От утре се прекратява работата по откривка в трите рудника на "Мини Марица-Изток", но добивните участъци продължават да работят. Това бе решено на днешното заседание на оперативния щаб за мерките за предотвратяване разпространението на коронавирус COVID 19, който бе сформиран в дружеството, става ясно от сайта на компанията. Мярката се въвежда до 31 март, за да не се допуска разпространение на заразата от коронавирус в предприятието и няма да доведе до проблеми с ритмичното снабдяване с въглища на ТЕЦ от комплекса, уверяват от дружеството. За създаване на добра методика на превенция в минния комплекс, предвид обявеното извънредно положение в страната, оперативният щаб ще бъде в пряка връзка с Областния оперативен щаб в Стара Загора. Предприемат се различни форми за неприсъствие на работа, целящи минимизиране броя на необходимия персонал за нормалното протичане на дейността на комплекса и осигуряване на нормалните доставки на въглища за централите. Изпълнителният директор Антон Андонов заяви пред bTV, че дружеството разполага с 85 млн. тона разкрити въглища, готови да потеглят към термичните централи. По тази причина той изключва да има проблем с обезпечаването на работата им с години напред.
Източник: Инвестор.БГ (17.03.2020)

Почти 1 млрд. лв. струва "спасяването" на ТЕЦ "Марица-изток 2" за три месеца Държавата продължава да излива огромен ресурс към затъналата ТЕЦ "Марица-изток 2", а сметката за "спасяването" вече гони 1 млрд. лева. В началото на седмицата Българският енергиен холдинг (БЕХ) е купил необходимите квоти парникови газове за 2019 г. за държавната централа, които според отчета на дружеството са на стойност общо 306 млн.лв. Това стана ясно на среща между ресорния министър Теменужка Петкова и лидерите на двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа" - Пламен Димитров и Димитър Манолов, във връзка с последиците за сектора на енергетиката от пандемията от COVID-19. С този финансов бонус държавното финансиране на затъналата в дългове ТЕЦ "Марица-изток 2", която отчете нова загуба от 210 млн. лв. за миналата година, се доближава до 1 млрд. лв., и то в рамките на по-малко от три месеца. На 4 март БЕХ реши да увеличи капитала на централата с 597 млн. лева, като трансформира част от дълга на ТЕЦ-а към холдинга. Въпреки че е на ръба на фалита, компанията не свива разходите си, а високите цени на произведената енергия я лишават от възможност за участие на свободния пазар. На този фон държавата упорито се опитва да поддържа работата й, най-вече по политически причини - в нея работят около 2400 души, а покрай дейността й са заети и още няколкостотин души в държавните "Мини Марица-изток". "Въглищните централи са основни базови мощности в българската електроенергетика. Тяхното нормално функциониране заедно с развитието на въгледобива са гарант на стабилността на електроенергийната система", заяви Петкова пред двата синдиката. Реално обаче заради постоянно намаляващото потребление на ток в страната и свързаността със съседните пазари приносът на ТЕЦ "Марица-изток 2" вече е изключително малък - централата работи с около 25% от мощността си, и то въпреки изкуствените квоти, които минитър Петкова й възлага. Произвежданата от ТЕЦ-а енергия спокойно може да бъде поета от т.нар. америкаски централи "Ей и Ес Гълъбово" и "КонтутГлобал Марица-изток 3", за които НЕК така или иначе плаща дори да не работят на максимум. Още по-неприятното е, че плановете за реформи в сектора се отлагат. "В настоящия момент се налага временно пренасочване на усилията към възстановяването на икономиките след въведените рестриктивни мерки за справяне с пандемията", коментира министър Петкова.
Източник: Инвестор.БГ (21.05.2020)

Преизбраха проф. Николай Вълканов за председател на минно-геоложката камара Проф. дтн инж. Николай Вълканов бе избран втори мандат за председател на Българската минно-геоложка камара. Председателят на съвета на директорите на "Минстрой Холдинг" получи единодушната подкрепа на компаниите от минерално-суровинната индустрия на проведеното в петък общо събрание на камарата. В управителния съвет с мандат 2020-2022 г. влизат: „Елаците Мед" АД, с ръководител инж. Драгомир Драганов – представител на подотрасъл „Рудодобив; „Асарел - Медет” АД, с ръководител инж. Делчо Николов – представител на подотрасъл „Рудодобив“; „Мини Марица-изток” ЕАД, с ръководител инж. Андон Андонов – представител на подотрасъл „Въгледобив“; "БН Консулт Инженеринг" АД, с ръководител д-р Никола Вардев – представител на подотрасъл „Геология“; „Ватия“ АД, с ръководител Люба Кожухарова – представител на подотрасъл „Добив на индустриални минерали“; Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, представляван от проф. д-р инж. Любен Тотев, председател на съвета на ректорите – за подотрасъл „Логистични дейности“; „Огняново-К“ АД, с ръководител д-р Николай Колев – представител на подотрасъл „Добив на инертни и строителни материали“; „Марин Батуров“ ЕООД, с ръководител Ирина Георгиева – представител на подотрасъл „Добив на скално-облицовъчни материали“; „Каолин“ ЕАД, с ръководител Радомир Чолаков; „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, с ръководител д-р инж. Илия Гърков; „Евромаркет - Кънстракшън" ЕАД, представлявана от Димитър Илчев; „Сименс" ЕООД, с ръководител Боряна Манолова; Българската асоциация на производителите на инертни материали (БАПИМ) – по право; Изпълнителният директор на БМГК доц. д-р инж. Иван Митев е член на УС по право. За членове на Контролния съвет на БМГК бяха избрани: „Инфрапроект Консулт“ ЕООД с управител д-р Розалина Козлева; "Евротест Контрол" ЕАД с изпълнителен директор Иван Кожухаров и „Нипроруда“ АД с изпълнителен директор инж. Данчо Тодоров. В приетите насоки за работа са възприетите вече тенденции за запазване и надграждане на постигнатото високо ниво на експертиза и авторитет на Българската минно-геоложка камара. Ще продължи обмяната на опит между членовете на камарата за водещи практики в областта на корпоративната социална отговорност, безопасност при здраве и работа, човешките ресурси и опазване на околната среда. Ще продължат да се провеждат активни дейности за повишаване на конкурентоспособността на компаниите от минерално-суровинния отрасъл.
Източник: 24 часа (01.06.2020)

В „Мини Марица-изток” подписаха нов колективен трудов договор Основните промени в новия Колективен трудов договор-2020 в “Мини Марица-изток” ЕАД засягат увеличение на стойността на режийните при излизане в отпуск, която от 800 лв. става 850 лева. Това стана факт след като изпълнителният директор на държавната фирма инж. Андон Андонов, като работодател, и представителите на двата синдиката в дружеството - Наско Митев, председател на ДСО на КНСБ, и Бисер Бинев, председател на ФСО „Подкрепа”, положиха подписи под документа, който е със срок на действие две години. Дотук се стигна след девет проведени заседания по договарянето на колективния трудов договор, съобщават от дружеството. Увеличение има на ваучерите за храна, която става 1.25 лв. на отработен час при стойност 1 лв. до момента и на допълнителното възнаграждение за „домашно дежурство” - от 25% от минималната часова работна заплата за страната, става 35% от минималната часова работна заплата за дружеството (или от 0.92 лв. става 1.79 лв.). Нова клауза в Колективния трудов договор регламентира на работник или служител, чието разрешение за достъп до стратегически зони предстои да изтече, работодателят да осигурява един ден командировка, без право на дневни пари, за набавяне на необходимите документи. "Успяхме да постигнем споразумение за настоящия КТД, който подписваме със заключението, че това е най-добрият колективен трудов договор досега", коментира Андон Андонов.
Източник: Банкеръ (30.07.2020)

Синдикатите от "Мини Марица-изток" искат гаранции за бъдещето на въгледобива Миньорите настояват за спешна среща с премиера Бойко Борисов "Готови сме с всички законни средства да браним работните си места. Искаме спешно среща с премиера Бойко Борисов и политически гаранции за бъдещето на въгледобива поне за идните 15 години", това обявиха днес на пресконференция синдикалисти от КНСБ и КТ "Подкрепа" в държавните "Мини Марица-изток" в Раднево. Възможен вариант за среща с премиера била и възможността той да присъства на заседанието на браншовия съвет по въгледобив, насрочено за първата седмица на септември. Опасенията на миньорите идват от това, че непрекъснато намалява производството на електричество в комплекса "Марица изток", а от това - и заявките за въглища от топлоцентралите и приходите на мините. За първото полугодие на 2020 г. намалението на добива на въглища е с около 25 процента, посочи лидерът на КНСБ в дружеството Наско Митев, а по думите на колегата му от КТ "Подкрепа" Бисер Бинев това наложило на три пъти да се свива и бизнес-плана на мините за тази години - от първоначално обявен годишен добив от 27 милиона тона въглища първо намалението е на 25, а сега - и на 22 милиона тона. Намаленият добив означава по-малко приходи, а от там - и липса на средства за изпълнение на планираните ремонтна и инвестиционна програми, както и невъзможност да бъдат увеличени заплатите на миньорите. В подписания преди около месец нов колективен трудов договор на практика са защитени някои от социалните придобивки на хората, но заплатите ни са същите вече над 30 месеца, твърдят работници. Намалението на производството на евтина електроенергия в комплекса "Марица изток" не е само заради обстановката с COVID 19, това е тенденция от 2018 година насам, посочиха синдикалистите. Сега в страната потреблението на електричество основно е в бита - 60-70 процента, а не в икономиката, стана ясно на пресконференцията. Увеличен и вносът за сметка на родното производство, както и делът на ВЕИ за сметка на топлоцентралите. Опасенията на синдикатите са, че в "Марица изток" се върви по пътя на затварянето на двата блока на АЕЦ "Козлодуй". Като бързо решение на проблема КНСБ и КТ "Подкрепа" предлагат мините да получат заем в размер на 50 милиона лева, а цената на тон условно гориво да се повиши от 77 на 86 лева. Предложението им е изпратено до БЕХ и до министъра на енергетиката Теменужка Петкова, но вече 15 дни нямало отговор. От синдикатите казват, че не знаят как ще се отрази "Зелената сделка" на бъдещето на мините и на комплекса "Марица изток" като цяло. Едни твърдят, че той ще бъде закрит, според други тук предстоят сериозни трансформации, а трети все пак виждат бъдеще поне до 2050 година. Тази несигурност вече карала хората да подават и молби за напускане от работа - нещо нечувано доскоро за комплекса. "Има решение на Народното събрание от 31 януари т.г., което уж гарантира бъдещето ни, а в същото време от ДКЕВР планират намаляване на производството на електричество за "Марица изток". Според договора за концесията до 2024 г. мините трябва да поддържат техника и персонал за годишен добив от 28,5 милиона тона въглища, а ние тази година вероятно трудно ще достигнем и 20 милиона тона. Стига само обещания, настояваме за документ, в който писмено да бъдат дадени достатъчни гаранции за дългосрочното бъдеще на "Марица изток", категорични са от КНСБ и КТ "Подкрепа" в мините. По данни на ръководството на дружеството в държавните мини работят над 7 хиляди души, а непосредствено заетите в комплекса "Марица изток" са между 12 ии 13 хиляди човека. Отделно хиляди са свързани с фирми, които осигуряват ремонтите и логистиката в комплекса. "В "Марица изток" има социално напрежение. Ако то не бъде потушено, при евентуалното закриване на мините и топлоцентралите по волята на Европа, ще бъдат засегнати тежко 4 области - Стара Загора, Хасково, Сливен и Ямбол, а последиците от това са непредвидими", предупреждават още от синдикатите.
Източник: 24 часа (21.08.2020)

Добивната индустрия е произвела продукция за 2.9 млрд. лв. през 2019 г. Добивът на подземни богатства в страната се е увеличил леко през миналата година като обем, но заради поскъпването на златото стойността на произведената продукция нараства изпреварващо и достига общо 2.9 млрд. лв. Това показват данните от годишния бюлетин на Българската минно-геоложка камара (БМГК). Цените на някои метали обаче отбелязаха значителен спад на международните пазари, което създаде затруднения пред много рудодобивни компании, коментира председателят на камарата Николай Вълканов, който е и основен собственик на мините за оловно-цинкови руди. В страната се добиват също медни руди, както и неметални подземни богатства и горива. През 2019 г. продължава тенденцията от последните години за свиване на добива на въглища, а течните горива като цяло имат незначителен дял. Добивът на полезни изкопаеми през миналата година остава почти непроменен през миналата година, като нараства с малко над 1% до 109.9 млн. тона общо. Най-много се увеличава производството на скалнооблицовъчни материали (22%), но при минимални обеми като цяло. Ръст от 8% има и при добива на инертни материали, който е свързан главно с развитието на строителството. При рудите, които са ключова група суровини с близо една трета от целия добив, увеличението е 3%. Най-значителен е спадът при въгледобива - 7%, като низходящата тенденция продължава втора поредна година, а резултатът от 32.1 млн. тона продукция е най-слабият от 2014 г. насам. Това е и причината производството на твърди горива вече да е на трето място по обем за сметка на инертните материали. По стойност обаче произведената продукция в сектора се увеличава по-бързо от обема на добитите полезни изкопаеми, като нараства с 3% до 2.9 млрд. лв. през 2019 г. Най-голям е ръстът в рудодобива - 11%, което се дължи най-вече на високите цени на златото. Основният производител на благородния метал под формата на концентрат в страната е "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската компания Dundee Precious Metals, която от миналата година има и втори работещ проект в страната - край Крумовград. От БМГК посочват, че медта също е възстановила нивата си след спада в средата на миналата година. Най-големите производители на меден концентрат в страната са "Елаците мед" и "Асарел-Медет". Стойността на добива на въглища обаче, където ключов играч е държавната "Мини Марица-изток", намалява с 16% спрямо предходната година. Производителността в добивната индустрия продължава плавно да се увеличава, като през 2019 г. е над 137 хил. лв. на един нает. От минната камара уточняват, че това се дължи на направените инвестиции в сектора - близо 3 млрд. лв. за последните десет години. Трябва да се отчете обаче и фактът, че през миналата година има около 3% намаление на заетите в минната индустрия до малко под 20.8 хил. души. Това е резултат най-вече от трайния спад на заетите във въгледобива (7% за 2019 г. и общо 33% за последните десет години), макар че това остава подсекторът с най-голям дял работници (43% от всички в добивната индустрия). Средната годишна заплата в сектора през 2019 г. достига 21 139 лв. (над 1760 лв. на месец), което е ръст от 4% спрямо предходната година. По данни на камарата това е 42% над средното за страната, което поставя добива на четвърто място след секторите IT, финанси и застраховане и енергетика по заплати.
Източник: Капитал (26.08.2020)

БЕХ дава 50 млн. лева заем на „Мини Марица-Изток“, отпускат и 5 млн. за служителите Българският енергиен холдинг ще отпусне на комплекса "Марица Изток" 50 милиона лева, каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова след заседанието на Браншовия съвет за тристранно сътрудничество, минно дело и геология. Отделно се отпускат още 5 милиона лева за актуализиране на заплатите на хората, работещи в дружествата, добави тя. Заплатите на хората, работещи в мините на комплекса, не са увеличавани вече 30 месеца, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. По-рано министър-председателят Бойко Борисов също се срещна с президента на КНСБ Пламен Димитров и представители на синдикатите на "Мини Марица-Изток". Акцент в разговора бяха въпроси относно бъдещето на комплекса "Марица-изток", както и мерките на правителството за справяне със социално-икономическата криза, породена от пандемията от COVID-19. В срещата при премиера са участвали вицепремиерът Томислав Дончев и заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков.Днес на срещата в Министерството на енергетиката са били обсъдени три теми - първата е енергийната стратегия на България до 2030 година, втората тема е състоянието на комплекса "Марица Изток", а третата тема е "Зелената сделка", подготвяна от Европейската комисия, каза министър Петкова. „Нашето правителство ясно е декларирала своето отношение към комплекса Марица Изток" и централите които работят с въглища. България ще продължи а разчита на тези централи поне до 2030 година, с хоризонт до 2050 година“, каза Теменужка Петкова. В топлоцентралите на комплекса "Марица Изток" се произвеждат 46 процента от енергията, необходима на България, припомни Теменужка Петкова.
Източник: Дарик радио (09.09.2020)

Внасяме ток през зимата Износът на електроенергия от България през зимата не само ще бъде невъзможен, но ще се наложи да внасяме ток. Това посочват от Електроенергийния системен оператор в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2020-2029, внесен в КЕВР. От ЕСО предупреждават, че ще има драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление на ток. В някои години дори ще се наложи активиране на бавния третичен резерв и/или внос на електрическа енергия, пише в документа. Според дружеството още по-тежко ще е положението, ако се съчетаят продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс във ВЕЦ и кондензационните централи и завишена аварийност на мощностите, каквато бе ситуацията през януари 2017 г. За да се избегнат подобни критични ситуации, от ЕСО обясняват, че са започнали да провеждат търгове за доставка на бавен третичен резерв от потребители на електрическа енергия. Присъединяването ни към европейското обединение “в рамките на деня” пък би ни позволило да покриваме евентуален недостиг чрез внос. За първи път в плана ЕСО е взел предвид влиянието на електроенергийната система на Турция върху региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници над 140 GW инсталирана мощност до 2040 г. В същото време у нас не се предвиждат нови мащабни източници на електрическа енергия, достъпни 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове. Това ще доведе до повишаване на транзитните потоци през нашата страна в направление изток-запад и “може да направи българо-турската и българо-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия”. Транзитът през България би станал още по-голям, при редуциране на производството от генериращите мощности в комплекса “Марица изток”, посочват от ЕСО.
Източник: Труд (16.10.2020)