Въпреки че инвестициите през последните години в България не са много, през 2014 г. няколко компании са направили значими разширения на своите мощности или вложения в нови активи. Това стана ясно на деветите годишни награди на Българската агенция за инвестиции (БАИ) в сряда. Голямата награда "Инвеститор на годината" получи "Девня цимент". Наградите се връчват на компании за направени устойчиви инвестиции, разкрити нови работни места и внедряване на високи технологии. Тази година при оценяването се отчита и дали фирмите са инвестирали в мерки за опазване на околната среда. Получените предложения за награждаване са били над 80 и са изпратени в агенцията за инвестиции от министерства, общини и областни администрации. Отличените инвеститори Циментовият завод "Девня цимент" е инвеститорът на 2014 г. Компанията получи наградата заради реконструкция и модернизация на инсталацията за производство на клинкер и цимент в завода. Инвестицията е на стойност 114 млн. лв. за годината, а общо е 325 млн. лв. Според компанията проектът ще допринесе за устойчивото развитие на местно и национално ниво, тъй като новата инсталация ще има възможност да използва алтернативни горива, включително модифицирани такива (Refuse Derived Fuel), и биомаса. В дружеството работят над 3000 служители. В категория "Инвестиция на зелено" статуетката взе германската "Behr-Hella Thermocontrol GmbH" за изграждането на ново предприятие за автомобилни части в Божурище. Компанията инвеститор е сред ключовите производители на контролни панели и уреди за обслужване и управление на климатични инсталации. Размерът на инвестираните средства е 86 млн. лв. "Язаки България" получи награда за "Инвестиция в човешки капитал" - вложението надхвърля 3 млн. лв., а компанията има 3737 служители. През миналата година "Язаки" изгради нова производствена сграда в гр. Сливен, където се произвеждат кабелни инсталации. Сумата, която инвестира в закупуването и реконструкцията на сградата в Сливен, е в размер на около 6 млн. лв. Отличието за "Инвестиция в разширяване на бизнес" спечели "Лукойл Нефтохим Бургас". Най-голямата компания в България по приходи (7.64 млрд. лв. за 2013 г.) скоро ще приключи най-крупния инвестиционен проект в страната. Първият минизавод от големия инвестиционен план за 1.5 млрд. долара на "Лукойл Нефтохим Бургас" вече заработи. Предприятието е за преработка на сяра. "Лукойл" получава награда за строителството на комплекса за преработка на тежки отпадъци, в който по данни на БАИ са вложени 1.5 млрд. лв. Очаквано в категорията "Инвестиция в сливане и придобиване" наградата получи "Тelerik". След придобиването си от Progress Software Corporation компанията вече се нарича "Telerik: a Progress company". Българската софтуерна фирма беше купена от базирания в Масачузетс разработчик за 262.5 млн. долара. Цената е най-висока не само за независима, създадена в България компания, но и изобщо за софтуерен разработчик в Централна и Източна Европа. Към момента в нея работят близо 750 служители, като над 530 от тях са базирани в София. Офисът на компанията в България е един от основните развойни центрове за Progress и е най-големият в глобален мащаб. "Аурубис България" получи плакет за "Инвестиция в опазване на околната среда". Наградата е за програмата на предприятието за увеличаване на производителността и опазване на околната среда. Проектът е за увеличаване на местата, от които се вентилира сградата на металургичното производство, и за насочване на източниците на прахови емисии към нова газоочистваща система. През миналата година "Аурубис" откри и третата си пречиствателна станция за дъждовни води, паднали на територията на производството край Пирдоп. Общата инвестиция на компанията за 2014 г. е 44 млн. лв. според БАИ. Най-големият частен инвеститор в здравеопазване "Булфарма" получи плакет за "Инвестиция в завладяване на пазарен дял". Общият размер на инвестицията на компанията възлиза на 58 млн. лв. Изградени са два нови корпуса в МБАЛ "Здраве" на стойност 32 млн. лв. и един нов корпус на МБАЛ "Софиямед" на стойност 5 млн. лв. Компанията е вложила още 7 млн. лв. в медицинска апаратура в УМБАЛ "Софиямед" и МБАЛ "Пълмед". Освен в здравеопазване "Булфарма" е инвестирала и 2 млн. лв. в "Тройлебусен транспорт" за строителство на "Автогара Пазарджик", 2 млн. лв. в "Хебърбус" за закупуване на нови автобуси, 1.5 млн. лв. за технологична модернизация на "Заводски строежи - ПС" в Пазарджик и 5 млн. лв. други технологични инвестиции в различни сектори. "Теклас България" получи награда за "Инвестиция в иновативен бизнес". Турската компания произвежда каучукови и пластмасови тръби за охладителните и отоплителните системи на автомобилите. През 2012 г. фирмата откри втория си завод в Кърджали, който вече работи на пълни обороти и по тази причина в средата на 2014 г. беше изградено трето производствено предприятие с обща разгъната площ от 18 000 кв.м. Компанията получи награда в категорията заради иновативния производствен процес чрез раздуване (обработка "blow moding") на инженерни пластмаси, машини и съоръжения. Инвестицията е в размер на 7 млн. лв. За най-успешен стартъп беше обявен C&C Textiles, собственост на турския текстилен гигант "Еуротекст текстил". Компанията е закупила бившите халета на завод "Млада гвардия" в Хасково, където паралелно върви ремонт и доставка на машини за текстилното производство. Намеренията на инвеститорите са до края на 2015 г. да бъдат наети не по-малко от 1000 души. Инвестицията възлиза на 2 млн. лв. Още награди Освен статуетки и плакети тази година БАИ връчи и няколко грамоти. "Нестле България" беше отличена за инициативата си "Алианс за младежта" и получи грамота за борба с младежката безработица. "АЛС България" получи приз за устойчиво развитие и осигуряване на заетост в община с висока безработица. Компанията изгради два завода в Мусачево и Ихтиман и вече има планове за трети. В Мусачево компанията произвежда кожа за седалки за пета и седма серия на BMW. От миналата година в Ихтиман се произвеждат 85% от тапицериите за седалки за всички автомобили Mini. Във фирмата работят 695 души.
Източник: Капитал (05.02.2015)

Производителят на метални конструкции и оборудване "Монтажинженеринг" е повишил печалбата си с 35% през миналата година въпреки лекото понижение на приходите. През 2014 г. старозагорската компания беше един от основните подизпълнители на китайската "Си Би Ем Ай кънстракшън" при разширението на "Девня цимент". "По този мащабен проект изработихме и монтирахме над 1500 тона конструкции и оборудване", каза търговският директор на фирмата Живко Стоянов. Друг важен проект е изграждането на нов завод за олио в Костинброд, където компанията е главен изпълнител на проекта. До средата на миналата година "Монтажинженеринг" беше ангажирана и с разширението на Комбината за цветни метали (КЦМ – Пловдив), където изгради нов цех за производство на олово. В КЦМ старозагорската фирма монтира 1200 тона метални конструкции и над 1000 тона оборудване. През изминалата година предприятието е ангажирано и с пивоварните на "Каменица", където работи по текущи проекти. Общите приходи, постигнати през 2014 г., на "Монтажинженеринг" са почти 10 млн. лв., което с около 5% по-малко в сравнение с предходната година, но пък постигнатата нетна печалба е с 35% повече. От компанията дадоха данни само за финансовия резултат преди данъци и амортизации, който е е 630 хил. лв. Принос в печалбата "Принос за добрата печалба имат и предприетите от нас мерки по изпълнение и контрол на проектите – ограничихме до минимум преразхода на средства във всяко направление, направихме и добри инвестиции в производството", казва техническият директор на фирмата инж. Стоян Стоянов. "Монтажинженеринг" е изпълнител на всички видове промишлено-монтажни работи и инсталации в гражданското строителство. Дейността на дружеството включва изработка и монтаж на метални конструкции, стоманени резервоари и силози, стоманени тръбопроводи, газопроводи, промишлени газификации, електроинсталации, пречиствателни станции, ремонт и поддръжка на подемни съоръжения, както и всички видове промишлено-монтажни работи. Във фирмата работят 200 души, като 20% от състава й включва инженерни кадри. "За година и половина през базата ни минаха около 2000 тона метал - обработен и издаден на клиента. Капацитетът на производствената ни база варира между 1200 и 1700 тона метал годишно", казва Стоян Стоянов. Инвестиции и планове През 2013 г. "Монтажинженеринг" инвестира 700 хил. лева в закупуването на производствената си база, която до онзи момент е собственост на държавното дружество "Монтажи". В момента се изгражда ново производствено хале за боядисване на метални конструкции. Инвестициите общо достигат около 500 000 лв. Фирмата планира да закупи нови машини със средства от програма "Конкурентоспособност" през новия програмен период. Предварително планираните инвестиции за подмяна на машинния парк са около 1 млн. лв. "С новите машини ще постигнем още по-висока конкурентоспособност", казва Стоянов. Очакванията на ръководството са, че новият машинен парк ще увеличи капацитета на базата с 30-40%. Раздвижване в сектора Две години след най-кризисната година – 2012, се усеща раздвижване в строителния бранш. Много фирми започват реализацията на инвестиционните си планове, задържани през годините, казват от "Монтажинженеринг". През 2015 г. старозагорската фирма очаква да се включи в два нови проекта - изграждането на нови инсталации в добивната промишленост и разширението на друг металургичен завод. "След като завършихме успешно обект като КЦМ, имаме самочувствието, че в металургията притежаваме необходимия опит и ще бъдем предпочитан партньор", посочва Живко Стоянов. Компанията планира през следващите години значително да разшири и присъствието си в чужбина. Старозагорското предприятие води разговори с китайската "Си Би Ем Ай кънстракшън" за реализацията на съвместен проект в Белгия в сферата на циментовата индустрия.
Източник: Капитал (26.02.2015)

Две взаимоизключващи се становища с един и същ входящ номер получи от директора на РИОСВ Варна химическият завод „Девня цимент”. Актовете касаят устройствата за мониторинг на емисиите вредни вещества, които се изпускат във въздуха от производствена инсталация в предприятието. С първия документ, издаден на 10 март т.г., директорът на РИОСВ Варна Венцислав Николов утвърждава 13 пробовземни точки край въпросната инсталация на завода. „Констатирах, че същите отговарят на изискванията на чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал.3 от Наредбата”, обосновава се Венцислав Николов. Съгласно нормативните изисквания обаче за всяка една от тези точки директорът на РИОСВ трябва да изпрати на завода подписани от него протоколи, в които се попълват данните от измервателните устройства, след което те отново се изпращат на РИОСВ за оценка. Странно защо това не е сторено, а 10 дни по-късно инж. Венцислав Николов изпраща ново писмо до директора на „Девня цимент”, с което го уведомява, че не одобрява предоставения от завода протокол за брой и разположение на детекторите за измерване чистотата на въздуха. „Констатирах, че в протокола не са описани точно и подробно пробовземните точки. В началната страница от протокола е необходимо да се изброят наименованията на отделните съоръжения, съгласно представените схеми за тяхното разположение”, пише Венцислав Николов на 20 март. Каква е логиката шефът на РИОСВ да дава взаимноизключващи се становища по един и същи казус в рамките на 10 дни и какво го е накарало да промени диаметрално позицията си – Topnovini.bg изпрати официално запитване до директора на РИОСВ Варна, след като същият отказа да разговаря директно с представител на медията.
Източник: Други (27.03.2015)

"Девня Цимент" с над 40 качествени продукта "Девня Цимент" АД и "Вулкан Цимент"АД, част от петия по големина производител на цимент в света - "Италчементи Груп", са с най-широкото продуктово портфолио на българския циментов пазар. Броят на продуктите на компаниите надхвърля 40. "Девня Цимент" е номинирана за награда в категория "Качество". "Поддържането на това разнообразие изисква високо ниво на координация между различни звена - кариери, производство, контрол на качеството, логистика, маркетинг, продажби и техническо сътрудничество", казват от компанията. С повече от 55 г. история двете компании притежават богат производствен и технологичен опит и ноу-хау. Модерни лаборатории гарантират непрекъснат контрол на качеството от суровините до клиента. Широката логистична мрежа на компанията е от ключово значение за запазване на конкурентното й предимство. Тя позволява точният продукт да бъде доставен на точното място в точното време. Възможността за комбиниран транспорт, който включва сухоземен, железопътен и морски, дава гъвкавост за определянето на оптимално съотношение между количество и време за доставка. А различните начини за доставка - насипно, пакетаж, биг бегс, слингове и малки опаковки, задоволяват всяка нужда и технологично изискване на клиентите. Поставяме специален акцент на пред- и следпродажбеното обслужване, като предоставяме уникална и безплатна техническа подкрепа, казват от компанията. Клиентите имат на разположение модерно оборудвана мобилна лаборатория, която изпълнява тестове на място. Тя е оборудвана за провеждането на тестове на агрегатни материали и бетон, като по този начин директно подпомага дейността на бетоновите възли и на строителните компании. Новата брандингова система i.nova е напълно ориентирана към клиента и има за цел да улесни избора на правилния продукт за конкретно приложение. "Девня Цимент" е защитила множество сертификати като ISO 9001 - Сертификат за управление на качеството, ISO 14001 - Система за управление на околната среда, ISO 14064 - Сертификат за въглеродното въздействие, спазвайки строгите изисквания на местния пазар, както и всички европейски стандарти и наредби. Дружеството е сертифицирано и по ISO 50001 - Система за енергийно управление. Освен това, "Девня Цимент" е отличено от МОСВ с наградата "Най-зелен бизнес 2013". През април 2012 г. започва изграждането на една от най-големите единични индустриални инвестиции, правени в България през последния четвърт век, за над 325 млн. лв. - инсталацията за производство на клинкер и цимент в "Девня Цимент". С годишен производствен капацитет от 1,7 милиона тона цимент дружеството ще укрепи водещото си присъствие на вътрешния и експортния пазар при използване на най-добрите налични техники. Новата линия драстично намалява консумацията на енергия и вода, а генерирането на отпадъци практически се свежда до нула. Нивата на вредните емисии също осезаемо намаляват. През февруари 2015 г. "Девня Цимент" АД беше удостоено с най-престижния приз "Инвеститор на годината" за 2014 г. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (27.04.2015)

Една от най-големите индустриални инвестиции в страната е завършена. От петък работи новият завод на "Девня цимент", като изграждането му струваше 320 млн. лв. Освен по-голямо производство, насочено и за износ, разликата е, че част от продуктите ще са по нова технология от по-висок клас, като например прозрачен цимент. Мощностите ще работят и по-чисто, като половината от нужното гориво ще идва от преработени отпадъци. Повече продукция и пазари Повече от 4 хил. тона цимент дневно е капацитетът на новата производствена линия за клинкер и цимент в завършения завод на "Девня цимент", съобщи Карло Пезенти, главен изпълнителен директор на Italcementi Group, която е собственик на завода в Девня и на "Вулкан цимент" в Димитровград. Това прави българския завод сред най-големите в Европа. Линията, която на практика представлява нов завод, беше открита от премиера Бойко Борисов, Карло Пезенти и посланика на Италия Марко Контичели. Старата фабрика ще затвори. Заводът в Девня е разположен в непосредствена близост до пристанище Варна-Запад, което улеснява експорта. Новото производство ще бъде 70% за местния пазар и 30% за износ. Фокус на компанията са страните от Черноморския регион и най-вече Румъния, Русия и Турция, където компанията през 2010 г. е продала инвестициите си. Тоест новата линия ще е възможност за групата да се върне на турския пазар като вносител. Решението за инвестицията беше взето точно в пика на кризата и планът леко беше свит. Макар местния пазар на цимент още да е на 50% от върховите си нива, това не отказа италианския собственик. "Това е дългосрочна инвестиция и ние ще бъдем готови да се възползваме повече от другите при възстановяването на пазара. Може би не през 2015 г., но през 2016 г. И тогава ние ще имаме най-добрия капацитет, най-добрите продукти. Инвестирайки, когато пазарните нива са ниски, ние спестяваме пари при изграждането на нашето производство", обясни преди няколко месеца пред "Капитал" Пезенти. По-различният цимент "Нашите продукти са технологично много по-добри от тези, които в момента се предлагат на пазарите в Черноморския регион, така че гледаме с оптимизъм в тази посока", каза Стефано Коста, който от петък пое поста на изпълнителен директор на Italcementi Group в България. Според него стратегията на дружеството е чрез използване на най-модерните технологии да произвежда в България широка гама циментови продукти, сред които двата "хита" на компанията - iLight и iDrain. Първият от тях е известен като "прозрачния цимент" заради пропускливостта на светлина благодарение на технологията за вграждани в бетонните конструкции на стъклени сегменти. Бетонните замазки, приготвяни с втория вид цимент, пропускат водата и влагата, което ги прави изключително подходящи за подови покрития, позволяващи бързо отводняване. "Заради новите продукти, които предлагаме, усилията ни са насочени към търсенето на нови пазари както в Средиземноморието, така и в Африка и Северна Америка", каза още Стефано Коста. "В момента получаваме добра възвращаемост на инвестицията си, тъй като предлагаме различно качество от конкурентите си. Освен това Черноморието е регион, в който се развиват нови икономики – Крим, Русия, Украйна. Всички те търсят нови видове цимент, които ние предлагаме, затова прогнозите за възвращаемостта на инвестицията ни са много добри", допълни той. По-чисто производство Строителството на новата технологична линия в "Девня цимент" започна през 2012 г. Генералният изпълнител на проекта бе китайската компания Sinoma CBMI. Сега новата линия използва най-модерните технологии в производството на цимент в България и най-съвременните системи за контрол на безопасността и опазването на околната среда. Въвеждането й в експлоатация би трябвало да намали въглеродните и други вредни емисии, да доведе до нулево генериране на отпадъци и значителни намаления на консумираните енергия и вода. "Новите инсталации имат възможността да използват алтернативни енергоносители като модифицирани горива (т.нар. RDF) и биомаса", каза Клаудио Диалберти, технически директор на Italcementi Group за България и Гърция. "Заводът беше създаден с идеята в него да се използват най-високите технологии на алтернативните горива, които се извличат от отпадъци. Това е голямо предизвикателство и ние се опитваме да увеличим обемите на отпадъците като гориво до 50% от общото количество на енергоносителите, които използваме", обясни още Диалберти. Отпадъците "Девня цимент" доставя от близките общини – Варна, Девня, Провадия и Търговище, като тече подготовка за покупка на гориво и от завода за преработка на отпадъци в Белослав. "Тази година техническото ни предизвикателство е да достигнем 30 хил. т преработени отпадъци, като сме отворени към използването на "боклук" от цялата страна", каза още Деалберти. "По тази причина се опитваме да създадем мрежа с всички общини и компании, които се занимават с преработката на битови и промишлени отпадъци." Пазарната среда Приходите на "Девня цимент" за миналата година са 110 млн. лв., с близо 7% над предходната. Печалбата е 2.5 млн. лв., а в дружеството работят около 250 души. Цялото производството на цимент в страната е около 2.1 млн. тона, което е доста под достигнатите през 2008 г. 4.8 млн. тона. В България има три производителя на цимент, като освен Italcementi Group, която е с 33% пазарен дял, другите са "Плевенски цимент" и "Холсим България" (бившият "Белоизворски цимент"), собственост на Holcim, и "Златна Панега цимент", закупени от гръцката Titan. Отделно има около 17-18% внос, който е основно от Турция. В момента сериозен проблем на компанията е нелоялната конкуренция на търговци, които предлагат на българския пазар цименти, произведени извън ЕС, които не отговарят на стандартите, обясниха от мениджмънта на "Девня цимент". До неотдавна проблем за дружеството беше и нелегалният внос на цимент, произведен в Турция. "Тук изобщо не става дума за създаването на ново законодателство", каза Стефано Коста. "Настояваме единствено за спазването на съществуващите закони и разпоредби в България и вече установените правила на пазара."
Източник: Капитал (01.06.2015)

В Девня откриха нова линия за производство на клинкер и цимент Инвестицията е на стойност 325 милиона лева, а в строителството са били ангажирани над 6 хиляди души. При откриването на линията премиерът Бойко Борисов подчерта, че за последните дни у нас са разкрити над 10 хиляди работни места, съобщава БНТ. Капацитетът на линията е за 2 милиона тона годишно. С нея се въвеждат най-добрите технологии за производство на цимент. Изграждането на новата мощност е една от най-големите инвестиции в бранша не само у нас, но и в Европа. Бойко Борисов, министър-председател: ”От тази инсталация, това което произвежда, една част от него отива на магистралите “Марица” и “Струма” в момента за стабилизация. На 15 юли завършваме Белокопитово – Шумен отсечката на “Хемус” и се надявам догодина вече целият материал оттук да отива по “Хемус”. Карло Пезенти- гл. изп. директор на “Италчементи Груп”: ”Новата производствена линия отговаря напълно на целите, които си бяхме поставили, както по отношение на производство, така и по отношение на икономически резултати”. С новата линия в циментовия завод в Девня, където работят 250 души, се подобряват условията на труд. Проектът щади и околната среда. Марко Контичели – посланик на Италия: ”Това е технология, която намалява замърсяването и увеличава производителността. Инвестиция, която създава иновативни продукти както в България, така и в Италия”. Продукцията на циментовия завод ще се предлага на вътрешния и чуждия пазар.
Източник: Новинар (01.06.2015)

Циментовият завод в Девня за 320 млн. лв. вече работи От петък работи новият завод на "Девня цимент", като изграждането му струваше 320 млн. лв. Освен по-голямо производство, насочено и за износ, разликата е, че част от продуктите ще са по нова технология от по-висок клас, като например прозрачен цимент. Мощностите ще работят и по-чисто, като половината от нужното гориво ще идва от преработени отпадъци. Повече от 4 хил. тона цимент дневно е капацитетът на новата производствена линия за клинкер и цимент в завършения завод на "Девня цимент. Това прави българския завод сред най-големите в Европа. Старата фабрика ще затвори. Заводът в Девня е разположен в непосредствена близост до пристанище Варна-Запад, което улеснява експорта. Новото производство ще бъде 70% за местния пазар и 30% за износ. Фокус на компанията са страните от Черноморския регион и най-вече Румъния, Русия и Турция, където компанията през 2010 г. е продала инвестициите си. Тоест новата линия ще е възможност за групата да се върне на турския пазар като вносител.
Източник: Капитал (01.06.2015)

Вижте как изглежда инвестиция в България за 325 млн. лв. Само преди броени дни ръководството на Италчементи Груп и „Девня Цимент” АД преряза лентата на новата линия за производство на клинкер и цимент в циментов завод Девня. Инвестицията, оценена на 325 млн. лв., е една от най-големите, правени в България в последните години. Новата линия е известна с това, че въвежда най-добрите налични технологии в производството на цимент в България; с най-модерните и съвременни процеси, системи за контрол на безопасността и околната среда. Този нов проект носи със себе си многобройни икономически и екологични ползи, включително значително намаляване на праховите и въглеродни емисии, както и по-добра енергийна ефективност и използване на алтернативни горива, с което се потвърждават многобройните възможности да се превърне в един от най-големите нетни износители в Черноморския регион. Девня Цимент АД е част от Италчементи Груп - петият по големина производител на цимент в света, работещ в 22 страни на 4 континента, с общ персонал от около 18 000 души.
Източник: Стандарт (12.06.2015)

"Девня цимент" вече произвежда и нови бетони Групата Italcementi, която е собственик на заводите "Девня цимент" и "Вулкан цимент" в България, представи нови продукти. Сред тях са бетони, които да се използват на пътища със по-слаб трафик, бетонни предпазни огради, предпазни диги за речни корита и дренажния бетон i.idro DRAIN за пешеходни, велоалеи и паркинги. Те се произвеждат в България. Компанията ще расте чрез иновации и акцентира върху ключовото място на новия завод на "Девня цимент" в групата, тъй като именно в него се произвежда прозрачния цимент. Компанията вложи 320 млн. лв. в новата производствена линия в Девня, която е в експлоатация от няколко седмици. В България има три производителя на цимент, като освен Italcementi Group, която е с 33% пазарен дял, другите са "Плевенски цимент" и "Холсим България" собственост на Holcim, и "Златна Панега цимент", закупени от гръцката Titan. Има и около 17-18% внос, който е основно от Турция.
Източник: Капитал (19.06.2015)

След като вече предложи на пазара прозрачния цимент i.light, групата Italcementi, която е собственик на заводите "Девня цимент" и "Вулкан цимент" в България, представи и други нови продукти. Сред тях са бетони, които да се използват на пътища със по-слаб трафик, бетонни предпазни огради, предпазни диги за речни корита и дренажния бетон i.idro DRAIN за пешеходни, велоалеи и паркинги. Те се произвеждат в България. Новият изпълнителен директор на компанията за България Стефано Коста каза, че компанията ще расте чрез иновации и акцентира върху ключовото място на новия завод на "Девня цимент" в групата, тъй като именно в него се произвежда прозрачният цимент. Компанията вложи 320 млн. лв. в новата производствена линия в Девня, която е в експлоатация от няколко седмици. Пътища от бетон По време на семинара за строители, архитекти и инвеститори Джузепе Маркезе, изпълнителен директор на един от основните производители на бетон в Италия - Calcestruzzi, коментира най-успешните практики в Европа за изграждане на бетонни пътища и тунели. Според специалиста използването на бетон за такъв тип съоръжения има няколко основни предимства. Сред тях е по-високата сигурност, тъй като бетонът е незапалим, запазва механичните си свойства при промяна на температурата и трошенето на настилката е много рядко явление. Освен това има по-ниска отразителна способност, което е за предпочитане пред ползването на асфалт. Според Маркезе инвестицията в строенето на пътища и тунели с бетон се изплаща след 10 години, а след 30 години е много по-целесъобразна икономически в сравнение с асфалта. Пазарната среда Приходите на "Девня цимент" за миналата година са 110 млн. лв. - с близо 7% над предходната. Печалбата е 2.5 млн. лв., а в дружеството работят около 250 души. Цялото производството на цимент в страната е около 2.1 млн. тона, което е доста под достигнатите през 2008 г. 4.8 млн. тона. В България има три производителя на цимент, като освен Italcementi Group, която е с 33% пазарен дял, другите са "Плевенски цимент" и "Холсим България" (бившият "Белоизворски цимент"), собственост на Holcim, и "Златна Панега цимент", закупени от гръцката Titan. Има и около 17-18% внос, който е основно от Турция.
Източник: Капитал (19.06.2015)

Бетонът дава неограничени практични и дизайнерски възможности Бетонът е гъвкав, издръжлив, достъпен и енергийно ефективен материал, който може да бъде излят във всякакви форми и позволява свобода на дизайна и креативността за много приложения. По тази причина той е най-използваният строителен материал в света, а 70% от световното население обитава бетонови структури. На 18 юни с домакинството на "Девня цимент" - "Италчементи груп" се проведе семинар "Устойчив бетон" с фокус върху възможностите за устойчиво строителство с бетон, представяне на нормативна база и на конкретни продуктите на "Италчементи груп". Събитието се състоя в Международния център на Уникредит Булбанк на бул. "Раковски" в столицата - пилотен за България проект с фасада, изпълнена с прозрачния цимент i.light. Като водещ производител на цимент "Италчементи" - пети производител в света е ключов доставчик на цимент за голяма част от обектите в България - високо и ниско строителство. Специфичните ноу-хау и технологии на компанията предлагат устойчиви решения за създаване на високотехнологични и иновативни продукти с ценни качества по отношение на тяхното приложение и при опазване на околната среда. Изпълнителният директор на "Италчементи груп България" Стефано Коста направи преглед на основните параметри и политика на компанията в световен мащаб - работа в 22 държави, 53 завода, 115 кариери, 449 бетоновъзела, 4.1 млрд. евро оборот и 19 хил. души заети лица за 2014 г., годишна продукция 61 млн. тона. От 2000 г. компанията е част от Световния съвет за устойчиво развитие, ангажирана е и прилага неговите принципи, а от 2007 г. е съпредседател на Cement Sustainable Initiative CSI и част от Dow Jones Sustainability Indexes (DJSI). Основните области на работа са безопасност, човешки права, околна среда, енергия, социални инициативи, здраве и качество. Бетонът е локален бизнес и сме ангажирани да подкрепяме местните компании с ноу-хоу по строителна химия, нови технологии и материали, коментира още Коста. Брандинговата система i.nova представи Пиетро Бонифачо от отдел "Глобален маркетинг и продажби" на компанията. Пазарът на цимент непрекъснато се променя към изисквания за по-висока технологичност и качество на продуктите. Системата i.nova е в отговор на изискванията към цимента за здравина, дълготрайност, комфорт и елегантност, като с ясната си структура на продуктови линии и наименования в съответна цветова схема улеснява избора на клиента, като в същото време е част от корпоративната идентичност - например i.idro, i.light, i.tech, i.pro, i.flow, i.sound, i.design и др. Над 100 специалисти - инженери, химици, физици, геолози, работят в изследователския център на групата i.lab в Милано в сграда на Ричард Майър. Calcestruzzi - част от "Италчементи груп", е един от основните производители на бетон в Италия. Неговият изпълнителен директор Джузепе Маркезе демонстрира някои от най-успешните практики, приложени в Европа, като пътна бетонова настилка в специфични приложения, като например тунелно строителство. Доц. д-р инж. Иван Ростовски от катедра "Строителни материали" - Строителен факултет на УАСГ, и ръководител лаборатория, направи преглед на историята на цимента, методите на изчисляване на стоманобетонните конструкции подходите при проектиране на бетонни и СБК, класове на въздействие, въвеждане на EN 206-1 и проблеми с производството, влияние на икономическата криза върху производството на бетон. В България може да се произвеждат бетони с якост до 70 – 80 N/mm2 в това число и самоуплътняващи се, с упражняване на строг контрол от производители, строители и инвеститори с експертна помощ и изпитване на съставите в специализирана лаборатория. Най-иновативни продукти и ноу-хау на компанията в устойчивото строителство - решението за пътища с нисък трафик, бетонни предпазни огради, предпазни диги за речни корита, дренажния бетон i.idro DRAIN за пешеходни и велоалеи и паркинги, представи Райна Митева, бранд мениджър на "Девня цимент". i.nova офертата включва повече от 10 типа цимент в различни опаковки в съответствие с изискванията на клиентите - цименти с висока якост (i.tech), агресивна среда (i.idro), цименти с високо естетично представяне (i.design), като например бял цимент. В допълнение се предлагат и хидравлично свързващи вещества (i.tech STABILE), основен материал за стабилизация на почвите и студено рециклиране при пътното строителство. От 1998 г. "Девня цимент" и от 1999 г. и "Вулкан цимент" - Димитровград, са част от "Италчементи груп" - петият в света производител на цимент, който миналата година отбеляза 150 години. Откритият миналата година проект "Нова линия" в Девня за 160 млн. евро е една от големите инвестиции на компанията в европейския регион. С неговата реализация групата консолидира своите операции и водеща позиция на пазара в България като най-големият производител на цимент и нетен износител с най-широка гама от продукти на пазара. Дъщерното дружество в България е направило значителни инвестиции за подобряване на производителността и ефективността на мощностите си и намаляване на въздействието върху околната среда. Компанията притежава ISO 9001 - сертификат за управление на качеството, ISO 14001 - система за управление на околната среда, ISO 14064 - сертификат за въглеродното въздействие, ISO 50001 - система за енергийно управление.
Източник: Строителство Градът (23.06.2015)

HeidelbergCement придобива 45% от собственика на "Девня цимент" Немската HeidelbergCement ще купи 45% от италианската Italcementi SpA за 1.67 млрд. eвро от Italmobiliare в сделка, с която продължава консолидирането на европейската индустрия за строителни материали. В България Italcementi е собственик на "Девня цимент" и на "Вулкан цимент" в Димитровград. Пред "Капитал" от "Девня цимент" обясниха, че към момента нямат информация дали сделката ще доведе до някаква промяна за компанията, защото се е случила във вторник вечерта и все още е рано да се каже нещо по-конкретно. Двете компании създават вторият световен лидер в производството на цимент, лидер в бизнеса с агрегатни материали и третият в света производител на бетон. Това е поредната сделка в сектора, в който консолидацията продължава. През юли швейцарският Holcim и френският Lafarge осъществиха сливане на стойност 40 млрд. долара, а в момента друга френска компания за строителни материали Saint Gobain преговаря за закупуването на швейцарската Sika. Освен тенденцията за консолидиране в индустрията други причини за сделката са географското разпределение на съществуващите заводи на HeidelbergCement с минимално припокриване на територията на Белгия и САЩ и потенциалът за синергия в иновационната и научноизследователската дейност на двете компании. Комбинираната група ще разполага с производствен капацитет около 200 милиона тона цимент, 75 милиона тона агрегати и 49 милиона кубични метри бетон с приходи, изчислени на базата на 2014 г. от приблизително 16.8 млрд. евро, генерирани в повече от 60 страни по света. Italcementi присъства на българския пазар от 1998 г., когато закупи "Девня цимент" и след това "Вулкан цимент". Само преди два месеца италианската група пусна в експлоатация нова производствена линия за клинкер и цимент в "Девня цимент", в която вложи 320 млн. евро. Това е една от най-големите индустриални инвестиции в България в последно време, като капацитетът на новата линия е повече от 4 хил. тона цимент на ден. Новата линия е на практика нов завод, който е и сред най-големите в Европа. Преди няколко месеца главният изпълнителен директор на Italcementi Group Карло Пезенти коментира за "Капитал", че инвестицията е дългосрочна и когато местният пазар на цимент се възстанови, "ние ще бъдем готови да се възползваме повече от другите при възстановяването на пазара". Част от продуктите се произвеждат по нова технология от по-висок клас, например прозрачният цимент. Други продукти, които се произвеждат от "Девня цимент", са бетонни предпазни огради, бетони, които да се използват на пътища с по-слаб трафик, предпазни диги за речни корита и дренажния бетон I.idro DRAIN за пешеходни и велоалеи, както и за паркинги. Приходите на "Девня цимент" за миналата година са 110 млн. лв. - с близо 7% над предходната. Печалбата е 2.5 млн. лв., а в дружеството работят около 250 души. От "Девня цимент" заявиха, че все още не се знае дали придобиването на част от Italcementi от HeidelbergCement ще им се отрази по някакъв начин. HeidelbergCement преди години също присъстваше в България като собственик на циментовите заводи "Златна панега" и на "Гранитоид", но през 2004 г. ги продаде на гръцката компания "Титан цимент" поради лошо финансово състояние. През 2003 г. компанията и други пет дружества от този бранш бяха глобени за ценово картелиране с общо 660 млн. евро от германския антимонополен орган, като най-голяма част от сумата (251 млн. евро) трябваше да бъдат заплатени именно от HeidelbergCement. Още по-рано, през 1999 г., Комисията за защита на конкуренцията в България глоби пет от шестте циментови завода по същата причина. В момента в България освен Italcementi Group има още два производителя на цимент: "Плевенски цимент" и "Холсим България" (бившият "Белоизворски цимент"), собственост на Holcim, и "Златна панега цимент", собственост на гръцката Titan.
Източник: Капитал (30.07.2015)

София ще плати още 25 млн. лв. за изгаряне на отпадъците от завода за рециклиране Столичната община ще заложи допълнителни 25 млн. лева от бюджета в справянето с битовите отпадъци, дори и след като през септември отвори новият завод за тяхната преработка край село Яна. Това става ясно от обществена поръчка за "оползотворяване" на т.нар. RDF отпадъци - крайния продукт след третирането на боклука в завода, обявена от общината. Така на практика София ще плаща на предприятия, за да използват произведеното от градските боклуци гориво, като едновременно с това компаниите ще спестяват от собствените си средства за гориво. Търгът на Столичната община е разделен на три лота според обема на отпадъците за оползотворяване. Във всяка от обособените позиции обаче има само по един кандидат, с което изходът от поръчката е почти ясен още на тази фаза, стана ясно при отварянето на офертите във вторник. "Холсим България" (собственост на швейцарската Holcim) кандидатства за най-големия обем отпадъци - до 80 хиляди тона годишно. Прогнозната стойност на поръчката е 11.2 млн. лв. без ДДС. За втората по големина позиция - до 75 хил. т. на година и стойност 10.5 млн. лв., единствен желаещ е "Девня цимент", в което има участие италианската Italcementi SpA. Заводът на "Девня" е един от най-големите в Европа с капацитет до четири хиляди тона цимент на ден. За най-малкия дял от преработените отпадъци единствената оферта е на "Златна Панега цимент", собственост на гръцката Titan. Фирмата има желание да преработва до 25 тона RDF годишно срещу 3.5 млн. лв. И трите кандидата в поръчката произвеждат цимент, тъй като RDF горивото се използва като заместител на въглищата в циментопроизводството. Всяка от кандидатствалите компании вече използва такъв тип гориво в заводите си. То изгаря без остатъци и сажди и не се отразява на произведения цимент, а е с добра калорийност, коментираха от "Девня цимент" АД. Столичната община ще плаща на компаниите за оползотворяване на отпадъците й в следващите четири години. В момента тече и процедура по изграждане на площадка за изгаряне на RDF в ТЕЦ "София", а с приключването й би следвало отпадъците от завода да бъдат пренасочени натам.
Източник: Капитал (12.08.2015)

Столичната община спира търг за изгаряне на отпадъците от новия завод за рециклиране Общината не е доволна от подадените оферти в обществената поръчка за "оползотворяване" на т.нар. RDF отпадъци - крайния продукт след третирането на боклука в новия завод край с. Яна, и затова я прекратява. Това става ясно от съобщение в Агенцията по обществени поръчки. Търгът имаше за цел да намери три различни изпълнителя, които да изгарят RDF отпадъците в продължение на четири години, срещу прогнозен бюджет от общо 25 млн. лв. Де факто обществената поръчка беше разделена на три части единствено по критерий общ обем на изгаряните отпадъци - от различните фирми се очакваше да поемат съответно по 80 хил. тона годишно, по 75 хил. тона годишно и по 25 хил. тона годишно. За всяка от обособените позиции се яви само по един кандидат - съответно "Златна Панега цимент", "Девня цимент" и "Холсим България". Предлаганите от трите производителя на цимент цени обаче се различават драстично. За първата позиция офертата е била за 32 лв./тон, за втората - 0.05 лв./тон, а за третата - 29.50 лв./тон, става ясно от съобщението за прекратяване на поръчката. По тази причина Столичната община е преценила, че ще спре процедурите за двете по-скъпи позиции и ще сключи договор единствено с "Девня цимент". Този търг е поредна стъпка от сложния път на боклука на София. През септември след многогодишно забавяне трябва да заработи заводът за механично-биологично третиране "Садината" до село Яна. След рециклирането на боклука в него обаче ще остават въпросните крайни отпадъци - RDF. По тази причина от над година тече процедура за построяването на площадка за изгаряне на RDF отпадъци в някой от обектите на "Топлофикация - София". Когато бъде завършена, тя ще може да обработва по 180 хил. тона отпадък на година. До момента обаче общинското дружество е едва на началните фази на проекта. Преди година беше избран проектантът - датската компания Rambol, а в последните месеци тя показа и подложи на обществено обсъждане готовия си проект. Предстои да бъде избрана конкретна локация за площадката, като най-вероятното предложение към момента е ТЕЦ "София". Чак след това трябва да бъде взето финансиране за проекта и да започне реалният строеж. По тази причина и Столичната община търси компании, които да изгарят RDF oтпадъците в периода до откриването на новата площадка.
Източник: Капитал (27.08.2015)

Заводът за боклука тръгна, обаче боклукът на София пак ще си пътува. Във вид на рециклирано гориво от твърди отпадъци – т.нар. RDF, за което столичните данъкоплатци ще плащат, за да пътува и се изгаря в „Девня цимент“. Ето това е зад маковете, лентите – и ножиците, големите приказки и тупане в гърдите заради близо 350-милионната инвестиция. Премиер, министри, еврокомисар, кмет на София и заместник-кметове… Обикновено когато се полива и празнува инвестиция за 347 милиона лева, 250 милиона от които отпуснати безвъзмезно от Брюксел, никой не помни обещанията, нито пита за проблемите. През 2005-а Бойко Борисов, тогава кмет на София, заяви: „Не един, два завода за боклук ще има до края на мандата“. Освен че не се случи, а първата копка беше направена четири години по-късно, заводът се оказа твърде скъп. Но извън това – защото парите все едно са похарчени, другият проблем е рециклираното гориво от твърди отпадъци, т.нар. RDF. В момента то не може да се използва от софийската топлофикация – и съответно да намали цените на парното за гражданите. А не може да се използва, защото „Топлофикация-София“ не е ъпгрейдната, за да гори RDF. Необходими са инвестиции в технологии и съоръжения, за да може да го прави. Така че ОК е, че отпадъците ще се горят, но се оказва, че Столична община ще плаща, за да пътуват и се изгарят брикетите от RDF гориво. Така както едно време плащаше, за да „погребва“ балите софийски боклук из различни депа в страната. Кметът Йорданка Фандъкова заяви, че се работи необходимата инвестиция в „Топлофикация-София“, с която да се намали нуждата от потребление на газ с над 10%, да се финансира по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020, от която дойдоха над 80% от средствата за завода за боклук. Това е дълъг процес – кандидатстване, одобрение и т.н. На проекта за завода му трябваха няколко години. Със сигурност толкова ще отнеме и за столичното парно. А ако няма одобрение от Брюксел, или дружеството ще трябва да тегли заем, или Столична община – тъй като общинската фирма е доста закъсала. Значи – още време. През всичките тези години брикетите от RDF ще се разкарват до „Девня цимент“, за да бъдат изгаряни – за което ще плащат данъкоплатците. Странно е, че Столичната община ще прави това, след като преди 4 години, през 2011 г. Брюксел категорично оспори този вариант, доказвайки, че е неефективен заради високите транспортни разходи, които не просто ще занулят печалбата, но и ще докарат много минуси. Въпреки предупреждението – и разработените 3 варианта за технология за боклука от консултантите, на които бяха платени близо 6 милиона лева, общината се спря именно на RDF горивото. Именно заради тази технология цената на завода скочи от 90 милиона на 170 милиона евро. Сега най-тъмната страна в грандиозната инвестиция е дали ще е печеливша. Йорданка Фандъкова е съобщила пред Investor.bg, че общината ще обяви нова обществена поръчка за оползотворяване на RDF. На предишния – през юли т.г., три завода подадоха оферти – „Златна Панега цимент“, „Девня цимент“ и „Холсим България“, като всяки кандидатстваше за различна позиция. Столична община беше предвидила 25 милиона лева за цялата поръчка, макар и разделена на три позиции. „Холсим България“ и „Златна Панега цимент“, тъй като предприятията искаха по 32 и по 29.50 лева/тон за оползотворяване на 1 тон RDF, докато „Девня цимент“ предложи 0.05 лв./тон без включени транспортни разходи. Каквото и да се случи на новата обществена поръчка, едно е ясно. Започва ново пътешествие на софийския боклук. Този път не като бали, а като брикети. И ще трае още години. Поевтиняване на софийското парно ще има на куково лято. Със сигурност няма да е и на следващите местни избори през 2019 г.
Източник: Капитал (16.09.2015)

Прозрачен и биодинамичен бетон представи Италчементи Груп Два устойчиви и иновативни продукта на Италчементи Груп представи Масимо Борса по време на Третата международна конференция за фасаден инженеринг в своята презентация „i.light & i.active BIODYNAMIC: Иновативни решения за високо естетични фасади от Девня Цимент - Италчементи Груп". „Девня Цимент", като част от Италчементи Груп, определя устойчивото развитие като основен приоритет в дейността си. Един от видовете бетон, който „Девня Цимент" произвежда, е i.light - революционна технология, която съчетава солидността на бетона и прозрачността на стъклените материали. Технологията е в синхрон с най-актуалните тенденции в дизайна и съвременните разработки и е предназначена да промени възприятието за бетон като груб строителен материал, превръщайки го в източник на светлина. Елементите, интегрирани равномерно, образуват мрежеста структура, която позволява на светлината да проникне и освети затворените пространства. i.light обаче не просто пропуска светлина, но позволява на човешкото око да различава и реконструира обекти, намиращи се зад панелите. Панелите гарантират пропускането на естествена светлина в интериора през деня, спестявайки енергия, а през нощта се получава впечатляваща игра на светлина и сянка.
Източник: citybuild.bg (16.11.2015)

Бетонът: иновативни продукти за дизайнерски проекти Под мотото на мисълта на известния икономист Теодор Левиц "Креативност е да мислиш за нови неща, иновация е да ги правиш" премина семинарът на "Девня Цимент", "Италчементи Груп", на 19 ноември в столицата. Компанията събра над 80 строителни професионалисти - архитекти, проектанти, строителни инженери, търговски партньори, в иновативния Международен център на УниКредит Булбанк. Уникалната фасада на банковата сграда е изградена с i.light - прозрачният цимент на "Девня Цимент". Устойчивото развитие е основната стратегия на "Италчементи груп" по света и в България. Специфичните ноу-хау и технологии предлагат устойчиви решения за иновативни продукти с ценни качества. Циментовите заводи вече са чисти места с чисти производства, които не замърсяват, изтъкна Стефано Коста, изпълнителен директор на "Италчементи Груп България", който представи основните ценности на компанията, свързани с разработването на иновативни продукти. С продажби от около 4.1 млрд. евро "Италчементи Груп" е петият по големина производител на цимент в света. Групата има 46 завода в 22 държави, 98 кариери, 417 бетонови възела, 18 хил. души заети лица за 2014 г., годишна продукция от 61 млн. тона. "Италчементи Груп" е член на WBCSD (Световния бизнес съвет за устойчиво развитие) и споделя принципите на Глобалния договор на ООН - стратегическа инициатива за насърчаване на бизнеса в световен мащаб да възприема устойчиви и социално отговорни политики и да докладва за тяхното изпълнение. Компанията е част от Dow Jones Sustainability Indexes (DJSI). Основните приоритети в работата на групата са здраве, безопасност, човешки права, околна среда, енергия, социални инициативи и качество. Бизнес стратегията на групата се основава на принципите на научните изследвания и иновациите, която в съчетание с мултидисциплинарен подход към научните изследвания й позволява да разработва различни високотехнологични продукти за нуждите на съвременните проекти като фотокаталитичен и прозрачен цимент. i.lab i.lab е новият Център за научни изследвания и иновации на групата, ситуиран в Бергамо, Италия, и отговаря на основните приоритети - инвестиции в нови продукти, материали и услуги в отговор на потребностите на строителните фирми и очакванията на клиентите. В научноизследователския център работят 170 изследователи - инженери, химици, физици и геолози, върху площ общо 23 000 кв.м лаборатории. От 1992 г. до момента има защитени 92 патента. Годишният бюджет за развойна дейност (R&D) е около 13 милиона евро. През 2014 г. процентът на иновациите нарасна до 6.6, или с 20% повече от предходната година. Самата сграда на научноизследователския комплекс е проектирана от архитект Ричард Майер и е сертифицирана по Leed Platinum. Българските заводи на "Италчементи" Българските заводи "Девня Цимент" и "Вулкан Цимент" са част от "Италчементи Груп" съответно от 1998 г. и 1999 г. От 2015 г. в производствения комплекс в Девня заработи най-модерната производствена линия за цимент със стойност на инвестицията над 325 млн. лв. От началната си фаза през 2012 г. проектът е отличен със сертификат за инвестиция клас А, последван от множество престижни награди като "Сграда на годината" и "Инвеститор на годината" за 2014 г. Новата линия въвежда най-добрите технологии в производството на цимент в България с най-модерните процеси, системи за контрол на безопасността и околната среда. Проектът е с многобройни икономически и екологични ползи, включително значително намаляване на праховите и въглеродните емисии, висока енергийна ефективност и използване на алтернативни горива. i.nova "Предизвикателството да бъдем иновативни в България" беше темата на презентацията на Райна Митева, продуктов мениджър на "Девня Цимент", "Италчементи Груп". Като лидер на циментовия пазар в България компанията представя над 40 вида продукти - базови и иновативни цименти, сухи смеси и хидравлични свързващи вещества. i.nova е иновативна форма на пазарно представяне и презентиране на различните продукти на групата. Брандинговата система i.nova включва всички продукти - различните видове цимент, хидравлични свързващи вещества, бетон - в 11 продуктови фамилии, които представят продуктите съобразно техните ключови характеристики: i.tech - цименти с висока якост, i.active - продукти със самопочистващи свойства, i.light - продукти, пропускащи светлина, i.design - цименти с високо естетично представяне, i.idro - специфични продукти за експлоатация във водна среда, i.flow – самоуплътняващ се бетон, и др. Бетонът е гъвкав, издръжлив, достъпен и енергийно ефективен материал, който може да бъде излят във всякакви форми , позволява свобода на дизайна и креативността за много приложения и това го прави най-използваният строителен материал в света. Бетонът като моделируем "течен камък" създава дълготрайни и стабилни основи на застроената среда на човечеството и е основен фактор за истински устойчивото строителство в неговите три оси - социална, икономическа и екологична. Той може да отговори на това тройно предизвикателство, което е в основата на създаването на истински устойчиви градове; как да се осигурят сгради и квартали, пътища и улици, които са безопасни, функционални, издръжливи, разходоефективни, гъвкави по форма и естетически привлекателни в начина, по който се използват пространството, светлината и въздуха. Маркетинг мениджърът Джовани Дамброзио представи специфични продукти като i.design EFFIX CREA, i.design EFFIX ARCA, i.active BIODYNAMIC, i.active COAT с акцент върху високите нива на естетичност, чистота и устойчивост. i.active i.active е името на фамилията продукти, съдържащи TX Active@, отличаващи се със самопочистващи се и пречистващи свойства благодарение на фотокаталитичната си функция. Фотокатализаторите, участващи в състава на цимента, се активират от изкуствена или естествена УВ светлина, като по този начин продуктите с i.active поддържат повърхността си чиста, значително намаляват замърсяващите вещества и ефективно допринасят за подобряване на качеството на въздуха в градските райони. Вертикалните приложения включват бои, мазилки, шпакловки, фасадни покрития, бетонови бариери за обезшумяване и безопасност по пътищата и магистралите, стени от бетонови панели, монтажни детайли за градска среда, архитектурни конструкции. Гамата покрития i.active осигурява гладка повърхност и отлична естетика. Чрез комбиниране на действието на светлината с фотокаталитичната технология повърхностите разлагат замърсяващите органични вещества и микроорганизми като по този начин се гарантира добра естетика, чистота и блясък. Всеки продукт може да бъде оцветен чрез добавяне на пигменти, които придават равномерен хомогенен цвят. i.activd COAT е фотокаталитична мазилка, съдържаща TX Active цимент. Нейното приложение Джовани Дамброзио илюстрира с проект на Даниел Либескинд в албанската столица Тирана. i.design EFIX CREA i.design EFIX CREA е готова саморазливна циментова смес, която комбинира устойчивостта на типичните циментови материали, притежаващи якост над 100 MPa, с лекотата на манипулиране на полимерните материали. Материалът отваря нови перспективи пред циментовите продукти и прави възможно създаването на истински произведения на изкуството. Сред реализираните проекти с i.design EFIX CREA са дизайнерски столове за външно използване, скулптури, лампи, елементи за обзавеждане на бани и кухни, декоративни купи и много други. Както и всички останали продукти на "Италчементи Груп", i.design EFFIX CREA може да бъде произведен с TX Active - иновативният фотокаталитичен принцип, разработен и патентован от "Италчементи Груп" за циментови продукти. Тази комбинация позволява крайното изделие да бъде самопочистващо се и да поглъща замърсяващите газове в атмосферата. Всеки проект, направен с i.design EFFIX, може да бъде реализиран в специфичен цвят чрез натурални пигменти, които придават хомогенен цвят. i.active BIODYNAMIC i.active BIODYNAMIC е изключително флуиден циментов разтвор за комплексни структури, позволяващи тънки сечения с високи естетически качества и значително по-голяма здравина от обикновен циментов разтвор. Продуктът е съставен от 80% рециклирани агрегати, включително парченца карарски мрамор за постигане на по-висока яркост "Динамичният" компонент е специфичната висока флуидност, която позволява инжектиране на разтвора и дава възможност за създаване на комплексни форми. Комплексната матрица и минималната порьозност осигуряват на изготвените елементи много висока гладкост, подобна на мрамор или дори стъкло, много ниска водопоглъщаемост, по-голяма устойчивост и повишена износоустойчивост. Изработените неконструктивни панели са с високо качество и се използват за композитни или окачени фасади с много сложни форми. Материалът i.active BIODYNAMIC е използван за създаване на уникалния италиански павилион Palazzo Italia на Expo Milano 2015. Проектираната от Nemesi & Partners 35-метрова постройка е един от знаковите обекти на световното експо, която ще остане и след неговото приключване, а скулптурните му форми са подчертани от сградната обвивка, която напомня клоните на вкаменена гъста гора - над 750 отделни циментови панели от i.active biodynamic са инсталирани един по един върху фасадата. i.idro DRAIN i.idro DRAIN e иновативен материал на бетонова основа с висок дренажен капацитет. Дренажният бетон i.idro DRAIN е подходящ за пешеходни и велоалеи и паркинги, за пътища с нисък трафик, бетонни предпазни огради. Сред предимствата на продукта са намаляване на температурата на повърхността чрез Albedo effect, редуциране ефекта от проливния дъжд, липсата на коловози, канали, нацепване. Георги Бонев, мениджър развитие на продукти, разказа за реализацията на най-мащабния проект с продукта i.idro DRAIN в България - паркинга на "София Еърпорт Център". Площ над 6000 кв.м е покрита с продукта i.idro DRAIN, който съчетава силата на бетонна настилка с дренажен капацитет 100 пъти по-висок от този на почвата. В момента продуктът се използва в два частни проекта в луксозен жилищен комплекс на южния склон на Витоша и предстои реализацията на други проекти в София, Варна и Пловдив.
Източник: Строителство Градът (30.11.2015)

Българските добивни компании с нищо не се отличават от световните лидери Инж. Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара Инж. Андреев, минерално-суровинната индустрия е една от най-добре развиващите се през последните години. Към днешна дата колко са активно работещите минни предприятия и какъв е делът им в брутния вътрешен продукт на българската икономика? - Известно е, че България е "минна държава". Това е оценка по индекса добита руда на глава от населението. Минерално-суровинната индустрия е мащабен, трудоемък и рисков бранш. Нужно е да се знае, че нашите добивни компании с нищо не се отличават от световните лидери – всички те са поставили в основата на своите политики и процедури устойчивото развитие. Това е онази сплав от икономически, социални и екологични мерки, която може да позволи днес добивните компании да осъществяват дейност. В нашата индустрия пряко са заети над 24 000 души, а други 120 000 са част от свързани бизнеси и доставчици. Браншът дават около 4% от БВП на страната, като близо 40% от произведената електроенергия е от добити горива, а тя дава и 100% от варовика за сероочистващите инсталации в ТЕЦ-овете. Износът е за над 3.4 млрд. лв. Известно е още, че страната ни е богата на знания, специалисти и залежи с доказан потенциал. Но се пренебрегва една много важна особеност – богати сме на руди с ниски съдържания на полезния компонент. Имаме минерално разнообразие, но там, където даден минерал е в наличност, икономическата ефективност от неговия добив е далеч под световните нива. С колеги се шегуваме по повод на ширещите се митове за златодобива у нас. Когато широката общественост чуе за нашето злато, и веднага си представя едни добре подредени кюлчета под земята, които само ни чакат, за да ги добием. Реалността е тотално различна – златото трябва да се извлече посредством няколко технологии, докато се превърне в кюлче. И никой тук не споменава за риска от непотвърждаване на запасите. Също не се говори и за мащабните инвестиции, за да се стигне до тези високи нива на оперативност в добива и опазването на околната среда. Имате ли данни какъв е обемът на инвестициите в нови производствени мощности и технологична модернизация в сектора? - През последните години се инвестира изключително много, за да могат нашите водещи компании да си осигурят съответствие не само със законовите изисквания, но и със световно признати стандарти за сертификация. Някои от членовете ни отиват и отвъд чистото спазване на закона и го надграждат с добри практики. Конкретното посочване на число на инвестициите е чувствителна тема за бранша. Не защото има нещо нередно или нещо за криене, а защото с числата лесно се спекулира. И тези спекулации нанасят щети по репутацията на наши членове. Отделните компании споделят тази информация по различни поводи. Факт са обаче реалните инвестиции в нови технологии, машини и съоръжения във всички големи добивни компании. Например пречиствателните станции в рудниците Асарел, Елаците, Челопеч са на топ ниво. Инвестициите са видими и осезаеми – повишават качеството на живот на местните общности и спомагат на държавата да постига екологичните си цели. Освен това наши членове проектират и изграждат пречиствателни станции на големи заводи в металургичния бранш – примерът е от "ЕнвироХеми България", които изградиха станцията за дъждовни води на "Аурубис България". Искам да припомня още, че "Девня Цимент" инвестира над 325 млн. лева в нова производствена линия за цимент и клинкер, осигурявайки платформа за оперативна осигуреност и експанзия в сегмента. Какви са предизвикателствата пред дружествата в бранша? - Големите бизнеси срещат и големи предизвикателства. Отвън сякаш всичко изглежда лесно. Сред външните предизвикателства се нареждат на първо място ниските цени на металите на световните борси. Това е тенденция, която започна преди около 3 години. Тя започна да притеснява инвеститорите и да определя техните средносрочни стратегии. Това рефлектира върху ограничени програми за реинвестиция на печалбата в капиталови проекти и частично върху програмите им за корпоративна социална отговорност. Добивната индустрия е зависима от борсовите цени. През годините е налице цикличност, в която има пикове на цените и дълги спадове. През периодите на високи цени инвеститорите правят стратегически инвестиции, с които да оптимизират и модернизират производството. Една от целите е намаляване на разходите за себестойност на продукцията. В глобален план наблюдаваме постепенно охлаждане на китайската икономика. Главният изпълнителен директор на BHP Billiton наскоро заяви, че може би е време Китай да се трансформира от икономика на ресурсите и стоките в икономика на услугите. Друго предизвикателство е свързано със законодателството. Наскоро се прие Минната стратегия за бранша. Тя гарантира неговото устойчиво развитие. Скоро на дневен ред ще дойде и обновяване свързани с бранша закони, за да могат и те да отговорят по устойчив начин на новостите. Трето предизвикателство е проблемът с кадрите. Знаете, че у нас има само едно висше училище, което обучава бъдещите специалисти за бранша. Това е Минно-геоложкият университет "Св. Иван Рилски". Той е достатъчен на етап "висше образование". Но липсва онова мащабно звено на професионалното средно образование, който ще гарантира постоянен поток на ориентирани и мотивирани хора, чрез които минната индустрия ще се развива. Като браншова камара какви законови промени са наложителни за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия? - Посочихме, че през 2015 г. Министерският съвет прие Националната стратегия за устойчивото развитие на минната индустрия у нас. Този стратегически документ е разработен с дейното участие на МГУ "Св. Иван Рилски", на БМГК, на Минния университет в гр. Леобен, Австрия, и БАН. Той очертава посоката и рамките за устойчиво развитие на бранша за следващите 15 години. Това е първа стъпка към подобряване на законовата и подзаконовата уредба у нас. Искам да посоча, че в голяма степен тя отговаря на европейските насоки и директиви на ЕС, но би трябвало да взима от най-доброто от Европа и от нашето право и практика. Основен нормативен документ, който следва стратегията, е Законът за подземните богатства. Трябва да се подобрят множество текстове в него, за да може чрез баланс на интересите да се постигне устойчивото развитие на минерално-суровинния отрасъл и цялата икономика. Тук трябва да бъдат взети предвид и ниското ниво на инвестиции в бранша, нерешени проблеми със земеползването, незаконният добив, минните отпадъци и други. Ние като браншова камара сме готови за активен диалог, за да се получи качествен резултат. Редица дружества прилагат добри практики за проучване, добив и преработка на подземни богатства. Бихте ли посочили някои актуални по-мащабни проекти? - Ще се спра само на част от емблематичните проекти и практики, които оформят трансформацията на добивните компании по пътя им към устойчиво развитие. През 2011 г. "Асарел-Медет" АД въведе в експлоатация нова Циклично-поточна технология за транспорт на откривка. Нейният капацитет от 5000 т/ч води до ефективност на рудничния транспорт от 24%, както и до намаляване на вредните емисии от рудничните автомобили с 41%. През 2011 г. компанията започна да добива и катодна мед с чистота 99.99% чрез най-модерната инсталация за екстракция и електролиза в Европа и първа по рода си у нас. Паралелно "Асарел-Медет" АД реализира и проекти, които доведоха до намаляване на специфичния разход на електроенергия с 32%. През 2013 г. "Дънди Прешъс Металс Челопеч" внедри SFR иновативна технология чрез 12-стъпкови флотационни реактори. Четири апарата замениха старите флотационни машини за медна пречистна флотация, а други 8 представляват цялата флотационна секция на новата фабрика за добив на пиритен концентрат. По този начин "Дънди Прешъс Металс" стана първата добивна компания в света, въвела тази технология в промишлен мащаб в основното си производство. Мащабна инвеститорска програма доведе и до модернизацията на производството в "Елаците-мед" АД. Това им отреди Награда "Инвеститор на годината в добивната промишленост за 2009 г." Компанията добива 44 млн. тона минна маса и преработва почти 13 млн. тона медна руда за 2010 г. За периода 2012-2015 г. "Геострой" АД изпълни един от най-важните екологични проекти за пречистване на руднични отпадъчни води в България. Това е пречиствателната станция в Рудничен комплекс "Елаците". Проектът е на японската "Мицубиши Матириълс Текно Корпорейшън". Това е изцяло частна инвестиция на "Елаците-мед" АД. Нейната работа ще гарантира стойности на рН в допустимите граници, съдържание на тежки метали и неразтворени вещества под нормативно разрешените пределно допустими концентрации, както и ще способства за подобряване на състоянието на водите в р. Малък Искър. Лицето на българския открит въгледобив – държавната "Мини Марица-изток" ЕАД – инвестира сериозно и планово въпреки продължаващата с години ликвидна криза в сектор "Енергетика". Например дружеството инвестира през 2010 г. 96 млн. лв. в рехабилитация на мощности и постигна рекордни производствени резултати през 2011 г., като бяха добити 32 млн. т лигнитни въглища. През есента на 2015 г. "Мини Марица-изток" ЕАД стартира проект за повишаване на енергийната ефективност. Чрез него ще се компенсира реактивната енергия и ще се рехабилитира промишленото осветление на минното оборудване. Общата му стойност е 3.3 млн. лв. Чрез проекта компанията ще спести до 7% от разходите за електрическа енергия. След повишаването на цената й от есента тези разходи се увеличиха с близо 1 млн. лв. на месец. Модернизация на производствена инсталация, съобразена с най-добрите световни практики и технологии за ефективно и щадящо околната среда производство, демонстрира "Холсим България" на кариерата си в с. Чепинци. Вископродуктивният плаващ грайферен багер е част от преработващата инсталация с капацитет 350-400 т/час готова продукция. Рекултивацията е сред приоритетите в програмите на Асарел, Челопеч и Елаците. И още: обектите на "Каолин" АД се поддържат в такова състояние, че се превръщат в постоянен или временен дом за различни видове животни и птици. Всяка година брегови лястовици прелитат хиляди километри, за да намерят място за гнездене в пясъчна кариера на компанията. Компанията реализира проект за мащабна рекултивация на външен отвал на свое действащо находище за кварц-каолинова суровина. Дружеството извършва залесителни мероприятия върху близо 200 декара площ.
Източник: Строителство Градът (21.12.2015)