Рокади и в НКЖИ, съдът спря вписването на промените Транспортното министерство предприе рокади и в ръководството на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Златин Крумов е назначен за генерален директор на държавната компания от министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев. Договорът за управление с него е подписан на 5 януари, показва справка на Mediapool в Търговския регистър. Той ще заема поста временно до избор на нов генерален директор с конкурс. Предишният шеф Красимир Папукчийски е освободен от поста без да са посочени мотиви за освобождаването му, става ясно от съобщение на Министерството на транспорта и съобщенията. Красимир Папукчийски беше назначен на поста генерален директор по времето на ГЕРБ през февруари 2017 г. след проведен конкурс. Той е обжалвал уволнението си без мотиви. В жалбата си до съда е посочил, че освобождаването му от длъжност е издадено от министър, който не е посочен в Закона за железопътните превози и в този смисъл е нелигитимен акт. Причината е, че в закона е посочено, че генералният директор на НКЖИ се назначава и освобождава с акт на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Така се казваше министерството по времето на управлението на ГЕРБ. Сега обаче Министерският съвет има нова структура и информационните технологии вече са в отделно министерство. В същото време обаче това не е отразено в действащото законодателство. Очаква се това да бъде направено с приемането на Закона за държавния бюджет за 2022 г. Обещанието е това да се случи до края на февруари. С определение от 30 декември Софийският градски съд е спрял вписването на промените в ръководството на НКЖИ в Търговския регистър. На сайта на НКЖИ обаче Златин Крумов е посочен като генерален директор на компанията. Той не е нов за системата и през годините е заемал различни длъжности в железопътното предприятие. По време на второто правителство на ГЕРБ беше заместник-генерален директор на НКЖИ. Златин Крумов е завършил "Транспортно строителство" във ВВТУ "Тодор Каблешков". Притежава научна степен доктор за проектиране, строителство и поддържане на железни пътища и съоръжения. Според Търговския регистър към момента Красимир Папукчийски все още се води шеф на НКЖИ и член на Управителния съвет на компанията. Той е е в болничен, след като се е заразил с коронавирус. Другият член на Управителния съвет на НКЖИ е Цветелина Живкова Хантова-Андреева. Тя беше назначена през октомври 2021 г. от тогавашния служебен транспортен министър Христо Алексиев. Преди това Цветелина Хантова бе директор на дирекция "Стопански дейности и управление на собствеността" в МТИТС. Преди да стане служебен министър на транспорта, Христо Алексиев беше председател на Управителния съвет на НКЖИ, като в момента тази позиция е свободна, показва справка в Търговския регистър.
Източник: Медия Пул (11.01.2022)

НКЖИ отменя търг за 168,5 млн. евро за модернизация на ЖП линии Българската държавна компания "Национална железопътна инфраструктура" (НКЖИ) прекрати търг за 329,6 млн. лв. за обществена поръчка за модернизация на ЖП линията Перник-Радомир, съобщиха от компанията в понеделник. НКЖИ откри грешки в техническите спецификации, които водят до противоречие в описанието на обхвата на планираните дейности, съобщиха от компанията в отговор на имейл SeeNews. От железопътната компания отказаха да кажат кога се очаква търгът да бъде пуснат отново, но посочиха, че строителните работи трябва да приключат до края на 2029 г. Анулираният търг беше публикуван на сайта на Агенцията за обществени поръчки на 22 октомври. Участниците в търга трябваше до 21 януари да подадат своите оферти. Предвижда се работите да продължат 44 месеца. Търг за същия проект беше отменен от НКЖИ през март 2021 г. поради техническа грешка в методологията за оценка на офертите.
Източник: SeeNews (18.01.2022)

България ще купува ледоразбивач за Дунав Осем транспортни проекта на стойност приблизително 391 млн. евро са подадени от българска страна по първата покана за набиране на предложения по Механизъм за свързана Европа 2021 - 2027. Крайният срок за кандидатстване изтече в 18 часа в сряда, съобщи Министерството на транспорта и съобщенията. Четири от предложенията са на държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ). Те включват проекти за закупуване на ледоразбивач за река Дунав; за рехабилитация на вълнолом в пристанище Бургас; за проучване на възможностите за електрификация на речните пристанища и за определяне на потенциални точки за изграждане на платформи за комбиниран превоз в пристанище Русе. С покупката на специализиран кораб – ледоразбивач, ще се подобри целогодишния достъп до българските речни пристанища. До момента България не разполага с подобен тип съоръжение. Мултифункционалният кораб ще помогне за премахване на заледяванията в пристанищата през зимата и за измерване на дълбочините в тях през останалата част от годината. Вълноломът на пристанище Бургас е в експлоатация вече 110 години и е с нарушена конструкция, което налага неговата цялостна модернизация, се казва в обосновката на друг проект на ДППИ. "С активното развитие на Морска гара-Бургас в последните години, функциите на вълнолома се увеличават - освен осигуряване на спокойни води в пристанището, съоръжението трябва да осъществява и безопасен пешеходен достъп за хората", се посочва още в мотивите. Модернизация на железопътната отсечка Медковец - Срацимир от направлението Видин - София, е проектното предложение, подадено от Национална компания "Железопътна инфраструктура". То предвижда преминаване на жп линията по ново трасе, с което общата му дължина ще бъде намалена с 14 км, а скоростта за движение на влаковете увеличена до 120 км/ч за товарни и 160 км/ч за пътнически влакове. Индикативния бюджет на проекта е 292 млн. евро. Три проекта са подадени от компании в частния сектор. Дейностите включват изграждане на паркинг зони за тежкотоварни превозни средства в Елин Пелин, Русе и Видин; развитие на мултимодална логистична платформа София-Запад и създаване на ново корабно място на пристанищен терминал Бургас-Запад със железопътна връзка и системи за зареждане на корабите с електричество. Срокът за одобрение на проектите от Европейската комисия е до средата на 2022 г.
Източник: Медия Пул (21.01.2022)

Изградени са над 1400 м тунели от най-мащабния жп проект Изградени са над 1400 метра тунели от най-мащабния жп проект „Модернизация на железопътен участък Елин Пелин – Костенец“. Отсечката включва и най-дългия жп тунел на Балканите, който е 7-километров и е съставен от 2 тръби. Изграждането на първата част от трасето – от Елин Пелин до Вакарел, започна през юли 2021 г. Да момента са извършени изкопни дейности и първична облицовка на 694 м от единия тунел и на 728 м от втората тръба. Участъкът Елин Пелин - Вакарел е част от основната жп магистрала по направление Изток – Запад. Той се изгражда и финaнcиpa по пpoгpaма „Tpaнcпopт и тpaнcпopтнa инфpacтpy?тypa“ 2014 -2020г., като се планира да бъде включен и в програма „Tpaнcпopтнa cвъpзaнocт“ 2021 – 2027г. След приключването на модернизацията, пътничec?и влa?oвe ще могат да се движат по маршрута cъc c?opocт 160 ?м/ч, а тoвapнитe - cъc 120 ?м/ч. ?oдoбнo cъopъжeниe нe e cтpoeнo y нac oт средата на 20-ти век. Трасето е с дължина 20 км и е част от проект „Модернизация на железопътен участък Елин Пелин – Костенец“. Изграждането на тази част от жп магистралата е най-мащабния проект в оперативна програма „Tpaнcпopт и тpaнcпopтнa инфpacтpy?тypa“. С реализацията му ще бъдат модернизирани над 51 км железопътни линии, както и 5 жп гари и спирки по трасето. Предвижда се още да бъдат премахнати всички пресичания на едно ниво между железопътния транспорт, автомобилното движение и пътниците. Очаква се в края на 2027 г. жп линията от Елин Пелин до Вакарел да бъде завършена.
Източник: Марица (07.02.2022)

Николай Събев обяви конкурси за шефове в железницата Министерството на транспорта обяви конкурси за генерален директор на Национална компания "Железопътни инфраструктура" (НКЖИ) и за още двама членове членове на управителния съвет, както и за един мениджър в борда на директорите на "Холдинг БДЖ". Моята цел е предприятията в системата на министерството да имат жизнен и ефикасен мениджмънт, който бързо да постигне целите на реформата в железопътния сектор. Позициите, които предлагаме са идеална възможност за мениджъри с визия и мащабно мислене да реализират кариерно себе си и същевременно да са удовлетворени от това, че работят за обществото, е казал министър Николай Събев, цитиран в прессъобщението. Конкурсите ще се проведат в условия на прозрачност и откритост, обещават от ведомството. Участниците в конкурса за управленски позиции в НКЖИ ще разработват визия за ускоряване изпълнението на железопътните проекти в България и възможностите за подобряване на организационната структура на компанията и оптимизация на управленските процеси. Кандидатите за БДЖ е необходимо да акцентират върху екологичната и скоростна транспортна услуга, която да отговаря на съвременните стандарти, както и да представят визия за финансовия мениджмънт на дружеството. Изискване към участниците е да представят мотивационно писмо. Съгласно закона, право на участие ще имат български граждани, граждани на други държави членки на Европейския съюз и на Конфедерация Швейцария, отговарящи на зададените условия в конкурсната документация.
Източник: 24 часа (24.02.2022)

Компенсират мрежовите оператори с около 221 млн. лева Според приетите днес (24 февруари) от правителството промени в програмата операторите ще бъдат компенсирани с цялата разлика между определената от КЕВР прогнозна пазарна цена и борсовата цена, по която те закупуват енергията за технологичните си разходи. Става дума за разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на електроенергия за технологичните им нужди. По закон тези компании закупуват електроенергията, необходима за покриване на технологичните им разходи единствено от свободния пазар. От компенсациите ще се възползват операторът на електропреносната мрежа „ЕСО“ ЕАД и петте оператора на електроразпределителни мрежи „ЧЕЗ Разпределение България" АД, „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД, „ЕРП Златни пясъци“ АД, ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“. С предходно решение от края на миналата година правителството утвърди компенсация на мрежовите оператори за технологичните им разходи в пълен размер за периода юли - декември 2021 година. Необходимите за целта финансови средства - около 221 млн. лв. - ще бъдат осигурени от фонд „Сигурност на електроенергийната система". Плащането на средствата по Програмата ще се извършва по Споразумение между Министерството на енергетиката (МЕ) и фонд „Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Съгласно подписаното споразумение Министерството на енергетиката ще уведомява фонд „Сигурност на електроенергийната система" за размера на полагащата се компенсация, като ФСЕС ще извърши плащането на посочената сума в 3-дневен срок от получаването на уведомлението. Средствата ще се превеждат по парична сметка, посочена от съответния заявител на компенсацията.
Източник: Банкеръ (25.02.2022)

Нарушения с европари за 58 млн. лв. са открити в жп транспорта Министърът на транспорта Николай Събев обяви за открити нарушения с пари по европроекти в размер на 58 млн. лв. Анонса си Събев направи в Нова Загора, където присъства на обществено обсъждане на съдбата на 100-годишната сграда на градската жп гара. Става въпрос за неправомерно раздадени заплати в Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), като парите са били взети от европейските средства, отпуснати за подобряване на жп инфраструктурата. Според него, това е едно от фрапиращите нарушения, които са били открити при проверката на транспортното министерство за изпълнението на проекти с европейско финансиране. Одитът е започнал още на 13 декември 2021 г., но проверяващите срещали големи трудности, защото "хората не са много услужливи като дават информация". Въпреки това, извън споменатите 58 млн. лв., Събев не даде повече подробности за нарушенията. "Голям процент от проектите няма да бъдат завършени в срок, има забавени отсечки, много неизпълнени ангажименти - каза Събев. - Нарушителите ще бъдат предадени на българската и на европейската прокуратури, а всички открити нарушения ще бъдат оповестени публично. Със сигурност всичко ще бъде открито и ще бъде потърсена сметка на всеки, нарушил интересите на държавата".
Източник: Сега (28.03.2022)

15,2 млн. лв. са предвидени за модернизация на жп участъка Русе – Горна Оряховица 15,2 млн. лв. са предвидени за модернизация на електрокомуникационните системи в жп участъка Русе – Горна Оряховица. Това става ясно от обявената обществена поръчка на Национална компания “Железопътна инфраструктура”. Железопътният участък от 4-та жп линия Русе – Горна Оряховица е с обща дължина по жп километража 119 км. Модернизацията на телекомуникациите в участъка включва проектиране и подземно изграждане на тръбна канална мрежа и изграждане на оптична кабелна линия с голям капацитет, цифрови телекомуникационни апаратури по технология MPLS. Предвижда също IP базирани диспечерски и служебни комуникационни линии и системи, както и системи за телеуправление и телесигнализация СКАДА, пътнически информационни системи, видеонаблюдение на гари и гарови райони, токоизправители и акумулаторни батерии. От НКЖИ са обявили общо 58 търга на обща стойност над 645 млн. лв. Най-мащабната инвестиция е за удвояване и електрификация на железния път в участъка Лозарево – Прилеп, която е част от проекта “Удвояване и електрификация на железопътната линия Карнобат – Синдел” и е с прогнозна стойност над 166 млн. лв. без ДДС. 44 355 342 лв. без ДДС са предвидени за техническо проектиране, изготвяне на работни чертежи и детайли и строителство на интермодален терминал в Русе.
Източник: Янтра - Велико Търново (30.03.2022)

29 фирми искат повече пари за строителството на жп линии, министър Събев отказва засега 29 фирми поискаха с писма до Национална компания“ Железопътна инфраструктура” актуализация на цените по договорите им за модернизация и строителство на жп проекти. Това става ясно от кореспонденция между министъра на транспорта Николай Събев и генералния директор на инфраструктурната компания Златин Крумов. Причината е драстичният скок на цените на строителните материали. От фирми настояват да прекратят договорите, ако цените на строителството не бъдат актуализирани. Оказва се обаче, че Николай Събев не е склонен да се отпуснат допълнителни средства. И отговаря, че всяко изменение или допълнение на договор следва да се извършва при спазване на приложимото законодателство. Министърът посочва още, че по някои от договорите има забавяне на изпълнителите, поради което било несъстоятелно да иска предоговаряне поради настъпили последващи действия, след като забавата вече е налице. От справка за бенефициентите по европейските структурни и инвестиционни фондове става ясно, че Национална компания “Железопътна инфраструктура” има 15 договора за над 2,249 млрд. лв., като реално са изплатени 465,39 млн. лв. Сред най-големите проекти са модернизацията на жп линията Елин Пелин – Костенец, който е за над 1,3 млрд. лв., разплатени са 208,61 млн. лв. Рехабилитацията на линията Пловдив - Бургас е във втора фаза за 810 млн. лв., като са разплатени 203 млн. лв.
Източник: 24 часа (26.04.2022)

Зацикли най-големият строеж в Пловдив Строежът на транспортния пробив под Централна гара, който трябва да Строежът на транспортния пробив под Централна гара, който трябва да свърже бул. „Васил Априлов” с „Македония”, е блокиран заради жалбата на концесионера Миролюб Столарски, собственик на фирма „Карат С”. Делото е насрочено на 5 май в Административен съд-Пловдив. Строителите от фирма „Трейс Груп Холд” АД планираха през април да започнат работа от северната страна на жп линията и на бул. „Христо Ботев”, но това няма как да се случи, докато спорът не се реши.Проблемът е, че пробивът минава през терена, даден на концесия от НКЖИ преди няколко години. На бул. „Христо Ботев”, където навремето беше Транспортна болница, Столарски предвижда да строи многофункционална сграда, но инвестициите му са напълно блокирани. Според договора между НКЖИ и „Трейс Груп Холд” строително-монтажните работи се извършват с открит способ , което означава, че целият концесионен терен се разкопава. Досега Столарски го ползваше за временен паркинг, но откакто започна строежът на пробива, в имота са складирани тръби. „Внесох в съда иск срещу Министерството на транспорта, защото, вместо да намалят концесионната годишна вноска, както исках, защото търпя загуби, те я увеличиха, а също така и срещу Община Пловдив, откъдето е издадено строителното разрешение. Общината разрешава обектът да се изгражда в имот, който ми е предоставен за срок от 35 години. В Общината би трябвало да знаят законите и да ги спазват”, обясни за „Марица” концесионерът. Миролюб Столарски твърди, че тръбите са складирани без негово разрешение и че по време на строителните работи са пробили пешеходния подлез и той тече, когато вали. Концесията включва само част от подлеза - под жп линията. Общината е собственик на останалата част под бул. "Христо Ботев". Пробивът се пада от източната страна на подземното пешеходно пространство.
Източник: Марица (03.05.2022)

Прекратен е договорът със строителя на жп линията от София до Елин Пелин Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) е прекратила договора със строителя на жп линията от София до Елин Пелин - ДЗЗД "Келет АБ", съобщиха от Министерството на транспорта и уточниха, че договорът с българско-унгарския консорциум на стойност 120 млн. лв. без ДДС включва проектиране, строителство и доставка на материали за 23-километровия жп участък. Първоначалните срокове за завършване на обекта са били до края на 2020 г. От датата на стартиране на договора фирмата изпълнител е извършвала основно доставки на материали, а реалният физически напредък за строителните дейности бил едва 43 процента, посочват като причина за прекратяване на договора от транспортното ведомство. В кратки срокове НКЖИ ще обяви нова процедура за строител на жп линията с условия, за които се обещава да бъдат "прозрачни" и щели да дадат възможност за участие на широк кръг български и чуждестранни фирми. Министерството на транспорта и съобщенията и НКЖИ са извършили проверки по всички договори за рехабилитация на жп линии в страната. Резултатите от тях са показали много ниски нива на физическо изпълнение за по-голямата част от договорите, подписани от 2019 г. до края на 2021 г. По разпореждане на транспортния министър Николай Събев НКЖИ щяла да засили контрола на строителните дейности и качеството на изпълнение на обектите. От транспортното ведомство обещават компанията да не одобрява постъпили искания за актуализация на стойностите на вече сключени договори за строителство след проведени обществени поръчки. В случай че фирма изпълнител декларира невъзможност да изпълнява договорните си отношения, ще се разглежда и вариантът за прекратяването му. Модернизацията на въпросния жп участък е част от модернизацията на жп линията между София и Пловдив. Най-сложният и скъп участък по тази линия е между Елин Пелин и Костенец, чиято стойност е за над 1,3 млрд. лв.
Източник: Дневник (05.05.2022)

Интермодален терминал ще бъде изграден в Русе до края на 2025 година Интермодален терминал ще бъде изграден в Русе до края на 2025 г. Това обявиха заместник-генералният директор "Стратегия и инвестиции" на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) Мария Генова и ръководителят на Звеното за подготовка, управление и изпълнение на проекти "Гарови комплекси и терминали" към НКЖИ арх. Александър Туджаров. Терминалът ще бъде изграден в района на Индустриалния парк. Стойността на проекта е 52 млн. лв. без ДДС. Очаква се началото на изграждането на съоръжението да бъде поставено в началото на 2023 г. "Основните ползи от интермодалния терминал са социално-икономически – ползи за бизнеса и повишаване на приходите на местния бюджет, ще бъдат открити нови работни места", каза Туджаров, цитиран от БТА. По думите му превозът на товари ще бъде по-безопасен, когато премине от шосейната към железопътната инфраструктура. Ще намалеят тежките пътно-транспортни произшествия, трафикът също ще се облекчи. "Имаме убеденост, че до края на 2025 г. ще сме приключили с изграждането на интермодалния терминал и ще сме стартирали процедура за концесионер, който ще експлоатира терминала", обясни Туджаров. Според анализите в началото терминалът ще може да обработва около 60 хил. контейнера годишно. Предвижда се още рехабилитация на жп спирка "Товарна гара" в Русе, както и реконструкция на Централната железопътна гара.
Източник: Инвестор.БГ (06.07.2022)

НКЖИ проучва интереса за дигитализацията на жп линията Русе - Каспичан Национална компания "Железопътна инфраструктура" обяви пазарни консултации за внедряване на Европейска система за управление на железопътния трафик (ERTMS) - ниво 2, в железопътен участък Русе - Каспичан, съобщи Министерството на транспорта и съобщенията. Проектът включва дейностите по проектиране, доставка, строителство и въвеждане в експлоатация на нови системи за ERTMS ниво 2, диспечерско управление, осигурителна техника, телекомуникации, GSM-R/FRMCS, пътнически оповестителни уредби и информационни електронни табла, часовникова система, видеонаблюдение на гари и железопътните прелези и др. ERTMS ниво 2 е най-новата система за дигитал изация на управлението на влакове, които развиват скорост от над 250 км/ч. Железопътната линия Русе - Каспичан с дължина 134 км беше основно ремонтира през последните години. Линията обаче е с един коловоз и максималната скорост по нея е до 100 км/ч. Средствата за дигитализацията ? от най-ново поколение, каквото няма да има нито една друга жп линия в България, са осигурени от Националния план за възстановяване и устойчивост. Общият размер на инвестицията е 205 860 112 лв. НКЖИ кани всички заинтересовани страни да предоставят своите предложения в срок до 26 юли 2022 г.
Източник: Медия Пул (15.07.2022)

ЖП проекти за над 3 млрд.лв. буксуват заради липсата на индексация Железопътни инфраструктурни проекти за близо 3,4 млрд. лв. буксуват заради липсата на индексация. Забавянето на всички законодателни и нормативни процедури носи рискове за най-големия обем строителство в момента, както и за всички други обекти, възложени от държавата или общините. По данни на Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) в момента в България се изпълняват 7 проекта на обща стойност 3,399 млрд. лв., от които 2,172 млрд. лв. са европейско финансиране, а 1,226 млрд. лв. национално съфинансиране. До момента разплатени са едва малко над 10 на сто или 465 млн. лв. В плановете за развитие на железопътните трасета е предвидено до 2024 г. в България да има 525,82 км релси, по които влаковете да се движат със скорост от 160 км в час. До края на 2027 г. дължината им трябва да стигне 583,99 км, а до 2031 г. - 728 км. НКЖИ има спечелено финансиране и по механизма “Свързана Европа”. Изпълнителите на проектите споделят, че по всички проекти има забавяне, а основните причини са настоящите цени на строителните материали и липсата на индексация. През последната близо година от браншовите организации многократно са поставяли въпроса пред официалните власти, но решение все още няма. В частност за жп проектите основният възложител е НКЖИ. Предприятието, чието задължение е да изгражда и поддържа железопътната инфраструктура, е правило опити да реши проблема. Бившият министър на транспорта Николай Събев е уведомен за възникналите сериозни рискове при изпълнението на тези важни инфраструктурни обекти. Въпреки това обаче той заяви в публичното пространство, че не е допуснал индексация на цените в никой от действащите договори, че изпълнителите са оптимизирали дейността си спрямо това изискване и проектите вървят с пълна сила.
Източник: Труд (03.08.2022)

Ръководството на „Холдинг БДЖ“ подготвя документите за прехвърлянето на емблематичната си сграда в активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Повече от 10 години „Холдинг БДЖ“ и дъщерното му дружество „БДЖ – Товарни превози“, дължат на НКЖИ около 70 млн. лв. за инфраструктурни такси. Заедно с лихвите, този дълг бе надхвърлил 90 млн. лв., но преди около две години НКЖИ и БДЖ сключиха дългосрочно споразумение за разсрочено плащане. Централата на НКЖИ, намираща се на столичния бул. „Мария Луиза“ № 110 е собственост на НКЖИ и БДЖ. Според брокери на недвижими имоти, каквото и да покаже оценката на имота, реалната цена на застроения квадратен метър в красивата сграда на пресечката ул. „Г. С. Раковски“ - ул. „Иван Вазов“, не би трябвало да струва по-малко от 3000 евро. При 7800 кв. м. разгъната застроена площ, 50% от която е собственост на НКЖИ, пазарната оценка на БДЖ-половинката би трябвало да е около 11.7 млн. евро (3900 кв. м х 3000 евро). Или към 23.89 млн. лева. Следователно, дори прехвърлянето на сградата по пазарни цени би покрила не повече от една четвърт от неплатените инфраструктурни такси към НКЖИ. На 2 юни 2018 година частен съдебен изпълнител официално обяви сградата за продан с начална тръжна цена 7.3 млн. лева. Ищец беше консорциум от западноевропейски банки, кредитирал БДЖ по т. нар. Втори облигационен заем. През март 2018 г. компанията беше осъдена да заплати 19.8 млн. евро на кредиторите плюс 1.9 млн. евро разноски по делото. Тогава сградата оцеля само по една причина: спешна намеса на Кабинета „Борисов - 3“ и поредното преливане на живи бюджетни пари в поредното държавно дружество на апаратно дишане. Или по-скоро - в будна кома...За последно, идеята за прехвърляне на цялата собственост на централата на БДЖ към НКЖИ е била обсъждана в края на 2020 г. - началото на 2021 г., когато генерален директор на НКЖИ беше сегашният зам.-министър на транспорта инж. Красимир Папукчийски. Самата сграда, в която от вече 7 десетилетия се помещава БДЖ, е построена в първите години на ХХ век за централа на някогашната Българска земеделска банка. В периода 1934 – 1944 г. в нея се помещава Министерският съвет на Царство България, а бюрата на тогавашните премиери са били разположени именно в днешния кабинет на изпълнителния директор на „Холдинг БДЖ“. Всъщност, сградата е била огромна, П-образна, с фасади към днешните улици „Иван Вазов“, „Г. С. Раковски“ и „Славянска“. По време англо-американските бомбардировки в края на Втората световна война обаче бомба разрушава цялото крило на ул. „Славянска“. Върху "петното" по-късно са построени сградите на днешното Министерство на икономиката и на "Театър 199". Въпреки че бомбата е повредила покривната конструкция така, че днешната почти няма нищо общо с оригиналната, централата на БДЖ е обявена за паметник на културата.
Източник: Банкеръ (14.09.2022)

Първият обновен локомотив за теснолинейката с разрешение за движение Първият изцяло обновен и модернизиран локомотив по теснолинейката получи сертификат за допустимост по жп мрежата в България, издаден регулатора - Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, и вече е напълно годен за експлоатация по теснолинейния маршрут Септември - Добринище. Дизеловият локомотив 77.002 е с изцяло сменен нов екологичен дизелов двигател, новоизграден дигитализиран пулт за управление и климатична система в кабината. Модернизираният локомотив освен екологичен е и по-икономичен. След извършване на тестове и проби на локомотива, съвсем скоро се очаква той да бъде пуснат в движение за обслужване на влаковете по направлението между Септември и Добринище. Според изпълнението на подписания договор за модернизация на теснолинейни локомотиви в завода „Експрес Сервиз“ ООД в момента се извършва модернизацията и на още един локомотив за теснолинейката.
Източник: 24 часа (30.09.2022)

По-ниски инфраструктурни такси за жп мрежата до края на годината До края на декември тази година се удължава периодът, в който могат да се прилагат по-ниски такси за ползване на железопътната инфраструктура. Решението е взето на заседание на правителството. По този начин се прилага Делегиран регламент (ЕС) 2022/1036 на Европейската комисия от 29 юни 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2020/1429 на Европейския парламент. С него се удължава действието на временните мерки за устойчив железопътен пазар с оглед пандемията от COVID-19. С приетия Закон за държавния бюджет на Република България за тази година по бюджета на Министерство на транспорта и съобщенията са разчетени средства за компенсация на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ с цел намаляване на инфраструктурни такси за достъп до железопътната мрежа, както и за несъбиране на таксата за заявен и неизползван капацитет.
Източник: Банкеръ (30.09.2022)

Товарния жп трафик се извежда извън градовете Железопътен участък София – Волуяк – Храбърско – Батановци, част от железопътната линия с направление Видин – София – Радомир – Кулата е от глобално значение за развитието на Трансевропейската железопътна мрежа, Tоварен железопътен коридор VII „Ориент/Източно Средиземноморие“. Концепцията на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ за модернизация на железопътните линии по направлението от Видин (румънска граница) към Кулата (граница с Гърция) през столицата на България е да се осигури безопасно преминаване на голяма част от товарния трафик извън урбанизираните територии на страната. За тази цел товарното движение ще преминава по железопътната линия Волуяк - Разменна - Перник Разпределителна/Батановци. С това ще се постигне частично разтоварване на „Централна гара София“ от товарните влакове. Възложено е изготвяне на проект „Модернизация на железопътна линия София – Перник – Радомир – част от Трансевропейската транспортна мрежа“. За реализирането му предстои обявяване на обществена поръчка за строителство в жп участъка Перник – Радомир с връзка към гара Батановци. За да се увеличи капацитетът на товарния трафик по железопътните линии в обхвата на жп възел София, гарите Илиянци и Волуяк ще бъдат обособени като разпределителни за товарен трафик. А след предвидената реализация на връзката с Република Северна Македония товарният трафик ще се насочи в посока по Паневропейски транспортен коридор VIII. Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури - помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута.
Източник: Банкеръ (17.10.2022)

Турски компании ще строят жп участъка Елин Пелин-Вакарел за около 600 млн. лв. с ДДС Договорът с обединение ДЗЗД "Джен-Дуй жп Елин Пелин" беше подписан с Национална компания "Железопътна инфраструктура". Обектът се финансира от Кохезионния фонд на ЕС чрез оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 – 2020 г. Участъкът е част от модернизация на железопътната магистрала София – Бургас, която започна още през 2007 г. Железопътната отсечка между Елин Пелин и Вакарел е най-тежката и трудна за изпълнение от цялото трасе между София и Пловдив. Дължината ? е близо 20 км и в обхвата ? влиза най-дългият жп тунел в България - 6.8 км. Подобно съоръжение не е строено в България от 50-те години на XX век, когато в периода 1949-1951 г. е прокопан тунел Козница, свързващ Стара планина и Същинска Средна гора. Срокът за изпълнението на обекта е 72 месеца. Договорът с ДЗЗД "Джен-Дуй жп Елин Пелин" е на стойност 498 800 012 лева без ДДС. В обединението влизат фирмите "Дженгиз Иншаат Санайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети" АД и "Дуйгу Мюхендислик Иншаат Туризм Дъш Тиджаред Ве Санайи Лимитед Ширкети" ООД.
Източник: Банкеръ (24.10.2022)

„Холдинг БДЖ“ ЕАД отчита 5 млн. лв. печалба „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за последното десетмесечие отчита загуба от порядъка на 5.7 млн. лв. при планирана 17 млн.лева. Пътническият поток е нараснал с почти 39% спрямо миналата година, като вече са възстановени параметрите отпреди COVID-кризата и има увеличение с 10 процента. „Холдинг БДЖ“ ЕАД отчита за същия период печалба в общ размер от 5.444 млн. лева, като печалбата е генерирана от спечеленото дело срещу Първа инвестиционна банка, която е от порядъка на 11 млн. лева. „Холдинг БДЖ“ има вагонен парк от 2696 вагона, които не са в експлоатация. В рамките на тази година и следващата да бъдат стартирани процедури за ремонт на над 450 товарни вагона, за които вече е заявено, че трябва да бъдат поправени и след това използвани.
Източник: Банкеръ (21.11.2022)

Реконструкцията на жп гара Стара Загора ще приключи през април 2023-а Съпътстващи проблеми забавят проекта за модернизация на гаров комплекс Стара Загора, каза Христо Алексиев, служебен министър на транспорта и съобщенията. Договорът беше подписан от генералния директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" инж. Красимир Папукчийски през октомври 2019 година. Стара Загора е поредната железопътна гара, която ще бъде обновена по проект, финансиран по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 г.". След няколко отлагания на крайния срок, в момента той е фиксиран на април 2023 година. Промени в проекта са се наложили, тъй като първоначално в него не е бил включен ремонтът на предгаровия площад. Имало е ново поректиране, после одобрение и е включена и неговата реконструкция.
Източник: Банкеръ (07.12.2022)

НКЖИ обяви проект за интермодален терминал в Русе Националната компания "Железопътна инфраструктура" публикува предварителна информация за два проекта, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Става въпрос за изграждането на интермодален терминал в Русе, както и внедряване на система за безопасност ERTMS, ниво 2, в жп участъка Русе-Каспичан. Общата прогнозна стойност на двата проекта е над 241 млн. лв. без ДДС.
Източник: Дума (16.12.2022)

Кристиан Кръстев оглави компанията за жп инфраструктура Доскорошният зам.-кмет по транспорта на София Кристиан Кръстев вече е председател на управителния съвет на Националната компания Железопътна инфраструктура. При назначаването му в общината през декември 2019 г. задачата на Кръстев бе да развие довеждащия транспорт, да актуализира разписанието на целия градски транспорт и да изготви програма за изграждане на спирки и на мерки за ограничаване на трафика в София. Той се прочу с разкритието на "Спаси София" за обществената поръчка на общината за улично осветление за 73 млн.лева без ДДС, при която бяха сключени договори с две фирми - при едната цената на една лампа струваше 5755 лева, а при другата - три пъти по-малко. Договорите с двете фирми бяха подписани от Кръстев.
Източник: Дневник (20.12.2022)

Нова линия увеличава превозите в района на жп възел София През 2022 година след възстановяването на 31-ва жп линия между гарите Световрачане и Курило се осигури увеличаване на капацитета на пътнически и товарни превози в района на жп възел София и намаляване на разстоянията. Това се отрази и върху стойността на превозите, значително облекчение на претоварените участъци на съществуващата железопътна мрежа и увеличение на конкурентоспособността на железопътния транспорт. В търсене на начини за увеличаване на пропускателната способност на жп възел София, беше взето решение да се възстанови връзката между гарите Курило и Световрачане, която свързва втора главна жп линия София – Горна Оряховица – Варна и трета главна жп линия Илиянци – Карлово – Зимница – Синдел – Варна фериботна.
Източник: Банкеръ (20.12.2022)