Промишленият сектор у нас отбеляза нелоша 2014 година. От 49 публични компании, подавали отчети на Българската фондова борса, при 27 има ръст на приходите най-вече заради инвестиции в нови мощности. Сред отличниците е „Аркус“- Лясковец. Производителят на спецпродукция (оръжие, амуниции и др.) изпраща 2014 г. с внушителен ръст на приходите от 43%, до 43,8 млн. лв. Шуменската компания „Лавена“, прочута с козметичната си линия „Бочко“, също прави фурор - годишните продажби се увеличават с 22%, до 10,4 млн. лв. В момента дружеството инвестира 6,8 млн. лв. в модерни цехове. Ренесанс изживява и пловдивският завод за филтри за цигари „Юрий Гагарин“. Приходите му нарастват с 20%, до 88,5 млн. лв., след като купи нова линия за комбинирани филтърни пръчки. В малкото градче Стражица също имат повод за радост - местният производител на отоплителни уреди „Корадо“ отчита 20% ръст на продажбите, до 20,1 млн. лв. През м.г. дружеството набра над 7 млн. лв. на борсата, за да финансира инвестиционната си програма. На обратния полюс е настроението във фармацевтичния сектор. Повечето производители на лекарства отбелязват спад на приходите между 6 и 27%, като основна причина се смята конфликтът между Москва и Киев. Русия е един от най-големите пазари за българските фирми от сектора. Параходство „Българско речно плаване“ също страда от напрежението между двете държави. Това е довело м.г. до прекратяване на доставките по р. Дунав на суровини от украинските пристанища Рени и Измаил.
Източник: Преса (02.02.2015)

Плащат по 70 ст. на берачите, дестилериите изкупуват цвета по 2,70 лв. Важното е България да държи цена не по-малка от 4500 евро за кг, казва доц. Георги Чаушев С време като по поръчка започна тазгодишният розобер в Меката на българската роза - Казанлъшката долина - до обяд пече, а след обяд превалява. "Така розовият цвят хем е свеж и тежък, хем е наситен с много аромат", хвалят се дългогодишни производители. Известно е, че розовият цвят се бере сутин рано, докато се вдигне росата, за да се запазят влагата и аромата. Хората от бранша не крият, че ако няма някаква рязка промяна в метеорологичните условия до края на кампанията, реколтата от розов цвят ще бъде много по-добра от миналата година. Първи започнаха розобера още в началото на миналата седмица /б.а. 18 май/ хората от Института по розата и етерично-маслените култури, който стопанисва около 500 дка градини. "Тази година розите ни са в по-добро състояние, очакваме среден добив около 300 кг цвят от декар", прогнозира шефът на института доц. Георги Чаушев. Розоберачите, както и миналата година, са наети при договорена надница - 70 ст. на килограм розов цвят. По 60-70 ст. на кг плащат засега и останалите розопроизводители в региона. Не се очаква рязко движение и в изкупната цена на розовия цвят в сравнение с миналата година, тогава розоварните са давали средно по 2,70 лв. за килограм рози. "Ние сме се договорили за изкупната цена с една дестилерия още в началото на кампанията и ако няма някакви катаклизми, които биха влошили качеството на цвета, ще си получим парите", казва шефът на Института по розата доц. Чаушев, като в интерес на партньорите отказа да посочи конкретната цифра. Преди старта на розовата кампания в Казанлъшко от местното сдружение на розопроизводителите били настроени да искат около 3 лв. за кг цвят от розоварните, но после са отстъпили до миналогодишните изкупни цени. Над 3 лв. обаче ще се търгува и тази години цветът от сертифицираните като биологично чисти розови градини. Както е известно, те нито се торят, нито се пръскат с хербициди срещу вредители. И освен че са органично чисти, добивът при тях е значително по-малък. Разбира се, най-важен е крайният резултат, в края на кампанията, когато дъхавите рози се превърнат в розово масло. Ако се съди по началото, собствениците на дестилерии имат основание да вярват, че тази година за получаването на 1 кг от скъпоценния еликсир ще трябват малко по-малко от обичайните 3-3,5 тона. По правило България произвежда годишно по 2-3 тона розово масло и големият проблем винаги е бил неговата реализация на световния пазар. Според неофициална информация миналата година цената на биологично чистото розово масло е ударила рекордните 7 хил. евро. "Възможно е да е имало сделки на тази цена, но по-важното е българското розово масло да не пада под 4500 евро за килограм на световния пазар", убеден е шефът на Института по розата и етерично-маслените култури доц. Георги Чаушев. Наши компании пробиха в Китай и Австралия Пазарите на родното розово масло са традиционни - Турция, САЩ, Япония, Арабският регион. "Отделни компании са успели да реализират продажби в Китай, Нова Зеландия и Австралия и това са пазари в перспектива", посочва Николина Узунова от Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" (БНАЕМПК). "При розовото масло България е лидер, имаме запазен в годините обем на производство, който до голяма степен е продиктуван от особеностите при отглеждането на розата и най-вече ръчното й събиране", обяснява Узунова. По думите й у нас годишно се добива около 1,5 т розово масло. "Това е много скъпа суровина и фирмите много внимателно вземат решение колко да преработят. Тази година колеги споделят, че ако се наложи, няма да преработят цялата суровина, която произвеждат от собствените й насаждения и ще внимават колко купуват, за да не се стигне до акумулиране на загуби при производството", допълва Узунова. През последните години конвенционалното розово масло се търгува на цена от над 6000 евро за кг. Очакванията за тази година са, че няма да се стигне до върхови цени при продажбата.
Източник: Стандарт (26.05.2015)

Няма официална статистика колко са засетите площи, все повече мераклии се захващат с ароматната трева Да гоним лидера Франция не с количество, а с качество, съветват от бранша Над 100 т лавандулово масло годишно се произвежда у нас през последните години, по данни на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" (БНАЕМПК). "Очакванията ни са за добра лавандулова кампания, което означава, че поне 100 т лавандулово масло ще се произведе и тази година. Друг е въпросът какво ще бъде неговото качество и къде ще бъде реализирано, защото пазарът на лавандула и на етерични масла изобщо не е безкраен и не количеството, а качеството е важно", посочва Николина Узунова, изпълнителен директор на БНАЕМПК. По думите й трудно може да се даде точна прогноза колко ще е количеството произведено лавандулово масло. "А обяснението е едновременно просто, прозаично и убийствено българско - няма официална статистика за това колко са засетите с лавандула площи у нас", коментира Узунова. По думите й броят на желаещите да инвестират в лавандулопроизводството непрекъснато расте и всяка изминала година все повече площи се насаждат с лавандула. Засилен интерес има дори в територии, за които не е характерно производството, като например Севeрна България. Това обаче поражда редица въпроси - доколко тези нови предприемачи имат опит в производството на лавандула, доколко са проучили и закупили подходящите сортове според почвата и доколко са проверени източниците на посадъчен материал, тъй като на пазара има такива, които не са лицензирани. "Всички тези въпросителни без ясен отговор поставят прогнозата за произведеното количество лавандула, и оттук на произведеното количество лавандулово масло, в сферата на предположенията. Въпреки че според предприемачи всеки тип масло намира своя потребител и не трябва да се опасяваме за реализацията на продукцията", казва Узунова. Тя е категорична, че всеки тип производство изисква специфични познания. Затова споделя скептицизма на колегите си от бранша, че доста се рискува от страна на някои предприемачи, а техният риск се отразява върху целия сектор. "Производството на некачествено масло рефлектира върху целия бранш и вреди на изграждания с години имидж. Затова защитавам тезата, че не количеството, а качеството е важно", подчертава Узунова. Според нея бързата печалба за едни означава множество и дългосрочни проблеми за тези, които имат намерение да останат трайно в този бранш. Основните пазари на родно лавандулово масло са Франция, Германия, Япония, САЩ, Нова Зеландия, Арабският регион. "Франция е важен и основен контрагент, но родното масло е търсено и на други пазари. Според експерти от бранша Франция не се и стреми да ни надмине по производство на лавандулово масло, където страната ни е безспорен лидер от години", коментира Узунова. По думите й французите произвеждат по 30-40 т лавандулово масло годишно, а през последните 5 г. България произвежда около 100 т. "Ние не подбиваме пазара на Франция с количество, защото тя е производител на качествено, търсено и световно признато масло. Нашите компании трябва да си поставят за задача да произведат не повече, а по-качествено масло, за да са действителни конкурентни на основния ни конкурент Франция, а и да бъдат добре позиционирани на световния пазар", съветва Узунова. Тя е категорична, че родното лавандулово масло е качествено. Според нея политиката по качеството му е политика на всяка фирма и зависи от няколко основни компонента - да се изберат подходящите площи за засаждането на лавандула и сортовете, отговарящи на съответния тип почва, да се направят агротехническите обработки, които са пряко свързани с качеството на добиваната суровина и не на последно място - преработката й съгласно установените добри практики. "Неспазването на закономерностите във всеки един от етапите на производство и преработка на суровина води до проблеми с качеството. Слава Богу, не мога да кажа, че имаме проблем с качеството на родното лавандулово масло, но е факт, че през последните няколко години на родния и световен пазар се предлагат масла с нетипични физико-химични показатели", коментира Узунова. Според нея въпросът за очакваните цени, на които ще се търгува маслото, е най-сложният, защото освен качеството е важно и какво количество масло ще се произведе. "Очакванията са, че високите цени от последните години няма да бъдат запазени, тъй като предлагането се увеличава", прогнозира Узунова. В България не се внасят етерични масла в огромни количества, защото страната ни е по-скоро износител. През последните години у нас не се преработва мента, защото липсва търсене, а където все пак това се прави, става по предварителна заявка, обяснява Узунова. Ваучерите не решават проблема със сезонната заетост Николина Узунова, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" Опасявам се, че тази година няма да бъде решен проблемът със сезонната заетост, тъй като малко половинчато се гледа на него. Сезонната заетост е свързана не само с осигуряването на работната ръка. Проблем за производителите е фактът, че контингентът от средите на трайно безработните български граждани по никакъв начин не са мотивирани да работят по легални договори, защото така ще загубят социалните си помощи, които са превърнали в основен източник на доходи. Ние апелираме и търсим диалог с държавата, защото проблемът е за бизнеса като цяло. Не става дума само за розовата кампания, а за всички кампанийни производства. Консервната индустрия също е свързана с кратковременно, но масово набиране на работна ръка. С ваучерите се търси форма за еднодневна заетост на безработния, но какво правим, ако безработният не желае да е официално нает? Ваучерът не решава проблема, би го решил, ако бъде разглеждан като приход. За нас решение е обвързване на получаването на социални помощи с необходимостта от полагане на някаква краткосрочна форма на труд.
Източник: Стандарт (26.05.2015)