РЕГАЛ 500+ Шест компании са с приходи над 10 млн. лв. от козметични продукти Те държат над 56% от оборотите в стойност на всички произвеждащи в България Двадесет и петте производителя с най-голяма стойност на продажбите на козметични продукти през 2014 г. държат над 89% (общо близо 164 млн. лв.) от целия местен бизнес в бранша (общо 185 млн. лева). Шестте най-големи компании от тях - с оборот в сегмента козметика и лична хигиена над 10 млн. лв. през миналата година, имат пазарен дял от 56%. От търговия към външни пазари идват сумарно близо 60% (близо 95.22 млн. лв.) от приходите на най-големите 25 компании. Най-голям дял от продажбите на козметични продукти има сегментът грижа за косата (35%). Следват продуктите за хигиена на тялото (21.5%), бялата козметика (18.5%) и устната хигиена (12.5%). На ароматите и декоративната козметика се падат съответно 7.5% и 5% от общите обороти от козметика на най-големите играчи. Двата лидера На върха в бранша са "Арома" и "Рубелла бюти" (виж таблицата). Сумарно двата козметични гиганта на местния пазар държат близо 30% от бизнеса на целия бранш в стойност. Малко над половината от приходите на "Арома" идват от продажби на външни пазари. При "Рубелла бюти" този дял е близо 85%, като компанията има силно присъствие в Балканския регион и страните от ОНД. Грижата за коса е дивизията с най-висок дял в козметичните приходи на "Арома" (над 40%). Други ключови подсегменти са устна хигиена, грижа за тялото и бяла козметика, които заедно движат над 50% от оборотите на компанията. Водещи козметични брандове на "Арома" са Aroma, с линии в повечето подсегменти, "Здраве", Astera – за устна хигиена, и други. Основен дял в собствеността на акционерното дружество държат Harisson Management – Панама (51.3%), Лукан Луканов (42.5%), Димитър Луканов (6.2%). Под основната си марка "Дева" "Рубелла бюти" развива широко портфолио от продукти за грижа за лицето, тялото и косата. Dental и Fashion Color са водещи брандове съответно при устната хигиена и боите, а Top Ten е за мъжка козметика. На двете най-силни дивизии на производителя – за косата и устна хигиена, заедно се падат над 80% от козметичния му бизнес. Акционери в компанията са "Инститют оф бюти Рубелла" АД и Красимир Величков Митев. Приходи между 10 и 20 млн. лв. На трета позиция в класацията при козметиката се нарежда химическият производител "Фикосота синтез". От козметичния бизнес идват около 10% от общите приходи на шуменската компания, активна в сегмента на почистващите препарати, хигиенните и тишу продуктите и храните. Ключова козметична дивизия на "Фикосота" е грижа за тялото, откъдето идват над 70% от приходите й в този сегмент. Водещи брандове на сапуненото й портфолио са "Тео", tete-a-tete и Fiona. Дивизията грижа за коса, представена на пазара с шампоани "Тео" и линията за натурални продукти All Naturе, обхваща близо една четвърт от козметичния бизнес на "Фикосота". Над 94% от общите приходи на "Солвекс – козметични продукти" (4) идват от козметичния бранш. Пловдивската компания развива широка дистрибуция извън България (близо 80% от приходите й) на над 40 пазара, включително и под собствена марка на големи търговски вериги. Основният фокус е върху сегментите грижа за коса (близо 90% от общите й приходи) и бяла козметика. "Солвекс" развива широк асортимент от бои за коса, шампоани, лосиони и допълващи продукти за грижа за косата под марките Elea, Miss Magic, MM Beauty и други. Под линията Elea произвежда серии продукти за грижа за лицето и слънцезащитна козметика. Съдружници в пловдивската компания са "Магика" и "Солвекс козметикс". С близки по стойност обороти на пета позиция се нарежда "Розаимпекс". Пловдивската компания, изцяло специализирана в производство на козметични продукти, държи стабилни позиции в сегментите грижа за косата и хигиена на тялото, с приходи от продажби в съотношение близо 5:1. При продуктите за коса палитрата е богата и включва шампоани, балсами, маски, стилиращи и професионални продукти под марките Prestige, Regal, Spa Master, Herbal Time, сериите "Алое вера", "Бадем" и други. Под ключовите си брандове "Розаимпекс" развива серии специализирани и всекидневни кремове. Дялове в дружеството имат "Розаинвест холдинг", Димитър Атанасов Георгиев, Милена Георгиева и Атанас Георгиев. Пловдивският производител "Рефан България", базиран в с. Труд, прави в козметичния сегмент близо 90% от оборота си в стойност. Бизнесът с аромати обхваща близо 70% от общите приходи на парфюмерийната компания. Той минава основно под марката "Рефан", с широка дистрибуция в над 400 собствени и отдадени на франчайз обекта на българския и на външни пазари. Остатъкът от козметичното портфолио се разпределя между продуктите за грижа за коса - с малък дял, и за грижа и хигиена на тялото, също под бранда Refan. Съдружници в компанията са Рени Попова, Ана Попова и Ангел Попов. Оборот между 5 и 10 млн. лв. На седма позиция е шуменската компания "Лавена", създадена през 1962 г. като производител на натурално етерично масло от лавандула. В момента в цеховете й се произвеждат кремове, шампоани, пасти за зъби, хранителни добавки, медицински изделия и други. Основната част от бизнеса на компанията е съсредоточена в сегментите бяла козметика и хигиена за тялото, които заедно формират над половината от общите й приходи. "Лавена" изнася продуктите си на общо 43 пазара – в почти цяла Европа, Близкия изток и Северна Африка. Силни и установени марки на компанията са "Бочко" - за детска козметика, Maternea – за грижа за кожата през бременността и след раждането, козметичната серия за грижа за крака Footprim, продуктите за устна хигиена Tetradent, сериите бяла козметика My Rose of Bulgaria и "Моята природа". Габровската компания "СТС холдинг груп" (8) отчита близо 6.4 млн. лв. приходи от продажби в сегмента козметика и лична хигиена. Компанията съществува от близо 25 години и в момента е активна като производител и износител на пасти за зъби, бои за коса, шампоани и балсами за коса, кремове и пени за бръснене, афтършейв балсами и др. Активно работи и в private label сегмента. Дивизията грижа за коса заема близо 60% от бизнеса на компанията (с водещи марки Rose Rio и Lady in Color), а устна хигиена – над една трета, с основни брандове Mega Mint и Aquarelle. Малък дял от продуктите на габровския производител остават на българския пазар. "СТС холдинг груп" e част от "СТС инвест холдинг" АД, под чиято шапка влизат компании от различни сектори. Варненският производител и дистрибутор на бързооборотни стоки "Агива" заема девета позиция. Дейността на компанията е почти изцяло ориентирана към българския пазар. Водещи в козметичното й портфолио са дивизиите бяла козметика и грижа за тялото, общо с над 70% дял. С Nature of Agiva компанията развива базираната на розови екстракти линия Roses, на розов божур – Peony, и продуктите с масло от маслини Olives. Остатъка от козметичните приходи си поделят продуктите за хигиена на тялото - скраб за тяло, душ-гелове, глицеринови и тоалетни сапуни, и ароматите с портфолио от тоалетни води под водещия бранд на компанията. Собственици са Румен Атанасов Величков и Мария Борисова Степанян-Величкова. С малка дистанция на десета позиция в класацията застава "Томи шоу козметикс". Казанлъшката компания стартира през 1991 г. като основен дистрибутор на чужди козметични марки, а две години по-късно започва собствено производство на продукти за лична хигиена. Бизнесът й е концентриран изцяло в козметичния сегмент с акцент върху бялата козметика, откъдето идват близо 80% от общите й приходи. "Томи шоу козметикс" базира продуктите под водещата си линия Rose - The Queen of Beauty, основно на розова вода и натурални екстракти. Компанията е активна и в сегментите хигиена на тялото и грижа за косата под ключовия си бранд. Продава близо 60% от собствената си продукция на външни пазари. Приоритет в стратегията й за растеж е производството под собствена марка на големи търговски вериги в Западна Европа. Останалите 15 компании в топ класацията отчитат оборот под 5 млн. лв. в сегмента козметика и лична хигиена през миналата година. Заедно те държат близо една пета от бизнеса в бранша в стойност и сходен дял в общия му износ.
Източник: Капитал (14.01.2016)

Борсовите компании през 2015: Повече бизнес на външни пазари Печалбите на публичните дружества се движат разнопосочно Миналата година е била по-силна като продажби за повечето борсови дружества, но при печалбите групите на тези с ръст и спад са почти изравнени. Годишните отчети на публичните компании са първият индикатор за това каква е била 2015 г. за фирмите. От финансовите данни се вижда, че индустриалните предприятия се представят добре, козметичните и фармацевтичните компании успяват да се справят с изключение на ударените от проблемите в Украйна и Русия. С това изключение при всички останали основният фактор за растежа е износът. Подобряването започна да се усеща през втората половина на годината и, изглежда, е продължило до края. Добрата новина е, че върху резултатите не са повлияли сътресенията на финансовите пазари и тези на суровините през есента на 2015 г. А лошата е, че отчетите не оказват почти никакво влияние върху търговията на фондовата борса, която продължава да страда от ниска ликвидност и липса на достатъчно компании и инвеститори. Оценките на представители на пазара също са по-скоро положителни. "Представянето на някои от ключовите компании на борсата е над и според очакванията. Широкият производствен сектор, търговията и куриерският бизнес имат добра 2015 г. въпреки фактори като Русия, Украйна и нуждата от оптимизиране на разходи", коментира пред "Капитал" Татяна Пунчева, главен анализатор на "Елана трейдинг". Такава е оценката и на мениджърите в големи дружества. Избраните 30 публични компании не включват бившите приватизационни фондове, сега холдинги, както и групите, които имат големи дъщерни дружества и предстои да публикуват своите консолидирани отчети до края на февруари. Извадката на публичните компании не е представителна за цялата икономика на България, но е пръв ориентир за трендовете в отделни сектори. Индустриален ръст Най-големите индустриални компании показват много добри резултати. Силен ръст на приходите на фона на почти непроменен обем на производството отчита шуменският завод за алуминиеви продукти "Алкомет". Причината е преструктуриране на продуктовия микс към по-завършени и с по-висока добавена стойност продукти. Приходите от дейността на компанията нарастват с над 10%. "Това се дължи на подобрената рентабилност и по-високата цена на алуминия на Лондонската метална борса", каза пред "Капитал" директорът връзки с инвеститорите Петър Станчев. Той уточни, че поскъпването на основната суровина стои и зад увеличените разходи за материали през миналата година. По-голямото постижение е, че нетната печалба на предприятието нараства близо четири пъти и достига 9.1 млн. лв. "Алкомет" разполага с леярна, валцов и пресов цех, които през последните години бяха разширени и модернизирани. Разбивката показва, че през 2015 г. цялата продукция на леярския цех е използвана за нуждите на шуменския завод и компанията на практика не е продавала леярски продукти. "Това за нас не са основни продукти, те се продават само ако имаме свободен капацитет", уточни Станчев. "За сметка на това сме произвели повече продукти с висока добавена стойност, което обяснява ръста като цяло", добави той. Увеличение от 1.2% като обем има в продажбите на пресови продукти, след като компанията пусна в експлоатация нова преса и добави още 200 тона капацитет на месец. Най-значителен ръст има при профилите с допълнителна обработка (елоксирани). При валцовите продукти най-голямо повишение има при различните видове фолио, докато производството на стандартни листове и ленти намалява. Това е част от политиката на компанията да се фокусира върху продукти с по-висока добавена стойност и да налага фолиевите продукти на европейските пазари до запълване на капацитета си, се посочва в доклада към отчета. Основен пазар за предприятието е Германия, следвана от Полша, Италия, Франция, България и т.н. Най-големите акционери в "Алкомет" са "Алуметал" (73.25%), която е собственост на турската FAF Metal и двама турски граждани, и самата FAF Metal (16.86%). Значително се подобряват и финансовите резултати на производителя на торове "Неохим" - Димитровград. Приходите от дейността за 2015 г. нарастват с 22.3%, като основната част от тях идват от увлечение в количествата продукция. Освен това компанията излиза и на голяма печалба, след като година по-рано беше на загуба. "Няма някаква съществена промяна при цените, просто сме продавали повече", каза търговският директор Андон Димитров. Това обяснява и увеличените разходи за природен газ, който е основната суровина за торовото производство. По-голям ръст има и при разходите за въглеродни емисии. По думите на Димитров покупката на емисии е въпрос на преценка и зависи от пазарните условия. "Сметнали сме, че при тези цени има смисъл да купуваме", каза той. Малко над половината от продажбите си (58%) компанията прави на вътрешния пазар, където приходите нарастват леко (5.7%) до 165.3 млн. лв. Много по-голямо е увеличението (55%) при износа, където най-голям и увеличаващ се дял имат европейските страни – общо 81.4% от продажбите в чужбина, спрямо 77.5% през 2014 г. През миналата година Азия и Африка са изместили Северна Америка като втори по големина пазар за компанията и са донесли 12.1% от продажбите зад граница. Димитров обобщава, че няма някакви сериозни размествания по пазари. След като две години работи на загуба и не разпределя дивиденти, компанията сега отчита нетна печалба от 6 млн. лв., или 2.26 лв. на акция. Последният път, когато "Неохим" изплати дивидент, беше през 2012 г. Тогава акционерите получиха по 0.4 лв. на акция. Основни акционери в компанията са "Еко тех" (24.37%), "Евро ферт" (24.03%) и "Феборан" (20.30%) (дружество на австрийския производител на торове Borealis и бахрейнската банка First Energy Bank). Значително подобрение на приходите има и при "Монбат". "Индивидуалните резултати на "Монбат" показват 18% ръст на приходите, което се дължи както на ръст в броя на продадените акумулатори, така и в по-високите цени на оловото в началото на 2015 г. Последното обаче повлия по-скоро с отрицателен знак на бизнеса с рециклирано олово, така че на консолидирана база позитивите на акумулаторния бизнес може да се окажат изравнени с негативите при рециклирането", коментира Татяна Пунчева от "Елана трейдинг". Солиден ръст има и при печалбата, на компанията която има силни позиции зад граница. Подобна и показателна е ситуацията при по-малкия му конкурент "Елхим Искра", където има ръст на приходите, но спад в печалбата. Компанията е част от "Стара планина холд", чиито компании през миналата година забавиха темпа си на растеж, а при някои има и спад. Другите основите дружества на холдинга са "Хидравлични елементи и системи" и "М+С хидравлик", които работят главно за износ. Трудните пазари на фармацията Повечето фармацевтични дружества отчитат растеж на оборотите. Най-голямата компания в сектора е търговецът на лекарства и апаратура "Софарма трейдинг", която повишава приходите си и те вече са над 600 млн. лв. Политическите проблеми в Украйна и санкциите спрямо Русия в комбинация със спадащата рубла обаче удрят продажбите на нейната компания майка "Софарма". Само в реализацията на продукция има спад от 13.7%, който е породен от загубата на позиции в двете държави. Общите постъпления падат под 10% заради ръст в другите приходи и тези от операции с финансови инструменти. "През 2015 г. сме продавали общо в 41 държави, като 29 от тях са с дял в общите приходи от по-малко от 1%", коментира пред "Капитал" Пелагия Виячева, директор за връзки с инвеститорите на "Софарма", и допълни: "Целта ни от близо 10 години е да намалим дела на руския пазар в приходите от продажби, но поради бавното ни навлизане на други пазари и традиционната популярност на нашите медикаменти на този пазар това засега не се е случило в мащаба, в който бихме искали." За продажбите през тази година Виячева заяви, че е трудно да се правят прогнози: "Винаги сме били консервативни, а във времена като днешните се налага направо да бъдем песимисти и вероятно няма да сгрешим. Ситуацията на два от основните ни пазари е политически несигурна, с икономика, търпяща санкции, и волатилна валута, а за България можем само да кажем, че системата е в преход от едно състояние в друго и в такива времена не можем да правим прогнози и да се надяваме на пробиви." Друга фармацевтична компания на борсата - "Чайкафарма висококачествените лекарства", успява да повиши приходите си и печалбата. "Ръстът се дължи на разширяване на портфолиото на компанията, пускане на пазара на нови продукти, както и увеличаване пазарния дял на съществуващите такива", коментира Бисер Георгиев, изп. директор на "Чайкафарма". Той заяви още, че стратегическите плановете на компанията са насочени към излизане на нови пазари, главно в страните от ЕС и по-конкретно Чехия, Румъния, Португалия, Словакия, Гърция, Австрия, Полша. "Вече преминахме успешно международна децентрализирана процедура за регистрация на лекарствени продукти в ЕС. С лекарството ни България за първи път е референтна страна по децентрализирана процедура", допълни Георгиев и каза, че очаква ръст на продажбите от 6-7%, предимно в резултат увеличаване на продажбите на нови продукти. Добре се представя и производителят на лекарства за ветеринарната медицина "Биовет", който обаче въпреки ръста в продажбите отчита по-ниска печалба. Компанията изнася над 90% от продукцията, което я излага на валутен риск, но от ръководството посочват, че го измерват и контролират. При по-малките фармацевтични компании и тези, произвеждащи консумативи за сектора, също има растеж - "Унифарм", "Лавена", "Момина крепост", "Унифарм". Полетът на "Юрий Гагарин" Засега е трудно да се обобщи как се представя цигареният сектор, тъй като "Булгартабак холдинг" е публикувал само неконсолидиран отчет, а двете му основни дружества - "София БТ" и "Благоеврад БТ", вече не са на борсата. Интересно обаче е представянето на "Юрий Гагарин", който също е в орбитата на цигарения холдинг, а депутатът от ДПС Делян Пеевски от миналата година официално е миноритарен акционер и в двете дружества. За 2015 г. производителят на опаковки за цигари и филтри е отчел 10% ръст на продажбите, които вече са над 100 млн. лв. Интересно е, че за година печалбата расте пет пъти - към края на 2015 г. е над 5 млн. лв., а само две години по-рано беше на загуба. Повече услуги Компаниите в сектора на услугите са малко на фондовата ни борса, но един от най-новите им представители - "Спиди", показва сериозен растеж. "Компанията приключи 2015 г. с 50% ръст на приходите си до 120 млн. лв. Разбира се, този ръст идва основно от пълната консолидация на румънския бизнес, придобит от GeoPost, и това прави пълното сравнение с 2014 г. некоректно. В същото време обаче резултатите за четвъртото тримесечие показват забавяне в ръста на българския пазар, но силно представяне на румънското звено. Освен това "Спиди" увеличава с 30% оперативната си печалба преди амортизация, лихви и данъци. Този показател ще е ключов до 2020 г., когато GeoPost има опция да увеличи участието си в компанията до 70% от сегашните 25% на цена на база тази печалба", коментира Татяна Пунчева. Добре се представя и компанията за ремонт на кораби "КРЗ Одесос" с над 30% ръст на приходите и солиден скок в печалбата. Така, ако износът последните години съживи много от българските компании, тази година те имат основание за притеснения, ако забавянето на растежа в Китай се прехвърли по-сериозно върху европейския бизнес. Преди дни главният икономист на Unicredit Любомир Митов заяви, че Европа по-скоро е застрахована от това, тъй като изнася за азиатската страна повече готови крайни продукти. В този смисъл по-силно засегнати биха били компаниите, продаващи в Китай суровини и материали.
Източник: Капитал (03.02.2016)

Лавена изпраща 2015 г. със 17,6% спад на печалбата Лавена АД изпраща 2015 г. със 17,6% спад на печалбата въпреки ръста на приходите от продадена продукция. Това показват изчисленията на Investor.bg на база одитирания годишен финансов отчет на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Компанията, чиято дейност е производство и търговия с парфюмерийно-козметични и фармацевтични продукти и етерични масла, печели 590 хил. лв. спрямо положителен финансов резултат през 2014 г. в размер на 716 хил. лв. Печалбата на една акция намалява до 2,21 лв. от 2,682 лв. Приходите от продажба на готова продукция на шуменското дружество растат с 25,3% до 12,96 млн. лв. На фона на по-високите приходи се покачват и разходите. Например, разходите за суровини и материали са нагоре с 52,1% до 7,68 млн. лв. Разходите за външни услуги са за 3,1 млн. лв. и са с 32,3% повече спрямо 2014 г. Разходите за персонала се повишават с 30,4% до 1,3 млн. лв. Средно списъчният състав също се увеличава – от 78 души на 99. Дружеството ползва кредит от мажоритарния си собственик за общ размер 3,5 млн. евро, чийто падеж е 14 декември 2018 г., а към края на 2015 г. са усвоени 3,38 млн. евро. Предназначението на заемните средства е обезпечаване на нуждите от оборотни средства. Лавена е сключила договор с банка за заем от 2,045 млн. евро, с който финансира малко повече от половината разходи за изграждането на нова производствена и складова сграда с приемни и административни зони. Падежът по този кредит е 25 декември 2018 г., а обезпечението е договорна ипотека върху недвижимите имоти на Лавена в град Шумен. Към 31 декември 2015 г. основни акционери са Балтимор ЕООД със 74,64%, физически лица държат 12,08% от капитала, а други юридически лица – 13,28%. Свързани с Лавена АД са дъщерните Лавена Агро ЕООД и Лавена Мърчандайзинг ЕООД. Акциите на Лавена АД са сред над 100 книжа на български дружества, които ще са достъпни за търговия и през интегрираната борсова платформа SEE Link. Книжата на шуменския производител на козметични продукти поскъпват с 6,72% от началото на годината до 54 лв. за брой и 14,399 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2016)

Лавена с печалба от 610 хил. лв. през първата половина на годината Лавена АД е спечелила 610 хил. лв. през първите шест месеца на годината, или малко под печалбата от 631 хил. лв. през същия период на 2015 г., показва междинният финансов отчет на дружеството, разпространен чрез БФБ-София. През първото шестмесечие шуменската компания формира положителен доход на акция от 2,285 лв. Общите приходи от дейността на производителя на козметични продукти с марка „Бочко“ през първото полугодие са в размер на 7,267 млн. лв. при отчетени през същия период на 2015 г. 6,318 млн. лв. Върху размера на приходите най-голямо влияние имат приходите от продажба на продукция. Техният размер заема 98% от общите приходи за първото шестмесечие на 2016 г. В резултат на увеличените продажби е постигнат ръст от 15% и нарастване на приходите с 949 хил. лв. Общите разходи за дейността за периода януари-юни са в размер на 6,85 млн. лв., което представлява увеличение от 11% спрямо 6,171 млн. лв. преди година. Активите, на компанията, чиято дейност е производство и търговия с парфюмерийно-козметични и фармацевтични продукти и етерични масла, са в размер на 21,408 млн. лв. към 30 юни 2016 г. при такива за 20,95 млн. лв. към 31 декември 2015 г. Към 30 юни 2016 г. основни акционери в Лавена АД са Балтимор ЕООД със 74,61% и Софарма АД с 11,17%. Софарма Трейдинг АД е продала дела си, тъй като към 31 март 2016 г. имаше 0,79%. От началото на годината акциите на компанията поскъпват с 18,58%, а за една година цената се повишава с 21,21% до 60 лв. Цената е най-високата в историята на компанията. Пазарната капитализация е 15,999 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (29.07.2016)

С близо 31% нараства печалбата на "Лавена" към края на третото тримесечие. Шуменската компания произвежда продукти от лавандула, включващи етерично масло и производната му козметика. Дружеството обработва над 500 дка от растението и има две дестилерии с капацитет над 100 тона. Акциите на "Лавена" на БФБ не реагираха при публикуването на отчета. Мажоритарен собственик на компанията е дружеството "Балтимор", което притежава близо три четвърти от акциите. Комбинацията от ниска ликвидност и спорадични сделки покачва цената на книжата с близо 60% в последната година. Срещу пазара Приходите за първите девет месеца на годината нарастват с около 13% до малко над 11 млн. лв. "Лавена" успява да постигне ръст въпреки понижаването на цената на маслото от лавандула на пазара. В края на 2015 г. България стана най-големият производител на суровината, като измести традиционния лидер Франция. Скокът от 30% доведе до свръхпредлагане на пазара. През 2016 г. ефектите от дисбаланса се усетиха, като цената на лавандуловото масло се понижи с една трета. Около 70% от продукта се изнасят за Франция, където намира приложение в козметиката. Въпреки спада в цената на маслото от лавандула нетният марж на "Лавена" се подобрява на годишна база. След първите 9 месеца той достига 10.23%, ръст с около един процентен пункт спрямо същия период на 2015 г. Това означава, че независимо от поевтиняването на продуктите на компанията тя успява да генерира по-големи печалби за собствениците си. Това не се дължи на спад на разходите, който може да се очаква. Общите разноски на компанията се покачват с близо 5% на годишна база, като повече компанията е харчила и за производствени материали. Спадът в цената на лавандулoвото масло би следвало да свие последните. Ефектът на евтините суровини От началото на годината част от емитентите на борсата успяха да реализират значителни печалби заради резки изменения в цената на суровините. Към третото тримесечие алуминиевият производител "Алкомет" отчете тройно повишение на печалбата спрямо същия период на миналата година. Компанията запази приходите си почти непроменени, но по-евтиният алуминий спомогна за свиване на разходите и повишаване на нетната печалба.
Източник: Капитал (28.11.2016)