Гръцкият блян на българските корабособственици. Българските частни търговски флотилии остават далеч зад кърмата на гигантите в бранша. Преди много, много години гръцкия корабен милиардер Аристотел Онасис бил млад и беден. Но купил почти на безценица един полупотънал танкер в Монтевидео, ремонтирал го за 10 000 долара, продал го с 50 000 долара печалба и заключил, че първият милион се печели най-трудно. Тази история със сигурност се знае наизуст от българите, които имат амбиции в корабния бизнес. На филм или на книга, всяка стъпка от живота на гръцкия магнат между онзи танкер, през търговията с тютюн и зърно та до момента, когато той си купува острови заради лазурните им заливи, изглежда логична до неизбежност. "Всеки от нас е започнал с мечтата да стане като Онасис", признава един от българските корабопритежатели. За българите, които имат свои търговски кораби, обаче приказното богатство на Онасис ще си остане само мечта. Малко на брой и с малко кораби (виж втория текст), те остават далеч назад във фарватера на големите компании от бранша в световен мащаб. И те обаче са увлечени от общата вълна на подем в сектора. Освен най-големия притежател на кораби в България - Параходство "Български морски флот" (БМФ), фирмите, които влизат в тази категория, не са много. На фона на държавния гигант, който в момента се приватизира (с над 70 кораба), и фирмите, които кандидатстваха за него (с десетки, а някои със стотици кораби), българите в бизнеса изглеждат доста по-скромно - с по 2 до 8 кораба. "Всички се знаем, защото бизнесът е специфичен, а участниците българи не са много", обясни Веселин Генов, собственик на "Варна шипинг енд трейдинг" и член на управителния съвет на Българската асоциация на корабопритежателите. Екзотика на флаговете Според собствения речник на българските корабни бизнесмени те са корабопритежатели, но не и корабособственици. Преведено, това означава, че в България и за пред българските власти те са компании, които наемат кораби и ги управляват. На практика дружествата, от които наемат плавателните съдове, са също техни, но регистрирани на места, където законодателството в областта е значително по-облекчено - Кипър, Малта, Карибите, и плават под флага на съответната страна - т.нар. удобен флаг. Въпросните удобства се изразяват най-вече в по-малката бюрокрация за издаване на всякакъв тип разрешителни, по-малкото проверки, по-ясните и достъпни регистри на корабите, техните собственици и състоянието им, по-малката власт на синдикатите. Според българското законодателство например, ако даден кораб е регистриран тук, той трябва да плава с български екипаж. Това задължение отпада, ако собственик е малтийска фирма, а българската е само чартьор (наемател). Практиката с удобния флаг впрочем е валидна далеч не само за България. В българския случай в резултат от нея, ако се съди по регистъра на Изпълнителна агенция "Морска администрация", който иначе е почти непристъпна крепост, основните собственици на плавателни съдове в страната са корабостроителниците - просто защото машините, които конструират, се водят техни, докато не ги предадат на този, който ги е поръчал. Пак заради регистрациите на корабособствениците в "удобни" страни скрити остават и финансовите им резултати. Златните години В момента за собствениците на кораби пазарът е в сериозен възход, категорични са всички в бранша. "Търсенето на тонажи и екипажи расте ежедневно, а оттам - и навлата (цената за превоз на даден товар)", казва Веселин Генов от "Варна шипинг енд трейдинг". Според него ситуацията със засилено предлагане на товари и недостиг на кораби ще продължи още поне две години. На същото мнение е и Никола Христов от "Ейч Ейч брадърс". "Моята прогноза е, че пазарът ще расте до 2009-2010 г. След това при него ще има неизбежен период на задържане в ръста, а по-късно ще се стигне и дотам, че по-старите кораби да бъдат "нарязани". В момента годишният ръст на тонажа (товарните кораби) е 10-15%." Поне още две "златни" години за бизнеса очаква и Пламен Проданов от "Космос шипинг". Колкото и дълго да е времето на подема в този сектор обаче, то няма как да стигне на българските предприемачи, за да достигнат мечтите си за Онасис - по данни на българската асоциация само за последната година в Гърция в поръчки на нови кораби са инвестирани 26 млрд. долара. За мащаби от този порядък в България едва ли ще може да се говори в тази ера.
Източник: Капитал (16.11.2007)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 10.ХI.2006 г. по ф. д. № 4393/2006 вписа в регистъра за търговски дружества еднолично дружество с ограничена отговорност "Космос Енерджи" - ЕООД, със седалище и адрес на управление Варна, ул. П. Каравелов 6, и с предмет на дейност: корабно снабдяване, бункероване, агентиране; кораборемонт; обслужване на безекипажни кораби с подменни екипажи; маневрена дейност; покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни, превозни, складови сделки; стоков контрол; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски услуги. Дружеството е с капитал 5000 лв., със собственик на капитала Пламен Иванов Проданов, който го управлява и представлява.
Източник: Държавен вестник (21.11.2007)