Хасковският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 11.Х.2000 г. регистрира по ф. д. № 269 дружество с ограничена отговорност "Пайнер медиа" - ООД, със седалище и адрес на управление Димитровград, бул. Хр. Ботев 16, с предмет на дейност: покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, складови сделки, информационна дейност, вкл. радио-телевизионна дейност, организирана под формата на предприятие, и с капитал 5000 лв. Дружеството се представлява и управлява от Митко Трендафилов Димитров.
Източник: Държавен вестник (25.09.2001)

В началото на 90-те години един неизвестен инженер от Димитровград решава да зареже работата си в държавното предприятие и да се заеме с частен бизнес. До този момент инж. Митко Димитров работи като директор по поддръжката в димитровградския Завод за полиестерна коприна. От свой роднина в Германия получава звукозаписна техника, марка Pioneer. Записва аудиокасети в Първомай и ги продава на пазара в Димитровград. Скоро бизнесът на предприемчивия инженер от Димитровград толкова се разраства, че всички започват да го наричат Митко Пайнера - по името на звукозаписната техника, с която вади хляба си. Това е една от легендите за димитровградския бизнесмен. Днес неговият прякор е емблема на цяла империя, в която влизат една дузина фирми начело с продуцентската къща „Пайнер мюзик“ и телевизия „Планета“, а някогашният редови инженер е смятан за един от успелите хора в България. Но това не е всичко. Днес 51-годишният Митко Димитров е нещо като българския Хю Хефнър, защото също като създателя на Playboy той не може да се оплаче от липсата на женско присъствие. Около къщата на бившия инженер могат да бъдат видени по всяко време красиви млади момичета, излъчващи сексапил и жадни за слава. Пионерът от Димитровград Собственикът на „Пайнер мюзик“ може и да не е бил първият, който е видял огромния бизнес потенциал на поп-фолка. Той обаче е със сигурност най-успешният представител на тази индустрия. За оборота на неговите фирми се носят всякакви легенди, но малцина знаят какви са действителните печалби от машината за пари, наречена „Пайнер мюзик“. Всички се питат как неизвестният инженер от Димитровград е успял да извърви пътя от търговец на аудиокасети до №1 в шоубизнеса. „Музиката му е била хоби. Постепенно хобито му става един печеливш бизнес. Рискувал е - спечелил е“, разказва Евгения Димова, която е един от първите служители във фирмата. Почти като виц звучи днес фактът, че първото създадено от него дружество в началото на 90-те години е било регистрирано на тогавашния булевард „Ленин“, при това в града, носещ името на Георги Димитров. „По онова време нашите германски партньори дори се шегуваха, че Димитровград е кръстен на негово име“, спомня си Евгения Димова. Самата тя има доста любопитна кариера. Започнала е като секретарка във фирмата през 1990 г. Впоследствие е работила в рекламния отдел, а от няколко години отговаря за импресарската дейност. „Завършила съм немска филология. Тогава фирмата се оборудва с много германска техника, много неща се внасяха от Германия, беше нужен човек с немски“, добавя тя. Близки до Митко Димитров твърдят, че бизнесът му е изграден на принципа на семейната манифактура. Твърди се, че той не се доверява на никого и по тази причина е назначил съпругата си Марийка Димитрова за главен счетоводител. Тя е човекът, който знае финансовите тайни на компанията и истината за приходите от продажби на фолк музика. Синът му Христо пък е човекът, който отговаря за кастинга на бъдещите звезди. В действителност обаче „Пайнер мюзик“ е много повече от семеен бизнес. За успеха на компанията работят повече от сто души, а империята му наброява близо дузина фирми, обединени от марката „Пайнер“. В момента в каталога на „Пайнер мюзик“ фигурират повечето от най-популярните поп-фолк певици като Глория, Ивана, Мария, Анелия, Гергана, Камелия и още много други. Конкуренцията Останалите компании разчитат на една или две по-ярки звезди, благодарение на които съществуват. С най-голям пазарен дял от тях е „АРА мюзик“ ЕООД, която има също дълги традиции в производството и тиражирането на поп-фолк. През февруари следващата година фирмата ще навърши 11 години в този бизнес. Собственикът й Виктор Касъмов има сходна биография като тази на Митко Димитров. Той е започнал кариерата си в шоубизнеса като дисководещ в средата на 80-те години. „Постепенно реших, че мога да го превърна в своя професия. По онова време излезе постановление, което позволяваше да се създават звукозаписни компании“, разказва Касъмов. Първите опити за навлизане в музикалния бизнес са с естрадни изпълнители като Георги Христов и рок група „Сигнал“. Малко след старта се появяват и първите проекти на фолка с изпълнители като Володя Стоянов, Лия и Сашка Васева. „Веднага пролича, че търсенето на този вид музика е по-силно, и решихме да заложим повече на комерсиални изпълнители“, коментира Виктор Касъмов. В момента под знака на „АРА мюзик“ се изявяват певици като Кати, Теодора, Алисия, Кондьо и др. Освен продуцент на българска музика компанията е лицензиран представител и на американската BMG за България, но според Касъмов продажбите на лицензирана вносна музика са обречени заради пиратството. Шефовете на дружеството не крият близостта си с покойния шеф на ВИС-2 и лидер на кюстендилските борци Васил Илиев. Преди години „ВАИ инвест холдинг“ беше акционер в „АРА аудио-видео“ ООД. И до ден днешен на входа на централния офис на компанията има възпоменателен некролог за навършването на 8 години от убийството на висаджийския бос. На въпрос дали са били приятели с Васил Илиев шефът на „АРА мюзик“ отговаря: „Познавахме се. От един град сме.“ Изключението Азис Изглежда странно, но най-успешният поп-фолк певец не е продуциран от нито една от двете компании. Азис работи със сравнително по-малката „Съни мюзик“, която издава още изпълнители като Бони, Софи Маринова, Таня Боева. По подобие на „Пайнер“ компанията откри своя чалга дискотека в София, наречена „О!Азис“. Наскоро „Съни мюзик“ получи от Съвета за електронни медии и лиценз за пускането на телевизия „Азис“. Тя ще се разпространява по сателит и по кабел в цялата страна по 13 часа дневно. Всъщност това е досегашният канал „Оникс“, който има нови акционери. Промяната в регистрацията е станала по искане на досегашните собственици, които са разделили фирмата си на две дружества. ТВ „Азис“ вече е актив на „Оникс плюс“ ООД, в което фолк певецът притежава официално 10%. Според източници от продуцентските среди това е отговорът на „Съни мюзик“ в борбата с конкуренцията на другите музикални компании „Пайнер мюзик“ и „АРА мюзик“, които също имат собствени телевизионни канали. Трима са малко, четирима са много В последната година пловдивското радио „Веселина“ опита да разчупи статуквото в бранша. Компанията е изключение от налагания модел „издателска дейност - медии - заведения“. Започнало като регионално радио, залагащо на поп-фолк, предприятието на пловдивчанката Веселина Каналева извървя обратния път. Преди време „Веселина“ пусна собствен телевизионен канал, а от близо година се пробва и в продуцирането на собствени поп-фолк звезди, които лансира като алтернатива на „Пайнер мюзик“ и останалите „големи“ в този бизнес. Най-популярната звезда от каталога на „Веселина“ в момента е Пепа Секса. Последната мода е по-известните изпълнители да правят собствени музикални къщи. Крак повлече Лия, която създаде собствена агенция „Дрийм хаус“, след като договорът й с „АРА мюзик“ изтече. Примерът й беше последван от Деси Слава, която напусна след скандал „Пайнер мюзик“ и създаде собствена агенция „Ню мюзик“. След като от бившата й компания обаче заявиха, че ще водят съдебни дела за търговската марка „Деси Слава“, се заговори, че певицата ще подпише договор с друга издателска компания.
Източник: Капитал (11.12.2004)

Хасковският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 6.II.2004 г. по ф. д. № 269/2001 вписва промени за "Пейнер медиа" - ООД: вписва новоприетия съдружник Кръстина Миткова Куртогулларъ; вписва увеличение на капитала на дружеството от 5000 лв. на 40 000 лв.; дружеството се представлява и управлява от Митко Трендафилов Димитров.
Източник: Държавен вестник (18.01.2005)

Хасковският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 623 от 30.III.2006 г. по ф. д. № 269/2000 вписа промени за "Пайнер медиа" - ООД: увеличава капитала на дружеството от 40 000 лв. на 200 000 лв.; промени в дружествения договор съгласно решение на ОС, проведено на 6.III.2006 г.
Източник: Държавен вестник (24.07.2007)

Хасковският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1279 от 12.VI.2007 г. по ф.д. № 269/2000 вписа промени за “Пайнер медиа” - ООД: увеличава капитала на дружеството от 200 000 лв. на 500 000 лв.
Източник: Държавен вестник (05.09.2008)

Европейската комисия поиска българските власти да разследват финансирането на “Пайнер Медиа” ООД с близо 2 млн. лв. европейски пари. Това стана веднага след като новината за еврофинансирането на чалга телевизията “Планета”, собственост на “Пайнер”, предизвика бурни реакции в културните среди. От Брюксел са поискали икономическото министерство да провери дали са спазени изискванията на грантовата схема по програма “Конкурентоспособност”.Собственикът на “Пайнер” Митко Димитров коментира пред “Труд”, че не се притеснява - от проверката, защото всичко по проекта е точно. Европейската комисия поиска българските власти да разследват финансирането на "Пайнер медиа" ООД с 2 млн. лв. от програма "Конкурентоспособност". Това съобщи вчера Ширин Уилър, говорителка по регионалното развитие. За еврофинансирането на този проект се разбра преди ден и веднага предизвика бурни реакции в културните среди. EК е поискала от българските власти "да разследват доколко са спазени изискванията на грантовата схема", каза Уилър и подчерта, че парите още не са отпуснати. В най-добрия случай проверката ще ги забави. Схемата, в която попада проектът, е предназначена да подкрепя малки и средни предприятия в т.нар. креативни индустрии. "Културната индустрия е конкурентоспособна индустрия, която заслужава да бъде подкрепяна, защото създава растеж и работни места", каза Уилър. "Но тъй като изборът специално на този проект е отговорност на управляващия орган, т.е. на българското икономическо министерство, следвайки загрижеността, изразена в някои среди и понеже се отнасяме много сериозно към защитата на интересите на данъкоплатците, службите на ЕК днес помолиха българските власти да започнат разследване, за да установят доколко са спазени правилата на грантовата схема", обясни говорителката. Ако комисията има въпроси и след разследването, ще поиска властите да разгледат случая "по-задълбочено". От пресцентъра на икономическото министерство отказаха коментар пред "Труд" и ни препратиха към администрацията на европрограмата. Шефът й Кирил Гератлиев не си вдигаше телефона. От министерството разпространиха единствено пълен списък на проектите, одобрени по същата схема. "Мен нищо не ме притеснява, защото всичко е абсолютно точно. Не ме притеснява и ако утре се наложи да се откажа от тази субсидия, ако това ще зарадва народа и всички деятели на културата", каза пред "Труд" собственикът на телевизия "Планета" Митко Димитров. Той допълни, че борбата в момента е за по-качествени български телевизии на HD формат.
Източник: Труд (16.01.2013)

Защо казусът "Пайнер" е абсурден В България има над 300 хил. фирми. Огромна част от тях имат възможност да кандидатстват по ОП "Конкуретноспособност" - единствената от седемте европейски програми, насочена към бизнеса (ако не броим парите за фермери и селско стопанство). Повечето от тези, които са го направили, не биха повторили - толкова кошмарна е администрацията на програмата. Доста от тях все още не са получили обещаните пари, срещу които са взели кредити. ОП "Конкуретноспособност" не само не върви добре, но очевидно и не е програмирана добре, защото се наложи се да бъде преформатирана няколко пъти. На този фон, фактът че през 2011 г. фирма "Пайнер медиа" е спечелила един от 2256-те проекта по програмата, не би трябвало да е кой знае какъв повод за интерес. Но тъй като "Пайнер" е лидерът в продуцирането и създаването на поп-фолк, а тази музика винаги буди противоречия, независимо в какъв контекст, удобният етикет "европари за чалга" успя да предизвика повече реакции, отколкото всички безобразия на ОП "Конкурентноспособност" досега. Нека припомним, че Европейската комисия и българските управляващи органи на програмите не са културно-художествени комитети и парите се отпускат на базата на финансови и икономически, а не на музикални или нравствени критерии. "Конкурентноспособност" е планирана като програма, която подпомага витални компании - т. е. стабилни финансово и такива, в които инвестицията ще има смисъл за бъдещото им развитие. По всичко изглежда, че "Пайнер" спада към тези критерии и както всяка друга българска фирма, има правото да участва в състезанието за парите. Подробности за проекта не са публикувани на сайта на програмата, където последната подробна информация е от 2011 г. "Капитал" не успя да се свърже с ръководителя на компанията инж. Митко Димитров, но "Дневник" се свърза с PR-а Любомир Костадинов, който обясни, че проектът е за закупуването на снимачна техника за телевизия "Планета". По процедурата, по която димитровградската компания е спечелила - "Технологична модернизация в малки и средни предприятия", има одобрени още много продуцентски къщи. "Междинна станция" на Иван и Андрей, "Глобал филмс" на Магърдич Халваджиян, "СИФ 309 филм енд мюзик" на "Чучков брадърс" са само част от примерите. Одобрените кандидати получават от 60 до 70% от парите, останалото е тяхно съфинансиране. Почти всички са кандидатствали за нова техника. "Ние спечелихме финансиране по тази програма за закупуване на нова техника, защото това беше заложено в бизнес плана ни. И беше продължение на политиката ни да се развиваме в сферата на аудио-визуалния монтаж. Проектът в момента се изпълнява", коментира за "Капитал" Георги Иванов, продуцент в компания "Чучков брадърс". Той не вижда никакъв проблем в спечелването на проект от "Пайнер": "Ако са предложили добър бизнес проект, който разкрива работни места и повишава определени икономически индикатори, защо да не спечелят? Тази програма не оценява художествени качества и културни ценности, а икономически критерии." За техника, камери и осветление е и проектът на "Глобал филмс". "Една компания на малък пазар като нашия няма как да просъществува, ако няма помощ и източници на финансиране, т.е. няма и как да се развие този пазар", обяснява Магърдич Халваджиян. "Тези европейски програми са такъв добър източник на финансиране. Ние дори и да изкараме малка печалба не смеем да я инвестираме обратно, защото има голям риск инвестицията да не се оправдае," казва Халваджиян. Той също недоумява защо около поръчката на "Пайнер" се вдига толкова шум. "Не разбирам този български манталитет да гледаш в паницата на съседа. Нали в крайна сметка парите влизат на българския пазар. Трябва повече компании да са активни и да кандидатстват по тези проекти, защото това им помага да си развият бизнеса. Това, че "Пайнер" са кандидатствали, а други не са се сетили, е техен проблем." Дали проектът на музикалната компания е адекватен или не, няма как да се прецени, без той да се прегледа в детайли. Но истерията около него е абсурдна. Правилата са правила за всички, независимо от продукта, който произвеждат (стига той да не е незаконен, а чалгата не е). Внимание трябва да има не към това кой се финансира, а как се използват парите. Публична тайна е, че много проекти са вид субсидия за компании. Повечето от тях обаче са по други линии и програми - като например "Развитие на човешките ресурси", където почти няма българска фирма, която да не е спечелила проект за подобряване квалификацията на служителите си. Това, което е още по-абсурдно, е че много по-скандални и мащабни истории с европейските пари остават без подобен медиен и обществен отзвук. Като например безконтролното раздаване на средства от министерствата на електронни медии, за което отново стана дума тази седмица и което влияе индиректно върху приближаващите избори. Или като факта, че "Конкуретноспособност" продължава да не може да спазва срокове по връщането на средства за компании, които са теглили заеми заради тях.
Източник: Капитал (16.01.2013)

Музикално-продуцентската къща “Пайнер медиа” ООД може да се размине със субсидията от 1 милион евро от програма “Конкурентоспособност”, научи “Труд” от информиран източник в Брюксел. Информацията дойде в деня, в който министърът по еврофондовете Томислав Дончев и колежката му по регионалното развитие Лиляна Павлова разговаряха с еврокомисаря Йоханес Хан. След срещата Дончев каза, че темата “Пайнер” не е обсъждана и че проверката на българските власти по случая не е приключила. Източникът на “Труд” не бе съвсем ясен за мотивите, с които финансирането за “Пайнер” може да бъде спряно. Ако това стане, комисията няма да осребри разходите на фирмата за покупка на оборудване. На 15 януари Брюксел поиска от българските власти “да разследват доколко са спазени изискванията на грантовата схема”. Според източника най-вероятно е да се окаже, че “ЕС не може да финансира създаване на съдържание със сексистки подтекст”. Мнозина смятат, че продукцията на “Пайнер” представя жената предимно като сексуален обект, а мъжа - като мачо. Това не съвпада с идеологията на ЕС за равенството между половете. Според запознати това е само официалният претекст да се спрат пари в навечерието на преговорите за следващия многогодишен бюджет на ЕС на 7 и 8 февруари. Държавите нетни донорки гледат под лупа всеки цент, отделян за Европа, докато са принудени да режат националните си бюджети. За тях е политически несмилаемо да субсидират подобен род продукция. Дончев и Павлова дойдоха вчера в Брюксел с далеч по-сериозни тревоги, които имат и другите нови страни нетни получателки от бюджета на ЕС. Забавянето на преговорите за следващата многогодишна финансова рамка означава, че новите регламенти за еврофондовете ще са готови през лятото - твърде късно за правителствата да направят програмите си. Двамата са разговаряли за изпълнението на оперативните програми и за финансирането за магистрала “Струма”, научи “Труд” от кабинета на еврокомисаря Хан.
Източник: Труд (30.01.2013)

Пайнера отказа евромилионите. Димитър Димитров обяви, че няма да се възползва от проекта по ОП "Конкурентоспособност", който предизвика скандал и проверка от Еврокомисията. В управляващия орган на програмата е получено писмо, с което бизнесменът се отказва от европомощта, съобщиха от екипа на министър Томислав Дончев. Мотивите на Димитров са, че компанията му се нуждае спешно от техниката за развитие на музикалната компания и телевизионния фолк канал, която трябваше да бъде закупена с пари от Брюксел. Ако тя обаче бъде доставена за целите на проекта, това ще отнеме време и ще попречи на фирмените цели на компанията, се обяснява в писмото. Затова и управляващият орган прекратил проекта. Вътрешната проверка, назначена от министър Дончев, показа, че проектът отговаря на всички изисквания съгласно насоките за кандидатстване и критериите за избор. Скандалът избухна, след като стана ясно, че "Пайнер" е спечелила европроект за 3,2 млн. лв, като 1,6 млн. лв. трябваше да дойдат от Брюксел, а малко над 287 хиляди лева от хазната.
Източник: Стандарт (31.01.2013)

Министерството на икономиката скри проекта на "Пайнер" Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отказа да предостави какъвто и да е било достъп до проекта "Повишаване на конкурентоспособността на "Пайнер медиа" ООД на вътрешния пазар чрез модернизация на оборудването" на стойност 3 млн. лв. и финансиран от оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Преди един месец, когато избухна скандалът със субсидията на "Пайнер", "Капитал" поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) проектното предложение на димитровградската фирма. Една седмица по-късно главният секретар на МИЕТ Владимир Туджаров в писмо заяви, че министерството ще удължи срока, защото намира за необходимо да потърси съгласието на "Пайнер медиа", тъй като предоставянето на информацията би нарушила неговите интереси като трето лице. Според ЗДОИ този срок може да бъде удължен с максимум десет дни, т.е. до 8 февруари. Пет дни след изтичането на този срок със заповед на Емилия Янева - и.д. главен секретар на МИЕТ, отказва пълен достъп до проектното предложение. Мотивите са, че искането засяга разкриване на информация, която "се отнася до третото лице", "същата не може да бъде предоставена в обем и по начин, който да не разкрива информация за това лице" и "с оглед изразеното изрично писмено несъгласие от "Пайнер медиа" следва да се откаже достъп. Законът действително казва, че едно от основанията за отказ на достъп до обществена информация е в случаите, когато предоставянето й може да засегне интересите на трето лице, а няма неговото изрично писмено съгласие. Съвсем експлицитно в ЗДОИ е посочено, че когато е налице "надделяващ обществен интерес", информация не може да се отказва на това основание. Пак според ЗДОИ обществен интерес има, когато разкриването на информация "дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии"; "улеснява прозрачността и отчетността" на държавните институции "относно вземаните от тях решения"; "разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица"; "опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси". Скандалът със субсидията на "Пайнер медиа", чиито собственик инж. Митко Димитров е сред основателите на ГЕРБ, избухна в началото на годината, когато стана ясно, че фирмата е спечелила финансиране за три млн. лв. по ОП "Конкуретноспособност". Общата стойност на проекта на е 3.197 млн. лв., като 1.630 млн. лв. се отпускат по европрограмата, 287 хил. лв. идват от национално финансиране, а останалите трябва да бъдат осигурени от компанията. Фактът, че "Пайнер" е получил финансиране, достигна до Европейската комисия, която обяви, че гледа "много сериозно на опазването на парите на европейските данъкоплатци" и затова служби на ЕК са поискали от българските власти да проверят дали са спазени правилата. Две седмици след началото на скандала "Пайнер" заяви, че се отказва от проекта. Чисто формално като фирма, участваща в стопанския оборот, няма нищо нередно в това най-голямата чалга компания да спечели европейско финансиране дотолкова, доколкото европейската програма е насочена към българския бизнес. В същото време обаче скандалът около "Пайнер" показва за пореден път колко сбъркано е управлението на фондовете в България. Отказът на министерството да разкрие повече информация по проекта засилва съмненията, че нещата около него не са толкова наред, колкото ресорните министри – Делян Добрев и Томислав Дончев се опитваха да ги представят. Общоизвестен факт е, че след началото на скандала бяха предприети различни проверки на проекта, но резултатите от нито една от тях не беше публично обявена.
Източник: Капитал (18.02.2013)

"Лидер - 96" ще прави само електрически велосипеди от 2022 г. Пловдивският производител на велосипеди "Лидер - 96" ще обособи производството на електрически велосипеди с инвестиция за 4 млн. лв. В момента компанията оборудва съществуващо помещение във фабриката си в село Рогош, като новите линии ще заработят от началото на следващата година. Заради растящото търсене в Европа обаче предприятието планира да преустанови производството на класически колелета и да се пренасочи изцяло към електрически версии от началото на 2022 г. Инвестицията в обособяване на производството на електрически велосипеди се прави със собствени средства и включва няколко части. Компанията вече е направила нов цех за прахово боядисване, където процесите са полуавтоматизирани. "Целта е да повишим ефективността, да оптимизираме процесите си и да постигнем по-високо качество на боядисване", казаха от "Лидер - 96" за "Капитал". Проектът включва също така нов склад за готова продукция, закупуване на нови производствени линии и земя, която е част от последващ план за разширение. За следващата година компанията планира да произведе общо 200 - 250 хил. велосипеда, основната част от които ще бъдат електрически. От 2022 г. обаче дружеството ще започне да прави само електрически варианти. "Такава е тенденцията на всички водещи пазари в Европа. Това се вижда в Холандия, която е референтен пазар, в Германия също всяка година се повишава делът на електрическите колелета", каза търговският директор Йорданка Георгиева. За "Лидер - 96" това са и ключовите пазари, заедно с Белгия. "Те ще останат основен фокус за нас и за следващите няколко сезона", добави Георгиева. През 2019 г. предприятието увеличи приходите си с една трета до близо 93 млн. лв., което беше резултат от пренасочването към производството на електрически велосипеди и колелета в по-висок ценови клас, без да има ръст на бройката. Тенденцията се запазва и тази година. Независимо от кризата покрай пандемията от компанията очакват силни резултати за 2020 г. Първите месеци обаче бяха трудни. "Във велосипедния бизнес първоначално ефектът от коронавируса се усети чрез забавените доставки от Азия, в някои случаи до 4-5 месеца. След това вирусът повлия и на доставките от Европа, както и на цялостното търсене на европейския пазар. Най-големи негативи по това време понесоха партньорите ни от специализираните велосипедни магазини. В същото време онлайн търговците и традиционната ритейл мрежа отбелязаха огромен бум в продажбите на велосипеди", обясни Георгиева. "Нашето клиентско портфолио е широко диверсифицирано, което ни позволи да реагираме бързо, да реорганизираме производствения си план, така че да се адаптираме към промените в търсенето", добави тя. Вече в края на годината от "Лидер -96" очакват да постигнат 20% ръст на приходите спрямо миналата година. Прогнозите на компанията са и за много силна 2021 г., в която да се запази нарастващият тренд. Компанията е създадена през 1996 г. от трима българи - Петър Куршумов, Георги Златанов и сина му Димитър Златанов. Преди няколко години чрез свежа инвестиция като съдружник влезе финландският фонд KJK Capital, който в момента държи 60% от капитала. Останалите 40% се поделят поравно между създателите чрез дружеството "Лидер порпъртис".
Източник: Капитал (02.12.2020)

Министерството на иновациите и растежа обяви първите компании, одобрени да получат средства за технологична модернизация по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). От оценените общо 2423 предложения за инвестиции по тази мярка са класирани 953 проекта, които ще бъдат финансирани с близо 260 млн. лв. Сред успелите има доста известни имена като производителя на алкохол "Черноморско злато", "Балдаран спринг" - компанията, която бутилира едноименната минерална вода, завода "Каучук", платформата "Уча.се", фирми от ИТ сектора като "Лирекс", "Нетера", "Комнет", "Телекабел" и др. Музикална компания "Пайнер медиа" също е сред класираните. На финансиране от ПВУ ще разчита и "Доли Медиа студио".
Източник: Сега (04.01.2023)

дната сграда на "Пайнер" в Димитровград, в която има бистро, нощен клуб и кино, се намира на централния площад. "Пайнер" е може би най-известната фирма от Димитровград - няма човек в държавата, който да не е чувал за нея и нейния основател и собственик, инж. Митко Димитров, по прякор Пайнера. Тук е и централата на компанията, която прави музика в стил попфолк, но и реализира устойчив бизнес. Компанията е най-голямата в музикалния бранш по приходи. "Пайнер" е създадена през 1990 г. като производител на аудиокасети. Три години по-късно България ратифицира Римската и Женевската конвенция по авторско право. Това позволява на продуцентите да държат правата върху музиката, която правят, и именно тогава Димитров преориентира бизнеса натам. Успехът тръгва от фолклор за изпълнители като Недялка Керанова, оркестър "Димитровград", оркестър "Младост", записи от надпяванията в Стамболово и "Тракия фолк". За 2019 г. приходите на "Пайнер" ООД (звукозаписната компания) са малко над 9.8 млн. лв., а на "Пайнер мюзик" (телевизионното дружество) - 2.7 млн. лв. На фона на това конкурентите в попфолк бранша "Диапазон рекърдс" и "Ара мюзик" имат съответно приходи 839 хил. лв. и 722 хил. лв. - или над 10 пъти по-малко. Компании извън попфолка като "Вирджиния рекърдс" и "Монте мюзик" имат оборот 2.7 млн. лв. и близо 1.6 млн. лв. за 2019 г. Част от компанията освен телевизията са и веригата заведения, музикални магазини и, разбира се, легендарният комплекс "Приказките" в Харманли. Преди години "Пайнер" организираше масови турнета из страната, фестивала "Тракия фолк", както и пищни годишни музикални награди. "Пайнер" обаче успява да влезе в режим "дистанционна работа" дори и в своя бранш. Музикалният бизнес се промени с новите технологии. Гиганти като YouTube, iTunes и Spotify изцяло промениха музикалния сектор. Видеоклиповете са скъпо занимание, което се използва по-скоро за престиж. Каналът в YouTube на "Пайнер" обаче е безспорно успешен - някои клипове имат над 10 млн. гледания. Преди години са регистрирали собствен канал Planeta Official чрез германското им търговско представителство, защото тогава от България е невъзможно. В момента каналът има близо 2.2 млн. абонати, като компанията получава приходи от гледанията в него. Освен това почти целият музикален каталог е в дигиталните платформи като Spotify. "Пайнер" използва услугите на The Orchard - американска музикална дистрибуторска компания, която събира каталога на музикални компании и ги представлява пред Spotify, iTunes, YouTube. Връзката между Димитровград и компанията остава. През 2005 г. тук се създава комплекс "Планета Пайнер", който има бистро, 3D кино, пиано бар, дискотека. Част от служителите на "Пайнер" и свързани дружества като "Пайнер мюзик" са служители в заведенията или магазини из страната.
Източник: Капитал (20.03.2026)