Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 267 ТЗ с решение N 2831 от 25.ХI.1993 г. по ф.д. N 2394 вписа преобразуването на ДФ "Слитекс" в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма "Слитекс" ЕАД, със седалище Сливен, с предмет на дейност: производство и търговия в страната и в чужбина с вълнени и тип вълнени прежди, платове и изделия от тях, и с капитал 671 657 хил. лв., разпределен в 671 657 акции по 1000 лв. Дружеството поема всички права и задължения, активи и пасиви на ДФ "Слитекс", управлява се от съвет на директорите, избран за срок 3 години, в състав: Иван Славов Ковачев, Дорета Бориславова Палева, Петко Василев Праматаров, Антон Русчев Русчев и Доля Димитрова Григорова, и се представлява от изпълнителния директор Иван Славов Ковачев.
Източник: Държавен вестник (25.10.1994)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение N 1285 от 1.VI.1994 г. вписа промяна за "Слитекс" ЕАД (обявление N 22002, ДВ, бр. 87/94): заличава като членове на съвета на директорите Доля Димитрова Григорова, Дорета Бориславова Палева, Петко Василев Праматаров; вписва като член на съвета на директорите Павел Маринов Маринов.
Източник: Държавен вестник (15.11.1994)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение N 2394 от 17.XI.1994 г. вписа промяна за "Слитекс" - ЕАД (обявление N 22002, ДВ, бр. 87/94): увеличава капитала от 671 657 000 лв. на 672 792 000 лв., разпределен в 672 792 поименни неделими акции по 1000 лв.
Източник: Държавен вестник (09.07.1996)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 251 от 7.II.1995 г. вписа промяна за "Слитекс" - ЕАД (обявление № 31669, ДВ, бр. 94/94): вписа допълнително като членове в съвета на директорите Петко Василев Праматаров и Димитър Панайотов Танев.
Източник: Държавен вестник (04.02.1997)

Съветът на директорите на "Слитекс" - ЕАД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 1.VIII.1997 г. в 14 ч. в седалището на дружеството, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. приемане на нов устав на дружеството; 2. доклад за състоянието на дружеството през 1996 г.; 3. приемане на годишния счетоводен отчет на дружеството за 1996 г.; 4. освобождаване членовете на съвета на директорите от отговорност; 5. промени в състава на съвета на директорите; 6. избор на експерт-счетоводител за проверка и заверка на годишния счетоводен отчет за 1997 г.; 7. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред и проектите за решения са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители започва в 10 ч. За регистрацията акционерите следва да представят личен паспорт и депозитарна разписка, а упълномощените представители - писмено пълномощно, съдържащо пълни паспортни данни на упълномощителя и упълномощения, както и номера на депозитарната разписка за броя на притежаваните от упълномощителя акции.
Източник: Държавен вестник (27.06.1997)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение 1199 от 15.VIII.1997 г. регистрира промени за "Слитекс" - ЕАД: преобразува дружеството в акционерно дружество "Слитекс" - АД; заличава членовете на съвета на директорите Иван Славов Ковачев, Петко Василев Праматаров, Димитър Панайотов Танев, Антон Русчев Русчев и Павел Маринов Маринов; вписа нов съвет на директорите в състав: Ангел Атанасов Ангелов, Антон Русчев Русчев, Иван Славов Ковачев, Димитър Панайотов Танев и Румяна Петкова Петкова; дружеството ще се представлява от изпълнителния директор Иван Славов Ковачев; вписа нов устав.
Източник: Държавен вестник (03.09.1997)

"Крумица" АД, "Маяк" АД, "Плевенски цимент" АД, "Ариана" АД, "Слитекс" АД и "Жити" АД са шестте предприятия, които ще се търгуват на "Българска фондова борса - София" АД по време на първата борсова сесия. За тях инвестиционните посредници са предоставили счетоводен баланс, копие от съдебната регистрация и заверен от директора устав.
Източник: Пари (21.10.1997)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 2 ТЗ с решение № 1602 от 29.VII.1996 г. вписа промяна за "Слитекс" - ЕАД: намалява капитала на 671 592 000 лв., разпределен в 671 592 поименни акции по 1000 лв.
Източник: Държавен вестник (07.11.1997)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 2111 от 12.XI.1996 г. вписа промяна за "Слитекс" - ЕАД: вписа изменение в устава на дружеството.
Източник: Държавен вестник (10.12.1997)

Съветът на директорите на "Слитекс" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 8.V.1998 г. в 14 ч. в седалището на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. доклад на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1997 г.; приемане на годишния счетоводен отчет и доклада на експерт-счетоводителя; проект за решение - ОС приема доклада на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1997 г., годишния счетоводен отчет и доклада на експерт-счетоводителя; 2. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите; 3. приемане на решение за определяне на допълнително възнаграждение на членовете на СД; проект за решение - ОС приема предложението за допълнително възнаграждение на членовете на СД; 4. вземане на решение за разпределяне на печалбата за 1997 г.; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределяне на печалбата за 1997 г.; 5. вземане на решение за увеличение на капитала на дружеството съгласно чл. 197 ТЗ; проект за решение - ОС приема предложението на СД за увеличение на капитала на дружеството съгласно чл. 197 ТЗ; 6. приемане на изменения в устава; проект за решение - ОС приема предложените от СД изменения в устава на дружеството; 7. избор на експерт-счетоводител за заверка на годишния счетоводен отчет за 1998 г.; проект за решение - ОС приема предложения от СД експерт-счетоводител; 8. промени в състава на съвета на директорите; проект за решение - ОС приема предложените промени в СД; 9. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред и проекторешенията са на разположение на акционерите в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален
Източник: Държавен вестник (27.03.1998)

Агенцията за приватизация е определила предприятията, които ще се приватизират чрез фондовата борса, заяви Захари Желязков изпълнителен директор на АП. В списъка влизат следните предприятия: "Буря" АД - Габрово - 26.4%, "България - К" АД - Казанлък - 26.4%, "Вамо" АД - Варна - 32.01%, "Винпром - София" АД - 24%, "Вратица" АД - Враца - 26.4%, "Заваръчни машини" АД - Перник - 26,4%, "Ильо Войвода" АД - Кюстендил - 26,4%, "Интериор" АД - Елена - 26,4%, "Интрансмаш инженеринг" АД - София - 31,51%, "Котлостроене" АД - София - 32,43%, "Латекс" АД - Бяла - 26,4%, "Маяк" АД - Добрич - 26,4%, "Метизи" АД - Роман - 30,18%, "Новоселска Гъмза" АД - Видин - 40%, "Осъм" АД - Ловеч - 26,4%, "Петър Караминчев" АД - Русе - 26,4%, "Панайот Волов" АД - 26,4%, "Пиринско Пиво" АД - Благоевград - 24%, "Слитекс" АД - Сливен - 26,4%, "Струма" АД - Перник - 26,4%, "Тежко Машиностроене" АД - Радомир - 26,4%, "Тони" АД - Сливен - 26,4%, "Унимаш" АД - Дебелец - 49,34%, "Шамот" АД - Елин Пелин - 26,4%, "Явор ИД" АД - Пловдив - 30%.
Източник: Стандарт (06.05.1998)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 803 от 28.V.1998 г. по ф.д. № 2394/96 регистрира промени за "Слитекс" - АД: заличава членовете на съвета на директорите Иван Славов Ковачев и Димитър Панайотов Танев; вписа за нови членове на съвета на директорите Йордан Христов Чобанов, Иван Георгиев Иванов; вписа за прокурист Иван Славов Ковачев; дружеството се представлява от изпълнителния директор Йордан Христов Чобанов и прокуриста Иван Славов Ковачев.
Източник: Държавен вестник (19.08.1998)

"Слитекс" АД - Сливен е един от основните длъжници на "Топлофикация" АД - Сливен. 2,68 млрд. лв. са вземанията на "Топлофикация" АД - Сливен, като 960 млн. лв. са от предприятия.
Източник: Континент (30.09.1998)

Агенцията за приватизация обяви имената на 22 предприятия, чиито остатъчни дялове ще бъдат продадени чрез БФБ - София АД. В списъка влизат: "ЗММ - Металик" АД - Пазарджик - 23,40%, "ЗММ - Сливен" АД - Сливен - 29,76%, "Маяк" АД - Добрич - 26,40%, "Крамекс" АД - София - 26,40%, "Терма" АД - Тутракан - 26,40%, "Система за телеобработка на мрежи" АД - В. Търново - 21,40, "Бимас" АД - Русе - 16,40%, "Лакпром" АД - Световрачане - 21,40%, "Медика" АД - Сандански, "Панайот Волов" АД - Шумен - 26,40%, "Фохар" АД - София - 15,23%, "Латекс" АД - Бяла - 24,40%, "Добруджанска Мебел" АД - Добрич - 24,40%, "България - К" АД - Казанлък - 19,40%, "Слитекс" АД - Сливен - 19,40%, "Лотос" АД - Трявна - 26,40%, "Орбел" АД - Гоце Делчев - 26,40%, "Приста" АД - Русе, "Месокомбинат - Ямбол" АД - Ямбол - 24%, "Млечна промишленост" АД - Пловдив - 21%, "Сердика - Стара Загора" АД - Стара Загора - 22% и "Ракета" АД - Омуртаг - 29,81%.
Източник: Стандарт (15.10.1998)

РЕШЕНИЕ № 818 от 13 октомври 1998 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 20, 22, чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП и чл. 3 от Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции - собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции - собственост на държавата Агенцията за приватизация реши: 1. Открива процедура за приватизиране на държавното участие в следните дружества: а) "ЗММ - металик" - АД, Пазарджик; б) "ЗММ - Сливен" - АД, Сливен; в) "Маяк" - АД, Добрич; г) "Крамекс" - АД, София; д) "Терма" - АД, Тутракан; е) "Системи за телеобработка и мрежи" - АД, В. Търново; ж) "Лакпром" - АД, гр. Световрачане; з) "Медика" - АД, гр. Сандански; и) "Фохар" - АД, София; к) "Латекс" - АД, Бяла; л) "Добруджанска мебел" - АД, Добрич; м) "България - К" - АД, Казанлък; н) "Слитекс" - АД, Сливен; о) "Приста" - АД, Русе; п) "Месокомбинат - Ямбол" - АД, Ямбол; р) "Млечна промишленост - Пловдив" - АД, Пловдив; с) "Сердика - Стара Загора" - АД, Стара Загора; т) "Ракета" - АД, гр. Омуртаг. 2. Продажбата на държавното участие в горните дружества да се извърши чрез публично предлагане. 3. Датата на обнародване на решението в "Държавен вестник" да се счита за начална дата за продажба на акции при облекчени условия. Заявленията за придобиване на акции при облекчени условия се подават в дружеството в тримесечен срок от началната дата. Изпълнителен директор: З. Желязков
Източник: Държавен вестник (30.10.1998)

- Съветът на директорите на "Слитекс" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 5.II.1999 г. в 14 ч. в сградата на управлението на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. вземане на решение за промени в състава на съвета на директорите; проект за решение - общото събрание приема предложението за промени в състава на съвета на директорите; 2. вземане на решение за намаляване на капитала съгласно чл. 200, ал. 2 ТЗ във връзка с уважени реституционни претенции и упълномощаване на изпълнителния директор да извърши въвод във владение: проект за решение - общото събрание приема предложението за намаляване на капитала и упълномощава изпълнителния директор да извърши въвод във владение; 3. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред и проекторешенията са на разположение на акционерите в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален.
Източник: Държавен вестник (18.12.1998)

Изпълнителен лист за 1,2 млрд. лв. извади "Топлофикация" АД - Сливен срещу дружеството "Слитекс" АД. По този начин ще бъдат блокирани сметките на текстилното предприятие. Намерението на "Топлофикция" е да блокира само част от сметките за да даде възможност на текстилното предприятие да продължи работа.
Източник: 24 часа (23.02.1999)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 280 от 9.II.1999 г. по ф.д. № 2394/93 регистрира промени за "Слитекс" - АД: заличава като членове на съвета на директорите Ангел Атанасов Ангелов и Йордан Христов Чобанов; вписа като членове на съвета на директорите Иван Динев Иванов - изпълнителен директор, и Светлана Вълчанова Кирчева; дружеството ще се представлява от изпълнителния директор Иван Динев Иванов.
Източник: Държавен вестник (23.02.1999)

Албанска фирма е закупила 4 100 одеяла, произведени от "Интърг" АД - Сливен, които ще бъдат изпратени в Косово. Американският червен кръст е закупил 2000 одеяла произведени в "Слитекс" АД - Сливен.
Източник: Демокрация (09.04.1999)

"Обединена текстилна компания" (ОТК), дъщерна структура на "Доверие холдинг", която държи 60% от акциите на "Слитекс" (около 7% от акциите са в ръцете на дребни акционери, а други 33% притежава държавата), смени целия борд на директорите и назначи за изпълнителен директор Иван Иванов. Уреден е висящия дълг на дружеството към ТЕЦ "Сливен" на стойност 1.2 млрд. лв. Мениджърите на "Слитекс" възнамеряват да продадат отдалечените цехове и да съсредоточат цялото производство на основната площадка. Една от сградите вече е купена от италианска фирма, а получените от продажбата й средства ще се използват за неотложни строителни и монтажни работи и за обезщетения на съкратените работници. Собствениците на "Слитекс" са убедени, че при съществуващата пазарна конюнктура производството трябва да се свие до около 2 млн. метра платове годишно, при това по-качествени. В резултат на това ще бъдат съкратени още около 200 души. Но така останалите 800 ще запазят работата си поне през следващата година. Занапред "Слитекс" ще разчита преди всичко на вътрешния пазар. Вече е спечелила търг за доставка на платове за МВР. Предстои й и участие във втори търг - на МНО. Ако тези планове успеят, продажбите през 1999 г. могат да достигнат 10 млрд. лв., а загубата на предприятието да бъде сведена до нула. Дружеството има реални шансове да пробие на пазарите на САЩ, Канада и Русия, но само при условие че намали рязко себестойността на продукцията си. Акционерите му обаче едва ли могат да се надяват на дивидент през 1999 и 2000 година. Досега "Доверие Холдинг" е предоставил на "Слитекс" оборотни средства за около 800 млн. лева. Компанията майка опрости и дивидента, който дружеството й дължи за 1997 година в размер на около 1 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (03.05.1999)

Съветът на директорите на "Слитекс" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 19.VI.1999 г. в 10 ч. в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 1998 г., приемане на годишния счетоводен отчет за 1998 г. и доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 1998 г.; 2. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1998 г.; 3. приемане на решение за изменение на устава; 4. промени в състава на съвета на директорите; 5. определяне възнаграждение на членовете на съвета на директорите за 1999 г.; 6. избор и назначаване на експерт-счетоводител за 1999 г.; 7. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален. Регистрацията на акционерите ще се извършва на 18.VI.1999 г. от 9 до 15 ч. и на 19.VI.1999 г. от 8 до 10 ч. Акционерите се легитимират с личен паспорт - за физическите лица, или съдебно решение за регистрация - за юридическите лица, и депозитарна разписка. Упълномощените представители се легитимират с представяне на личен паспорт и писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на закона.
Източник: Държавен вестник (14.05.1999)

Съветът на директорите на "Слитекс" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 18.IX.1999 г. в 10 ч. в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. приемане на решение за изменение на устава; проекторешение - ОС изменя устава на дружеството; 2. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ заседанието на общото събрание ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите, свързани с дневния ред, са на разположение на акционерите в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален. Регистрацията на акционерите ще се извърши на 17.IX.1999 г. от 9 до 15 ч. и на 18.IX.1999 г. от 8 до 10 ч. Акционерите се легитимират с личен паспорт - за физическите лица, или съдебно решение за регистрация - за юридическите лица, и депозитарна разписка. Упълномощените представители се легитимират с представяне на личен паспорт и писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на закона.
Източник: Държавен вестник (13.08.1999)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 ТЗ във връзка с § 5 ЗДЛ с решение № 1148 от 21.VII.1999 г. по ф.д. № 2394/93 вписа промяна за "Слитекс" - АД: деноминира капитала от 671 592 000 на 671 592 лв., разпределен в 671 592 поименни акции по 1 лв.
Източник: Държавен вестник (17.09.1999)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 1489 от 29.IX.1999 г. по ф.д. № 2394/93 регистрира промяна за "Слитекс" - АД: вписа промяна в устава, приета на общо събрание на акционерите на 18.IX.1999 г. (заличава т. 8 в чл. 28).
Източник: Държавен вестник (26.10.1999)

Съветът на директорите на "Слитекс" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно заседание на акционерите на 20.XII.1999 г. в 14 ч. в офиса на дружеството при следния дневен ред: 1. изменение в устава на дружеството; проект за решение - общото събрание приема измененията в устава на дружеството; 2. освобождаване членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС освобождава членовете на съвета на директорите; 3. избор на нов съвет на директорите; проект за решение - ОС избира предложения нов съвет на директорите.
Източник: Държавен вестник (19.11.1999)

Италианската текстилна компания “Групо Миролио” (Gruppo Miroglio S.p.A.) влиза в управлението на сливенското предприятие за вълнен текстил Слитекс АД след придобиване на контролния пакет акции. Придобиването на акциите става чрез купуване на остатъчния държавен дял и изкупуване на пакети акции от първата вълна на масовата приватизация, когато бяха предложени общо 67% от акциите на дружеството. Според същата предварителна информация на състоялото се на 20 декември т.г. общо събрание на акционерите на Слитекс АД съветът на директорите е бил намален от пет на трима души. В новия съвет са избрани двама представители на италианската фирма, единият от които - Едуардо Миролио - е член и на съвета на директорите на “Групо Миролио”. На поста изпълнителен директор остава сегашният изпълняващ този пост Иван Динев. Плановете на новия мажоритарен собственик на Слитекс АД са през първата една година да инвестира 35 млн. германски марки за обновяване на оборудването на предприятието, а общата сума за инвестиране в по-далечно бъдеще може да достигне до 50 млн марки. “Групо Миролио” е една от водещите текстилни компании в Европа. След положителния финансов резултат през 1997 . за следващата 1998 г. дружеството отчита загуба от 616 млн. стари лева. Въпреки че в Комисията по ценни книжа и фондови борси липсват актуални финансови данни, по предварителна информация се очаква отново да бъде регистрирана сериозна загуба.
Източник: Капитал (28.12.1999)

На редовно си заседание Комисията по ценните книжа и фондовите борси потвърди проспектите за публично предлагане на акции на: Дунав АД – Русе, Силома АД – Силистра, Холдингово дружество Пътища АД – София, Златни пясъци АД – Варна, Велина АД – Велинград, Биляна – Трико АД – Петрич, Слитекс АД – Сливен, Благоевград БТ АД – Благоевград, Ритон П АД – Панагюрище, Комарс АД – Пловдив, СК - 13 Пътстрой АД –Перник, Марицатекс АД – Пловдив, Вратица АД – Враца, Ильо войвода АД – Кюстендил, Свилоза АД – Свищов.
Източник: Правителствен бюлетин (29.12.1999)

На последното си заседание за миналата година Комисията по ценните книжа и фондовите борси е потвърдила проспектите за публично предлагане на акции на 15 дружества, сред които Благоевград БТ, Златни пясъци - Варна, Свилоза - Свищов и Слитекс - Сливен.
Източник: Пари (05.01.2000)

Агенцията за приватизация на основание § 11 ЗППДОбП обявява сключените сделки през декември 1999 г.: I. Основни продажби - "Химик" - ЕАД, Асеновград - 75 % от капитала продадени на "Химик 2000" - АД, за 700 000 щ.д., платими: 5 % в брой в деня на подписване на договора; 5 % държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства в срок до 30 дни от подписването на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства; в срок до 10 дни от придобиването на акциите купувачът учредява залог върху тези акции в полза на Агенцията за приватизация; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да увеличи работните места от 150 на 200; за 5 г. да инвестира 530 000 щ.д.; "Еластик" - АД, с. Световрачане - 51 % от капитала продадени на "Еластик 2000" - АД, за 898 200 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства; едновременно с прехвърлянето на собствеността върху акциите по договора купувачът учредява особен залог върху тези акции; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да инвестира 80 000 лв.; да поддържа средносписъчна численост на персонала от 159 души; - "Елприбор" - АД, Бургас - 45 % от капитала продадени на "Елприбор - 98" - АД, за 1 052 000 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 9 години на 8 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 50 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 50 % - чрез държавни дългосрочни облигации и/или други разрешени от закона платежни средства; в деня на подписване на договора купувачът учредява особен залог върху тези акции в полза на Агенцията за приватизация; - "Белопал" - АД, Белослав - 20 % от капитала продадени на "Белопал - глас" - ООД, за 360 100 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; 30 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, 70 % - чрез държавни дългосрочни облигации, инвестиционни бонове, компенсаторни записи и/или други разрешени от закона платежни средства; в деня на подписване на договора купувачът учредява в полза на продавача особен залог върху акциите; - "Слънчев ден" - АД, к.к. "Св. св. Константин и Елена" - Варна - 55 % от капитала продадени на "Ем.Ем. - консулт" - ЕООД, за 8 000 777 лв., платими: 30 % в брой в деня на подписване на договора; 70 % в брой до 45 календарни дни от влизане на договора в сила; за 3 години: да запази предмета на дейност на дружеството; да поддържа средносписъчна численост на персонала от 254 души; да направи инвестиции в размер 2 000 000 щ.д.; - "Винарна - Лясковец" - АД, Лясковец - 18,09 % от капитала продадени на "Винарна Лясковец 1934" - АД, за 775 100 лв., платими: 10 % в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от датата на влизане на договора в сила; не по-малко от 30 % от тази сума ще бъде заплатена в брой, останалата част - чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния дълг на Република България, и/или други законни платежни средства за участие в приватизацията, включително и инвестиционни бонове. II. Сделки по чл. 33 - Корпус 2 - хале 1 с бояджиен участък, о.ч. от "Завод за шлифовъчни машини" - АД, Асеновград - продаден на "Милко" - ЕООД, за 515 000 лв., платими: 50 % от цената в брой в деня на подписване на договора; 50 % от цената в брой до 14 календарни дни от подписването на договора; за 3 години: да запази предмета на дейност на о.ч.; да инвестира 2 000 000 лв.; да осигури работните места; - Ремонтно-механичен завод и Електроремонтен цех, Стара Загора, о.ч. от "Агробиохим" - АД, Стара Загора - продаден на "Ремонтно-механичен завод" - АД, за 351 000 лв., платими: 10 % от цената в брой в деня на подписване на договора; 90 % от цената в брой за срок 10 години на 9 равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, който започва да тече от влизането на договора в сила; за 3 години: да запази предмета на дейност на о.ч.; да инвестира 345 000 лв.; да осигури 60 работни места; да осигури поддържането на необходимото ниво на екологичната обстановка, свързана с дейността на дружеството, съобразно изискванията на българското законодателство. III. Сделки по чл. 35 - Търговски център, о.ч. от "Св. св. Константин и Елена" - АД, продаден на "Шипка - Фуат Гювен - Варна" - ЕООД, Варна, представлявано от Костадин Паришев, за 195 244 лв., платими: първоначална вноска 30 %, останалите за 5 г.; - "Детски атракционен център", о.ч. от "Златни пясъци" - АД, к.к. "Златни пясъци" - продаден на ЕТ "Стоер - Стойчо Русев", представляван от Стойчо Русев Иванов, за 39 400 лв., платими: първоначална вноска 10 %, останалите за 5 г.; - Бюро за обмяна на валута, о.ч. от "Слънчев бряг" - АД, продадено на ЕТ "ГМ - Тръмбешки - Георги Георгиев", представляван от Георги Георгиев, за 21 402 лв., платими: първоначална вноска 30 %, останалите за 5 г.; - Снекбар "Българска сватба", о.ч. от "Св. св. Константин и Елена" - АД, продаден на СД "Цони и синове - Стоев сие" - ООД, Варна, представлявано от Станимир Цонев, за 64 118 лв., платими: първоначална вноска 30 %, останалите за 5 г.; - Магазин за хранителни и промишлени стоки № 55 (кооперативен пазар), о.ч. от "Силед" - ЕООД, Силистра, продаден на ЕТ "Йордан Раданов - 92", представляван от Йордан Раданов Йорданов, за 13 590 лв., платими: първоначална вноска 30 %, останалите за 5 г.; - Магазин № 80, ул. Добрич 160, о.ч. от "Силед" - ЕООД, Силистра, продаден на ЕТ "Иванов - 91 - Иван Георгиев", представляван от Иван Георгиев Иванов, за 16 170 лв., платими: първоначална вноска 30 %, останалите за 5 г.; - Ресторант "Бор", о.ч. от "Св. св. Константин и Елена" - АД, продаден на ЕТ "Красимир Калиманов" - ООД, представляван от Красимир Калиманов, за 187 160 лв., платими: първоначална вноска 30 %, останалите за 5 г. IV. Сделки за продажба на преференциални и остатъчни дялове - "Девня цимент" - АД, Девня - 144 638 акции от капитала, продадени на "Марвекс" - ЕООД, собственост на Симан Франсе, за 3 325 589 лв., платими: 50 % в брой в деня на подписване на договора; 50 % от цената чрез държавни дългосрочни облигации, емитирани по вътрешния и/или външния дълг на Република България, и/или други разрешени от закона платежни средства в 30-дневен срок от подписването на договора; - "Полуремаркета и контейнери" - АД, Добрич - 15 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 11 825,80 лв.; - "Руен Елит" - АД, София - 0,3 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 1044 лв.; - "Интерхотел Грандхотел София" - АД, София - 3,898 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 347 053 лв.; - "Напорни тръби" - АД, Русе - 0,25 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 2918,88 лв.; - "Тропик - Шумен" - АД, Шумен - 0,22 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 2336,62 лв.; - "Родопа - Шумен" - АД, Шумен - 0,438 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 10 679,78 лв.; - "Системи за телеобработка и мрежи" - АД, Велико Търново - 1,664 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 7180,20 лв.; - "Булгарикум - Бургас" - АД, Бургас - 6 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 27 241,50 лв.; - "Слитекс" - АД, Сливен - 0,2214 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 3984,56 лв.; - "Млечна промишленост - Пловдив" - АД, Пловдив - 1,208 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 5498,92 лв.; - "Приморец - турист" - АД, Бургас - 0,08 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 19 920 лв.; - "Бимас" - АД, Русе - 3,23 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 39 466,34 лв.; - "Медика" - АД, Сандански - 1,95 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 98 712 лв.; - "Галус" - АД, Хасково - 5,567 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 41 526,01 лв.; - "Лакпром" - АД, с. Световрачане - 0,5 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 6405,20 лв.; - "Кариери и вародобив" - АД, Земен - 1,6 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 1002,75 лв.; - "Метизи" - АД, гр. Роман - 6,57 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 69 975,88 лв.; - "Сердика 90" - АД, Добрич - 10 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 124 578,40 лв.; - "Севко" - АД, Севлиево - 5,25 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 34 584 лв.; - "Кембароу" - АД, с. Зелени дол - 0,45 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 279 812 лв.; - "Томпсън" - АД, с. Томпсън - 6,24 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 1079,40 лв.; - "България 29" - АД, София - 1,35 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 13 644,22 лв.; - "Габровница" - АД, Горно Сахране - 1,86 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 6301,70 лв.; - "Витрейд" - ООД - 4,63 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 18 536,80 лв.
Източник: Държавен вестник (21.01.2000)

Агенцията за приватизация на основание § 11 ЗППДОбП обявява сключените сделки през декември 1999 г.: I. Основни продажби - "Слитекс" - АД, Сливен - 0,2214 % продадени на правоимащи по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП за 3984,56 лв.;
Източник: Държавен вестник (21.01.2000)

Българските готови облекла формират 16.5% от общия износ на страната за ЕС през 1998 г., отчита Европейската комисия. На фона на символичните и низходящи резултати на редица други сектори родната статистика отбелязва количествено удвояване на експорта на дрехи за последните пет години. Отрасълът изминава дълъг път от 1834 г., когато Добри Желязков-Фабрикаджията създава в Сливен първата българска фабрика за производство на вълнени тъкани, до днес. В годините след Освобождението текстилната и хранително-вкусовата промишленост определят индустриалния облик на страната. След 1944 г. държавата влага много инвестиции в производството на тъкани, трикотаж и готови облекла. Създадени са огромни мощности, заводите работят предимно за износ. По т. нар. първо направление продукцията отива за тогавашния СССР. Срещу това страната получава нефт, памук и прочие суровини по специална листа за доставки. На вътрешния пазар властва дефицитът. Вносът е символичен. За да се купят изделия на Арда - Русе, Яница - Елхово, Биляна - Петрич, завод Витоша или Вида стил например, трябват връзки. За нещо по-специално се търсят услугите на професионални шивачи. Кройките на Бурда се предават от ръка на ръка. Секторът не е сред толерираните - по това време на мода са авангардните технологии, микроелектрониката, машиностроенето, химията. По ирония на съдбата след време множество новосъздадени шивашки фирми се настаняват точно в помещения на бивши предприятия на електрониката - доста подходящи за ателиета заради простора и чистотата на залите. Веднага след 1990 г. благосклонният съветски пазар доста бързо затръшва врати пред български текстилни и трикотажни изделия. По родните сергии и магазини се изсипват вносни изделия от всякакъв вид и за всеки джоб. Производителите са стреснати - няма гарантирани поръчки, а как се търсят пазари на Запад знаят малцина. Някои заводи слагат точка на професионалната си биография. За традиционни центрове на текстилната промишленост, като Габрово и Сливен например, остава само старата слава. Производството на платове е свито наполовина. Изключение правят фабриките за копринени тъкани - там са ангажирани 90 на сто от мощностите. Заводите за производство на прежди са натоварени 45-50 на сто. Произведените през 1998 г. памучни и вълнени платове са около пет пъти по-малко от тези през 1989 г., показва официалната статистика. Десенаторите напускат, уморени от ниските заплати и нищожните инвестиции за обновление. Малцина устояват на промените и успяват да изплуват. Катекс - Казанлък, Слитекс - Сливен, Самоковска комуна, Галатекс - Варна, са сред неголемия брой добре работещи фирми от подотрасъла. Традициите в производството и добрите специалисти обаче са траен дивидент, който привлича чужди инвеститори. През март т.г. италианската група Миролио например се готви да открие в Елин Пелин завод за печат и щампи в текстила. Проектът се оценява на около 50 млн. ДМ. Производството ще е за износ и ще осигурява работа на около 150 души. И трикотажните фабрики преживяват своите върхове и спадове. Оцеляват само тези, които успяват да затворят цикъла плетене - багрене - готово облекло. Показателна за добрите възможности на отрасъла е продукцията на Руен (до неотдавна само търговска марка, но вече собственик на осем производствени предприятия, сред които Орфей - Кърджали, и Етавия - Кюстендил), Росица - Севлиево, Нора - Ловеч, признават експерти. Като цяло обаче са натоварени около 65% от мощностите за производство на трикотажни облекла, пердета и чорапи. Най-голям удар в бранша правят шивашките фирми. И макар че се използват малко над 70 на сто от мощностите за производство на облекла (за спалното бельо процентът достига до 90), този подотрасъл доказа своята конкурентосопсобност. Създадени са стотици частни предприятия, които осигуряват хляб на хиляди семейства. Това, което ги крепи, е работата на ишлеме. Поръчките за работа с чуждо ноу-хау и материали всяка година се увеличават. Страната ни се превръща в шивашко ателие на Западна Европа, недоволстват противниците на този метод на работа. Много съвети се изсипват за това, как българските производители трябва да предлагат готов продукт. Но за подобно пазарно поведение се изискват доста предпоставки. За средните и големите фирми продажбата на собствен продукт на вътрешния пазар например предполага пласиране на голямо количество изделия. Това изисква конкурентни цени и добре организирана дистрибуторска мрежа. И двете условия засега са утопия за огромна част от дружествата. Няма как цените да бъдат конкурентни независимо колко е модерно оборудването на фирмата и колко висока е производителността й, признават със съжаление производители. Причината е в черния внос и сивото производство на текстилни и трикотажни изделия. Дори да има потребителско търсене (а то е доста символично в последните години), купувачите трудно предпочитат качествената дреха. При изтънелия джоб на българина по-евтиното е по-примамливо, въпреки че е с по-малко достойнства. Вътрешният пазар не може да гарантира оцеляване, категорични са предприемачи от бранша. Множество шивашки цехове и цехчета бълват дрешки, минавайки покрай закона по всички възможни обиколни пътища - с платове, купени на черно, с труд, за който не се плащат осигуровки, без особени ангажименти към хазната и пр. Затова големите предприятия (чиято дейност се гледа под лупа от контролните органи) често изпадат в ярост пред наглото нелегално присъствие на фирмички, оцеляващи благодарение на сивотата в икономиката. Нелоялна конкуренция атакува родните производители и по линия на вноса. По данни на НСИ средната стойност на изнесено зад граница българско изделие през 1998 г. е 5.08 лв. - става дума предимно за ишлеме, и то на леки облекла. А вносът на едно ново изделие е със средна стойност... 0.87 лв. Щурмът на денкове и ТИР-ове с дрешки не е от вчера. Близостта на съседна Турция - един от най-големите световни производители в бранша, улеснява наводнението от тъкани и шивашки изделия. Нищо лошо. Проблемът е в това, че в огромната си част стоките или изобщо са заобиколили митниците, или са декларирани на символични цени. "Един търговец на сергия може спокойно да застане пред фабриката или магазина на производителя и да продава подобни стоки, за които обаче не са платени никакви мита и данъци (или те са символични). Така той конкурира успешно цените на производителя. Известни са случаи, когато производител със седем магазина закрива производството си и започва да зарежда магазините си само от внос", коментира Роберт Александрийски, председател на Асоциацията на износителите на облекло и текстил. Като цяло вътрешният пазар (въпреки изобилието от стоки) не предлага от пиле мляко за купувачите. И сега често се губят дни в търсене на съответния размер, цвят или модел дреха. Понякога западни фирми връщат част от произведената на ишлеме в България продукция, изостанала по чуждоземските щандове. Евтините вносни стоки от съседни държави пък доста често са нестандартни като размер. Така щандовете привидно са затрупани със стока, но в повечето случаи тя е еднотипна - дрехите са с еднакви размери и цветове например. Агресия, Магда мода - София, Мод Мари - Русе, Вени стил - Пловдив, Мони МСД - Плевен са само част от множеството фирми, които правят опити да внесат разнообразие на иначе разкрепостения ни пазар. Износът на собствен продукт е друга възможна стратегия за оцеляване на предприемачите от бранша. Това не означава собствена марка обаче. Собствено изделие ще рече, че българското предприятия предлага модел, купува материалите и ушива дрехата. После я доставя на чужда фирма, която слага своята марка. Някои западни мениджъри предпочитат този начин на работа - те не желаят да се занимават с доставка на платове, кройки, конци, копчета и пр. Класически пример за производство на готов продукт са изделията на Руен - фирмата, която от години има лицензни договори с Пума, Рийбок, Квеле, Некерман. На същия принцип работи и Ирис - Русе. Малцина български фирми обаче могат да предложат такъв модел на сътрудничество. Първо, защото това предполага добро познаване на модните тенденции. При това с поглед напред. А у нас никой не предлага подобна информация. Следенето на "писъка на сезона" изисква собствени наблюдения и проучвания, свързани с много пари. Следващото условие са материалите. Не са много производителите на български текстил, които могат да отговорят на европейските стандарти за платове. Обикновено текстилните фабрики изискват авансово плащане на поръчката. Като капак на това сроковете на изпълнение са доста дълги, когато в световен мащаб става въпрос за дни. Пласирането на собствена продукция на запад е доста сложно и заради това, че играчите там отдавна са наместени. Пазарът е преситен, претенциозен, има свои правила. Затова пробивът е скъпо удоволствие. Накратко - собственото производство изисква солиден финансов гръб. Тези средства не могат да бъдат генерирани от традиционната дейност на едно шивашко предприятие, работещо на ишлеме. Необходим е допълнителен оборотен капитал, близък до годишния ти оборот, пресмята собственик на шивашка фирма. "Само 5% от общия ни обем е на ишлеме. Работим собствен продукт благодарение на банките, които са ни осигурили оборотни средства", признава Стефан Колев, изпълнителен директор на "Руен" и председател на Браншовия съюз на трикотажната промишленост. Докато чужденците могат да се възползват от българските фирми по най-безрисков начин (работата на ишлеме), те нямат особено голяма сметка да допускат по-самостоятелни изяви на български изделия, скептични са предприемачи от бранша. Браншът В началото на 90-те години държавните шивашки предприятия са 73, а текстилните и трикотажните - 159. През 1998 г. шивашките фирми достигат 2620, а текстилните и трикотажните - 536, показва справка на бившето промишлено министерство. Приватизирани са почти 75% от дружествата за производство на текстил и трикотаж и 90% от шивашките предприятия. Над 51% от дружествата в бранша са раздържавени по линия на масовата приватизация. Общо 36 фонда държат от 10% до 60% от акциите в отрасъла. Четири холдингови дружества са акционери в една трета от приватизираните предприятия - "Българска холдингова компания", Обединена текстилна компания "Доверие", Работническо-мениджърски холдинг "Труд и капитал", "Булхолдинг". Единадесет холдингови дружества имат акционерно участие само в по едно търговско дружество от отрасъла. В процедура по ликвидация и несъстоятелност са обявени 15 фирми. Данните не са окончателни, процесът на преразпределение на собствеността продължава. В бранша са заети над 140 хил. души. Най-голям е броят на фирмите с персонал до 50 души (над 2500), показват данните на експромишленото министерство.
Източник: Капитал (22.01.2000)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 2013 от 22.XII.1999 г. по ф.д. № 2394/93 регистрира промени за "Слитекс" - АД: заличава вписания съвет на директорите и вписа нов съвет на директорите в състав: Едоардо Миролио, Джорджо Контерно и Иван Динев Иванов; дружеството ще се представлява от изпълнителния директор Едоардо Миролио и зам.-председателя на съвета на директорите Джорджо Контерно заедно и поотделно; вписа промени в устава, приети на общо събрание на акционерите на 20.XII.1999 г.
Източник: Държавен вестник (25.01.2000)

ДКЦК върна за доработване първото предложение за търгово изкупуване на акциите на Слитекс АД - Сливен.
Източник: Пари (21.02.2000)

Технологичното обновление на производството във вълненотекстилната фирма Слитекс АД - Сливен предвижда през октомври в нея да заработи и нов цех за полиестерна коприна. Мажоритарен собственик на Слитекс с 90 на сто от акциите е известната в бранша италианска фирма Миролио. Новият собственик си е поставил за цел да създаде модерна текстилна фирма с конкурентно производство. Фирмата ще продължи да произвежда традиционните камгарни и щрайхгарни вълнени тъкани, като годишното производство ще стигне до 2, 6 млн. метра платове. Прозводството ще бъде преоборудвано с нова техника от Италия и Германия, която е с висока степен на автоматизация, по-малко енергоемка е и е с от два до три пъти по-висока производителност. В стратегията на фирмата са включени намеренията за разширяване на външните пазари и повишаване на квалификацията на персонала, включително и чрез изпращането на част от работниците на специализация в Италия.
Източник: БТА (24.02.2000)

Miroglio S.p.A. собственик на 88,03% от акциите на Слитекс АД уведомява, че считано от 6 март 2000 г., обявява търгово предлагане за акциите на Слитекс АД, чрез упълномощения инвестиционен посредник ИП Капман Джелсор АД. Срокът за приемане на предложението е 29 дни от датата на първото публикуване (6.03.2000 г.). Цената за една акция, която се предлага на миноритарните акционери е 4.95 лв.
Източник: Стандарт (07.03.2000)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 1005 от 25.VI.1999 г. по ф. д. № 2394/93 регистрира промени за "Слитекс" - АД: заличава като членове на съвета на директорите Светлана Вълчанова Кирчева и Антон Русчев Русчев; вписа като членове на съвета на директорите Даниела Кирилова Христова и Панайот Атанасов Везирев; вписа промени в устава, приети от общото събрание на акционерите на 19.VI.1999 г.
Източник: Държавен вестник (07.03.2000)

Текстилното предприятие Слитекс АД-Сливен ще стане първото публично дружество, което се затваря след търгово предложение от мажоритарния собственик за изкупуване на дяловете на дребните акционери. След две последователни търгови предложения италианската компания Miroglio S. P. A. притежава над 95% от капитала на Слитекс и насрочи за 27 юни общо събрание на акционерите, на което ще се гласува за отписване на дружеството от регистъра на емитентите.
Източник: Пари (22.05.2000)

Съветът на директорите на "Слитекс" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 27.VI.2000 г. в 14 ч. в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 1999 г., приемане на годишния счетоводен отчет за 1999 г. и доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 1999 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 1999 г., годишния счетоводен отчет за 1999 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 1999 г.; 2. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1999 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1999 г.; 3. информация за дейността на дружеството за четиримесечието на 2000 г.; проект за решение - ОС приема информацията за дейността на дружеството за четиримесечието на 2000 г.; 4. приемане на решение за промяна на фирмата на дружеството; проект за решение - ОС приема решението за промяна на фирмата на дружеството; 5. приемане на нов устав; проект за решение - ОС приема новия устав; 6. приемане на решение за увеличение на капитала; проект за решение - ОС приема решението за увеличение на капитала; 7. промяна в състава на съвета на директорите и определяне размера на възнаграждението на членовете му за 2000 г.; проект за решение - ОС приема промяната в състава на съвета на директорите и определя размера на възнаграждението на членовете му за 2000 г.; 8. приемане на решение за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества при ДКЦК; проект за решение - ОС приема решението за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества при ДКЦК; 9. избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2000 г.; проект за решение - ОС приема избора на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2000 г.; 10. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители (по начин съгласно ЗППЦК) да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден от 10 ч. За участие в заседанието на общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/лична карта, а пълномощниците - с личен паспорт/лична карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите юридически лица се представляват от законните си представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/лична карта, или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (26.05.2000)

На основание чл. 157 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, в резултат на Търгово предложение за изкупуване на остатъчен пакет акции от акционери на Слитекс АД - Сливен, Miroglio S.P.A - Италия уведомява, че е закупил 1438 акции с право на глас от Слитекс АД - Сливен. С новозакупените акции делът на Miroglio S.P.A - Италия се увеличава на 96,06% или 645 143 броя обикновени акции с право на глас.
Източник: Стандарт (13.06.2000)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 с решение № 1547 от 19.VII.2000 г. по ф.д. № 2394/93 вписа промяна за "Миролио Лана" - АД: увеличава капитала от 671 592 лв. на 30 221 640 лв., разпределен в 671 592 акции по 45 лв.
Източник: Държавен вестник (29.08.2000)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 с решение № 1428 от 7.VII.2000 г. по ф.д. № 2394/93 регистрира промени за "Слитекс" - АД: променя фирмата на "Миролио Лана"; заличава члена на съвета на директорите Джоржо Контерно; вписа като член на съвета на директорите Паоло Пасторе; заличава като представляващи Едоардо Миролио и Джорджо Контерно и вписа като представляващ изпълнителния директор Едоардо Миролио.
Източник: Държавен вестник (29.08.2000)

Днес на редовно заседание Държавната комисия по ценните книжа /ДКЦК/ отписа от регистъра на публичните дружества 16 ф. Извадените от списъка дружества са "Васил Левски" АД - гр. Левски, "Зора" АД - Търговище, "Товарни автомобилни превози" АД - Кюстендил, "Автотрансснаб" АД - София, "Модис" АД - Харманли, "Винарска изба "Пълдин" АД - Перущица, "Ритекс" АД - София, "Биндер" АД - Сливен, "Булгранит" АД - София, "Миролио Лана" АД - Сливен, "Агрохим" ООД - Търговище, "Асансьоростроене" АД - София, "Домостроене" АД - Пловдив, Пенсионноосигурителен фонд "Закрила" АД - София, "Калиман холдинг" АД - София, и "Индустрия холдинг" АД - София.
Източник: БТА (21.09.2000)

Съветът на директорите на "Миролио лана" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 15.XII.2000 г. в 15 ч. в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. приемане на решение за намаление капитала на дружеството; проект за решение - ОС приема решението за намаление на капитала; 2. приемане на решение за обезсилване на акции на акционерите; проект за решение на СД - ОС приема решението за обезсилване на акции на акционерите; 3. приемане на решение за изменение устава на дружеството; проект за решение на СД - ОС приема решението за изменение устава на дружеството; 4. избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2000 г.; проект за решение на СД - ОС приема избора на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2000 г.; 5. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден в 14 ч. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверения за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или от упълномощен от тях представител. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (10.11.2000)

Съветът на директорите на "Миролио лана" - АД, Сливен, на основание чл. 189, ал. 2 ТЗ поканва акционерите в забава, невнесли в срок дължимите вноски, да внесат по сметка на дружеството дължимите от тях суми във връзка с увеличението на капитала, взето с решение на общото събрание на акционерите на 27.VI.2000 г. В противен случай след изтичане на едномесечния срок от обнародването на предупреждението в "Държавен вестник" тези акционери ще се считат за изключени, а притежаваните от тях акции ще бъдат обезсилени.
Източник: Държавен вестник (17.11.2000)

Съветът на директорите на "Миролио лана" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 7.II.2001 г. в 15 ч. в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. приемане на решение за намаление на капитала на дружеството; проект за решение - ОС приема решението за намаление на капитала; 2. приемане на решение за обезсилване на акции на акционери; проект за решение - ОС приема решението за обезсилване на акциите на акционери; 3. приемане на решение за изменение в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема решение за промени в устава на дружеството; 4. избор на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2001 г.; проект за решение - ОС приема избора на дипломиран експерт-счетоводител за заверка на счетоводния отчет за 2001 г.; 5. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извърши същия ден в 14 ч. За участие в заседанието на общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите юридически лица се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (01.12.2000)

Съветът на директорите на "Миролио Лана" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ включва нова т. 5 в дневния ред на редовното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 7.II.2001 г. в 15 ч. в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален, а именно: "5. определяне възнаграждението на членовете на съвета на директорите." Досегашната т. 5 става т. 6. Останалата част от дневния ред се съдържа в поканата за общо събрание, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 98 от 2000 г.
Източник: Държавен вестник (28.12.2000)

Съветът на директорите на "Миролио Лана" - АД, Сливен, кв. Индустриален, на основание чл. 199 във връзка с чл. 150 ТЗ уведомява, че с решение на общото събрание на акционерите от 7.II.2001 г. капиталът на дружеството е намален с 941 265 лв. до 29 280 375 лв. чрез обезсилването на акции на акционери, които не са изпълнили решението на общото събрание от 27.VI.2000 г. за увеличение на капитала и не са направили в предвидените срокове дължимите вноски. Дружеството е готово при поискване да даде обезпечения или да изплати задълженията си на всички кредитори, които не са съгласни с намаляването.
Източник: Държавен вестник (27.02.2001)

Съветът на директорите на "Миролио Лана" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 30.V.2001 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2000 г., приемане на годишния счетоводен отчет за 2000 г. и доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2000 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2000 г., приема годишния счетоводен отчет за 2000 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2000 г.; 2. решение относно разпределението на печалбата; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата. За участие в заседанието на общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (20.04.2001)

РЕШЕНИЕ № 1791-П от 11 юни 2001 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗППДОбП и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции във връзка с Решение № 818 от 13.Х.1998 г. и протоколно решение от заседание на Изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация № 861 от 11.VI.2001 г. Агенцията за приватизация реши: 1. Отменя т. 2 на Решение № 818 от 1998 г. по отношение на "Слитекс" - АД (понастоящем "Миролио лана" - АД), Сливен (ДВ, бр. 126 от 1998 г.). 2. Определя продажбата на държавното участие в "Миролио лана" - АД (бивше "Слитекс" - АД), Сливен, да се извърши чрез централизирани публични търгове. Изпълнителен директор: Л. Хампарцумян
Източник: Държавен вестник (03.07.2001)

Съветът на директорите на "Миролио Лана" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на "Миролио Лана" - АД, на 23.VIII.2001 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. приемане на решение за преобразуване на "Миролио Лана" - АД, чрез вливане на "Джиорджетти България" - АД, в "Миролио Лана" - АД; проект за решение - ОС приема предложението на СД за вливане на "Джиорджетти България" - АД, в "Миролио Лана" - АД; 2. приемане на решение за увеличение на капитала на "Миролио Лана" - АД; проект за решение - ОС приема предложението на СД за увеличение на капитала на "Миролио Лана" - АД; 3. приемане на решение за разпределение на акциите между акционерите в "Миролио Лана" - АД, след преобразуването; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на акциите между акционерите в "Миролио Лана" - АД, след преобразуването; 4. приемане на решение за промяна във фирмата на дружеството; проект за решение - ОС приема предложението на СД за промяна във фирмата на дружеството; 5. приемане на решение за изменение в устава на дружеството; проект за решение - ОС приема предложението на СД за изменение в устава на дружеството; 6. приемане на решение за промяна в състава на съвета на директорите; проект за решение - ОС приема предложението на СД за промяна в състава на СД; 7. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден от 13 ч. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (17.07.2001)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 988 от 8.VI.2001 г. по ф. д. № 2394/93 вписа промяна за "Миролио Лана" - АД: вписа намаление на капитала от 30 221 640 лв. на 29 280 375 лв. чрез обезсилване на 20 917 акции по 45 лв. на обща стойност 941 265 лв.
Източник: Държавен вестник (19.10.2001)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение № 54 от 20.VI.2001 г. по ф. д. № 2394/94 е приел и приложил към търговския регистър годишния счетоводен отчет на "Миролио Лана" - АД.
Източник: Държавен вестник (19.10.2001)

РЕШЕНИЕ № 1237 от 5 ноември 2001 г.На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП и протоколно решение № 1522 от 5.ХI.2001 г. от заседание на изпълнителния съвет Агенцията за приватизация закрива процедурата за приватизация на "Слитекс" - АД (понастоящем "Миролио лана" - АД), Сливен, като отменя буква "н" от т.1 на Решение № 818 от 13.Х.1998 г. и т. 2 на Решение № 1791-П от 11.VI.2001 г. Изпълнителен директор: Ап. Апостолов
Източник: Държавен вестник (20.11.2001)

Преговорите за продажба на “Интерпред” на италианската “Миролио груп” (Gruppo Miroglio S.P.A.) ще бъдат финализирани до седмица. “Агенцията за приватизация е разрешила прехвърлянето на акциите, потвърди Станислав Ананиев, директор “Следприватизационен контрол” в Агенцията за приватизация. В момента софийската офиссграда е собственост на южнокорейската DAEWOO Engineering and construction, която заради изпадането на компанията майка DAEWOO в неплатежоспособност и последвалото преструктуриране взе решение да продаде голяма част от недвижимата си собственост по света. Бъдещ собственик на “Интерпред” е фамилна компания от текстилния бранш, една от най-големите в Италия и Европа. Според публикации в италианската преса годишният оборот на групата за 2000 г. е 701 млн. долара, а печалбата е 29 млн. долара. Компанията има близо 20 завода по цял свят, от които три в България. Това са “Миролио Лана” - Сливен (познат доскоро под името “Слитекс”), “Букет” - Нова Загора, и построения “на зелено” завод в Елин Пелин “Джиорджети”. Трите завода вече са част от “Миролио България”. “Не съм в течение на сделката, защото тя се ръководи от централата в Италия”, заяви Иван Динев, който е упълномощен представител в “Миролио България”. Преди четири години при приватизационната сделка за 70% от капитала на “Итнерпред” корейската ДЕУ плати 20 млн. долара. Сградата е построена през 1986 г. и в изграждането й са вложени 36 млн. долара. Балансовата стойност на активите на дружеството към края на 2000 г. е 7.6 млн. лв., приходите през същия период са 7.3 млн. лв., а отчетената печалба е 1.3 млн. лв. Още в средата на миналата година представител на южнокорейската Kamco (държавна агенция, която управлява активите на компании в несъстоятелност) обяви, че “ДЕУ кънстракшън” (Daewoo Construction Co.) ще продаде три свои недвижими имота в Източна Европа, които са на стойност 120 млн. долара до края на месец юли. До финализиране на сделка тогава обаче не се стигна. Освен на “Интерпред” ДЕУ е мажоритарен собственик и на хотел “Шератон”. Според корейските медии ДЕУ се е съгласил да продаде “Шератон” на малтийската компания за 23.5 млн. долара. Приватизационната сделка за “Шератон” беше сключена през септември 1996, а цената за 67% от капитала беше 22.3 млн. долара.
Източник: Капитал (18.02.2002)

Италианската текстилна компания "Миролио груп" купи 70% от "Интерпред" от досегашния собственик DAEWOO Engineering and Construction. Така общият размер на инвестициите на групировката в България достигна 220 млн. лв. Компанията има 3 текстилни предприятия у нас - "Миролио Лана" в Сливен, "Букет" в Нова Загора и "Джиорджети" в Елин Пелин. Председател на борда на директорите на "Интерпред" става Едоардо Миролио, директор на "Миролио груп", членове са Масимо Барточи и Пиермарино Новарино. От страна на държавата в борда остава зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов.
Източник: Стандарт (21.02.2002)

Съветът на директорите на "Миролио България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 25.IV.2002 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството в Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2001 г., приемане на годишния счетоводен отчет за 2001 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2001 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2001 г., годишния счетоводен отчет за 2001 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2001 г.; 2. промяна в членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за промяна в членовете на СД; 3. определяне на възнаграждението на членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за определяне на възнаграждението на членовете на СД; 4. решение относно разпределението на печалбата; проект за решение - ОС приема предложението на СД за разпределение на печалбата; 5. избор на експерт-счетоводител за 2002 г.; проект за решение - ОС приема предложението на СД за избор на експерт-счетоводител за 2002 г.; 6. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден в 13 ч. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните си представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (19.03.2002)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 1809 от 26.ХI.2001 г. по ф. д. № 2394/93 вписа промени за "Миролио Лана" - АД: вписа вливане на "Джорджетти България" - АД, гр. Елин Пелин, в дружеството; вписа прекратяване на "Джорджетти България" - АД, гр. Елин Пелин, без ликвидация, поради вливане в "Миролио Лана" - АД; вписа увеличение на капитала от 29 280 375 лв. на 74 620 395 лв., разпределен в 1 658 231 акции с номинална стойност 45 лв.; вписа промяна в наименованието на дружеството - "Миролио България" - АД; вписа промени в устава на дружеството, приети от общото събрание, проведено на 23.VII.2001 г.; вписа промяна в числеността на съвета на директорите, като увеличава броя им от 3 на 5 членове; вписа новите членове на съвета на директорите Масимо Барточи и Джовани Тарико.
Източник: Държавен вестник (03.04.2002)

Председателят на КНСБ д-р Желязко Христов е разговарял с изпълнителния директор на италианския текстилен концерн "Миролио Груп" Едоардо Миролио във връзка със стачната готовност на работниците от четирите текстилни завода "Миролио България" АД в Сливен, Елин Пелин и Нова Загора. Това съобщи днес пред журналисти председателят на федерация "Лека промишленост" към КНСБ Йордан Василев. Лидерът на КНСБ и Едоардо Миролио са постигнали съгласие преговорите да продължат с помощта на посредници от Българска стопанска камара. По-късно днес изпълнителният директор на "Миролио Груп" ще се срещне и с представители на КТ "Подкрепа", информира Василев. По неговите думи в случай, че не се постигне споразумение за увеличаване на работните заплати, сключване на колективен трудов договор, допълнителни възнаграждения при извънреден труд и защита при уволнения, работниците са готови да стачкуват. "Миролио Груп" е един от най-големите инвеститори в България с 220 милиона лева, информира Василев.
Източник: БТА (20.06.2002)

Преговорите между работници и работодатели от фирма "Миролио-България" се подновиха вчера следобед, но вече с посредник - Българската стопанска камара. Две седмици те се водеха в Сливен, където е най-голямото предприятие на италианската групировка. Отстъпки направили и двете страни, казаха синдикалисти, но до подписване на споразумение не се стигна. "Макар че постигнахме устни споразумения, писмен документ нямаме. Това, за което ще трябва да подпишем споразумение, е увеличение на работните заплати, правото на синдикална защита, на допълнителен платен годишен отпуск, допълнително заплащане за работниците на непрекъснат режим в събота и неделя, текущо актуализиране на заплатите", заяви синдикалистът Георги Станков.
Източник: Дневник (25.06.2002)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 686 от 29.IV.2002 г. по ф. д. № 2394/93 вписа промени за "Миролио България" - АД: заличава от СД Паоло Пасторе; вписа в СД Гаетано Римини.
Източник: Държавен вестник (06.08.2002)

Фирмата на италианския текстилен магнат Едуард Миролио - Миролио ЕООД-София, спечели търга за общинското дружество Совата ЕАД в Свищов, разполагащо с 8200 дка земеделска земя. Купувачът, който чрез своя концерн Миролио груп е един от най-големите инвеститори в България, единствен прояви интерес да участва на търга с явно наддаване, проведен на 13 август. Общината се надяваше в наддаването да се включат повече фирми, след като предварително бяха купени 10 комплекта документи. Липсата на други кандидати отложи търга с 2 часа, след което за купувач на 100% от Совата ЕАД бе обявено Миролио ЕООД. Свищовското дружество бе продадено на първоначално обявената цена от 1.850 млн. лв. В 15-дневен срок надзорният съвет на Общинската агенция за приватизация трябва да одобри тръжните документи. Договорът за продажба ще се сключи 30 дни след датата на провеждане на търга, а сумата по сделката трябва да се изплати в 7-дневен срок след това. Според Общинската агенция за приватизация това е най-добрата сделка в Свищов. Средствата от нея ще бъдат инвестирани в различни обекти в града. Новият собственик на Совата ЕАД е една от най-големите текстилни компании в Западна Европа. Миролио груп вече притежава четири шивашки фабрики у нас - в Сливен, Нова Загора и Елин Пелин. Годишният оборот на Миролио груп се равнява на 1.5 млрд. лв., а производството във фабриките от групата възлиза на 35 хил. тона влакна и 85 млн. метра текстил. Едуард Миролио има 600 магазина в цяла Европа, където годишно се продават около 12 млн. броя облекла. Персоналът в неговите фабрики е над 7 хил. души. Неотдавна Миролио груп купи и софийския Интерпред. На търга за свищовското предприятие присъства лично президентът Едуард Миролио. Той поясни, че фирмата му работи в България от 12 г. От 1997 г. досега е инвестирала тук 250 млн. лв. в четири отрасъла, сега проявява интерес и към земеделското производство. Миролио ЕООД е дългогодишен партньор на друго предприятие в Свищов - Свилоза АД. .
Източник: Пари (15.08.2002)

НС на Общинската агенция за приватизация в Свищов одобри продажбата на 100% от капитала на досегашното общинско дружество Сувата ЕООД. Фирмата бе продадена преди 15 дни на италианската Миролио ЕООД за 1.850 млн. лв. След две седмици трябва да бъде подписан приватизационния договор, а в 7-дневен срок след това да се извърши плащането по сделката. Сувата ЕООД произвежда основно селскостопанска продукция. Намеренията на новия собственик са да запази и разшири производството.
Източник: Пари (30.08.2002)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 816 от 30.V.2002 г. по ф. д. № 2394/93 вписа промени за "Миролио България" - АД: вписа увеличение на капитала на дружеството от 74 620 395 лв. на 99 999 000 лв., разпределен в 2 222 200 акции с номинална стойност 45 лв.
Източник: Държавен вестник (05.09.2002)

От изпълнителното ръководство на текстилното предприятие "Дунавска коприна" е внесен иск за обявяването му в несъстоятелност от Русенския окръжен съд. Съобщението е на изпълнителния директор Снежана Сурчева. Според Търговския закон тази стъпка е задължителна, след като за "Дунавска коприна" е невъзможно да обслужва 11 милиона лева задължения към 440 физически и 77 юридически лица. Изпълнителното ръководство на "Дунавска коприна" беше избрано на общо събрание на акционерите през юни. То е подготвило и внесло в съда оздравителна програма, в която се залага разсрочване на дълга по ЗУНК и разпродажба на ненужните активи на предприятието. Новото ръководство подготвя постепенно възобновяване на производството на "Дунавска коприна" до годишния й капацитет 900 000 метра тъкани. Преговаря се за поръчки от дългогодишните клиенти италианската фирма "Миролио" и германската "Квеле". Около 68 на сто от капитала на "Дунавска коприна" беше купен през 1998 година от германската компания "Мюлер и синове" за 126 933 долара, но купувачът не изпълни клаузите на приватизационния договор.
Източник: БТА (09.09.2002)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 829 от 3.VI.2002 г. по ф. д. № 388/2002 вписа еднолично дружество с ограничена отговорност "Миролио електрисити" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Сливен, кв. Индустриален, с предмет на дейност: производство и продажба на стоки от всякакъв вид, и с капитал 5000 лв., собственост на "Миролио България" - АД. Дружеството е с неопределен срок и се управлява и представлява от управителите Джовани Раниери и Светла Вълканова Коджабашева заедно и самостоятелно.
Източник: Държавен вестник (13.09.2002)

Софийска област е най-голямата по територия област в страната (7.062 хил. кв. км), има най-много общини (22), най-близо е до столицата, тук се намира най-голямото златно находище на Балканите (Челопеч), както и най-големият открит рудник на Балканите (Елаците), вероятно тук са регистрирани най-много инвестиции на зелено в страната (белгийската ЕПИК в Ботевград, италианската „Миролио“ в Елин Пелин, фабриката за кафе на „Крафт фуудс“ в Костинброд, на „Кока-Кола“ и други). Най-голямата област в страната може да се похвали с разнородна индустрия, относително ниска (в сравнение със средната за страната) безработица и сравнително висок размер на чуждите инвестиции. В Софийска област са регистрирани 16.63% безработни към края на миналата година, което е малко под средното равнище за страната от 17.32%. С привлечените 359.32 млн. долара чужди инвестиции от 1992 до 2001 г. областта се нарежда на трето място в страната след София-град и Варна. За разлика от други места в страната тук е сериозен делът и на инвестициите на зелено. „Близостта до столицата, добрите комуникации, образованата работна сила (повечето от жителите на общините са учили в София), от една страна, и по-ниските наеми, отколкото в столицата, от друга, са сред водещите мотиви на чуждите компании да изберат да инвестират тук“, смята областният управител Олимпи Кътев. В Софийска област са произведени 3245 лв. БВП на човек от населението през 2000 г. Този показател нарежда областта на шесто място в страната след София-град, Враца, Варна, Бургас и Стара Загора. Една от общините с Най-разнородна промишленост на територията на Софийска област е Ботевград. Някогашното мегапредприятие „Микроелектроника“, което хранеше повече от 4000 души преди 1989 г., е разпродадено на обособени части, като нито една от тях не е запазила предмета на дейност на завода. В халетата му работят различни фирми - „ЕПИК електроник асембли“, турската „Микроак“, „Окто 7“ СД, цех за санитарен фаянс на българско-италианската „Булсан“ и други. Освен базата си, закупена като актив от бившата „Микроелектроника“, „ЕПИК електроник асембли“ построи на зелено и ново предприятие за електронни модули за автомобилната индустрия. Групата ЕПИК притежава заводи във Франция, Германия, Белгия, Чехия и Мексико. Предприятието за тапети, подови настилки и други „Пластхим“ - Ботевград, което вече се казва „Корпорация Зелин“, работи с намален капацитет. Преди 1989 г. във фирмата са работели около 1500 души, а сега броят им е намален трикратно. Фармацевтичното производство на компанията е купено от „Биовет“ - Пещера. Изцяло за износ работят двете големи шивашки предприятия в Ботевград - „ЕТС Юропиън текстайл кънсълтинг Ботевтекс и сие“ и „Фулфилмент интернешънъл“. Някогашният завод „Възход“ в с. Трудовец също е с чужди капитали. Фирмата е собственост на „Грамер“ - Германия, и произвежда седалки за електрокари, мотокари, автобуси, пътни и селскостопански машини. Бившият месокомбинат е част от гръцката месопреработвателна компания „Никас“. „Ботевград привлича инвеститорите заради близостта си до София, наличието на магистрала и добрата инфраструктура, най-вече с газификацията си“, коментира Цветолюб Савов, кмет на Ботевград. Едно от най-проблематичните предприятия в общината - автобусният завод „Чавдар“, е в процедура по ликвидация. „Проблемът с „Чавдар“ е най-сериозен, защото на практика в предприятието не работи нито един човек вече няколко години, а преди работеха 2200“, смята Савов. Особено силен отрасъл в района на Средногорието е Минната промишленост Бившият медодобивен комбинат в Пирдоп е собственост на белгийската „Юнион миниер“. Най-голямото българско златно находище - това в Челопеч, е собственост на ирландската „Наван майнинг“, дружество правоприемник на познатото у нас „Наван рисорсиз“. През 1993 г. ирландската компания създаде смесено дружество с държавната тогава „Челопеч“ ЕАД, наречено БИМАК. По-късно „Наван“ закупи и 75% от акциите на предложеното за приватизация „Челопеч“ ЕАД за 5.05 млн. долара. В община Етрополе се намира рудничният комплекс за добив на медна руда и злато на дружеството „Елаците МЕД“. Рудата се обогатява във флотационната фабрика на с. Мирково. Предприятието осигурява поминъка на около 2000 семейства от Етрополе и Златишко-Пирдопския регион. Седемдесет и девет процента от акциите на държавното „Елаците мед“ са купени от РМД през 1999 г. с финансовата помощ на белгийските собственици на МДК в Пирдоп. Представители на добивната промишленост в другите общини на областта са мина „Антрацит“ в Своге (със затихващи функции), мина „Станянци“ в Годеч (купена миналата година от Мултигруп) и мина „Бели брег“ в Драгоман (приватизирана от РМД). Последните две снабдяват с въглища ТЕЦ Бобовдол. Олимпи Кътев определя Костинброд като една от най-силните общини в областта. В Костинброд продължават да работят добре, но вече като частна собственост маслодобивното предприятие „Нива“ и птицекомбинатът. Инвестиции на зелено са фабриката за печене на кафе „Крафт фуудс България“, фирма „Олинеза“, която произвежда популярните майонеза, лютеница, консерви и други. В община Костинброд се намира и едно от предприятията за бутилиране на продуктите на „Кока Кола“ в страната. Основен работодател в Своге си остава фабриката на „Крафт Якобс Сушард България“. Общата заетост, която осигуряват по-големите работодатели в Своге, не надвишава 1500 души, смятат в общинската администрация. Основната заетост на населението на общината е в столицата. Някогашната социалистическа гордост на Правец - „Микропроцесорни системи Правец“, загина, след като премина през дълги приватизационни премеждия, а в крайна сметка бе продадена на РМД. Сега дружеството е в ликвидация и се продава на обособени части, това е и единствената приватизационна сделка, разтрогната от Агенцията за приватизация за неуреждане на поетите от купувача дългове. „Има интерес към отделни производствени мощности“, коментира Олимпи Кътев, който смята, че поне част от бившия гигант ще си намери нов собственик. В града работи и предприятието за производство на безалкохолни напитки с марката на „Пепси-Кола“ - „Агрима“. Собственост на „Лукойл България“ е туристическият комплекс с шатрата в Правец. Според общинската администрация в Елин Пелин общината се характеризира с висока степен на индустриализация в различните видове промишлени отрасли. Най-големият производител у нас на шамотни огнеупори - „Шамот“ АД, Елин Пелин, е собственост на „Синергон холдинг“ (бивш „Петрол холдинг груп“), закупен по линия на масовата приватизация. В момента в дружеството работят 505 души, а неотдавна бе пусната в експлоатация нова линия за производство на керамични облицовъчни плочки на стойност 3.3 млн. лв. Предприятието за битова химия „Верила“ и фирмата за производство на фаянс и теракот „Изида“ допълват картината на представителите на химическата промишленост в община Елин Пелин. Там добре работи и строителната фирма за производство на бои, изолационни и специални покрития „Баумит“ ЕООД. Продукцията на мебелните предприятия „МИМ България“ и „Никром“ е добре позната у нас и в чужбина. Трябва да се отбележи и инвестицията на „Миролио“ в нов завод за багрене и печат на тъкани. Основният поминък на община Самоков се осигурява от ски-комплекса Боровец. Сериозен дял в общинската икономика има селското стопанство, главно производството на картофи. Чужди инвеститори е привлякъл бившият завод за печатни платки в Горна Малина, който днес е холандска собственост и се казва Завод за инструментална екипировка. Месопреработвателното предприятие „АСИК груп“, както и производствена кооперация „Опал“ допълват икономическата визитка на общината. С шведски капитали е приватизирана кибритената фабрика в Костенец, която днес се определя като едно от водещите предприятия в общината. Останалите фирми в общинската икономика също са свързани с дърводобива - производство на хартия и хартиени изделия, на дограма, на мебели и други. Основното структуроопределящо предприятие в Ихтиман отпреди 1989 г. - Чугунолеярният комбинат, е приватизиран от РМД и почти не работи. В община Копривщица няма големи предприятия, а основната заетост на населението е в звената на бюджетната сфера. Част от населението се занимава и със собствен бизнес в областта на търговията, хотелиерството, ресторантьорството, както и със селско стопанство. Двете основни от миналото фирми в община Сливница - „Сливница 68“ за производство на фазер и „Фриго ХМ“ за производство на хладилно оборудване, са на ръба на фалита.
Източник: Капитал (15.09.2002)

Едоардо Миролио, изпълнителен директор на италианската групировка "Миролио" и ръководител на дейността й в България, е отличен с годишната награда на община Сливен "Добри Желязков" и е обявен за почетен гражданин на Сливен. Отличието се връчва по повод на празника на града - Димитровден за най-добри икономически резултати през годината. 44-годишният италианец е десетият носител на наградата на името на първия български индустриалец Добри Желязков - Фабрикаджията. По повод на отличието, което ще бъде връчено заедно с другите димитровденски награди тази вечер в драматичния театър в града, от фирмата съобщиха, че групата "Миролио" има годишни продажби от 850 млн. евро и 7, 300 души персонал и е една от малкото изцяло семейни фирми от международен мащаб. Към момента "Миролио България" има четири производствени звена - в Сливен, Нова Загора и Елин Пелин и е направила инвестиции за 270 млн. лева, като до края на следващата година вложенията й ще нараснат до 350 млн. лева. В Сливен в "Миролио България" работят около 750 човека и произвеждат 4 млн. метра вълнен плат и 8 млн метра синтетични тъкани годишно. През следващите години фирмата има намерение да създаде собствена търговска мрежа от магазини в страната и да възвърне пазарите на купените от нея български текстилни предприятия в страните от бившия Съветски съюз и ЦЕФТА. Заемайки различни постове във фирмата Едоардо Миролио има делови контакти с български търговски организации от 1982 г., а по-късно и с големи текстилни фирми. Тези контакти се оказват реващи при избора да се инвестира в страната, уточняват от фирмата. Началото на италианската фирма е поставено през 1884 г. от прадядото на Едоардо Миролио, който започва бизнеса си като амбулантен търговец на платове, а индустриалната й дейност е от 1947 година.
Източник: БТА (28.10.2002)

Италианският инвеститор Едоардо Миролио купи от фондовата борса 500 облигации за 500 000 лева, което е една шеста от общинския облигационен заем на община Сливен. Това съобщи днес кметът на Сливен Иван Славов и оцени покупката като добра новина, показваща интерес и намерения на г-н Миролио към икономиката на града. Според общинската управа още двама инвеститори са проявили интерес към облигациите, но очакванията са продажбите да бъдат извършени основно през първата половина на декември. Облигационният заем е за 3 млн. лева и беше емитиран за финансиране на строителството на нова автогара и изграждане на търговски обекти на фирма "Общински пазари". По повод на първата покупка на облигации кметът заяви, че не се притеснява за погасяването на заема, защото общинската програма за приватизация през следващите три години предвижда продажби на значително общинско имущество. Той смята, че една от добрите страни на заема е, че средствата от приватизацията ще бъдат вложени в общинска собственост.
Източник: БТА (29.10.2002)

Съветът на директорите на "Миролио България" - АД, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 10.ХII.2002 г. в 13 ч. и 30 мин. в сградата на "Миролио България" - АД, Сливен, кв. Индустриална зона, при следния дневен ред: 1. освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през периода на досегашния мандат; 2. избор на нов съвет на директорите; проект за решение - съгласно предложенията на акционерите; 3. избор на експерт-счетоводител, който да провери отчета и баланса на дружеството за 2003 г.; проект за решение - съгласно предложенията на акционерите, направени на общото събрание; 4. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден от 13 ч. За участие в заседанието на общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството.
Източник: Държавен вестник (01.11.2002)

Всички облигации на обща стойност три милиона лева от инвестиционния заем на община Сливен са изкупени, съобщи кметът на Сливен Иван Славов. Облигациите се предлагат от средата на октомври на фондовата борса. Сред купилите облигации са ДЗИ - 1500 броя по хиляда лева, "Миролио - България" - 500. С по-малки суми са се включили инвеститорите "Пенсионен фонд "Доверие", "Лукойл гарант", "Общинска банка" и други. Заемът ще се погасява от общината за срок от четири години, с едногодишен гратисен период, при деветпроцентна годишна лихва. Средствата ще се използват за строителството на нова автогара в Сливен и за доизграждането на търговски обекти на фирма "Общински пазари".
Източник: БТА (03.12.2002)

Съветът на директорите на "Миролио България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 9.I.2003 г. в 14 ч. и 30 мин. в централния офис на "Миролио" СпА, гр. Алба, Италия, Виа Санта Маргарита 23, при следния дневен ред: 1. вземане на решение за увеличение на капитала под условие; проект за решение - ОС взема решение за увеличаване на капитала на дружеството под условие с 49 999 995 лв.; увеличението ще бъде извършено чрез издаването на нова емисия от 1 111 111 поименни акции с номинал 45 лв.; новата емисия ще бъде записана и поета изцяло от акционера "Миролио" СпА - Италия, по номинал; 2. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден в 14 ч. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум общото събрание ще се състои на 30.I.2003 г. в същия час, при същия дневен ред, в седалището на дружеството - Сливен, индустриална зона, централен офис на "Миролио България" - АД.
Източник: Държавен вестник (03.12.2002)

Съветът на директорите на "Миролио България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 9.I.2003 г. в 14 ч. и 30 мин. в централния офис на "Миролио" СпА, гр. Алба, Италия, Виа Санта Маргарита № 23, при следния дневен ред: 1. вземане на решение за промяна на устава на дружеството във връзка с решение за увеличение на капитала; проект за решение - променя се § 5 от устава съгласно решението за увеличение на капитала; 2. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден в 14 ч. За участие в заседанието на общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните си представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта, или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 30.I.2003 г. в същия час и при същия дневен ред в седалището на дружеството - Сливен, Индустриална зона, централен офис на "Миролио България" - АД.
Източник: Държавен вестник (06.12.2002)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ по ф. д. № 675/2002 вписа в търговския регистър акционерно дружество "Раумер" - АД, със седалище и адрес на управление Сливен, Индустриална зона, с предмет на дейност: производство и пласмент на текстилни изделия и стоки от всякакъв вид, незабранени със закон. Дружеството е с капитал 1 000 000 лв., разпределен в 1000 акции с номинал 1000 лв., с неопределен срок, управлява се от общото събрание на акционерите и съвета на директорите в състав: Едоардо Миролио, Ампелио Раумер и Паоло Пасторе, и се представлява от изпълнителния директор Паоло Пасторе самостоятелно.
Източник: Държавен вестник (17.01.2003)

Дъщерната компания на "Лукойл" - "Литаско България" беше избрана за износител №1 през 2002 г. Призът на дружеството, което се занимава с търговия и снабдяване, беше връчен в понеделник от вицепремиера Николай Василев. В категорията "Ръст на износа" е отличена "Слитекс" (дъщерна на италианската "Миролио"), а в "Завоювани нови пазари" - "Солвей Соди". Наградите се раздават за първи път от Министерството на икономиката и Агенцията за насърчаване на търговията. Общ критерий за подбор на номинираните компании в трите категории е те да бъдат сред първите 100 износители по стойност на експорта, както за 2001 г. така и за 2002 г. Класациите са направени въз основа на данни на Агенция "Митници" и икономическото ведомство. През 2002 г. "Литаско" е осъществила най-голям износ на продукция, който възлиза на 410.9 млн. долара, обявиха от Министерството на икономиката. Правим експорт на нефтени продукти, пластмаси и изделия на нефтохимическата промишленост, заяви изпълнителният директор на компанията Александър Чаушев. Той обясни, че износът е насочен основно към съседните страни, но и към Италия, Западна Европа и САЩ. Надяваме се на още по-добър експорт и ръст в стойността му през тази година, каза Чаушев. През миналата година "Слитекс" е реализирала най-голям ръст в износа - 213.5% в сравнение с 2001 г. В категорията "Завоювани нова пазари" девненската "Солвей Соди" през миналата година е реализирала продукция в 64 страни в сравнение с 50 държави през 2001 г. Победителят във всяка категория получи статуетка, а всички номинирани - плакет и грамота. Статуетката представлява стилизиран символ на всички видове транспорт, по който може да се извършва износ. "Искахме повече български износители да могат да бъдат отличени. Победителите във всяка категория имат правото да ползват логото на наградата "Износител на годината" с рекламно-информационни цели в рамките на две години след присъждането на приза", съобщи изпълнителният директор на Агенцията за насърчаване на търговията Таня Шишкова.
Източник: Дневник (25.02.2003)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1817 от 17.ХII.2002 г. по ф. д. № 815/2002 вписа дружество с ограничена отговорност "Едвиго - Агро" - ООД, със седалище и адрес на управление Сливен, кв. Индустриален, административна сграда на "Колхида - Сливен" - АД, с предмет на дейност: производство и преработка на селскостопанска продукция, животновъдство и преработка на продукти от животински произход, изграждане и експлоатация на селскостопански ферми, както и всякаква друга незабранена със закон търговска дейност, и с капитал 5000 лв. Дружеството е с неопределен срок, със съдружници "Миролио - България" - АД, и "Колхида - Сливен" - АД, и се управлява и представлява от управителя Господин Георгиев Господинов.
Източник: Държавен вестник (14.03.2003)

Съветът на директорите на "Миролио България" - АД, Сливен, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 18.IV.2002 г. в 13 ч. и 30 мин. в офиса на дружеството, Сливен, кв. Индустриален, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2002 г., приемане на годишния счетоводен отчет за 2002 г. и доклад на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2002 г.; проект за решение - ОС приема отчета за дейността на дружеството през 2002 г., годишния счетоводен отчет за 2002 г. и доклада на експерт-счетоводителя за извършената проверка на годишния счетоводен отчет за 2002 г.; 2. решение относно разпределението на печалбата; проект за решение - ОС приема предложението на съвета на директорите за разпределение на печалбата; 3. избор на експерт-счетоводител за 2003 г.; проект за решение - ОС приема предложението на СД за избор на експерт-счетоводител за 2003 г.; 4. разни. Поканват се акционерите лично или чрез писмено упълномощени представители да вземат участие в работата на общото събрание. Регистрацията на акционерите и упълномощените представители ще се извършва същия ден в 13 ч. За участие в общото събрание акционерите се легитимират с личен паспорт/карта, а пълномощниците - с личен паспорт/карта и нотариално заверено пълномощно. Акционерите - юридически лица, се представляват от законните им представители, които се легитимират с удостоверение за актуална съдебна регистрация на вписванията по партида на дружеството и личен паспорт/карта или упълномощени от тях представители. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се състои на 18.IV.2003 г. в 14 ч. и 30 мин., при същия дневен ред, в седалището на дружеството - Сливен, Индустриална зона, централен офис на "Миролио България" - АД.
Източник: Държавен вестник (18.03.2003)

Изпълнителният директор на италианската група за производство на текстил "Миролио" Едоардо Миролио ще строи собствена винарска изба у нас. В нея ще се произвеждат малки количества колекционерски вина, които ще са предназначени за ценители на напитката. За производството на вино ще бъдат използвани само традиционни технологии, съобщи Момчил Пантелеев, който ще бъде юрисконсулт на бъдещото винарско предприятие. Той обясни, че за целта още през 1999 г. предприемачът е регистрирал нарочна компания, носеща името "Е. Миролио" с предмет на дейност лозарство и винарство. Представители на компанията вече са закупили няколкостотин декара земя край новозагорското село Еленово. Около 200 дка от тези площи са засадени с грозде от сорта "Пино ноар". Почвените проби се правят от френски специалисти. От Франция е дошъл и посадъчният материал. Инвестицията за декар лозе е около 1400 лева, каза Момчил Пантелеев, според когото до момента Едоардо Миролио е вложил в начинанието си над един милион лева. Една част от тази сума е използвана за закупуване на трактори и други сескостопански машини от фирмата "Ню Холанд". Компанията "Е. Миролио" успя да изпълни намерението си за оформяне на лозов масив, тъй като предлага сравнително добра цена, смята Пантелеев. В Еленово цената на земя от І до ІV категория е 80-100 лева за декар. В същото време представителите на "Е.Миролио" купуват земя от V и по-горна категория за цена от 150 лева за декар. По-голямата част от тези площи сега са изоставени необработени.
Източник: Дневник (31.03.2003)

Италианската компания "Миролио" откри втория си завод в Сливен в петък. Новото предприятие е разположено на площ от 73 хил. кв.м и ще произвежда 5 млн. метра плат годишно. В него има 5 производствени центъра за предене, багрене и складиране на продукцията, в които ще работят 635 души. В изграждането на завода "Миролио Лана" са инвестирани 50 млн. лева, съобщи Едоардо Миролио, председател на борда на директорите и изпълнителен директор на "Миролио България". Официалното откриване на завода беше направено от българския министър-председател Симеон Сакскобургготски. "Преди 170 години Добри Желязков откри фабрика, която символизираше възраждането на българската икономика, сега сме свидетели на ново икономическо подобрение с тези инвестиции", каза премиерът. Сред официалните гости, присъствали на церемонията, бяха италиански инвеститори в България, депутати. На церемонията по откриването присъства и Йордан Лечков, който също има бизнес интереси в "града на сините скали". В момента "Миролио" е в процес на преговори за джойнт-венчър с италианската компания "Раумер". В случай че те се окажат успешни ще бъде създаден нов цех за производство на вълнено-текстилна продукция. Предвижда се и той да бъде на територията на Сливен. За целта е закупен производствен обект с площ 10 хил.кв.м, който ще се разшири двойно и в него ще работят 120 души,обясни Миролио. Той съобщи също, че е удвоено производството на завода на компанията в гр. Елин Пелин и капацитетът на предприятието сега достига 14 млн.м. плат годишно. Първият завод, който компанията "Миролио" построи в Сливен, е с производствен капацитет 8 млн.метра плат годишно, а предачният цех в Нова Загора произвежда 120 хил. кг прежда месечно. До момента инвестициите на италианската компания в България са за 350 млн. лв. Осигурили сме работа на общо 1228 души в България, твърди Едоардо Миролио. "Миролио" има 25-годишно партньорство с България, но едва през 90-те години дружеството открива офис в София. Преди 1997 г. в България беше много трудно да се прави бизнес, почти немислимо, смята Миролио. Той обясни, че 2002 г.е била умерено добра за компанията, но характеризира 2003 г.като по-трудна.
Източник: Дневник (10.05.2003)

Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски беше специален гост за откриване на изцяло реконструирания вълненотекстилен завод Миролио Лана-Сливен. Той беше посрещнат на централния площад от командира на Трети армейски корпус ген. майор Димитър Димитров и почетен караул. Час по-късно заедно с председателя на борда на директорите и изпълнителен директор на Миролио-България АД г-н Едоардо Миролио прерязаха лентата на реконструирания вълненотекстилен завод. Събитието беше благословено от Негово високо преосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий, който отслужи водосвет. Италианският текстилен концерн MIROGLIO S. P. A започва деловите си връзки в България през 1982 г. с покупката на платове, предназначени за износ в Западна Европа. Значителният обем на сделките води до откриване на офис в София през 1990 г. Този първи опит на директно присъствие в България се оказва решаващ при избора на страна за извършване на актуални инвестиции. Групата Миролио е една от малкото изцяло семейни фирми от международен мащаб. Тя реализира годишни продажби за 850 млн. EUR и има 7300 души персонал.
Източник: Пари (12.05.2003)

За да започне чужда фирма бизнес у нас трябва да се справи с 29 разрешителни, които й отнемат поне пет месеца. Това е една от основните причини за малкия размер на чуждите инвестиции у нас. Изследване в 32 държави показва, че страната ни заема първо място по този показател, следвана от Турция и Латвия. Това съобщи пред депутатите от икономическата комисия председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Той посочи, че официалните разходи за навлизането на чужда фирма в страната са 291 долара, а общите разходи - 6023 долара. По значителен размер на общите разходи страната ни е трета - след Турция и Румъния, при проучването на 32 държави. През 2003 г. очакванията са нивото на чуждите инвестиции да надхвърли 700 милиона долара, от които около 500 милиона долара "на зелено". Най-силната година за чуждестранните инвестиции у нас е била 2000 когато са влезли 1 млрд. долара. През 2001 г. започва спад, като през 2002 г. стигат 500 милиона долара. Австрия и Германия са най-големите чуждестранни инвеститори у нас през 2002 г., главно заради приватизацията, като в това отношение водещо място има банковият сектор, следван от търговията и услугите, и тежката промишленост. През 2002 г. най-много инвестиции "на зелено" - съответно 40 милиона долара и 30 милиона долара за строеж на бензиностанции, са направили съответно Лукойл, Русия, и ОМВ, Австрия. След тях се нареждат "Сокотаб", Швеция, с 25 милиона долара в тютюнообработка, Виохалко, Гърция - с 20 милиона долара в металургията, Фесто, Германия, с 15 милиона долара в електротехника и Миролио, Италия, с 10 милиона долара - в текстил. Инвестицията "на зелено" на турската компания "Шишеджам" за изграждането на завод за плоско стъкло в Русе беше посочена като най-големият успех на Агенцията за чуждестранни инвестиции през първите четири месеца на 2003 година.. Според шефа на Агенцията за чуждестранни инвестиции новият законопроект за насърчаване на чуждестранните инвестиции, който е готов и в момента се съгласува по министерства, ще бъде един от пътищата за решаване на проблема с малкото чуждестранни инвестиции в страната. Предвижда се в него чуждите и българските инвестиции да бъдат равнопоставени, а името на АЧИ да бъде променено на Българска агенция за инвестициите.
Източник: Монитор (22.05.2003)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 568 от 21.III.2003 г. по ф. д. № 2394/93 вписва промени за акционерно дружество "Миролио България" - АД: увеличава капитала на 149 998 995 лв.
Източник: Държавен вестник (13.06.2003)

"Напредък холдинг" се отказа от по-нататъшно участие в конкурса за продажбата на АДИС. Засега от компанията не поискаха да уточнят мотивите за оттеглянето си. Управителният и надзорният съвет решиха, че на този етап сделката не представлява интерес за нас, беше единственият коментар от дружеството. По този начин в приватизационната процедура останаха само чужди компании. До 19 август участниците трябва да внесат по сметка на Агенцията за приватизация (АП) депозит от 5 млн. евро. Окончателни оферти ще се подават до 23 септември. Участниците в приватизацията на АДИС продължава да са пълна загадка. От ведомството на Илия Василев категорично отказват да кажат имената на компаниите. Според неофициална информация обаче обвързващи оферти за бившето БОДК ще подадат шест компании. Това са британските "Уилям Пиърс" и "Горт секюритис", израелската "БСР Юръп", италианската "Миролио", чешката "Чек пропърти инвестмънтс" и американската "Америкън риалти инвестърс". Заради наемателите на имотите на АДИС, които са дипломатически и консулски представителства, на новия собственик му се поставят редица ограничения. В същото време обаче решаваща ще е единствено и само цената, без да се дават точки за инвестиции, опит и работна ръка. За защита на досегашните наематели агенцията задължава бъдещия купувач за пет години да не извършва разпорeдителни сделки с имоти, собственост на АДИС, които са наети от дипломатически или консулски представителства. За същия срок новият собственик не трябва да изменя или прекратява едностранно сключените от дружеството съществени договори. Продажбата на АДИС предизвика огромен чуждестранен инвеститорски интерес. Една от причините е, че в момента много инвеститори са заинтересувани от сделки с недвижими имоти в Централна и Източна Европа. От друга страна, е необичайно да се предлага портфолио с такъв размер. В повечето случаи на такива продажби се продават един-два апартамента или една-две сгради. АДИС отдава под наем недвижими имоти за жилищни, търговски или административни нужди на членовете на дипломатическия корпус и на други физически и юридически лица. Дружеството притежава общи площи около 116 хил. кв. метра. Повече от половината са за жилищни цели, 20% са гаражи, 18% - офиси, и 5% за търговски цели. Услугите на АДИС ползват 49 от 67 дипломатически представителства. В петък изтече срокът, в който кандидатите за покупката на ИПК "Родина" трябваше да внесат депозита от 1 млн. лв. Според неофициална информация чешкият кандидат "Млада фронта" не е успял да внесе парите по сметка на АП, в резултат на което отпада от процедурата. В наддаването остават другите два кандидата - частната печатница "Демакс" и консорциум от осем български вестника. Окончателни оферти ще се подават до 8 септември.
Източник: Дневник (11.08.2003)

Британската компания "Уилям Пиърс", сочена за един от най-сериозните кандидати за покупката на АДИС (бившето Бюро за обслужване на дипломатическия корпус), се е отказала от участие в наддаването. Джеймс Блует, представител на компанията у нас, не пожела да говори по този въпрос. Това е третото оттегляне на кандидат-купувач от седемте, подали индикативна оферта, след "Горт секюритис", също британска, и "Напредък холдинг". Продажбата на АДИС се очаква да бъде една от най-големите приватизационни сделки за годината и да привлече интереса най-после на стратегически инвеститори. Успехът й се обвързва и с надеждата, че тя ще даде тон за налагането на по-високи стандарти и по-добро качество не само в сектора на търговията с недвижими имоти, но и в бизнес средата като цяло. След изтичането на крайния срок за внасяне на депозита - 19 август, вече е ясно, че до заключителния етап първоначално сертифицираните осем кандидата са се преполовили (засега). Въпреки че Агенцията за приватизация не предоставя абсолютно никаква официална информация за хода на процедурата досега, собствена проверка на "Дневник" установи, че депозита от 5 млн. евро за по-нататъшно участие са внесли четири чужди компании - израелската "БСР Юръп", чешката "Чек пропърти инвестмънтс", американската "Американ риалти инвестърс" и италианската "Миролио". Броят на реалните участници в наддаването за АДИС обаче ще стане известен едва на 23 септември - крайният срок за подаване на окончателните оферти. Дотогава кандидатите ще се запознаят с правното и финансовото състояние на дружеството.
Източник: Дневник (22.08.2003)

Четири фирми са направили 60% от чуждите инвестиции у нас за първите 6 месеца на 2003 г, които са в размер на 527 млн. долара. Това са "Нестле", "Миролио" , "Юмикор" и "Петреко", съобщиха от Центъра за икономическо развитие( ЦИР ) вчера. Това на практика означава, че у нас инвестират предимно фирми, които вече имат позиции на българския пазар, каза съпредседателят на Управителния съвет на ЦИР Георги Прохаски.
Източник: Монитор (17.09.2003)

Италианската компания "Миролио" по неофициална информация е предложила най-висока цена за Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС) - 96 млн. лв. Според източници до крайния срок във вторник оферти са подали и другите три кандидата: "Чек пропърти инвестмънтс" - 78.2 млн. лв., "Американ риалти инвестърс" - 76 млн. лв., и израелската компания "БСР юръп" с 61 млн. лв. Официалното класиране на купувачите ще бъде обявено до края на седмицата. Също във вторник влезе в сила и обнародваният в петъчния Държавен вестник удължен срок на споразумението, според което по приватизационни сделки до 80% от цената може да се плаща с дълг към италианската агенция за застраховане на износа САЧЕ. Този факт даде повод между купувачите да се заговори, че "Миролио" вероятно ще се възползва от възможността и дори вече е получила някои от необходимите разрешения. От италианската компания не коментираха дали това е вярно. По споразумение със САЧЕ и с разрешение на АП и финансовото министерство всеки инвеститор може да плаща с италиански дълг, който съответно се приспада от общото задължение на страната. Тази схема позволява на купувачите да спечелят от отстъпката в цената на дълга.
Източник: Дневник (24.09.2003)

Чуждестранните инвестиции в България до края на годината ще надхвърлят 1 милиард долара, съобщи вчера във Видин, председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езакиев. От началото на годината до момента чуждите инвестиции в страната били около 900 млн.долара. За шестте месеца на годината привлечените чужди инвестиции в България­ 600 милиона долара, отбелязват своеобразен рекорд за последните шест години. Сред най-значимите чуждестранни инвестиции през периода 2002-2003 година са тези на "Лукойл" -Русия­ над 300 млн.долара инвестирани в бензиностанции, "Линднер"-Германия ­ 12 млн.долара в строителство, "Сокотаб"­ Швейцария ­ 25 млн.долара в тютюнообработка, "виохалко"-Гърция­ 20 млн.долара в металургията, "Фесто"­ Германия ­ 15 млн.долара в областта на елктрониката, "Миролио"­ Италия -11 млн.долара инвестирани в текстилния сектор, "Юниливър"­ Холандия­ 2 млн.долара в потребителския сектор.
Източник: Монитор (11.10.2003)

Чуждестранните инвестиции в България до края на годината ще надхвърлят 1 милиард долара, съобщи във Видин председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Той участва в бизнес-среща на тема "Видин -добро място за инвестиции", организирана от Агенцията за чуждестранни инвестиции и областната администрация в крайдунавския град. Павел Езекиев съобщи, че от началото на годината до момента чуждите инвестиции в страната са за около 900 млн.долара. За шестте месеца на годината привлечените чужди инвестиции в България- 600 милиона долара, отбелязват своеобразен рекорд за последните шест години. Рекордът е в резултат на реализирани изцяло нови инвестиции, защото през този период няма приходи от приватизационни сделки, уточни Езекиев. Сред най-значимите чуждестранни инвестиции през периода 2002-2003 година са тези на "Лукойл" -Русия- над 300 млн.долара инвестирани в бензиностанции, "Линднер"-Германия - 12 млн.долара в строителство, "Сокотаб"- Швейцария - 25 млн.долара в тютюнообработка, "виохалко"-Гърция- 20 млн.долара в металургията, "Фесто"- Германия - 15 млн.долара в областта на електрониката, "Миролио"- Италия -11 млн.долара инвестирани в текстилния сектор, "Юниливър"- Холандия- 2 млн.долара в
Източник: Дневник (11.10.2003)

Чуждестранните инвестиции ще надхвърлят $1 млрд. лева през 2003 г. От началото на годината до момента вложенията в страната са за около $900 млн. За шестте месеца са привлечи $600 млн. Това е своеобразен рекорд за последните 6 години, защото през този период няма приходи от приватизационни сделки, уточни Езакиев. Сред най-големите инвеститори през 2002-2003 г. са "ЛУКойл" с $300 млн., швейцарската "Сокотаб" с $25 млн., гръцката "Виолалко" с $20 млн., германските "Фесто" с $15 млн. и "Линднер" с $12 млн., италианската "Миролио" с $11 млн. и холандската "Юниливър" с $2 млн. Най-много пари са вложени в София, а най-малко - в Смолянска област. Досега за рекордна се смяташе 2000 година с $1 млрд. чужди инвестиции.
Източник: Стандарт (13.10.2003)

На основание чл. 33 от Наредбата за търговете и конкурсите, Агенцията за приватизация прекрати процедурата за приватизация на 100% от капитала на “АДИС”ЕООД, поради неудовлетворителност спрямо целите на конкурсната процедура. На 23 септември 2003 г. окончателни оферти подадоха : “Miroglio Spa”, Italy - 96 000 000 лв. “Чек Пропърти Инвестмънтс”АД, Чехия – 78 255 000 лв. “American Realty Investors Inc”, USA – 76 000 000 лв. “Б.С.Р. Европа Лимитид”,Израел – 61 555 555 лв. Мотивите за решението са следните: Окончателната оферта на “Миролио” СПА, Италия не отговаря на разпоредбата на чл.31, ал.1, т.4 от Наредбата за търговете и конкурсите. Окончателните оферти на останалите трима кандидат купувачи не отговарят на приватизационната оценка и определената справедлива пазарна стойност за 100% от капитала на “АДИС”ЕООД, която е в размер на 83 400 000 лева. В заключителният етап от приватизационната процедура критерият за оценка на получените окончателни оферти е 100% покупна цена. По смисъла на Наредбата за търговете и конкурсите не е уредена възможност за подобряване на параметрите в офертата.
Източник: Агенция за приватизация (14.10.2003)

Единствената информация, с която компанията "Миролио" разполага във връзка с прекратената процедура за продажба на Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС), е едно двуредово съобщение, получено от Агенцията за приватизация, съобщи консултант на компанията, уточнявайки, че в него липсва мотив за спирането на конкурса. Останалите кандидат-купувачи за АДИС не пожелаха да коментират прекратената процедура, мотивирайки се с това, че са поели ангажимент за конфиденциалност. АДИС е държавно дружество, в което правата на собственост се упражняват от министъра на външните работи. Клиенти на агенцията са дипломатически, търговски и културни представителства. Данни на компанията сочат, че от 67 дипломатически представителства 49 ползват услугите й. Дружеството притежава около 116 хил. кв. метра жилищни площи. Повече от половината от тях са за жилищни цели, 20% са гаражи, 18% - офиси, и 5% - за търговски цели. През май тази година от АП обявиха, че АДИС ще бъде приватизирана. В заключителната част на конкурса бяха подадени оферти от четирима кандидат-купувачи - "Миролио" (96 млн. лв.), "Чек пропърти инвестмънт" (78.255 млн. лв.), "Американ риалити инвесторс" (76 млн. лв.) и "Б.С.Р. Европа лимитид" (близо 62 млн. лв.). В началото на тази седмица от АП съобщиха, че процедурата за приватизация на АДИС се прекратява. Като мотив в съобщението на ведомството се посочваше това, че окончателната оферта на "Миролио" не отговаря на изискванията, посочени от Наредбата за търговете и конкурсите.
Източник: Дневник (15.10.2003)

Русенският окръжен съд с определение от 30.IХ.2003 г. по т. гр. д. № 77/2002 одобрява списъка на приетите от синдика на "Дунавска коприна" - АД, Русе, вземания на кредитори, представен в съда на 19.VI.2003 г., със следните промени: 1. вземането на Драгомир Петков Димитров (№ 119 по списъка) да се счита прието в размер 322,52 лв. - необезпечено; 2. общият размер на вземанията на работниците и служителите по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ да се счита в размер 134 823,24 лв. (съобразно общия размер, посочен в поименния списък); 3. общият размер на вземанията на работниците и служителите по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ да се счита в размер 293 441,01 лв. (съобразно общия размер, посочен в поименния списък, с корекция в размера на вземането на Драгомир Димитров); 4. включва в списъка на приетите вземания вземане на "Миролио България" - АД, Сливен, произтичащо от дължими лихви, в размер 17 527,48 лв. - необезпечено; 5. изключва от списъка на приетите вземания вземането на "Булгарлизинг" - АД, София, в общ размер 5 121 443,57 лв., представляващо главница, лихви и неустойка; свиква събрание на кредиторите на "Дунавска коприна" - АД, Русе, в Съдебната палата, Окръжен съд - Русе, на 31.Х.2003 г. в 14 ч., зала № 9, при дневен ред: определяне реда и начина на осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
Източник: Държавен вестник (21.10.2003)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ обявява с определение № 58 от 20.V.2003 г. по ф. д. № 772/96, че е приел годишния счетоводен отчет за 2002 г. на "Перла" - АД. Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ обявява с определение № 57 от 20.V.2003 г. по ф. д. № 2394/93, че е приел годишния счетоводен отчет за 2002 г. на "Миролио България" - АД.
Източник: Държавен вестник (21.10.2003)

Чуждестранните инвестиции в страната вече са над 1 млрд. USD, съобщи шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. До края на годината ще има чувствителен ръст и размерът ще скочи доста над 1 млрд. USD , каза той. Водещи инвеститори у нас са предприемачи от Италия, Гърция Германия, като общият обем на сумите е между 600 и 700 млн. USD. Следват Белгия САЩ и страни от ЕС. За последните 18 месеца най-мащабната инвестиция е в областта на енергетиката и е на ЛУКойл-България. Парите са регистрирани чрез руски и швейцарски дружества и са за обновяване на рафинерията и строеж на нови бензиностанции. Друг крупен инвеститор е Миролио в текстилната промишленост и гръцката компания Виохалко, собственик на 9 завода у нас. Като чуждестранна инвестиция се отчита увеличаването на капитала на няколко чуждестранни банки. Сред тях са Булбанк, Райфайзенбанк, Биохим. В сумата от 1 млрд. USD инвестиции се включват и парите на OTP за Банка ДСК, уточни Езекиев, който бе гост на откриването на добивната платформа на Петреко, изградена във флотски арсенал - Терем ЕАД - Варна.
Източник: Пари (22.10.2003)

Чуждите инвестиции от началото на годината достигнаха над 1 млрд. долара, съобщи председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. На първите места са Италия, Гърция и Германия, следват ги Белгия и САЩ. Най-голямата инвестиция е тази на "Лукойл" за обновяването на бургаската рафинерия, осъществена чрез руски и швейцарски компании. Като значителни Езекиев определи и вложенията на италианската компания "Миролио" в текстилната промишленост, както и на гръцката "виохалко" в "Стил мед" и Стомана".
Източник: Дневник (22.10.2003)

- Г-н Езекиев, обявихте, че чуждите инвестиции в страната са достигнали 1 млрд. долара. Откъде дойдоха толкова много пари? - Това са инвестиции, влезли в страната от януари до август 2003 г. В този период бяха направени няколко крупни вложения над 100 млн. долара. Наистина те са в съществуващи бизнеси, а не „на зелено" или в приватизацията с изключение на парите по сделката за Банка ДСК. Това обаче няма значение за икономиката. „ЛУКойл Нефтохим" например инвестира над 150 млн. долара в модернизация на производството и нови бензиностанции. Италианската група „Миролио" приключи голяма инвестиционна програма в областта на текстилната индустрия. Същото се отнася и за гръцката компания „виохалко", която вложи над 30 млн. евро само в „Стомана индъстри". - Данните за инвестициите ваши ли са или на БНБ? - Това са цифри, които сме получили и от БНБ, и от статистиката. Ние също имаме директни контакти с чуждите инвеститори и знаем за проектите им в страната, но подробности нямаме право да огласяваме, защото информацията е конфиденциална. - Интересна обаче е методиката на изчисляване. Откога инвестициите във вече съществуващи бизнеси, както се изразихте, се считат за чуждестранни? - Големите инвестиционни проекти на дружества, които са вече у нас, се финансират обикновено от фирмите майки отвън. Така е и с „виохалко", и с „Миролио", и с „Петреко". БНБ отчита тези преводи, които пристигат по сметките на предприятията, като чуждестранни. Това е методология на Световната банка. Тя е унифицирана за всички страни с цел резултатите да са съпоставими. - У нас има обичай някои цифри да се надуват предизборно. - Данните могат да се проверят. Ние не си ги измисляме. Даже цифрите са занижени. От „виохалко" например се обадиха в Агенцията за чуждестранни инвестиции, че вложенията им у нас са много по-големи от това, което ние сме обявили. Все още не сме готови с отчета за инвестициите до края на септември, които ще бъдат обявени другата седмица. Ще видите, че цифрата на инвестициите е много по-голяма.
Източник: Труд (23.10.2003)

Из интервю с Г-жа Андрияна Тошева, - изпълнителен директор на Българска международна бизнес асоциация -БИБА : - Г-жо Тошева, какво ще пише в тазгодишното издание на Бялата книга на БИБА, която от години се приема като коректив за икономическата политика на правителството? - Книгата ще е готова в края на ноември. Ще я представим в началото на декември на правителството. Както и досега, ще оценим дали по нашите предложения от предишната Бяла книга е направено нещо. Няма да се приеме за свършено нещо обещано, което е в проект. Това е принципът и на Европейския съюз. Много неща ще останат неизпълнени. - Положително се оценява унифицирането на инвеститорите. - Ние винаги сме казвали, че няма значение дали инвестициите са български или чужди, важно е да се правят със стратегическо мислене и ангажимент за спазване на законите. Агенцията за чуждестранни инвестиции до момента не дава очакваните резултати. Все още тя не е органът, който може да въздейства върху решенията на много ведомства. Смятаме, че преминаването й към Министерството на икономиката ще има добър ефект. Намираме за положителен и фактът, че едновременно се разглеждат Законът за насърчаване на инвестициите и Законът за малките и средните предприятия, който ще се казва Закон за насърчаване на предприемачеството. Преструктурирането на двете агенции върви паралелно. Т.е. свидетели сме на по-цялостен поглед върху развитието на икономиката. - Това ли липсваше досега? - В България има много добри закони. Ако човек ги чете, ще си каже: "Всичко е уредено." Но когато започне да се бори с тях, вижда, че законите всъщност не се прилагат. Или административните структури са остарели, или не са осъвременени вътрешните правила и процедури, или просто няма контрол. Хубаво е, че с новия закон за инвестициите се въвежда възможност държавата да осигурява държавна помощ за определени проекти. - А откъде държавата ще намери пари? - Този въпрос си задавам и аз, но не аз трябва да дам отговор. Големите мултинационални компании работят в много страни-членки на Евросъюза. Те знаят процедурите и правилата, по които правителствата осигуряват държавни помощи за големи проекти. Очакванията са, че България като страна, която скоро ще стане член на Евросъюза, също ще прави такива стъпки. В много случаи липсата на инфраструктура спира инвестицията. Това обяснява и факта, че ефектът от въвеждане на нулев данък върху печалбата в общините с висока безработица е нулев. - Т.е. държавата трябва да даде пари, за да дойдат инвестиции. - Държавата няма да инвестира самоцелно. Не може в България да няма нито една магистрала. Аз се чувствам неудобно, когато ме питат за състоянието на пътищата тук. Защо не се концесионира част от тази инфраструктура?! Интерес има. - Реалистична ли е прогнозата, че чуждите инвестиции ще надхвърлят $ 1 млрд. тази година? - В този милиард се включват и инвестициите по проекта за "Марица-изток 3". Но какво е извършено по него? Реалните инвестиции са на "виохалко", "Миролио", "Нестле". Мисля, че не е коректно да се броят договори, в които са изразени някакви намерения за бъдещи инвестиции. - Вие бяхте част от това управление. Как оценявате направеното за икономиката през първите 800 дни? - Мога да кажа само, че страшно много работа се върши, но за съжаление няма резултати. Очакванията бяха много повече от постигнатото.
Източник: Сега (03.11.2003)

Приемането на България в ЕС ще доведе до отпадане на много български текстилни предприятия от пазара през следващите пет години, прогнозира управителят на "Вайс консултинг" Волфанг Вайс по време на международна конференция по въпросите на българската текстилна индустрия, организирана от Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил. Най-застрашени са малките и средните предприятия, които произвеждат продукция с по-ниско качество, не отговарят на евроизискванията и не са достатъчно гъвкави, за да преструктурират производството си съгласно пазарните тенденции, каза още Вайс. Той посъветва предприятията да се насочат към развитието на собствени марки и да се преориентират от масовото производство към по-висококачествени продукти. Българските текстилни компании трябва да заложат на развитието на собствени вериги магазини както в страната, така и в чужбина, допълни Вайс. По думите му най-големи възможности за развитие предоставя пазарът в Русия, която е сред най-големите вносители на облекла от Европа. Тя заема трето място след Швейцария и САЩ по този показател. Само за последната година Русия е увеличила вноса на европейски текстилни изделия с 27 на сто. Отпадането на част от българските текстилни предприятия от пазара ще доведе и до съкращения на персонал, като се очаква между 15 и 20 на сто от заетите в текстилната и шивашката индустрия да останат без работа през следващите пет години, прогнозира Вайс. По думите му за този период заплатите на заетите в сектора имат потенциал да нараснат значително. Това зависи основно от производителността на труда, която също трябва да нараства. Заедно с това ще растат и цените на текстилните продукти на вътрешния пазар. За последните шест години облеклата и текстилът са поскъпнали с 88%, показват данните на "Евростат". Очаква се тази тенденция да се задържи и занапред, какъвто е опитът на останалите страни - членки на ЕС. Освен това все още цените в България са под средните за ЕС, а основен двигател на поскъпването ще е навлизането на големите западни търговски вериги, поясни Вайс. За сравнение, цените на текстилните изделия в Румъния за последните шест години са нараснали с 300%, а от новоприсъединилите се страни с най-голямо поскъпване са Естония, Латвия и Литва, където цените на текстила и облеклата са нараснали с между 253 и 275 на сто. През последните шест години страните - членки на ЕС, отчитат спад в текстилната си индустрия средно от 33.6 на сто. В същото време България е реализирала ръст от 120.2 на сто. Изследванията показват, че българската текстилна индустрия има потенциал да се развие като едно от основните пера за икономиката на страната занапред. Традиционно секторът у нас е експортно ориентиран и страната попада в десетте най-големи износителки в ЕС.
Източник: Дневник (03.12.2003)

Преките чуждестранни инвестиции ще достигнат рекордните $1,5 млрд. през 2003 г., съобщи по 6ТВ вчера шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Павел Езекиев. Така ще бъде надхвърлено нивото от 2000г., когато са привлечени $1 млрд., каза Езекиев. По-голямата част от тези инвестиции са в съществуващи бизнеси. „ЛУКойл Нефтохим" например влага над 150 млн. долара в модернизация на производството и в нови бензиностанции. Италианската група „Миролио" пък приключи голяма инвестиционна програма в областта на текстилната индустрия. А гръцката компания „Виохалко" вложи над 30 млн. евро в „Стомана индъстри". По предварителни данни на първо място по размер на инвестициите у нас през тази година се нарежда Гърция с 23,5 на сто от общия им размер, следвана от Швейцария с 22,4 на сто и Холандия с 15,1 на сто.
Източник: Труд (15.12.2003)

Павел Езекиев, шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции, отчита повече от 1 млрд. долара, влезли в страната само през първите 9 месеца на годината. Обяснението е, че за този период е имало няколко крупни вложения от по над 100 млн. долара, но във вече съществуващи бизнеси, а не на зелено. Езекиев дава пример с инвестиции, направени от „ЛУКойл - Нефтохим", „Миролио", „Виохалко" и др.
Източник: Труд (23.12.2003)

Из интервю с Г-н. Павел Езекиев, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции - Г-н Езекиев, колко са инвестициите у нас до края на 2003 г.? - До края на септември инвестициите в България са 864,2 млн. долара. Като включим и близо 350 млн. от продажбата на Банка ДСК, се получават малко над 1,2 млрд. долмлнара. Вложенията над 10 млн. долара са 75% от общия размер. В края на 2003 г. инвестициите би трябвало да се окажат 1,4-1,5 млрд. Това е абсолютен рекорд за страната. - Това много ли е или малко? - Един от начините да се каже дали инвестициите са много, е да се погледнат като процент от брутния вътрешен продукт. Ако инвестициите са 1,4 млрд. и БВП има 4,8% ръст -колкото през 2002 година, това означава, че са малко над 8% от БВП. - Кои са най-големите инвестиции през 2003 година? - Най-голямата инвестиция ще бъде покупката на ДСК. Втората по големина към момента се оформя инвестицията на "ГлоБул" за увеличаването на мрежата, строене на базови станции и всякакви други технологии за около 200 млн. долара. Следват инвестициите на "Лукойл" и "Юмикор". "Лукойл" инвестират в удвояването на капацитета на рафинерията в Бургас, както и в нови бензиностанции. "Юмикор" пък вложиха пари в голямо обновяване и разширяване на завода в Пирдоп. След тях е "Миролио", която реализира също удвояване на инвестициите си в България - между 40 и 50 млн. долара. "Марица-3" е друга голяма инвестиция. До момента там са реализирани около 50 млн. долара, но по-нататък ще са много повече. "Шел" откри много бензиностанции, "Метро" - много магазини. - Какви са прогнозите ви за тази година? - Очаквам, че инвестициите ще са малко повече от миналата. Половината от тях ще дойдат от големите проекти в енергетиката - от приватизацията в отрасъла, както и от продажбата на БТК. - Коя държава сега е инвеститор номер едно? - Гърция заради "ГлоБул". - По едно време беше Швейцария. - Швейцария е дегизирана Русия. Инвестициите от Швейцария са инвестициите на "Лукойл" чрез швейцарското им поделение. Гърция с "ГлоБул" и "Виохалко" е едно рамо пред всички.
Източник: 24 часа (05.01.2004)

Ако темповете на преките чуждестранни инвестиции се запазят като през 2003 г., след две години техният размер може да достигне 2 млрд. долара, заяви изпълнителният директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Само за тази година се очаква чуждите вложения в икономиката да достигнат 1.6 млрд. долара. Половината от тях трябва да дойдат от приватизацията на БТК, "Булгартабак холдинг" и раздържавяването на енергийния сектор. Останалите ще бъдат инвестиции на зелено. Очакваното увеличение на чуждите вложения се предвижда да дойде най-вече от инвестиции във високите технологии. През миналата година България за първи път води по размер на външните инвестиции като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат данните на националните банки на България, Румъния, Сърбия, Словакия и Унгария. България държи първенството с 8.3 на сто. Прогнозите на АЧИ са, че чуждите инвестиции за миналата година ще достигнат 1.4 млрд. долара. От тях над 500 млн. долара са вложени на зелено от фирми като "Космо България мобайл" (собственикът на "Глобул"), английската "Петреко" с проекта си за проучванията на находището край Варна и италианската "Миролио" с изграждането на завода край Сливен. Близо 500 млн. долара през миналата година са инвестирали за разширяване или модернизация на производството си и големите компании, приватизирали български фирми преди години. Сред големите инвеститори са били руската "Лукойл", белгийската "Юмикор", гръцката "Виохалко". Гърция остава на първо място по ръст на инвестициите през последните 12 години. Второ място държи Германия пред Италия, Белгия, Австрия, Холандия и Унгария. Българските инвестиции също държат висок ръст, въпреки че в сравнение с 2002 г. има лек спад. През 2003 г. местните компании са инвестирали 2.6 млрд. долара, докато година преди това те са били 3.2 млрд. долара. Значително нарастват и средствата, усвоени по предприсъединителните фондове на Европейския съюз. През 2002 г. са изразходвани 150 млн. долара, а през миналата година по ИСПА и САПАРД вече са усвоени 230 млн. долара, сочат данните на АЧИ.
Източник: Дневник (14.01.2004)

Службата по кадастъра - Софийска област, на основание чл. 46, ал. 1 ЗКИР съобщава, че са приети кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на производствената площадка на "Миролио - България" - АД, в местност Азмаците, землище на гр. Елин Пелин, община Елин Пелин. Кадастралната карта и кадастралните регистри са в Службата по кадастъра. В 30-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" заинтересуваните лица могат да направят писмени искания и възражения по тях пред Службата по кадастъра - Софийска област.
Източник: Държавен вестник (03.02.2004)

Първите търговски отношения на италианския текстилен концерн Miroglio S.P.A. с български държавни предприятия бележат началото си още преди 25 години. През 1999 година дружеството закупува вълненотекстилния завод "Слитекс" АД ­ Сливен, чиито традиции във вълненото производство са от 1834 г. В края на 2000 година всички инвестиции на концерна в текстилния бранш на територията на България се обединяват в дружеството "Миролио България" ЕАД. Днес то притежава две търговски марки "Миролио лана" ­ за вълнени тъкани, и "Джорджети" ­ за копринени тъкани. Освен в Сливен дружеството разполага с производствени бази в Елин Пелин и Нова Загора. Ръстът на общите инвестиции, направени от текстилния концерн до момента, възлизат на 300 млн. лв., а броят на работните места е 1300. В заводите на дружеството се произвеждат камгарни и щрайхгарни платове и прежди, които съдържат 100% вълна, вълнени смеси (вълна и естествени влакна, вълна и синтетични влакна) и платове от вискозна и синтетична коприна. В структурата на "Миролио България" ЕАД особено място заема сливенският завод "Миролио лана", официално открит на 9 май 2003 година в присъствието на Симеон Сакскобургготски, премиер на РБългария. Предприятието се състои от 5 цеха и складова база за суровини и готови платове, разположени на 73 000 квадратни метра покрита площ. Производственият капацитет е 5 милиона метра плат годишно, а на цеховете за пресукване и тъкане ­ 8 милиона метра плат годишно. Работниците и служителите са 780 души. "Миролио България" ЕАД е сертифицирано по световните стандарти ISO 9001, Woolmark, Oeko-Tex. Предприятията на дружеството са оборудвани с едни от най-модерните съоръжения и технологии в света. "Миролио България" ЕАД е носител на награда от Министерството на икономиката на Република България и Агенцията за насърчаване на търговията ­ "Износител на годината ­ 2002", в категорията "Най-голям ръст на износа". Дружеството изнася своята продукция в 52 страни и има над 1000 клиента по света. Двете търговски марки ­ "Миролио лана" и "Джорджети", притежават принципно нова концепция ­ разработка на колекции с високо експлоатационно качество в съответствие със световните модни тенденции.
Източник: Кеш (01.03.2004)

Съветът на директорите на "Миролио България" - ЕАД, Сливен, Индустриална зона, на основание чл. 264б, ал. 1 ТЗ уведомява всички заинтересувани, че: 1. едноличният собственик на капитала ще вземе на 15.IV.2004 г. решение за преобразуване на дружеството в ЕООД; 2. е избрал за проверител на преобразуването Лилия Георгиева Николова, регистриран одитор, диплом № 0529/2000 г.; 3. по чл. 264н ТЗ план за преобразуването не се съставя; 4. докладът на проверителя за извършената проверка съгласно изискването на чл. 264д ТЗ ще бъде на разположение в седалището на дружеството в 30-дневен срок от обнародването на обявлението.
Източник: Държавен вестник (16.03.2004)

По всичко изглежда, че България върви по стъпките на Чехия, Полша и Унгария. През последните няколко години тройката бе във фокуса на световните инвеститори. Днес обаче тя като чели излиза от мода и вниманието се насочва към България, Румъния и Словения, факт за повишения интерес са чуждите инвестиции у нас за 2003 г. По предварителни данните са в размер на $1,360 млрд. – рекорд за последните 11 години. Ако се вярва на поговорката, че пари при пари отиват, 2004 г. ще бъде много по-успешна. Възможно е дори да стигнем $2 млрд., прогнозира шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Павел Езекиев. Според него причините за бума са различни. По някои от проектите се работи от няколко години и сега се жънат плодовете. За идването на други фирми думата си казва приемането ни в НАТО и близкото членство в Евросъюза. Една от най-големите инвестиции за годината е на гръцката фирма „Виохалко", която вложи над $30 млн. в нови стоманодобивни мощности в „Стомана индъстри". Сред другите големи инвеститори през 2003 се открояват италианската Миролио, Нестле, веригата „Метро кеш енд кери България", която през м. г. е вложила 20 млн. долара в разширяване на бизнеса. Огромни вложения в нови бензиностанции извършиха „ЛУ-Койл Нефтохим, „Шел" и ОМВ.
Източник: Труд (25.03.2004)

Капиталът на Агенцията за дипломатически имоти в страната - АДИС ЕООД, е намален от 71 650 110 на 67 815 120 лв. Делът на едноличния собственик е намален с 3 834 990 лв., става ясно от обява в Държавен вестник. Държавата е готова да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намалението на капитала,се казва още в обявата. Намалението на капитала е заради реституция на голяма складова база - терен и сгради на Гара Искър. Тя вече била продадена от новите си собственици. Активите са извадени от балансовата стойност на дружеството и няма да се наложи да се прави нова оценка на АДИС, коментираха запознати. АДИС ще се преструктурира, след като сделката за нея беше прекратена. PricewaterhouseCoopers ще изготвят стратегия за развитието на АДИС ЕООД. През юли миналата година АП сертифицира за участие в приватизационната процедура за АДИС 9 компании, от които една българска. По-късно четири фирми внесоха депозит за участие в приватизацията от по 5 млн. EUR. Това бяха италианската Miroglio, израелската BSR Еurope, Аmerican Realty Investors от САЩ и Czech Property Investments от Чехия. Агенцията за приватизация избра италианската компания Miroglio S.P.A. за купувач на АДИС с предложена цена от 96 млн. лв. АП прекрати процедурата за приватизация през октомври миналата година, защото останалите кандидати атакуваха схемата за плащане на италианската компания. Тя предвиждаше фирмата да приватизира чрез дълга ни към САЧИ - италианската агенция за застраховане и експортни кредити /задължението ни към САЧИ е 124 млн. DEM по споразумение от 1999 г./. Останалите компании предлагаха плащане кеш. Споразумението ни с италианците за изплащане на дълговете към тях чрез участие на техни компании в приватизацията у нас е валидно до 2005 г. Официалната оценка на компанията, която АП съобщи, след като развали сделката, е 83.4 млн. лв.
Източник: Пари (14.04.2004)

ЗАПОВЕД № 300-5-22 от 17 март 2004 г. На основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР одобрявам кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на производствена площадка на "Миролио - България" - АД (поземлен имот 27303.99.1), в м. Азмаците, гр. Елин Пелин, община Елин Пелин, Софийска област, изработени по реда на § 3 от Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и приети с протокол от 17.ХII.2003 г. на Службата по кадастъра - Софийска област. Заповедта да се съобщи на заинтересуваните лица по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР. Заповедта подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването й в "Държавен вестник" по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР пред окръжния съд. Изпълнителен директор: Цв. Боев
Източник: Държавен вестник (30.04.2004)

Едноличният собственик на капитала на Миролио България ЕАД е взел решение за преобразуване на дружеството в ЕООД. Новият БУЛСТАТ на дружеството е 119621584. Данъчния номер и адреса остават непроменени.
Източник: Фирмена информация (03.06.2004)

АЕЦ "Козлодуй" ще може да продава електроенергия на привилегированите потребители от юли, съобщи председателят на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) Константин Шушулов. Решението за включването на атомната централа в либерализираната част от пазара и количествата ще бъдат определени в скоро време. Включването на АЕЦ "Козлодуй" се налага, тъй като наред с реалното отваряне на електроенергийния пазар още потребители ще придобият статут на привилегировани. Графикът за либерализацията му, приет от ДКЕР, предвижда потребители с годишна консумация над 40 гигаватчаса да могат да договорят цените и количествата на електроенергията. В тази група попадат "Амилум България", "Балканфарма", "Биовет", "София мед", "Леко ко" и "Миролио България". За да получат статут на привилегировани потребители, компаниите не трябва да имат задължения към Националната електропреносна компания (НЕК). Засега изискването е компаниите да имат годишна консумация над 100 гигавата. От декември 2003 година започнаха "сухи тренировки" между НЕК, "Стомана индъстри", КЦМ, "Девня цимент", "Агрополихим", "Неохим", "Юмикор мед" и "Свилоза". От НЕК не изключват възможността в пазара да се включат "Солвей Соди" и "Кремиковци". НЕК очаква реалните сделки между потребителите и централите да започнат от 3 юли. От 2007 г. и битовите потребители ще могат да се избират доставчик на електроенергия. Ако потребителите заявят количества ел. енергия, които са под необходимите, те ще могат да си купят от т.нар. балансиращ пазар. Ако заявеното количество е повече, те ще трябва да го заплатят. Правилата за функциониране на пазара предвиждат НЕК да води регистър на сключените сделки. Засега остава открит въпросът за таксата за пренос, която компаниите ще плащат на НЕК. Привилегированите потребители обжалват във Върховния административен съд решението на регулаторната комисия, с което таксата стана 11.8 лв. за мегават. Следващато дело е насрочено за есента.
Източник: Дневник (15.06.2004)

Най-големите чуждестранни инвеститори "на зелено": • ОТЕ - над 500 млн. долара в "Глобул". • "Американ Стандарт" - над 100 млн. долара в заводите за санитарен фаянс и арматура край Севлиево. • "Либхер" - 40 млн. долара в завод за хладилници край Радиново, Пловдивско. • "Виохалко"- 80 млн. евро в заводите "Стилмед" и "София мед". • "Метро" - около 80 млн. долара в 7 хипермаркета. • "Миролио" - над 150 млн. долара в 4 текстилни завода в Сливен, Нова Загора и Елин Пелин • "Сокотаб" - 30 млн. евро в Завода за преработка на ориенталски тютюн в Радиново. • "Петреко" - 70 млн. долара в разработка на газовото находище край Галата. • "Бизнес парк София" - общ размер на инвестицията около 100 млн. долара. • "Опет Айгаз България" - над 100 млн. долара във верига бензиностанции. • "Практикер" - 50 млн. евро в 7 хипермаркета.
Източник: Труд (07.07.2004)

Италианската компания за производство на текстил и облекла "Миролио" ще инвестира 40 млн. лв. в нова предачна фабрика в Ямбол, съобщи представителят на фирмата у нас Едуардо Миролио. С това производствените предприятия на компанията в страната ще станат пет. Очаква се до края на следващата година новата фабрика да произвежда вече готовата продукция, допълни Миролио. Компанията е един от най-големите инвеститори в текстилния сектор и досега са вложени около 250 млн. лв. Освен в Ямбол дрехите на "Миролио" се шият още в Елин Пелин, Сливен и Нова Загора. Първата фабрика е създадена през юни 2000 г. с първоначалната инвестиция от 35 млн. евро. В четирите фабрики на компанията работят над 1300 души. Един от последните проекти на "Миролио Италия" е с компанията "Раумер", която произвежда камгарни прежди и трикотажни тъкани. С равно участие е регистрирано "Раумер България" АД. Дружеството закупи 38 дка от терена на завод "Динамо" в Сливен и изгражда там камгарна предачница за трикотажни прежди. На семинар, посветен на бъдещето на европейския пазар на облекло и текстил, Едуардо Миролио посочи като най-големите плюсове на българските производители близостта на страната до държавите от Западна Европа, стратегическото й местоположение между Европа и Азия, както и възможността за намаляване на транспортните разходи при доставката на поръчките за западните пазари. По думите му времето за транспортиране на продуктите от България е с 20 до 30 дни по-кратко, отколкото от азиатските страни. Другото предимство са ниските разходи за работна ръка и за електроенергията, от които западните инвеститори могат да се възползват тук. По думите на Миролио българските фирми трябва да използват тези свои предимства, за да привлекат повече чужди партньори. По думите му това ще помогне на фирмите да се справят със силната конкуренция след отпадането на квотите за внос от Китай 2005 г. Търговският директор на испанската фирма за облекла "Индуко" Мануел Мартинес обясни, че българските предприятия трябва да се стремят към подобряване на услугите - сроковете за производство, доставката и други. Той посочи, че пазарът на конфекция през последните години е твърде динамичен, модните тенденции се променят непрекъснато и производителите трябва да откликват на актуалните тенденции. В тази връзка фабриките в България могат да привлекат чуждите партньори, ако изпълняват договорените срокове навреме.
Източник: Дневник (07.10.2004)

"Миролио България" ще вложи около 3 млн. лева, за да изгради бизнес хотел в центъра на Сливен, съобщи прокуристът на фирмата Иван Динев. Той обясни, че проектът предвижда да бъде реконструирана сградата на пететажния хотел "Сините камъни". В миналото той беше собственост на закритото вече "Обществено хранене и хотели". Впоследствие сградата беше продадена на общината и след като смени още няколко собственика, бе купена от Едоардо Миролио. Сега неговата фирма ще реализира проект за превръщането й в тризвезден хотел, чието име ще е "Парк централ". Според проекта в новия обект ще има 34 двойни, 12 единични стаи и един апартамент. В партерната част ще има бар, който ще осигурява и закуска на гостите. Във вътрешния двор, на мястото на някогашна лятна градина ще бъде разположен паркингът на хотела. Предвижда се обектът да бъде открит официално към средата на следващата година. Архитектурният проект е разработен от колектив с ръководител арх.Георги Койнов. След проведен конкурс за главен изпълнител на реконструкцията е избрана сливенската фирма "Монолит". Оттам съобщиха, че строително-монтажните работи вече са започнали, като за част от дейностите са сключени договори с подизпълнители.
Източник: Дневник (23.11.2004)

Строителната фирма "Сиенит" започна с изграждане на жилищни кооперации, но през последните години участва в редица по-мащабни проекти. Фирмата беше главен изпълнител по изграждането на фабриката на италианската фирма Миролио в Елин Пелин, разположена на 96 000 кв. м площ, от които 20 000 кв. м производствени сгради и 2 000 кв. м офис сгради. Сред по-мащабните є проекти са и изграждането на база на немската фирма "Фереро" на площ от 35 000 кв. м в Пловдив, както и на фабриката за хладилници и фризери на "Либхер". Партньори на "Сиенит" при изпълнение на повечето от промишлените обекти са пловдивските фирми "Хелиос" (един от големите вносители на железа и собственик на завод за заготовка на метални конструкции) и "Крис Мари 91" ЕТ, която извършва изкопите и осигурява строителна механизация.
Източник: Дневник (02.12.2004)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 1991 от 18.XII.2003 г. по ф. д. № 2394/93 вписа промени за "Миролио България" - АД: вписва за едноличен собственик на капитала "Миролио" С. П. А. - АД, Италия; вписва промяна на дружеството от "Миролио България" - АД, на "Миролио България" - ЕАД; вписва приемане на нов устав.
Източник: Държавен вестник (03.12.2004)

10 компании са включени в шортлистата за конкурса "Инвестиция 2004" на Министерството на икономиката. В категория "Нова инвестиция" са номинирани "Сокотаб", "Линднер", "Миролио" и "Петреко". Във втората категория "Инвестиция в малки и средни предприятия" ще се състезават "Арексим", "Елиа" и "Алуком". В третата - "Инвестиция в туризма" са "SPA Девин", "Юлен" и "Албена". На 22 декември ще бъдат определени победителите.
Източник: Сега (21.12.2004)

България вече привлича около 30% от инвестициите в Югоизточна Европа, заяви вицепремиерът Лидия Шулева. 2004 г. е рекордна за преките чужди вложения у нас - очаква се те да достигнат 2 млрд. EUR. Така за последните три години привлечените отвън инвестиции са 4.5 млрд. USD. За първи път Министерството на икономиката присъди награди за инвестиция на годината в три категории. Номинираните за нова инвестиция бяха Socotab, Lindner, Petreco България Галата и Miroglio. През тази година американската компания Socotab Group откри един от най-големите заводи в света за преработка на ориенталски тютюн край пловдивското село Радиново. Инвестицията надхвърля 30 млн. EUR. Германската компания Lindner създаде мултифункционалния Бизнес парк София, в който до момента са вложени 38 млн. EUR, като 8 млн. от тях - през 2004 г. Petreco България започна добив от газово находище Галата, изцяло предназначен за българския пазар. Италианската Miroglio Group вложи още 31 млн. EUR в пето текстилно предприятие. В категорията Инвестиция в малки и средни предприятия са номирани смолянската фирма Арексим, инвестирала 6.4 млн. EUR в производство на пластмасови детайли, производителят на алуминиеви детайли Алуком, който през 2004 г. успя да привлече клиенти като HYDAC GmbH и DANA Corporation, и добричката фирма Елиа, която инвестира 3 млн. EUR в производството на нов тип електрически табла. В категория Инвестиция в туризма сред номинираните е Албена АД заради вложените 14.3 млн. EUR в изграждането на летището в Приморско, фирма Юлен, която изгради редица ски-съоръжения в Банско и SPA хотел Девин.
Източник: Пари (23.12.2004)

Италианската компания "Миролио" е поискала да купи "Домейн Бойар". По неофициална информация цената ще бъде най-малко 10 млн. долара. На 2003 г. "Домейн Бойар" вече продаде една от винарните си - "Винпром Русе", на руската компания "Московски междурепубликански винарски завод". Засега с "Миролио" имаме само партньорство за разширяване на лозовите ни насъждения, заяви Маргарит Тодоров. Предвиждат се до 2 години да бъдат засадени общо 5000 дка нови лозя. Първите 1000 дка дори вече били готови, в момента се работело по още 1000 дка.
Източник: 24 часа (10.01.2005)

Само за ноември и декември в страната са постъпили 811 милиона евро преки чуждестранни инвестиции, с което общата им стойност за 2004 става 2.020 милиарда евро. В сметките са включени преведените в края на годината пари от продажбата на седемте електроразпределителни дружества, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева. Тя уточни, че сумата на преките чужди инвестиции за миналата година се равнява на сбора от привлечените през 2002 и 2003 г. средства. През 2003 г. преките чуждестранни инвестиции бяха 1.253 млрд. евро. По предварителни данни на Българската народна банка, оповестени в края на миналата година, преките чуждестранни инвестиции в периода от януари до октомври са 1.209 млрд. евро. Това прави 6.2% от брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение през същия период на 2003 г. стойността им е била 1.208 млрд. евро, което се е равнявало на 6.9 на сто от тогавашния БВП. Най-много инвестиции за десетте месеца на 2004 г. са привлечени от Австрия - 46.2% от общия размер, сочат данните на БНБ. Следват Холандия (14 на сто) и Гърция (9.1 на сто). Лидия Шулева каза още, че е увеличен и размерът на вътрешните инвестиции. За периода януари-септември те са 1.813 млрд. евро. Според Шулева числата са доказателство за подема на българската икономика. По думите й през следващата година се очакват сериозни капиталовложения в нови производства, технологични трансфери и бизнес центрове, а перспективните сектори са туризмът, селското стопанство, текстилът, машиностроенето и отбраната. Български фирми инвестирали и зад граница в създаването на смесени дружества. Според вицепремиера с отварянето на българската икономика тези капиталовложения ще се увеличават. Тринадесет компании са подали заявления за сертифициране като инвеститори от първи клас по Закона за насърчаване на инвестициите, съобщи още тя. До момента такъв сертификат има "Линднер България", компанията, която изгражда и експлоатира "Бизнес парк София". Сертификатът за инвеститор от първи клас дава право на притежателя му да получи държавна помощ като инфраструктура до границите на обекта, предоставяне на земя за строителство и др. Приходите от приватизация пък са 2.048 млрд. лева. Приключени са 1371 сделки, финансовият ефект от които е над 3 млрд. лв. В края на годината вицепремиерът Лидия Шулева връчи наградите на победителите в конкурса "Инвестиция 2004", организиран от Министерството на икономиката, Българската агенция за инвестициите, Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Агенцията по туризъм. В категорията "Нова инвестиция" бе отличена американската компания, която преработва и търгува с ориенталски тютюни, "Сокотаб", открила в края на март завод в пловдивското село Радиново. Инвестицията й надхвърля 30 милиона евро, а главен изпълнител на производствената база е "Сиенит". За наградата се бориха още немската "Линднер холдинг", която е вложила до момента 38 млн. евро в строителството в "Бизнес парк София", "Петреко САРЛ", дъщерна компания на британската "Мелроуз рисорсиз", която инвестира 118 млн. долара в проучването и добива на нефт и природен газ край Галата, и италианският производител на облекло и текстил "Миролио", инвестирал 31 млн. евро през миналата година. "Юлен" АД, в което съдружници са "Алпенвалд туристик - България", "Ски инженеринг", община Банско и "Пирин-турист", е победителят в категорията "Инвестиция в туризма". Дружеството е вложило 14.3 млн. лв. за изграждането на лифтове и ски влек през 2004 г. Негови конкуренти за приза бяха "Албена" АД и фирмата, която откри в Девин едноименен хотел с център за балнеолечение, "Роял холидей". "Арексим" спечели наградата в категорията "Инвестиция в малки и средни предприятия". Дружеството вложи 4 млн. евро в новата си производствена база през 2004 г. и откри 128 нови работни места. Продукцията му включва пластмасови детайли и инструментална екипировка за тях, като 80% от нея се изнася. Сред клиентите му са "Идеал стандарт", Севлиево, "Шнайдер електрик" и др.
Източник: Строителство Градът (10.01.2005)

Винопроизводителят "Домейн Бойар" и италианската фирма за производство на текстил и облекла "Миролио" създадоха съвместна лозарска компания "Ново лозе" ООД, съобщи изпълнителният директор на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров. Регистрацията на новата фирма все още не е излязла в Държавен вестник. Двете дружества са предоставили на "Ново лозе" общо над 5000 декара земя и лозя, на територията на с. Еленово и Нова Загора. От тях вече има 1000 дка с лозя, които раждат грозде, заяви Тодоров. По думите му в създаването на масивите са инвестирани около 1.5 млн. евро от "Домейн Бойар" и "Миролио". В процес на засаждане с лозя са и останалите 4000 дка, като за 1000 дка има одобрен проект по програма САПАРД на Европейския съюз. Инвестициите в новите масиви ще са за около 6 млн. евро, твърди Маргарит Тодоров. Според него по-голямата част от гроздето ще се изкупува от "Домейн Бойар", а другите количества от собствената изба на "Миролио" в Нова Загора, която е малка и от бутиков тип.
Източник: Дневник (11.01.2005)

Българският винопроизводител "Домейн Бойар" и италианската текстилна групировка "Миролио" създадоха смесено лозаро-винарско предприятие в района на Нова Загора, съобщи британският сайт just-drinks.com. Двете компании са инвестирали около 1,5 млн. евро ($1,97 млн.) в създаването на лозя на площ от 500 хектара. Около 6 млн. евро ще бъдат похарчени за засаждането на нови лози. В момента "Миролио" води преговори за изкупуване с "Домейн Бойар", пише още в just-drinks.com. Лозето на "Домейн Бойар" се намира близо до новозагорското село Еленово. Засега дават плод 250 дка, още 2000 ще бъдат засадени. "Миролио" отдавна се интересува от винопроизводство. През 1985 г. собственикът Едуардо Миролио купи италианската винарна Теnuta Carretta.
Източник: Стандарт (12.01.2005)

Италианската компания за производство на текстил "Миролио" е сключила споразумение за партньорство с "Раумер България", предаде агенция АНСА. Целта на договора е двете компании да заздравят пазарните си позиции в страната, уточнява агенцията. "Раумер България" вече закупи 38 дка от терена на завод "Динамо" в Сливен и изгражда там предачница за трикотажни прежди. През миналата година по данни от "Раумер", цитирани от агенцията, фабриката е произвела 6 млн. кг прежда. За тази година се очаква производството да се увеличи с около 35 на сто до над 8 млн. кг прежда. "Раумер България" е регистрирано като съвместно предприятие между четири италиански компании. Най-големите акционери в дружеството са "Раумер" и "Миролио". "Миролио" е един от най-големите инвеститори в текстилния сектор в България, като общата стойност на вложенията му досега е около 250 млн. лв. "Миролио" има производствени мощности в Елин Пелин, Сливен, Ямбол и Нова Загора. Първата фабрика е създадена през юни 2000 г. с първоначалната инвестиция от 35 млн. евро. В четирите фабрики на компанията работят над 1300 души. "Раумер" произвежда камгарни прежди и трикотажни тъкани.
Източник: Дневник (01.02.2005)

Италия е основен търговски партньор на България. По размер на преките чуждестранни инвестиции в страната от 1992 до 2004 г. тя се нарежда на пето място с 678 млн щатски долара. Преди нея са Гърция, Австрия, Холандия и Германия. Рекордна по италиански инвестиции /почти 340 млн щатски долара/ е 2000 г., когато италианската банка” Уникредито” купи най-голямата българска банка Булбанк. Сериозен е интересът и присъствието на италианските инвеститори в областта на текстила. Световноизвестната “Миролио груп” вече е собственик на няколко български предприятия в сектора - Завода за вълнени платове в Сливен, както и тъкачницата на сурови платове в същия град. Групата притежава и завода за пресукване на коприна в Нова Загора, както и завода за багрене в Елин Пелин край София. От 2002 г. “Миролио груп” е собственик и на сградата на Световния търговски център в София. Президентът на групировката Едоардо Миролио бе определен през 2002 г. от българското министерство на икономиката за Инвеститор № 1 в България. Друга област на сериозни интереси на италианския бизнесе енергетиката. Италианската група “Енел” участва в рехабилитацията на ТЕЦ “Марица-Изток 3” с цел удължаване на живота на централата. Италианските компании “Лайтнер” и “Техноалпин” проявяват интерес и инвестират и в българските ски курорти. “Техноалпин” вече достави съоръженията за изкуствен сняг в ски курорта Банско. Двете компании проучват възможностите за доставка на ски влекове, лифтове, оръдия за изкуствен сняг в българския зимен център Боровец. Новината потвърди и управителят на Софийска област Олимпи Кътев, който заедно с кмета на Самоков Ангел Николов и президента на “Главболгарстрой” Симеон Пашов посети италианските ски центрове Бормио, Санта Катерина, Ливиньо и Кронплац в Южен Тирол за “сверяване на часовниците” във връзка с проекта Супер Боровец.
Източник: БНР (16.02.2005)

Италианската компания "Миролио", която у нас има инвестиции в сферата на текстила, преговаря за покупката на винпром "Домейн Бойар". Цената на дружеството се пази в тайна, но че то се продава, потвърди председателят на борда на директорите на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров. Като кандидат-купувач на "Домейн Бойар" се спрягаше и собственикът на избите в Любимец и Хисар "Ташков" АД, където с по 50% дялове участват адвокат Тодор Батков и бизнесменът Атанас Ташков. От фирмата обаче отрекоха да преговарят за покупката на винпрома. Първият съвместен проект на "Домейн Бойар" и "Миролио" започна в началото на тази година. Двете фирми се кооперираха в създаването на нов лозов масив край с. Еленово, Старзагорско. Въпреки че "Миролио" има утвърдени позиции в текстилния бизнес, компанията поддържа подчертан интерес към винопроизводството. През 1985 г. собственикът Едуардо Миролио купува италианската винарна "Теnuta Carretta", като продължава местните традиции на винопроизводство. В България лозята на "Домейн Бойар" граничат с насажденията на "Миролио". Близостта до винарните на "Домейн Бойар" в Кортен, Сливен и новопостроената изба на "Миролио" е фактор, който също ще подпомогне контрола на качеството от лозето до избата, смятат от двете фирми. У нас "Миролио" е известна най-вече в текстилния бранш. Тя притежава четири завода - за багрене и печат в Елин Пелин, за производство на вълнени платове в Сливен, тъкачница на сурови платове в Сливен и завод за пресукване на коприна в Нова Загора. Преди 3 г. фирмата купи и 70 на сто от капитала на търговския център "Интерпред" от тогавашния му собственик "ДЕУ Корпорейшън". Общите инвестиции на "Миролио" в България надхвърлят 250 млн. лв.
Източник: Сега (23.02.2005)

Финтекс ООД се кооперира с италианската компания Миролио. Инвестиционните планове на Финтекс ООД-Хасково са свързани с подготовка на продукцията за европейския пазар. Фирмата е създадена преди 10 г. и успя да се превърне в основен доставчик на платове за конфекционната промишленост. Годишният капацитет на производството е 2 млн. т плат. Продукцията намира пазари главно в Италия и Испания и други европейски страни. Предстои да бъде защитен международният сертификат ISO 9001 2000.
Източник: Пари (24.02.2005)

Италианската фирма за производство на текстил "Миролио" беше отличена вчера с авторитетната награда "Златна мартеница", присъждана от Съюз "Произведено в България". Компанията взе наградата за чуждестранен инвеститор. Италианската група "Миролио" включва над 40 дружества по света, а годишният й оборот възлиза на 800 млн. евро, съобщиха организаторите на церемонията по награждаването. У нас тя присъства от 1993 г., а от 1998 г. започва да инвестира в България. За 1998 - 2004 г. инвестициите й в страната възлизат на 120 млн. евро, вложени в изграждането и модернизирането на четири завода: завод за багрене и печатане на платове в Елин Пелин, фабриките за вълнени платове и тъкани от вискоза и полиестер в Сливен и фабриката за пресукване и трикотаж в Нова Загора. Годишният оборот на "Миролио България" е над 90 млн. лв. Софийската фирма "Диел" пък беше отличена в категорията за принос на български организации и фирми към повишаване на качеството и производителността. Тя произвежда спортни зимни облекла, екипи и униформи като е изключителен доставчик на представителните спортни облекла на българските олимпийски отбори за последните четири олимпиади. Предприятието произвежда също така и облеклата на Българската антарктическа експедиция.
Източник: Монитор (02.03.2005)

Италия заема пето място сред чуждестранните инвеститори с общи инвестиции за периода 1992-2004 г. в размер на 715.9 млн. USD. По данни на Българската агенция за инвестиции най-силна е 2000 г., когато притокът на преки инвестиции от Италия е 338 млн. USD. Това е годината, в която бе направена най-голямата банкова приватизация - закупуването на Булбанк от UniCredito. Големи капитали от Ботуша се наливат и в текстилната промишленост, като първенци са Miroglio, инвестирала до момента у нас над 150 млн. USD, и Safil с 11.5 млн. USD инвестиции. Наскоро Miroglio навлезе и във винопроизводството. Тя се кооперира с Домейн Бойар в създаването на лозов масив край старозагорското село Еленово, освен това проявява интерес и към закупуването на Домейн Бойар. Фирмата притежава и 70% от капитала на търговския център Интерпред-София.
Източник: Пари (14.04.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 791 от 11.V.2004 г. по ф. д. № 313/2004 вписа еднолично дружество с ограничена отговорност "Миролио България" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Сливен, Индустриална зона, с предмет на дейност: производство и пласмент на текстилни изделия и стоки от всякакъв вид, и с капитал 149 998 995 лв., собственост на "Миролио" С.П.А., Италия. Дружеството е с неопределен срок, образувано е от преобразуването на "Миролио Българя" - АД, при условията на пълно правоприемство на всички активи, пасиви, права и задължения на преобразуващото се дружество и се управлява и представлява от управителя Едоардо Миролио.
Източник: Държавен вестник (14.06.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ обявява с определение № 76 от 2.VI.2004 г. по ф. д. № 2394/93, че е приел годишен счетоводен отчет за 2003 г. на "Миролио България" - ЕАД.
Източник: Държавен вестник (17.06.2005)

Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, София, ул. Уилям Гладстон 67, на основание чл. 62, ал. 5 от Закона за водите обявява, че е постъпило заявление от "Миролио България" - ЕООД, Завод за багрене и печат на тъкани, гр. Елин Пелин, със седалище и адрес на фирмата Сливен, ул. Чайковски 20-Б-4, БУЛСТАТ 119621584, за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване от язовир "Панчарево" за технологични нужди. Цел на водоползването - технологични нужди на Завод за багрене и печат на тъкани, гр. Елин Пелин. Лимит на ползваната вода - до 4,38 млн. куб. м/годишно с помесечно разпределение в зависимост от режима на постъпващия приток в язовир "Панчарево". На основание чл. 64, ал. 1 от Закона за водите в едномесечен срок от обнародване на обявата заинтересуваните лица могат да възразят срещу издаване на разрешителното, да предложат условия, при които да бъде издадено разрешителното с оглед гарантиране на лични или обществени интереси.
Източник: Държавен вестник (24.06.2005)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1085 от 1.VII.2004 г. по ф. д. № 313/2000 вписа промени за "Миролио България" - ЕООД: вписа като прокуристи Масимо Барточи и Гаетано Римини, които ще управляват и представляват дружеството заедно и поотделно с управителя на дружеството Едоардо Миролио.
Източник: Държавен вестник (08.07.2005)

България води по инвестиции на глава от населението в Европа България е на първо място по инвестиции на глава от населението, сочи доклад на Българската агенцията за инвестиции /БАИ/ за 2004 година, одобрен от правителството вчера. По този показател с 272 евро на глава от население страната ни е преди Балтийските държави, където инвестициите са били 200 евро на човек, същото е нивото в Централна Европа, в Източна Европа те са 170 евро, а в Русия - 106 евро. Това съобщи Павел Езекиев, изпълнителен директор на Агенцията за инвестиции. Инвестициите през 2004 г. са били 5,262 милиарда евро. От тях 3,148 млрд. - български, и 2,114 милиарда евро - чуждестранни, съобщи министърът на икономиката Милко Ковачев. Като дял от БВП през 2004 г. инвестициите достигат 10,2 на сто. През м. г. България е привлякла 10 на сто от инвестициите в Централна и Източна Европа и 30 на сто от тези в Югоизточна Европа. Министър Ковачев изрази задоволство от това, че енергийният сектор е водещ по привличане на чуждестранни инвестиции. Според прогнозите очакваното ниво на инвестициите през 2005 г. е 6 милиарда евро, като енергетиката, транспортът и телекомуникациите ще запазят водещия си дял. През първото тримесечие на 2005 г. най-големите инвеститори са "АЕЦ - Козлодуй", БТК, НЕК, "Глобул", "Асарел Медет", "Пристанище - Бургас", "Миролио" и "Челопеч Майнинг".
Източник: Монитор (15.07.2005)

Наводнени са 30 фирми в гр. Елин Пелин. Търпят загуби и по-малки производители в цялото Софийско поле, мандри и земеделски кооперации. Голф клубът е сериозно пострадал, разказа кметът Янко Янков. Сред пострадалите от водната стихия са заводът на щамповане на тъкани на Миролио- България, цех на Чипита, фирма Шамот. По експертни оценки в община Елин Пелин загубите се изчисляват на около 20 млн. лв. Бизнесът търпи и сериозни косвени загуби от непроизведена продукция, наводнени суровини и материали, липса на ток, телефони и комуникация. Точните загуби на предприемачите се уточняват. Заводът за щамповане на тъкани в Елин Пелин е в планиран отпуск до 22 август, като дотогава щетите ще бъдат възстановени. Наводнението няма да се отрази на бизнеса, коментираха от фирмата. Водната стихия е причинила щети на част от готовата продукция и на суровините. В официално съобщение на Миролио-Италия се твърди, че заводите на групировката в Германия и Италия ще изпълнят поръчките на завода в Елин Пелин за предстоящите панаири на текстилната индустрия. Кметицата на гр. Смолян Дора Янкова заяви, че в района са пострадали малки и средни фирми, които трудно ще се възстановят. В момента се прави оглед на пострадалите дружества и се оценяват щетите. Дъждовете наводниха и част от жп линията на индустриален клон Промет Стиил, в близост до село Братово край Бургас. По нея всеки ден се движат над 30 вагона със заготовки и с обработен метал. За задържаните вагони се плаща извънреден престой, а тонове заготовка стоят на гара Долно Езерово и не стигат до металургичните пещи за обработка.
Източник: Пари (16.08.2005)

В ход е преустройството и модернизацията на строения през 50-те години на миналия век хотел „Сините камъни” в центъра на Сливен. Реновираната сграда се отличава със съвременен архитектурен стил, отговарящ на конкретните потребности и изисквания на инвеститора за хотел от бизнес класа. Инвестицията е на стойност 3 млн. лв. и е предприета от фирма „Миролио България” с прокурист Иван Динев. Архитектурната разработка е дело на арх. Георги Койнов. Изпълнител на строителните работи е сливенската фирма „Монолит” ООД. Фирмата се занимава със: строителна, строително-ремонтна, инвестиционна, проекто-проучвателна, консултантска и други дейности в страната и чужбина. От своето основаване през 1994 г. „Монолит” ООД осъществява приоритетно строителна и строително-ремонтна дейности. Консултантската и надзорна дейност по реконструкцията на хотелската база осъществява ЕТ „Готика-консулт”, Сливен. Обектът е със застроена площ от 525 кв.м и с разгъната застроена площ от 2 970 кв.м. Съществуващата сграда е пет етажна. Изпълнено е надстрояване с един мансарден етаж. Строителното преустройство предвижда цялостно запазване на конструкцията на сградата. Конструкцията е масивна, стоманобетонова, с дървен покрив, покрит с керемиди. Новото функционално разпределение се осъществява с премахване на някои от неносещите стени. На ниво партер се запазва главният вход за посетители с предвиден ветробран с портиер. Приемно фоайе обединява рецепция, малка зала за видео прожекции, щандове за продажба на вестници, списания и сувенири, магазин за сладкарски изделия, дневна. В отделно помещение е ситуирана кафе-сладкарница с достъп и от самостоятелен вход за външни посетители. На ниво сутерен са устроени фитнес-зала, сауна, солариум и помещения за масажи. Между стълбищните рамена се монтира изцяло остъклен панорамен асансьор. Останалите етажи са с чисто хотелски функции. Хотелската част има 47 стаи, от които 34 са двойни, а 12 единични. Предвиден е и голям луксозен апартамент. Хотелът отговаря на изискванията за 3 звезди, според категоризация на туристическите обекти в България. Подпокривното пространство се преустройва в мансарден етаж със стоманобетонова плоча. Архитектурно фасадата на сградата се оформя в характерния стил неокласицизъм с известно обогатяване на детайла. Използват се профили на “Астротерм”, мазилки и бои “Баумит”. Мансардният покрив е изпълнен с медна ламарина. Предвидено е хотел „Парк Централ” да бъде въведен в експлоатация през септември т.г.
Източник: Строителство Градът (24.08.2005)

"Домейн Бойар" затваря винзавода си в Сливен, съобщи местен вестник. Голяма част от 120-те работници вече са получили едномесечни предизвестия за освобождаване от работа. Според слухове, разпространени в града, служителите в завода ще бъдат съкратени от 15 септември. На работа ще останат само материално отговорно лице, синдик и охрана. В момента предприятието е затворено."Не съм упълномощен да говоря пред медиите, питайте централата в София", каза управителят на "Домейн Бойар"-Сливен Димитър Панов. Очакванията за слаб гроздобер налагат намаляване на капацитета на производство и на служителите, заяви шефът на фирмата Маргарит Тодоров. Той обясни, че се прави реорганизация на трите завода на "Домейн Бойар" в страната - Сливен, Шумен и Костенец. Но до затваряне няма да се стигне, категоричен е Тодоров. Той все пак призна, че най-много съкращения ще има в Сливен, тъй като там е най-голямото предприятие. Винзаводът "Сините скали" на "Домейн Бойар" бе изграден през 1999 година по австралийски проект. Капацитетът му е 17 000 тона грозде. Стойността му била около 30-35 млн. лева, според местния вестник "Седмица". Преди две години компанията продаде своя винпром в Ямбол и още тогава се заговори, че подобна ще е съдбата и на сливенския филиал. Интерес проявявали от италианския концерн "Миролио".
Източник: Стандарт (02.09.2005)

Винзаводът "Сините скали" - перлата на "Домейн Бойар" в Сливен, е пред фалит. 100 работници са получили предизвестие за съкращение точно преди гроздобера. В предприятието не се подготвя изкупна кампания, което означава, че то ще спре. "Сините скали" е източен и ще бъде затворен, шушукат в Сливен. Само преди две години и половина във винзавода на Маргарит Тодоров бяха инвестирани 17,5 млн. евро от Евробанката. "Сините скали" се оказа най-бързо затвореният модерен винзавод у нас. Защото само две години и половина след като отвори врати, предприятието е пред банкрут. Близо сто работници от 120-членния персонал вече са получили предизвестие за освобождаване от работа. "Имаме заявка да приемем съкратените работници от "Домейн Бойар", чиято бройка е малко под 100", каза Тихомира Димитрова, шеф на Бюрото по труда в Сливен. Съкращенията били направени по всички законоустановени правила. През втората половина на септември хората ще се запишат като безработни при нас, добави шефката на БТ. Освен общи работници обаче сред съкратените има и квалифициран персонал. Преди две години "Домейн Бойар" продаде своя винпром в Ямбол. Още тогава се заговори, че подобна ще е съдбата и на филиала в Сливен. Оказа се, че са водени преговори за продажба с "Миролио" - италианския текстилен концерн, но до сделка не се е стигнало. В България трудно ще се наеме някой да поеме дълговете на завод "Сините скали", категорични са специалистите в бранша. Според тях има сериозни основания да се предполага, че още при строителството се е стигнало до източване. То започва, след като апетитното място е закупено по време на бившия кмет на Сливен Христин Петков в края на мандата му през 1995 г. По-късно теренът става собственост на "Домейн Бойар". Всъщност завод "Сините скали" никога не е работил с оптималната си мощност. Той е ефективен, ако преработва между 13 и 17 хил. тона грозде. До момента там са се преработвали от 7 до 11 хил. тона. "Като областен управител на Сливен не съм известена за ставащото в "Домейн Бойар", научавам от вестниците. Ако са имали проблеми, не са ме търсили за съдействие", каза губернаторката на Сливен Христина Чолакова. Тя припомни, че делегации, посещаващи Града на стоте войводи, нееднократно са били водени през последните две години за дегустация в "Сините скали". "Жалко е, че се съкращават хора. Дано някой го купи", каза Христина Чолакова.
Източник: Стандарт (07.09.2005)

Александър АНТОВ: Българските модни къщи ще навлязат смело в Европа "Вотан - Модна къща Агресия" е на пазара от 14 години и в момента в нея работят над 1200 души. Производствените помещения са разположени на площ от 15 хил. кв.м, а дневният капацитет на производството е над 1200 мъжки и 1500 дамски костюма, голяма част от които се изнасят за Германия, Франция, Холандия, Испания, Италия и други европейски страни. "Агресия" разполага общо с девет магазина, шест от които са в столицата и по един в Стара Загора, Варна и Бургас. Модната къща има награди от "Златната игла", "Производител на годината" и др. Компанията е единствената в България, която работи с италиански материи от висок клас от престижни марки, сред които Cerutti, Ermenegildo Zegna и Dormeul. В: Как се прави мода в България? - Мода в България се прави трудно, но определено в последните години се забелязва положително развитие. Трудностите идват основно от липсата на качествени материали, а не от липсата на специалисти. У нас има много добри дизайнери, които се учат от чуждия опит и го прилагат тук. За съжаление обаче в България няма толкова добри производители на платове и материали, както в Италия например. Преди имаше много първокласни фабрики, но през последните години не се инвестираше в текстилната промишленост и впоследствие те спряха работа. Сега те пак се възраждат. Сред тях е например казанлъшката фабрика "Катекс". Много от големите чужди производители като италианската Mirolio навлязоха у нас. Пазарът се раздвижва, но все още сме принудени да набавяме качествени материали отвън и предимно от Италия. Също така следим техните модни изложения, за да сме информирани за най-новите тенденции както в цветовата насока, така и за модерните линии за сезона. В нашия бранш не може да се закъснява, нито да се избързва. Не трябва да се пропуска дори едно текстилно или модно изложение, защото работим за две години напред. Това е доста дълъг период, с който трябва да се съобразяваме. Това е трудното в нашия бизнес. Трябва да направим колекцията в срок, за да сме конкурентни и в Европа. Целта ни е в никакъв случай да не изоставаме от световните тенденции и да се съобразяваме с тях максимално. Така ще можем сами да излезем на пазара както у нас, така и в Европа. В:Как виждате българския моден пазар в бъдеще? - Смятам, че както и досега чуждите модни къщи ще продължават да навлизат у нас и да доминират на пазара. България е много привлекателна за тях. Първите години те гледаха много скептично, не вярваха, че у нас има търсене и интерес към модата. Това в последните години много се промени и се вижда ясно. От друга страна, смятам, че българските производители също ще навлязат по-смело както на местния, така и на европейския пазар. В бъдеще ще има по-сериозно българско присъствие в Европа. Говоря за хубавите, качествени и луксозни дрехи във висшата категория. В последните години определено се наблюдава развитие при българските модни къщи. Ето например бих казал, че в средния клас на мъжкото облекло почти няма чужди компании. Основните играчи в този сегмент са именно българските производители. По мое мнение те държат около 90% от пазара, като печелят предимство с по-ниските си цени и достатъчно доброто качество на продукцията си. Смятам, че в този сегмент вече няма възможност за навлизане на нови компании. Въпреки това още има какво да научим. За да се утвърди дадена марка например са необходими големи инвестиции, които засега българските модни къщи едва ли са в състояние да направят. Ние имаме много добри специалисти, но за да се утвърдим, са ни необходими много средства, много голяма рекламна кампания и, разбира се, време. Първо трябва да формираме своя собствена идентичност, традиции и култура, за да можем да привлечем вниманието на чуждите клиенти. В:Как оценявате позициите си спрямо българските и чуждите марки, които навлязоха на пазара у нас? - Смятам, че позициите ни на пазара са много добри, най-вече в официалните мъжки костюми и мъжките облекла от високия клас, където бих казал, че все още нямаме конкуренция, както от страна на чуждите модни къщи, така и на местните производители. Представители сме на френската компания Dormeul, която произвежда бутикови платове за най-скъпите шивачи в Европа и света. Също така сме официални представители на платовете на Cerutti, Ermenegildo Zegna и др. Засега само ние в България разполагаме с тази богата гама от каталози за поръчкови бутикови платове, както и за платове за масовия потребител. Считам, че именно голямото разнообразие ни е конкурентно предимство, включително и пред европейските модни къщи, които постепенно навлизат у нас. Това е основното, на което залагаме - качествената изработка и голямото разнообразие на облеклата ни. Имаме в наличност около 100 вида плат за костюми и около 150 вида италиански платове за ризи, а отделно имаме в наличност и над 400 вида поръчкови бутикови платове, които можем да предложим на отделните клиенти и които можем да доставим в рамките на 10 дни. Това е много голямо разнообразие от платове, което никоя от големите западни компании на пазара не може да предложи. В:Какъв е българският купувач? - Българският купувач е много претенциозен и винаги е наясно с тенденциите в цветовете и материалите. В никакъв случай той не избира платове, които може да носи всяка година, а по-скоро предпочита всеки сезон да носи модерните дрехи. Българинът държи, когато излезе в Европа, да е добре облечен и да не изостава от европееца. Той вече не е толкова консервативен, а сравнително бързо възприема модните линии и се старае да ги спазва. В последните години клиентите ни, които ценят и търсят качествените и по-луксозни дрехи са се увеличили значително и според мен ще продължат да се увеличават. В: А цената - не е ли тя определяща? - Въпреки че произвеждаме за Европа, цените, които предлагаме на българския пазар за същите тези облекла, са много по-ниски от европейските. Хората виждат това и разбират, че не е нужно да ходят в чужбина, за да купуват качествени, но скъпи костюми, след като могат да ги намерят при нас на много по-ниска цена. В: Може ли скоро българските производители на материали да се сравняват с тези на Запад? - Специално за платовете - да. Дори вече има много добри производители в средния клас. За по-луксозните материали е необходимо още време и големи инвестиции. У нас вече има много модни къщи, които разполагат с добри технологии и машини, но това, което липсва, са именно качествените материали. В България все още липсват традициите и културата в производството, каквито на Запад са градени десетки години. В: С какви проблеми се сблъсквате? - Определено голям проблем не само за нас, но и за модния бизнес в България са фалшивите стоки, които заливат пазара. За съжаление българинът е свикнал да се вкарват непрекъснато ментета и фалшификати. И в момента много компании продължават да го правят. Българските производители според мен могат да направят много, за да променят това. Ако ние се намесим и убедим хората в предимствата на оригиналните стоки и изделия, те сами ще спрат да купуват ментетата и ще изградят собствена култура на потребление. На нас например ни трябваха две години, за да убедим клиентите си, че производството ни е конкурентно с европейското и платовете ни са истински, а не фалшиви. Всеки плат при нас идва с емблемата на производителя и със сертификат за автентичност, който доказва произхода му. Така всеки един наш костюм излиза със същите сертификат и емблема. В: Какви са плановете ви? - Засега шием основно за германските си партньори - "Боймлер", но от 2006 г. възнамеряваме да стъпим по-сериозно на пазара и като самостоятелна марка. Още до края на годината планираме да отворим три магазина в чужбина, които да носят марката "Агресия". Два от тях ще са в Гърция и един - във Франция. Също така в най-скоро време ще започнем да продаваме облекла с марката "Агресия" в чужди модни вериги, най-вече немски и френски, но все още водим преговори за това. Подписали сме договор с известни европейски дизайнери и моделиери, които имат много богат опит, за да попълним с тяхна помощ колекцията си на пазара. След като затвърдихме позициите си на лидер в производството на официални мъжки костюми и спечелихме доверието на партньорите си, вече можем и самостоятелно да работим в тази област. Следващата стъпка за нас е да разширим колекцията си със спортни мъжки облекла съвместно с партньорите си. В нея вече ще влизат палта, якета, ризи и абсолютно всичко свързано с мъжката дреха и за официални случаи, за ежедневието и свободното време. Това ще стане още за сезон есен-зима 2006-2007. В бъдеще обмисляме да започнем разработването и на дамски колекции. Смятам. че за сега у нас в този сегмент основна роля имат вносните облекла и все още има много възможности за българските производители да навлязат и да развиват качествени дамски колекции. Засега обаче искаме преди всичко да запълним и усъвършенстваме мъжките облекла. Очакваме това да стане най-рано след две години и след това вече ще можем да предложим и дамски костюми на клиентите си. И в момента произвеждаме дамски облекла. Те могат да се намерят по магазините ни у нас, но това е съвсем малка част от продукцията ни. Останалата шием за чуждестранните си партньори и изнасяме зад граница. Това са основно Германия, Италия, Франция, Гърция и Англия. Самостоятелно продаваме само в Гърция, Германия и малко в Италия. Отделно чрез партньорите ни в Германия костюмите ни могат да се намерят в цял свят.
Източник: Дневник (14.09.2005)

Езиковите курсове на бъдещите работници в предачницата и багрилницата на италианската фирма “Миролио” започват, информира кметът Кирил Тодоров. По информация от инвеститорите в предприятието ще бъдат поетапно устроени на работа 500 човека. Фирмата иска да купи още 38 дка съседен общински имот. За целта се изготвя устройствен план, имотът ще бъде предложен на търг. Ако “Миролио” го купи, това ще доведе до разкриването на 180 нови работни места. (в-к Време)
Източник: Други (15.09.2005)

Добричката фирма "Бряст-Д" през годините е доказала качеството на своята работа, затова тя е и със стабилни позиции както у нас, така и на международните пазари. До края на ноември фирмата трябва да изработени и експортира обзавеждане на 4 вили в Швейцария, каза за НДТ инж. Марин Стефанов - търговски пълномощник на фирмата. "В най-скоро време предстои съвместна работа с "Миролио груп", като ще правим обзавеждане за хотел в Сливен" - разкри още инж. Стефанов. Дружеството ще работи още и със "Сигма капитал" в Бяла. По традиция продължава и изработката на дървени стъклопакети, като те се предлагат и на вътрешния пазар.
Източник: Други (19.09.2005)

Двете винарни на "Домейн Бойар" в Сливен и село Кортен вече работят с пълен капацитет, обявиха официално от компанията. Решението да се възстанови работата на двете винарни се дължи на доброто качество и захарност на гроздето в региона на Сливен и Кортен въпреки проливните дъждове там. Изкупуването на грозде за новото вино е започнало още на 19 септември, но от няколко дни кампанията е особено активна. "Имаме амбицията да купим 8-9 хил. тона грозде, макар че качеството тази година е под очакваното, а ние сме критични на тема качество", каза Маргарит Тодоров, изпълнителен директор на "Домейн Бойар". Затова според него максималното количество добро грозде, което може да се купи за новото вино, е не повече от 6-7 хил. тона. То ще трябва да захрани и двете изби. Капацитетът на винарна "Сините скали" е близо 12-13 хил. тона, но по думите на Тодоров тя никога не е правила повече от 9-10 хил. тона вино. Избата в Кортен е много по-малка и в нея се правят скъпите червени вина на компанията. "Домейн Бойар" няма собствени лозови масиви, но е сключила дългосрочни договори за изкупване на грозде от производители, обясни Иво Грозданов, завеждащ връзките с обществеността на компанията. В началото на тази година "Домейн Бойар" и италианската компания за текстил и облекло "Миролио" създадоха съвместно лозарско дружество "Ново лозе" ООД. "Продадохме на "Миролио" всичките си лозя заедно със земята под тях срещу ангажимента да купуваме грозде за винарните си", обясни Тодоров. Част от споразуменията по сделката е и създаването на 2000 дка нови лозя, от които досега за засадени половината. Новината за работата на пълни обороти на двете винарни дойде две-три седмици след излезлите в пресата съобщения за затварянето на модерната изба "Сините скали" само дни преди началото на гроздобера. Съкращението на близо 100 души персонал изпълнителният директор на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров обясни тогава с прогнозите за слаба реколта на грозде за вино тази есен. В момента оттегляме предизвестията към всички работници, до които бяха изпратени, и всички са върнати на работа, каза още Тодоров. По думите му в сливенската винарна работят около 100 души, в по-малката кортенска изба - десетина. -------- "Домейн Бойар" продава над 15 милиона литра вино на година. Компанията изнася в Обединеното кралство, Бенелюкс, Канада, Скандинавските страни, Германия и Полша. Винарна "Сините скали" бе създадена като символ на модерното винарство в България, като внедри уникални за винарския бизнес у нас технологии. За създаването й преди 3 години са инвестирани близо 35 млн. лв. от Световната банка.
Източник: Дневник (27.09.2005)

Административната сграда на завод “Сила”, купена от “Миролио-България” ЕООД, ще бъде превърната в хотел, стана ясно на заседание на общинския експертен съвет по устройство на територията. Не се предвижда надстрояване на сградата. Хотелът ще е с 595 кв. м застроена площ, озелените площи ще са 40 процента. Паркингът пред производствената част ще се ползва и от гостите на хотела. Проектът за подробния устройствен план – план за регулация и застрояване по плана на Промишлена зона, приет от експертната комисия, бе представен от арх. Димитър Бъчваров. “Миролио-България” ЕООД купи част от производствената база в “Сила”, където се разкрива предачно и багрилно производство.
Източник: Други (24.10.2005)

За да стане българското текстилно производство атрактивно за европейския пазар, трябва поне 20 български фирми да произвеждат колекции от текстилни облекла, наред с големия брой фирми, работещи на ишлеме в тази област. Тази препоръка към българските производители на текстил отправи Масимо Барточи, генерален директор на "Миролио Груп" за България, на четвъртата годишна среща на представителите на сектор "Облекло и текстил". Основният акцент на срещата бе влиянието на Китай в световната търговия с облекла. Проявата традиционно се организира от Induyco Industrias y Confecciones, със съдействието на "Миролио Груп", която е един от най-големите производители на текстил в Европа. За да устоят на китайската конкуренция, българските текстилни фирми трябва в изключително кратки срокове ­ до 48 часа, да могат да изработват и предлагат мостри на облекла, както и да преосмислят изцяло търговската стратегия на производствата си, препоръча още Барточи. По думите му, това включва промяна на търговския вид и стил на стоките, наличие на богат набор от мостри и активно търсене на дистрибутори и клиенти.
Източник: Монитор (04.11.2005)

Около 10.00 часа на 12.11.2005 г. в багрилен цех на “Миролио” в Сливен е възникнал пожар в микровълнова сушилня за памук, вследствие на което е унищожена транспортна лента и около 500 кг памук. Пожарът е загасен с подръчните противопожарни уреди от служители на фирмата. Няма пострадали при произшествието.
Източник: Други (22.11.2005)

Бием Китай със скъпа конфекция която е с високо качество. Заради инвазията от Изток износът ни на текстил и облекла е намалял с 2%, което е доста по-малко в сравнение с другите износители. Това съобщи Петко Шишков от браншовия съюз. За първите девет месеца на годината фирмите ни са изнесли текстил и облекла за 2,46 млрд. лева. Платове продаваме предимно в Италия, а дрехи - в Германия, Франция и Гърция. 3-4% от износа ни е за САЩ, за където изнасяме предимно скъпа конфекция. 79% от износа ни е от производство на ишлеме. Една пета от експорта на страната ни е от текстилния бранш, каза още Петко Шишков.
Източник: Стандарт (08.12.2005)

22 млн. евро влага в изба до с. Еленово италианският предприемач Едоардо Миролио. Тя е върху 6,5 дка и вече е реализирала първата си продукция през окотомври 2005 г. заобиколена е от лозови масиви и езеро. В средата на август в избата ще заработи и луксозна хотелска част, в която ще има ресторант и дегустационна. Очаква се годишният капацитет на избата да достигне 1 млн. литра. Производството се следи от 8-членен екип от италиански специалисти. За култивирането на лозята Миролио е наел 130 души.
Източник: 24 часа (15.03.2006)

За редовните посетители на изложението "Винария", което се проведе за 14-и път в Пловдив, откриването на разликите с предишните му издания винаги е било известно предизвикателство. Това е нещо като приятно интелектуално упражнение, защото приликите винаги са доминирали. За първи път тази година около наградените вина нямаше нито скандали, нито хапливи коментари сред производителите. Явно оценките от националните дегустации са били общо взето обективни. Поради което в три от категориите златни ритони не бяха присъдени Това означава, че не е имало вина, оценени над 85 точки по международно признатата 100-точкова система. Единствено в категорията "червени вина от стари реколти" златен ритон получи мерло "Енира" 2004, произведено от винарна "Беса валей" до пазарджишкото село Огняново. Избата има около 2000 дка собствени млади лозя и беше построена преди две години, а основен инвеститор е граф Стефан фон Найперг, който впрочем е собственик и на няколко престижни шата в Бордо. Още на миналогодишната "Винария" това вино, измислено и направено от френския технолог Марк Дворкин, направи силно впечатление на ценителите. По-късно, когато се появи на пазара с цена около 20 лв., предприемчиви търговци го изкупиха и сега дискретно го предлагат за около 35 лв. Короноването му изглеждаше логично и заслужено. Сред стотината наградени вина личат имената на съвсем нови изби като "Миролио" в с. Еленово до Нова Загора, "Тера Тангра", "Загрей", "Искра", винпром "Логодаж", "Шато Ветровити хълмове". Някои от известните и добре представени на пазара изби като "Домейн Бойар", "Дамяница" и "Тодоров" не участваха в националните дегустации поради натрупани от предишни години подозрения към регламента и прозрачността на състезанието. Иван Тодоров, собственик на едноименната изба в Брестовица, обаче уточни, че на следващите изложения би участвал, ако тенденцията към обективност се запази. Както обикновено, вниманието беше привлечено най-вече от няколко нови изби, сред които се открояваше винарната на италианския предприемач Едуардо Миролио - инвестирал около 20 млн. евро в лозя край новозагорското село Еленово. В Пловдив бяха представени първите й вина - бяло, розе и червено от Пино ноар, както и познати сортове като Мускат, Шардоне, Совиньон блан, Каберне и Мерло. Ефектен рекламен ход беше и организираното посещение до избата за журналисти с личния хеликоптер на италианеца. Друг нов играч е изба "Искра" - модерна винарна с около 4000 дка собствени млади лозя край Първомай. Първите й вина са стилни и с характер, което означава, че за тях ще се заговори скоро след като излязат на пазара. Интерес сред ценителите, мотивиран и от двата медала, предизвикаха червените вина на новата винарна "Тера Тангра" (Харманли), както и вината на изба "Дулев и Ангелов" от същия град и също съвсем нова. Изглежда, интересът към долината на Струма и към сорта Мелник ще расте, ако се съди по няколко твърде добри вина, показани от "Винпром Логодаж" и винарска изба "Мира" (Сандански). Доскоро потенциалът на този лозаро-винарски район личеше главно от продукцията на "Дамяница". А съдейки по продажбите на технологично оборудване в палати 7 и 8, до края на годината на пазара ще излязат още няколко изби. "Винария" 2006 очерта няколко тенденции в българската винена мода. Първата е свързана с появата на нови сортове като Шираз, Пино ноар и Каберне фран. Миналата година "Вила Любимец" показа първия български шираз и това беше едно от събитията на "Винария 2005". Сега няколко изби разливаха интересни вина от този сорт, като особено внимание заслужава "Salta шираз 2005" на винарна "Загрей". "Домейн Сакар" показа впечатляващо "Мерло по Пино ноар" 2005 - меко и хармонично, с елегантен черешов нос и леко пикантни нюанси. Все още у нас лозята с емблематичния бургундски сорт Пино ноар са малко, поради което повечето изби предпочитат то да присъства на етикетите им в купаж с други сортове. Но наличието му е индикация за развитие в бранша, който явно се отърсва от шаблона "каберне-мерло-шардоне". Пиното е изключително благородно, капризно за отглеждане и трудно за правене, но познавачите знаят, че успехът с този сорт никога не остава незабелязан. Няколко изби ("Тодоров", "Санта Сара", "Дамяница") показаха впечатляващи десертни вина. На българския пазар тяхната ниша е почти празна поради някои корави предразсъдъци. На запад обаче те са трепетно търсени и много скъпи. Сигурно е, че онези ценители, които успеят да опитат уникалното десертно вино "Вила Канария", произведено през 1984 г. в Поморие, трайно ще променят отношението си към този винарски жанр. Друга ясно очертана тенденция е сегментирането на бранша След сриването на западните пазари българското вино ще трябва бавно и внимателно да гради нов образ и нови позиции. (Между другото, това сриване стана точно в годините, когато на "Винария" щедро се сипеха големи награди и големи приказки.) Новата, модерна и привлекателна физиономия на българското вино ще могат успешно да градят онези винарни, които през последните години са успели да засадят нови собствени лозя с качествени сортове и при спазване на нови за страната лозарски технологии. Става дума за масиви с по 500 лозички в декар, ниски формировки и строго контролирани добиви, гарантиращи качество на гроздето и виното. Те трябва да изместят старите широкоредови лозя с по 300-350 лози в декар с високостъблени формировки, които даваха високи добиви с неособено добро качество. Засега в тази привилегирована група влизат двайсетина изби и значителна част от тях са свързани с чужди инвеститори като френската компания "Белведере" (собственик на "Домейн Менада", "Оряховица" и "Домейн Сакар"), споменатите изби "Беса Валей" и "Миролио", "Винпром Карнобат", "Винпром Свищов" и др. Дори и популярната от последните две години изба "Шато дьо Вал" от с. Градец, Видинско, може да се приеме за чуждестранна инвестиция, защото собственикът й Вал Марков, макар и българин, е вложил капитали и винарски познания, трупани в Америка. Само такива производители имат шансове да стъпят на претенциозните и платежоспособни, но и преситени откъм предлагане западни пазари. За останалите старомодни винпроми с големи производствени мощности и шумна домашна известност от миналото, но без собствени лозя, хоризонтите са към по-ниския ценови сегмент на вътрешния пазар и към необятния и носталгично мечтан руски пазар. Естествено, ще има производители, които ще гледат и в двете посоки.
Източник: Сега (21.03.2006)

Вашият бизнес в България създава впечатление за известна разнопосочност - текстил, винопроизводство, „Интерпред“. Защо е така? Основният ни бизнес е текстилният. Произвеждаме платове и облекла. Инвестициите ни в текстилната индустрия са значително по-големи от всичко останало. В момента изграждаме огромен завод в Ямбол на площ около 50 хил. кв.м. Там ще произвеждаме около 10 млн. килограма прежда на година. Правим и нова фабрика за трикотаж в Сливен, която е доста по-малка - около 8 дка. Това инвестиции на зелено ли са, или покупка на съществуващи предприятия? Покупките ни досега са на напълно изоставени фабрики, които реконструираме за нашите нужди. Конкретно в Ямбол купихме част от завод „Сила“ и в съседство построихме от нулата ново хале. Има съвсем малка разлика в цената, ако купиш стар завод и го обновиш или построиш съвсем нов. Ако трябва да съм по-точен, второто е по-скъпо само с около 100-150 лв. на кв.м. Колко са инвестициите ви в България? Инвестициите на „Миролио България“ (фирмите, които се занимават с текстил) са за над 200 млн. евро. А в селскостопанските фирми сме вложили повече от 22 млн. евро. Коя е следващата цел в инвестиционната ви програма в България? Концентрирали сме се върху текущите си проекти. Когато ги приключим, ще мислим за друго. Нека не забравяме, че в световен мащаб ситуацията доста се промени през последните години - всички усещат силата на Китай, конкуренцията е много силна. Това означава, че поне в индустриалния бранш спираме засега големите инвестиции за известно време. Продължавам обаче да инвестирам в закупуването на селскостопанска земя, в развитието на лозови насаждения и продажбата на наше вино. Каква е прогнозата ви за китайската конкуренция в текстилния бранш? Нямам прогноза, защото не знам какво ще ни донесе бъдещето. Ние имаме много инвестиции в Китай. Там продължава тенденцията на много бърз растеж и затова могат да се правят много добри сделки. Тук, на „Винария“, имах посещение от мой китайски съдружник. С него направихме фирма, която ще се занимава с износ на български вина за Китай. Вече сме сключили договори за около 120 хил. бутилки. Надяваме се това вино да се хареса в Китай и да докажем, че след България Китай е един от най-важните пазари за нас. Основният проблем е, че все още българските вина в чужбина се приемат зле. За кои други страни ще изнасяте вино? Ние сме от малкото, които изнасят вино за Италия, но, да речем, че това не е толкова трудно, защото аз съм италианец. Оттам изнасяме за други европейски страни. Какво му е на българското вино, че не се приема добре по света? Първото нещо е цената - много е трудно да направиш вино за 50-60 цента, а такова ти го иска пазарът. Производителите са притиснати да дават много ниски цени и не успяват да направят добро вино. Другият основен проблем е, че след 1989 г. повечето кооперации бяха разграбени. По тази причина начинът на отглеждане на лозята беше абсолютно нарушен. Нашата основна цел е да поддържаме добив от около 1-1.5 кг грозде от лозичка и около 500 лозички на декар, което е ново за България. Ако лозята се поливат обилно, добивът може да стигне и до 10 кг, но тогава гроздето няма да е качествено. Когато една лозичка трябва да отгледа само 1 кг грозде, то ще бъде много по-здраво и ароматно. Без значение от това колко добре ще се продава нашето вино в бъдеще ние имаме ограничени запаси - не можем да продадем повече, отколкото сме произвели. По тази причина няма да можем да задоволим исканията на големите вериги. Означава ли това, че ще произвеждате вино само от собствени лозя и няма да изкупувате грозде? Тази година се наложи да купим малко грозде от напълно автономни производители. За догодина сме сключили договори с такива, които отглеждат лозята според нашите изисквания. Иначе дори продаваме грозде. Сега имаме около 2 хил. дка лозя, но половината от тях още не дават плод. Това е около два пъти повече от капацитета ни. Коя е най голямата ви трудност в бизнеса в България? Азбуката. Това е в рамките на шегата. Иначе в индустриалната си дейност в България не съм имал пречки от никого, никога не ми се е налагало да давам пари под масата. Единственият проблем, който ми тежи, беше, когато спечелих търга за АДИС. Търгът беше анулиран заради едно несъответствие в документите. Това е единственото нещо, което ме накара да се замисля как функционира българската администрация. Не мога да отлича нито един политик или човек от правителството, който ми е помагал много, но и не дължа никому нищо. Ще продавате ли „Интерпред“? „Интерпред“ не e свързан с моята основна дейност, така че, ако някой ми даде достатъчно пари, бих го продал. Имаше преди време подобен слух, че го продавам, но това си беше само слух. профил Най-големият италиански инвеститор Едоардо Миролио е роден на 20 август 1958 г. в Алба, Италия. Женен, с две деца. Миролио е най-големият италиански инвеститор в България. В периода 1999 - 2006 е закупил и изградил пет текстилни предприятия в България - В Сливен, Елин Пелин, Нова Загора и Ямбол. От 2003 г. компанията „Миролио“ е собственик и на Световния търговски център „Интерпред“ в София. В момента изгражда винарска изба и хотелски комплекс към нея в новозагорското с. Еленово. За Миролио в България работят около 2200 души, а по света - 8400. „Не мога да отлича нито един политик или човек от правителството, който ми е помагал много, но и не дължа никому нищо.“
Източник: Капитал (27.03.2006)

В клъстъра Българска коприна участват 12 фирми за цялата страна и всяка от тях ще получи 3-3.5 млн. EUR кредит за развитие на бубарството. Голяма част от средствата ще се вложат за изграждане на нова материална база у нас и ремонт на съществуващата. > От догодина ще действа и смесена търговска къща за реализация на външните пазари с участието на български и чужди акционери. > 1 кг греж (сурова коприна) се източва с разходи 15 USD, от които основната част е за енергия, вода и фонд Работна заплата. Желанието на производителите е тези разходи да се свият до 1-5 USD. > Предстои догодина да се сключи договор с Некерман, които ще изкупуват и продават родната продукция - коприна, дрехи и др. > На 14 април в България ще пристигнат представители на японската фирма Марубени, с които вече има сключен договор за закупуване на продукцията ни. Водят се преговори и с италианската фирма Миролио.
Източник: Пари (11.04.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 146, ал. 4 ТЗ с определение № 35 от 9.VI.2005 г. по ф. д. № 313/2004 приема и прилага към търговския регистър заверен годишен счетоводен отчет за 2004 г. за "Миролио България" - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (11.04.2006)

"Миролио България", дъщерно дружество на италианския текстилен концерн "Миролио", ще получи днес официално сертификат Първи клас за своите инвестиции у нас, съобщиха от Българската агенция за инвестиции, ръководена от Стоян Сталев. Проектът на фирмата, описан в инвестиционния план, предвижда изграждането в Ямбол на предачница, бояджийница, склад за вторични суровини и пречиствателна станция за отпадни води. Общата стойност на инвестицията е 73,7 млн. лева. Според нея се предвижда да бъдат разкрити 529 нови работни места. "Миролио Спа Италия" е сред най-големите концерни за текстил и облекло в Европа със 7 000 служители и годишни приходи от 750 млн. евро. "Миролио Груп" днес включва 36 компании по целия свят. Досега "Миролио" е инвестирала в България над 180 млн. евро в пет производствени предприятия и в две търговски марки - "Джорджети" - за копринени платове и "Миролио дана" - за вълнени платове и прежди. Фабриките на компанията у нас са в Елин Пелин, Сливен и Нова Загора. Общо в петте фабрики работят над 1300 човека.
Източник: Монитор (11.05.2006)

Дъщерната компания на италианския концерн "Миролио Спа Италия" получи сертификат първи клас за новия си инвестиционен план в България, който ще бъде реализиран до края на годината. Инвестицията е 73.7 млн. лв. и включва изграждане на предачница, бояджийски цех, пречиствателна станция и склад за вторични суровини в Ямбол. Това ще бъде шестата инвестиция на "Миролио" в българската текстилна индустрия след трите фабрики в Сливен и двата цеха в Елин Пелин и Нова Загора, обясни изпълнителният директор на агенцията за инвестиции Стоян Сталев. От 1999 г. досега компанията е инвестирала 180 млн. евро в страната. Последната фабрика се простира върху терен от 114 дка, купен миналата година на територията на бившия ямболски завод "Сила". Два от цеховете ще бъдат реконструирани, а третият ще се построи на зелено. Само пречиствателната станция ще бъде готова за 100 дни, обясни прокуристът на "Миролио България" инж. Иван Динев. Заводът ще произвежда прежди от естествени и синтетични влакна, а бояджийскитe инсталации ще бъдат най-големи на Балканите. Оборудването ще бъде изцяло електронизирано, ще се прилагат нови модерни технологии. Машините ще се преместят от заводи на компанията в Италия. Държавата се ангажира да ускори административните процедури по изграждането на завода. През тази година в бюджета не са заложени средства за изграждане на прилежащата инфраструктура, но при искане от страна на инвеститора това може да стане впоследствие, обясни зам.-шефът на агенцията за инвестиции Пенчо Ненов. За миналата година "Миролио България" е реализирала продажби за 220 млн. лв. Продукцията се изнася основно за Европейския съюз, САЩ, Канада, Мексико и др. С построяването на фабриката в Ямбол ще бъдат създадени нови 530 работни места, или общо групата дава работа на 2300 души. Най-големият завод е този за вълнен текстил в Сливен, който е оборудван изцяло с нови плетачни линии и инсталации. Другите две сливенски фабрики са специализирани в тъкането на вискозни и полиестерни платове и в преденето и усукването на вълнени прежди. "Миролио груп" притежава 36 компании със 7 хил. служители по света. Годишните приходи възлизат на 750 млн. евро. Отделните заводи произвеждат всяка година по 35 млн. кг прежди, 100 млн. метра плат и 11 млн. облекла. За последните 5 години президентът на групата Едуардо Миролио е инвестирал освен в текстил и в българското винарство. Той притежава винарната в новозагорското село Еленово, в която е вложил 22 млн. евро. През 2003 г. купи и световния търговски център "Интерпред" в София.
Източник: Дневник (12.05.2006)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1140 от 28.VII.2005 г. по ф. д. № 546/2005 вписва промени за "Едоардо Миролио" - ЕООД: заличава седалище и адрес на управление София, район "Възраждане", ул. Марко Балабанов 4; вписва седалище и адрес на управление с. Еленово, община Нова Загора, п. к. 8943.
Източник: Държавен вестник (27.06.2006)

Вината с марката "Едоардо Миролио" бяха представени пред над 200 собственици и управители на ресторати през уикенда във ваканционно селище Елените. На специална презентация в хотел Royal Park гостите опитаха новите вина на избата, собственост на един от най-големите инвеститори в България Едоардо Миролио. На събитието за първи път пред журналисти и представители на бизнеса бе представен и синът на г-н Миролио - Франко Миролио. Сомелиерът Михаил Марковски представи професионално достойнствата на късите серии отлежало сухо вино от сорт Pinot Nero - Tracia 2004 и сухо бяло вино Chardonnay - Tracia 2005. Присъстващите на дегустацията лично опитаха от вината и на специална карта за оценка дадоха своето мнение за качествата на отделните серии. Известният български сомелиер представи с няколко думи и уникалните витрини на Caveduke, улесняващи процеса на съхранение на виното чрез контрол на температурата и влажността.
Източник: Монитор (04.07.2006)

Производството на текстил в България расте през последните години въпреки премахването на търговските бариери и последвалата експанзия на азиатските страни. Това показват статистическите данни. На практика обаче отчитаният ръст се дължи главно на две компании в страната - италианската инвестиция Миролио (която включва пет фабрики у нас) и казанлъшкият производител на вълнен текстил Катекс. Трудности Като цяло секторът изпитва сериозни трудности за разлика от производството на готово облекло. Бъдещето обаче носи нови предизвикателства. Влизането ни в ЕС ще доведе до повишаване цената на труда и разходите за енергия, вода и др., което ще намали конкурентоспособността на българския текстилен продукт. Очаква се загуба на пазарни ниши у нас и навън. Още повече че през 2008 г. изтича споразумението между ЕС и Китай за ограничаване вноса на някои китайски стоки. Голяма част от текстилните предприятия у нас работят епизодично. В областта на вълнения текстил без проблеми са единствено Миролио, Катекс - Казанлък и Витекс-Троян. В памучните тъкани работят добре Вратица-Враца, Мак-Габрово, Струма Текс-Благоевград и Тунджа-Ямбол (собственост на Миролио). Предприятията за копринени и ленени тъкани са затворени. Стратегията България има предимство пред азиатските страни с близостта си до основните пазари - страните от ЕС. Това ни дава възможност за кратки срокове на доставка. Без обаче да се инвестира в съвременни технологии, без да се внедряват стандартите за качество на развитите пазари и без да се подобрят връзките си с клиентите и добре работещите наши текстилни фирми са обречени на изчезване. Това най-общо е посланието на стратегията за развитието на сектор Текстил, която тези дни бе приета от шестте браншови съюзи. Препоръките са още фирмите да обърнат внимание на обучението на работната ръка, да намалят работата на ишлеме и да заложат на повече собствена продукция с по-висока добавена стойност. .
Източник: Пари (10.07.2006)

СФБ Капиталов пазар АД представи изготвения обзорния анализ за развитието на “Текстилната промишленост” в България през първото тримесечие на 2006 г. През този период, предприятията от сектора са реализирали ръст от 5% в продажбите в сравнение със същия период на миналата година. Основният проблем за отрасъла продължава да бъде както недостатъчното производство на местни суровини – памук, лен, коноп, естествена коприна и вълна, така и липсата на адекватна правителствена политика за преодоляване на проблемите в сектора. Делът на текстилната и шивашката промишленост в стокообмена на страната е 8.71%, което в сравнение с първото тримесечие на 2005 г. по-малко с 2.3 пункта. Делът на тези сектори в общия износ на страната от 17.91% спадна за същия период с 3.66 пункта до 14.25%. През първото тримесечие на 2006 г. на вътрешния пазар са продадени 44% от произведените памучни тъкани, 9% - от вълнените тъкани и 61% от одеалата. За допълнителна информация и поръчки вж. http://sfb.bia-bg.com.
Източник: Капиталов пазар (04.08.2006)

Италианската компания "Миролио лана" е инвестирала 25 милиона евро в плетачен цех, който е отворил врати през юли тази година в Сливен, съобщи Гаетано Римини, директор на фирмата. Инвестициите в текстилното предприятия от 2000 г. досега, което има няколко цеха, са общо за 100 милиона евро, каза още Гаетано Римини. Новият плетачен цех ще има капацитет от 3 милиона линейни метра плат. Мощностите на предприето досега са за 7 милиона плат, като тъкачният цех до края на септември ще бъде разширен и капацитетът му ще стане 8,5 милиона линейни метра годишно, съобщи още Римини. Оборотът на "Миролио лана" за 2005 г. е бил 32 милиона евро, а за тази година се очаква да стигне 36 милиона, каза още директорът на фирмата. В текстилното предприятие в Сливен работят, включително с новия цех, към хиляда души. Стартовата заплата е 310 лв., но тя се увеличава, към нея се добавят и извънредният труд, и нощният труд, защото към предприятието се работи на три смени седем дни в седмицата. Основната цел на фирмата е да се произвеждат качествени платове. Само 0,5 процента е некачествената продукция, каза още Римини.
Източник: БТА (23.08.2006)

25 млн. евро вложи в плетачен цех в Сливен "Миролио лана". Той отвори врати през юли, съобщи шефът на фирмата Гаетано Римини. Инвестициите в текстилното предприятие от 2000 г. досега са 100 млн. евро. Новият плетачен цех е с капацитет от 3 млн. линейни метра плат.
Източник: Стандарт (23.08.2006)

През юли компанията "Миролио България" е инвестирала 25 млн. евро в нов плетачен цех. Това съобщи генералният директор на "Миролио лана" (Miroglio lana) Гаетано Римини. Сливенският текстилен завод беше купен от италианската групировка "Миролио" през 2000 г. От тогава досега в нея са инвестирани близо 100 млн. евро. Фабриката разполага с един голям тъкачен цех, две предачници и бояджийски цех. Годишно сливенската фабрика произвежда 7 млн. метра плат - вълнен, ленен и памучен. С пускането в действие на плетачницата годишно ще се произвеждат 10 млн. метра качествени платове. Цикълът на производство изцяло е затворен, вълната и памучните платове се тъкат и багрят на територията на завода. Годишно от предачниците излизат 1.5 млн. кг вълна, обясни Римини. Инвестира се също и в опазване на околната среда. В момента капацитетът на пречиствателната станция поема отпадъците, но в края на годината ще започне разширението й, за да се отговори на всички екологични изисквания. Инвеститорите непрекъснато обновяват производството, а през септември ще бъдат внесени още 25 стана от Италия. Ще се закупи и нова техника за изработване на качествени мостри. Вече е внесена такава от Германия с висок капацитет, обясни още Римини. Освен българска вълна, суровина се внася от Австралия, Русия и др. Продукцията на сливенското предприятие почти изцяло се изнася в чужбина. Най-големите пазари са Италия,Германия, Франция и други страни от ЕС, а също САЩ, Турция и балканските държави. Оборотът на компанията за миналата година е 32 млн. евро, а за тази се очаква да се повиши до 36 млн. евро.
Източник: Дневник (23.08.2006)

Избата на италианския текстилен предприемач Едуардо Миролио край новозагорското село Еленово е изнесла три партиди пино ноар за китайския пазар. Ако пробите бъдат одобрени, качественото българско вино може да се продава във верига от магазини в Китай, заяви Едуардо Миролио при официалното откриване на гроздобера миналата седмица. Българското вино има големи шансове да се наложи на необятния китайски пазар, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова след срещата си със зам. областния управител на китайската област Хебей Сонг Енхуа. Населението надхвърля 68 млн. жители, а като дял в потреблението областта държи една десета от общото за страната. Еленската винарна "Едуардо Миролио" първа в страната създава бяло вино, произведено от червения сорт грозде пино ноар, обясниха експерти. Традиционните сортове мерло и каберне също са в номенклатурата на винарите. Годишното производство на избата е около 500 хил. бутилки, но до няколко години капацитетът ще достигне 1 млн. бутилки. Амбициите на Миролио са до няколко години да инвестира още 18 млн. евро, основно в нови насаждения. Досега от 1500-те собственици в околността са купени над 2 хил. дка, върху които се отглеждат нови насаждения. До няколко години площите ще се увеличат с около 4 хил. дка. Освен френските и италиански сортове грозде като шардоне, совиньон блан, траминер край Еленово ще се отглеждат също и традиционните български сортове рубин, мавруд и др. Виното от Еленово е предназначено за българския потребител. Избата може да стане част от туристическите обиколки, в момента там се изгражда и малък семеен хотел.
Източник: Дневник (27.08.2006)

Избата на италианския текстилен предприемач Едуардо Миролио край новозагорското село Еленово е изнесла три партиди пино ноар за китайския пазар. Ако пробите бъдат одобрени, качественото българско вино може да се продава във верига от магазини в Китай, заяви Едуардо Миролио при официалното откриване на гроздобера миналата седмица. Българското вино има големи шансове да се наложи на необятния китайски пазар, съобщи зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова след срещата си със зам. областния управител на китайската област Хебей Сонг Енхуа. Населението надхвърля 68 млн. жители, а като дял в потреблението областта държи една десета от общото за страната. Еленската винарна "Едуардо Миролио" първа в страната създава бяло вино, произведено от червения сорт грозде пино ноар, обясниха експерти. Традиционните сортове мерло и каберне също са в номенклатурата на винарите. Годишното производство на избата е около 500 хил. бутилки, но до няколко години капацитетът ще достигне 1 млн. бутилки. Амбициите на Миролио са до няколко години да инвестира още 18 млн. евро, основно в нови насаждения. Досега от 1500-те собственици в околността са купени над 2 хил. дка, върху които се отглеждат нови насаждения. До няколко години площите ще се увеличат с около 4 хил. дка. Освен френските и италиански сортове грозде като шардоне, совиньон блан, траминер край Еленово ще се отглеждат също и традиционните български сортове рубин, мавруд и др. Виното от Еленово е предназначено за българския потребител. Избата може да стане част от туристическите обиколки, в момента там се изгражда и малък семеен хотел.
Източник: Дневник (28.08.2006)

2006 г. отново е добра за текстилната индустрия. Браншът успя да преодолее лекия спад от миналата година и за шестте месеца на тази отбеляза 6.8% нарастване на износа. Европейските партньори на нашите производители на текстил и облекла отново започнаха активно да възлагат поръчки, след като ЕС въведе ограничения за азиатския внос, обясни Петко Шишков, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ). Най-голям е ръстът при текстила - 14%. Трикотажните платове, които преди две години пострадаха най-много от падането на китайските квоти, отново връщат пазарите си. Силно расте износът и на импрегнирани, промазани и вълнени тъкани. Големите инвестиции, които италианската компания Миролио наля в нови производства, са основна предпоставка за ръста в този сектор, отчетоха от БАПИОТ. Износът на изделия от памук обаче продължава да пада. Конфекцията, основно перо в износа, бележи ръст от 5.5%. Радващо е, че износът за ЕС е нараснал с 10% за шестте месеца на годината, като най-силен е интересът от Италия, Германия и Испания. Леко обаче са паднали поръчките от Гърция и Великобритания. Два от големите ни пазари на български текстил и облекла - Турция и САЩ, обаче продължават да се свиват. Румъния излиза на трето място като експортен пазар. големи европейски фирми предпочетоха да произвеждат в северната ни съседка, обясни Шишков. Търсенето на български облекла и текстил расте и на вътрешния пазар. Търговията на дребно с наша продукция се е увеличила с около 10%, без да има ръст във вноса на облекла като цяло за полугодието. Българите стават по-платежоспособни и с това изискванията им към качество и дизайн са по-високи, коментира Камен Обрешков, собственик на русенската модна къща Маркам. Според него става и все по-невъзможно да се прави нерегламентиран внос от Турция и Азия. Традиционно у нас основно се внасят платове и спомагателни материали, които се влагат за дообработка на ишлеме от страните от ЕС. Изключение прави Китай. Китайските дрехи вече достигат 6.7% от общия внос на облекла у нас. За 2005 г. делът на този внос е бил 4%.
Източник: Пари (09.10.2006)

Хасковската фирма Финтекс ООД вече 11 години произвежда трикотажни платове. Както шеговито се изразява нейният управител Станимир Милев - оцеляваме напук на eкспанзията от Китай. Настроили сме се добре към пазара. Работим с големите имена в текстила като Миролио, Умбро, Индуико. Залагаме на късите серии с добро качество, твърди Милев. Формулата Работата и делата трябва да говорят за човека, а не думите. Финтекс започва дейността си през 1995 г., когато частните фирми за производство на платове в района на Южна България са 6-7. Сега от тях са останали 2-3. Това е показател, че трудно се издържа на конкуренцията в бранша. Фирмата залага на гъвкавост и бързо ориентиране към ново производство на платове. Всяка година средно се произвеждат по 20 нови серии. За разработените модели трикотажни платове през 2001 г. печелят златен медал на Пловдивския панаир. Инвестициите Скоро влезе в експлоатация нова фабрика с няколко големи производствени халета в Хасково. Направени бяха големи инвестиции в нови плетачни машини, които следят за дефекти по плата, преди той да напусне плетачния цех. Така се гарантира много високо качество на готовата продукция. От м.г. Финтекс е сертифицирана за качество по ISO 2001. Контролира се процесът от преждите до конфекцията. Успех е и създаденият добър екип от технолози и инженери като Кирчо Димитров, Недялко Василев и Васко Велчев. За тях няма тайни в трикотажното производство. Суровините, с които се работи, са естествени и синтетични. В момента се плетат платове от памук и ликра в различните плетки на интерлог и сингал. Технолозите успяват месечно да въвеждат поне по един нов артикул. Новатори Изберете българското * Най-новият продукт на фирмата е синтетичен плат, който не задържа вода. Произведен е за първи път в България във фабриката на Финтекс. Използва се за изработка на спортни екипи. * Вече няколко спортни отбора изпробваха качествата на новата материя. Предстои да влезе в масово производство догодина. * Един спортен екип, произведен от платовете на Финтекс, се ползва между 5 и 7 години. Потребителите вече осъзнават, че дрехите от нискокачествени платове издържат много по-малко, а и дефектите избиват бързо. * Фирмата залага на качеството и на истината в думите: Не сме толкова богати да купуваме евтино. * Работата ни с европейските партньори дава възможност да сме в крак с последните модни тенденции в текстила, добавя още Милев. * В момента фабриката в Хасково работи за колекция 2007/08. Върви се с 2 години преди навлизането на моделите в масово производство. * Често им гостуват италианските дизайнери. Работят както на ишлеме, така и със собствени платове.
Източник: Пари (03.11.2006)

Миролио груп“ е инвестирала 5 млн. долара в реконструкция и модернизация на „Интерпред“ от 2002 г., когато международната компания става собственик на търговския център. Няма друга българска сграда, строена по време на социализма, която да отговаря на най-новите световни стандарти, каза Нели Ташева, член на съвета на директорите. Едва след като „Миролио груп“ става собственик на „Интерпред“, рушащата се сграда започва да се превръща в един от най-модерните търговски центрове. През тази есен е приключил ремонт на покрива, след който външната стъклена фасада вече може да бъде ефективно почиствана. Предстои разширяването на външния паркинг пред търговския център. „Интерпред“ е член на Асоциацията на световните търговски центрове. Според председателя на организацията Брайан Монтгомъри, който бе на посещение в България миналата седмица, „Интерпред“ дава изключителни възможности на българските производители да развиват успешен международен бизнес.
Източник: Строителство Градът (13.11.2006)

Работниците от сливенската текстилна фирма „Миролио” стачкуват от края на миналата седмица, научи Дарик. Фирмата е собственост на италианеца Едоардо Миролио. Новината потвърди председателят на КНСБ в Сливен Тодор Иванов. Работниците протестират заради грубо отношение към тях и заради нежеланието на ръководството да увеличи заплатите им. Те протестират ефективно по един час на ден. Към стачкуващите от Сливен са се присъединили и работниците от цеха в Елин Пелин. "Най-вероятно днес няма да има протест, тъй като започват преговорите с ръководството на фирмата", каза Тодор Иванов. Директорът на фирмата Иван Динев отказа да съобщи подробности, но заяви, че преговорите са трудни. Той бе категоричен, че това са въпроси, които касаят единствено работодател и работници. Към момента работодателят предлага началната работна заплата да стане 355 лева, но стачкуващите не са съгласни. Някои се оплакаха, че има лошо отношение към тях от началник-цеховете, след като са започнали стачни действия. В България текстилната фирма има над 1 500 души персонал. В началото на стачката са се включили всички звена, но по-късно е взето решение преговорите да се състредоточат в Сливен и Елин Пелин. Мария Трънчева се надява те да продължат мирно, без ексцесии и да приключат резултатно.Директорът на фирмата Иван Динев отказа да съобщи подробности, но заяви, че преговорите са трудни. Той бе категоричен, че това са въпроси, които касаят единствено работодател и работници.
Източник: Дарик радио (30.01.2007)

Миролио е една от малкото италиански текстилни компании, които които са реализирали продажби за над 1 млрд. евро за миналата година, показват предварителните данни на дружеството, цитирани от международните информационни агенции. Производството на тъкани на "Миролио", което съставлява 65 на сто от общия бизнес на дружеството, е регистрирало ръст над 11 на сто, докато производството на текстил - 10 на сто. Добрите резултати на компанията се дължат на дейността и в България и Пиeмонт, като двете фабрики предлагат качествени и бързи услуги, което е много важно за работата на "Миролио" с модните къщи. Един от основните фактори, които са оказали положително влияние върху нарасналата печалба на дружеството, са 140-те му нови магазина, които заработиха през миналата година. Новите обекти са част от експанзията на групата в Индия и Китай. През 2007 г. е предвидено отварянето на още 200 нови обекта. В момента "Миролио" разполага с общо 1130 магазина в световен мащаб. Компанията работи на българския пазар от 2000 г. и има производствени мощности в Елин Пелин, Сливен, Ямбол и Нова Загора. През юли миналата година "Миролио България" е инвестирала 25 млн. евро в нов плетачен цех в Сливен. Освен това "Миролио България" получи сертификат за инвеститор първи клас за инвестицията си от 73.7 млн. лв., която включва изграждане на предачница, бояджийски цех, пречиствателна станция и склад за вторични суровини в Ямбол. Това ще бъде шестата инвестиция на "Миролио" в българската текстилна индустрия след трите фабрики в Сливен и двата цеха в Елин Пелин и Нова Загора. Досега компанията е инвестирала 180 млн. евро в страната.
Източник: Дневник (05.02.2007)

Преговорите между собствениците на текстилната фирма „Миролио” и синдикатите се подновяват днес, съобщи Емил Петков - председател на регионалната структура на КТ "Подкрепа" – Сливен. Заради преговорите стачката в текстилната фирма „Миролио” в Сливен е прекратена. Петкова коментира, че има напредък за постигане на споразумение и е нормално да бъдат спрени стачните действия. Преговорите се провеждат на два етапа - една част от тях са в Елин Пелин, те засягат и предприятието в Нова Загора, друга част се провеждат в Сливен и засягат фабриката в Ямбол. Работниците от сливенската фирма „Миролио” започнаха едночасови стачни действия всеки ден от края на миналата седмица. Те искат началната работна заплата във фирмата да стане 380 лева. В България текстилната фирма има над 1500 души персонал.
Източник: Агенция Фокус (05.02.2007)

Преговорите между собствениците на текстилната фирма "Миролио" и синдикатите ще продължат в понеделник - 12 февруари, съобщи лидерът на КТ "Подкрепа" - Сливен Емил Петков. Според него вече са постигнати някакви договорености, но преговорите не са финализирани. Петков заяви, че пред ръководството на фирмата е поставен въпросът за заплахите срещу работниците и се надява, че те ще бъдат прекратени. Преговорите бяха подновени този понеделник, след като в края на миналата седмица не се стигна до споразумение. Работниците от сливенската фирма "Миролио" започнаха едночасови стачни действия всеки ден от 24 януари. Ефективните протести бяха прекратени в края на миналата седмица, до изчакване на края на преговорите. Работниците настояват началната работна заплата във фирмата да стане 380 лева. В България текстилната фирма има над 1500 души персонал.
Източник: Агенция Фокус (07.02.2007)

Единственият комбинат за производство на коприна в Европа - свищовският "Свилоза", е на път да стане собственост на италианския концерн "Едуардо Миролио" АД, чието българско седалище е в Сливен. Новината бе потвърдена от административния директор на дружеството Иван Динев вчера. "Едуардо Миролио" АД купува само производството на коприна и конфекция, обясни той. Предназначението на комбината в Свищов няма да се променя и той ще остане единственият в Европа завод за производство на коприна, увери Динев. Окончателният договор за покупката ще стане факт до края на месеца. В момента имаме само предварителен договор, възможно е сделката да се финализира и през първата седмица на май, каза Иван Динев. Мажоритарен собственик на "Свилоза" е американската фирма A.R.U.S. LTD, показва справка в сайта за фирмено разузнаване daxy.com. Управителите й са Красимир Дачев, който е и член на Българската търговско-промишлена палата, Михаил Колчев - шеф на камарата за химическа промишленост, и Коста Николов. Най-вероятно те ще продължат да управляват звената на фирмата, които са извън завода, за производство на коприна, коментират запознати.
Източник: Стандарт (25.04.2007)

Италианският милиардер Едоардо Миролио придобива мажоритарния дял от активите на Завода за изкуствена коприна от състава на “Свилоза ­ ЗИК” в Свищов, съобщиха от компанията. Едоардо Миролио е най-големият италиански инвеститор в България и вложените от него средства в текстилната и винарската промишленост надхвърлят 250 млн. евро “Миролио груп” притежава повече от 40 фирми в света ­ в Италия, Германия, Франция, Мароко, Египет. В Тунис фабриките са четири, а в Русия ­ три. Първото предприятие на “Миролио-България” е в Елин Пелин за щампиране и гладко багрене на копринени тъкани. В Сливен работи поделението “Полиестерна тъкачница”, а в Нова Загора е заводът на фирмата за пресукване на вискозна и полиестерна коприна. Там има и цех за плетени платове. Предприятие е открито в Ямбол, а в София има франчайзинг с известната по цял свят фирма за младежка мода “Мотиви”, която продава конфекция с марката “Едоардо Миролио”. От 2003 година корпорацията е собственик и на Световния търговски център “Интерпред” в столицата. Една от последните придобивки на “Едоардо Миролио” е модерна винарна в Еленово.
Източник: Янтра - Велико Търново (25.04.2007)

Италианският магнат Едуардо Миролио придобива мажоритарния пакет от активите на завода за изкуствена коприна на Свилоза АД Свищов. Предприятието вече ще носи името Свилоза Яр. Новият собственик предвижда да вложи 20 млн. EUR през следващите 5 години за увеличаване капацитета на предприятието, за подобряване на технологията и качеството. Според Красимир Дачев, председател на борда на директорите на Свилоза, продажбата на завода на Миролио АД е естествено развитие на процесите в химическия комплекс. В Свилоза има много производства, които понякога взаимно се изключват и преминаването на завода за коприна към текстилната индустрия е по-добрият вариант, уточни Дачев. Според него в бъдеще Свилоза ще се съсредоточи само в получаването на целулоза и хартия. Миролио Груп е специализирана в производство и търговия с дамски облекла. Търговските й контакти у нас са от 25 години. Инвестициите, направени след 1997 г., когато се основава Миролио Груп-България, са 400 млн. лв. Групата притежава у нас текстилни фабрики, има интерес във винопроизвoдството и млекопреработването.
Източник: Пари (27.04.2007)

Италианският бизнесмен Едоардо Миролио е новият собственик на завода за изкуствена коприна в Свищов. "Свилоза­ ЗИК" вече ще се казва "Свилоза ЯР" и в него ще бъдат инвестирани над 20 млн. евро за 5 години, съобщи Миролио на пресконференция в сряда вечерта. Едоардо Миролио беше представен от собственика на "Свилоза" АД Красимир Дачев. Това е естествена синергия на всичко, което се случва в нашето развитие като комплекс, каза Дачев. Като жител на града съм много внимателен в бизнес контактите си и съм сигурен, че оставям завода в сигурни ръце, допълни той. Едоардо Миролио не уточни на каква стойност е сделката за предприятието. Над 400 млн. евро са инвестициите на "Миролио груп" в България до момента. Търговските контакти в България са от 25 години, като инвестициите в страната са от 1997 г., каза Миролио. Бизнес групата от Италия притежава у нас фабрика в Елин Пелин, тъкачница за коприна в Сливен, както и други две текстилни предприятия в Града на воеводите. В момента приключва изграждането на фабрика за багрене на влакна в Ямбол. Миролио подчерта, че отскоро има интереси във винарския бранш и е изградил собствена изба край Нова Загора.
Източник: Дневник (27.04.2007)

Печалба от 2.5 млн. лв. за полугодието очаква ръководството на Свилоза АД, стана ясно на проведеното общо събрание на акционерите. Миналата година дружеството приключи с положителен финансов резултат от 1.5 млн. лв., а прогнозите са тази година печалбата да се качи близо три пъти. Намаляване на производствените разходи и понижаване себестойността на продукцията са приоритетите, по които ще се работи занапред. Сега около 20% от общите разходи се падат на енергийните. Над 60% от икономията да се постигне чрез редукция на енергоемкостта, гласуваха акционерите. Основното дружество на комбината Свилоцел ЕАД отчита бум в производството на сулфатно избелена целулоза. До края на 2008 г. дружеството ще утрои производството си, съобщи изпълнителният директор на Свилоцел инж. Илиян Иларионов. За това ще бъде монтирана нова производствена линия. Инвестицията в модернизация на предприятието е общо 55 млн. EUR. От предоставения от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Скандинавската инвестиционна банка заем от 28 млн. EUR досега са усвоени близо 24 млн. EUR. Стратегията за развитие на компанията предвижда тя да се специализира в производството на целулоза и хартия. През април Свилоза продаде на италианския магнат Едоардо Миролио фабриката за изкуствена коприна и съсредоточи усилията си в новото направление. До края на годината ще стане ясно какви видове хартия ще произвежда фабриката. Предвижда се капацитетът на Свилоцел да бъде около 500 хил. т годишно. Инвестицията в нея е на стойност 250 млн. EUR.
Източник: Пари (28.06.2007)

В най- кратки срокове се очаква подписването на тристранно сътрудничество между Министерството на икономиката и енергетиката, Община Ямбол и „Е. Миролио" АД за отпускане на средства за финансиране на три проекта на италианската фирма. Това е станало ясно след проведената среща в Министерството на икономиката и енергетиката между заместник кмета Ангел Тепсизов, Председателя на ОбС Живко Желев, директора на дирекция „Инвестиционна политика" Елена Пищовколева и Лилия Витошка, началник отдел „Анализи, стратегии и мерки за насърчаване на инвестициите в Министерството на икономиката и енергетиката. Проектите, представени от инвеститор клас „А" - „Е. Миролио" АД са за изграждане на обслужващ път до предприятието, за изграждане на канализация за отпадни и дъждовни води и за изграждане на сондажни кладенци.
Източник: Време-Ямбол (02.07.2007)

В 100 предприятия в региона са сформирани стачни групи, избран е и регионален стачен комитет, съобщи Иван Стефанов, областен лидер на КТ “Подкрепа”. Търпението на хората е на ръба да прелее, ще вземем тоягите, ще започнем протести и граждански неподчинения, допълни той. Най-тежко е положението в завода за коприна в Свищов и в “Ремел” ­ Елена. Заплатите в два от заводите на Миролио в Свищов се определят самоволно. Плащанията се бавят по десетина дни. Няма критерии при назначаването. Всички са на 6-месечни изпитателни договори, условията на труд са лоши, заяви Георги Блажев, председател на КТ “Подкрепа”, Свищов. Нито едно от шестте искания на синдикалистите в “Ремел” ­ Елена не е изпълнено, каза Дончо Георгиев, председател на синдикалната секция. След като получих заплаха разпуснах хората, които искаха ефективна стачка, заяви Георгиев. Работниците обмислят да блокират пътя за В. Търново. Те искат 50 % увеличение на заплатите си, подобряване условията на труд и сключване на колективен трудов договор.
Източник: Янтра - Велико Търново (13.07.2007)

Италианската група "Миролио" е купила подземния паркинг под бул. "Драган Цанков" при "Интерпред" за близо 3 млн. лв., съобщиха от Столичната общинска агенция за приватизация. В търга е участвало още едно дружество. Началната тръжна цена е била 1.95 млн. лв. Така според агенцията едно паркомясто е излязло около 15 хил. евро. Подземният гараж е недовършено строителство, част от изградената метростанция. В него могат да бъдат паркирани около 110 автомобила. През 2002 г. "Миролио" купи 70% от капитала на "Интерпред" от корейската компания ДЕУ. Италианската компания е позната у нас най-вече в текстилния бранш. Тя притежава три завода - в Сливен, Нова Загора и Елин Пелин. По времето на кмета Стефан Софиянски след решение на общинския съвет "Миролио" успя да вземе атрактивен имот на търговската улица "Граф Игнатиев". Това предизвика протести на майки, защото там се помещаваше детска кухня. Сега партерният етаж се ползва от групата за фирмен магазин за конфекция. През лятото на миналата година босът на групата Едоардо Миролио откри хотелски комплекс с винарна и дегустационна зала в село Еленово, край Нова Загора. Общият размер на инвестициите на италианската компания в България възлиза на 200 млн. евро.
Източник: Дневник (03.08.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 792 от 7.VI.2006 г. по ф. д. № 313/2004 вписа промяна за "Миролио България" - ЕООД: вписва като едноличен собственик на капитала "Миролио холдинг лимитед", гр. Дъблин, Ирландия.
Източник: Държавен вестник (07.08.2007)

Днес в Ямбол собственикът на италианския концерн Miroglio Group Едоардо Миролио ще открие нова текстилна фабрика. Тя притежава предачница за вълна и памук, бояджийница, енергийно стопанство, пречиствателна станция и склад за суровини и готова продукция. Проектът е на стойност над 100 млн. лв., при което ще бъдат разкрити повече от 600 работни места. Дъщерните фирми на Miroglio Group в България Е. Миролио АД и Миролио България ЕООД са изградили в различни градове на страната фабрики за текстил, вискозни и полиестерни платове, плетени платове, вискозна коприна, предачници и винарна с 8000 дка лозов масив.
Източник: Пари (24.08.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 146, ал. 4 ТЗ обявява, че с определение № 38 от 13.VI.2006 г. по ф. д. № 313/2004 приема и прилага заверен годишен счетоводен отчет за 2005 г. за "Миролио България" - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (24.08.2007)

Най-новата мащабна инвестиция, която планира у нас италианският текстилен предприемач Едоардо Миролио, е изграждането на завод за производство на вискозни щапелни влакна. Проектът е за около 200 млн. EUR, а желанието ни е производството да е с капацитет 70 хил. тона годишно, заяви самият Едоардо Миролио. В момента се правят предварителните проучвания. Заводът, в който ще се открият 570 работни места, ще е в Свищов, където е и една от последните инвестиции на Миролио - купената през април от Свилоза АД фабрика за производство на вискозна коприна. В Свилоза Ярн, както е новото име на завода, вече е започнала пълна реконструкция и обновяване на оборудването. До края на годината ще бъдат вложени 10 млн. EUR. Това е единственият производител на вискозна коприна в страната и единствен производител на цветна вискозна коприна в Европа. Искаме да удвоим капацитета до 8500 тона на година изкуствена коприна, като увеличим дела на цветната вискозна коприна до 50%, каза Миролио. Ще бъдат разкрити нови 200 работни места. Миролио е най-големият производител на текстил в България. От 1998 г. насам италианецът е инвестирал в бранша 400 млн. лв. Чрез Е. Миролио АД и чрез Миролио България ЕООД той притежава вече 11 текстилни фабрики у нас. Те произвеждат годишно над 15 млн. килограма прежда, над 7 млн. метра вълнени платове и над 13 млн. метра плетени тъкани. 55% от продукцията се изнася за страни от ЕС, 20% се продава в Турция и останалите в Китай и Украйна. През тази година се очакват продажби за около 280 млн. лв. Само преди два дни предприемачът откри нова предачна фабрика в Ямбол, с което възроди текстилната индустрия в града. За проекта от 73.5 млн. лв. инвеститорът получи от държавата сертификат Първи клас. Новата фабрика има три цеха за предене на вълна, памук и акрил и за усукване на различни влакна, бояджийница и пречиствателна станция за отпадните води. В момента натоварването в багрилния цех е 9 хил. кг на ден, но сме кандидатствали за комплексно разрешително за разширяването му до 35 хил. килограма, каза Миролио. При пълен производствен капацитет във фабриката ще работят около 600 души. Средната заплата в момента е 310 лв. До година-две новата фабрика ще генерира продажби за около 20 млн. EUR.
Източник: Пари (28.08.2007)

Голяма част от текстилните предприятия у нас работят епизодично. В областта на вълнения текстил единствено фабриките на Миролио, Катекс-Казанлък и Витекс-Троян се развиват добре. В памучните тъкани работят добре Вратица-Враца, Мак-Габрово, Струма Текс-Благоевград и Тунджа-Ямбол (собственост на Миролио). Предприятията за копринени и ленени тъкани са затворени. Очаква се Миролио да възроди някогашната слава на произвежданата в България вискозна коприна, след като компанията купи завода за вискозна коприна в Свищов и планира да строи втори. Браншът разчита само на вносни суровини. През последните десетина години производството на памук, лен, коноп, естествена коприна и вълна преживя тотален срив.
Източник: Пари (28.08.2007)

Инвестициите на “Миролио” в България надхвърлиха 400 млн. лева след като италианската компания откри петата си текстилна фабрика. Над 73,7 млн. лв. е инвестицията във фабриката за предене и багрене в Ямбол. Тя е част от мащабен проект за изграждането на голям център за предене и производство на вълнени платове. В продължение на две години Едуардо Миролио преустройва халетата на бившия машиностроителен завод “Сила” в Ямбол в съвременно текстилно производство. Новата фабрика е и една от най-големите в Европа. Предачницата е разположена върху площ от 30 000 кв. м. с три основни цеха ­ за предене на вълна, за предене на памучни или акрилни влакна и за усукване на прежда. Багрилницата е разположена върху площ от 25 000 кв. м. и е оборудвана със съвременни машини за оцветяване на прежда ­ на бобини и гранки. Производственият капацитет на багрилницата е до 25 т дневно. Фабриката разполага и със склад с вместимост над 5000 тона готова за продажба прежда. Тя има изградена и пречиствателна станция за отпадните технологични води, изградена от “Е. Миролио”, за да бъдат изпълнени всички изисквания за опазване на околната среда и водите. Новото производство разкрива много работни места, които в близките месеци ще достигнат 600 души. Очакваните продажби на новата фабрика са за около 20 млн. евро. За втори път с италиански инвестиции се възражда текстилното производство в Ямбол. През 1908 г. ямболската община отпуска безплатно 100 дка на английска компания от Манчестер за построяването на текстилно предприятие. През 1912 г. фабриката е открита и започва да произвежда, но през Първата световна война спира производството си. През 1925 г. италианската фирма “Сузин” от Милано купува фабриката и учредява акционерно дружество под името Тъкачна фабрика “Тунджа”. Новите собственици реконструират фабриката и увелчават значително производството є, като до 1944 г. тя е най-голямото предприятие в Ямбол. Днес на мястото на бившия завод за машиностроене “Сила” е изградено нова текстилна фабрика “ Е. Миролио”АД
Източник: Монитор (28.08.2007)

Високите заплати гонят инвеститорите Бързото увеличаване на заплатите у нас гони чуждите инвеститори. Това стана ясно по време на Десетия икономически форум на Източноевропейската инициатива, който започна вчера в София. "Възнагражденията се вдигат средно 20 на сто през последните години. Откакто сме у вас, до следващата година ще трябва да вдигнем заплащането със 70 на сто, което е непосилно." Така се оплака Дитер Ваал, финансов директор на немската компания "Миролио". Тя произвежда конфекция, все по-голяма част от която се пласира на източните пазари. Според Ваал текучеството на работници също е 20 на сто годишно, а цените на строителството са направо невъзможни. Това прави много трудно разширяването на дейността с нови помещения, а наемите непрекъснато се увеличават. Шефът на "Миролио" обаче не поясни от каква ниска база са тръгнали у нас цените на труда и сградите. Всички тези проблеми оскъпяват чуждите инвестиции в България и ще принудят бизнесмените да се отдръпнат. Развитието на инфраструктурата пък е много бавно и не следва ръста на бързоразвиващите се пазари и индустрия, жалва се шефът на "Миролио". Най-привлекателни за чуждите инвеститори са IT секторите и дистрибуцията на енергия, отчете пък зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев. По пренос на енергия България е на второ място в света след Бразилия, цитира той проучване на "Делойт енд Туш". Чуждите вложения към момента покриват 103% дефицита по текущата сметка, който се очертава в края на годината да достигне 20% от БВП. Излишъкът в бюджета пък е 3 на сто от БВП.
Източник: Стандарт (21.11.2007)

С над 2 милиона лева държавата ще подпомогне инвестиционния проект на „Миролио” АД край Ямбол, реши кабинетът. Средствата ще бъдат за изграждането на общински път в индустриалната зона на общината. Дружеството е българският филиал на един от най-големите европейски концерни за текстил и облекло. Досега италианската компания е инвестирала у нас 180 млн. евро в пет производствени предприятия и 2 търговски марки. Близо 93 млн. лева са вложени в новата фабрика в Ямбол, в която работят 600 души. Очаква се до края на следващата година броят им да достигне 660.
Източник: Дарик радио (23.11.2007)

Правителството взе решение да изгради инфраструктурата за 2 млн. лева по проекта на "Миролио" край Ямбол. Италианската компания е инвестирала досега у нас около 180 млн. евро.
Източник: 24 часа (23.11.2007)

Държавата ще подпомогне инвестиционния проект на италианската фирма Миролио край Ямбол с 2.1 млн. лв., реши кабинетът на свое заседание. Средствата ще отидат за изграждането на общински път в индустриалната зона на града, който ще стига до новата фабрика на фирмата, официално открита през август тази година. Общата дължина на новия път ще бъде 1.2 км. Държавната помощ е заради получения от инвеститора сертификат Първи клас. Проектът за изграждане на предачна фабрика в Ямбол е на стойност 73.5 млн. лв. В индустриалната зона производствени бази имат и други фирми.
Източник: Пари (23.11.2007)

С 2 093 194 лв. държавата ще подкрепи инвестиционния проект на "Миролио" АД за изграждане на нова предачна фабрика край Ямбол. Бюджетните средствата ще бъдат предназначени за изграждането на общински път край новото предприятие в новата индустриална зона на общината. Близо 93 млн. лв. са вложени в новата фабрика за предене и багрене със складово стопанство и пречиствателна станция край Ямбол, която е официално открита през август. Проектът включва вълнена и копринена предачница, бояджийница, склад за суровини и готова продукция, както и пречиствателна станция за отпадни технологични води. С пускането в експлоатация на всички мощности производственият капацитет на вълнената предачница в Ямбол ще бъде 5.5 тона на ден, а на памучната - 4 тона. Във фабриката работят 600 души, което е със 71 повече от първоначално предвидените. Очаква се до края на 2008 г. броят им да достигне 660. Дружеството е българският филиал на италианската "Миролио С.П.А." - един от най-големите европейски концерни за текстил и облекло. От 1998 г. досега италианската компания е инвестирала в страната ни 180 млн. евро в две търговски марки и пет производствени предприятия, в които работят над 1800 души. Три са производствените бази в Сливен - те са за вълнен текстил, за вискозни и полиестерни платове и за предене и пресукване на вълнени прежди. Италианската компания има и фабрики за предене и пресукване в Нова Загора и за щамповане в Елин Пелин.
Източник: Строителство Градът (26.11.2007)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 241 от 9.II.2007 г. по ф. д. № 313/2004 вписа промени за "Миролио България" - ЕООД: заличава Едоардо Миролио като управител на дружеството; заличава Масимо Барточи, Гаетано Римини и Иван Динев Иванов като прокуристи на дружеството; вписа като управител и представляващ дружеството Масимо Барточи.
Източник: Държавен вестник (20.02.2008)

От 8 часа сутринта утре работещите в "Миролио"- Елин Пелин започват безсточна ефективна стачка с искане за по-високо заплащане, съобщиха от пресцентъра на КТ "Подкрепа", цитирани от БТА. Италианската текстилна компания "Миролио" има оборот от над 1 млрд. евро за изминалата година, като около 700 млн. евро идват от продажбите на дрехи. Компанията има вече 1300 магазина по цял свят и произвежда в Китай, а отскоро и в Турция, Индия и Бразилия. Останалите 300 млн. евро са от продажба на текстил.
Източник: Дневник (21.03.2008)

Изпълниха стачните искания на работниците от "Миролио България". На 14-ия ден от ефективните стачни действия работниците от "Миролио България" ЕООД - гр. Елин Пелин, постигнаха споразумение по исканията си. Късно в четвъртък се подписа Стачно споразумение с работодателя. Освен увеличените заплати и ваучери беше извоювана и великденска надбавка.
Източник: Стандарт (07.04.2008)

Предприятията "Марицатекс" и "Метал" са поредните две фирми, които са подали заявки за предстоящи съкращения в Пловдив, съобщи местният лидер на КНСБ Татяна Миран. Оптимизация на персонала, но през следващата година, ще има и в стъкларския завод "Дружба" в Пловдив, съобщи шефът на съвета на директорите Димитър Коев. Според него тя ще е главно заради модернизацията на производствения процес, а не заради кризата. Димитър Коев обаче призна, че очаква през февруари и март свиване до 50% на поръчките на винарите и производителите на бира, които са сред основните клиенти на завода. Няма начин световната криза да не ни се отрази, защото ние сме международна компания. Това заяви пред "Стандарт" изпълнителният директор на италианския концерн "Миролио" в Сливен Иван Динев. На този етап в "Миролио" не се планират съкращения. През декември обаче заводът излиза в 20-дневна ваканция. Не сме планирали съкращения, но и не подновяваме изтекли договори, каза Иван Динев.
Източник: Стандарт (18.11.2008)

С 20% ще падне износът на вино през 2008 г. спрямо миналата година, съобщи вчера шефът на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов. Причината е финансовата криза. Тя засегнала руския пазар, който е най-големият вносител на българско вино. Тенденцията за спад вече се забелязва от около месец, уточни Моллов. Според него браншът е "в сериозно сътресение". Шансът ни бил да се наблегне на вътрешния пазар и да се развиват нови ниши - например продажбите на младо вино и винен туризъм. Големите ни изби ще трябва да създадат сателити от малки бутикови изби, които да компенсират загубите от износа, смята Моллов. За целта можели да се използват средствата от програмата за развитие на лозарството, по която има 166 млн. евро. По нея може да се правят малки лозя между 20 и 100 дка, а с пари от Програмата за развитие на селските райони - и изби. Вина със златни медали от международни конкурси се предлагат на започналия вчера "Салон на виното". В международния изложбен център в София се представят 450 фирми за храни и напитки в общо 5 изложения - "Месомания", "Светът на млякото", "Булпек" и "Интерфуд&Дринк". (Виж каретата долу - бел. ред.)Сред наградените вина е розе на "Едуардо Миролио", което преди ден във Франция е отличено със златен медал в категорията на естествено пенливите. Винарска изба "Тодорофф" в неделя пък ще представи първите си бъчви с вино от собствени лозя. Със златен граал е наградено "Сира Анкор" на "Катаржина естейт" в конкурс на европейския рицарски орден на виното.
Източник: 24 часа (20.11.2008)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 146, ал. 4 ТЗ обявява, че с определение № 45 от 25.VI.2007 г. по ф. д. № 313/2004 приема и прилага заверения годишния счетоводен отчет на 2006 г. за “Миролио България” - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (05.12.2008)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1136 от 18.VII.2007 г. по ф. д. № 313/2004 вписа промени за “Миролио България” - ЕООД: заличава като управител и представител на дружеството Масимо Барточи и вписва като такъв Дитер Вал.
Източник: Държавен вестник (09.12.2008)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Италианската фамилия Миролио закрива два от заводите си в страната. "Много по-приятно е да отваряш фабрики, отколкото да ги затваряш." Това е признание на най-големия италиански инвеститор в страната Едоардо Миролио. Думите са изречени преди години по повод затварянето на завод в Германия. През последните десет години италианската група "Миролио" отваряше фабрика след фабрика в България. Сега обаче кризата принуди компанията да направи по-неприятното. Едно от местните текстилни дружества - "Миролио България", спря работа. Това означава край на производството в два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен, с общ персонал от над 500 души. Повод за решението е драстичното свиване на търсенето и намалелите продажби на предприятията. Освен кризата причина са и семейни противоречия около виждането за развитието на фабриките в Елин Пелин и Сливен, твърдят източници, близки до италианския инвеститор. Срещи и раздели "Миролио груп" идва в България през 1998 г. и започва да строи завода в Елин Пелин. Фабриката заработва след две години, като в нея са вложени около 40 млн. германски марки. Точно преди десет години италианската компания купува и сливенското предприятие за вълнени платове "Слитекс". После в съседство е изградена още една фабрика - за полиестерни тъкани. През 2003 г. концернът придобива още едно предприятие - предачницата "Букет" в Нова Загора. Следващата текстилна фабрика, която е за предене и багрене, е построена през 2007 г. в Ямбол. След поредица от вливания и разделяния днес петте завода са групирани в три дружества. Двете фабрики, които сега затварят, са във фамилната "Миролио България". Собственост на италианската група е и "Миролио Нова Загора". Един от членовете на фамилията - Едоардо Миролио, чрез своята фирма "Е. Миролио" притежава големия текстилен завод в Сливен и предачницата в Ямбол, както и завода за коприна "Свилоза Ярн" - Свищов. В незатворените предприятия остават да работят около 2500 служители. Това сложно разделение на собствеността си има обяснение - поредната смяна на поколенията във фамилната компания, която става преди около две години. И в доскоро сплотените редици на ръководството започва сблъсък на визии за развитието на бизнеса в България. Едоардо Миролио изцяло поддържа инвестициите тук, докато останалите наследници имат по-скоро други идеи. Надолу по пътя 2008 г. e драматична за мениджърите на "Миролио България". В края на предишната година работниците започват преговори с ръководството с искания за по-високи заплати и повече социални придобивки, а през март стигат и до ефективни стачни действия в Елин Пелин. През април е постигнато споразумение, но радостта от примирието не трае дълго. Първите признаци на кризата вече се усещат. Търсенето в текстилния бранш намалява, производството се свива. "Миролио България" има лошия късмет да работи точно за най-засегнатите пазари - Италия, Испания, Великобритания, Германия и САЩ. Продажбите на дружеството за 2008 г. падат до 106 млн. лв. срещу близо 142 млн. лв. през предходната година. В началото на 2009 г. компанията започва преструктуриране с цел оздравяване и през февруари са съкратени 100 човека от завода в Елин Пелин. През май започва да тече нова процедура за освобождаване на работещите и скоро ще си отидат 210 човека. Същото се случва и в сливенската тъкачница. Още на 26 януари е взето решение за временно спиране на производството "поради свиване на пазарите на произвежданата продукция", пише в отчета на дружеството. Пазарната ситуация не се променя, което води до окончателното решение за закриване на двата завода. От "Миролио България" отказаха коментар по темата. Но от изявленията им пред работници става ясно, че не се предвижда възобновяване на дейността. Сградите и машините вече са обявени за продажба, каза източник, близък до "Миролио". Според Цонко Недялков, председател на Българската асоциация по текстил и конфекция (БАТЕК), затварянето на заводите "е нормален ход за ограничаване на разходите, след като нямаш продажби". Добрата новина е, че инвеститорът запазва "тежката си артилерия" - главните си производства, и не се оттегля от страната, допълва Цонков. По данни на браншовата асоциация заради глобалната криза производството и продажбите в текстилния сектор са намалели с 35-40% от началото на годината. Затова решението на италианската компания може да бъде последвано и от други фирми в бранша. Останалите инвестиции Другите текстилни дружества на Едоардо Миролио в България се развиват добре в условия на криза. Фирмата "Е. Миролио" вече две години е най-голямата текстилна компания в страната. Оборотът на завода за вълнен текстил в Сливен и фабриката за предене и багрене в Ямбол за миналата година е 181 млн. лв., като дружеството продължава да инвестира. Миролио е собственик и на Завода за изкуствена коприна в Свищов, както и на винарска изба в село Еленово край Нова Загора и на земеделски терени и ферми. Притежава и офис центъра "Интерпред" в София. Фамилната собственост – предачницата "Миролио Нова Загора", също е със стабилни пазарни позиции и дори е назначила нови хора на работа тъкмо във време на криза. Инвестициите на Едоардо Миролио и на групата в България надхвърлят 350 млн. евро.
Източник: Капитал (12.06.2009)

"Много по-приятно е да отваряш фабрики, отколкото да ги затваряш." Това е признание на най-големия италиански инвеститор в страната Едоардо Миролио. Думите са изречени преди години по повод затварянето на завод в Германия. През последните десет години италианската група "Миролио" отваряше фабрика след фабрика в България. Сега обаче кризата принуди компанията да направи по-неприятното. Едно от местните текстилни дружества - "Миролио България", спря работа. Това означава край на производството в два завода - за Ъс общ персонал от над 500 души. Повод за решението е драстичното свиване на търсенето и намалелите продажби на предприятията. Освен кризата причина са и семейни противоречия около виждането за развитието на фабриките в Елин Пелин и Сливен, твърдят източници, близки до италианския инвеститор.
Източник: Капитал (15.06.2009)

Кризата удари текстилния бизнес на "Миролио България". 26% спад на продажбите до 99 млн. лв. отчита компанията за 2008 г. Чистата печалба намалява с 38% до 13,1 млн. лв. През 2008 г. персоналът е намален със 133 души до 436. Поради свиване на пазарите на продукцията на компанията от януари т. г. е взето решение за спиране на производството за неопределено време в цех Полиестерна тъкачница в Сливен, като са освободени 105 работници.
Източник: Стандарт (25.06.2009)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1465 от 20.IX.2007 г. по ф.д. № 313/2004 вписва промяна за “Миролио България” - ЕООД: вписва ново седалище и адрес на управление - гр. Елин Пелин, бул. Витоша 48.
Източник: Държавен вестник (14.07.2009)

"Тази година реколтата от грозде е изключително качествена. През 2010 г. очакваме нова серия отлични български вина", коментира председателят на Българската асоциация на сомелиерите и виноценителите (БАСВ) Стефка Свещарова. Над 100 професионалисти и ценители вчера дегустираха шампанско и шампанизирани вина. Това стана по време на клубната среща, организирана от БАСВ. До вината от Франция, Италия и Испания гордо се наредиха родните продукти на винарските изби "Магурата" и "Едуардо меролио". Асоциацията участва и в организирането на уникален за България проект - фестивалът "Вкусове на Варна" ще представя производители и търговци в сферата на потреблението. В него ще вземат участие някои от най-известните ресторанти в града, реномирани производители на храни и напитки, търговци на екзотични продукти и стоки. Форумът ще се проведе от 7 до 13 септември във Фестивалния и конгресен център, като продукцията си ще покажат над 40 фирми. Мероприятието ще се обогати с участието на компании за кетъринг, аксесоари за аранжиране, градински центрове за ландшафтно оформление, бутици за цветя и други фирми, допринасящи за разнообразието от вкусове и аромати на нашия пазар. Ще бъдат представени и последните новости в професионалното кухненско оборудване, които ще провокират интереса както за професионалистите, така и за всеки любител и естет с отношение към приготвянето на храната.
Източник: Труд (01.09.2009)

Над 200 български и чужди фирми ще вземат участие в осмото издание на специализираното изложение BGate, което започва на 17 септември в Интер експо център в столицата. По данни на сектора през първото тримесечие на 2009 г. шивашката промишленост в България отчита намаление от 21,4% в продажбите на стоки и извършени услуги в сравнение със същия период на 2008 г. Намалението в обема на произведената продукция е с 26,3%. Стокообменът на България с шивашки, текстилни и трикотажни изделия през първото тримесечие на 2009 г. е 473,2 млн. евро, което в сравнение с 2008 г. е по-малко със 118,9 млн. евро, или с 20,1%. Реализираният от сектора износ е намалял с 25,4%. Основната част от продукцията на шивашката промишленост в България се прави на ишлеме. Едва 1,5% от произведеното е предназначено за вътрешния пазар, казаха експерти от бранша.
Източник: Труд (14.09.2009)

Печелим от винения бизнес Господин Миролио, как оценявате възможностите за бизнес в България? - Условията за бизнес в България сега са много трудни, тъй като левът е обвързан с еврото, а оттам и цената на продукцията остава висока, т.е. неконкурентна на световния пазар. След падането на долара от миналата година Румъния, Турция и Украйна са много по-конкурентни. Ние започнахме изграждането на фабриката точно преди кризата. Тогава условията бяха много благоприятни. Подобна инвестиция тогава не изглеждаше скъпоструваща, в страната има качествена и евтина работна ръка и като цяло разходите не бяха много високи. Какви са препоръките ви към правителството? - Тъй като левът е вързан с еврото, само мога да се надявам, че еврото ще се обезцени по отношение на други валути. Не виждам обаче как левът може да се обезцени след въвеждането на валутния борд през 1997 г., а това ще има и силен психологически ефект, така че едва ли ще се случи. Определено не бих намалил ДДС или друг вид данъци, тъй като това ще е бедствие за производителите и за държавата. Надявам се правителството поне да намали бюрокрацията. Как кризата се отрази на бизнеса ви? - Аз имам няколко вида бизнес в България, като производството на текстил е основният, а там последствията бяха много лоши. Трябваше да намаля служителите си и работното време. Загубите за текстилния ми бизнес достигнаха 30% на годишна база. Най-много пострада фабриката за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Компанията на семейството ми затвори фабрики в Елин Пелин и Сливен. Виненият бизнес страда, тъй като липсва потребление. Ние обаче не намаляваме производството, имаме сравнително добри резултати и не очакваме спад в продажбите. Ние имаме засадени 2 хил. дка лозя, от които произвеждаме вино в 16 разновидности и около 600 хил. бутилки. Имаме твърде много грозде и успяхме да го продадем на добра цена, въпреки че тази година цената е дори под себестойността на продукта. В момента дестилираме и планираме да предложим и нов продукт - ракия. Кога ще започнете да продавате и ракия, в какви количества и само за вътрешния пазар ли ще бъде предназначена? - Това ще е нишов продукт - дестилат от вино. Подготвяме около 30 хил. бутилки, като планираме да ги пуснем на пазара през пролетта на 2010 г., но те ще бъдат само за ресторанти. Малки количества ще бъдат изнасяни и към Китай. Как се развива хотелиерският ви бизнес? - Хотел парк Централ в Сливен се намира в самия център на града, т.е. на изключително добро място, и не пострада от кризата заради локацията си. Стаите в него са 47, като заетостта е 55% и тя е на нивото от миналата година. Другият хотел - Соли Инвикто, който е към винарната в с. Еленово, Нова Загора, е малък и все още трябва да направим повече инвестиции, за да го доразвием. Той разполага с 10 стаи, като заетостта е 60%, но хората, които отсядат там, не са таргет гостите, които търсим, т.е. там да ходят хора за уикенда, за тържества и т.н. Обмисляме възможност да реновираме един хотел в местността Карандила край Сливен, както и да изградим един немного скъп на мястото на бившата административна сграда към завода ни в Ямбол. А как се развиват бизнес дейностите на Интерпред? - Интерпред се справя добре. Метростанцията до него бе открита и мястото е изключително добро. Заетостта му е 99%. След няколко дни ще открием там паркинга, който купихме от метрото. След края на кризата може да предприема и строителство на две други сгради до Интерпред. Колко сте инвестирали към момента в България и колко сте загубили след кризата? - Вече съм инвестирал повече от 200 млн. EUR в България. Загубите ми са големи, но е трудно да се обобщи. Все пак аз съм достатъчно силен, за да го понеса, докато малките производители вече фалират.
Източник: Пари (28.09.2009)

Миролио губи от текстила, но печели от виното, хотели и Интерпред Винарската изба на италианския бизнесмен ще пусне и ракия на пазара през 2010 г. Как оценявате възможностите за бизнес в България? Условията за бизнес в България сега са много трудни, тъй като левът е обвързан с еврото, а оттам и цената на продукцията остава висока, т.е. неконкуретна на световния пазар. След намаляването на цената на долара от миналата година, Румъния, Турция и Украйна са много по-конкурентни. Ние започнахме изграждането на фабриката точно преди кризата. Тогава условията бяха много благоприятни. Подобна инвестиция тогава не изглеждаше скъпоструваща, в страната има качествена и евтина работна ръка и като цяло разходите бяха не много високи. Какви са препоръките ви към правителството? Тъй като левът е вързан с еврото, само мога да се надявам, че еврото ще се обезцени по отношение на други валути. Не виждам обаче как левът може да се обезцени след въвеждането на Валутния борд през 1997 г., а това ще има и силен психологически ефект, така че едва ли ще се случи. Определено не бих намалил ДДС или друг вид данъци, тъй като това ще е бедствие за производителите и за държавата. Надявам се правителството поне да намали бюрокрацията. Как кризата се отрази на бизнеса ви? Аз имам няколко вида бизнес в България, като производството на текстил е основния, а там последствията бяха много лоши. Реализирането на износ стана много трудно не само в страните, които използват като валута долара, където и по принцип продукцията е по-евтина, но и в еврозоната, защото там конкуренцията се увеличи драстично. Трябваше да намаля служителите си и работното време. Загубите за текстилният ми бизнес достигнаха 30% на годишна база. Ние изнасяме продуктите си в САЩ, Европа и дори Китай. Най-много пострада фабриката за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Компанията на семейството ми затвори фабрики в Елин Пелин и Сливен. Годишното ми производство е 20 хил. т. прежда, 6 млн. м вълнен текстил и 16 млн. м трикотаж. Виненият бизнес страда, тъй като липсва потребление. Ние обаче не намаляваме производството, имаме сравнително добри резултати и не очакваме спад в продажбите. Въпреки че в страната има спад на продажбите на вносно вино, смятам, че потребителите са склонни да подкрепят продуктите местно производство. Ние имаме засадени 2 хил. дка лозя, от които произвеждаме виното в 16 разновидности и около 600 хил. Бутилки. Имаме твърде много грозде и успяхме да го продадем на добра цена, въпреки че тази година цената е дори под себестойността на продукта. В момента дистилираме и планираме да предложим и нов продукт - ракия. Кога ще започнете да продавате и ракия, в какви количества и само за вътрешния пазар ли ще бъде предназначена? Това ще е нишов продукт - дестилат от вино. Подготвяме около 30 хил. бутилки, като планираме да ги пуснем на пазара през пролетта на 2010 г., но те ще бъдат само за ресторанти. Малки количества ще бъдат изнасяни и към Китай. Любопитно е, че търгувате и с Китай и то не само вино, а и текстил... Да, там изнасяме прежда, текстил и вино, но в сравнително малки количества. В Китай създадох две търговски компании, за да продавам нашите вина. Там съм на пазара от 2 години. В Китай обичат добрите продукти, но не винаги могат да ги различават. Как се развива хотелиерския ви бизнес? Хотел парк Централ в Сливен се намира в самия център на града, т.е. на изключително добро място и не пострада от кризата, заради локацията си. Стаите в него са 47, като заетостта е 55% и тя е на нивото от миналата година. Другият хотел - Соли Инвикто, който е към винарната в с. Еленово, Нова Загора е малък и все още трябва да направим повече инвестиции, за да го доразвием. Той разполага с 10, като заетостта е 60%, но хората, които отсядат там не са таргет гостите, които търсим, т.е. там да ходят хора за уикенда, за тържества и т.н. Обмисляме възможност да реновираме един хотел в местността Карандила край Сливен, както и да изградим един не много скъп на мястото набившата административна сграда към завода ни в Ямбол. А как се разаиват бизнес дейностите на Интерпред? Интерпред се справя добре. Метростанцията до него бе открита и мястото е изключително добро. Заетостта му е 99%. След няколко дни ще открием там паркинга, който купихме от метрото. След края на кризата може да предприема и стоителство на две други сгради до Интерпред. Преди време имаше слухове, че ива вариант и да продадете Интерпред? Има много слухове, но това са само слухове. Хората казват и че произвеждам чорапи, а аз не съм произвел и един чифт чорапи през целия ми живот. Имате ли планове за нови бизнеси? Определно не. На първо време ще изчакам кризата да отшуми. Колко сте инвестирали към момента в България и колко сте загубили след кризата? Вече съм инвестирал повече от 200 млн. EUR в България. Загубите ми са големи, но е трудно да се обобщи. Все пак аз съм достатъчно силен, за да го понеса, докато малките производители вече фалират. Какви антикризисни мерки предприехте? В сферата на текстилната индустрия вече казах, че имаше намаляване на перосонал и на работно време. Останалите ми бизнеси не са засегнати. Все пак смятам, че държавата може да помогне като използва еврофондовете за реклама на българското вино. Трябва да се работи за промяната на имиджа му, така че той да не е на евтин, а на качествен продукт. Трябва да се предприемат и мерки за ограничаване на метне и и нелегалните продукти. Каква е прогнозата ви за развитието на сектора, в който оперирате през 2010 г.? В текстилния бранш, ако обменният курс не се промени - бедствие. За останалите ми бизнеси не се притеснявам и съм оптимист. Проявявате ли интерес към еврофондовете? Да, получихме одобрение на проект по САПАРД, но за съжаление от две години чакаме да ни бъдат изплатени средствата, а междувременно вече изпълнихме това, което бе заложени по проекта. Пак казвам, аз мога да го понеса, но ако бях малък предприемач, щях да отпадна от бизнеса. Сега подаваме проект за финансиране на индустриални инвестиции и ще е хубаво, ако имаме някаква гаранция, че ще получим парите, ако сме сред одобрените. Визитка: Едоардо Миролио е част от италианската фамилия Миролио, която притежава у нас пет завода, групирани в три дружества. Чрез компанията „Е. Миролио", която е и най-голямата текстилна компания в страната, той протежава текстилния завод в Сливен и предачницата в Ямбол, както и завода за изкуствена коприна в Свищов - Свилоза Ярн. Миролио протежава и винарска изба Е. Миролио към която е изграден и хотел Соли Инвикто. Обектите са в с. Еленово, Нова Загора. Собственик е и на хотел Парк Централ в Сливен. Притежава и сградата на офис центъра Интерпред в София. Едоардо Миролио е гаражданин на Сливен. Заради кризата амилията затвори у нас два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен. Те са собственост на фамислката компания Миролио България.
Източник: Пари (28.09.2009)

Истинска съдебен циклон повлече две от най-известните марки в текстилната промишленост в Италия - "Раумер" и "Миролио", които присъстват и в България. 42-ма мениджъри, бизнесмени и консултанти се разследват за краха на групата "Раумер" с оборот от 152 милиона евро, която в миналото беше лидер в производството на вълнени прежди и която през юни 2007 г. беше обявена в несъстоятелност. Хипотезите са за измами при обявяването на фалит, за фалшифициране на бюджети и др. 23-ма жители на Виченца вече са официално информирани, че са разследвани по случая, така че през следващите седмици могат да бъдат разпитани. Тезата на прокуратурата е, че до 2002 г. 63-годишният основател Пино Раумер и близките му съветници са фалшифицирали бюджетите на групата, надписвайки много по-високи цени за кредити, участия и недвижимо имущество за общо 211 милиона евро. Целта е била да се получат банкови кредити за 119 милиона евро. Дълговете към доставчиците пък достигат 29 милиона евро. Според обвинението през 2002 г. излиза на сцената и текстилният колос "Миролио", който има фабрики в България, разполага с 11 000 служители и регистрира 1 милиард евро годишен оборот. "Миролио" основава заедно с "Раумер" "Е.Миролио" АД. Според следователите групата със седалище в Алба, която се управлява по онова време от 51-годишния Едоардо Миролио, се е възползвала от трудностите на "Раумер" и е изкупила дейността й на много изгодна цена и чрез фирмени наеми, спестявайки 12,5 милиона евро в ущърб за кредиторите. Не случайно преди година съдията Стефано Фурлани постави под запор машини и апаратура на стойност 3 милиона евро, които е трябвало да отпътуват за Сливен, където "Миролио" има фабрика с близо 2000 души персонал. През изминалите месеци "Миролио" се споразумя със съда да върне 7,4 милиона евро, признавайки косвено, че е имало нередности в някои операции. Хипотезата на прокуратурата е, че Пино Раумер, благодарение на съветите на най-близките си консултанти, е допринесъл стойността на компанията да спадне още повече, довеждайки съответно и до още по-голямо разорение. Според следователите от Финансовата гвардия част от имуществото е била отстъпена безплатно. Предполага се, че част от разграбването са и преместените в България техническо ноу-хау, марка и имущество, като например отстъпената през 2006 г. на "Е. Миролио" апаратура за боядисване на прежди. Следователите смятат, че индустриалните процеси са можели да претърпят по-различно развитие, така че кредиторите да бъдат ощетени по-малко. Злоупотребите с имущество, включително и тези в България, достигат 42,5 милиона евро. Извънредният комисар на групата "Раумер", назначен от италианското Министерство на икономическото развитие, е успял да запази поне част от дейността на фирмата с 60 служители, получавайки 7,4-те милиона евро от "Миролио". През 2002 г. колосът "Миролио" и групата "Раумер" стават партньори в България, основавайки "Раумер България", която по-късностава "Е. Миролио" АД, с цел навлизането на пазара на вълнени прежди за "Миролио". В тази сфера "Раумер" по онова време е сред лидерите на италианския пазар. Според следователите "Миролио" използва факта за несъстоятелността на "Раумер" и купува само здравата част от производството, и то на много ниска цена. През декември 2004 г. бива основана "Раумер България Трейд" ООД, която бива преименувана после на "Е. Миролио" ООД. Според италианската осведомителна агенция Апиком в периода 2005-2008 г. групата сключва договори за наем на търговския клон на "Раумер" АД и на марката "Раумер" на нереално ниски цени. "Е. Миролио" АД и "Е.Миролио" ООД купуват ноу-хауто на текстилната група от Виченца, а марката "Раумер" бива придобита практически на нулева цена. Финансовата гвардия от Виченца през юли 2008 г. поставя под запор апаратура и машини на "Е. Миролио" ООД за над 3 млн. евро. Те са били собственост на групата "Раумер", продадена през 2006 г. на "Е. Миролио" ООД. Пренасянето на апаратурата е трябвало да бъде последната и окончателна стъпка, чрез която производствената и търговската дейност на "Раумер" е трябвало да премине в ръцете на "Миролио". През 2000 г. "Раумер" е осигурявала работа на 750 души. През 2002 г. оборотът й е достигал 78 млн. евро. Едоардо Миролио: Нямам никаква вина и съдът ще го докаже Освен текстилния бизнес Едоардо Миролио открива в България и голяма и модерна винарска изба в село Еленово край Нова Загора. В нея са инвестирани близо 22 млн. евро. Там се произвеждат бели и червени вина от 210 хекара лозови масиви в района. Засега виненият бизнес на италианеца върви успешно, стоката се търси в България и в чужбина. Годишният капацитет на избата е 1 млн. литра годишно. В периода от 2004 г. досега в създаването и култивирането на лозовите насаждения край Еленово са ангажирани 130 души. По време на гроздобер броят на наетите достига 200. Районът е облагороден с цел да се създадат условия за винен туризъм. Там е построен и луксозен хотел за гости. - Г-н Миролио, според магистратите компанията с вашето име също е въвлечена във фалита на "Раумер".... - Абсолютно сме убедени, че нямаме никаква вина за фалита. Бяхме близо до "Раумер", за да й помогнем. Със сигурност нито сме мислили да вземем, нито сме ограбили нещо от тази фирма. Сигурни сме, че съдиите ще докажат нашата невинност. - Но през изминалите месеци "Миролио" се споразумя с правосъдието да върне 7,4 милиона евро. - Не, за нищо не сме се споразумявали, а просто купихме от комисаря по процедурата за фалит серия от активи на цена 7 милиона евро. - Според магистратите в миналото сте купили на много изгодни цени част от дейностите на "Раумер", възползвайки се от изпитваните от фирмата трудности и спестявайки си 12,5 милиона евро... - Тези дейности сме ги купили от комисаря, когато вече процедурата за фалит беше тръгнала, преди това ги бяхме взели под наем. Наемът на даден клон от фирма е средство, признато от италианския закон, и то цели да се позволи на фирми със затруднения като "Раумер" да продължат дейността си. - Преди година бяха поставени под запор ваши машини и апаратура за 3 милиона евро, които трябваше да отпътуват за Сливен.... - Запорът от тях вече беше снет. Решихме да ги оставим в Италия и местим в България апаратура, която купихме от комисаря по време на процедурата за фалит. - Вие лично как мислите, че ще свърши тази съдебна одисея? - Със сигурност ще бъде доказана моята невинност.
Източник: 24 часа (26.10.2009)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 14, ал. 4 ТЗ във връзка с решение № 1465 от 20.IХ.2007 г. на Сливенския окръжен съд вписа промяна за ”Миролио България“ – ЕООД (рег. по ф.д. № 1169/2007): премества седалището и адреса на управление от Сливен в гр. Елин Пелин, Софийска област, бул. Витоша 48.
Източник: Държавен вестник (01.10.2010)

В Сливен започва работа завод на "Язаки До края на юни в Сливен ще започне да работи завод на фирмата "Язаки България", съобщи кметът на града Кольо Милев, цитиран от БТА. За това Милев разбрал на срещу между него и управителя на фирмата Макс Ланг. На производствена площадка на фирмата "Миролио" - бивш цех за багрене и конвертиране, са започнали дейности по реконструкцията и оборудването на завода. На първо време в него ще бъдат ангажирани около 350 души за производството на кабелни комплекти за автомобилите "Форд Транзит". Предполага се, че повечето от тези новонаети работници ще са от хората, които пътуват всекидневно до съседния Ямбол, за да работят в завод на "Язаки България", открит преди няколко години. Перспективата пред втория завод на японската фирма в Сливен, след този в Ямбол, е до края на годината да бъдат открити около 500 работни места, а през следващата година да бъдат най-малко удвоени. Имам уверение от ръководството на компанията, че общият им проект с "Форд Транзит" е с хоризонт до 2018-2020 г. В сливенския завод ще се произвеждат месечно около 4000 комплекта, обясни Кольо Милев.
Източник: Класа (24.01.2012)

Японци от “Язаки” вдигат завод в Сливен Японската фирма "Язаки" ще изгради завод в Сливен. Заводът трябва да отвори врати до юни, като първоначално в него ще работят 500 души, каза кметът на града Кольо Милев. През следващата година заетите в завода се очаква да достигнат 1500 души. "Проведох разговори с управителя на "Язаки" в България, а ми предстои среща и с братята собственици на компанията", каза Кольо Милев. Японците са купили стария багрилен цех на фирма "Миролио", където ще изградят новия завод. В момента сградата се реконструира. В Сливен ще се произвеждат кабели за автомобилите "Форд Транзит". Очаква се годишно да бъдат изработвани около 4000 кабелни инсталации. В момента "Язаки" има завод в Ямбол, в който работят около 2000 души. Повече от 300 от тях са сливналии, които се превозват до съседния град с ведомствени автобуси. Според ген. Милев от "Язаки" са искали да изградят още първия си завод в Сливен, но "не срещнали разбиране в предишната общинска администрация". За втория завод на японците Сливен е надделял над Търговище и Шумен, които също са оглеждани за строителството. "Язаки Корпорейшън" е компания, притежаваща най-големия дял от международния пазар за производство на кабелно оборудване за автомобили. "Язаки България" е 100% собственост на японската компания "Язаки Корпорейшън". За откриване на своя завод в Ямбол компанията инвестира над 60 млн. лв.
Източник: Стандарт (24.01.2012)

До дни Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще открие процедура за избор на оценител за “Агенция дипломатически имоти в страната” (АДИС - бившето БОДК). Консултантът ще трябва да подготви правен анализ и информационен меморандум, обяви изпълнителният директор на ведомството Емил Караниколов. Последната оценка на недвижимостите е отпреди 10 години, когато стойността на активите бе 80 млн. лева. След това бяха извадени задграничните имоти на АДИС, които сега са актив на Министерството на външните работи. Но пък цената на жилищата в България поскъпна рязко в периода 2002-2007 г. Затова новата оценка за посланическите мезонети едва ли ще е много по-ниска от предишната. В момента АДИС разполага с около 240 суперапартамента, почивна станция в Златни пясъци и терени на топлокации. Дружеството дава под наем имоти в реномирани жилищни райони на столицата - “Изток”, център, “Лозенец”, “Гео Милев”, “Яворов” и резиденции на бул. “Симеоновско шосе”. Фирмата стопанисва подземни гаражи и охраняеми паркинги. Сред перлите в короната на АДИС са и Дипломатическият клуб в баровския квартал Бояна и ловна вила в курорта Боровец. Имотът в полите на Витоша се отдава под наем за изискани тържества и вечеринки срещу 700 лева. Цената е за 6 часа. Методът за продажба на АДИС вероятно ще е конкурс за цялото предприятие, а не за отделни сгради, обясни Караниколов. Според него това се налага, защото в много от имотите са настанени дипломатически мисии с дългосрочни договори. Кандидатите за апетитните имоти със сигурност ще трябва да минат пресявка в ДАНС и Комисията за защита на сигурността на информацията. Те ще трябва да получат сертификат за индустриален допуск. Сделката за атрактивните недвижимости със сигурност ще привлече инвеститори, чийто брой може да се окаже и доста широк при добър маркетинг. Интерес към АДИС вече е деклариран от Южна Корея, научи “Труд” . В медийни публикации като потенциален кандидат-купувач бе посочен и магнатът Цветан Василев. Името на мустакатия банкер се спряга и за предстоящия търг за недовършената сграда и терена от 15 декара на ИПК “Родина”. Уникалният имот в непосредствена близост до “Арена Армеец” ще се продава на търг при начална цена от 20 милиона лева и 200 000 лева стъпка на наддаване. Интересът на инвеститорите към АДИС тепърва ще се засилва. Кандидатите ще започнат да идват, след като е готов финансовият анализ и стартираме процедурата, каза Караниколов. Според него при добро стечение на обстоятелствата сделката за дипломатическите имоти ще бъде стартирана през май. Новата процедура ще е вторият опит за продажба на АДИС. Първият бе по времето на премиерстването на Симеон Сакскобургготски. Тогава за купувач беше определена италианската компания “Миролио” с оферта от 96 млн. лв., но процедурата бе прекратена. Допреди два месеца АДИС бе в забранителния списък за продажба.
Източник: Труд (28.02.2012)

Производителят на кабели Язаки купува фабриката на Миролио в Сливен. Така Язаки България разширява своята дейност в страната. Фабриката е с разгъната застроена площ 13 000 кв. м, като е върху парцел от 36 000 кв. м в промишлената зона на града. Язаки България избира Сливен и региона за развитие на своята дейност заради добре подготвените кадри, удобните транспортни връзки и близостта до фабриките на компанията в Турция.
Източник: Стандарт (30.03.2012)

40 реномирани изби от гърция, Mакедония, Kосово и България участваха в международния конкурс за вина от изцяло местни сортове или произведени от сортове, селектирани в страните от Балканския полуостров и Черноморския басейн. Дегустациите продължиха близо месец. „Вино Балканика” се организира за втора година от Съюза на енолозите в България по покана на Общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов”. Еноложкото събитие е в рамките на IX Международно туристическо изложение „Културен туризъм”. Целта на конкурса е възраждане на интереса към местните сортове от Балканите - един от най-древните винарски региони, и връщане на вината, произведени от тях, на полагащото им се място във винарската карта на Европа. 50-те розови, червени и бели вина в конкурса се оценяваха по 100-бална система. Те са селектирани в три серии – чисто сортови, купажни вина с 50% участие на местно селектиран сорт и вина с минимум 15% участие на местно селектиран сорт. Златни медали при чисто сортовите вина получиха „Вила Ямбол мавруд”, реколта 2010 на „Винпром Ямбол” ЕАД, „Монограм”, реколта 2009 на изба „домейн юстина” еоод, „Мавруд - История без край”, реколта 2010, на „Едуардо Миролио” ЕООД, Version Rubin 2011 на „Винзавод” АД - Асеновград, „Мавруд” 2009 на изба „Тера Антика”, „Мавруд” 2010, на „Домейн Менада” ЕООД, „Мерул резерва Мавруд” 2010, ВИ „Румелия” на „Ковекс-2” ЕООД, „Марков манастир” 2010, „Сковин” АД – Скопие, Македония, „Рубин” 2010, изба „Стаждата”. Специална награда за първо участие бе присъдена на изба „Попова кула” от Станушина, Македония, за виното „Станушина розе”, направено 100% от местния сорт „Станушина”, и на гръцката изба Kalogeropoulou Petros за виното Moschofilero Kalogeropoulou 2011, произведено от сорт „Мосхофилеро”, Гърция. В серията за купажни вина с 50% участие на местно селектиран сорт златни медали бяха присъдени на Temptation, реколта 2010 на „Винзавод” АД Асеновград, „Орбелус Мелник” 2010 на изба „Биографус”, „Пазва” 2011 на „Винал” АД. Най-добрите вина ще бъдат представени на специална дегустационна вечер на 20 април 2012 година, а награждаването на вината медалисти ще бъде при официалното закриване на Международно туристическо изложение „Културен туризъм” на 21 април 2012 година.
Източник: Борба - Велико Търново (21.04.2012)

Годината е 1834 г. В Сливен Добри Желязков построява първата текстилна фабрика, която е и първото промишлено предприятие на Балканския полуостров. Това е и първата стъпка на българската индустрия. И до днес Сливен е един от текстилните центрове на страната със своите две големи предприятия - "Е. Миролио" и "Декотекс". Освен тях обаче градът продължава да е център и на множество малки шивашки бизнеси, които въпреки кризата успяват да оцеляват. Всъщност градът изобилства от малки фабрики за бельо, чорапи и всякакви видове дрехи. Някои се чувстват добре в кожата си, други бягат от града. Собственичката на малкото предприятие "Аффект" ЕООД Радост Динева твърди, че не само няма проблеми във време на криза, но дори планира да разшири производството си. Компанията съществува от 1995 г., специализирана e в производството на луксозни пижами и нощници и през 2011 г. има оборот от над 300 хил. лв. В "Аффект" работят 30 души, няма нито един съкратен, няма и текучество, казва Динева. Фирмата има свой дизайнер и художник. "Намерили сме подходящата ниша, успяваме лесно", посочва тя. Дружеството работи с дистрибутори, продава под своя марка в цялата страна, а също и в Южна Африка, Полша, Унгария, Япония. "Като казвам, че изнасяме - не си представяйте, че става дума за ТИР-ове. Отказваме обаче работа на ишлеме. Продаваме добре това, което изработваме, и нямаме интерес към работа по поръчка", обобщава Динева. В момента предприятието се разширява и създава екип. "Търся млади хора с нови идеи. Вярвам, че ще успея", категорична е тя. После разказва как "на другия край на света", в Япония, срещнала хора, които й казали, че от една година търсят начин да се свържат с фирмата. "Имам клиент в САЩ и там японците са видели наши изделия. Всеки нов клиент и всеки върнал се клиент е признание за нас. Ние сме малка компания и се радваме на малките неща", обобщава Динева. Градът се оказва и отлично място за фирми, произвеждащи чорапи. "Сливен и Русе са двата центъра за производство на чорапи в страната", обясни Иван Христов, собственик на ЕТ ИГА. Преди кризата фабриките за чорапи в града са били над 50 ("някои с две машинки, други – с 20"). След кризата по една или друга причина част от тях затворили. Първи поели удара тези, които продавали зад граница. Щом секнали поръчките от Западна Европа, част от предприятията спрели работа. Тези, които продават за вътрешния пазар, се оказали малко по-устойчиви. ИГА е на пазара повече от 10 години. Компанията е малка – с до 10 заети. "Преди бяхме повече от десет", казва Христов. "Ако през 2009 г. сме работили на 100%, в момента работим на 30%. Въпрос на пазар. Пазарът определя капацитета, а търсенето се сви", допълва той и обобщава: "Успяваме на магия." Поредното предизвикателство пред фирмите в сектора е покачващата се цена на суровините - памук и еластан. "Българските чорапи са по-качествени и от най-скъпите китайски чорапи. Но заради нерегламентирания внос, както и заради регламентирания евтин внос от Китай сме принудени да сваляме и да задържаме цените. Това е за сметка на нашата печалба. А ние също трябва да съществуваме. Богати не ставаме с тази дейност, но успяваме да си погасяваме кредитите и да си плащаме данъците", казва още Христов. Той се надява "да има работа и занапред, защото хората няма да тръгнат боси". Все пак има и малки бизнеси, които смятат, че добрите времена на сливенския текстил не са вече това, което са били. Яна Парева, собственик на "Фешън динамикс", например вече е изнесла производството си във Варна и работи под ново име на фирмата - "Пронто мода". "Това е моделиерна и заетите в нея са 13", обясни тя. Според нея "в Сливен няма достатъчно кадри, въпреки че има специализирано училище". "Във Варна, Добрич, Шумен и Търговище има повече шивашки фирми, което ни улеснява при наемане на подизпълнители. Като цяло шивашкият бранш тук е по-добре развит, отколкото в Сливен", обобщава Парева. Като цяло обаче обликът на града все още се свързва с големите текстилни компании като "Е.Миролио" и "Декотекс". Техните съдби силно се измениха последните години. "Е. Миролио" е инвестиция на италианския предприемач Едоардо Миролио. Дружеството притежава голямо текстилно предприятие в Ямбол (на практика това са три завода – две предачници и бояджийница с пречиствателна станция, разположени на 52 дка застроена площ), в Сливен (две основни производства – за вълнени платове и плетачница, работещи при затворен цикъл), както и завода за коприна "Свилоза Ярн" в Свищов. Италианският инвеститор притежаваше още "Миролио България" и "Миролио Нова Загора". През лятото на 2009 г. обаче "Миролио България" спря работа. Причината бе в драстично свиване на търсенето, намалелите продажби и различната визия на собствениците на фамилната фирма за бъдещето й. На практика това доведе до затваряне на производството в два завода - за щамповане и багрене на тъкани в Елин Пелин и полиестерната тъкачница в Сливен с общ персонал от над 500 души. През март тази година пък "Язаки България" купи спрялата фабрика на "Миролио" в Сливен, за да произвежда кабелни комплекти за автомобили. За разлика от другите компании на фамилия Миролио в последните три години сливенската "Е. Миролио" отбелязва възходящи резултати, противно на тенденцията да се свиват обороти и дори да се затварят фирми в текстилния бранш. За 2011 фирмата отчита приходи от близо 187 млн. лв. (161 млн. лв. през 2010) и печалба от почти 17.5 млн. лв. (4.4 млн. лв. за 2010). От компанията обясняват това с добрия мениджмънт, с новите пазари извън Европа (в Азия и Южна Америка), както и с неспиращия процес на обновяване дори във време на криза. През 2011 г. дружеството е инвестирало три милиона лева в по-съвременни и производителни машини. И макар че от фирмата определят направените вложения като "умерени", те показват нагласата на мислене - "процесът на реновиране да не спира". "Декотекс" в Сливен е другият стожер на текстилния бранш в страната. Основана е в далечната 1909 г. и е известна с емблематичните си "персийски" килими. Фирмата е производител на вълнени и синтетични килими, мокети, пътеки, комплекти за баня и други текстилни изделия. Предимство на компанията е т.нар. Contract Carpet – изработване на специални мокети за хотели, обществени сгради, офиси, ресторанти и др. по поръчка на клиента. Дружеството е публично и акциите му се търгуват на Българската фондова борса. От публикуваните й финансови отчети е видно, че през 2011 г. компанията е имала малко над 22 млн. лв. приходи спрямо 16.3 млн. лв. година по-рано. Най-голям дял формират постъпленията от килимите и килимените изделия (79%), следвани от нетъканите подови покрития – (14%). От отчета на дружеството става ясно, че през 2011 г. в "Декотекс" са произвели килими и килимени изделия за над 7.2 млн. лв. и нетъкани подови покрития (комплекти за баня, пътеки, килими), наричани още тъфтинг, за 1.2 млн. лв. Основните външни пазари за компанията са САЩ, Полша, Германия, Русия и Латвия. На вътрешния пазар "Декотекс" продава основно в големите хипермаркети. Производствените резултати за килимите и килимените изделия са до юни 2011, когато "Декотекс" предостави базата си на белгийската "Рожее Ванден Берхе" и се съсредоточи върху производството на тъфтинг изделия. Дружеството отчита текуща загуба за 2011 г. в размер на 1.7 млн. лв. По-малко са и заетите в края на миналата година - 65 души, като бройката е намаляла спрямо 2010 с 249. Част от хората са съкратени, а 179 са прехвърлени към фирма "Рожее Ванден Берхе БГ". Всъщност "Декотекс" се развива на много фронтове. От миналата година предприятието произвежда електроенергия и топлоенергия, след като инвестира 1.5 млн. евро в изграждането на когенерационна система. Освен това дружеството е едноличен собственик на капитала на "Декотекс имоти", което се занимава с отдаване под наем на производствени, търговски и административни сгради и помещения, инвестиране, строителство и продажба на недвижими имоти. Преди месец от "Декотекс" съобщиха, че приключва първият етап от изграждането на жилищен комплекс от затворен тип, в който фирмата участва с 20%. Преди четири години текстилната компания купи общински имот и обяви старта на проекта. Предвижда се изграждането на 35 кооперации и 40 луксозни къщи, разположени върху площ от 80 хил. кв.м. Планираната инвестиция е 35 млн. евро, а името на проекта е "Градините на Туида".
Източник: Капитал (25.09.2012)

В очакване на новите индустриалци Строителството на производствени и складови площи едва ли ще се върне към ентусиазма отпреди кризата, но постепенно надига глава. Оживлението засега е леко и се базира на по-големия обем нови обекти, които се появиха в София през последните месеци. Данните на консултантската компания Forton International показват, че между юли и септември са били завършени 15 268 кв.м складови и производствени площи при 12 300 кв.м същото тримесечие предходната година. В строеж са още 35 000 кв.м. И тъй като в кризата логиката на повечето инвеститори е да не започват ново строителство без подсигурени купувачи или наематели, ръстът на завършените площи показва и засилен интерес към индустриалните имоти. Навлизането на производители на компоненти за автомобилната индустрия все още е голямата новина на българския пазар. Въпросителните в момента са около германската компания Behr-Hella Thermocontrol, един от европейските лидери в производството на климатични системи за автомобили. Дружеството обмисля изграждане на нови производствени мощности в България, като инвестицията ще е 30-40 млн. евро. Мястото още не е ясно, като по данни на Forton изборът е между София и Пловдив. За сметка на това гръцка компания за производство на елементи за соларни системи вече е на финалния етап от инвестицията си. Дружеството, чието име от Forton не обявиха, мести производството си в България заради несигурната икономическа среда и растящите данъци и осигуровки в Гърция. То е наело с 10-годишен договор 22 000 кв.м производствени и складови площи плюс 1000 кв.м офиси в затворената през 2009 г. текстилна фабрика на италианската група "Миролио" в Елин Пелин. Според имотния регистър наемателят е "Нобел интернешънъл", зад което стои едноименната компания Nobel Xilinakis D&Co, собственост на гръцката фамилия Ксилинакис. От Forton уточниха, че ангажиментът им към гръцкото дружество включва не само намиране на производствена площ, а и управление на всички дейности за оборудване на сградата и преместване на производството. "Чистото посредничество вече не е достатъчно за привличане на клиенти в имотния сектор", посочи мениджърът "Индустриални и логистични площи" в компанията Владимир Гюрджиев. Причината е, че инвеститорите често не познават средата, трудно избират изпълнители и доставчици на строителния пазар и се нуждаят от партньор, който да следи цялостното изпълнение на проекта им. Това налага консултантите да предлагат все по-комплексна услуга. Подобно на предни години и в момента основните инвестиции в складови площи са за нуждите на фармацевтичния сектор, логистични и търговски компании. През последното тримесечие новите проекти на пазара са разширението на K&M Style Logistics и на базата на Universal Logistics. В ход е строителството на база от 3700 кв.м на куриерската компания Speedy в логистичния център на СОМАТ в Горубляне, също така на новия комплекс на "Софарма", както и разширението на производствената база на германската компания Festo в София. В същото време от Forton отчитат лек спад на незаетите площи – през третото тримесечие те са били 5.19% от общото предлагане на пазара (686 000 кв.м), докато в началото на годината са достигали 6.5% от него. Според Владимир Гюрджиев намаляването на свободните площи до тези нива е индикация, че има място за строителство на нови складови и производствени площи. Те са търсени от инвеститорите, но преобладаващото предлагане е на стари и зле оборудвани халета за по 1-1.5 евро/кв.м. Най-използваният модел за изграждане на нови индустриални площи остава т.нар. строителство по поръчка – за нуждите на конкретен клиент. От Forton обаче отчитат и появата на проекти с площи под наем – строителството на два такива се очаква да започне в София и Пловдив до края на годината. За сметка на това от компанията отбелязват стабилизация на наемните нива, като за новите и модерно оборудвани складови площи те са около 3-3.5 евро/кв.м.
Източник: Капитал (29.10.2012)

Строителството на производствени и складови площи едва ли ще се върне към ентусиазма отпреди кризата, но постепенно надига глава. Оживлението засега е леко и се базира на по-големия обем нови обекти, които се появиха в София през последните месеци. Данните на консултантската компания Forton International показват, че между юли и септември са били завършени 15 268 кв.м складови и производствени площи при 12 300 кв.м същото тримесечие предходната година. В строеж са още 35 000 кв.м. И тъй като в кризата логиката на повечето инвеститори е да не започват ново строителство без подсигурени купувачи или наематели, ръстът на завършените площи показва и засилен интерес към индустриалните имоти. Кой търси площи Навлизането на производители на компоненти за автомобилната индустрия все още е голямата новина на българския пазар. Въпросителните в момента са около германската компания Behr-Hella Thermocontrol, един от европейските лидери в производството на климатични системи за автомобили. Дружеството обмисля изграждане на нови производствени мощности в България, като инвестицията ще е 30-40 млн. евро. Мястото още не е ясно, като по данни на Forton изборът е между София и Пловдив. За сметка на това гръцка компания за производство на елементи за соларни системи вече е на финалния етап от инвестицията си. Дружеството, чието име от Forton не обявиха, мести производството си в България заради несигурната икономическа среда и растящите данъци и осигуровки в Гърция. То е наело с 10-годишен договор 22 000 кв.м производствени и складови площи плюс 1000 кв.м офиси в затворената през 2009 г. текстилна фабрика на италианската група "Миролио" в Елин Пелин. Според имотния регистър наемателят е "Нобел интернешънъл", зад което стои едноименната компания Nobel Xilinakis D&Co, собственост на гръцката фамилия Ксилинакис (виж карето). От Forton уточниха, че ангажиментът им към гръцкото дружество включва не само намиране на производствена площ, а и управление на всички дейности за оборудване на сградата и преместване на производството. "Чистото посредничество вече не е достатъчно за привличане на клиенти в имотния сектор", посочи мениджърът "Индустриални и логистични площи" в компанията Владимир Гюрджиев. Причината е, че инвеститорите често не познават средата, трудно избират изпълнители и доставчици на строителния пазар и се нуждаят от партньор, който да следи цялостното изпълнение на проекта им. Това налага консултантите да предлагат все по-комплексна услуга. Вече ми е тясно Подобно на предни години и в момента основните инвестиции в складови площи са за нуждите на фармацевтичния сектор, логистични и търговски компании. През последното тримесечие новите проекти на пазара са разширението на K&M Style Logistics и на базата на Universal Logistics. В ход е строителството на база от 3700 кв.м на куриерската компания Speedy в логистичния център на СОМАТ в Горубляне, също така на новия комплекс на "Софарма", както и разширението на производствената база на германската компания Festo в София. В същото време от Forton отчитат лек спад на незаетите площи – през третото тримесечие те са били 5.19% от общото предлагане на пазара (686 000 кв.м), докато в началото на годината са достигали 6.5% от него. Според Владимир Гюрджиев намаляването на свободните площи до тези нива е индикация, че има място за строителство на нови складови и производствени площи. Те са търсени от инвеститорите, но преобладаващото предлагане е на стари и зле оборудвани халета за по 1-1.5 евро/кв.м. Най-използваният модел за изграждане на нови индустриални площи остава т.нар. строителство по поръчка – за нуждите на конкретен клиент. От Forton обаче отчитат и появата на проекти с площи под наем – строителството на два такива се очаква да започне в София и Пловдив до края на годината. За сметка на това от компанията отбелязват стабилизация на наемните нива, като за новите и модерно оборудвани складови площи те са около 3-3.5 евро/кв.м. Кои са Nobel Компанията Nobel е основана през 1975 г. от Манолис Ксилинакис с цел производство и поддръжка на системи за затопляне на вода. Базирана е в областта Ахарнес, северно от Атина. През 90-те години бизнеса поемат синовете Димитрис и Вардис, които разширяват дейността, увеличават оборотите и инвестират в нови производствени мощности. Димитрис Ксилинакис е представител на дружеството и в българското поделение "Нобел интернешънъл". Към момента основният бизнес на групата е свързан с износ към страни от ЕС и Северна Африка, а непредвидените увеличения на данъчната и осигурителната тежест намаляват конкурентоспособността й на външните пазари. Това е основната причина за решението да изнесе производство в България. Преди решението да наеме бившата фабрика на "Миролио", гръцката компания е огледала 12 проекта и в крайна сметка е ограничила избора си между три от тях. Очаква се тя да започне производство в Елин Пелин от началото на 2013 г., а до края на годината да достигне пълния си капацитет.
Източник: Капитал Dаily (29.10.2012)

От Булгартабак-холдниг АД съобщиха, че E. Miroglio Finance SA, Luxembourg е придобило 5.02% от капитала на Булгартабак-холдниг АД. Дружеството е купило 370 000 броя акции на холдинга. Датата на регистрацията на сделката в Центрелен депозитар е 31.10.2012 г. Акциите на Булгартабак холдинг АД поскъпнаха със 199.99% за последните 12 месеца, от 22.50 лв. до 75.95 лв. за брой. Пазарната капитализация на дружеството в момента е 552 млн. лв. Тези акции са включени в три от борсовите индекси - SOFIX, BG40 и BGTR30.
Източник: Фирмена информация (07.11.2012)

Какао от Първомай Турската компания за производство на какаов ликьор и какао на прах Altinmarka ("Алтънмарка") е купила бившата фабрика за преработка на вълна в Първомай. Сделката е приключила в края на февруари, а продавач е френската компания ADF. Продажбата е сред най-значимите на пазара на индустриални площи, който през последните години не блестеше с висока активност. В доклада си за тримесечието консултантската компания Forton International също отбелязва транзакцията като най-значимата за периода. Според него сделка с подобен мащаб през последните месеци е тази, при която гръцката компания за производство на елементи за соларни системи Nobel Xilinakis нае фабрика с площ 22.5 хил. кв.м на италианската група "Миролио" в Елин Пелин. Турската компания е придобила фабриката с разгъната застроена площ 22 хил. кв.м заедно с прилежащия терен. Според имотния регистър платената цена за имотите е 9.3 млн. лв. Фабриката в Първомай бе изградена на терен от 20 дка, продаден от общината на френския инвеститор "Деваврен", собственик на ADF. Строителството завърши през 2002 г. ADF стъпи на българския пазар чрез дружеството "АДФ България" и в продължение на години беше сред най-големите инвеститори в Първомай. Кризата обаче сви производството на компанията и през 2008 г. българското предприятие затвори. Впоследствие складово-производствената база излезе на наемния пазар. В момента на мястото на френската компания в града влиза турският производител, който е сред гигантите в своята сфера. Altinmarka е основана през 1992 г. и започва производство две години по-късно с амбициите да се превърне в компания от световен мащаб. Към момента действително е такава, като изкупува какаови зърна от най-големите страни производители – Гана и Бряг на слоновата кост, а с произведените от тях какаов ликьор и прах захранва производството на над 200 фабрики в света, разположени в 40 държави. Компанията има силни позиции и на турския пазар, като към момента над половината от приходите й идват от него. В България Altinmarka влезе с дъщерната си компания "Алкао", регистрирана в Пловдив в края на февруари. Дружеството е с предмет на дейност производство на какао и шоколадови изделия и внос на суровини. То е еднолична собственост на турския концерн и се представлява от Халит Синан Велиоглу. За момента от Altinmarka отказват подробности за плановете си в България. Сред останалите по-значими сделки за индустриални площи през изминалите месеци от Forton посочват и тази на швейцарската компания за електронни компоненти LEM, която обяви, че наема 4500 кв.м в София за производствена база. Владимир Гюрджиев, мениджър "Индустриални площи" във Forton, оцени сделката като ново доказателство, че производствените компании виждат позитив от присъствието си в България. А по този начин подкрепят и пазара на индустриални имоти. Миналата година и друга швейцарска високотехнологична компания – R&M, откри завод в София. В него се произвеждат фиброоптични компоненти и платформи. Данните на Forton за тримесечието показват и активност в сектора на логистичните компании. Сред примерите е германската Schenker, която нае 1400 кв.м в "Логистичен парк Русе" и още 2000 кв.м в индустриална зона "Марица" край Пловдив. В същото време предлагането на складови и производствени площи остава свито, тъй като през последните години инвестициите в сектора бяха сведени до нула. И през първото тримесечие на тази година изградените 12 700 кв.м са изцяло за собствени нужди. За същия период делът на свободните индустриални имоти в столицата се е свил до 3.4% от общото предлагане на съвременни складове и производствени сгради, което е в размер на 739 600 кв.м. "Предлагане на нови проекти за продажба или под наем почти няма. Вместо това вече няколко тримесечия наблюдаваме сделки с качествени индустриални активи, чиито собственици спират дейността си и предпочитат да осребрят инвестицията си, като продадат или отдадат земята и сградите", коментира Владимир Гюрджиев. Очакванията на Forton за пазара през второто тримесечие на 2013 г. са по-скоро позитивни, стига политическата перспектива да не се влоши след предстоящите избори.
Източник: Капитал (17.04.2013)

През 2012 г. най-развиващите се компании са в търговията и индустрията През 2012 година най-развиващите се компании оперират в сферата на търговията (32%) и индустрията (27%). Наред с тези сектори в строителството също се забелязва развитие. Това показват данни на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) на база изготвена топ 100 класация за най-добрите компании у нас през 2012 г., представена официално от председателя на организацията Цветан Симеонов. Въпреки че в общ план през 2012 г. се наблюдава спад в строителството, всяка 10-та фирма, влязла в класацията, е от този сектор. За доброто му представяне допринасят изпълняваните публични проекти от строителните фирми. Селското стопанство също се представя добре - всяка десета фирма в категорията за намаляване на задълженията е от този сектор. Самата класация е изготвена на база финансови отчети на 5860 фирми, които произвеждат 76% от БВП на страната. Общо 40,8% от фирмите в топ 100 на класацията оперират в столицата. От промишлеността най-добре представеният сектор по всички критерии, е производството на машини и оборудване. В териториално отношение, основната част от класираните фирми са в София град и София и област – 40,9%. Тези две области произвеждат 42,7% от БВП на страната. След София най-много класирани фирми има от Пловдив, Варна, Стара Загора и Русе. Компаниите са класирани в общо 4 категории - по изменението на нетните приходи от продажби за периода 2012/2011 г.; по максимална величина на печалбата на 100 лв. собствен капитал през 2012 г.; по намаление на задълженията през 2012 г. спрямо 2011 г. и по изменение на финансовия резултат. Според данните на БТПП общо 170% ръст на нетните приходи от продажби са реализирали първите 100 компании през 2012 г. спрямо 2011 г. Средната годишна печалба на фирмите е 350 хил. лева. Тя се е увеличила с 204% спрямо 2011 г. В тази категория най-добре се представят фирмите от сектора на търговията - 36% от всички, индустрията - 22%, строителството - 17% и услугите - 15%. Първите места заемат: "Ивелинстрой" ЕООД, Евромашини ЕООД, "Промишлена енергетика" АД, "Възход" АД, "Муунлайт интернешънъл транспорт" ЕООД. Фирмите се намират в различни региони на страната, сред които Пловдив, София и Кърджали, а индустриите, в които са заети, са предимно машини, обородуване и металургия. Общо 91 лв. е средната печалба при 100 лв. капитал на първите 100 фирми, класиралите се по този показател. Средната годишна печалба се е увеличила от 699 хил. лв. през 2011 г. до 830 хил. лева през 2012 г. Първенци тук са фирмите, заети в търговския сектор - 29%, индустрията - 22%, и услугите - 22%. Във втората категория на челните пет места са фирмите, както следва: "Спорт лайн елит" ЕООД, "Гайтанов и Пенков" ООД, ", "Гоу ту холидей", "Мобилзон" ООД, 'Вияна 53" ООД. Първите 100 фирми в категорията са намалили дълговете си средно с 55% за една година. Средната печалба е 438 хил. лева, като ръстът спрямо 2011 г. е 43%. Симеонов отчете, че в момента има по-добро издължаване от държавата към бизнеса. Някои фирми са подобрили финансовото си състояние в пъти за последната година. Тук водещи са фирмите в търговията - 39% и индустрията - 29%. Третата категория, измерваща водещите фирми по отношение намелението на техните задължения, се оглавява от 5-те компании "Токоми" ЕООД, "Ию Консулт" ООД, "София коннект" ЕООД, "Йорк Клима" ЕООД и "Лайв" ООД. Повечето от тях са заети в областта на ИТ сектора, строителстовото и услугите. 1,4 млн. лева обща печалба отчитат първите 50 фирми в тази категория. Голяма част от тях - 38%, развиват дейност в индустрията и търговията - 22%. По отношение на класацията, измерваща финасовия резултат на компаниите на първите пет челни места се нареждат фирмите "Благоевград-БТ" АД, "Миролио България" ЕООД, "Пристанищтна инфраструктура" ДП, "Параходство Български морски флот" АД и "Пампорово" АД. Сред водещите в класацията фирми се наблюдава голямо различие, по отношение на регионите, в които са разпеделени: Благоевград, Варна, Нова Загора, София, Чепеларе.
Източник: Инвестор.БГ (04.10.2013)

"Уинслоу" е на крачка от пълен контрол над "Агро финанс" Компанията "Уинслоу ленд инвест" е на крачка от налагането на пълен контрол върху втория по големина частен портфейл от земеделски земи в България, притежаван от публичното дружество "Агро финанс". Изкупуването му започна преди около три месеца, когато в поредица от сделки по-големите акционери прехвърлиха дяловете си на "Уинслоу ленд инвест" през борсата. Така в ръцете на компанията вече е консолидиран пакет, представляващ 84.44% от капитала на "Агро финанс". За оставащите 15.5% предстои да бъде отправено търгово предложение към малките собственици на акции. Такива са основно договорни и пенсионни фондове, които са в очакване Комисията за финансов надзор да одобри параметрите на офертата, след което им остава да вземат решение за раздяла с инвестицията им в земеделското дружество. "Уинслоу ленд инвест" се свързваше неофициално със собствениците на "Винпром Пещера", а през декември те официално поискаха да го придобият чрез две свои фирми. Новият мажоритарен собственик на "Агро финас" внесе в надзора проект за търгово предложение още през ноември, когато се бе сдобил с малко над 76% от капитала на дружеството и по закон бе задължен да отправи оферта за покупка на акциите на малките инвеститори. В него бе определена цена на изкупуване от 2.35 лв. на акция, на колкото се извършиха и най-големите прехвърляния от последните месеци. Междувременно покупките на книжа на земеделското дружество продължиха, като през декември своето участие, възлизащо на 7.42% в "Агро финанс", продаде Корпоративна търговска банка. Преди това със своите дялове се разделиха "Едуардо Миролио", "Никкомерс 01" и "Кооп инвест", за които "Уинслоу" плати повече от 58 млн. лв. Финансирането на покупките според Борислав Петков, изпълнителен директор на "Уинслоу ленд инвест", е извършено с банкови кредити и със собствени средства. За изкупуването на останалите 15.5% от акциите на "Агро финанс" ще се нуждае от 11.7 млн. лв., като ще се ползват само собствени средства, пише в проекта за коригирано търгово предложение, който е изпратен в Комисията за финансов надзор. По данни към 31 декември 2013 година "Агро финанс" притежава портфейл от 140 915 дка земеделски земи. В тях са инвестирани 43.221 млн. лв., като средната цена на декар с включени всички разходи възлиза на 306.72 лв. Най-много земи дружеството има в Монтана, Плевен и Враца, а за настоящата селскостопанска година са отдадени под аренда 95% от притежаваните земи. Договорената рента е 39 лв. на декар и е рекордна за дружеството в седемгодишната му дейност на пазара.
Източник: Капитал (21.01.2014)

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е постъпило уведомление, с което регистрираното в Лихтенщайн дружество Ливеро Естаблишмънтс цели придобиването на контрол върху БТ Инвест. Последното е настоящ собственик на 79.83 на сто от капитала на Булгартабак – холдинг, съгласно подписан договор за продажба, подписан през септември 2011 г. Останалите големи акционери в тютюневият холдинг са E. Miroglio Finance S.A. с 10.44 на сто и Корпоративна търговска банка с 8.1%. Булгартабак – холдинг приключи 2013 г. с неконсолидирана печалба в размер на 82.014 млн. лв., което е с 71.13 млн. лв. повече от година по-рано.
Източник: profit.bg (12.02.2014)

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е постъпило уведомление, с което регистрираното в Лихтенщайн дружество Ливеро Естаблишмънтс цели придобиването на контрол върху БТ Инвест. Последното е настоящ собственик на 79.83 на сто от капитала на Булгартабак – холдинг, съгласно подписан договор за продажба, подписан през септември 2011 г. Останалите големи акционери в тютюневият холдинг са E. Miroglio Finance S.A. с 10.44 на сто и Корпоративна търговска банка с 8.1%. Булгартабак – холдинг приключи 2013 г. с неконсолидирана печалба в размер на 82.014 млн. лв., което е с 71.13 млн. лв. повече от година по-рано. Днес по позицията се прехвъриха 21 акции на цени от 104.90 и 105 лв. за брой.
Източник: profit.bg (12.02.2014)

Е. Миролио Финанс СА предлага цялата неразпределена печалба на Булгартабак холдинг АД за минали периоди, включително и печалбата за 2013 г. да бъде разпределена като дивидент на акционерите, гласи предложение от миноритарния акционер, подадено за вписване в Търговския регистър. Е. Миролио Финанс СА има дял от 7,22% от капитала на холдинга, а събранието е свикано за 30 юни 2014 г. Съветът на директорите на Булгартабак холдинг АД предложи да няма дивидент за 2013 г. Предложението на миноритарния акционер все още не е вписано, като от Търговския регистър са поискали актуално състояние от Централен депозитар. Неразпределената печалба на Булгартабак холдинг АД към 31 декември 2014 г. е 20 хил. лв., а печалбата за 2013 г. е 80,957 млн. лв., или общо към 81 млн. лв., или по почти 11 лв. на акция, показват изчисления на Investor.bg. Е. Миролио Финанс СА иска също така тотална подмяна на тричленния състав на Съвета на директорите, включително на представляващия. Предлага се от длъжност да бъдат освободени Венцислав Чолаков (който е и представляващ), Миглена Христова и Радослав Рахнев. На тяхно място са предложени Цветан Чорбов, Божидар Василев и Петър Киряков. Предложено е заплатата на изпълнителния директор да е 10 000 лв. месечно, а на неизпълнителните членове на Съвета на директорите - по 5 000 лв. месечно. Не по малко интересна е точка, в която Е. Миролио Финанс СА иска и назначаване на контрольор, който да провери цялата счетоводна документация на Булгартабак холдинг АД и да изготви доклад за констатациите си, който да представи на Общото събрание на акционерите в срок до 6 месеца от назначаването му. Предложението е контрольор да е Финансово консултиране АД, като месечното му възнаграждение да е 10 000 лв. без ДДС.
Източник: Инвестор.БГ (13.06.2014)

Миноритарният акционер в "Булгартабак холдинг" - E. Miroglio Finance, контролиран от италианския бизнесмен Едоардо Миролио, атакува решенията от последното общо събрание на компанията в съда. Акционерът е подал искова молба в Софийския градски съд за отмяна на решения от събранието, провело се на 30 юни. Справка в съда показва, че молбата е подадена на 11 юли. За момента не е ясно дали E.Miroglio Finance атакува всички или едно решение от събранието. На самото редовно събрание освен стандартни точки се гласува и одобрението на няколко сделки, които реално вече бяха сключени - попечителството по кредити на дърщерните му дружества за общо 40 млн. лв. и прехвърлянето на прякото участие на холдинга в "Табак маркет" (Lafka), на дъщерната "Благоевград БТ". В същото време още през май "Булгартабак" оповести във финансовия си отчет за първото тримесечие на годината, че е продал "Табак маркет" на трето лице извън групата. За целта на одобрението и както повелява Законът за публичното предлагане на ценни книжа, холдингът изготви мотивиран доклад по сделките. От 10 страници доклад всичките 10 аргументират защо "Булгартабак" трябва да стане поръчител на дъщерните си дружества. Едно-единствено изречение в документа, и то предпоследното, казва: разрешете и сделката за "Табак маркет". Няма нито една дума, аргументираща защо. Заради липсата на добра аргументация Комисията за финансов надзор (КФН) забрани на "Булгартабак" да подлага тази точка на гласуване. "Булгартабак" жали решението на регулатора във Върховния административен съд, жалбата обаче не спира изпълнението му. Така в нарушение на закона холдингът не се съобрази с мярката на КФН и подложи предложение на гласуване. Нещо повече - предложението бе одобрено с гласовете на мажоритарния собственик, който в случая се явява и заинтересувано лице по сделката, а като такова по принцип не може да гласува такава точка. Твърдо против На самото събрание E.Miroglio Finance със своите малко над 530 хил. акции, или 7.22% от капитала на "Булгартабак", е гласувал против това предложение. Тъй като то противоречи на закона, вероятно това е и точката с решението, което акционерът жали. Всъщност от протокола на самото събрание става ясно, че E.Miroglio Finance е бил против всички предложения на холдинга. От своя страна мажоритарният собственик BT Invest пък е бил против допълнителното предложение на E.Miroglio Finance печалбата за 2013 г. да се разпредели като дивидент. Представителите на Корпоративна търговска банка пък са били "въздържали се" на всички точки.
Източник: Капитал (16.07.2014)

„Едоардо Миролио“ спечели приза за изба на годината на Винария 2015 Наградата за „Изба на годината“, която за първи път беше връчена на тазгодишната „Винария 2015“, получи Едоардо Миролио, потомствен италиански винопроизводител. Право на участие имаха само изби, които се представят със собствени щандове в Града на виното. В конкурса участваха осемте изби „Орбелос“, „Орбелия“, „Вила Терес“, „Тодоров“, „Даробас“, „Сопот“, „Дивес Естейт“ и „Едоардо Миролио“. Критериите за избор включваха освен архитектурното оформление на винарните, условията за представяне на дионисиевата напитка, наличието на енотека, пътят на виното в самото шато, както и електронното му представяне в интернет пространството. След посещението на всички кандидати за тазгодишния конкурс и след оспорвана надпревара единодушно беше избрана избата „Едоардо Миролио“ заради архитектурното изпълнение, което е реплика на старинен артефакт във вид на спирала, открит в района на Еленово, и хармоничното му съчетаване с околната среда. Наградата представлява кристална призма, в която е гравиран надписът „Изба на годината – Винария 2015“. Дизайнът на статуетката е дело на Теодора Славова – „Тем дизайн“. http://farmer.bg
Източник: Други (10.03.2015)

Представителят на съвета на директорите на "Техномаркет" и "К и К Електроникс" Николай Китов е задържан днес с европейска заповед за арест по искане на съда в Монца, съобщиха от прокуратурата във вторник. Заповедта е издадена във връзка с водено международно следствие за данъчни престъпления - източване на ДДС по схемата "въртележка". Според прокуратурата измамата е ставала през търговия с електроуреди. От италианската Guardia di Finanza (финансова полиция) съобщиха, че са преустановили международна финансова схема за над 70 млн. евро в операцията "Плосък екран". Общо 19 души са арестувани в Италия и чужбина. Иззето е имущество и стоки за над 12 млн. евро. В хода на разследването е разкрита мрежа за продажбата на електронни продукти. Групата е действала с фиктивни фактури, издавани от несъществуващи дружества в Рим и редица други градове в Италия и чужбина. Тези фирми са купували стоки от крупен български бизнесмен, за да ги препродадат на друг крупен бизнесмен в Александрия. Той на свой ред ги препродавал на големи вериги, като Еsselunga, Auchan и Mediaword, които не са знаели схемата. Тримата "мозъци" на схемата според следствието са Ренато Вентура, собственик на Cantale Spa di Ponte Curone (Alessandria), Николай Китов и Кармине Перота, римски бизнесмен. Тримата са задържани по искане на прокуратурата в Монца, заедно с още 16 души. Общо разследваните са 27. 150 души в този момент извършват 19 ареста в страната и чужбина, както и над 50 претърсвания в страната и чужбина, включително в Хърватия, Монако, Полша, Чехия, Румъния, Испания и Швейцария. Според разследващите схемата съществува от най-малко две години. През това време са продадени стотици хиляди устройства, сред които айпади, телевизори, перални и други електронни уреди, продавани с поне 30% по-евтино. Претърсени са домашния и служебните адреси на Китов в София, както и офисите на дружествата "Техномаркет" АД и "К и К Електроникс" АД. "Изключително сме изненадани от това, което се случва. Оказваме съдействие на властите. Компанията "Техномаркет" не е засегната по никакъв начин, срещу нея няма никакво повдигнато обвинение, затова бизнесът й не е засегнат по никакъв начин. Вярваме, че Николай Китов е невинен. Още днес функциите му са поети от заместник, за да не се блокира дейността на дружеството" коментира Гергана Якимова от Съвета на директорите на дружеството. "Техномаркет" е търговски партньор на европейски и в частност италиански фирми. Като дистрибутор компанията е продавала на едро техника в Европа. Всички сделки са били с пълен набор от документи, доставили сме стоката и сме получили плащания" допълни още тя. Едуардо Миролио влезе в "Техномаркет" в края на миналата година, като придоби индиректно 50% от веригата чрез "Е. Миролио" и сина си, които получиха по 25%. Останалите акционери остават същите: съоснователят на компанията Николай Китов и съдружниците му Евгений Гълъбов и Ангел Велев, които запазват пряко участие с по над 11%. Дял от около 15% има и регистрираната в Лихтенщайн Domtech Holding, в която равно участие имат Китов и Гълъбов. Именно чрез нея през 2012 г. Корпоративна търговска банка (КТБ) влезе във веригата за техника, като придоби дълга на предишните собственици. Самият Китов, който е един от основателите на веригата, се завърна начело през миналото лято, след като заедно с тогавашния председател на съвета на директорите Евгений Гълъбов и Ангел Велев поеха контрола над Domtech Holding.
Източник: Капитал (09.07.2015)

Никой не поиска да купи 15% от "Техномаркет България" Нито една оферта не бе подадена в търга за продажба на 15% от "Техномаркет България", който синдиците на Корпоративна търговска банка (КТБ) организираха заради необслужван кредит на длъжник. Крайният срок за участие в него изтече в сряда. Делът от търговската верига се предлагаше срещу 6.3 млн. лв. Предлаганият дял е малък. Сегашните собственици също едва ли имат нужда от допълнителни пакети. Първият опит за продажба стартира от 6.3 млн. лв. за 170 900 акции с номинал 10 лв., равняващи се на 15% от капитала на "Техномаркет България". Това означава, че цялото дружество се оценява на 42 млн. лв. Търговската верига има 541 млн. лв. приходи за 2014 г., което го нарежда сред 30-те най-големи дружества в страната. Печалбата за миналата година е 625 хил. лв. Причината за продажбата на пакета собственост в предприятието е задължение на акционера му Domtech Holding към КТБ, като до този момент не е ясно колко голямо е то. Другите акционери в "Техномаркет България" са дружества на Едуардо Миролио с 50%, Николай Китов с 12.2%, Ангел Василев Василев с 11.5% и Евгений Борисов Гълъбов с 11.15%.
Източник: Капитал (14.08.2015)

Малко над 7% от капитала на Булгартабак бяха продадени извън регулиран пазар Малко над 7% от капитала на Булгартабак Холдинг АД бяха продадени извън регулирания пазар (over the counter, или OTC) на Българска фондова борса (БФБ) Сделката е за 531 950 книжа на цигарения холдинг. Цената, по която е сключена трансакцията, е с 30% по-ниска от текущата пазарна цена – по 50 лв. за брой при 65 лв. на регулиран пазар. Продавач най-вероятно е E. Miroglio Finance S. A., защото делът от 7,2205% съответства на капиталовото участие на компанията на Едоардо Миролио. Още на 9 май 2014 г. той съобщи, че понижава дела си в Булгартабак от 10,4408%. Купувач тогава беше Корпоративна търговска банка АД, чийто дял нарасна от 2,7996% до 6,0199%. Освен Едоардо Миролио и фалиралата банка, акционери в холдинга са BT Invest GMBH, Австрия, със 79,83%, който е основният акционер, и Табако инвестмънт“ с 5%.
Източник: Инвестор.БГ (16.03.2016)

Един от най-големите търговци на вълна в света - австралийската Lempriere Wool, инвестира 10 млн. евро в преработвателно предприятие в Сливен. То вече е напълно изградено и в момента работи в тестов режим. Очаква се да започне официално работа през юни. Това е едва третият завод на компанията извън Австралия - след Индия и Нова Зеландия. До 160 нови работни места Към момента на работа са назначени 85 души, като намеренията на инвеститора са общият брой на заетите в сливенската фабрика да достигне 160 човека. И тук обаче австралийците се сблъскват с липсата на квалифицирана работна ръка като заварчици и механици. Затова част от привлечените служители са от Пловдив. "През 2004 г. бях на обиколка в Източна Европа. Тогава посетих и България. След завръщането си в Австралия подготвих доклад до собственика на компанията – господин Уилям Лемприер, като препоръчах да изградим ново предприятие в България", разказва за "Капитал" изпълнителният директор на българското предприятие Ерик Дюран. "Този мой проект отлежа цели 10 години, но през 2013 г. идеята ми получи одобрение от собствениците", допълва той. При избора на България и Сливен е натежала добрата логистика на българското предприятие и близостта до клиентите на австралийската компания в Европа. Дюран признава, че най-трудният момент е бил да се пребори с бюрокрацията у нас. "Научихме се на търпение, защото нещата в България стават бавно", казва той. Фабриката на "Лемприер Уул", както е регистрираното в България дружество, е разположена върху площ от 18 000 кв.м. Новите помещения и оборудването на цеховете са изградени за година и половина на мястото на бившето текстилно предприятие на Едоардо Миролио, преместено преди време в Ямбол. Австралийската компания ползва базата на Миролио под наем, но плановете са да я закупи. Общият капацитет на фабриката е за преработка на 500 тона вълна месечно или на около 6000 тона вълна годишно. "Намеренията ни са да достигнем пълния капацитет на производство в най-скоро време", казва Дюран. Внос от новия свят, износ за стария Вълната за българското предприятие се внася от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Южна и Северна Америка. Сливенското предприятие разполага с перачна линия, осем дарака и 40 сресващи машини. На първия етап вълната се изпира, следват кардирането и ресането, като крайният продукт е чиста вълнена лента, която се съхранява на топове. В този вид тя ще бъде продавана на предачите, които я боядисват или използват чиста. Произведената в "Лемприер Уул" – Сливен, вълна ще бъде предназначена предимно за производството на дрехи и за мебелната промишленост. "Разполагаме с най-съвременно оборудване за тази дейност", казват от ръководството на сливенското предприятие. Около 20% от преработената в сливенската фабрика вълна ще остава за българския пазар. Основни клиенти у нас са предприятията на Едоардо Миролио и пловдивското "Булсафил". Останалите 80% ще бъдат за износ, предимно за Европа - Румъния, Турция, Чехия, Словакия, Полша и Италия. "Пазарът за вълна през последните години е относително стабилен, защото вълната е скъп продукт в сравнение с памука и изкуствените влакна. Виждаме добра възможност за търсенето на естествената вълна през следващите години", казва Дюран. Значителна част от общата инвестиция е в изградено съоръжение за пречистване на използваната вода. "Имаме необходимите разрешения за използване на водата и за изхвърлянето й", казва Дюран. Така предприятието покрива всички съвременни екологични стандарти. Дълга история Lempriere Wool е компания със 150-годишна история, която в момента се управлява от пето поколение на фамилията Лемприер. "Преди 20 години бяхме основно австралийска компания и купувахме вълна само от Австралия, казва Ерик Дюран. Тъй като имаше криза на пазара в Австралия, решихме да започнем да купуваме и от други страни. Така открихме търговски офиси в Южна Африка, Аржентина, САЩ и значително разширихме нашите източници за закупуване на вълна през последните 15 години. Преди 3 години компанията закупува фабрика в Нова Зеландия, в която преработва само вълна за килими, има и завод за преработка на вълна и в Индия."
Източник: Капитал (05.05.2016)

Индустриален разцвет на Пловдив Приходите на най-големите компании в региона растат пет пъти по-бързо от средното за страната Средни по размер, но осезаемо по-бързи по растеж. Развитието на най-големите 50 дружества в Пловдив и региона през миналата година нагледно илюстрира някои от основните тенденции в икономиката на страната за последните 12 месеца. Почти всички производители, които са почти половината от състава на подреждането, увеличават бизнеса си, като често темповете на растеж са двуцифрени, търговците и на дребно, и на едро записват силна година, а представителите на строителния сектор, макар и по-малобройни, са сред най-динамично разширилите дейността си. Високо нагоре Измерено в числа, пловдивското постижение е почти 15% ръст на приходите на водещите 50 компании в региона. Или над пет пъти по-силен растеж от отчетените 3.3% ръст от най-големите 100 дружества в България, подредени в представената в края на юни годишна класация "Капитал 100" на корпоративните гиганти в страната. И дори малко повече над постигнатия растеж на икономиката с 3% за миналата година. Причината е, че в подреждането има много машиностроители, няколко строителни компании (които имат рекордни приходи заради еврофондовете), а представителите на сектор горива, където сривът в приходите на национално ниво е най-голям, почти отсъстват от подреждането (с изключение на две компании от групата "Инса"). Видима е и втора група производители - на храни и напитки, които обаче са насочени към местния пазар и затова не растат бурно. Силната година за пловдивския бизнес се чете и в това, че едва седем от водещите компании в региона са отчели спад на приходите си през изминалите 12 месеца. Най-осезаемо е свиването в бизнеса на дистрибутора на цигари "Макслогистик", който продаваше продукцията на "КТ интернешънъл" ("Кингс табако") - оборотът му пада с над 65%. От миналата година свързаният с част от собствениците на "Винпром Пещера" производител избра за свой ексклузивен партньор в разпространението свързваната с Делян Пеевски "Експрес логистика и дистрибуция", който има приходи от почти 1 млрд. лв. Групата на растящите е огромна, като над половината компании в класацията (28) имат двуцифрен ръст. При финансовите резултати картината е доста по-разнообразна, но все пак средно за топ 50 печалбите растат с внушителните 221%. Зад този забележителен растеж стоят най-вече държавният производител на оръжие "Вазовски машиностроителни заводи", който увеличава печалбата си от скромните 265 хил. лв. до близо 25 млн. лв. Само четири дружества са на загуба. В основната си част компаниите в Пловдив са средни по-размер и тези от тях, които попадат в челната петдесетица на най-едрия бизнес в страната, се броят на пръсти. Девет имат приходи над 200 млн. лв., а нито едно дружество няма оборот над 1 млрд. лв. Въпреки това в националната класация след София Пловдив има най-много представители заедно с Варна - по седем дружества. Сред националните и регионалните гиганти е новият лидер в машиностроителния сектор в България – производителят на хладилници "Либхер Хаусгерете Марица". В подреждането е и местният шампион в транспорта в България – ПИМК. В регионалното подреждане попада и вицешампионът в сектор текстил - "Булсафил", който редовно е подгласник на лидера "Миролио". Шампионското трио Начело на подреждането в региона е търговецът на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване" с приходи от 705 млн. лв., а разпределителното дружество на австрийската група е шесто по големина с оборот от 301 млн. лв., в класацията е и притежаваната от австрийската фирма топлофикация. Втората позиция е за местния металургичен гигант КЦМ, който след направените през последните няколко години големи инвестиции в модернизиране и разширяване на производството си отчита нарастване на продажбите си с 4.4% до 615 млн. лв. Челната тройка с приходи от 582 млн. лв. допълва търговецът на едро с тютюневи изделия "Табако трейд", който продава цигарите на "Бритиш американ табако".
Източник: Капитал (14.07.2016)

Голям български завод затваря врати Най-старото текстилно предприятие в Казанлък "Катекс“ АД ще затвори врати до месец, съобщи лидерката на КНСБ Цветанка Пискова, цитирана от Kmeta.bg. В синдикалната структура и Бюрото по труда на 20 юли е постъпило уведомление за предстоящото масово съкращаване, до 20 август ще бъдат връчени едномесечните предизвестия на 205 от общо 214 работници. Повечето от тях работят във фабриката от 20-25 години, много от жените са пред пенсия. Проведени са разговори с представители на други текстилни фирми в региона, сред тях старозагорската „Наталия“ и сливенската „Миролио“, но и там имало малка възможност за назначаване на съкратените. Дружеството, чийто акции се търгуват на фондовата борса е собственост на Ексорес проект /36,83 %„/ БОСТ АД /32,47 %, Доброволен пенсионен фонд /10 %/ и на едно физическо лице. В официалното уведомление като причина за съкращенията се сочат влошените условия на европейските пазари. От години продукцията на Катекс се изнася за Западна Европа, имаше моменти когато текстилната фирма на практика обличаше със своите платове полицията и армията в Швейцария и Австрия.
Източник: Други (12.08.2016)

Миролио инвестира 43 млн. лв. в текстилния си бизнес Нова производствена база в Котел, разширение на производствения капацитет на текстилните предприятия, изграждане на нов цех за плетиво и на съвременна инсталация за пречистване на отпадните води от производството в сливенската фабрика. Това са ключовите инвестиции на Едоардо Миролио, които ще бъдат реализирани до края на 2017 г., а общата им стойност е 43 млн. лв. Преди няколко месеца кметът на Котел Коста Каранашев е направил предложение към Едоардо Миролио да разшири бизнеса си с ново предприятие в планинското градче. Един от основните доводи е било високото ниво на безработица в общината, както и наличието на подходяща сграда за развитието на този бизнес. Нови инвестиции в Котел не са влизали от дълги години според кмета. Така се стига и до отварянето през тази пролет на предприятието "Франко фешън", чийто собственик е синът на Едоардо – Франко. Във фабриката се извършва пришиване на отделните елементи на плетива, изработени в сливенската фабрика на Миролио. За изграждането на новия цех инвеститорите реконструират стара общинска сграда, която обновяват изцяло и обзавеждат с нови машини. В началото тук започват работа 30 жени, но до края на годината се очаква броят им да достигне 100. "Бъдещето ще покаже дали ще разширим допълнително бизнеса си с конфекция", каза пред "Капитал" Едоардо Миролио. Текстилният му бизнес в България отчита добри резултати за изминалата 2016 г. - има ръст както на приходите, така и на печалбата. "Продължаваме инвестициите си във фабриките, точно те са един от ключовите моменти за ежегодния ръст, който отбелязваме", каза още той. През 2016 г. възлова инвестиция за текстилния му бизнес е окончателното завършване на складовата база в текстилното предприятие в Сливен. Тя се състои от две части - автоматизирана и механизирана, на площ 8 хил. кв.м. Разполага с два робота, управлявани изцяло по компютърен път. Фирмата има и втори склад на територията на ямболското си предприятие. "С изграждането на новия склад успяхме да освободим допълнителни производствени мощности в Сливен, тъй като голяма част от производствените ни помещения бяха заети от стока. Сега там ще сложим машини и ще увеличим производството си", казва Едоардо Миролио. Ще заработи нов тъкачен цех, чрез който производството на платове в предприятието в Сливен ще бъде разширено с около 30%. Плановете за 2017 г. включват и реализация на проект за производство на щампа. Той е на стойност 4 млн. лв. и трябва да бъде реализиран с помощта на проект по програма "Конкурентоспособност на българската икономика". В инвестиционните намерения на влиза и изграждането на нов цех за плетиво, както и подмяна на старите машини с нови в сливенското предприятие. В ямболската фабрика, където се преде и боядисва преждата, също предстоят инвестиции до края на 2017 г. Там вече са подменени всички бобиниращи машини в памучната предачница и се планират допълнителни инвестиции в обработката на преждата в багрилния цех. "Като цяло ще увеличим производителността на предприятията си. Остава най-вече проблемът с липсата на работна ръка", казва италианският инвеститор. Едоардо Миролио продава текстил в 64 страни по света. През миналата година той заяви намерението си да открие нови текстилни предприятия в Молдова и Беларус. Продължавам да работя върху тези проекти, все още съм на етап проучване на ситуацията на място, допълва той. "Изминалата 2016 г. беше добра не само за текстилния, но и за винарския ни бизнес", каза още Миролио и допълни, че през последните години качеството на гроздето е много добро. Добър прием на българския пазар имат биовината на едноименната изба. За направата им се използват 350 дка лозови насаждения, а страната, в която се продава най-добре виното, е Канада. Инвестицията във винарната край новозагорското село Еленово тази година ще бъде насочена към изграждането на склад на площ 1000 кв.м, в който ще бъде съхранявано бутилираното вино. "Наличието на складове е много важно, за да правим по-големи производствени лотове", допълва Миролио.
Източник: Капитал (25.07.2017)

Тайландски концерн купува италиански текстилен бизнес с фабрика и в Нова Загора Базираният в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL) сключи споразумение за придобиване на 100% от капитала на италианската текстилна компания Sinterama. Сделката е чрез дъщерното дружество Indorama Netherlands и подлежи на одобрение от регулаторните органи, става ясно от официално съобщение на сайта на купувача. Очакванията са тя да приключи през есента. Сделката засяга и фабрика в България - текстилното предприятие в Нова Загора има 180 служители и приходи 37 млн. лв. Транзакцията, чиято цена не се съобщава, обхваща пет производствени звена на Sinterama в четири държави: Италия, Бразилия, Китай и България. Очакванията са, че допълващото се портфолио, клиентската база и географското разположение на двете компании заедно с наличните производствени възможности и веригата на доставки ще открият нови пазарни възможности. Сделката ще засегне и "Синтерама България" – част от Sinterama group, която притежава фабрика в Нова Загора. Българското дружество започва дейността си през 2012 г., когато компанията майка закупува дяловете на "Торчитура Нова Загора" от "Миролио СпА" - Италия (на друга част от фамилията Миролио, различна от Едуардо Миролио, който продължава да има бизнес в страната) и променя фирменото наименование. Днес "Синтерама България" оперира върху наета земя и сгради под наем – собственост на "Миролио България", дъщерно на "Миролио СпА" - Италия. Българското поделение произвежда текстилни влакна и продава зад граница почти 100% от продукцията си. За вътрешния пазар остават само 0.24% от произведеното, става ясно от годишния доклад за дейността. През 2018 г. "Синтерама България" отчита над 10% ръст на приходите (които надхвърлят 37.4 млн. лв.) спрямо 2017 и над 33% - на печалбата (1.6 млн. лв. за 2018). Оборотът обаче е далеч от пика на фирмата през 2016 с над 49 млн. лв. приходи. Тогава от българското дружество обясниха скока с най-новото изделие - прежда за автомобилната индустрия. Заетите в "Синтерама България" към края на миналата година са 180.
Източник: Капитал (06.08.2019)

През 2022 г. сумарните приходи на 15-те най-големи компании за облекло и текстил растат с 26% и надхвърлят 1.31 млрд. лв. Но стои трайната тенденция браншът на облеклото и текстила тук да се смалява, основно заради поскъпването на труда. А пресният пример е една от големите фабрики за чорапи в Русе - израелската "Делта текстил", която затвори българското си производство и го премести в Турция. Миналата година затвори и старозагорският производител на прежди "Ембул инвестмънт". За поредна година в челната тройка няма промяна - в нея отново влизат италианските компании "Е. Миролио" и "Дзалли" и българската "Калинел". Традиционният лидер в секторната класация за облекло и текстил в България "Е. Миролио" отбелязва 38% ръст на продажбите, които достигат 335 млн. лева. Италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио е най-големият чуждестранен инвеститор в сектора. Италианският текстилен конгломерат Miroglio стъпи на българския пазар чрез семейната компания майка през 1999 г. с инвестиция на зелено в "Джорджетти" - Елин Пелин, последвана от придобиване на вълнено-тъкачното предприятие "Слитекс" - Сливен (по-късно преименувано в "Миролио Лана"), както и на "Букет" - Нова Загора. През 2001 г. "Джорджетти" се вля в "Миролио Лана" и се преименува на "Миролио България", която остана притежание на фамилията Миролио. През 2002 Едоардо Миролио започна самостоятелна дейност - първоначално под името "Раумер България", а от 2007 - като "Е. Миролио". След преобразувания на фирмите на семейството негова собственост остана големият текстилен завод в Сливен, а през 2006-2007 г. инвеститорът изгради нов завод в Ямбол и стана притежател на "Свилоза ярн" в Свищов. Последваха поредица от разширения и модернизации. Днес Едоардо Миролио притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата са багрилeн цех в Италия, както и два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград. "Е. Миролио" притежава собствени дружества в Грузия и Франция, както и съвместни предприятия в Китай, Италия и България (във фабриката за конфекция в Котел "Франко фешън", в която дял има и синът на Едоардо Миролио - Франко Миролио). След сделка с гръцките собственици компанията придоби и модната марка DiKa, под която се продават дрехи във фирмени магазини в страната и в чужбина. Едоардо Миролио е собственик и на хотел, на винарска изба и трайни насаждения в новозагорското с. Еленово, както и на няколко офис сгради в София. Приходи от почти 210 млн. лв. за 2022 г. подреждат отново на втора позиция габровската фирма "Дзалли" - също италианска инвестиция. Дружеството, което произвежда облекло по поръчка на фирмата майка Calzedonia, е номер 1 по рентабилност в секторната класация за 2022 г. Българската фирма разполага с три производствени цеха на територията на Габрово и произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и други с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme, като купува всички необходими суровини и материали.В отчета се вижда, че "Дзалли" отчита двуцифрен ръст и на произведената, и на продадената продукция спрямо 2021 г. Средната цена на произведено изделие се е увеличила с 2%. В някои продуктови групи има значителен скок на продажбите - например при топ (плюс 5415%), горно облекло (плюс 1801%), клинове (плюс 1774%), а в други - силно намаление - ризи, панталони (минус 66%), рокли (минус 56%). Компанията обяснява увеличения капацитет на производство с възлагането на повече поръчки на подизпълнители (близо 22% ръст като обем) в сравнение с предходната 2021 г. За трета поредна година "Калинел" - Троян, е в топ 3 на секторната класация. Приходите на компанията през 2022 растат с 15.84% и надхвърлят 163 млн. лева. "Калинел" произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и други и е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил и един от най-големите и дългогодишни доставчици за шведската IKEA. Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, но "Калинел" притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за шведската корпорация, останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др. По време на пандемията дружеството отчете хипертърсене на изделия за дома и дори периоди, в които поръчките са били двойно повече от това, което може да произведе. През 2022 г. фирмата е открила нов цех за производство на протектори за възглавници. Инвестициите, които планира "Калинел" за тази година, са насочени основно към автоматизиране или роботизиране на производствени процеси, както и към подобряване на капацитетите на някои от вече наличните линии. Дружеството разглежда и варианти за производство на зелена енергия. "Зюдволе груп Италия клон Булсафил" отново запазва четвъртото си място в топ 15 за сектора. Компанията, която до октомври 2015 беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на S?dwolle - Германия, отчита близо 42% ръст на приходите през 2022. Продажбите за миналата година надхвърлят 158.1 млн. лева, но фирмата продължава да работи на загуба (1.785 млн. лв.), макар и намаляваща. В България корпорацията притежава предприятие за камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди в с. Скутаре, община Марица. Пловдивският завод е вторият по големина в групата S?dwolle след този в Китай. От доклада за дейността за 2022 става ясно, че дружеството е спряло голяма част от предвидените инвестиции и влага средства само в модернизация на някои машини, за да намали загубата на продукция. 2023 започва добре за компанията, която предприема мерки за намаляване разхода на вода, енергия и производствени отпадъци. От юни тази година "Индорама венчърс лайфсайл България" (5-о място) е новото наименование на "Синтерама" - Нова Загора. Компанията се занимава с промишлена обработка на текстилни влакна чрез пресукване, работи и на ишлеме по поръчка на възложители. Местното дружество започна дейността си през 2012 г., когато Sinterama - Италия, купи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от Miroglio, Италия (собственост на фамилията Миролио). Днес фирмата оперира в сгради под наем - собственост на италианската Miroglio. Приходите й през 2022 отбелязват над 16% ръст и надхвърлят 86 млн. лева, освен това излиза на печалба след загуба през предходната година. Собственик на "Индорама венчърс лайфсайл България" е базираният в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL), който през 2019 г. купи италианската груп Sinterama. Според доклада за дейността българското дружество е инвестирало 440 хил. лева през миналата година в машини и съоръжения. Германската "БТБ България" - Русе, собственост на Ахим Байерл и Калинка Петкова Кирова, заема 6-а позиция със 78 млн. лева оборот. Това е компанията с най-висок ръст на приходите в топ 15 за сектора - 88.82%. Фирмата произвежда дамски облекла за световни модни гиганти като Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui и др. Изработва и собствени колекции дамски облекла с марката Vayana, има клон и в Македония. През 2022 г. ръстът при нетните приходи от продажби е 205%, а те съставляват близо 91% от общите приходи. Най-новият инвестиционен проект на русенското дружество е строежът на нова производствена и логистична сграда, финансиран със собствени средства. Разгънатата площ на обекта е 5600 кв.м, разположен е на три основни производствени нива. Предвидена е топла връзка с административната сграда, която беше сред номинираните за "Сграда на годината" за 2019 г. Столичната "Балкантекс" заема 7-о място в секторния топ 15. Компанията е собственост на швейцарската "Крос фешън", шие за Esprit, s.Oliver, Migroc, Marc O'Polo, Tommy Hilfiger, Tom Tailor, швейцарските армия и пощи. Българското дружество има свой дизайнерски екип и конструктори и работи с фабрики подизпълнители. Приходите за 2022 растат с над 47% и надхвърлят 53.7 млн. лева, но фирмата продължава да работи на загуба, макар и намаляваща в сравнение с 2021. Над 40% ръст на приходите през 2022 отбелязва и "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев (9) - собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман. Групата включва четири дружества: "Пирин-текс" (което управлява и администрира цялостния бизнес), "Пирин текс продакшън" - на 13-о място в класацията (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). Групата произвежда сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, ризи, блузи. Тук се шият и костюми за марки във високия ценови сегмент. Основните й пазари са Германия, Италия, Скандинавия, в по-малка степен Гърция и България. През миналата година компанията инвестира 900 хил. лева, за да увеличи фотоволтаичния си парк с още 545 kWp. Друга чуждестранна инвестиция - "Балконф" - Варна (15), отчита над 38% скок на приходите, които надхвърлят 18.2 млн. лева, но продължава да работи на загуба, макар и по-малка в сравнение с 2021. Компанията е основана през 1991 г. от Антонио Раники, притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и бутиково дамско облекло) и в Балчик (за мъжко облекло). Днес принадлежи на "Балкинвест", в която едноличен собственик е "Челмизия Сервисос де Консултадория", регистрирана в Португалия. В доклада за дейността на компанията за 2022 е отбелязано, че "Балкинвест" замества в дълг "Балконф" в полза на основния доставчик на дружеството "Инпроди Ингирами Продуционе Дистрибуционе" в размер на 4 млн. евро, като с тази сума е увеличен капиталът на "Балконф". Приходи 50.4 млн. лв. за 2022 г. подреждат фамилната компания "Аглика трейд" на 8-а позиция в секторната класация. Компанията е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица, приватизиран през 1996 г. от тогавашния директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес. През 2012 г. бизнесът се разширява с нова фабрика - "Аглика трейд" във Велико Търново. Днес това е група заводи, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Компанията притежава производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Собственик е на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща". "Аглика" притежава и мебелна фабрика. Габровската "Мак", която е наследник на една от най-старите текстилни фабрики в България, съществуваща от 1912 г., се подрежда на 10-о място в класацията на "Капитал". Днес "Мак" е публично дружество с 844 акционери (6 юридически и 838 физически лица), като се контролира от Георги, Димитър и Диляна Бижеви. Портфолиото на компанията съдържа повече от 400 артикула. Тя произвежда различни видове памучни прежди и тъкани (включително светлоотразителни, антибактериални, негорими), притежава производствени линии за багрене и щампиране и изработва готови облекла от произведените платове - медицински, хотелиерски, работни, а също и военни, полицейски, пожарникарски униформи. Предлага също раници, спални чували, дъждобрани, гащеризони, бронирани жилетки. Има собствен дизайнерски отдел. През 2022 г. фирмата е инвестирала в нова газова инсталация и резервоар за пропан-бутан, за да намали зависимостта си от природен газ. Въведени са в действие нови машини, които увеличават капацитета и гъвкавостта в производството, както и качеството на продукцията. През 2022 е започнало строителство на логистичен център, както и на собствена фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 0.3 MW. Бургаската фирма "Куш мода" (11) отчита 13.8% спад на приходите, които достигат падат под 29 млн. лева през миналата година. Дружеството има фабрики в селата Трънак и Ябълчево, община Руен. Произвежда трикотажни облекла и е сред основните партньори на шведската H&M - 53.5% от приходите са именно от този клиент, става ясно от доклада за дейността. Фирмата работи и за Bestseller A/S, Kappahl Sverige, Vila AS и др. За 2023 г. планира да увеличи капацитета на двете фотоволтаични централи в производствените си бази. Съдружници в компанията са Хасан Джан, Фатме Али Куш и Зейнеб Неждет Куш. Спад на продажбите за 2022 отчита и хасковската "Янев" (12) - производител на ежедневни мъжки и женски облекла. Приходите на компанията за миналата година надхвърлят 23.7 млн. лева, което е с 24.5% по-малко спрямо 2021. Едноличен собственик на капитала е Янко Иванов Янев. "Мизия-96" - Плевен (14), е публично дружество и произвежда мъжки панталони, сака, жилетки, костюми по собствени модели. Близо 99% от продукцията се продава зад граница - ЕС, САЩ, Канада. Фирмата е основана през 1950 г., днес притежава седем производствени линии. Приходите й през 2022 растат с 24.8%, но годината приключва с отрицателен финансов резултат - загуба 211 хил. лева. "Мизия-96" е дъщерно дружество на "Мизия-95", което притежава 65.07% от капитала и в което акционери са Христофор Петков Дочев, Стефка Петкова Кръстева, Цветана Стоянова Луканова, Роза Макавеева Божинова, Циталия Райнова Начева. Тази година от класацията отсъства "Ембул инвестмънт" - Стара Загора, производител на акрилна прежда от синтетични щапелни влакна, собственост на Emboy Yuntas Tekstil, Изер Лодрик и Ведат Лодрик от Турция. От доклада за дейността на дружеството става ясно, че в началото на 2022 ръководството е решило да преустанови производството на прежда и да реорганизира дейността на компанията, която се фокусира върху търговия с какаови изделия и дългосрочно отдаване под наем на административни и производствени сгради. "Основни играчи на пазара обявиха несъстоятелност. Сред тях са Peek & Cloppenburg, която възлагаше по-голяма част от поръчките си в Далечния изток, но фалитът й се отрази на атмосферата на пазара. Ключов клиент като групата K-mail Order (KLINGEL) през май обяви фалит, а тя е собственик на 11 водещи марки в онлайн продажбите и каталожната търговия, без физически магазини. Много български фирми имаха договори с тази компания и все още чакат парите си. Друг голям клиент - Gerry Weber, който беше в процедура по оздравяване, също обяви фалит. Всичко това е резултат от спада на продажбите на дрехи заради високи разходи за живот. Складовете са пълни с наличности, възложителите не могат да продадат, не могат да платят", казва Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и изпълнителен директор на "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч
Източник: Капитал (12.09.2023)

Инвеститори оглеждат за покупка Interpred - World Trade Center Sofia Interpred - Word Trade Center Sofia, строената през 80-те години на миналия век емблематична офис сграда в квартал "Изгрев" в София, е привлякла вниманието на инвеститори. Сградата на Interpred - WTC Sofia е завършена през 1986 г. Има 12 надземни и 3 подземни етажа, разположени в две крила с обща разгъната застроена площ 33.6 хил. кв. м. Отдаваемата площ е 17.6 хил кв. м, от които офис площите са 15 250 кв. м. Има още ресторант, винарна, столова с кафе-бар и панорамен бар - общо 1200 кв. м, както и конферентен център с площ 1150 кв. м., разполагащ с 10 зали с капацитет от 8 до 275 места. Сградата има още подземен гараж със 150 паркоместа, както и открит с капацитет 178 автомобила. Други 90 места са налични в подземен гараж на две нива до метространция "Жолио Кюри", намираща се в непосредствена близост.На този етап сделка няма. Дружеството собственик към настоящия момент все още е "Интерпред световен търговски център София". В него чрез регистрираното в Люксембург "Б.Р.Е." 99.7% дял притежава Едоардо Миролио. Той се сдоби със сградата през далечната 2002 г. През 2019 г. италианецът с българкси паспорт придоби още две сгради в София, които от тогава също развива като офисни. Те носят имената "Интерпред Цар Борис" и "Интерпред Бояна". ?ъpвaтa, нaмиpaщa ce нa бyл. "Цap Бopиc ІІІ" 159, пoмeщaвaшe тeлeвизия ТV7 и oфиcи нa Цвeтaн Bacилeв, coбcтвeни? нa фaлиpaлaтa "Kopпopaтивнa тъpгoвc?a бaн?a". Bтopaтa, нaмиpaщa ce нa yл. "Cпac Co?oлoв" 3 в "Maнacтиpc?и ливaди", бe пocтpoeнa зa bТV, нo мeдиятa тa?a и нe ce нaнece тaм. B ?paя нa 2016 г. тя бe ?yпeнa oт "Бългapc?a мeдийнa ?oмпaния" нa Иpeнa Kpъcтeвa и Дeлян ?eeвc?и, a пo-?ъcнo пpoдaдeнa нa Mиpoлиo. Дeйнocттa нa едноименния xoлдинг "E. Mиpoлиo" в Бългapия, ocвeн в cфepaтa нa нeдвижимитe имoти, e cъcpeдoтoчeнa в тe?cтилнaтa и мoднa индycтpии, а също така и c пpoизвoдcтвoтo нa винo пoд мap?aтa "Bинapc?a Избa Eдoapдo Mиpoлиo". Oт 2018 г. Mиpoлиo e coбcтвeни? и нa мoднaтa мap?a DіКа, ?oятo освен в България има свои магазини и във Фpaнция. Приходите на "Интерпред световен търговски център София" през 2024 г. са в размер на 6,8 млн. лв. Нетната печалба е 1,9 млн. лв. Според консолидирания финансов отчет на "Е.Миролио" приходите на групата са 289.6 млн. лв., а печалбата преди данъци е в размер на малко над 17 млн. лв.
Източник: Money.bg (17.09.2025)