Държавните „Мини Марица-изток" са изхарчили неправомерно без обществени поръчки над 549 850 лева в периода януари 2012 - април 2013 г. според доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Одиторите са ревизирали 5 поръчки на добивното дружество на стойност 269 179 лв., но се е оказало, че има два пъти повече непроведени конкурси. Избягването на поръчки е сред най-тежките нарушения в закона. Агенцията е съставила 8 наказателни акта. Основната схема, по която са правени нарушенията, е раздробяването на големи поръчки на няколко по-малки. Така те минават под определения по закон праг за обявяване на конкурси. В повечето случаи мините дори не са събирали оферти за изпълнението на дадени дейности. Според доклада на АДФИ през 2012 г. държавните мини са платили над 515 хил. лева на 88 фирми за ремонт и части за автомобили. Общият брой на платените фактури е 1113, като с дружествата дори не е имало подписани договори, пише в доклада. Само част от парите обаче са били изхарчени незаконно, защото е било трудно да се установи каква точно част от дейностите са били за поддръжка на автомобилите и каква за резервни части. Същата ситуация е описана и при поръчката на хранителни продукти. Те са купувани от различни фирми с различно предназначение - за почивните станции на дружеството, за рехабилитация и представителни нужди. Поръчките са били раздробени, но въпреки това е имало основание за обявяването на търгове, защото част от фактурите по едно и също перо са надвишавали изисквания по закон минимум за провеждане на конкурс. Нередности са открити и при доставката на лагери за машини от мините. Нарушаването на Закона за обществените поръчки е традиция за държавните мини. Преди година АДФИ откри, че в 60 проведени процедури през периода от 2010 г. до март 2013 г. включително са направени над 80 нарушения. Изхарчени са без конкурс 1,38 млн. лв. През 2013 г. мините също бяха хванати за други нарушения от финансовата инспекция. Тогава ревизорите провериха 36 поръчки в периода 2010-2011 г. и откриха над 100 нарушения и непровеждането на конкурси за над 1 млн. лв.
Източник: Труд (06.01.2015)

Правителството изтупа от прахта идеята да бъдат продавани акции на дружества, включени в Българския енергиен холдинг (БЕХ). Намерението е с парите от продажбата енергийната система да бъде частично оздравена. Мярката е част от пакет от предложения на Министерството на енергетиката до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), стана ясно вчера. В БЕХ влизат дружества като АЕЦ "Козлодуй", "Мини Марица-изток", Националната електрическа компания, "Електроенергийния системен оператор" и др. Предложението за продажба на дялове от някои от тези дружества се появи за първи път през 2009 г., но впоследствие ГЕРБ се отказа от него. През 2012 г. бившият финансовият министър Симеон Дянков отново възроди идеята, но с уточнението, че парите от продажбата трябва да запълнят дупките в бюджета. В интервю пред "Ройтерс" тогава той заяви, че целта на правителството е да продаде от 10 до 25% дял от БЕХ на чужда фондова борса до края на 2012 г. Според него това би донесло няколкостотин милиона евро. Вчера от енергийното министерство се застраховаха пред в. "Сега", че предложенията са в работен вариант, а финансовият им ефект тепърва ще се оценява. Освен продажбата на части от БЕХ в енергийния регулатор са пратени още предложения за стабилизиране на енергийния сектор. В него само НЕК вече има задължения за около 3.5 милиарда лева, които продължават да растат. "Сред идеите не са предвидени мерки за намаляване на действащи изкупни цени, а други законодателни мерки, които да позволят да се балансира системата", каза вчера шефката на ДКЕВР Светла Тодорова. По думите й друга мярка за стабилизиране на сектора е да се създаде по-пазарен модел за стимулиране на енергията от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Намерението е да се раздават зелени сертификати, които ще заменят сега действащото задължително изкупуване на ток от зелени централи. Сред "новите" мерки са и преговорите с т.нар. американски централи - ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, които в края на 2014 г. отрекоха правителството да води каквито и да било разговори с тях. Претоплят се и старите мерки като изключване от микса на неефективните заводски централи и топлофикации. За това обаче се говори от години, но към момента реално нищо не е свършено. "До края на годината ще бъдат променени моделът и законодателството, така че да бъде либерализиран енергийният пазар у нас", заяви още Тодорова. По думите й пазарът трябва да бъде освободен, а енергийната борса най-накрая да започне работа. ЦЕНИ Рано е да се говори за повишаване на цената на тока, коментира Светла Тодорова. В края на миналия месец тя заяви, че ново увеличение на електроенергията може да има от април или от юни. "В процес сме на уточняване с Министерството на енергетиката на всички законодателни или други инициативи, които трябва да бъдат предприети в краткосрочен план, като имам предвид до края на март, и които са възможни, така че да се облекчи натискът върху крайните цени", добави тя.
Източник: Сега (09.01.2015)

„Мини Марица-изток” отчита преизпълнение на производствения си план Годишната равносметка в най-голямото въгледобивно дружество в страната показва, че през изминалата година са добити и реализирани над 27 500 000 тона въглища. Количеството е преизпълнение с 428 000 тона от разчетите по бизнес плана. Това съобщиха от пресцентъра на "Мини Марица-изток" ЕАД. За безопасното и ефективно водене на минните работи с осигурена устойчивост на рудничните бордове и откоси на насипищата през годината бяха разкрити, транспортирани и насипани над 81 216 000 кубически метра земна маса. Печалбата, която се очаква за отчетния период, е около 5 млн. лева. Поради липсата на ритмични финансови постъпления инвестиционната програма на дружеството бе изпълнена около 61 %. При ремонтната програма процентът на реализация е по-висок и е в размер на над 82 % от заплануваното за годината. Въпреки трудностите, с които трябваше да се преборят през годината, миньорите от източномаришкото находище продължиха да доставят ритмично въглища на четирите свои основни контрагенти – топлоелектрическите централи в региона.http://www.novini.bg
Източник: Други (14.01.2015)

Едно от най-ожалваните през миналата година държавни дружества - Мини "Марица Изток", което е най-голямото въгледобивно дружество в страната, приключва годината с печалба от 5 млн. лв. и добив на над 27.5 млн. тона лигнитни въглища, което е с 428 000 тона повече от заложеното в бизнес-плана на дружеството. Това съобщиха във вторник от мините. Дружеството, за което синдикатите вещаеха, че ще завърши 2014 г. със загуба от 30 млн. лв, всъщност е приключило с нелоша печалба, според разпространените данни. Поради липса на ритмични финансови постъпления обаче инвестиционната програма на дружеството е била изпълнена около 61 на сто. При ремонтната програма процентът на реализация е по-висок и надхвърля 82 на сто от заплануваното за годината. От мините посочват, че въпреки изпитаните от дружеството трудностите през годината, то е успяло да доставя ритмично въглища на четирите свои основни контрагенти - топлоелектрическите централи в региона.
Източник: Медия Пул (14.01.2015)

"Мини Марица-изток" очаква 5 млн. лв. печалба за 2014 г. Печалбата на най-голямото въгледобивно дружество в България – "Мини Марица-изток", за 2014 г. ще бъде около 5 млн. лв. Това сочат предварителни разчети, цитирани от държавната минна компания. Официално годишният финансов отчет ще бъде обявен чак към средата на годината. За сравнение, за 2013 г. печалбата на дружеството е била 3.232 млн. лв., а през 2012 г. - 7.363 млн. лв. Според отчета за деветмесечието на годината реализираната счетоводна печалба е 13.691 млн. лв. при планирани 3.786 млн. Една от причините за този добър резултат е значителното увеличение на краткорайните активи до 297 млн. лв., което е увеличение с близо 80 млн. лв. спрямо същия период на 2013 г. Това се дължи основно на значителното увеличение на продажби на въглища основно на "Брикел" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3". От минното дружество не дават подробно обяснение на какво се дължат прогнозните резултати за 2014 г., но отчитат, че през изминалата година са добили и реализирали над 27.5 млн. тона въглища. Това количество е в преизпълнение с 428 хил. тона спрямо разчетите на бизнес плана. Поради липсата на ритмични финансови постъпления инвестиционната програма на дружеството беше изпълнена около 61%, съобщават още от минното дружество. През август 2014 г. "Мини Марица-изток" обяви обществена поръчка за кредитна линия с лимит до 50.16 млн. лв. за изпълнение на инвестиционната програма. Тогава обаче банките не проявиха интерес, като единствено "Търговска банка Д" кандидатства за най-малката от петте обявени позиции на стойност 3.9 млн. лв. Тя беше за съфинансиране на проекти по Международен фонд "Козлодуй" за рехабилирация на дружеството, по който се отпускат до 70% безвъзмездни средства за подпомагане на извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Останалите позиции бяха за доставка и монтаж на многокофов багер, за което компанията търси 9.6 млн. лв., а други 11 млн. лв. са за рехабилитация на тежко минно оборудване. Необходимото финансиране за технологична механизация беше оценено на 10.560 млн. лв., а за доставката и поддръжката на 15 броя булдозери - общо на 15 млн. лв., за които не беше намерено финансиране. Това вероятно е и причината инвестиционната програма на дружеството да не бъде изпълнена. По отношение на ремонтната програма процентът на реализация е по-висок и е в размер на над 82% от заплануваното за годината, коментираха още от "Мини Марица-изток".
Източник: Капитал (14.01.2015)

Енергоремонт - Холдинг е сключил договор с Мини Марица-изток за ремонтно възстановяване на ходови звена за багери, става ясно от Агенцията по обществени поръчки. Това се случва само ден, след като ви информирахме, че компанията е избрана за изпълнител по три обявление на обществени поръчки, отново от Мини Марица-изток. Общата стойност на договорите възлиза на 13 млн. лв. без ДДС. Основни акционери в дружеството са „Миления 77” ООД с 33.03%, „Българска енергетика” АД с 32.08%, „Нови енергийни и индустриални технологии” АД с 21.59% и „Геоприбор” с 10.80%.
Източник: profit.bg (05.02.2015)

Енергоремонт – Холдинг с договор за 400 хил. лв. Енергоремонт - Холдинг е сключил договор с Мини Марица-изток за ремонтно възстановяване на ходови звена за багери. компанията е избрана за изпълнител по три обявление на обществени поръчки, отново от Мини Марица-изток. Общата стойност на договорите възлиза на 13 млн. лв. без ДДС. Основни акционери в дружеството са „Миления 77” ООД с 33.03%, „Българска енергетика” АД с 32.08%, „Нови енергийни и индустриални технологии” АД с 21.59% и „Геоприбор” с 10.80%.
Източник: profit.bg (06.02.2015)

Рекорден въгледобив за януари в „Мини Марица-изток” С рекорден добив на въглища приключи първият месец на годината в „Мини Марица-изток" , съобщиха от дружеството. С изкопаните и доставен над 3,3 млн. тона лигнитни миньорите от трите рудника са преизпълнили бизнес-плана за въгледобив с над 127 на сто .Най-голямо е преизпълнението в рудник „Трояново-север", в които са добити над 1,2 млн. тона въглища. Изкопаните и транспортирани въглища в рудник „Трояново-3" са малко над 1 млн.тона, а в рудник „Трояново-1" - над 965 000 тона . Общиата производствена програма на въгледобивната компания за тазгодишния януари е само с 2 304 тона по-малко от най-високия месечен добив през последните 20 години, сочи официалната статистика. Рекордът е бил постигнат през октомври 2013г., когато източномаришките миньори са добили над 3, 5млн. тона въглища. В бизнес-плана на дружеството за тази година са заложени добив на 27 350 000 тона въглища и разкриването, транспортирането и насипването на 101 425 000 куб. м земна маса, припомнят от дружеството.
Източник: Стандарт (19.02.2015)

Язовир заля мини "Марица-изток" В мини "Марица - изток" е спрян добивът на въглища в рудник 1, който е наводнен от преливащия язовир "Ковачево". Министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която провери ситуацията в рудника, заяви, че е задействан аварийният план на дружеството за наводнения. Въпреки тежката ситуация в мини "Марица-изток", опасност за енергийната система на страната няма. Водите от язовир "Ковачево" са наводнили и подстанция "Изток", която осигурява електрозахранването на ж.п. транспорта от мините към топлоцентралите. На този етап е спряно подаването на въглища към ТЕЦ "Марица-изток 2", Затова министър Петкова е поискала от своя колега Ивайло Московски да разреши доставката на въглища за централата да става през ж.п. гара Любеново. Разговарях с министър Московски, той съответно даде нареждания на БДЖ и такова разрешение ще бъде издадено до часове, каза Петкова пред БНР. В ТЕЦ "Марица изток 2" имат въглища за около десетина дни, аварийната ситуация там ще остане до отводняването на рудника. На въпрос как ще коментира ситуацията в бедстващите области, където стотици селища са вече дни наред без ток, министър Петкова заяви, че "ситуацията е наистина критична. По данни на ЧЕЗ населените места без електрическо захранване са 140, на територията на EVN са над 500. Хората трябва да бъдат спокойни, че държавата следи много отблизо ситуацията", обяви тя.
Източник: Преса (09.03.2015)

Просрочени 700 млн. лв. ще плати НЕК на американските ТЕЦ Просрочени задължения в размер на 700 млн. лв. ще изплати НЕК на двете американски централи - "AES-Гълъбово Марица Изток 1" и "Контур Глобул Марица-Изток 3". Така двата ТЕЦ-а ще могат да се издължат към "Мини Марица Изток", на които дължат общо 170 млн. лева. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова при посещението си във въгледобивното дружество в неделя. До края на март кабинетът трябва да успее да предоговори условията по договорите с двете американски централи. Плащането на просрочения дълг е едно от условията да започнат тези преговори. "Знаете, че това са едни много тежки преговори, защото и за двете страни е много важно да защитят съответно интересите си. Ние от наша страна да ликвидираме дефицита в НЕК, който се поражда от изпълнението на тези договори, а нашите американски партньори искат да защитят инвестицията си", коментира министър Петкова. Министър Петкова посочи, че с новия Закон за енергетиката от микса ще бъдат извадени ТЕЦ-овете, които не работят по високоефективен начин, което ще спести между 100 и 150 милиона лева от дефицита на НЕК.
Източник: Дума (10.03.2015)

Само за половин година фирма “ВИП Секюрити” (и чрез нейни подразделения) е взела две държавни поръчки на обща стойност над 20 млн. лева, без търг, с пряко договаряне, поради “форсмажорни обстоятелства”. За първата стана дума вчера - Държавната компания “Български пощи” ще плати на “ВИП Секюрити” над 12 млн. лева за една година. Почти същият случай, с по-тежки последици – източване на финанси от държавно предприятие – се наблюдава и при още един подобен търг, който е отменен и поръчката е лапната с пряко договаряне от фирма на “ВИП Секюрити”. Търгът е е организиран от “Мини Марица Изток” ЕАД в края на юни миналата година и е за охраната на три рудника “Трояново 1”, “Трояново-Север” и “Трояново 3” (разходите в тия мини в края на краищата влизат в цената и на тока). До тогава обектите се охраняват от три фирми - “ДСЦ”, “Секюрити груп алфа” и “Крема” и договорите им изтичат в края на есента. Кандидатстват различни охранителни фирми – и малки, и големи. Чак на 29 септември 2014 г. комисия започва да разглежда офертите. Бави се месец и половина чак до 18 ноември и обявава, че няма избран кандидат. Обстоятелствата стават “форсмажорни”, защото договорите с настоящите охранители изтичат и не ги продължават временно. Изведнъж се появава консорциумът “Майниниг секюрити”, с който на 27 ноември м. г. след пряко договаряне са сключен три договора за охрана на всеки от рудниците за една година, докато бъде проведен нов конкурс. Консорциумът “Майнинг секюрити” е съставен от две фирми “З ЕС СОТ” ЕАД - София и “ПС-Трейд 2007” ООД - Костинброд. Кои са “З ЕС СОТ”? През 2011 г. тази охранителна фирма е купена от “ВИП секюрити”. Двете фирми са почти равни по брой служители и обороти, но едната купува другата. Намерила е пари отнякъде. Някой е извадил кредит или друга финансова инжекция и така е превърнал “ВИП секюрити” във втората по големина охранителна фирма в България. Към момента на обединението двете фирми имат общо 2750 служители, към 60 000 клиенти и годишен оборот от около 35 млн. лв. Сега, 4 години по-късно, според рекламите на “ВИП Секюрити”, тя има към 3000 служители и повече от 50 000 клиенти. Годишният й оборот е около 50 млн лв., но с тези две поръчки за последните месеци ще го увеличи значително. НяКОЙ от някъде бута напред “ВИП секюрити”. При сделката за мини “Марица Изток” любопитни са цените: За опазване на рудник “Трояново 1” фирмата “Майнинг секюрити” получава месечно 287 100 лв. без ДДС. За “Трояново север” – 207 920 лв. месечно без ДДС. За “Трояново 3” – 188 600 месечно без ДДС. (бел. авт. - в e-vestnik се добрахме до договорите) Заплащането е за около 400 души охранители. Много ли са, малко ли са за трите рудника може да се спори. Общо сумата за година е около 8 млн. лева. Един охранител излиза месечно от 1800 до над 2000 лв.. Според експертите в бранша това е от два до три пъти повече от нормалните цени. Обикновено те са от 750 до 900 лв. за охранител на месец, когато става дума за големи промишлени обекти извън София. От тях към 450-600 лв. е заплатата на гарда, а почти цялата останала сума е за допълнителни разходи. Чистата печалба за фирмата е сравнително малка, около 10-12 %, тоест към 80-90 лв. на охранител. До 2009-2010 г. сумата, плащана от “Марица Изток” за един охранител е била 830-850 лв. месечно. От нея за заплата на охранителя са отивали към 350-380 лв. Но след това сумите за охрана необичайно набъбват до 1500-1700 на охранител и при трите фирми, с които вече дружеството няма договор. Месечната заплата на охранителя е увеличена докъм 500 лв., тоест най-много набъбва разликата над заплатата. И отива където трябва. И с новия договор с консорциума “Майнинг секюрити” на охранител се пада около 2000 лева месечно. А заплатите им ще си останат към 500 лв. Дори да приемем, че заплатата на гард е по 1000 лв. и допълнителните разходи към 300 лв., за подразделението на “ВИП Секюрити” - “Майнинг секюрити” - остава чиста печалба от 500 до 800 лв. на служител на месец. Това прави по около 250 000 лв. чист приход на месец. С други думи – поради “форсмажорните” обстоятелства за една година от държавното дружество ще изтекат едни чисти 3 млн. лв. А те вероятно ще са повече. Така се прави бизнес в България Сега непознатата “Майнинг Секюрити” ще има претенции да кандидатства за по-дългосрочен договор и ще изпревари конкурентите по това, че вече има опит в охраната на рудниците. И каква е връзката с КОЙ? “ВИП Секюрити” редовно, непрекъснато рекламира само във вестниците “Телеграф” и “Монитор”, понякога и с цели страници реклама. А до миналата година охранителната фирма е рекламирала и по “ТВ 7” и “Нюз 7”. Столични рекламни агенти твърдят, че когато са се опитвали да вземат реклама за други издания или телевизии, служители на “ВИП Секюрити” ги отпращали с думите: “Ние имаме вестници, в които рекламираме”. “ВИП Секюрити” охранява обекти, които са… всъщност не са на Пеевски, той само е забелязван в тях – и от охранителната фирма, разбира се, може да обяснят, че им плащат на бартер - за реклама. Нека, тяхна си работа. Само че всеки може да си направи извода каква е тази фирма. След като през 2009 г. “ВИП Секюрити”, заедно с банката на Цветелина Бориславова спечели разпространяването на пътните винетки за 4 години срещу 4.75% от приходите от продажба, през 2012 г. …отново спечели същия търг за винетките. Но този път не в консорциум със СИБанк. Този път “ВИП секюрити” се явява на търга в консорциум с държавните „Български пощи“, обединени във “Винетни стикери 12-17?. Техен конкурент, който губи на търга, е същата СИБанк, в консорциум с друга фирма. Но… банката вече не е на Цветелина Бориславова. Съществена подробност… (Според броя на продадените винетки, за първите 4 години, приходите за разпространителя са били над 30 млн. лева, през вторите 4 години ще бъдат над 40 млн. лева - пари достатъчно да си плащат за реклама, за пиар и т. н.). Като основен официален собственик на „ВИП Секюрити“ е известен бизнесменът Атанас Симеонов. Сигурно по стечение на обстоятелствата той живее като съсед на президента Плевнелиев в Резиденшъл парк - жилищен комплекс в полите на Витоша до Околовръстното, построен от фирма инвеститор, чийто бос е бил сегашният президент. През 2013 г. “ВИП Секюрити” опази парламента от протестиращите софиянци, борещи се с комунизма и Пеевски, като даде заградителни съоръжения за временно ползване на полицията.
Източник: Класа (03.04.2015)

Мини "Марица Изток" плащат дългове със заем от 50 млн. лв. Държавните Мини "Марица-изток" са взели 50 милиона лева заем от две банки под формата на цесия, за да разплатят частично задълженията си към всички доставчици. Това съобщи директорът на предприятието Андон Андонов. Двете банки ще получат парите си от друго държавно дружество ТЕЦ "Марица Изток 2", което дължи на въгледобивното дружество 59.2 млн. лв. Андонов обясни, че е пристъпил към тази мярка за намаляване на междуфирмената задлъжнялост, защото в противен случай малките фирми остават без всякакъв ресурс и могат да спрат да работят. Директорът на мините очаква съдействие от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, за да получат вземанията си от Христо Ковачки - собственик на "Брикел", който им дължи 47 милиона лева. Дружеството има да получава 206 милиона лева от двете американски ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3, които задлъжняха на мините заради нередовно плащане от страна на НЕК. Миналата седмица обаче двете компании и НЕК подписаха споразумение за намаляване на цените на тока от двете ТЕЦ от 1 юли 2015 г. В замяна обаче НЕК трябва да погаси от своя страна борч към двете дружества за 700 млн. лв., което се очаква да стане със заем, теглен от компанията-майка на НЕК – "Българския енергиен холдинг".
Източник: Медия Пул (15.04.2015)

„Мини Марица-изток" получи малко преди Великден 10 млн. лв. стари вземания от ТЕЦ „Марица Изток-2", съобщиха днес от въгледобивното дружество. Дължимата сума е била цедирана в полза на една търговска банка. С нея са направени частични плащания към всички доставчици на минната компания с просрочени задължения на дружеството. Както е известно, мините очакват и около 170 млн. лв от двете американски топлоцентрали – "ЕЙ и ЕС" и "КонтурГлобул", които вече пописаха споразумение с НЕК са намаляване изкупната цена на тока и уреждане на взаимние дългове.
Източник: Стандарт (16.04.2015)

Печалбата на БЕХ със спад от над 36 на сто Печалба на Българския енергиен холдинг (БЕХ) продължава стремително да пада. През 2014 г. печалбата на дружеството преди данъци е била 286 млн. лв., докато година по-рано тя е била близо 415 млн. лева, което е намаление с 36,6%. Това става ясно от публикуваните данни от финансовия отчет на дружеството. Интересен факт е, че нетните парични потоци от финансовата дейност на БЕХ са отрицателни за 2014 г. - минус 84,8 млн. лв. Година по-рано приходите от финансова дейност са било за 480,8 млн. лв. Също така постъпленията от дивиденти на холдинга рязко са намалели. За миналата година те са били 27,5 млн. лв., а година по-рано те са били 81,7 млн. лв. Във финансовия си доклад за 2014 г. БЕХ отчита вземания от "Топлофикация София" за 53,5 млн. лв. само за миналата година, но записани в графата "нетекущи активи", съобщава iNews. В другата графа "текущи активи" пък е записано, че вземанията на БЕХ от дружеството са за 354,3 млн. лв. Холдингът има и блокирани сметки в КТБ за 14,7 млн. лв. Сред дългосрочните пасиви на холдинга най-голямото перо е облигационната емисия в нейната нетекуща част. По нея БЕХ има да изплаща още 972,9 млн. лв. към края на 2014 г. През 2014 г. БЕХ е предоставила заем на Мини "Марица Изток" за 60 млн. лв. за оперативни нужди. Газовият доставчик "Булгаргаз" е получи 62 млн. лв. заем от холдинга през изминалата година. Отделно НЕК също е получил нов заем от 53 млн. лв. БЕХ е закупил вземания на "Булгаргаз" от "Топлофикация София” за близо 120 млн. лв., става ясно от доклада на холдинга. В същото време оттам са продали свои вземания на "Мини Марица Изток" за 4,2 млн. евро. Същото упражнение е било направено и с ТЕЦ "Марица Изток 2" като там са продадени вземания за над 21 млн. лева.
Източник: econ.bg (11.05.2015)

Пускат до 25% от БЕХ на борсата Ще предложим 20-25% от акциите на БЕХ на капиталовите пазари, обяви зам.-министърът на енергетиката Николай Николов. Това ще стане след стабилизиране на холдинга, за което ще спомогне либерализацията на пазара, обясни той. Вследствие на либерализацията дружествата от БЕХ ще подобрят финансовите си резултати, ще рефинансират задълженията си, а чрез продажби на дялове ще имат средства за модернизация, обясни Николов. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е на път да вземе 800 млн. лева държавно гарантиран заем. Това съобщи зам.-министърът. С него ще бъдат изплатени задълженията на дъщерната на БЕХ компания НЕК към двата "американски" ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток", обясни Николов.
Източник: Стандарт (27.05.2015)

Оборотен кредит с лимит от 40 млн. лв. Това е сумата, която държавната "Мини Марица-изток" търси под формата на овърдрафт за срок от една година, става ясно от обявената в началото на юни обществена поръчка. Средствата са за осигуряване на временен финансов ресурс при недостиг на средства и по този начин да се обезпечи текущата дейност във връзка с плащането на данъци, доставчици на стоки и услуги, както и плащанията на задълженията към персонала. Подобна обществена поръчка за отпускането на овърдрафт с таван до 30 млн. лв. беше обявена в края на май и от АЕЦ "Козлодуй". Според обявата средствата са необходими на дружеството в случай на временен недостиг за разплащанията през 2015 и 2016 г. Особености Прогнозната стойност, посочена от "Мини Марица-изток" за отпускането на кредита, е 1.124 млн. лв. с ДДС. За сравнение - в поръчката на АЕЦ "Козлодуй" прогнозната стойност е 600 хил. лв., което е двойно по-малко. Вероятно разликата идва от това, че държавните мини не предлагат обезпечение на кредита за разлика от атомната централа. Освен това обществената поръчка на "Мини Марица-изток" е разделена в три обособени позиции, едната с лимит до 8 млн. лв., а останалите две до 12 и 20 млн. лв. Кандидатите могат да подават за една или повече от позициите, като към тях не са предявявани никакви изисквания за икономическите и финансовите им възможности. Процедурата, избрана за избор на изпълнителя, е договаряне с обявление, а основното изискване, по което участниците ще бъдат класирани, е предложената най-ниска цена. Офертите ще бъдат отворени на 14 юли в 10.30 часа в "Мини Марица-изток".
Източник: Капитал (09.06.2015)

"Мини Марица-изток" търси нов оборотен кредит за 40 млн. лв. "Мини Марица-изток" търси под формата на овърдрафт оборотен кредит с лимит от 40 млн. лв за срок от една година, става ясно от обявената в началото на юни обществена поръчка. Средствата са за осигуряване на временен финансов ресурс при недостиг на средства и по този начин да се обезпечи текущата дейност във връзка с плащането на данъци, доставчици на стоки и услуги, както и плащанията на задълженията към персонала. Прогнозната стойност, посочена от "Мини Марица-изток" за отпускането на кредита, е 1.124 млн. лв. с ДДС. Обществената поръчка на "Мини Марица-изток" е разделена в три обособени позиции, едната с лимит до 8 млн. лв., а останалите две до 12 и 20 млн. лв. Кандидатите могат да подават за една или повече от позициите, като към тях не са предявявани никакви изисквания за икономическите и финансовите им възможности. Основното изискване, по което участниците ще бъдат класирани, е предложената най-ниска цена. Към края на 2014 г. "Мини Марица-изток" има кредити общо към седем банки на стойност 34.575 млн. лв.
Източник: Капитал (09.06.2015)

Отмениха избор на превозвач в „Мини Марица-изток” Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени решение на изпълнителния директор на “Мини Марица - изток“ ЕАД за извършен подбор на кандидати за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на автотранспортни услуги – специализиран превоз на работниците и служителите на „Мини Марица - изток“ ЕАД и за културни, спортни и социални мероприятия“. Комисията е установила, че назначената и провела процедурата комисия не съответства на законовите изисквания за опит и квалификация на състава в съответствие с предмета и сложността на поръчката, поради което не е била в състояние да изпълни ефективно задълженията си по Закона за обществените поръчки. Като основателен се приема доводът на жалбоподателя „Детелина-Дрита“ ЕООД, че въведеното в хода на процедурата изискване за съответствие към един от кандидатите, представлява недопустимо изменение на документацията и нарушава принципа за равнопоставеност. КЗК връща преписката на възложителя за определяне на законосъобразен състав на оценителната комисия и продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие по указанията в решението. - See more at: http://starazagora.topnovini.bg/
Източник: Други (30.06.2015)

КЗК отмени избора на една от фирмите превозвачи на държавните мини Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени избора на изпълнител по една от четирите обособени позиции - на стойност 2.7 млн. лв., от поръчката за автотранспортни услуги на работниците и служителите и за културни, спортни и социални мероприятия на на държавната Мини Марица-изток. Причината са множество нарушения при провеждане на процедурата. От минното дружество все още обмислят дали ще обжалват решението на КЗК. Причина за производството е жалба на един от отстранените кандидати – пловдивската "Детелина дрита", подадена в началото на май. Едно от нарушенията, извършени от държавното дружество, е че назначената оценителна комисия не съответства на законовите изисквания за опит и квалификация спрямо предмета на поръчката. В хода на поръчката вторият допуснат кандидат ДЗЗД "Марица Транс 2014", гр. Гълъбово, е подал сигнал срещу своя конкурент. В "Марица Транс 2014" влизат "Карат-Стоянови" ООД, която се свързва с кмета на Гълъбово Николай Тонев и "Експрес" ООД. Вследствие на сигнала съветът на директорите на "Мини Марица-изток" възлага на оценителната комисия да провери дали автобусите, с които "Детелина дрита" кандидаства за поръчката, съответстват на тези, записани към лиценза й за превозвач.
Източник: Капитал (02.07.2015)

До момента държавното дружество "Мини "Марица изток" ЕАД не е получило за доставени въглища над 337 милиона лева, като 314 милиона от тях вече са просрочени. Това съобщиха днес от дружеството, като признаха, че през последните години то се намира в остра ликвидна криза. Липсата на пари е причина в разгара на ремонтния сезон - лятото, да е изпълнена незначителна част от инвестиционната и ремонтната програма на мините за тази година. Въпреки това за полугодието са добити 1,5 милиона тона въглища над предвидените в бизнес плана.
Източник: 24 часа (16.07.2015)

„Мини Марица-изток" може да спрат работа през зимата „Мини Марица-изток" може да бъдат принудени да спрат работа през декември, ако през следващия месец не получат пари от американските централи. Това обяви в Раднево президентът на КНСБ Пламен Димитров. „Най-важното нещо, което очакваме да бъде изпълнено през август, е БЕХ да намери формулата, по която НЕК ще се издължи на американските централи, или поне частично. Защото в момента разкривката на „Мини Марица-изток" е на 70 и под 70 процента от плана и това заплашва зимата. Сега има излишък от ел. енергия и всички са щастливи. Но когато дойде декември, картината ще е друга. И тогава, когато няма разкривка, знаем какво става. А исканията към мините се увеличават. Защото за догодина планът предвижда натоварване на максимална мощност на двете чуждестранни централи. Което значи че те ще искат въглища", обясни Димитров. По думите му затова е важно през август да се направи плащане към централата в Гълъбово, тъй като там разговорите са в по-напреднала фаза и съответното паралелно плащане към мините, за да може да бъдат направени ремонтни дейности и да се подобри организацията на работа. „Магически решения няма, но може поне да се подобри ситуацията", обяви Пламен Димитров. В момента двата ТЕЦ-а дължат на „Мини Марица-изток" над 260 млн. лв. за потребени въглища. Общо задълженията към мините на всички фирми са в размер на 350 милиона лева. Самите мини пък имат задължения в размер на 85 милиона лева. Според Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, има и възможност тези 50 млн. лв. да бъдат преведени директно по сметките на мините от НЕК. „Ако няма пари до края на август, излизаме на протест, нищо, че има избори. Ако не го направим, през зимата ще затворим мините", категоричен бе и Веселин Вълканов, председател на КНСБ в мините.
Източник: Дарик радио (24.07.2015)

“Мини Марица-изток” може да спрат работа тази зима “Мини Марица-изток” може да спрат работа тази зима. Това твърди президентът на КНСБ Пламен Димитров, като по неговите думи такъв ще бъде резултатът, ако до края на август държавното дружество не получи пари от двете американски ТЕЦ в комплекса за използваните от тях въглища. “В момента двете централи дължат на мините 260-270 млн. лв. От тях близо 200 млн. лв. са неплатени фактури от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“, а останалите са от „Ей И Ес Марица-изток 1“, обяснява председателят на миньорската федерация на КНСБ Валентин Вълчев. По неговите думи рискът мините да бъдат затворени може да бъде причинен от технически причини, защото въгледобивът ще стане невъзможен заради липса на инвестиции и средства за ремонти на тежката техника. Той подчертава, че затварянето на “Мини Марица-изток” може да остави без работа 7200 миньори. Експертът обяснява, че технологията на работа изисква през топлите месеци да се направи откривка на въглищните пластове, за да се осигури интензивен добив през зимния период. Сега тази в рудниците е 70% от плана и това заплашва работата през студения сезон. “Сега има излишък от електроенергия и всички са щастливи. Но когато дойде декември, картината ще е друга. И като няма откривка, знаем какво става“, казва Пламен Димитров, цитиран от в-к “Преса”. Издължаването на американските централи ще стане възможно вероятно след като Националната електрическа компания (НЕК) от своя страна успее да покрие дълговете си към тях. Синдикалистите са на мнение, че е възможно държавната компания да им преведе директно поне 50 млн. лв.
Източник: econ.bg (27.07.2015)

Финансовите проблеми в ТЕЦ "Марица-изток 2" се задълбочават За някои дружества, особено в държавната енергетика, 2015 г. ще се окаже трудна година от финансова гледна точка. Това се вижда от отчета на ТЕЦ "Марица-изток 2" за полугодието, според който дружеството реализира нетна загуба от 28.634 млн. лв. при печалба от 1.440 млн. лв. за същия период на миналата година. Подобен резултат беше очакван, въпреки че за първото тримесечие компанията все пак успя да отбележи печалба от 5.816 млн. лв. Още тогава обаче от дружеството предупредиха, че очакват влошаване на финансовия си резултат заради намалените приходи от услуги като студен резерв, предостaвяни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). В анализа към отчета за полугодието от ТЕЦ "Марица-изток 2" посочват като една от основните причини за намаление на печалбата си увеличените разходи за емисии парникови газове, които енергийният регулатор не е включил при определянето на цената за изтеклия едногодишен ценови период и намалените приходи от продажба на студен резерв. Приходите на дружеството за полугодието също бележат ръст от близо 10 млн. лв. Това се дължи най-вече на продажбите на електрическа енергия и разполагаемост на НЕК за битовите потребители (регулиран пазар), които са се увеличи значително. Това се отнася и за приходите от участие в балансиращия пазар, които са се увеличили до 13.101 млн. лв. при 1.119 млн. лв. за същия период на миналата година. Приходите от продажба на свободния пазар обаче са намлели с близо 15 млн. лв. до 215.978 млн. лв. От дружеството обясняват това с наложените от регулатора такси за пренос и достъп върху електроенергията, която се изнася, както и спада на цената на енергията на международните борси, което прави цената на ТЕЦ "Марица-изток 2" неконкурентна. Основната причина за отрицателния финансов резултат, реализиран от държавната централа, трябва да се търси в увеличените с близо 19 млн. лв. разходи за квоти за вредни емисии. Увеличение с около 6 млн. лв. има и на разходи за амортизации. Общо разходите на дружеството за разглеждания период са се увеличили с 28 млн. лв., като разходите за персонал са намалели минимално, запазвайки относително постоянния си размер от 55 млн. лв. Това би трябвало да се промени към края на годината заради предприетата политика за намаляване на административните разходи на държавните енергийни дружества с 10%, която беше обявена от Министерството на енергетиката. Централата отчита и увеличение от 5 млн. лв. на разходи за гориво (до 129.824 млн. лв.) спрямо първите 6 месеца на 2014 г. заради увеличената цена на лигнитните въглища от "Мини Марица-изток" от 75 на 77 лв. за тон, в сила от 1 юли миналата година. Това в допълнение на реализираното увеличение на производството от 3.12% и цената на варовика и мазута е причина за общото увеличение на разходите за горива и материали. Съществено увеличение има и при нетните финансови разходи от близо 3 млн. лв. до 16.711 млн. лв., което се дължи на разходите за лихви и курсови разлики. В анализа си дружеството обяснява, че в основната си част нетните финансови разходи са свързани с погасяването на заема към Японската банка за международно сътрудничество, който беше използван за модернизацията на централата. Съществена промяна има и в графа други, където от близо 11 млн. лв. приходи за първите шест месеца на миналата година компанията излиза на минус 176 хил. лв. за същия период на 2015-а. Основните опасения на дружеството са, че няма да може реализира достатъчен обем от продукцията си в бъдеще. Като причина за това от ТЕЦ "Марица-изток 2" изтъкват повишението на цените на мрежовите такси от 1 август, което ще се отрази негативно върху приходите от продажба на дружеството. Причина за това е, че подобно увеличение в средата на годината ще наложи преразглеждане или прекратяване на вече сключени договори с търговци на електроенергия. Част от тях освен това са платени авансово като обезпечение по усвоени от централата заеми. Поради тази причина в случай на развалянето на договори въпросните кредити могат да станат обратно изискуеми, се опасяват от централата. ТЕЦ "Марица-изток 2" все пак получи макар и минимална квота за регулирания пазар. Според решението на КЕВР централата ще осигури за битовите потребители 631 хил. мегаватчаса електроенергия, което ще й осигури приход от 41 млн. лв. за ценовия период (август 2015 – 30 юни 2016 г.). За сравнение - за първите 6 месеца на годината този приход за централата е бил 57 млн. лв. ТЕЦ "Марица-изток 2" ще бъде натоварена и с допълнителен разход от 5% върху приходите от произведената електроенергия. Причината за това е създаденият фонд "Сигурност на енергийната система", в който всички производители на енергия трябва да внасят 5% вноска от приходите им, с която ще се покриват разходите на НЕК за преференциални тарифи и дългосрочни договори. Според анализа на централата тази мярка ще се отрази негативно на бъдещите й финансови резултати.
Източник: Капитал (05.08.2015)

"Мини Марица-изток" на плюс с над 28 млн. лв За разлика от ТЕЦ "Марица-изток 2" държавните "Мини Марица-изток" отчитат изключително добра нетна печалба от 28.063 млн. лв за първите шест месеца на годината, сочи съкратеният финансов отчет на дружеството. За сравнение - за цялата 2014 г. компанията е реализирала печалба от 4.340 млн. лв. В същото време обаче задълженията й по заеми към свързани лица растат, като от 54 млн. лв. в края на миналата година те са достигнали 95 млн. лв. в средата на 2015 г. Като основна причина за добрия резултат на дружеството все пак може да се посочат увеличените приходи от продажби с близо 90 млн. лв. до 296 млн. лв. От тях с най-голям ръст са продажбите към ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", следвани от другия американски ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и "Брикел" на Христо Ковачки. 258 млн. лв. от тези продажби обаче са просрочени вземания. По отношение на двете американски централи причината за това забавяне са задълженията на НЕК към тях за над 800 млн. лв. През пролетта на тази година правителството сключи споразумение, според което, когато държавната компания се издължи към двата ТЕЦ-а, те ще се издължат към мините. Към момента обаче основният въпрос е как НЕК ще осигури тези средства, за да може споразумението да бъде финализирано.
Източник: Капитал (05.08.2015)

БЕХ отчита добри резултати Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на държавните енергийни дружества, отчита съществено подобрение на финансовите си резултати, сочат данните от предварителния междинен отчет на дружеството. Печалбата преди данъци за полугодието на 2015 г. е в размер на 113.232 млн. лв., което е увеличение от 136.1% спрямо същия период на миналата година. Основната причина за това изменение са увеличените приходи от дивиденти от дъщерните дружества на БЕХ с 57 млн. лв. (171.8%). Причина за тази разлика е решението на "Булгартрансгаз" да отчисли дивидента върху печалбата си за 2013 г. в размер на 53 млн. лв., което беше взето през юли 2014 г. и не е е отчетено в резултата на БЕХ за първото полугодие на 2014 г. Ако обаче този приход бъде отразен, реалното увеличение на приходите от дивидент за 2015 г. спрямо 2014 г. на годишна база е 3.898 млн. лв. Финансовите приходи на БЕХ също бележат ръст от 17.5%, достигайки 46 млн. лв. Те са формирани основно от лихви за просрочия по отпуснати заеми на дъщерните дружества на холдинга. В същото време оперативните разходи са намалели с 27.6%, като от тях най-голямо съкращение от 55% има на разходите за външни услуги, от които 53% са за консултантски услуги. От отчета става ясно, че тяхното намаление е близо 650 хил. лв. и идва от намаляването на часовите ставки на адвокатските дружества през 2015 г. чрез подписването на тригодишни рамкови договори. Отделно намаление се наблюдава в разходите за материали (39%), както и за персонал (7%.). Към средата на годината вземанията на БЕХ от дъщерните му дружества са на обща стойност 1.600 млрд. лв. Те са формирани от предоставени заеми и дължими лихви. Спрямо началото на годината тези вземания са намалели с 5.7 млн. лв. В същото време БЕХ е предоставил нови заеми на "Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица-изток 2" съответно за 15 и 20 млн. лв. с цел да се подпомогнат финансовите им баланси, пише още в отчета.
Източник: Капитал (06.08.2015)

"Мини Марица-изток" търси 20 млн. лв. за заплати Държавната "Мини Марица-изток" явно няма кеш - дружеството е обявило обществена поръчка, в която търси краткосрочно мостово финансиране до 20 млн. лв. Сумата трябва за изплащане на заплати и осигуровки. Въпреки че на хартия дружеството е на печалба за полугодието, то е в началото на омагьосан кръг на задлъжнялост - НЕК дължи пари на централите в региона, които пък няма как да са изрядни към мината. Държавното дружество е вторият по големина корпоративен работодател в страната със своите 7130 служители. Според обявлението за поръчката минното дружество се нуждае спешно от средствата, тъй като е "поставено в невъзможност да изплати дължимите към работниците и служителите заплати и свързаните с тях данъци и осигуровки". Като основна причина за това се посочва намаленото разплащане от страна на основните клиенти, което е тенденция през последните две години. Това създава сериозни ликвидни проблеми на "Мини Марица-изток" и нарушава паричния й баланс. Минималните входящи парични потоци, които постъпват в дружеството, също не са достатъчни за плащане в пълен размер на доставчици, банки и кредитори. От мините също така посочват, че поради забавянето на плащанията някои от доставчиците дори налагат запори или отказват да изпълняват договорите си. Според финансовия отчет на дружеството за първите шест месеца на годината търговските му и други задължения са 155 млн. лв., от които 101 млн. лв. са просрочени. Отделно като краткосрочни пасиви дружеството има още близо 145 млн. лв., от които 110 млн. лв. са към свързани лица. Показателни са и данните за паричните средства, които към средата на 2015 г. са 946 хил. лв., при 2.5 млн. лв. за същия период на миналата година. В същото време разходите за заплати за шестмесечието са 104.5 млн. лв., като това е най-големият разход на дружеството. Така излиза, че средно на месец са нужни 17.5 млн. лв. за заплати и търсеният заем ще свърши работа само за един месец. Причината "Мини Марица-изток" да търсят мостово финансиране е, че дружеството се опитва от края на миналата година да си осигури кредитиране, но принципалът Български енергиен холдинг (БЕХ) отказва да издаде корпоративна гаранция. Така намеренията за получаване на четири кредитни линии с лимит от общо 73 млн. лв. се провалят. В началото на юни мините обявиха нова обществена поръчка за овърдрафт с лимит от 40 млн. лв., за чието финализиране обаче ще са нужни между 6 и 8 месеца. Това е и причината за избраната процедура по договаряне без обявление, като в публикуваната информация изрично се посочва, че средствата ще са необходими в срок от три месеца. Покана за участие в процедурата е изпратена до четири банки - Сосиете Женерал Експресбанк, ОББ, Сибанк и Търговска банка Д. Увеличените вземания на дружеството се виждат ясно и от данните във финансовия отчет на дружеството за полугодието на 2015 г. Така заедно с ръста в продажбите, които достигат 296 млн. лв., се вдигат и просрочените суми за получаване, които са 258 млн. лв. Най-големият длъжник на минното дружеството е американската централа "КонтурГлобал Марица-изток 3", която има просрочен дълг от 160 млн. лв. и на практика само 10% от закупените от тях въглища са разплатени. Следващият най-голям длъжник е TEЦ "AES Марица-изток 1" - с просрочени 52 млн. лв. от общо 69 млн. лв. за полугодието. Причината двете американски централи да дължат такива големи суми на "Мини Марица-изток" са забавените плащания към тях в размер на 800 млн. лв. от страна на Националната електрическа компания за разполагаемост и закупена енергия. През пролетта на тази година правителството сключи споразумение с двете централи, в което освен намаляването на цените им по дългосрочните договори се съдържаше и клауза НЕК да изплати задълженията си, което пък ще отпуши плащанията от тяхна страна към "Мини Марица-изток". Към момента обаче то не е финализирано, тъй като все още се търси заем, с който НЕК да се разплати. Друг голям длъжник на минното дружество е "Брикел" на Христо Ковачки, което към средата на годината има просрочени 50.6 млн. лв., макар за това да няма обективни причини. Държавният ТЕЦ "Марица-изток 2" дължи 43 млн. лв., от които 41 млн. лв. са забавени.
Източник: Капитал (13.08.2015)

"Мини Марица-изток" ще иска кредит за 50 млн. лв. от ББР "Мини Марица-изток" търси възможност за бърз кредит в размер на 50 млн. лв. с пряко договаряне. "Проучихме банките и се оказа, че единствената, която може на този етап и по най-бързия начин да ни даде пари, е Българската банка за развитие. Тези пари ще бъдат целево насочени единствено към погасяване задълженията ни към държавата и към фирмите, с които работим", каза на пресконференция в понеделник изпълнителният директор на "Мини Марица-изток" инж. Андон Андонов. Дружеството обаче търси паралелно с това и мостово финансиране за 20 млн. лв., с които да изплати заплатите на служителите си. Ако ББР отпусне заем на мините, това ще е вторият случай на голямо финансиране от държавната банка, която иначе е създадена да кредитира малките и средни частни компании. Държавното дружество е вторият по големина корпоративен работодател в страната със своите 7130 служители и най-голям в региона на Стара Загора. Пари са необходими и за да може да се подготвят трите рудника за есенно-зимния сезон. Компанията има подписано тристранно споразумение между НЕК, "Брикел" и "Мини Марица-изток" разплащането помежду им да става, както следва: 90% НЕК разплаща към "Мини Марица-изток", 10% към "Брикел.
Източник: Капитал (18.08.2015)

„Мини Марица-изток" опитва да договори авансово плащане на въглищата "Мини Марица-изток" започва преговори за предоговаряне на двустранните си контракти с американските централи и Брикел, като ще настоява за авансово 100-процентно изплащане на заявените въглища. Това обяви изпълнителният директор на "Мини Марица-изток Андон Андонов. „Това е дълъг процес. Ще се нуждаем от помощта на БЕХ, на юристи, на Министерството на енергетиката. От 1 септември например, въпреки че нямаме договор, такава клауза влиза в сила за Брикел. Плащаш - взимаш, при това на 100%", категоричен бе изпълнителният директор на държавното дружество. Андон Андонов обяви, че общата сума, която централите, които се обслужват от мините им дължат, е 364 милиона лева, от които 344 милиона са просрочени. Най-големият длъжник е „Контурглобал" със 190 милиона лева, от които просрочени са 185 милиона лева. Общото задължение на двете американски централи, което трябва да бъде изплатено, след като НЕК се издължи към тях, пък е 273 милиона лева, от които просрочените са 261 милиона лева. Мините дължат на доставчици 78 милиона лева, от които просрочени са 71 милиона лева. Задължения има още към банкови инстиуции, БЕХ и държавата, както и концесионна такса в размер на 38 милиона лева. „Заплатите на работещите 7300 души в „Мини Марица-изток", които са в размер на 17 милиона лева, се осигуряват чрез ТЕЦ Марица Изток 2 и НЕК и не зависят от тези цифри", отбеляза изпълнителният директор. „В момента проучваме възможността да изтеглим кредит от 50 млн. лв. за погасяване на задълженията ни само към държавата и фирмите доставчици", добави Андонов. По думите му се водят преговори с Българската банка за развитие за отпускане на заем. Коментирана е възможността за пряко договаряне с кредитната институция за по-бързо действие. Въпреки финансовите трудности напрежение в мините няма. „Диалогът със синдикатите е добър и ако ще има протести, те няма да са в комплекс „Марица-изток", увери Андонов.
Източник: Дарик радио (18.08.2015)

Списъкът с кредиторите на Корпоративна търговска банка бе публикуван в Търговския регистър днес, след като вчера синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев го внесоха. Списъкът включва имената на кредиторите, основанието за приемането на вземането и размерът му, видът и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането, предаде БНР. В него са вложителите с над гарантираните от държавата 196 000 лева депозити. В списъка фигурират имената на хора и фирми с признати вземания от банката. Най-големият кредитор е Фондът за гарантиране на влоговете. От 4 декември 2014 г. до 17 ч. на 17 август 2015 г. той е изплатил 3 647 600 хил. лева на 109 230 вложители. Банки Извън Фонда, сред най-големите кредитори-банки, се оказват държавната Българска банка за развитие с 46 651 510.50 лева, следвана от Societe Generale, Париж – 44 325 903.67 лева, и Commerzbank AG, Франкфурт – 12 458 917,99 лева. Отделно, Българска банка за развитие е направила две цесии – за 8 400 000.00 и още 13 001 047.22 лева – и така си е прибрала общо 21 401 047,22 лева. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има 10 756 479,92 лева. Сред имената на хора в списъка, които се отличават, са почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който има да взима 694 272 лева. Вътре е и евродепутатът Николай Бареков, който има само 50 лева в банката. Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също присъства в списъците - има да взима 189 833 лева. В списъка фигурират и фирми свързани с Василев като Бромак, които имат да взимат 11 млн. лева, Дунарит с 85 млн. лева и Нуртс с 3.5 млн лева. Commerzbank, Societe Generale и Българска банка за развитие ще получат първи парите си при осребряването на активите на фалиралата КТБ. Германската банка има да взима 12.45 млн. лева, Societe General – 41 млн. лева, а ББР – повече от 46 млн. лева. С една от най-високите суми в списъка фигурират „Топлофикация София” – 90 243 658 лева, „Булгартрансгаз” има 60 млн. лева, а АЕЦ Козлодуй 4.5 млн. лева.
Източник: 24 часа (18.08.2015)

Над 2,4 млн. лв. събрани за 5 дни в спасителния фонд за НЕК Във фонда „Сигурност на електроенергийната система” вече се набират средства и към 17 август постъпленията в него надхвърлят 2.4 млн. лв. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя отбеляза, че само за няколко дни, между 24 и 31 юли, тази сума е била натрупана от събирането на 5-процентната вноска върху продадената енергия. До края на тази година НЕК трябва да е изплатил задълженията си към „AES Гълъбово Марица-изток 1” и „КонтурГлобал Марица-изток 3”, съобщи още енергийният министър. Преди ден тя каза, че БЕХ ще обяви конкурса за заем за НЕК от близо 1 млрд. лв. до 27 август. След като НЕК се разплати с двата теца, те от своя страна ще платят задълженията си към Мини „Марица-изток”, които гонят 300 млн. лв. Междувременно вчера кабинетът реши държавните мини да получат над 130 хектара от горския фонд за разширяване на добива на въглища от рудник ”Трояново 1-обект 2”. За промяната на предназначението на земите Мини „Марица-изток” трябва да плати 1,2 млн. лв., а цената за компенсационно залесяване е определена на 1,3 млн. лв.
Източник: Монитор (20.08.2015)

Ако НЕК плаща на 100%, мините ще си получават парите без закъснение Ако в бъдеще НЕК плаща задълженията си в пълен размер и навреме, то и централата ще се разплаща редовно с мините и системата ще работи ефективно и безпроблемно. Това коментира Гари Левсли, главен изпълнителен директор на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3”, цитиран от пресцентъра на централата. За да се стигне до това положение обаче НЕК първо трябва да изплати задълженията си към американската централа, които възлизат на 388 млн. лв. Когато това стане Мини „Марица-изток” веднага ще си получат дължимото от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3” - 189 млн. лв., посочва още Левсли. Както е известно НЕК вече дължи на двете американски централи малко под 900 млн. лв. Преди дни енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че до 27 август БЕХ ще обяви процедура за избор на банки, които да отпуснат на холдинга близо 1 млрд. лв. кредит. С тези пари НЕК ще погаси задълженията си към двата US теца. Очаква се това да стане до Нова година. До тогава със сигурност и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3” ще е успяла да получи одобрение от КЕВЕ и от банките кредиторки по споразумението си с НЕК за намаляване на цената за разполагаемост със 17%. Споразумението беше подписано на 14 август, след продължили по-дълго от очакваното преговори. Според изчисленията на „КонтурГлобал Марица-изток 3” когато НЕК се разплати с двете централи и намаленията на цените им влязат в сила, това заедно с мерките, предприети от правителството, ще намалят дефицита на компанията от 650 на 100 млн. лв.
Източник: Монитор (21.08.2015)

Новата (стара) стратегия на минната индустрия След близо три години чакане минната индустрия се сдоби със стратегия за развитието на брашна до 2030 г. Тя беше одобрена от Министерския съвет в средата на миналата седмица, въпреки че беше пусната за обществено обсъждане още през 2012 г. Документът, който оттогава е претърпял някои корекции (последните от които статистически), все още не е публикуван официално от Министерство на енергетиката. От бранша, който е участвал в изготвянето на стратегията, възлагат големи надежди на документа. Според председателя на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков с изпълнението на заложените мерки ще бъдат осигурени още 15 хил. работни места (при 30 хил. в момента), а приходите от концесии ще се увеличат с 50%. Сред приоритетите на бранша, за които той настоява от години, е борбата срещу "сивия" сектор и незаконния добив на подземни богатства. За разлика от стратегията, която беше предложена на обществено обсъждане преди три години, в една от последните редакции на текстовете се предлагат по-сериозни мерки в тази насока като инкриминиране на незаконния добив като престъпление. Нещо, за което в Министерството на енергетиката усилено се работи, особено след като за свлачището в пернишки квартал в началото на юли беше нарочен незаконният добив на въглища от "Мини Перник". Стратегията също така предвижда концесии да се предоставят единствено на лица с доказан опит в търсенето и проучването на подземни богатства. В стратегията се залага и въвеждането на нови технологии, които да намалят загубите при добива, повишаване на производителността и енергийната ефективност. Важно за развитието на бранша е и усъвършенстването на законодателството в областта на подземните богатства. Металните полезни изкопаеми, чийто добив е с най-голям дял в сравнение с останалите видове (по данни на БМГК 32.8% за 2014 г.), са приоритет според стратегията. Техните запаси обаче са сравнително малки, което е и една от причините за насърчаването на търсенето и проучването на нови находища. Стратегията също така предвижда да се търсят нови нетрадиционни източници на минерални суровини като находища на шистов газ и редки елементи. Перспективите пред добива на строителните материали, които също имат значителен дял спрямо общия добив на полезни изкопаеми (25.4% за 2014 г.), също са засегнати от стратегията. Според текста през последните години броят на кариерите значително се е увеличил, което налага постепенното им окрупняване за по-доброто организиране и безопасност по време на работа. С цел повишаване конкурентоспособността на местното производство на строителни и скалнооблицовъчни материали е необходимо и въвеждането на мерки за ограничаване на вноса от страни, които са извън Европейски съюз. В проекта на стратегията се предлага определянето на квоти или въвеждане на по-високи мита за внос от трети страни. Добивът на въглища в България също е сред основните за сектора. Той се извършва основно от държавната "Мини Марица-изток" и частното холдингово дружество "Въгледобивна компания" на Христо Ковачки. В стратегията обаче е записано, че определен тласък в развитието на подземния въгледобив може да окаже усвояването на Добруджанския въглищен басейн. България има и залежи от уран, които според проектодокумента могат да покрият една трета от нуждите на АЕЦ "Козлодуй". За целта обаче е необходимо политическо решение, което да позволи добива. Страната разполага и с голям потенциал за откриване на нови находища на минерални суровини, особено в сравнение с останалите страни на ЕС. Като цяло предприятията в сектор "Добивна промишленост" са конкурентни на тези от бранша в Европейския съюз, пише в стратегията. Според данните най-добри показатели за производителност на разходите за труд са постигнати през 2006 и 2007 г., като след това се наблюдава значителен спад в резултат от влиянието на икономическата криза. Рентабилността на предприятията от сектора също е по-добра от средната за бранша в ЕС. Изчислените по-високи норми на печалба обаче са в резултат в най-голяма степен от значително по-ниските разходи за труд в сравнение със средните за съюза.
Източник: Капитал (25.08.2015)

AES: Щом НЕК ни плати, плащаме на "Мини Марица Изток" и сваляме цената за разполагаемост AES България ще плати на "Мини Марица Изток", веднага след като получи просрочените задължения от Националната електрическа компания (НЕК). Това заявяват от компанията, която държи ТЕЦ “ЕЙ И ЕС Гълъбово”. На 14 август AES България подписа споразумение за промяна в дългосрочния договор за изкупуване на енергия с Националната електрическа компания. Споразумението е получило всички необходими одобрения от съответните институции. Намаляването на цената за разполагаемост с 14% ще влезе в сила, след като на Марица бъдат изплатени всички просрочени задължения. Това ще спести на НЕК около 50 милиона лева годишно или общо 550 милиона лева за останалата част от срока на договора за изкупуване, който изтича през 2026 година. След като AES България получи пълното плащане на просрочените задължения от НЕК, които към момента са в размер на около 500 милиона лева, ще покрие веднага задълженията си към "Мини Марица Изток", които сега възлизат на приблизително 60 милиона лева, каза изпълнителният директор на AES България Оливие Маркет. Той подчерта, че конструктивният диалог между българските власти и AES България е бил решаващ за постигане на споразумението. Този резултат подкрепя усилията на правителството за привличане на чуждестранни инвестиции в националната икономика. Припомняме, че принципното споразумение за намаляване на цената на разполагаемост на т.нар. американски централи касае и "Контур Глобал Марица Изток 3". На 14-ти август компанията подписа споразумение относно понижението на цената за разполагане - със 17%. Тогава от компанията посочиха, че "единственото изключително важно действие, необходимо, за да влезе подписаното изменение в сила, е НЕК да осигури нужните средства, за да изплати натрупаните си дългове към "Контур Глобал Марица Изток 3". В момента, в който това се направи, намалението на цената ще влезе в сила, уточниха от "КонтурГлобал". В момента НЕК дължи на "Контур Глобал Марица Изток 3" 388 млн. лева, а централата от своя страна има задължения към “Мини Марица Изток” в размер на 189 млн. лева. Изплащането на дълга към мините ще бъде извършено от "Контур Глобал Марица Изток 3" едновременно с получаването на дължимите от НЕК суми, посочват от компанията.
Източник: expert.bg (27.08.2015)

"Мини Марица-изток" търси банка, която да изкупи вземанията й "Мини Марица-изток" търси банка, която да изкупи натрупаните й вземания, които към средата на годината са на стойност 258 млн. лв. Това става ясно от обществена поръчка на държавното дружество, в която избраната процедура е договаряне без обявление. Покани за участие са изпратени до Българската банка за развитие, Сосиете женерал Експресбанк и Юробанк България, но не са обявени параметри по евентуалната сделка. Мотивите на минното дружество за обявяването на подобна процедура са, че то е в критично финансово състояние, което поражда опасност от блокиране на оперативната дейност и застрашава дейностите, свързани с добива на въглища. "Въпреки усилията, които дружеството полага, през последната година сериозно се влоши събираемостта на вземанията на "Мини Марица-изток" ЕАД от клиентите, на които се доставят въглища", посочват оттам. Основните длъжници са двете американски централи - "АЕS Марица-изток 1", която към средата на година дължи на мините общо 69 млн. лв., и "Контурглобал Марица-изток 3" с натрупани задължения за 160 млн. лв. Двете централи имат споразумение с правителството да изплатят задълженията си към мините, след като НЕК изплати от своя страна забавени плащания за 900 млн. лв. Това обаче ще стане едва след като БЕХ успее да изтегли заем или облигационна емисия за 650 млн. евро, за което тече процедура и не се знае колко време ще отнеме. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и централата на Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол" също дължат на мините съответно 41 и 50.6 млн. лв., за които обаче няма споразумение за погасяване. Заради неплащанията от страна на клиентите на минното дружество, то от своя страна е натрупало значителни дългове към доставчиците си, които към август 2015 г. са в размер на 58.5 млн. лв., а към държавния бюджет 8.7 млн. лв. Ограничените плащания са довели до запориране на банкови сметки и все по-чести откази от ключови доставчици да изпълняват договорите си. В същото време "Мини Марица-изток" са принудени да произвеждат повече въглища, за да отговорят на заявките на своите клиенти. Така към септември дружеството отчита преизпълнение на добива на въглища със 112%. Заради липсата на доставки на материали и резервни част обаче откривната дейност, която е необходима, за да се осъществява добивът, силно изостава. Поради същата причина не могат да се извършват и необходимите технологични дейности преди настъпването на есенно-зимния период, така че да се гарантира добивът на въглища през зимата, посочват дружеството. Ситуацията, в която дружеството е изпаднало, налага "максимално бързо да се осигури финансов ресурс", така че да не бъдат прекъсвани доставките на материали, горива и резервни части, посочват в публикуваната обществена поръчка. В тази връзка от мините обявяват и процедурата за избор на банка, която да изкупи вземанията й. Изборът на процедура по договаряне без обявление пък се налага, тъй като финансовият ресурс е необходим за разплащане на натрупаните задължения към доставчици, както и за срок от 2 месеца. Това ще гарантира, че доставките на материали няма да бъдат прекъсвани, което ще обезпечи ремонтните дейности, които да гарантират въгледобива през зимата. От дружеството напомнят също, че осигуряват въглища за 40% от мощностите за производство на електроенергия в страната.
Източник: Капитал (14.10.2015)

Миньорите искат по-малък добив на въглища Да бъде рязко намален добивът на въглища от трите открити рудника в държавното „Мини Марица изток“ ЕАД-Раднево поискаха от КТ „Подкрепа“. От там вече са предупредили Министерството на енергетиката, НЕК и ЕСО, че през следващите 6 месеца могат да разчитат само на 14 млн т за трите топлоцентрали в комплекса.Тези количества ще стигнат за поддържането на не повече от 2 800 мегавата мощност, което ще наложи или спешен внос на еленергия или режим на тока. „Принудени сме на тази стъпка заради огромното изоставен на разкривката. Реална е опасност да срутим рудниците и да повторим пролетта на 1987-а година, когато България се превърна в огромна „дискотека“ !“, коментира лидерът на „Подкрепа“ в дружеството Генчо Генчев. Изоставането в разкриването на пластовете е заради тежкото икономическо състояние и спрените плащания от американските ТЕЦ „АЕS” и „Контур глобал Марица изток 3“. 450 млн лв има да получават миньорите , напомни президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той е категоричен, че държавата трябва да намери начин и да изкупи активите на двете централи.Същата идея се лансира и от КРИБ.
Източник: Монитор (15.10.2015)

"Мини Марица изток" закъсаха заради НЕК Държавните „Мини Марица-изток“ имат спешна нужда от 58,5 млн. лева, за да продължат да работят, става ясно от обществена поръчка на дружеството. Отделно компанията е натрупала 8,7 млн. лева задължения по ДДС. Дружеството е отправило покана за финансиране към три банки - държавната Българска банка за развитие, Сосиете Женерал Експресбанк и Юробанк България. „В множеството комуникации, водени с централите в комплекса, забавянето в разплащането от тяхна страна винаги е било конкретно обективирано с липсата на финансов ресурс в НЕК, с който да бъдат изплащани задълженията към производителите на електрическа енергия, в това число и към централите в комплекса „Марица изток“, които пък са основните клиенти на мините“, обясняват от дружеството. От държавните мини уточняват, че в момента има реална заплаха за дейността им заради липсата на пари. Според последната уговорка на американските централи „AES Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица изток 3“ с НЕК, тецовете ще платят за доставяните им въглища едва след като държавната електрическа компания им плати тока. Към момента американските централи дължат на „Мини Марица-изток“ близо 200 млн. лева. Дълг към добивното дружество има и държавната ТЕЦ „Марица изток 2“, която обаче употребява по-малко въглища.
Източник: Труд (15.10.2015)

Държавните „Мини Марица-изток“ имат спешна нужда от 58,5 млн. лева, за да продължат да работят, става ясно от обществена поръчка на дружеството. Отделно компанията е натрупала 8,7 млн. лева задължения по ДДС. Дружеството е отправило покана за финансиране към три банки - държавната Българска банка за развитие, Сосиете Женерал Експресбанк и Юробанк България. „В множеството комуникации, водени с централите в комплекса, забавянето в разплащането от тяхна страна винаги е било конкретно обективирано с липсата на финансов ресурс в НЕК, с който да бъдат изплащани задълженията към производителите на електрическа енергия, в това число и към централите в комплекса „Марица изток“, които пък са основните клиенти на мините“, обясняват от дружеството. От държавните мини уточняват, че в момента има реална заплаха за дейността им заради липсата на пари. Според последната уговорка на американските централи „AES Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица изток 3“ с НЕК, тецовете ще платят за доставяните им въглища едва след като държавната електрическа компания им плати тока. Към момента американските централи дължат на „Мини Марица-изток“ близо 200 млн. лева. Дълг към добивното дружество има и държавната ТЕЦ „Марица изток 2“, която обаче употребява по-малко въглища.
Източник: Труд (15.10.2015)

Миньори намаляват разходите си за ток С до 7 на сто ще спаднат разходите за електроенергия в държавното „Мини Марица изток“ ЕАД – Раднево след реализацията на два проекта, финансирани от Международния фонд „Козлодуй“. Договорите за изпълнение на проектите бяха подписани от изпълнителния директор инж. Андон Андонов и Боряна Манолова,главен изпълнителен директор на „Сименс“ България и Хавиер Донате – регионален мениджър за източна Европа на „Етралукс“, Испания. От фонда предоставят 2,3 млн лв, а от мините ще добавят още 900 000 лв от собствените си приходи, проектите трябва да бъдат завършени през следващите 15 месеца. Предвидена е подмяната на промишлените осветителни тела и обновяване на част от тежката минна механизация, което ще доведе до намаляване на енергийните разходи. От мениджмънта на мините напомнят, че след последните промени в цената на еленергията разходите им месечно са се увеличили с близо 1 млн лв. Изборът на фирмите – изпълнителки е осъществен чрез процедура съгласно правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие
Източник: Монитор (29.10.2015)

БЕХ раздал 2,04 млрд. лева заеми Българският енергиен холдинг (БЕХ) е кредитирал дъщерните си дружества и „Топлофикация София“ с близо 2,04 млрд. лева, показва отчетът на компанията за деветмесечието на 2015 г. Според документа само за последните три месеца заемите, отпуснати от холдинга, са скочили с нови 100 млн. лева. Отделно от това холдингът има да връща заем по облигационна емисия от 973,8 млн. лева. Общата сума, с която компанията е назад е 3,2 млрд. лева. Въпреки многото дългове, счетоводно дружеството излиза на печалба от 118 млн. лв. за деветмесечието или с 2 млн. лева повече в сравнение със същия период на 2014 г. Основните приходи на БЕХ, в която влизат най-големите държавни енергийни дружества у нас, се формират от дивиденти и от лихви по заемите. Част от лихвите обаче са само начислени, но не и платени, показва отчетът на холдинга. Сред по-големите заеми, отпуснати през третото тримесечие на годината, са вземане на АЕЦ „Козлодуй“ за 46,3 млн. лв. и на „Булгаргаз“ за 42,62 млн. лв. Според отчета на групата най-тежко остава финансовото положение в НЕК, следвано от „ТЕЦ Марица изток 2“ и „Мини Марица изток“. Тези дружества продължават да не обслужват главниците и лихвите по консолидираните и новирани кредити, пише още в отчета на БЕХ. С най-голяма загуба за деветмесечието е НЕК – 310 млн. лева, следвано от „ТЕЦ Марица изток 2“ – 59 млн. лева, „Булгаргаз“ - 22 млн. лева. На печалба са „Булгартрансгаз“ - 75 млн. лева, „АЕЦ Козлодуй“ - 118 млн. лева, Електроенергийния системен оператор – 58 млн. лева и „Мини Марица изток“ - 58 млн. лева. Въпреки че държавните мини са на печалба обаче, задълженията им към доставчиците нарастват с над 60 млн. лева, показва отчетът на дружеството. Сред дружествата, които страдат от междуфирмена задлъжнялост, е „Булгаргаз“. Компанията има да получава от топлофикациите 148,7 млн. лева текущо. Най-големите й длъжници са „Топлофикация София“, „Топлофикация Плевен“ и „Лукойл Нефтохим“. НЕК ще получава пари от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ по утвърден от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) план. Това предвижда проект на наредба. Пари във фонда ще внасят всички производители и търговци на ток – 5% от приходите им всеки месец, както и 5% от продажбите на квоти парникови газове и от оборотите от сделки с ток. Фондът ще плаща на НЕК разликата между утвърдените от КЕВР цени и действителните по-високи преференциални цени на американските централи и зелените мощности. Разходите на фонда трябва да бъдат до 250 хил. лева на година, а ако управителите му са държавни служители или зам. министри, няма да получават заплати.
Източник: Труд (02.11.2015)

"Българската телекомуникационна компания" (БТК) е рекордьорът по сключени цесии с нейни сметки във фалиралата КТБ, следвана от фирмата на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, Централния кооперативен съюз и "Българския енергиен холдинг". Сред частните лица с цесии в КТБ са съпругата на председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев – Ирина, бившият зам.-главен прокурор на София Роман Василев и отново Миролио, сочи списък с цесиите, обявен от синдиците на КТБ и публикуван на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете, който изплати 3.7 млрд. лв. за защитените депозити в банката. Синдиците публикуваха и списък с привилегированите влогове на физическите и юридическите лица в КТБ, от който става ясно, че държавната енергетика е държала милиарди левове за високи лихви по депозитни и разплащателни сметки и влогове, а отново БТК е компанията с най-много и най-пълни сметки с преференции. Според първия документ БТК е сключила 13 цесии за общо 128.688 млн. лв. Фирмата "Е.Миролио" ЕАД е спасила 31.7 млн. евро, а италианецът като частно лице – 920 хил. евро. "Централният кооперативен съюз" е договорил прихващане на 16.473 млн. евро, а на преференциални лихми е държал близо 20 млн. евро и почти 26 млн. лв. Компанията майка на всички държавни енергийни фирми – "Българският енергиен холдинг", е успял да си възстанови 21 млн. лв. и 4.256 млн. евро. Сред спасилите средства от фалиралата банка има университети и болници. "Българската фондова борса" (БФБ) е цедирала 1.7 млн. лв. Държавната консолидационна компания – 1.3 млн. лв., Централният депозитар – 1.155 млн. лв. Националната компания "Индустриални зони" е спасила 1.515 млн. лв. частната "Литекс" – 1.141 млн. лв. Застрахователната компания "Виктория" е договорила да получи 2.8 млн. лв. от блокираните при несъстоятелността на КТБ средства. В същото време "Виктория" е държала на привилегировани сметки 30.56 млн. лв. Съпругата на Домусчиев – Ирина, е спасила влог за 350 хил. евро, Роман Василев – 205 хил. евро и 21 хил. долара. В списъка с привилегированите влогове на физическите и юридическите лица в КТБ, по които са давани лихви в отклонение от обявените от КТБ условия за период от две години преди датата на неплатежоспособността, присъства Роман Василев с 286 хил. евро. Домусчиева е имала на такива сметки 600 хил. евро, а бившата шефка на дирекция във "Виваком" Михаела Калайджиева – 503 хил. лв. Дъщерята на бившия премиер Иван Костов – Мина, е имала на привилегирован влог 203 хил. лв. Самият Костов отсъства от списъка, но партията, чийто лидер беше – Демократи за силна България, е държала на преференциален влог над 1 млн. лв. Държавната енергетика рекордьор по привилегировани сметки Държавният газов доставчик "Булгаргаз" е абсолютен рекордьор по държани по сметки за високи лихви пари. Дружеството присъства в списъка с влогове за близо милиард долара - над 925 млн. долара, с 98.844 млн. лв. и 1.146 млн. евро. Следващата компания с преференциални сметки за най-много пари е БТК, която е държала в КТБ при особени условия 1.099 млрд. лв., над 20 млн. евро и 2.2 млн. долара. Газовият оператор "Булгартрансгаз", който получава парите от транзита на руски газ през наша територия, е имал на привилегировани сметки 413.603 млн. лв., 294.495 млн. долара и 142.49 млн. евро. БЕХ също се е радвал на доволно много сметки с преференции на сумата над 540 млн. лв., за 33.595 млн. долара и 27.6 млн. евро. Дъщерната му АЕЦ "Козлодуй" присъства с над 100 млн.. лв. в привилегировани сметки, а силно закъсалата финансово НЕК е имала подобни влогове за 142 млн. лв. и над 10 млн. евро. "Електроенергийният системен оператор", който също е част от БЕХ, е държал в банката 36.6 млн. лв. и 34 млн. евро. Близо 18 млн. лв. са били затворените за повече доходност пари на държавните "Мини Марица Изток". Строителят на АЕЦ "Белене" също в списъка Любопитна подробност е, че за високи лихви в КТБ пари е държал и регистрираният в Белене клон на руската компания "Атомстройекспорт", която трябваше да строи втората ядрена централа у нас. Става въпрос за близо 3.2 млн. лв. на преференциални сметки и 586 хил. евро. Влог с висока лихва, но за скромните 400 хил. лв., е имала и проектната компания за строежа на петролопровода "Бургас-Александруполис". Ръководството на въздушното движение е сложило за лихви 9 млн. евро. "Българските държавни железници" - над 1.4 млн. лв., а Националната компания "Железопътна инфраструктура" – 4.9 млн. евро. В списъка са още държавния оръжеен търговец "Кинтекс" с 9.8 млн. евро и 1 млн. долара., Държавен фонд "Земеделие" – с 3.6 млн. лв., Българската агенция за експортно застраховане присъства с привилегировани сметки за 3.3 млн. лв. Летище "София" присъства с привилегировани сметки в КТБ за 16.5 млн. лв., Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е имала на влогове 10 млн. лв., а Югозападният университет 10 млн. лв. и 5.3 млн. евро. Националната кардиологична болница и Александровска болница са държали на привилегировани влогове съответно 15.6 млн. лв. и 5.6 млн. лв.
Източник: Медия Пул (04.11.2015)

КТ "Подкрепа": Спешно трябват 150 млн. лева за "Мини Марица-изток" Ако не се намерят спешно 150 милиона лева за заплати и осигуряване на добива на въглища през есенно-зимния сезон в „Мини Марица изток“, държавата е заплашена от режим на тока. Това предупредиха от КТ „Подкрепа“ след заседание на Националния стачен комитет на синдиката в централата на въгледобивното дружество в Раднево. Има опасност България от износител да стане вносител на ток. Проблемите са финансови, структурни и законодателни, твърдят от миньорската федерация „Подкрепа“. Синдикалните лидери от миньорската федерация настояват за среща с премиера Бойко Борисов. "Мини Марица-изток“ дължи 80 милиона лева на контрагенти, а има да получава около 380 милиона от централите. От ремонтната програма за 66 милиона лева са изпълнени едва дейности за 26 милиона, а от 130-те милиона инвестиционна програма са усвоени само 23 милиона лева. На този етап не е възможно авансово плащане на въглища от централите, тъй като това не е залегнало в търговските им договори с „Мини Марица-изток“. Трябва да се намали и добива на въглища до 27 милиона тона годишно и да се подобрят дейностите по разкриването им. От Националния стачен комитет са категорични, че нямат намерение да свалят правителството, но Владимир Топалов каза пред "Хоризонт" каза, че ако спре въгледобивът, миньорите няма да работят без пари.
Източник: БНР (11.11.2015)

БЕХ започва преговори с 12 банки за 650 млн. евро Българският енергиен холдинг днес ще вземе решение да прекрати процедурата за емисия облигации за 650 млн. евро. Това заяви днес зам.-министърът на енергетиката Николай Николов в кулоарите на енергийна конференция, която обсъжда либерализацията на пазара. 12 банки заявиха интерес към емисията, само две подадоха оферти, но с условия за държавни гаранции. Финансовият министър Владислав Горанов обаче ги отказа. Прекратяването на процедурата ще отвори врата за преговори с всички 12 банки, които заявиха интерес. Заемът е нужен, за да бъдат разплатени вече натрупаните над 900 млн. лв задължения на НЕП към американските "Марици". А от там и към мини "Марица - изток". Зам.-министър Николов се надява преговорите да приключат до 2-3 седмици и то с успех. Този заем ще отвърже до някъде възела в енергетиката, тъй като с изплащането на дълговете към двете централи ще влезе в сила споразумение с намаляване на цената им с около 100 млн. лв на година.
Източник: 24 часа (13.11.2015)

Атанас Тасев: Изключен е сценарий, в който да се стигне до режим на тока „Мини Марица-изток“ са в критично състояние, но не до такава степен, че да прогнозираме катастрофични сценарии. Това каза енергийният експерт проф. Атанас Тасев във връзка със състоянието на „Мини Марица-изток“ и предупрежденията на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” в мините, че може да се стигне до режим на тока. „Профсъюзите са в правото си да правят различни прогнози, но официалното становище е на ръководството. Енергетиката е особен отрасъл. Той пряко кореспондира със сигурността на държавата, така че катастрофични сценарии от рода на този просто се изключват”, коментира проф. Тасев, цитиран от "Фокус". Той категорично изключи сценарий, при който, заради липса на пари, да се спре добивът на въглища, а от там и производството на електроенергия. „Факт е и това беше докладвано преди около два месеца, че има проблеми с разкривките, именно поради това, че „Мини Марица-изток” са непрекъснато недофинансирани. Но тяхното недофинансиране не означава, че те работят лошо”, отбеляза експертът. По думите му, мините в момента са в оптимума си и стигат до оптималната си годишна производителност, която е от 30 милиона тона добив. „Проблемът е в това, че те имат много вземания. Те са в началото на веригата, подават въглища, централите произвеждат ток, продават го, НЕК не плаща и ето къде се къса веригата”, посочи проф. Тасев. Той допълни, че тази задача все пак има своето решение. „БЕХ полага усилия и предполагам, че те ще се увенчаят с успех. Той ще вземе един кредит, за да може да развърже възела. От тези примерно 800 милиона, около 360 милиона веднага ще получат мините. С тях те не само ще погасят своите задължения към други фирми, но ще имат възможност да направят нови разкривки и нови инвестиции”, каза още той.
Източник: 24 часа (16.11.2015)

БЕХ прекрати търсенето на 650 млн. евро заем Българският енергиен холдинг (БЕХ) прекрати и двете процедури, с които търсеше заем в размер на до 650 млн. евро. С парите НЕК трябваше да се разплати с двете американски централи, на които вече дължи близо 1 млрд. лв. От публикуваното на сайта на БЕХ съобщение става ясно, че е прекратен, както конкурсът за заем, така и този за избор на консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия. И двата конкурса бяха обявени на 3 септември. Решението на БЕХ идва близо седмица, след като енергийното министерство съобщи, че това ще се случи. Очакваше се обаче това да стане още в същия ден – на 12 ноември. Обявено беше и че БЕХ ще премине към директно договаряне с 12-те кандидати в конкурса за емисията на облигации. От съобщението на холдинга не става ясно докъде са стигнали преговорите.
Източник: Монитор (19.11.2015)

Диан Червенкондев оглави фонда за спасяване на енергетиката Бившия депутат от ГЕРБ и шеф на борда на държавните мини оглави фонда за спасяване на енергетиката. Той е назначен със заповед на енергийния министър Теменужка Петкова. Представителят на Министерството на околната среда и водите е Боряна Папазчева – Каменова, а на Министерството на финансите – Румен Тушев, съобщиха от енергийното ведомство. От конвенционалните производители на електрическа енергия са постъпили четири предложения за представител във фонда „Сигурност на електроенергийната система”. Съгласно правилата е избран Кремен Георгиев, шеф на пернишката топлофикация. Той е получил най-много номинации – на 14 конвенционални централи. Другите предложения са били шефът на „Топлофикация – София” Георги Беловски, който е обаче е получил подкрепа само от дружеството, което управлява. Добрин Далов е кандидатурата американската „Контур Глобал Марица Изток 3”. Меглена Русева, която е шеф на Българската фотоволатична асоциация е получила номинации от две конвенционални централи. Тя обаче е била номинирана от внушителен брой ВЕИ централи – 462 за представител във фонда на сектора на възобновяемата енергия. Бившият червен депутат Петър Курумбавеш е бил подкрепен от 90 производители. Марияна Николова е била номинацията на НЕК, като собственик на ВЕЦ-ове. Добрин Далов пък е бил предложение на 17 компании от сектора на производителите на енергия от вятърните централи. Във фонда се отчисляват по 5% от приходите от продажби на еленергия на всеки производител на ток у нас. Същият процент от приходите си от продажби внасят и вносителите на ток. В него трябва да постъпват и средства от търговията на държавата с вредни емисии. С набраните във фонда средства НЕК трябва да си покрива недостига за зелената енергия, който се получава от недостатъчните приходи за това от цената „Задължения към обществото”. Към момента в него има набрани около 77 млн. лв. За тази година те ще бъдат прехвърлени директно от специалната сметка на Министерството на енергетиката към НЕК.
Източник: Монитор (03.12.2015)

"Мини Марица Изток" започна рехабилитация на промишленото осветление чрез подмяна с LED В края на октомври "Мини Марица Изток" подписа два договора за повишаване на енергийната ефективност на дружеството, финансирани от Международен фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на АЕЦ "Козлодуй". Проектът е на обща стойност 3,3 млн. лева и е разделен на два лота: Лот А: Проектиране, доставка и монтаж на съоръжения и оборудване за компенсиране на реактивната мощност на тежкото промишлено минно оборудване на "Мини Марица-изток" ЕАД, България и Лот Б: Рехабилитация (проектиране, доставка и монтаж) на промишленото осветление чрез подмяна с LED осветители в "Мини Марица-изток" ЕАД, България За изпълнението на дейностите въгледобивното дружество ще получи безвъзмездно 70% от стойността на целия проект (равняващи се на 2,3 млн. лв), а останалите 30% са съфинансиране (990 хил. лв.) След процедура, реализирана съгласно правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие, избраните фирми изпълнители са SIEMENS ЕООД, България, за проекта в частта му за компенсиране на реактивната мощност на тежкото минно оборудване, и Етралукс, Испания, за рехабилитацията на промишленото осветление чрез подмяна с LED. Подмяната на промишлените осветители с обща инсталирана мощност 1200 kW с енергоефективни LED осветители ще обхване 156 задвижващи станции, 27 роторни багера, 12 насипообразувателя, 9 претоварача и 6 верижни многокофови багера от типа Rs 710. Срокът за изпълнение на двата лота е една година и три месеца. Изпълнението на двата лота е от особено важно значение, тъй като след въвеждане на новата цена на електроенергията разходите за консумирана енергия на въгледобивното дружество се увеличиха с близо 1 млн. лв. на месец. Разчетите са за намаляване на този разход до 7%. Опазване на околната среда и повишаване на безопасността на работните места са другите важни показатели, които мултиплицират ефективността на проекта.
Източник: Строителство Градът (03.12.2015)

БЕХ търси 650 млн. евро от девет банки Девет от общо поканените 25 банки са дали съгласието си да преговарят директно с БЕХ за отпускане на заем от 650 млн. евро. Те вече са подписали споразумения за конфиденциалност и преговорите с тях започват, съобщи вчера след участието си на енергиен форум в София ресорният министър Теменужка Петкова. „В момента се съставя график за преговорите. От банките се очаква предоставянето на оферта, като окончателно е изяснено, че няма да се предоставя държавна гаранция за искания кредит до 650 млн. евро“, обясни министър Петкова. Тя изрази надежда, че сумата ще бъде осигурена от банките, така че да може енергийната система да се отпуши и в нея да влезе свеж ресурс. Министър Петкова припомни, че с по-голямата част от кредита ще бъде платено на двете американски централи – ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“. Задълженията на НЕК към тях вече са за 950 млн. лв. Като си получат парите, те от своя страна ще платят просрочените си 325 млн. лв. към Мини „Марица-изток“. Към момента е получено съгласието на ТЕЦ „AES Гълъбово“ срокът за плащане от страна на НЕК да се удължи до 26 февруари 2016 г. Чака се потвърждението на банките кредиторки на централата. Удължаване на срока се очаква да се получи и от ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“. Преговорите продължават и в момента, но според шефа на централата Гари Левсли се очаква те да приключат до края на тази седмица. Ако НЕК не плати и в новите срокове, е губи договореното намаление на цената на двата теца. То ще доведе 970 млн. лв. икономии в следващите 10 г. До директно договаряне с банки се стигна, след като се провалиха и двете процедури, с които се целеше осигуряването на въпросните 650 млн. евро. Налице е известна тенденция за подобряване на финансовото състояние на дружествата в енергийния ни сектор, каза още министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Към края на септември 2014 г. загубите на НЕК са били 324 млн. лева, а към края на септември тази година загубата е 218 млн. лева. Шефът на КЕВР Иван Иванов пък подчерта, че през октомври НЕК е излязла на печалба от 14,7 млн. лв. В последния месец на старото ценово решение - юли, НЕК е имала текущ дефицит от 64,5 млн. лева, за август той намалява до 29 млн. лева, през септември - до 22,5 млн. лева, а през октомври излиза на плюс 14,7 млн. лева, посочи Иванов. Според енергийния експерт Атанас Тасев обаче на годишна база системният тарифен дефицит на НЕК си остава 100 млн. лв., което към края на тази година означава акумулиран дефицит от 1,5 млрд. лв. Според изчисления на Тасев той може да се изчисти за няколко години чрез вдигане на таксата задължения към обществото с малки стъпки.
Източник: Монитор (08.12.2015)

ТЕЦ "Брикел" поиска по-висока цена за тока си заради липсата на въглища Ръководството на ТЕЦ "Брикел" е подало заявление до енергийния регулатор с искане за увеличаване на цената на електроенергията, изкупувана от Националната електрическа компания (НЕК). Това става ясно от доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Като основание за исканото увеличение е уведомление от Мини Марица-изток за намаляване на доставките от лигнитни въглища въпреки сключените договори, свързано с лошото финансово и техническо състояние на мините. Писмото е получено от централата още в края на септември, е записано в обосновката на дружеството с искането за промяна на цената. Със своето последно ценово решение енергийният регулатор определи преференцциална цена за изкупуване на електроенергията, произведена по комбиниран начин от дружеството, в размер на 119,07 лева за мегаватчас. Сега ТЕЦ "Брикел" иска цена от 140,88 лева за мегаватчас. От доклада на работната група на енергийния регулатор е видно, че искането за увеличаване на цената е подкрепено от експертите, макар и не в рамките на посоченото от ТЕЦ "Брикел". Предложението на КЕВР е НЕК да изкупува електроенергията, произведена по комбиниран начин, при цена от 133,49 лева за мегаватчас. С ограничените доставки на въглища централата ще произвежда по-малко електроенергия и очакваните приходи ще бъдат по-малки и това ще влоши сериозно финансовото състояние на компанията. В своята обосновка от дружеството изчисляват, че утвърдените от КЕВР приходи за регулаторния период (до 30 юни 2016 година) са в размер на 82,6 млн. лева, което ще осигури годишна възвръщаемост от 7,2 млн. лева. С намаляването на производството приходите ще бъдат 63,1 млн. лева, което ще предизвика дефицит от 19,5 млн. лева и загуба от 14 млн. лева за дружеството през периода. Дружеството поиска от регулатора и минимално увеличение на топлинната енергия. КЕВР ще разгледа искането на ТЕЦ-а и доклада на работната група по време на открито заседание на 10 декември.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2015)

Българските добивни компании с нищо не се отличават от световните лидери Инж. Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара Инж. Андреев, минерално-суровинната индустрия е една от най-добре развиващите се през последните години. Към днешна дата колко са активно работещите минни предприятия и какъв е делът им в брутния вътрешен продукт на българската икономика? - Известно е, че България е "минна държава". Това е оценка по индекса добита руда на глава от населението. Минерално-суровинната индустрия е мащабен, трудоемък и рисков бранш. Нужно е да се знае, че нашите добивни компании с нищо не се отличават от световните лидери – всички те са поставили в основата на своите политики и процедури устойчивото развитие. Това е онази сплав от икономически, социални и екологични мерки, която може да позволи днес добивните компании да осъществяват дейност. В нашата индустрия пряко са заети над 24 000 души, а други 120 000 са част от свързани бизнеси и доставчици. Браншът дават около 4% от БВП на страната, като близо 40% от произведената електроенергия е от добити горива, а тя дава и 100% от варовика за сероочистващите инсталации в ТЕЦ-овете. Износът е за над 3.4 млрд. лв. Известно е още, че страната ни е богата на знания, специалисти и залежи с доказан потенциал. Но се пренебрегва една много важна особеност – богати сме на руди с ниски съдържания на полезния компонент. Имаме минерално разнообразие, но там, където даден минерал е в наличност, икономическата ефективност от неговия добив е далеч под световните нива. С колеги се шегуваме по повод на ширещите се митове за златодобива у нас. Когато широката общественост чуе за нашето злато, и веднага си представя едни добре подредени кюлчета под земята, които само ни чакат, за да ги добием. Реалността е тотално различна – златото трябва да се извлече посредством няколко технологии, докато се превърне в кюлче. И никой тук не споменава за риска от непотвърждаване на запасите. Също не се говори и за мащабните инвестиции, за да се стигне до тези високи нива на оперативност в добива и опазването на околната среда. Имате ли данни какъв е обемът на инвестициите в нови производствени мощности и технологична модернизация в сектора? - През последните години се инвестира изключително много, за да могат нашите водещи компании да си осигурят съответствие не само със законовите изисквания, но и със световно признати стандарти за сертификация. Някои от членовете ни отиват и отвъд чистото спазване на закона и го надграждат с добри практики. Конкретното посочване на число на инвестициите е чувствителна тема за бранша. Не защото има нещо нередно или нещо за криене, а защото с числата лесно се спекулира. И тези спекулации нанасят щети по репутацията на наши членове. Отделните компании споделят тази информация по различни поводи. Факт са обаче реалните инвестиции в нови технологии, машини и съоръжения във всички големи добивни компании. Например пречиствателните станции в рудниците Асарел, Елаците, Челопеч са на топ ниво. Инвестициите са видими и осезаеми – повишават качеството на живот на местните общности и спомагат на държавата да постига екологичните си цели. Освен това наши членове проектират и изграждат пречиствателни станции на големи заводи в металургичния бранш – примерът е от "ЕнвироХеми България", които изградиха станцията за дъждовни води на "Аурубис България". Искам да припомня още, че "Девня Цимент" инвестира над 325 млн. лева в нова производствена линия за цимент и клинкер, осигурявайки платформа за оперативна осигуреност и експанзия в сегмента. Какви са предизвикателствата пред дружествата в бранша? - Големите бизнеси срещат и големи предизвикателства. Отвън сякаш всичко изглежда лесно. Сред външните предизвикателства се нареждат на първо място ниските цени на металите на световните борси. Това е тенденция, която започна преди около 3 години. Тя започна да притеснява инвеститорите и да определя техните средносрочни стратегии. Това рефлектира върху ограничени програми за реинвестиция на печалбата в капиталови проекти и частично върху програмите им за корпоративна социална отговорност. Добивната индустрия е зависима от борсовите цени. През годините е налице цикличност, в която има пикове на цените и дълги спадове. През периодите на високи цени инвеститорите правят стратегически инвестиции, с които да оптимизират и модернизират производството. Една от целите е намаляване на разходите за себестойност на продукцията. В глобален план наблюдаваме постепенно охлаждане на китайската икономика. Главният изпълнителен директор на BHP Billiton наскоро заяви, че може би е време Китай да се трансформира от икономика на ресурсите и стоките в икономика на услугите. Друго предизвикателство е свързано със законодателството. Наскоро се прие Минната стратегия за бранша. Тя гарантира неговото устойчиво развитие. Скоро на дневен ред ще дойде и обновяване свързани с бранша закони, за да могат и те да отговорят по устойчив начин на новостите. Трето предизвикателство е проблемът с кадрите. Знаете, че у нас има само едно висше училище, което обучава бъдещите специалисти за бранша. Това е Минно-геоложкият университет "Св. Иван Рилски". Той е достатъчен на етап "висше образование". Но липсва онова мащабно звено на професионалното средно образование, който ще гарантира постоянен поток на ориентирани и мотивирани хора, чрез които минната индустрия ще се развива. Като браншова камара какви законови промени са наложителни за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия? - Посочихме, че през 2015 г. Министерският съвет прие Националната стратегия за устойчивото развитие на минната индустрия у нас. Този стратегически документ е разработен с дейното участие на МГУ "Св. Иван Рилски", на БМГК, на Минния университет в гр. Леобен, Австрия, и БАН. Той очертава посоката и рамките за устойчиво развитие на бранша за следващите 15 години. Това е първа стъпка към подобряване на законовата и подзаконовата уредба у нас. Искам да посоча, че в голяма степен тя отговаря на европейските насоки и директиви на ЕС, но би трябвало да взима от най-доброто от Европа и от нашето право и практика. Основен нормативен документ, който следва стратегията, е Законът за подземните богатства. Трябва да се подобрят множество текстове в него, за да може чрез баланс на интересите да се постигне устойчивото развитие на минерално-суровинния отрасъл и цялата икономика. Тук трябва да бъдат взети предвид и ниското ниво на инвестиции в бранша, нерешени проблеми със земеползването, незаконният добив, минните отпадъци и други. Ние като браншова камара сме готови за активен диалог, за да се получи качествен резултат. Редица дружества прилагат добри практики за проучване, добив и преработка на подземни богатства. Бихте ли посочили някои актуални по-мащабни проекти? - Ще се спра само на част от емблематичните проекти и практики, които оформят трансформацията на добивните компании по пътя им към устойчиво развитие. През 2011 г. "Асарел-Медет" АД въведе в експлоатация нова Циклично-поточна технология за транспорт на откривка. Нейният капацитет от 5000 т/ч води до ефективност на рудничния транспорт от 24%, както и до намаляване на вредните емисии от рудничните автомобили с 41%. През 2011 г. компанията започна да добива и катодна мед с чистота 99.99% чрез най-модерната инсталация за екстракция и електролиза в Европа и първа по рода си у нас. Паралелно "Асарел-Медет" АД реализира и проекти, които доведоха до намаляване на специфичния разход на електроенергия с 32%. През 2013 г. "Дънди Прешъс Металс Челопеч" внедри SFR иновативна технология чрез 12-стъпкови флотационни реактори. Четири апарата замениха старите флотационни машини за медна пречистна флотация, а други 8 представляват цялата флотационна секция на новата фабрика за добив на пиритен концентрат. По този начин "Дънди Прешъс Металс" стана първата добивна компания в света, въвела тази технология в промишлен мащаб в основното си производство. Мащабна инвеститорска програма доведе и до модернизацията на производството в "Елаците-мед" АД. Това им отреди Награда "Инвеститор на годината в добивната промишленост за 2009 г." Компанията добива 44 млн. тона минна маса и преработва почти 13 млн. тона медна руда за 2010 г. За периода 2012-2015 г. "Геострой" АД изпълни един от най-важните екологични проекти за пречистване на руднични отпадъчни води в България. Това е пречиствателната станция в Рудничен комплекс "Елаците". Проектът е на японската "Мицубиши Матириълс Текно Корпорейшън". Това е изцяло частна инвестиция на "Елаците-мед" АД. Нейната работа ще гарантира стойности на рН в допустимите граници, съдържание на тежки метали и неразтворени вещества под нормативно разрешените пределно допустими концентрации, както и ще способства за подобряване на състоянието на водите в р. Малък Искър. Лицето на българския открит въгледобив – държавната "Мини Марица-изток" ЕАД – инвестира сериозно и планово въпреки продължаващата с години ликвидна криза в сектор "Енергетика". Например дружеството инвестира през 2010 г. 96 млн. лв. в рехабилитация на мощности и постигна рекордни производствени резултати през 2011 г., като бяха добити 32 млн. т лигнитни въглища. През есента на 2015 г. "Мини Марица-изток" ЕАД стартира проект за повишаване на енергийната ефективност. Чрез него ще се компенсира реактивната енергия и ще се рехабилитира промишленото осветление на минното оборудване. Общата му стойност е 3.3 млн. лв. Чрез проекта компанията ще спести до 7% от разходите за електрическа енергия. След повишаването на цената й от есента тези разходи се увеличиха с близо 1 млн. лв. на месец. Модернизация на производствена инсталация, съобразена с най-добрите световни практики и технологии за ефективно и щадящо околната среда производство, демонстрира "Холсим България" на кариерата си в с. Чепинци. Вископродуктивният плаващ грайферен багер е част от преработващата инсталация с капацитет 350-400 т/час готова продукция. Рекултивацията е сред приоритетите в програмите на Асарел, Челопеч и Елаците. И още: обектите на "Каолин" АД се поддържат в такова състояние, че се превръщат в постоянен или временен дом за различни видове животни и птици. Всяка година брегови лястовици прелитат хиляди километри, за да намерят място за гнездене в пясъчна кариера на компанията. Компанията реализира проект за мащабна рекултивация на външен отвал на свое действащо находище за кварц-каолинова суровина. Дружеството извършва залесителни мероприятия върху близо 200 декара площ.
Източник: Строителство Градът (21.12.2015)