| Пазарът на шоколадови продукти в България приключи 2004 г. със значителен растеж, който надхвърли с 10% оборота през 2003 г. в стойностно изражение. За този растеж допринасят и трите сегмента - на шоколади, бонбони и шоколадови десерти.
Най-големият от тях - пазарът на шоколадови десерти и вафли, е стабилен, а този на шоколадовите бонбони и шоколадите продължи да се развива с възходящата тенденция от над 20% в стойностно изражение, коментираха експерти от "Нестле България".
През последните две години пазарът на луксозни бонбони значително се увеличи и това е причина за растежа на пазара на шоколадови бонбони като цяло. Това е най-големият сегмент по стойност и втори по големина по обем. Очаква се тази тенденция да продължи, като се има предвид подобряващата се покупателна способност на потребителите и по-силно развитата култура към качествени продукти. Пазарът на шоколади се развива динамично с най-висок ръст и в трите сегмента. Предпочитани са шоколадите с ядки (лешници). Аерираният шоколад обаче става все по-любим на повече потребители и тенденцията на растеж се очаква да продължи и през 2005 г.
В миналото българите не асоциираха шоколада с марката, като продуктите се продаваха само под името на "Фин млечен" и "Байкал". Единствено в Кореком можеха да се купят срещаните навсякъде днес "Милка" и "Тоблерон". С развитието на пазарната икономика обаче маркетингът зае съществена роля
при привличането на потребителя. След приватизацията у нас стъпиха световни лидери като Kraft Jacobs и Nestlе. Специфичното на българския пазар е това, че тези две фирми произвеждат у нас както продукти с международна марка, така и местни марки. Например Kraft Foods произвежда в своите фабрики както Milka, така и "Своге" и "Фин млечен". Продуктовото портфолио на Nestle обхваща шоколадови бонбони - както луксозни, като After 8, така и за цялото семейство, шоколади - луксозна гама, стандартна гама и гама шоколадови специалитети "Nestle Емоция", шоколадови десерти "Neslte Мура" и шоколадови барове "Nestle Мура" ("Трио" и "Сандвич"), Nestle Kit-Kat, Nestle Lion и Nestle Sveltesse.
Потребителят става все по-ориентиран в избора си на марка, но в допълнение към това той трябва да избира и сред непрекъснато увеличаващата се гама от продукти. Освен фирмите, които произвеждат продукцията си у нас и предлагат баланс между качество и цена, в магазинната мрежа може да се намери и цялата гама луксозни шоколади на Lindt - от 85% натурален до черен шоколад с портокал и всякакви други екстравагантни предложения. Този екстаз обаче не е по джоба на всеки българин - шоколадите на Lindt са от три до осем пъти по-скъпи от продуктите на Nestle и Kraft Foods.
През 2004 г. Nestle Kit-Kat e лидер на пазара на шоколадови барове с дял над 35%. Nestle е и марка номер едно на пазара на луксозни шоколадови бонбони в България с над 13% пазарен дял в стойностно изражение, а Nestle LZ е лидер на пазара на аерирани шоколади с дял 46%.
Третата голяма българска фирма след Nestle и Kraft Foods, която се бори за верността на потребителя, е и "Победа" АД - Бургас. Дружеството е насочено предимно към производството на вафли и бисквити. Сред българите е добре позната обаче марката на бонбоните "Черноморец". Фирмата предлага и диетични шоколадови бонбони "Ревю" с аспартам вместо захар.
Диетични шоколади произвежда и фабрика "Станчо Колев". Тя е една от най-големите фабрики у нас, управлявана от български капитал. Разположена е на 11 000 кв. м и е снабдена с 6 автоматични линии за производство на шоколадови барове и десерти, диетични блокчета.
Сладкият бранш обаче не е лишен от проблеми. Фирмите производителки са ударени от
високите митнически ставки
за внос на сухо мляко от ЕС. При вноса на суровината от ЕС и от трети страни компаниите имат отпусната тарифна квота 3 хил. тона, за които се плаща нулево мито. Облекчението обаче ще влезе в сила от 1 юли 2005 г., а квотата за периода юли 2004 г. - юни 2005 г. е изчерпана още през есента на миналата година. През останалото време митото е 64% от стойността на внесената суровина. Това оскъпява значително българското производство и го прави неконкурентоспособно.
Негативно влияние върху продажбите може да има и фактът, че на Запад диетичната мания обхваща все по-голяма част от населението. Засега обаче тази тенденция е много слабо изразена у нас. Нещо повече - браншът може да разчита на гарантирано високи продажби на няколко равномерно разпределени празника през годината като Великден, Свети Валентин и Нова година.
Стъпваме по-здраво в ЕС
Министерството на икономиката преди време оповести списъка на българските хранителни продукти, за които Европейският съюз ще намали вносните мита или ще обяви нулева ставка.
Анита Христова
От началото на тази година българският шоколад и шоколадови изделия се изнасят за Европейския съюз без мито. Това дава шанс и на производителите на шоколадови изделия да предприемат експанзия на европейските пазари. Продукцията на тези фирми обаче трябва да отговаря на европейските стандарти за качество.
Промяната засяга близо 70 т. нар. преработени стоки (или 250 митнически позиции), като за над 50 от тях се предвижда нулево мито.
Преференциите ще влязат в сила, след като бъдат публикувани в официалното издание на Европейската комисия Оfficial Journal, а българското правителство приеме съответното постановление. В самия списък са посочени конкретните срокове за различните стоки.
Новите мита бяха договорени през пролетта на миналата година. С присъединяването на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения към европейската общност България загуби преференциите, които ползваше в търговията с тези държави като член на ЦЕФТА. Като компенсация Брюксел прие да бъдат увеличени квотите и да паднат митата за някои храни, които българските фирми изнасят на европазара.
Във връзка с тези промени България също въвежда митнически облекчения при вноса на подобни храни от ЕС, но за европейските фирми намалението няма да е така рязко, а ще се въвежда поетапно до 2007 г.
Експертите смятат, че безмитният внос в ЕС ще отприщи експорта на захарни и шоколадови изделия, чиито мита в момента се движат между 21 и 27%. След като преференциите влязат в сила, българските заводи на големите компании като "Нестле" и "Крафт Якобс Сушард" ще разширят присъствието си в ЕС. От браншовия Съюз на производителите на захар и захарни продукти обясниха, че не само големите, но и малките частни производители на шоколадови изделия имат добри пазари в европейските страни. От съюза смятат също, че независимо от факта, че и България отваря пазарите си за вносните сладкарски продукти, те няма да бъдат сериозна конкуренция за нашите фирми заради по-високите им цени. Според експертите българските предприятия са запознати с европейските изисквания за качество на шоколадовите изделия. През 2003 г. правителството одобри наредба за съдържанието на какао и есенции в захарните и шоколадовите изделия, чрез която се въведоха евростандартите за качество.
Цените задържаха нивата си
Пазарът се обърна към качественото
Българинът постепенно започна да става взискателен към какаовото вълшебство и все по-често посяга към по-скъпите, но ексцентрични продукти.
Галина Маринова
Според данни от НСИ потребителите на шоколадови изделия у нас през изтеклата година са започнали да отделят почти двойно повече средства за покупка на такива продукти, но средното потребление на шоколадови изделия на член от домакинството остава почти непроменено.
Експертите коментират това като обръщане на предпочитанията на консуматорите към продукти от по-висок ценови клас. Компаниите - лидери в производството на шоколадови изделия, безспорно са "Крафт Фуудс България", "Нестле България", "Захарен комбинат Кристал" и "Победа" - Бургас. Все по-силни обаче стават и позициите на специализираните фирми, които за разлика от водачите в листата, насочват производството си изцяло към шоколадови бонбони и барове. Водещо място в този сегмент заемат фабрика "Станчо Колев", "Анимекс - 98", "Мелбон", "Сигма био" и "Милмекс".
През миналата година цените на шоколадовите изделия останаха като цяло непроменени. Едни от най-достъпните отново са шоколадите от серията "Своге". Натуралният и млечният се продават на препоръчителна цена от 1.19 лв. за 90 г, а с лешник и със стафиди струват 1.30 лв. за 100 г. Малките 40-грамови шоколади са по 52 ст.
Сред най-търсените са и продуктите на "Нестле", като серията "Адвенчър" е предназначена за деца. Цената му е 1.40 лв. На същата цена са и другите шоколади на фирмата - натурален, млечен, с лешници и т. н., с грамаж 90 г.
Шоколадите "Милка" се продават за около 1.45 - 1.50 лв. за 100 г, "Милка Айс" е 1.70 лв. По-скъп е диетичният "Милка" - 3.30 лв. за 100 г. За тези, които държат не само на качеството, но и на количеството, е големият тристаграмов шоколад с лешници и стафиди за 4.90 лв.
При бонбоните предлаганият асортимент е още по-богат. Луксозното удоволствие на пралините Lindt Pralines du Confiseur струват 32.50 лв. за 500 г, или 19.50 за 250 г. Бонбоните "Сезони" на "Крафт Фуудс" вървят по 1.75 лв. за 200 г, а "Своге Еделвайс" с ром струват 2.20 лв. за 180 г. Триста грама "Морска пяна" са по 2.85 лв., а бонбоните "Нетле Класик" са 1.70 лв.
В комбинация с различни подаръци - като например музикална кутия, бонбоните на Lambertz струват около 20 лв. Различните вкусове на шоколадовите бонбони на Lindt можете да намерите, събрани в една кутия, на цена от 17.60 лв. Три Toffifee по 125 г струват 6.90 лв., а за 400 г "Тоблерон" заплащаме 6.60 лв.
Най-известните марки течен шоколад остава NuCrema, като един килограм струва 4.40 лв., 400 г от българския ChocoWay се продава по 1.65 лв., а същото количество Schwartan струва 3.60 лв. Течният шоколад "Милка" от 190 г се продава по 1.75 лв., а за 400 г "Финети" ще платите 2 лв.
На световния пазар вече столетия всевъзможни шоколадови изкушения се състезават за вниманието на потребителите. Горчив и млечен, бял и тъмен, с вкус на капучино, с ядки, с парченца плодове - на щандовете вече може да се намери всичко. Шоколадът изкуши дори и козметичната индустрия и се появиха серии шоколадови сапуни, пяна за вани и балсам за тяло.
Статистиката твърди, че швейцарците са световни шампиони по ядене на шоколад, като на човек се пада по около 12 кг на година. Следват ги германците с 10 кг шоколад на човек.
Средният американец консумира по 5 кг, а японците 2 кг, докато българинът изяжда само около седем стограмови блокчета шоколад годишно. Източник: Кеш (25.02.2005) |