Започнала е процедура по отчуждаване на имоти във връзка с изграждането на жп линията София - Пловдив, участък Ихтиман Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков 0бяви, че е започнала процедура по отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект "Железопътна линия София - Пловдив", участък Ихтиман от проекта: "Модернизация на железопътната линия София – Пловдив на ж.п. участъци София - Елин Пелин и Елин Пелин - Септември", в урбанизираната територия на община Костенец. Обявлението е публикувано на интернет страницата на ведомството. Обектът е част от железопътната магистрала "Калотина - запад" (държавна граница със Сърбия) - София - Пловдив - Димитровград - Свиленград (държавни граници с Гърция и Турция), представляваща национален обект. Финансирането на процедурата по отчуждаване на имотите се осигуряват от Национална компания "Железопътна инфраструктура" чрез Договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. С решение на Министерския съвет от 28 декември миналата година се отчуждават имоти - частна собственост в градовете Момин проход и Костенец, необходими за изграждане на обект "Железопътна линия София - Пловдив".
Източник: БТА (10.01.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)

€170 млн. за четири български проекта по Механизма за свързване на Европа Четири български проекта – за изграждане на мрежа от паркинги, удълбочаването на река Дунав, модернизация на тягови подстанции и развитие на жп мрежата в пристанищни терминали – ще получат финансиране по Механизма за Свързване на Европа (МСЕ). Общата стойност на европейската инвестиция в одобрените проекти е около 169 млн. евро, от които малко над 143 млн. евро е финансирането от Кохезионен пакет на Механизма. Съвместният българо-румънски проект FAST Danube 2, който предвижда удълбочаване на река Дунав, получава 95 млн. евро европейско финансиране. Общата му стойност е почти 112 млн. евро. Той включва драгажни и укрепителни дейности в общата част на реката, така че да се гарантират добри условия за корабоплаване 340 дни в годината. С проекта значително ще се подобри свързаността на Дунавския регион и ще се улесни движението на товари и пътници по основната TEN-T мрежа, посочват от ресорното министерство. Около 27 млн. евро европейско финансиране получава проект за разгръщане на мрежа от паркинги за тежкотоварни превозни средства. Бенефициент е Сдружение „Аутомотив Клъстер България“. Очаква се проектът да стартира през септември тази година и да приключи до февруари 2027 г. Един от паркингите ще се намира край софийското с. Хераково с около 120 места. Освен в област София са предвидени съоръжения в Перник и Пазарджик, като мрежата ще бъде поетапно надграждана. Предвижда се изграждането на четири нови паркинг зони с шест паркинга и общ капацитет от 426 паркоместа за тежкотоварни автомобили. Проект за развитието на жп мрежата на пристанищни терминали „Бургас-Изток 2“ и „Бургас-Запад“ също е одобрен за финансиране. Общата стойност на дейностите е 10.7 млн. евро, а бенефициент е „БМФ Порт Бургас“ ЕАД. Предвижда се изграждането на около 4 км нови жп линии и нова разпределителна гара на пристанището. С увеличаването на капацитета на жп линиите в бургаското пристанище значително ще се подобрят връзките между железопътния и морския транспорт, посочват от министерството. Последният проект е свързан с модернизация на тягови подстанции Червена вода и Хитрино. За него са отпуснати 12.4 млн. евро на НКЖИ.
Източник: economic.bg (19.07.2024)

Стоян Стоянов е новият генерален директор на НКЖИ Инж. Стоян Стоянов е новият генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Той заема мястото на Мария Генова, чиято оставка бе поискана от служебния министър на транспорта Георги Гвоздейков заради инцидентите по жп мрежата. Стоянов е назначен със заповед на ресорния министър и ще заема длъжността до провеждането на конкурс. По закон генералният директор е и член на Управителния съвет на НКЖИ. Със същата заповед се освобождава досегашния директор Мария Генова. Служебният министър поиска оставката и на председателя на УС Емилия Никова. Все още обаче не е ясно дали тя е подала оставката си и от кого ще бъде заместена. Стоян Стоянов е с над 30-годишен професионален опит в сферата на железопътния транспорт. През годините е заемал различни позиции в системата на железниците. В периода 2007 – 2021 г. е директор на поделение „Електроразпределение" към НКЖИ и управител на „Трен" ООД – дъщерно дружество на НКЖИ.
Източник: economic.bg (07.08.2024)

1992 са свободните работни места, да които се търсят хора в различните дружества на държавните железници. Най-много незаети места има в НК „Железопътна инфраструктура“ – 1305, при общо 11651 работници в нея. В „БДЖ – Пътнически превози“ се търсят 354 човека, като общо работните места са 5501, а в „Товарни превози“ – 305 служители липсват, при 2345 човека персонал. Най-малко вакантни места има в „Холдинг БДЖ“ – едва 28, но пък и работните места там са само 116. Средната възраст на работещите в четирите дружества е 52 години. В холдинга 20 човека са в пенсионна възраст, като до 3 години още 9 човека предстои да се пенсионират. В „БДЖ – Товарни превози“ в пенсионна възраст са 177 работници, а тази възраст предстои да навършат още 18 души. В „Пътнически превози“ в пенсионна възраст са 222-ма, като 551 човека ще я навършат до три години, а 515 до 6 години. В НКЖИ те са 673-има, но още 883-ма служители са пред пенсия до 3 години и 1022-ма – до 6 години. Най-високи заплати в четирите дружества взимат тези в „Холдинг БДЖ“ – 2414 лева средно, в „БДЖ – Товарни превози“ средната заплата е 2282 лева, в „Пътнически превози“ – 2117 лева, а в НКЖИ – 1892 лева. 1725 човека пък се търсят за работа в „Български пощи“ от общо 8414 работни места в дружеството. Тук средната възраст е дори по-висока от тази в железниците – 55 години, като работещите в пенсионна възраст са 478 служители. До 2027 г. възраст за пенсия ще навършат още 1127 човека, а в следващите три години – 858 души. Заплатите обаче са доста по-ниски, като средната за първото полугодие на тази година е 1554 лева.
Източник: econ.bg (29.09.2024)

Подписват споразумения за безвъзмездна помощ между български компании и Американска агенция България подписва споразумения за безвъзмездна помощ между четири български компании и Американската агенция за търговия и развитие (USTDA). Агенцията ще подпомогне „Български енергиен холдинг“ ЕАД, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и „Информационно обслужване“ ЕАД за подобряване на процесите в областта на енергетиката, транспорта и киберзащитата в държавната администрация. Сътрудничеството между България и Американската агенция за търговия и развитие е ключово за успеха на енергийната трансформация в страната, модернизирането на транспортния сектор и киберзащитата в работата на държавната администрация.
Източник: Стандарт (16.12.2024)