Българското "Ръководство на въздушното движение" няма да стачкува, категорични са шефовете на държавното предприятие. Синдикатите заявиха, че приемат стачката като последен инструмент, но за да покажат несъгласие със сегашния пакет от регламенти на Европейската комисия предлагат на членовете си да носят протестен знак на реверите в утрешния ден. България се включи в инициативата за изграждане на единно европейско небе малко след началото й, а общият функционален блок с Румъния е факт от средата на ноемнри миналата година след ратификация от парламентите на двете страни.
Източник: БНТ (13.06.2013)

Администрацията на БДЖ ще се прехвърли от центъра на столицата на Централна гара - София. За разместването съобщи вчера министърът на транспорта Данаил Папазов в Бургас. Тази идея е една от спасителните мерки, които той е набелязал за железниците. Сградата на БДЖ на ул. "Иван Вазов" пък ще бъде продадена на Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение". Блокираните акции на БДЖ, лошото наследство, дълговете, липсата на система за управление на качеството, нарушената комуникация между холдинга и кредиторите са основните причини за колапса на БДЖ според министъра. Той отбеляза за пореден път, че спряната вече приватизация на "Товарни превози" е нямало да доведе до положителен резултат. "Практически няма какво да спечелим от нея. Цената, която беше обявена, според мен е изключително ниска за дела, който се продава", коментира Папазов, цитиран от Фокус. На 709 млн. лв. възлизат дълговете на БДЖ досега, като 158 млн. лв. са просрочени. Министърът планира те да бъдат изчистени на принципа "дълг срещу собственост". Следващата стъпка ще бъде внедряването на система за управление на качеството. Приоритет ще бъде и изчистването на дълга към Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), който е на стойност 108 млн. лв.
Източник: Сега (25.06.2013)

Въздушни пари за БДЖ Преди време представител на железопътния сектор спомена пред "Капитал", че най-големият актив, с който разполагат изпадналите във финансов колапс Български държавни железници, е сградата на централното им управление в центъра на София на ул. "Иван Вазов" 3. По подобен начин, но не на шега, явно мисли и новият министър на транспорта Данаил Папазов. По време на злополучното си изказване пред медиите в Бургас в понеделник той съобщи, че се предвижда сградата на БДЖ да бъде продадена, а администрацията на превозвача - преместена на Централна гара. Тогава новината някак си потъна в сянката на другото му изявление: че еврокомисарят Йоханес Хаан лично е подкрепил избора на заместника му Петър Киров. Впоследствие това изречение предизвика искания за извинение от комисаря, обяснения на всякакви нива и изобщо - звучна разправия. Идеята за БДЖ обаче, макар и на втори план по блясък, няма как да бъде подмината. Най-малкото защото е колкото абсурдна, толкова и лесно изпълнима и означава преливане на държавни пари от пълния джоб в празния и не представлява никаква реална реформа. Всъщност министерството планира не да продаде централата на БДЖ на пазарен принцип, а директно да я прехвърли на Ръководство на въздушното движение. Причините – РВД имали нужда от представителство в центъра. Въпреки че държавната компания, обслужваща полети на самолетите, не работи с граждани, "клиентите" й са концентрирани около летището. При това РВД разполага с модерна, нова и скъпа сграда, станала в миналото един от символите за източване на държавни дружества. Така единственото логично обяснение на продажбата е, че с нея се преливат средства от едно стабилно дружество в друго с много проблеми. Със същия мотив може и летище Горна Оряховица да има представителство в центъра на София, ако пренебрегнем малката подробност – не разполага със средствата на ГВА. Макар и да е очевидно преточване и да вкарва буквално въздушни пари в БДЖ, идеята явно не битува сама. Тя пасва идеално на другите мерки, споменати от министър Папазов за оздравяване на БДЖ като алтернатива на приватизацията на товарното му звено. Част от тях предвиждат нещо подобно - прехвърляне на активи на БДЖ към Национална компания "Железопътна инфраструктура", за да се ликвидира дългът на превозвача към инфраструктурното дружество. Конкретно за сградата на "Иван Вазов" 3 има и един технически проблем - имотът се поделя с НКЖИ. Но нека приемем, че тази "подробност" лесно може да бъде променена, тъй като всички споменати дружества са с един и същ принципал. По-едрият проблем е друг. Продажбата на активи сама по себе си не е безсмислено упражнение. Но ако бъде направена пазарно - с търг и наддаване, за да се достигне и до по-добър резултат за железниците. В случая обаче купувачът очевидно е определен предварително, и то не на случаен принцип. РВД винаги е било финансово най-стабилната държавна транспортна компания. За 2012 г. тя има 17.5 млн. лв. печалба. Историята помни доста случаи, в които РВД е било използвано за ненужни за самото него покупки. Но най-важното е, че продажбата на активите няма да реши основният проблем на БДЖ - как да работи по-ефективно и да привлича повече клиенти. Просто ще направи преливането на средства от здрав към болен бизнес - традиция в държавния мениджмънт. Ярък пример за такова действие е задлъжнелият оръжеен завод ВМЗ. На два пъти правителството на Бойко Борисов иззе милиони от заможния търговец "Кинтекс", без да го обяви публично, и ги даде в бездънната яма на сопотското предприятие. Сега икономическият министър заяви, че готви същата операция - заем от здрав държавен другар (вероятно отново "Кинтекс") към ВМЗ. Дотук вкарването на средства за изплащане на заплати не решава основния проблем - липсата на поръчки, но създава нов - друго държавно дружество се тласка към пропастта.
Източник: Капитал (27.06.2013)

Свръхнационализация на ВМЗ Преди седмица новите управляващи измислиха сделка-шедьовър - сградата на затъналото БДЖ да бъде купена от най-платежоспособната държавна фирма в транспорта РВД, с абсурдното обяснение за нужда от представителен офис в центъра, въпреки че клиентите й са на летището. Ако си мислите, че това е върха, то в понеделник, той беше надскочен. "Държавната консолидационна компания", която е касичка за парите от приватизация, създадена само с цел да се заобикаля законовото изискване тези постъпления да влизат в Сребърния фонд, изля 27.5 млн. лв. в отново държавното ВМЗ. За да не стачкуват работниците на завода, че нямат заплати, управляващите за пореден път пилеят пари на данъкоплатците. Схемата е следната - "Държавната консолидационна компания" (ДКК) придобива миноритарен пакет акции в сопотския оръжеен завод чрез увеличение на капитала, което вече е внесено за вписване в Търговския регистър. Така работниците ще получат забавените си заплати и според съобщението на Министерство на икономиката, енергетиката "се рестартира производството". Според министър Драгомир Стойнев тази мярка е за стабилизиране и развитие на компанията. Нищо, че подобни "жестове" правеше и предишното правителство на ГЕРБ, а резултатът е, че ВМЗ продължава да е затънало в дългове, без достатъчно оборотни средства, без възможност да си изпълни поетите поръчки (когато ги има) и с хронично забавени заплати. За да се разбере абсурността на сделката трябва да се опишат накратко главните герои ВМЗ и ДКК. По неофициална информация миналата година приходите на сопотското дружество са били по-малко от 70 млн. лв., а през първото тримесечие са били едва около 10 млн. лв. През 2010 г. оборотът е надминавал 80 млн. лв. Загубата е нещо обичайно за производителя на оръжие - от 6 до 20 млн. лв. в последните години, и 3 млн. лв. през първите три месеца на тази. Последните данни за задълженията са за над 150 млн. лв., от които една трета са към държавата. Накратко - заводът от години е фалирал. ДКК е най-печелившото дружество в държавата. Средствата му дойдоха от продажбата на миноритарните държавни дялове в ЕРП-тата. Така през 2011 г. приходите на дружеството от това бяха 93 млн. лв., а за миналата 186 млн. лв. Дружеството има по един милион разходи, а останалото е чиста печалба. Самата компания беше измислена от ГЕРБ, за да събира приходи от приватизация, които да влизат директно в изтънелия държавен бюджет, а не в Сребърния фонд. След операцията с ВМЗ излиза, че дружеството има нова цел - събраните от приватизация пари да отиват за спасяване на затънали фирми. Звучи иронично, но за сделката е искано разрешение за намаляване на държавното участие от Агенцията за приватизация. Нищо че ДКК е 100% държавна компания и всъщност смяна на собствеността на практика няма. Даването на държавна помощ е забранено от закона и вероятно за това се е стигнало до схемата с увеличение на капитала. Това обаче е само проформа и Европейската комисия може да забележи сделката, да я разследва и евентуално да глоби България. Операцията не е прецедент - управляващите и при ГЕРБ наливаха средства във ВМЗ, но не толкова грубо и в такъв мащаб. В началото на годината оръжейният търговец "Кинтекс" преведе 1 млн. лв. авансово по поръчки, с които бяха платени заплати. Последва ново финансиране от 6-7 млн. лв., без официална информация кой е платил парите. Източници посочиха, че това отново е бил "Кинтекс". Заради заплахата от стачки ВМЗ се превърна в една от първите конкретни задачи на министър Стойнев. Той посети завода и съобщи, че спира приватизацията му. И държавата ще решава проблемите му. Засега е видимо само наливането на пари. Няма информация има ли поръчки, нито пък за какво точно ще се изхарчат новоналетите милиони. От съобщението на министерството става ясно, че "са погасени неотложни задължения, изплащат се работни заплати и се рестартира производството". Към работниците задължението е било за "две заплати и половина и два аванса", което означава няколко милиона лева. Така и не е ясно обаче какво ще се случи след като забавените заплати бъдат изплатени, а парите от новата помощ свършат. От години ВМЗ страда хронично от липса на пари и преди няколко месеца директорът му Иван Стоенчев призна, че трябва да избират дали да плащат заплати или да купят материали, за да си изпълняват поръчките. Остава и проблемът с работещите и колективния им трудов договор. В края на миналата година единственият кандидат за приватизацията на завода - "Емко", се отказа заради подписания малко преди това социален договор със синдикатите, който на практика правеше почти невъзможно съкращаването на персонал. Малко след неговото оттегляне държавата все пак направи съкращения и така персоналът на ВМЗ намаля с над 800 души, от около 3000 работници преди проваления опит за раздържавяване. Според съобщението на министерството мярката с преливането на пари от държавата е част от доклад за стабилизирането на предприятието, приет от Министерския съвет на 19 юни. И досега не е ясно какво точно пише в този доклад, като опитите да намерим информация тогава завършиха неуспешно, а неофициални източници от правителството уточниха, че икономическия министър Драгомир Стойнев дори е настоявал точката в дневния ред изобщо да не бъде обявявана. По повод новата държавна помощ Стойнев коментира, че "са необходими усилия в две посоки – активно търсене на нови поръчки и много висока ефективност и прозрачност при управлението на дружеството и изпълнението на текущите поръчки". Ни дума, че частен собственик може по-ефективно да управлява предприятие и да намира и изпълнява договори. И че парите от приватизация на ЕРП можеха да отидат за нещо по-градивно, а не да потъват в бездънна яма.
Източник: Капитал (02.07.2013)

Свободно планиране на полетите ще въведе ръководството на въздушното движение (РВД) от ноември. Това означава, че всички въздушни трасета ще бъдат премахнати и всеки полет ще може да се изпълнява свободно по решение на екипажа. Това каза генералният директор на РВД Диян Динев вчера на срещата на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов с генералния директор на Евроконтрол Франк Бренер. През последните десет години се е повишил с близо 50% броят на обслужените въздухоплавателни средства от РВД, каза Папазов. Той допълни, че България устойчиво понижава таксите за аеронавигационно обслужване, като намалението достигна около 35% за десетгодишен период. Папазов заяви още, че от миналата година България е в челната тройка на страните по изпълнение на разчетите за разходна ефективност. Франк Бренер отбеляза, че България заема ключова роля при справянето с постоянно нарастващия въздушен трафик и е в състояние да допринесе за успешното развитие на европейската аеронавигация.
Източник: Дума (11.09.2013)

Държавното предприятие "Ръководство въздушно движение" (РВД), където се получават едни от най-високите заплати у нас, е с ново ръководство. Сменен е изпълнителният директор Диян Динев с Цветан Дилов, а бившият зам.-министър на транспорта по времето на тройната коалиция Юджел Атилла влиза в управата на дружеството на мястото на Гео Георгиев, съобщи Министерството на транспорта в петък. Смяната на директора става десет дни, след като транспортният министър Данаил Папазов даде висока оценка за работата на РВД, отчитайки ръста на обслужените самолети с 50% за последните десет години. Новият директор Цветан Дилов има над 30-годишен стаж в РВД. Той започва кариерата си в държавното предприятие през 1981 г. като ръководител полети в Центъра за управление на полетите в София. През годините заема длъжностите ръководител полети, началник на Центъра за управление на полетите в София, ръководител направление "Управление на въздушното движение" в Централно управление на РВД. През 1996 година е назначен за заместник-генерален директор по оперативната дейност в РВД. Той заема тази длъжност до 2001 г., когато става генерален директор на предприятието, като на този пост е до 2006 г. след което е директор на дирекция "Безопасност". От 2010 г. досега е директор на Районния център за обслужване на въздушното движение в София. Цветан Дилов е пълномощен представител на България в Управителния орган на Евроконтрол. Той участва и в множество комитети, работни комисии и групи, както и в работни органи на международни организации, като ИКАО, НАТО и Евроконтрол, е посочено в справката на Министерството на транспорта. Юджел Атилла е един от основателите на ДПС в Хасково. През 1990-те години беше шеф на икономическата комисия на Централния съвет на ДПС и началник на канцеларията на Ахмед Доган. Беше депутат в 37-то и 38-то Народно събрание, като през 1998 г. стана първият български депутат след 1990 г., напуснал по свое желание парламента. Това стана след конфликт с лидера Доган. По времето на тройната коалиция Атилла беше реабилитиран от Доган и стана зам.-министър на транспорта.
Източник: Медия Пул (23.09.2013)

Дивиденти за 216.5 млн. лв. събра държавата от търговските дружества, в които има над 50% участия. Това е близо 65% от планираните за тази година постъпления, чийто размер бе определен на 333.1 млн. лв. Те бяха изчислени на база прогнозни резултати от дейността на компаниите за 2012 г., които впоследствие се оказаха твърде консервативни. Така след като се видя, че печалбите са по-високи, очакванията бяха коригирани и заложени в актуализацията на бюджета от лятото на тази година. Така сумата на дивидента, който държавата очаква да получи през тази година, набъбва до 422 млн. лв., като близо половината трябва да внесе Българският енергиен холдинг. Шест седмици преди изтичането на крайния срок, 15 ноември, енергийният мастодонт не е изпълнил ангажимента си, показва справка, изискана от "Капитал Daily" от финансовото министерство. По закон държавните дружества трябва да внасят дивидента (80% от печалбата) в бюджета до 15 юли, но именно заради БЕХ срокът беше удължен с четири месеца. Причината беше, че енергийния холдинг няма пари, с които да ги плати. Всъщност картината в момента не се различава много от лятото - когато правителството даде отсрочка за дивидентите, от тях бяха събрани 205 млн. лв. Най-големите платци Към 30 септември дивидент на държавата са изплатили 79 търговски дружества от общо 189. Не всички компании, в които държавата е акционер, обаче са отчели печалба за годината. Най-значителните постъпления са дошли от Държавната консолидационна компания, която е внесла по сметка в БНБ общо 148.4 млн. лв. Значителни суми са изплатили още Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", "Кинтекс", "Летище София". От Министерството на финансите уточниха, че има дружества, които са направили само първи вноски от дължимите суми поради "временни затруднения", като остатъка са поели ангажимент да изплатят до края на годината. Такъв е случаят на "ВиК Бургас" ЕАД, което дължи още 1 млн. лв. на бюджета, "ВиК Благоевград" ЕООД, при което дължимият остатък на дивидента е 200 хил. лв., ДП "Транспортно строителство и възстановяване" с невнесени 220 хил. лв. дивидент и други, като очакваните от тях суми от Министерството на финансите определиха като "незначителни". Значителен е обаче дължимият от Българския енергиен холдинг дивидент, който възлиза на 205 млн. лв., или над 60% от планираните 333.1 млн. лв. за тази година. Предприятията, които не са изпълнили ангажимента си, рискуват да получат ревизионен акт от Националната агенция за приходите. Спорна поправка за пълнене на бюджета Промяната, която доведе до увеличение на дивидента от 50 на 80%, бе въведена по времето на ГЕРБ. Противниците на тази мярка са на мнение, че отчислявайки толкова голяма част от печалбата за дивидент, дружествата остават без ресурс за инвестиции. Аргумент в подкрепа на нововъведението беше, че по този начин се пресича практиката по изтичане на държавни пари под формата на бонуси за директорите на държавните дружества. Всъщност главната причина за промяната беше желанието на правителството тогава да събере повече пари в бюджета заради кризата и спадналите приходи. "Разпределянето на дивидент е в правомощията на общото събрание на акционерите и като такова изразява техните виждания относно бъдещото развитие на компанията. Самата компания не би следвало да коментира, а да изпълнява волята на своите собственици", коментира ситуацията Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса, която също прави отчисления от печалбата си към държавата. Изплащането е започнало на 5 август, като дивидентът на държавата вече е преведен.
Източник: Капитал (18.10.2013)

ДУМА осъди държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" заради отказ за предоставяне на обществена информация. Софийският административен съд с решение 6434 от 24.10.2013 г. отмени мълчалив отказ на директора на РВД да предостави на ДУМА информация, отнасяща се до дейността на компанията. На 21 февруари тази година чрез принципала на дружеството - министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, поискахме от ръководството на ДП "РВД" да предостави информация за: 1. Задграничните командировки на ръководния състав за 2012 г. - по дестинации, с основание за командироване, продължителност, конкретни суми и по позиции както следва: ген. директор, зам. ген. директори, директори на дирекции, директори на районни центрове, директори на летищни центрове. 2. Общия размер на средствата, изплатени от ДП "РВД" за задгранични командировки и за командировки в страната за 2012 г. 3. Размера на заплатите на ген. директор, зам. ген. директори, директорите на дирекции, директорите на районни центрове, директорите на летищни центрове за 2012 г. Вместо да предостави достъп или аргументирано да откаже, ръководството на държавната фирма предпочете да игнорира заявлението ни и да мълчи. Според Закона за достъп до обществена информация и според юристите на Програма "Достъп до информация", които ни представляваха в съда, това решение е недопустимо. Само на това основание то щеше да бъде отменено, такава е установената съдебна практика. Очевидно исканата от нас информация е чувствителна за ДП "РВД". С това си обясняваме опита на дружеството да убеди магистратите, че не е задължено лице по ЗДОИ. В решението на съда тази хипотеза е отхвърлена категорично. Държавното предприятие е юридическо лице, което осъществява държавни функции по предоставяне на аеронавигационни услуги в обслужваното гражданско въздушно пространство на България. Част от имуществото му се предоставя от министъра на транспорта, който упражнява правата на собственост на държавата и назначава управителния му съвет и генералния директор. Съдът признава, че отказвайки ни достъп до исканата информация, РВД осуетява усилията ни да си съставим собствено мнение относно дейността на предприятието. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
Източник: Дума (31.10.2013)

Държавни фирми избират банки Държавни предприятия стартират процедури за избор на обслужващи банки. ДП "Ръководство на въздушното движение" обявява процедура за избор на трезор, в който да депозира 5 млн. евро за срок от 12 месеца. Едно от изискванията на РВД към кандидатите е за откриване, поддържане и закриване на депозита да не се събират никакви такси. Критерият за оценка на кандидатите е "икономически най-изгодна оферта". Държавни предприятия към Министерството на земеделието също набират предложения къде да държат средствата си и кой да оперира с парите за заплати. Консултантското дружество "Агроводинвест" търси банка, която да поеме обслужването на разплащателни сметки, междубанкови преводи, преводи на заплатите на служителите, както и да съхранява депозити на компанията. Оферти се подават до 30 ноември. Ако се появят по-малко от петима кандидати, ще се публикува повторна обява за набиране на оферти, след което ще се избере икономически най-изгодната. Същите са и условията в поканите за банково обслужване, отправени от предприятията "Рибни ресурси" и "Врана", които са на подчинение на агроведомството. 40% от оценката при избора на банка за първото предприятие ще се дава за условията за интернет банкиране. Изгодните лихви по сметките ще носят най-много точки на трезорите, които искат да обслужват "Врана". Държавните фирми бяха задължени от кабинета да провеждат процедури за избор на банки, в които да държат парите си. Нетната експозиция на предприятията към една банка не може да надвишава 25% от общия размер на средствата им.
Източник: Стандарт (19.11.2013)

БЕХ преведе дивидента на държавата Българският енергиен холдинг (БЕХ) преведе дължимия дивидент на държавата, с което планът на постъпленията по това перо е преизпълнен над 100%. По специалните сметки на Националната агенция за приходите и БНБ вече са внесени 423.4 млн. лв. при заложени в Закона за държавния бюджет 333.1 млн. До края на годината се очакват още преводи, съобщиха от Министерството на финансите. Сумата дотук е резултат на отчисленията от печалбата, направени от 86 дружества, в които държавата е акционер. Най-големият донор на средства е енергийният холдинг, който преведе 205.8 млн. лв., или близо половината от общата сума. Дружеството трябваше да изпълни ангажимента си към бюджета още през юли, но заради демонстрирани финансови затруднения получи отсрочка. До редакционното приключване на броя от БЕХ не отговориха на въпроса на изданието по какъв начин е платен дивидентът. Не е ясно дали това е станало с пари от облигационния заем, който холдингът изтегли в началото на месеца. Крайният срок, в който дружествата с държавно участие трябваше да разпределят 80% от печалбата си за 2012 г. като дивидент за акционерите, изтече на 15 ноември. Въпреки това има компании (главно общински ВиК дружества), които все още не са изпълнили ангажимента си или са платили само част от дивидента поради финансови затруднения. Очакваните от тях постъпления обаче не са съществени. Най-голямата сума по предварителните разчети трябваше да внесе БEХ, при това още през лятото. Тогава холдингът даде индикация, че не разполага с ресурс, за да преведе средствата навреме, въпреки че счетоводно е на печалба за миналата година. В началото на октомври БЕХ осъществи обявеното си още през миналата година намерение да емитира емисия облигации с цел да си осигури средства за посрещания на плащания в групата. През тази година задълженията между компаниите в холдинга чувствително нараснаха заради икономическата криза и регулативните промени в енергийния сектор. Първоначално БЕХ планираше да набере 250 млн. евро от пазара, но в хода на предлагането реши да удовлетвори двойно повече инвеститорски поръчки за покупки. Така сумата, взета назаем, достигна до 500 млн. евро. Може да се предположи, че холдингът е платил дивидента именно с част от средства, постъпили от продажбата на облигации. Те ще трябва да бъдат рефинансирани след 5 години, като лихвата, при която бяха пласирани, бе 4.287%. Освен БЕХ значителна сума в размер на 148.4 млн. лв. преведе Държавната консолидационна компания. Други големи донори на дивидент са Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение", което внесе 14 млн. лв., "Кинтекс", чийто принос е в размер на 4 млн. лв., "Летище София" с отчисления в размер на 7.5 млн. лв., Българската банка за развитие, която плати на държавата 5.3 млн. от печалбата си за миналата година, показва справка на Министерството на финансите. Така месец и половина преди края на годината държавата разполага с повече от планираните средства в графата на неданъчните приходи. Те могат да се насочат към различни бюджетни плащания. Преизпълнението на планирания приход от дивидент се получи заради консервативно заложени очаквания за печалбите на дружествата, които впоследствие се оказаха по-големи.
Източник: Капитал (20.11.2013)

Новата летищна кула на ДП „Ръководство на въздушното движение” (ДП РВД) на аерогара София получи транспортен Оскар. Тя беше класирана на първо място в категорията "Сгради със специално предназначение" в конкурса „Сграда на годината 2013”, съобщиха от транспортното министерство. При изграждането на кулата прецизно е проектирано разположението и функционалността на работните места, площта за оперативната зала за обслужване на въздушното движение и метеорологично обслужване, изтъкнаха експертите. Спазени са изискванията за обзор към пистата за излитане и кацане. Осигурена е и открита площадка за наблюдение на контролираната зона на летището.
Източник: Новинар (13.12.2013)

Директорите на "Ръководство въздушно движение" да бъдат увеличени от трима на петима, предлага ДПС Камен Костадинов от ДПС. Депутатът, който е шеф на транспортната комисия, е внесъл проект за промени в Закона за гражданското въздухоплаване, според които трябва да се осигури "възможно най-добра и обхватна експертиза". Заплатите в държавното предприятие започват от 3000 лв., а на него всяка власт гледа като на ясла за уреждане на свои хора. През септември ДПС вкара в борда на РВД Юджел Атилла, ексначалник на канцеларията на Ахмед Доган и бивш зам. транспортен министър. БСП пък настани Антон Джаджев, съпруг на шефката на пресслужбата на кабинета "Станишев" Таня Джаджева. Наред с двете нови кресла в борда, за предстоящо уреждане говори и друго странно предложение в проекта на Костадинов - да отпадне изискването за висше образование за "ръководител на полети". Според вносителя в ЕС само България и Гърция изисквали от кандидатите висок образователен ценз. При растящо търсене на авиодиспечери, кандидатите за тази отговорна работа намалявали, твърди Костадинов. "Снижаването на ценза навежда на мисълта за опит да се уредят свои хора", коментира зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. ДПС предлага РВД да може да прави дъщерни дружества, на които да прехвърля някои свои дейности и чрез тях да си докарва допълнителни приходи. Идеята обаче намирисва на опит за източване на държавното предприятие чрез дъщерни фирми.
Източник: Сега (13.12.2013)

Българската държава трескаво се опитва дни преди края на годината да закърпи дупките в бюджета, след като вече стана ясно, че заложените приходи най-вероятно няма да се изпълнят. Правителството задължи със свое постановление 10 държавни дружества да внесат допълнително 88 милиона лева в държавната хазна. Те ще дойдат от техни натрупани резерви. Сред донорите са посочени "Ръководство на въздушното движение" (РВД), летище София, "Пристанище Бургас", "Пристанище Варна", "Терем", "Агенция дипломатически имоти в страната" и др. Финансовото им състояние към 30 септември показвало, че независимо от влошената икономическа обстановка, те имат положителен финансов резултат и работата им нямало да се наруши. По подобен начин държавните предприятия бяха изцеждани за попълване на хазната и по времето на финансовия министър Симеон Дянков. Освен това той вдигна дивидента, който държавните фирми трябва да внасят, от 50 на 80%. Сегашните управляващи обещаха в следващите години плавно да намаляват този процент с 10% годишно. Коя фирма точно колко пари ще внесе не става ясно. Особено интересен е случаят с РВД. Това дружество няма право да формира и съответно - да отчита печалба. Това е разписано в международни правила и в европейското законодателство, свързано с финансирането на доставчици на аеронавигационно обслужване. На практика е забранено приходите от такси да бъдат използвани за попълване на държавната хазна. На хартия тези пари могат да се изразходват единствено за издръжка на фирмата, за разходи, свързани с нея и за персонал. Високите заплати там са една от причините всяка нова власт да бърза да назначи в РВД приближени хора. Независимо от правилата и при предходното правителство дружеството бе задължавано да прави вноски в бюджета. ПАРИЧНИ ИНЖЕКЦИИ Традиционно най-големите дивиденти идват от държавните енергийни предприятия. Наскоро дивидента си към държавата преведе и Българският енергиен холдинг. По специалните сметки на Националната агенция за приходите и БНБ са внесени 423.4 млн. лв. при заложени в Закона за държавния бюджет 333.1 млн., информира неотдавна "Капитал дейли". Най-големият транш е дошъл от БЕХ, като изпадналият в колапс холдинг е превел на държавата 205.8 млн. лева. Досега не е уточнено дали тази сума е част от заема от 500 милиона евро, който БЕХ изтегли в края на октомври.
Източник: Сега (16.12.2013)

88 милиона лева ще влязат в хазната за тази година от приходите на няколко големи държавни предприятия. Министерският съвет прие постановление за внасяне на допълнителни средства в централния бюджет за 2013 г. от печалбите на дружествата. Донорите са "Ръководство на въздушното движение", "Пристанищна инфраструктура", "Южноцентрално държавно предприятие" - Смолян, "Югозападно държавно предприятие" - Благоевград, "Северноцентрално държавно предприятие" - Габрово, "Летище София" ЕАД, "Пристанище Бургас" ЕАД, "Пристанище Варна" ЕАД, "Терем" ЕАД и "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД. Планираните постъпления от разпределението на допълнителни средства от тези предприятия са за сметка на формирани резерви, уточниха от канцеларията на премиера Пламен Орешарски. Анализите на финансовото им състояние към 30 септември показват, че предприятията разполагат с достатъчен обем парични средства, като след внасяне на предвидения размер от допълнителни средства в централния бюджет нормалният режим на тяхната работа няма да се наруши. От съобщението на правителството става ясно, че тези дружества са били стриктно контролирани и че фискалната политика е била строга. Това е генерирало и положителните им финансови резултати.
Източник: Дума (16.12.2013)

Държавата взима още 88 млн. лв. от десет свои фирми Министерският съвет прие постановление, с което планира да вземе още средства от десет държавни дружества в бюджета за тази година. Планираните постъпления ще дойдат от формирани резерви и ще са в размер на 88 млн. лева. Това гласи съобщение на правителството, разпространено в събота. Предприятията са: ДП "Ръководство на въздушното движение", ДП "Пристанищна инфраструктура", "Южноцентрално държавно предприятие" – Смолян, "Югозападно държавно предприятие" – Благоевград, "Северноцентрално държавно предприятие" – Габрово, "Летище София", "Пристанище Бургас", "Пристанище Варна", "Терем" и "Агенция дипломатически имоти в страната". Анализите на финансовото им състояние към септември показват, че финансовото състояние на предприятията е стабилно и те генерират положителен резултат, гласи съобщението от правителствената пресслужба. "Предприятията разполагат с достатъчен обем парични средства, като след внасяне на предвидения размер от допълнителни средства в централния бюджет нормалният режим на тяхната работа няма да се наруши, в т.ч. и по отношение на провежданата инвестиционна политика на дружествата", смята правителството. Сегашните управляващи критикуваха предишния финансов министър Симеон Дянков точно за такава мярка. Тогава натрупаните резерви в държавните дружества бяха взети, като най-голямата сума следваха да платят енергийните дружества. Логиката на мярката беше, че по време на бюджетни дефицити стотици милиони левове се задържат от фирмите, без те да оперират с тях, а ги държат на нисколихвени депозити. Сега правителството довзема, но само от определени фирми - основно транспортни и от дърводобивните държавни предприятия. Държавните компании вече платиха дивидент от 423.4 млн. лв. за печалбата си за 2012 г. То стана едва през есента на годината след специална поправка. Проблемът беше, че "Българският енергиен холдинг" не разполагаше със средства. През ноември той се разплати с бюджета чрез изтегления външен облигационен заем. Догодина дружествата ще внасят по-малки суми - 70% от положителния си финансов резултат, което е намаление с 10 процентни пункта.
Източник: Капитал (16.12.2013)