Италианската компания "Миролио" е поискала да купи "Домейн Бойар". По неофициална информация цената ще бъде най-малко 10 млн. долара. На 2003 г. "Домейн Бойар" вече продаде една от винарните си - "Винпром Русе", на руската компания "Московски междурепубликански винарски завод". Засега с "Миролио" имаме само партньорство за разширяване на лозовите ни насъждения, заяви Маргарит Тодоров. Предвиждат се до 2 години да бъдат засадени общо 5000 дка нови лозя. Първите 1000 дка дори вече били готови, в момента се работело по още 1000 дка.
Източник: 24 часа (10.01.2005)

Само за ноември и декември в страната са постъпили 811 милиона евро преки чуждестранни инвестиции, с което общата им стойност за 2004 става 2.020 милиарда евро. В сметките са включени преведените в края на годината пари от продажбата на седемте електроразпределителни дружества, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева. Тя уточни, че сумата на преките чужди инвестиции за миналата година се равнява на сбора от привлечените през 2002 и 2003 г. средства. През 2003 г. преките чуждестранни инвестиции бяха 1.253 млрд. евро. По предварителни данни на Българската народна банка, оповестени в края на миналата година, преките чуждестранни инвестиции в периода от януари до октомври са 1.209 млрд. евро. Това прави 6.2% от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение през същия период на 2003 г. стойността им е била 1.208 млрд. евро, което се е равнявало на 6.9 на сто от тогавашния БВП. Най-много инвестиции за десетте месеца на 2004 г. са привлечени от Австрия - 46.2% от общия размер, сочат данните на БНБ. Следват Холандия (14 на сто) и Гърция (9.1 на сто). Лидия Шулева каза още, че е увеличен и размерът на вътрешните инвестиции. За периода януари-септември те са 1.813 млрд. евро. Според Шулева числата са доказателство за подема на българската икономика. По думите й през следващата година се очакват сериозни капиталовложения в нови производства, технологични трансфери и бизнес центрове, а перспективните сектори са туризмът, селското стопанство, текстилът, машиностроенето и отбраната. Български фирми инвестирали и зад граница в създаването на смесени дружества. Според вицепремиера с отварянето на българската икономика тези капиталовложения ще се увеличават. Тринадесет компании са подали заявления за сертифициране като инвеститори от първи клас по Закона за насърчаване на инвестициите, съобщи още тя. До момента такъв сертификат има "Линднер България", компанията, която изгражда и експлоатира "Бизнес парк София". Сертификатът за инвеститор от първи клас дава право на притежателя му да получи държавна помощ като инфраструктура до границите на обекта, предоставяне на земя за строителство и др. Приходите от приватизация пък са 2.048 млрд. лева. Приключени са 1371 сделки, финансовият ефект от които е над 3 млрд. лв. В края на годината вицепремиерът Лидия Шулева връчи наградите на победителите в конкурса "Инвестиция 2004", организиран от Министерството на икономиката, Българската агенция за инвестициите, Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Агенцията по туризъм. В категорията "Нова инвестиция" бе отличена американската компания, която преработва и търгува с ориенталски тютюни, "Сокотаб", открила в края на март завод в пловдивското село Радиново. Инвестицията й надхвърля 30 милиона евро, а главен изпълнител на производствената база е "Сиенит". За наградата се бориха още немската "Линднер холдинг", която е вложила до момента 38 млн. евро в строителството в "Бизнес парк София", "Петреко САРЛ", дъщерна компания на британската "Мелроуз рисорсиз", която инвестира 118 млн. долара в проучването и добива на нефт и природен газ край Галата, и италианският производител на облекло и текстил "Миролио", инвестирал 31 млн. евро през миналата година. "Юлен" АД, в което съдружници са "Алпенвалд туристик - България", "Ски инженеринг", община Банско и "Пирин-турист", е победителят в категорията "Инвестиция в туризма". Дружеството е вложило 14.3 млн. лв. за изграждането на лифтове и ски влек през 2004 г. Негови конкуренти за приза бяха "Албена" АД и фирмата, която откри в Девин едноименен хотел с център за балнеолечение, "Роял холидей". "Арексим" спечели наградата в категорията "Инвестиция в малки и средни предприятия". Дружеството вложи 4 млн. евро в новата си производствена база през 2004 г. и откри 128 нови работни места. Продукцията му включва пластмасови детайли и инструментална екипировка за тях, като 80% от нея се изнася. Сред клиентите му са "Идеал стандарт", Севлиево, "Шнайдер електрик" и др.
Източник: Строителство Градът (10.01.2005)

Винопроизводителят "Домейн Бойар" и италианската фирма за производство на текстил и облекла "Миролио" създадоха съвместна лозарска компания "Ново лозе" ООД, съобщи изпълнителният директор на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров. Регистрацията на новата фирма все още не е излязла в Държавен вестник. Двете дружества са предоставили на "Ново лозе" общо над 5000 декара земя и лозя, на територията на с. Еленово и Нова Загора. От тях вече има 1000 дка с лозя, които раждат грозде, заяви Тодоров. По думите му в създаването на масивите са инвестирани около 1.5 млн. евро от "Домейн Бойар" и "Миролио". В процес на засаждане с лозя са и останалите 4000 дка, като за 1000 дка има одобрен проект по програма САПАРД на Европейския съюз. Инвестициите в новите масиви ще са за около 6 млн. евро, твърди Маргарит Тодоров. Според него по-голямата част от гроздето ще се изкупува от "Домейн Бойар", а другите количества от собствената изба на "Миролио" в Нова Загора, която е малка и от бутиков тип.
Източник: Дневник (11.01.2005)

Българският винопроизводител "Домейн Бойар" и италианската текстилна групировка "Миролио" създадоха смесено лозаро-винарско предприятие в района на Нова Загора, съобщи британският сайт just-drinks.com. Двете компании са инвестирали около 1,5 млн. евро ($1,97 млн.) в създаването на лозя на площ от 500 хектара. Около 6 млн. евро ще бъдат похарчени за засаждането на нови лози. В момента "Миролио" води преговори за изкупуване с "Домейн Бойар", пише още в just-drinks.com. Лозето на "Домейн Бойар" се намира близо до новозагорското село Еленово. Засега дават плод 250 дка, още 2000 ще бъдат засадени. "Миролио" отдавна се интересува от винопроизводство. През 1985 г. собственикът Едуардо Миролио купи италианската винарна Теnuta Carretta.
Източник: Стандарт (12.01.2005)

Италианската компания за производство на текстил "Миролио" е сключила споразумение за партньорство с "Раумер България", предаде агенция АНСА. Целта на договора е двете компании да заздравят пазарните си позиции в страната, уточнява агенцията. "Раумер България" вече закупи 38 дка от терена на завод "Динамо" в Сливен и изгражда там предачница за трикотажни прежди. През миналата година по данни от "Раумер", цитирани от агенцията, фабриката е произвела 6 млн. кг прежда. За тази година се очаква производството да се увеличи с около 35 на сто до над 8 млн. кг прежда. "Раумер България" е регистрирано като съвместно предприятие между четири италиански компании. Най-големите акционери в дружеството са "Раумер" и "Миролио". "Миролио" е един от най-големите инвеститори в текстилния сектор в България, като общата стойност на вложенията му досега е около 250 млн. лв. "Миролио" има производствени мощности в Елин Пелин, Сливен, Ямбол и Нова Загора. Първата фабрика е създадена през юни 2000 г. с първоначалната инвестиция от 35 млн. евро. В четирите фабрики на компанията работят над 1300 души. "Раумер" произвежда камгарни прежди и трикотажни тъкани.
Източник: Дневник (01.02.2005)

Италия е основен търговски партньор на България. По размер на преките чуждестранни инвестиции в страната от 1992 до 2004 г. тя се нарежда на пето място с 678 млн щатски долара. Преди нея са Гърция, Австрия, Холандия и Германия. Рекордна по италиански инвестиции /почти 340 млн щатски долара/ е 2000 г., когато италианската банка” Уникредито” купи най-голямата българска банка Булбанк. Сериозен е интересът и присъствието на италианските инвеститори в областта на текстила. Световноизвестната “Миролио груп” вече е собственик на няколко български предприятия в сектора - Завода за вълнени платове в Сливен, както и тъкачницата на сурови платове в същия град. Групата притежава и завода за пресукване на коприна в Нова Загора, както и завода за багрене в Елин Пелин край София. От 2002 г. “Миролио груп” е собственик и на сградата на Световния търговски център в София. Президентът на групировката Едоардо Миролио бе определен през 2002 г. от българското министерство на икономиката за Инвеститор № 1 в България. Друга област на сериозни интереси на италианския бизнесе енергетиката. Италианската група “Енел” участва в рехабилитацията на ТЕЦ “Марица-Изток 3” с цел удължаване на живота на централата. Италианските компании “Лайтнер” и “Техноалпин” проявяват интерес и инвестират и в българските ски курорти. “Техноалпин” вече достави съоръженията за изкуствен сняг в ски курорта Банско. Двете компании проучват възможностите за доставка на ски влекове, лифтове, оръдия за изкуствен сняг в българския зимен център Боровец. Новината потвърди и управителят на Софийска област Олимпи Кътев, който заедно с кмета на Самоков Ангел Николов и президента на “Главболгарстрой” Симеон Пашов посети италианските ски центрове Бормио, Санта Катерина, Ливиньо и Кронплац в Южен Тирол за “сверяване на часовниците” във връзка с проекта Супер Боровец.
Източник: БНР (16.02.2005)

Италианската компания "Миролио", която у нас има инвестиции в сферата на текстила, преговаря за покупката на винпром "Домейн Бойар". Цената на дружеството се пази в тайна, но че то се продава, потвърди председателят на борда на директорите на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров. Като кандидат-купувач на "Домейн Бойар" се спрягаше и собственикът на избите в Любимец и Хисар "Ташков" АД, където с по 50% дялове участват адвокат Тодор Батков и бизнесменът Атанас Ташков. От фирмата обаче отрекоха да преговарят за покупката на винпрома. Първият съвместен проект на "Домейн Бойар" и "Миролио" започна в началото на тази година. Двете фирми се кооперираха в създаването на нов лозов масив край с. Еленово, Старзагорско. Въпреки че "Миролио" има утвърдени позиции в текстилния бизнес, компанията поддържа подчертан интерес към винопроизводството. През 1985 г. собственикът Едуардо Миролио купува италианската винарна "Теnuta Carretta", като продължава местните традиции на винопроизводство. В България лозята на "Домейн Бойар" граничат с насажденията на "Миролио". Близостта до винарните на "Домейн Бойар" в Кортен, Сливен и новопостроената изба на "Миролио" е фактор, който също ще подпомогне контрола на качеството от лозето до избата, смятат от двете фирми. У нас "Миролио" е известна най-вече в текстилния бранш. Тя притежава четири завода - за багрене и печат в Елин Пелин, за производство на вълнени платове в Сливен, тъкачница на сурови платове в Сливен и завод за пресукване на коприна в Нова Загора. Преди 3 г. фирмата купи и 70 на сто от капитала на търговския център "Интерпред" от тогавашния му собственик "ДЕУ Корпорейшън". Общите инвестиции на "Миролио" в България надхвърлят 250 млн. лв.
Източник: Сега (23.02.2005)

Финтекс ООД се кооперира с италианската компания Миролио. Инвестиционните планове на Финтекс ООД-Хасково са свързани с подготовка на продукцията за европейския пазар. Фирмата е създадена преди 10 г. и успя да се превърне в основен доставчик на платове за конфекционната промишленост. Годишният капацитет на производството е 2 млн. т плат. Продукцията намира пазари главно в Италия и Испания и други европейски страни. Предстои да бъде защитен международният сертификат ISO 9001 2000.
Източник: Пари (24.02.2005)

Италианската фирма за производство на текстил "Миролио" беше отличена вчера с авторитетната награда "Златна мартеница", присъждана от Съюз "Произведено в България". Компанията взе наградата за чуждестранен инвеститор. Италианската група "Миролио" включва над 40 дружества по света, а годишният й оборот възлиза на 800 млн. евро, съобщиха организаторите на церемонията по награждаването. У нас тя присъства от 1993 г., а от 1998 г. започва да инвестира в България. За 1998 - 2004 г. инвестициите й в страната възлизат на 120 млн. евро, вложени в изграждането и модернизирането на четири завода: завод за багрене и печатане на платове в Елин Пелин, фабриките за вълнени платове и тъкани от вискоза и полиестер в Сливен и фабриката за пресукване и трикотаж в Нова Загора. Годишният оборот на "Миролио България" е над 90 млн. лв. Софийската фирма "Диел" пък беше отличена в категорията за принос на български организации и фирми към повишаване на качеството и производителността. Тя произвежда спортни зимни облекла, екипи и униформи като е изключителен доставчик на представителните спортни облекла на българските олимпийски отбори за последните четири олимпиади. Предприятието произвежда също така и облеклата на Българската антарктическа експедиция.
Източник: Монитор (02.03.2005)

Италия заема пето място сред чуждестранните инвеститори с общи инвестиции за периода 1992-2004 г. в размер на 715.9 млн. USD. По данни на Българската агенция за инвестиции най-силна е 2000 г., когато притокът на преки инвестиции от Италия е 338 млн. USD. Това е годината, в която бе направена най-голямата банкова приватизация - закупуването на Булбанк от UniCredito. Големи капитали от Ботуша се наливат и в текстилната промишленост, като първенци са Miroglio, инвестирала до момента у нас над 150 млн. USD, и Safil с 11.5 млн. USD инвестиции. Наскоро Miroglio навлезе и във винопроизводството. Тя се кооперира с Домейн Бойар в създаването на лозов масив край старозагорското село Еленово, освен това проявява интерес и към закупуването на Домейн Бойар. Фирмата притежава и 70% от капитала на търговския център Интерпред-София.
Източник: Пари (14.04.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 791 от 11.V.2004 г. по ф. д. № 313/2004 вписа еднолично дружество с ограничена отговорност "Миролио България" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Сливен, Индустриална зона, с предмет на дейност: производство и пласмент на текстилни изделия и стоки от всякакъв вид, и с капитал 149 998 995 лв., собственост на "Миролио" С.П.А., Италия. Дружеството е с неопределен срок, образувано е от преобразуването на "Миролио Българя" - АД, при условията на пълно правоприемство на всички активи, пасиви, права и задължения на преобразуващото се дружество и се управлява и представлява от управителя Едоардо Миролио.
Източник: Държавен вестник (14.06.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ обявява с определение № 76 от 2.VI.2004 г. по ф. д. № 2394/93, че е приел годишен счетоводен отчет за 2003 г. на "Миролио България" - ЕАД.
Източник: Държавен вестник (17.06.2005)

Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, София, ул. Уилям Гладстон 67, на основание чл. 62, ал. 5 от Закона за водите обявява, че е постъпило заявление от "Миролио България" - ЕООД, Завод за багрене и печат на тъкани, гр. Елин Пелин, със седалище и адрес на фирмата Сливен, ул. Чайковски 20-Б-4, БУЛСТАТ 119621584, за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване от язовир "Панчарево" за технологични нужди. Цел на водоползването - технологични нужди на Завод за багрене и печат на тъкани, гр. Елин Пелин. Лимит на ползваната вода - до 4,38 млн. куб. м/годишно с помесечно разпределение в зависимост от режима на постъпващия приток в язовир "Панчарево". На основание чл. 64, ал. 1 от Закона за водите в едномесечен срок от обнародване на обявата заинтересуваните лица могат да възразят срещу издаване на разрешителното, да предложат условия, при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.
Източник: Държавен вестник (24.06.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1085 от 1.VII.2004 г. по ф. д. № 313/2000 вписа промени за "Миролио България" - ЕООД: вписа като прокуристи Масимо Барточи и Гаетано Римини, които ще управляват и представляват дружеството заедно и поотделно с управителя на дружеството Едоардо Миролио.
Източник: Държавен вестник (08.07.2005)

България води по инвестиции на глава от населението в Европа България е на първо място по инвестиции на глава от населението, сочи доклад на Българската агенцията за инвестиции /БАИ/ за 2004 година, одобрен от правителството вчера. По този показател с 272 евро на глава от население страната ни е преди Балтийските държави, където инвестициите са били 200 евро на човек, същото е нивото в Централна Европа, в Източна Европа те са 170 евро, а в Русия - 106 евро. Това съобщи Павел Езекиев, изпълнителен директор на Агенцията за инвестиции. Инвестициите през 2004 г. са били 5,262 милиарда евро. От тях 3,148 млрд. - български, и 2,114 милиарда евро - чуждестранни, съобщи министърът на икономиката Милко Ковачев. Като дял от БВП през 2004 г. инвестициите достигат 10,2 на сто. През м. г. България е привлякла 10 на сто от инвестициите в Централна и Източна Европа и 30 на сто от тези в Югоизточна Европа. Министър Ковачев изрази задоволство от това, че енергийният сектор е водещ по привличане на чуждестранни инвестиции. Според прогнозите очакваното ниво на инвестициите през 2005 г. е 6 милиарда евро, като енергетиката, транспортът и телекомуникациите ще запазят водещия си дял. През първото тримесечие на 2005 г. най-големите инвеститори са "АЕЦ - Козлодуй", БТК, НЕК, "Глобул", "Асарел Медет", "Пристанище - Бургас", "Миролио" и "Челопеч Майнинг".
Източник: Монитор (15.07.2005)

Наводнени са 30 фирми в гр. Елин Пелин. Търпят загуби и по-малки производители в цялото Софийско поле, мандри и земеделски кооперации. Голф клубът е сериозно пострадал, разказа кметът Янко Янков. Сред пострадалите от водната стихия са заводът на щамповане на тъкани на Миролио- България, цех на Чипита, фирма Шамот. По експертни оценки в община Елин Пелин загубите се изчисляват на около 20 млн. лв. Бизнесът търпи и сериозни косвени загуби от непроизведена продукция, наводнени суровини и материали, липса на ток, телефони и комуникация. Точните загуби на предприемачите се уточняват. Заводът за щамповане на тъкани в Елин Пелин е в планиран отпуск до 22 август, като дотогава щетите ще бъдат възстановени. Наводнението няма да се отрази на бизнеса, коментираха от фирмата. Водната стихия е причинила щети на част от готовата продукция и на суровините. В официално съобщение на Миролио-Италия се твърди, че заводите на групировката в Германия и Италия ще изпълнят поръчките на завода в Елин Пелин за предстоящите панаири на текстилната индустрия. Кметицата на гр. Смолян Дора Янкова заяви, че в района са пострадали малки и средни фирми, които трудно ще се възстановят. В момента се прави оглед на пострадалите дружества и се оценяват щетите. Дъждовете наводниха и част от жп линията на индустриален клон Промет Стиил, в близост до село Братово край Бургас. По нея всеки ден се движат над 30 вагона със заготовки и с обработен метал. За задържаните вагони се плаща извънреден престой, а тонове заготовка стоят на гара Долно Езерово и не стигат до металургичните пещи за обработка.
Източник: Пари (16.08.2005)

В ход е преустройството и модернизацията на строения през 50-те години на миналия век хотел „Сините камъни” в центъра на Сливен. Реновираната сграда се отличава със съвременен архитектурен стил, отговарящ на конкретните потребности и изисквания на инвеститора за хотел от бизнес класа. Инвестицията е на стойност 3 млн. лв. и е предприета от фирма „Миролио България” с прокурист Иван Динев. Архитектурната разработка е дело на арх. Георги Койнов. Изпълнител на строителните работи е сливенската фирма „Монолит” ООД. Фирмата се занимава със: строителна, строително-ремонтна, инвестиционна, проекто-проучвателна, консултантска и други дейности в страната и чужбина. От своето основаване през 1994 г. „Монолит” ООД осъществява приоритетно строителна и строително-ремонтна дейности. Консултантската и надзорна дейност по реконструкцията на хотелската база осъществява ЕТ „Готика-консулт”, Сливен. Обектът е със застроена площ от 525 кв.м и с разгъната застроена площ от 2 970 кв.м. Съществуващата сграда е пет етажна. Изпълнено е надстрояване с един мансарден етаж. Строителното преустройство предвижда цялостно запазване на конструкцията на сградата. Конструкцията е масивна, стоманобетонова, с дървен покрив, покрит с керемиди. Новото функционално разпределение се осъществява с премахване на някои от неносещите стени. На ниво партер се запазва главният вход за посетители с предвиден ветробран с портиер. Приемно фоайе обединява рецепция, малка зала за видео прожекции, щандове за продажба на вестници, списания и сувенири, магазин за сладкарски изделия, дневна. В отделно помещение е ситуирана кафе-сладкарница с достъп и от самостоятелен вход за външни посетители. На ниво сутерен са устроени фитнес-зала, сауна, солариум и помещения за масажи. Между стълбищните рамена се монтира изцяло остъклен панорамен асансьор. Останалите етажи са с чисто хотелски функции. Хотелската част има 47 стаи, от които 34 са двойни, а 12 единични. Предвиден е и голям луксозен апартамент. Хотелът отговаря на изискванията за 3 звезди, според категоризация на туристическите обекти в България. Подпокривното пространство се преустройва в мансарден етаж със стоманобетонова плоча. Архитектурно фасадата на сградата се оформя в характерния стил неокласицизъм с известно обогатяване на детайла. Използват се профили на “Астротерм”, мазилки и бои “Баумит”. Мансардният покрив е изпълнен с медна ламарина. Предвидено е хотел „Парк Централ” да бъде въведен в експлоатация през септември т.г.
Източник: Строителство Градът (24.08.2005)

"Домейн Бойар" затваря винзавода си в Сливен, съобщи местен вестник. Голяма част от 120-те работници вече са получили едномесечни предизвестия за освобождаване от работа. Според слухове, разпространени в града, служителите в завода ще бъдат съкратени от 15 септември. На работа ще останат само материално отговорно лице, синдик и охрана. В момента предприятието е затворено."Не съм упълномощен да говоря пред медиите, питайте централата в София", каза управителят на "Домейн Бойар"-Сливен Димитър Панов. Очакванията за слаб гроздобер налагат намаляване на капацитета на производство и на служителите, заяви шефът на фирмата Маргарит Тодоров. Той обясни, че се прави реорганизация на трите завода на "Домейн Бойар" в страната - Сливен, Шумен и Костенец. Но до затваряне няма да се стигне, категоричен е Тодоров. Той все пак призна, че най-много съкращения ще има в Сливен, тъй като там е най-голямото предприятие. Винзаводът "Сините скали" на "Домейн Бойар" бе изграден през 1999 година по австралийски проект. Капацитетът му е 17 000 тона грозде. Стойността му била около 30-35 млн. лева, според местния вестник "Седмица". Преди две години компанията продаде своя винпром в Ямбол и още тогава се заговори, че подобна ще е съдбата и на сливенския филиал. Интерес проявявали от италианския концерн "Миролио".
Източник: Стандарт (02.09.2005)

Винзаводът "Сините скали" - перлата на "Домейн Бойар" в Сливен, е пред фалит. 100 работници са получили предизвестие за съкращение точно преди гроздобера. В предприятието не се подготвя изкупна кампания, което означава, че то ще спре. "Сините скали" е източен и ще бъде затворен, шушукат в Сливен. Само преди две години и половина във винзавода на Маргарит Тодоров бяха инвестирани 17,5 млн. евро от Евробанката. "Сините скали" се оказа най-бързо затвореният модерен винзавод у нас. Защото само две години и половина след като отвори врати, предприятието е пред банкрут. Близо сто работници от 120-членния персонал вече са получили предизвестие за освобождаване от работа. "Имаме заявка да приемем съкратените работници от "Домейн Бойар", чиято бройка е малко под 100", каза Тихомира Димитрова, шеф на Бюрото по труда в Сливен. Съкращенията били направени по всички законоустановени правила. През втората половина на септември хората ще се запишат като безработни при нас, добави шефката на БТ. Освен общи работници обаче сред съкратените има и квалифициран персонал. Преди две години "Домейн Бойар" продаде своя винпром в Ямбол. Още тогава се заговори, че подобна ще е съдбата и на филиала в Сливен. Оказа се, че са водени преговори за продажба с "Миролио" - италианския текстилен концерн, но до сделка не се е стигнало. В България трудно ще се наеме някой да поеме дълговете на завод "Сините скали", категорични са специалистите в бранша. Според тях има сериозни основания да се предполага, че още при строителството се е стигнало до източване. То започва, след като апетитното място е закупено по време на бившия кмет на Сливен Христин Петков в края на мандата му през 1995 г. По-късно теренът става собственост на "Домейн Бойар". Всъщност завод "Сините скали" никога не е работил с оптималната си мощност. Той е ефективен, ако преработва между 13 и 17 хил. тона грозде. До момента там са се преработвали от 7 до 11 хил. тона. "Като областен управител на Сливен не съм известена за ставащото в "Домейн Бойар", научавам от вестниците. Ако са имали проблеми, не са ме търсили за съдействие", каза губернаторката на Сливен Христина Чолакова. Тя припомни, че делегации, посещаващи Града на стоте войводи, нееднократно са били водени през последните две години за дегустация в "Сините скали". "Жалко е, че се съкращават хора. Дано някой го купи", каза Христина Чолакова.
Източник: Стандарт (07.09.2005)

Александър АНТОВ: Българските модни къщи ще навлязат смело в Европа "Вотан - Модна къща Агресия" е на пазара от 14 години и в момента в нея работят над 1200 души. Производствените помещения са разположени на площ от 15 хил. кв.м, а дневният капацитет на производството е над 1200 мъжки и 1500 дамски костюма, голяма част от които се изнасят за Германия, Франция, Холандия, Испания, Италия и други европейски страни. "Агресия" разполага общо с девет магазина, шест от които са в столицата и по един в Стара Загора, Варна и Бургас. Модната къща има награди от "Златната игла", "Производител на годината" и др. Компанията е единствената в България, която работи с италиански материи от висок клас от престижни марки, сред които Cerutti, Ermenegildo Zegna и Dormeul. В: Как се прави мода в България? - Мода в България се прави трудно, но определено в последните години се забелязва положително развитие. Трудностите идват основно от липсата на качествени материали, а не от липсата на специалисти. У нас има много добри дизайнери, които се учат от чуждия опит и го прилагат тук. За съжаление обаче в България няма толкова добри производители на платове и материали, както в Италия например. Преди имаше много първокласни фабрики, но през последните години не се инвестираше в текстилната промишленост и впоследствие те спряха работа. Сега те пак се възраждат. Сред тях е например казанлъшката фабрика "Катекс". Много от големите чужди производители като италианската Mirolio навлязоха у нас. Пазарът се раздвижва, но все още сме принудени да набавяме качествени материали отвън и предимно от Италия. Също така следим техните модни изложения, за да сме информирани за най-новите тенденции както в цветовата насока, така и за модерните линии за сезона. В нашия бранш не може да се закъснява, нито да се избързва. Не трябва да се пропуска дори едно текстилно или модно изложение, защото работим за две години напред. Това е доста дълъг период, с който трябва да се съобразяваме. Това е трудното в нашия бизнес. Трябва да направим колекцията в срок, за да сме конкурентни и в Европа. Целта ни е в никакъв случай да не изоставаме от световните тенденции и да се съобразяваме с тях максимално. Така ще можем сами да излезем на пазара както у нас, така и в Европа. В:Как виждате българския моден пазар в бъдеще? - Смятам, че както и досега чуждите модни къщи ще продължават да навлизат у нас и да доминират на пазара. България е много привлекателна за тях. Първите години те гледаха много скептично, не вярваха, че у нас има търсене и интерес към модата. Това в последните години много се промени и се вижда ясно. От друга страна, смятам, че българските производители също ще навлязат по-смело както на местния, така и на европейския пазар. В бъдеще ще има по-сериозно българско присъствие в Европа. Говоря за хубавите, качествени и луксозни дрехи във висшата категория. В последните години определено се наблюдава развитие при българските модни къщи. Ето например бих казал, че в средния клас на мъжкото облекло почти няма чужди компании. Основните играчи в този сегмент са именно българските производители. По мое мнение те държат около 90% от пазара, като печелят предимство с по-ниските си цени и достатъчно доброто качество на продукцията си. Смятам, че в този сегмент вече няма възможност за навлизане на нови компании. Въпреки това още има какво да научим. За да се утвърди дадена марка например са необходими големи инвестиции, които засега българските модни къщи едва ли са в състояние да направят. Ние имаме много добри специалисти, но за да се утвърдим, са ни необходими много средства, много голяма рекламна кампания и, разбира се, време. Първо трябва да формираме своя собствена идентичност, традиции и култура, за да можем да привлечем вниманието на чуждите клиенти. В:Как оценявате позициите си спрямо българските и чуждите марки, които навлязоха на пазара у нас? - Смятам, че позициите ни на пазара са много добри, най-вече в официалните мъжки костюми и мъжките облекла от високия клас, където бих казал, че все още нямаме конкуренция, както от страна на чуждите модни къщи, така и на местните производители. Представители сме на френската компания Dormeul, която произвежда бутикови платове за най-скъпите шивачи в Европа и света. Също така сме официални представители на платовете на Cerutti, Ermenegildo Zegna и др. Засега само ние в България разполагаме с тази богата гама от каталози за поръчкови бутикови платове, както и за платове за масовия потребител. Считам, че именно голямото разнообразие ни е конкурентно предимство, включително и пред европейските модни къщи, които постепенно навлизат у нас. Това е основното, на което залагаме - качествената изработка и голямото разнообразие на облеклата ни. Имаме в наличност около 100 вида плат за костюми и около 150 вида италиански платове за ризи, а отделно имаме в наличност и над 400 вида поръчкови бутикови платове, които можем да предложим на отделните клиенти и които можем да доставим в рамките на 10 дни. Това е много голямо разнообразие от платове, което никоя от големите западни компании на пазара не може да предложи. В:Какъв е българският купувач? - Българският купувач е много претенциозен и винаги е наясно с тенденциите в цветовете и материалите. В никакъв случай той не избира платове, които може да носи всяка година, а по-скоро предпочита всеки сезон да носи модерните дрехи. Българинът държи, когато излезе в Европа, да е добре облечен и да не изостава от европееца. Той вече не е толкова консервативен, а сравнително бързо възприема модните линии и се старае да ги спазва. В последните години клиентите ни, които ценят и търсят качествените и по-луксозни дрехи са се увеличили значително и според мен ще продължат да се увеличават. В: А цената - не е ли тя определяща? - Въпреки че произвеждаме за Европа, цените, които предлагаме на българския пазар за същите тези облекла, са много по-ниски от европейските. Хората виждат това и разбират, че не е нужно да ходят в чужбина, за да купуват качествени, но скъпи костюми, след като могат да ги намерят при нас на много по-ниска цена. В: Може ли скоро българските производители на материали да се сравняват с тези на Запад? - Специално за платовете - да. Дори вече има много добри производители в средния клас. За по-луксозните материали е необходимо още време и големи инвестиции. У нас вече има много модни къщи, които разполагат с добри технологии и машини, но това, което липсва, са именно качествените материали. В България все още липсват традициите и културата в производството, каквито на Запад са градени десетки години. В: С какви проблеми се сблъсквате? - Определено голям проблем не само за нас, но и за модния бизнес в България са фалшивите стоки, които заливат пазара. За съжаление българинът е свикнал да се вкарват непрекъснато ментета и фалшификати. И в момента много компании продължават да го правят. Българските производители според мен могат да направят много, за да променят това. Ако ние се намесим и убедим хората в предимствата на оригиналните стоки и изделия, те сами ще спрат да купуват ментетата и ще изградят собствена култура на потребление. На нас например ни трябваха две години, за да убедим клиентите си, че производството ни е конкурентно с европейското и платовете ни са истински, а не фалшиви. Всеки плат при нас идва с емблемата на производителя и със сертификат за автентичност, който доказва произхода му. Така всеки един наш костюм излиза със същите сертификат и емблема. В: Какви са плановете ви? - Засега шием основно за германските си партньори - "Боймлер", но от 2006 г. възнамеряваме да стъпим по-сериозно на пазара и като самостоятелна марка. Още до края на годината планираме да отворим три магазина в чужбина, които да носят марката "Агресия". Два от тях ще са в Гърция и един - във Франция. Също така в най-скоро време ще започнем да продаваме облекла с марката "Агресия" в чужди модни вериги, най-вече немски и френски, но все още водим преговори за това. Подписали сме договор с известни европейски дизайнери и моделиери, които имат много богат опит, за да попълним с тяхна помощ колекцията си на пазара. След като затвърдихме позициите си на лидер в производството на официални мъжки костюми и спечелихме доверието на партньорите си, вече можем и самостоятелно да работим в тази област. Следващата стъпка за нас е да разширим колекцията си със спортни мъжки облекла съвместно с партньорите си. В нея вече ще влизат палта, якета, ризи и абсолютно всичко свързано с мъжката дреха и за официални случаи, за ежедневието и свободното време. Това ще стане още за сезон есен-зима 2006-2007. В бъдеще обмисляме да започнем разработването и на дамски колекции. Смятам. че за сега у нас в този сегмент основна роля имат вносните облекла и все още има много възможности за българските производители да навлязат и да развиват качествени дамски колекции. Засега обаче искаме преди всичко да запълним и усъвършенстваме мъжките облекла. Очакваме това да стане най-рано след две години и след това вече ще можем да предложим и дамски костюми на клиентите си. И в момента произвеждаме дамски облекла. Те могат да се намерят по магазините ни у нас, но това е съвсем малка част от продукцията ни. Останалата шием за чуждестранните си партньори и изнасяме зад граница. Това са основно Германия, Италия, Франция, Гърция и Англия. Самостоятелно продаваме само в Гърция, Германия и малко в Италия. Отделно чрез партньорите ни в Германия костюмите ни могат да се намерят в цял свят.
Източник: Дневник (14.09.2005)

Езиковите курсове на бъдещите работници в предачницата и багрилницата на италианската фирма “Миролио” започват, информира кметът Кирил Тодоров. По информация от инвеститорите в предприятието ще бъдат поетапно устроени на работа 500 човека. Фирмата иска да купи още 38 дка съседен общински имот. За целта се изготвя устройствен план, имотът ще бъде предложен на търг. Ако “Миролио” го купи, това ще доведе до разкриването на 180 нови работни места. (в-к Време)
Източник: Други (15.09.2005)

Добричката фирма "Бряст-Д" през годините е доказала качеството на своята работа, затова тя е и със стабилни позиции както у нас, така и на международните пазари. До края на ноември фирмата трябва да изработени и експортира обзавеждане на 4 вили в Швейцария, каза за НДТ инж. Марин Стефанов - търговски пълномощник на фирмата. "В най-скоро време предстои съвместна работа с "Миролио груп", като ще правим обзавеждане за хотел в Сливен" - разкри още инж. Стефанов. Дружеството ще работи още и със "Сигма капитал" в Бяла. По традиция продължава и изработката на дървени стъклопакети, като те се предлагат и на вътрешния пазар.
Източник: Други (19.09.2005)

Двете винарни на "Домейн Бойар" в Сливен и село Кортен вече работят с пълен капацитет, обявиха официално от компанията. Решението да се възстанови работата на двете винарни се дължи на доброто качество и захарност на гроздето в региона на Сливен и Кортен въпреки проливните дъждове там. Изкупуването на грозде за новото вино е започнало още на 19 септември, но от няколко дни кампанията е особено активна. "Имаме амбицията да купим 8-9 хил. тона грозде, макар че качеството тази година е под очакваното, а ние сме критични на тема качество", каза Маргарит Тодоров, изпълнителен директор на "Домейн Бойар". Затова според него максималното количество добро грозде, което може да се купи за новото вино, е не повече от 6-7 хил. тона. То ще трябва да захрани и двете изби. Капацитетът на винарна "Сините скали" е близо 12-13 хил. тона, но по думите на Тодоров тя никога не е правила повече от 9-10 хил. тона вино. Избата в Кортен е много по-малка и в нея се правят скъпите червени вина на компанията. "Домейн Бойар" няма собствени лозови масиви, но е сключила дългосрочни договори за изкупване на грозде от производители, обясни Иво Грозданов, завеждащ връзките с обществеността на компанията. В началото на тази година "Домейн Бойар" и италианската компания за текстил и облекло "Миролио" създадоха съвместно лозарско дружество "Ново лозе" ООД. "Продадохме на "Миролио" всичките си лозя заедно със земята под тях срещу ангажимента да купуваме грозде за винарните си", обясни Тодоров. Част от споразуменията по сделката е и създаването на 2000 дка нови лозя, от които досега за засадени половината. Новината за работата на пълни обороти на двете винарни дойде две-три седмици след излезлите в пресата съобщения за затварянето на модерната изба "Сините скали" само дни преди началото на гроздобера. Съкращението на близо 100 души персонал изпълнителният директор на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров обясни тогава с прогнозите за слаба реколта на грозде за вино тази есен. В момента оттегляме предизвестията към всички работници, до които бяха изпратени, и всички са върнати на работа, каза още Тодоров. По думите му в сливенската винарна работят около 100 души, в по-малката кортенска изба - десетина. -------- "Домейн Бойар" продава над 15 милиона литра вино на година. Компанията изнася в Обединеното кралство, Бенелюкс, Канада, Скандинавските страни, Германия и Полша. Винарна "Сините скали" бе създадена като символ на модерното винарство в България, като внедри уникални за винарския бизнес у нас технологии. За създаването й преди 3 години са инвестирани близо 35 млн. лв. от Световната банка.
Източник: Дневник (27.09.2005)

Административната сграда на завод “Сила”, купена от “Миролио-България” ЕООД, ще бъде превърната в хотел, стана ясно на заседание на общинския експертен съвет по устройство на територията. Не се предвижда надстрояване на сградата. Хотелът ще е с 595 кв. м застроена площ, озелените площи ще са 40 процента. Паркингът пред производствената част ще се ползва и от гостите на хотела. Проектът за подробния устройствен план – план за регулация и застрояване по плана на Промишлена зона, приет от експертната комисия, бе представен от арх. Димитър Бъчваров. “Миролио-България” ЕООД купи част от производствената база в “Сила”, където се разкрива предачно и багрилно производство.
Източник: Други (24.10.2005)

За да стане българското текстилно производство атрактивно за европейския пазар, трябва поне 20 български фирми да произвеждат колекции от текстилни облекла, наред с големия брой фирми, работещи на ишлеме в тази област. Тази препоръка към българските производители на текстил отправи Масимо Барточи, генерален директор на "Миролио Груп" за България, на четвъртата годишна среща на представителите на сектор "Облекло и текстил". Основният акцент на срещата бе влиянието на Китай в световната търговия с облекла. Проявата традиционно се организира от Induyco Industrias y Confecciones, със съдействието на "Миролио Груп", която е един от най-големите производители на текстил в Европа. За да устоят на китайската конкуренция, българските текстилни фирми трябва в изключително кратки срокове ­ до 48 часа, да могат да изработват и предлагат мостри на облекла, както и да преосмислят изцяло търговската стратегия на производствата си, препоръча още Барточи. По думите му, това включва промяна на търговския вид и стил на стоките, наличие на богат набор от мостри и активно търсене на дистрибутори и клиенти.
Източник: Монитор (04.11.2005)

Около 10.00 часа на 12.11.2005 г. в багрилен цех на “Миролио” в Сливен е възникнал пожар в микровълнова сушилня за памук, вследствие на което е унищожена транспортна лента и около 500 кг памук. Пожарът е загасен с подръчните противопожарни уреди от служители на фирмата. Няма пострадали при произшествието.
Източник: Други (22.11.2005)

Бием Китай със скъпа конфекция която е с високо качество. Заради инвазията от Изток износът ни на текстил и облекла е намалял с 2%, което е доста по-малко в сравнение с другите износители. Това съобщи Петко Шишков от браншовия съюз. За първите девет месеца на годината фирмите ни са изнесли текстил и облекла за 2,46 млрд. лева. Платове продаваме предимно в Италия, а дрехи - в Германия, Франция и Гърция. 3-4% от износа ни е за САЩ, за където изнасяме предимно скъпа конфекция. 79% от износа ни е от производство на ишлеме. Една пета от експорта на страната ни е от текстилния бранш, каза още Петко Шишков.
Източник: Стандарт (08.12.2005)