НКЖИ обнови 3100 км жп линии Разстоянието от София до руския град Екатеринбург по въздух, но под формата на релси, е обновила чрез тежка пътна механизация Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), съобщиха от ведомството. В началото на 2017 г. най-голямото държавно предприятие с над 11 200 служители разработи Стратегия за експлоатация и развитие на жп инфраструктурата в Република България за периода 2017 - 2021 г. В края на първата година от периода от жп компанията се похвалиха, че е възстановена проектната скорост на пет междугария с обща дължина над 43 км, завишени са скоростите в 16 междугария с обща дължина около 171 км, премахнати са и 32 броя ограничения на скоростта в мрежата с обща дължина 56 км. Общият ефект от извършените подобрения в тези отделни отсечки от жп мрежата е 61 минути. Най-важни за постигане на по-високо ниво на сигурност остават резултатите от двете традиционни дейности: основните ремонти (подновяване и среден ремонт) и поддържането (механизирано и ръчно). През изминалите 12 месеца бяха подновени 29 км и бе извършен механизиран среден ремонт на 134 км железен път. За 2017 г. е положен над 57 км нов безнаставов път, изградени са 12 нови стрелки, както и бе извършен ремонт на 24 стрелки. Освен основните ремонти, за осигуряване на графика за движение на влаковете част от дейностите по поддържането, е укрепването на железния път и стрелките. Изпълнените в това направление в края на миналата година обеми са съответно 3123 км железен път и 1 581 бр. стрелки. Към края на четвъртото тримесечие на миналата година бяха сменени над 2800 релси и повече от 40 000 траверси, съобщиха още от компанията. Като уточниха, че въпреки много сериозните инвестиционни усилия за доставка на подходяща механизация, по-голямата част от траверсите и релсите са подменени ръчно.
Източник: Монитор (23.01.2018)

Данъчната оценка на Гара Пионер е едва 1.5 млн. лв., началната - тайна Държавата продава един от топ имотите си - Гара Пионер. От колко ще започне търгът за 20-те декара терен е неизвестно. Ясно е, че данъчните го оценяват на едва 1.5 млн. лв. От продавача - държавната НКЖИ, не казват кога ще започне наддаването, но уточняват, че срокът за подготовка на кандидатите ще е 37 дни. Това е есенцията от отговорите, които НКЖИ даде на "Капитал" след решението на правителството да задейства продажбата. Маркетингът на терена засега не е голям, въпреки че при предното говорене за продажба преди 10 години държавата планираше да получи от него над 100 млн. лв. Различното този път е, че поне на хартия в зоната няма да има поредните много и високи сгради, а спортни атракции. Поне така пише в Общия устройствен план на града и в проекта за подробен. Това, ако важи завинаги и за всички инвеститори, означава и по-ниска цена. Но за "избрани" любимци на властта вероятно бъдещето може и да изглежда различно. Данъчната оценка на Гара Пионер, която беше обявена за продажба от Национална компания "Железопътна инфраструктура", е в размер на 1 558 639.50 лв. Това съобщиха от държавната НКЖИ пред "Капитал". Числото включва земята, която е оценена на малко над 1.2 млн. лв., и сградите – в размер на 288.8 хил. лв. При площ от 20 декара и по точно 20 092 кв.м това прави скромните 77.50 лв. на квадратен метър в близка до центъра и атрактивна зона на столицата. Според данни от Имотния регистър цените на кв.м земя в този район достигат 400 евро. Данъчната оценка изглежда ниска не само на фона на местоположението му, но и база плановете за осребряването му през годините. Той се смята за един от златните терени на НКЖИ. Според оценката на НКЖИ от 2004 г. приходът от Гара Пионер тогава трябваше да бъде около 24 млн. лв. До процедура така и не се стигна. През 2008 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството започна да готви отново търг за имота. Този път с начална цена 115.3 млн. лв. и депозит за участие 20 млн. лв. Впоследствие се оказа, че има проблеми със собствеността и кадастралното му заснемане. Тъй като данъчната оценка на имота надхвърля 500 хил. лв., тръжната процедура се открива със заповед на министъра на транспорта. От НКЖИ не отговориха коя е компанията оценител. "След проведена обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки ДП НКЖИ има сключен договор с фирма, притежаваща сертификат за оценка на недвижими имоти. Договорът е публично достъпен", отговориха оттам. Началната тръжна оценка също все още не се споменава, като тя ще бъде определена със заповедта на министъра на транспорта за откриване на процедурата. "Търгът ще се проведе след откриване на процедурата със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на тридесет и седмия ден от обявяването му в два национални ежедневника", отговарят витиевато от НКЖИ на въпроса кога ще бъде проведен търгът. От НКЖИ твърдят пред "Капитал", че към момента няма официално заявен интерес от страна на частни инвеститори към терена. Освен цената, която може да получи НКЖИ за имота, другият основен въпрос е какво ще изникне там и дали продажбата на имота няма да доведе до промяна на плана там да има зона за спорт и атракции. Теренът се намира до Борисовата градина и железопътната компания не отговаря на въпроса водени ли са разговори със Столичната община по темата и ако не, защо. Според информация на общинския съветник Стефан Марков държавната жп компания и градската управа не са водили кореспонденция по темата. "Имотът по кадастрална карта ще бъде продаден с трайно предназначение територия на транспорта и начин на трайно ползване за жп гара. Последваща промяна в предназначението може да бъде извършена от новия собственик на имота след разрешение от Столичната община", казват от НКЖИ. Върху имота може да се строи съобразно устройствената зона, която попада в Общия устройствен план на гр. София. "За територията, в която попада теренът на бившата жп гара Пионер, е изработен ПУП-ПР "Дианабад–запад", който е в процедура по разглеждане от Общинския експертен съвет по устройство на територията и корекции. Съгласно изработения ПУП-ПР предназначението на имота е за "Спорт и атракции", обясняват и от НКЖИ. В действителност теренът попада в територията на подробния устройствен план на Борисовата градина, който се изготвя от архитектурното бюро "Ковачев архитекти" по поръчка на Столичната община от над две години. През лятото на 2017 г. беше представен вариант на плана, който също предвижда територията на Гара Пионер да остане в зона за "спорт и атракции" (т.нар. зона "Са1"). Там според архитектите трябва да се появи "спортен и културен център", където може да бъдат преместени игрищата на "Спортна София" от сегашната им локация във вътрешността на Борисовата градина. За зона "Са1" е предвидено плътността на застрояването да е не повече от 20%, коефициентът на интензивност на застрояването да е не повече от 0.3, а минималното озеленяване на терена - не по-малко от 40% от площта му. Крайният вариант на ПУП-а на Борисовата градина ще бъде разглеждан от експертен съвет в Направление "Архитектура и градоустройство" в края на януари, а след това трябва да премине през дълга административна процедура, обясни за "Капитал" главният архитект на София Здравко Здравков. По думите му приемането на документа може да отнеме година или две. Така или иначе регулацията на терена е защитена с Общия устройствен план на София, където също е предвидено той да се използва за "спорт и атракции", уточни Здравков. Гара Пионер се намира на 300 метра от един от най-бързо развиващите се райони за високо жилищно строителство - карето между улиците "Тинтява" и "Самоков" в квартал "Дианабад". На терена на бившия завод "Фурнир" там през изминалата година строителната фирма "Артекс" изгради 21-етажната сграда "Диамант", която рекламира като "най-луксозната жилищна сграда в София". Същата фирма има и две разрешителни за строеж на ул. "Тинтява" от началото на 2017 г. за обща площ около 22 хил. кв.м. Един от големите терени в това каре е и територията на бившия Институт по металокерамика, в момента собственост на държавната фирма "МК" ЕООД. Министерството на икономиката опита да продаде евтино три от сградите на този терен преди две години, в края на мандата на Божидар Лукарски, но сделката не е приключена заради съдебни спорове. Купувачът индиректно се свързваше с Александър Сталийски.
Източник: Капитал (24.01.2018)

Финансиране в размер на 451 млн.лв. за проекта за модернизация на жп линията Елин Пелин - Костенец одобри вчера Европейската комисия. С парите ще бъдат обновени над 51 км железопътни линии и 5 жп гари, попадащи в обхвата на трасето. За да бъдат постигнати проектните скорости от 160 км/ч за пътническите влакове и 120 км/ч за товарните ще бъдат изградени над 20 км тунели, най-дългият, от които е 6 км.
Източник: Сега (02.02.2018)

ЕС отпуска близо половин милион евро за железопътната връзка Елин Пелин - Костенец Европейската комисия съобщи, че 471.5 милиона евро от фондовете на Европейския съюз за сближаване ще бъдат отпуснати за обновяването на железопътната отсечка между Елин Пелин и Костенец. Тази отсечка е част от високоскоростната железопътна линия между София и Пловдив по коридор от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). От Берлин до Атина коридорът прекосява осем държави в ЕС и свързва страните от Централна и Южна Европа. Еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу коментира, че железопътните линии подпомагат развитието на българските региони и ще допринесат за изграждането на конкурентоспособна и чиста икономика. От 2007 до 2013 г. ЕС осигури над 100 милиона евро за железопътната линия София - Пловдив. С тези средства беше изградена отсечката между Септември и Пловдив. Отсечката Костенец - Септември получи финансиране до 151.5 милиона евро от ЕС. Когато приключат работите по линията София - Пловдив, пътниците ще могат да се придвижват между двата града за по-малко от 80 минути при скорост до 160 километра в час.
Източник: Дневник (02.02.2018)

Ресторантьор спря жп търг за 1 млрд. лв. Фирма без никаква дейност, свързана с жп транспорт, спря един от най-мащабните жп търгове у нас за близо 1 млрд. лева. Той е за проекта за модернизиране на жп линията Елин Пелин - Костенец, финансиран от ЕС. Жалбата е внесена в деловодството на КЗК на 30 януари от фирмата “ЕВРО ИНВЕСТ” ЕООД, регистрирана през 2009 г. с предмет на дейност хотелиерство, ресторантьорство и други. Седалището и? е в Хасково, а през септември 2017 г. е сменен собственикът и?. В момента това е Янко Стефанов Асенов. Заради подадената жалба възложителят НКЖИ е спрял дейност по процедурата, докато комисията не се произнесе. Нейното решение може да се обжалва пред ВАС, което също ще отнеме време. Еврофинансирането на проекта е за модернизация на жп линията Елин Пелин - Костенец в размер на 451 млн. евро за модернизиране на над 51 км жп линии и 5 гари.
Източник: 24 часа (05.02.2018)

Процедурни хватки бавят проект за 1 млрд. лева Големите и важни проекти у нас изобщо не се случват лесно напоследък. С пълна сила това важи и за дългоочакваната модернизация на жп участъка Елин Пелин - Костенец, част от линията София - Бургас. На Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) й отне почти година да подготви документацията по търга, обявен за първи път през юли 2017-а. Проектът е на стойност 1.024 млрд. лв. (без ДДС), което го прави най-голямата държавна поръчка за последните години. Досега обаче той на два пъти бе поставян "на трупчета" заради обжалвания от различни фирми пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС). Така същинската работа по ремонта се бави вече над половин година. От държавната компания съобщиха за "БАНКЕРЪ", че в момента ВАС разглежда жалба срещу решение на КЗК от 15 февруари, което даде зелена светлина за възлагането на модернизацията на трасето. Никой обаче не се наема с прогноза кога магистратите ще кажат дума си по казуса. През миналото лято процедурата беше блокирана от "Инженеринг груп 04" на Пламен Тенев. Това дружество е известно най-вече с работата си по ВиК проекти. Участвало е и в строителството на части от софийското метро. И по-конкретно по трасето до Бизнес парка. При тези дейности "Инженеринг груп 04" си е партнирало с "Биас-М", Джи Пи груп" и "Станилов". Подобен е случаят и през януари 2018-а, когато "Евро инвест" пусна жалба срещу НКЖИ. В мотивите си фирмата изтъква, че спирането на поръчката ще гарантира нейния интерес. В кореспонденцията й с "Железопътна инфраструктура" не било разяснено дали за проекта има осигурено финансиране, както и че при липса на финансиране няма яснота откога започва да тече срокът за изпълнение на дейностите. Това пък възпрепятствало възможността на "Евро инвест" да подаде оферта и да участва в наддаването. Любопитното в случая е, че жалбата е подадена в КЗК на 30 януари, а няколко дни по-късно (на 2 февруари) Европейската комисия одобри финансирането за жп-отсечката Елин Пелин - Костенец. Самото производство пък бе образувано на 6 февруари. От НКЖИ уточняват, че към онзи момент процедурата е била спряна (явно в очакване на решението от Брюксел). И че предишното обжалване е довело до забавяне на проекта с четири месеца. Двете страни влизат в противоречие и по въпроса дали "Евро инвест" отговаря на условията за участие в търга. "Железопътна инфраструктура" представя становище пред КЗК, че жалбата е недопустима, тъй като фирмата не отговаря на условията да бъде "заинтересовано лице". Аргументът на националната компания е, че "Евро инвест" не се занимава със строителство, което е видно от предмета й дейност. Освен това става въпрос за обект от национално значение на обща стойност над 1 млрд. лв., а жалбата не почива на реални доводи и не идентифицира действителни нарушения. Нещо повече - основава се на твърдения, недоказани и в пълно противоречие със закона и данните по процедурата. "Няма данни, че жалбоподателят "Евро Инвест“ ЕООД е в състояние принципно да изпълни предмета на поръчката, за да може да се твърди, че има или е имал "интерес" от получаването й", категорични са от НКЖИ. От документацията по производството се разбира, че Комисията за защита на конкуренцията не приема доводите на държавната компания. Тя се позовава на чл.198 от Закона за обществените поръчки и заключителните му разпоредби, където е записано, че жалба срещу откриване на процедура може да внесе "всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение". Все пак антимонополистите преценяват, че спирането на търга би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото. "Спирането на процедурата - отбелязват те - би възпрепятствало извършване на модернизация на железопътната линия Елин Пелин - Костенец, което, от своя страна, е от изключителна важност и стратегическо значение в регионален и национален мащаб предвид интензивността и характера на трафика в региона". Именно затова КЗК оставя без уважение жалбата на "Евро инвест", но тя има правото да обжалва решението й пред Върховния административен съд и се възползва от него. Самата "Евро Инвест" е регистрирана в Благоевград с капитал от 5000 лева. Неин управител е Емил Давидков и срещу неговото име в Търговския регистър фигурират общо пет дружества, някои от които са прекратили дейността си. Освен това Давидков никога не е печелил обществена поръчка.
Източник: Банкеръ (12.03.2018)

Собствениците на влака от Хитрино обвиниха НКЖИ за трагедията Катастрофата с влака на фирма "Булмаркет" в края на 2016 г. на гара Хитрино, при която загинаха 7 души, е станала не заради висока скорост на композицията, а защото една от стрелките на релсовия път не е била заключена. Това сочи експертиза, изготвена по поръчка на частната фирма. За железопътните съоръжения отговаря Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Автори на експертиза са специалисти от Румъния и Германия. Заключението е в пълно противоречие с официалната теза на прокуратурата, че причина за катастрофата е високата скорост на композицията. За инцидента бяха обвинени двамата машинисти и делото срещу тях вече започна в съда. Часове след това от прокуратурата заявиха, че експертизата на фирмата не може да бъде доказателство и няма да променят изводите си. Идентично становище изразиха в отговор на запитване и от НКЖИ. "Към момента тече наказателно производство, към което са приложени технически експертизи за състоянието на железопътната инфраструктура. Не считаме, че коментирането на каквито и да било "независими" хипотези и предположения е от полза за разкриване на обективните причини за трагедията в Хитрино", пише в отговора на държавната компания. "Проблемът възниква при дерайлирането на шестия вагон, чиито колела тръгват едновременно по двата коловоза. Дерайлирането при тази ситуация е било неизбежно. Стрелката, разделяща двата коловоза, е позволила първите колела на шести вагон да тръгнат по трети коловоз, а вторите колела - по четвърти коловоз", обясни вчера зам-шефът на "Булмаркет" Светослав Първанов, цитиран от "Дарик". Той допълни, че според експертите, ако причина за катастрофата е била само скоростта, е трябвало да дерайлират двата локомотива и първите пет вагона. Проблем имало и със самата цистерна, излязла от релсите. Тя е собственост на румънска компания, която я е предала на българската фирма-превозвач. Става дума за цистерна, произведена във Франция през 1971 г., която не отговаря на изискванията за безопасност. Пълната с пропилен цистерна, от която тръгна експлозията, е била с полусферични дъна, обясни Първанов. "Тази конструкция позволява намаляване на теглото на самата цистерна с цел да побере повече полезен товар. Дебелината на дъната на другите цистерни, които са били в композицията и които нормално придвижват такива газове, е около 22 милиметра. Дебелината на това дъно е почти три пъти по-малка от дебелината на останалите цистерни", каза шефът на "Булмаркет" Станко Станков. Той обясни, че още през 80-те години били издадени предписания за такъв тип цистерни да се монтират допълнителни елементи за защита. Въпросната обаче била предадена от румънския собственик с изрядни документи. След изтичане на пропилена дежурните диспечери са подали електричество в контактната мрежа, което е предизвикало волтови дъги, които може да са станали причина за експлозията, твърдят от "Булмаркет". Оттам смятат, че разследването е манипулирано, тъй като е извършено от специализирана комисия, подчинена на транспортния министър, който е и принципал на НКЖИ. Според фирмата това е конфликт на интереси.
Източник: Сега (13.03.2018)

ЕК: Държавните фирми се управляват лошо Резултатите на държавните предприятия представляват източник на несигурност и риск за публичните финанси. Изводът е от доклада за България, изготвен от Европейската комисия в рамките на наблюдението за прекомерни икономически дисбаланси. Задълженията на фирмите, в които държавата притежава 50 и повече процента и упражнява контрол, възлизат на почти 17% от брутния вътрешен продукт към средата на миналата година. Критичната оценка идва на фона на надигащата се напоследък покрай сделката ЧЕЗ -"Инерком" популистка вълна с призиви държавата да се върне като собственик в ЕРП-тата. Всъщност тъкмо държавната енергетика е с особено притеснителни финансови показатели - фирмите в този сектор са най-задлъжнелите, се посочва в евродоклада. Националната електрическа компания например вече има дългосрочни борчове за над 3 млрд. лева. И в транспорта положението не е розово. Само двете големи държавни жп компании - БДЖ и НКЖИ, имат задължения, равни на 2.6 % от БВП. За да реанимира железниците, правителството смята да им влее стотици милиони левове, когато намери концесионер за "Летище София" и получи първата вноска от сделката. В доклада на ЕК се посочва, че "корпоративното управление на държавните предприятия продължава да бъде предизвикателство". Преведено от дипломатическия брюкселски на обикновен език, това означава, че фирмите се управляват зле. Евроекспертите отбелязват, че у нас директорите и управителите в държавния сектор се назначават без конкурси. Освен това често липсват финансова насоченост и отчетност, а присъствието и ролята на политическия елемент са прекалено силни, пише в доклада. На практика оценката на Брюксел се доближава до местните критики, че държавните фирми са хранилка за партийни кадри и роднини на управляващите, че харчат средства непрозрачно и прахоснически и че са развъдници на корупция. Освен това липсва ясна обосновка за държавната собственост, а надзорната уредба е силно разпокъсана.Резултатите от лошото управление са налице - показателите на държавните предприятия в България са слаби и в сравнение и с частния сектор, и на фона на другите страни от ЕС, подчертава докладът. Рентабилността на държавните предприятия в повечето сектори е значително по-ниска от тази в частния сектор. Те отстъпват и по възвръщаемост на капитала, и по производителност на труда на частните компании и на подобните им предприятия в останалите държави от Евросъюза. Рамката за управление на държавните предприятия не изпълнява повечето от условията, определени в насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно корпоративното управление на държавните предприятия.
Източник: Сега (19.03.2018)

БДЖ с по-малко пътници и приходи, но с по-добър резултат Въпреки че държавните железници отчитат по-малко пътници и по-малко приходи през 2017 г. в сравнение с предходната 2016 г., техният финансов резултат всъщност се е подобрил на годишна база. Това показва финансовият отчет на дружеството за 2017 г., публикуван на сайта на финансовото министерство през последните дни. БДЖ отчита загуба от 16,9 млн. лв. за 2017 г., но през предходната година загубата на холдинга е била 23 млн. лв., т.е. с 6,1 млн. лв. по-голяма. Пътниците на железниците са намалели с 1,07% през 2017 г. в сравнение с година по-рано, но от предни отчети се вижда, че това далеч не е най-голямото намаление на ползващите услугите им. Приходите от пътническа дейност са се понижили с малко над 1 млн. лв. и са били 57 млн. лв. Спад има и в приходите от транспорт на товари, които от 96,2 млн. лв. през 2016 г. достигат 95,9 млн. лв. през следващата година. С 5,04% се повишават приходите от инфраструктурни такси на Национална компания “Железопътна инфраструктура”(НКЖИ) през 2017 г., сочи отчетът на предприятието. Най-голяма част от таксите са платени от “БДЖ Пътнически превози” - 28,7 млн. лв., следвани от “БДЖ Товарни превози” - 12,6 млн. лв. Частните железопътни компании плащат далеч по-малко - БЖК, която е на трето място, например е платила 8,1 млн. лв. такси през 2017 г. За разлика от железниците пътниците в авиацията се увеличават. От отчета на “Летище София” ЕАД се вижда, че през 2017 г. през него са преминали 6 490 096 пътници през цялата 2017 г. - с 1 509 709 повече, отколкото година по-рано. Печалбата на държавното дружество за 2017 г. е 11,4 млн. лв., докато за предходната 2016 г. то е имало 13,8 млн. лв. загуба от дейността си. Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” има 27,7 млн. лв. печалба. Във финансовия отчет на дружеството се посочва, че над 80% от приходите му идват от такси прелитане, свързани с потоците от Европа за Турция, Близкия и Далечния изток.
Източник: 24 часа (08.05.2018)

Държавните жп компании увеличават загубата си за 2017 г. Увеличаването на финансовите загуби в държавните жп дружества продължава. Това показват отчетите на компаниите за 2017 г. Най-голям е минусът на Национална компания "Железопътна инфраструктура" - над 50 млн. лв. С подобрен финансов резултат спрямо предходната 2016 г. от групата на превозвача БДЖ може да се похвали единствено холдинговото дружество майка. Не така стоят нещата за двете дъщерни компании - за превоз на пътници и на товари, като най-незавидно е положението при товарните превози. "БДЖ – Товарни превози" завършва 2917 г. на загуба от 6.2 млн. лв., което е влошаване на финансовия резултат спрямо предходната година, и то с цели 5.7 млн. лв. По данни на НКЖИ държавният жп превозвач продължава да губи пазарен дял спрямо останалите компании, занимаващи се с карго, и през миналата година "БДЖ – Товарни превози" държат 47.8% от пазара на база изминати километри. Според отчета на "БДЖ - Товарни превози" увеличаването на загубата се дължи на промяна в структурата на превозените товари и превоз на товари с по-ниска приходна ставка. Други причини са увеличението на минималната работна заплата за страната от началото на 2017 г. и съответните корекции на възнагражденията на служителите, както и на увеличените разходи за амортизации. Дейността на "БДЖ - Товарни превози" става и по-нерентабилна, тъй като увеличаването на загубата идва при ръст на приходите с 5% за миналата година, като в абсолютна стойност за 2017 г. те са 109.4 млн. лв. Основната причина за увеличението са отдадени под наем локомотиви на външни клиенти и на свързани лица. Като резултат от увеличената загуба намалява собственият капитал на компанията с 8% до 100 млн. лв., а се увеличава и задлъжнялостта - с 5.4 млн. лв., достигайки 105.5 млн. лв. Обяснението на компанията е, че плащанията са основно към НКЖИ. От отчета се вижда още, че делът на големите товародатели и спедитори се е свил с 5% до 65.5% от общия микс на товарите на държавната железница. Най-голямо е намаляването на товарите, подавани от мините на Ти Би Ел - 64% по-малко спрямо предходната година. Това не е изненада, тъй като мините са свързани с Христо Ковачки и той си създаде частна жп компания, която да намали зависимостта от БДЖ. "От началото на тази година (бел. ред. - Ти Би Ел) осъществява самостоятелно превозите на каменни въглища по релацията гара Драгоман (Бели брег и Станянци) – Голямо село. Отпаднали са превози на въглища от гара Сарафово до гара Сливен поради закриване на мината в Сарафово", пише като пояснение и в отчета на "БДЖ – Товарни превози". Увеличаване на негативния финансов резултат има и при пътническото поделение. "БДЖ - Пътнически превози" е на загуба за 2017 г. от 8.5 млн. лв., като година по-рано тя е била 4.6 млн. лв. Приходите се увеличават с 1% и за 2017 г. те са 239.6 млн. лв., като огромната част от тях - 175 млн. лв. идват като държавна субсидия. От групата с успех по отношение на финансовите резултати може да се похвали компанията майка "Холдинг БДЖ". За 2017 г. тя има приходи в размер на 14.3 млн. лв., като през изминалата година загубата е 8.2 млн. лв. при отчетена загуба в размер на 20.2 млн. лв. за 2016 г., или подобрение с 11.9 млн. лв. Дължи се предимно на намалените разходи за обезценка на вземания 10.8 млн. лв. и продажба на имоти и финансови активи, собственост на дружеството, от които 1 млн. лв. от продажбата на дял от 2.8% от капитала на ЗАД "Алианц България" и 831 хил. лева от продажбата на Почивна станция "Банкя". Като цяло реализирана печалба от продажба на дълготрайни активи е в размер на 4 млн. лв., като това е с 2.6 млн. лв. по-малко от 2016 г. Приходите от отдадени под наем сгради се увеличават с 895 хил. лева. Все по-голяма е финансовата дупка в Национална компания "Железопътна инфраструктура", която движи жп проектите по оперативна програма "Транспорт". НКЖИ приключва 2017 г. със счетоводна загуба 50.6 млн. лв., като през 2016 г. тя е била 28.2 млн. лв. Това се получава въпреки голямата дотация от страна на държавата Приходите на НКЖИ за 2017 г. в размер на 380.6 млн. лв., т.е. с 35.4 млн. лв. (10%) повече от отчетените приходи за 2016 г. Причината - увеличението на приходите от финансирания, свързани с амортизационни отчисления на дълготрайни материални активи след въвеждането им в експлоатация. От въпросните 380.6 млн. лв. 108.3 млн. лв. са от приходи от услуги, в това число от инфраструктурни такси (53.1%), които заплащат на НКЖИ жп превозвачите. Приходите от финансирания за 2017 г. са 257.6 млн. лв., или с 32 млн. лв. (14.3%) повече от предходната година.
Източник: Капитал (15.05.2018)

16 млн. лв. за 4 г. за инвестирани от НКЖИ в автоматични прелезни устройства Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) е инвестирала 16 милиона лева за четири година в автоматични прелезни устройства, съобщиха от там. Новите прелезни устройства са автоматизирани, като за разлика от ръчните бариери (спускани и вдигани от прелезопазач), се задействат автоматично от преминаването на влака. Всички нови прелезни устройства са съоръжени с допълнителна трета бяла бавно мигаща светлина, която индикира, че устройството не е повредено и безопасно може да се премине. За контрол и превенция допълнително се монтират камери. От всички железопътни прелези - 757 на брой, 519 са съоръжени с автоматични устройства, осигуряващи безопасно преминаване на влак през прелеза. На 306 устройства са инсталирани шосейни светофари с трета бяла бавно мигаща светлина. Въпреки, че железопътната ни инфраструктура е с един от най-високите проценти на автоматични и технически средства за осигуряване на сигнализирането на жп прелези, статистиката на НКЖИ сочи, че само за последните 3 години (2015, 2016, 2017 г.), при инциденти на прелези са ранени 25 души, а загиналите са 11. До 1 юни 2018 г. инцидентите на прелези са 13, с 6 ранени и 2-ма загинали. За периода 2018-2020 г. отново са предвидени 8 000 000 лв. за съоръжаване на 22 прелеза с нови автоматични прелезни устройства. /publics.bg
Източник: Други (14.06.2018)

Комисията за защита на конкуренцията отхвърли жалбата на фирма “Рос БГ” срещу обществената поръчка за “Проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по железопътната линия Пловдив-Бургас”. От съобщение на сайта на регулатора става ясно, че търгът по нея може да продължи. Според жалбоподателя възложителят - Национална компания “Железопътна инфраструктура”, е променил условия по търга незаконосъобразно. КЗК обаче посочва, че за това липсват аргументи в сигнала. “Не може да се направи обосновано заключение доколко и в каква степен довършването на процедурата ще накърни интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло”, пише антимонополният орган. Спирането на търга обаче би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото, добавят експертите от КЗК. Поръчката за сигнализация на 293-километровия участък бе обявена в края на ноември миналата година. Стойността и? е 195,4 млн. лв., като системата трябва да е готова за 4 години. Очаква се изпълнителят да изгради модерни системи за сигнализация за 18 гари, включващи пултове за временно управление, апаратура за маршрутно-компютърни централизации. Ще има и и четири специални автомобила, оборудвани с измервателна и тестова апаратура, система за видеонаблюдение за десет гари. В заданието е включена и система за диспечерско управление на влаковото движение, както и видеонаблюдение за още 18 гари. Новият метод за влакова защита ще е разположен в участъка Маноле-Бургас с дължина 271 км. Ще включва специални автомобили, оборудвани с измервателна и тестова апаратура. Включени са и системи за информация на пътниците, както и пунктове за контрол на подвижния състав. Ще бъдат ремонтирани технически помещения в участъка Пловдив-Бургас - помещения за сигнализация в 15 гари, телекомуникации в 31 гари, помещения на диспечери и ръководители и т.н. Последният етап от изграждането е свързан с тестване и пускане в действие на системите.
Източник: 24 часа (09.07.2018)

КЗК отказа да спре поръчка за близо 200 млн. лв. по искане на 6-месечна фирма Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли искането на "Рос БГ" за спиране на процедурата за проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по жп линията Пловдив - Бургас. Обществената поръчка е на стойност 195.4 млн. лв. без ДДС и е част от проекта за рехабилитация на линията. Това е втората жалба срещу проекта на компанията, която е регистрирана едва в началото на тази година. Процедурата беше открита от Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) в края на ноември миналата година. Първоначално предложения по нея трябваше да се подават до 1 март 2018 г., но срокът беше удължаван на няколко пъти - последно до 12 юни. "Рос БГ" обжалва всъщност именно последното решение, като според компанията удължаването на срока само до тази дата не дава достатъчно време за подготовка на оферти след последните разяснения по процедурата, тъй като е само три работни дни. Жалбоподателят иска също КЗК да спре процедурата като временна мярка. Според комисията обаче интересите на компанията са защитени, докато се реши въпросът по същество, тъй като НКЖИ не може да сключи договор преди това. Затова и няма нужда от временна мярка. Освен това спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото, се посочва в определението на КЗК. Миналия месец антимонополното ведомство отхвърли и друга жалба на същата компания. Тя беше срещу проекта за модернизация на жп линията Костенец - Септември (част от линията Пловдив - Бургас), който е на стойност 361.5 млн. лв. Процедурата беше открита в началото на юни 2017 г. и първоначално оферти трябваше да се подават до 9 октомври, но срокът беше удължаван няколко пъти заради обжалвания. Последната жалба беше подадена от "Рос БГ", която поиска и спиране на процедурата, но КЗК отхвърли аргументите й. Интересното е, че "Рос БГ" е регистрирана само преди половин година - през януари 2018 г., с 1000 лв. капитал и много широк предмет на дейност. Официалният адрес на компанията е в апартамент в кв. "Меден рудник" в Бургас, а като едноличен собственик фигурира Росица Александрова Кирева. Справка в ДАКСИ показва, че другите й бизнес участия включват само 50% в "Одессаинвест 2012" - отново регистрирана в апартамент, но в Хасково.
Източник: Капитал (11.07.2018)

Поръчката от 1 млрд. лв. за жп линията Елин Пелин - Костенец привлече 19 оферти Деветнадесет са подадените оферти за ремонта на жп линията между Елин Пелин и Костенец. Индикативната стойност на проекта е рекордна - 1.024 млрд. лева. Един от най-скъпите търгове събра румънски, полски, гръцки, италиански и турски компании. Сред тях са италианската "Асталди", гръцките "Терна" и "Актор", полската "Тракция", които участват самостоятелно. Българските компании кандидатстват масово през обединения. Сред тях са "Главболгарстрой", "Калистратов груп", "Трейс", участваща в две обединения. Кандидати за лот 2 са и "ПСТ груп", за който играе и бившата "Водстрой 98" с новото си име ВДХ. Тя участва в консорциум с "Битумина ГмбХ – България", която е собственост на компания, регистрирана в Австрия, и др. В консорциум с "Щрабаг" участва и "Джи Пи груп". Отсечката е част от жп линията София – Пловдив. Проектът е по оперативна програма "Транспорт" и за него отговаря Национална компания "Железопътна инфраструктура". Участъкът е с дължина 51 км, като включва 20 км тунели и 23 моста и виадукти с обща дължина 3 км, като се предвижда и обновяване на пет жп гари по пътя.
Източник: Капитал (07.08.2018)

"Юнион Ивкони" и "Груп Плюс" ще се слеят в ново дружество Поредна сделка по сливания и придобивания се очертава в българската икономика, като този път тя ще на пазара на пътнически превози. Новосформираното дружество „Транспект“ АД ще обедини под покрива си два от големите играчи в сектора, като осъществи концентрация чрез придобиване на едноличен контрол върху „Юнион Ивкони“ ООД и „Груп Плюс“ ООД. Това става ясно от уведомление до регулатора - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Антимонополната комисия съобщава, че е образувала преписка и запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираната сделка. Засега не са ясни финансовите параметри по трансакцията. Сделката се отнася до пазара на обществен автобусен превоз на пътници, а КЗК трябва да извърши оценка как тази концентрация ще се отрази на продуктово-географския пазар в страната. От Комисията уточняват, че „Транспект” АД е новоучредено дружество и към момента не е извършвало търговска дейност. От своя страна "Юнион Ивкони" е транспортно-туристическо дружество, специализирано в извършване на автобусен транспорт на пътници в страната и чужбина, както и в областта на туристическите услуги, докато "Груп Плюс" е транспортно дружество, чиято основна дейност е съсредоточена върху вътрешен и международен пътнически автобусен транспорт. Проверка на Invеstor.bg в Търговския регистър показва, че като представител и директор на „Транспект” е посочен Георги Атанасов, който е мениджър в "Юнион Ивкони". Освен него и Иван Добрев е директор в новоучреденото дружество, като в момента той е бранд мениджър в "Юнион Ивкони". Съсобственикът на „Юнион Ивкони“ е Ивайло Константинов, който беше депутат от ГЕРБ и напусна по собствено желание парламента в края на миналата година, но неговото име не фигурира в новоучреденото транспортно дружество. Investor.bg припомня, че около бизнеса на Константинов се разшумя покрай случая с обърналия се на автомагистрала "Тракия" автобус в края на октомври, при който пострадаха 17 души. В транспортната компания „Груп Плюс“ ООД съсобственик е Галя Топалова, която е президент на компанията. Нейни партньори са Байрам Зеки и Байрам Тьоре, като Зеки е член на управителния съвет и изпълнителен директор. Групата оперира автобусите с марки "Етап-Адресс" и "Груп Плюс". Според фирмения регистър ДАКСИ "Етап адресс" е собственост на турските граждани Фахретин Гюлхан (с 98%) и Кена Башбора (с 2%). Галя Топалова е и председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България (НСАПБ).
Източник: Инвестор.БГ (07.08.2018)

Три ключови жп гари ще бъдат модернизирани с евросредства Три ключови жп гари ще бъдат модернизирани със средства от ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020" (ОПТТИ). Одобрен е проектът за реконструкция на железопътните гари Подуяне, Искър и Казичене. Общата стойност на проекта е 7.4 млн. лева, от които безвъзмездната финансова помощ е в размер на 6,3 млн. лева. Предвижда се пълно обновяване на приемните здания и прилежащите перони, подобряване на конструктивното състояние на сградите, изграждане на системи за енергийна ефективност, внедряване на съвременни информационни и оповестителни системи, облагородяване и озеленяване на околните пространства. За да се запази автентичният вид на втората по големина жп гара в София - Подуяне, е предвидено зданието и вграденият в чакалнята павилион да бъдат реставрирани. Към момента е в ход обществена поръчка за избор на изпълнител с три обособени позиции за трите железопътни гари. Възложител на поръчката е НК "Железопътна инфраструктура", а крайният срок за подаване на оферти е 23 август тази година. Предвидено е строителните дейности за трите жп гари да започнат в началото на следващата година, като се очаква да приключат през 2020-а. Гаровите комплекси Подуяне, Искър и Казичене са част от жп линията София - Пловдив, която е най-натоварената линия в страната. За миналата година по направлението са пътували над 1.4 милиона пътници. Казичене е третото по големина село в България след Айдемир и Лозен. Казичене е разположено на изток от София, непосредствено до десния бряг на старото корито на река Искър, където се пресичат римският военен път между Белград и селището на мястото на днешния град Истанбул, наричан "Трояно", и пътят от Самоков до Ботевградското шосе. В близост до жп гарата на Казичене, непосредствено между коловозите на релсовото трасе, се намира "Царската гара", построена от цар Фердинанд във виенски стил. Това е мястото, от което цар Борис ІІІ е започвал пътуванията си със собствения си локомотив, управляван от него. Оттук Фердинанд І напуска завинаги България вечерта на 3 октомври 1918 г., деня на неговата абдикация, който прекарва в усамотение в наблизо разположената резиденция "Врана". От същата тази гара по-късно младия цар Симеон II и останалите от царското семейство напускат страната. Старата "Царска гара" е още един паметник на културата пред разруха, макар че дори сега в нея все още има нещо красиво и величествено. През 2009 г. кметът на Казичене - Антон Владимиров, я спасява от разрушаване, след като по негова инициатива сградата е регистрирана като паметник на културата. Но нищо друго не се променя и отгогава тя продължава да се руши и да губи битката с времето и нехайството на хората. Построена е в началото на миналия век, когато цар Фердинанд закупува чифлика, към който е и тази земя. По спомените на някои на нея са слизали знатни особи като крал Джордж V и Александър I Караджорджевич, който идва на посещение в България седмици преди да бъде убит.
Източник: Банкеръ (16.08.2018)

До края на годината откриват процедурите за големи жп проекти До края на годината ще се открият процедурите за всички големи проекти на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), съобщи по БНР Мария Чакърова, директор "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти" в компанията. "Става въпрос за финансирането на два големи проекта по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" и за четири други по Механизма за свързана Европа. Те са на обща стойност над 1 млрд. лева и са по направлението сръбска граница - турска граница и от Пловдив до Бургас", каза експертът. Според сложността и броя на офертите изпълнители ще се избират в период между три и четири месеца. "В зависимост от спецификата на обществените поръчки, съотношението между цена и техническа оферта е различно. В някои от поръчките е много по-важно да изискаш качество на изпълнението и опит на изпълнителите, в други цената е водеща", посочи Чакърова. "Разчита се на компании с опит. Има интерес и от международни консорциуми - каза Чакърова. - Целта на проектите е скоростта на движение да се повиши до 160 км/ч, както и да се въведе система за автоматизирано управление на влаковата работа." Тази година НКЖИ е предвидила да инвестира и повече от 4 млн. лв. в преустройството на възлови гари. Финансират се обекти извън основната мрежа, както и такива, които няма да получат европейски пари като Змейово - Тулово и Реброво - Своге. След ремонта на Централната гара на София, както и на тези в Пазарджик и Бургас, още три ключови жп гари ще бъдат модернизирани с евросредства - Подуяне, Казичене и Искър. Стойността на проекта е 7,4 млн. лв., от тях безвъзмездната помощ е 3,6 млн. лв. Трябва да се избере изпълнител, крайният срок за оферти е 23 август. Строителството ще започне догодина и ще приключи през 2020 г. Ще се открият и процедури за други три гари - Карнобат, Нова и Стара Загора. Срокът за тях е 2021-2022 г., добави Мария Чакърова.
Източник: Дума (21.08.2018)

НКЖИ ще строи подлез край гарата в Пловдив за 45 млн. лв. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) ще строи автомобилен подлез в района на жп гарата в Пловдив. Това съобщи генералният директор на НКЖИ Красимир Папукчийски, като допълни, че се очаква съоръжението да бъде готово до 2022 г. Инвестицията в подлеза ще бъде 45 млн. лв., като по-голямата част от тях ще бъдат европейски средства. Изграждането на четирилентов път под гарата в Пловдив се налага заради проекта за събарянето на стария Бетонен мост в града – основна връзка между южната част и центъра на Пловдив. „НКЖИ, като отговорна компания, не би позволила да се стигне до напрежение и създаване на проблеми на хората за преминаване от Южната към Северната част на града“', заяви инж. Папукчийски по повод събарянето на Бетонния мост. Той поясни, че проектът за пробив на Централна гара се обсъжда от 2014 година и в момента е намерено най-доброто решение. Папукчийски допълни, че Бетонният мост няма да бъде разрушен, докато не бъдат изградени другите връзки - разширението на ул. “Кукуш“ и връзката със съществуващия надлез. Строежът на съоръжението включва изграждането на 11 коловоза, контактна мрежа и осигурителни инсталации. Генералният директор на НКЖИ увери още, че до 2022 г. ще има изградена инфраструктура за движение на влаковете със 160 км/ч между Пловдив и Бургас, като средната им скорост ще бъде 145 км/ч. /economic.bg
Източник: Други (10.10.2018)

НКЖИ ще строи подлез край гарата в Пловдив за 45 млн. лв. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) ще строи автомобилен подлез в района на жп гарата в Пловдив. Това съобщи генералният директор на НКЖИ Красимир Папукчийски, като допълни, че се очаква съоръжението да бъде готово до 2022 г. Инвестицията в подлеза ще бъде 45 млн. лв., като по-голямата част от тях ще бъдат европейски средства. Изграждането на четирилентов път под гарата в Пловдив се налага заради проекта за събарянето на стария Бетонен мост в града – основна връзка между южната част и центъра на Пловдив. „НКЖИ, като отговорна компания, не би позволила да се стигне до напрежение и създаване на проблеми на хората за преминаване от Южната към Северната част на града“', заяви инж. Папукчийски по повод събарянето на Бетонния мост. Той поясни, че проектът за пробив на Централна гара се обсъжда от 2014 година и в момента е намерено най-доброто решение. Папукчийски допълни, че Бетонният мост няма да бъде разрушен, докато не бъдат изградени другите връзки - разширението на ул. “Кукуш“ и връзката със съществуващия надлез. Строежът на съоръжението включва изграждането на 11 коловоза, контактна мрежа и осигурителни инсталации. Генералният директор на НКЖИ увери още, че до 2022 г. ще има изградена инфраструктура за движение на влаковете със 160 км/ч между Пловдив и Бургас, като средната им скорост ще бъде 145 км/ч.https://www.economic.bg
Източник: Други (10.10.2018)

Част от парите от концесията на Летище София ще отидат за БДЖ Част от парите от концесията на Летище София ще отидат за БДЖ и за железопътната инфраструктура, решиха окончателно депутатите. По закон приходите от приватизация и концесия трябва да отиват в Сребърния фонд, но в този случай се направи изключение. За финансиране на държавната железница с парите от концесията се говореше в последната година. Изпълнителният директор Владимир Владимиров уточни, че с концесията трябва да се увеличи капитала в размера на отпуснатата държавна помощ. В момента обаче дружеството се намира в колапс, а поста на Владимиров, както и на другите двама в „Холдинг БДЖ“ – Владимир Занчев и Филип Алексиев, са под въпрос. Концесията на Летище София е концесия от смесен вид, тъй като освен предоставяне на услуги, свързани с експлоатацията на летище, е заложено и строителството на нов летищен терминал за сметка на концесионера. Изграждането трябва да е факт до десетата година от срока на концесията.
Източник: Други (30.11.2018)

Точно година и пет месеца след като беше обявена обществената поръчка за изграждане на железопътната отсечка Костенец - Септември, и след няколко спирания и подновявания на процедурата Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) избра изпълнител. Победителят е консорциум "Костенец-Септември 2018", който включва българската компания "Транс логистика", испанската Contratas Iglesias и румънската Arcada Company. Те спечелиха поръчката с оферта за 380 млн. лв. в конкуренция с още пет кандидата. От тях по стара традиция до финалната права обаче достигна само още един.Българският участник в победилия консорциум е неизвестен в строителния сектор, има оборот от едва 3 млн. лв. и 5000 лв. капитал.Проектът е част от най-важния жп проект в България - завършването на линията София - Бургас. За модернизацията на жп линията от Елин Пелин до Септември има отделени 1.4 млрд. лв. и тя беше разделена на две отсечки. Поръчката за строителството от Костенец до Септември беше обявена през юли 2017 г. с прогнозна стойност 361.5 млн. лв. за отсечка от 24.5 км. За договора кандидатстваха общо шест компании и консорциуми, но до отваряне на ценовите оферти освен победителя стигна само ДЗЗД "Жп Костенец-Септември", включващо три компании на "Главболгарстрой" и португалските EPOS – Empresa Portuguesa de Obras Subterraneas и SOMAFEL – Engenharia e Obras Ferroviarias. Въобще не беше отворено техническото предложение на гръцката Terna, тъй като според НКЖИ проверката на документите е показала, че дружеството не отговаря на критерия да разполага с персонал с определена професионална компетентност. Останалите три консорциума бяха отхвърлени след техническа оценка. От двата останали до финала участници ДЗЗД "Костенец-Септември 2018" е избрана с оферта за 379 989 739.23 лв. без ДДС и без 10% непредвидени разходи. Класираната на второ място ДЗЗД "Жп Костенец-Септември" е предложила цена 410 910 698.45 лв. без ДДС и без непредвидени разходи. Цената беше и основният критерий с тежест 60% от оценката.Решението на НКЖИ озадачава сериозно. Българския участник в консорциума "Транс логистика" не е познат като строител на инфраструктура, макар че едно от изискванията към кандидатите беше да са участвали в поне един железопътен проект. Компанията няма сайт, на който да се види портфолиото й, а пощата й е в abv.bg. Фирмата е еднолична собственост на Тони Тодоров, който я купува преди две години от друго физическо лице (Тома Митаков). Регистрирана е с капитал от 5000 лв. и има широк предмет на дейност, включително изпълнение на строително-монтажни работи в областта на всички видове строителство. Досега няма данни да е печелила обществени поръчки. Оборотът й за 2017 г. е 3.1 млн. лв., като скача рязко от 78 хил. лв. за 2016 г. Разходите й за външни услуги обаче са почти колкото приходите й - 2.9 млн. лв., т.е. тя най-вероятно е играла роля на посредник в някаква дейност. От май тази година собственикът й Тони Тодоров е в борда на "Инфраинженеринг БГ", която се занимава с проектантска и строителна дейност, но през 2017 г. не е имала дейност. Влизането на Тодоров в управлението на "Инфраинженеринг БГ" става при покупката на компанията от Младен Георгиев, който сега е едноличен собственик. Испанският партньор Contratas Iglesias има доста проекти зад гърба си, макар че те са основно в пътното строителство. На сайта на компанията няма информация да е работила в областта на железопътната инфраструктура. Третият участник в консорциума е румънската Arcada Company, която също няма сайт. По информация на Seenews компанията строи главно мостове и тунели, а основните й собственици са Михай Хума и Спиру Манту. Според публикация на "Бивол" през 2016 г. антикорупционната прокуратура на Румъния е внесла обвинение срещу компанията за злоупотреба с европейски средства. Става дума за представени фалшиви документи, че е засадила 30 хил. акации покрай реконструирана жп линия, като щетите се оценяват на 138 600 евро.
Източник: Капитал (13.12.2018)