Държавата е на път да узрее и най-сетне да осъществи дълго чаканата реформа в горския сектор. След двадесет години преход и мъки в стопанисването на горите управляващите се опитват да наложат нов дух в тяхното управление. А именно държавата да поеме контрола на лесовете и да остави бизнеса на частните предприемачи. Частният бизнес в горите ще бъде толериран. Този, който е на светло, който си плаща данъците, има системи, гарантиращи добрите производствени практики. Това обеща пред частните лесовъди, горските предприемачи и търговци ресорният зам.-министър Георги Костов. Гилдията, окрилена от решителните заявки на новата власт да реформира кардинално сектора, участва активно в създаването на поредния нов закон за горите, 12-и за последните 20 години. Краят на февруари е времето, в което се очаква новият проектозакон да влезе в парламентарната комисия по земеделие и гори, увери Десислава Танева, шеф на комисията. Въпреки това в момента все още няма уточнен окончателен вариант на документа. Съществува основната концепция и идеи, но текстовете непрекъснато търпят промени, твърдят участниците в работната група, която подготвя нормативния документ. Тя вече дори не се събира периодично. Решено е на всеки, на който му хрумне идея, да отиде в министерство на земеделието и да съобщи за нея. Държавата допуска малкият и средният предприемач да извършва икономическата дейност в горите, а за себе си запазва основно контролните функции. Тоа е идеята на законопроекта. В същото време ще се създават държавни предприятия, които ще извършват икономическа дейност, но няма да формират печалба, нито пък ще може да фалират. Те трябва да извършват обществените дейности в горите. Предприемачите обаче започват да се опасяват, че по този начин се отстъпва от първоначалните идеи на закона. Вярваме на зам.-министър Георги Костов, но очевидно никак не е лесно да обърнеш такава консервативна система като горската да поеме изцяло нов курс, казват представители на браншовите организации. Според тях основната съпротива вероятно идва от лесничеите, работещи в системата. Много от тях може и да останат без работа, но всяка реформа си има цена. Заинтересовани да се бави реформата са и големите играчи от дърводобивните фирми, които съвместно с държавата доскоро практически са били монополисти в добива и продажбите на дървесина. Едва ли биха желали да се наруши статутът им на специални клиенти и най-големите преработватели, които българската държава по правило толерира във всеки сектор на икономиката.
Източник: Пари (02.02.2010)

Както всички сектори на икономиката, и мебелната индустрия усети полъха на кризата. Пазарите се свиха, фирми замразиха или прекратиха производството си. В очакване на по-добри дни мебелните фирми, които продължават да работят, разчитат най-вече на износа, съобщава БНР в репортаж по темата. Около 4000 фирми членуват в браншовата камара по дървообработваща и мебелна промишленост. Към края на миналата година на пазара активно работят 950, около 240 вървят към ликвидация. Останалите просто са спрели работа и са пуснали са работниците в неплатен отпуск до първа възможност да произвеждат отново. Първи са отпаднали от пазара малките, така наречените гаражни производители на мебели. Остават по-големите, с повече финансов ресурс, които могат да си позволят известно време да работят и на загуба. Те съумяват да плащат банковите си кредити, макар и за сметка на задължения към техни доставчици. Най-общо спадът в производството на мебели от началото на кризата е почти наполовина. „В момента проблемите са свързани с липсата на платежоспособно потребителско търсене, казва Калин Симеонов, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната индустрия. Спря строителството, нови жилища почти не се продават, съответно и мебели не се търсят. До средата на миналата година мебелните предприятия все пак имаха сключени договори, някои от които дългосрочни договори с чужди фирми. И положението не беше чак толкова тежко. Сега се намираме може би в най-тежкия период на кризата и спад в бранша за производство на мебели, добавя той. Бумът на строителство на хотели и жилища и обзавеждането им преди глобалната финансова и икономическа криза бяха златното време за мебелната ни индустрия. Годишният ръст на производството се движеше около 8 процента. Заетите в сектора тогава наброяваха близо 50 хиляди души. Част от фирмите вложиха сериозни средства в нови технологии и машини, което ги направи конкурентноспособни на други пазари. Но истина е и това, че днес точно тези фирми изпитват най-тежко кризата на гърба си, защото, инвестирали в модерна техника, са изтеглили и големи кредити от банките. При намаленото търсене днес те не могат да обслужват кредитите си или го правят много трудно. Модерни, хубави фабрики, които работят ефективно, стоят затворени, коментират от браншовата камара. Според експерти, когато икономиката се върне на нивата отпреди кризата, на мебелната индустрия ще са й необходими още няколко години след това, за да възстанови обемите на производство. Сега предимство имат тези фирми, които изнасят продукцията си. Намаленото търсене на вътрешния пазар, поради снижената покупателна способност на населението в момента, не дава шансове на фирмите, които разчитат само на него. Основни направления, към които пътува българска мебелна продукция от години, са Великобритания, Италия и Германия, казва Калин Симеонов. И мебелната индустрия страда от другия голям проблем на икономиката – липса на достатъчно квалифицирани кадри. Според Калин Симеонов сериозно е положението със средното професионално образование в страната, което според него, е почти ликвидирано. В годините на прехода някогашните професионални технически училища (техникуми) бяха заместени от т.н. професионални гимназии. Другият сериозен проблем за бранша е дървесината. Често фирмите, които я продават, не спазват европейските стандарти за дървесния материал, напр. по отношение на изсушаване и други параметри. Шанс за излизане от кризата и бавното възстановяване на пазарите са видели няколко български мебелни фирми, участвали в мебелното изложение в Германия в началото на тази година. Оттам те са се върнали с договори и поръчки.
Източник: expert.bg (01.04.2010)

Дърводобивната индустрия се доближава до нивата си отпреди кризата, показват данните на Изпълнителната агенция по горите. Според оповестената статистика реализираната дървесина от началото на годината до април е с 50% повече спрямо същия период на миналата година. Обемът е само с 6% под първите четири месеца на 2008 г., която е била много по-добра, отчитат от агенцията. До 30 април 2010 г. горските и ловните стопанства са добили дървесина в размер 917 хил. куб. м.
Източник: Пари (25.05.2010)

Дървесината е богатството на България Дървесната биомаса е и най-евтиният източник на топлоенергия както за домакинствата, така и за публичния сектор, коментира в интервю за в. "Пари" Интервю Красимир Станчев, изп. директор на "Ерато Холдинг" Г-н Станчев, "Ерато Холдинг" е една от първите компании в България, която започна да развива бизнес свързан с дървесна биомаса. Как се разви секторът от началото на вашата дейност към момента? - В началото на 2000 г. започнахме да внасяме дървесни пелети от Чехия и Словакия. Тогава това бяха нови, непознати продукти в България и дори се наложи да субсидираме продажбата им с по 30 лв./т, за да успеем да разработим пазара. Решихме да се захванем с това, тъй като основната дейност на фирма "Ерато" е търговия и производството на отоплителна техника, която работи с дървесина и дървесни отпадъци. Към днешна дата вече има около 30 български производители на гориво от дървесна биомаса под формата на дървесни пелети, които на свой ред изнасят в държави като Италия, Испания, Австрия и др. Ние самите също произвеждаме малки количества, но основният ни бизнес е фокусиран, както вече казах, върху продажбата на съоръжения за енергийно оползотворяване на биомасата. Дървесният чипс все още не е достатъчно популярен в България, но така както създадохме пазара на дървесни пелети, така в най-скоро време ще създадем и неговия пазара, като алтернативно и икономично гориво за отопление. Всъщност българинът открай време се отоплява предимно с дърва, а не с ток, нафта или природен газ. По своята същност това е използване на дървесна биомаса. За съжаление в болшинството от случаите това става в ниско енергийно ефективни съоръжения като камини или печки, чийто коефициент на полезно действие (КПД) рядко надвишава 30%. Това което ние налагаме, вече повече от 10 години на пазара, са съоръжения за оползотворяване на биомаса с КПД 90%. Дървесната биомаса като гориво под формата на пелети и дървесен чипс дава възможност процеса на отопление да бъде напълно автоматизиран и потребителите да имат комфорта, както при отопление с газови или нафтови котли но при значително по-ниска цена за отопление. Какъв е потенциалът за използване на дървесна биомаса в енергетиката? - България притежава значителен потенциал на отпадна и малоценна биомаса над 2000 Ktoe (килотона петролен еквивалент), която сега е свободна и може да се използва за енергийни цели. Годишният отпадък в Българя от към дървесна биомаса, по 5-годишния план за сечта възлиза на 5-6 млн. плътни кубични метра. Това е едно огромно енергийно богатство, за което много от eвропейските страни могат само да ни завиждат. Целта е то да бъде оползотворено в България, а не изнесено и оползотворено в богатите eвропейски страни. Това енергийно богатство може да направи България богата и просперираща страна с устойчиво икономическо развитие. Технико-икономическия анализ показва, че използването на биомаса в бита и за производството на топлинна енергия е конкурентноспособно на традиционните горива, с изключение на въглищата, и има значителни екологични предимства пред всички традиционни горива. А по-евтино ли излиза да се използва отопление на дървесна биомаса под формата на дърва, дървесни пелети и дървесен чипс? - Дървесната биомаса е и най-евтиният източник на топлоенергия както за домакинствата, така и за публичния сектор - болници, училища, детски градини и т.н., когато се оползотворява във високо енергийно ефективни съоръжения. Отоплението чрез използване на пелети излиза около 7.5 ст./KWh, а при използването на дървесни трески цената е дори още по-ниска - 5 ст./KWh, при положение, че се доставя в радиус до 70 км. от мястото на нейното производство като гориво. Това е 4 пъти по-евтино от отоплението на нафта и 3 пъти по-евтино от това на ток. Затова ми е особено болно, когато някое училище в Родопите например, обяви дървена ваканция през м. Януари, с оглед на това че е свършила нафтата за отопление, а в същото време това училище се намира в район особено богат на отпадна дървесна биомаса, която може да бъде оползотворена за отопление. В същото време трябва да се има предвид, че при отопление на дърва закупени на пазарни цени и изгаряни в ниско енергийно ефективни съоръжения като, камини и печки тип "чудо", цената за отопление излиза около 13 ст./KWh, което е приблизително толкова, колкото човек да се отоплява на ел. ток. Ето тези ниско енергийно ефективни съоръжения трябва да излязат от употреба да бъдат заменени с високо енергийно ефективни такива. Цената за отопление на дървесни пелети съпоставена с отопление на природен газ е приблизително една и съща, около 7.5 ст./ KWh към настоящия момент. Тук разбира cе трябва да отчитаме, че цената на природния газ се изчислява по формула във функция от цената на мазута и както ни е известно тренда към момента е силно положителен. Това означава, че очакваме повишение на цената на природния газ при това точно преди отоплителния сезон. Основните предимства при използването на отопление базирано на пелети са, че от една страна производителите на този тип гориво, винаги се стремят цена на пелетите винаги да е под цената на природния газ изчислена през kWh, а от друга страна клиентите имат свободно избираема алтернативност при избора на доставчик. Доколко цената на съоръженията за изгаряне на дървесната биомаса е спънка пред по-широкото й използване? - Винаги трябва да се разсъждава, че първоначалната инвестиция за изграждането на една котелна инсталация е около 20% общите разходи които едно семейство или една публична сграда правят в 5 годишен план. Основните разходи през тези 5 години идват именно от закупуването на гориво за отопление. Ето тук проличава най-ясно предимството, когато котелната инсталация ползва за гориво дървесна биомаса. Когато тази дървесна биомаса под формата на дърва за огрев, дървесни пелети или дървесни трески се изгаря във високо енергийно ефективни съоръжения направената първоначална инвестиция се изплаща преди 3-тата година. Това означава, че инвестицията в съоръжения, които работят с дървесна биомаса е повече от основателна. И ако изборът дали да се премине към използването на подобни съоръжения в домакинството е въпрос на лична преценка, то по отношение на публичния сектор държавата трябва да намери подходящ механизъм, за да стимулира използването им. Погледнете на това и от друга страна - ако се стимулира използването на дървесна биомаса, която е възобновяем източник на енергия и разполагаме в изобилие, можем да сведем до минимум ползването на вносни изкопаеми горива. Това от своя страна влияе пряко върху БВП на страната, и една от основните предпоставки за устойчиво икономическо развитие. Кои са предимствата и недостатъците от използването на дървесната биомаса за енергийни цели? - Като предимства мога да посоча, че тя е евтина и в същото време екологична. Клиентът не е обвързан с един доставчик на пелети или дървесен чипс. В същото време обаче съоръженията, в които се изгаря дървесната биомаса са малко по-трудни за експлоатация отколкото при използването на природен газ, тъй като трябва да се почистват периодично. Не винаги в градска среда е приложимо използването на дървесна биомаса, тъй като понякога няма как да се инсталира котел в апартамент в жилищна кооперация например. Когато се използват дървесни трески се появява и проблема с транспорта. Транспортирането им на повече от 70 км от мястото на производство значително оскъпява използването им и ги прави неконкурентоспособни. За сметка на това обаче те са много евтин и удачен източник на топлина за публичния сектор, визирайки сгради като училища, детски градини, болници и т.н. Визитка: Коя е "Ерато Холдинг" Компанията "Ерато" е основана през 1989 г., като преминава през няколко трансформации на структурата си - от събирателно дружество, през акционерно до холдинг, като последното се случва през 1997 г. От 1990 г. основната дейност на фирмата е в сферата на производството и търговията с отоплителна техника за бита. През 1998 г. холдингът купува "ЗММ Хасково" и разширява производството си с широка гама дървообработващи машини, както и стартира производство на съоръжения за енергийно оползотворяване на биомаса. През 2000 г. холдингът "Ерато" базира своята корпоративна стратегия на енергийното оползотворяване на дървесната биомасата, като Възобновяем Източник на Енергия с голям потенциал в България. Към днешна дата, на база статистика от последните 10 години, инсталираната топлинна мощност на котли ползващи биомаса в т.ч. пиролизни, пелетни и чипсови, произведени от компанията, надхвърля 590 MW. Годишно клиенти на фирмата са над 10 хил. домакинства в страната, от които около 70% ползват съоръжения, оползотворяващи биомаса. Компанията има редица проекти за изграждане на съоръжения на дървесна биомаса в училища, болници, обществени и частни сгради.
Източник: Пари (31.05.2010)

Дървопреработвателното дружество „Кроношпан” във В. Търново възобнови работата си вчера, за което е уведомило писмено Регионалната екоинспекция. По този повод контролният орган оповести, че ще прави чести проверки на фирмата и необходимите замервания на въздуха в района, а при установяване на миризми от дейността щели да бъдат налагани санкции. Ялов сигнал за обгазяване вдигна екоинспекцията на крак в четвъртък вечерта миналата седмица. Тогава живущи от квартала загрели зеления телефон с оплакване за миризми. Проверка е извършена във времето от 21 ч. до 22.30 ч., но нередности не са установени. На следващия ден еколозите са влезли и в предприятието, но констатирали, че то наистина не работи.
Източник: Борба - Велико Търново (02.06.2010)

"Свилоза" АД продължава да обгазява Свищов, предупредиха от Регионалната екоинспекция във Велико Търново. Проблемите са свързани с обезмирисяващата инсталация, която е само в един от цеховете, каза инж. Елена Григорова. Има проблем с уплътнението, оттам изтича газ, който е силно миришещ. Във връзка с това директорът на РИОСВ е пуснала заповед за увеличаване на санкцията за миризми на "Свилоза". В момента тя е 189 лв., а максималната е 2000 лв. За неизпълнение на всички мерки за комплексното разрешително, което е издадено на завода, е наложен и друг акт за 10 000 лв., който в момента се обжалва. Готви се нова санкция до 2000 лв. и за предприятието „Кроношпан” във Велико Търново. През последните седмици в контролния орган са пристигнали нови оплаквания за неприятни миризми в кварталите Чолаковци и Бузлуджа. Проверки на инспекцията установили, че е имало пожар в производствената база. Констатирано е също, че филтрите за пречистване не работят, защото са били задръстени с фини прахови частици. От десетина дни е спрян производственият процес. „Пуснала съм заповед за съставяне на комисия за определяне и пускане на санкция заради обгазяването от тяхна страна”, добави инж. Григорова.
Източник: Борба - Велико Търново (08.07.2010)

Екоинспекцията състави актове за по 2 хил. лв. месечна санкция на няколко промишлени предприятия в региона заради нарушения на комплексните им разрешителни и неизпълнение на заложените в тях мерки за опазване на околната среда, съобщи на пресконференция директорът на службата инж. Елена Григорова. Най-много нарушения са открити в „Кроношпан”, а вчера беше подготвена заповед на директора за спиране работата на завода. На предприятието за дървени плоскости е наложена санкция от 2000 лв., която фирмата в момента обжалва. Поводът е поредното обгазяване на кварталите Чолаковци и Бузлуджа. С максимална месечна санкция от 2 хил. лв. е и заводът за целулоза в Свищов заради обгазяване, но и от там обжалват. Другото нарушение е, че заводът има разкошна пречиствателна станция на отпадните води, но тя не е в експлоатация. Вместо това екоконтрольорите установили, че отпадните води се вливат в канал преди р. Дунав. Сигнал за голямо количество умряла риба в язовир „Ал. Стамболийски” е бил подаден в неделя на телефон 112, а след това е била алармирана и РИОСВ. По данни на службата се касае за няколко петролни петна във водоема, които са причинили мор на рибите. Вчера на място беше изпратен екип към опашката на язовира, където се слива с река Росица, за да вземе проби и да установи първоизточника на замърсяването.
Източник: Борба - Велико Търново (09.09.2010)

„Кроношпан” даде 5 млн. евро за филтър, от комина вече излиза само пара За 13-ия рожден ден на фирмата подаряват детска площадка и обзавеждане за три местни забавачки Модерен сух електрофилтър за улавяне на фините частици и миризмите вече работи във великотърновското предприятие за производство на плочи от дървесни частици „Кроношпан”. Модерното съоръжение е най-сериозната мярка срещу замърсяването на околната среда, а с поставянето му от комина на фабриката вече излиза само безвредна пара, увери управителят на компанията Асен Ников. Според него стойността на инвестицията е близо 5 млн. евро. Филтърът пречиства газовете, дървесния прах и миризмите от смолите, които се получават при производството. „Нашите контролни измервания, както и тези на РИОСВ - В. Търново, показват, че всичко е наред и хората нямат повод за притеснения”, обобщи Ников. Според него предприятието отново започва да работи с пълен капацитет, а в него се поддържат 100 работни места. „Кроношпан” - В. Търново, е част от едноименната австрийска компания, която има стогодишна история. ЗА СВОЯТА 13-ГОДИШНИНА БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ЩЕ ПОДАРИ НОВА ДЕТСКА ПЛОЩАДКА ЗА ЕДНА ОТ ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Забавачката ще бъде подбрана с жребий. Други две заведения от старата столица пък ще бъдат спонсорирани с ламиниран паркет и плоскости за мебели, обясни Асен Ников. Великотърновското предприятие организира утре и Ден на отворените врати. Той бе обещан пред Общинския съвет от Асен Ников преди повече от година. Тогава управителят обеща пред местния парламент, че фирмата ще купи филтъра. Всички желаещи ще могат да посетят и разгледат предприятието, за да се запознаят с направените подобрения и технологични промени.
Източник: Борба - Велико Търново (04.10.2010)

Над 80 български и чужди фирми ще участват в специализираното изложение „Светът на мебелите“, което се открива днес в Интер Експо център в столицата. За първи път производители, получили Маркетинговия знак на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост /БКДМП/ „Проверените български мебели”, ще представят свои експонати. Дървообработващата и мебелната промишленост започват своето съвземане след дългия период на рецесия. Икономическата криза е засегнала сериозно сектора, но вече се забелязват тенденции на оживление, смята д-р Калин Симеонов, председател на БКДМП. Според него браншът ще започне да се възстановява скоро. По данни на камарата на годишна база се наблюдава ръст в производството с 10.3% през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на 2009 г. През януари до март на 2010 г. производството в мебелната промишленост у нас запазва тенденция на снижаване за осмо поредно тримесечие. Вносът също продължава да намалява, като на годишна база спада с 31.5%.
Източник: Класа (27.10.2010)

В момента цените на едрата строителна дървесина са около 100 лева за куб. м. буков материал и между 75 и 100 лева за кубик иглолистна дървесинна /бор, смърч, ела/. Всеки може да се запознае с текущите цени на дървения материал у нас от информационната система на сайта на Изпълнителната агенция по горите, като крайните цени на търговете най-често не се отклоняват чувствително от първоначалните. Това обясни Антоний Стефанов, председател на браншовата организация на лесовъдите БУЛПРОФОР. През последните 10 години се наблюдава следната негативна тенденция. С оправданието, че липсва пазар за строителната дървесина, качествената строителна дървесина се подготвя и продава като дърва за огрев. Няма изчисления и съответно няма да намерите информация какви са загубите от тази много честа практика. Цената на 1 куб.м дърва за огрев са между 25 и 40 лева в гората, а на строителната 2-3 пъти по-голяма. Кризата на пазара на дървесина у нас през 2009 г. беше най-силната от незапомнени времена, посочва специалистът. Това наложи продавачите на дървесина да потърсят пазари в чужбина /Македония, Турция, Гърция и др./, като се изнасяха различни сортименти: дърва за огрев, целулоза, също и едра строителна – макар и в по-малки обеми. През 2010 г. пазарът на дървесина у нас започна да се възстановява, паралелно със стабилизирането на производството на повечето наши заводи, отбелязва Стефанов. Според него обаче, в българския дърводобив още съществува „порочен кръг“, дължащ се на следното: Държавните горски и ловни стопанства, искайки да увеличат пазара си и същевременно да реализират дървесината на печалба, смъкват цените за добива й, като удрят по този начин предприемачите – вместо да оптимизират персонала и да намалят разходите си. За начална /най-висока/ цена при конкурсите за дърводобив, Изпълнителната агенция им е спуснала цената от 2008 година, която е към 20 лева. Предприемачите се оказват в менгемето на принудата – те хем искат да работят, хем парите не им стигат, за да си покрият всички разходи, твърди Стефанов. Отделно ДГС/ДЛС удрят върху недържавните собственици на гори /общини, кооперации, физически лица/ като им забавят позволителните, докато не пласират с предимство дървесината от държавните гори на възможно най-добрата цена, което е вид дъмпинг – твърди шефът на БУЛПРОФОР. Не по-удовлетворен от състоянието на пазара на дървесина у нас, макар и по различни причини, е Калин Симеонов, председател на Браншовата камара на дървопреработвателната и мебелната индустрия в България. Като представител на позицията на предприятията, които купуват дървесина, той отбелязва: тази година цените на дървесината за пръв път от години насам не са определени със заповед на началника на ИАГ – как да разбираме това в една пазарна икономика? При това дървесината, добивана в българските гори, е с по-ниско качество, особено за производството на качествени мебели, твърди Симеонов. Запасите от зрели насаждения са почти изчерпани, а там където ги има са в затворени басейни, до които няма пътища и достъп. Удар по качеството е и фактът, че добиваната дървесина не се сортира по европейските стандарти, които впрочем действат и у нас. Тук възниква въпросът за внос и износ на дървен материал от България. Износът на греди и дъски през последните месеци нараства – главно в посока Турция и Близкия изток. За съжаление цените, на които се реализира тази дървесина, са ниски. Но според Симеонов и най-малкото увеличение на цените на облата дървесина ще затвори този пазар за нашата промишленост. Същевременно вече се наблюдават някои тенденции за увеличаване на цените от страна на горските стопанства при нарастващото търсене. Що се отнася до вноса, с определянето на минимални изкупни цени на дървесината през 2009 г. държавата сама го е насърчила. Но така или иначе кризата е довела до драстичен спад на външната търговия с дървесина и дървесна продукция: ако през 2008 г. е изнесена продукция на стойност 140 млн. евро, а е внесена продукция за 205 млн. евро, то през 2009 г. обемите са съответно 60 млн. и 40 млн. евро. През 2010 г., по очакванията на специалиста, износът ще нарасне с 30% до 75 млн. евро, а вносът спада с 21% до 27.5 млн. евро. Колкото и да ни е неприятно, явно България трайно се превръща в износител на суровина, с всички произтичащи от това загуби на добавена стойност. Същевременно българските предприятия преработват по-малко чуждестранна дървесина, което е косвено потвърждение на данните, че производствените мощности в мебелния бранш са натоварени под 50%. Ако спрем за момент и обобщим, според представителя на предприемачите в дърводобивния сектор, нелоялните практики на държавните стопанства са наложили хората да търсят изход в незаконни практики и кражба на дървесина. Според представителя на индустрията, която използва дървесината, определяните от държавата цени в предходните години по правило са били нереално високи, което има две негативни последствия. Едното е загуба на пазари в съседните страни, където се е настанил румънски материл. Второто пак е разрастване на незаконния добив „като естествена реакция и единствена възможност на пазара да се предложи обла, респективно бичена дървесина на резонни цени. Тоест и да е скъп, и да е евтин дървеният материал, изходът масово се вижда в незаконните практики в горите. Това заключение, до което стигнахме след дистанцирана съпоставка на два различни бизснес интереса, говори само за едно: чувствителни загуби. За бизнеса, който работи по честния начин; за държавата, която още не може да оцени горското си богатство; за природата, която е най-малката грижа на хората, тръгнали по пътя на максималната печалба. Обречена ли е България да види деградацията на своите гори, тъй като не може да открие подходящата форма за управлението им? Ако се вземе отношение достатъчно бързо, това може да се избегне. Добре е известно, а и в предишните материали тук беше посочено, че България може да спечели двойно или тройно повече от своите гори, ако оползотвори естествения им прираст. Например, през 2009 г. са добити 4.6 млн. куб.м. дървесина /около 25% спад спрямо 2008 г./, при над 12 млн. куб.м. прираст. Приходът може да нарасне още повече, ако се регламентират пазари за услугите на гората, водозадържащи и водоотдаващи например. За това също вече говорихме и усилията в тази насока в Европа и у нас продължават. Но печалбите за гората, които ще дойдат от спиране на незаконната сеч, в тази насока са все още хипотетични. Без да изчерпват кръга от възможности, по-долу са изредени някои по-реални към този ден положителни насоки. Едно от позитивните развития пазарът на дървесина може да види с новия Закон за горите, който предвижда премахване на тарифните такси. Според примера, който Антоний Стефанов дава, днес при 100 лева цена за кубически метър трупи, 65 лева е тарифната такса, 25 лева са разходите за добив, 15 лева за персонала, освен това има режийни и други разходи. Тоест икономическият резултат е почти нулев, за инвестиции няма капацитет. Премахването на тарифната такса ще остави повече средства за развитие в държавните стопанства. Финансовото възраждане на горските стопанства от своя страна ще доведе до по-висок контрол, прилагане на съвременни лесовъдски практики, инвестиции в туристическа инфраструктура – тоест многофункционално горско стопанство. Финансовата стабилизация, в допълнение към разделението на контролна от стопанска дейност в новия Закон, ще обезсмисли конкуренцията между държавни и частни гори. В тази насока е необходимо изграждане на работеща информационна система в достатъчно кратък срок. Друга възможност дава бизнесът с пелети, който в европейски план е във възход. Пречка за развитието му у нас отново са някои специфични български особености като преработката на трупите във фасонирани материали, без те да се белят от кората /стърготините от биченето, които са основната суровина за производство на пелети, съдържат голям процент кора и са нискокачествени, тоест с ниска цена/. По сведение на Калин Симеонов, от общо построените в страната досега около 45 инсталации за пелети, десетина вече са фалирали, други 10 практически не работят. Независимо от това, според Симеонов производството има бъдеще, тъй като дървесните пелети са „най-евтината от интелигентните енергии“; съответно цените на пелетите на вътрешния пазар растат до 320 лв/т. Напоследък стана известна и възможността за засаждане на бързорастящото китайско дърво паловния, което позволява промишлен добив на дървесина още на четвъртата година от засаждането на плантацията. Има редица други перспективни бизнес форми, като насърчаване не само на събирателството, но и на преработката на хранителни и лекарствени продукти с горски произход. И все пак най-позитивното нещо, което могат да направят българските горски стопанства на първо време, е да получат сертификат за устойчиво управление. Макар да не е единствения познат в света и у нас, сертификатът на FSC /Forest Stewardship Council, Съвет по стопанисване на горите/ през последните години се наложи като модел и стандарт за добро управление на горите. В момента в България 12 горски стопанства са получили този сертификат: 11 държавни и едно частно, а сертифицираните площи са между 200 и 220 хил. ха. Първата у нас сертифицирана частна фирма се нарича „Лангум“ и има предмет на дейност засаждане на нови гори върху изоставени земеделски земи – информира Живко Богданов от WWF България. Според Живко Богданов, при сегашното развитие на пазара е спорно дали FSC сертификатът позволява да се искат по-високи цени. Това всъщност зависи от активността и контактите на самото стопанство. Но сертификатът дава друга придобивка: гарантира пласмента на продукцията. Тъй като FSC се налага като европейски стандарт, а все повече потребители настояват да виждат характерния му знак на продуктите които купуват, дървопреработвателите в континента търсят предимно сертифицирана дървесина. Такава в момента в България не се предлага достатъчно, като само 5% от горския фонд е сертифициран. След като има дефицит на сертифицирана дървесина, дори в съседна Гърция всички преработватели искат такава – икономическата логика е тя да се осигури. Получаването на FSC сертификат не е еднократен процес. Той разглежда не само икономическите и екологичните, но и социалните аспекти на дърводобива, например условията на труд. Така че освен финансова стабилност и екологична чиста съвест, FSC сертификатът дава на горските стопанства принципи за добър мениджмънт. Сравнително бързо ИАГ осъзна каква е ползата за българските гори от сертификацията. В момента се работи за получаване на групови сертификати за отделните стопанства в регионалните дирекции, например в РУГ Велико Търново тя е почти готова, в Кюстендил, Пазарджик, Шумен и Бургас процедурата също е напреднала значително. Успехът по този път означава, че скоро една трета от българските гори ще бъде сертифицирана. Това от една страна е гаранция, че незаконните практики няма да могат да продължават /поне в същите мащаби/, от друга обещава сигурен пласмент на продукцията на западните пазари, от трета гарантира спазването на екологични и социални стандарти. Железните правила на индустрията за понижаване на себестойността и продажната цена действат там, където няма алтернативи. Но в случая с българското горско стопанство ситуацията не е такава. Видяхме, че горите оказват на обществото услуги на стойност милиарди /само улавянето на въглероден диоксид е услуга на горите в България на стойност 7 млрд. лева годишно/, просто докато си стоят на мястото. Не сме длъжни да сечем дърва, ако това е свързано със загуби за нас. Време е да започнем да отчитаме пълната икономическа стойност на дървесината. Трябва да се стремим да спечелим от нашите гори възможно най-много, като отсечем не повече от необходимото. Износът на суровини никога не е бил печеливш. Печели се от износ на продукция с добавена стойност. Дори в износа на мебели разчитаме не на майсторлъка, а на ниската цена на труда, суровините и енергоносителите, отбеляза Калин Симеонов. По данни на мебелната индустрия, със същото количество дървесина италианските предприятия произвеждат продукт на 2–3 пъти по-висока цена, отколкото в България: машините ни са стари, дизайнът куца, нямаме утвърдено име. Пазарът на дървесина очевидно е предмет на много различни интереси. Не можем да изчерпим проблемите му в подобен, журналистически формат. Но едно е напълно и безспорно ясно: нужна е промяна. Запазване на статуквото в сектора означава само продължаваща загуба за българските фирми и общество. Изводът на икономиста загатва и за нещо друго: от твърде много запазени и отстоявани интереси в горите и на пазара на дървесина се губи икономическата логика.
Източник: Дарик радио (08.11.2010)

Социалният министър Тотю Младенов обяви разпростирането на браншовия колективен трудов договор в отрасъла „Дървообработваща и мебелна индустрия”. Така действието на договора ще обхване над 24 000 работещи в отрасъла или почти двойно повече от сега обхванатите. Това е четвъртият път, в който социалният министър упражнява правото си да разпростира действието на колективен трудов договор, което да гарантира социална защита на работещите в даден отрасъл. Предишните три договора засягат ВиК-сектора, пивоварната и целулозната промишлености. Синдикатите заявиха готовност за разпростиране на договора и в сферата на мините. Според сега действащия колективен трудов договор в дървообработващата и мебелната индустрия минималната работна заплата за отрасъла е 265 лева. Работещите имат право на 5 работни дни за квалификация и преквалификация за сметка на работодателя, 22 дни платен годишен отпуск, по-висока ставка на заплащане на нощния труд, както и на обезщетение от 6 работни заплати, в случай че лицето бъде съкратено 3 години преди да изпълни условията за пенсия.
Източник: Дарик радио (16.11.2010)

Неколкократно е увеличен износът на дървесина от района на Смолян за Турция и Македония през тази година, заяви инж. Асен Карабов, директор на Регионалната дирекция на горите в Смолян. Според него засиленият интерес за износ на дървесина е предизвикал повишаване на цените на дървения материал в района с до 30%. Износът на фасонирана дървесина от Смолян се е увеличил около 4 пъти, по данни на Службата за растителна защита в Смолян, която издава задължителните за износ в държави извън ЕС фитосанитарни сетрификати. Над 26 хиляди кубика дървесина от областта са предназначени за износ за Македония и Турция от началото на годината, сочат данните на службата. През миналата година износът на дървен материал е около четири пъти по-малко - общо 6686 кубични метра. Доставките за съседни страни са главно на обработен дървен материал- дъски, греди и талпи. Сред изнесените през тази година пратки с дървен материал има и два камиона за Ирак, информират от дирекцията на горите. От началото на годината са издадени общо 700 разрешителни за износ на необработен дървен материал за цялата страна, а през 2009 г. - 417 разрешителни според справка на Изпълнителната агенция по горите. Износът на необработен дървен материал в голямата си част е предназначен за Турция и Македония, коментира инж. Бисер Дачев, изпълнителен директор на ИАГ. Голяма част от добивания в Смолянско дървен материал през тази година е за износ, уточнява инж. Карабов. По негови думи през последните два месеца се наблюдава ново поскъпване на дървесината в резултат на засиления износ. На последните търгове за продажба на дървен материал цените са увеличени до 30% над началните, достигайки стойности 130 лв. за кубик едра дървесина. Увеличеният износ стабилизира дървопреработващия отрасъл в Смолянско след кризата, смятат горовладелци от региона. Цените на дървесината, според тях, се увеличават до по-приемливи за дърводобивния бизнес стойности, след рязкото поевтиняване на суровината в началото на глобалната криза.
Източник: Дарик радио (02.12.2010)

Дървообработващата промишленост е отчела 10.3% ръст на производството за тази година до момента в сравнение с 2009 г., показват данни на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Положителните резултати се дължат на нарасналия износ. В същото време продажбите в сектора продължават да падат с 5.2 на сто, както и производството на мебели, което е с 6.2% по-ниско в сравнение със същия период на миналата година. Основната част от произведените мебели продължават да се изнасят. Оборотът от продажби по сега съществуващите цени в сравнение с 2009 г. е по-малък с 11.6%. От 2002 г. дървообработващата промишленост има свой консултативен съвет, в който членуват и представители на държавната власт. Поредното заседание се проведе в четвъртък. На него браншът представи резултатите от последното си изследване сред предприятията в сектора. Продажбите в сектора са силно зависими от строителството. Над 75 % от фирмите очакват спад на оборотите през 2010 г.Само 20% планират увеличаване на персонала, 44% ще го запазят, а 36% предвиждат съкращения. В средата на ноември министерството на труда сключи колективен трудов договор с бранша, с което беше гарантирана минимална работна заплата в сектора от 265 лв., което е с 25 лева повече от сега действащите ставки в страната. Практиката, която се наложи през първата половина на годината, е много от предприятията да наемат работниците си на половин работен ден, за да спестяват пари, без да ги уволняват. Документът беше подписан от браншовата камара, но се разпростира и върху останалите фирми в сектора. Един от сериозните проблеми за дървопреработващите и мебелните фирми остава трудното отпускане на заеми и междуфирмената задлъжнялост, обясниха оттам. Това ще доведе до поевтиняване на мебелите, прогнозират от сектора. Около 76 на сто от всички фирми в браншовата камара ще намалят цените на продукцията си с от 15 до 30 на сто, показва изследване на организацията. Само една трета от дружествата искат да направят вложения в размер от 0.5 млн. до 1.5 млн. лева. Едва 17 % от компаниите в сектора ще кандидатстват по оперативните програми.
Източник: Дневник (03.12.2010)