До 100 хил. лв. глоба за "Лукойл Нефтохим" за мръсния въздух Регионалната екоинспекция в Бургас ще наложи глоба до 100 хил. лв. на рафинерията "Лукойл Нефтохим", както на дървопреработвателната фабрика "Кроношпан" - 40 хиляди лева, стана ясно на пресконференция вчера. До санкцията се стигна след обгазяването на Бургас и кварталите му и лошата миризма през последните седмици. След масово недоволство на бургазлии, протест и стотици сигнали до екоинспекцията, в крайна сметка се стигна до проверки и глоби. Както стана ясно в края на седмицата, замърсителят на въздуха в морския град е рафинерията, която при обработка на отпадъци в утайниците е изпуснала вредни газове в атмосферата. Дървопреработвателният завод "Кроношпан" пък системно предизвиква фини прахови частици в града. Временно е преустановена работата по рекултивацията на нефтените утайници на територията на "Лукойл" до второ нареждане от страна на РИОСВ. Около 450 000 кубични метра нефтени отпадъци, пластмаси, керосин, мазут се намират в тези т.нар. окислителни езера. Те са трупани в тях от 60-те години. Нефтените утайници трябва да бъдат изчистени до 2020 г., възложител на тези дейности е държавата.
Източник: Дума (08.02.2018)

Институтът по пазарна икономика: „Старата столица е сред 20-те икономически центъра в страната” Икономиката на Велико Търново расте, а старата столица се утвърждава сред водещите генератори на растеж в България. Само за последните 2 г. са отчетени 100 милиона лева чужди инвестиции, сочи актуално изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). В сумата не влиза реализиращото се в момента вложение на „Кроношпан“ в нов завод и създаването на мебелен клъстер за над 300 млн. Фирмата преобразява цялата Южна промишлена зона, като в рамките на следващите 12 – 18 месеца се очаква да бъдат разкрити около 1200 нови работни места. Спрямо 2012 година ръстът на инвестициите е с близо 63%. Аналогични тенденции се наблюдават и при придобиването на дълготрайни материални активи, които за същия период са нараснали с 42% до 205 милиона лева. През 2017 година в старата столица с 30% са се увеличили постъпленията от данъка върху сделки с недвижими имоти, почти няма предприятие, което да не е разширило производствената си база. Възродено бе и строителството на жилищни и офис сгради. 380 са издадените от общината разрешения за строеж за 2017 година, с близо 40% повече спрямо 2016 година. В последното си изследване Институтът за пазарна икономика нареди старата столица сред 20-те икономически центъра в страната. „Община Велико Търново е ядрото на икономическата зона, а в периферията попада община лясковец“, посочват от ИПИ. Велико Търново е сред икономическите зони в България с най-добро състояние на пазара на труда. Продължава тенденцията към спад на незаетите – в общината през 2017 година безработицата е около и под 3%. Икономическият център е с благоприятни демографски тенденции – за последната година населението на старата столица се увеличи с близо 1000 души и към края на декември 2017 г. жителите по настоящ адрес в града вече са над 72 000. Статистиката на ГРАО не обхваща студентите, които са още поне 10 000. Велико Търново е в топ 3 в България по състояние на образователната система и на първо място в страната по брой студенти спрямо глава от населението.
Източник: Борба - Велико Търново (26.03.2018)

"Кроношпан" получи 100 млн. евро заем за проекта си във Велико Търново Производителят на дървесни плоскости "Кроношпан България" е подписал договор за заем в размер на 100 млн. евро. Кредитът е осигурен от Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк (България) и австрийската Raiffeisenbank Oberosterreich Aktiengesellschaft и е обезпечен със залог на предприятието. Средствата ще се използват за проекта във Велико Търново, където освен разширяване на производството компанията планира да изгради и мебелен клъстер за свои клиенти. Дружеството започна и процедура за получаване на комплексно разрешително за допълнителните производствени мощности. Очаква се до няколко месеца новите линии да заработят. До 50 млн. евро от сумата ще бъде отпусната от Уникредит Булбанк, а по до 25 млн. евро са предвидени да бъдат осигурени от Райфайзенбанк България и австрийската банка. Изплащането трябва да започне в края на юли 2019 г. и да става на шестмесечни вноски. Целият проект във Велико Търново е на стойност 300 млн. лв., а за част от него миналата година компанията получи инвестиционен сертификат. Наскоро "Кроношпан" подаде заявление за издаване на комплексно разрешително за новата инсталация в града. За 2016 г. "Кроношпан България" има 173 млн. лв. приходи, а заетите са около 400 души.
Източник: Капитал (17.04.2018)

„Кроношпан“ готов да финансира специална паралелка и да дава стипендии Най-големият инвеститор във Великотърновска област е готов да финансира отварянето на специална паралелка във Велико Търново и да осигурява стипендия на ученици, които се обучават в нея още от тази есен. „Внесли сме предложение за такава паралелка в училище „Вл. Комаров“ в кв. „Чолаковци“, където е нашата база, и очакваме развитие. Кметът г-н Панов съдейства и смятам, че нещата ще се получат“, коментира и шефът на компанията Асен Ников. Според шефката на образователния отдел в общината Пенка Игнатова в бъдещата паралелка по стандартите на МОН трябва да има поне 18 деца. В момента от „Кроношпан“ обмислят и размера на стипендията, която ще се осигурява срещу ангажимент след завършване на образованието си кадрите да се ангажират с работа в дървопреработващата промишленост. Това е първият случай от почти 30 години насам, в който частна фирма плаща на ученици, които учат и впоследствие започват работа в нея.
Източник: Борба - Велико Търново (06.07.2018)

Бургас вече има 4 станции за въздуха - колкото София Бургас вече има толкова станции за измерване качеството на атмосферния въздух, колкото София - 4. Това стана ясно от посещение на екоминистъра Нено Димов в града. Димов и кметовете на ГЕРБ демонстрират активност на тема чистота на въздуха, тъй като преди седмица Европейската комисия изпрати ново предупреждение към България да се вземат мерки по проблема. Сега Димов и кметът на Бургас Димитър Николов провеждат поредица разговори с големите предприятия в общината, като са започнали с дървопреработвателното "Кроношпан". Николов е настоял в комплексното разрешително на предприятието да се предвиди постоянен мониторинг на емисиите от комина. Общината ще иска и новоизградена станция в комплекс "Славейков" да бъде включена в националната система за мониторинг на въздуха. По искане на общината Изпълнителната агенция по околна среда е предоставила за постоянно ползване допълнителна мобилна станция за измервания на качеството на атмосферния въздух в града. С нея акредитираните от Европейската агенция по околна среда станции в града вече са четири. На четири станции разчита и София - те са в "Дружба", "Павлово", "Хиподрума" и "Надежда", като общината държи да наблюдава и въздуха на Копитото. Преди седмица от "Московска" не отговориха на въпроси на "Сега" ще се поставят ли допълнителни станции и ще бъде ли върната станцията на Орлов мост, чиято липса беше отбелязана в доклад на Европейската сметна палата за мерките, предприемани в София срещу замърсяването на въздуха. Поставяне на наблюдение в близост до промишлените замърсители е една от препоръките на европейските одитори.
Източник: Сега (20.11.2018)

Фирмите предпочитат да наемат, вместо да строят Картата на индустриалните имоти в страната е доста пъстра - и откъм инвеститори, и откъм нивото на наемите. Очертава се поредна вълна от фирми и проекти, които търсят мястото си у нас, но и още една нова тенденция. Компаниите вече търсят изградени съоръжения и предпочитат да реализират своите производства в индустриалните зони, споделят експертите. В последните две години има раздвижване на пазара на индустриални имоти. Кметовете в по-големите градове и в областните центрове се активизираха и търсят, и предлагат терени за индустриални зони в своите райони. Идеята е общините да имат подходящи терени и възможност да ги развиват като индустриални, а икономическото министерство, ако има инвеститори, да ги насочва към тях и да помага за бързо развитие на имота, като съдейства за изграждане на необходимата инфраструктура. Това е още една ниша за индустриално развитие. Икономическият министър Емил Караниколов още когато пое поста, застъпи позицията, че трябва да се насърчава изграждането на икономически зони. Но преди да бъдат привлечени инвеститори, трябва да се свърши много работа: да е избрано точното място - в регион с достатъчно кадри, с транспортна мрежа, с изградена инфраструктура в самата зона. Наемните и продажните цени на индустриални и логистични имоти в основните градове в страната се запазват стабилни в сравнение с миналата година, а предлагането на големи и качествени площи си остава недостатъчно според анализ на "БГСклад". В Пловдив пазарът е достигнал пика си през 2017-а и в началото на тази година, и сега се наблюдава спад при сделките и за наеми, и за продажба. Отливът в последните месеци се дължи не на липсата на инвеститори, а на недостига на подходящи кадри, които да бъдат наети в сектора на производството. Съществуващата "Тракия икономическа зона" оказва силно влияние върху пазара в Града под тепетата. Във Варна търсенето и предлагането на индустриални и логистични площи се запазва. Расте интересът в последните месеци към компактни складови площи за покупка от сегашни наематели. Расте и строителството на нови складови бази. Цените се запазват около 3.5-4.5 евро за кв. м за новопостроени площи и между 2 и 3 евро на кв. м при останалите складове, като при първите от основно значение е локацията, а при вторите - състоянието им. Техническият университет в морския град привлича инвеститори, а градът се оформя като един от центровете на ИТ индустрията. Варна е градът, в който най-лесно може да се започне бизнес в Източна Европа - такава е оценката на Световната банка. Желанието на тукашните общинари е да се повиши конкурентоспособността на икономиката в морската столица и да се увеличат работните места в производства и услуги с висока добавена стойност. През последните две години общината работи активно по възможностите за оптимални условия за български и чуждестранни инвеститори - за изграждането на логистични паркове и индустриални зони. Включени са и съседните на Варна градове от областта - Аксаково, Девня, Белослав. "Гледаме да използваме максимално наличните ресурси - пристанищата, жп и пътна инфраструктура", отбелязва кметът Иван Портних. В Бургас наемите остават непроменени, предлаганите имоти са малко, а търсенето е голямо. Наемите в града са между 2.5 и 3.5 евро на кв. метър. В морския град има университет, специализирани училища, а свободната икономическа зона продължава да расте успоредно с инвеститорския интерес. Инвестиция от 124 млн. евро за завод в северната промишлена зона е подготвила фирмата "2 МЕКС" ЕАД. Новата мощност ще открие от 240 до 384 работни места. В Бургас ще се правят железопътни колела, оси и друго жп оборудване, което ще се изнася в чужбина. Общинската земя, върху която ще се разположи заводът, е част от апорта на общината, която участва заедно с държавата в индустриалния парк. Тя ще бъде изкупена от инвеститора по 30 лв. на кв. метър, колкото е данъчната й оценка. Заедно с частен имот парцелът ще се окрупни до 62 декара. Проектът е одобрен и от Българската агенция за инвестиции, която го е проучила детайлно, включително и за финансирането. В Русе тенденциите от миналата година се запазват и през деветте месеца на 2018-а. Инвеститорският интерес е към придобиване на имоти и парцели с цел оформянето им в складови площи от клас А и отдаването им под наем. В крайдунавския град също се усеща недостиг както на складови площи от клас А, така и на малки складове. Най-голямо е търсенето на урегулирани парцели в Източната и Западната промишлени зони, "Индустриален парк Русе" и по изходните магистрали на града. Наемите на складовите площи варират между 3 и 5 лв. на кв. метър. Продажните цени в Източната и Западната зона достигат между 15 и 25 евро на кв. м, а в зоните, граничещи с изходните магистрали на града - и до 50 евро за кв. метър. Тези имоти явно са надценени, тъй като се задържат по-дълго на пазара, преди да си намерят ползватели. Бъдещето на Русе като логистичен център изглежда добро, то ще се влияе от изграждането на скоростния път Русе - Велико Търново, от евентуалното изграждане на втори мост над река Дунав с Румъния и възстановяването на гражданското летище в града. Потенциални европейски инвеститори от авиационния сектор са оглеждали аеропорта и са проучвали възможността той да се превърне в пътнически и карго център за региона. Обсъждани са и нужните инвестиции за летището, които ще позволят то да обслужва вътрешни полети до София и международни товарни полети. Предварителните разчети показват, че ще са необходими малко над 28 млн. евро. Преимущество на летището е географското му положение и двата транспортни коридора, които минават през Русе. Чуждестранни инвеститори са готови да развиват производства в русенската свободна зона, но настояват да купят терените. В същото време част от територията на зоната в момента не се използва, съобщи по време на парламентарен контрол министърът на икономиката Емил Караниколов. В Шумен в последните три години се наблюдава раздвижване на пазара на индустриални имоти, като най-голяма е динамиката при складовете за наемане. В града се усеща голям дефицит на модерни складови площи между 300 и 600 кв. метра. В "Индустриален парк Шумен" са изградени два нови завода, а трети е пред завършване. Общо 80% от изградените обекти в първия етап на развитие на парка са разпродадени. Наемните цени на складовете от клас А в града се запазват на ниво от 5 лв. за кв. метър, а за клас Б - се намират между 2 и 3 лв. на кв. метър. Продажните цени на складовите и промишлените помещения варират в доста широки граници - между 50 и 350 евро на кв. метър. Но купувачите са склонни да платят и по-висока цена за обекти с високо качество. Сделките с индустриални имоти в града не са много, като преобладават тези за покупка на складове или на терени за строителство на производствени бази. "Индустриален парк Шумен" привлича все повече инвеститори, което налага изграждането на нова зона. Причината за това е, че над 85% от разработената територия вече е продадена, а има интерес за закупуване на нови парцели. Бъдещата подзона ще бъде с обща площ 590 дка и в нея ще бъдат инвестирани около 6 млн. лева. Идеята е поетапно изграждане на отделни зони с пълна инфраструктура, ток, газ, вода и поддръжка на терена. А общината пък обслужва инвеститорите при съкратени срокове. Във Велико Търново пазарът на бизнес имоти се развива динамично. Наемните цени се повишават с 10% и достигат между 3 и 7 лв. на кв. мер в зависимост от местоположението и състоянието на имотите. Продажните цени се колебаят между 400 и 700 евро за кв. метър, но предлагането е ограничено. Силното търсене на складови и търговски площи е дало увереност на инвеститорите да започнат нови проекти, които трябва да бъдат реализирани в следващите години. Доброто кръстопътно разположение на града, университетът в него, квалифицираната работна ръка привличат инвеститорите в старопрестолния град. Магистрала "Хемус", както и връзката с "Дунав мост" са също важни фактори. Неслучайно нови мощности тук вече изгражда производителят на дървесни плоскости "Кроношпан България". Фирмата получи заем от 100 млн. евро, като средствата ще се използват за проекта във Велико Търново, където освен разширяване на производството компанията планира да изгради и мебелен клъстер за свои клиенти. Западната индустриална зона на града е сред най-динамично развиващите се в Северна и Централна България. Сред благоприятните фактори за развитието й е близостта до главен път І-4 София-Велико Търново-Варна. Тридесет са производствените обекти и фирмите в зоната.
Източник: Банкеръ (03.12.2018)

“Кроношпан” прави автоматична станция за контрол на въздуха “Кроношпан” във В. Търново ще прави автоматична станция за контрол на качеството на атмосферния въздух, съгласно издаденото преди дни Комплексно разрешително за дейност на предприятието, съобщи инж. Ваня Дикова от РИОСВ. Мястото и ще бъде съгласувано с местната администрация. Автоматичната станция ще бъде обслужвана от Регионалната еколаборатория, като достъп до резултатите от измерванията ще имат РИОСВ и Общината в реално време. “Кроношпан” вече е разпратил писма до тези две институции и еколабораторията за започване на процедура по съгласуване на терена за станцията за контрол на въздуха и за показателите, които тя ще измерва. Според инж. Дикова процедурата е сложна, така че ще трябва доста време преди апаратурата да заработи. В момента предприятието строи нова производствена инсталация, за която има издадено комплексно разрешително. Но без станцията за контрол на въздуха тя не може да работи, обясни инж. Дикова. Ако все пак започне такова производство, санкцията е от 10 000 до 100 000 лв. По отношение на миризмите при производството на “Кроношпан”, от които е потърпевш целият град, то предприятието плаща месечна санкция от 2000 лв., обясниха от РИОСВ. Неприятните миризми се отделят при сушенето на дървесината. Но за да се докажат миризмите, на момента трябва да се състави комисия, която прави протокол. Ако 2/3 от членовете й потвърдят неприятните миризми, се налага санкция на предприятието. Т.г. сме имали 2-3 сигнала, които са проверени, заяви инж. Дикова. За първото полугодие на 2018 г. обаче няма превишени норми на серен диоксид, азотни оксиди и озон, които се отделят при производството, отчетоха от РИОСВ.
Източник: Янтра - Велико Търново (13.12.2018)