Българските готови облекла формират 16.5% от общия износ на страната за ЕС през 1998 г., отчита Европейската комисия. На фона на символичните и низходящи резултати на редица други сектори родната статистика отбелязва количествено удвояване на експорта на дрехи за последните пет години. Отрасълът изминава дълъг път от 1834 г., когато Добри Желязков-Фабрикаджията създава в Сливен първата българска фабрика за производство на вълнени тъкани, до днес. В годините след Освобождението текстилната и хранително-вкусовата промишленост определят индустриалния облик на страната. След 1944 г. държавата влага много инвестиции в производството на тъкани, трикотаж и готови облекла. Създадени са огромни мощности, заводите работят предимно за износ. По т. нар. първо направление продукцията отива за тогавашния СССР. Срещу това страната получава нефт, памук и прочие суровини по специална листа за доставки. На вътрешния пазар властва дефицитът. Вносът е символичен. За да се купят изделия на Арда - Русе, Яница - Елхово, Биляна - Петрич, завод Витоша или Вида стил например, трябват връзки. За нещо по-специално се търсят услугите на професионални шивачи. Кройките на Бурда се предават от ръка на ръка. Секторът не е сред толерираните - по това време на мода са авангардните технологии, микроелектрониката, машиностроенето, химията. По ирония на съдбата след време множество новосъздадени шивашки фирми се настаняват точно в помещения на бивши предприятия на електрониката - доста подходящи за ателиета заради простора и чистотата на залите. Веднага след 1990 г. благосклонният съветски пазар доста бързо затръшва врати пред български текстилни и трикотажни изделия. По родните сергии и магазини се изсипват вносни изделия от всякакъв вид и за всеки джоб. Производителите са стреснати - няма гарантирани поръчки, а как се търсят пазари на Запад знаят малцина. Някои заводи слагат точка на професионалната си биография. За традиционни центрове на текстилната промишленост, като Габрово и Сливен например, остава само старата слава. Производството на платове е свито наполовина. Изключение правят фабриките за копринени тъкани - там са ангажирани 90 на сто от мощностите. Заводите за производство на прежди са натоварени 45-50 на сто. Произведените през 1998 г. памучни и вълнени платове са около пет пъти по-малко от тези през 1989 г., показва официалната статистика. Десенаторите напускат, уморени от ниските заплати и нищожните инвестиции за обновление. Малцина устояват на промените и успяват да изплуват. Катекс - Казанлък, Слитекс - Сливен, Самоковска комуна, Галатекс - Варна, са сред неголемия брой добре работещи фирми от подотрасъла. Традициите в производството и добрите специалисти обаче са траен дивидент, който привлича чужди инвеститори. През март т.г. италианската група Миролио например се готви да открие в Елин Пелин завод за печат и щампи в текстила. Проектът се оценява на около 50 млн. ДМ. Производството ще е за износ и ще осигурява работа на около 150 души. И трикотажните фабрики преживяват своите върхове и спадове. Оцеляват само тези, които успяват да затворят цикъла плетене - багрене - готово облекло. Показателна за добрите възможности на отрасъла е продукцията на Руен (до неотдавна само търговска марка, но вече собственик на осем производствени предприятия, сред които Орфей - Кърджали, и Етавия - Кюстендил), Росица - Севлиево, Нора - Ловеч, признават експерти. Като цяло обаче са натоварени около 65% от мощностите за производство на трикотажни облекла, пердета и чорапи. Най-голям удар в бранша правят шивашките фирми. И макар че се използват малко над 70 на сто от мощностите за производство на облекла (за спалното бельо процентът достига до 90), този подотрасъл доказа своята конкурентосопсобност. Създадени са стотици частни предприятия, които осигуряват хляб на хиляди семейства. Това, което ги крепи, е работата на ишлеме. Поръчките за работа с чуждо ноу-хау и материали всяка година се увеличават. Страната ни се превръща в шивашко ателие на Западна Европа, недоволстват противниците на този метод на работа. Много съвети се изсипват за това, как българските производители трябва да предлагат готов продукт. Но за подобно пазарно поведение се изискват доста предпоставки. За средните и големите фирми продажбата на собствен продукт на вътрешния пазар например предполага пласиране на голямо количество изделия. Това изисква конкурентни цени и добре организирана дистрибуторска мрежа. И двете условия засега са утопия за огромна част от дружествата. Няма как цените да бъдат конкурентни независимо колко е модерно оборудването на фирмата и колко висока е производителността й, признават със съжаление производители. Причината е в черния внос и сивото производство на текстилни и трикотажни изделия. Дори да има потребителско търсене (а то е доста символично в последните години), купувачите трудно предпочитат качествената дреха. При изтънелия джоб на българина по-евтиното е по-примамливо, въпреки че е с по-малко достойнства. Вътрешният пазар не може да гарантира оцеляване, категорични са предприемачи от бранша. Множество шивашки цехове и цехчета бълват дрешки, минавайки покрай закона по всички възможни обиколни пътища - с платове, купени на черно, с труд, за който не се плащат осигуровки, без особени ангажименти към хазната и пр. Затова големите предприятия (чиято дейност се гледа под лупа от контролните органи) често изпадат в ярост пред наглото нелегално присъствие на фирмички, оцеляващи благодарение на сивотата в икономиката. Нелоялна конкуренция атакува родните производители и по линия на вноса. По данни на НСИ средната стойност на изнесено зад граница българско изделие през 1998 г. е 5.08 лв. - става дума предимно за ишлеме, и то на леки облекла. А вносът на едно ново изделие е със средна стойност... 0.87 лв. Щурмът на денкове и ТИР-ове с дрешки не е от вчера. Близостта на съседна Турция - един от най-големите световни производители в бранша, улеснява наводнението от тъкани и шивашки изделия. Нищо лошо. Проблемът е в това, че в огромната си част стоките или изобщо са заобиколили митниците, или са декларирани на символични цени. "Един търговец на сергия може спокойно да застане пред фабриката или магазина на производителя и да продава подобни стоки, за които обаче не са платени никакви мита и данъци (или те са символични). Така той конкурира успешно цените на производителя. Известни са случаи, когато производител със седем магазина закрива производството си и започва да зарежда магазините си само от внос", коментира Роберт Александрийски, председател на Асоциацията на износителите на облекло и текстил. Като цяло вътрешният пазар (въпреки изобилието от стоки) не предлага от пиле мляко за купувачите. И сега често се губят дни в търсене на съответния размер, цвят или модел дреха. Понякога западни фирми връщат част от произведената на ишлеме в България продукция, изостанала по чуждоземските щандове. Евтините вносни стоки от съседни държави пък доста често са нестандартни като размер. Така щандовете привидно са затрупани със стока, но в повечето случаи тя е еднотипна - дрехите са с еднакви размери и цветове например. Агресия, Магда мода - София, Мод Мари - Русе, Вени стил - Пловдив, Мони МСД - Плевен са само част от множеството фирми, които правят опити да внесат разнообразие на иначе разкрепостения ни пазар. Износът на собствен продукт е друга възможна стратегия за оцеляване на предприемачите от бранша. Това не означава собствена марка обаче. Собствено изделие ще рече, че българското предприятия предлага модел, купува материалите и ушива дрехата. После я доставя на чужда фирма, която слага своята марка. Някои западни мениджъри предпочитат този начин на работа - те не желаят да се занимават с доставка на платове, кройки, конци, копчета и пр. Класически пример за производство на готов продукт са изделията на Руен - фирмата, която от години има лицензни договори с Пума, Рийбок, Квеле, Некерман. На същия принцип работи и Ирис - Русе. Малцина български фирми обаче могат да предложат такъв модел на сътрудничество. Първо, защото това предполага добро познаване на модните тенденции. При това с поглед напред. А у нас никой не предлага подобна информация. Следенето на "писъка на сезона" изисква собствени наблюдения и проучвания, свързани с много пари. Следващото условие са материалите. Не са много производителите на български текстил, които могат да отговорят на европейските стандарти за платове. Обикновено текстилните фабрики изискват авансово плащане на поръчката. Като капак на това сроковете на изпълнение са доста дълги, когато в световен мащаб става въпрос за дни. Пласирането на собствена продукция на запад е доста сложно и заради това, че играчите там отдавна са наместени. Пазарът е преситен, претенциозен, има свои правила. Затова пробивът е скъпо удоволствие. Накратко - собственото производство изисква солиден финансов гръб. Тези средства не могат да бъдат генерирани от традиционната дейност на едно шивашко предприятие, работещо на ишлеме. Необходим е допълнителен оборотен капитал, близък до годишния ти оборот, пресмята собственик на шивашка фирма. "Само 5% от общия ни обем е на ишлеме. Работим собствен продукт благодарение на банките, които са ни осигурили оборотни средства", признава Стефан Колев, изпълнителен директор на "Руен" и председател на Браншовия съюз на трикотажната промишленост. Докато чужденците могат да се възползват от българските фирми по най-безрисков начин (работата на ишлеме), те нямат особено голяма сметка да допускат по-самостоятелни изяви на български изделия, скептични са предприемачи от бранша. Браншът В началото на 90-те години държавните шивашки предприятия са 73, а текстилните и трикотажните - 159. През 1998 г. шивашките фирми достигат 2620, а текстилните и трикотажните - 536, показва справка на бившето промишлено министерство. Приватизирани са почти 75% от дружествата за производство на текстил и трикотаж и 90% от шивашките предприятия. Над 51% от дружествата в бранша са раздържавени по линия на масовата приватизация. Общо 36 фонда държат от 10% до 60% от акциите в отрасъла. Четири холдингови дружества са акционери в една трета от приватизираните предприятия - "Българска холдингова компания", Обединена текстилна компания "Доверие", Работническо-мениджърски холдинг "Труд и капитал", "Булхолдинг". Единадесет холдингови дружества имат акционерно участие само в по едно търговско дружество от отрасъла. В процедура по ликвидация и несъстоятелност са обявени 15 фирми. Данните не са окончателни, процесът на преразпределение на собствеността продължава. В бранша са заети над 140 хил. души. Най-голям е броят на фирмите с персонал до 50 души (над 2500), показват данните на експромишленото министерство.
Източник: Капитал (22.01.2000)

Съветът на директорите на "Катекс" - АД, Казанлък, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 7.III.2000 г. в 11 ч., което ще се състои в административната сграда на дружеството на адрес: Казанлък, ул. М. Стайнов 4, при следния дневен ред: 1. промени в устава на дружеството; проект за решение - общото събрание приема предложението на акционера "Притекс" - АД, за промени в устава на дружеството, включващи въвеждането на двустепенна система на управление; 2. освобождаване от длъжност съвета на директорите; проект за решение - общото събрание освобождава от длъжност съвета на директорите; 3. избор на надзорен съвет; проект за решение - общото събрание избира членовете на надзорния съвет на дружеството, предложени от акционера "Притекс" - АД; 4. освобождаване от отговорност на освободените членове на съвета на директорите; проект за решение - ОС освобождава от отговорност освободените членове на съвета на директорите за дейността им в дружеството. Регистрацията на акционерите за участие в работата на общото събрание ще се извърши същия ден в 10 ч. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 12 ч., на същото място и при същия дневен ред и ще се счита за редовно независимо от броя на представените акции. Правото на глас в общото събрание може да се упражнява само от лицата, придобили акции от дружеството най-малко 14 дни преди датата на събранието. Лицата, които представляват или предложат на акционер или акционери с повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите да ги представляват, трябва да уведомят за това дружеството най-малко 10 дни преди събранието. Уведомлението се изпраща до изпълнителния директор на дружеството на посочения адрес. Писменото пълномощно за представляване на акционер трябва да се отнася конкретно за това общо събрание, да е изрично нотариално заверено и да има минималното съдържание, определено с наредба. Материалите за общото събрание са на разположение на всички заинтересувани акционери в канцеларията на дружеството.
Източник: Държавен вестник (01.02.2000)

Вълнено-текстилната фабрика Катекс АД започва да назначава 150 работници. Откриването на новите работни места е резултат от съвместен проект на текстилната фабрика и регионалния съвет по заетостта, учреден при областната управа в Стара Загора. 150-годишната отново частна фабрика е собственост на наследниците на братя Стайнови, основатели на фабриката, Българо-руската инвестиционна банка и работници. В предприятието работят на постоянни трудови договори 1700 души. Изпълнителният директор на фабриката Анко Азълов обяви пред, че в бизнеспрограмата през тази година се предвижда да се въстанови дейността и на два предачни цеха в гр. Гурково и в с. Тъжа, където ще се открият нови още 40 работни места.
Източник: БТА (28.02.2000)

Откриват 150 работни места в Катекс АД обявиха от ръководството на текстилната фабрика в Казанлък. Катекс е получила покана да участва в изложението на текстилните фабрики от ЕС от 1 до 3 март, съобщи директорът на предприятието Янко Азълов.
Източник: Стандарт (29.02.2000)

Около 150 нови работни места ще бъдат разкрити през месеците март и април в текстилната фирма „Катекс". Местата ще се разкрият по съвместен проект между Регионалния център по заетостта и ръководството на фирмата. През следващата седмица „Катекс“ ще участва в престижното текстилно световно изложение в Париж. Там фирмата ще представи новия си продукт „Парис“, който е от 100 процента австралийска вълна, но е лек и ефирен като коприна. Съгласно бизнеспрограмата на дружеството за 2000 г. предстои разширяване на дейността в близките селища Тъжа и Гурково. През април предстои и промоция на продукция на „Катекс“ пред посланици на чужди държави у нас.
Източник: Демокрация (06.03.2000)

На 7 април Славчо Боянов Христов ще стане член на Надзорния съвет на БРИбанк АД. В момента в надзора на банката са три юридически лица - фирмите Агрохолд АД, БОСТ и Алинея. Оловно-цинковият комбинат в Кърджали закупи акции на БРИБанк и вече притежава 9.9% от капитала й. 51% от ОЦК е собственост на РМД Оловно-цинков комплекс 98, които то придоби с финансовата подкрепа на банката. В момента Светослав Божилов, прокурист на БРИБ, е член на борда на директорите на кърджалийското предприятие. Управителният съвет на БРИБанк ще предложи на общото събрание, което ще се проведе в петък, акционерите да получат дивидент от 4.7%. До 7 април трябва да бъде попълнен капитала на банката до 20 млн. лв. Акционери в БРИБанк освен ОЦК са текстилното предприятие Катекс АД с 24.8%, REFCO с 20%, офшорната фирма Джес Нет с 9.9% и две физически лица - Марк Хинли и Робърт Кьонигсбергер с по 2.35%. На общото събрание акционерите трябва да направят промени в надзорния съвет и устава на банката. Очаква се от управителния съвет да излезе президентският съветник Красимир Ангарски, който в момента го оглавява.
Източник: 24 часа (04.04.2000)

Управителният съвет на "Катекс" - АД, Казанлък, на основание чл. 223 ТЗ във връзка с чл. 115 ЗППЦК свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 26.VI.2000 г. в 11 ч. в административната сграда на дружеството на адрес: Казанлък, ул. М. Стайнов 4, при следния дневен ред: 1. приемане на отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството за 1999 г.; проект за решение - ОС приема отчета на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1999 г.; 2. приемане на годишния счетоводен отчет, баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството за 1999 г.; проект за решение - ОС приема заверените от експерт-счетоводител годишен счетоводен отчет, баланс и отчет за приходите и разходите на дружеството за 1999 г.; 3. приемане на доклада на дипломирания експерт-счетоводител; проект за решение - ОС приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител; 4. разпределение на печалбата от дейността през 1999 г.; проект за решение - ОС приема предложението на управителния съвет за разпределението на печалбата от дейността за 1999 г.; 5. избор на експерт-счетоводител за 2000 г.; проект за решение - ОС избира експерт-счетоводител за 2000 г. по предложение на управителния съвет. Регистрацията на акционерите за участие в работата на общото събрание ще се извърши същия ден от 10 ч. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 12 ч., на същото място и ще се счита редовно независимо от броя на представените акции. Правото на глас в общото събрание може да се упражнява само от лицата, придобили акции от дружеството най-малко 14 дни преди датата на събранието. Лицата, които представляват или предложат на акционер или акционери с повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите да ги представляват, трябва да уведомят за това дружеството най-малко 10 дни преди събранието. Уведомлението се изпраща до изпълнителните директори на дружеството на посочения адрес. Писменото пълномощно за представляване на акционер трябва да се отнася конкретно за това общо събрание, да е изрично нотариално заверено и да има минимално съдържание, определено с наредба. Материалите за ОС са на разположение на всички заинтересувани акционери в канцеларията на дружеството.
Източник: Държавен вестник (19.05.2000)

На територията на община Казанлък кметствата и наместничествата са със самостоятелни водоизточници, като водопроводната мрежа е изградена 98%. Режимът на водоподаване, съществувал до 1994 г., е прекратен след изграждането на помпени станции, водоеми и магистрални водопроводи. Предприятия със собствени водоизточници за промишлена вода са: АРСЕНАЛ, КАТЕКС, БЪЛГАРИЯ-К, ТЕЦ КОМПЛО, КАПРОНИ, БЪЛГАРСКА РОЗА-СЕВТОПОЛИС. Канализационната мрежа в Казанлък е изградена 95%, а за останалите селища в общината - в много по-малка степен. Някои от кметствата имат само проекти на канализационна мрежа. Предприятия със собствени пречиствателни станции за промишлена вода са: АРСЕНАЛ, КАПРОНИ, М+С ХИДРАВЛИК, КАТЕКС.
Източник: Капиталов пазар (30.05.2000)

РЕШЕНИЕ № 1524-П от 25 май 2000 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗППДОбП, чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции и Решение № 127 от 25.VIII.1994 г. за откриване на процедура Агенцията за приватизация реши продажбата на държавното участие в "Катекс" - АД, Казанлък, да се извърши чрез централизирани публични търгове. Изпълнителен директор: З. Желязков
Източник: Държавен вестник (06.06.2000)

Благоевградският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ вписа промени с решение № 3366 от 18.VIII.2000 г. по ф.д. № 1212/99 за "Съобщителна техника" - АД: деноминиране на капитала от 50 000 000 лв. на 50 000 лв.; вписва нов предмет на дейност: производствена, търговска, инженерингова, сервизна и ремонтна дейност на телекомуникационни и други съоръжения, складова и лизингова дейност, дейност на търговско представителство и посредничество, информационна дейност и предоставянето на други услуги; освобождава членовете на надзорния съвет: "Катекс" - АД, гр. Казанлък, Иван Благоев Прангов и Васил Димитров Камбуров; вписва за членове на съвета на директорите Антон Николаев Андонов, Альоша Кирилов Сиджимов, Данаил Михайлов Каменов, "Телеком инженеринг" - АД, Благоевград, и Добрин Иванов Мишков; дружеството се представлява от изпълнителните членове на съвета на директорите Альоша Кирилов Сиджимов и Данаил Михайлов Каменов заедно; вписа промени в устава на дружеството.
Източник: Държавен вестник (12.09.2000)

ДЗИ ще спечели над 20 хил. лв. от операция, сключена с банката на кръга "Олимп". Застрахователят е осигурил 2,35 млн. евро свои пари на Стопанска и инвестиционна банка(бивша БРИ-Банк). Това е станало, след като ДЗИ е купил дялове от две фирми на "Олимп".Това са "Катекс"-Казанлък и ОЦК - Кърджали. Акциите са собственост на БРИБанк. Шеф на трезора е небеизвестният Славчо Христов, собственик на любимия на премиера Костов ресторант "Олимп" в София. Парите са от срочен депозит, открит от ДЗИ в "олимпийската" банка. По този начин трезорът ще може да ползва финансов ресурс,а застрахователят ще спечели над 20 хил. лв. Сделката е напълно законна, коментираха юристи. Договорът за замяна на срочния депозит с акции е с 33-дневен срок. След изтичането му на 26 октомври банката трябва да върне парите на ДЗИ и да си прибере обратно книжата. Тя пък трябва да плати акциите по борсова цена към момента на изкупуването плюс 5,7 % лихва. Подобна операция не е забранена от закона за приватизацията, тъй като става дума за срочен депозит на ДЗИ. Според приватизационния закон дружество, обявено за раздържавяване, каквото е държавният застраховател, няма право да се разпорежда само с дълготрайните материални и нематериални и финансови активи. Срочният депозит не е сред тях. Ръководител на ДЗИ е братът на шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова -Борислав Михайлов. Според експерти прехвърлянето на свежи пари в трезора изглежда странно. Банката участва в приватизацията на редица дружества - Златни пясъци, "Бороспорт", Пампорово. За тях е извадила поне $ 30 млн. кредити. Сериозно финансово бреме е и дългът на Стопанска банка, който БРИБанк пое ангажимент да погаси, след като купи фалиралия трезор. Това са около 80 млн. долара. Банката е свръхликвидна, коментираха от ръководството й. Според тях през последните 6 месеца привлечените средства са се увеличили със 100 млн. лв.Освен това били преизпълнени изискванията за минималните резерви, които банките са длъжни да поддържат. Оттам обясниха още, че операцията е продиктувана от закона за застраховането, който изисквал намаляване на риска на портфейла. Това можело да стане чрез различни видове вложения.
Източник: Труд (11.10.2000)

Месец декември 1. 75 % от регистрирания капитал на "Ватия" - ЕАД, София, продадени чрез конкурс на "Ватия 21" - АД, "София и Катекс" - АД, Казанлък, за 6 979 902 лв.;
Източник: Държавен вестник (13.10.2000)

ДЗИ ще си прибере утре срочен депозит от 2,35млн. евро от Стопанска и инвестиционна банка (бивша БРИБанк). Това съобщи вчера изп. директор на ДЗИ Здравко Десимиров. Сделката между застрахователя и банката бе подписана в края на септември. Тогава ДЗИ замени депозит в БРИБанк, свързвана с кръга "Олимп", срещу акции на 2 фирми от същото обкръжение. Това са "ОЦК" - Кърджали и "Катекс". Банката трябваше да върне парите и да си прибере книжата на 26 октомври т. г. Това не стана, защото договорът бе продължен за още месец. За 30 дни ДЗИ прибра печалба от 24 034 лв. Още толкова ще брои "олимпийската банка" на застрахователя утре. Имах намерение сделката да продължи и след Нова година, но вие ме накарахте да я прекратя. Консултантите по приватизацията на ДЗИ питали кой е този кръг "Олимп" и коя е тази банка, каза Десимиров.
Източник: 24 часа (28.11.2000)

Трето гражданско отделение Трето гражданско отделение, 01046/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1695/99 по описа на Окръжен съд Пазарджик, подадена от "Информационни носители" - АД, чрез адвокат Румен Цветанов Петков, Пазарджик, кв. Драгор, и от адвокатска колегия Пазарджик, срещу Илия Йорданов Стойчев, Пазарджик, ул. Витоша 17. Трето гражданско отделение, 01048/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1835/99 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от Чонка Неделева Вълкова чрез адвокат Мартин Георгиев от адвокатска колегия Пловдив, срещу "Чайка-97" - АД, Пловдив, бул. Шести септември 237. Трето гражданско отделение, 01049/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 372/99 по описа на Окръжен съд Кюстендил, подадена от "ЗИО" - ЕООД, чрез управителя Асен Спасов Вучков, гр. Дупница, ж.к. Развесена върба, срещу Веска Иванова Георгиева, гр. Дупница, ул. Марков камък 2. Трето гражданско отделение, 01051/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1079/99 по описа на Окръжен съд София, подадена от Еню Цветанов Тодоров чрез адвокат Йордан Борисов Алексов, с. Камбелевци, община Драгоман, адвокатска колегия, търговски дом, бул. Позитано 3, ет. 3, кантора 354, срещу Мина "Бели брег", с. Габер. Трето гражданско отделение, 01052/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 808/99 по описа на Окръжен съд Хасково, подадена от "Маджарово" - ЕАД, в ликвидация, чрез адвокат Велин Янчев Христов, гр. Маджарово, адвокатски колектив Хасково, срещу Христо Димитров Атанасов, Хасково, ул Осми март 12. Трето гражданско отделение, 01053/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1992/99 по описа на Апелативен съд София, подадена от "Софстройпродукт" - ООД, София, ул. Майор Томпсън 40, срещу Видин Стойков Андонов, София, ж.к. Левски Г, бл. 7, вх. Е, ет. 5. Трето гражданско отделение, 01054/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 101/2000 по описа на Окръжен съд Плевен, подадена от "Проучване и добив на нефт и газ" - ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Красимир Цветков Манов чрез адвокат Валентин Иванов Тодоров, Плевен, ул. Васил Левски 8, срещу Цветан Вълков Гачовски чрез адвокат Елена Димитрова Точева, Плевен, ж.к. Дружба, бл. 328, вх. Д, ап. 13. Трето гражданско отделение, 01055/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 117/99 по описа на Окръжен съд Сливен, подадена от "Декотекс" - АД, чрез адвокат Атанас Попов, Сливен, ул. Макгахан 10, срещу Атанас Иванов Хасърджиев чрез адвокат Л. Алексиева, Сливен, ул. Раковски 19. Трето гражданско отделение, 01056/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1138/99 по описа на Окръжен съд Бургас, подадена от СОУ "Св. св. Кирил и Методий", представлявано от Милка Димитрова Гюрова чрез адвокат Михаил Пенев Михалев, гр. Средец, ул. Цар Иван Шишман 8б, ет. 2; Георги Николов Русев, гр. Средец, област Бургас, ул. В. Коларов, бл. 1А, вх. В, ет. 5, ап. 14. Трето гражданско отделение, 01058/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 259/99 по описа на Окръжен съд Хасково, подадена от "В и К" - ООД, чрез управителя Камен Николов, Димитровград, срещу Димитър Петров Кирев, Димитровград, ул. Простор 17, вх. А, ап. 4. Трето гражданско отделение, 01060/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2500/99 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от "Катекс" - АД, чрез адвокат Николай Златанов, гр. Казанлък, ул. М. Стайнов 4, и адвокатска колегия Стара Загора, срещу Димитър Христов Атанасов, гр. Казанлък, ж.к. Изток, бл. 32, вх. А, ап. 4. Трето гражданско отделение, 01061/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 446/99 по описа на Окръжен съд Плевен, подадена от "Проучване и добив на нефт и газ" - ЕАД, представлявано от директора Красимир Цветков Манов чрез адвокат Валентин Тодоров Иванов, Плевен, срещу Нели Христова Димитрова, Монтана, ул. Ив. Аврамов 30, вх. В, ап. 21. Трето гражданско отделение, 01062/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 503/99 по описа на Окръжен съд Плевен, подадена от "Искър - транспорт" - АД, представлявано от изпълнителния директор Пламен Златев Стоянов чрез адвокат Д. Марковски, гр. Червен бряг, срещу Лиляна Дамянова Цветкова чрез адвокат Е. Йончева, гр. Червен бряг, адвокатска колегия Плевен. Трето гражданско отделение, 01063/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 500/99 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от Любка Стоянова Костова, Варна, ул. Студентска 11, ет. 17, ап. 112, срещу "Дружба - стил" - АД, чрез адвокат Весела Пеева, Варна, бул. Осми приморски полк 119. Трето гражданско отделение, 01064/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 97/2000 по описа на Окръжен съд Ловеч, подадена от "Семена - Ловеч" - АД, чрез изпълнителния директор Тодор Илиев Тодоров, ул. Търговска 70, срещу Стоян Димитров Иванов, с. Смочан, област Ловеч.
Източник: Държавен вестник (28.11.2000)

Пето гражданско отделение Пето гражданско отделение, 01317/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 451/99 по описа на Апелативен съд Велико Търново, подадена от Свилен Стефчев Бобев чрез адвокат Йордан Георгиев Минчев, Велико Търново, ул. Възрожденска 2, срещу "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" - ЕАД, София, бул. Цар Освободител 6; ДЗИ, Районен клон - Велико Търново, ул. Цар Освободител 3. Пето гражданско отделение, 01318/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 510/99 по описа на Апелативен съд Велико Търново, подадена от "Нери и Азиаго" - ООД, гр. Добрич, ж.к. Дружба 2, РУМ "Дружба 2", срещу Христо Иванов Дюлгеров, гр. Севлиево, ул. Росица 14. Пето гражданско отделение, 01319/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 20/99 по описа на Апелативен съд Варна, подадена от Богдан Стаменов Миленков, Варна, ул. Явор, бл. 5, вх. В, ап. 13; Снежанка Тодорова Миленкова, Варна, ул. Явор, бл. 5, вх. В, ап. 13, срещу "Ариа" - ЕООД, чрез адвокат Н. Зеленкова, Варна, адвокатски колектив; ЕТ Жеко Андреев Михайлов с фирма "Касиопея-53", с. Игнатиево, област Варна. Пето гражданско отделение, 01320/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 897/98 по описа на Окръжен съд Бургас, подадена от Костадин Николов Маргаритов, Бургас, ул. Славянска 13; Султанка Андреева Василева, Бургас, ул. Славянска 13, срещу Еленка Георгиева Колева, гр. Созопол, ул. Душин 40; Таня Георгиева Сивова, Бургас, ул. Теохар Бакърджиев 5; Жеко Маргаритов Димитров, Варна, ул. Иван Дросев 24, ет. 3; Ирина Христова Маргаритова, Варна, ул. Парчевич 12; Маргарита Николова Велева, Варна, ул. К. Иречек 12; Петър Николов Маргаритов, Варна, ул. К. Иречек 12. Пето гражданско отделение, 01321/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 82/99 по описа на Окръжен съд Сливен, подадена от Гено Иванов Танев, Ямбол, адвокатски колектив; Иванка Стоянова Танева (Генева) чрез адвокат Стоян Вълчев, Ямбол, адвокатски колектив, срещу Радка Иванова Илиева, с. Жельо войвода, община Сливен; Недялка Славова Иванова, с. Сралджа, област Бургас; Анка Ангелова Славова, с. Калояново, община Сливен; Йордан Ангелов Минчев, с. Калояново, община Сливен; Митьо Димитров Митев, с. Жельо войвода, община Сливен; Спаска Славова Данева, с. Кабиле, област Бургас; Стойка Славова Данева, с. Жельо войвода, община Сливен. Пето гражданско отделение, 01323/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 34/2000 по описа на Окръжен съд Русе, подадена от ТПК " Солидарност", представлявана от председателя Диана Георгиева, Русе, ж.к. Дружба-1, Битов комбинат, срещу Димитър Василев Цонев, Русе, ул. Димитър Дончев, бл. Потсдам 2, вх. Г, ет. 8, ап. 22. Пето гражданско отделение, 01325/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 810/99 по описа на Апелативен съд София, подадена от "Асеновград" БТ чрез Евгени Костенаров чрез адвокат Боян Станоев, Пловдив, ул. Княз Богороди 5, ет. 2, срещу Главно управление "Митници", София, ул. Мария-Луиза 22. Пето гражданско отделение, 01326/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 496/99 по описа на Окръжен съд Смолян, подадена от "ЕМЕ" - АД, представлявано от изпълнителния директор Петър Милев, Смолян, ул. Д. Македонски 4, срещу "Тоди" - ООД, чрез адвокат Богдан Карамфилов, Смолян, ул. Мусала 1. Пето гражданско отделение, 01327/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1422/99 по описа на Окръжен съд Сливен, подадена от "Художествена графика" - ЕООД, Сливен, ул. Попска 2, срещу "Информационни носители" - АД, чрез адвокат Румен Петков, Пазарджик, ул. Цар Самуил 28, стая 16. Пето гражданско отделение, 01328/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 281/99 по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Сириджан Димитров Симидчиев чрез адвокат Н. Стоева, съдебен адрес Благоевград, ул. Васил Мечкуевски 34, срещу Георги Костадинов Симидчиев, с. Добринище, община Банско; Елена Костадинова Ангелакова, с. Добринище, община Банско; Елена Димитрова Бояджиева, с. Добринище, община Банско; Славчо Петров Симидчиев, с. Добринище, община Банско. Пето гражданско отделение, 01331/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 88/99 по описа на Апелативен съд Варна, подадена от "Златни пясъци" - АД, чрез адвокат Валентин Цветков, Варна, ул. Георги Живков 10, срещу "В и К" - ООД, Варна, ул. Прилеп 33. Пето гражданско отделение, 01332/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 453/99 по описа на Окръжен съд Смолян, подадена от Ясен Феликсов Фисински чрез адвокат Б. Печилкова, Смолян, хотел "Смолян", офис 119; Бинка Зефирова Фисинска чрез адвокат Б. Печилкова, Смолян, хотел "Смолян", офис 119; Ива Филиксова Фисинска чрез адвокат Б. Печилкова, Смолян, хотел "Смолян", офис 119; Лидия Феликсова Фисинска чрез адвокат Б. Печилкова, Смолян, хотел "Смолян", офис 119, срещу Димитър Николов Чолаков, Смолян, ул. Ивайло 4; Стефан Иванов Чолаков, Смолян, ул. Н. Петков 65. Пето гражданско отделение, 01333/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 626/99 по описа на Окръжен съд Смолян, подадена от Расиме Садъкова Ефенди, с. Долен, област Смолян; Севдалин Славов Славов, с. Долен, област Смолян; Данчо Славов Славов, с. Долен, област Смолян; Евгени Славов Славов, с. Долен, област Смолян, срещу Поземлена комисия, Златоград. Пето гражданско отделение, 01334/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 398/99 по описа на Окръжен съд Смолян, подадена от Божидар Антонов Балакчиев чрез адвокат Атанас Василев, Смолян, хотел "Смолян", офис 124, срещу Мехмедемин Мехмедов Развански, с. Бяла река, община Рудозем; Поземлена комисия, гр. Рудозем. Пето гражданско отделение, 01337/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 96/99 по описа на Апелативен съд Варна, подадена от " Растителна защита и торене" - ООД, представлявано от Димитър Димитров, Добрич, ул. Екзарх Йосиф 7, срещу ЗК "Св. Климент", представлявана от Атанас Проданов, с. Климентово, област Варна. Пето гражданско отделение, 01338/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 254/2000 по описа на Окръжен съд Враца, подадена от Община - Враца, чрез адвокат Митко Танаицов, Враца, ул. Стефанаки Савов 2, кантора 110; Обреден комплекс чрез адвокат Митко Танаицов, Враца, ул. Стефанаки Савов 2, кантора 110, срещу СНЦ "Дом на науката и техниката", Враца, ул. Лукашов 14. Пето гражданско отделение, 01358/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 616/99 по описа на Окръжен съд Силистра, подадена от Исмаил Осман Шаиб, с. Межден, област Силистра, срещу "Джамийско настоятелство" чрез адвокат Исмаил Мехмед Исмаил, Силистра, ул. Петър Берон 1. Пето гражданско отделение, 01359/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1486/99 по описа на Окръжен съд Сливен, подадена от Поземлена комисия, Сливен, срещу Димитър Танев Йовчев, с. Ковачите, област Сливен. Пето гражданско отделение, 01360/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 260/2000 по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от Барие Реджеп Аптула, гр. Казанлък, ул. Ален мак 10, срещу "Катекс" - АД, гр. Казанлък, ул. М. Стайнов 4.
Източник: Държавен вестник (28.11.2000)

Българските банки започнаха да разчупват порочната си традиция да не дават дивиденти. През 2000 г. осем български кредитни институции ощастливиха своите едри и дребни собственици, като разпределиха помежду им около 133 млн. лева. Живи пари от инвестициите си в капитала на банките получиха акционерите на БУЛБАНК, ОББ, Корпоративна банка, "Хипоферайнсбанк (България)", "Стопанска и инвестиционна банка", ТЕКСИМБАНК, Пощенска банка и ЮНИОНБАНК. Обикновено дивидентът започва да се плаща до месец, след като общото събрание на банката гласува размера му. И най-дребният акционер може да получи полагащите му се пари на каса или по сметка във всеки един от клоновете на банката. Достатъчно е той да представи временното удостоверение, което показва колко акции притежава, и личен паспорт или лична карта, с която да докаже самоличността си. Фирмите акционери, освен временните удостоверения, трябва да покажат в банката и актуален документ за съдебна регистрация, от който да става ясно кой представлява дружеството. Ако акционерът изпрати друго лице да получи полагащия му се дивидент, то трябва да покаже на банковите служители и нотариално заверено пълномощно. Краен срок за получаване на дивидента няма. Акционерът или упълномощеното от него лице може да го вземе дори няколко години след като общото събрание е гласувало раздаването му (ако, разбира се, дотогава банката не е фалирала). Банките или фирмите, които раздават дивидент, са длъжни да удържат 15% данък от акционерите си и да го преведат на бюджета. По този начин хазната гарантира своите постъпления. Защото не може да се надява, че дребните акционери добросъвестно ще внесат някакви стотинки от дивидентите, които са получили. Гражданите обаче са длъжни да посочат дохода от дивиденти в данъчната си декларация, а фирмите го отнасят към чистата си печалба. Офшорните компании, които са акционери в банки, разпределящи дивидент, не плащат 15% данък в България, но уведомяват Министерството на финансите за получения доход и за режима, по който той ще бъде обложен. Такъв е случаят с "АЛИКО/Си И Ейч Болкан Инвестмънт Фънд", която притежава 85.64% от Пощенска банка. През тази година общото събрание на банката гласува дивидент за собствениците й от 313 хил. лева. Регистрираният в Кипър "АЛИКО/СИ И Ейч Болкан Инвестмънт Фънд", който е собственост на американския застрахователен гигант "Ей Ай Джи" и на "И Еф Джи Банкинг Груп" на милиардера Спирос Лацис, получи 268.05 хил. лв. (85.64% от дивидента). 10 % от тази сума бе платена на Министерството на финансите, така както гласяха изискванията на приватизационния договор, сключен през октомври 1998 г. между Банковата консолидационна компания и кипърския фонд. Миноритарните акционери на банката - ДЗИ, "Банка ДСК", БТК, Български пощи" и НДК, си разделиха 44.95 хил. лева. През 2000 г. БУЛБАНК отново спази традицията да дава големи дивиденти От 1994 г., когато в нея се вляха ТБ "Бургас" и ТБ "Стара Загора", банката редовно разпределяше между своите акционери внушителен дори и за международните стандарти дивидент, като същевременно успя значително да увеличи капитала си. От тази политика на ръководството на БУЛБАНК печелеше предимно държавата, която в лицето на Банковата консолидационна компания притежаваше 98% от акциите й. Само през 1999 г. банката плати дивидент от 101.5 млн. лева. През тази година печалбата на БУЛБАНК ще достигне 200 млн. лв., но тя ще остане за новите й собственици - "УниКредито Италиано" и "Алианц", които придобиха акциите на БКК в банката през ноември 2000 година. Частните акционери на БУЛБАНК - около 200 на брой, също редовно получаваха дивидент. До момента стойността на акциите им в БУЛБАНК спрямо 1994 г. е нараснала 2.4 пъти в доларово изражение. Тогава акционерният капитал на кредитната институция бе 1.26 млрд. стари лева (около 35.3 млн. щ. долара), докато в момента той е 166.7 млн. нови лева (85.5 млн. щ. долара). Освен това от 1994 г. до момента БУЛБАНК е раздала дивиденти, чиято валутна равностойност е около 144 млн. щ. долара (168% от сегашния й акционерен капитал). С други думи, срещу 1 щ. долар, вложен през 1994 г. в капитала на банката, до момента акционерите й са получили 6.5 щ. долара под формата на допълнителни акции или дивиденти. Анализът на резултатите й през изминалите шест години показва, че фирма или гражданин, които са закупили акции на БУЛБАНК, са получавали по 108.3% средногодишна доларова възвръщаемост на инвестицията си. В тази сметка не влиза допълнителният капитал на банката, който в момента надхвърля 140 млн. лв. (над 64 млн. щ. долара). На фона на резултатите на БУЛБАНК постиженията на останалите банки в областта на предоставянето на дивиденти са направо незначителни. Едва през тази година акционерите на по-голям брой кредитни институции получиха доход от своите инвестиции. Показателно е обаче, че част от банките, които раздадоха солидни дивиденти, са дъщерни дружества на БУЛБАНК (виж таблицата). Така, преди да бъде продадена най-голямата кредитна институция у нас, взе от дъщерните си дружества печалбата им и след това ги продаде изгодно. Корпоративна банка плати 3.55 млн. лв. дивидент. Около 99.9% от печалбата й отидоха в БУЛБАНК, а 10 хил. лв. останаха за "Еврофинанс". Акционерите получиха парите си още през април тази година, а на 16 май Корпоративна банка бе продадена на десет чуждестранни фирми за 12.83 млн. лева. На 13 юли 2000 г. общото събрание на базираната в Мюнхен "Хипоферайнсбанк (България)" в която БУЛБАНК притежаваше към тази дата 49% от капитала, реши да разпредели между акционерите й дивидент в размер на 40 хил. евро. Ден по-късно, на 14 юли, БУЛБАНК продаде за 15 млн. г. марки дяловете си в мюнхенската кредитна институция на другия й акционер - германската "Хипоферайнсбанк". Най-много пари БУЛБАНК спечели от инвестицията си в ОББ. През юни 1997 г. тя закупи 35% от обединената банка, като плати за тях 1.05 млн. щ. долара и в края на същата година инвестира в капитала й още 10.5 млн. щ. долара. Три години по-късно - през май 2000 г., общото събрание на ОББ реши акционерите й да получат 25.83 млн. лева. От тези средства БУЛБАНК взе 9.04 млн. лева. Същата сума влезе и по сметките на ЕБВР, която притежаваше 35% от обединената банка. Инвестиционният фонд "Ей Ай Джи - Си И Ти Кепитъл Мениджмънт"- собственик на 17.2% от капитала на ОББ, получи дивидент в размер на 4.44 млн. лв., а на "Си Ай Си Би Опенхаймер Корп", който държеше 12.7%, бяха преведени 3.28 млн. лева. Дребните акционери на ОББ, които контролират 0.1% от капитала й, си поделиха дивидент в размер на 25.83 хил. лева. През август ОББ бе продадена на "Национална банка на Гърция" за 207 млн. евро, като БУЛБАНК взе 72.45 млн. евро от тази сума. Така срещу инвестицията си от 11.55 млн. щ. долара, която направи през 1997 г. в обединената банка, през 2000 г. БУЛБАНК получи около 68.4 млн. щ. долара - над 5.9 пъти възвръщаемост. През тази година дивидент раздаде и ТЕКСИМБАНК На 28 юли 2000 г. общото й събрание гласува цялата печалба за 1999 г. в размер на 1.1 млн. лв. да бъде разпределена между акционерите й. Най-големи суми получи лихтенщайнската фирма "Патон Анщалт". Тя притежава 27.33% от капитала на ТЕКСИМБАНК. Наследниците на покойния създател на кредитната институция Георги Найденов - дъщерите му Мариета Найденова, която е председател на надзорния съвет на банката, и Павлина Данчева, си разпределиха 24.31% от дивидента, който бе гласуван от общото събрание. Останалите 48.36% се полагат на около хиляда дребни акционери, всеки от които държи под 5% от капитала на кредитната институция. "Стопанска и инвестиционна банка" раздаде дивидент от 470 хил. лв., като най-големи суми от него влязоха по сметките на "Катекс" АД, което притежава 24.8% от капитала на кредитната институция, и на "Рефко Кепитъл Маркет" - собственик на 10% от акциите на банката. Акционерите на ЮНИОНБАНК получиха дивидент за втора поредна година. През 1998 г. банката отчете печалба от 7738.6 млн. стари лева. От нея 7.6 млрд. стари лв. бяха използвани за увеличение на капитала й през 1999 г., а останалите 138.6 млн. стари лв. (138.6 хил. нови лева) бяха разпределени между акционерите й. Година по-късно - през 2000 г., придобивките на собствениците на ЮНИОНБАНК са значително по-малки. От печалбата й за 1999 г. в размер на 3.19 млн. нови лева 3.1 млн. нови лв. бяха заделени за увеличение на капитала на банката до 13.1 млн. нови лв., а акционерите си поделиха дивидент от 90 хил. лева. Намаляването на този род приходи обаче едва ли ги стряска, тъй като собственици на банката са нейните мениджъри - братята Светослав и Иван Радеви, Емануил Манолов и Емил Иванов. Фирмата "Борас", която държи 16.64% от капитала на банката, също се контролира от братята Радеви. Сред миноритарните акционери на банката са няколко нейни служители, между които е и главната й счетоводителка Анна Аспарухова.
Източник: Банкеръ (16.12.2000)

Ако след някой и друг век се разрови историята на България в края на второто хилядолетие, на буквата "И" срещу Иван Костов може да пише: "Премиер по времето на Славчо Христов, обикновен ресторантьор, създал икономическа империя." Днес едва ли някой се съмнява, че въпросното лице, сатанизирано от медиите и героизирано от редица чиновници, е просто марионетка в ръцете на Командира. За връзката между ресторантьора и премиера имаше само подозрения до пролетта на тази година. Но през април се установи безспорно, че Славчо Христов и съпругът на Мина Костова - Георги Христов, са съдружници в "Бул-Ойл трейдинг". Медиите вдигнаха шум и зетят бе заличен от фирмата. Формалното присъствие обаче надали има значение. Целият кръг "Олимп", нашумял по името на Славчовия ресторант, в който премиерът обичаше да похапва, си постла солидно за бъднините. А за невидимата фигура, която е негов център, е без значение дали ще остане в политиката или не. Ако в слуховете има дори 1/10 истина, ако към нея се прибавят реалните факти, тази нова икономическа групировка има власт, с която може да дирижира всичко в България още десетилетия. В центъра на империята е "олимпийската" банка - Стопанска и инвестиционна банка Това е новото название на БРИБанк, след като тя погълна фалиралата Стопанска банка. Именно чрез нея се правят повечето сделки на приятелския кръг. Славчо Христов е шеф на надзорния съвет на банката, независимо че фирмата му "Медикус КСЛ трейдинг" има едва 1,5%. Капиталът на банката е 50 млн. лв., а печалбата й за 1999 г. след плащане на данъците е 470 000 лв. Акционерите са над 80. Най-големите са "Катекс"-Казанлък (25%), Оловно-цинковият комплекс-Кърджали и американската инвестиционна банка "Рефко кепитъл". Освен Славчовата фирма в надзора влизат още "Агрохолд" на шефа на "ЛУКойл-България" Валентин Златев и "БОСТ" на прокуриста на банката Светослав Божилов. Властта пусна в СИБ още един верен свой човек. Шеф на управителния съвет стана Георги Прохаски. Преди да акостира тук, той беше човекът на Джордж Сорос у нас, даваше икономически съвети на министър-председателя, направляваше и ексвицепремиера Александър Божков. Сега съвместява с банкерството шефски функции в Българска фондова борса-София и директорски пост в Центъра за икономическо развитие на Сорос, чийто председател е Александър Божков. Категорично доказателство, че това е банката на днешната власт, бе дадено през пролетта на тази година. На 14 април 2000 г. се подписа споразумение между синдиците на Стопанска банка и БРИБанк. Практически Славчовата банка "глътна" фалиралия трезор. В момента на подписването на сделката Стопанска имаше да взема около 200 млн. лв. от различни фирми, имаше 13 млн. лв. в свои сметки и дълготрайни материални активи за около 17 млн. лв. Малко преди продажбата банката бе старателно почистена от дългове, включително и по държавна линия, така че новият собственик да поеме най-вече активи. За награда синдикът, който продаде Стопанска, бе назначен за прокурист на БРИБанк. В крайна сметка не се разбра колко платиха олимпийците за фалиралия трезор. Говореше се, че цената е 1 лев. От БНБ казаха, че е по-висока, но изглежда, не се гордеят с нея, щом не я оповестиха официално. Не че тези пари са най-важното. За да се разбере какъв удар направи Славчо Христов, купувайки Стопанска, трябва да се знае, че тя държи апетитна част от българските предприятия - чрез неизплатените кредити, които те имат към нея. Тези стратегически фирми според експертни оценки представляват около 1/3 от българската икономика. Банката може да си ги вземе всеки момент заради борчовете им. Продажбата на Стопанска съвсем не е единственият щедър жест към БРИБанк. Подаръците датират почти от началото на управлението на този кабинет. Тази банка бе избрана за инвестиционен посредник по приватизацията на 5 дружества от военнопромишления комплекс От пръв поглед се вижда конфликтът на интереси - посредникът не е безпристрастен към това, което продава, след като е сред най-големите кредитори. Нищо чудно, че повечето сделки за военните заводи бяха с РМД, финансирани от същата банка. Така тя увеличи възможността да стане реален собственик на оръжейниците по схемата "дълг срещу собственост". Още повече че в този случай не би трябвало да изпълнява ангажиментите, поети от купувачите за инвестиции и нови работни места. Истински скандал обаче избухна, когато за продажбата на 22 малки ВЕЦ-а Агенцията за приватизация си избра за посредник същата банка. Посредникът пък от своя страна препоръча за купувачи на двете най-апетитни каскади отново работническо-мениджърски дружества. Шефът на АП Захари Желязков ги одобри и за малко сделките да бъдат сключени. Но тук чорапът взе да се разплита. РМД-тата бяха обявили, че ще плащат с кредити. Гаранти по тях се оказаха най-големите акционери на БРИБанк - "Катекс" и ОЦК. Отгоре на всичко дружествата на "работници и мениджъри" бяха регистрирани на адреса на юридическа фирма на БРИБанк. Конфликтът на интереси бе толкова ясен и нашироко разгласен от журналистите и независимите експерти, че властта се видя принудена да се откаже от далаверата. Лично премиерът и вицето му Петър Жотев изиграха ролята на добрите ченгета, като спряха продажбата. Този неуспех обаче бе компенсиран царски. Славчовата банка е истински отличник в придобиване на "златните" яйца в приватизацията. Туризмът стана "семеен" бизнес На Семейството. Така вече се шегуват в туристическия бранш. Първата перла в олимпийската корона бе "Златни пясъци". РМД "Златни", "Агрима" и "C&N touristic" бяха фасадата, зад която се скри основният играч - БРИБанк. Срещу 96 млн. долара, от които реално в държавата влязоха 27 109 977.90, истинският нов собственик "Олимп" си взе 6 хотела на първа линия до морето, акционерните участия в още десетина смесени дружества, цялата инфраструктура на курорта. За тази смешна сума практически бе купен монополът върху целия курорт. Богопомазаният купувач придоби и една сметка на дружеството, в която имаше около 30 млн. долара, събрани от продажбите на обособени обекти от курорта. Т. е. държавата подари на купувачите безценните активи и им даде 3 млн. долара отгоре. Веднага след сделката комплексът посиня от реклами на банката, Славчо Христов празнува шумно рождения си ден, а вероятно и сделката. Макар през цялото време на преговорите да обясняваше, че няма никакво участие. Горе-долу същият сценарий се разигра и при продажбата на "Бороспорт". Фирмата, която държи всички ски-съоръжения в планинския курорт Боровец, започна да се продава от екстърговския министър Валентин Василев. Вицепремиерът Жотев обаче заподозря далавера заради краткия срок за подаване на оферти и отмени наддаването, при което единствен кандидат бе РМД. При втората процедура отново печеливш не се оказа онзи, който трябва. "Боровец спорт" се надяваше на италианска подкрепа, но Министерството на икономиката не оцени това. И бе обявена трета процедура. Тук вече лъсна "избраникът на съдбата" - РМД "Самоков Боровец 21", което преди време купи хотел "Самоков Боровец". Естествено за никого не бе изненада, че финансиращата страна се оказа БРИБанк. Изненада бе, че шефът на "Бороспорт" Борислав Димитрачков изневиделица се оттегли от наддаването. Очевидно е изтъргувал добре отказа си. Той ще управлява щастливо под надзора на хората на Славчо. На неотдавна проведеното общо събрание за нови членове на директорския борд бяха избрани Райна Благоева Гебрева и Галя Даскалова. На 1 август 2000 г. Райна Гебрева влиза като съдружник в "Съни дей тур" на мястото на Славчо Христов. Същата Гебрева е в шефското тяло на "Лото Балкан трейдинг". Там тя управлява съвместно с Валентин Арменакович Каладжян. Той пък е съдружник и управител на "СиВ Консулко" заедно със Славчо Христов. А освен това Каладжян е член на борда на ОЦК-Кърджали, който също е брънка от Олимпийската верига. Другият нов член на съвета на директорите на "Бороспорт" - Галя Даскалова, е председател на борда на Център за тютюнева индустрия. Зам.-председател тук е Полина Личева, също влязла като съдружник в "Съни дей тур" при излизането на Славчо Христов. --------- Тези рокади повтарят точно случилото се в "Златни пясъци". Веднага след покупката хората на Славчо превзеха дружеството купувач РМД "Златни". Шефката на РМД-то Антоанина Благоева бе изместена от Силвия Александрова, пратена от БРИБанк в дружеството. Тя стана и съизпълнителен директор на "Златни пясъци" заедно с досегашния шеф Николай Недков. РМД "Златни" се премести на адреса на банката в София - "Съборна" 11. Продавачите (Министерството на икономиката) не се притесниха от скандала, който се развихри около продажбата на "Бороспорт", от делата, които заведоха другите кандидати, от несъответствието между декларациите, че се търсят стратегически инвеститори, и продължаващото толериране на РМД и на фирми фантоми. Точно такъв "фантом" ще грабне и "Пампорово". Непотвърденото в прав текст, но и неотречено от никого мнение е, че всъщност и "Пампорово" отива при Славния банкер Очакваше се, че тук цените няма да са много високи, защото има спорове между държавата и бившите собственици на земи, а не е изяснена и собствеността на някои от сградите. Въпреки това за остатъка от комплекса - 2 хотела, ски-съоръжения, ски-гардероби и т. н., се получи сериозна надпревара. А фаворит се оказа швейцарската фирма "Турист инвест". Коя е тя? Другите кандидати се представиха кой с продукцията си, кой с направеното в областта на туризма, а за нея - пълна мъгла. Единствено нейни представители не са правили оглед на дружеството. Но пък ги било консултирало ръководството на комплекса. След като плъзна слухът, че чужденците са просто родни олимпийци, по молба на "Сега" швейцарският консул в София г-н Цюрбрюк направи проверка в търговските регистри на Цюрих дали съществува фирма с такова название. "Не открихме такава фирма", беше краткият отговор. Това не означава, че тя не съществува, но би трябвало да има много малък капитал, обясни консулът. Помолен да коментира този факт, вицепремиерът Жотев заяви: "Моите хора ми казват, че няма проблеми с регистрацията. Ако има, няма да има сделка." Само че той самият обяви първо, че не го удовлетворява цената за "Пампорово", а само 3 дни по-късно съобщи, че е избрал за купувач "Турист инвест". Защото обещали 11,280 млн. долара за курорта. Или защото Някой е казал, че Този купувач трябва да вземе и Това дружество? Впрочем Министерството на икономиката е отличник във "верните" сделки. Заслужилият продавач Левон Хампарцумян, зам.-министър, получи солидна награда за успешно свършената работа - другата седмица вероятно ще заеме шефския пост в Агенцията за приватизация. Не че могат да настигнат Жотевото ведомство по дарове за боговете, но и други се стараят. "Деспред" също се е запътила към "Олимп" Незнайната швейцарска (пак) фирма "Спедком" бе предпочетена пред консорциум между известни наши експриватизационни фондове - "Златен лев" и Българска холдингова компания. Проверката за нея даде същия резултат като за приватизатора на "Пампорово" - пълна мъгла. Жив швейцарец не се появи, но сделката бе сключена от Министерството на транспорта с адвокат, представляващ купувача. Експерти твърдят, че тази продажба е неизгодна за държавата, тъй като оценката на фирмата е много под стойността дори само на сградата й в центъра на София. Същата тази сграда, мълвят злите езици, Славчо Христов отдавна си бил харесал за централа на олимпийската банка. Но какво да си говорим за оценки. Всичко дотук доказва, държавният интерес е обречен да отстъпва пред интересите на олимпийците. Една от безспорните връзки на Славчо Христов със Семейството е общата му фирма със зетя на премиера Иван Костов - Георги Христов. На 18. 1. 2000 г. Софийският градски съд вписва в търговския регистър "Бул-Ойл трейдинг" ООД със седалище София, ул. "Кричим" 1. Съдружници са Славчо Христов и Георги Йорданов Христов, съпруг на Мина Костова. Фирмата се управлява и представлява от двамата съдружници. След като "Сега" разкри тази връзка, премиерът Костов свика пресконференция. Там разказа, че научил за общия бизнес на зет си и ресторантьора си от вестника. И тържествено обяви, че ще посъветва домашните си да си правят сметката с кого сядат на една маса и с кого правят бизнес. Накрая Командира скъса сърцата на журналистите, като пророни скръбно, че заради писанията и шума на него му се наложило да се раздели с любимия си ресторант "Олимп". Славчо Христов даде някакви объркани интервюта, от които не се разбра нито защо е избрал за съдружник баш Георги, явяващ се пресен студент по икономика. Запомни се само, че го харесал не понеже е премиерски зет, а понеже му се видял буден младеж. Зетят пък се оправда, че тази фирма всъщност нямала дейност. Била си регистрирана ей така. В името на семейния мир Георги се отказа от партньорството със Славчо Христов. На 9. 6. 2000 г. съдът заличи съдружника и управител Георги Христов от "Бул ойл трейдинг".
Източник: Сега (18.12.2000)