Европрокуратурата повдигна обвинения на кандидат-директора на НКЖИ и управителя на "Джи Пи груп" Държавната компанията за поддръжка на железопътната мрежа (НКЖИ) се озова под прицела на Европейската прокуратура за втори път, след като обяви, че повдига обвинения заради европроект на стойност от 185 млн. лв., финансиран изцяло по европрограма "Транспорт". Европроектът е за модернизация на сигнализацията и телекомуникационните системи между Бургас и Пловдив и е възложен през януари 2019 г. на консорциум "Плобур" между "Джи Пи груп", "Мармет", "Бомбардие транспортейшън Итали" и "Бомбардие транспортейшън Полска". Четирима заподозрени са подведени под отговорност за измама - двама от тях са мениджъри на италианска компания (предполагаемо "Бомбардие"), третият по информация на "Капитал" е Стефан Тотев, мениджър на българската "Джи Пи". Четвъртият подведен под отговорност е "бивш директор на НКЖИ" Красимир Папукчийски - бивш служебен министър на транспорта и ръководител на държавната компания. На трима от обвиняемите е наложена гаранция от 100 хил. евро, а на четвъртият - 10 хил. евро. Мерките са наложени от Софийския градски съд по искане на европейските делегирани прокурори, които първоначално са поискали 200 хил. лв. Търгът за сигнализацията беше решен малко след като под натиск от тогавашния премиер Бойко Борисов "Джи Пи груп" обяви, че се оттегля от всички големи търгове. Въпреки това групата продължи да печели големи поръчки. Консорциумът начело с "Джи Пи груп" бе класиран на първо място в търга за изграждането на системите за сигнализация и телекомуникация по жп линията между Пловдив и Бургас с дължина 293 км. Прогнозната сума на обществената поръчка, обявена в края на 2017 г., беше 195.4 млн. лв. без ДДС, а обединението спечели с цена 184.9 млн. лв. без ДДС и комплексна оценка 100 точки. Според разследващите компаниите са предоставили фалшива информация. Една от компаниите е посочила опит в GSM-R и FRMCS системи, без нито една от четирите компании да има такъв. Директорът на НКЖИ пък е подписал договора и е позволил плащанията, въпреки че е е знаел, че предоставената информация е невярна. Според прокурорите на Кьовеши има подписана декларация от консорциума, че те ще изпълнят сами договора, без подизпълнители. Малко по-късно обаче "Плобур" подписва договор с австрийци, които имат опит в съответната дейност и които са дисквалифицирани от НКЖИ, защото не отговаряли на техническите изисквания.
Източник: Капитал (15.01.2025)

Временни шефове поемат НКЖИ и "БДЖ-Товарни превози" Нови временни директори поемат управлението на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и "БДЖ-Товарни превози" след тежкия жп инцидент край Локорско, при който двама железничари загинаха. Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов е приел оставките на управителят на "БДЖ-Товарни превози" инж. Християн Кръстев и на генералния директор на НКЖИ инж. Стоян Стоянов, който се задържа на поста 5 месеца. За директор на НКЖИ е назначен Александър Вецков, който досега беше директор "Електроразпределение" в националната компания. Чавдар Трендафилов поема ръководството на "БДЖ-Товарни превози". Той идва от "БДЖ-Пътнически превози", където бе директор на подвижния железопътен състав. Двамата са назначени временно на постовете до провеждането на конкурс за избор на ново ръководство.
Източник: Медия Пул (20.01.2025)

Министърът на транспорта Гроздан Караджов е направил промени в ръководството на „Холдинг БДЖ“ Министърът на транспорта освободи шефът на "Холдинг Български държавни железници" Георги Друмев и Юлия Евгениева Варадинова-Милкова, която е член на съвета на директорите. В борда на директорите са назначени Георги Велков, като независим член и Кирил Костадинов, които заемат длъжностите до провеждане на конкурсна процедура. От предишните трима членове на борда остава само Любен Нанов, който е бивш шеф на холдинга, на "БДЖ Пътнически превози" и на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация", като два пъти е уволняван от постовете си. Съветът на директорите освободи Друмев като изпълнителен директор и избра Георги Велков за председател на борда, а за изпълнителен директор - Кирил Костадинов. Министърът на транспорта е освободил двама от членовете на управителния съвет на Национална компания "Железопътна инфраструктура" - Емилия Никова и Васко Балабанов. На тяхно място са назначени Тодор Василев и Йордан Върбанов. Управителят Александър Вецков, който бе назначен след катастрофата на двата товарни влака, остава на поста си.
Източник: 24 часа (24.02.2025)

Сериозно преструктуриране на "БДЖ-Товарни превози" Министърът на транспорта заяви намерение за "сериозно преструктуриране" на „БДЖ-Товарни превози“, което включва намаляване на разходите и анализ на всички тарифи за превоз на товари. „Близо половината от товарите, които се превозват с железопътен транспорт в България, се обслужват от „БДЖ-Товарни превози“, а останалата част – от частните превозвачи на пазара. Въпреки това обаче данните за миналата година показват, че оборотът на дружеството е 140 млн. лв., а просрочените задължения са 33 млн. лв.“, каза министър Караджов. Само за гариране на подвижния състав на коловози, собственост на НКЖИ, „БДЖ-Товарни превози“ плаща до 250 хил. лв. месечно. „БДЖ-Товарни превози“ разполагат с около 4500 вагона, а за дейността на дружеството при увеличен обем работа са необходими 2000. Освен подвижния състав, активите с отпаднала необходимост са сгради, помещения и терени, които не се ползват по предназначение, но пораждат финансови загуби, посочиха от националния превозвач и дадоха за пример 230 апартамента на „БДЖ-Товарни превози“ в цялата страна.
Източник: Дарик радио (08.04.2025)

С решение на Министерския съвет НКЖИ ще продава имот в Бургас, друг получава Царево за парк във „Василико“ Правителството одобри промяна в статута на имот, разположен на територията на товарната жп гара в Бургас, който ще бъде обявен за частна държавна собственост. Теренът не попада в обхвата на железопътната инфраструктура и не се използва по предназначение, а Националната компания „Железопътна инфраструктура“ го отчита като неоперативен актив. С решението се дава възможност за последваща продажба на имота. Става дума за исканите от Община Бургас терени на булевард „Мария Луиза“ във връзка с плановете за реконструкция и облагородяване. Това е и причината ремонтът на булеварда да не бъде включен в капиталовата програма за 2025 година, въпреки че общината има готов проект. Той ще бъде реализиран едва след като ВиК дружеството подмени промишления водопровод по булеварда. В друго свое решение правителството прехвърля в собствеността на Община Царево имот с площ от 1950 кв. м, намиращ се в квартал „Василико“. Досега теренът е бил публична държавна собственост, но след промяната на статута му в частна държавна, ще може да се използва за изграждане на градски парк с места за отдих, детска площадка и открити спортни съоръжения. Общината се ангажира да реализира проекта в срок от пет години. Ако не бъдат предприети необходимите действия, имотът ще трябва да бъде върнат на държавата. Контрол по изпълнението на ангажиментите ще осъществява областният управител на Бургас, чрез механизъм за периодични проверки, който предстои да бъде разработен.
Източник: БНР (01.05.2025)

В Сливен изграждат втория по големина индустриален парк в страната На 22 май започва строителството на "Индустриален парк Сливен" – вторият по големина индустриален комплекс в страната, разположен върху близо 3000 декара, обяви Соломон Москона, управител на дружеството с едноличен собственик. В първия етап на проекта ще бъдат вложени общо 30 млн. лева - 6 млн. лв. от местната хазна и 24 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Индустриалният парк ще се развива на три етапа и има за цел да привлече български и международни инвеститори чрез стратегическа локация и модерна инфраструктура. Планира се обособяването на около 100 парцела с различна квадратура, подходящи за разнообразни производствени и логистични дейности. В рамките на първия етап ще бъде изградена довеждаща инфраструктура за целия индустриален парк и вътрешна инфраструктура за северната зона, която обхваща 452 декара. Предвижда се електрозахранване, водопровод, газопровод, както и строителството на 10 километра пътна мрежа. Срокът за изпълнение на дейностите е до 30 юни 2026 г. "Индустриален парк Сливен" разполага с уникална транспортна свързаност - връзка с главния път II-53 от републиканската мрежа Сливен – Ямбол, пряк достъп до автомагистрала "Тракия" (разстоянието е само 17 км), възможност за изграждане на жп терминал в парка, съгласуван с Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Сред най-ценните активи е старото летище "Бършен", което влиза в пределите на парка. При инвеститорски интерес за развитие на летището за карго полети или като логистичен център, ще бъдат водени преговори за отдаване на терена на концесия. Съществуващата летателна полоса е с дължина 2,5 км и широчина 40 м.
Източник: БНР (14.05.2025)

Кабинетът дава 9,5 млн. лв. за "Български пощи" и 238 млн. лв. за БДЖ Правителството отпусна 9,5 млн. лева на "Български пощи" за осигуряване на техническа готовност във връзка с преминаването на страната от лева към евро. Средствата ще бъдат използвани за закупуване на машини за преброяване на банкноти, за проверка на тяхната автентичност, както и за друга необходима техника. Част от оборудването вече е обект на проведени обществени поръчки. С друго решение на Министерския съвет бяха отпуснати още 238 млн. лв. за изплащане на стари, силно забавени индексации към фирмите, ангажирани с ремонт и изграждане на нова железопътна инфраструктура. Сред проектите, които ще бъдат подпомогнати с новото финансиране, са ремонтът на жп линията Волуяк - Драгоман, модернизацията на участъка Елин Пелин - Костенец, включително тунелните съоръжения, както и работи по втория етап на трасето Пловдив - Бургас. Сред тях попадат и участъкът Костенец - Септември, както и реконструкцията на тягови подстанции във Варна, Русе и Разград.
Източник: News.bg (22.05.2025)

Министерският съвет разреши продажбата на движими вещи, собственост на „БДЖ- Пътнически превози". Това са 164 колела за електрически мотрисни влакове серия 30/31. Продажбата ще се осъществи чрез пряко договаряне с „Алстом Транспорт" при начална цена, не по-ниска от пазарната им стойност, определена от независим оценител. Кабинетът предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) управлението на шест имота - публична държавна собственост. Те са на територията на с. Волуяк, район „Връбница", Столична община. Това ще позволи реализацията на обект с национално значение „Модернизация на железопътен участък „гара София - гара Волуяк", част от железопътна магистрала „Калотина-запад - София - Пловдив - Димитровград - Свиленград".
Източник: 24 часа (05.06.2025)

НКЖИ пусна поръчки за жп линията до Северна Македония Споровете между България и Северна Македония относно изграждането на стратегическия Коридор VІІІ, който трябва да свърже Черно с Адриатическо море, изглежда вече се преодолени с помощта на Европейската комисия. Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) обяви обществени поръчки за липсващите 2.4 км от Гюешево до границата със Северна Македония и за реконструкцията на жп участъка от Радомир до Перник на обща стойност над 576 милиона лева. Срокът за приключване на строителството е 2029 г. За изграждането на двата инфраструктурни обекта ще се разчита на европейско финансиране. Последните 2.4 км на българска територия са заложени за финансиране в програма "Транспортна свързаност" 2020 - 2027 г. Обществената поръчка за последните 2.4 км от жп гарата в Гюешево до границата със Северна Македония са с прогнозна стойност 114 млн. лв. без ДДС. Поръчката е на инженеринг - проектиране и строителство на 2.4 км жп линия, както и реконструкция на жп гара Гюешево, която става гранична пътническа и товарна гара за Шенген. Последните 420 метра от трасето са обособени като отделна позиция в търга, защото тяхното изграждане ще започне след завършване на строителството на трансграничния тунел. Само така няма да се възпрепятства дейността на тежката механизация, използвана за тунелните работи. Срокът за приключване на дейностите е до края на 2028 г. за целия участък, с изключение на посочените 420 метра.
Източник: Медия Пул (30.07.2025)

Кабинетът даде разрешение на БДЖ да продаде имоти в София Министерският съвет даде съгласие на „Холдинг БДЖ“ ЕАД да продаде недвижими имоти в София. Те се намират в местността „НЗП Илиянци-запад“, район „Надежда“. Продажбата ще се извърши чрез пряко договаряне на цена, не по-ниска от определената от независим оценител. Продажбата се осъществява, тъй като при строителството на Северната скоростна тангента в част от тези имоти е изградена временна пътна връзка, която впоследствие става постоянна част от транспортната инфраструктура на кв. „Илиянци“. Правителството предоставя безвъзмездно на НКЖИ управлението на имот - публична държавна собственост на територията на Русе. Предоставянето на имота на НКЖИ е във връзка с изграждане на интермодален терминал в Северен централен район на планиране в България - Русе. Правителството предостави безвъзмездно на НКЖИ управлението на два самостоятелни обекта в приемното здание на железопътна гара Русе. Към момента обектите се управляват от Агенция „Митници“ - Митница Русе, но са с отпаднала необходимост. Те ще бъдат използвани от НКЖИ за дейностите по управление на железопътната инфраструктура.
Източник: actualno.com (11.09.2025)

Седем кандидати подадоха оферти в търга за строителството на 17 км железен път между Радомир и Перник с прогнозна стойност над 462 милиона лева без ДДС. Трасето е част от Коридор №8, който трябва да свърже Черно с Адриатическо море. Участват почти всички големи български компании в жп строителството. Само две са чуждите фирми. Те са добре познати у нас - австрийската "Щрабаг" и турската "Догуш", които са се включили в консорциуми. Ценовите предложения на всичките 7 кандидати са отворени едновременно на 23 септември. От тях 3 са над прогнозната стойност, а останалите четири са под нея. Това е трети опит на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) да избере строител. Сегашната обществена поръчка е с прогнозна стойност близо два пъти по-висока от тази обявена в края на 2020 г. (267.5 млн. лв. без ДДС). Най-високо е ценовото предложение на обединение "Догуш Джи Пи" - 567 925 502 лв. без ДДС (33.4 млн. лв./км). В него влизат "Джи Пи Груп" АД, българското подразделение на турската "Догуш", която строи метрото в София, и компанията майка "Догуш Иншаат ве Тиджарет" АД. Второто най-скъпо предложение е на консорциум "Страбаг Рейл Кънстракшън“ ДЗЗД - 499 889 621,48 лв. без ДДС. В него влизат "Щрабаг" ЕАД, "Страбаг АГ" Австрия и "Страбаг Рейл" а.с. Чехия. Третата оферта, която е над прогнозната стойност на поръчката, е на обединение "ЖП Перник 2025", което е дало цена от 469 022 951,56 без ДДС. В обединението влизат "ВДХ" АД (новото име на "Водстрой") и "Трейс Груп Холд" АД. Останалите четири ценови предложения са близки едно до друго. Най-ниската цена дава "Монолит София" АД - 413 135 504 лева без ДДС, следвана от предложенето на "ПСТ Груп" ЕАД – 418 709 209 лв. без ДДС и обединение "Геострой Пътстрой - Перник" - 419 398 070 лв. без ДДС. Най-интересното ценово предложени е е на ДЗЗД "ИСПА". Регистрираното дружество по Закона за задълженията и договорите е съставено от фирми, които не са познати на широката публика в железопътното строителство. Това са "Интерконекта" ЕООД и "СА.И.Е". Тяхната оферта е 421 283 219 лв. без ДДС - достатъчно близка до най-ниските предложения на утвърдени строители и в същото време под прогнозната стойност. "Интерконекта" е декларирала опит в ремонта на детска градина в Своге и на улица в Ракитово, а "СА.И.Е" - ремонти на училища и детски градини в Бобов дол, Радомир и Гълъбово пред Камарата на строителите в България (КСБ). В предоставените от тях публичните данни няма да са строили жп линии, каквото изискване има за участие в търга. Двете компании са участвали в изграждането на междусистемна газова връзка България - Сърбия на българска територия, за което са получили 11.88 млн. лв. Не е ясно как обединението "ИСПА" изпълнява изискването за оборот от 450 млн. лв. за последните 3 финансови години. Оборотът на "Интерконекта" за последните две години възлиза на над 16 млн. лв., а на "СА.И.Е" - около 85 млн. лв. Дружеството "СА.И.Е" се управлява от Камелия Таскова и е с адрес жк. "Индустриална зона Орион" ул. "3020-та" №34. Фирмата е била подизпълнител на "Атоменергоремонт" АД. "СА.И.Е", заедно с две чужди фирми, спечелиха търга за изграждането на тръбата от вертикалния газов коридор от Пиперево до Перник, като началото на строителните дейности са планирани за декември 2025 г. "СА.И.Е", заедно с румънския клон на австрийската "Хабау", е единственият кандадат в търга за нов водонагнетателен сондаж в газохранилището в Чирен за близо 16 млн. лв. без ДДС. Бъдещият изпълнител ще бъде определен по критерия икономически най-изгодната оферта "оптимално съотношение качество/цена". Избраният изпълнител ще получи аванс от 10% от договорната цена без ДДС. Междинните плащания са в размер на не повече от 85 % от цената, а окончателното - не по-малко от 15%.
Източник: Money.bg (01.10.2025)

Електроенергийният системен оператор (ЕСО), дъщерното му дружество „ЕСО Чардж“ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“ подписаха Меморандум за сътрудничество и взаимодействие. Документът цели да ускори развитието на електрическата мобилност в България. Меморандумът поставя началото на национална инициатива за изграждане на зарядни станции на железопътните гари в страната, които ще обслужват както частни електромобили, така и електрически превозни средства от обществения транспорт. В първия етап от изпълнението на проекта ще бъдат изградени 35 зарядни станции в големите областни градове. Инвестицията е на стойност 10 млн. евро, осигурени от ЕСО. Проектът ще обхване всички 249 електрифицирани гари в страната. Реализацията на първия етап трябва да завърши до края на 2026 г. Планираните зарядни станции ще бъдат с мощност над 600 киловата, позволявайки бързо зареждане на електрически автомобили и електробуси. Те ще бъдат присъединени към електропреносната мрежа чрез инфраструктурата на НКЖИ, осигурявайки надеждност и ефективност на енергийните доставки. Зарядните станции ще предлагат най-ниски цени на потребителите при зареждане на електромобилите.
Източник: economy.bg (10.10.2025)

Проектобюджет 2026 се очертава с голям дефицит, но с очаквания ръст на минималната работна заплата в бордовете на държавните фирми се очакват нови рекордни нива на възнагражденията. С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв. Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата. При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. Лимитът на заплатите на редовите членове на бордовете. е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни. От общо 22 държави, предоставили данни, България се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия. В абсолютни стойностите заплатите на изпълнителните директори на българските държавни предприятия са ниски на фона на други страни. Ако нивата се мерят спрямо средните заплати в страната обаче сме по-близо до средата. ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели. В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява. В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. Правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР и настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. Интересен е случаят с Българския спортен тотализатор, като според последната концепция на кабинета дружеството изпълнява предимно търговска дейност и ще бъде преобразувано в ЕАД в срок от 36 месеца. Като предприятие, което първоначално бе оценено като осъществяващо предимно публични функции, а в последствие - точно обратното - с предимно търговска дейност, бе оценено и ДП “Кабиюк”. В рамките на една отчетна година - 2024 г. пък ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. Имаше намерения част от същетсвуващите предприятия като горските да се трансформират като икономически обособени лица, които също отпаднаха. Така за повечето от 16-те специални предприятия, създавани със закони, последният вариант на програмата предвижда запазване на статуквото.
Източник: Сега (24.10.2025)