Софийският градски съд на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 10121, т. 145, р. 1, стр. 52, по ф.д. № 16442/93 на 3 състав дружество с ограничена отговорност с фирма "Доминвест"—ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Средец", ул. Хан Крум 8, и с предмет на дейност: производство и търговия с храни и хранителни продукти и дейности в хранително-вкусовата промишленост, покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, производство на стоки с цел продажба, комисионна, спедиционна, складова, лизингова дейност на търговско представителство и посредничество, откриване на бюра за обмен на валута, превозна, хотелиерска, туристическа, рекламна, информационна, програмна, импресарска дейност или предоставяне на други услуги, сделки с интелектуална собственост, производство на филми, видео- и звукозаписи, както и други подобни дейности, издателска и печатарска дейност, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 50 000 лв., със съдружници "Доминион грейн"—АД, и Пламен Петров Борисов и се представлява и управлява от Бернхард Ебнер самостоятелно, Фабиен Садиер самостоятелно, Еванджелос Георгиос Кадоглу само заедно с Пламен Петров Борисов и Пламен Петров Борисов само заедно с Еванджелос Георгиос Кадоглу.
Източник: Държавен вестник (18.01.1994)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф.д. №16442/93 на 3 състав за "Доминвест " – ООД (обявление № 13705, ДВ, бр. 5/94): дружеството ще се управлява и представлява от Бернхард Ебнер, Фабиен Садиер и Пламен Петров Борисов заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (19.12.1995)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промени по ф.д. № 16442/93 за "Доминвест" - ООД: увеличава капитала от 50 000 лв. на 5 000 000 лв.
Източник: Държавен вестник (28.12.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ регистрира промени по ф. д. № 16442/93 за "Доминвест" - ООД: заличава като съдружник "Доминион Грейн" - АД; заличава като управители Фабиен Садиер и Бернхард Ебнер; дружеството продължава дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност "Доминвест" - ЕООД; деноминира капитала от 5 000 000 лв. на 5000 лв.; дружеството ще се управлява и представлява от собственика Пламен Петров Борисов; вписва нов учредителен акт.
Източник: Държавен вестник (01.03.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф. д. № 16442/93 промяна за "Доминвест" - ЕООД: премества седалището и адреса на управление в София, община "Средец", бул. Цар Освободител 29.
Източник: Държавен вестник (03.04.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 14.IХ.2007 г. по ф.д. № 16442/93 вписва промени за “Доминвест” - ЕООД: вписва прехвърляне на 50 дружествени дяла от Пламен Петров Борисов на Преслав Пламенов Борисов; заличава като едноличен собственик и управител Пламен Петров Борисов; вписва като едноличен собственик и управител Преслав Пламенов Борисов; вписва промяна на наименованието: “Фарм Сенс” - ЕООД; вписва промяна в предмета на дейност: производство и търговия със селскостопанска продукция, преработка на селскостопанска продукция и продажбата й, външна и вътрешна търговска дейност, услуги и маркетинг в областта на селското стопанство, производство, изкупуване, заготовка и търговия с посадъчен и посевен материал, внос, съхранение и търговия с продукти за растителна защита и минерални торове, както и всякаква друга дейност, незабранена със закон; дружеството ще се управлява и представлява от Преслав Пламенов Борисов; вписва нов учредителен акт.
Източник: Държавен вестник (24.07.2009)

Големите компании в селското стопанство не бързат да се разрастват В изчакване на новата европейска политика в сектора компаниите в България скачат на място И през 2018 г. едрото земеделие в България не помръдна качествено напред в развитието си, за което свидетелства ниската рентабилност от производството и преработката на основни селскостопански суровини. Търговията продължи да е спасителна котва за основните групи на пазара, които въпреки нароилите се възможности да растат чрез придобивки засега предпочитат да се въздържат от подобни стъпки. Причината е, че още не се знае каква ще бъде селскостопанската политика в Европа след 2020 г. В изчакване на яснота компаниите ще продължат да се борят с вечното уравнение висока реколта, ниски цени. Зърнодобив Ожънати над 5.1 млн. тона пшеница и добив от близо 500 кг от декар даде добри карти в ръцете на фермерите през годината, при това само от една култура. Изобилната реколта на конкурентните пазари обаче повлия върху борсовите котировки и това нямаше как да зарадва производителите. Публична тайна е, че себестойността на българското зърно е висока заради рентите. През миналата година средната арендна цена е била 48 лв. на декар по данни на Националния статистически институт (НСИ), а по сведения на производители за този сезон нивите около Добрич се отдават на цени от 80 до 120 лв. на декар. Това изяжда получаваната субсидия и оставя близък до нулата марж за производителя. Нещо повече - изтекоха голяма част от допълнителните екологични субсидии, които фермерите получаваха през последните три години, и това се отразява в спад на резултатите им. Перспективите за реколтата са добри и през 2019 г., като при пшеницата се очаква над 8% ръст на производството до 5.6 млн. тона и средни добиви от 519 кг от декар по данни на земеделското министерство. В началото на август котировките на борсата MATIF в Париж са около 166-168 еро на тон, което не е задоволително за фермерите от Добруджа. По климатични причини добивите там са по-ниски през тази година, което може да принуди стопаните да задържат продукция по складовете в изчакване на по-добри цени. В това време по-активно ще се търгува зърното от Централна България, което означава, че и тази година предизвикателствата за сектора остават все същите. Положителното е, че след инвестициите на пристанищата Варна-изток и Варна-запад вече има по-добри възможности за износ на селскостопанска продукция и няма риск от повторение на напрежението с логистиката от предходните години на добри реколти. В сектора има очаквания, че новото пристанище "Езерец" от ТЕЦ-а на Ахмед Доган също ще се включи в транспорта и ще отвори още това лято. Илюстрация на тази картина в зърнопроизводството са финансовите резултати на основните компании на българския пазар, които благодарение на холдинговите си структури компенсират с търговия, преработка и услуги в селското стопанство. "Агрия груп холдинг" постига 48% ръст на приходите до 277 млн. лв. и печалба от 13.2 млн. лв., като по думите на основателя й Емил Райков най-рентабилната дейност в групата е била търговията. През миналата година компанията е обработвала 155 хил. дка земя, в това число 77 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. През тази компанията планира покупки на земя за 2.250 млн. евро, а цялата й инвестиционна програма за годината е в размер на 4 млн. евро, от които 40% ще бъдат собствени средства. През миналата година компанията увеличи обема на складовото стопанство в промишлената зона на град Попово, собственост на дъщерното "Кристера", чрез изграждане на нови силози. Така логистичният център достигна капацитет от 130 хил. тона зърно. Друга нова инвестиция за групата е производителят на сурово и рафинирано слънчогледово олио "Кехлибар", който има годишен капацитет за преработка на слънчогледови семена от 50 хил тона. В рамките на миналата година в зърнобазите на "Агрия" са се съхранявали и търгували около 650 хил. тона зърно и маслодайни култури, пише в консолидирания й отчет до инвеститорите. "БГ агро" също е един от големите производители на зърнени култури със стопанство от над 100 хил. дка. Резултатът му за миналата година е леко подобрение на приходите до 98.3 млн. лв. и нетна печалба от дейността 5.2 млн. лв. Най-висок принос за резултата има търговската компания в групата, следвано от складовото стопанство, което също е обособено в отделен бизнес. Новост за компанията през миналата година беше придобиването на "Ламобиена" през февруари и преименуването й на "БГ агро Плодова компания". По проект тя ще бъде преработвателно предприятие, което ще произвежда плодови сокове. Сред другите инвестиционни планове на групата са увеличаването на капацитета на зърнобазата във Вълчи дол и проект за изграждане на дестилерия за 1 млн. лв. Ръстове на приходите отчитат и другите едри зърнопроизводители като "Октопод инвест холдинг" и "Балджиеви-91". Търговци С обработваните 40 хил. дка земя "Фарм сенс" не е сред най-едрите земеделци, но наред със собственото производство компанията активно търгува земеделски стоки и от съседните пазари - Румъния, Сърбия, Унгария. За миналата година дружеството на бизнесмена Пламен Борисов има 284 млн. лв. приходи и печалба от 1.7 млн. лв. Това се дължи на по-високите изтъргувани обеми - 900 хил. тона зърно, спрямо 700 хил. тона година по-рано. Българският шампион в изкупуването на едро на зърнени култури, торове и препарати за растителна защита, "Севан" на предприемача Артур Акопян, отчита над 18% спад на приходите до 364 млн. лв. и свиване на печалбата от 13 млн. лв. на 6.4 млн. лв., което може да е резултат от по-ниските цени на продукцията. Успокояващ е ръстът на активите му от 217.7 млн. лв. през 2017 г. до 360.1 млн. лв. през миналата година, което е резултат от активната инвестиционна дейност в групата. Динамично е представянето и на големите международни търговски компании, които с поделенията си в България са основен купувач на българското зърно. "Каргил България" расте с над 55% до 617 млн. лв. приходи и печалба от 4.3 млн. лв. Забележително е нараснала и числеността на персонала му - от 806 на над 1000 души. Ръстовете са резултат от преструктурирането на компанията през последните години и добавянето на нови дейности в портфейла й. По собствени нейни данни за миналата година компанията увеличава пазарния си дял на 16%. При "АДМ България трейдинг" има свиване на приходите с 5% до 330 млн. лв., а резултатът е загуба от 1.9 млн. лв. Местното поделение на френската "Луи Драйфус" пък вдига оборота от 10.3 млн. лв. на 18 млн. лв. Преработватели Малко по-слаб от миналогодишния резултат отчита разградският "Амилум България", който произвежда нишесте, глюкоза и други производни при преработката на царевица. Фабриката дава работа на 345 души и за миналата година мощностите са били натоварени на пълния им капацитет, пише в отчета. Освен за българския пазар продукцията е ориентирана и към външния - Турция, Румъния, Германия, Чехия, Полша. Голям неин клиент са фабриките на "Кока-кола" в региона. Впечатляваща в резултатите на компанията е и постигната рентабилност от 7%, измерена като съотношение на печалбата към приходите, каквато няма при другите преработвателни сектори като мелничарските комплекси и маслобойните. При "Гуд милс", която преработва зърнени култури и е позната с брашната "София мел", рентабилността е била 6% при 8% скок на приходите до 81 млн. лв. По данни на дружеството около 38% от продукцията му се изнасят основно за Гърция, Турция и Кипър. Другият голям мелничен комплекс, "Топаз мел", отчита влошаване на резултатите, като приходите му се свиват с 3% до 75.5 млн. лв., а печалбата намалява от 1.7 млн. лв. на 1.2 млн. лв. От отчета за периода се вижда, че продажбите на брашно са пораснали със 7%, но на трици са спаднали по-осезаемо - с 19%. Дружеството е собственост на Миню Стайков, който контролира и алкохолния бизнес на "Сис индъстрийс". През миналата година специализираната прокуратура повдигна обвинение срещу Стайков за организиране на престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол и извършване на данъчни престъпления. Това поставя под въпрос доколко фамилията му е изградила надежден мениджърски екип, който да се справи с предизвикателствата в сектора и без подкрепата на собственика. По-високи резултати от дейността си за миналата година отчитат големите преработватели на маслодайни зърнени култури. "Олива" впечатлява с ръст от над 31% до 560 млн. лв. приходи, а ямболският "Папас олио" расте с 1.7% до 394 млн. лв. постъпления. Любопитното в сектора е, че България е нетен износител на слънчоглед, а заради високите цени на суровината през последните години рентабилността на маслобойните фабрики страдаше. По информация от експерти в бранша през последната година е започнал внос на слънчоглед и очакванията са това да успокои цените и да позволи на преработвателите да формират по-високи маржове. Фураж За производителите фуражи за изхранване на добитъка годината също беше динамична предвид на цените и оптимизма в сектора животновъдство. Благодарение на контрагентите си в чужбина и осъществения износ "Вианд" подобрява резултатите си и отбелязва скок на приходите с 13% до 83.6 млн. лв., а печалбата расте до 1.1 млн. лв. "Този ръст се дължи на това, че "Вианд" има клиенти в Румъния и те са с дългосрочни", обясни в телефонен разговор управителят на компанията Корнелия Харитонова. "В продажбите увеличението е до 95 912 тона спрямо 82 848 за 2017 г.", добави експертът. Харитонова коментира, че проблеми пред сектора са поставили болестите по птиците и дребния рогат добитък и невъзможността за складиране на продукция, тъй като тя е с ниска трайност. "Трайността на тези продукти е в рамките на 4 месеца. Тоест те не могат да се произведат и да се натрупат. Специално при нас, тъй като по-голямата част от производството е за промишлени ферми, се работи по заявка. В седмицата, в която произвеждаме поръчаното количество, го експедираме. Съхраняваме до 2-3 дни. Когато става дума за пакетиран фураж, може да има 15-20 дни съхранение, но неговият дял е по-малък", обясни още експертът. На въпрос какви са перспективите пред производителите на фуражи предвид свинската чума Харитонова не се наема да прогнозира. "Вианд" вече беше директно засегнат, тъй като в опит да си възвърне вземания от "Свинекомплекс Николово" стана негов собственик, а комплексът беше сред първите, в които се наложи унищожаване на всичките над 17 хил. животни. Според експерти от сектора проблемът пред производителите на фуражи до известна степен може да бъде неутрализиран чрез повече износ. Ако в България животновъдството е в криза заради чумата, съседните пазари ще започнат да произвеждат повече, за да задоволят търсенето, и така ще се отвори потребност от доставката на храни за добитъка. Освен това в България масовата практика е самите свинекомплекси да си произвеждат фуражите, като купуват само добавките към храните. Въпреки това има риск кризата с чумата да се отрази негативно върху зърнопроизводителите, които са ориентирани основно към местния пазар, в случай че епидемията се задържи. "Карантинният срок е около половин година, а и на теория свиневъдството може много лесно може да се възстанови, защото оборотът му е бърз - една свиня майка в рамките на една календарна година се опрасва два пъти с по 20 - 30 прасенца. Въпросът е, че в момента в средата вируси се разпространяват неконтролируемо. Ние сме като разграден двор и ще трябва да мине много време, докато се съвземем. Напълно възможно е някои производители да се откажат от бизнеса, въпреки че беше много сладък през последните 5 години. Причината за това беше в субсидията за хуманно отглеждане на животни, която докарваше между 10 и 30% от приходите", е коментарът на експерт от сектора, който предпочита да не бъде цитиран с име. Тенденция Ако има една тенденция, която е специфична в селското стопанство за 2018 г., това е опитът на малки и средни предприемачи да излязат от бизнеса. Едрите компании обаче не са склонни да купуват всичко и на всяка цена. "Постоянно се наблюдават малки и средни фермери, които искат да излизат от сектора. Това е следствие на по-ниските цени на продукцията и високите ренти. По-ниската доходност не успява да натисне рентите, понеже ниските цени са краткосрочни явления, докато на цената на земята и дохода от нея се гледа като на дългосрочна инвестиция. Еластичността на цената там е по-малка и затова не се стига до намаление на рентите заради няколкото години на по-ниски цени. Някои дребни фермери не успяват да удържат на това напрежение и търсят възможности да се освободят", са впечатленията на Емил Райков от "Агрия". Според него обаче големите не бързат да купуват, защото има неясноти около новия програмен период в европейското земеделие след 2020 г. "Не се наблюдава голямо обединяване и консолидирания, каквато имаше преди 3-4 години, когато пазарът беше по-рентабилен. Купувачите са доста предпазливи, изчакват. Искат да видят каква ще е селскостопанската политика за 2020 г. За съжаление вече сме 2019 г. и още нямаме информация за плащанията, субсидиите, изискванията за свързани лица, тавани и т.н. Поради тази причина има застой на пазара от гледна точка на такъв тип консолидация."
Източник: Капитал (16.09.2019)

Зърненият сектор в България е сред най-бурно растящите със среден ръст на приходите над 54%. През сезон 2020/2021 реколтата от пшеница беше рекордна - 7.2 млн. тона, а цените бяха добри като след войната - невиждани. През 2021 г. България официално е изнесла пшеница, царевица и слънчоглед за 4.1 млрд. лв. при малко под 3 млрд. лв. през предходната година. Към това може да се добави и изнесено олио за над 1 млрд. лв. и други преработени продукти за стотици милиони. Сумата прави сектора сред най-важните за външната търговия. Напълно неочаквано първото място в класацията се заема от абсолютно неизвестната компания "Агро борд". Компанията, макар и регистрирана тук и българска собственост, има бизнес изцяло в чужбина. По думите на едноличния й краен собственик, финансиста Цанко Коловски, дружеството купува зърно от Украйна и го изнася към пазари в Азия и Африка. На въпроса как точно е навлязъл в нишата той отговори, че е имал контакти в страната производител. Но периодът на активен бизнес, започнал през 2019 г. и почти докоснал милиарден оборот през миналата, е буквално прекършен този февруари, когато Русия нападна Украйна. Сега транспортът е само по суша и при ниски маржове е нерентабилен, заяви собственикът, който поне засега не планира сделки на българския агропазар. Коловски е чужд за зърнения сектор, в момента е акционер в инвестиционния посредник "МК брокерс", а преди години дълго е бил в мениджмънта на Инвестбанк. Реалният първенец в българския земеделски сектор е бургаската компания "Севан" на Артур Акопян и семейството му. С приходите от почти 850 млн. лв. това е най-големият търговец в страната. Дружеството работи директно за износ, а не е междинно звено за чужди търговци. Добрата година се вижда и в печалбата - тя расте над двойно спрямо предходната година. Бургаската компания, основана преди 28 години, няколко пъти вече е оглавявала подреждането в сектора. Освен търговия (главно пшеница) групата обработва около 100 хил. декара, притежава огромни зърнобази и около 200 камиона. Търговецът на американския концерн Cargill също няколко пъти е бил лидер и трайно е топ чуждият износител на българско зърно. В случая с дружеството "Каргил България" е интересно, че през 2013 г. избра страната за център за услуги вътре в милиардната си група. Затова и компанията има почти 1500 служители. Това направление все още носи под 100 млн. лв. от приходите, така че основният оборот (700 млн. лв.) идва от износа на земеделски продукти. По оценки на самото дружество от предходни години то държи над 15% от пазара на зърно и маслодайни култури в България, като топ три стоките са пшеница, царевица и слънчоглед. Силен отскок прави местното дружество на китайската Cofco, която от 2018 г. навлезе на българския пазар. Приходите й за година се удвояват до почти 770 млн. лв., с което на практика се утвърждава като третия по големина търговец на местно зърно. Дружеството прави директно бизнес в България през "Кофко интернешънъл България". Шапка е китайският гигант COFCO, който има годишни приходи 77 млрд. долара. Другият голям американски търговец в България - ADM, възстановява позиции, като се връща в десетката и реално има най-силен ръст на приходите в секторната земеделска класация на "Капитал". През 2020 г. компанията сви дейността си заради преобразуване: Силвия Йорданова от "АДМ трейдинг България" обясни, че компанията е спряла да предплаща количества "на зелено", а излиза на пазара само при заявка за износ на големи количества. Явно новият модел вече се приема от повече производители, тъй като приходите растат над двойно, но все още не достигат минали обеми. Гигантът Glencore изчезна от българския пазар преди шест години. И макар да се очакваше завръщане през тази, то все още не се случва, но стои на хоризонта. Обяснението - концернът смени собственика си и още се пренастройва. Той вече се ребрандира като Viterra, като в края на 2020 г. беше преименувано и местното дружество "Гленкор агрикалчър" на "Витера България", но отчетът за 2021 г. още не показва дейност по покупка на зърна, макар от октомври да са наети шестима служители. След гигантите в подреждането идват средно големите търговци, които са все българска собственост, като при някои дори има и малко собствено производство. В тази група единичен лидер е фамилната компания на Драгомир и Маша Балджиеви "Балджиеви-91", която е част от севлиевския агрохолдинг "Балеа груп". Основният бизнес е търговия със зърно, като според информацията от сайта на компанията тя разполага със седем собствени зърнобази, а износът е към европейски контрагенти, но и към трети страни, включително производители на биогорива и фуражи. Групата се занимава и с търговия с торове, семена и препарати за растителна защита. Има и собствено земеделско стопанство - "Совата", а през компаниите си групата развива земеделие върху 50 хил. декара обработваема земя в общините Севлиево и Свищов. Следващият по големина местен търговец е "Билдком", който търгува основно с пшеница, царевица, но има сделки и с други култури като слънчоглед. Компанията е в една група с производителя на слънчогледово масло "Олива", като и двете са собственост на Ангел Георгиев. За 2021 г. "Билдком" има направо скромен ръст в приходите спрямо останалите търговци, но пък печалбата се удвоява. От компанията обясниха пред "Капитал", че не търговските операции, а производството е били на фокус. Но тази година има активизация и оборотът ще е много по-голям. Всъщност, ако се сумират оборотите в редицата - "Кристера" и "Корн трейд", които са част от "Агрия груп", холдингът влиза в триото на най-големите български търговци. "В логистичните ни центрове се съхраняват и се търгуват около 800 хил. тона зърно и маслодайни култури годишно. И стратегията е за увеличаване на обема", се казва във фирмената информация на сайта. Иначе холдингът, в който най-голям дял (41%) държи Емил Райков, обработва около 150 хил. декара в Североизточна България, притежава и завод за олио "Кехлибар". При "Фарм сенс" 2021 г. също е била растяща, но реалното избухване на цените след войната тази година със сигурност е добавило още растеж на бизнеса. Собственикът на дружеството Пламен Борисов обясни, че тази година цените са безумно високи, но сега всичко е трудно за прогнозиране. Заради очакванията за рецесия вече има съкратено търсене и например поръчка за 100 хил. тона се редуцира наполовина и буквално ситуацията се променя с часове. Неговата оценка е, че цените са стигнали до безумно високи нива и наистина разходи за торове, гориво, заплати и т.н. са се вдигнали и с 60%, но фермерите няма защо да търсят нива над 550 лв. за тон пшеница при нормални добиви като тази реколта. От години най-големият зърнен производител в страната е групата на Светлозар Дичевски, която е обединена в "Октопод инвест холдинг". По оценки на представители на сектора дружествата му обработват около 1 млн. дка земя - собствена и наета. Това става през няколко компании: ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", "Сортови семена - Вардим", ЕТ "Деси - Светла Симеонова", "Ресен" и "Троя авто". Сумарно холдингът е най-голям получател на земеделски евросубсидии - през 2020 г. въпросната петица е усвоила над 25 млн. лв. В класацията Дичевски присъства с компанията майка, с "Октопод - С" и със "Сортови семена - Вардим". От отчета на "Октопод - С" става ясно, че компанията основно търгува със зърнени продукти, но произвежда и рафинирано слънчогледово масло в село Самуил, област Разград, като през 2021 г. тази продукция е за около 22 млн. лв. От общия оборот - 292 млн. лв., покупките от изброените дъщерни дружества са за почти 160 млн. лв. Холдингът държи на концесия две дунавски пристанища - Оряхово и Сомовит, има автопарк с над 100 товарни автомобили и влекачи. Притежава зърнобази в Северозападна България и Плевенско, като има и фуражен завод в Долна Митрополия, изгражда и няколко мелници. Вторият голям представител на зърнопроизводителите е "Златия агро" на Кирил Иванов, който притежава и търговеца на препарати и семена АСМ. Това е зърнопроизводителят, който единично по последна налична информация получава най-голяма земеделска субсидия в България - по 6-7 млн. лв. годишно. "Златия агро" оперира в Северозападна България. Няма публична информация колко земи обработва, но се смята, че става дума за над 100 хил. дка в Северна България, основната част от тях под аренда и наем. В баланса на "Златия агро" притежаваната земя е оценена на над 60 млн. лв.
Източник: Други (08.08.2022)