"Мини Марица-изток" купува жп оборудване от НЕК за над 1,2 млн. лева Дружеството "Мини Марица-изток" е заявило намерение да купи техническо оборудване за жп транспорт от "Националната електрическа компания". Пазарната стойност на техниката по данни към 10 ноември 2022 г. е 1 253 928 лв. С купуването на оборудването от "Мини Марица-изток" искат да обезпечат производствения процес, свързан с доставката на енергийно гориво за топлоцентралите с железопътен транспорт, за да се гарантира качествено и навременно изпълнение на договорите им за доставка. Сделката ще бъде извършена чрез пряко договаряне. Тази възможност е регламентирана в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. В текстовете е посочено, че началната цена за продажбата се определя от независим оценител, след решение на Министерския съвет.
Източник: News.bg (10.03.2023)

МЕ обмисля изграждане на 4-гигаватов фотоволтаичен парк в „Марица Изток“ Възможността за мащабно строителство на фотоволтаични централи върху излезли от експлоатация терени е обсъдил министърът на енергетиката Росен Христов с ръководствата на държавните дружества „Мини Марица-изток“ и „ТЕЦ Марица изток 2“. Идеята е в следващите 10 години върху рекултивирани земи на въглищния комплекс да бъде построен 4 - гигаватов фотоволтаичен парк. Обсъдена е и възможността собствена фотоволтаична централа с капацитет 150 мегавата да построи „Мини Марица-изток“. Подобни идеи са били изговорени и с ръководството на ТЕЦ-2. Според Христов мините ще трябва да възложат на някой друг да построи за своя сметка фотоволтаичното съоръжение, тъй като банките не отпускат кредити за въгледобивни предприятия, а мините няма как да отделят 250 милиона лева собствени средства за подобна инвестиция. Идеята е централата да бъде изплатена постепенно с парите от продажбата на произвеждания с фотоволтаиците ток. За строителството на 4-гигаватовия фотоволтаичен парк също се търсят частни инвеститори. Досега обаче нито един не е проявил интерес, тъй като е икономически неизгодно. https://divident.eu/
Източник: Други (20.03.2023)

И през 2021 г. най-високите заплати са в малки общини с големи работодатели Малки общини с голям индустриален работодател за поредна година оглавяват класацията на най-високите средни работни заплата в България и изпреварват столицата по ниво на средните заплати. На първо място е община Челопеч, където дейност развива златодобивното предприятие на канадската "Дънди прешъс металс". Следват Козлодуй с атомната централа, Пирдоп с медната рафинерия, Раднево с мини "Марица изток" и тецовете, Девня заради химическата индустрия и други с развита добивна и преработваща промишленост, както и с големи предприятия в енергийния сектор. Най-високата средна брутна месечна заплата в България през 2021 г. е в община Челопеч (2 930 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 431 лв.), следвана от община Пирдоп (2 205 лв.) и Столична община (2 144 лв.). На пета позиция е енергийният център Раднево (2 040 лв.). Топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 985 лв.), Девня (1 947 лв.), Панагюрище (1 860 лв.), Елин Пелин (1 745 лв.) и Божурище (1 717). В топ 20 по заплати в страната влизат също общините Елин Пелин, Божурище и Костинброд от широката периферия на София, както и общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и общините Марица, Куклен и Брезово до Пловдив.
Източник: Стандарт (07.04.2023)

Продават имущество на “Ремотекс-Раднево” През седмицато на търг бяха предложени част от активите на скандално известния завод “Ремотекс-Раднево”, чиято дейност беше главно ремонт на оборудването на държавните “Мини Марица-изток”. На 31 август синдика на дружеството, обявено в несъстоятелност още през 2016 г. – ще се опита да продаде шест сгради, оценени на 215 597.60 лева. Предприятието бе приватизирано през 2001 г. и до затварянето му през 2013 г., собствениците му бяха натрупали дългове, оцененени като двойно повече от фирмените активи. Остатъците от активите на предприятието, които сега се предлагат за продан представляват част от съществуващите преди години тук: 30-40 сгради – най-различни производствени цехове, две станции – помпена и пречиствателна, плюс съоръжения, свързани с дейността на завода. През 2018 г. всичко това се предлагаше за малко над 1.5 млн. лв., след като цената му вече беше доволно по-ниска отколкото при предишното предлагане – 1.931 млн. лева. Единствената компания, заявила интерес за придобиването им, беше дъщерното дружество на “Минстрой холдинг” АД – “Ремотекс-М”. През 2015 г. “Ремотекс-М” купи основната част от активите на фалиралия завод в Раднево за 21 млн. лв., които 16 млн. лв. главница от необслужван дълг към “Първа инвестиционна банка”. С тази покупка холдингът стана собственик на терен от близо 290 дка в Раднево и на част от сградите върху него.
Източник: Банкеръ (25.08.2023)

"Мини Марица-изток" - от печалба до загуба от 51.4 млн. лв. само за година Държавните "Мини Марица-изток", които експлоатират най-голямото находище на лигнитни въглища в България, отчита за първото полугодие загуба в размер на 51.4 млн. лв. при печалба от 39.3 млн. лв. година по-рано. Значителен спад има и в приходите на "Мини Марица-изток" заради срива в продажбата на въглищата. За първите шест месеца на годината "Мини Марица-изток" реализира общи приходи от дейността в размер на 242 млн. лв., което с 40.4% по-малко спрямо същия период на м.г., когато те са били 406.5 млн. лв. В рамките на полугодието в мините са добити 10.2 млн. т въглища при 17.6 млн. т година по-рано. Към партньорите в страната мините са продавали въглища на цена от 87.35/тон условно гориво, като тя е регулирана от държавата. През лятото на м.г. "Мини Марица-изток" сключи договор със сръбската "Виром груп" ДОО със срок 30 април 2023 г., като дотогава компанията е продавала на сърбите въглища на цена от 96.09 лв./ТУГ. На втори май т.г. с допълнително споразумение договорът с "Виром" е бил удължен до 30.04.2024 г., като е била постигната по-висока продажна цена - 111.01 лв./ТУГ. Общите разходи на компанията намаляват с 18.45% до 299.3 млн. лв. Средносписъчният брой на персонала в "Мини Марица-изток" е 6854, което е с 56 души повече в сравнение с първото полугодие на 2022 г.
Източник: Капитал (12.09.2023)

Парламентът преодоля ветото на президента върху промените в Закона за енергетиката С уговорката, че ще пренапишат наново промените в закона за енергетиката, с които се въвежда поетапната либерализация на пазара на ток за домакинствата, ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС отхвърлиха ветото на президента. "Споделяме повечето от мотивите на президента. Прав е, че няма разиграни модели как ще се случи освобождаването на цените на тока за бита и че има много неизяснени неща, но ще подкрепим повторно промените в Закона за енергетиката, с уговорката, че следващите шест месеца, ще ги поправим", обяви депутатът от ГЕРБ и председател на енергийната комисия Делян Добрев. Президентът атакува законовите промени, с мотивите, че начинът, по който се предвижда да се либерализира пазара на ток за бита, ще доведе до рязък скок на цените в началото на 2026 г. Предвижда се от началото на 2026 г. да отпадне компенсирането на битовите потребители чрез регулирани цени на тока и те да излязат на свободния пазар, където цените все още са много по-високи от регулираните, отбелязва държавният глава. Той посочва, че не е предвиден адекватен механизъм за събиране на необходимите 1.5 млрд. лв. за 2024 и още толкова за 2025 г. , с които да бъдат компенсирани електроразпределителните дружества, които ще трябва през тези две години да продават ток на регулирани цени. Това носи риск от социално-икономически сътресения, смята президентът. Радев критикува още непълната дефиниция за енергийно бедни домакинства. Президентът предупреждава още, че заличаването на НЕК като обществен доставчик на ток за бита и премахването на енергийния микс може да предизвика спиране на производството на електрическа енергия от ТЕЦ "Марица-Изток 2" и ще застраши функционирането на "Мини Марица-Изток" още в средата на следващата година. Делян Добрев обясни от парламентарната трибуна, че въпреки многото неясноти и липси, са гласували на първо и второ четене промените в Закона за енергетиката през октомври, защото сме били притиснати от сроковете в Плана за възстановяване и устойчивост, като обеща в следващите 7-8 месеца, докато започне процесът на либерализация на пазара на ток за бита, да бъдат направени всички необходими промени, за да се случи реформата безпроблемно.
Източник: Сега (13.11.2023)

Загуба в "Мини Марица-изток" - близо 100 млн. лв. към края на септември Държавните "Мини Марица-изток" продължават да влошават финансовото си състояние. Към края на септември то вече е на рекордна загуба 99.6 млн. лв. при печалба 60 млн. лв. за същия период на миналата година, когато заради кризата с цените на тока въглищните централи работеха на максимум. Основните потребители на лигнитните въглища от "Мини Марица-изток" са именно ТЕЦ "Марица-изток 2", "КонтурГлобал Марица-изток 3", "Ей И Ес - ЗС Марица-изток 1" и "Брикел", като добивът е силно зависим от натоварването им. От лятото на 2022 г. компанията има още един клиент - сръбската "Виром груп", към която вече изнася на по-висока от първоначално утвърдената цена (111.01 лв./ТУГ, при първоначално договорените 96.09 лв./ТУГ). Загубата на мините започна да се трупа още през второто тримесечие на годината, когато дружеството се оказа на минус около 51 млн. лв. Към края на септември, т.е. три месеца по-късно, тя вече е с почти 50% по-голяма, което предполага и още по-съществено натрупване на загубата в края на годината. Компанията експлоатира най-голямото находище на лигнитни въглища в България и заради това е изцяло зависима от клиентите си, които ако до миналата година имаха много работа - и съответно купуваха големи количества въглища, през тази година това вече не е така. Общите приходи за деветте месеца на 2023 г. са 329 млн. лв., което е с 47.9% по-малко в сравнение със същия период на м.г., когато са били отчетени 633 млн. лв. В същото време приходите от продажби на въглища са 294 млн. лв., което е намаление 42% в сравнение с деветмесечието на 2022 г., когато са били 511 млн. лв. Този показател е от особена важност, тъй като приходите от въглища формират 89% от общите приходи на дружеството. За разлика от приходите, които се свиват почти на половина, общите разходи на компанията спадат само с 24% до 434 млн. лв. в сравнение със същия период на м.г., когато са били 572 млн. лв. Намаляват както разходите за електроенергия и горива (заради пазарната конюнктура), така и тези за външни услуги. В мините са заети 6834 души, което с 66 души повече спрямо същия период на миналата годината. В същото време производителността е спаднала драматично - от 3.75 хил. тона на човек до само 2 хил. тона.
Източник: Капитал (13.12.2023)