Новини
Новини за 2004
 
Всички фирми, подчинени на транспортното министерство, получиха писмо от ресорния зам.-министър Никола Янков с препоръка да проведат разговори с частната "Българска рейтингова агенция" за сключване на договор за анализ и оценка на финансовите и търговските рискове в работата си. Писмото е на бланка на министерството, има печат и изходящ номер. В него пише, че от гледна точка на добрата управленска практика тези анализи са задължителни при наличието на просрочени вземания. "Моля, информирайте ме в кратки срокове за резултатите от проведените разговори и подписаните споразумения", настоява Янков. Към писмото е приложен проектодоговор. Основните задължения на "Българска рейтингова агенция" са да изготвя стратегии как държавната фирма да си прибира дълговете. Тя ще прави оценка на вероятността за връщане на парите, ще дава препоръка за действие, а може и сама да се нагърби със събиране на борча. Към проектодоговора има приложение с цените на всички услуги на агенцията. Изготвянето на първоначален кредитен рейтинг на дружеството струва 2500 евро. Месечната такса за предоставяне на актуална информация е 500 евро. Анализът на кредитоспособността на фирма е 0,2% от дълга й, но не по-малко от 250 лв. и не повече от 1000 лв. 10% се дават, ако агенцията се нагърби със събирането на дълга. По груби сметки, ако държавната фирма реши да се възползва от всички услуги, тя ще трябва да плаща около 10 000-15 000 лева месечно. До момента са сключени два договора в системата - един от Национална компания "Железопътна инфраструктура" за 250 лв. месечно и 1 от "България ер" за 500 лв.
Източник: Сега (19.01.2004)
 
В края на февруари започва рехабилитацията на Централна гара Русе, съобщи генералният директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" Димитър Гайдаров на среща с областния управител Румен Януаров. Общата проектна стойност на целия проект "Гаров комплекс-Русе пътническа" е 6,5 млн. евро. Архитектурният проект на проектанта НИСИ е готов и до края на февруари фирма ТСВ ще започне неговото изпълнение. Стойността на ремонтните работи на подобект "Рехабилитация приемно здание на гара Русе пътническа" е 2,5 млн. евро.
Източник: Сега (05.02.2004)
 
Незабавно да започнат преговори за увеличаване на заплатите на служителите в БДЖ ЕАД и НК "Железопътна инфраструктура" с 15 на сто, считано т 1 март т. г., настояват от браншовите синдикати към КНСБ и КТ "Подкрепа". В декларации, подписана от лидерите на Синдиката на железничарите в България, Съюза на транспортните синдикати, Национален железничарски синдикат "Подкрепа" и Федерацията на транспортните работници "Подкрепа" до изпълнителните директори на двете компании, се посочва, че доходите на железничарите значително изостават от темповете на нарастване на минималната и средната работна заплата за страната. В същото време има едностранно повишаване на основните заплати на част от "висшата" администрация, се посочва в текста на декларациите. Синдикалистите протестират срещу липсата на социална политика в бранша, самоцелно закриване на участъци от жп-мрежата, както и неоправдано ниски, по думите им, договорни цени за превоз с определени клиенти, като "Кремиковци" и други. В Декларациите се настоява за преглед на договореностите в Колективния трудов договор /КТД/, за работно и униформено облекло, както и предоставянето на спецификациите към сключените договори и икономическите резултати и анализи от закритите линии и спрените пътнически влакове на двете дружества.
Източник: БТА (01.03.2004)
 
Две български компании със сериозен опит в областта на жп транспорта подготвят оферти за частен жп превозвач. Според източници на вестника сред потенциалните кандидати да конкурират националния превозвач БДЖ са ЛУКойл и Рей холдинг. Досега обаче нито една фирма не е внесла официално документи в транспортното министерство. Още в края на 2003 г. фирми от Великобритания и Испания ще поискат лиценз за частен жп превозвач. Една от тях е регистрираната в Англия Laxton Financial Ltd, която купува повече от бившите предприятия на Рей холдинг. Запознати твърдят, че Рей холдинг ще се опита чрез компанията да получи лиценз по схемата, която прокарваше и през 2003 г. - срещу дълга, който БДЖ имаше към финансовата група. Според източници на вестника до края на годината ще има издаден поне един лиценз, за което съгласие дал транспортният министър Николай Василев. През декември 2003 г. ведомството на Василев покани 110 български и чужди фирми, регистрирани у нас, да участват в процедурата. Според транспортния министър издаването на лиценз за частен жп превозвач е сред 50-те мерки за оздравяване на железниците. Либерализацията в сектора ще позволи БДЖ да се стабилизира финансово и да изплати дълговете си към Национална компания Железопътна инфраструктура. БДЖ дължи 64 млн. лв. на инфраструктурата към 31 март 2004 г. Превозвачът изплаща редовно текущите си задължения към НК Железопътна инфраструктура. Само за ремонт на инфраструктурата на Централна гара трябват минимум 14 млн. лв. Те са планирани още през ноември 2003 г. от собствените приходи на компанията. До 31 март ще бъдат одобрени проектите за осъвременяване на визуалната комуникация на жп гарата - всички указателни табели и електронни табла. Сумата за ремонта ще се увеличи, ако се монтират 6 нови ескалатора и се ремонтират 22 стари.
Източник: Пари (19.03.2004)
 
Държавата ще похарчи от бюджета за 2004 г. 2.7 млн. лв. за над пет хиляди души, които ще бъдат съкратени през тази година от приватизираните БТК и "Кремиковци" и от държавните железници, "Булгартабак" и ВМЗ - Сопот. Това предвижда програмата "Нова възможност за професионално развитие", разработена от Министерството на труда и тя е само за тези предприятия. Според разчетите през тази година от БДЖ ще бъдат съкратени 994 души, от националната компания "Железопътна инфраструктура" - 630. Очаква се да загубят работа близо 1200 работници от "Кремиковци" и 1000 от ВМЗ - Сопот. Старозагорската цигарена фабрика ще освободи 200 души, а "Слънце" - Смолян, други 175. В програмата на министър Христова е записано, че от БТК ще бъдат освободени 1000 души и част от парите са предвидени за тях. Сега в телекома работят близо 25 хил., а купувачът "Вива Венчърс" се е ангажирал да остави на работа 24 010. Същевременно инвеститорът още през миналата година обяви социална програма от 45 млн. евро, която включва компенсации и курсове за съкратените. Предвижда се през тази година 3300 безработни след планираните масови съкращения в тези предприятия да получат допълнителна професионална квалификация, а хиляда да намерят работа или да започнат собствен бизнес. Хората с достатъчно трудов стаж и точки ще бъдат пенсионирани. Програмата предвижда да бъдат интервюирани и работодатели за това дали желаят да се включат, колко места възнамеряват да разкрият за новоосвободените и от какви специалисти се нуждаят. Държавата ще дава на компаниите, наели такива работници, по 170 лв. в продължение на 6 месеца, с които ще им покрива разходите за заплата и допълнителни възнаграждения, социални и здравни осигуровки и за отпуска. Очаква се да бъдат наети 500 души. Съкратените, които поискат да започнат собствен бизнес, ще могат да получат от бюрата по труда консултация как да разработят бизнес план и да кандидатстват за нисколихвен кредит от Гаранционния фонд за микрокредитиране или да получат оборудване чрез лизинговите схеми на проекта JOBS. Те могат да получат наведнъж от Националния осигурителен институт и паричното обезщетение за безработица, което им се полага. Новият предприемач ще получи и допълнително 450 лв., ако назначи друг безработен член от семейството си.
Източник: Дневник (13.04.2004)
 
Правителството е договорило с МВФ да ограничи до 5% увеличението в общата държавна сметка по заплатите на 60 публични компании, които са монополисти, получавали са субсидии или са отбелязали загуба през трето тримесечие на миналата година
Източник: Труд (03.06.2004)
 
Освен за заплати "Железопътна инфраструктура" дължи още 7,168 млн. лв. за ДДС., 5,247 млн. лв. корпоративен данък и 9 млн. лв. към НОИ. Най-трагично е изоставането в изплащането на задълженията на към фирми за изпълнено строителство. НКЖИ дължи на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" 8,5 млн. лв., на "СК 13 Трансстрой" и "Трансстрой Варна" - по 4 млн. лв.
Източник: Стандарт (17.06.2004)
 
Сред държавните предприятия извън "Булгартабак холдинг" у нас най-високи са средните заплати в енергетиката. Рекордьори в това отношение са АЕЦ "Козлодуй", където средната заплата е 816 лв. по данни за 2003 г., и националният газов монополист "Булгаргаз", където средната работна заплата е 740 лв. Никъде средната заплата не е съизмерима с 2000 лв. средно възнаграждение в тютюневия холдинг. Сред рекордьорите по заплати в енергетиката са ТЕЦ "Варна" - 500 лв., ТЕЦ "Бобов дол" - 450 лв. и "Топлофикация-Пловдив" - 520 лв. Средната заплата в БДЖ е 308 лв., а в национална компания "Железопътна инфраструктура" - 283 лв. Средната заплата в БТК за 2003 г. е 450 лв., а телекомът има 1,026 млрд. лв. и около 200 млн. лв. чиста печалба след облагане с данъци и плащане на дивидент.
Източник: Сега (25.06.2004)
 
230 млн. лв. държавна субсидия ще поиска за 2005 г. Национална компания "Железопътна инфраструктура". Това заяви генералният директор на компанията Димитър Гайдаров на среща с ръководствата на КНСБ и КТ "Подкрепа". За 2003 г. бяха заявени 120 млн. лв., но бюджетът отпусна на НКЖИ едва 30 млн. лв., напомни Гайдаров. Реформата в компанията вече приключи. Броят на поделенията за поддържане на железния път беше намален от 14 на 8. В момента в НКЖИ работят 15 696 души. Съкращения повече няма да се правят, защото в противен случай компанията ще мине критичния праг, който е необходим за осигуряване на безопасността на железопътните превози, заяви Гайдаров.
Източник: Стандарт (07.07.2004)
 
Тринадесет компании вече са кандидатствали за получаване на преференции по новия закон за насърчаване на инвестициите, който влиза в сила днес. Това заяви Павел Езекиев, изпълнителен директор на преименуваната Българска агенция за инвестиции. Една от компаниите, възползвала се вече от преференциите по новия закон, е турската Шишеджам, която наскоро направи първа копка на двата свои завода за стъкло в Търговище. Общата инвестиция е най-голямата на зелено, правена у нас - 160 млн. USD. Фирмата вече получи и държавна помощ - 500 хил. лв. собствени средства отдели Националната компания Железопътна инфраструктура в жп линия от 2020 м, която свързва предприятието с гара Търговище. По нея ще се превозват суровините и готовата продукция от площадката на завода до гарата. Друг голям проект, поискал преференции, е английската компания Уилям Хюз. Компанията ще построи завод за производство на машинни части в Индустриална зона Раковски. Четири от проектите са на български компании, а два от тях са за над 100 млн. лв., каза Езекиев. За да получат преференциите, кандидатите трябва да се сдобият със сертификат за клас инвестиция, като представят пред БАИ инвестиционен план. Първите сертификати ще бъдат връчени през септември. Според правилника за прилагане на закона, приет миналата седмица от кабинета, първи клас са инвестициите над 100 млн. лв. Втори клас са тези между 50 млн. и 100 млн. лв., а трети - от 10 млн. до 50 млн. лв.
Източник: Пари (04.08.2004)
 
Малко над 4 млн.лв. без ДДС струва модернизацията на жп гарата във Варна, заяви изпълнителният директор на НК "Железопътна инфраструктура" Димитър Гайдаров в първия ден от националното съвещание "Евроинтеграцията на железопътния транспорт", организирано от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Според Гайдаров т.г. ще бъдат усвоени 1,8 млн. лв. от цялата сума, а ремонтът ще приключи през май 2005 г. Това не е козметично освежаване, а основен ремонт, каза още Гайдаров. В сградата на жп гарата ще бъде изградено устройство за пренасочване на пътниците, специални места за хора с увреждания и майки с деца. Целият покрив на гарата вече е подновен. Сериозните пропуквания в основата на многогодишната сграда поглъщали голяма част от отпуснатите средства. Ремонтът само на един перон струва над 700 000 лв., уточни още Гайдаров. През т.г. НК "Железопътна инфраструктура" планира инвестиции за модернизация и основен ремонт на електрически и дизелови локомотиви за 8 млн.лв. За 2004 и 2005 г. са предвидени също 60 млн. лв., които да се вложат в ремонта и модернизацията на 3630 товарни вагона. 25,2 млн. лв. ще бъдат дадени за рециклирането на 20 пътнически вагона, както и за доставката на 40 вагона втора употреба и 10 спални вагона. Според МТС необходимите средства за поддържане и ремонт на тяговия подвижен състав са приблизително 18 млн. лв. годишно.
Източник: Черно море (13.10.2004)
 
10 млн. лева ще получи Министерството на културата за производство на нови филми, за реконструкция на Младежкия театър и за газификация на училищата по изкуствата. Още толкова ще бъдат заделени за купуването на компютри за училищата и университетите, за изграждане на телецентрове и горещи точки за достъп до безжичен интернет. Парите са от излишъка в бюджета. Вчера правителството разпредели 146,5 млн. от преизпълнението на приходите за 2004 г. за министерства и ведомства, съобщи правителственият говорител Димитър Цонев. Преди два месеца бяха поделени още 260 млн. лв. Харченето им е договорено с Международния валутен фонд. Най-много пари - 94,5 млн. лв., се дават на строителното министерство. Те са за основен ремонт на пътища и магистрали, за подобряване на водоснабдяването и на граничните ни пунктове. Още 7,5 млн. лв. се отпускат на екоминистерството за подобряване на водоснабдяването. Към Министерството на икономиката се насочват допълнителни 6 млн. лв. От тях 1 млн. лв. са за пътни указателни табели за национални културни и исторически обекти и 5 млн. са за реклама на туризма. Министерството на правосъдието получава 3 млн. лв. за изграждане на единна информационна система за противодействие на престъпността. Министерски съвет получава 10 млн. лв. Те са по бюджетите на областните администрация за изграждане на малки обекти с регионално значение. На национална компания "Железопътна инфраструктура" се дават 5 млн. лв. за довършване на започнати обекти.
Източник: Стандарт (15.10.2004)
 
Столичните гари "Пионер" и "Сердика" се продават. Първият имот в "Дианабад" е оценен на 22-24 млн. лева, а вторият - на 40 млн. Парите ще отидат за ремонти на жп линиите. До края на годината предстои наддаване за 51 обекта на Национална компания "Железопътна инфраструктура".
Източник: Стандарт (25.10.2004)
 
НК "Железопътна инфраструктура" ще изгради 1100 километра оптична мрежа за пренос на данни до 2010 г., съобщи изпълнителният директор на дружеството Димитър Гайдаров. До края на 2004-та се очаква да бъде решено дали да бъде създадено смесено дружество със стратегически инвеститор, дали да се отдели самостоятелно предприятие, или инфраструктурното дружество само поетапно да полага оптиката. Проекта проявяват интерес почти всички европейски производители на оборудване, както и българските телекомуникационни компании, съобщил Гайдаров.
Източник: ComputerWorld e-Daily (26.10.2004)
 
Девет компании подадоха оферти в първия търг за реконструкция и модернизация на жп линията Пловдив - Свиленград, стана ясно след отварянето на предложенията. Транспортното министерство обяви на 25 юни 2004 г. търга за избор на изпълнител за отсечката Крумово - Първомай с дължина 37 км. Повечето от кандидатите са международни консорциуми, сред тях има и три с българско участие. Това са консорциумът между Ваlfour Beatty и Главболгарстрой, ТАМСA - между фирмите TSO s.a., Аthena s.а. и Мостстрой АД, както и консорциумът между MSF-Moniz Da Maia, Serra&Fortunato-Empereiteiros s.a./Fergroupo-Consrucoes и Tecnicas Ferroviarias s.a./Efaces Engenharia s.a./Instalaciones Inaben s.a. и Трансстрой-Варна. Испано-гръцкият консорциумът кандидатства да получи на концесия и автомагистрала Тракия. Сред останалите кандидати са и Теrna s.a., ZS Brno, Weiss/Kirchhner/Heitkamp/Thyssenkrupp и Consorzio Cooperarative Costruzioni/Consorzio Linee Ferroviarie s.p.a./Oficine Elettromeccaniche Mariani s.p.a./Sifel s.p.a. Според зам. транспортния министър София Касидова реконструкцията и модернизацията на жп линията Пловдив - Свиленград е най-големият инвестиционен проект от началото на прехода. Общата му стойност е 340 млн. EUR. 150 млн. EUR са заем от Европейската инвестиционна банка, 153 млн. EUR са безвъзмездна помощ по програма ИСПА. През миналата година Европейската комисия спря временно изпълнението на проекта заради забавяне на процедурите по отчуждаване на земи в района на обекта. През юни 2005 г. бяха направени промени в Закона за устройство на територията, които позволиха жп линията Пловдив - Свиленград да бъде обявена за обект с национално значение и да се ускори отчуждаването. Създадена е и специална дирекция към Национална компания Железопътна инфраструктура, която ще изпълнява ролята на звено за управление на проекта.
Източник: Пари (05.11.2004)
 
Министерски съвет реши да предостави 5 млн. лв. за ремонти на Национална компания "Железопътна инфраструктура". Парите са за довършване на рехабилитацията на релсовия път. Средствата ще бъдат осигурени от преизпълнението на бюджета за т. г.
Източник: Стандарт (12.11.2004)
 
БДЖ е на печалба от 2,5 млн. лв. за третото тримесечие на годината, съобщиха от държавната фирма. Компанията за първи път бележи положителен финансов резултат от 2001 година насам. За деветмесечието на 2004 г. обаче загубата е 14,181 млн. лева. За цялата минала година загубата е била 33 млн. лв., а за 2002 г. - 45 млн. лв. Все още дължим 55 млн. лева на Национална компания "Железопътна инфраструктура", поясни финансовият директор на БДЖ Михаил Драгиев.
Източник: Стандарт (16.11.2004)
 
Национална компания Железопътна инфраструктура вече ще може да продава имоти, ползвани и управлявани от нея, реши правителството. Това стана, след като имоти на компанията, досега публична държавна собственост, бяха обявени за частна държавна собственост. Решението касае главно закритите жп линии и тези с променена категория. Имотите ще продължават да се управляват от НК Железопътна инфраструктура с изключение на част от тях в Поморие и в София, които ще се прибавят към капитала на БДЖ ЕАД. Държавното предприятие очаква около 100 млн. лв. през следващите две години от продажбата на около 50 имота, собственост на компанията.
Източник: Пари (19.11.2004)
 
Национална компания "Железопътна инфраструктура" е сключила договор по обществена поръчка с "Десислава 2001" ЕООД-София за Доставка на дизелово моторно гориво - 4 193 хиляди литра., на обща стойност на договора без ДДС 4473134.33
Източник: Други (23.11.2004)
 
Гарите "Пионер" в столицата и "Поморие" в едноименния град ще бъдат апортирани в капитала на БДЖ, съобщи изпълнителният директор на компанията Наско Цанев. Решението за това е взето на заседанието на правителството миналия четвъртък. Предстои съдът да направи оценка на двете гари, преди капиталът на железопътната компания да бъде увеличен. До момента "Пионер" и "Поморие" се управляваха от НК "Железопътна инфраструктура". Гара "Пионер" заедно с 60 декара земя е оценена за 24 млн. лв. от инфраструктурната компания. В момента акционерният капитал на БДЖ е 10 млн. лв., а активите на компанията се оценяват на 306.8 млн. лв. Инфраструктурната компания вече може да продава имоти, ползвани и управлявани от нея след решение на правителството от миналия четвъртък. Кабинетът обяви имотите за частна държавна собственост. Намеренията са да бъдат продадени над 50 имота в София, Русе, Стара Загора, Пловдив и Добринище. Изпълнителният директор на компанията Димитър Гайдаров не се ангажира кои ще бъдат първите имоти, предложени за продажба.
Източник: Дневник (24.11.2004)
 
Нова държавна компания "Публични инвестиционни проекти" ЕАД е създадена с 260 млн. лв. от бюджетния излишък по предложение на финансовия министър Милен Велчев. Тя ще изгражда и реконструира пътища, железопътни линии и ще осъществява различни проекти за енергийна ефективност и опазване на околната среда. Решението за създаването на компанията е взето спешно от правителството миналия четвъртък. Дейността й до голяма степен ще дублира работата на няколко съществуващи държавни структури като Изпълнителна агенция "Пътища" и предприятието "Железопътна инфраструктура" например, което е дало повод за негативно становище от Икономическата дирекция на Министерския съвет. На заседанието Велчев е внесъл предложението си като неотложно, което е изненадало останалите министри. Това е единственият механизъм излишъкът в бюджета да се инвестира в инфраструктура вместо да бъде вложен в излишни текущи разходи, които не дават резултат. Така аргументира Велчев предложението си за новото държавно предприятие. Той допълни, че инвестициите ще бъдат насочени към инфраструктурни проекти, които не могат да бъдат реализирани с частни средства, но в същото време са необходими и целесъобразни. Министърът обаче не пожела да уточни кои проекти изключват частни капитали.
Източник: Дневник (21.12.2004)