22 млн. евро влага в изба до с. Еленово италианският предприемач Едоардо Миролио. Тя е върху 6,5 дка и вече е реализирала първата си продукция през окотомври 2005 г. заобиколена е от лозови масиви и езеро. В средата на август в избата ще заработи и луксозна хотелска част, в която ще има ресторант и дегустационна. Очаква се годишният капацитет на избата да достигне 1 млн. литра. Производството се следи от 8-членен екип от италиански специалисти. За култивирането на лозята Миролио е наел 130 души.
Източник: 24 часа (15.03.2006)

За редовните посетители на изложението "Винария", което се проведе за 14-и път в Пловдив, откриването на разликите с предишните му издания винаги е било известно предизвикателство. Това е нещо като приятно интелектуално упражнение, защото приликите винаги са доминирали. За първи път тази година около наградените вина нямаше нито скандали, нито хапливи коментари сред производителите. Явно оценките от националните дегустации са били общо взето обективни. Поради което в три от категориите златни ритони не бяха присъдени Това означава, че не е имало вина, оценени над 85 точки по международно признатата 100-точкова система. Единствено в категорията "червени вина от стари реколти" златен ритон получи мерло "Енира" 2004, произведено от винарна "Беса валей" до пазарджишкото село Огняново. Избата има около 2000 дка собствени млади лозя и беше построена преди две години, а основен инвеститор е граф Стефан фон Найперг, който впрочем е собственик и на няколко престижни шата в Бордо. Още на миналогодишната "Винария" това вино, измислено и направено от френския технолог Марк Дворкин, направи силно впечатление на ценителите. По-късно, когато се появи на пазара с цена около 20 лв., предприемчиви търговци го изкупиха и сега дискретно го предлагат за около 35 лв. Короноването му изглеждаше логично и заслужено. Сред стотината наградени вина личат имената на съвсем нови изби като "Миролио" в с. Еленово до Нова Загора, "Тера Тангра", "Загрей", "Искра", винпром "Логодаж", "Шато Ветровити хълмове". Някои от известните и добре представени на пазара изби като "Домейн Бойар", "Дамяница" и "Тодоров" не участваха в националните дегустации поради натрупани от предишни години подозрения към регламента и прозрачността на състезанието. Иван Тодоров, собственик на едноименната изба в Брестовица, обаче уточни, че на следващите изложения би участвал, ако тенденцията към обективност се запази. Както обикновено, вниманието беше привлечено най-вече от няколко нови изби, сред които се открояваше винарната на италианския предприемач Едуардо Миролио - инвестирал около 20 млн. евро в лозя край новозагорското село Еленово. В Пловдив бяха представени първите й вина - бяло, розе и червено от Пино ноар, както и познати сортове като Мускат, Шардоне, Совиньон блан, Каберне и Мерло. Ефектен рекламен ход беше и организираното посещение до избата за журналисти с личния хеликоптер на италианеца. Друг нов играч е изба "Искра" - модерна винарна с около 4000 дка собствени млади лозя край Първомай. Първите й вина са стилни и с характер, което означава, че за тях ще се заговори скоро след като излязат на пазара. Интерес сред ценителите, мотивиран и от двата медала, предизвикаха червените вина на новата винарна "Тера Тангра" (Харманли), както и вината на изба "Дулев и Ангелов" от същия град и също съвсем нова. Изглежда, интересът към долината на Струма и към сорта Мелник ще расте, ако се съди по няколко твърде добри вина, показани от "Винпром Логодаж" и винарска изба "Мира" (Сандански). Доскоро потенциалът на този лозаро-винарски район личеше главно от продукцията на "Дамяница". А съдейки по продажбите на технологично оборудване в палати 7 и 8, до края на годината на пазара ще излязат още няколко изби. "Винария" 2006 очерта няколко тенденции в българската винена мода. Първата е свързана с появата на нови сортове като Шираз, Пино ноар и Каберне фран. Миналата година "Вила Любимец" показа първия български шираз и това беше едно от събитията на "Винария 2005". Сега няколко изби разливаха интересни вина от този сорт, като особено внимание заслужава "Salta шираз 2005" на винарна "Загрей". "Домейн Сакар" показа впечатляващо "Мерло по Пино ноар" 2005 - меко и хармонично, с елегантен черешов нос и леко пикантни нюанси. Все още у нас лозята с емблематичния бургундски сорт Пино ноар са малко, поради което повечето изби предпочитат то да присъства на етикетите им в купаж с други сортове. Но наличието му е индикация за развитие в бранша, който явно се отърсва от шаблона "каберне-мерло-шардоне". Пиното е изключително благородно, капризно за отглеждане и трудно за правене, но познавачите знаят, че успехът с този сорт никога не остава незабелязан. Няколко изби ("Тодоров", "Санта Сара", "Дамяница") показаха впечатляващи десертни вина. На българския пазар тяхната ниша е почти празна поради някои корави предразсъдъци. На запад обаче те са трепетно търсени и много скъпи. Сигурно е, че онези ценители, които успеят да опитат уникалното десертно вино "Вила Канария", произведено през 1984 г. в Поморие, трайно ще променят отношението си към този винарски жанр. Друга ясно очертана тенденция е сегментирането на бранша След сриването на западните пазари българското вино ще трябва бавно и внимателно да гради нов образ и нови позиции. (Между другото, това сриване стана точно в годините, когато на "Винария" щедро се сипеха големи награди и големи приказки.) Новата, модерна и привлекателна физиономия на българското вино ще могат успешно да градят онези винарни, които през последните години са успели да засадят нови собствени лозя с качествени сортове и при спазване на нови за страната лозарски технологии. Става дума за масиви с по 500 лозички в декар, ниски формировки и строго контролирани добиви, гарантиращи качество на гроздето и виното. Те трябва да изместят старите широкоредови лозя с по 300-350 лози в декар с високостъблени формировки, които даваха високи добиви с неособено добро качество. Засега в тази привилегирована група влизат двайсетина изби и значителна част от тях са свързани с чужди инвеститори като френската компания "Белведере" (собственик на "Домейн Менада", "Оряховица" и "Домейн Сакар"), споменатите изби "Беса Валей" и "Миролио", "Винпром Карнобат", "Винпром Свищов" и др. Дори и популярната от последните две години изба "Шато дьо Вал" от с. Градец, Видинско, може да се приеме за чуждестранна инвестиция, защото собственикът й Вал Марков, макар и българин, е вложил капитали и винарски познания, трупани в Америка. Само такива производители имат шансове да стъпят на претенциозните и платежоспособни, но и преситени откъм предлагане западни пазари. За останалите старомодни винпроми с големи производствени мощности и шумна домашна известност от миналото, но без собствени лозя, хоризонтите са към по-ниския ценови сегмент на вътрешния пазар и към необятния и носталгично мечтан руски пазар. Естествено, ще има производители, които ще гледат и в двете посоки.
Източник: Сега (21.03.2006)

Вашият бизнес в България създава впечатление за известна разнопосочност - текстил, винопроизводство, „Интерпред“. Защо е така? Основният ни бизнес е текстилният. Произвеждаме платове и облекла. Инвестициите ни в текстилната индустрия са значително по-големи от всичко останало. В момента изграждаме огромен завод в Ямбол на площ около 50 хил. кв.м. Там ще произвеждаме около 10 млн. килограма прежда на година. Правим и нова фабрика за трикотаж в Сливен, която е доста по-малка - около 8 дка. Това инвестиции на зелено ли са, или покупка на съществуващи предприятия? Покупките ни досега са на напълно изоставени фабрики, които реконструираме за нашите нужди. Конкретно в Ямбол купихме част от завод „Сила“ и в съседство построихме от нулата ново хале. Има съвсем малка разлика в цената, ако купиш стар завод и го обновиш или построиш съвсем нов. Ако трябва да съм по-точен, второто е по-скъпо само с около 100-150 лв. на кв.м. Колко са инвестициите ви в България? Инвестициите на „Миролио България“ (фирмите, които се занимават с текстил) са за над 200 млн. евро. А в селскостопанските фирми сме вложили повече от 22 млн. евро. Коя е следващата цел в инвестиционната ви програма в България? Концентрирали сме се върху текущите си проекти. Когато ги приключим, ще мислим за друго. Нека не забравяме, че в световен мащаб ситуацията доста се промени през последните години - всички усещат силата на Китай, конкуренцията е много силна. Това означава, че поне в индустриалния бранш спираме засега големите инвестиции за известно време. Продължавам обаче да инвестирам в закупуването на селскостопанска земя, в развитието на лозови насаждения и продажбата на наше вино. Каква е прогнозата ви за китайската конкуренция в текстилния бранш? Нямам прогноза, защото не знам какво ще ни донесе бъдещето. Ние имаме много инвестиции в Китай. Там продължава тенденцията на много бърз растеж и затова могат да се правят много добри сделки. Тук, на „Винария“, имах посещение от мой китайски съдружник. С него направихме фирма, която ще се занимава с износ на български вина за Китай. Вече сме сключили договори за около 120 хил. бутилки. Надяваме се това вино да се хареса в Китай и да докажем, че след България Китай е един от най-важните пазари за нас. Основният проблем е, че все още българските вина в чужбина се приемат зле. За кои други страни ще изнасяте вино? Ние сме от малкото, които изнасят вино за Италия, но, да речем, че това не е толкова трудно, защото аз съм италианец. Оттам изнасяме за други европейски страни. Какво му е на българското вино, че не се приема добре по света? Първото нещо е цената - много е трудно да направиш вино за 50-60 цента, а такова ти го иска пазарът. Производителите са притиснати да дават много ниски цени и не успяват да направят добро вино. Другият основен проблем е, че след 1989 г. повечето кооперации бяха разграбени. По тази причина начинът на отглеждане на лозята беше абсолютно нарушен. Нашата основна цел е да поддържаме добив от около 1-1.5 кг грозде от лозичка и около 500 лозички на декар, което е ново за България. Ако лозята се поливат обилно, добивът може да стигне и до 10 кг, но тогава гроздето няма да е качествено. Когато една лозичка трябва да отгледа само 1 кг грозде, то ще бъде много по-здраво и ароматно. Без значение от това колко добре ще се продава нашето вино в бъдеще ние имаме ограничени запаси - не можем да продадем повече, отколкото сме произвели. По тази причина няма да можем да задоволим исканията на големите вериги. Означава ли това, че ще произвеждате вино само от собствени лозя и няма да изкупувате грозде? Тази година се наложи да купим малко грозде от напълно автономни производители. За догодина сме сключили договори с такива, които отглеждат лозята според нашите изисквания. Иначе дори продаваме грозде. Сега имаме около 2 хил. дка лозя, но половината от тях още не дават плод. Това е около два пъти повече от капацитета ни. Коя е най голямата ви трудност в бизнеса в България? Азбуката. Това е в рамките на шегата. Иначе в индустриалната си дейност в България не съм имал пречки от никого, никога не ми се е налагало да давам пари под масата. Единственият проблем, който ми тежи, беше, когато спечелих търга за АДИС. Търгът беше анулиран заради едно несъответствие в документите. Това е единственото нещо, което ме накара да се замисля как функционира българската администрация. Не мога да отлича нито един политик или човек от правителството, който ми е помагал много, но и не дължа никому нищо. Ще продавате ли „Интерпред“? „Интерпред“ не e свързан с моята основна дейност, така че, ако някой ми даде достатъчно пари, бих го продал. Имаше преди време подобен слух, че го продавам, но това си беше само слух. профил Най-големият италиански инвеститор Едоардо Миролио е роден на 20 август 1958 г. в Алба, Италия. Женен, с две деца. Миролио е най-големият италиански инвеститор в България. В периода 1999 - 2006 е закупил и изградил пет текстилни предприятия в България - В Сливен, Елин Пелин, Нова Загора и Ямбол. От 2003 г. компанията „Миролио“ е собственик и на Световния търговски център „Интерпред“ в София. В момента изгражда винарска изба и хотелски комплекс към нея в новозагорското с. Еленово. За Миролио в България работят около 2200 души, а по света - 8400. „Не мога да отлича нито един политик или човек от правителството, който ми е помагал много, но и не дължа никому нищо.“
Източник: Капитал (27.03.2006)

В клъстъра Българска коприна участват 12 фирми за цялата страна и всяка от тях ще получи 3-3.5 млн. EUR кредит за развитие на бубарството. Голяма част от средствата ще се вложат за изграждане на нова материална база у нас и ремонт на съществуващата. > От догодина ще действа и смесена търговска къща за реализация на външните пазари с участието на български и чужди акционери. > 1 кг греж (сурова коприна) се източва с разходи 15 USD, от които основната част е за енергия, вода и фонд Работна заплата. Желанието на производителите е тези разходи да се свият до 1-5 USD. > Предстои догодина да се сключи договор с Некерман, които ще изкупуват и продават родната продукция - коприна, дрехи и др. > На 14 април в България ще пристигнат представители на японската фирма Марубени, с които вече има сключен договор за закупуване на продукцията ни. Водят се преговори и с италианската фирма Миролио.
Източник: Пари (11.04.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 146, ал. 4 ТЗ с определение № 35 от 9.VI.2005 г. по ф. д. № 313/2004 приема и прилага към търговския регистър заверен годишен счетоводен отчет за 2004 г. за "Миролио България" - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (11.04.2006)

"Миролио България", дъщерно дружество на италианския текстилен концерн "Миролио", ще получи днес официално сертификат Първи клас за своите инвестиции у нас, съобщиха от Българската агенция за инвестиции, ръководена от Стоян Сталев. Проектът на фирмата, описан в инвестиционния план, предвижда изграждането в Ямбол на предачница, бояджийница, склад за вторични суровини и пречиствателна станция за отпадни води. Общата стойност на инвестицията е 73,7 млн. лева. Според нея се предвижда да бъдат разкрити 529 нови работни места. "Миролио Спа Италия" е сред най-големите концерни за текстил и облекло в Европа със 7 000 служители и годишни приходи от 750 млн. евро. "Миролио Груп" днес включва 36 компании по целия свят. Досега "Миролио" е инвестирала в България над 180 млн. евро в пет производствени предприятия и в две търговски марки - "Джорджети" - за копринени платове и "Миролио дана" - за вълнени платове и прежди. Фабриките на компанията у нас са в Елин Пелин, Сливен и Нова Загора. Общо в петте фабрики работят над 1300 човека.
Източник: Монитор (11.05.2006)

Дъщерната компания на италианския концерн "Миролио Спа Италия" получи сертификат първи клас за новия си инвестиционен план в България, който ще бъде реализиран до края на годината. Инвестицията е 73.7 млн. лв. и включва изграждане на предачница, бояджийски цех, пречиствателна станция и склад за вторични суровини в Ямбол. Това ще бъде шестата инвестиция на "Миролио" в българската текстилна индустрия след трите фабрики в Сливен и двата цеха в Елин Пелин и Нова Загора, обясни изпълнителният директор на агенцията за инвестиции Стоян Сталев. От 1999 г. досега компанията е инвестирала 180 млн. евро в страната. Последната фабрика се простира върху терен от 114 дка, купен миналата година на територията на бившия ямболски завод "Сила". Два от цеховете ще бъдат реконструирани, а третият ще се построи на зелено. Само пречиствателната станция ще бъде готова за 100 дни, обясни прокуристът на "Миролио България" инж. Иван Динев. Заводът ще произвежда прежди от естествени и синтетични влакна, а бояджийскитe инсталации ще бъдат най-големи на Балканите. Оборудването ще бъде изцяло електронизирано, ще се прилагат нови модерни технологии. Машините ще се преместят от заводи на компанията в Италия. Държавата се ангажира да ускори административните процедури по изграждането на завода. През тази година в бюджета не са заложени средства за изграждане на прилежащата инфраструктура, но при искане от страна на инвеститора това може да стане впоследствие, обясни зам.-шефът на агенцията за инвестиции Пенчо Ненов. За миналата година "Миролио България" е реализирала продажби за 220 млн. лв. Продукцията се изнася основно за Европейския съюз, САЩ, Канада, Мексико и др. С построяването на фабриката в Ямбол ще бъдат създадени нови 530 работни места, или общо групата дава работа на 2300 души. Най-големият завод е този за вълнен текстил в Сливен, който е оборудван изцяло с нови плетачни линии и инсталации. Другите две сливенски фабрики са специализирани в тъкането на вискозни и полиестерни платове и в преденето и усукването на вълнени прежди. "Миролио груп" притежава 36 компании със 7 хил. служители по света. Годишните приходи възлизат на 750 млн. евро. Отделните заводи произвеждат всяка година по 35 млн. кг прежди, 100 млн. метра плат и 11 млн. облекла. За последните 5 години президентът на групата Едуардо Миролио е инвестирал освен в текстил и в българското винарство. Той притежава винарната в новозагорското село Еленово, в която е вложил 22 млн. евро. През 2003 г. купи и световния търговски център "Интерпред" в София.
Източник: Дневник (12.05.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1140 от 28.VII.2005 г. по ф. д. № 546/2005 вписва промени за "Едоардо Миролио" - ЕООД: заличава седалище и адрес на управление София, район "Възраждане", ул. Марко Балабанов 4; вписва седалище и адрес на управление с. Еленово, община Нова Загора, п. к. 8943.
Източник: Държавен вестник (27.06.2006)

Вината с марката "Едоардо Миролио" бяха представени пред над 200 собственици и управители на ресторати през уикенда във ваканционно селище Елените. На специална презентация в хотел Royal Park гостите опитаха новите вина на избата, собственост на един от най-големите инвеститори в България Едоардо Миролио. На събитието за първи път пред журналисти и представители на бизнеса бе представен и синът на г-н Миролио - Франко Миролио. Сомелиерът Михаил Марковски представи професионално достойнствата на късите серии отлежало сухо вино от сорт Pinot Nero - Tracia 2004 и сухо бяло вино Chardonnay - Tracia 2005. Присъстващите на дегустацията лично опитаха от вината и на специална карта за оценка дадоха своето мнение за качествата на отделните серии. Известният български сомелиер представи с няколко думи и уникалните витрини на Caveduke, улесняващи процеса на съхранение на виното чрез контрол на температурата и влажността.
Източник: Монитор (04.07.2006)

Производството на текстил в България расте през последните години въпреки премахването на търговските бариери и последвалата експанзия на азиатските страни. Това показват статистическите данни. На практика обаче отчитаният ръст се дължи главно на две компании в страната - италианската инвестиция Миролио (която включва пет фабрики у нас) и казанлъшкият производител на вълнен текстил Катекс. Трудности Като цяло секторът изпитва сериозни трудности за разлика от производството на готово облекло. Бъдещето обаче носи нови предизвикателства. Влизането ни в ЕС ще доведе до повишаване цената на труда и разходите за енергия, вода и др., което ще намали конкурентоспособността на българския текстилен продукт. Очаква се загуба на пазарни ниши у нас и навън. Още повече че през 2008 г. изтича споразумението между ЕС и Китай за ограничаване вноса на някои китайски стоки. Голяма част от текстилните предприятия у нас работят епизодично. В областта на вълнения текстил без проблеми са единствено Миролио, Катекс - Казанлък и Витекс-Троян. В памучните тъкани работят добре Вратица-Враца, Мак-Габрово, Струма Текс-Благоевград и Тунджа-Ямбол (собственост на Миролио). Предприятията за копринени и ленени тъкани са затворени. Стратегията България има предимство пред азиатските страни с близостта си до основните пазари - страните от ЕС. Това ни дава възможност за кратки срокове на доставка. Без обаче да се инвестира в съвременни технологии, без да се внедряват стандартите за качество на развитите пазари и без да се подобрят връзките си с клиентите и добре работещите наши текстилни фирми са обречени на изчезване. Това най-общо е посланието на стратегията за развитието на сектор Текстил, която тези дни бе приета от шестте браншови съюзи. Препоръките са още фирмите да обърнат внимание на обучението на работната ръка, да намалят работата на ишлеме и да заложат на повече собствена продукция с по-висока добавена стойност. .
Източник: Пари (10.07.2006)

СФБ Капиталов пазар АД представи изготвения обзорния анализ за развитието на “Текстилната промишленост” в България през първото тримесечие на 2006 г. През този период, предприятията от сектора са реализирали ръст от 5% в продажбите в сравнение със същия период на миналата година. Основният проблем за отрасъла продължава да бъде както недостатъчното производство на местни суровини – памук, лен, коноп, естествена коприна и вълна, така и липсата на адекватна правителствена политика за преодоляване на проблемите в сектора. Делът на текстилната и шивашката промишленост в стокообмена на страната е 8.71%, което в сравнение с първото тримесечие на 2005 г. по-малко с 2.3 пункта. Делът на тези сектори в общия износ на страната от 17.91% спадна за същия период с 3.66 пункта до 14.25%. През първото тримесечие на 2006 г. на вътрешния пазар са продадени 44% от произведените памучни тъкани, 9% - от вълнените тъкани и 61% от одеалата. За допълнителна информация и поръчки вж. http://sfb.bia-bg.com.
Източник: Капиталов пазар (04.08.2006)

Италианската компания "Миролио лана" е инвестирала 25 милиона евро в плетачен цех, който е отворил врати през юли тази година в Сливен, съобщи Гаетано Римини, директор на фирмата. Инвестициите в текстилното предприятия от 2000 г. досега, което има няколко цеха, са общо за 100 милиона евро, каза още Гаетано Римини. Новият плетачен цех ще има капацитет от 3 милиона линейни метра плат. Мощностите на предприето досега са за 7 милиона плат, като тъкачният цех до края на септември ще бъде разширен и капацитетът му ще стане 8,5 милиона линейни метра годишно, съобщи още Римини. Оборотът на "Миролио лана" за 2005 г. е бил 32 милиона евро, а за тази година се очаква да стигне 36 милиона, каза още директорът на фирмата. В текстилното предприятие в Сливен работят, включително с новия цех, към хиляда души. Стартовата заплата е 310 лв., но тя се увеличава, към нея се добавят и извънредният труд, и нощният труд, защото към предприятието се работи на три смени седем дни в седмицата. Основната цел на фирмата е да се произвеждат качествени платове. Само 0,5 процента е некачествената продукция, каза още Римини.
Източник: БТА (23.08.2006)

25 млн. евро вложи в плетачен цех в Сливен "Миролио лана". Той отвори врати през юли, съобщи шефът на фирмата Гаетано Римини. Инвестициите в текстилното предприятие от 2000 г. досега са 100 млн. евро. Новият плетачен цех е с капацитет от 3 млн. линейни метра плат.
Източник: Стандарт (23.08.2006)

През юли компанията "Миролио България" е инвестирала 25 млн. евро в нов плетачен цех. Това съобщи генералният директор на "Миролио лана" (Miroglio lana) Гаетано Римини. Сливенският текстилен завод беше купен от италианската групировка "Миролио" през 2000 г. От тогава досега в нея са инвестирани близо 100 млн. евро. Фабриката разполага с един голям тъкачен цех, две предачници и бояджийски цех. Годишно сливенската фабрика произвежда 7 млн. метра плат - вълнен, ленен и памучен. С пускането в действие на плетачницата годишно ще се произвеждат 10 млн. метра качествени платове. Цикълът на производство изцяло е затворен, вълната и памучните платове се тъкат и багрят на територията на завода. Годишно от предачниците излизат 1.5 млн. кг вълна, обясни Римини. Инвестира се също и в опазване на околната среда. В момента капацитетът на пречиствателната станция поема отпадъците, но в края на годината ще започне разширението й, за да се отговори на всички екологични изисквания. Инвеститорите непрекъснато обновяват производството, а през септември ще бъдат внесени още 25 стана от Италия. Ще се закупи и нова техника за изработване на качествени мостри. Вече е внесена такава от Германия с висок капацитет, обясни още Римини. Освен българска вълна, суровина се внася от Австралия, Русия и др. Продукцията на сливенското предприятие почти изцяло се изнася в чужбина. Най-големите пазари са Италия,Германия, Франция и други страни от ЕС, а също САЩ, Турция и балканските държави. Оборотът на компанията за миналата година е 32 млн. евро, а за тази се очаква да се повиши до 36 млн. евро.
Източник: Дневник (23.08.2006)

Избата на италианския текстилен предприемач Едуардо Миролио край новозагорското село Еленово е изнесла три партиди пино ноар за китайския пазар. Ако пробите бъдат одобрени, качественото българско вино може да се продава във верига от магазини в Китай, заяви Едуардо Миролио при официалното откриване на гроздобера миналата седмица. Българското вино има големи шансове да се наложи на необятния китайски пазар, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова след срещата си със зам. областния управител на китайската област Хебей Сонг Енхуа. Населението надхвърля 68 млн. жители, а като дял в потреблението областта държи една десета от общото за страната. Еленската винарна "Едуардо Миролио" първа в страната създава бяло вино, произведено от червения сорт грозде пино ноар, обясниха експерти. Традиционните сортове мерло и каберне също са в номенклатурата на винарите. Годишното производство на избата е около 500 хил. бутилки, но до няколко години капацитетът ще достигне 1 млн. бутилки. Амбициите на Миролио са до няколко години да инвестира още 18 млн. евро, основно в нови насаждения. Досега от 1500-те собственици в околността са купени над 2 хил. дка, върху които се отглеждат нови насаждения. До няколко години площите ще се увеличат с около 4 хил. дка. Освен френските и италиански сортове грозде като шардоне, совиньон блан, траминер край Еленово ще се отглеждат също и традиционните български сортове рубин, мавруд и др. Виното от Еленово е предназначено за българския потребител. Избата може да стане част от туристическите обиколки, в момента там се изгражда и малък семеен хотел.
Източник: Дневник (27.08.2006)

Избата на италианския текстилен предприемач Едуардо Миролио край новозагорското село Еленово е изнесла три партиди пино ноар за китайския пазар. Ако пробите бъдат одобрени, качественото българско вино може да се продава във верига от магазини в Китай, заяви Едуардо Миролио при официалното откриване на гроздобера миналата седмица. Българското вино има големи шансове да се наложи на необятния китайски пазар, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова след срещата си със зам. областния управител на китайската област Хебей Сонг Енхуа. Населението надхвърля 68 млн. жители, а като дял в потреблението областта държи една десета от общото за страната. Еленската винарна "Едуардо Миролио" първа в страната създава бяло вино, произведено от червения сорт грозде пино ноар, обясниха експерти. Традиционните сортове мерло и каберне също са в номенклатурата на винарите. Годишното производство на избата е около 500 хил. бутилки, но до няколко години капацитетът ще достигне 1 млн. бутилки. Амбициите на Миролио са до няколко години да инвестира още 18 млн. евро, основно в нови насаждения. Досега от 1500-те собственици в околността са купени над 2 хил. дка, върху които се отглеждат нови насаждения. До няколко години площите ще се увеличат с около 4 хил. дка. Освен френските и италиански сортове грозде като шардоне, совиньон блан, траминер край Еленово ще се отглеждат също и традиционните български сортове рубин, мавруд и др. Виното от Еленово е предназначено за българския потребител. Избата може да стане част от туристическите обиколки, в момента там се изгражда и малък семеен хотел.
Източник: Дневник (28.08.2006)

2006 г. отново е добра за текстилната индустрия. Браншът успя да преодолее лекия спад от миналата година и за шестте месеца на тази отбеляза 6.8% нарастване на износа. Европейските партньори на нашите производители на текстил и облекла отново започнаха активно да възлагат поръчки, след като ЕС въведе ограничения за азиатския внос, обясни Петко Шишков, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Най-голям е ръстът при текстила - 14%. Трикотажните платове, които преди две години пострадаха най-много от падането на китайските квоти, отново връщат пазарите си. Силно расте износът и на импрегнирани, промазани и вълнени тъкани. Големите инвестиции, които италианската компания Миролио наля в нови производства, са основна предпоставка за ръста в този сектор, отчетоха от БАПИОТ. Износът на изделия от памук обаче продължава да пада. Конфекцията, основно перо в износа, бележи ръст от 5.5%. Радващо е, че износът за ЕС е нараснал с 10% за шестте месеца на годината, като най-силен е интересът от Италия, Германия и Испания. Леко обаче са паднали поръчките от Гърция и Великобритания. Два от големите ни пазари на български текстил и облекла - Турция и САЩ, обаче продължават да се свиват. Румъния излиза на трето място като експортен пазар. големи европейски фирми предпочетоха да произвеждат в северната ни съседка, обясни Шишков. Търсенето на български облекла и текстил расте и на вътрешния пазар. Търговията на дребно с наша продукция се е увеличила с около 10%, без да има ръст във вноса на облекла като цяло за полугодието. Българите стават по-платежоспособни и с това изискванията им към качество и дизайн са по-високи, коментира Камен Обрешков, собственик на русенската модна къща Маркам. Според него става и все по-невъзможно да се прави нерегламентиран внос от Турция и Азия. Традиционно у нас основно се внасят платове и спомагателни материали, които се влагат за дообработка на ишлеме от страните от ЕС. Изключение прави Китай. Китайските дрехи вече достигат 6.7% от общия внос на облекла у нас. За 2005 г. делът на този внос е бил 4%.
Източник: Пари (09.10.2006)

Хасковската фирма Финтекс ООД вече 11 години произвежда трикотажни платове. Както шеговито се изразява нейният управител Станимир Милев - оцеляваме напук на eкспанзията от Китай. Настроили сме се добре към пазара. Работим с големите имена в текстила като Миролио, Умбро, Индуико. Залагаме на късите серии с добро качество, твърди Милев. Формулата Работата и делата трябва да говорят за човека, а не думите. Финтекс започва дейността си през 1995 г., когато частните фирми за производство на платове в района на Южна България са 6-7. Сега от тях са останали 2-3. Това е показател, че трудно се издържа на конкуренцията в бранша. Фирмата залага на гъвкавост и бързо ориентиране към ново производство на платове. Всяка година средно се произвеждат по 20 нови серии. За разработените модели трикотажни платове през 2001 г. печелят златен медал на Пловдивския панаир. Инвестициите Скоро влезе в експлоатация нова фабрика с няколко големи производствени халета в Хасково. Направени бяха големи инвестиции в нови плетачни машини, които следят за дефекти по плата, преди той да напусне плетачния цех. Така се гарантира много високо качество на готовата продукция. От м.г. Финтекс е сертифицирана за качество по ISO 2001. Контролира се процесът от преждите до конфекцията. Успех е и създаденият добър екип от технолози и инженери като Кирчо Димитров, Недялко Василев и Васко Велчев. За тях няма тайни в трикотажното производство. Суровините, с които се работи, са естествени и синтетични. В момента се плетат платове от памук и ликра в различните плетки на интерлог и сингал. Технолозите успяват месечно да въвеждат поне по един нов артикул. Новатори Изберете българското * Най-новият продукт на фирмата е синтетичен плат, който не задържа вода. Произведен е за първи път в България във фабриката на Финтекс. Използва се за изработка на спортни екипи. * Вече няколко спортни отбора изпробваха качествата на новата материя. Предстои да влезе в масово производство догодина. * Един спортен екип, произведен от платовете на Финтекс, се ползва между 5 и 7 години. Потребителите вече осъзнават, че дрехите от нискокачествени платове издържат много по-малко, а и дефектите избиват бързо. * Фирмата залага на качеството и на истината в думите: Не сме толкова богати да купуваме евтино. * Работата ни с европейските партньори дава възможност да сме в крак с последните модни тенденции в текстила, добавя още Милев. * В момента фабриката в Хасково работи за колекция 2007/08. Върви се с 2 години преди навлизането на моделите в масово производство. * Често им гостуват италианските дизайнери. Работят както на ишлеме, така и със собствени платове.
Източник: Пари (03.11.2006)

Миролио груп“ е инвестирала 5 млн. долара в реконструкция и модернизация на „Интерпред“ от 2002 г., когато международната компания става собственик на търговския център. Няма друга българска сграда, строена по време на социализма, която да отговаря на най-новите световни стандарти, каза Нели Ташева, член на съвета на директорите. Едва след като „Миролио груп“ става собственик на „Интерпред“, рушащата се сграда започва да се превръща в един от най-модерните търговски центрове. През тази есен е приключил ремонт на покрива, след който външната стъклена фасада вече може да бъде ефективно почиствана. Предстои разширяването на външния паркинг пред търговския център. „Интерпред“ е член на Асоциацията на световните търговски центрове. Според председателя на организацията Брайан Монтгомъри, който бе на посещение в България миналата седмица, „Интерпред“ дава изключителни възможности на българските производители да развиват успешен международен бизнес.
Източник: Строителство Градът (13.11.2006)