Новини
Новини за 2016
 
Завършват обновяването на Централна гара-София Обновяването на Централна гара-София се очаква да завърши до края на март, сочат плановете на НКЖИ. Вече са готови почти всички перони, с изключение на 2-ри и 4-ти челен. Работи се и по южната фасада на блокове А и В, a С, D и Е са готови. Крайният срок за завършването на гара Бургас е март 2016 г., но с темповете, с които се работи, се очаква ремонтните дейности да приключат предсрочно, прогнозират от компанията. Друг значим проект на НКЖИ е строителството на интермодалния терминал Пловдив. Това е първото подобно съоръжение в България, изграждано с европейско финансиране. В процес на подготовка е тръжната документация за избор на оператор за неговата експлоатация, с което ще се ускори доставянето на необходимото оборудване на терминала.
Източник: Монитор (11.01.2016)
 
Облигационерите на БДЖ започват продажби на имоти на компанията Просрочените задължения на Българските държавни железници вече доведоха и до първа продажба на сграда на транспортния холдинг. Това става ясно от Регистъра на публичните продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители. На купувачи се предлага административната сграда на Транспортна полиция, която е собственост на "Холдинг БДЖ". Въпросната служба вече не се помещава там и имотът е необитаем. Процедурата е задействана от кредиторите по втория облигационен заем на БДЖ, по който има просрочия от години и те не могат да съберат вземанията си. Сградата се намира на столичния булевард "Княгиня Мария Луиза" 110а. Тя е на пет етажа. Продажбата ще започне на 12 януари и ще продължи месец, като началната тръжна цена е 2.732 млн. лв. Дотук заради забавени плащания към кредиторите се продаваха само товарни вагони. Сега обаче се дава ход и на продажби на недвижимо имущество, като това едва ли ще е единствената продажба на сграда на холдинга. Най-атрактивният актив на БДЖ безспорно е административната сграда на ул. "Иван Вазов" 3. Там обаче съсобственик е Национална компания "Железопътна инаструктура", като това би отблъснало потенциални купувачи, освен ако не могат да изкупят и дела на инфраструктурната компания. Вторият облигационен заем за общо 120 млн. евро беше отпуснат на железниците през 2007 г. за покриване на стари задължения, което е честа практика на компанията. Преди години обаче държавното дружество започна да изпитва затруднения при покриването на плащанията си към кредиторите и се стигна до големи просрочия, като към есента на миналата година компанията дължи още 145 млн. лв. До споразумение между длъжник и кредитори за прегодоваряне на задълженията обаче не се стигна, тъй като на няколко пъти от държавната компания предлагаха неприемливи за насрещната страна условия. В края на 2014 г. сумата по кредита бе обявена за предсрочно изискуема, а от лятото на 2015 г. банката довереник - Българската банка за развитие, започна продажбата на вагони, които са обезпечение по заема. По реда на Закона за особените залози обезпечение са 5 хиляди товарни вагона и 25 дизелови мотриси. През май миналата година на общо събрание на кредиторите беше взето решение да започне разпродажбата на 3542 от товарните вагони и мотрисите. Последните се използват от железницата за крайградските й пътнически превози, но не и въпросните 3542 товарни вагона. Търговете обаче не се радват на голям интерес. Сега се стига до ново развитие при събирането на вземанията - вече с изпълнителен лист. Освен с продажби на имущество кредиторите вече декларираха, че ще започнат процедура срещу България, като според източници на "Капитал Daily" премиерът Бойко Борисов е бил известен за тези им намерения с писмо. В него те са поискали още личната му намеса за намиране на решение на въпроса. Писмото е придружено от проект на жалба до Европейската комисия, в която пише, че България е нарушила европейското право в сферата на железопътния транспорт, тъй като от 2007 г. не е инвестирала необходимите усилия във финансирането и преструктурирането на БДЖ, така че те сега да са способни да преживеят условията на пазарната икономика и да си плащат дълговете. До въпросното писмо се стигна, след като в началото на октомври министърът на финансите Владислав Горанов отказа да обсъжда с депутатите от транспортна комисия плановете за спасяване на БДЖ, най-скъпият от които би струвал на държавата над 600 млн. лв. - за инвестиции и покриване на задълженията. Това, което в крайна сметка реши да предприеме държавата, е да даде летище София на концесия с основното искане да бъдат платени 600 млн. лв. накуп в началото, за да се спаси железницата.
Източник: Капитал (12.01.2016)
 
Жп участъкът "Видин - Медковец" отива на заден план Заради национални приоритети НК "Железопътна инфраструктура" не е кандидатствала с жп участъка "Видин - Медковец" за финансиране по "Свързана Европа". Този участък е част от приоритетния коридор 22 за ЕС, който трябва да свърже Атина и Будапеща през България и Румъния. По проекта се предвижда да се изгради скоростна жп отсечка, която през територията на България ще преминава от Кулата през София до Видин и Дунав мост 2. На този етап обаче България е изпратила искане за европейско финансиране за участъка от Елин Пелин до Ихтиман, който е част от проекта за високоскоростна жп отсечка, която да свързва турската (при Свиленград) със сръбската граница (Калотина), съобщи пред bTV Мария Чакърова, директор "Стратегическо развитие" в НКЖИ. Според анализите на националната компания именно тази жп линия е по-перспективната. Мария Чакърова посочи, че при липсата на товари, ако жп отсечката в Северна България - между Видин и Медковец, бъде изградена, то тя ще бъде "забравена". Според Гражданската инициатива за обществен релсов транспорт обаче по-голямо значение ще има именно коридорът Гърция-България-Румъния, особено на фона на новините за отдаването на концесия на пристанището в Пирея на китайската Cosco. Веселин Кирев от организацията коментира още, че първите очаквания са били китайските стоки да преминават през Турция по пътя си към Европа. Сега обаче перспективите се променят. Кирев беше категоричен още, че в момента товари почти не се прекарват по жп линията между София и Дунав мост 2 заради капацитета на тунелите при Димово, през които не могат да преминават товарни контейнери. "Проектът Видин - Медковец за модернизация предвижда точно това - да се избегнат тези тунели", допълни още той. От сайта на "Свързана Европа" става ясно, че общата стойност на коридор 22 е около 13 млн. евро, от които 50% ще бъдат средства от ЕС.
Източник: Дума (26.01.2016)
 
Откриха обновената жп гара Бургас Само за една година инвестирахме над 100 млн. лева в сектор "Транспорт" в района на град Бургас. Това каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски по време на инспекцията на обновената жп гара в града. На проверката присъстваха министър-председателят Бойко Борисов, кметът на Бургас Димитър Николов и генералният директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" Милчо Ламбрев. По време на откриването министър Ивайло Московски посочи, че Бургас е единственият град с толкова добре изградена транспортна инфраструктура. "Заедно с кмета на града Димитър Николов обсъдихме проектирането на железопътна връзка със Слънчев бряг. До месец проектът ще бъде готов и при наличие на финансиране го стартираме. По този начин значително ще се намали трафикът към курорта, който през летния сезон е много интензивен", каза министърът. "Предстои да стартира изграждането на жп възел Бургас, който ще осигури и достъп до летището", заяви Ивайло Московски. Той допълни, че по този начин туристите и жителите на града ще имат удобна връзка с автогарата, жп гарата и летището. "Основен приоритет в сектор "Транспорт" за тази година е да изплатим дълговете на Български държавни железници", каза Московски. "Стартирали сме процедури за отдаване на концесии на трите летища в София, Пловдив и Горна Оряховица, и със средствата от тях ще покрием дълговете на железопътния оператор. Това ще позволи да стартираме процедура за закупуване на нови влакове", посочи той.
Източник: Строителство Градът (01.02.2016)
 
Жп линия между Бургас и Слънчев бряг ще струва поне 100 млн. лв. "Ще има жп линия от летище Бургас до Слънчев бряг, ако се окаже рентабилна." Това заяви Христо Алексиев, зам. генерален директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) по повод проекта за изграждане на жп връзка от летище Сарафово до натоварения южен курорт. Идеята съобщи премиерът Бойко Борисов при откриването на обновената жп гара на Бургас. Аргументите за възобновяването на този жп път, който в момента стига само до Поморие и е в много лошо състояние, е увеличаването на трафика на летището и оттам към курортите. Дали ще бъде рентабилно да се строи там нов жп път ще стане ясно до месец, като сега се правят анализите за разходите и ползите, както и финансовите анализи за проекта. От НКЖИ обясниха още, че приоритет на компанията, отговорна за жп линиите и гарите е да се преразгледа жп мрежата в страната, тъй като тя съществува във вида, в който е обслужвала друга икономическа и демографска реалност. Трудностите идват оттам, че това обикновено са доста бавни и скъпи проекти, като строителството на 1 км жп път струва 4-5 млн. лева. Все още основни жп трасета се намират в много лошо състояние, а самата НКЖИ има проблеми с дофинансирането на проектите, които ръководи по оперативна програма "Транспорт", като през изминалата година получи безлихвен заем от държавата за 110 млн. лв., за да може компанията да се разплати по договорите със строителите. В момента е в ход свързването на жп гарата на града с летището, т.е. изграждането на градска железница в морския град. Идейният проект за тази част е готов. Той всъщност е част от втората ваза на трасето Пловдив - Бургас и ще се финансира по оперативна програма "Транспорт" до 2020 г. Предварителната му цена е около 50 млн. лв. За връзката от летището към Слънчев бряг обаче няма предвидени пари по оперативната програма. Линията съществува до Поморие, но е в много лошо състояние и може да се ползва само следата, обясниха от НКЖИ. Отделно тя трябва да бъде и електрифицирана. Разстоянието от летище Сарафово до Слънчев бряг е 25 км и линията би струвала около 100 млн. лв. или отгоре. Друг проблем на инвестицията е, че ще се ползва сезонно. Според НКЖИ пътуващи по жп линията ще има от май до октомври. Едновременно с това обаче хотелиери и туроператори традиционно се оплакват от късия летен сезон. Интересното около този проект е дали наистина би представлявал интерес за частните инвеститори и може ли да се развие като първия опит за публично-частно партньорство в жп строителството. Това би означавало, че частната компания може да стане и оператор на линията. Така тя ще отговаря за самите превози и ще бъде елиминиран монополът на БДЖ при транспортирането на пътници.
Източник: Капитал (02.02.2016)
 
Ремонтират гарата в Сливен с 2 млн лв С 2 млн лв, осигурени от национална компания „Железопътна инфраструктура“ ще бъде извършена цялостната реконструкция и модернизациа на жп – гарата , съобщи кметът на Сливен Стефан Радев. Средствата са осигурени след серия от разговори с министъра на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски .Ремонтът включва саниране на сградата, която в момента има напуквания и оголена арматура. Ще се извърши цялостна хидроизолация и топлоизолация спрямо показателите за енергийна ефективност. Проектът предвижда цялостен ремонт на помещенията,подмяна на дограмата,електроинсталацията, отоплителната и водопроводната инсталации. Ще се обособят чакални за пътниците – топла чакалня за майки с деца, за хора с увреждания и места за търговски обекти. . На първото ниво ще се изградят нови тоалетни. Предвидена е окачена фасада на централния вход , ще се ремонтира първият перон и козирката над него. Цялото външно пространство около обекта ще се реконструира чрез подмяна на настилките, поставяне на цветя и изграждане на рампа за хора с увреждания. Изпълнителят ще изгради ограда между подлеза и сградата на гарата, за да се ограничи безразборното пресичане на жп-линията. В проекта е заложена цялостна смяна на осветлението с енергоспестяващи лампи. Срокът за изпълнение на проекта 210 календарни дни, стартът ще бъде даден в началото на март.
Източник: Монитор (11.02.2016)
 
Щети в размер на малко над 1,72 млн лв /без лихвите/ са понесли държавните „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД и НК „Железопътна инфраструктура“ АД от тежката катастрофа край гара Калояновец , случила се на 14 юли 2014 година. За тази сума претендират ръководствата на двете търговски дружества, исковете им са към единствения обвиняем по наказателното дело локомотивен машинист Христо Тиляшев. Само един от тримата по-тежко пострадали пътници пожела да бъде конституиран като частен обвинител.Възрастният Васил Тотев поиска 3 000 лв за загубата на слуха си след дерайлирането на вагона, в който се возел във фаталния ден. С над 3-часово закъснение заради друг ангажимент на адвокат Хари Харалампиев, защитник на Тиляшев започна в четвъртък делото в старозагорския окръжен съд. Близо 50 са призованите свидетели, 18 са вещите лица, сред които са двама професори и трима доценти. Тиляшев отговаря за смъртта на колегата си Венко Тодоров, който загина при обръщането на локомотива и за настъпилите , различни по степен увреждания на тримата ранени. Съпругата на загиналия машинист и децата му се отказаха от граждански искове. „Категоричен съм , че клиентът ми е невинен. В хода на съдебното следствие ще доказвам че вината за катастрофата не е негова!“, заяви адвокат Харалапмиев. На протовоположната страна е държавното обвинение.Събраните в 19 тома доказателства доказвали че композицията на бързия влак от София за Варна е навлязла в района на гарата със скорост 106 километра в час вместо с допустимите 40, коментира прокурор Ваня Меранзова. Ако съдът признае за виновен помощник-машиниста, той може да получи затвор за срок от 5 до 15 години. Съдебното дирене продължава и днес, най-вероятно председателят на състава Красимир Рачев ще насрочи и друга дата за заседания и разпити.
Източник: Монитор (12.02.2016)
 
НК "ЖП инфраструктура" обяви открита процедура за изграждане на нов пътен надлез на км146+269 на мястото на съществуващия железопътен прелез в района на гара Тодор Каблешков", част от железопътен възел Пловдив, по трасето на магистралната жп линия София-Пловдив. Съоръжението се финансира по новата ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020". Индикативната стойност на обекта е 3 036 697 лв. без ДДС. Изграждането на пътния надлез е свързано с проект "Модернизация на железопътния участък Септември –Пловдив", финансиран по ОПТ 2007-2013 г. На гара Каблешков се изгражда и първият Интермодален терминал в Южен централен район – Пловдив, който ще има първостепенно значение за цялостната транспортно-комуникационна система на страната и за нейното ефективно включване в картата на Транс-европейската транспортна мрежа (TEN-T). За новия пътен надлез на км 146+269 има изработен инвестиционен проект (фаза Технически проект) от фирма "Трансгео". Конструктивното решение предвижда 3-отворно съоръжение, в статическо отношение - система "проста греда", с обща дължина на връхната конструкция 54.76 м. Централният отвор премоства Път №1 и Път №2 в западната част на гара Тодор Каблешков, както и един от изтеглителните гарови коловози. Осигурен е необходимия строителен габарит 1-СМ2 за електрифицирана железопътна линия. Отворът от страната на приемното здание на гара Тодор Каблешков премоства селскостопански път.
Източник: Строителство Градът (19.02.2016)
 
ЖП гара Бургас с chek-in, щом построят жп линия от гарата до летището В генералния план на Бургас, разработен от "Евротранспроект", са отбелязани всички разработки на жп възел Бургас, включително и идейни към 2010 г. В него са нанесени и пътни, и жп артерии. Фигурира и трасето на лека градска железница, която да свърже жп гарата с кв. "Меден рудник" и Долно Езерово. Проектантите от ДЗЗД "Тракия консулт", автори на идейния проект за жп възел Бургас, предлагат трасе от жп гара Бургас до летище Бургас. Първоначално неговата стойност е 38 млн. лв., впоследствие проучванията показват необходимост от 55 млн. лв. инвестиции, каза за "Градът" инж. Иво Янакиев, ръководител на отдел "Подготовка на проекти", дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти"в НКЖИ. Трасето на проектираната жп линия започва от жп гара Бургас, минава през жп гара "Владимир Павлов" и индустриалната зона на града, пресича бул. "Одрин" и стига до морския бряг. Оттам покрай черноморския бряг и Атанасовското езеро стига до летище Бургас. Малко преди пътен възел "Сарафово" и кръговото линията ще мине със съоръжение под главния път и ще излезе пред новата сграда на летището. Трасето от жп гара Бургас до летище Бургас в по-голямата си част е изградено и се нуждае от модернизация. 6 км от него са ново трасе. В новия и в стария участък ще има спирки, които превръщат железницата в градска и обслужват жителите на града и туристите. Ще бъде направена гара с два коловоза, която да бъде в непосредствена близост до Сарафово. Тя ще се ползва както от пътниците на летището, така и от жителите на Сарафово и летуващите там. Щом трасето жп гара Бургас - Летище Бургас бъде построено, в новата модернизирана жп гара Бургас ще има check-in служба и пътниците за самолетите, кацащи на Летище Бургас, да могат да проверят и регистрират багажа си още на жп гарата. В близост до новата жп гара е и новата автогара, както и морската гара. Всички техни пътници ще могат да стигат до летището с влак. Докато идеята за железница до кв. "Меден рудник" ще бъде реализирана най-вероятно след 2020 г., за трасето от жп гарата до летището надеждите са да стане по-рано. Според инж. Иво Янакиев, ръководител на отдел "Подготовка на проекти", дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти" на НКЖИ възможности за финансиране на жп възел Бургас има, ако бъдат спестени средства от останалите подпроекти от жп трасето Пловдив – Бургас. Според него е възможно Община Бургас да кандидатства с трасето до летището по ОП "Региони в растеж".
Източник: Строителство Градът (19.02.2016)
 
До май обявяват търг за строителството на Интермодален терминал Русе Търг за строителство за Интермодален товарен терминал Русе ще бъде обявен през април – май. Предвидената за обекта стойност в Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 е 21 792 543 евро, каза инж. Иво Янакиев, дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти" в НКЖИ . Проектът се финансира по приоритетна ос 3 от ОПТТИ - интермодалност. Ако при тръжните процедури бъдат спестени срества, редно е те да бъдат пренасочени към обновяване на гарови здания, които също се финансират по тази ос. Проектът беше завършен и приет на експертен съвет на НКЖИ в края на 2015 година. Изпълнител на задачата за проектиране и изработване на ПУП е Обединение "Дунав", съставено от "Евротранспроект" и "Мигети". Експертният съвет одобри вариант С за бъдещия терминал. Той се намира на мястото на бившата Гара разпределителна на Русе, до която има пътен и жп достъп от всички посоки - директна пътна и жп връзка с Варна, София, Дунав мост, Силистра, Източната индустриална зона на Русе. Земната основа е здрава - теренът е бил жп гара някога. Почти цялата територия е собственост на НКЖИ и отчужденията, които биха се наложили, ще са минимални. Теренът според предвижданията на ОУП на Русе е предназначен за транспортно-складови дейности. Площадката също така отстои на 3 км от р. Дунав и лесно може да поеме дела от товарите, който идва по вода - 10% от общите. Много важно за интермодалния терминал е коловозното развитие. Така наречените приемно-отправни коловози в гарата ще приемат и ще изпращат контайнерни блок-влакове. Гарата е проектирана за 3 такива приемно-отправни коловоза с минимална дължина 750 м. Контейнерните влакове ще се състоят от специализирани вагони за контейнери, като дължината на съставите е 520 м. Идеята е до 2040 г. терминалът да работи 6 дни в седмицата - 2 смени по 8 часа, а след това на 3 смени по 8 часа. До 2040 г. в ИМТ Русе ще бъдат обработвани по 2 влака в денонощие и ще преминават по 82 автомобила, след 2040 г. - по 3 влака в денонощие и по 122 автомобила. В момента се строи интермодалният терминал в Пловдив. Той е първият, финансиран с публични средства - еврофондове и национално съфинансиране. Очаква се да бъде завършен до края на 2016 г. Стойността му е 10.367 млн. лв., изпълнител е "Трейс Груп Холд"
Източник: Строителство Градът (22.02.2016)
 
Търсим 430 млн. евро за жп проекти от ЕС 430 млн. евро искат за 7 проекта 3 от държавните предприятия на транспортното министерство по втората покана на Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe), съобщиха от транспортното министерство. НК „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) кандидатства с проекти за модернизация на жп отсечките Волуяк - Драгоман и Костенец - Септември, както и за изграждане на ERTMS-система за управление на движението по жп направлението София - Перник - Радомир - Кулата. Общата стойност на подадените три железопътни проекта е малко над 230 млн. евро, а исканото съфинансиране от ЕС е 85%. За модернизацията на жп линията София - Драгоман сумата е около 168 млн. евро. Проектът включва отчужденията, строителството и надзора на дейностите, археологическите проучвания. За жп линията София - Перник - Радомир - Кулата се предвижда да се изпълнят европейските изисквания по отношение на оперативната съвместимост, като исканата инвестиция е малко над 62 млн. евро. За жп линията Костенец - Септември се предвижда пълна модернизация, като стойността на проекта е над 184,6 млн. евро.
Източник: Монитор (24.02.2016)
 
Поръчки за 122 млн. лв. ще бъдат открити за жп инфраструктура Обществени поръчки за близо 122 млн. лв. предстои да възложи Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) през тази година. Това става ясно от обявлението за предварителна информация, което дружеството е задължено да публикува. Списъкът включва 26 поръчки, голяма част от които ще бъдат финансирани с европейски средства. Освен проекти за модернизация на отсечки и ремонти, в близките месеци предстои да започнат процедурите по изграждането на интермодален терминал в Русе. Предвиждат се и няколко поръчки по проекта за рехабилитация на железопътната инфраструктура по линията Пловдив – Бургас (фаза 2). Най-големите договори Впечатление прави, че с най-голяма прогнозна стойност са няколко предстоящи поръчки за строителен надзор на различни проекти. Сред тях са тези за рехабилитация на линията Пловдив – Бургас и две отсечки на линията София – Пловдив (виж таблицата). От компанията обясниха, че е нормално за строителен надзор да се предвиждат такива суми, при положение че самите строителни дейности са на много голяма стойност. Справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показва, че процедурата за проектиране и строителство за модернизация на участъка София – Елин Пелин (част от линията София – Пловдив) е оценена на над 125 млн. лв. Офертите по нея се подаваха до петък, 26 февруари, и все още няма информация за кандидатите и цената, която предлагат. Изпълнението на проекта трябва да увеличи скоростта на пътуване до 160 км/ч за пътнически влакове и 120 км/ч за товарни. Друг голям договор е за изграждане на интегрирана система за билетоиздаване, информация за пътници и осигуряване на контролиран достъп до влаковете на стойност 18 млн. лв. Изпълнителният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев уточни за "Капитал Daily", че тази поръчка включва само частта, засягаща инфраструктурната компания. Отделна поръчка по същия проект ще бъде обявена и от БДЖ за нейната част. За разширяване на географската информационна система на НКЖИ пък са предвидени 15 млн. лв. Проектът се финансира по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". Финансови услуги В списъка с предстоящи обществени поръчки има и няколко немалки договора за предоставяне на финансови и други услуги за по-дълъг срок. Такава е поръчката за близо 18 млн. лв. за застраховка на имущество и за трудова злополука за пет години. Компанията ще търси изпълнител и за допълнително пенсионно осигуряване на работниците за срок от четири години. За противопожарно обслужване на всички обекти на компанията през следващите три години са предвидени 1.2 млн. лв. Интермодален терминал През следващите месеци ще започнат и процедурите за изграждането на интермодален терминал в Северен централен район на планиране, който ще бъде в Русе. Първата такава поръчка ще бъде изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и строителен надзор с очаквана стойност малко над 1.1 млн. лв. Терминалът ще позволи да се комбинират три вида транспорт (воден, железопътен и автомобилен), а цялото му изпълнение се изчислява на около 40 млн. лв. Средствата ще бъдат осигурени по оперативна програма "Транспорт". Операторът ще бъде избран чрез предложена на търг концесия. Същата схема се използва и за интермодалния терминал в Пловдив, който се строи в момента.
Източник: Капитал (01.03.2016)
 
България става част от новия Път на копринана. Стъпка в тази посока е подписването на споразумение за сътрудничество между българската логистична компания “Деспред” и Zhengzhou International Hub Development and Construction - държавна китайска компания, оперираща в областта на транспорта и логистиката. Споразумението е било подписано в присъствието на зам.-министъра на транспорта Антон Гинев. То предвижда коопериране и съвместно опериране на линията Джънджоу - Бургас, включително с български ферибот. Линията е основна част от новия Път на коприната, при който Бургас ще бъде входна врата за Европа и първа европейска дестинация, съобщават от транспортното министерството. По-късно оттам поясниха, че “Деспред” ще предостави ферибота си за превоз по тази линия. Събитието е част от визитата на Гинев в Шанхай и Джънджоу, която била в периода от 2 до 6 март. В столицата на провинция Хенан - град Джънджоу, който се явява основният транспортен хъб в Централен Китай, Гинев проведе срещи с представители на ZIH. Нейни представители вече са посетили българските работещи пристанища, за да се запознаят с техническото им състояние. Началото на маршрута, който е набелязан, е от китайската провинция Хенан, продължава през Казахстан, след това през Каспийско море до Баку, оттам през Грузия и през Черно море до Бургас. През Каспийско и Черно море превозът ще бъде с фериботи. На пристанището в Бургас товарите ще бъдат натоварвани на блок влак и оттам ще пътуват към Хамбург. Включването на България в Пътя на коприната е идея от 2010 г. Преди няколко месеца от Националната компания “Железопътна инфраструктура” бяха казали, че Китай планира фонд от 16,3 млрд. долара за инфраструктура, свързваща пазарите и? с три континента и продължава с плановете си за съживяване на търговския маршрут Път на коприната. Дори той е посочен като национална стратегия.
Източник: 24 часа (07.03.2016)
 
БДЖ разпродава мотриси на безценица От Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт подадоха сигнал в прокуратурата срещу БДЖ. Повод за сигнала е търг с тайно наддаване за продажба на мотриси и локомотиви, който трябва да се проведе на 10-и март. "Ние настояваме за образуване на досъдебно производство и при наличие на данни за извършено престъпление процедурата и всякакви предвидени последващи търгове да бъдат прекратени", заяви координаторът на инициативата Даниела Вуковска. Предложеното на търга имущество - локомотиви и мотриси, е закупено и поддържано със средства на българските данъкоплатци, се казва в мотивите, изпратени до държавното обвинение. От предоставените материали с примери от Полша, Чехия, Латвия и др. става ясно, че обявените за продан мотриси може да бъдат реновирани. Стойността ще бъде значително по-ниска, отколкото за закупуване на нов подвижен състав, и същевременно пътниците ще получат достъп до една по-качествена услуга, твърди Вуковска. От инициативата припомнят за организирани срещи с международни компании, които са проявили готовност да участват в реновирането на подвижен състав на БДЖ. Все още няма отговор на писмото до БДЖ и Министерството на транспорта, което гражданите са изпратили през ноември 2015 г. От Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт отправят конкретни въпроса към прокуратурата в сигнала си срещу търга, обявен от БДЖ. Те питат как е образувана продажната цена на активите в посочения търг - дали е като сбор от маса черни и цветни метали или като единица тягов подвижен състав, подходящ за извършване на превоз на товари и пътници? "В какво състояние се намират обявените за продажба на търг локомотиви и мотриси и каква е причината за тяхното настоящо състояние? Има ли недостиг на локомотиви и мотриси в "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД към настоящия момент и в какъв размер е този недостиг? Налага ли се в настоящия момент дружеството да използва подвижен състав на други превозвачи, включително автобусни превози, поради липса на достатъчно годен и технически изправен собствен подвижен състав и ощетява ли това по някакъв начин дружеството?", питат от инициативата. "Колко влака (курса) на "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и "БДЖ - Товарни превози" ЕООД са били отменени за последните 5 години поради липса на годен и технически изправен подвижен състав?", е друг въпрос на гражданското сдружение. В петия си въпрос те директно питат дали целенасочено локомотивите и влаковете не са оставяни без поддръжка, за да бъдат продадени в полза на частни физически и юридически лица. Те питат и каква е стойността на един абсолютно нов локомотив и мотрисен влак с параметри, подобни на обявените на търга, както и дали са сключени или се подготвят преговори за закупуване на абсолютно нов подвижен състав. Дължи ли държавата на дружества от групата "БДЖ" финансови средства и ако да - в какъв размер?, питат запознатите с дейността на БДЖ и НКЖИ. Те недоумяват и защо е организиран търг с тайно наддаване. "При този вид търгове е възможно само веднъж да бъде предложена цена от всеки от участниците и по този начин се намаляват шансовете за постигане на по-добра цена, а същевременно се увеличават възможностите за манипулация на търга", алармират от гражданската инициатива.
Източник: Дума (09.03.2016)
 
"Калистратов груп" ще ремонтира приемните здания на жп гара Свиленград НК "Железопътна инфроструктура" сключи договор с "Калистратов груп" ООД за рехабилитация на приемните здания на жп гара Свиленград. Фирмата спечели обявената обществена поръчка в конкуренция с още един участник – "Порр Бау ГмБх". Стойността на строително-ремонтните дейности е 926 949 лв., а срокът за изпълнение - 100 календарни дни. Гара Свиленград е гранична на три държави Р. България, Р. Гърция и Р. Турция) и е разделена на пътническа и товарна гара. Товарната част е изцяло новопосторена в рамките на изпълнявания проект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив – Свиленград – турска/гръцка граница", Фаза 4.2. Харманли – Свиленград. На пътническа гара Свиленград, строена през 1965 г., се предвижда конструктивно укрепване и енергийно обновяване на сградата и благоустрояване на околните пространства, съгласно изготвен работен проект от екип на "Трансгео" ООД, с ръководител инж. Илия Илиев. Според предписанията от Доклада за оценка на конструкцията,е необходимо усилване на сградата за поемане на сеизмично натоварване, привеждане на козирките към необходимата осигуреност за вертикално сеизмично натоварване. Ще се извърши подмяна на покривната хидроизолация и обшивки, на износените подови настилки и облицовки, подобряване на работната среда и интериора. Предвижда се полагане на топлоизолация по всички външни стени (от вътрешната страна), предвид това, че фасадата е облицована с варовикови гладки плочи. По проекта са предвидени дейности по осигуряване и обезопасяване на сградата при възникване на пожари, видеонаблюдение, мебелировка, звукова и визуална информация. Изцяло ще бъде подменена вертикалната планировка около сградата, ще се изпълняват и се маркират маршрути за ЛНП, паркоместа за ЛНП и паркинг за пътници. Предвижда се озеленяване и места за отдих.
Източник: Строителство Градът (10.03.2016)
 
Тестваха влака-стрела за Гърция, лети със 180 км/ч Строителите на високоскоростната ЖП Линия Пловдив-Свиленград извършиха извънредни изпитания на готовността на трасето да поеме влак-стрела. Такъв бе пуснат между Харманли и Свиленград вкъснияследобед на 9-ти март. Първоначално бе изпитана контактната мрежа, а на връщане електровозът достигна 180 км/ч. Тестът е завършил отлично, похвали се Милен Минков от фирмата-изпълнител на проекта. Планирано е било скоростната мотриса да развие 160 км/ч но тя достигнала 180 км/ч. Тогава обаче сработила компютърната защита на трена, която изключила системите и спряла влака. При тази висока скорост разстоянието между Харманли и Свиленград бе взето за малко по-малко от 15 минути. Разстоянието между двата града е 35 км, което означава че влакът се е движил със средна скорост от 140 км/ч.Реновиранетона жп линията е по европейски проект „Реконструкция и електрификация на железопътна линия Пловдив – Свиленград“. Позиция 2 по проекта обхваща 38-километровата отсечка Харманли – Свиленград – гръцка граница, включително всички гари и спирки между тях. Стойността на позицията е 146 786 821 лв. Средствата са осигурени от Кохезионен фонд на ЕС, Национално съфинансиране и съфинансиране ДП НКЖИ. Възложител е Национална компания „Железопътна инфраструктура“, а изпълнител Сдружение „Железопътна инфраструктура 2011“ с водещ партньор „ПОРР Бау ГмбХ“. Проектът стартира на 15 февруари 2012 г. Обектът бе разделен на 6 участъка, като работата по тях на 100 % вече е приключила. Остават единствено довършителни неща, сподели Милен Минков. По думите му за всеки един от участъците вече има подписан Акт 15. Следващата стъпка е издаването на Акт 16 и официалното прерязване на лентата. Кога ще стане това от Министерството на транспорта все още не са посочили.
Източник: Монитор (12.03.2016)
 
С 2,8 млн. лв. обновяват жп гарата в Сливен Строената преди повече от половин век железопътна гара в Сливен ще бъде обновена основно с 2,8 млн. лв. Предвиденият срок за изпълнение е 210 календарни дни. Във вторник от 12 часа генералният директор на националната компания „Железопътна инфраструктура“ Милчо Ламбрев, областният управител Татяна Петкова и кметът Стефан Радев ще дадат официален старт на строителните дейности, съобщиха от пресцентъра на НКЖИ. Проектът предвижда цялостен ремонт на помещенията. След като бъде завършена, една от най-занемарените жп гари в страната ще се превърне в удобно място с топла чакалня за пътуващите. Отново ще има търговски обекти за продажба на вестници, дребни сувенири, топли напитки и храна. Гарата, която от дълго време нямаше действаща тоалетна, ще се сдобие с нов санитарен възел. Проектът предвижда и окачена фасада на централния вход на гарата. Ще се направи ремонт на първи перон и козирката към него. Цялото външно пространство около обекта ще се реконструира чрез подмяна на настилките, поставяне на цветя и изграждане на рампа за хора с увреждания. Изпълнителят ще изгради ограда между подлеза и сградата на гарата, за да се ограничи безразборното пресичане на жп линията. Ще има и цялостна смяна на осветлението с енергоспестяващи лампи.
Източник: Новинар (15.03.2016)
 
Новите мегапоръчки ще са за жп строителство за 2 млрд. лв. Топ поръчителят тази година вече е ясен - това е държавната НКЖИ. Планът на компанията, която държи жп линиите и гарите, е видим от предварителните обявления за обществени поръчки през годината. Те са за почти 2 млрд. лв., като мегатърговете ще са два - за жп отсечката между Елин Пелин и Костенец, където планираният разход доближава 900 млн. лв., и за по-късата Костенец - Септември, за която ще са нужни около 350 млн. лв. Въпросните 78 километра се финансират по европейски програми и частично от бюджета. Целта е по новата линия влаковете да се движат с до 160 км/ч. За да се постигне тази скорост, ще се изграждат тунели и виадукти и вероятно затова цената е толкова висока. Тези търгове се чакат в краткосрочен план от строителните компании, особено след спирането на големите пътни поръчки. В по-дългосрочен хоризонт България най-сетне ще има инфраструктура в направлението София - Пловдив - Бургас, която да позволява бърз транспорт, което може да вдигне интереса на пътниците. В други много на брой по-малки търгове държавното предприятие ще похарчи още над 300 млн. лв. Поръчките са на етап обявление за предварителна информация, т.е., след като приключи проектирането по проектите, което се очаква да стане през 2016 г., би трябвало да се пуснат и тези за строителство. Предварителната обява се пуска най-рано 52 дни преди същинската поръчка, като целта е потенциалните кандидати да се информират предварително. Най-голямата поръчка ще е за строителство на жп отсечката между Елин Пелин и Костенец, като индикативната стойност е 872 млн. лв. Проектът трябва да е приключил най-късно до 2022 г., тъй като се финансира по програма "Транспорт". Другата голяма поръчка за строителство пак е за част от линията София - Пловдив, за отсечката Костенец - Септември. Тя е с прогнозна стойност 348 млн. лв., като според обявлението тя ще се финансира по Мeханизма за свързана Европа. През втория период на оперативна програма "Транспорт" целта е завършването на основните направления, по които се работи до момента. За жп транспорта това е пътят от Драгоман през София и Пловдив за Бургас и от Пловдив към турската граница. В рамките на предишния период се работеше основно между Пловдив и Бургас, като определени работи останаха за довършване и през този период, т.нар. фаза 2. По линията между София и Пловдив пък се работи по участъка между Септември и Пловдив, като проектът трябва да приключи до края на годината. Към момента от общо 425 км жп път между София и Бургас са изградени 220 км, като 200 от тях са грубо между Стара Загора и Бургас. Разстоянието между Пловдив и Стара Загора трябва да се довършва, като след Пловдив до Михайлово например трябва да се приключи първо техническият проект, тъй като там линията ще минава по ново трасе. В края на миналата година НКЖИ пусна поръчка за 84 млн. лв. за рехабилитация на жп участъците между Скутаре и Оризово и Стралджа и Церковски, като в момента държавната компания разглежда десетте подадени оферти. Предстои и да се проектират и изградят системите за сигнализация, управление на движението и телекомуникации в участъка Пловдив - Бургас. Индикативната стойност на тази поръчка, която също е на етап обявление за предварителна информация, е 161 млн. лв. Между София и Пловдив нещата са на малко по-ранен етап. По линията между София и Пловдив в момента се работи по участъка между Септември и Пловдив, като проектът трябва да приключи до края на годината. В края на 2015 г. беше обявена поръчката за модернизация на отсечката между София и Елин Пелин. Тя е с дължина 23 км и прогнозната й стойност е 125 млн. лв. Процедурата е на етап разглеждане на оферти, които са 6 на брой. От предварителните обявления на Национална компания "Железопътна инфраструктура" става ясно още, че предстои да се обяви поръчка за строителство и модернизация на 3 тягови подстанции (Казичене, Ихтиман и Белово), също част от проект "Модернизация на жп линия София - Пловдив" и по специално в жп участъка София - Септември, като цената им е изчислена на 18 млн. лв. След завършването на всички етапи, или най-рано през 2020 г., скоростта на движение по цялата жп магистрала София – Бургас ще е 160 км/ч, а от столицата до морето ще се стига за по-малко от 5 часа. Отделно трябва да бъде направена и жп връзката между София и Сърбия. Това далеч не е всичко. Изграждането на интермодалния терминал в Русе ще струва 40.5 млн. лв., а внедряването на система за управление на жп движението по линията София - Перник - Радомир - Кулата ще излезе 105 млн. лв. Други 22 млн. лв. ще бъдат похарчени за изготвяне на проект за електрификация на жп линията от Нова Загора до Симеоновград. Отделно се задават "по-скромни" поръчки за около 200 млн. лв. С най-голяма прогнозна стойност са няколко предстоящи търга за строителен надзор на различни проекти. Сред тях са тези за рехабилитация на линията Пловдив – Бургас и две отсечки на линията София – Пловдив. Друг голям договор ще има за изграждане на интегрирана система за билетоиздаване, информация за пътници и осигуряване на контролиран достъп до влаковете на стойност 18 млн. лв. За разширяване на географската информационна система на НКЖИ пък са предвидени 15 млн. лв. НКЖИ ще обяви и поръчка за доставка на жп моторни влекачи "тежък тип" за 19.1 млн. лв. Дружеството ще има нужда от релсови самоходни специализирани машини за поддръжка на контактната мрежа за 33.3 млн. лв., както и от аварийни автомобили на двоен ход за възстановяване на железен път след бедствия и аварии (3.3 млн. лв.). Поръчки се задават за резервни части на специализирани машини, от лека железопътна механизация за 2.1 млн. лв., от скрепителни системи за железопътни траверси (3.4 млн. лв.), работно и специално облекло - 2.7 млн. лв., униформено облекло - 1.9 млн. лв., и от канцеларски материали и консумативи за офис техника за срок от две години за 1.2 млн. лв.
Източник: Капитал (16.03.2016)
 
Отчуждават имоти за изграждане на жп надлез край Ковачево Правителството прие решение за отчуждаване на части от частни имоти, необходими за изграждането на пътен надлез при спирка Ковачево по трасето на железопътния участък Септември – Пловдив, за реконструкция и кабелиране на съществуваща електропроводна линия и за реконструкцията на съществуващи водопроводи. Терените са с обща площ 12.8 дка и са разположени в землищата на селата Ковачево и Лозен, община Септември. Отчуждаването на имотите се финансира от НКЖИ, а решението на кабинета може да бъде обжалвано по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица. Министерският съвет промени от публична в частна държавна собственост статута на имот в с. Георги Дамяново. Теренът от 3.5 дка с пет сгради в него е с отпаднала необходимост за Областната дирекция по безопасност на храните в Монтана. Промяната дава възможност за по-ефективно използване на имота в бъдеще, извършване на разпоредителни действия с него и реализиране на допълнителни приходи. На министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията беше възложено да сключи договор за покупка на помещения в административната сграда на МТИТС на ул. „Гурко“ №5 в София. Сградата се ползва за административните нужди на министерството, както и от ИА „Автомобилна администрация“. МТИТС ще закупи помещенията от „Параходство Български морски флот“ АД, като стойността на обектите е определена от независим оценител. Правителството даде съгласието си „Напоителни системи” ЕАД да продаде имот в землището на с. Долнослав, община Асеновград. „Напоителни системи” е търговско дружество със сто процента държавно участие, в което принципал е министърът на земеделието и храните. Теренът с площ 1778 кв. м и едноетажна сграда от 30 кв. м в него ще бъде продаден на търг при начална цена не по-ниска от пазарната стойност, определена от сертифициран независим оценител.
Източник: profit.bg (17.03.2016)
 
Транспортният министър спря поръчки за над 45 млн. лв. Министърът на транспорта, информационнните технологии и съобщенията Ивайло Московски е спрял 2 обществени поръчки, научи „Монитор“. Едната е за доставка на релси за Националната компания „Железопътна инфраструктура“ /НКЖИ/ за 45 млн. лв. Според експерти от компанията това няма да повлияе на изпълнението на проектите, финансирани от Евросъюза, за модернизация на жп линиите по протежение на европейските транспортни коридори. Те са реконструкция на линиите Пловдив-Бургас, Септември-Пловдив, София-Драгоман и София – Септември. Спирането на поръчката за релсите ще се отрази на ремонтната програма на НКЖИ, финансирана с пари от държавната хазна и със собствени средства на ведомството. Вторият спрян проект е на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Той е за безжична система за корабоводене, поясниха от транспортното министерство.
Източник: Монитор (17.03.2016)
 
Битката сред търговците на ток вади нови големи играчи Борбата за клиенти на свободния пазар на електроенергия набира скорост, като данните обаче все още са оскъдни за това дали има сериозно разместване на пазара и кои са основните печеливши. Един от най-добрите индикатори, които са публично достъпни, са обществените поръчки, обявени основно от държавните и общинските предприятия и институции. Те показват, че освен обичайните заподозрени - енергийните търговци на трите ЕРП-та, на пазара сериозно са навлезли "Мост енерджи" и "Енерджи съплай". Данните на регистъра на Агенцията за обществени поръчки не са съвсем надеждни, тъй като в договорите има много условности с малки букви, които променят конкретните числа, но все пак отразяват тенденцията на пазара. Един от най-агресивните търговци на пазара е "Мост енерджи". Последната голяма сделка, която сключи, е с НДК през февруари. Двегодишният договор е на стойност 2.145 млн. лв., а посоченото количество енергия, което трябва да бъде доставено, е 12 500 мегаватчаса, като в документите се прави уговорка, че то е ориентировъчно и може да е по-малко или повече. Ако се вземат посочените количества, излиза, че за мегаватчас НДК трябва да плаща 170 лв. с включени мрежови разходи, такса "задължение към обществото" и разходи за балансиране. За сравнение, преди това НДК е плащал годишно по 3 млн. лв. за доставката на електроенергия. Друга голяма поръчка, която печели "Мост енержди", е за доставка на електроенергия на Българската национална телевизия за 1.1 млн. лв., която е със срок на изпълнение 3 години. Самата "Мост енерджи" е създадена през 2010 г., а от Търговския регистър се вижда, че акционери с равни дялове са Тони Тенева и Ясен Симитчийски. Безспорен лидер обаче остава ЧЕЗ, която се възползва от положението си да обслужва най-много клиенти в страната. Една от последните големи поръчки, която беше взета от енергийния търговец на ЕРП-то на Западна България, е на общинското дружество "Столичен електротранспорт". На практика то е на свободния пазар от началото на 2007 г., като количеството закупувана електроенергия остава непроменено оттогава - в размер на 100 хил. мегаватчаса за срок от две години. Стойността на различните поръчки варира около 8-9 млн. лв. На последната поръчка, обявена в средата на миналата година, обаче изведнъж значително скача до 14 млн. лв., и то при положение че количеството електрическа енергия отново е същото и не се очаква тенденция за покачване на цените. В крайна сметка договорът с ЧЕЗ е сключен с крайна цена от 8 млн. лв., което прави по 80.20 лв. за мегаватчас, което вероятно не включва мрежовите разходи и допълнителни такси, които са около 80 лв. за мегаватчас. ЕВН и "Енерго-про" също се представят добре, но поне според данните от АОП изостават в конкуренцията при обществените поръчки. Там много сериозно навлиза "Енерджи съплай" на Соня Кадиева (съпруга на депутата Георги Кадиев). По-малки играчи са "Енерджи МТ" (собственост на Румяна Георгиева) и "Енерджи маркет", в чийто съвет на директорите влизат Илко Аков, Владимир Мънев и Христо Януцев. Една от най-големите поръчка за покупка на електроенергия е на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), последната от които беше обявена в понеделник. Тя е на стойност 4.04 млн. лв., което при обявеното количество електроенергия означава по 86 лв. на мегаватчас. В документите изрично е записано, че тази цена не включва такса "задължение към обществото", ДДС и акциз. За сравнение - ценовите нива в момента се движат около 70 лв. за мегаватчас по данни от търговци. Например на последните дългосрочни търгове в края на миналата година са били постигнати цени от около 70 лв. за мегаватчас. В същото време не е имало сериозно търсене заради очакването цените в региона да се запазят ниски. Индикация за това дават и цените на дългосрочните договори за 2017 г., постигнати на борсата в Унгария, сключени за 35 евро за мегаватчас. Дори и с всички допълните разходи по балансиране цената на електроенергията в България вече варира около 80 лв. за мегаватчас (точна цена не може да се даде поради различните характеристики на потребителите). Може да се каже, че НКЖИ все пак следва тенденцията, тъй като обявената индикативна цена все пак е по-ниска от тази на търга от миналата година. Тогава според обявеното количество мегаватчас е договорен за 110 лв., като в цената не влизат мрежовите разходи по доставката и "задължение към обществото". Тогава за изпълнител е избрана "Енерджи съплай". Компанията е избрана според критерия най-ниска цена. Останалите кандидати не са изненада - "Енерго-про", "ЕВН трейдинг", "ЧЕЗ трейд", "Мост енерджи" и "Енерджи МТ". Едни от големите възложители на обществени поръчки за доставката на ток са болниците. Сред тях се откроява тази на Военномедицинска академия, която според регистъра на АОП обявява за първи път подобна поръчка в края на 2015 г. Тя е с индикативна стойност от 3.5 млн. лв., а прогнозното количество електроенергия, което ще бъде доставено за срок от две години, е 27.346 мегаватчаса. В крайна сметка поръчката е сключена за сумата от 3.7 млн. лв. с ДДС, а за изпълнител е избрана ЧЕЗ. Останалите кандидати са ЕВН, "Енерго-про" и "Енерджи МТ". Според изчисленията за един мегаватчас болницата ще плаща 130 лв., които включват всички допълнителни разходи и такси по доставката, балансиране, ДДС и акциз. Нормално е интересът на търговците на електроенергия да бъде насочен към големите клиенти на пазара. Кръгът от компании, които участват на големите поръчки, поне засега не е особено широк, вероятно заради сериозните гаранции, които се изискват от възложителите. В бъдеще обаче конкуренцията и сред търговците може да се увеличи, което може да доведе до по-добри условия и за клиентите.
Източник: Капитал (22.03.2016)
 
АПИ: Минимум 3 млрд. лв. са нужни за рехабилитация на пътищата Около 3 млрд. лв. са необходими за рехабилитация на пътната мрежа. Това заяви шефът на Агенция „Пътна инфраструктура“ Лазар Лазаров в парламента. По думите му това е най-икономичният вариант за ремонтиране на инфраструктурата. Лазаров посочи, че преди увеличението на цените на стикерите, брутните приходи от тях възлизали на около 200 млн. лв. В тези сметки не били приспаднати социалните винетки, които са 200 000 на стойност около 20 млн. лв. Относно предложението на депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров Петър Славов да се въведе 6-месечна винетка, Лазаров заяви, че подобни стикери в Европа имало само за мотоциклетите. Предложението на народните представители не беше прието от парламента. Според шефа на АПИ не е необходимо в България и те да плащат за ползването на пътищата, тъй като те не ги разрушавали. Той обясни, че средствата за ремонт на пътища идвали само чрез пътни такси. Според него при експлоатационен период от 10 години ще е нужно много време, за да се съберат достатъчно средства за рехабилитация на инфраструктурата, а разминаването щяло да става все по-голямо. Депутатите гласуваха още компанията за проектиране на магистрали да бъде закрита. Предложението бе записано в проект на Закона за пътищата, внесен от депутати от ГЕРБ. То предвижда Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" да бъде закрита и нейните функции, както и започнатите от нея проекти, да преминат към АПИ. Лазаров обясни, че АПИ е единственият бенефициент, който е усвоил 100% по транспортната програма. Държавното предприятие НКСИП беше създадено през 2012 г. и е подчинено на регионалния министър. Основната му цел беше да ускори изграждането на автомагистралите "Струма" и "Хемус".
Източник: econ.bg (24.03.2016)
 
Правителството отпусна 208 млн. лева за завършване на важни железопътни проекти Правителството одобри допълнителни плащания по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2016 г. за сметка на централния бюджет в размер до 208 млн. лв. Средствата са за приключването на 10 важни железопътни проекта, в рамките на допустимите срокове по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. Сред тях са трите основни жп направления, които се изпълняват по оперативната програма, Септември – Пловдив, Пловдив – Бургас и Първомай – Свиленград. Средствата се предоставят като временна безлихвена финансова помощ, подлежаща на възстановяване на Национална компания „Железопътна инфраструктура” в качеството й на бенефициент по ОП „Транспорт” 2007-2013 г.
Източник: 24 часа (24.03.2016)
 
Бюджетът продължава да налива пари в провалени проекти Нова порция бюджетни средства ще бъдат налети във фантомни или безнадеждно закъснели проекти. Вчера правителството реши да отпусне 208 млн. лв. на НКЖИ - държавната компания, която отговаря за железопътната инфраструктура. Несъществуващият нефтопровод "Бургас-Александруполис" пък ще "глътне" още 88 хил. лв., става ясно от предложение на финансовото министерство. Това е само пореден транш за издръжка на международните компании, които трябваше да строят няколко гигантски проекта в енергетиката - "АЕЦ Белене", "Набуко", "Южен поток". Всички те се провалиха, но тъй като проектните компании още не са прекратени юридически, продължават да харчат пари за издръжка, вкл. и за заплати на скъпоплатените им директори и така е поредна година. Отделно десетки милиони са "закопани" още със създаването на тези дружества като акционерен капитал на българските участници. Новата помощ за прекратения преди 4 години проект за петролопровода "Бургас-Александруполис" е за покриване на разноски за данъчни ревизии във връзка с формалната ликвидация на дружеството. Междувременно депутатите вчера гласуваха за закриване на друга мегаломанска държавна структура - Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП). Това е добра новина, защото ще спести милиони на данъкоплатците. Държавната компания е на бюджетна издръжка и досега получаваше от хазната по 1.4 млн. лева годишно. НКСИП бе създадена през 2011 г. специално, за да ускори строителството на магистралите. Тогава ГЕРБ бяха най-горещи защитници на тази идея. Сега пак те се оказаха най-големите й критици, след като премиерът Бойко Борисов изненадващо реши да прекратява съмнителни обществени поръчки, като започна с търг за магистрала "Хемус", а после се ядоса, че държавната компания е направила лош и скъп проект за магистралната отсечка и обеща тежки наказания. Още при създаването на НКСИП се появиха критики, че всъщност държавната фирма ще е дубльор на пътната агенция. Вчера депутати сполучливо я нарекоха клонинг на АПИ. И шефът на пътната агенция Лазар Лазаров се включи в дебатите с признание: "Съществуването на две паралелни структури, които се занимават с почти еднаква дейност, е нерационално. Където има дублиране на функции, е добре това да се оптимизира". ПО РЕЛСИТЕ Вчера се наложи правителството да отпусне на НКЖИ 208 млн. лева - заради фатално забавени жп проекти, които се изпълняваха по оперативната програма "Транспорт". Сроковете за пълно усвояване на европарите изтекоха в края на миналата година, а отсечките така и не бяха построени. Става дума за 10 участъка по линиите Септември-Пловдив, Пловдив-Бургас и Първомай-Свиленград. Държавата дава парите, за да може все пак тези жп отсечки да бъдат довършени, макар и с просрочие. България успя да договори с ЕК удължаване за строителството. В противен случай можеше да се наложи държавата да възстанови на Брюксел инвестираните досега стотици евромилиони в тези жп проекти. 208-те милиона лева се дават на НКЖИ като безлихвен заем, който компанията ще връща чрез прихващане от годишната субсидия, която получава от бюджета.
Източник: Сега (24.03.2016)
 
Завършват Интермодалния терминал край Пловдив през август Интермодалният терминал в Пловдив ще бъде през август т.г. Това каза Ивайло Дженев, ръководител направление в НК "Железопътна инфраструктура". Изграден е седми коловоз. От понеделник в продължение на 4 дни, до четвъртък, 24 март, е обособен прозорец за допълване на дейностите по изтеглителен коловоз около 600 м. Изцяло е завършена площадката за паркинга, нивелирана е, все още не е поставен асфалт. Готова е административната сграда - в момента се полагат фасадите. Започва ремонтът на пътя, който свърза Пещерско шосе с Интермодалния терминал в Пловдив. По обекта се работи така, че да бъде завършен през август, обобщи Ивайло Дженев. Интермодалният терминал в Пловдив е сред обектите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, предвидени за концесия. Принципалът избра в края на миналата година "Алкор" ООД, София, за изпълнител на концесионните анализи за предоставяне на концесия върху Интермодалния терминал в Южен централен район на планиране в България – Пловдив. Компанията изработва и проекти за обосновка на концесията, концесионен договор, документация за участие в открита процедура и решение за откриване на процедура, както и четири концесионни анализа - технически, финансово-икономически, правен и екологичен анализ.
Източник: Строителство Градът (24.03.2016)
 
Обновяването на Централна гара в София струва 61 млн. лв. Цялостното подновяване на Централна гара в София ще бъде завършено официално преди Великден, като разходите са на стойност 61 милиона лева и проектът отне близо две години, предаде БТВ. „Има много нови неща - видеонаблюдение, пожароизвестяване, пожарогасителна инсталация за цялата сграда. На съвсем други норми отговаря в момента конструкцията на сградата", заяви главният архитект на обекта Галин Василев. Коефициентите за якост са завишени два пъти - за София изискването е девета степен по Рихтер. Това е първата обществена сграда, изцяло оборудвана с водещи ивици за незрящи хора по пода, които свързват всички ключови обекти. Изпълнени са евроизискванията да има парапети и за малки деца, и хора с увреждания. Полицейското присъствие е засилено, а вратите са конструирани така, че в рамките на 1 минута да пропускат 2000 души, още 1000 могат при извънредна ситуация да се евакуират през стълбите за горния етаж. Всички ескалатори в сградата са на едно място. Пероните са с изцяло обновени козирки. Информационните табла излъчват информация на български и английски, но аудиосъобщенията са само на български. В сградата, на мястото на гишетата за пратки, вече има спортна зала и фитнес, на горния етаж детски кът и място за хранене с мозайка от старите жп архиви. Старата петолъчка на герба на София е скрита под новата мозайка. Всички тези строителни действия са извършени без да бъде спирана гарата от експлоатация.
Източник: Труд (06.04.2016)
 
Централна гара стана като мол 72 млн. лв. европейски пари са вложени в ремонта на Централна гара, която не е обновявана основно от построяването през 1974 г. Вложените сега пари освен за екстри основно са употребени за конструктивно укрепване на сградата. Тя вече издържа на 9-а степен по скалата на Рихтер, казва Ивайло Дженев, ръководител на екипа за управление на проекти в Националната компания “Железопътна инфраструктура”. Покривът е с нова вантова конструкция като на мостовете. Теренът на чакалнята е намален, ще се отоплява с парно, с чилъри, а ще помагат и фотоволтаиците, които са монтирани на покритията на пероните. Ресторантът и 6-те зони на хранене са на второто ниво. Там е и детският кът, където пътниците ще могат да оставят малките си. Въртящата се врата на входа на чакалнята също е с фотоклетка. Има бутон, който намалява скоростта и?, за да могат да преминат хора с увреждания. На ниво -1, тоест под земята, на обновените каси вече се продават билети. Всичко е ново - указателите, тунелът към пероните, дори пейките на тях - една тежи 130 кг, за да е трудно да бъде открадната. На пероните пък върнаха чешмичките. Осветлението, отоплението, охлаждането се командват от една зала. Следи се температурата и ако някъде е твърде топло - се намалява Навсякъде има екрани с разписанието на влаковете, нова е звуковата система. “24 часа” вече писа, че 191 камери наблюдават всяко публично кътче в сградата. Картината се предава в зала с монитори, ще се пази за определено време. По двама души ще дежурят на смяна, наблюдението е 24 часа в денонощието. Навсякъде, дори и в тунела към пероните, има паникбутони с гласова връзка. Когато се натисне бутонът, в залата звънва телефон. На екран се показва мястото, откъдето е сигналът, с кликване върху него се отваря картина, за да се ориентират служителите как да реагират. Идеята е да се знае дали на някого му е станало лошо, дали има съмнителен предмет, дали са се сбили... Огромни пожарогасители са поставени в залите, в които има техника. С тях пожарът се гаси с газ, като “обгазяването” е дозирано, за да останат хората в помещението живи и да се опази техниката. Гарата ще бъде официално открита по Великден, дотогава ще получи акт 16. И преди да е пусната, на последния перон вече са действали спрейове, напръскани са графити на изходите към него. А някой е откраднал болтове от парапетите и от планки. Прибрана е дори една от скобите, с които се прикрепва тръба.
Източник: 24 часа (11.04.2016)
 
Служители на НКЖИ ще получат сертификати в сферата на „Енергийната ефективност“ Ръководството на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) ще проведе пресконференция по проект: „Норвежкият опит за устойчива енергетика и околна среда в България – повишаване на административния капацитет на българските държавни и местни власти в сферата“. Събитието ще се проведе от 10.00 часа, в сградата на Българската академия на науките, пл. Народно събрание, съобщиха от пресцентъра на НКЖИ. Проектът „Норвежкият опит за устойчива енергетика и околна среда в България – повишаване на административния капацитет на българските държавни и местни власти в сферата“ е класиран от Министерството на енергетиката на първо място сред 30 други проектни предложения в сферата на енергетиката. Основен принос за този успех има опитът на българските експерти от института и техните норвежки колеги от компания GK Norgre - лидер в изпълнението на екологични проекти в Скандинавия. В централната сграда на Българска академия на науките ще бъдат връчени професионални сертификати за придобити знания и умения в сферата на „Енергийната ефективност“ на служители от НКЖИ.
Източник: Агенция Фокус (12.04.2016)
 
Ремонтът на Централна гара се оскъпи с 4.3 млн. лева Ремонтът на софийската Централна гара ще се оскъпи с 4.3 млн. лв., става ясно от обявление в регистъра на обществените поръчки. Допълнителните дейности по подмяна на контактната мрежа ще бъдат възложени на обединението, което изпълни рехабилитацията - "ГБС - Централна гара" с партньори "Главболгарстрой" и "Водстрой 98". Договорът с тях беше сключен през 2013 г. за 67 млн. лв. с ДДС, а обновлението трябваше да приключи до края на 2015 г. В последствие срокът беше удължен до 22 март, а от съобщение на транспортното министерство става ясно, че официалното откриване на Централна гара е насрочено за утре - 26 април.Ремонтът е финансиран по Оперативна програма "Транспорт", а оскъпяването ще е за сметка на бюджета на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), обясни генералният директор на държавното дружество Милчо Ламбрев. "Става въпрос за сложен ремонт на контактната мрежа - подмяна на въздушните стрелки и проводниците. Той е изпълнен частично, нямаше как да подменим всички, защото това щеше да затрудни влаковото движение, да нарушим разписанието на превозвачите и да плащаме неустойки. На строителите им се налагаше да работят в по-малки времеви прозорци, отколкото им беше необходимо и затова подмяната ще продължи. Плащаме, защото се налага да задържим машините и работниците", каза още Ламбрев. При подготовката на заданието за ремонта не е било взето предвид увеличението на влаковия трафик, заради което се е стигна до забавяне и оскъпяване на ремонта с над 4 млн. лв, става ясно от информацията за новия договор. "Спрямо данните за 2013 г., среднодневният брой влакове за 2014 г. се е увеличил с 19 бр., а за 2015 г. с 13 бр.", пише в документацията. Това е наложило отваряне на допълнителни прозорци, в които не се извършва ремонт на контактната мрежа. Поръчката е от 2013, но заданието е правено три години преди това, посочи инж. Ламбрев. Утре ще бъде представена завършената реконструкция на основната сграда на Централна гара и пероните - първата от около 40 години насам. Основната цел беше да се подобри енергийната ефективност, включително с монтаж на слънчеви панели на покрива и пероните, както и да се изпълнят европейските изисквания за достъп на инвалиди и хора със зрителни увреждания. След края на ремонта на дневен ред излиза въпроса за отдаването под наем на търговските площи на гарата, които са внушителните 11 хил. кв.м. Към момента са обявени търгове за две малки помещения за продажба на пакетирани храни на ниво -1, при билетните каси. Те са за 12.2 м2 и 15.6 м2, с начална тръжни цени - 151 лв./месец и 193 лв./месец съответно. "Ще имаме много търгове, за много и големи помещения, ресторанти, заведения, но това няма да се случи в близките два-три месеца", коментираха от НКЖИ. Причината е, че процедурата по отдаване е тромава и трябва да мине на одобрение от НКЖИ и транспортното министерство.
Източник: Капитал (26.04.2016)
 
Местата си в СЕМ заеха номинираните от ГЕРБ София Владимирова, която е позната в телевизионните среди като сценарист на предаването "Сблъсък" и кандидатката на БДЦ Розита Михайлова, която в момента е пиарка на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Розита Михайлова е завършила НАТФИЗ "Кръстю Сарафов", като дълги години работи като пиар. Останалите четирима кандидати не събраха достатъчно гласове. Отпаднаха синът на Радой Ралин - Кин Стоянов, дългогодишният телевизионер Иво Драганов, проф. Любомир Халачев и колегата журналист Васил Чобанов. Гласуването днес най-сетне дава картбланш на говорителката на Външно Бетина Жотева да се сбогува с Даниел Митов и да седне в креслото си в СЕМ. Тя чака близо година попълването на парламентарната квота, заради което не можеше да изпълни повелята на Плевнелиев да е неговият нов човек в медийния съдник. За близката до ГЕРБ София Борисова това е втори мандат в СЕМ. По-интересен е изборът на бившата актриса Розита Михайлова. Михайлова е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работила е като актриса в театрите в Пловдив и Бургас. Била е водеща на предаването „Звездите спят, ние не“ по ТВ „Канал 2001“ и PR на Xground, известна като агенцията за манекенки на силовата групировка ВИС 2. Преди да поеме пиара на НКЖИ - Розита Михайлова е PR Мениджър на "Хранителна индустрия "Белла" - България. Именно по време на работата си там трябва да потушава и тежък скандал, свързан със снимка на съсобственика на компанията Венцислав Георгиев, полегнал до току-що застреляна от него бяла мечка в Канада. Оказва се, че Георгиев дори не е платил сам цената на разрешителното (60 хил. долара), а го е получил като подарък от приятели. Белите мечки пък са един от символите на борбата с глобалното затопляне. Розита Михайлова тогава коментира, че всички са били неприятно изненадани от реакциите след публикуването на снимката, но не смята, че компанията е в ситуация на кризисен PR. "Политиката на холдинга не толерира личните изяви. Венцислав Георгиев никога не е искал да се афишира в публичното пространство. Според него това не е работа на човек, натоварен с бизнес".http://kanal3.bg
Източник: Други (28.04.2016)
 
БДЖ с 94 млн. лева по-малко дългове Малко над 470 млн. лева са задълженията на "Холдинг БДЖ" ЕАД към края на март. Дълговете на компанията са намалели с около 94 млн. лева в сравнение с октомври 2014 година, когато са били над 560 млн. лева. Така за две години задълженията са се свили със 17 процента, става ясно от писмен отговор на транспортния министър Ивайло Московски до депутат. Ако летище София бъде отдадено на концесия, част от парите ще отидат за погасяване на задълженията на БДЖ, казва Московски. От думите му става ясно, че през 2015 година железниците са били осъдени да плащат наказателна лихва в размер на 10,7 млн. лева годишно по втория облигационен заем. Според Московски може да се стигне до блокиране на сметки и разпродаване активите на дружеството, ако не се осигурят нужните средства за погасяване на задълженията на БДЖ към кредиторите. Към момента те възнамерявали само да разпродават ненужни на железниците товарни вагони и недвижими имоти. Според Московски обаче проблем с транспорта и спиране на влакове по тази причина няма да има. Московски уточнява, че максималната държавна помощ, която страната ще окаже на "Холдинг БДЖ" ЕАД, е в размер на 320 млн. лева, като това включва и парите към държавната НКЖИ.
Източник: Новинар (04.05.2016)
 
Подлез за 1,8 млн. лв. в „Горна баня” ще спасява хора на опасна жп отсечка Нов пешеходен подлез за 1,8 млн. лв. ще направи вече безопасно преминаването на столичани, живеещи около жп прелеза в квартал „Горна баня”. „На мястото между улиците „670” и "643” назад в годините има доста случаи на ударени хора, дори и трагични инциденти. С построяването на новото съоръжение тази опасност е премахната”, заяви при откриването на подлеза Милчо Ламбрев – генерален директор на НКЖИ, които са изпълнител на обекта заедно със Столичната община. Подлезът се охранява с жива охрана и видеокамери, има асансьор и автоматично осветление. Това е изключително важна връзка, която ще дава достъп до спирките на градския транспорт, а след известно време и със спирките на метрото”, допълни и зам.-кметът Дончо Барбалов. През последните 3 години общината е дала 3 млн. лв. за ремонт на подлези из целия град, заяви зам.-кметът. Относно вълненията в последните дни около въвеждането от днес на новата тарифна политика в градския транспорт в София той каза, че не се притеснява от протестите, защото „при прилагането на непопулярни мерки винаги има недоволства”. „В момента субсидията за градски транспорт е 95 млн. лева, което натоварва допълнително над 100 лева всеки пълнолетен софиянец. Мисля, че не бихме искали да даваме още 100 лева към тези пари, които вече даваме”, изтъкна Барбалов. От вчера следобед започна пренастройването на 400-те билетни автомата в трамваите и тролеите и на 160 в метрото. Пренастройването на софтуера на един автомат отнема 2-3 минути и сме планирали до 5 часа сутринта в сряда всичките да бъдат готови да подават новите билетчета от 1,60 лева, обеща зам.-кметът.
Източник: Новинар (01.06.2016)
 
Правят скоростни жп отсечки с пари от концесията за летище София Ако след реализиране на концесията за летище София БДЖ изплати задълженията си към НКЖИ в размер на около 85 млн. лв., ще вложим парите в модернизация на железопътните отсечки и в закупуването на нови скоростни влакове. Това обеща генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев. „Концесията на летище София ни касае дотолкова, че ако тези пари влязат в бюджета, от Министерството на транспорта могат да насочат част от тях към НКЖИ”, поясни Милчо Ламбрев. Той коментира, че би се радвал, ако има нови влакове още през следващия месец, тъй като последната отсечка от дестинацията Пловдив-Свиленград предстои да бъде открита до септември. „Тогава по цялото това трасе ще могат да се движат супер бързи влакове със 160 км/ч и тази инвестиция ще бъде оправдана”, каза шефът на НКЖИ. Ламбрев уточни, че до края на годината ще бъдат завършени железопътните отсечки Септември-Пловдив и Пловдив-Бургас. „Нашето пожелание е от БДЖ по-скоро да доставят такива локомотиви и вагони, които да се движат с тези скорости”, допълни изпълнителният директор на НКЖИ.
Източник: Новинар (01.06.2016)
 
Бившата гара Мадара може да стане музей Община Шумен получи правото на управление върху бившата ж. п. гара в с. Мадара за нуждите на Регионалния исторически музей в областния град, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет. Двуетажната масивна сграда е с отпаднала необходимост на Държавното предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, тъй като е закрита през 2002 г. Близостта на гарата до историческата забележителност „Мадарски конник“ и високата й архитектурна стойност я правят подходяща за реализация на инициативи на музея, който има нужда от изложбени и фондови площи. Правителството даде съгласието си и за промяна на статута от публична в частна държавна собственост на рибарника в с. Дълги дел, област Монтана. Съоръжението за отглеждане на риба се намира в местността „Шошеници“ край селото и се управлява от Северозападното държавно предприятие, което няма възможност да го ползва по предназначение. Промяната на статута ще позволи привличане на инвеститори с оглед възстановяване на рибарника и осигуряване на работни места за местното население. Кабинетът разреши и продажбата на имот, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД. Бившият стопански двор с площ 0,8 дка се намира в землището на с. Цалапица, област Пловдив. Продажбата на имота ще се осъществи чрез търг при начална тръжна цена не по-ниска от пазарната стойност, определена от независим оценител.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2016)
 
Обвиниха зам.-министър за безстопанственост в големи размери Софийската градска прокуратура привлече като обвиняем за умишлена безстопанственост в особено големи размери зам.-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Антон Гинев. Според държавното обвинение, докато е оглавявал Националната компания "Железопътна инфраструктура", той е нанесъл значителни щети на предприятието - за 927 хил. лв. Ако вината му бъде призната от съда, той може да получи от 1 до 10 г. затвор. Става въпрос за сключен от Гинев договор за ремонт на пътническата гара в Русе през 2007 г., който е предшестван от "мотивирана от несъществуваща спешност" процедура на договаряне без обявление. Общата стойност на укрепването в Русе е било за 3 120 000 лв., в които влизат проучвания на деформациите на земната основа на гарата, проектиране, укрепване на земната основа и строително-монтажни работи. Според прокуратурата НКЖИ е трябвало да обяви обществена поръчка, но вместо това генералният директор Гинев е провел процедура на договаряне без обявление, като е поканил три фирми. За изпълнител е била избрана "Триумф" ЕООД, контролирана от народния представител Илия Илиев. Останалите две фирми не са допуснати до процедурата поради непълнота на документите, които са представили. До обвинението срещу зам.-министъра се стигна точно покрай разследването срещу Илия Илиев, който е бил общински съветник от ГЕРБ, а след това и депутат от ДПС. Илиев е проверяван от прокуратурата за длъжностно присвояване в особено големи размери, докато е бил общинар от ГЕРБ. В договора с "Триумф" за плащане са предвидени 195 хил. лв. за проектиране и 2,4 млн. лв. без ДДС за строително-ремонтни дейности. "В рамките на 10 дни след сключване на договора по разпореждане на Гинев на фирмата изпълнител е изплатен аванс в размер на 927 хил. лв. Т.е. преди изпълнение на каквото и да е действие по договора, на "Триумф" ЕООД е изплатена цялата сума за проектирането - 195 000 лв., както и 732 000 лева за строително-ремонтни работи. Изплащането на аванс за тях е извършено дори преди откриване на строителна площадка и издаване на необходимия за това акт образец 2а. По този договор не е извършено никакво действие, а Гинев не е предприел действия по възстановяване на изплатените суми", обясняват от прокуратурата. Гинев е директор на НКЖИ по времето на Тройната коалиция от ноември 2006 г. до октомври 2009 г. Назначен е за зам.-министър на транспорта от кабинета "Орешарски" и не е отстраняван от поста си оттогава. Вчера Гинев подаде оставка като зам.-министър, като мотив е посочил лични причини.
Източник: Дума (15.06.2016)
 
Новото пристанище на Варна След няколко фалстарта и ожесточени спорове, продължили повече от десет години, проектът за ново пристанище във Варна е реанимиран отново и вече търси инвеститори през Европейския портал за инвестиционни проекти. Проектът си има цена и дори дата за изпълнение. Става дума за съвършено нов пристанищен комплекс, чието строителство трябва да започне на 1 април 2019 г. и ще струва 432.5 млн. евро. Целта му е да изведе тежкия товарен трафик от централната част на града и в същото време да привлече повече бизнес. Това е и един от проектите, с които България ще се опита да спечели европейско финансиране по Плана за инвестиции в Европа, обещан от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, известен като плана "Юнкер". Няколко вродени дефекта обаче поставят под въпрос не само реализацията, но и бъдещето му. Проектът, наречен Varna Connect, беше официално представен още през есента на миналата година. Негови възложители бяха Министерството на транспорта, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", което осигури и бюджета за проектиране в размер на близо 8.8 млн. лв. Проектът, изработен от българско-холандския консорциум "Енергопроект - Роял Хасконинг", предвижда на северния бряг на Варненското езеро, близо до гетото "Максуда" в Южната промишлена зона на града, да бъдат изградени пет корабни места с дълбочина 12.5 метра и нова логистична инфраструктура за обработка на товари между трите вида транспорт - морски, железопътен и автомобилен. "Терминалът ще се развива на две териториални зони, обясни Ангел Забуртов, изпълнителен директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Първата обхваща т.нар. кейов фронт, складовите площи и нова товарна гара заедно със съответните сервизни и помощни стопанства, които ще обслужват железопътната част от проекта. Новото пристанище ще включва три нови терминала - контейнерен, зърнен и за генерални товари. "Изграждането на интермодалния терминал във Варна е от стратегическо значение не само за града и за България като цяло, но и за Европейския съюз. Самата идея за създаването му в района на Варна се основава на ревизираната политика за изграждане на Трансевропейската транспортна мрежа", твърди Забуртов. Сериозната стойност на проекта налага да бъдат търсени различни източници на финансирането му. "Не изключваме комбинацията от финансиране със средства от националния бюджет, европейски програми и частни инвеститори, каза Забуртов. Към момента се проучват такива възможности, включително и чрез заем от Европейската инвестиционна банка. Подадено е и искане за подкрепа от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, който също е част от плана "Юнкер". Дебатът около идеята за строителство на ново пристанище във Варна продължава повече от десет години. В него мненията "за" и "против" са в радикален конфликт и са съсредоточени основно върху позиционирането на бъдещия проект. Още през март 2007 г. тогавашното Министерство на транспорта обяви, че с Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) е договорено финансиране от 175 млн. евро за строителството на терминали за обработка на контейнери в Бургас и Варна. От тази сума Варна трябваше да получи около 90 млн. евро., а Бургас - 65 млн. Три години по-късно обаче първият кабинет "Борисов" отказа заема, като мотивира решението си с "невъзможност Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище Бургас" ЕАД да обслужват кредита". Но според неофициалната версия за отказа до него се е стигнало заради категоричната позиция на варненското лоби в тогавашния парламент контейнерен терминал да бъде изграден само във Варна. Вторият вариант бе лансиран от бившия министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски Данаил Папазов по времето, когато той беше все още изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Идеята му предвиждаше контейнерният терминал да бъде разположен на т.нар. остров между стария и новия канал "Море - езеро". Както тогава, така и сега този вариант е оценяван от членове на Варненската морска камара като по-удачен от избрания за строителството на интермодален терминал край гетото "Максуда". Аргументите в негова полза бяха, че той "заобикаляше" две конфликтни точки - канала "Море - езеро" и Аспаруховия мост, които заради недостатъчната си дълбочина и височина се оказват препятствие пред голямотонажни контейнеровози. В крайна сметка този проект също беше отхвърлен заради прекалено високите разходи за преместването на петте флотски поделения, дислоцирани на "острова", а обработката на контейнери бе прехвърлена на пристанище "Варна-изток". Докато този спор течеше, липсата на ново и модерно пристанище изхвърли Варна от конкуренцията на големите контейнерни терминали в Черно море. В края на 90-те години оборотите на пристанищата в Констанца и Варна са били съизмерими - малко под 100 хил. 20-футови контейнера годишно. В момента заради модерната си инфраструктура Констанца обработва над 1.8 млн. контейнера. В същото време статистиката на пристанище Варна за миналата година показва, че там са обработени не повече 140 хил. контейнера. На форум в Китай миналата година българската страна предложи пристанището в Русе и заедно с терминал във Варна на концесия. Тогава обаче специалисти обясниха за "Капитал", че предимствата са на страната на румънското пристанище заради вече изградената и работеща магистрална и жп връзка с Букурещ, а оттам - и с транспортен коридор номер 4. Така заради липса на далновидност варненското пристанище вече е обречено да остане сред малките в Черно море по отношение на контейнерните превози, твърдят от Морската камара във Варна. Според нейни членове сега дори и изграждането на новия интермодален терминал няма да промени радикално нещата. По тази причина за него трудно ще бъде намерен частен инвеститор. Още повече че Турция също поднови своите пристанища, в момента и Грузия довършва голям проект."Реализацията на проекта за интермодален терминал трябва промени Варна за десетилетия напред. Личното ми мнение обаче е, че "Максуда" не е удачно място за неговата реализация", казва председателят на варненската Морска камара кап. Богдан Богданов. Така, висящ около целия проект, остава важен въпрос: Защо въпреки аргументите на бизнеса и очевидните недостатъци за нов пристанищен терминал в общия устройствен план на Варна бе отреден именно въпросният терен близо до "Максуда"? Един от вероятните му отговори дават съвпаденията в собствеността на компаниите, изработили общия устройствен план на Варна и проекта на бъдещия интермодален терминал. Офертите, подадени в конкурса за изработване на проекта, наречен Varna Connect, бяха отворени на 8 септември 2014 г. - в последните дни от работата на тогавашното служебно правителство. От общо седем участника във финалната тройка попаднаха "Консорциум Нирас Транспроект", "ИМТ Варна дивелъпърс" и "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг". За краен победител бе излъчен последният кандидат. Справка в Търговския регистър показва, че участници в "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг" са компанията "Хасконинг Нидерландия" и "Енергопроект", свързана с кръга от компании около "Химимпорт" и Централна кооперативна банка. В началото на юли 2012 г. в сила влезе новият общ устройствен план на Варна. Въпреки акта на окончателното му приемане развитието на Варна, трасирано в него, остава спорно и до днес. Автор на този проект, възложен от бившия кмет на града Кирил Йорданов, е дружеството "ТПО - Варна - ЦППБО", свързано отново с "Химимпорт". През последните години с интересите на същия бизнес кръг бяха свързани и множество спекулации около собствеността на терени в района, където би трябвало да бъде изградено новото пристанище. "В лично качество аз също не съм сред най-големите поддръжници на този вариант (на терминала - бел. ред.)", признава и Ангел Забуртов. Но той е предвиденият както в общия устройствен план на Варна, така и в Генералния план за развитие на пристанище Варна. На определения терен няма реституционни претенции, собствеността му е изчистена, изборът на мястото е минал през обществено обсъждане. А това означава, че по принципа Majority Rules (от англ. - правила на мнозинството) съм длъжен да му се подчинявам", допълва изпълнителният директор на "Пристанищна инфраструктура".
Източник: Капитал (20.06.2016)
 
С евросредства ще бъде построена жп линия до летище Бургас Със средства от оперативна програма „Транспорт“ 2014 – 2020 ще бъде построена жп линия до летище Бургас. Това казва в интервю за в. „Стандарт“ генералният директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) инж. Милчо Ламбрев. Новата жп линия е част от голям проект, който се финансира по оперативната програма - Фаза 2 на модернизацията на жп линията Пловдив - Бургас. Фаза 1 на проекта Пловдив - Бургас е пред завършване. Сега се подготвя документацията за Фаза 2 и в момента текат процедурите за избор на изпълнители за обновяването на жп участъците Оризово - Скутаре и Завой - Зимница. Индикативната стойност на Скутаре - Оризово (29 км) е 40,4 млн. евро, а на Завой - Зимница (7 км) - 7 млн. евро. Постъпили са 10 оферти, казва шефът на НКЖИ. За останалите 8 лота по думите му процедурите ще бъдат обявени в най-скоро време. Индикативната стойност на цялата Фаза 2 на проекта Пловдив - Бургас е 320,9 млн. евро, а заедно със строителния надзор, техническата помощ и разходите за археология е 343,6 млн. евро. Ламбрев предвижда до средата на август да бъдат обявени процедурите. Към Фаза 2 на проекта Пловдив - Бургас са включени и два лота - жп възел Пловдив и изграждане на жп връзка между Летище Бургас и жп гара Бургас. Първият е на стойност 25,6 млн. евро, а вторият - 28,5 млн. евро. „Надяваме се заедно с възел Бургас да направим и техническо проектиране на отсечката Бургас - Сарафово и евентуално - до к.к. „Слънчев бряг“. Тази задача ни беше поставена от премиера Бойко Борисов в края на 2015 г. Мисля, че до летище Сарафово ще се справим без проблем. За отсечките Сарафово - Поморие и Поморие - Слънчев бряг обаче ще бъде доста по-сложно, тъй като там ще трябва да се отчуждават земи и със сигурност ще имаме проблеми с хората и екозащитни организации“, очаква той. Затова НКЖИ планира на първо време линията да стигне до Летище Бургас, за да може влаковете да поемат част от пътникопотока на самолетите. А след това да се работи по линията и до Слънчев бряг. За работата по участъка София - Септември Ламбрев коментира, че той е особено важен за НКЖИ. В момента тече изборът на изпълнител на инженеринга на първия и най-лек участък София - Елин Пелин. Очаква се до началото на есента да бъде избран един от шестимата кандидати, ако няма жалби. „Що се отнася до участъците Елин Пелин - Ихтиман и Ихтиман - Костенец, за тях избраните фирми вече изготвят работните проекти. Теренът е тежък, сложен, много са съоръженията, които трябва да се проектират, за да можем да постигнем скорости от 160 км/час, но се надявам, че избраните фирми ще се справят и до началото на август ще имаме готови проекти“, казва той. Процедурите ще бъдат няколко, тъй като участъците са тежки, за да се справи само един изпълнител. Най-тежък е участъкът Ихтиман - Костенец, тъй като там линията ще трябва да напусне коритото на реката и ще качи билото на планината, за да бъдат постигнати високи скорости. Приблизителната индикативна стойност на инженеринга (б. ред. - проектиране и строителство) за участъка София - Елин Пелин, е 67 млн. евро. За двата участъка - Елин Пелин - Ихтиман и Ихтиман - Костенец общата стойност е около 507 млн. евро. А последният участък Костенец - Септември, който е почти равнинен, е около 185 млн. евро. „Надяваме се по-бързо да сключим договорите, така че до 2020 г. да бъде готова цялата жп линия София - Елин Пелин - Ихтиман - Костенец – Септември“, казва инж. Ламбрев. Той допълва, че финансирането на отсечката София - Елин Пелин ще бъде по механизма "Свързана Европа", а на останалите отсечки - по програма "Транспорт“. НКЖИ освен това планира до октомври тази година да завърши трите лота на жп линията Септември - Пловдив, както и жп възела Симеоновград. „В края на годината ще имаме една напълно модернизирана жп линия от гара Септември до турска/гръцка граница", заявява експертът. За линията София – Драгоман той казва, че има избрани изпълнители, които в момента проектират отделните участъци. Но консорциумът, който проектира отсечката София – Волуяк, заедно с коловозното развитие на Централна гара София, е в затруднено положение, тъй като едната фирма в него е изпаднала в несъстоятелност. Това налага прекратяване на договора и избор на нов изпълнител. Финансирането на участъка София - Волуяк е по "Свързана Европа". Средствата за отсечката Волуяк – Драгоман идват от програма „Транспорт“. Там вече проектирането тече, но пък има сериозни проблеми при общественото обсъждане, с несъгласие от страна на населението за трасето.
Източник: 24 часа (28.06.2016)
 
Изграждане на 20 броя автоматични прелезни устройства 6.04 млн. лв. ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура" сключи договор за изграждане на 20 броя автоматични прелезни устройства. Стойността му е 6.04 млн. лв. без ДДС, а за изпълнител е избрано обединение "ЕТС технолоджи". В обединението са "Водстрой 98" с 40% участие, както и "Хидрострой" (новият собственик на "Водстрой 98"), "Балкантел" и "Бонети". Договорът е сключен след покана до изпълнители на рамково споразумение № № 4215/27.12.2012 г. с предмет: "Ремонт, рехабилитация, модернизация, поддръжка, укрепване и възстановяване на обекти от инфраструктурата по обособени позиции". Освен "ЕТС технолоджи" това са "Консорциум ТБС 2012-2016", в който участват "ГБС - Инфрастрктурно строителство", ТСВ и "Инфраструктурно строителство" и обединение "ЕМИС 2012" ("Енемона" и "Мармет"). Според справка на "Капитал" към 26 март тази година обединението на "Водстрой 98" и "Хидрострой" е спечелило поръчки за 60.4 млн. лв. в рамките на въпросното споразумение, докато конкурентите му - 11.5 млн. лв.
Източник: Капитал (04.07.2016)
 
Трейс Груп Холд ще поднови жп линията между Батановци и Радомир за 5,5 млн. лв. Трейс Груп Холд АД подписа договор за подновяване на железния път в междугарието Батановци – Радомир на стойност 5, 5 млн. лв., съобщи компанията чрез БФБ – София. Дружеството е подписало договор за изпълнение на обект „Механизирано подновяване на железопътния път от км 41+165 до км 47 +379 в междугарието Батановци – Радомир текущ път №1 с дължина 6,2 км, 2-ри и 3-ти коловози в гара Батановци с дължина 649 и 572 метра, железен път между стрелки № 3 и 5А с дължина 462 м и между № 3А и 5А с дължина 10,70 м с обща дължина почти 8 км и среден ремонт на стрелки 3А и 5А в гара Батановци по 5-та жп линия". Настоящият договор е във връзка с рамков договор с възложител Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Финансирането е от НКЖИ, а стойността на договора е в размер на малко над 5,5 млн. лв. без ДДС. Срокът на изпълнение е 5 месеца. По време на вчерашната търговия (20 юли) с акции на дружеството бяха сключени три сделки, а оборотът възлезе на 757 883 лв. По време на сесията цената на книжата не се промени, като остана на ниво от 4,94 лв. От началото на годината акциите на дружеството поевтиняват с 13,47%, като се котират на цена между 4,61 и 6,01 лв. Пазарната капитализация е 119,572 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (22.07.2016)
 
Жалби забавят ремонта на жп линията София - Елин Пелин и Елин Пелин - Септември. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувала производство по жалба на гръцката строителна компания "Актор" срещу решението на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) за избор на изпълнител за проектиране и строителство на двете отсечки. Консорциум "Елин Пелин Рейлуей 2016" ДЗЗД също е подал жалба срещу решението. Ремонтът се финансира от механизма за свързване на Европа. Поръчката беше обявена в края на миналата година. Решение за избор на изпълнител НКЖИ е взела на 18 юли.
Източник: Сега (09.08.2016)
 
Местни компании са фаворити за три жп отсечки за 200 млн. лв. Двете най-големи за годината железопътни поръчки за близо 200 млн. лв. без ДДС вече имат почни сигурни изпълнители. Общото е, че държавната НКЖИ се е спряла на местни строителни компании и цените са малко по-ниски от прогнозните. Новост е, че хасковската компания АБ, която няма жп опит, взима по-скъпата отсечка до Елин Пелин, освен ако жалби не пренаредят класирането. Втората поръчка по трасето до Бургас ще бъде спечелена от консорциум на "Трейс". И за да няма изненади, най-малката отсечка отива към честия победител "Водстрой 98". Така, макар да имаше кандидати и от други държави, част от тях са отстранени, други са с по-високи цени.По-скъпата от тях - с очаквана стойност 125.2 млн. лв. без ДДС, е за отсечката София - Елин Пелин. Тя се финансира от Механизма за свързаност на Европа и вече има избран изпълнител - Обединение "Келет - АБ", съставено от унгарската "Келеб УТ" и от хасковската АБ. Те са предложили най-ниска цена за изпълнение от 120 млн. лв. за 23-километровата отсечка, но изборът им се обжалва от отстранената от търга гръцка компания "Актор", като по информация на "Капитал" това е направил и турският кандидат. Комисията за защита на конкуренцията, която е с ново ръководство, е открила производство в понеделник и най-вероятно ще се произнесе в рамките на месец. После обаче може да последва обжалване и пред Върховния административен съд. Втората голяма жп поръчка се финансира от новата оперативна програма "Транспорт" и е за рехабилитация на част от жп линията Пловдив - Бургас. Тя е разделена на два лота - за ремонт на жп трасето Скутаре - Оризово (26.13 км) и за ремонт на пътя Стралджа - Церковски (1.7 км), а прогнозната стойност за двата лота е 83.97 млн. лв. без ДДС. Миналата седмица в държавната Национална компания "Железопътна инфраструктура" бяха отворени цените на шестте допуснати до финала участници (от общо 10), а всеки момент тръжната комисия ще обяви класирането. Напълно възможно е и тук да последва обжалване.Поръчката за модернизацията на отсечката до Елин Пелин включва проектиране и строителство, като след ремонта проектната скорост на железния път трябва да достигне 160 км/ч за пътническите влакове и 120 км/ч за товарните. По протежение на линията, която минава през редица населени места - нови шумозащитни съоръжения и огради, които да предотвратят инциденти при неправилно пресичане. Ще се ремонтират и ще се изградят нови пешеходни подлези и надлези. Срокът за изпълнение е 48 месеца. Вероятно заради голямата сума търгът привлече шест оферти: на гръцката "Актор" (с румънски и гръцки подизпълнители), австрийската "Порр бау", обединението "Келет АБ" (АБ, Хасково, и "Келет", Унгария), обединение "Щрабаг жп София - Елин Пелин" (съставено от "Щрабаг", "Водстрой 98" и "Евротранспроект"), консорциум "Елин Пелин рейлуей" (съставено от турската "Япъ Меркези", испанската "КАФ сигналинг" и "Дайнинг енерджи" - Гълъбово) и Обединение "Тракция - Балкани" (съставено от полските "Тракция" и "Торпройект"). От протоколите на комисията става ясно, че на етап технически оферти от търга са отстранени "Актор" - защото не е представила заверено копие "Вярно с оригинала" на сертификат за управление на качеството и на сертификат за управление на околната среда; както и полското обединение "Тракция" - заради непълни графици и невключени дейности в офертата. Разликите в цените на допуснатите до финала участници са огромни - най-ниската е 120 млн. лв. (на "Келет АБ"), а най-високата - 253 млн. лв. (на "Елин Пелин рейлуей"). НКЖИ е приела обосновката за ниската цена на потенциалния победител, който е посочил, че има собствени заводи и кариери в региона и собствена техника. АБ - Хасково, е от 20 години на пазара и през едно юридическо лице като крайни собственици се явяват Станимир Милев (40.31%) и Телят Сали Хасан (53.59%), сочи справка в Търговския регистър. Дружеството има асфалтови бази, цех за производство на бетон и кариери за инертни материали. Те са съсредоточени в района на Югоизточна България. Оборотът й за миналата година е 17 млн. лв., а печалбата - 292 хил. лв. Фирмата поддържа пътищата в област Хасково и често участва в обединения с фирми от кръга на "Хидрострой" (новият собственик на "Водстрой 98"). Тя работи и по доизграждането на магистрала "Марица". Според публикации в хасковски медии през март тази година служителите на АБ са излезли на протест заради неизплатени заплати. Фирмата се представлява от Тенчо Пасков и Трифон Трифонов. Унгарската "Келеб" е позната от поръчката за модернизация на тролейбусния транспорт в Плевен, където спечели заедно с "Инфраструктурно строителство" с най-ниска цена. Тя е участвала и в търга за ново рибарско пристанище в Сарафово в обединение с "Хидрострой". Освен че е най-евтина, офертата на "Келеб АБ" е получила и най-много точки за техническа оферта - 99.23. Най-притеснителното е, че АБ нямат абсолютно никакъв опит в жп сектора, а хасковската компания е водеща в консорциума, коментираха конкуренти.С най-голям шанс да ремонтира жп трасето Скутаре - Оризово е обединение "Европейски железници", включващо "Трейс груп холд", "Инфраструктурно строителство" и "РВП Илиянци". То е с най-ниска цена от 63.4 млн. лв. и най-много точки по техническата оферта в търга за част от трасето Пловдив - Бургас, което беше разделено на две фази, защото не успя да приключи в предишния програмен период. Това ще е втора жп поръчка за "Трейс" по същото трасе - през 2015 г. нейно обединение взе модернизацията на участъка между Стара Загора и Зимница. Късата отсечка между Стралджа и Церковски най-вероятно ще се ремонтира от обединение на "Водстрой 98" (собственост на "Хидрострой") и "Жп строй" на Цветан Гогов, което през 2014 г. инвестира 25 млн. лв. в жп оборудване. Тяхното "ВЖП Строй" е с максимален брой технически точки - 40, и най-ниска цена - 2.69 млн. лв. без ДДС. Тъй като класирането все още не е обявено официално, не е сигурно дали и тези договори няма да се забавят заради жалби на конкуренти. Срокът за изпълнение на ремонта е 36 месеца.
Източник: Капитал (10.08.2016)
 
"Водстрой 98" с летен бонус Кой каквото и да говори, държавните милиони продължават да пълнят сметките на "Водстрой 98" - компанията, зад която според мнозина стои депутатът от ДПС Делян Пеевски. При това през последния месец броят и обемът на договорите стават внушителни. Основен "донор" на финансов ресурс е Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която само за юли е предоставила контракти за 24 млн. лева. Официално "Водстрой 98" се води собственост на дружеството "ПМ Контрол", което пък еднолично се държи от Иван Мирински. Бизнесът обаче се върти основно чрез поредица от консорциуми, в които фирмата участва. В последния й публикуван отчет те са 76, а сега, според информационната система "Дакси", вече са над 100. Изборът на тази формула не е никак случаен, тъй като носи редица дивиденти - регистрацията е бърза, лесна и най-важното е по-евтина в сравнение с останалите компании, които се регистрират по Търговския закон. Освен това паричните потоци остават скрити в джойнтвенчъра, който не е длъжен да публикува отчети. Точно по този начин "Водстрой 98" е оплела още през 2013-а Националната компания "Железопътна инфраструктура" и сега си осигурява солидни суми от нея. Преди три години държавното предприятие решава да сключи рамково споразумение с няколко фирми за ремонт на железния път и съоръженията към него, за рехабилитация и модернизация на високо-, средно- и нисковолтовите съоръжения, за обновяване и поддръжка на сградите и възстановяване и укрепване на обекти от железопътната инфраструктура. Избрани са общо осем различни юридически лица, но сянката на "Водстрой 98" пада върху три от тях. На първо място това е консорциумът "Железен път 2012-2016". Водеща в обединението е именно "Водстрой 98" с 56 процента. Останалите партньори са Държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" (34%) и варненската "Хидрострой" (10 на сто), която също се свързва с Делян Пеевски. Друг консорциум, подписал рамковото споразумение с НКЖИ, е "ЕТС Технолоджи". В него фирмата на Мирински държи 40 на сто, а останалите дялове са разпределени между "Хидрострой" (25%), "Балкантел" (25%), "Бонети" (10 на сто). Сред класираните е и "Консорциум ТИП 2012-2016". В него влизат държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" (34% от капитала), "Промишлено строителство холдинг" (33%), "Инфраструктурно строителство" (33%). Управител обаче е Валери Борисов Василев - същият, който ръководи и обединението "Железен път 2012-2016", чийто мажоритарен собственик, както вече споменахме, е "Водстрой 98". Случайно или не, тези три обединения са прибрали лъвския пай от раздадените през последните три години от НКЖИ над 396 млн. лева. Общият им резултат стига 264 млн. лв., като "Железен път 2012-2016" е лидер със 117 млн. лв., следвано от "ЕТС Технолоджи" - с 75.6 млн. лв., и "Консорциум ТИП 2012-2016" с договори за 48 милиона. И това при положение че сред подписалите рамковото споразумение е и "Трейс Груп Холд" АД. Само че нейният оборот от Националната компания "Железопътна инфраструктура" по тази линия е само 42 милиона лева. Но да се върнем към последните контракти от юли. Става дума за 5 договора на стойност около 24 млн. лева. Всички те са записани на сметката на "Железен път 2012-2016". На 5 юли обединението е избрано за механизирано подновяване на 2.5 км железен път между гарите Делян – Дяково. Офертата за тази услуга е 3 670 386 лева. Другият мераклия за този ремонт е бил "Трейс Груп Холд", като офертата му е отхвърлена. В публикуваните документи по случая има и една доста интересна техническа (или може би не) грешка. При изписването на кандидатите вместо "Железен път 2012-2016" е посочено името на "Консорциум ТИП 2012-2016", но съставните дружества - "Водстрой 98", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Хидрострой", съответстват на първото обединение. Явно грешката не прави впечатление на никого или просто за чиновниците и двете фирми са едно и също нещо, щом цял месец по-късно не е направена корекция. А все пак говорим за официален документ - обявление за възложена поръчка. На 21 юли в регистъра на обществените поръчки е качена информация за други два договора. Единият е за "скромните" 140 хил. лв. и включва демонтаж на 6 обикновени железопътни стрелки, а другият е за 351 хил. лв. и се отнася за укрепване на компрометираната част от насип на железния път между гарите Разменна - Батановци. Големият удар за "Железен път 2012-2016" обаче идва на 29 юли, когато е сключено споразумението за ремонт на близо девет километра жп линии между Сеново и Просторно. Тези дейности са оценени на 11 123 133 лева. Конкурентна оферта в случая е подала и "Трейс Груп Холд", но явно не е била толкова добра. Проблемът е, че всички споменати договорки стават по стария Закон за обществените поръчки и Националната компания "Железопътна инфраструктура" не е длъжна да оповестява подробна информация за офертите на участниците, класирането им и т.н. Същото е положението и при последния засега контракт, за който отново са се състезавали двете дружества. Става дума за ремонт на жп отсечки край Русе, с бюджет от 4 млн. лева, който пак е спечелен от обединението на "Вдострой 98". Макар да няма конкретни данни, с голяма доза сигурност може да се каже, че до изтичане на рамковото споразумение в началото на следващата година НКЖИ ще похарчи поне още 100 млн. лева. И ако традицията се запази, то консорциумите около фирмата на Мирински (или Пеевски) ще вземат две трети от тази сума.
Източник: Банкеръ (10.08.2016)
 
Бърз влак през България ще свърже Турция с Европа Проектът за железопътна връзка на Турция с Европа през България се възобновява. Готов е и докладът по ОВОС, който ще се обсъжда през септември в експертната комисия, съобщи БГНЕС. Проектът за високоскоростния влак бе заложен в инвестиционната програма на турското правителство за 2011 г., но докладът за оценката за въздействието върху околната среда се забави дори и след като бяха оповестени техническите детайли. Инвестицията се изчислява на 2 млрд. и 750 млн. турски лири, очаква се строителството на линията да приключи за 3 години след като се получат всички необходими разрешителни и документи. Планирано е изграждането на 6 виадукта, 23 мостови съоръжения, 2 тунела и 7 нови жп гари. Основното финансиране е от турската държава, за един от участъците се очакват средства от ЕС. Така според коментаторите ще се възроди и историческият Път на коприната, и ще бъде даден тласък в развитието на регионите. Към железопътната артерия Халкалъ – Капъ куле ще се свържат и експресните влакове Сивас – Карс, Анкара – Сивас и Истанбул – Анкара, проектите за които също са готови. Пътят от Истанбул до Одрин ще трае 1 час и ще минава през Текирдаг и Къркларели (Лозенград). В някои участъци маршрутите, заложени от времето на първите години на установяването на Републиката, ще бъдат променени, отбелязва информационната агенция „Доган“. Влакът ще тръгва от жп гара Халкалъ в Истанбул и след 229 километра ще бъде при гарата на Капъ куле – една от входните точки за Европа, където линията трябва да се интегрира с тази на високо-скоростната композиция. От общо планираните 11 спирки 4 от старите ще продължат да действат – тези на гарите Халкалъ /Истанбул/, Черкезкьой, Одрин и Капъ куле. Влакът ще се движи с 200 километра в час и ще се захранва с електричество. Кметът на Одрин Реджеп Гюркан не скри задоволството си от рестарта на проекта и отбеляза, че той ще окаже полезен ефект за търговията, туризма и движението на хора и стоки. „Така Одрин ще стане дестинация за европейците, 3 млн. туристи посещават Одрин годишно и пускането на бързия влак ще увеличи потока им, освен това ще бъде намален и автомобилният трафик, а тези хора пътуват по магистралата. Капъ куле е вторият по големина сухоземен граничен пункт в света, за една година през него преминават 2, 5 млн. души. Откъдето и да бъде погледнат този проект, той е от изключително значение“, коментира Гюркан.
Източник: 24 часа (22.08.2016)
 
Българо-унгарското обединение без опит в железопътното строителството у нас е избрано да строи 23-километровата жп линия София – Елин Пелин с цена от 120 млн. лв. без ДДС. Финансирането е осигурено по механизма "Свързана Европа", става ясно от профила на обществената поръчка, обявена от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Договорът за възлагане обаче все още не е подписан. Причината е в обжалването на търга от отстранената гръцка компания "Актор" и от класирания на четвърто място участник "Консорциум "Елин Пелин Рейлуей 2016" ДЗЗД, който дава два пъти по-висока цена от тази на победителя. Това става ясно от сайта на Комисията за защита на конкуренцията. След изграждането на тунел "Железница" на магистрала "Струма" с прогнозна цена от 250 млн. лв., това е втората голяма поръчка с европари през тази година. Нейната прогнозна стойност беше малко над 125 млн. лв. без ДДС. Победителят без опит, но със заем от ББР за строежа Избраният изпълнител "Келет – АБ" получи най-висока комплексна оценка от 99.23 точки и даде най-ниската цена. В дружеството влизат унгарската "Келеб УТ" и хасковската "АБ". И двете компании нямат опит в строителството на железопътни обекти у нас. Българската фирма е специализирана в пътното строителство. Тя е средно голяма компания с 260 души персонал и оборот от 17 млн. лв. за 2015 г. Това е два пъти по-малко спрямо предходната година, когато "АБ" имаше приходи от над 35.7 млн. лв. Дружеството реализира печалба от 292 хил. лв., показва още финансовият му отчет за 2015 г. Компанията е с ипотекирани имоти в полза на ОББ и "Алианц Банк". За да може да започне строителството на жп линията София – Елин Пелин, "АБ" е получила заем от близо 29 млн. лв. от Българската банка за развитие (ББР) на 19 август 2016 г., става ясно от Търговския регистър. Кредитът се отпуска на три транша – до 11 млн. лв., до 6 млн. лв., а третата линия е за банковата гаранция за изграждането на жп отсечката. В последните години ББР финансираше обекти на "Водстрой 98", която министри свързаха с депутата от ДПС Делян Пеевски, макар да няма директна връзка с него. В Търговския регистър не се открива връзка на Пеевски и с "АБ", макар че в строителния бранш разказват, че това е новата му придобивка. Официално дружеството е собственост на "Пътстрой 97" АД (97.91%), а останалият дял е на Станимир Русинов Милев. Той е и единият от акционерите в "Пътстрой 97" с дял от 43.91%. Другият е Телят Сали Хасан с 53.59%. В Търговския регистър не е посочено чии са останалите 6% от дружеството. Телят Хасан е бил общински съветник от ДПС в Хасково в мандат 2011 – 2015 г. От февруари 2016 г. "АБ" е с нов директорски борд, в който влизат Станимир Милев, Красен Оханян, Димитър Талев, Трифон Трифонов и месопреработвателя Тенчо Пасков. Капиталът на "АБ" АД е 11 млн. лв., а активите на дружеството са оценени на 33 млн. лв. Унгарската "Келеб" е позната у нас от поръчката за модернизация на тролейбусния транспорт в Плевен. Компанията участва и в търга за ново рибарско пристанище в Сарафово заедно с "Хидрострой". Жп линията София – Елин Пелин Жп линията София – Елин Пелин е част от т.нар. железопътна магистрала "Тракия" от София до Бургас. Нейната модернизация започна през миналия програмен период с европейски средства, но изпълнението на обекти се забави. Към момента почти изцяло е готова само отсечката от Пловдив до Бургас. Плановете са през този програмен период да бъде довършено и направлението до София. Предвижда се в участъка от София–Елин Пелин да бъде модернизиран 23 км железопътен път с нормално междурелсие 1435 мм. Предвиден е и ремонт на гарите Подуяне, Искър и Казичене. По протежение на линията, която минава през редица населени места, ще бъдат поставени нови шумозащитни съоръжения и огради, които да предотвратят инциденти при неправилно пресичане. Ще се изградят нови пешеходни подлези и надлези. Срокът за изпълнение е 4 години, като след ремонта проектната скорост на железния път трябва да достигне 160 км/ч за пътническите влакове и 120 км/ч за товарните. Шест компании участваха в търга Шестима бяха кандидатите да строят жп линията София – Елин Пелин. Двама от участниците бяха отстранени заради пропуски в документацията. Гръцката "Актор" не е представила заверено копие "Вярно с оригинала" на сертификат за управление на качеството и на сертификат за управление на околната среда. Полското обединение "Тракция - Балкани" ДЗЗД е било с непълни графици и невключени дейности в офертата. Освен това пликът със ценовата му оферта не се е отварял по правилата, става ясно от протоколите на комисията. Така до отварянето на цените са допуснати четири дружества. На първо място комисията класира "Келет АБ" с 99.23 точки и най-ниска ценова оферта от 120 млн. лв. без ДДС. Втори остава консорциум "Щрабаг жп София - Елин Пелин" ДЗЗД, в който влизат австрийската "Щрабаг", "Водстрой 98" и "Евротранспроект" с 91.54 точки и цена от 1246 млн. лв. без ДДС. На трето място е австрийската "Порр Бау" с 63.40 точки и цена от 152 млн. лв. без ДДС. На четвърта позиция остава консорциум "Елин Пелин Рейлуей 2016" ДЗЗД с 47.18 точки и цена от 253 млн. лв. без ДДС, което е двойно повече от цената на победителя. В консорциума с високата цена влизат турската "Япъ Меркези", испанската "КАФ сигналинг" и "Дайнинг енерджи" – Гълъбово. НКЖИ приема обосновката за цената на победителя, който я мотивира със собствени заводи, кариери и техника в региона.
Източник: Медия Пул (25.08.2016)
 
Национална компания "Железопътен транспорт" обяви крайното класиране от търга за изпълнители на проекта за рехабилитация на железопътни участъци Скутаре-Оризово и Стралджа-Церковски, част от проекта "Рехабилитация на железопътната инфраструктура по жп линията Пловдив – Бургас – Фаза 2". За изпълнение на двете жп отсечки кандидатстваха общо 10 фирми и обединения, като предварително обявената стойност на обществената поръчка бе почти 84 млн. лев без ДДС. Офертите на класираните за изпълнение на двата участъка дружества възлизат на близо 66 млн. лева без ДДС. ИЗПЪЛНИТЕЛИ: Рехабилитация на жп участъка Скутаре – Оризово, с държина 26.135 км,включващ и гарите Маноле и Белозем и сп.Опълченец. Обединение "Европейски железници" (Трейс Груп Холд"АД, "Инфраструктурно строителство"ЕАД и "РВП Илиянци"ЕООД) Техническа оценка: 89,82 точки комплексна оценка. Предложена цена: 63 498 462, 42 лева без ДДС Железопътен участък Стралджа – Церковски, с дължина близо 1,7 км. "ВЖП Строй" ДЗЗД, съставено от "Водстрой 98" АД, "ЖП Строй"ЕАД. Техническа оценка: 89,82 точки комплексна оценка Предложена цена: 2 694 587, 95 лева без ДДС Общата цел на проекта е завършването на дейностите по развитие и рехабилитацията на железопътната линия Пловдив-Бургас, финансиран по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" (ОПТТИ) 2014 – 2020 г.
Източник: Строителство Градът (02.09.2016)
 
НКЖИ възложи пореден договор за над 28 млн. лв. на "Водстрой 98" Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) възложи пореден договор на "Водстрой 98". Последната поръчка е за 28.5 млн. лв. с ДДС на обединение "ЕТС технолоджи", съставено от строителните компании "Водстрой 98", "Хидрострой" АД, "Балкантел" и "Бонети", става ясно от регистъра на обществените поръчки. Той е за "електрификация на 83-а железопътна линия Симеоновград - Нова Загора". С този договор сумата, предоставена от държавната компания на сдружението "ЕТС технолоджи" от 2013 г. насам, надхвърля 100 млн. лв. Другите две избрани за подобни дейности обединения нямат почти нищо поръчано. Допреди три месеца "Водстрой 98" се свързваше в сектора с депутата Делян Пеевски и за 3-4 години натрупа обществени поръчки за над 800 млн. лв. През юни компанията беше продадена на "Хидрострой" с мажоритарен собственик Велико Желев. Освен в "ЕТС технолоджи" двете компании си партнираха преди сливането и в обединението, изградило Северната скоростна тангента. Позициите в железопътното строителство на "Водстрой 98" бяха изтъкнати от Велико Желев като една от причините да купи компанията.В "ЕТС технолоджи" "Водстрой 98" държи 40-процентов дял, "Хидрострой" и "Балкантел" са с по 25%, а "Бонети" - с 10%. През 2012 г. обединението се явява заедно с осем други участника в търг на НКЖИ за сключване на 4-годишно рамково споразумение за "Рехабилитация и модернизация на високо-, средно- и нисковолтови съоръжения, слаботокови, осигурителни и телекомуникационни съоръжения, които осигуряват нормалната експлоатация на жп инфраструктура". Държавното предприятие избира три потенциални изпълнителя за въпросните дейности, но от сключваните впоследствие договори излиза, че те са възлагани почти само на обединението на "Водстрой 98". От 2013 г. досега то има 14 договора за над 108 млн. лв. Другите изпълнители на рамковото споразумение са сдружение "ЕМИС 2012" (съставено от "Енемона" и "Мармет") и "Консорциум ТБС 2012 - 2016" ("ГБС", "Инфраструктурно строителство", Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване"). "Емис" има 5 договора за малко над 7 млн. лв. без ДДС, а "Консорциум ТБС" - един договор за 309 хил. лв. Само от началото на тази година "ЕТС технолоджи" има 6 договора с НКЖИ за близо 44 млн. лв. без ДДС, или за половината от спечелената сума. Срокът на рамковото споразумение изтича през декември. За всеки от договорите е провеждан вътрешен конкурс с покани до трите потенциални изпълнителя. От протоколите става ясно, че в спечелените процедури "ЕТС технолоджи" дава най-нисък срок за изпълнение и най-ниски цени и конкурентите му нямат шанс.Разследване на "Капитал" от март 2016 г. показа, че НКЖИ - собственикът на жп мрежата у нас, от години раздава стотици милиони чрез рамкови споразумения на един и същ ограничен кръг фирми, сред които се открояват "Водстрой 98", фирмите на депутата от ДПС Илия Илиев и "Крам комплекс" на Симеон Кралев. През юни Софийската градска прокуратура повдигна обвинение на Антон Гинев - бивш зам.-министър на транспорта и шеф на НКЖИ в периода 2006 - 2009 г., заради сключвани неизгодни договори. Държавната компания преразпределя и още стотици милиони еврофондове за реконструкция на жп мрежата. За последната голяма поръчка от 120 млн. лв. беше избрана неизвестната в сектора хасковска компания АБ. Според представители на бранша това е новата строителна фирма под контрола на Делян Пеевски. Тя повтаря модела на "Водстрой" - закъсал местен играч започва да печели големи поръчки и взема финансиране от държавната ББР, в случая с АБ кредитът е от август и е за 29 млн. лв.
Източник: Капитал (14.09.2016)
 
Дават на концесия Интермодалния терминал в Пловдив Кабинетът прие на вчерашното си заседание решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия за услуга върху Интермодален терминал-Пловдив за срок от 27 години. Концесионерът ще бъде определен чрез открита процедура. Целта била да бъдат привлечени частни инвеститори за поддръжка и развитие на транспортната инфраструктура, както и да се оптимизират услугите по обработка на товари. Интермодалният терминал в Пловдив е сред обектите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, предвидени за концесия. Принципалът избра в края на миналата година "Алкор" ООД, София, за изпълнител на концесионните анализи за предоставяне на концесия върху Интермодалния терминал в Южен централен район на планиране в България - Пловдив. Терминалът за интермодални превози се изгражда от "Трейс груп" с еврофинансиране по програма "Транспорт" в района на гара Т. Каблешков, част от жп възел Пловдив. Крайният срок е 6 декември, възложител е НКЖИ, а бюджетът е 14 млн. лв. Изграждането на терминала започна през юни 2015 г. Тогава от властта обявиха, че след реализация на проекта ще бъдат привличани товари за превоз от автомобилния към железопътния транспорт, ще бъде намалено времето за транспорт на контейнери, ще има по-висока сигурност на превозите. Очакванията са товарооборотът на железниците да се повиши. Терминалът е възлово място - там се пресичат връзките към турската граница и направлението София-Бургас. Той е на площ от около 70 000 кв. м, има терминална площадка за товаро-разтоварни операции на контейнери от вагони на автомобил и обратно, площадка за складиране на контейнерите, площ за повредени контейнери и техника, специални места за хладилни товарни единици, административна сграда за обслужване на клиенти, площи за митничарски контрол и склад, паркинги, контролно-пропускателен пункт.
Източник: Дума (03.11.2016)
 
Въведената в експлоатация преди 60 години подстанция "Карнобат" ще бъде реконструирана и модернизирана от "Енергоремонт Холдинг” АД за 6 млн. лв., съобщиха от компанията в сряда. Тя е спечелила обществена поръчка на "Електроенергийния системен оператор" (EСО). Обновяването на съоръжението е включено в плана за развитие на преносната система на България до 2024 г. Подстанцията захранва тягови подстанции на Националната компания "Железопътна инфраструктура”, БДЖ, подстанция ”Завет” и др. "Спечеленият нов проект показва стабилното развитие на "Енергоремонт Холдинг”, техническият и кадровият му потенциал да изпълнява важни и големи проекти от енергийната инфраструктура. Той е продължение на досегашното ни партньорство и опит, които имаме от работа с ЕСО. Всички материали и съоръжения, които ще бъдат монтирани и въведени в експлоатация, ще отговарят на европейските и международни стандарти, а изпълнените дейности ще бъдат с най-високо гарантирано качество", коментира председателят на Управителния съвет на холдинга и финансов директор инж. Иван Личев. Първият етап от реализация на проекта е свързан с проектиране и изработване на работен проект. Вторият обхваща доставка на оборудване, изпълнение на строително-монтажни дейности и електромонтажни дейности. Срокът за проектиране, доставка, изпълнение и въвеждане в експлоатация е 551 календарни дни. В момента подстанцията работи с две открити разпределителни уредби - 220 киловолта и 110 коливолта, и една закрита разпределителна уредба 20 киловолта . Експлоатационният ресурс на прекъсвачи, измервателни трансформатори, разединители и вентилни отводи е изтекъл и липсват резервни части за тях.
Източник: Медия Пул (04.11.2016)
 
Обединени Български Железници с партньори Трейс Груп Холд (34%), Инфраструктурно строителство (33%), РВП Илиенци ЕООД (33%) подписа договор с ДП НКЖИ на стойност 63.5 млн. лв. Контрактът е за рехабилитация на железопътната инфраструктура по жп линията Пловдив – Бургас, фаза 2 в участъка Скутаре – Оризово. Срокът за изпълнение е 2 г., а финансирането е осигурено по ОП Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020 г. Обединението ще извърши рехабилитация на железопътната отсечка Скутаре – Оризово, вкл. гарите Маноле, Белозем и сп. Опълченец за проектна скорост 90-130 км/ч. В момента Трейс Груп Холд извършва механизирано подновяване на 6 км железопътен път в междугарието Батановци – Радомир на стойност 5.5 млн. лв. без ДДС. Книжата на компанията поевтиняха днес с 3.21% до 5 лв. за брой. От началото на 2016 г. акциите на Трейс Груп Холд губят 9.82%, като са единствената емисия от SOFIX, търгуваща се на минус.
Източник: profit.bg (10.11.2016)
 
Министерският съвет одобри на днешното си заседание проект на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) и Европейската инвестиционна банка. Целта на документа е да бъде предоставена експертна помощ на НКЖИ при реализацията на железопътни проекти, изпълнявани по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Компанията изпълнява редица проекти, свързани с внедряване на интелигентни транспортни системи и за тази цел е необходимо използване на външна експертиза от висококвалифицирани международни консултанти. Консултантските услуги ще бъдат изцяло финансирани от техническата помощ по операционната програма.
Източник: Банкеръ (08.12.2016)
 
НКЖИ възложи поръчка за 63 млн. лв. на "Трейс груп холд" Обединение между "Трейс груп холд", "Инфраструктурно строителство" и "РВП Илиенци" спечели поръчка за 63 млн. лв. на Национална компания "Железопътна инфраструктура" за рехабилитация на жп участък, част от линията Пловдив – Бургас. Рехабилитацията на отсечката Скутаре-Оризово, която е дълга 26 км, трябва да бъде завършена в срок от три години. Проектът е финансиран от първата фаза на оперативна програма "Транспорт", в който отпуснатите средства бяха основно за ремонт на жп линията между Пловдив и Бургас.
Източник: Капитал (09.12.2016)
 
Предоставят се допълнителни 5 млн. лв. на НКЖФ Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на финансите и предостави 5 млн. лв. по бюджета на Националния компенсационен жилищен фонд (НКЖФ), като общият им размер за 2016 г. стана 26 млн. лв. С предоставянето на средствата се цели да бъдат изплатени част от натрупаните задължения за левови компенсации на граждани, притежаващи многогодишни жилищно-спестовни влогове и включени в окончателни списъци при общините, след придобиване на жилища или започнали изграждането на такива. В постановлението също така са разчетени 14.664 млн. лв. по бюджетите на общини, като средствата ще се използват за реализиране на инфраструктурни проекти на територията на цялата страна. Допълнителните средства ще се използват за подобряване качеството на живот и достъпа до редица населени места. Дейностите са свързани приоритетно с ремонт на общинска пътна и улична мрежа и с ремонт на детски градини. Средствата за изпълнение на постановлението в частта за общините ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет.
Източник: profit.bg (15.12.2016)