членовете на регулатора Михаил Димитров. Назначеният през ноември шеф на "Булгаргаз" Шишман Чаушев също подаде оставка през миналата седмица. Неговото място ще заеме Дафинка Янкова, която е и завеждащ одита на БЕХ. След оставката си Чаушев става директор на енергийните диспечери в Електроенергийния системен оператор.
Източник: Новинар (16.12.2013)

Каспийски газ ще стигне в България най-рано през 2019 г. Добивът на газ от Каспийско море за европейския пазар беше подкрепен във вторник с окончателното инвестиционно решение по втората фаза на находището "Шах Дениз", което е в азерски води. За България това означава доставки оттам най-рано през 2019 г. На церемонията в Баку присъстваха представители на енергийни компании и правителствени ръководители, сред които и българският премиер Пламен Орешарски. Проектът включва 26 подводни сондажа, изграждане на две платформи, преработващи и компресиращи станции на терминала Сангачал край Баку, съобщиха местни медии. Консорициумът "Шах Дениз", в който влизат държавната азерска фирма SOCAR, британската BP и френската Total, потвърди и изграждането на Трансанадолския газопровод (TANAP). Той ще свърже Азербайджан и Грузия и ще мине през цяла Турция до границата й с Гърция. Оттам започва Трансадриатическият газопровод (TAP), който освен през Гърция ще мине през Албания и Италия. Преди няколко месеца консорциумът предпочете газът да се доставя по TAP, а не по конкурентния тръбопровод "Набуко Запад", който трябваше да достигне Австрия. България ще бъде свързана към TAP чрез газовата връзка с Гърция, чийто технически проект се изготвя в момента. През септември "Булгаргаз" сключи 25-годишен договор с консорциума "Шах Дениз" за покупка на 1 млрд. куб. м газ годишно. За сравнение, потреблението на газ в страната варира между 2 и 3 млрд. куб. м. "TAP ще минава близо до България, което е добра възможност за диверсификация на газовите доставки", е казал Орешарски в Баку, цитиран от Azernews. С окончателното инвестиционно решениe във вторник влязоха в сила газовите контракти на "Булгаргаз", Shell, испанската Gas Natural Fenosa, гръцката DEPA, немската E.ON, френската GDF Suez, швейцарската AXPO и италианските Enel и Hera Trading. Междувременно Financial Times съобщи, че норвежката Statoil и френската Total се отказват от участие в TANAP, защото газопроводът е поскъпнал от 7.5 млрд. на 12 млрд. долара. Турция ще увеличи дела си в проекта на тяхно място. Двете западни фирми обаче ще запазят участието си в TAP. Statoil обяви още, че ще намали дела си в консорциума "Шах Дениз" от 25.5% на 15.5%. Купувачите BP и SOCAR ще платят 1.45 млрд. долара за 10-процентния дял. Заедно "Шах Дениз" TANAP и TAP оформят Южния газов коридор на Европа, чиято стойност се оценява между 35 млрд. и 40 млрд. долара. Очаква се находището да осигурява по 16 млрд. куб. м газ на година. Първите доставки за Грузия и Турция ще бъдат в края на 2018 г., а за Европа – около година по-късно. В Азербайджан консорциумът реши да удължи споразумението за добив с 12 години до 2048 г. "Чрез допълнителното си разширение в дългосрочен план коридорът има потенциала да покрие до 20% от нуждите на ЕС от природен газ", коментира енергийният еврокомисар Гюнтер Йотингер. От компанията BP също изразиха сериозни очаквания за проектите. "Шах Дениз 2" и тръбите по Южния коридор не само ще променят енергийната карта, но за първи път ще дадат достъп на европейските потребители до ресурсите на Азербайждан", обяви главният изпълнителен директор на BP Боб Дъдли.
Източник: Капитал (18.12.2013)

Държавен ТЕЦ търси още пари Почти месец след като изтегли кредит от над 2 млн. лв., държавният ТЕЦ "Марица-изток 2" отново се нуждае от пари, показва справка в регистъра за обществени поръчки. Централата търси банка, която да отпусне заем от 50 млн. лв. със срок на погасяване 20 декември 2016 г. Централата ще използва парите за инвестиции. На 19 ноември тецът взе заем от 2 млн. лв. от КТБ, за да покрие вноска към Японската държавна банка, която пък му беше отпуснала кредит за рехабилитация на мощности. Отделно дружеството от юни усвоява и заем от 20 млн. лв. за оборотни средства. С изтеглянето му компанията се превърна в третото държавно енергийно дружество, което се нуждае от пари за покриване на текущите си нужди, след "Булгаргаз" и АЕЦ "Козлодуй". ТЕЦ "Марица-изток 2" е получила заем от 137 млн. лв. в средата на годината от своята компания майка БЕХ, показва справка в отчета на дружеството. Държавният ТЕЦ е втората след АЕЦ "Козлодуй" централа с най-евтин ток у нас. Компанията е и основен купувач на въглищата на "Мини Марица-изток".
Източник: Труд (18.12.2013)

Газ от Азербайджан до края на 2019 г. България ще получи първите доставки на газ от Азербайджан в края на 2019 г. Това става, след като в Баку беше подписано окончателното инвестиционно решение за разработването на находището "Шах Дениз 2" от едноименния консорциум. Според условията първите доставки на синьо гориво от новия източник ще бъдат получени в Турция и Грузия в края на 2018 г. Доставките за Европа, включително и за България, ще тръгнат година по-късно. За нашата страна това ще стане на базата на подписания в края на септември договор между "Булгаргаз" и консорциума "Шах Дениз 2" за 1 млрд. куб. м синьо гориво годишно, което представлява близо 1/3 от потреблението в страната. "Днес направихме реална стъпка по отношение на диверсификацията на доставките на газ към България", заяви премиерът Пламен Орешарски, който присъства на официалната церемония в Баку. Министър-председателят се срещна и с президента на Азербайджан Илхам Алиев. "Енергетиката е само част от нашите двустранни отношения и тя би могла да бъде много мощен стимулатор за развитието им", заяви Алиев. По време на срещата между двамата е обсъдена възможността за стартиране на авиолиния между България и Азербайджан с цел по-активни контакти между двете държави, привличането на повече туристи и инвестиции от Азербайджан в България. Орешарски и Алиев са обсъдили и възможностите азерски компании да участват в газификацията на нашата страна и да инвестират в туризма ни.
Източник: Стандарт (18.12.2013)

Без обяснения БЕХ дава 191 млн. лв. за "Южен поток" Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще внесе 191 млн. лв. за увеличаване на капитала на проектната компания "Южен поток България". Това става ясно от поканата за провеждане на общото събрание на дружеството (решенията от общото събрание все още не са публични, но срокът за внасяне е 16 декември). Още толкова пари трябва да предостави и "Газпром". Посоченият мотив е - за да финансира "втората част от инвестиционната програма на дружеството през 2013 г.". С това увеличение капиталът на дружеството вече ще стане почти 400 млн. лв. Стъпката е странна, тъй като през тази година така или иначе няма как да бъдат направени големи разходи. Конкурсът за избор на основен изпълнител беше прекратен от проектната компания и нов не е обявяван. В същото време Европейската комисия ясно каза на България, че ако споразумението за газопровода "Южен поток" не бъде променено, то от момента, в който той започне да работи, към страната ще потекат санкции. И на трето място, не е ясно откъде идват средствата в БЕХ (при цялата финансова криза в енергетиката) за това увеличение на капитала. По неофициална информация на "Капитал Daily" между правителството и "Газпром" има договорка парите, вкарани в проектната компания, да се използват за възлагане на поръчки за такава сума, че в бюджета от данъци още тази година да влязат около 70 - 80 млн. лв., и така правителството да се похвали с нови приходи. Строителството трябваше да започне този месец, но конкурсът за изпълнител беше замразен. Причината е, че някои от кандидатите за изпълнител се оплакаха от твърде късия срок – едва две седмици, който им беше даден за подаване на оферти. Но тъй като няма избран строител, не е ясно как проектната компания може да изхарчи толкова пари и защо те се вкарват в капитала, след като няма за какво да бъдат използвани. В сряда промяната в капитала, която е била решена на общо събрание на проектното дружество, все още не беше отразена в Търговския регистър. До редакционното приключване на броя от "Южен поток България" и БЕХ не отговориха на поставени въпроси за капитала на дружеството и дали вноската на БЕХ е от заема от 620 млн. евро, който холдингът трябва да получи от "Газпром". Друг възможен източник за тези 195 млн. лв. е остатъкът от облигационната емисия на БЕХ от 500 млн. евро, голяма част от която беше използвана за погасяване на стари задължения на холдинга и Националната електрическа компания (НЕК). С половината от парите трябва да се покрие старият мостов кредит по АЕЦ "Белене", отделно сумата отиде и за задълженията за купена енергия от ТЕЦ AES "Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3" и беше внесен дивидент в държавния бюджет. Сумата е доста близка до този остатък. През ноември БЕХ и "Газпром" дадоха и по 24.4 млн. лв. за фонд "Резервен" на "Южен поток България". Тогава от проектната компания обясниха лаконично за "Капитал Daily", че тези средства са предвидени по бюджета за 2013 г., не идват от заема от руския газов гигант и са нужни за текущи разплащания. Вероятно става дума за изплащане на компенсации на собствениците на терени, през които минава газовото трасе. Общата стойност на българския участък на тръбопровода е 4.1 млрд. евро, показват последните разчети. Само няколко месеца по-рано отсечката се оценяваше на 3.1 млрд. и това предизвика притесненията на експерти, че проектът може да продължи да поскъпва. Проектната компания е с нов управител от страна на БЕХ. Доскорошният шеф на НЕК Владимир Инков е избран за изпълнителен директор на "Южен поток България", показва Търговският регистър. При освобождаването на Инков от НЕК икономическият министър Драгомир Стойнев, който е принципал на всички държавни енергийни фирми, обяви, че Инков е достоен да се захване с "Южен поток", без да уточнява новата му позиция. От руска страна изпълнителен директор на "Южен поток България" остава Игор Елкин.
Източник: Капитал (19.12.2013)

Брюксел преговаря за газопровода Европейската комисия ще има водеща роля в преговорите с Москва за "Южен поток". Това става, след като министърът на икономиката Драгомир Стойнев даде на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер писмо, с което официално даде мандат на ЕК да води преговорите с Русия относно изграждането на газопровода "Южен поток". Двамата обаче не успяха да проведат договорената по-рано среща. Първоначално тя беше отложена за по-късно през деня заради неотложна промяна в графика на Йотингер. Насроченият за по-късно час обаче съвпадаше с други ангажименти на Стойнев в Брюксел. Затова двамата се разбраха в началото на 2014 г. да бъде проведена работна среща между тях и експерти на МИЕ, на която да бъде представен напредъкът на България в сектор "Енергетика" в съответствие с препоръките на ЕК.
Източник: Стандарт (19.12.2013)

Парите на БЕХ за "Южен поток" били за "конкретни действия" Вноската от 191 млн. лв. за българския участък на "Южен поток", която Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще внесе в проектната компания, е за "конкретни действия", а лошото състояние на енергетиката е по вина на ГЕРБ и "благодарение на техните действия". В такива абстрактни обяснения изпадна министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в изказване в четвъртък по повод изграждането на газопровода. Досега нито от икономическото министерство, нито от БЕХ или проектното дружество дадоха точни отговори за това как ще се финансира българската вноска и за какво ще бъдат похарчени парите, при положение че конкурсът за избор на главен изпълнител беше спрян и не беше съобщено кога ще започне нова процедура. Капиталът на проектното дружество "Южен поток - България" предстои да бъде увеличен от 15.6 млн. лв. на близо 400 млн. лв., става ясно от покана за общо събрание на акционерите БЕХ и "Газпром", публикувана в Търговския регистър. Холдингът и руският газов гигант ще внесат по 191 млн. лв. Пред журналисти в четвъртък Стойнев не каза дали парите са от част от заема от 620 млн. евро, който БЕХ трябва да получи от "Газпром" съгласно договореността от 31 октомври, но не пропусна да подчертае значимостта на проекта и да обвини кабинета "Борисов" в бездействие. "Трябва да има конкретни действия, ако искаме този проект да се реализира. Три години и половина се говореше само на думи как нещо се прави. В крайна сметка нищо не се направи. Приблизително 6 месеца откакто съм на този пост, имаме конкретни, реални действия. За да се постигне нещо, трябва да се действа, нали така", коментира министърът и добави, че човек не може да седи на бюрото си и да очаква, че нещо ще се случи. От ГЕРБ не закъсняха с реакцията. България дава първите близо 200 млн. лв. за "Южен поток", и то при положение че има огромна правна несигурност по осъществяването на проекта, каза бившият енергиен министър Делян Добрев, визирайки споровете между Брюксел и Москва по статута на газопровода. Добрев подчерта, че и предишното, и сегашното правителство са се ангажирали да не участват във финансирането на газопровода. Бившият министър от ГЕРБ сподели мнението, че вноската на БЕХ вероятно е част от облигационната емисия от 500 млн. евро. БЕХ я пласира в края на октомври заедно с "първата заварка" на "Южен поток" в България. Строителството на газопровода в страната започна формално на 31 октомври, след няколкочасови преговори между "Газпром", БЕХ и представителите на руското и българското правителство. На церемонията премиерът Пламен Орешарски обяви, че "българската страна няма да инвестира от бюджета нито лев в този проект, а в същото време параметрите са направени така, че те са изгодни за нашата страна". Тогава по повод заема от 620 млн. евро за БЕХ министър Стойнев гарантира, че "единственото обезпечение по този заем са дивидентите, които ще получава компанията от транспортирането на природен газ на територията на България". В четвъртък министърът не даде конкретно обяснение за "конкретните действия", които ще се финансират по проекта. Само ден по-рано в интервю за в. "24 часа" той се изумяваше как в енергетиката по времето на ГЕРБ са изчезнали 238 млн. лв., с които е трябвало да бъдат платени задължения към ТЕЦ "AES Гълъбово" и "ContourGlobаl Марица-изток 1" и с които сега се занимава прокуратурата. Парите естествено не са изчезнали, просто нито НЕК, нито ЕСО искат да ги платят. В същото интервю Стойнев разкри, че кадровите въртележки в енергетиката не били проблем. "Когато има работещ екип, на хора, които си разбират от работата, няма нищо лошо да им се сменят местата." И така всяко дружество почти всеки месец се озовава с нов шеф.
Източник: Капитал (20.12.2013)

Ново 20 за енергийната борса Държавата е регистрирала дружеството "Българска независима енергийна борса", която ще бъде оператор на борсовия пазар на електроенергия, твърди Стойнев в интервюто си за "24 часа". Справка в Търговския регистър показва, че дружество с такова име не е регистрирано. До редакционното приключване на броя от министерството на икономиката не отговориха на искане на "Капитал Daily" за повече информация по темата. Едно лице не може да назначава ръководствата на мрежовия преносен оператор и едновременно да контролира компании за производство и доставка на енергия, пишат в отворено писмо от частната фирма "Българска енергийна борса", като се позовават на евродирективи. Причината е, че се предполага, че новото дружество ще е в рамките на БЕХ. "Българска енергийна борса" твърдеше, че има опитни партньори като европейската борса European Power Exchange и италианската фирма Edison. И двете компании обаче отрекоха да имат някаква връзка с българската фирма. Валентин Колев, който до миналата седмица оглавяваше държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО), обясни, че само ЕСО може да е борсов оператор и че самата борса ще стартира след отделянето на ЕСО от НЕК.
Източник: Капитал (20.12.2013)