БЕХ се сдоби със сграда в центъра на Атина Най-голямата държавна компания "Български енергиен холдинг" (БЕХ) стана собственик на офис сграда в центъра на гръцката столица Атина. Седеметажната сграда се намира на ул."Акадимиас" 12 и е построена върху парцел с площ от 200 кв. м, разгърната ? застроена площ е 1424 кв.м. Оценката ? е 5.2 милиона евро. Сградата се внася като непарична вноска в капитала на БЕХ (близо 14.3 млн. лв.). Сградата има акт за собственост на българската държава от 2003 г., а решението да бъде предоставена на БЕХ е на правителството на Росен Желязков и е взето в началото на декември. В същото време от капитала на БЕХ се изважда имот от центъра на София - на площад "Света Неделя" 1 - от първи до шести етаж, с обща площ 280 квадратни метра. Причината са открити ценни археологически находки и по тази причина невъзможност сградата да се използва. Този имот беше даден на енергийния холдинг с правителствено решение през 2011 г. с идеята там се настани ръководството на компанията. Заради проблемите с археологическите разкопки централата на БЕХ си остава в близка офис сграда - на ул. "Веселец" 16. През миналата година правителството увеличи капитала на БЕХ с 1.5 милиарда лева. Средствата бяха за финансиране на важни проекти като ПАВЕЦ Чаира, Батак и Доспат, двата нови блока на АЕЦ "Козлодуй", за водноелектрически централи, награждане на газопреносната мрежа и реконструкция на електропреносната мрежа. Така днес капиталът на БЕХ вече е 4.978 милиарда лева. Под шапката на енергийния холдинг са Националната електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "ТЕЦ Марица Изток 2", "Мини Марица Изток" и "Минпроект".
Източник: Медия Пул (20.01.2026)

Кабинетът в оставка е форсирал оценката за инвестиции в големи предприятия Правителството в оставка на премиера Желязков е форсирало оценката на подадените предложения по една от най-големите схеми по оперативна програма "Развитие на регионите" - за подкрепа на инвестиции в големи предприятия в Стара Загора. От списъка с допуснатите до финансиране фирми са отхвърлени предложението на "Мини Марица Изток" за "Изграждане на фотоволтаичен парк с обща инсталирана мощност до 20 MWp и системи за съхранение на електроенергия с акумулаторни батерии около 29 MWh". По схемата се разпределят 472.7 млн. лв. Крайният срок за подаване на предложения изтече през ноември 2024 г., като право да кандидатстват имаха производствени предприятия на територията на област Стара Загора, както и на още 10 общини - Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Минималният размер на безвъзмездната помощ, за която може да се кандидатства, е 1 млн. лв., максималната - 20 млн. лв. От МРРБ уточниха, че по тази схема предложения и проекти са внесли 50 компании, като 3 междувременно са оттеглени. От поданетие 47 предложения по допустимост са отхвърлени 4. Останалите предложения преминават към финансова и техническа оценка. До финансиране е допуснат например проект за разширяване на производствения капацитет на предприятието на фирма АБ АД. С проект за развитие на производствени инвестиции е кандидатствала и компанията "Европейски пътища". "Нивел строй" също иска да изгражда нов стопански с енергийна ефективност, нов стопански обект и нови работни места ще изгражда и "Трейс груп холд". С проект за адаптиране към икономическия преход кандидатства и контрагентът на АПИ и играч в жп транспорта през друга компания фирма "ПИМК". С изискванията на МРРБ са се справили на етап допустимост други енергийни дружества - "Брикел", "КонтурГлобал Марица Изток 3 АД", с проект кандидатства военната "Арсенал", химическият "Неохим", "Лидл България", "Белла България" и "Загорка".
Източник: Сега (18.02.2026)

Топ 10 добивни компании С минимален ръст на общите приходи са завършили 2024 г. десетте най-големи предприятия в добивната индустрия. Докато рудодобивните дружества като цяло увеличават приходите си, добивът на неметални полезни изкопаеми е имал по-тежка година. Продължава спадът и при въглищата. Печалбите в сектора се увеличават, като почти всички компании отчитат положителни резултати. Единственото изключение отново е при въглищата - държавната "Мини Марица-изток", която практически удвоява загубата си. Като цяло рентабилността на най-големите в сектора се подобрява, като достига близо 21.5% през 2024 г. спрямо 16.7% за предходната година. Общо заетите леко намаляват (-3%), главно заради понижението при "Върба - Батанци", но резки промени в персонала като цяло липсват. Със значителен ръст през 2024 г. начело излиза "ДПМ Челопеч". Компанията отчита и най-високата печалба и рентабилност в сектора. Заради продължаващия втора година силен спад на приходите пък до 10-а позиция пада "РУА България". Според доклада на Българската минно-геоложка камара през 2024 г. продължава спадът в добива на въглища, като само за една година намалението е 29%, а за последните две - общо почти 60%. Причината за това са климатичните политики на Европа за ограничаване на изкопаемите горива за производството на електроенергия. Добивът на руди също намалява през 2024 г. - с 3%, но по-високите цени на металите компенсират по-ниските обеми. Затова и в стойност производството на метални полезни изкопаеми е нагоре през 2024 г. Като цяло се запазва тенденцията общо произведената продукция в индустрията да нараства стабилно с по около 5% годишно. Лидер в сектора през 2024 г. е "ДПМ Челопеч" (преди "Дънди прешъс металс Челопеч"), която добива медно-златни руди. Приходите на компанията се увеличават с 39% до над 400 млн. евро. Печалбата се удвоява, а рентабилността достига 49.3% (31.6% за 2023 г.). През 2024 г. компанията отчита повече продажби и по-високи цени на металите, което обяснява отличните резултати. По-надолу в класацията - на 5-о място, се нарежда другото дружество на канадската DPМ Metals - златодобивното "ДПМ Крумовград", което през 2024 г. понижава приходите си с 9% заради по-малките продажби на концентрат от рудника "Ада тепе". Компанията обаче запазва висока рентабилност - 47.5%, което е вторият най-добър резултат в сектора след този на дружеството в Челопеч. Според отчета на DPM Metal, което е публично дружество, през 2025 г. и двете компании продължават да увеличават приходите си - в Челопеч те нарастват с 57%, а в Крумовград - с 14%. Основният двигател остават по-високите цени на металите, а в случая на мината в Челопеч - и по-големите обеми продажби. Двете водещи компании от предишната класация - медодобивните "Асарел-Медет" и "Елаците мед", отстъпват с по-една позиция. Двете също увеличават приходите си, но с по-умерени темпове. Панагюрската "Асарел-Медет" запазва количествата добита и преработена руда, но постига висок показател на извличане на мед - близо 92.5%. Именно тази подобрена ефективност стои зад ръста на приходите с 1.8%. През 2024 г. компанията е инвестирала 67 млн. евро по седемте си програми за дългосрочно устойчиво развитие, още 80 млн. евро са планирани за 2025 г. според отчета. Увеличените цени на медта стоят и зад ръста на приходите с 6.6% на "Елаците мед", която оперира находището край Етрополе. От компанията отчитат минимален спад на количествата преработена руда. Увеличава се печалбата, както и рентабилността - от 24% през 2023 г. на близо 30% през 2024 г. През март 2025 г. концесията на компанията беше удължена с 10 години до 2041 г. По-високи са приходите и на производителите на оловно-цинкови руди - "Върба - Батанци" и дъщерното й дружество "Горубсо - Мадан", като при първото резултатът е с над една четвърт по-висок, отколкото през 2023 г. И двете компании са част от групата на КЦМ и доставят концентрат на завода в Пловдив. Средногодишните резултати показват близо 12% спад на персонала на "Върба - Батанци" до 127 души. Данни от АПИС обаче сочат, че е имало временно понижение на заетостта, докато през 2025 г. работниците отново се увеличават до 144 души. Останалите четири компании в класацията, които не добиват метални суровини, понижават резултатите си през 2024 г. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. Мините доставят въглища на тецовете в Маришкия басейн. През 2024 г. компанията е добила почти 30% по-малко въглища. В края на февруари изтече договорът с един от големите клиенти - "КонтурГлобал Марица-изток 3", във връзка с края на споразумението за задължително изкупуване на енергията от централата от НЕК. С над една пета се свиват приходите на държавната въгледобивна компания "Мини Марица-изток", която за втора поредна година значително влошава представянето си. За първите девет месеца на 2025 г. общите приходи на държавните мини нарастват с 34% до 131.9 млн. евро, но загубата им се удвоява до 107.4 млн. евро. Увеличени са доставките на въглища за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", "Брикел" и "Ей И Ес Гълъбово". Договорът на последното дружество с НЕК за изкупуване на енергията обаче изтича през тази година, което ще се отрази на мините. Производителите на неметални минерали и суровини също са надолу. "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke International и има няколко находища за добив на каолин, кварцов пясък и др. индустриални суровини, понижава приходите си с над 12%. Леко намалява и печалбата. От отчета става ясно, че това е резултат от спада на продадената продукция. Около половината от приходите са от продажби в страната. Над 9% по-ниски са приходите и на "Огняново К", която добива инертни материали и произвежда вар за строителството и индустрията. Печалбата обаче се удвоява. Компанията, чийто краен собственик е шведският Plena Holdings, има два завода в страната - "Огняново" край Пазарджик и "Пуклина" до Сливница. Според отчета й за 2025 г. са планирани 2.9 млн. евро инвестиции, включително собствени средства и банков заем. Най-значително е намалението при "РУА България" на украинеца Виктор Демянюк, която преработва отпадъци от рудодобива. Компанията отчита над 50% спад на приходите за втора поредна година. "РУА България" има фабрика за производство на железен и баритен концентрат в "Кремиковци", а всичките й клиенти на практика са в чужбина. През последните няколко години фирмата инвестира основно в инсталация за избелване на барит и производство на гипс, за което през 2024 г. са отделени 2.2 млн. евро.
Източник: Капитал (05.03.2026)

Служебното правителство предостави на "Мини Марица Изток" имоти публична държавна собственост за разширяване на въгледобива В качеството си на концесионер по договор за добив на въглища от „Източномаришки въглищен басейн“, „Мини Марица-изток“ ЕАД ще получи три имота – публична държавна собственост като принадлежност към обекта на концесията. Това реши Министерският съвет на свое заседание. Имотите попадат в концесионната площ и се намират в землището на с. Полски градец, община Раднево, област Стара Загора. Предоставянето им е необходимо за осигуряване на безпрепятственото изпълнение на дейностите по концесионния договор, свързани с разширяване на въгледобива в находището. Със своето искане дружеството е обосновало нуждата от включване на имотите като принадлежност към концесията за нормалното развитие на производствените дейности. С настоящото решение се дава възможност и правно основание на концесионера – „Мини Марица Изток“ ЕАД, да извършва дейности, свързани с концесията, в рамките на предоставените имоти.
Източник: Фирмена информация (08.05.2026)

Министърът на енергетиката Ива Петрова назначи нов състав на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В новия състав влизат Андрей Живков, Илза Чинкова, Иво Тодоров, Петър Ангелов и Васил Василев. В БЕХ и в групата има спорни управленски практики, които биха могли да поставят под риск дори нормалното функциониране на отделни дружества в групата. Към момента има сериозни признаци за влошаване на ремонтната готовност в част от дружествата, включително критично изоставане при подготовка на изпълнение на инвестиционни и ремонтни програми, обясни тя. Броят на заетите в холдинга са 136 души, което е според нея това е абсурдна структура. Министерството на енергетиката стартира детайлни одити в БЕХ, „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ и мини „Марица Изток“.
Източник: econ.bg (22.05.2026)

ТЕЦ Марица Изток 2 и Мини Марица-изток излизат от БЕХ, стават част от нов холдинг Правителството възложи на енергийния министър да работи за преструктурирането на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), което е една от ключовите реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. Така, както беше договорена през 2025 г., реформата включва отделяне на "Мини Марица-изток" и "ТЕЦ Марица изток 2" от структурата на БЕХ. Има забавяне на тази реформа и неизпълнението на нейната цялост постави под въпрос над 1 млрд. евро финансиране по ПВУ, но и по териториалните планове за справедлив преход. Първата част на решението на Министерския съвет е да бъде изпълнен етап 93 от ПВУ, който предполага създаването на ново държавно предприятие, което да бъде едноличен собственик на вътрешните предприятия, които в момента са собственост на БЕХ и след извършване на оценка от одитор активите да бъдат прехвърлени.
Източник: Медия Пул (11.06.2026)

Изпадналите в тежко финансово състояние заради спад в добива “Мини Марица - Изток” трябва да платят солиден падеж по дълг към банка в края на месеца. Мините дължат 13 млн. евро на банка ДСК, като срокът на договора е бил до юни, 2025 г., но е удължен веднъж до юли, 2025, и втори път - до юни, 2026. Извън този заем мините имат много просрочени дългове и към компанията-майка - БЕХ. “Мини Марица Изток” са в тежко финансово положение - загуба към тримесечието на 2026 г. от 21 млн. евро. Стана публичен и окончателният доклад за 2025 г., като загубата е 129 млн. евро. На този фон дружеството дължи по заеми към БЕХ 178 млн. евро, като и тук има падежи през юни и юли месец - 15 млн. евро през юни и 10 млн. евро през юли. След тези близки падежи до края на годината изтичат срока за връщане на БЕХ на заеми в размер на 50 млн. евро. По Фонда за справедлив преход за рекултивация на мините са заложени над 240 млн. евро, но парите не могат да бъдат ползвани заради едно от забранителните решения на НС - да не се извършват никакви разпоредителни действия с терени на мините.
Източник: Сега (19.06.2026)

Българският енергиен холдинг е сменил целия съвет на директорите на ТЕЦ "Марица-изток 2" Българският енергиен холдинг е сменил целия съвет на директорите на ТЕЦ "Марица-изток 2", като на мястото на Диян Димитров за директор на държавната централа е избран Румен Янков. Председател на борда пък ще бъде Георги Борисов. Петимата нови членове са назначени временно, до провеждането на конкурс, но за не повече от шест месеца. Рокадата в ТЕЦ-а идва в момент, когато държавата подготвя отделянето на централата и мините от БЕХ и прехвърлянето им в нов холдинг. Срокът за реформата по Плана за възстановяване и устойчивост е 26 август. С решението си от 10 юли съветът на директорите на БЕХ освобождава досегашните петима членове на ръководството на централата: Бончо Бонев, Мартин Мартинов, Христо Иванов, изпълнителния директор Диян Димитров и Боян Боев. На тяхно място са избрани Тихомир Точев и Георги Борисов като независими членове, както и Румен Янков, Диян Иванов и Янко Топалов като представители на държавата. Смяната идва след рязко влошаване на резултатите на централата през 2025 г. Загубата на дружеството достига 216 млн. лв. при 102 млн. лв. година по-рано. През 2023 г. то беше на печалба 57 млн. лв., след като високите борсови цени през предходния период временно подобриха резултатите и на въглищните производители. Най-големият разход отново е свързан с въглеродните емисии. Купените квоти и начислените провизии за недостиг достигат общо 718 млн. лв. спрямо 656.5 млн. лв. през 2024 г. Върху резултата влияят и по-малкото производство и по-ниските цени на електроенергията. Натрупаната загуба на дружеството вече надхвърля 420 млн. лв. ТЕЦ-ът няма големи задължения към БЕХ като "Мини Марица-изток", но работата му остава силно зависима от цената на въглеродните квоти и от осигуряването на пазар за произведената електроенергия. Точно тук е и промяната от 1 юли - централата получи с 65% по-големи годишни количества за регулирания пазар. Увеличението идва след спирането на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", чийто договор с НЕК изтече през май. Планираната реформа предвижда ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" да бъдат изведени от структурата на БЕХ и обединени в нов държавен холдинг. Промяната е ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост и е сред условията за плащане на 400 млн. евро. Основната цел е БЕХ да бъде освободен от въглищния профил, който затруднява достъпа му до финансиране. С отделянето трябва да стане по-ясно и колко струва поддържането на двете дружества, които сега се подпомагат пряко или косвено от други компании в държавната енергетика. Финансовото състояние на бъдещия холдинг ще бъде сложно още при създаването му. Освен натрупаната загуба на ТЕЦ-а 420 млн. лв. мините имат над 650 млн. лв. загуба и близо 300 млн. лв. задължения към БЕХ по краткосрочно финансиране.
Източник: Капитал (14.07.2026)

Български инвеститор купува американската ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Американската ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е в процес на продажба на български инвеститор, но сделката все още не е финализирана. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ е една от големите топлоелектрически централи в комплекса „Марица-изток“, който е основен въгледобивен и енергиен район на България. Централата е с обща инсталирана мощност от около 908 MW и работи с местни лигнитни въглища, добивани от „Мини Марица-изток“. Тя е модернизирана в началото на 2000-те години, когато са изградени и съоръжения за очистване на серните емисии. Дългогодишният договор за изкупуване на електроенергията от централата изтече през 2024 г., След това ТЕЦ-ът вече не разполага с гарантирания модел на изкупуване и работата му зависи в по-голяма степен от пазарните условия и цените на електроенергията. През последните години бъдещето на въглищните мощности в комплекса е сред ключовите въпроси за българската енергетика заради европейските изисквания за намаляване на въглеродните емисии и нарастващата роля на възобновяемите източници и системите за съхранение на електроенергия. На този фон държавата подготвя и новия холдинг „Марица Изток“, който ще обедини държавните „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“. По думите на министър Петрова документите за вписването на холдинга вече са подадени в Търговския регистър. Капиталът му е 550 млн. евро, като в него са включени и 260 млн. евро стари задължения на мините към Българския енергиен холдинг. Идеята е чрез обединяването на дружествата да се създаде по-устойчива структура за управление на активите в комплекса и за подготовка на нови инвестиции.
Източник: БНР (16.09.2026)